VII. Завръщането в Единия

244. Разкритото Предание е пътеката, която Бог е приготвил за човека по такъв начин, че той да може да намери пътя за връщане в своето Първично, истински Божествено състояние, пътя за връщане в Единия. Духовната “отдалеченост” от Божествения Произход не е една и съща за всеки човешки индивид, дори може да се каже, че тя е различна за всички... Затова формите на Преданието включват многобройни степени на тълкуване и приложение и множество външни (екзотерични) и вътрешни (езотерични) аспекти.

стр. 166

Разкритото Предание може да поведе човека към Бога, когато в човека се яви Божественото Присъствие. Тогава Тора ще поведе човека извън своите Закони, а Зохар ще му разкрие предвечната си Светлина... Когато човек обича все повече Словото и узрява в него, тогава Словото може да стане изходна точка към несътвореното Слово и към Единия. Сам Единият може да произнесе това Слово и с това да отвори врата към Себе Си. Словото е вътрешната тайна на Духа. Когато буквите и думите се пречистят до своя краен предел, тогава Духът прониква в тях и те се превръщат в Светлина. Произходът на буквите е в Светлината. И когато тази Светлина на човешкия Дух бъде проникната от Божия Дух, тогава се явява Върховната Светлина. Тогава има само Живот.

245. Екзотеризмът спазва изпълнението на формалния Закон, който води към едно послесмъртно спасение, към едно Райско съществуване; този е пътят, който се предлага на вярващите, които са пленени от илюзията на двойствеността. От тази гледна точка завръщането към Единия завършва в небесния Рай, където душата, освободена от телесните окови, съзерцава реалното Присъствие на Бога. Екзотеризмът описва това блажено съществуване като “приближаване до Бога”... Но Посветеният знае, че за душата, на която е дадено Божественото Познание, “приближаването до Бога” се превръща в истинско отъждествяване (Единение) с Него и че не може да бъде по друг начин, тъй като Бог е “Един без втори”. Езотеризмът - който изразява “разкрития” Дух, скрит в “буквата” - предлага да заведе едно същество, докато е още тук на земята, по-далече от символизма на свещените форми и двойствеността на мисълта до Божественото Познание; но той се обръща само към онези, които, движени чрез една духовна възприемчивост от неустоима сила - жаждата за Абсолюта, търсят Истината чрез пряко обединение със самия Единствен, Истински ЕДИН.

стр. 167

Този, който се приближава с Истина към Бога, той стига до един момент, в който Истината ще го докосне. В този случай самата Истина е преобразуващата сила, самата Истина прави Единението от само себе си.

246. За малцината “избрани” Раят се намира тук долу, в самото сърце на човека - това е неговата възможност за обединение с Бога.

Преданието се осъществява в най-дълбоката област на сърцето. Сам Всевишният слиза в сърцето и в неговия най-вътрешен Етер. И без думи, единствено с езика на Тишината, една капка от слънчевата енергия на Всевишния озарява сърцето и осветява неговия Вечен Път. Нищо не е казано, но всичко е изпълнено. И душата сама по себе си узнава, че е приета в Свещената Земя.

247. В екзотеризма (на еврейското Предание) има двойственост между “служителя” и Всевишния. Според езотеричното, т.е. кабалистичното, Предание Бог е Един не само в Своето “Царство”, а в цялостната Си Реалност; Той е Единият в Абсолютен смисъл - “Единият без втори” (Единият, Който е Неповторим), Единствената Реалност - така че всичко, което съществува, е всъщност Бог.

Постигането на “Единия без втори” е премахване на илюзията на всички светове. Трябва да бъдат отстранени и нисшият, и висшият свят в човека. Човек трябва да остане абсолютно сам и напълно разтворен в Единия. Само тогава той може да бъде Светлина за всички светове.

стр. 168

248. ...Всичко, което съществува, е всъщност Бог. Това заключение на монотеизма (единобожието) не бива да се тълкува като пантеизъм (отъждествяване на Бога с природата), защото Кабала утвърждава еднаквост по СЪЩНОСТ на всички неща с Абсолюта, а не само еднаква субстанциалност с Него. Абсолютът, Който е Чиста Същност, съдържа Универсалната субстанция като творческа възможност. Екзотеризмът нарича тази възможност - чиято природа, когато всичко е казано и направено, остава непонятна - “нищото”, от което Бог е направил да произлезе светът; екзотеризмът говори за едно “сътворяване от нищото”, но Кабала не приема това “нищо” буквално, имайки предвид, че Бог взема нещо от “нищото”, така че то задължително трябва да съдържа нещо Реално.

Непонятното “нищо” е произлязло от най-първото и чисто духовно излъчване на Абсолюта. Между непонятното “нищо” и Абсолюта съществува Есенцията на Абсолюта, която е несътворена. От тази несътворена Есенция, която се е спуснала надолу, се е създало “нищото” и всички светове. Човек може да проникне в Есенцията, когато надмине своите предели. Човек може да влезе в Есенцията, когато познае себе си и когато Бог се познае в него напълно. Тогава Бог ще го повика при Себе Си и ще го въведе в Есенцията, която е наречена “Еликсирът на Живота”.

249. ...В действителност това “нищо” е Божествената приемственост, или празнота, която под влияние на Хокма - Мъдростта, активната Причина - става пасивна Причина - Бина, творческият Разум. Под действието на същото влияние част от празнотата на Бина - когато тази празнота е осъществена в Малкут, непосредствената причина на Космоса - се свива и се превръща в сътворено вещество; следователно това вещество е “сгъстена” приемственост, или празнота. В такъв случай овеществяването включва една трансформация - веществото няма трайност, то става конкретно в празното и се разтваря в него. Когато се сгъсти, веществото е като едно тъмно огледало, възприемащо светлинното влияние на Божествената Мъдрост с всичко проявяващо се, което тя излъчва. Когато веществото се разтвори и отново се превърне в чиста приемственост, тези светлинни духовни отражения се поглъщат в Абсолютната Същност. По този начин веществото, още когато се излъчва от Единствената Реалност, не е нещо повече от “суета”, илюзия, която се появява и изчезва в Реалността като бегла сянка. Веществото е тази непонятна възможност на “Единия без втори”, която допуска да се възприеме химеричният вид на един “втори”, на “друг, който не е Той” - лъжливата илюзия на един многообразен свят, Творението; това е противоречивата, отрицателната възможност на Бога, която не нарича себе си Бог. В своето непроявено върховно състояние тя е Божествена приемственост, самата пасивна Причина, но в своето проявено състояние, в което е материализирана, ограничена, тя се противопоставя на Безкрайния; прави го, за да потвърди Безкрайния, като отразява Неговата Светлина и, отричайки себе си, се разтваря в Него.

стр. 169

Веществото е отрицание и противоречието е отрицание, но всеки, който може да навлезе в дълбочината на отрицанието, ще види, че то е илюзия, защото ще се проникне от ново разбиране и ще прозре, че всяко отрицание има за цел да потвърди Великата Реалност... Какъв е смисълът от появата на материята? Материалният свят е създаден като защита. Физическото, етерното, астралното и менталното тяло са все материални тела. Целта на материалното тяло е да укрепи душата и тя да узрее в страданията, а целта на Духа е да превърне душата в свой Храм. В древната магия душата е била атакувана пряко, но сегашните й тела са големи препятствия към нея. Те са й защитници. Материята има и други предназначения...

стр. 170

250. Различието между доброто и злото е самата основа на монотеистичния Закон, докато за Кабалиста то се превръща в различие между реално и нереално и това му позволява да преодолее жизнената илюзия чрез възвръщане, или разтваряне, на своето вещество във вътрешната празнота и отъждествяване на своя Дух с Пълнотата на Есенцията, Същността.

Доброто и злото на света - това е нереалното добро. Доброто на Всевишния е единственото, което огрява световете. Доброто на Всевишния е Единствената Реалност... Да можеш да различаваш, значи да виждаш действията на Духа; да виждаш действията на Духа, значи да живееш в Реалното. Да различаваш, означава да живееш в Духа; да живееш в Духа - това е Единствената Реалност.

251. “Тора” - хранилището на еврейския монотеизъм - излага Десетте Заповеди, които съответстват на Десетте сефирота. Всички сефироти са идентични с Единия... Сборът от Десетте Мойсееви Заповеди се съдържа в първата Заповед, която утвърждава Единия Бог: “Аз съм YHVH, твоят Бог...; да нямаш други богове пред Моето Лице”. (“Изход” 20:2, 3) Изповядването на Божието Единство е основната Заповед на Юдаизма... Още по-настоятелен е призивът в молитвата: “Слушай, о, Израел, YHVH, нашият Бог, YHVH е Един” - “Шема Израел, YHVH Елохену YHVH Ехад”. (“Второзаконие” 6:4) Тази фраза - която заради началната си дума се нарича “Шема” - е свещеното изповядване на Божието Единство и се предполага, че всеки евреин я повтаря поне по два пъти на ден, сутрин и вечер.

“Слушай, о, Израел” е едно обръщение на Всевишния към еврейската душа - в случая това символизира обръщение на Всевишния към една Съкровена част от Своята Си Същност. “Слушай, о, Израел” означава да пребъдваме в Единна Воля, да проявим Съкровеното навън... “Шема”, когато се казва постоянно, подготвя в човека най-важното качество. Това не е нито Любовта, нито Търпението, нито Будността. Това е ТОТАЛНАТА ПОКОРНОСТ.

стр. 171

252. В Писанието това изповядване на Единството е последвано от Заповедта, която гласи: “Да възлюбиш YHVH, твоя Бог, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила”; по отношение на това “Зохар” казва, че онзи, който изповядва Божието Единство, трябва да го направи “с всичкото си сърце и с всичкия си ум, всичките части на тялото му трябва да участват в това изповядване, за да се превърне тогава то в концентрацията на цялото същество в Единия - една концентрация, която може да доведе до пълно поглъщане в Единствената Реалност”.

Да възлюбиш Бога цялостно, означава да придобиеш Великата Реалност. Само цялостната Любов може да те направи реален... Когато се отправиш с цялото си същество към Бога, Той се проявява в теб, защото Целостта на твоето същество е Бог. Ти си там, където е и Бог, и Бог е там, където си и ти. Където си ти, там е Истината.

253. “Очаква го блаженство всеки, който може да проникне в мистерията на своя Творец и да се погълне в Него. Човек постига това, когато отправи молитвата си към своя Творец със силна преданост, превръщайки се тогава неговото желание в пламък, неотделим от главнята (Духа), и с мисъл, концентрирана в Единството... Докато устните на човек се движат, неговото сърце (Духът му) и неговото желание трябва да се извисят до Висотата на висотите (Върховното Начало), за да познае той (в действителност) Единството на всичко чрез Тайната на тайните, в която всички идеи, всички желания и всички мисли намират своята цел - Тайната на Ен-Соф (Безкрайното, Неограниченото).” (“Зохар”, Вайак’хел 213б)

стр. 172

В сърцето на човека има Централен Етер и ако бъде събуден, той може да обхване всички тайни. Този Център е сам по себе си Висотата на висотите.

254. Изповядването на Божието Единство, което е основната Заповед на еврейския езотеризъм, се превръща в кабалистична практика, в концентрация на целия човек в “Единия без втори”, в неговото обединение с Бога, което въздейства върху цялата Вселена. “Във всички неща има едно “приближаване” (към Бога) за онзи, който разбира как да осъществи обединението и да обожава Всевишния, понеже когато (духовната) жертва (на собственото “аз” и на света) се поднася по необходимия начин, всички (духовни и жизнени) степени се сближават в единство и Светлината на Божия Лик присъства (в състояние на разкриване) в света, в светилището (макрокосмичния център и също така сърцето на човека), а “другата страна” (сатанинската) остава подчинена и покрита, така че страната на Светостта царува във всичко като Светлина и Радост. Но когато жертвата не се поднася, както е нужно (към “Единия без втори”) и не се осъществява обединението, Божият Лик се затъмнява и Светлината не присъства, Луната (синоним на Шехина) остава скрита и царува “другата страна”, защото няма един, който знае как да обедини Святото Име по подходящ начин.” (“Зохар”, Тецавех 18б)

Когато жертвата е правилно разбрана, тя се превръща в освобождение от нереалното. Когато човек приеме жертвата като свой път, тогава Сатана и тъмните сили се отдалечават от него, защото в жертвата има вродено Божие Присъствие. Жертвата е реалният метод за освобождението от злото.

стр. 173

255. Утвърждаването на Единия до момента на обединението с Него е същността на монотеизма. “Обединението” се нарича “обединение на Името”, когато Божието Име - в призоваването или в молитвата - образува действената опора на обединението. Буквите на Святото Име - или различните Имена на Бога, съединени по определен начин в ритуална молитва - съответстват на толкова други степени, или аспекти, на цялостната Божествена Реалност; “обединението на Името” - чрез вътрешното универсално, духовно осъществяване - е обединение на всички големи и малки светове на Единствената Реалност, на всички възможности на Единия.

Когато човек обедини в себе си силата на добродетелите, той образува в себе си Светлината на съзнанието. Това цялостно съзнание е “Врата”, чрез която Божието Име образува себе си. Да имаш Цялостност, значи да разполагаш с Тайната на Божието Име.

256. Обединението на основните аспекти на Бога е цялостно изразено в трите думи: “YHVH Елохену YHVH”; затова фразата “Шема”, която ги съдържа, представлява за Израел централната опора за съзерцаване на Единството... Думата Шема, която означава “слушам”, има една велика обединяваща сила. Бахия казва: “Шема (слушам, чувам, разбирам, подчинявам се) - този термин не се отнася до слушане с ухото, а до разбиране, до вярата на сърцето...” Според Кабала обединяващата сила на думата Шема се корени във факта, че тя “съдържа седемдесетте Божествени Имена”, понеже е съставена от думата “Шем” - “Име” - и от буквата “А” - “Аин”, чиято числена стойност е седемдесет. Следователно Шема - подобно на всички други думи от “изповядването на Единството” - е сама по себе си едно Божествено Име и нейното специфично качество е да призове човека да слуша, докато се пробуди неговата собствена познавателна способност. Човек, когато произнася думата Шема с концентрация и с пълно знание за това, което казва, осъществява в себе си - с помощта на Бога - спасителната сила на това Име; неговото сърце чува призива на Единия и се отваря за Него.

стр. 174

Когато се призовава Шема, се привличат многобройни Светлини, свързани с това Име. Те се вливат в човека, превръщат го в “слух” и той постига истинско разбиране, защото чрез Шема душата му се извисява в Истината... Да произнесеш реално едно Божествено Име - това означава да се превърнеш в духовно същество, това означава да влезеш в едно ново измерение, в което Истината те прониква и тогава целият се превръщаш в разбиране.

257. Думата Израел означава... Святост или Божествена Мъдрост. Следователно Израел е Името на Бога, което изразява не само Неговата земна проява под формата на Избрания Народ, а също така едновременното разкриване на Неговите два аспекта - “Свят” и “Мъдър”, които преобладават в душата на този Народ. “Казал рави Йосе: Бог нарече Израел първо “свят” (Кадош), както е писано: Защото ти си един свят народ пред YHVH, твоя Бог. (“Второзаконие” 14:2) После го нарече “Святост” (Кодеш), както е писано: Израел е Светостта на YHVH, първият от плодовете. (Иеремия 2:3) Каква е разликата между двата термина (“Свят” и “Святост”)? Казал рави Аба: Светостта е най-високо от всичко (което се излъчва от Бога - Неговото Първо излъчване, Хокма, Върховната Мъдрост), ...когато всички добродетели се съчетаят, те се наричат Святост и всичко се съединява в това място (или Божествено състояние), което е наречено Святост (или Мъдрост). Казал рави Елиезер: Началото и краят на всичко се съдържа в Светостта и Върховната Мъдрост (Хокма, от която всичко изтича и в която всичко се връща) е наречена Святост...” (“Зохар”, Ха’азину 296б, 297а) ...Израел е Първичното, Свято и Божествено състояние на Душата, чисто и празно “огледало”, което не отразява “други богове” - жизнените илюзии, а само съзерцава Единствената Реалност: YHVH - Елохену - YHVH.

стр. 175

Думата Израел е началото на Космическата Душа. Думата Израел означава “произлязъл от Диханието на Истината” и тази Истина именно ще възпламени душите и ще ги превърне в един всеобщ олтар на Универсалната Истина.

258. YHVH - Елохену - YHVH. “Тези три са едно. Как може три Имена да бъдат едно? Само чрез възприятието на вярата - във виждането на Святия Дух, в съзерцанието на скритите очи.” (“Зохар”, Бо 43б) Според “Зохар” тези три Имена представляват мистерията на “Върха на канарите” - Свръхсетивното Единство на Първите Причини, сефиротите.

Скритите очи - това са тези очи, които виждат само себе си, това е Святата Духовност, която е неродена.

259. “Шема Израел YHVH Елохену YHVH Ехад”... Първото YHVH е Тройният Връх, Върховната Причина - Кетер, Хокма, Бина; това е единството на “Бащата” и “Майката”... Елохену (нашият Бог) е “коренът”, “същинският извор” на Творението - единството на шестте активни сефирота на космическата “Конструкция”; това е Свръхсетивният “Син”, “коренът” на всички проявени неща, Божията Вездесъщност... а също и Универсалното изкупление - “Тайната на бъдещия свят”. Крайното YHVH е Малкут - пасивната причина на космическата “Конструкция”; това е “Дъщерята”, или “Долната Майка”, на Творението, която се спуска като една “пътека” пряко към този долен свят, за да твори и прониква всички земни неща и да ги възвръща обратно към Бога... Всички средства на Милостта са концентрирани в Пресвятото Име YHVH... Когато човек съзерцава “Шема” съгласно нейното духовно съдържание и се концентрира върху нея “с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила”, Шехина - казва Кабала - се спуска до него и го свързва с Бога; тогава всички аспекти на Реалността, от най-високото до най-ниското, се обединяват и “Шема” се трансформира в само една Дума, само едно Име, само една Реалност: Ехад - ЕДИНИЯТ.

стр. 176

Първото YHVH е основата на всички светове - това са Любовта, Мъдростта и Истината. Второто YHVH е “Майката” - опора на световете. Първото YHVH и второто YHVH обхващат всички висши и нисши светове. Всички тези светове са създадени, за да може Всемогъществото на Сина да проникне в тях и да твори. Синът е най-красивото Лице на Древния Незнаен. Той е Любовта, която дава посоката на живота на всички същества. А Истината е дълбочината, към която всички същества се движат. Чрез дълбочината те все повече ще се приближават към Древния Незнаен... Фразата “Шема” извървява Пътя на Дървото на Живота. Тя е изпълнена с духовните сили на Дървото на Живота. Чрез тази фраза, или формула, човек постига Единство с всички неща. Така Единият се заражда в човека. Непрестанното повтаряне на тази фраза е непрестанно обвързване с безкрайното Дърво на Живота и с неговия Вечен Извор.

стр. 177

VIII. Великото Име на Бога

Защото от изгрева на слънцето до залеза му е Велико Моето Име между народите, и на всяко място ще принасят жертва в Името Ми... (Малахия 1:11)

260. Еврейското изповядване на Божието Единство в “Шема” представлява за евреите едно от най-важните “средства за обединение”. Друго централно средство за постигане на обединение с Бога е призоваването на някое от Неговите Имена.

Всяко Име на Бога се явява като централно средство за приближаване до Него. Всеки човек произнася това Име, което е свързано с неговите лични качества и усещания. По този начин всеки има особено усещане за Бог в себе си според своите лични качества.

261. Тетраграматонът YHVH - изгубената дума - беше, над всички останали Имена, “спасяващото Име” в Преданието на Израел. Той е известен като Шем Хамефораш - “Святото Име” - единственото, в което всяка една от съгласните букви разкрива и символизира един от четирите аспекта на цялостната Божествена Реалност. Наричат го също “пълното Име”, защото включва в себе си всички останали Имена на Бога, всяко едно от които изразява само един или друг отделен аспект на Универсалното Начало. Наричат го още “единственото Име”... заради несравнимата му духовна сила, тъй като предлага възможността за пряка реализация на Божественото Присъствие (Шехина). Това става поради изливането на Божията Милост, предизвикано чрез призоваване на Името YHVH, което традиционният авторитет в Израел е счел за необходимо да забрани на духовно падналите хора да го призовават и дори да го произнасят, още преди разрушаването на Втория Храм.

стр. 178

Може ли да се разкрие тайната на “Святото Име” на Бога? Могат да се разкрият всички Имена, които са свързани с Върховната Му Светлина, но Тайното и Свято Име никога не може да се разкрие. То може да дава от себе си сила на тази Върховна Светлина, но не се разкрива. Всички тайни Имена са само степени на приближаване. Тези, които се сливат с Върховната Светлина, са най-близко до Него, но ТОЙ си остава Сам и Единствен.

262. В своето “Ръководство за заблудените” Маймонид казва: “Беше ни предписано едно свещеническо благославяне, в което Името на Вечния (YHVH) се произнасяше, както е написано (а не със заместващото го Име) и това Име е “Святото Име”. Не се знаеше как трябва да се произнесе Името, нито как е подходящо да се озвучат отделните букви, нито дали някоя от буквите трябва да се повтори. Хората, които получаваха специална информация, я предаваха на други (начина на произнасяне на Името), но те не обучаваха никой друг, освен своите избрани ученици... Също така имаше едно Име, съставено от дванадесет букви, което беше свято в по-малка степен, отколкото Името от четири букви... Но щом разпуснати хора, изучавали Името от дванадесет букви, започнаха да хранят погрешни вярвания..., почнаха да крият и това Име и вече не го преподаваха, освен на най-преданите от свещеническата каста, за да го използват, когато благославят хората в Светилището. В действителност поради развалата на хората произнасянето на Шем Хамефораш (YHVH) беше вече изоставено дори в Светилището...” И след разрушаването на Втория Храм призоваването на “Святото Име” е свещена привилегия на малцина Посветени, непознати за външния свят - това е езотеричната “верига на Преданието” (Шалшелет ха’Кабала). Задачата на тази верига е предаването на Посвещението - непрекъсвано през различните епохи - в “тайните на Тора”, които включват и тайната на призоваването на Святите Имена. С изключение на “избраните” - крайно ограничен брой, които пазят и призовават тайно “пълното Име”, никой друг не може да знае точното му произнасяне. В наши дни еврейските учени превеждат Името YHVH като “Йехова” или като “Йаве”, но това поместване на гласните букви не отговаря точно на автентичното произнасяне и затова тук са написани само четирите съгласни букви, които съставят основата на Името... Премахването на обучението и на произнасянето на това Име е така категорично, че може да се твърди, че самият Бог е бил Този, Който е отнел това Име от народа на Израел.

стр. 179

“Пълното Име” е Върховна отговорност и още хиляди години няма да има народ, който да може да понесе тази отговорност.

263. ...Следователно “пълното Име” не може да бъде средство за Божествено призоваване в нашата епоха, наречена в пророчествата “краят на времената”... Ограничението не се прилага към “Името от две букви” - YH( ), което се произнася ЙАХ, и не е нещо друго, освен половината от “Името от четири букви” - YHVH ( )... Това Име притежава същите езотерични възможности, но без опасността от едно прекомерно внезапно осъществяване на Божественото. Притежаването на същите езотерични възможности е очевидно, на първо място, защото “Името от две букви” има същия свръхсетивен смисъл, както Тетраграматона, а по-общо казано, защото всяко Божествено Име, което не се отнася до едно определено качество с изключване на другите качества, се отнася до Съществото, или Същността, на Бога.

Във вътрешността на чисто духовната субстанция и двете Имена - YHVH и YH - имат пълна сила и пълно проникване. В този смисъл те са подобни... Няма опасност при произнасяне на “пълното Име”, тъй като то може да се произнесе само при едно условие: това условие е, че това Име може да се произнесе само от Бог в човека.

стр. 180

264. ...Разбирането на основата на Святите Имена така, както са били разкрити на еврейския народ, се свързва с разбирането на десетте сефирота, които сами по себе си представляват “съзерцателните Имена” на Бога. Всеки сефирот, дори когато бъде обобщено призоваван чрез една от буквите на YHVH, има освен това едно допълнително назователно Име, което му е присъщо. Ехие - “Същество” - е Името, съответстващо на Кетер, докато Йах се отнася до Хокма - първото и неотличимо излъчване на Съществото; Йехових, озвучено като Елохим - “Богове” - е Името на Бина, понеже чрез Бина цялостната Реалност YHVH започва да се проявява в отчетливи излъчвания - “Богове”. Ел - “Бог” - или Елохай - “Моят Бог” - означава личния Бог, т.е. сефирот Хесед, Божествената “Милост”. Елохим, “Богове” - Единият в разграничителното проявление - е Името на Дин, универсалното разграничаване. YHVH бележи Тиферет - Да’ат, Всезнанието, цялостното Съзнание на Бога, което свързва Свръхсетивните Му аспекти (символизирани от YH) с аспектите на вроденото Присъствие (символизирани от VH). YHVH Цебаот, “YHVH на войнствата” бележи принципа на положителните, утвърждаващите космични сили - Нецах, Божествената “Победа”; Елохим Цебаот, “Богове на множествата” е назователното Име на принципа на отрицателните космични сили - Ход, Божествената “Слава”. Ел Хай - “Живият Бог” - или Шадай - “Всемогъщият” - е синоним на Йесод, вечното творческо и изкупително действие на сефиротите; а Адонай - “Моят Господ” - означава непосредствената и “майчинска” причина на Космоса - Малкут, “Царството” на Бога.

стр. 181

Начинът, по който могат да се изучават Святите Имена във връзка със сефиротите, е като се изучават чрез съпоставяне, при което се проучва взаимността на техните духовни сили... Практическата работа с Кабала - в случая с назователните Имена на сефиротите - засега е безполезна, защото тя ще донесе повече злини, отколкото добрини.

265. YHVH и ЙАХ... В своята абстрактна форма - която има един твърде велик смисъл - тези две Имена са определено различни от едно такова Име като Адонай. Тяхното съдържание в идеен план не се среща, както при Адонай, в една пряка аналогия с някое понятие, произлизащо от сътвореното и от човешките качества и дейности, а се основава на символизма на съгласните букви, на тяхното озвучаване и пунктуация. Знае се, че буквите на еврейската азбука и начинът на произнасянето им, за да се образува една или друга дума, са част от тайната на Свещения Език, в който всяка съгласна и всяка гласна буква, също както и всички знаци от пунктуацията, посочват Вечните Първообрази - Божествените аспекти. “Науката за буквите” - която е свързана с “науката за числата” благодарение на факта, че всички еврейски съгласни букви представляват едно определено число - дава познавателен и назователен достъп до тези тайни. Но това, което тук е важно за нас, е да покажем произхода на свещеното изписване и озвучаване, което създава такива Имена като YHVH и ЙАХ, и това трябва да бъде различавано от образуването на Имена чрез аналогия и сравнение. Докато сравнителните Имена са свързани главно с жизнените аспекти на Бога - връзките Му с Космоса, то абстрактните озвучени Имена се отнасят до Неговите същностни или пък цялостни аспекти, както например ЙАХ се отнася до Свръхсетивността, а YHVH - до цялостната Реалност. Озвучаването прави възможно да се обединят най-различните свойства в едно Име, както в Тетраграматона, или пък да се изразят най-възвишените Реалности, почти граничещи с неизразимото, както в случая с ЙАХ. Така практикуващият призоваване има възможността, от една страна, да обедини всички привидни противоречия на Божественото в Единството на Единната Реалност, а от друга страна, да отиде по-далеч от всяко сравнение или космически “образ” на Божественото, т.е. да бъде погълнат от онова, което няма нито форма, нито граници, нито определение.

стр. 182

Защо е важно да се отиде - чрез абстрактните Имена - по-далеч от всяко сравнение или космически “образ” на Божественото? Важността се състои в това, че когато се излезе извън обсега на космическите влияния, човешкият Дух става независим и придобива едно ново качество на дълбочина, което преди това е нямал. И когато човешкият Дух се върне отново в космическия “образ” на нещата, той може да ги прониква с новата си дълбочина и да ги осмисля и одухотворява по един съвсем нов начин.

266. Абстрактните Имена... не могат да бъдат точно разбрани в изречената форма без помощта на сефиротския символизъм на техните букви. Буквата Йод ( ) в YHVH и YH (ЙАХ) е в израза свещеното изобразяване на единството на десетте сефирота - понеже Йод има числена стойност десет - и специално на единството на двата Върховни сефирота: Кетер - “Короната” и Хокма - “Мъдростта”. Горната фина точка, “короната” на еврейската буква ( ) отбелязва Кетер; това е Върховният “корен”, “коренът” на Съществото (Ехие) в недрата на Свръхсъществото (Аин), символизирано от празното пространство, поради липса на какъвто и да е символ. От тази безкрайно малка точка, изгубена в свръхпонятното, бликва първото познавателно и активно излъчване, Хокма - “Бащата”, представено от хоризонталната дебела черта, която завършва във фина, спускаща се линия, символизираща Съществото, когато се обръща към Своята проява. Втората буква от YHVH и YH е Хе( ), наречена Върховната “Майка” - синоним на Бина, Висшия Разум, Божията приемственост, която е пасивна Причина. Това е второто излъчване на Кетер и третият сефирот, който заедно с първите два сефирота образува Името YaH - “свръхсетивната половина” на YHVH. Според “Зохар” обединението на Йод (“Бащата” или активния Принцип - Хокма) с Хе (“Майката” или пасивния Принцип - Бина) поражда Вау ( ) - “Сина”. Буквата Вау има числена стойност шест и представя синтеза на шестте активни сефирота на космическата “Конструкция” - Хесед, Дин, Тиферет, Нецах, Ход, Йесод. Вау - “Синът” - е наречен Да’ат, Универсалното Познание, Всезнанието, включващо всички онтологични (върховни, неопределими) излъчвания и всички космични прояви на Бога, които “предават сефиротското наследство на Дъщерята”. “Дъщерята” е последното Хе от Името YHVH и символизира сефирот Малкут “Царството”. Този последен от седемте сефирота на космическата “Конструкция” е пасивният сефирот. Той е приемственият космологичен принцип - несътворената и творческа субстанция, поддържана от “Сина”, от когото получава всички сефиротски излъчвания и ги проектира към космическата равнина. Така е образувано Божественото “семейство”, идентично на “пълното Име”: “Бащата” - Y, “Майката - H, “Синът” - V и “Дъщерята” - H, като последната е неотделима от V - Универсалния Дух, който не би могъл да прояви ослепителното си излъчване в космическата равнина без обвивката на “чистата и неосезаема субстанция”...

стр. 183

Чрез свещено отношение към буквите и символите на Святите Имена, тези букви и символи могат да бъдат одухотворени отвътре и да се превърнат във “Врата” към Неизследимия свят. Святите Имена съответстват на Съкровените сили, които се намират вътре в човека. Святото Име YHVH съответства на Съкровените сили, които са Любовта, Мъдростта, Истината и Вечното Добро.

стр. 184

267. ...Четирите букви от Името YHVH означават първообразите на “четирите свята”, т.е. основните степени на цялостната Божествена Реалност. Йод (Кетер, Хокма) представлява първообраза на Олам ха’Ацилут - “светът на излъчването”, неопределимият свят, безкрайното ниво на десетте сефирота. Първото Хе (Бина) символизира първообраза на Олам ха’Берийах - идеалния “свят на творението”, чисто духовното ниво, където обитава Божественото вродено Присъствие (Шехина). Вау (единството на шестте активни сефирота на космическата “Конструкция”) е първообразът на Олам ха’Йецирах - финият, небесен, психически “свят на образуването”, космическото ниво, където пребивават ангелите, душите и духовете, в различни полета. Последното Хе (Малкут) е първообразът на Олам ха’Асийах - “светът на сетивната реалност”, телесната вселена.

Ако човек може да задвижи Истината в себе си, тя осъществява връзката с цялостната Реалност на “Святото Име”. Само Истината е сродна на цялостната Реалност.

268. Откакто еврейският народ беше лишен от “пълното Име”, са били използвани преди всичко следните три Имена, които заедно замествали единството на “четирите букви”: Йах, Елохену, Адонай... Но Името, което тук ни интересува, е Йах, чиято свръхсетивна природа ни води до състоянието на Йобел - крайното “освобождение” (в същия смисъл, в който индусите разбират думата “мокша”).

стр. 185

Когато Божественото ЙАХ се произнася, Светлината в човека се увеличава все повече и все повече и човек става все по-духовен и все по-духовен. Идва един момент, при който “искрата” в него се възпламенява и той се преобразява, защото в този случай той е докоснат от Древния Незнаен. Това докосване е наречено Йобел и то означава Посвещение в Свещената дума, която е думата Свобода.

269. ЙАХ е било Божието Име, използвано от Йаков и неговия народ, докато YHVH е било “Името на Израел”... Това различаване може да бъде изяснено във връзка с историята на Израел, съдържаща три основни цикъла: първият, патриархален цикъл - от Шем до победната борба на Йаков в Пенуел с Божествената проява; вторият, еврейски цикъл - от Пенуел, където Йаков и неговият народ получиха “Името на Израел”, до разрушаването на Втория Храм; и третият, “последен” цикъл - от падането на Свещеническото служение и на държавното управление на духовенството до идването на Месия. Шем беше “семето” на еврейския род: Авраам беше “бащата на много народи”, Исак - “пожертването на себе си за Бога”, докато Йаков даде произхода на дванадесетте племена и “мистичното тяло” на Израел...и Божият народ е наричан “Йаков” до битката при Пенуел. “Йаков” беше избран да принадлежи на ЙАХ, т.е. да бъде извисен в Духа към Божествената Свръхсетивност. Но в Пенуел стана една основна промяна в мистичната съдба на Йаков и неговия народ, понеже му беше казано (Битие 32:28): “Отсега името ти ще бъде не Йаков, а ИЗРАЕЛ (този, който се бори с Бога, т.е. ТОЗИ, КОЙТО СЕ БОРИ В СЕБЕ СИ ЗА ИСТИНАТА И УСТОЯ*), защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш”... След като “имаше борба с Бога до постигане на победа” - поглъщането в Свръхсетивността на ЙАХ - Йаков придоби власт също и над Божествената проява, наречена “Човек” - т.е. над “спускането” на Бога върху човечеството. Това разкриващо и изкупващо “спускане” е символизирано в свещеното изобразяване от буквата Вау ( ). Според “Зохар” (Терумах 127а): “Когато Вау изяви тайнствено собственото съдържание на Йод-Хе (YaH), тогава Израел ще придобие своето ценно владение”, своето мистично тяло, което е идентично на сефирот Малкут, представен от последното Хе (H) от Тетраграматона (YHVH). По този начин, благодарение на свещената борба на своя Патриарх, народът влезе във владение на скритата Реалност в последните две букви от Тетраграматона - духовната пълнота (V) и веществената пълнота (H) на Божественото вродено Присъствие - и самият народ се трансформира, чрез мистичното си тяло, в “крайното H” - в “част от YHVH”. Следователно през “Йаковския” период YHVH - единството на Свръхсетивността (YH) и вроденото Присъствие (VH) на Бога - не е било още “владение на Израел”.

стр. 186

Когато човек се е осмелил да се бори с Бога, той е бил повикан от Истината, защото Истината е тази, която дава на човека смелост да навлезе дълбоко в своите корени и в своя живот. По този начин Истината те потапя в най-дълбоките недра на Божеството. И когато си устоял в тази борба, ти ставаш Служител на Вечната Истина и по този начин изживяваш мистичната връзка със своя Бог и ставаш Избран за своя народ. Твоята мистична съдба се превръща в истинско благословение за безбройните същества.

270. Още щом като YHVH установи Своето Присъствие всред семейството на Йаков - което чрез това се превърна в Израел, Избрания Народ - Вау, т.е. “тайните на Вярата” трябваше да му бъдат съобщени чрез неговия Патриарх. Тези тайни, предавани от поколение на поколение на “синовете на Израел”, са се загубили в епохата на робството им в Египет, но са се възродили и са изкристализирали за постоянно в Откровението на Синай и последното Хе от YHVH - неосезаемата субстанция на Шехина, наречена “Общността на Израел” - влезе в Свещената Земя и установи своя обител в Храма на Йерусалим, където Върховният Свещеник благославяше целия народ чрез Шем Хамефораш (YHVH).

стр. 187

Във времето на Синай беше открита една от големите тайни: това беше буквата Вау, която символизира “тайната на Вярата” и която символизира още мистичната дума “Врата”. По времето на Синай през тази “Врата” преминаха много Висши същества, които се вляха в тихата общност на Израелския народ. Тихата общност - това бяха извисените души, водени от Мойсей, които по него време запазиха Синайската тайна само за себе си. Те съхраниха в себе си “Откровението на Вярата” само за тези, които щяха да идват след тях, защото те щяха да бъдат достойни да минат през Свещената “Врата”.

271. Чрез Милостта на “пълното Име” Избраният Народ осъществи за дълго време “Царството на Бога” в Свещената Земя, обаче по вина на неговите грехове Първият Храм беше разрушен, а Израел трябваше да изтърпи във Вавилон “цели седемдесет години изгнание”, казва “Зохар” (Шемот 9б): “Израел нямаше Божествена Светлина, която да го ръководи, и в действителност това беше същността на изгнанието. Когато Вавилон беше лишен от своята власт и Израел се върна в Свещената Земя, блесна за Израел една Светлина, но тя не беше така бляскава, както преди (когато Израел получаваше излъчването на “пълното Име”), понеже тази Светлина беше само излъчването на “долното Хе” (Шехина, т.е. “мистичното тяло” на Израел, идентично на Втория Храм); в този случай Израел, в своята цялост, не се върна към непорочността, за да бъде един “специален народ”, какъвто беше преди. Следователно излъчването на възвишения Йод не се спусна, за да осветява в същата степен, както преди, а само ограничено. Оттогава Израел се видя оплетен в многобройни войни, докато “мракът покри земята”, а “долното Хе” потъмня и се потопи в земята (така че на Израел му беше забранено да призовава “пълното Име”); Горният Извор секна, както преди (във времето на разрушаването на Първия Храм), и Вторият Храм беше разрушен, а всичките дванадесет племена бяха заточени в царството на Едом (в случая Едом символизира Римската Империя). Тогава Хе също беше заточено там.”

стр. 188

Когато на един човек е отнета Божествената Светлина, той странства от свят в свят, без да постигне своето предназначение. Така той се намира в изгнание, защото е пожелал разделението. Когато човек има Божествената Светлина в себе си, тя ще го доведе до Тайното Име, което ще се излива в него и това изливане се превръща в изобилие за него и за всички, които са около него. Това изобилие принадлежи в най-висша степен на Синовете на Всевишния.

272. Шехина беше децентрализирана, разпиляна с Израел по целия свят. Шехина продължи да излъчва само слаби отражения навсякъде, където имаше една общност от правоверни евреи. Въпреки това, нейната свещена “жарава” продължаваше да блести с една голяма Светлина и понякога нейното истинско величие е било задържано между Избраните: това са Мекуббалим - посветените Кабалисти, които образували стълбовете на заточения народ, но са се превърнали в едно незначително малцинство в епохата на триумфа на “Едомската” цивилизация (според Кабала Едом символизира всяка материалистична, невежа и безбожна цивилизация, каквато е нашата).

Божествената Светлина може да проявява своето величие само чрез Избраните. Това са посветените Кабалисти. Избраните са центровете на всяка цивилизация и на всеки народ. Само чрез тях може да се види Божието Присъствие на земята. Тяхната Светлина е тяхната Мисия.

стр. 189

273. Според “Зохар” Давид, чрез Святия Дух, е предвидил края на последното изгнание на Израел - отъждествявайки го с “края на дните” съгласно пророчествата - и го е разкрил в Псалм 101:19: “Ще се запише това за по-късното поколение (т.е. последното) и един народ, който трябва да бъде създаден (във времената на края), ще възхвали ЙАХ.

“Краят на дните” - това не се отнася за нашата епоха. Изгнанието на душите ще завърши в един много дълъг период. Когато душите завършат своето развитие, тогава Месия ще ги посети и след него ще се изяви ЙАХ като едно Велико Начало.

274. “Зохар” посочва истинската причина, поради която Името ЙАХ - както във времената на Йаков - представлява средството за спасение, което е над всички останали в периода от разрушаването на Храма до идването на Месия... “Зохар” (Терумах 165б) казва по отношение на Името ЙАХ: “Всичко е включено в това Име: онези, които са горе (скрити в Йод, чистата Свръхсетивност - Кетер и Хокма), и онези, които са долу (скрити в “горното Хе”, Бина - първообразът на вроденото Присъствие). В това Име са включени 613-те заповеди от Тора, които са същността на небесните и земни тайни.”

Тайната на Името ЙАХ не се описва, защото тя е свързана с най-дълбоката област в човека. Това е самата Истина и който живее според тази Истина, той изпълнява всичко друго.

стр. 190

275. Когато Името ЙАХ се призове искрено, е равносилно човек да изпълни всички заповеди на еврейската религия.

Искреното призоваване на Името ЙАХ е изговаряне на самата Истина, а Истината е изпълнение на нещата... Когато Името ЙАХ се произнася свещено, със силата на Истината, тогава форменото става безформено и тогава Любовта се превръща в своята най-висша Есенция - това е чистият Дух, който е абсолютно свободен и необвързан.

276. Името ЙАХ опрощава и компенсира всички несъвършенства на човека във връзка с Божията благосклонност. Затова псалмопевецът и Пророк на ЙАХ възвестява: “В скръбта си призовах Йах; Йах чу молитвата ми и ме освободи.” (Псалм 117:5) ...Бог иска и може да спаси Сион, но не чрез суровостта Си, а чрез състраданието Си “когато времената дойдат до своя край”...

Името ЙАХ е началото на Великата Благост и когато човек се обръща към него, то може да положи върху човека своята Милост и да го освободи от всичките му минали грехове. Ако човек се покае в Името на ЙАХ, в душата му ще се роди един съвсем нов живот, защото душата му ще бъде докосната от Великия душевен Покой на Благостта.

277. Името ЙАХ не притежава “спускащото се” действие на Шем Хамефораш: липсва му прякото влияние на Вау, или на “Живия Бог”... Причините за замяната на YHVH с Името ЙАХ не са само ограничителни, понеже в този случай са свързани с “края на времената”. Този край престава да има отрицателен характер. Напротив, според Пророците той предшества едно положително обновяване - “сътворяването на едно ново небе и една нова земя”, както и сътворяването на един нов Йерусалим, чиито “места ще бъдат свещени заради YHVH и никога няма да бъдат разрушени или унищожени”. Поради същия факт Името, което ще трябва да призовава “последното поколение” - ЙАХ, е също така Името за връщане към “Началото”. ЙАХ се различава от Тетраграматона - силата на ЙАХ е над всяко разкриващо и жизнено “спускане”, понеже в действителност то е Името на “възкачването” и на изкуплението; то е точно Името на “началото” и на “края” на всяко излъчване и на всяка космическа проява на Бога, докато YHVH е пълното излъчване и цялата проява.

стр. 191

Когато “пълното Име” слезе върху Човека, тогава то ще проникне във всички същества и в цялата Вселена. Това ще бъде най-грандиозното изживяване на всички същества, които живеят във Вселената, и то ще стане чрез посредничеството на Универсалната Светлина, в която ще бъде вдъхнато нещо ново от Древния Незнаен. Това ще бъде Третото Пришествие, което не принадлежи на Сина, а е изцяло в ръцете на Древния.

278. “Горното (Свръхсетивно) YHVH” се проявява чрез “долното (вроденото) YHVH”. Тези два аспекта на YHVH са разкрити на Мойсей (Изход 34:6), когато Бог му открива Своите качества, започвайки с повтореното два пъти: “YHVH, YHVH, Бог милосърден и милостив...”

Двукратното произнасяне на Божието Име - YHVH или ЙАХ - от страна на човека утвърждава по-дълбоката Истина на живота. Първото произнасяне - това е Любовта на човека към своя Творец, а второто произнасяне е утвърждаването на Неговата Воля.

279. ...По същия начин “горното ЙАХ” се проявява чрез “долното ЙАХ” - космическия принцип - което запазва своята Свръхсетивна природа навсякъде, дори и “долу”. Следователно ако “долното YHVH” представлява Божествената вроденост, то “долното ЙАХ” представлява тогава Свръхсетивната вроденост... “Долното ЙАХ” е наречено също “Небе на небесата”. “...Онзи, Който тържествува на Аработ (7-то небе): Името Му е ЙАХ.” (Псалм 67:5) “Небето на небесата” е посредническият план между сефиротския “метакосмос” и сътворения космос, който започва от 7-то небе Аработ - “повърхността на долните води”. “Долното ЙАХ” следователно е Свръхсетивната вроденост - посредник между чистата Свръхсетивност и вроденото Присъствие на Бога в смисъл, че прониква онова, което е сътворено и което е означено чрез последните две букви на “долното YHVH”.

стр. 192

Когато Истината слиза чрез Името ЙАХ, тя обхваща всички слоеве и този обхват е свързан с висшите духовни полета и с висшата духовна материя, докато “цялото Име” може да прониква и в нисшата материя с цел да я преработва... Вроденото Присъствие в човека - това е Истината в него и когато човекът се пробуди за тази Истина, той е събудил в себе си вроденото Присъствие. Тогава тази Истина в човека може да направи връзка с горната Истина. Така човек може да направи връзка с Бог. По този начин вроденото изпълнява своята мисия.

280. Когато YHVH слиза от най-високото “място” до центъра на този свят, донася тайните на всички космически и Божествени степени, “тайните на Тора” с нейните разнообразни милости. По такъв начин “четирите букви” образуват онова, което по превъзходство представлява това разкриващо Име, докато ЙАХ е коронован на “повърхността на водите”, където небесата и земята започват и свършват - целостта на сътворения свят само в едно мигновение. Точно там всички същества произлизат от Бога и се завръщат в Него само с един “Вик на Радост”, който е “Първичният Звук”. Името ЙАХ е разкритото произношение на този “Вик”, или “Звук” - неизказан и универсален, който проявява и поглъща целия свят; това е Името на творящата и изкупителна Радост.

стр. 193

Когато “пълното Име” слиза от своята най-висока позиция, то прониква в съществата и ги изпълва с неизразимите тайни на Мъдростта. Така Посветените получават Мъдрост от най-висшия Център и те могат да проникнат в най-дълбоките области на “Тора”, на “Зохар” и на всички Свещени Книги. Понякога само едно обяснение от тайната на “Зохар” може да промени изцяло живота, защото “пълното Име” е съществувало преди всички тайни.

281. Така възкликва псалмистът: “Отворете път за Онзи, Който тържествува на Аработ: ЙАХ е Името Му. Радвайте се пред Него!” “Онова, което този стих ни казва - коментира “Зохар” (Терумах 165б) - е, че Древният на древните (Върховното Начало) тържествува на Аработ (присъства реално) в сферата на ЙАХ, който е първоначалната Тайна, излъчваща се от Него, т.е. Неизразимото Име ЙАХ не е идентично с Него, а е вид було, което се излъчва от Него. Това було е Неговото Име, Неговата Колесница и дори онова, което не е проявено (в Космоса, а е короновано върху “повърхността на водите”). Това е Неговото ВЕЛИКО ИМЕ... Понеже когато всичко върви добре с това Име, тогава хармонията е пълна и всички светове се радват в съзвучието.”

Великото Име е едновременно и було, и Реалност. За този, който може да го произнесе правилно, булото се отдръпва и Реалността започва да му говори. Само Реалността може да говори. Всичко, което е извън Реалността, може само да ви помага, да ви съветва и да ви учи. Но всички тези неща са нереални, защото само Реалността може да говори. И само нейният Говор е Живот.

стр. 194

282. ЙАХ остава скрит в първообразния свят като несътворена и безкрайна Светлина. Обаче неговото излъчване пресича обвивката му - Етера - с един Звук, който е Звукът на разкриващата, творяща и изкупителна “Реч”. Това е “Гласът” на Твореца, “Първичният Звук”, който създава двата долни свята - света на финото образуване и света на сетивната реалност. Това е “вътрешният Глас”, който звучи в най-скритите дълбочини на всички неща...

“Вътрешният Глас” е скрит във всички сътворени и несътворени неща. Дългът на всяко същество е да се домогне до този “Първичен Звук”, който е “Вътрешният Глас”. Много други гласове ще се опитват да го заглушават, но всяко същество трябва да открие този “Глас” в своята дълбочина. Да откриеш “Вътрешния Глас”, това е едно ново начало, една нова Мъдрост, един нов подход към Живота.

283. “Долният Божествен Глас” в действителност е самата Светлина на Бога - една безкрайна Светлина, която чрез пречупване в Етера се е превърнала в разкриващ, творящ и изкупителен “Звук”. Това е Универсалното Име на Бога - отвътре Светлината Му, отвън Гласът Му - естествено изразено по безброй начини, произнесено и непроизнесено, от “всичко, което има една душа”.

Първото Излъчване на Древния Незнаен, това е Универсалната Светлина. Когато тази Светлина е слязла надолу, тя се е превърнала в “Първичния Звук”, в “Звука”, който обхваща цялата Вселена. Този “Звук” е Посланието, което е универсално и което е обръщение към цялата Вселена и към всички светове. Целта на този “Звук” - и явен, и безмълвен - е да напомня на човека Единството му с всички неща.

284. ...Но там, откъдето всички светове, всички същества, всички неща произлизат пряко от своето първо и Божествено Единство, т.е. от ЙАХ, който тържествува на Аработ, има само една форма на призоваване, само един Звук, само един Вик, който изразява ликуването на безброй създания в съюз с Единия, Единствения. Понеже там, където всички същества се излъчват от Бога, е мястото, където всички се връщат в Него незабавно. Тук, на “повърхността на водите”, на 7-то небе Аработ, всичко, което се отделя от Всевишния, го прави само с намерение да се обедини с Него... Неговото творящо действие и Неговото изкупително действие се изпитват там като едно и също нещо: благодарение на отделянето от Него може да се състои обединението с Него.

стр. 195

Тези, които са се отделили от Древния, но са запазили в себе си Любовта към Истината, те са тръгнали на едно дълго пътешествие и цялото това пътешествие се превръща за тях в една жажда за завръщане. А тези, които са се отделили от Древния и са изгубили Любовта си към Истината, те ще странстват в много светове и ще попаднат в обятията на много страдания, докато в тях се роди жаждата за Истината. Тогава Духът ще разпали у тях тази жажда и те ще се насочат към своя Древен Дом.

285. Съществата се появяват като толкова други “искри” от излъчването на Шехина, т.е. на Метатрон - Божественото “Слънце”, което ги съдържа всичките в качеството им на вродени и неотделени първообрази. Напускайки този светлинен свят, където всички неща са едно с Бога, “искрите” остават обвити в проявата на Авир, т.е. във фините “води” на 7-то небе, над чиято повърхност духа “вятърът на Елохим” и създава безбройни “вълни”. Този вятър е космическият Дух - Метатрон, който раздвижва Авир - Универсалната субстанция, за да създаде фините “вълни”, т.е. душите, всяка една от които е оживотворена, осветена и обитавана от една духовна “искра”, едно “живо същество”. Всяка “вълна”, която се появява върху “повърхността на водите”, вече излъчена от Бога или връщаща се от дълбините на космическия океан, избухва само в един Вик на Радост и се разпространява по цялото протежение на жизненото море - целостта на Аработ.

стр. 196

Във всяка душа има една вродена “искра”. В тази “искра” се намира бъдещето на всяка душа. В тази “искра” е скрита мистичната съдба на душите. И когато тази “искра” се прояви в душата, тогава в душата се заражда една вечна и непрекъсната Радост.

286. Над Аработ е 8-то небе - Авир, неотличимият и полупрозрачен Етер, изцяло проникнат от Духовното Слънце Метатрон, така че самият небосвод се явява целият като едно Слънце, осветяващо “повърхността на водите” от единия край до другия. Всяка “вълна”, създадена върху тази повърхност, моментално се разпространява във върховно призоваване и се превръща в целостта на безграничното разширение, огромното огледало, изпълнено с Божествена Светлина, по такъв начин, че се смесва - в същностно сливане, а не в качествено объркване - със “сияйното Лице” на ЙАХ, наведено към него. Така всяко същество бива едновременно обединено с целостта на съществуването и с Безкрайния Източник на съществуването.

Авир е най-тънката и фина материя. Тя е проникната изцяло от най-висшите духовни сили. Тя е проникната от Слънцето на слънцата. Тя е всеобхватна, неразличима, невидима, но всепроникваща. Всички същества живеят в нея. Както всички вълни живеят в океана, така всички същества живеят в Етера.

287. ...Но ако се каже, че пълното обединение (с Несътворения Източник) се извършва в същия миг, в който сътвореното същество се излъчва от Несътвореното, някой може да се запита как съществото се спуска тогава на долните небеса и на тази земя във формата на един отделен индивид. Това спускане става по следния начин: “чистата горна точка” на сътвореното същество, която е неговата Божествена “искра”, остава на 7-то небе в постоянно сливане с безкрайната Светлина на Бога, докато нейното разпространение надолу - духовна вибрация отвътре, фина “вълна” отвън - започва да се разширява върху “повърхността на водите” и да се спуска всред космическия “океан”, за да следва там предопределения си път. Сътвореното същество е подобно в тази форма на буква от еврейската азбука, която, изхождайки от горната си точка, се разкрива първо във форма на една хоризонтална линия и се удължава в посока на своята най-долна граница, в една или друга форма. Също както буквите - един път произнесени, те се връщат в своя източник, мълчаливия свят на всяка несътворена и сътворена Реч - така и оживотворените същества, или фините “вълни”, произлизайки с “Първичния Звук” от Божествената Тишина, вибрирайки през небесата и достигайки до долу, те се връщат тогава от своята крайна земна точка към изходната си небесна точка, която е в постоянен съюз с Бога, от Когото никога не са били отделени.

стр. 197

През цялото съществуване на човека и през всичките му състояния човешкият Дух в него е в непрестанна връзка с Универсалната Светлина и с Древния на древните. Всичко, което преживява човекът и неговата душа, произхожда от вибрациите на човешкия Дух, които в случая са насочени надолу. А когато човешкият Дух е възроден в самия себе си и възпламенен от собствената си Светлина, тогава той се приближава до Древния и се докосва до своя Незнаен Център.

288. Всички сътворени същества без изключение се излъчват поради самото призоваване - “Първичния Звук” - от своя Божествен Източник и се връщат в Него чрез същия този “Вик на Радост”. Този Звук, който едновременно е творящ и изкупителен, се чува, когато трептенето на Божествената Светлина пада върху първото фино космическо разпространение на Етера, върху “повърхността на водите”. Всяка една от “вълните”, които се образуват там, наистина избухва в ликуване и това е едно възклицание на Радост, което се разпръсква по целия Аработ. Всяко същество, което е там, не е нещо повече от един “глас”, който трепти от Блаженство, обединен с всички други “викове” в “единствения Глас на YHVH”, който “се носи над водите” (Псалм 28:3).

стр. 198

Тайната на всяко същество се състои в това, че то прилича на един особен “Глас”, на един Свещен трепет. Всяко същество носи в дълбочината си трепета на този “Глас”, който е самото Блаженство. В света този “Глас” се разнася като Радост, но в дълбочините си това е “Гласът” на Блаженството и това Блаженство е свързано с Тайното Име YHVH.

289. Този “Глас”, този Първи и Универсален Звук, изразен едновременно от Твореца и от всички създания, е символизиран в свещеното звукоизобразяване от гласната буква “А”. Тя изтича от “Й” (Йод) - единството на Шехина и Метатрон - и се разпространява неограничено до пределите на жизнения “океан” чрез “Х” (Хе) - Авир, този “пречист и неосезаем въздух”, който излиза от устата на Бога. Такъв е произходът на Неговото Велико Име ЙАХ, за което се казва (Псалм 150:6): “Всичко, що диша, да хвали ЙАХ! Алилуйя!”

“Гласът” на Блаженството е свързан с всички Божествени Имена. Всички Божествени Имена са се докоснали до Душата на този “Глас” и са излели в него своята красота. Началото на Блаженството започва от Йод, а краят му е вечното разпространение.

стр. 199

290. Бог, в призоваването на Неговото творящо и изкупващо Име, кара всичко, което съществува да се излъчва от Него и да се връща в Него; призовавайки Неговото Име с Него, всички същества произлизат от Него, живеят чрез Него и се обединяват с Него.

Всички същества са се родили от безкрайното Блаженство на Бога и се завръщат отново в Него. Всички пробудени същества живеят от Блаженство в Блаженство. Само спящите души са изгубили неизмеримата Радост на Вечността. Началото на Вечността е Блаженство и краят на Вечността е Блаженство. Затова казваме, че Блаженството е неизмеримо. То е поток, който няма начало и няма край.