стр. 1

ЛЕО ШАЙА

фрагменти от книгата

Универсалният Смисъл на Кабала

коментарии

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

Варна

стр. 2

Изпълнен съм с дълбока духовна благодарност към астролога Емил Лещански и към преводача на книгата Стефан Рунчев.

Искрено им желая постижения в истинския живот на Духа.

Елеазар Хараш

стр. 3

Съдържание

Предговор — 4

Пояснение — 6

УНИВЕРСАЛНИЯТ СМИСЪЛ НА КАБАЛА

I. Тора и Кабала — 7

II. Съзерцание на Божествените аспекти — 17

III. Творението - образ на Бога — 87

IV. Царството на Небесата — 100

V. Физическият свят и космическата бездна — 126

VI. Тайната на Човека — 141

VII. Завръщането в Единия — 165

VIII. Великото Име на Бога — 177

IX. Заключение — 199

Послеслов — 203

стр. 4

Предговор

Лео Шайа е живял през този век (20-ти век) за известно време в Израел. Не е свързан с никакви външни общества. Принадлежи на едно общество на Тайната Мъдрост, което не се намира в света, а в една вътрешна област на Всевишния. Лео Шайа е една душа, която е изстрадала Истината в нейната най-дълбока степен. Няма кътче от душата му, което да не е изстрадало Истината. И всичко, което говори той на хората днес, носи дълбочината на тази Истина, която е в сила да затрогне всяка душа, която с пробуден и молитвен Дух се стреми към същата тази Истина, но която ще мине неизбежно през много по-малки страдания, защото всички Велики Души, изстрадали Истината, ще се присъединят към душите, които вървят по този път, за да ги облекчат със своята Святост, Светлина и Миролюбие. Само в най-гъстия мрак на страданията се раждат Откровенията за нови светове, за нови разбирания. Само в страданията човек се извисява до Духа на Истината. Страданията са мярка за духовното прозрение на душата.

Кабала е наука за постигане на Висшите светове. Кабала е наука за постигане на Универсалната Светлина. Кабала е наука за проникването в най-древната Истина и най-накрая чрез самата тази Истина Кабалистът постига приближаване до Древния Незнаен. Древният Незнаен никога няма да бъде опознат, а това дава на Кабала и на Истината неизмерими възможности и вечно движение към тази дълбочина на Древния Незнаен, която дълбочина никога не е имала начало и на която дълбочина й липсва край.

стр. 5

Кой има път към Кабала? Път към Кабала има само този, който се е отказал първо от този свят, после от другия свят и накрая и от своята Разумна воля. И след като е постигнал сливане с Бога, той получава Преданието пряко от Бога. Това е Пътят на Мъдреците.

Кабала е тайна наука за Неизреченото, което е Храмът на всеки живот.

Централната идея на тази книга е човек да възлюби реалните тайни на живота, които са въведение към Истината на Всевишния. Това е Книга на тайните, а Тайната - това е Човекът в своя Древен Произход.

Елеазар Хараш

стр. 6

Пояснение

В началото на текста с удебелен шрифт са дадени фрагментите от книгата на Лео Шайа “Универсалният смисъл на Кабала”.

След тях с наклонен шрифт са дадени коментариите на Елеазар Хараш.

стр. 7

I. Тора и Кабала

1. Цялата Светлина, която Бог е дал на Израел, е скрита в Тора. Тора е кристализацията и тайнственото постоянно присъствие на Синайското Откровение.

Тора е произлязла от един Първичен Принцип, който е Върховната Светлина на Всевишния. Когато този Принцип е слязъл, той се е превърнал в закони, които сами по себе си съдържат Върховната Светлина, но в един незрим вид. На този, който изпълнява Тора (цялостния Закон), този Върховен Принцип ще му се разкрие в цялата си Светлина. В този случай Тора е Тайнство. Този, който не изпълнява Тора, ще бъде излъган от пречупената светлина и няма да види във вътрешността на законите скрития Принцип.

2. Именно в Синай се появи реалното присъствие на Хокма - Божествената Мъдрост - пред “Избрания Народ”. “Израел проникна в тайнството на Хокма - казва “Зохар”. - В Синай израелтяните видяха Славата на техния Божествен Цар лице в лице”.

Израел символизира пробудената Светлина, това е Светлината, която се пробужда от Хокма - Божествената Мъдрост. Пробудената Светлина е благовестието на Тесния Път. Този Път носи в себе си хиляди тайни и една от тези тайни е да видиш Славата Му лице в лице. Всяка пробудена Светлина може да види Неговата Слава. Устременият към Истината е устремен към Неговата Слава. Неговата сияеща Слава е Светая Светих и Израел проникна в Тайнството.

стр. 8

3. Първите Скрижали са произлезли от Дървото на Живота, но поради идолопоклонничеството Израел беше осъден да се ползва недостойно от тях. Затова Мойсей даде на народа други Скрижали, които произхождаха от Дървото за познание на доброто и злото. “Първите Скрижали - както казва Кабала - бяха Светлината и Учението на Месия, изливането на универсалното освобождение, изворът на Вечния Живот”. Вторите Скрижали представляваха “частичния” или косвения израз на тази Светлина.

Първичните Скрижали символизират цялостната Светлина, това е Светлината на Вечността. Месия носи тази Вечна Светлина на Всевишния в себе си и ако Месия проникне в съществата и световете, те ще получат универсалното освобождение, защото Светлината на Всевишния означава освобождение. Месия носи дълбоко в себе си универсалното освобождение, което е Светлината на Всевишния. Месия е стоящият на планината. Месия е Великата жертва на Първородната Светлина, Той е Огънят на Божествената Любов, която държи в себе си Книгата на Живота. Великата Светлина на Всевишния е слязла в Месия и се е пожертвала за човешкия род, за тези, които са изгубили Светлината.

4. Хокма - чистата и изкупителна Мъдрост - престана да бъде непосредствено достъпна, тъй като остана скрита зад завесата на Бина (Божествения Разум). Проявлението на “несътворената” Тора търпеше промени, но не в същността си - Хокма. Във второто проявление реалното присъствие на Хокма се корени също така, както в първото, с тази разлика, че при второто проявление Бина пречи, не позволява на човека “да протегне ръка и да вземе от Дървото на Живота, за да яде от него и да живее вечно”.

стр. 9

Мъдростта, която изкупва и спасява, днес е запечатана със седем печата. Днес тази Мъдрост изисква да се извърви пътят на Разумността; това е един дълъг път от Разумността до разкриването на Хокма, която може да даде достъп до Дървото на Живота. Само Мъдростта може да протегне ръка към Вечността. Само Мъдростта може да яде от Дървото на Любовта. Вечността на Любовта е създадена за Мъдри ръце. Мъдростта може да протегне ръце и да яде от Вечния плод, който е Любовта.

5. За да стане достъпна Хокма, човек трябва “да обработва почвата” на душата си, като през това време се научи добре да различава доброто от злото, прилагайки на практика Божествения Закон, и да търси с голямо усърдие Истината, която лежи зад текста на Писанието.

Законът е външен израз на Любовта. Той уточнява пътя на злото. А изпълнението на Всемъдрата Божия Воля е самият Закон на Любовта. Самото Присъствие на Любовта е преобразяваща сила... Една душа, която е подготвена, може да й се даде ключът, който открива Истината зад текста на Писанието. Само душата може да стане владетел на златния ключ. Хокма е достъпна само тогава, когато душата е придобила усета за Вътрешния Глас, който й дава различаване на доброто от злото. Различаването е възходът на душата. Различаването помага на душата да се върне в своето слънчево състояние, което е нейната предвечна родина. Различаването черпи живот от един много дълбок вътрешен Извор. Това е заплатата на душата, която с голямо усърдие е търсила Истината.

6. Духовното проникване в писменото Учение е улеснено от устното Предание, като устното Предание е обяснение на писменото Учение. Двете учения представляват неделимите едновременни аспекти на Мойсеевото Откровение.

стр. 10

Преданието е ключът на цялото Учение. Този, на когото е поверено Преданието, може да твори Живота. Преданието е същността на всички Писания. Преданието е крайната цел на всяко Посвещение и тогава Посветеният има в себе си Дух, който може да твори Живот. Да твориш Живот, това е Венецът на Духовния Път. Преданието е първата връзка, която е била създадена между Бога и човешката душа.

7. Писмената “Тора”, или “статичният текст”, служи като недвижима, изходна точка към духовното съзерцание на разкритата Истина; такова съзерцание не е резултатно без тълкуването на “текста, издълбан върху камъка”, а тълкуването на устното Учение е като “един чук, който ломи камъка”, като по този начин пръска духовните “искри” на Хокма, намиращи се в камъка.

Духовните искри на Светлината са скрити в недвижимата опора, която се явява като изходната точка. Духовните искри на Светлината изхождат от камъка на основата, който е камъкът на Мъдростта. Само чрез Мъдростта Светлината може да еволюира и да се обогатява. Камъкът на Мъдростта е мистичен и неуловим образ на Всевишния, но този неуловим образ на Всевишния е опората на всяко същество.

8. Едновременното проявление на писмената и устната “Тора” се базира на следния стих от Писанието: “Целият народ слушаше гърмежите и звука на тръбата и виждаше пламъците на димящата планина, и ужасен, пълен със страх, стоеше далече.” (Изход 20:18) Коментарът на “Зохар” върху този стих казва, че Божиите думи са били напечатани на тъмния облак, който е обвивал истинското Присъствие на Бога по такъв начин, че Израел е чувал в същото време тези думи като устно Учение, а ги е виждал като писмено Учение; и “Зохар” изтъква, че всяка дума е била със 70 звука, които са разкрили 70-те основни тълкувания на Писанията, а тези звукове са се появявали пред очите на Израел като толкова ярки светлини (70 ярки светлини).

стр. 11

Целият народ слушаше звука на Неговото Слово - това е духовно явление. Тук Творецът се явява пред Своето най-висше творение - душите - и Божиите думи светеха със 70 ярки светлини. Всичко това е Завет, Послание, което е насочено към творението, наречено души. Душата е съвършенството в Природата и само тя може да разбере езика на Светлината. Всевишният, когато говори, излъчва Светлина.

9. И накрая, наставленията върху Десетте Мойсееви заповеди представляват синтез на всички заповеди. В момента на тяхното проявление Израел е проникнал във всички тайни, затворени в Писанието.

Десетте духовни заповеди, когато са изпълнени от душата цялостно, дават й слух, който да чуе шепота на Всевишния. Когато душата е изпълнила духовните заповеди, тя може да получи Светлина от Всевишния за един нов път в своето развитие. По пътя на тази сияеща Светлина душата на Израел, която е душата на новия и обновен човек, може да прониква във всички заключени Писания. Само душата на човека може да прониква в душата на всяко Свещено Писание.

10. Устната “Тора” е предаването от поколение на поколение на тайните и тълкуванията, които се съдържат в писмената “Тора” във формата на “звукове” - духовни изливания - или под формата на “ярки светлини” - духовни видения.

Ще говоря за ярките светлини на Преданието. Преданието е символът на Тишината, това Предание се постига чрез вътрешен опит. Ярките светлини се изявяват само в името на Вечността. Вечността няма нищо общо с бездната на неразумните желания. Вечността е сродна със Светлината на желанието, тогава благородното желание започва ярко да блести като духовно видение. Желанията, преди да са станали желания, са били намерения на Светлината.

стр. 12

11. “Когато Святият, благословен да бъде, разкри Себе Си на Синай, за да даде “Тора” на Израел, Той я предаде на Мойсей в следния ред:

1. Писанията са дали писмената “Тора”.

2. “Мишна”, “Талмуд”, “Хагадах” - всички те, взети заедно, образуват устната “Тора”.

Когато Святият Древен разкрие Себе Си, образуват се Свещени пътища, Свещени Писания. Святото може да се предаде чрез Слово и чрез устно Предание. Словото е пътят към Преданието, а Преданието е пътят към Всевишния, Който е скритата причина на всички писани и неписани явления. В устното Предание всичко се освещава и всичко се обгръща. Когато Хагадах, или Легендата, кристализира, се явява Началото на Живота. Преданията и Легендите разкриват Първите неща. Те разкриват Началата на Живота, те нашепват тайни неща за Пътя.

12. И така, “Хагадах”, или “Хагадахският Мидрашим”, образува брънката между народното Учение (“Талмудик”) и тайното Учение на Кабала - получаването на чистата Мъдрост станало достъпно за духовните Избраници на Израел. “Хагадах” води от служенето на Бога до познанието на Святия, благословен да бъде. “Искаш ли да разбереш Кой говори и сътвори света, изучи “Хагадах”, чрез него ще стигнеш до познанието на Святия - и остани в пътеките Му.”

Ще говоря за получаването на чистата Мъдрост, която се превръща в Небесно Вдъхновение за всички времена. Чистата Мъдрост започва с Преданието. Преданието започва, когато си съхранил Святия в себе си. Когато Преданието е проникнало в твоя дом, в твоята душа, ти вече си Син на Виделината, ти вече си изкупител, ти вече стигаш до познанието на Святия и, познавайки Неговите пътеки, оставаш в тях. Неговите пътеки са Светлина във Великия Път към Несътвореното.

стр. 13

13. Устното Учение тълкува Писанията по четири основни начина, които водят към Кабала, към сферата на Мистерията или - както го нарича “Талмуд” - “Рая на Божественото Познание”:

1. Простото тълкуване на Писанията, което обхваща всички възможни форми на елементарното мислене.

2. “Намек” за многобройните окултни значения на всяка фраза, всяка буква, знак и точка от “Тора”.

3. “Излагане” на Истините от Ученията, включвайки всички възможни тълкувания на “Тора”.

4. “Тайната” - начало на Хокма, Божествената Мъдрост, скрита в Писанията, наречена “Мъдрост на езотеричното Предание”.

Всички малки и големи тайни са пътища към една Необятна и Непознаваема Мистерия. В Мистерията, за разлика от тайните, всичко Свещено и Съвършено е обединено в едно неделимо Цяло. Когато попаднеш в сферата на Мистерията, не можеш да говориш. Тайните са Откровения на Живота, а Мистерията е Непознатата Божия Премъдрост.

14. Четвъртият метод, който обяснява тайните на “Тора”, всъщност се състои в духовното тълкуване и приложението на първа глава от “Битие” и първа глава от Иезекиил, които представляват виждането на Божия Трон във формата на “Небесна Колесница”. Обаче, освен тези основни Учения, всички Писания могат да служат като изходна точка към тълковния метод на “Тайната”.

стр. 14

Писанията са създадени като изходна точка, като опора, като път за тълкуване и домогване до сърцевината на Тайната. Писанията са мистична символика, която води до нови разбирания и до нови светове, но тези нови светове са също изходен път към четвъртия метод, в който е скрита една от основните тайни на Битието - това е Тайната, която е наречена “Небесната Колесница”. Само чрез “Небесната Колесница” душата се докосва и сближава с Мистерията на Живота, но без да познае ореола на Необикновеното.

15. Десетте сефирота - означения на Божествените аспекти - в този случай играят ролята на опори при съзерцанието, докато Божествените Имена представляват действените средства за сливане на Кабалиста - който ги призовава по правилата на Посветения - със “Светлината на Синай”, с реалното Присъствие на Бога.

Десетте сефирота са първите и най-древни излъчвания на Върховния и те се явяват като богатството на всички светове. Всички светове ги съзерцават, защото те са опората по пътя към Великото Несътворено, което е Сам Върховният. Да призоваваш Божиите Имена, значи да имаш правото да проникнеш във Всевишния и да получиш онова вътрешно благо, което е радост за твоята душа. Да призовеш Божиите Имена със “Светлината на Синай”, означава да живееш с Първите Скрижали в себе си, а това е Сиянието на твоята Съкровена природа - и само на нея е дадено да призовава и да получи реалното Присъствие на Бога в себе си.

16. Кабала е езотеричната същност на “Тора”, хранилището в сърцето на Юдаизма, изворът на “скритите тайни от началото на времето”. Бог е разкрил тези тайни в множество форми на Преданието, но това разнообразие е само един израз на безкрайното богатство на Една Истина, затова Кабала не е нищо друго, освен “еврейския клон” на това “Универсално Дърво” на Божествената Мъдрост.

стр. 15

Кабала е изворът на Божествените тайни, който оживотворява с Любовта си всички светове и съзнания, до които се докосва. Този велик извор на тайните започва с Венеца на Творението - Кетер, което означава, че първа е Любовта и че от тази Любов произхожда Мъдростта. Началото на Мъдростта е Любовта. Когато Мъдростта има реално отношение към Любовта, тогава Любовта се превръща в извор от тайни, които живеят в Дървото на Великия Живот. Кабала е еврейският клон на Универсалното Дърво на Живота.

17. Това познание на Божествената Истина беше предадено на Патриарсите на Израел и техните избрани последователи, за да изкристализира накрая в Синайското Откровение. Мойсей го предаде на Иисус (Навин), Иисус - на древните, древните - на пророците, пророците - на хората от Великата Синагога, а те от своя страна - на “веригата на Преданието” (Шалшелет ха'Кабала). Тази верига е останала непокътната и до днес, а всъщност тя е предназначена да свърже Мъдростта на Адам с тази на Месия.

Познанието на Божествената Истина се предава в една безконечна верига от Избрани и тази верига обхваща Вечността в нейната цялост. Това, за което говоря, са Избраните от Живота, а за избраниците на смъртта е написана друга книга, друга Истина. Месия ще отвори печатите на Адам и Мъдростта отново ще засияе Единна и Свята, както е било в най-древното време. Любовта е седмият печат, от който ще излезе новата Мъдрост на Адам. Месия ще отвори седмия печат и това, което е написано отвътре, ще заблести с Мъдростта на новото... и предназначеното ще свърже Адам с Месия.

стр. 16

18. ...Когато Пророчеството беше завършило в Израел, Ездра беше този, който в окончателен вид предаде “Тора”, с нейните закони и Мистерии, на еврейския свят. Неговият духовен завет беше опазен от хората на Великата Синагога - Софримите и техните възпитаници, членовете на “веригата на Преданието”, а те я предадоха на Танаимите, които са били Познавачи, така както и великите кабалистични Учители - Акива и Шимон бен Йохай. След смъртта на последния от Танаимите - Йуда Святия, автор на писмената “Мишна” - устното Учение беше продължено от Амораимите, които вече бяха престанали да бъдат Познавачи, но които повтаряха и тълкуваха Преданията на Танаимите; техните допълнителни уроци бяха събрани в “Гемара”, като допълнение към “Мишна”. Равините - духовните Учители - продължаваха екзотеричните и езотеричните уроци на Амораимите посредством “изложения” и докосване до тайните. По времето на разселението на еврейския народ тайната “верига на Преданието” обиколи голяма част от Европа. Учението за тайните на “Тора” и практикуването на кабалистичните методи бяха познати през цялото Средновековие и достигнаха до наши дни.

Духовният Завет беше опазен. Духовният Завет може да бъде опазен само от тези, които могат да концентрират лъчите на сефиротите в себе си; това е оная част от кабалистическите методи, която е била опазена и съхранена от Избраните. Великият духовен Завет на Преданието се пази от Великите Божии Духове. Те пазят непроницаемия център на светлините. Когато човек получи есенцията - Любовта, тогава той получава Преданието, което се превръща в Мъдрост. Есенцията на Първичната субстанция се видоизменя и така Любовта се превръща в Мъдрост и предава своя Вечен Завет.

стр. 17

19. Най-важните съчинения на езотеричното Учение на Юдаизма са:

1. “Сефер Йецира” - Книга на образуването - която, както се смята, произлиза от Авраам.

2. “Сефер Зохар” - Книга на Сиянието - на която главно се базира днешното изложение на еврейските Мистерии. Тези съчинения, запазени и до наши дни, правят възможно разкритието на Кабала - истинското хранилище на Божията Мъдрост, която се намира зад текста на Свещеното Писание.

“Сефер Йецира” е Книга на Великото образуване на световете - слизането на древните излъчвания на Върховния. “Сефер Зохар” е Книга на Сиянието. Нейното начало започва с Трона на Словото, което е Небесният камък, Небесната основа. “Сефер Зохар” е Книга за Адепти, Книга, наситена от Извора на великите и необятни тайни. Тези две книги и до днес са запазени... и само ще споделя това, че моето докосване до тях беше докосване до излъчванията на Божеството. Не можеш да пристъпиш към тези книги по обикновен начин, защото тези книги са тържеството на Вечността.

II. Съзерцание на Божествените аспекти

А. Единството на сефиротите

20. Сефиротите са метафизични “числа” или “изброяване” на Божествените аспекти. Те са главните ключове от тайната на “Тора”. Образуват десеторна йерархия, а имената им отгоре надолу са:

1. Кетер - Корона (Кетер Елион - Върховна Корона)

2. Хокма - Мъдрост

3. Бина - Висш Разум

стр. 18

4. Хесед - Милост (Гедула - Величие)

5. Дин - Разделителен Разум (Гебура - Власт, Пахад - Страх, Цедек - Справедливост)

6. Тиферет - Красота (Рахамин - Милосърдие)

7. Нецах - Победа, Постоянство

8. Ход - Слава

9. Йесод - Основа

10. Малкут - Царство (Шехина - вроденото Присъствие на Бога) В своята цялост сефиротите обхващат основното Учение на еврейския езотеризъм. За Кабала те са това, което Десетте Божии заповеди са за “Тора” като екзотеричен закон.

Сефиротите са пътят, по който Любовта на Всевишния слиза по стъпалата до Своето Царство. Сефиротите са пътят на едно вътрешно и външно слизане на Древния Незнаен до Своите творения. Първата крачка, с която тръгва Древният, е Любовта. Сефиротите са метафизически качества, те са първата сътворена Чистота, или Същност, която се явява като стъпала и път за Всевишния. Единственият начин и път, по който човек може да се върне в своята сияеща Същност, е когато се сдобие с качествата на сефиротите, защото те са обратният път към Древния. Сборът от сефиротите представлява сияещата Същност на Адам; те са неговата първа Чистота, те са неговата сияеща Същност, която му принадлежи предвечно.

21. Десетте сефирота представляват духовните първообрази не само на Десетте Мойсееви заповеди, а също така на всичките разкрития на “Тора”. Те са вечните причини на всички неща.

Мойсеевите заповеди са отглас от първообраза на десетте сефирота. Кетер е Великият първи сефирот, Началото на живота; това е Начало, в което няма условия за гъстата материя. Условията за гъстата материя са дошли отпосле и с тях са дошли вторите Скрижали, които се явяват като заповеди, а не наставления. Любовта е пътят, по който сефиротите разкриват своите духовни качества.

стр. 19

22. Сефиротската десетица е разпределена в девет излъчвания, или познавателни еманации, чрез които върховният сефирот - “Причината на причините” - познава самия Себе Си и Своето Универсално проявление.

Върховният сефирот - това е самата Безкрайност на Древния. Само Древният може да обхване в Своята Безкрайност всички светове и чрез това да обхваща всички Универсални изрази и явления. Върховният сефирот живее сам по себе си и той е неизследим.

23. Трябва да се разбира, че фактът, при който Бог се познава под разнообразни аспекти, не означава, че всъщност Той е едно определено число, нито пък едно множество от числа. Той е “Един и няма друг.”

Древният е създал числата като начало, но Той самият не е начало. Той е създал числата като множественост, но Той не е множественост. Всички числа, които имат начало и които имат край, са свързани със сътворените светове. Числата са пътища, които съществата трябва да извървят. Всички сътворени същества трябва да извървят определени пътища. Само несътвореното е свободно... Когато познаеш, че ти си Книгата на Сиянието, тогава ще познаеш и Единия. Грехът е отнел твоето Сияние, но в тебе е силата да се възстановиш и да познаеш Единството на Живота. Ти сам си възходът в пътя към Единия. Ти сам си Небесните Простори. Ти само се спри и чуй в себе си мистичното Дихание на Този, Който е “Един и никой друг”. Той е “Един и няма друг” и всичко това е в теб.

стр. 20

24. В Своята тотална Същност Бог включва една неделима безкрайност на вечни възможности, непонятни за сътворените същества, освен ако това не стане чрез едно ясно и същевременно всеобхватно разкритие.

Тоталната Същност на Бога носи в себе си неизброими тайни. Една от тези тайни е неделимата Му Безкрайност. Делимото е това, което е сътворено, а неделимото е това, което е несътворено. Словото е сътворено, но Прасловото, което е Тишината, е несътворено. Очите са сътворени, а Окото е несътворено. Когато очите се слеят и се превърнат в едно единно виждане, тогава се явява всеобхватното разкритие. Единното съзнание е ключ за вътрешно развитие и обогатяване. Тоталната Същност на Бога е истинният и живият хляб, към който се стремят всички същества, защото той е нектарът на Вечния Живот. В този нектар, в тази есенция са всички възможности.

25. Сефиротите са десет разкрити синтеза на безбройните и неограничени аспекти на една Единствена Действителност. Но тази десетица е символична и не означава, че на Бога Му се отрежда специално място в това. Той стои много по-далече от всяка мярка - Безкраен както в Своята скрита Същност, така и в проявените Си качества.

Сефиротите са пътища към Светлината и Свободата. Когато човек възприеме и оживи в себе си Принципа Кетер, тогава душата на човека придобива крила и се движи от Светлина в Светлина, и Светлината няма край, защото Бог не е ограничен от нея. Светлината е един синтез, но Бог не е ограничен от синтеза. Душата на човека е създадена с безкрайни крила, но тя трябва да се възроди в Светлината на Учението за сефиротите.

стр. 21

26. Самият “Зохар” (Бо 42б) обяснява добре, че числената природа на сефиротите е само относителна, като подчертава, че всичко е в Божията власт: “Така че Той може да поиска да намали броя им и да увеличи Светлината, която блика от тях, а може да поиска и обратното”... Всички “числа”, или метафизически аспекти, са включени без отличаване в Единия, Който “няма пореден номер”, защото “няма втори”.

Числената природа на сефиротите е относителна, защото Светлината и Присъствието на Всевишния не са свързани с никое определено число. Но ако ти имаш в себе си жаждата за Него, ти притежаваш онова “предначално число”, което е Неговото Свято Присъствие.

27. Сефиротската десетица не е нищо друго, освен Божествената Единица, която открива самата себе си в една или друга понятна форма пред сътвореното множество... Сефиротите изглеждат разнородни само в погледа на сътвореното множество.

Десетицата е Единица. Единицата се превръща в десетица, но това е само превъплъщение на Единицата в множество; но при това Вечното Същество не губи от Себе Си, защото и когато се увеличава, и когато се смалява, Бог е Единен в Себе Си и Неделим. Единицата, това е Мировата сила на Живота. Единицата е силата, която одухотворява Живота.

28. Всеки Божествен аспект се отъждествява с целостта на Бога и следователно с всички Негови аспекти. Това не става по причина на някакво качествено объркване, а чрез същностно сливане... Всичко е всичко - това означава, че не може да съществува разделение между една реалност на Божественото Същество и друга; при все това не съществува никакво объркване на съответните качества. Всичко е всичко, но всеки сефирот е това, което е...

стр. 22

За да се разбере, че всичко е всичко, трябва да се погледне с Окото на Живота, с Окото на Единството - това е Окото на тайното наблюдение; но тук напълно трябва да забравиш всички илюзии, дори и тази, че си сътворен, защото щом си вечен елемент, ти си всичко във всичко. Ти си излъчен, а не сътворен. Ти си Дух, а не човек. Ти си Вечност, а не време. Ти живееш във времето, но чрез илюзията. Ти си Вечност, защото си елемент от Бога. Ти си всичко във всичко.

29. Йерархията на сефиротите включва в себе си йерархията на универсалните възможности.

Всички сефироти съдържат в себе си безкрайните възможности на Всевишния... Всеки сефирот е една посята възможност.

30. Единият вижда самия Себе Си във всички неща и всички неща в Себе Си в един Вечен Поглед. Неговото виждане е Неговото собствено определяне на Себе Си, включвайки Неговото определяне на всичките Му аспекти.

Неговото виждане е Неговата Любов. Любовта вижда всичко, понеже има Поглед за всичко. Когато човек се пожертва за Любовта, той придобива един Вечен Поглед. Чрез Любовта Си Върховният вижда всеобхватно. Той може да вижда и чрез сефиротите, и извън тях. Неговото виждане всъщност е проникване в сърцевината на нещата, тъй като Той е самият Източник на нещата... Всичко несътворено се е родило от Неговия Поглед. Всичко сътворено се е родило от Неговата Реч. Неговият Поглед е Неговият Велик Замисъл. Излъчването на сефиротите е раждането на Великия Замисъл.

стр. 23

31. В Единственото и несътворено Същество едновременно съществува определяне и единство на реалностите, докато в двойственото и сътворено съществуване същите тези реалности се отразяват различни и взаимосвързани. Само вътре в Творението съществува едно действително отделяне и една поредица от възможности, т.е. една определена йерархия, в която всяка реалност включва по определен и активен начин онези, които произлизат от нея, и по пасивен и възприемчив начин онези, от които е излъчена.

Когато Бог е определен и когато не е - Неговото Единство не се нарушава. Ако Бог се превърне в проявено човешко същество, Неговото Единство не се нарушава. Неговото Единство е неделимо и всеобхватно. В Неговото Единство е тайното жилище на Живота.

32. Различията и взаимовръзките, които характеризират причинната поредица на космическата йерархия, са потенциални в света на сефиротите.

Различията на всички сефироти са в хармонично Единство. Десетте сефирота са десет степени на Божията Сила. Десетте различни сили са една единна Сила в “ръцете” на Този, Който ги обхваща и прониква, и това е “Единият без втори”. И поради Него различията са взаимосвързани и не си противоречат.

33. Съществуващото отделяне на нещата се осъществява единствено в една ограничена и преходна форма и благодарение на универсалното свързване се връща в Първичното Единство, във Върховната Точка, от която е произлязло. “От тази Точка започва разширение след разширение, като всяко едно от тях образува обвивката на следващото... Още когато е една обвивка, всеки етап (излъчване) се превръща в “мозък” (начало) за следващия етап; всички неща следователно са “мозък”, или начало, за онова, което е долу, и “обвивка”, или проявление, за онова, което е горе.” (“Зохар”, Берешит 19б)

стр. 24

Сефиротите символизират Единството на Любовта, Единството на Живота. Те са произлезли от една Върховна Точка, която е техният център. Всеки човек трябва да мине през сефиротите, за да се облече в “бели дрехи”. Сефиротите са проявената Божия Любов. За да може човек да стане цялостен, той трябва да мине през Огъня на сефиротите и трябва да стигне до Върховната Точка, която е Посвещение в Огън. Тогава човек става Дух на сефиротите, Дух на Живота, Дух на целостта. По този път човек разбира Единството на Живота, защото обединява в себе си сефиротите. Това е Посвещението. Такъв човек става начало и път за много същества, които живеят в поле, което е нисше, и условие за проявление на всичко, което е висше.

34. Проявената Божествена Светлина, творяща и изкупваща, е пречупена през причинната призма на Неговите аспекти... Необятната йерархия от онтокосмични* нива се гради на това “пречупване” на Божествената Светлина.

*Онтокосмични - метафизични, нематериални

Всички онтокосмични нива се основават на Божествената Светлина, която е пречупена през причинната призма. По пътя на жертвата човек минава през призмата на Неговите аспекти, докато проникне във Върховната неполяризирана Светлина, която е единствено реална. Тази Светлина благовествува за пътя на жертвата и я обгръща в своята Вечност. Жертвата, това е пътят на душата към Божествената Светлина. Душата има “бяла кръв” - това е символът на Първичната материя, от която са произлезли необятните йерархии от онтокосмични нива.

стр. 25

35. Онтокосмичните нива са разделени на четири “свята”, които са:

1. Олам ха’Ацилут - Свръхсетивният “свят на излъчването”, който е този на сефиротите.

2. Олам ха’Берийах - Идеалният или духовният “свят на творението”, изпълнен със собственото вродено Присъствие на Бога (Шехина).

3. Олам ха’Йецирах - финият “свят на образуването”, обитаван от ангелите, духовете и душите.

4. Олам ха’Асийах - осезаемият и телесен “свят на конкретната действителност”.

Първият свят - Ацилут - това е неосезаемият и неизразимият свят; той съдържа в себе си най-висшите лъчи на Древния. Вторият свят - Берийах - е светът на Високия Идеал; това е вроденото Присъствие на Бога, скрито в съществата. Третият свят - Йецирах - е светът на духовните сили, който е полето на всички духове и души; това е полето на техните действия. Четвъртият свят - Асийах - това е най-външният свят, в който се случват явленията; това е светът, в който духовните сили имат външен израз.

36. Единната Свръхсетивна еманация на сефиротите, като вродено Божествено Присъствие, се спуска към долните светове - финия и телесния, където се изразява по различни начини от сложната природа на космическото съществувание. Там сефиротското единство се появява като една десетица от първообрази, възбуждайки безбройно много жизнени ефекти, всеки един от които е свързан със собствената си природа, която пък го свързва с неделимата Единност на Божествените аспекти - Единият, Онзи, Който е Единството и Безкрайността на сефиротите, отразен на всички космични нива и във всички възможни форми.

Духът на Единството е това, което обединява всички духовни явления. Величието на Единството е свързано с всички сефироти. Между всички сефироти има абсолютно Единство, защото Волята на Всевишния е да се обхващат всички нива... Проявите на Единството в сефиротите са безпределни.

стр. 26

37. Едно творение Го изразява чрез аспекта на един сефирот, друго - под друг аспект, но всъщност всички неща демонстрират всичките сефироти едновременно - всяко едно нещо под светлината на собствения си първообраз.

Всяко същество се изразява с езика на сефиротите по свой собствен и специфичен начин, но всяко същество същевременно носи в себе си всички безпределни качества на сефиротите. Всяко човешко същество носи в себе си скрит първообраз, който във Вечността ще даде своите плодове. Когато например в едно същество е развито милосърдието, тогава това същество изразява Всевишния чрез Хесед по един свой собствен начин. Това е изразяване чрез аспекта на един сефирот.

38. Едно Божествено проявление, което едно същество изпитва като Милост, от друго същество може да бъде изпитано като Суровост, което зависи от съществуващата връзка между едното и другото същество и Божествената Причина. От една страна, Бог е Милост, а от друга, Суровост. И същото се случва що се отнася до Неговите причинни свойства - те са проявени във всякакви жизнени състояния и на всички нива, по един безкрайно разнообразен начин, макар че Той, Сам по Себе Си, е вечно и безкрайно Единият, Неизменният.

Бог е Милост и Бог е Суровост, но това не означава, че Бог е суров в смисъла на злото. Бог е суров, защото трябва да изправя злото и макар че тази Суровост изглежда явна на външно поле, тя е един благороден процес на Милост във вътрешното поле. Суровостта на злото произлиза от това, че злото поради неразбиране се е съединило със Суровостта и тя е станала негова природа, но Суровостта на Бога не произлиза от слабост, а от Неговото Съвършенство. Само Съвършенството има право на Суровост; тази Суровост произлиза от Неговата Милост.

стр. 27

39. “...Когато Той показва власт, господствайки върху цялата общност на Своето Творение, явява се на всяко едно от създанията, в зависимост от конкретните способности, които имат, за да Го възприемат, ...за да покаже, че светът се крепи на Милостта и Справедливостта (двете качества на Божеството, които включват всички останали) в зависимост от делата на хората.”

Бог показва Своята власт на всяко същество по пътя на неговите конкретни способности и тогава Неговата власт, която е преди всичко Милост, става разбираема. Когато Неговата Милост наказва, тя е Справедливост и светът се крепи на тази Милост, която е вечно справедлива... Тайна неуловима е, че Суровостта е другото лице на Любовта. Само онази дълбока и невидима будност на Духа в човека може да прозре тази неуловима тайна.

40. “Тежко на този, който се опита да сравни Върховния (Неговата Абсолютна Същност) с каквото и да е качество (съществуващо само от гледна точка на дуалистичната космическа илюзия)...”

Бог е несравним. Той е извън всички качества и възможности на съществата. Той прониква в тях и ги изпълва със Себе Си, но същевременно е независим; те са само Негови канали за проявление. Никой не трябва да сравнява качествата с Неговата Абсолютна Същност. Дори и Любовта не може да се сравнява с Него. Макар че мистичната вътрешна “роза” е символът на духовното виждане и макар че това е свързано с величието на пътя, нищо не може да се сравни с Този, Който е Несравним. Великата и необятна Любов е само част от Неговата Свята дълбочина.

стр. 28

41. “Ако не Го възприемем под тези прояви, не остава свойствено Нему качество, нито сходство, нито форма (в Неговата Чиста и Неограничена Същност) - така, както морето, чиито води нямат форма, нито осезаемост в самите себе си, освен когато се излеят в един съд, който е земята.” (“Зохар”, 42б)

Неговата Чиста и Неограничена Същност няма сходство, нито форма. Вездесъщата субстанция може да се излива във всяка форма, без да има сходство с формата. Вездесъщата субстанция се излива, проявява, изявява, но е винаги необвързана и неограничена, защото ако изсипем вода в една кръгла или квадратна чаша, не можем да кажем, че водата е кръгла или квадратна. За да можем да възприемем Бога, е необходима форма, а за да можем да Го разберем, е необходима дълбочина, но Неговата дълбочина е неограничена. Неговата дълбочина е предвечна, защото е пребъдвала преди Творението. Тази дълбочина е неизменната и безгранична Реалност.

42. Върховният - в Своята Чиста Реалност - е абсолютно без свойства и множеството на Неговите аспекти, или еманации, съществува само в погледа на излъченото, което се намира в състояние на относително, или илюзорно, отделяне. Това е и колективното и индивидуално приложение на човешкото същество, чиято собствена несътворена и Безкрайна Същност се проявява само посредством сефиротите, по-долните, като тяхното вродено Божествено Присъствие, или “Слава”, пази сътворените същества, както майка пази децата си.

Чистата Реалност на Бога е непознаваема - тя не е излъчена, тя е несътворена. В тази Реалност няма вибрации и ако тя те докосне, няма мислене... нито можеш да си я въобразиш. В тази Реалност няма свойства, няма качества, тя с нищо не може да се сравнява. В този смисъл може да се каже една мярка, а тя е тази, че всичко, което казваме за Бога, не е Бог. Това, което не можем да кажем, е по-близко, но то също не е отговорът. Бог е Реалност, която е въпрос без отговор.

стр. 29

43. “Зохар” казва: “Ако блясъкът на Славата на Всевишния, благословено да е Името Му, не се беше излял върху цялото Му творение, как би могъл да бъде възприет, та дори и от мъдреците?” Щеше да бъде непознаваем и думите “Цялата земя е изпълнена със Славата Му” (Исая 6:3) никога нямаше да може да бъдат произнесени с Истина.

След като Всевишният се е излял във всички сътворени и несътворени неща и след като те се домогнат до своята дълбочина, те познават Неговата Слава и Неговото Име и започват да Му служат в Дух и Истина. Тези, които Му служат в Дух и Истина, познават Неговото Име и разнасят около себе си аромата на Вечността.

44. Колкото повече човек се доближава до Неговата Чиста и Божествена Същност, толкова повече открива свойствената цялост на всички еманации на сефиротите. Тази цялост не е нищо друго, освен Същността на човека - Висшето “Аз”.

Висшето “Аз” е целостта на човека. В тази своя цялост Висшето “Аз” на човека може да се докосне до своя Произход, чието начало е Ацилут - тайното невидимо вещество, което, символично казано, е етерният Глас, етерният Звук на всяко същество. Всяко същество е свързано с този Древен Глас, който е корен и начало на нещата. Колкото повече човек се доближава до своето коренно и Висше “Аз”, толкова повече обхваща в себе си целостта на сефиротите. Най-висшето “Аз” в човека, това е сборът на сефиротите. Най-висшето “Аз” в човека, това е името на Любовта.

стр. 30

45. Безкрайната и неделима единност на сефиротите направи невъзможно Кабалистите да се задоволят само с едно представяне на сефиротската йерархия. Неограничената идентичност на сефиротите, на нивото на разграничението, ...дава възможност да бъдат наблюдавани от множество “гледни точки”... Сефиротското единство може да бъде наблюдавано отвътре, имайки предвид всички аспекти, обвити от Кетер, висшият сефирот, идентичен с Ен-Соф. В този случай сефиротската йерархия се възприема под формата на концентрични кръгове, като Кетер е най-външният кръг, а най-вътрешният е Малкут - Царство. (фиг.1) От тази гледна точка “Причината на причините”, или “Върховната Воля”, концентрира Своята “Мисъл” в Универсалното Си Царство Малкут с цел да създаде Космоса. От друга страна сефиротският “свят на излъчването” може да бъде наблюдаван отвън възоснова на същия символизъм на концентричните кръгове, като този път Кетер е в центъра, а Малкут в периферията. (фиг.2) В този случай безкрайният Кетер се превръща в “Точката”, във върховния и най-скрит “Център”, обвит йерархично от всички онтологични* излъчвания и космични изяви. Малкут обкръжава най-външния кръг като Шехина - Божествената Вездесъщност, съдържаща целостта на Творението. От това следва, че ако човек гледа навътре, Бог създава света чрез “свиване”, или “концентрация”..., а ако се гледа навън, Бог създава света чрез “разширение” или “излъчване”.

Фиг. 1 — текстово описание на схемата: концентрични кръгове, подредени от външния към вътрешния: Кетер, Хокма, Бина, Хесед, Дин, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод, Малкут. Кетер е най-външният кръг, а Малкут — центърът.

стр. 31

Фиг. 2 — текстово описание на схемата: концентрични кръгове, подредени от центъра навън: Кетер, Хокма, Бина, Хесед, Дин, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод, Малкут. Кетер е в центъра, а Малкут — най-външният кръг.

*Онтологично - неопределимото; това, което познава с-мо себе си.

Ще говоря за погледа навътре и погледа навън. Когато погледът е насочен навътре, той се среща с мистичния лъч на Духа, наречен интуиция. Само този лъч може да те въведе в реално съзерцание на “Върховната Воля”. Реалното съзерцание е процес, който става в мълчанието. В това съзерцание сефиротското единство може да бъде наблюдавано отвътре. Ако душата осъществи съзерцание, тя изживява своето единство със сефиротите. Когато погледът е насочен навън, енергията се разпръсква в много посоки, човек вижда безкрайните излъчвания на Твореца. Тук човек също може да види целостта на Творението, но обикновено погледът навън е обедняване. Когато погледът се насочи навътре, енергията на Окото, на единното виждане, се развива, обогатява и оплодява. Вътрешната енергия образува Окото на новото виждане и когато това Око се образува, явява се правилното виждане и във външния свят; тогава двата свята се сливат в един... и Бог става познаваем.

стр. 32

46. Тук (на фиг.3) центърът на сефиротите е представен от сефирот Тиферет - Божествената Красота, наречена също “Сърцето” на Всевишния - защото свързва, хармонизира и обединява Неговата Суровост с Милостта Му, както и всичките Му противоположни аспекти, които са “отдясно” или “отляво”, “отгоре” или “отдолу”.

Фиг. 3 — текстово описание на схемата: Тиферет е в центъра. По периферията, отгоре по часовниковата стрелка: Кетер, Хокма, Хесед, Нецах, Малкут, Ход, Дин, Бина. Йесод е разположен между Тиферет и Малкут.

Красотата е “Сърцето ” на Всевишния. Тиферет е струя на Неговото Сърце. Да видиш тази Красота само един път в живота си, означава да бъдеш обзет от безгранично обожание. Всевишният храни Тиферет. Да бъдеш въведен в Тиферет, значи да бъдеш въведен в Храма на Неговото “Сърце”. В това “Сърце” всичко се свързва и хармонизира. В това “Сърце” противоположностите си подават ръце и засияват с хармонията на Неговата Красота. Тиферет е център в Дървото на Живота, той е център, който е Слънцето на обединението на всички сефироти, и наистина когато всички същества заживеят в “Сърцето” на Бога, хармонията на всички противоположности ще заблести със Светлината на Слънцето, което е Тиферет.

стр. 33

47. Класическото разположение на сефиротите е показано на фиг.4, макар че тук съществуват много варианти по отношение на каналите, които свързват сефиротите. При това положение десеторното им единство се представя като йерархия от три тройки, проектирани вътре в своята обща зона, а десетият, последен от сефиротите - Малкут - е непосредствената причина на Космоса. Най-високата тройка - Кетер, Хокма, Бина (Корона, Мъдрост, Висш Разум) - е тази на същностните и онтологични принципи; втората тройка Хесед, Дин, Тиферет (Милост, Справедливост, Красота) - е на космологичните принципи; третата тройка - Нецах, Ход, Йесод (Победа, Слава, Основа) - е на космическите сили и творческата дейност и накрая сефирот Малкут (Царство) е несътворената и творяща субстанция или, разгледано в друг смисъл, е Божествената вроденост. Освен това тези четири сефиротски нива представляват съответно първообразите на четирите свята: на Свръхсетивната еманация, на първообразното творение, на финото образуване и на сетивната действителност.

Фиг. 4 — текстово описание на схемата: класическо разположение на сефиротите. Среден стълб, отгоре надолу: I. Кетер, VI. Тиферет, IX. Йесод, X. Малкут. Отляво на схемата: III. Бина, V. Дин, VIII. Ход. Отдясно: II. Хокма, IV. Хесед, VII. Нецах.

стр. 34

Кетер, Хокма и Бина - това е свят на Божествените принципи; те са изходната точка към безпределното Ен-Соф. Втората тройка - Хесед, Дин и Тиферет - символизира силата на космическите закони. Това са закони, които не могат да бъдат избегнати. Тези закони имат очи, които обхващат целия Космос. Тези очи са будни във всеки вътрешен поглед на съществата. Тези очи улавят всяко тайно вътрешно излъчване. Тези очи наблюдават, те са живи космически закони. И третата тройка - Нецах, Ход и Йесод - символизира усилията на творческата дейност. Десетият сефирот, който изглежда отделен, като Царство, е всъщност обединение на всички сефироти в едно. Космическият и Божествен Човек е числото десет, което се трансформира в Единица. Единицата, това е Адам Кадмон - Началото, с което е започнал Животът; а Нулата, това е Живот, който е несътворен - това е Животът, който не е излязъл навън, това е Животът, който е останал в Ен-Соф.

48. Същият този символизъм (фиг.4) показва единството на сефиротите под формата на други три тройки, които също завършват с десетия - Малкут - и образуват Божествените “форми на управление”. Бог царува чрез “дясната Си ръка”, която обхваща “живота и милосърдието”, чрез “лявата Си ръка”, която съдържа “смъртта и суровостта” и чрез “средния стълб”, който уравновесява, хармонизира и разрешава всички противопоставяния в Неговото единство. Тази милостива “дясна страна” обхваща сефиротите Хокма, Хесед, Нецах (Мъдрост, Милост, Победа) - положителната космична власт. “Лявата”, или “суровата страна”, обхваща Бина, Дин, Ход (Различаващ Разум, Разделителен Разум, който разделя една реалност от друга; Слава) - отрицателната космическа власт. И накрая “средният стълб” е изграден от Кетер, Тиферет, Йесод, където Кетер реализира единството между Хокма и Бина, Тиферет - това на Хесед и Дин, а Йесод е космическата “основа”, или творческата дейност, която свързва положителната и отрицателната власт на Космоса - тази на Нецах (Победа) и Ход (Слава). Накрая Малкут (Царство) е долното единство - съд за всички Божествени излъчвания.

стр. 35

Животът е създаден, за да се възроди Любовта, а смъртта е създадена, за да се съхрани и възроди животът. “Дясната ръка” на Бога е въведение в живота, а “лявата ръка” е упътване към смъртта. Животът е един вечен океан, един вечен поток. Когато навлезеш дълбоко в живота, тогава “дясната ръка” на Бога ти отваря вратите на знанието и ти доставя философския камък. Животът е велик океан, който се крепи от Духа. Океанът е всемирната жизнена сила. Животът е Първичната материя, от която е било създадено всичко. Бог е живот и никаква смърт няма в Него. Смъртта е суровото Лице на Бога. Смъртта е това, което очиства и въздига живота. Без смъртта животът не би могъл да се въздига в своята духовност. Бог се проявява чрез живота и смъртта, те са Негови процеси, но Сам Той живее в непристъпна Светлина извън Своите прояви. Проявите Го скриват, Светлината Го забулва, животът Го възхвалява, смъртта Го почита.

49. Съществува една почти органична връзка между “йерархията на Божественото управление” и “начините на управление”... Излъчването на всеки противопоставен сефирот - имащ за цел да прояви собственото си качество посредством един “по-долен”, съседен нему сефирот - числено трябва да премине първо през странично противоположния нему, явяващ се същевременно негово допълнение. Когато Хокма пожелае да се изяви като Хесед, неговото излъчване трябва да се съедини първо с противоположния му аспект, т.е. Бина, а когато Бина пожелае да се изяви като Дин, трябва да премине първо през Хесед и т.н. Така става и с положителната и отрицателната космична власт, Нецах и Ход, които, за да се проявят в Творението, трябва да се съединят с Йесод - космическата основа. Същото явяване на противоположности възниква в “средния стълб”, където Кетер - “Върховното Начало” - за да се прояви посредством Йесод, трябва да се допита до “Сърцето” - Тиферет; а Тиферет е принуден, за да може да се излъчи в света, да се изрази чрез положителните и отрицателни космични сили, съсредоточени в Йесод - “действието”. Но Йесод не би могъл да произведе абсолютно нищо, без да премине през своя противоположен и същевременно допълващ аспект Малкут - “Божествената възприемчивост”. В своята безкрайност Малкут не би могъл да даде произход на нищо, ако не намери вътре в себе си своята противоположна възможност “крайност”, която да му послужи като съд.

стр. 36

В началото Всевишният се е проявявал навън, т.е. слизал е надолу по стъпалата на сефиротите и в най-външния свят Той се е явил като човек. Сега човекът трябва да се поглъща навътре, т.е. да се възкачва нагоре по същите стъпала. И по същия начин. Противоположността е възможност за проявление при слизането на Всевишния. Противоположността е възможност за възкачването на човека. Но поради неразбирането на човека противоположността се е превърнала в противоречие. Противоречието трябва да го наблюдаваш с високото Око на Светлината, то е наречено Око на Възраждането. Да навлезеш в противоречието с дълбоко разбиране, означава да видиш Пътя на Божеството в себе си.

50. Всеки сефирот съдържа семето или, по-добре казано, влиянието на своя противоположен аспект и може да си самопозволява да отрази силите, проникнали от другия. При това нито единият, нито другият губят от собствените си отличителни белези, така че... следва сефиротите да се разглеждат като такива със “съвместно излъчване” и “вечно приобщаване”. Ако се съзерцава само един от тях, всички останали трябва да се разглеждат като неявни в него, под светлината на неговото собствено частно качество. Този сефиротски закон, който не позволява “излишък” на проявленията на един отделен първообраз, гарантира равновесието на всички “Царства” на Творението.

стр. 37

Любовта вечно се приобщава към Мъдростта. Суровостта вечно се приобщава към Милостта. Всички сефироти са свързани и взаимнопроникващи се. Обединявайки се, всички сефироти образуват Величието на Древното Лице. Обединението на сефиротите образува ключа към тайната наука, ключа към жизнената тишина. Истинският Учител е ключът към тайната наука, наречена Живот. Мъдростта на Учителя е поток от Светлина, която обединява. Любовта на Учителя е поток от Огън, който очиства.

51. Същностната, неизменна единност на сефиротите се проявява не само посредством относителните им връзки, концентрирани в “средния стълб”, но и чрез общата Светлина, която “циркулира” в “каналите” на тези връзки и се нарича Да’ат - Познанието. Това се отнася до Всезнанието, или Универсалното Съзнание, на Всевишния, което не е един сефирот, а познавателното Присъствие на Единия във всеки от тях. В действителност Да’ат се отъждествява с всички аспекти на Божественото Съзнание след като Кетер за първи път се превърне в познавателен със своя Хокма - чистата Мъдрост - до последното сътворено и определено отражение на сефиротите.

Да’ат е Синът. Това е роденото Универсално Съзнание, което обхваща всички сефироти; това е Висшето Съзнание в човека - ключът, който отваря всички врати в Дървото на Живота... Да'ат може да живее във всичко, което е съзнателно, във всичко, което се осъзнава. Кетер е неосезаемо и недостъпно. Кетер може да се превърне в Знание само когато се спусне в Хокма и това е излъчването на най-чистата Мъдрост. Кетер е Началото на началата и същевременно не е Начало, тъй като е безкрайно и живее в Мистерията на Древния Незнаен.

стр. 38

52. В очите на Кабалистите Да’ат изглежда като съчетано действие на Хокма и Бина, понеже тогава е Божествено Познание, което вече не почива изключително на съзерцанието на Единия, както го прави Хокма от само себе си. В този случай Да’ат е Познанието, което произлиза от съюза между Хокма - чистата Мъдрост - и Бина - Висшия Разум - и се превръща в общо Познание на седемте “долни” сефирота, от които е зародено, построено и реализирано Универсалното Творение.

Хокма е духовното семе, духовната основа, а Божественото Познание е плодът на това семе. Духовното семе владее всички възможности на мистичната еволюция. Духовното семе е есенцията на човека и то е основата на Божественото Познание. Съюзът между Хокма и Бина е чистото Божествено Познание.

53. ...Да’ат в никакъв случай не може да бъде единадесети сефиротски елемент. Затова и “Сефер Йецира” (I, 4-9) непрекъснато повтаря: “Десет сефирота без никакъв друг (от гледна точка на Кабала сефиротите синтезират всички Божии аспекти, даже Чистата Му Същност, която е Реалността на всички реалности); десет, а не девет (защото Кетер - Върховният сефирот, Чистата Същност - не е само едно излъчване, както останалите девет, а неизлъченото Начало на всяко излъчване, съдържащо се в десеторното единство на сефиротите); десет, а не единадесет (понеже няма Божествено Начало извън десеторното сефиротско единство).”

стр. 39

Когато говорим за Чистата Му Същност, която е Реалността на всички реалности, говорим за Невидимото, Което е без образ и Което ражда всички образи. Кетер е Върховното Начало. Кетер е всемирното кръгово движение. Това е символичният кръг на Безкрайността. В Кетер благоволи Древният да се излее с Великата Си Пълнота. Кетер е Мистичната Душа на Всемира. Когато Мистичната Душа е насочена навътре, тя влиза в неизмеримата Безпределност, а когато се насочи навън, тя опознава необятните светове, които са излъчени от нейната Мистична Същина.

54. “Сефер Йецира” продължава: “Десет сефирота без никакъв друг: тяхната мярка от десет няма граници...; техните аспекти са като светкавица и тяхното разпръскване няма край...; ще се съединят техният край (последният сефирот Малкут и Универсалният Космос, който той съдържа) с тяхното начало (Кетер), както Пламъкът е съединен с Живота. Понеже Бог (неделимата безкрайност на сефиротите) е Един и няма втори; и пред Единия (Единствената Реалност) какво ще кажеш ти?”

Последното Царство Малкут обобщава всички сефироти в себе си. Последното Царство съдържа Универсалния Космос в себе си, а всички Царства са в неделимата Безкрайност на Бога. Бог е Един и няма друг. В Бога има много тайни, но Сам Той е Тайна запечатана. Сам Бог показва Пътя на хората към новото човечество и Той е, Който символизира всемирния синтез на всички Царства, а този синтез - това е Висшето Знание, неизменната Любов, Безсмъртната Истина - и какво ще кажеш сега? ...И когато застанеш пред Лицето на Древния, можеш ли тогава да зададеш въпрос, защото в Него няма въпроси, има само едно съществувание и то е Пълно.

стр. 40

55. “Десет сефирота без никакъв друг; затвори устата си и не говори (за сефиротите, като им приписваш погрешни аспекти), затвори сърцето си и не разсъждавай (за сефиротите, без наистина да си добре осведомен); а ако сърцето ти е пламтящо, върни се в центъра (на Истината)... Десет сефирота без никакъв друг; Единственият Дух на Живия Бог, благословен да бъде, да се възвеличи Името Му, което живее през цялата Вечност!” (“Сефер Йецира”)

Не говори и не разсъждавай, ако не изхождаш от дълбочината на Единия; затвори и устата, и сърцето си, за да не изгубиш и малкото си Истина, която е твоята опора в живота. Сефиротите са велико Тайнство. Кетер е символичният владетел на Любовта. Хокма е символичният владетел на Светлината, а Бина е пазител на тайното съкровище на вродения път към Всевишния. Кетер е струята на Любовта, а Хокма е звукът на Духа; а за да проникнеш в струята и звука, трябва да намериш Думата, която се заражда в Бина. Ключовата Дума е, която храни Пътя за вечни времена, и ето , казах ви за Бина.

56. Нашето изучаване на десеторното единство на сефиротите би се оказало непълно, ако не споменем нещо за особената му роля във връзка с човешкото същество... Сефиротите са първообрази на вътрешното същество и на външната, или телесна, обвивка на човека. Те са причините и “моделите” на всички интелектуални светлини, които бликат в ума му, на всички способности и положителни сили на душата му, на всички главни органи на тялото му.

Сефиротите са първообрази на Великия Път и те се намират в човека, в неговата дълбока и неизменна Същност. Сефиротите са първопричините за зараждането на всички видове светлини в човешкото същество. Светлините на сефиротите в човека образуват неговия Храм. И затова е казано: “Защото вие сте Храм на Бога живаго”. Когато човек придобие в себе си единството на Живота, той придобива синтеза на светлините на сефиротите.

стр. 41

57. Няма такова същество всред цялото Творение, което да проявява Божествените качества по такъв едновременно всеобхватен и явен начин като човека. По отношение на Космоса човек е това, което са сефиротите като цяло в онтологичния свят. Сефиротската същност е “фигурата” на Бога, а човекът е Неговият образ.

Великият Човек е синтез на всички Божествени качества. Самият човек е един вътрешен и светещ Пентаграм... и тази Светлина е духовната сила на човека. Божествените качества са “течащата жива вода” в човека... и сам човекът се явява “течаща вода”. “Водата” е символ и се превежда като “проводник на Духа”. “Водата” е “проводникът”, а Истината, която “тече” в човека, е Свещеното Име на Любовта.

58. Сефиротското единство съдържа в себе си четирите свята горе, а човекът ги съдържа долу. Свръхсетивният “свят на излъчването” е скрит у човека, в неговото чисто “Аз”, в Божествената му Същност; неговият свръхиндивидуален и универсален дух се отъждествява с първообразния “свят на творението”, докато индивидуалната му душа - когато надмине илюзорните си граници - става съпричастна с финия, небесния “свят на образуването”; телесната му “квинтесенция” има такава природа - Авир, Етера - че може да обхване изцяло сетивния, земния “свят на реалността”.

стр. 42

Всяка душа трябва да надмине илюзиите, от които е обкръжена. Душата трябва да възвърне реалните си очи - това са очите на Любовта, тогава тя ще надмине границите на илюзията. Когато душата се освободи от илюзиите, тя навлиза в себе си, в своята Божествена част, която е Животът на Вечността. Човекът съдържа всичко в себе си: земния свят, който е неговите корени, и Великия свят, който е неговото метафизично Единство.

59. От друга гледна точка всеки сефирот може да бъде разгледан в своята частна връзка с човека:

1. Кетер е Чистата Божествена Същност на човека.

2. Хокма е неговото реално Познание за Същността на нещата.

3. Бина е способността му да различи реалност от нереалност.

4. Хесед е озарената му природа, която винаги го тласка към Божественото.

5. Дин е неговият истински Разум за всички неща.

6. Тиферет е неговата външна и вътрешна Красота, неговият Мир и Любовта му.

7. Нецах е духовната му Мощ.

8. Ход е вродената му Сила.

9. Йесод е дейността му.

10. Малкут е възприемчивостта на човека.

1. Кетер е Вечната Същност на Богочовека, скритият неземен свят на Съкровената Същност. 2. Хокма е нетленната Светлина - това е Светлината, с която човек вечно опознава себе си по пътя към Всевишния.

3. Бина е Разумът на виждането - тук Словото заживява в Светилището на Висшия Разум. 4. Хесед - озарената Душа, която е дарът на Небесното Дихание.

5. Дин - будният познавателен Разум, който обхваща всички неща в живота. 6. Тиферет - това е онази Красота в човека, която има поглед само за Божественото. 7. Нецах - Вечната духовна Мощ, която винаги побеждава, защото воюва за Славата на Всевишния. 8. Ход - Силата отвътре, която може да събуди хиляди Огньове, защото човекът в своята най-висша фаза е Огън. 9. Йесод - дейността на пробуденото съзнание - тук душата пие чист лазур и осветява пътя, по който върви. 10. Малкут - единното вътрешно и външно възприемане, което дарява душата с царството на Покоя и Вечния Път.

стр. 43

60. Всеки сефирот е първообраз на един от главните органи у човека и затова сефиротите като цяло се наричат “човешки организъм” (Адам Илаах), в който:

1. Кетер е “скритият и свръхсетивен мозък” на човека.

2. Хокма е “десният мозък”, който вижда само Единия.

3. Бина е “левият мозък” - началото на всяко отличаване.

4. Хесед е “дясната ръка” (милосърдната).

5. Дин е “лявата ръка” (суровата).

6. Тиферет е “сърцето” или “торсът” - символ на Красота и Любов.

7. Нецах е “дясното бедро” - положителната космична сила.

8. Ход е “лявото бедро” - отрицателната космична сила.

9. Йесод е “пораждащият орган”, или творящото действие.

10. Малкут е “стъпалата” или “женското тяло” - мястото на завършека, вещественият съд за всички сефиротски излъчвания.

От горе до долу човек е едно велико космическо Единство. От скрития и нематериален мозък човек слиза надолу по сефиротските стъпала до долната част на веществото - това обхваща всички светове. Човек трябва да се движи и да расте от краката нагоре до своята нематериална природа. Краката са символ на един път, който трябва да бъде извървян, а скритият мозък е една тайна, която трябва да бъде изживяна. Върви по своя път, за да изживееш своето Начало!

стр. 44

61. ...Десетте пръста също символизират сефиротската десятка.

Десетте пръста са живите окултни сили на великото сефиротско Единство. Всеки пръст е съзнателен и познава Свещената сила в себе си. Когато двете ръце се съединяват, се призовават десетте сили на сефиротите, които са Висшето “Аз” в човека. Десетте пръста са десетте Слова на сефиротите - те са единното Слово, което призовава и което само̀ по себе си е Лицето на Всевишния, Лицето на Вечността.

62. Всичко реално в човека, в неговото същество, в духа, душата и тялото му, е “представено” и осъществено от сефиротите.

Сефиротите съществуват вътрешно в човека, те са естеството на човека. В своята най-дълбока Същност човек е Кетер - Венецът на Живота. Кетер е много дълбоко вкоренен в човека и това е неделимата и свещена Любов - тази Любов е реалното в човека, тя е ключът към всички светове.