Б. Сефиротската йерархия

Кетер

63. Кетер - Корона - се нарича още Кетер Елион - “Върховната Корона” между всичките Божествени “Корони”, сефироти, или Универсални Начала - това е несътворената и безкрайна Реалност на Древния. Няма нищо вън от Него; нищото не съществува, защото ако не беше така, то би престанало да бъде нищо, за да стане Реалност.

Нищото е Вечна и Безкрайна Реалност. Кетер е Несътворена Същност и затова тя е Вечно и Универсално Начало. Кетер е произлязъл от Безкрайния незнаен Простор и съществува като Несътворено Начало, което е Начало на всички Реалности, без самият Кетер да се превръща в Реалност, защото той живее в Нищото. А Нищото не е Реалност - то е само Началото на всички Реалности, то е Универсално и Несътворено Начало, то е мястото, откъдето се зараждат Безкрайните Реалности, и затова е наречено Кетер Елион.

стр. 45

64. Кетер - Единствената Реалност - от една страна, остава скрит в самия Себе Си, в Абсолютната Си Свръхсетивност, а от друга страна, проявява самия Себе Си като несътворена вроденост всред Своето собствено преходно отражение - Творението.

Кетер във вътрешната Си Същност остава скрит в самия Себе Си, скрит и непознаваем, Тайна в самия Себе Си, Тайна на Живота, която е Свещена, която е като Глас на дълбок вътрешен Пламък - далечен, неизразим, като вроден спомен, който съществува някъде в Същността на човека под формата на невидима Святост или като скрита сфера на Творението. От друга страна, Кетер се наблюдава в Творението като някакъв особен “самосветещ камък”, толкова сияен и красив, но преходен като Творението, което минава по своя път и променя своите светлини в Пътя към Върховната Светлина на Древния, Който е Непостижим.

65. Кетер в самия Себе Си е чисто Свръхсетивна Същност, Единица без никаква следа от двойственост. Той е безусловна Реалност, без дефиниция, Реалност, в която Върховният е това, което е - по-далече от Съществото; защото Съществото не е Абсолютната Реалност като такава, а само нейното първо потвърждение.

стр. 46

Кетер в самия Себе Си е Абсолютна метафизична Единица. Кетер в самия Себе Си е Велико Тайнство на Любовта; това е онази Любов, която ще изведе съществата към Великия Път на съвършенството. Кетер е Духът на онази съвършена и безконечна Любов, Който се слива със Своето Неизразимо Начало, наречено Древният Незнаен.

66. Кетер почива в Своята Същност. Неговото Свръхсъщество е по-съзнателно от Самото Себе Си, без да желае каквото и да е нещо, без никакъв вид дейност - защото Същността Му е Всичко и Всичкото е Всичко - без ни най-малко разграничение, противопоставяне или връзка. Всъщност няма нито предмет, нито обект, нито причина, нито действие; съществува само Единият без никой друг, като Неделима Цялост. Кетер, в Своята Чиста и Неделима Същност, няма аспекти; Той е вечната тайнствена Реалност и няма друга, с която би могъл да бъде сравнен.

Същността на Кетер е Цялата Пълнота - това е, което всяко същество търси и трябва да намери, защото Пълнотата на тази Любов ще ти даде това, което е над всички видове дейности. Тази Пълнота живее в самата Себе Си, в Своята жизнена тишина и тази Пълнота, това е посланието на всеки миг. Тази Пълнота е жизнената сила на Преданието, това е властната сила на Тайната на Живота.

67. Кабала нарича Кетер в Себе Си: Аин - “Нищото” - отсъствие на каквото и да е определение или обоснована Реалност, Несъществуването, или Свръхсъществуването, Непричината, Абсолютният; Ен-Соф - “без край” - Безкрайното; “Тайната на тайните”, Свръхсетивното, или Свръхсъзнателното; “Кой?”, “Вечната цел на търсенето”; Атик- Деатиким - “Древният на древните”, или Началото на всички Универсални начала; Атик- Кадиш- - “Святият Древен” , или Върховното Начало.

стр. 47

Тук се доближаваме до една от най-големите тайни на живота: Тайна, която се превръща в Мистерия, която е Непознаваема. Тази Мистерия е “Нищото”, но нека не се опитваме да проникнем до края на тази Мистерия, защото тя е бездънна и вечно непознаваема. Тази Мистерия, която е наречена “Нищото”, обладава Вечни Простори. Докато Любовта е Вечният образ на Бога, то “Нищото” е Неизреченото Слово. Докато Любовта е образът на живота, то “Нищото” не е явление на живота, нито явление на енергията. Легендата например е метафизическо явление на енергията, но “Нищото” е извън представите на живота и енергията.

68. Абсолютната Безкрайност на Върховната Същност, чистата индивидуалност на Кетер изключва всичко чуждо и следователно всяко знание за Него: “Ен-Соф не може да бъде познат нито като начало, нито като край... Кое е началото? Това е Върховната Точка, началото на всяко нещо, скрито в “мисълта” (синоним на Хокма - Върховната Мъдрост, излъчена от Кетер) и образуващо края (на всяко излъчване), който се нарича “краят на материята” (Еклесиаст 12:13). Обаче по-нататък (в Кетер като чиста Безкрайност) съществува и “Безкраят”, без намерение, без светлина; всички светлини зависят от Него (Кетер), но Той не може да бъде достигнат. Това е една Върховна Воля, по-тайна от всички тайни. Това е “Нищото” (Аин, което е Абсолютно).” (“Зохар”, Пекуде 239а)

Безкрайното Ен-Соф няма начало и няма край; няма място, където Безкрайното да свършва. Това Безкрайно може да се изживее чрез мистичната връзка между Духа и душата по време на екстаз, а по време на Посвещение се постига Духът и той започва своя Вечен Път към Безкрайността. Посвещението е преобразяване, при което човешкият Дух се насочва в своята Небесна “еволюция” към това, което няма край. Всички светлини вече се вливат в Духа, защото Кетер е Висшето “Аз” на човека и Висшата Тайна на Живота.

стр. 48

69. Кетер не е само Реалността, която изключва всичко онова, което не е Той самият, а и Реалността, която включва всичко, понеже няма нищо, което е вън от нея. Кетер изключва всичко, отнасяйки се до Аин - “отрицание” на всичко, което не е Той; но като Ен-Соф - Безкрайното - включва всичко, което е възможно, в Своето безкрайно Единство.

В Кетер човешкият Дух намира своето безкрайно Единство. Кетер е сърцевината на Живота, ядро без пукнатина, сърцето на Небето. Кетер е Реалност, която слиза надолу към всички светове, и скрита несътворена Причина, която е Начало на всичко явно; но тази Причина е скрита в Ен-Соф, в тайния Свещен и Безпределен кръг. Кетер е първата излъчена и същевременно несътворена Чистота, или Същност. Тази безкрайна Чистота обхваща в себе си Светлината на всички светове. Кетер е първата Чистота на Древния Незнаен.

70. Кетер, дори когато се намира по-далече от Съществото и от Познанието, в непричинната Си Същност - бидейки Единствената Реалност поради собствената Си Безкрайност - се превръща в познавателен поради универсалните Си възможности. Посредством причинното Си Същество, свръхразумно и необятно, се познава и утвърждава като Единственото онтологично Начало: “АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ” (Ехие Ашер Ехие). (Изход 3:14) “Аз съм Първият и Аз съм Последният; и освен Мен няма Бог, защото кой е като Мен? ...Има ли Бог освен Мен? Не, друга канара никаква не зная.” (Исая 44:6-8)

стр. 49

Кетер е реално отражение на Ен-Соф и затова Кетер е “АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ”. Кетер е първото лице на Неговото нематериално Слово. Кетер е Реалност и Тайна, които са едно. Кетер е висша област на Невидимия свят и реално Несътворено Начало на всички светове. Това е Началото, за Което е казано: “АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ” - тайнствено Начало, за Което нищо повече не може да се прибави. Кетер е Висша област на Невидимия свят - тук се заражда пробуждането на Висшето “Аз” в човека, което е Свръхсъзнанието и което долавя Божествените Истини, недостъпни за сътворения човек на плътта. В Кетер се заражда мистичната връзка с Началото на всички начала, с Този, Който е Първият и Последният.

71. В Абсолютното Единство на Свръхсъществото (Аин) Кетер не показва черти на множественост и разпространява Причинното Единство на Своята Същност (Ехие), която Същност съдържа в целостта на Свръхсетивните Си аспекти, или сефиротите, първообразите на космическото множество, което е двойственост по принцип. Обаче в същото време Причинното Единство на Съществото надминава всякаква двойственост благодарение на Неговата Безкрайност, която съдържа в себе си Чистата и Недвойствена Същност: Свръхсъществото.

Единството на Съществото надминава всяка двойственост благодарение на Неговата Безкрайност. От гледището на Безкрайността Небесната “еволюция” е вечна. Краят на всяка еволюция е Единството с Твореца. Страданията са непоносими, когато Творецът е отстранен от човека. Тайната на великото Единство трябва да узрее в собствената ти душа. Не е лесно да се говори за Безкрайността, но все пак трябва да кажа, че има същества, които в своя път са се определили да изчезнат в тази Безкрайност, която е цялата Светлина, цялата Любов, която е Единството със Същността.

стр. 50

72. В Единия няма разцепление, няма разделяне между Съществото, Свръхсъществото и Несъществото, затова няма и никакво йерархично объркване между тях. В този смисъл “Несъществото” включва без отличаване “Съществото”, на което е Чистата и Неопределима Същност, при това обаче е “Несъщество”, без да му бъде необходимо да “съществува”, за да бъде реално. По същия начин “Съществото” - като същевременно е “Несъщество” поради същностната идентичност с Него - не е “Несъщество” в първото си и онтологично определение.

В пътя на Святото Слово се опознава Неговата Чистота. В пътя на Святото Мълчание се опознава Неговата Неопределима Същност. Святото Слово е диханието на човешкия Дух, а Святото Мълчание е свързано с Великото “Навътре”, но тук не става въпрос за Свещената Вселена на Словото, а за допира, който може да се превърне в проникване. Говоря за проникването в Мълчанието, което е загатнато като “Неопределимата Му Същност”.

73. Кетер е Началото, което е идентично и с Аин, и с Ехие, без да премахва йерархията на универсалните степени. С други думи Кетер е Ен-Соф, който включва в цялостната Си възможност както Съществото, така и Несъществото, и по такъв начин позволява всяка възможност да запази собствения си характер. И затова казваме Кетер и Ен-Соф, когато се дава оценка на това Безкрайно и Всеобхватно Единство, но казваме Аин или Ехие, когато искаме да разкрием един или друг от двата върховни аспекта на това Единство.

Кетер, Аин и Ехие - едно Велико и Универсално Единство. В това Единство всички Универсални възможности се преплитат, без да се обвързват. Тези възможности са взаимно свързани и взаимно свободни. Всички те се проникват взаимно във Върховната Невидима Точка и осъществяват своя Замисъл в Незнайното място - Аин. Понеже се проникват, тяхната йерархия се запазва в своята Безкрайност и затова може да се каже, че Кетер е Аин. Кетер е Небесният камък, Небесната основа. Той е Небесният Замисъл, който сам по себе си е Безкрайна дълбочина и универсална мярка.

стр. 51

74. Идентичността (еднаквостта) на Кетер и Аин мистериозно е разкрита във въведението към Десетте Мойсееви заповеди (Изход 20:2). “Аз съм YHVH, твоят Бог.” Ако се вземат буквите АНИ от думата АНОКИ* - “Аз” - и приложим кабалистичния метод за преместване на буквите, от АНИ получаваме АИН (Нищо). Остава буквата К (Каф), първата от думата Кетер, която според езотеричната традиция показва, че сефирот Кетер, това е Универсалната Върховна степен Аин.

*АНОКИ (от древноеврейски) - прастар корен, който означава “Единното Аз”; в Кетер означава най-висшето “Аз” или най-висшата индивидуалност, която е и сътворена, и несътворена; от друга страна, “Единното Аз” в Ен-Соф означава “Безкрайното Аз”, което е несътворяемо.

Кетер е Върховната вътрешна степен. Кетер е Тронът на Универсалните възможности, тъй като той е знакът на Небесната Чистота. Кетер е тайнствено превръщане на силите на Аин, т.е. Кетер е Безкрайност от Великата Безкрайност. В своята Върховна степен Кетер се превръща в Аин. Кетер е излъчена Безкрайност от “Нищото” и същевременно е Несътворена Същност, тъй като е Универсалната есенция. Името на Аин е “Нищо”. Името на Кетер е “Безкрайност”. Първото излъчване на Аин е Несътворено и затова се нарича още “Венец”.

стр. 52

75. Гледано “отвътре”, Кетер не се различава от Аин; това различие е само от “външна” гледна точка на излъченото, или проявеното, което се превръща в Ехие - Недействащата Причина, разположена между Аин - Непричината - и Хокма - Божествената Мъдрост, която е Първото Излъчване, или Активната Причина.

Кетер и Аин са Единна Безкрайност. Кетер е Първото Светилище, което е непричинно, и затова, като Ехие, е Недействаща Причина, докато Хокма е Активната Причина. Когато се слиза надолу от Аин, отначало е Непричината и постепенно тя се превръща в Причина, породена от Хокма, и затова животът трябва да се изучава мъдро, а в Причините трябва да се търси потаен Замисъл.

76. Кетер в аспекта си на Ехие, или “Причината на причините”, почива вечно в Абсолютната Си Същност - Аин; не действува, но дава тази възможност на другите девет сефирота - Неговите излъчвания, които творят в Негово име. Онзи, Който е Анок - “Божественото Аз”, или “Върховното Аз”, на всички неща - остава Непроменен от излъчванията и техните космически ефекти. Той съдържа всичко... и всяко нещо Го съдържа в най-дълбоката част от себе си като Единия, Неизменния. Това е същностната идентичност на всички неща с Абсолютния. Това е самият Абсолютен: “Единият без втори” (Единият, Който е Неповторим).

“Единият без втори” - това е Универсалната Цялост и това е всеобхватното проникване на Всевишния във всички неща. Няма място или събитие, където Той да не присъства, но Той не винаги се показва. Ако реши да се покаже, това е особено благоволение. Тогава Той може да бъде видян... “Върховното Аз” е излъчило всички неща от Себе Си, но остава неизменено в Своята Същност от проявите на своите творения. Творенията имат вроден стремеж и жажда да Го търсят, а търсенето означава, че трябва да се мине през редица изпити - докато Го познаем като Неизменен в нас самите. В своята най-дълбока част всяко същество съдържа Неизменния. Понеже Първата Причина е Несътворена, тя е Неизменна и Неповторима.

стр. 53

Хокма

77. Хокма е Мъдростта, или Първото Божествено излъчване от най-осветеното “Небитие” на Кетер като едно безкрайно сияещо Слънце, чиито безбройни, неограничени и неразграничени “искри” представляват всички сефиротски блясъци, всичко онова, което свидетелства за Единствената Истина.

Хокма е символ на непорочната Светлина и тази Светлина е, която свидетелства за Единствената Истина. Хокма символизира чистата духовна Светлина, която е чисто виждане. Хокма е, която дава на човека най-сияйното и реално видение за скритите Скрижали на Святия Древен. Чрез Хокма се разбира и осмисля най-чистият и първичен смисъл на числото две. Разбереш ли Хокма, разбрал си великата Светлина на двойката... и тогава разбираш, че Реалността е непротиворечива и че всичко свидетелства за една Единствена и Вечна Истина, и че Неговото име е “Единство”.

78. Хокма се нарича още Махшабах, което означава “мисъл”, “размишление”, “изкуство” (на нетленното мислене, или на метафизичното мислене).

Махшабах е изкуството да мислиш по законите на непорочната Светлина. В това мислене силата е в тихите думи, във вътрешния звук на думата и това се разбира от всяка душа. Душата се покорява не от думите, а от Мълчанието и от аурата на Истината, която се излъчва зад думите.

стр. 54

79. Хокма е излъчването на Божественото Същество, Което съзерцава Себе Си в Хокма, където се проектират всички неща посредством “лъчите”, излъчени от Неговите “искри”. И така: тайната на Хокма е тази, че всяка една от “искрите”, които са първообразите на всички неща, е едно с Божественото Същество - Универсалния Първообраз: всяка една от “искрите” е безкрайното Слънце.

Всяка “искра”, излъчена от Божественото Слънце, е една безкрайна идея, един безконечен простор, една врата за теб към Вечността. Лъчите са излъчените Негови “искри”, изпратените послания; това е Първичният еликсир, който е животът на душата...и когато тя пие, тази радост няма край. Хокма е едно Божествено излъчване на Великата Светлина, която е златен ключ, с който душата може да влезе в Царството на Древното Единство.

80. В Хокма Бог познава Себе Си като всичко, което е; и всичко, което е, Го познава от само себе си като Бог. Там не съществува никаква разлика между Него и една или друга същност, защото Хокма представлява вечното разрешение на противоположностите, неразличаването на всякаква черта на двойственост, основното сливане - без йерархично нарушение - на всичко, което е: “Но и тъмнината не ще е тъмнина за Тебе; нощта за Тебе е светла като ден, и тъмнината - като светлина” (Псалм 138:12)

Хокма се явява като вечното разрешение на всички противоположности, защото чрез Хокма човек се слива с Неделимата Светлина на Всевишния. В тази Светлина на Хокма, която е единна с Всевишния, противоположностите се сливат в Единство, което е също Светлина, но тази Светлина не е могла да бъде видяна от съществата, без те да имат Светлината на Хокма в себе си. Когато Светлината възникне в човека, противоположностите се осветяват и показват своето скрито лице, своето скрито единство.

стр. 55

81. Хокма едновременно е светъл и тъмен, сетивен и свръхсетивен. Излъчва се от Божественото Същество, без да излиза от Него; в безкрайността на Хокма е скрит Кетер - съдържащ в себе си Аин, Абсолютното и Свръхсъзнателно Аз - докато в същото време, ако може така да се каже, Хокма е вън от Кетер.

Хокма е излъчен от Божественото Върховно Същество и същевременно живее в Него. Хокма е проявление на Непроявеното, но докато Хокма може да се изучава и наблюдава, то Непроявеното е скрито от погледа. Пътят, който води към Хокма, е и светъл, и тъмен, и изключително тесен. Всеки човек трябва да премине през голям мрак и да разбере в себе си тайната на зараждането на Живота. По този въпрос не може да се говори.

82. В своята “изходна точка” Хокма е едно с “Тайната на тайните”, той е непознаваем; и като такъв, нито в пътя на своето “излизане” от Кетер, нито в пътя на своето “завръщане” в Кетер може да бъде определен.

Хокма е част от Тайната на Всевишния, а това означава, че е неразгадаема. Съкровените неща са неразгадаеми и непостижими. Те са безгранични и тяхното пространство е недосегаемо, защото за знанието винаги има предел. Кой е пределът на знанието? - Истината е пределът. Знанието е пределно, а Тайната на Истината е безпределна... и Хокма е едно с “Тайната на тайните”.

83. “Ако това, което е заложено в мисълта (Хокма), не може да бъде обхванато, колко по-малко би могла да бъде обхваната самата мисъл! Това, което е в мисълта, никой не може да го възприеме; още по-малко може да се схване Ен-Соф (Кетер), от Когото не може да се открие никакъв белег и до Когото не може да достигне никаква мисъл по какъвто и да е начин. Обаче из средата на непроницаемата Тайна, още от първото спускане на Ен-Соф, се определя една слабо забележима светлина като върха на игла - скритият процеп на мисълта - която е все още непознаваема и ще остане непознаваема, докато не разпръсне светлинен лъч до едно място, където има букви (това място е идентично с първообразния свят на Творението, а буквите са синоними на космическите първообрази), откъдето те всичките се излъчват.” (“Зохар”, Берешит 21а)

стр. 56

До Ен-Соф не може да достигне никаква мисъл, никакво знание. Ако някой учен или знаещ се опита да обяснява Кетер или Ен-Соф, той няма никакъв шанс да успее, защото още в момента на описанието Същността се променя: това, което се описва с думи и звукове, се приближава към видимото и досегаемото, но Ен-Соф е вечно Недосегаемо. То не може да бъде изложено в книга, но има начин, при който човек може да изживее Тайната на Живота.

84. Хокма се нарича “Бащата” (активното Начало) или “Бащата на бащите” (Началото, активната Първопричина, от която произхождат всички първопричинни излъчвания). Самият “Баща” произхожда от “Святия Древен” (Кетер, или Аин).

Самият “Баща” има Своя произход: Той произлиза от Несътворената Същност, Която символично е наречена “Святият Древен”. Хокма е “Бащата” на причините, но тези причини в своя първичен произход не могат да се опишат с красноречие, защото “Бащата” на причините е от друга област, от недосегаем свят. За да разбереш скритата Причина на Живота, трябва да влезеш дълбоко навътре в себе си, до сърцевината на мистичния опит, а това е вече съединение с Хокма - но съединението не се нуждае от обяснение.

стр. 57

85. Кетер като Аин (или Свръхсъществото) е Абсолютната Непричина, а като Ехие (Съществото) е Неизлъчената и Недействаща Причина; ето го и Хокма - Първото излъчване, което действа... както слънцето, което се появява от нощния мрак.

Когато Свръхсъществото е пожелало да създаде Себе Си, То се е превърнало в Същество. А когато е пожелало да създаде световете, То се е превърнало във Върховната Светлина - Хокма. Върховната ослепителна Светлина е само един отблясък от есенцията на Съществото.

86. Хокма - Божествената Мисъл - е познаваемата и неопределена Същност на всички сефироти, които произлизат от нея.

До Божествената Мисъл можеш да се докоснеш, но без да я опознаеш, защото тя е близка, но същевременно е неопределена Същност. Не определяй дълбочината на Хокма, не говори, така както в Святото Присъствие няма място за думи.

87. “Мислейки” и “размишлявайки”, Бог проектира Своята мисъл с цялото й съдържание. Там, където “не мисли” - във вечния “край на мисълта” в Аин - няма нито същества, нито първообрази.

Когато Бог мисли, Той проектира Себе Си в световете. Мисълта на Бога е неразделна от Неговата Светлина. Божията Мисъл има безкрайна проницателност в себе си и тя може да внесе в човека част от съдържанието на Бога.

88. “Началото и краят (на всички излъчени неща) се съдържат в Божествената Мисъл...” Когато тази Мисъл се прояви, е известна като “Бащата на бащите” и всичко е включено само в това.

стр. 58

Когато Божествената Мисъл се изяви дълбоко в човека, тя е за него като “Баща”, като място на Първородството. Тази мисъл е “Баща на бащите”, защото е жизнетворяща сила. В тази Мисъл на Бога са вложени началото и краят, т.е. всички първоначални тайни. Тази Мисъл е Учител и Маг. Тя владее силата на Принципа в себе си.

89. В “Зохар” (Терумах 155а) се казва: “Бог създаде човека в тайната на Мъдростта (Хокма) и го създаде с голямо майсторство. Вдъхна му жизнения дъх по такъв начин, че той да може да знае и разбира Мъдростта, а чрез нея да научи за Славата (или реалното Присъствие) на своя Бог.”

Човекът е създаден по законите на Мъдростта и той може да достигне Светлината в себе си. Мъдростта свети в самата себе си и възстановена от човека, може да го освети. Човек трябва да се насочи изцяло към Мъдростта и когато се насочи с цялата си същност към тази Древна и Непорочна Светлина, той ще види колко е сам в този път, но трябва да върви, докато Мъдростта му открие Светлината на Истината.

90. Основната тайна на Хокма е Единият: Хокма познава само Единия и всичко, каквото има в Единия. Затова се нарича “Блаженство” или “Вечен Рай”, “Дървото на Живота”, “Първите Скрижали на Тора”, чиито “прозрачни камъни пращят със светлина, която образува единството, в което няма разделение”. Това е много по-далече от “връзките” между една и друга реалност; всичко в Хокма е безкрайно в Безкрайното. По тази причина, когато се коментира Хокма, всички проявени неща трябва идеално да бъдат наложени вътре във Върховния си Първообраз. Така всичко - обединено по този начин в своето Първо Съвършенство, в Божествения си аспект, в своята Безкрайност - се превръща в едно вътре в Единия; а за духа на човека Единият се превръща в Единствената Истина.

стр. 59

Понеже Хокма е насочена изцяло към Единия, тя вижда само Единия. Пътят на Хокма е възпяване на Вечния Извор на Живота и това е изразено като Блаженство, което няма край. Когато духът на човека е изцяло насочен към Единия, той се потопява в магическата хармония на Великото Едно и то се превръща за него във вечната и неповторима Истина.

Бина

91. Преди да изяви Себе Си пред световете, Божественото Същество се проявява в Своята Мъдрост, в действието на чистото Познание, т.е. в Своята собствена приемственост, в Своя Разум: Бина.

Бина е Висшият Разум - Разумът, който е произлязъл от съчетанието на Любовта и Мъдростта... Бина е Чистият Разум, който може да види Мъдростта и в дъното на хаоса. Чистият Разум черпи своята дълбочина от Върховния Източник.

92. Бина почива в сияещата Пълнота на Хокма... като едно скрито в себе си огледало, превръщайки се във върховния план на отражение. Излизайки от Хокма, Бина обгръща излъчващата се Светлина, а Светлината се излъчва от най-осветения мрак на Същността. По такъв начин Хокма насочва навън всички сетивни възможности на Кетер, правейки ги разбираеми напълно в Бина, и всичко това само в едно неотличително излъчване.

Бина - Висшият Разум - проглежда чрез Всесилната Тайна, която носи в себе си. Разумът може да “вижда” и в неосветеното, защото може да го обгърне чрез силата на Бога, която е внедрена в него.

стр. 60

93. Безкрайното излъчване на Божия образ прониква в празното пространство на неограничената Му приемственост, в лицето на Неговото върховно “огледало” - Бина.

Висшият Разум в човека, който е място на Святото Единство, е “огледалото”, в което се отразява Всевишният... Има едно същество - Сфинксът - което знае тайната на “огледалото”. Символът на Сфинкса е следният: Сфинксът е загледан в тайната, която е самият той.

94. Бляскавото и блажено изтичане на Хокма се премества от лицето на Кетер към лицето на Бина, което - вечно и без никакво движение - го отразява и го проектира така, както го приема... Кетер, Хокма и Бина са Единият и Единствен Бог, разкриващ самия Себе Си: “Древният, гледан лице в лице... не може да бъде определен, освен като Единство” на Съществото, съществуващо чрез Себе Си, и на Познанието, което познава самото Себе Си чрез Себе Си.

Великата и Върховна Светлина съществува в един Абсолютен и Универсален Покой. В тази Светлина живее Творецът и чрез нея се самопознава. Тази Върховна Светлина е Неговото Име и тя е най-високото място, до което може да стигне човек.

95. Първите три сефирота - Корона, Мъдрост, Разум - трябва да се преценят като самата Реалност (те са еднакви по Своята Същност, без йерархично смесване). Първият (Кетер) представлява Познанието (Божественото Съзнание в Себе Си). Вторият (Хокма) е онзи, който познава (активният и определящ принцип на Познанието). Третият (Бина) е онова, което е познато (възприемчивият и отразяващ аспект на познанието). За да можем да си изясним тази еднаквост, трябва да си припомним, че Познанието на Твореца не е като това на Неговите създания; защото у създанията познанието е различно от личността и се проектира върху обекти, които също така са различни от личността... Творецът, напротив, сам по Себе Си е Познание, което познава и което е познато - всичкото едновременно. Неговият начин на познаване не означава да се приложи Мисленето Му вън от Него... Не съществува нищо, което да не се намира в Неговата собствена Същност.” (Мойсей Кордоверо)

стр. 61

“Познанието на Твореца не е като това на Неговите създания” означава: Докато сме вън от Него, ние гледаме през своите очи. Нашите очи не представляват истинското познание. Познанието започва от момента на Единението с Него, когато се постига тайната на Окото, наблюдаващо самото Себе Си. Само Единият може да бъде едновременно Видението и Окото, което го вижда; Познанието и Мисълта, която го познава. И така: Единението с Твореца се явява като Върховната Цел, като Тайния Път, като самата Истина.

96. Кабала казва: “Святият Древен има три Начала (или първородни аспекта: Кетер, Хокма, Бина), които образуват само едно Начало; и всичко е в тях, те държат всички тайни, а самите те се съдържат в Святия Един, Древния на древните; в Него е включено всичко, Той съдържа всичко.

Той съдържа цялата Истина и тази Истина държи всички тайни в себе си. Човек не може да сътвори Истината, тя идва при него доброволно като Откровение. Сам Святият Древен е най-великото Откровение.

97. Понеже лицето на върховното огледало - Бина - е обърнато към лицето на Чистото Същество - Кетер, заедно с Него (Кетер) и с Неговото излъчване - Хокма - образуват само Едно Голямо Лице: “Великото Свръхсетивно Лице” (Арик Анпин) на Бога, което обхваща Съществото и Свръхсъществото в Неговата Безкрайност. При все това Хокма - Мъдростта на Бога - е Неговата Универсална Воля, чрез която Той желае да прояви Своето Същество и вродените присъщи отражения на това Същество, както и космическите му отражения. По такъв начин Хокма, който е Върховната Светлина, е твърде ослепителен, за да се покаже директно на световете. Той е обвит във “воала” на Универсалната празнота на Бина - будният и творящ Разум. Тази Светлина, скрита в неизразимостта на Абсолютното, посредством Бина се появява като сетивна (понятна) Светлина или Божествен Дух. В действителност Светлината на “Великото Лице” е така върховна, че се свързва със самата себе си, със своята Свръхсетивност - “нетленна, неотъждествявана”: тя е извън обсега на отличителния Разум и се състои във “Вечната цел на духовното търсене”.

стр. 62

Хокма е ослепителната Светлина на Святия Древен и само когато човек е узрял за Откровението, Светлината на човека изгрява отвътре. Тази Светлина вече не е знание, а Безсмъртие.

98. Бина, в ролята си на Универсална “Майка”, отличава всички “искри”, “семена” на творението, всички явни възможности, всред неотличимата и ослепителна Светлина на “Бащата”. В това причинно и вечно действие Бина представлява една огледална призма, като всяка една от страните й отразява “Великото Божествено Лице”, с нейната собствена особеност... По този начин Бог вижда Себе Си в Бина - Универсалната “Майка” - като Единия в многообразието и в същото време вижда “раздробените фрагменти”, ...всичките Си безбройни аспекти, събрани в неразличимото Единство на Хокма - Свръхсетивния “Баща”.

стр. 63

Бог вижда Себе Си и в Единството, и в многообразието. В Единството Бог се претворява в Универсалната “Майка”, която обхваща всички “искри”. Бог е навсякъде Единен; и в раздробените фрагменти, и в Единството Той е винаги Един. Фрагментите не показват, че нещо е било създадено. Бог никога не е бил създаван и никога няма да бъде разрушен, това се отнася и до човешкия Дух. Духът е вечен, защото е нероден, и велик, защото е несътворен.

99. Докато Хокма - онтологичната Мъдрост - определя само чистото съществуване на всички неща, Бина - свръхкосмичният Разум - определя тяхното чисто качество (свойство), техния особен аспект на Божественост, техния собствен първообраз. Бина синтезира всички тези първообрази в седемте сефирота на “космическата Конструкция”, които... са своевременните причини на творението... Проявяващите се възможности на Божественото Същество не преминават директно от Хокма към космично действие, а първо се разпознават и качествено се определят от Бина и после се “канализират”, посредством седемте космични принципа, преди да навлязат в океана на сътвореното.

В Хокма е чистото съществуване, докато в Бина са чистите и определени качества на Божественост. Определените качества определят и пътя на причините. По пътя на причините човек ще открие Непричината, която е чистото съществуване, несътвореното съществуване. Пробуденият човек винаги познава себе си като несътворен.

100. Определянето на първите качества от Бина не бива да бъде обърквано и смесвано с никакво разграничаване, понеже в Бина няма никакво действително множество: то е множество на вечно и същностно сливане с неотличимото единство на Хокма. Затова “Зохар” казва, че Бина изтича от Кетер с Хокма, че винаги са заедно и никога не се разделят един от друг, както казва Битие (2:10): “Изтичаше от Едем една река (само)” - Кетер. Така Бина е началото на всяко отличаване, още когато не включва в себе си никакво отличаване: “Въпреки, че Върховната Майка по никакъв начин не е сурова, при все това от нея се излъчва суровост.” Бина е единство на множеството и множеството намира в нея единството.

стр. 64

Бина, която е Висшият Разум, изтича от Вечното Единство на Кетер и Хокма и това е едно Вечно Триединство. Човекът, който със своя Дух е влязъл в Бина, символизира един вечен и устремен пътник към лъчезарния Връх на Несътвореното.

101. “В Майката (Бина) благоразположението никога няма край”; това е Върховният Йобел (Юбилей), стадият на крайното освобождаване. С други думи, земният Йобел, или “Юбилейната година”, символизира Бина, освобождаването на всички проявени неща... “И осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките й жители: това да ви бъде Юбилей...” (Левит 25:10)

Благостта на Майката носи в себе си едно вечно благоразположение. Свещеното е съкровищницата на Универсалната Майка, която е пълна с всички радости на живота. Свещеното благоразположение дава проницателност в Безкрайността.

102. Бина се нарича също “мястото на прекъсването на гласовете” - което означава преди всичко нивото, в което всяка космическа диря се заличава - и също така “мястото на покаянието” и на “изкуплението” - пречистването и освобождаването от всички грехове, включително и този на отричането на Бога.

стр. 65

Милиони същества, които се движат по пътищата на ума, живеят в тъмнина; но тези, които влязат в мястото на Бина, където гласовете се прекъсват и космическата следа се заличава, те се домогват до освобождението. Знаещите се движат в голяма тъмнина, но познаващият себе си в Бина е свободен.