IV. Царството на Небесата

158. Сефиротите са причините и първообразите на небесните светове... Кабала заявява, че истинско знание за Небесното Царство може да се постигне само чрез “виждането на сърцето” - възприятието на Универсалния Дух, който живее в най-скритите дълбочини на човека.

стр. 101

Виждането на сърцето е проникване и възприемане. Само който може да проникне в Истината, става Истина.

159. “Когато Всевишният беше готов да сътвори света, се облече в Първичната Светлина и създаде небесата. В началото светлината беше отдясно (активната и духовна страна), а тъмнината беше отляво (приемствената и веществена страна). Какво беше онова, което направи тогава Всевишният? Смеси едната с другата (страна) и от тях образува небесата. Думата Шамаим (Небеса) е съставена от Еш (огън - духовна светлина) и Маим (вода - фината субстанция). Той ги съедини и ги хармонизира и когато ги обедини в едно, разгърна ги като една завеса.” (“Зохар”, Терумах 164б)

Дълбоката причина за смесването на светлината и тъмнината в едно е тази: човек чрез тях да познае своята Същност, както и Същността на Бога. Светлината и тъмнината живеят в Бога като едно цяло, което не си противоречи. В Бога те придобиват друго свойство - те стават Светлина от нов порядък. Човек също трябва да постигне това, като използва в себе си и силата на светлината, и силата на тъмнината. Когато човек стане цялостен, светлината и тъмнината в него няма да си противоречат. Те ще образуват нещо ново, нещо, което ги надминава и двете.

160. Седемте сефирота на космическата “Конструкция” образуват вечната основа на седемте сътворени небеса. Но преди тези небеса да бъдат родени, първите и свръхсетивни причини се проявяват в своята троична вроденост: Шехина, Метатрон, Авир - наречени “Небе на небесата”. Шехина - реалното присъствие на Кетер - обвива себе си в Метатрон - вроденото присъствие на Хокма - и в Авир - Етерът, който е еманацията на Бина. Тогава Шехина съединява духовното излъчване на Метатрон с фината проява на Авир и чрез това съединяване образува небесата. “Седемте небеса са разгърнати и събрани в дома на небесното съкровище и над тях има един небосвод (трите “Небеса на небесата”), който няма цвят (няма отличителен аспект), нито има място в света на познанието, основано на разума, и е вън от обсега на съзерцанието (на сътворените същества). Но макар и да е скрит, той разпръсква Светлина към всичко и поставя всичко в движение...” (Зохар, Терумах 164б)

стр. 102

Сефиротите са слизащите степени или слизащите нива, а също и стъпала, на Всевишния. Всеки сефирот сам по себе си образува небе, което има дълбочина според своето свойство, и колкото по-нагоре се изкачва човек по стъпалата, толкова е по-голяма дълбочината на небесата. В последното стъпало човек се разтваря напълно в Неговия простор, защото там той се осъществява като Бог.

161. Съгласно кабалистичните съчинения за Хекалот - небесните “дворци”, седемте сътворени небеса представляват йерархично подредени, едно над друго, обиталища за човешките души, преди или след техния престой на земята, а също за ангелите и духовете. В центъра на всеки “дворец” живее “Небесният човек” във формата на определена пророческа изява; с други думи, Духът на един Пророк оглавява всяко едно от небесата, разкривайки Божественото в светлината на сефирота, на който е пратеник. Този пророчески Дух е заобиколен от всички човешки души, които му “принадлежат”, т.е. онези, които се извисяват към Бога или се спускат от Него във формата на определена сефиротска проява. Пророкът е подпомаган в своята посредническа роля от ангелите и духовете, които се движат в неговия “дворец”... Човешките души обикалят около Божествения център на всяко небе, а ангелите и духовете обикалят около местата, където пребивават душите.

стр. 103

Връзката на човешките души с даден Пророк е в сходството им по свойства. В това небе този Пророк се явява главата, която ще даде необходимите разбирания на тези души за цялостния смисъл на това небе.

162. “Има седем небеса горе и други седем долу, които им съответстват”: това са седемте “двореца” на “горния”, или “небесния Рай”, на които съответстват онези от “долния”, или “земния Рай”. Една душа, която обитава определен “дворец” от “долния рай”, ще съзерцава същия Божествен аспект, както една душа, която обитава съответния “дворец” от “горния Рай”, но с тази разлика, че ще види сефиротската проява като през “було”, което обаче не съществува за душата “горе”, която се наслаждава на едно по-пряко видение на Божественото вродено Присъствие. Обаче каквото и основание да е имало една достойна душа да живее в “долния Рай”, то ще я пренесе в съответното обиталище на “горния Рай” след като е престояла “долу” “толкова, колкото е необходимо, за да се подготви да се възкачи в горния Рай”. По такъв начин долните “дворци” се явяват като преддверия на горните “дворци”...

Дълбоката причина една душа да смени една сфера с друга е, когато е станала промяна в душата на човека. Промяната става, когато душата дава в себе си място на Бога да проникне в нея и да се изкачва в по-високите сфери. Така душата чрез Бог в себе си променя своите степени.

стр. 104

163. Небесата са поредните стъпала от “стълбата”, която е “разположена върху земята, а горният й край достига (върховното) небе”, над което “се издига YHVH”... Казва се, че седмото небе заключава другите шест в своето неопределено разширение, което е “повърхността на водите”; тази повърхност отразява всички космически възможности. Седемте Хекалот, или “дворци”... са Небесното Царство. Толкова са “поредните входове” - йерархично разположени - които водят към общата цел: Престола на Славата.

Всеки небесен “дворец” нагоре по стълбата към Всевишния символизира една врата, която се разширява все повече и все повече. При последния “дворец” човешкото същество се разтваря напълно в Неговата безконечна Светлина. Последният “дворец” е последното стъпало, при което човек се възвръща във Върховната Светлина на Всевишния.

164. Шехина - Божественото вродено Присъствие - проявява чрез излъчването си - Метатрон - всички космически възможности, които са духовните “искри”, “семената” на съществуването; после ги загръща със сътворената си небесна “дреха” чрез първата проява на Авир. Това първо разширение на “водите”, излъчени от Етера, образува “повърхността” на жизнения “океан” - седмото небе, проявата на сефирот Хесед, “Милостта”. Докато “Небето на небесата”, което надвишава това първо космическо разширение като едно безкрайно Слънце, никога не излиза от своята първична неизменност, то “повърхността на (сътворените) води” е развълнувана от “вятъра на Елохим” - творящото и изкупително действие на тройния небесен Принцип. Всяка една от тези “вълни” - души, духове или ангели - е една фина вибрация, населена и осветена от една духовна “искра”. Това първо смесване на дух и материя е дало на седмото небе името Аработ, което често се превежда като “облаци”, “равнини” или “пустини”, но което произхожда от корена АРБ, означаващ нещо, което е смесено... “Това е седмият небосвод, който се нарича Аработ, защото се състои от вода и огън.” (“Зохар”, Терумах 165а)

стр. 105

Първото отделяне на “искрата” и първото й обличане с небесната “дреха” е началото на осъзнаването й като отделно същество. Осъзната веднъж като нещо отделно, това е за нея залог да търси вечното Единение. Отделянето е било наобходимо, за да се постигне Единение без отделяне.

165. Когато духовната вибрация на Божествената Светлина пада върху Аработ, произвежда там първичния, творчески и изкупителен Звук, или Вик. Всяко същество, което се появява върху “повърхността на водите”, изтичайки от Бога или връщайки се от дълбочините на космическия “океан”, “избухва” в един “Вик на радост” и се разширява неограничено като една “вълна” от Светлина и Звук; разпръсква се върху цялата повърхнина на морето на съществуването - цялото разширение на Аработ - осветено от Божественото Слънце. Всяка “вълна” се превръща в целия космически “океан” - цялото “огледало” на Живия Бог - и докато нейната материя става едно с тази на другите “вълни”, то нейният дух - Божествената “искра” - се превръща в безкрайна Светлина. “Викът на радост”, който придружава това тотално обединение, е първото непроизнесено, неизказано призоваване на Универсалния Човек към Бога.

Когато душата осъзнае жертвата, която произтича от дълбочината на Любовта, тя вече се превръща от “вълна” в “океан”; тя вече става “душа на океана” и става “майка на вълните”, тъй като е благословена в своето осъзнаване.

стр. 106

166. След като са познали обединеното и блажено състояние на Аработ, сътворените същества трябва да се спуснат към “помраченото” съществуване, за да изпълнят там своето предназначение. Завръщайки се от своето “странстване” и идвайки отново на седмото небе, те са пасивно погълнати в Бога с изключение на праведниците, които съзерцават там Върховните мистерии и се съединяват с Него по един активен и окончателен начин. А що се отнася до сътворените същества, които са съединени с Бога само пасивно, те се проектират отново в Космоса. Всички човешки души, противоположно на другите сътворени същества, чиято връзка с Бога е пасивна, са предопределени да се съединят активно с Него. И затова, връщайки се от своето космическо “пътешествие” недостатъчно подготвени за своето обожествяване, човешките души се изпращат обратно (в Космоса) или на едно от шестте небеса, които се намират под Аработ, ...така че да могат да поправят грешките, които са извършили в своя предишен живот; също така могат да бъдат осъдени на пречистване в ада, който според еврейското Предание не означава “вечно осъждане”, понеже и адът също се възвръща накрая в Аработ заедно с всички други космически нива.

Тези души, които са постигнали активна и динамична връзка с Бога, те стават Негови служители във всички небеса, те постоянно служат на своя Творец. А тези души, които имат пасивна връзка със своя Творец, те трябва да чакат определени условия, за да Му служат... Във всеобщия процес на развитие няма да остане нито едно същество, пасивно свързано с Бога, но това е въпрос на милиони години, а дотогава само определени групи души в определени епохи ще могат да живеят в динамичната аура на Бога.

стр. 107

167. Аработ е в действителност небето, от което излизат всички сътворени от Бога същества и в което се връщат. В Аработ те се явяват в своята първоначална, напълно осветена форма... Талмуд (Хагигах 12б) казва: “В Аработ... са царствата на Живота, на Мира и на Благословението; там се намират душите на праведниците, също духовете и душите, които очакват сътворено съществуване (т.е. които бликат от Божественото излъчване с цел да се облекат във фина материя) и росата (духовната роса), чрез която в бъдеще Всевишният, Благословен Той, ще възкреси мъртвите. Там обитават Офанимите, Серафимите, Свещените Хайот, управляващите ангели, Тронът на Славата и Царят - Живият Бог - възвишен и възхваляван, Който е над всички в облака, както е казано (Псалм 67:5): “Възхвалете Онзи, Който тържествува върху облаците (Аработ); Името Му е ЙАХ”.

На седмото небе душите са разтворени по различен начин в своя Творец. Всички висши души от това небе Му служат по един различен начин и същевременно универсален. В това небе всяка душа разкрива своята дълбочина, която е различна от другите души. Това е едно истинско вътрешно служене.

168. Аработ - седмото небе, или “седмата степен на Божествения Трон”, се ръководи от Месия, както утвърждава Идра Рабба Кадиша: “На Царя Месия Му беше отредено да седне на седмия Трон (небесна степен). Има шест такива (небесни, или духовни, степени) и Духът на Древния по дни (Началото на всички небеса, или състояния на съществуване), Който се издига над тях, е Седмият (Духът на ЙАХ, Който тържествува на Аработ)”... Духът на Месия е Този на Древния по дни; това е “Духът на Елохим, на Божественото вродено Присъствие”, Който “се носи над повърхността на водите” и ги осветява.

стр. 108

Духът на Месия е първото и универсално спускане на Всевишния в по-долни светове. В по-долните светове Той е наречен “Бог” и това е цялостната Същност на човешкия Дух. Всеки човешки Дух, който е пристигнал в своята Цялост, е едновременно и Бог, и Месия за душите.

169. Фигурата на Месия е тази на “Небесния човек” - Метатрон, “седнал на Трона”, и Неговата материя е чистото излъчване на Авир - Етера. Месия е един от тройния вроден Принцип - Шехина, Метатрон, Авир; Той е Универсалният посредник, Който от седмото небе влиза в “Небето на небесата”, Той е Святият на святите. Когато се връща от “Небето на небесата”, Той проявява Божествената Воля във всички сътворени светове. Той е, Който осъществява в Аработ изкупителното действие от името на “Живия Бог” и Който ще осъществи същото на земята в края на времената. Мистерията на Неговото съвършенство се намира не само в господството на Неговата Несътворена Същност, но също и в това, че Неговата сътворена Същност е чисто изкупителна: Месия предхожда, управлява и спасява целостта на Творението. “Когато е започнало сътворяването на света, Царят Месия (вече) беше, понеже Той дойде от Духа (на Бога) още преди светът да бъде сътворен.” (Песикта Раб. 152б)

Как да търси човек вътре в себе си връзката с Месия? Трябва да върви отвън навътре. Това става по пътя на чистотата, пробуждането и извисяването. Когато чистотата се извиси в своята най-висша етерна област, когато се изкачи на своя духовен Трон, тогава вече можем да разберем казаното, че Чистотата всъщност е Бог.

стр. 109

170. В края на времената сам Месия ще слезе на земята, за да излее там цялата Си Милост и да освети целия свят. Той трябва да слезе под формата на две различни прояви: първият път като “син на Йосиф”, който трябва да умре, а вторият път като “син на Давид” - покорител на враговете на Бога и Спасител на “останалата част от Неговите овце”.

Първото идване на Месия е свързано със земното раждане и с постепенното пробуждане на душите. И всичко това е една подготовка, която е свързана с второто идване на Месия, което ще бъде тържеството на душите, защото Месия ще се роди в тях и те вече няма да бъдат роби на земята.

171. Душите на Пророците - равностойни с всички човешки същества, които в своята истинска чистота обкръжават Месия - са по-извисени от ангелите и духовете; те се отъждествяват със съюза на всички сефироти - “Първичния Човек” (Адам Кадмон). Това не се отнася до ангелите и духовете, които, още когато се излъчват от Метатрон, имат за свой първообраз само един или друг сефирот, т.е. един отделен аспект на “Горния Човек”, а не съюза на всички Негови качества. От това следва, че “долу” ангелите и духовете изразяват само някое отделно качество на Адам Кадмон, докато човешката душа в своето съвършенство Го изразява цялостно.

Човешката душа е най-висшият образ на Космическата Душа. Те съставляват едно цяло. Космическата Душа е израз на най-чистата Същност на Духа. Чистият Дух е най-висшият и първичен отблясък на Истината. Човешкият Дух е пътят към Върховния Дух, той е Тесният Път към Всевишния.

172. В Аработ човешките души се простират към Светлината на Онзи, Който е седнал на “Трона на Славата”, докато ангелите и духовете служат в “Нозете на Трона”.

стр. 110

Под човешки души в този откъс се разбират тези души, които са избрали окончателно пътя на Бялото Братство. Това е пътят на Любовта, Мъдростта и Истината.

173. “Нозете на Трона” не са нищо друго, освен четирите периферни универсални “о̀си”, които се излъчват чрез пречупване от “Средния Стълб”. Това са четирите Хайот - “живите същества” от видението на Иезекиил, Върховните ангели. Те “носят Трона” и тяхната “пот” произвежда “река от огън”... Всички други ангели се групират под Хайот. Хайот определят “четирите върховни кардинални точки” - свръхпространствените предели на космическото разширение, от които произлизат кардиналните точки на пространството. Четирите фини (тънки) елемента и четирите физически (плътни) елемента изтичат от Хайот също така, както всички други четворки, от които е обусловено съществуването.

Числото 4 е тайна основа на Живота. То е свързано с Тайното Име на Бога и с 4-те основни свята. В числото 4 е заключена Върховна Тайна.

174. “Тронът” в своята пълнота е първата и духовна кристализация на всички възможности на създанията, преди да бъдат пуснати в движение в Космоса. Когато “Тронът” приеме своя динамичен аспект и космичното проявление се задвижи, тогава той се нарича “Божествена Колесница” (Меркава); четирите Хайот се превръщат в “колесници”, като лъчи, които тръгват във всички посоки, определяйки всички измерения и всички планове на проявеното съществуване. Под аспекта на “факли”, “блестящи светлини”, или духовни “светкавици”, Хайот са наречени Херувими - “онези, които са близо до Живия Бог”, т.е. които се излъчват пряко от действащия Бог. Докато Хайотските о̀си пътуват във всички посоки на Космоса, от тях се излъчват “колела” (Офаними) - ангелски власти, ...а техните духовни вибрации са наречени “вихрушки” (Галгалим).

стр. 111

Когато се казва, че Божественият “Трон” се е превърнал в “Колесница”, се подразбира Божият Дух, Който е привел всички светове в движение. Този Дух е движението, което обхваща всички светове и съзнания.

175. ...Според пророчеството на Исая Божият Трон е заобиколен от Серафими - “Огнените”. Серафимите са наречени така, защото пречистват всички неща, които докоснат, с духовния си Огън. Чрез своите шест крила - небесни власти - които проявяват шестте активни сефирота на космическата “Конструкция”, Серафимите участват в развитието на шестте космогонични фази, които еволюират от своята точка на отпътуване в Аработ - Святия на святите - във формата на шест небеса, шест посоки в пространството и шест големи фази на времето. Откровението на Исая (6:1-3) е както следва: “...Видях Господа (Адонай, синоним на Шехина, разкрит във вида на “Небесния Човек” - Метатрон), седнал на Своя висок и възвишен Трон (над Творението), и полите на одеждите Му (първите излъчвания на несътворената субстанция - Авир) пълнеха Храма (синоним на седмото небе). Около Него стояха Серафими (както и толкова много други от Неговите духовни прояви); всеки от тях имаше по шест крила: с две си покриваше лицето и с две си покриваше нозете, и с другите две летеше. И викаха едни към други (проявявайки непроизнесения Глас на Бога) и си отговаряха (с ясно произнасяне на Божествената Реч): Свят! Свят! Свят! YHVH на войнствата! (Бог на космическите власти). Земята (целостта на Творението) е пълна с Неговата Слава (Всеприсъствие)!”

Серафимите могат да проникнат в човека само когато е запалил живата и свята Любов в етерното си сърце. В този съкровен кът на сърцето човек може да общува със Серафимите, но без думи, тъй като думите са ограничения. Той може да общува с тях само в пълна тишина.

стр. 112

176. Според описанието на Исая и смисъла на името Серафими, те могат да се разгледат като “огнени” власти, които се разпростират благодарение на своите крила във всички точки на Космоса; според Преданието техният Свят Огън унищожава злото, пречиства и осветява сътворените същества. Обаче основната дейност на Серафимите е прякото утвърждаване на Бога с тяхното три пъти “Свят!”... Цялото Творение е поддържано от това възхваляване, както и от възхваляването на всички други сътворени същества; затова “Серафимите са привързани към онези, които възхваляват всеки ден Името на своя Божествен Творец”.

Това възхваляване може да се произнася всеки ден в следния вид: “Свят, Свят, Свят Господ Саваот!” Този израз се явява като метод, чрез който можеш да запалиш живата Святост в себе си. Изразяването три пъти “Свят!” означава, че трябва да постигнеш Святост в трите свята - физическия, духовния и Божествения - и тогава ще дойде възнаграждението, защото ще станеш подобен на Твореца.

177. Действителното разграничаване на създадените неща започва от шестото небе, което е проява на сефирота Дин - универсалния Разделителен Разум на Бога. Талмуд (Хагигах 12б) нарича шестото небе Макхон, което означава, “място” или “основа”, и го описва по следния начин: “Макхон съдържа запаси (прояви на пречистване и изкупление) от сняг, градушка, вредна роса, капки, които са фатални за развитието; неговите врати са обвити в пламъци.” Казва се (на друго място): “YHVH ще ти открие Своите съкровища”... Кабала нарича шестото небе “дворецът на желанието”, тъй като всички долустоящи духове желаят да се свържат с Духа на този “дворец”, който се издига към Върховния Дух с цел да се обедини с Него.

стр. 113

В един по-вътрешен смисъл шестото небе не е път, към който можеш да се движиш. То е дълбочина, то е състояние на съзнанието.

178. Мойсей... управлява шестото небе, което по тази причина е известно също като “двореца на Мойсей”. Това е небето на Закона, което съдържа както Милостта, така и Суровостта на Бога... Духът на Мойсей, който изпълва шестото небе, е наистина Духът на Любовта, понеже поражда духовното съединение между Бога и онези, които са живяли според Закона. В неговия “дворец” могат да влязат само душите на ревностните, усърдните, душите на онези, които наистина обичат Всевишния, които възхваляват Единия ден след ден през целия си земен живот.

Шестото небе е духовен символ. Свързано е с Духа на Мойсей, но не е толкова свързано със законите и заповедите на Мойсей, а повече е свързано със Светлината на Духа, със Светлината, която е скрита в тези заповеди и закони.

179. Патриарсите Авраам, Исак и Йаков, макар че царуват в по-долни небеса, също имат своя обител в шестото небе... Мойсей, Патриарсите и другите души, които обитават шестото небе, са заобиколени от четирите Архангела: Михаел (“Кой е подобен на Бога?”), Габриел (“Силен в Бога”), Рафаел (“Бог е излекувал”) и Ориел (или Нуриел - “Светлината на Бога”); когато призовава хората да се възвърнат към Бога, Ориел получава името Фануел (“Обърни се към Бога!”) Тези Архангели са главните прояви на четирите Хайот в този небесен “дворец”... Функцията на четирите Архангела е да стоят на стража над субстанциалните и духовни сили, които струят от четирите “букви”, или Божествени извора, на името YHVH, и да поддържат охраната на “четирите кардинални точки” на шестото небе. Като най-важни ангелски същества между Бога и човечеството, тяхната главна мисия е... да насочват Пророците и Праведниците в тяхното възкачване в небесата, да ги вдъхновяват в критичните моменти на земния им живот и да ги закрилят във всеки миг. При изпълнението на тези функции четирите Архангела проявяват различни аспекти на небесното влияние: Михаел - Светостта; Габриел - Силата; Рафаел - Благотворителността; Ориел - Познанието, а в качеството на Фануел - Преображението. Освен това, за да изведат докрай космическата си мисия, Архангелите “пеят хвалебствия в присъствието на Господа на Славата”.

стр. 114

Тези четири Архангела имат вътрешна мисия. Те са същества на силата, които контролират законите на Духа в Неговите вътрешни полета. Те контролират вътрешната Светлина на законите. Свързани са с четирите посоки на света.

180. Петото небе е проявление на сефирот Тиферет - Красотата и Любовта на Бога... Цялото “разделено” небесно множество е обединено тук във възхитителна хармония и взаимопроникване под влиянието на Божествената Любов. Съществата на това небе са вибрации едновременно от Звук и Светлина, безбройни “вълни”, всяка с различна звучност и цвят, които пеят хвалебствия на Господа по различен начин. Всички те... осъществяват великата хармония от небесни звуци и цветове, а накрая остават обединени в самото Начало на тяхното съзвучие: Вездесъщия Един. Човешките души, които обитават тук, пеят своите хвалебствия, “докато има дневна светлина на земята”, т.е. в съзвучие с молитвите, които се издигат тук отдолу; а “през нощта”, т.е. по време на небесната фаза, съответстваща на пасивността на земята, са погълнати във вроденото Присъствие на Единия и тогава почиват в блаженство... Талмуд (Хагигах 12а), говорейки за петото небе, което нарича Ма’он - “обиталище”, казва: “В Ма’он има армии от ангели-служители, които пеят през нощта, но мълчат през деня в чест на Израел (който тогава възхвалява Бога).”

стр. 115

Тайната на Тиферет е вездесъща, защото Красотата на Тиферет не е нито материална, нито нематериална. Макар че тази Красота се изявява като Светлина от Светлината и като Звук от Звука, тя е неопределима и спада към една Мистерия, която е сърцето на Космоса. И тази Мистерия не е обвързана нито със Светлина, нито със Звук. Тя не е нито сътворена, нито несътворена - за нея нищо не може да се каже.

181. Според Кабала Авраам, “който е вдясно от Върховния Дух”, управлява петия небесен “дворец”, наречен (още) Ахабах - Любов. Първият Патриарх се посвещава на обединяването на това небе с Божия Дух, “докато двете образуват само едно”... В този “дворец” Авраам представя “Небесния Човек”; той олицетворява “Средния Стълб”, който преминава през Ма’он във формата на “Херувимски меч”, или като “мълния” на Божественото Познание. Когато този духовен “меч” пробожда петото небе, той се явява като проява на Божествената Суровост, която се излъчва от Макхон - центъра на Закона. Обаче Авраам - “Бащата на едно множество от народи” - превръща “мълнията” чрез това универсално човеколюбие в “лъчи на спасението”... Патриархът е заобиколен от четири Херувима - или Светлини на Познанието - които се излъчват от “огнения меч”. Тези Херувимски “лъчи” са оцветени от съвсем същите Божествени качества, които се проявяват от четирите Хайот и четирите Архангела... Четирите основни цвята са черен, бял, червен и жълт (ако не и зелен) и символизират съответно четирите централни сефирота - Кетер, Тиферет, Йесод и Малкут - които свързват всички други в “Средния Стълб”. Кетер - най-осветената тъмнина - е “черен”; Тиферет - Да’ат, Всезнанието, Универсалната Светлина на Бога - е “бял”; Йесод - вечната и обща активност на всички сефироти - е “червен”; и накрая Малкут се явява “жълт” или “златен” като слънце, което пръска светлината си върху цялото Творение, и “зелен” или “син”, когато е обвит в Авир - Етера. Четирите “цвята” или “лъча” приемат вида на четири “колела” - “едно колело в друго колело”. Така четирите Херувима... се проявяват като Офаними - небесни “вибрации” от Цвят, Светлина и Звук...

стр. 116

Духът на Авраам символизира принципа на Божията Милост и всички същества, които имат в себе си Милост, състрадание и Божия Любов, те са включени в този принцип... Херувимите са Мъдростта на Всевишния. Това е тази Мъдрост, която е непознаваема и неосветена. В тази Мъдрост може да се живее, но тя не може да се анализира.

182. Благодарение на “движението на своето сърце”, което обикаля всички “посоки” на горните и на долните светове, Авраам променя “огнения меч” в “колело” - изкупителна вибрация; чрез своята Универсална Любов свързва всички неща помежду им и после с Единия. Обаче кое прави една човешка душа достойна да влезе в този рай на Красотата и Любовта? Коя добродетел прави човека способен да стане другар на Патриарха, другар на “Приятеля на Бога”, който има силата да го издигне до Върховния Дух? - ПОКАЯНИЕТО.

Да се превърне “огненият меч” в “колело” - това символизира концентрираната форма на Предаността, която се разтваря в обятията на Всевишния. Така “огненият меч” става “колело”, а това “колело” се превръща в инструмент, чрез който Бог проявява Своята Правда. Силата на “меча” трябва да се предостави единствено в ръцете на Божията Правда.

стр. 117

183. Четвъртото небе е едно проявление на Нецах - Божествената “Победа” - положителната космична власт. Талмуд (Хагигах 12б) нарича това небе Зебул - “жилище” - и казва, че това е “резиденцията на Небесния Йерусалим и Храмът, където се въздига олтарът, до който стои (Архангел) Михаел - великият (небесен) Принц - поднасяйки върху него една жертва”... На четвъртото небе “господар” е Метатрон, но тук свещеническата функция се изпълнява от Архангел Михаел - великия Първосвещеник... При все това, централното олицетворение на Метатрон на четвъртото небе е Исак - вторият Патриарх на Израел. Възниква въпросът, защо Исак се явява по-горен от великия Принц и ангелски Свещеник Михаел, защо управлява над олтара на Зебул? Това е така, защото Исак прие собствената си жертва към Бога и по този начин заслужи успокоението на Божия гняв. По тази причина вторият Патриарх, “издигнат отляво на Върховния Дух”, оглавява четвъртия “дворец” - мястото на правосъдието, откъдето се издават всички небесни постановления. Исак се посвещава на обединяването на Духа на “оправданието” с Върховния Дух, докато двата не образуват едно цяло. Целостта на четвъртото небе е изпълнена с Духа на “оправданието” и затова в Кабала Зебул е наречен Зекхут - “заслуга, която оправдава”.

Специалната мисия на Исак се състои в това, че той превръща жертвата в олтар на Истината и по този начин неговата Истина става сродна с Великата Истина на Всевишния.

стр. 118

184. Исак е заобиколен от душите на онези, които са страдали на земята при разрушаването на Храма, за делото на Месия или които са претърпели мъченичество. Сам Месия отвежда тези души в Йерусалим и в Светилището на четвъртото небе, за да може Михаел да ги поднесе на Господа като изкупителен дар. “Десетте велики Учители на Израел” също обитават четвъртия “дворец”, откъдето съзерцават отблясъка на уникалната вселенска Светлина на Бога... Има също така “седемдесет светлини” в този “дворец”, които съставляват “Небесния Съд”; отгоре над тях има други две “светлини”, които като “свидетели” допълват този “Върховен Синедрион” (Върховен Съд), а отгоре над “Синедриона” са поставени четири Серафима - прояви на великите ангелски четворки от горните небеса: от тях се проектират “72-та лъча от светлина”, които представляват “Небесния Съд”. Първообразите на тези светлини са “72-те Свещени Имена” на Бога.

Всички души, които са страдали в името на Истината за Месия, попадат в четвъртата сфера, или в четвъртия “дворец”, където им се дава да съзерцават блясъка на скритата Първородна Светлина на Всевишния. Чрез тази Светлина и чрез това съзерцание те получават в себе си пълнотата на една висша духовност, която са имали преди Сътворението.

185. Третото небе е проява на сефирот Ход - Божествената “Слава”. Изразява строгата космична власт, но е чиста Милост и Светлина в своя център. Както вече казахме, Суровостта на Бога в действителност не е нищо друго, освен Милостта Му, като отрича цялото Негово отричане. Затова централните прояви на третото небе се наричат Шехаким - “облаци” от Милост, докато периферията е “изпълнена с огън и пламъци”. Талмуд (Хагигах 12б) казва: “Шехаким е мястото на воденичните камъни, които смилат манната (или изкупителната Светлина) за Праведниците...”

стр. 119

В третото небе Милостта на Бога е най-голяма. Тази Милост се проявява като суровото лице на могъщата космическа власт. Но всички тези, които Бог наказва, ще бъдат извисени в Милостта на Неговата Светлина. В тази Светлина те ще познаят Замисъла на Всевишния.

186. Чистата и изкупителна Светлина, символизирана в Талмуд от “манната”, се нарича Ногах, а в Кабала - “Блясък”. Това е светлината на Йаков, или на Израел. В своята “безцветна” чистота тя не е нито “черна”, нито “бяла”, нито “червена”, нито “зелена”. Това е Светлината на абсолютното Единобожие, отражението на Блясъка на “Единия без втори”, който затъмнява яркостта, или цвета, на всички Негови аспекти: цялата частична Реалност, макар и Божествена, избледнява пред Реалността на Единия и задължително се унищожава в нея. “Тази Светлина е наречена чиста, защото е свободна от всякакви примеси”, т.е. от всякакво присъединяване на втори към Единия, но е безцветна само в своя център. За да се свърже с обусловените от разнообразието светове, тя е принудена да направи проекция, която, напускайки центъра, приема формата на сноп от светлини с 22 различни цвята. Това са “22-те небесни букви” от еврейската азбука, фините посредници на 22-та духовни първообраза, които установяват всички ясни връзки между проявите на сефиротите в недрата на Космоса. Двадесет и двете светлинни “букви” образуват безкрайно количество от съчетания в съгласие с “движението на Духа” и изобразяват всички думи и изрази от “Тора”, връщайки се накрая с онова “движение”, което разкрива нейния смисъл в Единствената Реалност на Единия.

Това, което е излязло от Светлината, трябва да се върне пак в Светлината. Когато думите се пречистват и когато чрез Мъдростта се одухотворяват, тогава самите думи възвръщат в себе си онова Първично Дихание, което е свойствено само на Светлината. И най-накрая чрез пречистването, Мъдростта и Одухотворяването думите се разтварят в Диханието на Светлината, от която са произлезли. Така кръгът е завършен... За “манната”: Първичната скрита Светлина е тази, която изхожда от центъра на Всевишния. Това е тази Светлина, която внася в душите Небесния Хляб. Този Хляб и това Първично Одухотворяване, което прониква в душите, е “манната”, поднесена от Всевишния.

стр. 120

187. Йаков - бащата на Израел - породил в плът и дух дванадесетте племена, дал име и мистично тяло на народа, представлява олицетворение на чистата Светлина на третото небе. Той е заобиколен там от “ръководителите на дванадесетте племена” и от душите на онези, които са били огорчени и са проливали сълзи през живота си на земята заради разрушаването на Храма; душите на онези, които премного са страдали на земята от тежки болести, и на онези, които са умрели преждевременно, също обитават това небе. Месия слиза, за да утеши тези души, за да ги свърже със “Средния Стълб” и да им помогне да се извисят.

Всички, които са страдали във връзка с разрушаването на Храма, за тях е определен средният и централният път в Дървото на Живота. Изкачвайки се по този път, те ще влязат в мистичното тяло, което е свързано с третото небе. Те ще бъдат заобиколени от невидимите помагачи и “ръководителите на дванадесетте племена”. И всички тези души, които жадуват за Всевишния, ще се изкачват все повече към Венеца на Живота.

стр. 121

188. Светлината на третия “дворец” не започва да блести, докато отдолу не дойде и най-слабият проблясък. Това е “пламъкът на едно парче дърво, който разпалва огнището”. Проблясъкът идва от молитвите на хората; ако не се издигне никаква молитва към небето, нищо не може да отклони Божествения Разум и ангели се спускат на земята, за да накажат смъртните. В този случай не милостивият център, а суровата периферия на третия “дворец” е, която взема връх. “Реката от огън” (Нахар Динур) тече в периферията и в посока към ада, където се изсипва върху виновния. Тази река наказва и ангели, които са заслужили това. Външната, или долната, област на третото небе е обиталище на разрушителните ангели, които огорчават осъдените. Тези ангели, между които се намира и Самаел - Ангелът на смъртта, са обвинителите на Израел и му причиняват много отчаяние, освен когато Израел се покае. Когато това се случи, тези страшни ангели престават да имат власт над него. В действителност силата на Покаянието е толкова голяма, че “ако Израел се покае само за един ден, Синът на Давид (Месия) незабавно би се озовал там”.

Силата на Покаянието е толкова голяма, че демонът може да се превърне в ангел. Силата на Покаянието е толкова голяма, че към демона може да се излеят висши духовни сили и той да бъде преобразен. И от външното небе той може да навлезе във вътрешното небе на Духа. Силата на Покаянието - това е великият принцип на Преображението. Който е разбрал тази тайна, той е благословен завинаги.

189. Второто небе е проява на Йесод - космическата “основа”, творческото излъчване на всички сефироти. Талмуд нарича това небе Ракиа - “небосвод”, защото отраженията на Божественото излъчване блестят там, както е описано символично: “Ракиа е опората на Слънцето, Луната, Звездите и Планетите...” Затова тук всички светлини, които се излъчват от Божествените аспекти, се свързват с Единствения Дух, наречен от Кабала Зохар - “Сияние”, “Сияеща Светлина”. Всички ключове на Мъдростта се пазят на това небе и там се раздават на Пророците и Мъдреците в зависимост от съответната им особеност на духовно възприемане. Всички човешки души в своя обратен път нагоре получават тук своята небесна “дреха”, чийто вид се различава според “заслугата”, придобита на земята. Духовете на Пророците и другите души, които преминават през второто небе, са като много “звезди на небосвода”. Най-голямата и блестяща от тях е Духът на Месия, “Който е над тях” и осветява всички души около Себе Си. Между тях са душите на хората, които са страдали заради своето Вечно Спасение, а също и на онези, които всеки ден са се молили, както и на онези, които са прославяли Святото Име с цялата си сила. Тези души се възкачват от второто небе нагоре чрез Светлината на Месия.

стр. 122

Йесод е космическият център на всички видове Светлини, които се спускат отгоре. В този космически център се намират всички ключове на тайната Мъдрост, която се дава на избраните души, която се дава най-вече на тези, които много дълго и усърдно са се молили и са заслужили тази Мъдрост.

190. Изкачвайки се към небето, всяка душа се отвежда към “реката от огън”, която заобикаля третото небе, където душата трябва да бъде пречистена. Душите, които са се пречистили през живота си на земята, както и онези, на които Бог е простил, идват до тази река облечени в “небесни дрехи”. Те биват предадени на Върховния Свещеник Архангел Михаел, който ги представя в обиталището на четвъртото небе като дар за “Древния по дни”, като по такъв начин те се издигат към Божественото Същество. Обаче се казва, че една душа може да потъне в “реката от огън”, когато вината й е прекомерно голяма; тогава тя бива погълната и остава като пламък между пламъците до края на всички цикли на съществуване, когато огънят на ада ще угасне и ще се разтвори в Авир - “пречистия и неосезаем въздух”, който диша Вечният Един.

стр. 123

За чистите души: Има едни души, които преминават през огнената река, но остават незасегнати от нея, защото нямат черното съзнание на злото в себе си. А има други, които стигат до преддверието на тази река и биват погълнати направо от Древния, защото са избрали да бъдат жертви на Светлината. За душите, чиято вина е прекомерно голяма: Голяма част от тези души ще останат в огнената река безвъзвратно, но други - три части - ще бъдат преобразени и трансформирани. Тези три части ще бъдат поставени при такива външни и вътрешни условия, при които ще се преобразят и ще изберат пътя на доброто. Тези външни и вътрешни условия ще бъдат най-големият дар от Бога към тях. Останалата една част ще бъде разложена на вътрешен план без възвръщане. В тази една част не влизат човешки души; това са същества, които са слизали на земята в материално тяло, но не като човешки души.

191. Главният аспект на вторият “дворец” е Мъдростта. Духът, който го одухотворява е “бялата Светлина” на Познанието... Този “бял” Дух на Всезнанието е съединен с друг Дух, “черен” на цвят, който произлиза от най-осветената тъмнина на всяко Познание. Това смесване с “черното” “затъмнява”, т.е. прави безгранична и свръхпонятна “белотата”, или понятността, на Светлината на второто небе, трансформирайки я в истинска Мъдрост, която накрая се превръща в най-съзнателната идентичност с “нищото” (Аин), което е Абсолютното. От тази Универсална и свръхпонятна Светлина се излъчват “колелата” - Офанимите - пречистващи и освещаващи. Но това духовно движение не започва само от Божествената Светлина на второто небе: то идва също така “отдолу”, от човека. Когато се чуе на небесата звукът от неговата молитва, се раздвижват ангелите от всички области; офанимите, т.е. духовните вибрации от долните небесни свери, се издигат, а заедно с тях и всички други ангели се опитват да се приближат повече към Върховния Дух, Който им дава живот и движение.

стр. 124

Пътят на Мъдреците е такъв, че те трябва да преминат през многобройни тунели на тъмнината и трябва да знаят, че тази тъмнина ще ги следва неотклонно, докато съумеят да я одухотворят в чистото Познание на бялата Светлина. Тогава Мъдреците ще се освободят от всички сенки на мрака и на миналото и ще заживеят в Абсолютното, което ще бъде за тях символ на вечното освобождение... За офанимите: Офанимите са духове на движението и посоката. Когато те докоснат човека, вътрешната посока на човека се освещава и пътят за него придобива ново значение.

192. Първото небе е проява на Малкут - Божественото Царство - с неговите два аспекта на духовна вроденост и на веществено начало. Това небе открива или забулва Шехина (вроденото Присъствие на Бога) в съгласие с аспекта, който взема връх в отговор на отношението на човека “долу”. Талмуд (Хагигах 12б) споменава за тази истина, когато говори за първото небе, което се нарича Вилон - “було”... Двата аспекта на първото небе са описани в трактатите за небесните “дворци” като два Духа: единият е наречен Зафира - това е Божественото излъчване в недрата на първия “дворец”; другият е наречен Лебанах - той е чисто приемствен и неговите светлини са само отражения на Светлините на Зафира, идентичен е на Етера, когато Етерът се спусне на първото небе... Колкото повече се пречиства човек, концентрирайки ума си върху Единствената Истина, толкова повече “Етерът в сърцето” ще заблестява за него, докато накрая вътрешното му Око види Божественото излъчване без було. Той “вижда Светлината на Зафира пряко”, докато другите я възприемат като “светлината на слънцето, отразена във водата”. Човек достига до пряко съзерцание на Божествената Светлина специално благодарение на молитвата; когато Бог я дарява, “Светлината слиза от небето, обкръжава човека, радва сърцето му и го води към съзерцание на тайните...” Молитвата не само привлича Божията Милост върху онзи, който се моли, но също така има и вселенски отклик.

стр. 125

Колкото повече човек се моли, колкото повече човек се пречиства и колкото повече човек се концентрира върху образа на Истината, толкова повече в него заблестява искрата на душата, която е вложена в дълбочината на неговото етерно сърце. И когато това етерно сърце заблести, душата се освобождава от булото на първото небе и съзнанието се извисява към простора на Божията Милост. Всяка душа, която върви по този път, опознава все повече Всевишния като Милост.

193. Всички същества, живеещи на земята или на небето, трябва да се съединят със “Средния Стълб”, разположен в центъра, т.е. в “сърцето”, на тяхното съществуване, ако желаят да се обединят с Върховния Дух... Но повтарям: МОЛИТВАТА на човека е тази, която създава обединението на Духа, Който е долу (вроден в Творението), с Духа, Който е горе (Свръхсетивния Дух на Бога), и чрез това - обединението на всичко, което е.

Всички души, които искат да се свържат с Всевишния, трябва да разберат изключителното значение на Молитвата. Молитвата е тази сила, която прокарва светлинната пътека и свързва това, което е долу, с това, което е горе. МОЛИТВАТА е върховният акт, тя е най-значимият акт, даден на душата в нейния път към Истината.

стр. 126