IX. Заключение

291. Съюзът с Божествеността беше изпитан от Израел в Синай, когато Бог разкри самия Себе Си. Всички степени на съществуване, от най-високата до най-ниската, се появиха пред Избрания Народ, преобразени в единствената “Слава” и Вездесъщност на Бога. Всички степени не бяха повече от една в причинната взаимовръзка на всички неща и в своята същностна еднаквост с Всевишния. Такова е виждането за света на онзи, който познава Бога, и такова ще бъде Универсалното състояние, осъществено при крайното изкупление. Великият кабалистичен Учител Мойсей де Леон говори за това в Сефер Харимон: “Всички неща са свързани помежду си до най-долното звено на веригата и истинската Същност на Бога е горе така, както е и долу на небесата и на земята и нищо не съществува извън Него. Това е, което мъдреците искат да кажат, когато твърдят: Когато Бог даде Тора на евреите, Той им откри 7-те небеса и те видяха, че действително там няма нищо друго, освен Неговата Слава (Присъствие); Той им откри 7-те свята (земята) и те видяха там само Неговата Слава; Той откри 7-те бездни (адовете) пред очите им и те не видяха там друго, освен Неговата слава...”

стр. 200

Виждането на този, който познава Бога, е пълно с Единството на нещата. Който познава Бога, той вижда величието на Единството. Ако попадне в ада, той ще бъде свързан с Единството така, както ако живее в Рая. На този, който е познал Бога, Единството му се разкрива навсякъде.

292. Истинската Божествена воля на сътвореното се изразява в жаждата му за Абсолютното, в желанието му да се освободи от всички ограничения, в търсенето му на Единствената Истина, Единствената Реалност. Безкрайният наблюдава самия Себе Си чрез крайното. Но дори когато Божественото “Аз” търси себе си, не всяка индивидуална душа е възприемчива за “търсенето на Бога” или поне не в същата степен. Истинската Мъдрост може да се срещне само при някой, който отправя както своята мисъл, така и волята си - цялото си същество - към Реалното; така се проявява Върховната Мъдрост, която е едновременно “същество”, “мисъл” и “воля”.

Истинската Мъдрост се среща само тогава, когато човек е цялостен. Когато човек е цялостен, всичките му тела образуват едно единствено тяло - това е тялото на Светлината. А тази Светлина е наразривно свързана с Истината. Така Истината се заражда от само себе си и, докосвайки Светлината, или цялостното съзнание, тя се превръща в Просветлението за себе си.

293. Божественото търсене води човека до отъждествяването му - на качествата и съществото му - със съвършенствата и Съществото на Бога, води го до “обожествяване”... “Бъдете святи, понеже свят съм Аз, YHVH, вашият Бог.” Всички съвършенства на Бога могат да бъдат събрани в Неговата Святост, проявена на човешко ниво като същност на “обожествяването”... “Обожествяването” включва обединението на човека със самия Всевишен.

стр. 201

Истинското търсене е процес на “обожествяване”. “Обожествяването” е процес на обединение с Всевишния. Да се обединиш с Всевишния чрез своята вродена Божественост, означава да живееш във вечно неизмеримата Радост, която е близка на всяка душа.

294. В този цикличен момент, в който ние живеем, Божието милосърдие трябва да дойде, за да освети духовния мрак с “облекчаваща” Милост. Оттам нататък една непоколебима Вяра в Бога е равносилна за човека на много действия на Преданост, които е трябвало да осъществи в миналите времена, за да получи вечната “Божествена Радост”...

Когато в тежките условия се появи Милостта на Бога, мракът се разсейва. Когато в тежките условия се възроди пълнотата на Вярата, тогава Предаността се осмисля. Когато Вярата е пълна, тя придобива ново качество: това е доверието - към цялата окръжаваща среда, към всичко сътворено и несътворено. Доверието е най-ценното условие, при което Истината слиза да учи човека.

295. Чрез подчинението на Единствената Истина и Реалност на Бога човечеството ще намери своето спасение и чрез призоваването на Неговото Име онези, които жадуват, ще бъдат възнаградени с реалното обожествяващо Присъствие, както твърди псалмистът (144:18): “Всевишният се приближава към всички, които Го призовават, към всички онези, които Го призовават в Истина”.

стр. 202

Тези, които Го призовават в Истина, имат в себе си Върховната Светлина. Чрез тази Светлина Творецът Сам прави призоваването и Сам дава отговора. Това е символът на ЕДИНЕНИЕТО.

стр. 203

Послеслов

Тази книга може да посее тайнствено в най-дълбоката Същност на човека семената за образуване на неговото мистично тяло. Мистичното тяло на човека е това, за което още няма дума. То се намира в седмата степен на човека и тя е наречена “Духът на човека” или “Искрата”. Това мистично тяло има свойството, когато бъде възродено от Духа и себеродено от себе си, да се превърне в “Искрата”, която се насочва и се разтваря в Древния Незнаен. При това разтваряне не винаги има възвръщане в човешкия Дух, защото “Искрата” е тази, която може да избере Незнайното състояние на Древния.

Елеазар Хараш

стр. 204

Издателски данни

ЛЕО ШАЙА

Фрагменти от книгата

Универсалният Смисъл на Кабала

Коментари

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

Превод от испански:

Стефан Рунчев

Велина Кочева

Компютърен набор:

Александър Якимов

Коректор:

Велина Кочева

Оформление:

Светлан Стефанов

Издател: •Логос• Варна

ISBN 954-9734-04-8

www.knigi-bg.com