V. Физическият свят и космическата бездна

194. “Така каза YHVH: Небето е Моят Трон, а земята - столчето под Моите крака.” (Исая 66:1)... Небесните и земните светове служат като духовна и материална опора за Присъствието на Бога. Божественият “Трон” е първата проява на всички възможности на съществата. Той обединява всички аспекти - Духовни (първообразни), фини (небесни) и физически (земни)... “Тронът” е небесното проявление на Шехина (вроденото Присъствие на Бога), а “столчето” на Бога е земното излъчване на Шехина. На небето Духът се проявява чрез фината, психическа субстанция, а на земята - чрез плътната материя. Следователно нашият свят има тройна природа: Дух, душа и тяло.

Божественият Трон - това са възможностите на Бога, Който е скрит във всяко същество, Който е скрит във всичко материално и нематериално. Бог има Своя Трон във всеки атом. Когато Бог се проявява, Неговата възможност е наречена “Трон”. Всеки свят и всяка сфера са символичен Трон на Бога.

195. “Зохар” (Вайехи 231а) споменава за тройната природа на нашия свят, когато казва, използвайки символа “основен камък” вместо “столче”: “Основният камък е направен от огън (духовна Светлина), вода (фина субстанция) и въздух (Етер - квинтесенцията на физическите елементи)”. Божественото “столче” - или “основният камък” - е проява на Върховното Триединство тук долу. Материалната квинтесенция - Етерът - символизира по закона на обратната аналогия неопределимата и свръхпонятна Същност - Кетер, Аин. Светлината на вродения Дух проявява излъчването на Хокма, а фината субстанция на небесата и душите е космическото отражение на приемствеността - Бина. Благодарение на това съответствие “основният камък”, скрит в центъра, в “сърцето” на всички физически неща като обединение на Кетер, Хокма и Бина, се превръща във “философския камък” за човека, чрез който той съзерцава най-възвишените мистерии и по този начин достига Божественото и обожествяващо Познание.

стр. 127

Човек може да намери философския камък, когато излезе от своята сътворена природа и влезе в своята несътворена природа. Кетер, Хокма и Бина са несътвореното Начало. Оттук изхожда Тайната на Произхода на живота. Тези три Велики Начала символизират философския камък. Те символизират Произхода, но думата Произход в своя корен не е нито дума, нито даже символ. Тя отговаря на Неизразимото, на Неопределимото.

196. Изследвайки природата на физическата вселена, Кабала повдига същия въпрос като Йов (38:6): “На какво са укрепени основите й, или кой положи крайъгълния й камък?” “Зохар” (Пекуде 222а) отговаря: “Когато Всевишният, Благословен Той, щеше да сътвори света, извади един скъпоценен камък от долната част на Своя Трон на Славата и го хвърли в бездната. Единият край остана установен там (в бездната), докато другият изпъкна горе и този друг горен връх образува основата на света (физическия), точката, от която светът започна да се разпростира наляво и надясно, и във всички посоки (на пространството) и от която той е поддържан. Тази основа, този камък е наречен Шетиях (основание)...” Физическата вселена започна да еволюира, изхождайки от този “камък”, който е нейната първа проява, съдържаща синтеза на всички възможности на съществата - “Трона на Славата”. Бог отдели този “камък” от Своя “Трон” и го хвърли в космическата “бездна”... Преданието учи, че целокупността на земните възможности първоначално е била хвърлена в тъмния “хаос”, като долната част останала установена там и само горната част, включваща възможностите на “образуването”, се появила на повърхността на “хаоса”, за да се превърне в основата на нашия свят. Кабала прави едно различаване между две космогонични фази - на “хаоса” и на “Да бъде Светлина!” Но първото творческо действие беше осъществено в центъра на всички светове преди тези две фази да еволюират в равнината на нашия свят. Това действие беше мигновената проява на всички възможности на съществуване - “Тронът на Славата”, който се спусна като “Колесница” на Шехина до самите дълбини на “бездната”. Писанията говорят за това първо, централно и едновременно сътворяване на всички светове в стиха от Исая (48:13): “Моята ръка основа земята, и Моята десница разгърна небесата; ще ги призова - и те ще се появят заедно.”

стр. 128

Тайната на Древния Трон символизира Първичната Способност на Бога. Тази Способност е закодирана в това, което е наречено Неизговоримото Име. Когато Неизговоримото Име слезе в бездната, то се явява като преобразуваща Сила, която е най-висшата Способност на Тайното Име. Слизайки в бездната, тази Способност може да преобразява мрака в Светлина, желязото в злато и общуването в Единение. Така желязото вече не е желязо, а е мост към Неведомото; и така общуването вече не е общуване, защото който е постигнал Единението, той вече няма с какво да общува. Който е постигнал Единението, той е намерил всичко, което има да се търси. Единението е крайната цел. Докато има общуване, ти самият все още съществуваш. В Единението няма съществуване. Това е крайното сливане.

стр. 129

197. Еволюцията на земните възможности преминава в една форма, която е аналогично обратна по отношение на тази “горе”. Шестте небеса еволюират отвъд времето и пространството, започвайки от Аработ - осветената “повърхност” на Космоса, докато физическият свят се разтваря във времето и пространството, водейки началото си от тъмната и хаотична “бездна”. Еволюцията на земята започва със седем фази на материално просветление, които завършват в “Да бъде Светлина!” ...Тези фази са “седемте дни на сътворението”, споменати в Библията, които завършват в “Сабат” - фазата на Богоподобния свят, или Земния Рай... Физическите елементи произлизат от Етера по същия начин, както и четирите фини (тънки) елемента, които са техните небесни първообрази, но докато фините елементи бликат от Авир като прояви на Светлината, физическите елементи се появяват в демоничната форма на “сенки” или “противници” на своите първообрази. Елементите “горе” се излъчват от четирите Хайот - “подпорите на Трона”, докато елементите “долу” произлизат от “долната част” на Божественото “столче” - хаотичната част на “основния камък”, обратния тъмен образ на “Трона”... “Зохар” описва избистрянето на физическите елементи (земя, вода, огън, въздух), т.е. тяхното изплуване от хаоса... Елементите, изплували от тъмния аспект на етера, се издигат постепенно в процеса на избистряне и проявление към полупрозрачността на Етера, при което се проявява Божествеността. В действителност върховният елемент - въздухът - е “мястото на отзвука” на проявяващата и осветяваща Реч на Бога. Щом въздухът излезе от “бездната” и “се зарее над повърхността на (земните) води”, телесната вселена е готова да получи Божествената Реч и заедно с нея - Великото Осветяване... Гласът на YHVH мистериозно изпълваше елемента въздух... “И рече Бог: Да бъде Светлина!” (Битие 1:3)

стр. 130

Физическият свят е произлязъл от бездната. Бездната е произлязла от излъчването на нисшия етер. Но във физическия свят и конкретно в човека е вложен елементът на най-висшия Етер и това е тайната на човешкия Дух. Човешкият Дух има задачата да премине през физическата бездна, която се символизира от човешкото тяло. Той трябва да измине пътя, който е седем степени на просветления, и да се извиси до най-върховната чакра в човешкото тяло. И само тогава - в тази чакра, в този Универсален Център - може да се произнесе Божествената Реч, а тя е: “Да бъде Светлина завинаги!” С това мисията на човешкия Дух е изпълнена. Пътят от нисшия етер до Висшия Етер е извървян. Еволюцията е завършена и висшата част на Етера, която е самият човешки Дух, вече може да се нарече “раждането на Сина на Бога”.

198. “И биде Светлина.” Когато Бог изговори Своята образуваща и изкупителна Реч, тя се появи като “Светлина, която произлезе от мистерията на Етера”, карайки всички детайли на материалната вселена да се разгърнат в съвършен ред и привеждайки всички земни и астрални тела в хармонично движение. Това вселенско движение се осъществява... от проявите на Хайот, които (прояви) произтичат от Божествената Реч в действие... Рави Симеон е казал: “Първите четири елемента (фините елементи - небесните излъчвания на Хайот, които се излъчват от четирите букви на името YHVH, т.е. четирите основни аспекта на цялостната Божествена Реалност) имат един дълбок смисъл за вярващите (в четворната тайна на вярата); те са бащите на всички (сътворени) светове и символизират тайната на Върховната Колесница на Светостта. (Когато в момента на вселенското образуване “Тронът” започне да се движи и се превърне в “Колесница”, неговите четири подпори - Хайот - се превръщат в четирите му колела - Офаним - и вещественото му излъчване се проявява във формата на четирите фини елемента, от които са сътворени небесата...) Също така и четирите (материални) елемента - огън, въздух, земя и вода - имат един дълбок смисъл (същият като на техните небесни модели, които произтичат от четирите аспекта на YHVH: Y=Кетер, Хокма; H=Бина; V=Хесед, Дин, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод; H=Малкут; или също така: Y=света на сефиротската еманация, H=света на първообразното творение, V=света на небесното образуване, H=света на реалността)... Огънят, въздухът, земята и водата са изворите и корените на всички неща, които са горе и долу...” (“Зохар”, Ваера 23б, 24а)

стр. 131

Когато Бог заговори, се зароди Универсалната Светлина. И когато Бог я погледна, тогава тази Светлина се изпълни с живот. И тази Светлина се спусна надолу, образувайки всички елементи на самия живот. Най-долу тези елементи на Висшата Светлина се превърнаха във въздух, огън, вода и земя. И тези елементи станаха корени на земния живот. Когато човек пречисти корените на своя земен живот, тогава той ще извиси в себе си въздуха, огъня, водата и земята и чрез тях ще се върне в Универсалната Светлина, за която е казано: “И това е живот вечен, че Ти си Единственият Съвършен и няма никой друг, освен Тебе!”

199. “...Всевишният, Благословен Той, направи едно тяло с удивително съвършенство (по образ на небесните и духовните светове). Следователно ясно е, че субстанцията, която съставя тялото на човека, принадлежи на два свята: долен свят (телесните елементи) и горен свят (фините елементи и техните Хайотски, духовни първообрази).” (“Зохар”, Ваера)

стр. 132

В тялото на човека обитават всички светове - и земните, и небесните. В тялото на човека обитава цялата субстанция на Етера - от нисшия до висшия Етер. И затова е казано, че тялото е Храм на живата Светлина.

200. Щом като “Биде Светлина”, всички форми на нашия свят се развиха по подобие на своите вечни първообрази. Всички детайли на физическата вселена бяха завършени в “шестте дни” на образуващите фази, които свършиха със Сабат - седмия цикъл, земното отражение на неизменността и съвършенството на творческото Начало. “Седемте сефирота на конструкцията” се проявяват в “седемте дни на сътворението”, но преди това вече действат в нашата космическа равнина по време на седемте фази на просветление на елементите, достигащи връхна точка в “Да бъде Светлина!”, която открива един цикъл на съвършено равновесие между дух и материя... Седемте фази на просветление на материята са тайнствено цитирани в Битие (36:31-39) като “царете, които царуваха в земята на Едом” (Едом - несъвършеното предварително представяне на Адам)... Тези първи царе - или световете на елементарното просветление, които предшестваха “Да бъде Светлина!” - загинаха. Идра Зута (Малкото Събрание) коментира: “...Примитивните светове бяха направени без образуване. Тези незавършени светове са наречени “летящи пламъци”, “искри”, ...те не можеха да продължат да съществуват, докато Святият Древен не ги направеше устойчиви и Творецът (Божията Реч) не дадеше форма на творението Си (чрез “Да бъде Светлина!”); Той му даде мъжка и женска форма (духовна и веществена, активна и приемствена; двойна форма, въплътена в Адам и Ева) и благодарение на това всички неща съществуват (в недрата на сегашния свят), дори угасналите “искри” (на предишните светове)”... Адам започна да царува над света в съвършено равновесие, в Райското състояние, което продължи през “седмия ден”.

стр. 133

Когато Бог произнесе “Да бъде Светлина!”, тогава тази Светлина проникна и изпълни всички земни и духовни неща със себе си. Всички земни вещи имат в себе си тайнственото “Да бъде Светлина!” и тази Светлина, това е съвършеното равновесие в тях. Адам също имаше съвършено равновесие, което беше породено от “Да бъде Светлина!”, но когато той се раздвои, тогава той изгуби Райското състояние на равновесието и заживя в отражението на Светлината. В неговото огледало беше вече трудно да се види тайнството на “Да бъде Светлина!” и целият му живот сега е едно странстване и търсене на изгубената Божия Реч.

201. Състоянието на земния Рай, когато мирът и хармонията царуват между духа и материята, между Твореца и творението, е наречено в Кабала, “горната земя” - Тебел. Казва се, че под Тебел има други шест земи, по-малко съвършени, които наподобяват различни откъслечни състояния на “горната земя”. След “падението” на Адам те са станали наши, а в центъра на нашия паднал свят е останало скрито първото и съвършено състояние на Тебел... “Седемте земи” не са нито седемте планети, нито дори са “области”, а “седем страни” - йерархично разположени една над друга и всичките обитавани, седем земни състояния, най-съвършеното от които е това на нашата земя... Вечните първообрази на седемте земи, както и на седемте небеса, са седемте градивни сефирота. Небесата са като седем чисти огледала на свойствата на Твореца, докато земите, с изключение на нашата, са равнини на отражение, представящи само замъглени и изкривени образи на Божествените Причини. Обратно, Тебел е пълен и съвършен символ на всички градивни сефироти, а човекът, който обитава Тебел, е образът на сефиротската десетица... Седемте земи са изгасналите “искри” - предишните светове - които отново се появяват, този път изменени в светлината на човешкото състояние.

стр. 134

Когато Всевишният застане между Духа и материята, тогава се заражда Тебел, или “горната земя”. Тогава човек се намира във върховна хармония: и земята му дава своите богатства, които са неземни, и Духът му дава своите блага, които са неизчерпаеми. Така Творецът изпълва човека с висшата храна на хармонията и го превръща в един център от Светлина. Този център свети със Сиянието на “горната земя”.

202. ...Съвършеното равновесие се създава постепенно и се постига благодарение на влиянието на седемте градивни сефирота, които установяват ред в елементарния хаос. Хаосът е победен в момента, в който Малкут - Шехина - “слиза” отгоре като Речта на Бога. Между всички творчески сефироти само Малкут създава свое жилище в долния свят и така изкупителната Светлина на “Небето на небесата” царува над този свят.

Човек започва да излиза от бездната, когато се насочи към Святото Дихание на Думите, които съставляват Божествената Реч. Насочвайки се така, човек придобива съвършеното равновесие, което символизира хармонията на всички светове, които имат само един Център.

203. ...Човешкото състояние се разглежда като кулминация на едно дълго развитие на земни състояния. В действителност човешкото състояние не е само край на еволюцията на земята, а на цялото вселенско образуване - “краят” от делото на Творението... Всред Творението Бог познава Себе Си най-съвършено посредством микро-макрокосмичното положение на човека и целостта на Творението ще се възвърне във Върховния Източник чрез човека като посредник.

стр. 135

Когато придобие съвършеното равновесие, човекът се превръща в жилище на Всевишния. Така човекът се превръща в мост, през който всички същества минават и се възраждат в Славата на Милостивия Един.

204. Земният Рай има седем степени, които се издигат от Тебел до Царството на небесните Райове. Тези седем “области” на долния Рай представляват междинни състояния между физическата вселена и финия, небесния свят. В разгърнатото пространство между земята и “небесата” също така се намират и “седемте ада”, подобни на толкова други “сенки”, или тъмни обръщания на седемте земни Рая... “Мракът, който изпълва бездната”, осъществявайки долната граница на Космоса, е крайното и илюзорно отрицание на Божествената Безкрайност. Духът на мрака е Сат-н - “противникът”, “врагът” на Бога и на човека... Сатан царува в “гнездото на веществената нечистота”, която нито се пречиства в чистата “вода” на небето, нито се конкретизира в телесната материя; това е същността на безформените, хаотични и демонични елементи, които изпълват “бездната” на ада... В ада може да се различи вид йерархия на състояния и степени, йерархия, която е последното отражение на космическия ред... Там образуващото излъчване на Духа едва докосва сътвореното същество, но нищо не би имало възможността да съществува, без да бъде “докоснато” от този Дух и без да притежава вечен първообраз. И по този начин дори седемте ада са прояви на седемте творчески сефирота, но са тъмни прояви, “сенки”, или обърнати образи на своите светли модели. Ако хаосът не беше едно обръщане на Божествения ред, щеше да бъде лишен от цялата Реална причина, т.е. щеше да бъде чисто и просто нищо...

стр. 136

Мракът е съкровена тъмнина. Мракът е тъмен не защото е черен, а защото не е осветен. Всеки човек има за задача да освети своята чернота и да превърне мрака в огледало, за да прозре, че той - човекът - е едно същество на Вечната Святост и Универсалната Светлина.

205. Тъмното обръщане на Божествения ред включва в себе си възможността за едно възвръщане на хаоса, за “обръщане на обръщането”, което ще бъде възвръщане на седемте ада в техните първи сефиротски причини. Но докато се извърши това окончателно поглъщане, идентично с целостта на Творението, адовете ще спомогнат, в отрицателната си форма, за запазване на космическия ред. За да може да се разбере напълно отрицателната роля на злото, или на Сатан, нужно е връщане към “Причината на причините”, която е чистата и безкрайна Реалност, пълна с блаженство. Характеристиката на блаженството е: да стане цялостен в Себе Си и да се потвърди самият Един, а такова потвърждаване трябва задължително да бъде осъществено в недрата на цялостната Божествена Реалност.

Трябва да минеш през много зони на мрака, за да познаеш блаженството. Мракът е, който дава вкуса на блаженството. Само в мрака Бог идва при теб и Неговата Любов може да те освети със своята дълбочина и безкрайност. Ако приемеш Любовта на Бога, тогава мракът ще е изиграл своята заветна роля и ти ще си блажен в Царството на своя Бог... За да може Бог да стане цялостен в човека, Бог и човекът трябва да се обединят, за да може истинският човек да обхване в себе си красотата на всички светове. Тогава Истината ще влезе в човека под формата на неизмеримо блаженство, защото истинският човек е Бог, а Бог е постоянно блажен.

стр. 137

206. Космическите възможности, които се излъчват от Божествената Милост, се самоутвърждават, но тъй като са привързани към блаженството на съществуването, те забравят чистото и Божествено утвърждаване, причината и самия смисъл на своето съществуване. Самоутвърждаването им се изражда в отричане на тяхната Свръхсетивна Същност и Божествената Милост се принуждава да приеме аспекта на Суровост, за да може да отрече това отричане на Бога. Дин установява една граница за космическото утвърждаване: тази граница е смъртта на сътворените същества и адът. Смъртта и адът са царствата, където управлява отрицателният дух на Сатан, който е наречен Йецер Хара - “злата наклонност”, която останала скрита в самоутвърждаването на сътворените неща и ги отдалечавала все повече и повече от техния несътворен Източник. Талмуд (Бава Батра 16а) казва: “Сатана, Йецер Хара и Ангелът на Смъртта са едно и също нещо”. “Злата наклонност”, която слиза, разделя и ограничава, е била включена в началото в “добрата наклонност” - Йецер Тоб, която се издига към най-високото и го утвърждава във всички неща. Тази връзка между двете противоположни наклонности е проява на връзката между Суровостта и Милостта, понеже първата, от която изтича всяко отричане, е вечно включена във втората, която е причината на всяко утвърждаване.

Милостта, преди да се роди като такава, е била едно вътрешно лице на Истината. Това лице е било строго, сурово и безусловно. Когато Милостта се превръща в Суровост, това означава, че скритата Истина напомня за себе си и за своята вселюбяща власт. Когато Суровостта се проявява - това иска да ни каже, че на Милостта е отредено Вечно тържество.

207. За да сътвори крайното, Бог предварително го прави да се самоотрича чрез “свиване” (Цимцум). Сатан се е родил от това “свиване”, или илюзорно отричане, на Бога (илюзорно, защото Бог го е отрекъл чрез Своята Безкрайност), което “свиване” в своя статичен аспект е сефирот Дин. Ако Дин се явява първо като отрицание на Безкрайното, то неговата истинска цел е да отрече това отрицание и да утвърди по този начин Единствената Реалност... Човекът е бил създаден с тези “две наклонности” (добрата и злата), за да може да отрече отрицанието на Бога, утвърждавайки Бога и помирявайки всички противоположности в обожествен съюз. Когато човек изпълни тази задача, тогава, казва Талмуд (Сука 52а), “Всевишният, Благословен Той, ще повика Йецер Хара да се яви пред Него и ще го накара да умре”.

стр. 138

Задачата на човека е да примири крайностите на противоположностите, за да се роди в нова позиция, която ще бъде неговото ново съзнание. Злата наклонност се ражда в човека, когато той твърдо избере пътя на доброто или когато твърдо избере пътя на злото. Ако човек иска да се освободи напълно от злата наклонност, той трябва да избере два пътя: той трябва да избере Любовта, която ще му даде себепознание, и трябва да избере Истината, която ще му даде познание за Древния. Тези два пътя ще му донесат естествената Мъдрост, която е самият той.

208. Човешката душа, която е избрала Йецер Тоб - “добрата наклонност нагоре”, ще се издига към Бога по време на земния си живот, докато душата, подчинена на Йецер Хара - “злата наклонност надолу”, ще отиде в ада със Сатан. Падението на душата от нашия Божествено подреден свят до мрака на “бездната” се дължи на греховете, извършени срещу Царството на Всевишния, в което душата е била милостиво допусната да участва през земния си живот. Греховете и последвалото падение могат да бъдат заличени само от Тешубах - Покаянието преди смъртта, чрез което се моли прошка от Бога. Тогава чрез духовно Откровение Бог дава на човека познанието за универсалния Закон, така че човекът да може да се съобрази със Закона и да заеме съзнателно своето място в реда на световете. И тъй като този ред изявява Мъдростта и другите съвършенства на Твореца, човекът, подчинявайки се на Върховния Закон, има достъп до тези възвишени качества и по пътя на Духа и на Милостта, облечен в тези качества, се поглъща в Единия. Какъвто и да е случаят, получил даровете на различаващия Разум и относително свободната воля, човекът е отговорен за своето отношение към Волята на Бога и съгласно това бива съден, когато животът му на земята завърши.

стр. 139

Силата на Покаянието е толкова голяма, че според тази сила се пренареждат световете. Ако една душа изпълни закона на Покаянието, тогава злото застава на почетно разстояние от нея, а добрата наклонност започва да обкръжава човека и да съгражда в него своя дом. Покаянието е незнайна сила - тя отваря нова врата, нов пролом между световете. Това е началото на един нов път.

209. “...Напускайки този свят, човек трябва да изтърпи седем изпитания. Първото е Небесният съд, когато духът напуска тялото. Второто става, когато неговите действия и думи вървят срещу него и правят възвестявания за него. Третото - когато полагат човека в гроба. Четвъртото е изпитанието на самия гроб. Петото идва, когато го разяждат червеите. Шестото е страданието в Геена. Седмото - когато духът е осъден да броди в света и не може да намери място за покой, докато не изпълни определените му задачи. (Това е наказанието, което кабалистите наричат Гилгул - “преселението” на душата, чрез което трябва да се поправят сериозните грешки и пропуски, извършени през земното съществуване.) Ето защо е по-добре за човека да преразгледа продължително своите действия и да се покае пред своя Създател. Когато Давид е размишлявал върху тези изпитания, които човек е длъжен да изтърпи, той побързал да възкликне: “Благославяй Всевишния, о, душо моя... благославяй Святото Му Име!” (Псалм 103:1), което означава: “Благославяй Всевишния, о, душо моя, преди да напуснеш света, докато още обитаваш в тялото, ...побързай да благославяш Святото Му Име, преди да е дошъл моментът, в който не ще можеш нито да благославяш, нито да се покайваш.” (“Зохар”, Вайак’хел 199б)

стр. 140

Благославяй всеки ден Всевишния, защото всички страдания на света, които те сполетяват, не са страданията, които произтичат от силата на мрака. Благославяй всеки ден Всевишния и тогава Той ще те обгради със Своята Златна Светлина, която ще бъде твоята Обетована Земя.

210. Подобно на “святата страна” - страната на Рая - съществуват също така и седем “двореца” в “нечистата страна”, в ада, които са тъмните обръщания на “небесните дворци”, и те се наричат: пропаст, гибел, безмълвие на гроба, грях, Шеол, сянка на смъртта и долна земя... За седемте “двореца” на “нечистия дух” Кабала казва: “Във времето, което ще дойде (моментът на всемирното изкупление) Бог ще направи те да изчезнат от света, както е написано”. Исая (25:8): “Той ще погълне смъртта завинаги, Всевишният YHVH ще избърше сълзите от всички лица”.

Когато дойде денят на всемирното изкупление и когато душата е чакала и жадувала Истината, тогава тя ще заблести в светлинния Етер и ще полети с крилата на Светлината завинаги, защото началото на нейния Вечен Ден ще бъде тайната, която тя е постигнала. В тази тайна душата ще забрави всички адове и сенки и всички видове сълзи.

стр. 141