Из „Древни послания“ от Азохор
Из „Древни послания“ от Азохор
Когато дойде часът на тъмнината, дошло е времето да станеш виждащ. Когато дойде часът на голямото изпитание, дошло е времето да станеш Дух в Духа. Тъмнината е нереална, Духът е реален. Тъмнината е символ на скритост, тя има за цел да скрие реалността. Твоят Дух трябва да разкрие в скритостта своята реалност.
Когато е дошла голямата мъка в живота ти, осветли я. Не изпускай голямата мъка. Тя е дошла, за да ти окаже чест. Осветли мъката си и не я изпускай, защото тя е дошла да ти покаже твоя невидим път. Мъката ни освобождава от видимото и ни насочва към невидимото. Видимото е само покривало, невидимото е това, по което се движим.
В живота на човека се явяват най-различни ветрове. Ти трябва да отстраниш и малките ветрове, и силните, и ураганите. Ветровете са трудности, а трудностите са духовни влияния. Силният отстранява всички ветрове. Кой е силен? Който е познал собствената си Тайна. Кой е познал собствената си Тайна? Който е заживял в присъствието на Бога.
Мъдрият не живее във време, той живее в безвремие. Мъдрият не живее в настроения, той живее в състояние. Това е състоянието на Вечността. Мъдрият се изплъзва на ветровете, те не могат да го догонят.
Когато дойде трудност, проникни в нея и ще видиш светлината ѝ. Когато дойде мъгла, проникни в нея и ще видиш илюзията ѝ. Когато дойде смъртта, проникни в нея и ще видиш живота. Животът е началото на смъртта, смъртта е началото на живота. В живота умираме, в смъртта оживяваме. Който знае това, е проникновен.
Улови Истината и ще познаеш духа си. Щом познаеш духа си, преодоляваш живота и смъртта, преодоляваш доброто и злото. За да уловиш Истината, трябва да станеш голяма тишина, защото Истината живее в тишина.
Който има Любов, е врата по пътя към Бога. Който има Мъдрост, той се е превърнал във врата на проникновението. Чистотата е врата, нечистотата е стена. Вратата съдействува да минеш от един свят в друг. Стената е собственото ни невежество. Всеки трябва да се справи със собствената си стена.
Натрупаната чистота е живата духовност. Натрупаната Любов е живата духовност. Любовта е свят без желания, затова тя е духовност. Желанието е свят без Любов и затова човекът на желанията няма опора. Любовта е опората, защото тя е живата духовност.
Откъси от „Безвремието“
от Втория Старец
Който съумее да стане лек, той започва да странствува в безвремието. Той разкъсва веригите на времето. Той живее в безпределното – мястото на свободата. Който е придобил тежест, той е заключен с веригите на времето. Лекотата е името на духовността.
Пътят се движи във водата, прониква в земята, странствува във въздуха. Пътят лети през небесата. Пътят пронизва времето, живее във вечността, но храни себе си от Безпределността. Пътят е съставен от най-чистия пламък. Този пламък е скрит от нашия поглед, но достойното сърце го вижда.
Бъди смъртен, за да познаеш тайната на живота. Бъди смъртен, за да осъзнаеш безсмъртието. Някога си бил безсмъртен и си станал смъртен. Сега бъди смъртен, за да станеш безсмъртен. Когато си влязъл в живота, ти си станал смъртен. Сега трябва да влезеш в смъртта, да я проникнеш и да си върнеш безсмъртието. Животът е едно умиране, а смъртта е едно оживяване.
Разруши всичките си неразумни желания. Разруши всичките си сенки, които са скрити в тебе. Желанията са привързаностите, сенките са заблужденията. Когато ги разрушиш, в теб ще заблести Истината.
Вдълбочаването е мястото, в което се отстранява светът. При голямото вдълбочаване се отстранява и другият свят. Когато влезеш много дълбоко в себе си, остава само едно нещо – Сиянието. Истината е сияеща. Всеки, който е познал Истината, става сияещ. Това е произходът на човека.
Който е твърд в Бога, разрушава стената между себе си и Бога. Тази стена е съставена от плътен мрак. Но който е твърд в Бога, я разрушава. Когато твърд човек е поставен на клада, той превръща кладата в храм. Той запалва твърдостта в себе си и отстранявайки кладата, се завръща в произхода си.
Добрият човек не е умеещ. Лошият човек не е умеещ. Изкусният не е умеещ. Любящият е умеещ. Ето защо Тайната приема любящия и го поставя в голям мрак. Ако адът те постави в своя мрак, ти ще бъдеш разрушен. Но когато Тайната те взима в своите ръце, тя те поставя в своя мрак, който те пречиства и те превръща в слънце и вечност.
Ефирът, това е първичният въздух. Но човекът се е отделил от ефира и е станал вторичен въздух. Този въздух като се сгъсти, става буря, събаря дървета по пътя си. Ето защо трябва да станеш лек като ефира. Упражнявай се в лекота, за да се изтръгнеш от ветровете на времето. В лекотата на ефира е царството на безвремието, докато всичко тежко е погълнато от времето.
Светът е беден в сравнение с нашата Древност. Вселената е бедна в сравнение с нашата дълбочина. Ние сме по-дълбоки от света и от вселената. Дълбоко в нашата собствена същност ние сме вечни и безпределни. Всеки, който съумее да разруши времето, се завръща в собствената си Древност.
Не общувай с времето. Времето е едно ограничение на съзнанието. Не общувай със света. Светът е едно ограничение на съзнанието. Общувай с Дълбочината в себе си, общувай с Истината в себе си и тогава ще познаеш себе си и Тайната, която превъзхожда всичко.
Ако вложиш търпението в себе си, тъмни ната вече не може да ти вреди, а светлината не може да те разсейва. Търпението образува Вечността в човека. Търпението е велик преобразувател.
Колкото повече се посветиш на изучаване на невидимото, толкова повече в теб се образува скритото око. Това око съумява да види Бога и безвремието и заживява в тях. Който е изработил това око в себе си, той изоставя света и заживява в Безвремието.
Тревожи се ти, който си излязъл от Истината. Тревожи се ти, който си напуснал Истината. Извън Истината всичко, което правиш, е илюзия. Всички практики, всички начинания, всички дейности и всички разговори са илюзия. Ти си загубил същественото, приятелю от света. По пътя на чистото и мъдро Слово можеш да се завърнеш в Истината. Самото Слово е тайнственият път.
Не те питам какво практикуваш, а унищожил ли си мрака. Да не си унищожил мрака, а да практикуваш много неща, всичко това е мъртво дело. Който е унищожил мрака, е човек от безвремието и той носи в себе си малкия белег. Този белег е мярката, че мракът е унищожен и отвън, и отвътре. Този белег е Харима Нарата – означава постоянната радост. Такъв човек има по една усмивка за всяка трудност и за смъртта също има една хубава усмивка.
Тайнственият човек не живее нито в този свят, нито в онзи свят. Той не живее нито за този, нито за онзи свят. Той знае, че те са паднали, поучителни светове. Той не живее нито за злото, нито за добруването на хората. И в добруването, и в злото светът си остава заспал. Как действува тайнственият човек? Като тайнството – просто, любящо, мъдро и неузнаваемо.
Вътре в човека има скрит бял вихър, предвечен и неуязвим. Той е съставен от динамиката на първичната сила. Този вихър е самото чисто и бяло съзнание на човека – първичното съзнание.Този вихър е ключът на човека. Насочвай го срещу всяка трудност. Ако всяка птица, която е в клетката на времето, узнаеше името на белия вихър и ако повтаряше: „Искам свобода, свобода!“, вратите на клетката щяха да бъдат скоро отворени.
Да преминеш през себе си, означава да пробиеш времето. Да преминеш през себе си, значи да отидеш отвъд отвъдното. Времето, това е смъртта. Животът, това е вечността. Но твоят дух е по-дълбок от смъртта и от живота. Смъртта е земно време, животът е духовно време, а твоят дух е Безвремие.
Как действува Мистерията? Просто, ясно и тъмно. Хората разбират простото и ясното, но не разбират, че тъмното е скрита яснота. Който е разбрал тъмното, е узнал скритото. Тъмното действува по повеля на съкровеното. Който е узнал тъмното, той е узнал Безвремието. Тъмното е по-дълбоко от ясните неща. Тъмното е по-висша степен на ясното.
Докато не си придобил себе си, не се радвай на нищо, дори и да ти подарят звездите, дори и да ти подарят рая. Първо придобий Истината, защото тя е твоето собствено ядро. Тогава няма да развалиш рая и няма да помрачиш звездите. Без да си придобил себе си, лесно ще превърнеш радостта в скръб и рая в ад. А когато си придобил себе си, скръбта ще заблести и адът ще засияе.
Човекът е човек, защото е неплодородна земя. Човекът е човек, защото е пустинна земя. Що е неплодородна земя? Непознаването на Любовта. Що е пустинна земя? Непознаването на Истината. Когато човек възприеме Любовта и Истината, тогава човекът ще познае своето истинско богатство. Това е неродеността. Нероденото е плодородно, нероденото е оазис.
Не откликвай на злото и то ще стои зад вратата. Който умее да не откликва, разхлабва и отстранява влиянията на злото от себе си. Да умееш да не откликваш, е наука на Безвремието. Който откликва, той бива покоряван от злото и в ума си, и във въображението. Не откликвай означава: не приемай. Това е метод на разумната душа.
Когато победиш себе си, злото ще престане да съществува. Докато злото възниква от тебе, ти си негов слуга. Ето защо животът във времето е борба срещу собственото ни зло. Злото е същество от времето. А който е победил себе си, става същество на Безвремието и Вечността. Борбата със себе си е процес на издирване на Безвремието. Безвремието е нашата свобода.
Придобий собственото си мистично съзнание
Това съзнание е един особен опит, който се придобива във вътрешността на Тайната. Тайната на живота е съкровена. Който влезе в нея, той разрушава временното. Временното, това е личното, илюзорното. В своето мистично съзнание човек става съкровен. Той става без време, без илюзия. Заживял е в Древността, заживял е в мистичното си съзнание.
Открий смисъла, който си ти самият
Смисълът е роден отвъд добро и зло. Смисълът е отвъд всяко човешко разбиране. Смисълът на живота е скрит в мрак. Който мине правилно през този мрак, той засиява и изоставя всички човешки пътища. За другите мракът е грабител. Той ограбва дори малката им светлинка. Смисълът е в това, което сияе, а то е неземно.
Из „Скритият Храм“ от Хародор
Молитвата е тайнство на мълнията. Истинската молитва е поразяваща като мълния. В нея човекът не съществува, съществува само огънят. Тази молитва е най-великото оръжие. Вятърът занемява, птицата спира полета си, водата замръзва, всичко се преобразява. Ето как се моли Старецът.
Всеки ден трябва да имаш една кратка молитва-мълния. Тя е Мечът. Мечът се храни от две стихии – мекотата и благостта. Мекотата – това е мълнията на свещения Разум. Благостта е мълнията на най-древната Любов. Който познае това, никога не става слуга на доброто или злото. Всяко същество на свободата притежава в себе си Меча-мълния. Този Меч смущава дори и светлината.
Това, което липсва на ада, е радост. Това, което липсва на мрака, е радост. Ако ти носиш постоянна радост в себе си, ти си отрязъл мрака и си го изхвърлил извън себе си. Останала е само постоянната радост. Тя е гласът на Тайната. Твоята радост е мълнията, която съкрушава мрака. Радостта е придобитото Царство на Вечността, на твоя дух.
Когато човек е изправен пред огнената клада, ако той е познал своя дух, той не се трогва. Човешкият дух предхожда огъня. Човешкият дух е съставен от по-древен огън. Ето защо който е познал своя дух, засиява в огъня. Ако кладата може да ти отнеме силата на духа, ти не си достоен за нея. А щом не си достоен, ти не можеш да се завърнеш в своята собствена Древност.
Този, който е пробил мрака, става познавач на Пътя. Този, който е пробил светлината, става познавач на Тайната. Който се е освободил от мрака, е заживял достойно. Който се е освободил от светлината, той отново се завръща в нея, но заживява като боговете. Отвъд достойните и отвъд боговете живеят Незнайните.
Превърни смъртта си в живот. Превърни живота си в път. Превърни пътя си във вечност. Превърни вечността си в безпределност. Щом си стигнал до безпределността, ти си вече част от мълнията на Древността. Ти вече си слънце и можеш да се завърнеш при хората и да им покажеш пътя. Само който е станал безпределен, може да показва пътя на другите.
Да бъдеш неизкушаем, това е методът за придобиване на сила. Да бъдеш неизкушаем, това е методът за придобиване на духовност. Да бъдеш неизкушаем, това е пътят към себе си. Който остава неизкушаем, той става достоен да познае себе си.
Живей скрито в своята непредсказуемост
Който заживее в своята непредсказуемост, той заживява в своята Тайна. Който е заживял скрито в своята непредсказуемост, той е заживял в своята Божественост. Само външното е предсказуемо, само застоят е предсказуем. А това, което се движи в своята Вечност, в своята Тайна, то остава непредсказуемо. То е излязло от застоя и се е вляло във Вечността. Във Вечността живее само мълниеносното, неуловимото.
Обикновеният живот е нечистота, то е едно неразбиране. Духовният живот е чистота, той е свързан с разбирането. И разбирането, и неразбирането са неведение. Неразбирането съдържа в себе си падение. Разбирането съдържа в себе си страдания и разумност. Истинският човек отива отвъд разбиране и неразбиране. Той си подготвя място в Сиянието и постепенно заживява в него. Сиянието е отвъд чистотата.
Изостави и този, и онзи свят, за да намериш себе си. Изостави и доброто, и злото, за да познаеш себе си. Да изоставиш нещата, значи да не си привързан към тях. Да изоставиш нещата, значи да съхраниш свободата си. Който е съхранил свободата си, е същество-Сияние. Тези, които са изгубили сияещото си начало, са ограбени от нещата. Те са били уловени от нещата.
Врата е този, който е отключил своя път на развитието, своя път към безпределността. Обикновеният човек не е врата, той е стена. Човекът-стена е заключил пътя си. Всеки трябва лично да премахне стената си и да отключи вратата си към безпределността. Какво ще срещне в нея? Мрак, в чийто център сияе чудно слънце. Чие е това слънце? Това слънце си ти самият. То означава, че всеки човек трябва да победи собствения си мрак. Ние сме слънца.
В човека има скрита велика Тайна. В човека има нещо, което прекрачва всички предели, всички брегове. Това скрито нещо на един древен език се нарича Хадор. Това е мистичната воля, скрита в човека. Всички, които са успели да събудят Хадор в себе си, са станали слънца в Слънцето. Някои ги наричат богове. Но те са Хадор – мистични слънца.
Вятърът се движи леко и неуловимо. Той е тих и незабележим. Той живее според нуждите си. Когато се сгъстява, това е ураган. Когато се разрежда, става благ и мек като слънцето. Човекът е вятър неуловим, но трябва да познае себе си. Човек се познава в своята неуловимост. Неуловимостта е центърът на Храма.
Който е познал своята Древност, той е преодолял своята сътворена природа. Що е сътворението? То е само едно привидение. Сътворението съществува, за да го преодолеем и да познаем своята реалност. Човекът е длъжен да познае своята несътвореност и своята безпределност. Със своята несътвореност човек заживява във Вечността, а със своята безпределност човек заживява в Древността.
Страхувай се от всяко свое неправилно действие. Страхувай се от всяко свое спокойствие, което не те прави мъдър и ясен. Страхът е прекрасен, но трябва да се превърне. Превърни страха си в Мъдрост и ще разбереш Любовта.
Ако Бог съществува в теб, тогава къде е злото, къде е грехът, къде е тъмнината? Щеше ли да има дявол? Но ти си подслонил дявола в себе си. Аз казвам: Открий Бог в себе си. Но има едно условие: ти трябва да познаеш себе си. А който се познае, той измества себе си, за да заживее Бог в него.
Вечността е тялото на Любовта. Който се е слял с Любовта в себе си, той е станал Вечност и свобода. Той е вече свободен от мрак и светлина, от страдание и радост. Но Вечността не е всичко. Тя трябва да те заведе в Мистерията на Безпределността.
Твоят единствен Учител е Безпределността. Който се е изгубил в своята Безпределност, той е познал тайната на своята скрита свобода. Който се е познал, той живее в Безпределността на своята свобода. В тази свобода ти не живееш, нито умираш, защото си познал своя Учител. Мистерията е твоят Учител и ти ставаш част от Мистерията.
Усмивката е оръжие. Да се усмихнеш на мрака, това е преодоляване. Кой в нас се усмихва на мрака? Това е Тайната в нас, това е дълбокото в нас.
Ако си познал своето несъществувание, ти вече си Дух. А дяволът съществува, когато ти още си човек, когато съществуваш, когато си уловен. Истинският човек е Дух, който съществува и не съществува. Така човек живее в своята Тайна, която е неуловима и недосегаема. Тази Тайна е твоят Дух, твоето несъществувание, твоята неуловимост, твоята скрита природа.
Елеазар Хараш
Тайната Мъдрост
на Скритите неща
Първо издание 2002 г.
ПРЕДГОВОР
към второто издание
Който повтаря дълго време АХОР ЗАРАМА, ще се отдели от сътворените мъртви светове и ще се върне в Истината – неръкотворният дом, Безкраят.
Ако ти е позволено да виждаш Истината, значи си станал част от нея.
Истината е открито тайнство, трябва само да ти е позволено да го видиш.
В Истината няма мрачни области на съзнанието – всичко е осветено.
В света има само един глас – гласът на Истината, другото е само мнения.
В Древността са наричали Истината: „Дълбоко скритото светло място“.
Истината никога не е показвала силата си. Тя умеела дълго да чака.
Над всички Истини стои Върховната Истина.
Който е докоснат от Истината, има сърцето на покоя.
Древните казвали на воините: „Когато губите битката, не губете себе си“. Така те винаги се съхранявали.
Истината дарява Покоя, а Покоят е виждащ.
Покоят е най-близо до ядрото на Истината.
Истината е Свръхсияен източник, но човекът го е затрупал в себе си.
В Истината няма изгрев и залез. Истината е постоянно тук.
Древният е мястото на Истината. Ако Той позволи, ще я разберем.
Истината се намира навсякъде и затова Тя не се нуждае от храмове. Тя е единственият храм, в който трябва да влезем.
Истината ръководи стихиите на природата – Тя ги отключва.
Окото е взело нещо от слънцето. Ухото е взело нещо от вятъра. Истината е взела нещо от Абсолюта.
Когато Истината е спряла да съществува в съществата, те са станали сътворени, нещо в тях е умряло.
Древните са наричали сътворението „Море от мрак“. Тук са заключени сътворените, за да възстановят себе си в мястото на Истината.
В човека на Истината звучи нещо несътворено. Той е Дух в тяло, но само заради хората.
Елеазар Хараш
ПРЕДГОВОР
Що е АВА ТОРОТ? Това е Древният Път. Това е Пътят на Достойните. Това е Пътят, който отвежда човека отвъд светлината и тъмнината. Това е Пътят, който отвежда човека в Ослепителната Светлина. В този смисъл АВА ТОРОТ означава Мястото на Истината. Това е Пътят само на Достойните, защото тук няма нито еволюция, нито развитие. Има само едно – Истината.
По Пътя към Великата Ослепителна Светлина човекът трябва да постигне дълбоко разбираване за нещата. Той трябва да постигне разбираване за живота и смъртта, рая и ада, доброто и злото, здравето и болестта, радостта и скръбта. Да се постигне разбираване, означава да се премине отвъд нещата. При това условие човек е заслужил Великите изпитания – изпитанията на Свещения Мрак, изпитанията на Мистериите. И този, който премине правилно през Свещения Мрак и Мистериите, става Син на Ослепителната Истина. И става още Брат на света и вселената. Пътят е славен само тогава, когато отвежда човека до Ослепителната Светлина на Истината.
Елеазар Хараш
Познай себе си като Любовта на световете и тогава ти никога не ще търсиш пътища към Истината, защото Любовта е Блясъкът на Истината.
Ако избереш пътя на доброто, ти ще изгубиш себе си. Ако избереш пътя на злото, ти ще развалиш себе си. Любовта е най-древнородената Същност, приятелю. Любовта е твоят Древен Корен. Ако не се върнеш в своя Свещен Корен, тогава ще се луташ между доброто и злото. Но все ще те преследва една мъка, защото мъката е там, където човек няма Корен.
Понеже нямаш Любов, приятелю, сега към тебе прииждат реки. Тези реки са наречени болести, страдания, нещастия. Тези реки са толкова загрижени за теб, приятелю. Те идват при теб, за да те излекуват от твоето потайно безумие. Дали ще успеят да те излекуват, аз не знам, но едно нещо знам: все някога ти ще пожелаеш да се завърнеш в своята най-древнородена Същност, която е наречена Любовта. В тази Същност всички реки ще пресъхнат.
Само Любовта може да освободи
човека от жабата
Съществувало в древното минало едно много голямо блато. То било пълно с хиляди жаби. Те всички крякали, недоволствали, плачели, смеели се, но всякога си оставали вързани за това блато. Изведнъж между тях се явила особена жаба. Тя била много стара, а гласът ѝ бил толкова мощен, че прорязвал цялото блато. Тя толкова много крещяла, толкова много викала, толкова много недоволствала, че всички жаби я намразили и решили по-скоро да се удавят, отколкото да я слушат. Така те се отказали от своя жабешки произход и се родили отново като други същества. Ще кажете: – Като какви същества? – Ами като хора. И днес тези хора се разхождат по света, който е същото онова блато. И всички тези хора имат спомени от онова крякане и от онова недоволство. Но аз чух много хора да казват на другите: Не ми говори високо, не ми викай, говори ми по-тихо, за да те разбирам. – Аз казвам: И в тихото говорене на хората има крякане и недоволство, защото без Любов жабата няма да изостави човека. Любовта е единствената сила, която може да погълне цялото недоволство на света.
Има три вида мрак. Първият Мрак – това е Великият, Божественият, Свещеният Мрак. В него е скрита Тайната на Живота. Вторият вид мрак е произлязъл от избора на човека, който е пожелал отделяне от Истината, отделяне от Бога. С лошите си мисли, чувства и деяния човек си е създал своя мрак и сега живее по законите на невежеството. Това е собственоръчно изработеният мрак. Третият вид мрак е външният, който идва с падането на нощта. Вторият и третият мрак са илюзии. Първият Мрак е Свещено явление. Ако човек има в себе си Духа на Истината, той може да мине през Свещения Мрак и да изтръгне от него Вечната си Светлина. Това означава да вземе от Бога онова, което му се полага отпреди времената. Само любящият може да изтръгне от Великия Мрак Тайната на Живота.
Знаеш ли що е Истина, приятелю? Истината, това е Свещеният Мрак. А знаеш ли що е Свещеният Мрак, приятелю? Това е Бездната от Ослепителната Светлина на Истината. Понеже нямаш достъп до тази Бездна от Ослепителна Светлина, за теб тя се явява като Мрак. Когато узрееш в своята Любов, само тогава ще съумееш да се потопиш в тази Бездна. И тогава ще разбереш, че Мракът е бил Светлина. И тогава ще се наречеш Син на Светлината. Като Син на Светлината ти ще смущаваш хората от света, ти ще смущаваш техния мрак. Но хората ще продължават да те търсят, защото Истината, която е скрита в тебе, вечно ще ги привлича.
Какво виждаш в най-дълбокия Мрак?
Ти можеш да придобиеш Живота, когато в най-дълбокия Мрак видиш Роза.
В Мрака сияе Светлината на Единствения Владетел.
Страданията, това са сълзите на мрака в теб. И мракът ще плаче, докато не съградиш Храм Божий в него.
Ние в мрака светим чрез Духа си и мракът никога не ни е пленявал.
В мрака си изоставен от всички, за да откриеш собствената си Душа. Нима можеш да наречеш това зло?
Само в мрака на изпитанието можеш да разбереш дали си верен на себе си. Който е верен на себе си, има Душа.
Страданията създават Реалността
Само който е минал през мрака на страданията, може да живее в Реалността. Другите живеят в светлината на своите заблуждения.
Твоята птица не може да лети, приятелю. Само от мрака на тежките условия можеш да изтръгнеш нейните духовни крила. Но имаш ли благородство да възродиш крилата си?
Злото е скрита от погледа на човека Светлина. Само Мъдрият има право да прозре Тайната на злото. Злото почита Мъдрия, но се противи на обикновения човек.
Чрез злото Бог надниква в душата на човека и в неговите намерения.
Злото прегражда пътя ти, защото в тебе няма Истина. Ако Истината беше в тебе, портите на злото щяха да бъдат широко отворени.
Всичко е Светлина на Единствения
Злото не е зло. Това е просто Божественият Мрак. А Божественият Мрак е скритата Светлина на Единствения. Злото е зло само тогава, когато човек го избере за свой път.
Ако мракът на страданието не ти даде новия живот, ти ще останеш да живееш в светлината на вечните си заблуждения.
Не знанието, а смирението сближава
Който се е освободил от знанията си, се сближава с Непознаваемия.
Човекът прави и добро, и зло. Ангелът прави само добро, демонът прави само зло, а Бог дарява Живот. Животът не произлиза от доброто или от злото, а от Любовта на Бога.
Злото е птица без крила. Доброто е птица с ненужни крила. Само Истината е полет на Духа.
В светлината животът се е изоставил на светлината да го ръководи. Но не светлината трябва да ръководи живота, а Духът. Духът е Блясъкът на живота, а не светлината.
Божественото зло и човешкото зло
Има едно Велико зло и едно паднало зло. Бог е, Който работи с Великото зло. Когато това зло работи, създават се нови дълбини на доброто. От тези дълбини се образува Вечното добро. Когато падналото зло работи, това е човекът, който увеличава своето невежество. Засега това зло е изоставено от Бога и то няма да даде плод. В бъдеще, когато Бог го посети, и то ще се преобрази.
Божественото добро и човешкото добро
Има едно Божествено добро и едно човешко добро. Божественото добро отваря Простора, отваря Нови пътища. Човешкото добро твори бъдещо зло. То затваря Простора, то отнема пътя на човека.
Добро, което е извън Истината, е грях
Знаеш ли, приятелю, защо Истината те е изоставила? Истината те е изоставила, защото ти си избрал доброто. Доброто е грях, приятелю, защото това е твоето добро, което е извън Истината. Колкото повече правиш добро, толкова повече увеличаваш злото, защото ти изостави Истината. Само Истината може да те спаси от тебе самия. Нека само Истината в тебе да прави доброто, а ти само се наслаждавай.
Човекът превърна изкушението в грях
Някога в древните времена Бог създаде Райската градина. Но в тази Райска градина се вмъкна едно зло. Това зло е наречено човекът. Змията беше само гостенин. Казват, че змията е изкусителка. Изкушението не е грях, приятелю. Грехът се намира в този, който се изкушава. Човекът превърна изкушението в грях и сега се чуди как да се отърве от себе си.
Райската градина символизира Истинското добро, Свещеното добро. Но ти, приятелю, си роден дори за нещо повече. Ти си роден да живееш в Този, Който е създал Райската градина. Но ти, приятелю, поради своите големи знания нямаш дом дори и в Райската градина.
Ти нямаш дом, приятелю. Ти си скитник. И в този, и в онзи свят ти търсиш все ненужни неща. Има само един дом, приятелю. Това е твоята Любов. Ако имаш Любов, ти имаш Душа. Душата е твоят дом, приятелю.
Който си присвоява доброто, разваля себе си
Само злото ще те избави от тебе самия. Но дори и на злото е много трудно, приятелю, защото ти си създал много крепости в себе си. И най-голямата крепост, приятелю, е в това, че ти смяташ себе си за добър. Който си присвоява доброто, разваля себе си.
Доброто, което изхожда от неразбирането, е развалило много хора. Злото е обезобразило много хора. Само Любовта дарява образ. Любовта трябва да бъде насочена единствено към Непознаваемата Истина.
В знайното няма живот, приятелю. Ако търсиш живот, търси го в Незнайното. И не наричай Незнайното мрак, защото ще се заблудиш в пътя към себе си. Незнайното е Душата на нещата.
Раздели се със сянката, приятелю
Ако си изгубил Истината, приятелю, и ако си слязъл в един земен свят, тогава не ти остава нищо друго, освен да се залъгваш с доброто. Доброто е едно падение от Истината, приятелю. Ти си роден, за да бъдеш Истина. А доброто е за тези, които обичат застоя. Доброто е сянка на Великата Истина. И запомни, приятелю: по пътя на сянката никога не можеш да се завърнеш в Истината. Само Любовта може да те отведе в Истината.
Велик е твоят път, приятелю, но по този велик път ти трябва напълно да изчезнеш. Само така се ражда Нероденото. Докато ти си роден, ти нямаш път. Ти имаш само Дух на търсене. Само Нероденият има Път.
Злото се покланя на Бог в тебе
Накарай злото да ти се поклони, приятелю. Злото се покланя на Бог в тебе. Но ти имаш ли Бог в себе си, приятелю?
Ако имаш Истината в себе си, трябва ли ти щастие, трябва ли ти унижение? Да търсиш щастието вместо Истината е голямо унижение.
По-добре е да бъдеш лош и искрен, отколкото да бъдеш добър и лицемерен.
Опасно е злото в човека, а не злото в дявола. Злото в човека е причина, а злото в дявола е последствие. Ето защо човекът е господар на своето нещастие.
Ти си направил доброто невъзможно
Човекът не е добър. Човекът иска да бъде добър. Но как можеш да бъдеш добър и как можеш да искаш да си добър, когато си се отрекъл от Истината, о, човеко? Ти сам си направил доброто невъзможно.
Човекът може да прави услуги, а не добро
Само Истината може да прави добро. Истината е изтъкана от Вечното добро. Човекът може да прави само услуги, но дори и услугите човекът не може да препредава правилно. Когато направиш една услуга, не внасяй себе си в нея.
История за пътя към света и пътя към Истината
Веднъж един Старец, който бил към края на живота си, повикал двамата си сина и им казал: Ето, сега аз си отивам, но имам голям имот. И преди да си замина, искам да разрешим този въпрос. – Пред него стояли големият син Абухара и малкият му десетгодишен син Адир. Обичаят изисквал Старецът да се обърне първо към големия син. Така и сторил Старецът. Той казал: Ето, Абухара, аз вече си отивам, кажи ми най-голямото си желание. – Тогава Абухара казал: Искам целия имот. – После Старецът се обърнал към малкия си син Адир и му казал: А ти какво искаш, сине мой? – И тогава Адир му казал: Искам само едно: Свобода неопетнена. – И произнесъл Старецът последните си думи: Абухара, давам ти целия си имот и от днес нататък заедно с него ти получаваш и една дарба – това е дарбата на света. Тя е наречена Аховар Вала, което значи „дарбата нещастие“. – После Старецът се обърнал към малкия си син и му казал: Сине мой, за тебе няма дарба. Търси докрай Истината и когато завършиш пътя си в този свят, ние ще се слеем в едно и ти ще Ме познаеш, защото ще ти дам да видиш Лицето ми. – Мина много време и малкият син се завърна при своя Баща. И видя Лицето на Истината.
Ашивара – „Непристъпната Светлина“
Знаеш ли, приятелю, кой обитава в дълбините на най-големия Мрак? Това е Единственият, приятелю. Но знаеш ли що е това Мрак? На древния език думата за Мрак е Ашивара. Тя означава една единствена идея, а това е „Непристъпната Светлина“. В нея може да пристъпи само този, който е надминал себе си чрез Любовта. Тогава Единственият го призовава в дълбините на Божествения Мрак, за да се видят и опознаят насаме, далече от човешки и ангелски погледи. Ашивара е единственото място, където можеш да Го видиш реално. Само любящият може да проникне там. За другите вратата е заключена със 7 ключа.
Първата заповед на Ава Торот:
Стани Истина!
Ако нямаш Истината, приятелю, тогава цял живот ще се занимаваш или със злини, или с добрини, но нереални добрини. Ще ти кажа Първата заповед на Ава Торот, приятелю. Първата заповед е: Стани Истина! Тогава и злото ще е за добро, и доброто ще е за добро. И знаеш ли защо е така? Защото Истината не умее да прави нищо друго, освен добро. Но ти, човеко, сега умееш да превръщаш дори и доброто в зло. И доброто ти е зло, и злото ти е зло, защото нямаш Истината в себе си.
Ако аз имам Любов, светът не трябва да я вижда. Светът трябва да вижда само доброто и злото, което излиза от мен. Само Бог има право да вижда Любовта ми. Само Любовта вижда Любовта.
Целта на доброто, което правиш, е да се усъвършенства умът ти. Целта на злото, което те посещава, е да се облагородява сърцето ти. Целта на скръбта е да се възвисява душата ти. Целта на знанието е да познаеш волята си. И ако извървиш правилно тези четири пътя, ти ще се зародиш в своя Дух. Той е Отломък от Древната Зора. И само той може да те заведе там, където живее Реалността.
– Какво гледаш, приятелю? – Гледам една изсъхнала река. – И тогава какво виждаш, приятелю? – Чудя се къде е отишла водата. – Ще ти кажа, приятелю. Водата продължава да тече. И ако ти мислиш така, тя ще потече и в теб. Водата е скрита в тебе, приятелю. Живата Вода в теб е единствената Реалност. А водата в света залъгва жадните души. Ти трябва да си Вода за самия себе си.
Няма път, приятелю. Няма и пътища. Ако твоето действие е чисто, ти си Истината. Нуждае ли се Истината от път и пътища? Само който е изгубил чистото си действие, търси път и пътища. Чистото действие не е добро, добрина, то е Духът на Истината.
И до днес живее в пътя на злото
Вълкът си казал: Ще изям това агне. – Той бил твърдо убеден, че това е добро. Понеже вярвал, че това е добро, той и до днес живее в пътя на злото. И с хората е така. Всеки, който е убеден, че е добър и че прави добро, изгубва Истината.
Ти ми каза, приятелю, че си много добър и че цял живот си правил добрини. А знаеш ли какво ми каза Доброто, приятелю? То ми каза: Докога този човек ще прави добрини? Измъчих се вече. – А Истината ми каза: Не се тревожи, този човек ще живее още две години и тогава Доброто ще си отдъхне от него. – Когато казах това на Доброто, то засия.
Изтръгни собственото си Вдъхновение
Вдъхновение, което произлиза от светлината, не е истинско Вдъхновение. Истинското Вдъхновение произлиза от черните води на изпитанието. В тези води се кръщава Вдъхновението. От тези води трябва да бъде изтръгнато твоето Вдъхновение. Само тогава Вдъхновението ще ти принадлежи. И тогава ти няма да имаш илюзорна светлина, приятелю. Ти няма да имаш светлината на времето. Ти ще имаш чудната Светлина на своя Дух. Твоята бедна светлина ще се е скрила, за да отстъпи място на твоето Вдъхновение, на твоя Дух.
Здравето не може да те излекува
Ти търсиш здравето, приятелю, но не ти е нужно здраве. Запомни: здравето не може да те излекува. Понеже те обичам, приятелю, искам да ти кажа: на тебе ти трябват болести, много болести – те са твоите помагачи. Те искат със своите задружни усилия да те излекуват от твоите безумия. И ако успеят да те излекуват, тогава върху теб ще слезе Духът. Това е наречено „здрав дух в здраво тяло“. Щом си се освободил от своите безумия, ти имаш право да си здрав. Такъв е Свещеният закон, приятелю.
И доброто, и злото ще си отдъхнат
На теб не ти е дадена Любовта. Ако Любовта беше дадена в твоите ръце, тя щеше да плаче, да стене и да съжалява за своите дни. Но Слава на Великия, Той не греши! Той ти е дал в ръцете доброто и злото. Доброто достатъчно си го измъчил, а злото повече не може да очаква от тебе. В твоите ръце, приятелю, всичко се превръща в проблем. И знаеш ли защо е казано: „Познай себе си“? Защото когато познаеш себе си, и доброто, и злото ще си отдъхнат. Те чакат с нетърпение да познаеш себе си. Дотогава те ще умират и ще се раждат заедно с тебе.
Не изгубвай пътя на ученичеството
От хиляди години, приятелю, ти притесняваш Истината. Истината иска да те учи, а ти искаш да властваш над хората. Истината иска да те ръководи, а ти се гордееш със себе си. Истината иска да те обожестви, а ти искаш да владееш световете. Понеже не знаеш какво искаш, приятелю, за теб е определен часът на Истината. Когато дойде този час, приятелю, за тебе вече ще е късно. Твоите желания няма да имат глас. Ти ще си изгубил най-същественото в живота – това е пътят на ученичеството. Най-лошото нещо в живота е да изгубиш тези условия – условията за ученичество.
Накарай мрака да каже: Покорен съм!
Ако искаш да станеш Светлината на света, ти трябва да преминеш през силата на мрака. Не мисли, че е лесно, приятелю, защото много хора са заспали в мрака. Красиво е да станеш Светлината на света. Но ти имаш ли такава Любов, приятелю, че когато проникнеш в мрака, мракът да каже: Твоята Любов ме покори!
Бъди достоен да видиш Лицето на Истината
Който иска да познае доброто, трябва да познае сърцето си. Чистото сърце, това е доброто. Който иска да познае злото, трябва да познае нечистия си ум. Нечистият ум, това е злото. Който иска да познае Любовта, трябва да познае душата си. Душата е Любовта. Който иска да познае Благодатта, трябва да познае чистия си ум. Чистият ум е Благодатта. Който иска да познае Истината, трябва да заложи всичко придобито. Само този, който пожертвува всичко придобито – в това число и себе си, той може да скочи в Бездната на Неизвестността. И ако попита какво ще получи, с него е свършено. Истината не се получава, приятелю. Истината само разкрива дали си достоен за нея или не. Никой не може да притежава Истината. Достатъчно е само да видиш Лицето ѝ.
Светлината на деня е родена светлина. Това е бедната светлина, приятелю. Всичко родено е бедно, приятелю. Ако ти се родиш от своята Нероденост, ти ще си този, който е слязъл от Светлината на Духа. Ти ще носиш Неродената Светлина в себе си. И тогава дори и враговете ти ще кажат: Ето Сина на Великото Благо. – Това са Синовете, които светът отдавна чака.
Само на Голгота можеш да видиш Истината в себе си
Светлината ти е дадена, за да потърсиш себе си. Мракът ти е даден, за да разбулиш себе си. Но запомни, приятелю: нито светлината, нито мракът могат да ти помогнат. Единственото, което може да ти помогне, се състои в това: Истината да те е избрала. Ако Истината не те е избрала, светлината всякога ще те заблуждава, а Голгота ще бъде за тебе една голяма катастрофа. Но ако ти любиш Истината, мракът на Голгота ще се преклони пред тебе. Ти си роден, за да покажеш на мрака Лицето на Истината. В Дълбините си ти си Истина.
Няма друг дявол, освен тебе. И затова спаси се от себе си! Очисти себе си! В Чистотата няма дявол, приятелю.
Успехът в света отнема твоя истински път към Живота. Успехът в света е провал. Духът не е успех, Духът е Живот.
Времето и вечността са бедни без Истината
В твоя Дух няма време, приятелю. В твоя Дух няма и вечност. Твоят Дух е Истина. И затова светът се нуждае от тебе, приятелю. И времето, и вечността са бедни без Истината.
Не ти трябват храмове, трябва ти Бог
Мракът на страданието е скритият храм на Бога, а светлината е явният храм. Но на тебе, приятелю, не ти трябват храмове. На теб ти трябва самият Бог.
Тъмнината поглъща сама себе си, приятелю. И затова не създавай тъмнина в себе си.
Ако виждаш нещата около себе си като материя, ти си заспал. Всичко около тебе е Дух и Светлина. Ти умираш от земното си виждане, приятелю. Нима около тебе има материя?
Ти си в грях, приятелю, но не защото правиш зло или добро. Ти си в грях, защото си забравил своята Божественост.
В знанието ще се изгубиш. В Любовта ще се откриеш. В Истината ще се зародиш.
Нещата са изречените имена на Бога. Злото е името на изпитанието, което проверява твоята дълбочина.
Знаеш ли къде е твоят ад и къде е твоят рай?
Ако ти си нечист и влезеш в рая, тогава раят ще бъде твоят ад. Ако ти си чист и влезеш в ада, тогава адът ще бъде твоят рай. Адът се усмихва скришом на чистия.
Една малка птичка имала голяма амбиция. Тя искала, като лети, да стигне до най-високото място. Тя искала да засенчи Слънцето. Полетяла високо, стигнала до Слънцето, разперила страховито крила и над света настанал мрак. И тя се почувствала като господар на мрака. Но случило се така, че полетяла стремглаво в собствения си мрак. И падайки на твърдата земя, разрушила крилата си. Преди да издъхне, един вътрешен Глас ѝ казал: Това, което засенчиха твоите крила, не беше Слънцето, а една малка слънчева прашинка. Тя случайно се блъсна в тебе и не ти позволи да отидеш до Слънцето. – Тази малка птичка е дяволът, който е пожелал да се бори с Бога.
Всяка неприятност си търси своя дом
Когато дойде неприятност в живота ти, покажи ѝ истинското си лице. И тогава тя ще ти каже: С тебе не мога да живея, ти си моето зло. – Но ако ти покажеш лошото си лице, тази неприятност ще те прегърне и вие ще станете едно цяло – две души в едно тяло, в един дом. Всяка неприятност си търси своя дом, приятелю. И ако ти нямаш Истината в себе си, ще се превърнеш в една неприятност.
Ако и злото не събуди човека,
той ще си остане спящ камък
Без злото човек щеше да бъде по-мъртъв от камък. Човекът се е превърнал в камък, защото се е втвърдил в своя погрешен избор. На помощ на този камък идва злото, което в случая символизира Живата вода. Тази Жива вода, като блъска постоянно този камък, ще го върне към Изначалния правилен избор. И изведнъж събуден от този избор, камъкът ще оживее, а злото ще си отдъхне.
Ако искаш да разбереш злото и доброто, ти трябва да си устремен в Истината. Щом си устремен в Истината, злото ще иска да ти помага, а доброто ще иска да те облагородява. Но ти продължавай да търсиш Истината, защото тя ще ти даде много повече от помощ и от облагородяване. Тя ще ти даде своя Дух и ти ще се наречеш Първороден.
Някога в древността в Царството на Незнайния Дух, в неговата градина имало едно старо, прастаро дърво. На това дърво имало хиляди листа – хиляди същества. Но веднъж едно от листата станало недоволно и започнало да спори, и започнало да вика. То казало: Кой е този, който си позволява да ме държи така завързано за това дърво. Аз съм родено за една велика свобода. Аз не искам никакъв мир и хармония, искам свободата си, искам да проуча други светове. Аз не искам никакъв разум, аз искам само свободата си. Аз не искам никаква истина, аз искам самостоятелно да управлявам живота си. – Така си говорело това листо, докато минал един тих ветрец и го съборил на земята. Това листо е сегашното човечество. И затова днес ще видите в света толкова много листа, които искат да устроят живота си без Истината. Може ли някой да устрои живота си извън Истината? Не се заблуждавайте, приятели. Всеки, който устройва живота си без Истината, се устройва в смъртта. Нима смъртта е устроена? Само Истината може да устрои живота.
Питат ме: – Добър човек ли си? – Аз не съм добър човек, приятелю. Ако бях добър човек, щях да ти направя много злини. Аз съм Истина, която не познава и най-малкото зло.
Целта на злото е да те спаси от човешкото добро. Злото иска да замениш човешкото добро с Божественото Добро. Човешкото добро смущава душата ти, приятелю, смущава твоя рай.
Унищожи греха си, а не себе си
Не унищожавай себе си, приятелю. Унищожи греха си. Който живее в Любовта, унищожава греха.
Когато добрият прави добро, той се радва. Когато знаещият прави добро, той пресмята. Когато любещият прави добро, той дарява Душа.
Мисленето носи външна светлина. Разбирането носи озарителна светлина. Любовта носи освещаваща светлина. Истината носи поглъщаща светлина. Когато Истината те поглъща, тя те е приела като равен с равен. Това е най-великото в живота. Истината поглъща само чистото, девственото съзнание.
Когато те обхваща голяма радост, ти си в опасност, приятелю. Радостта отнема будността. С тази радост ти можеш да живееш приятно, но няма да имаш истински прозрения за живота. Когато те обхваща голямо отчаяние, ти се намираш в Благословение, приятелю, защото в това голямо отчаяние можеш да провериш своето истинско отношение към Бога. Това отчаяние го наричам Благословение, защото то носи Откровение за твоята Същност. Ако трябва да избираш между радостта и отчаянието, избери Откровението, приятелю.
Ако Бог ми каже: „Какво избираш между злото и доброто?“, аз ще Му кажа: „Избирам само това, което може да ме обожестви“. Ако Бог ми каже: „Мислиш ли, че злото или доброто могат да те обожествят?“, аз ще Му кажа: „Не, Господи. Хиляди години съм ял от това дърво и знам, че от това дърво се ражда безумието. За себе си аз избрах Любовта. А Ти, Боже мой, защо не ми предложи Любовта?“ И рече ми Бог: „Любовта не се предлага явно, но всеки трябва да я избере тайно в сърцето си“.
Единствено ти се нуждаеш от промяна
Светът не се нуждае от промяна, приятелю. Дори и хаосът не се нуждае от промяна. Това, което се нуждае от промяна, си ти самият, приятелю. А светът и хаосът са изначално Божествени. Ако има нещо велико в живота, това е да имаш погледа на Бога в себе си. Само тогава можеш да видиш, че светът е устроен и че хаосът е подреден. Но ти не си устроен, приятелю, и ти не си подреден. И причината за всичко това си ти самият.
Никога не търси красотата на нещата, приятелю. Това, което трябва да търсиш, е Душата на нещата. Красотата е сянката на Душата. Нима можеш да живееш в сянката?
Живей достойно, за да се завърнеш при Истината
Ти, приятелю, приличаш на една лодка в бурно море. Не се очертава бурята да спре. Това, което ти е определено, е да потънеш в това море. Но има нещо още по-красиво от това: дали ще потънеш достойно. Морето, това е нашият свят, приятелю. Само достойният побеждава света. Само достойният се завръща при Истината. Достойният е живял за Истината и Истината го освобождава от света. Да живееш достойно, това е началото на Великия живот. Да живееш достойно, значи да си оградил мисията си с търпение и светлина. Обикновеният човек живее в морето на света и умира в морето на света. Достойният живее за Истината и оживява в Истината. Това, за което си живял, при него отиваш.
Четвъртата заповед на Ава Торот:
Живей!
Не ти трябва наука, приятелю, нито религия. Това, което ти трябва, приятелю, е чистото действие. Така живее Истината. На теб ти трябва живот, приятелю, а не проучване на нещата. Тези, които проучват нещата, са се отказали от чистото действие. И затова Четвъртата заповед на Ава Торот е: Живей!
Третата заповед на Ава Торот:
Очисти себе си!
Никой не може да очисти себе си чрез правила и методи. Очисти себе си чрез една Велика жажда за Бога. Ако искаш да опетниш себе си, тогава живей за света. Но ако искаш да очистиш себе си, тогава ти трябва не жажда, приятелю, а Велика жажда за Бога. Само тя изхвърля света – несъществуващото. Светът и световете, които и да са те, не съществуват, приятелю. Напразно си насочил погледа си към тях. Съществува само Бог. Очисти себе си чрез Великата жажда за Бога – това е Третата заповед на Ава Торот.
Втората заповед на Ава Торот:
Разбиравай!
Разбиравай нещата, приятелю, и Истината всякога ще свети в теб. Ако не разбираваш нещата, приятелю, драконът на света ще те погълне. И тогава ти ще размишляваш както размишлява падението. Разбиравай нещата, приятелю – това е Втората заповед на Ава Торот. Който разбирава нещата, е смиреномъдър. И чрез това изпуска света и улавя Истината. Разбиравай нещата, приятелю, и разочарованията всякога ще те гледат отъжнено, защото те никога не улавят човека на Истината. Разбиравай – това е Втората Велика заповед.
Цветето, което скри уханието си
Ако искаш да си Светлина за света, бъди цвете, което ухае надалеч. Но ако искаш да си Син на Мистерията, бъди цвете без ухание. И само който може да се докосне до твоя скрит вътрешен аромат, само той ще разбере езика на Неизразимото. Но дори и Неизразимото е само частица от Великата Мистерия.
Ние сме се научили да живеем в думите. Но има нещо зад думите. Тайната на една дума не е скрита в думата. Тайната на думата е скрита в нейната дълбочина. Тази дълбочина е Свещена идея. Тази Свещена идея е образувана от Духа, а Духът изтича от Истината. Ако една дума не ни заведе при Истината, ние си оставаме същества на смъртта. Думата е само вход, тя е само една пътека. Само чистият може да тръгне по тази пътека и да стигне до Свещената идея. А който е стигнал до Свещената идея, той лесно се слива с Духа на Истината. Но този, който стои само пред входа на думата и не мърда, той си остава буквалист и спира развитието си. Всяка дума в своя вътрешен смисъл е изтъкана от аромата на Свещеното. Дори и в обидата има аромат. Но кой може да го усети, освен любящия. Ароматът се разкрива само на Любовта, така както цветята се разкриват на пчелата. Когато цветето види пчелата, то се покланя и казва: Вземи аромата ми, защото и аз искам да направя една малка услуга на света.
Знаеш ли къде има най-много Любов, приятелю? Ще ти кажа. Там, където е най-голямата скръб. Там Любовта стои вярно на своя пост. Тя стои всякога будна. Тя е като чешма, която всеки момент чака да потече. Тя чака само да я отключиш, приятелю. Тя няма в себе си ключ, тя го е дала на тебе. Тя знае само да тече, тя е като Свещена река. Но ключът е в тебе. Кой е този ключ, приятелю? Този ключ е доверието. Доверието в Любовта я отключва. Доверието в Любовта е Свещен ключ.
Някога аз имах крила, но ги загубих, защото се отказах от Истината. Сега, след многото страдания на земята, аз научих, че Истината е най-важното нещо на света. И сега отново имам крила. Що е това крила, приятелю? Това е безусловното отношение към Истината. И това още е Съкровеното отношение към Истината. Съкровеното всякога има крила. Обикновеното има само ръце. Когато обикновеното се възроди в Съкровеното, тогава ръцете отново ще станат крила.
Един единствен начин да се отиде при Древния
Любовта дава живот на човека, но тя не му дава себе си. Ако ти използваш с Разумнолюбие този живот, тогава Любовта ще ти покаже Лицето си. Животът е сянката на Любовта. Но знаеш ли, приятелю, че и Любовта е сянка? Любовта е сянката на Най-Древния. Дори и Любовта не може да те заведе при Древния. Има само един единствен начин да се отиде при Древния. Този начин е ако Древният те избере. Тези, които Древният не е избрал, са най-великите Служители на световете. А тези, които Древният е избрал, служат на Великата Мистерия. Но има и други Избрани. Те са се слели с Него и са станали част от Него.
Без тънкоразбиране изгубваш смисъла на живота
Всеки човек, който къса цвете, няма тънкоразбиране за нещата. Той изгубва смисъла на живота.
Ако пътуваш към себе си, ще се окажеш безпътен. Ако пътуваш към Истината, ще се окажеш безпределен.
Тревичката ще ти покаже пътя към Бога
Даже и тревичката расте, приятелю, а ти все питаш какво е Бог, но не растеш. Бъди естествен като тревичката и тя ще ти покаже пътя към Бога.
Човек без Тайна е смъртен човек
Бъди като морето – Тайна, която не разкрива себе си. Ако морето разкриеше себе си, щеше да бъде пресушено. Човек без Тайна е смъртен човек.
Ако избереш живота, смъртта ще те дебне. Ако избереш смъртта, животът ще те преследва. Избери Истината, приятелю, и ще бъдеш свободен.
Бъди роза, приятелю. Само розата има възможност да се пожертва, не и бодилът.
Който е видял Бога, той не е нито човек, нито дух. Той е Тайна от Бездънна Мистерия.
Потърси в Истината своята Нетленност
Цветето може да бъде откъснато. Птицата може да изгуби крилата си. Водата може да бъде омърсена. Човекът може да изгуби диханието си. Но ти, приятелю, бъди Истина Нетленна.
Бъди сияещ като себе си и върху теб ще се спусне собственият ти мрак. Бъди сияещ като стремежа си и върху теб ще се спусне Вечната Истина.
Онова велико търсене без намиране
Смисълът на живота се намира в онова велико търсене, което завършва без намиране. Докато търсиш, и смисълът те търси. Щом спреш да търсиш, безсмислието те намира. Търси и няма да намериш, но ще осмислиш живота си.
Не осмисляй живота си, приятелю, за да не го развалиш. Остави живота сам да се осмисли в теб.
Търси необяснимото във въпросите
Човек, който решава въпросите на живота си, е тръгнал на погрешен път. Човек, който не решава въпросите на живота си, също е на погрешен път. Само този, който постоянно търси необяснимото във въпросите, е на прав път.
История за този, който погълна старовременната змия
Живял някога в една гора един Адепт, наречен Авахор. Живял той много спокойно и уединено. Но веднъж явил се Гласът на Всевишния и му казал: Искаш ли да станеш приятел с Истината? – Авахор отвърнал: Но аз най-много обичам Истината. – Тогава Върховният Глас казал: Ти много обичаш Истината, но не си приятел с нея. Този, който е приятел с Истината, не я обича, нито я търси. Той се е слял с нея. Истината го е избрала. И днес Истината те избра, но трябва да минеш през три изпитания. И затова тръгни по тази пътека и ще срещнеш три змии – една добра змия, една лоша и една много отровна. Ако можеш да погълнеш тези изпитания, тогава ще се наречеш Син на Истината. И няма повече да обичаш Истината, но ще живееш чрез нея. Този, който обича Истината, не живее още по нейните закони, но този, когото Истината е избрала, живее чрез нея. – И тръгнал Адептът по пътеката на изпитанията. Вървял, вървял и срещнал добрата змия. Разбрал той, че тази змия е много опасна и доброто в нея е също опасно. И змията разбрала мисълта му, забравила добрия си нрав и се нахвърлила върху него. Но Адептът запалил сърцето си и я погълнал. Продължил Авахор по пътя си и срещнал лошата змия. Тя била много силна и веднага усетила, че срещу себе си има враг. Тогава Авахор запалил ума си и погълнал лошата змия. Останало третото, най-голямото изпитание. Авахор усещал, че само с ума си и само със сърцето си няма да може да погълне тази голяма отрова, защото той знаел, че тази старовременна змия е самият Сатана. Но решил Авахор да продължи срещу голямото изпитание. Той знаел, че това е часът на Истината. Вървял, вървял, дълъг път извървял, та чак се изморил, но накрая той срещнал най-отровната змия. Старовременната змия разчитала на неговата умора. Тя вярвала, че умореният човек няма сила, и го нападнала ненадейно. Но Авахор бил подготвен. Той запалил волята си и погълнал най-отровната змия. Той запалил цялата си същност и се превърнал в Ослепителна стихия. Така той погълнал старовременната змия. – И сега питам те, приятелю, що е това запалено сърце, що е това запален ум и що е това запалена воля. Ще ти кажа, приятелю. Запаленото сърце, това е запалената Любов. Запаленият ум, това е запалената Мъдрост. Запалената воля, това е Духът на Истината, приятелю. И всички тези сили са вътре в тебе. Злото е обречено, приятелю, но ти трябва да събудиш себе си. И когато се събудиш напълно, ще разбереш, че цялата история за старовременната змия е била една голяма илюзия. – И явил се Върховният Глас, и казал: Авахор, ти вече стана Син на Истината. Ти дълго време търси Истината и с това дълго търсене ти я запали. От днес нататък вече няма да я търсиш. Тя ще живее завинаги в тебе. И ти ще ходиш в световете и ще разнасяш нейния Пламък, защото всяка душа е избрана да се превърне в Ослепителна Светлина. А всяка Ослепителна Светлина ще се завърне в Царството на Истината. – И казал накрая Върховният Глас: Авахор, иди в световете и занеси на душите благата вест, защото Истината очаква всяка душа да се завърне при нея.
Ако ти имаш за цел щастието, ти ще наскърбиш Любовта, приятелю. Да имаш за цел щастието, това е много голяма катастрофа – голяма, защото не можеш да я забележиш. Но ако Истината реши да те направи щастлив, тогава това е едно Свещено Благословение. Ти само бъди истинолюбив, приятелю. Останалото ще го направи Истината. Ако Истината реши да те направи нещастен, ти ще придобиеш такава Дълбочина, за каквато не си и мислил. Истината може да въведе човека в една велика скръб. И само Любовта в човека може да изживее тази скръб по един Божествен начин. Така се ражда новият човек, истинският човек. Любовта със скърбящо сърце очаква раждането на истинския човек. В тази скърбяща Любов е скрита Истината на човека.
Чистото е всякога Съкровено,
нечистото е всякога илюзия
Ако ти си чист, приятелю, тогава и нечистотата ти е благословена, всичките ти действия са благословени. Но ако ти си нечист, приятелю, тогава и чистотата ти е мъртва, и всичките ти действия са едно развлечение. Но ти не можеш да живееш без развлечения, приятелю, защото ако ти отнемат развлеченията, ти няма да имаш опора. Ти ще станеш по-мъртъв и от смъртта.
Само Истината има вечен аромат
Обикновеният човек е обикновена роза. С течението на времето се вижда, че само бодлите му са израснали. Духовният човек е духовна роза. В него има едно приятно ухание. Той не позволява на бодлите си да израстват. С течението на времето листата на неговата роза обаче окапват. Само човекът на Истината не зависи от времето. Той е невидима роза. Той няма нито бодли, нито листа, но той има вечен аромат и съществата всякога ще го търсят.
Вселената не познава Мистерията
Ако искаш да умреш, приятелю, тогава живей за себе си. Ако искаш да живееш, приятелю, тогава обичай хората и работи за тях. Но ако искаш да познаеш Истината, приятелю, тогава трябва да живееш в Мистерията. Това е един таен живот, който вселената не познава.
Върни се в Началото си, приятелю
Само в пустинята има живот, приятелю. В Началото беше пустинята и в тази пустиня ти можеше да видиш ясно себе си, своята Божественост, своята пълнота. Но ти, Адаме, пожела света. Който е пожелал света, е пожелал падение. И днес в толкова много неща се заглеждаш, че не можеш да видиш себе си. Върни се в пустинята, приятелю. Върни се в Началото си, приятелю. В Началото беше само Бог и ти беше в Единство с Бога, но днес си в единство със света. А Бог те очаква със сълзи на очите. Той скърби по теб, а ти скърбиш по земните неща. Ти казваш, приятелю, че съдбата е предопределена, но Върховната Любов казва: Няма предопределение за нито едно същество във вселената. – Не съществува предопределение, защото Великата Любов е Началото на нещата.
Смъртта е живот за Съкровените, животът е погибел за мъртвите. Но в най-дълбоката Реалност дори и Съкровените не живеят. Там живее само Истината. Там живее само Той. И кой може да Му каже „аз съм Съкровен“?
Полъх на твоя чуден и безумен живот
Смъртта е само един полъх, приятелю. Тя е полъх на твоя чуден и безумен живот, защото от хиляди години ти си търсил само смъртта. И сега казваш: Ще се умира. – Така е, приятелю.
Злото е зло само за този, който се е отрекъл от Истината. За този, който е избрал Истината, злото, което му се случва, се явява като помагач.
Изтръгни Съкровището от своето страдание
В страданието трябва да откриеш сияещото Слънце на своя живот. В страданието е скрито Съкровището на Истината, но ти, приятелю, се криеш и от страданието, и от себе си.
Когато ти мислиш, че си си устроил живота, приятелю, смъртта ще те повика. Животът е всякога неустроен. Устроена е само Истината.
Знаеш ли къде живееш, приятелю?
Ти живееш в смъртта, приятелю, но си успял да убедиш себе си, че това е раят. Това е раят, приятелю, но твоят рай.
Ти плачеш, приятелю, за това, че си изгубил детето си. Ти плачеш, приятелю, за това, че си изгубил къщата си. Това са черни сълзи, приятелю. Аз ги наричам сълзите на безумието. И аз плача, приятелю, плача за теб. Аз плача не за това, което си изгубил, защото то никога не е било твое. Аз плача за теб, приятелю, и за това, че си изгубил Истината. Това са Свещени сълзи, приятелю. Ще разбереш ли някога моите сълзи?
Никога не си строй къща, приятелю, и никога не планирай живота си. Това, което трябва да построиш, е Храмът в себе си. А това, което трябва да планираш, е Свещеното действие. Свещеното действие ще те въведе в Храма, а Храмът ще те въведе в Истината. Истината отключва всички светове, приятелю, и това е твоят дом.
Когато обикновеният човек плаче, той увеличава тъмнината си. Когато духовният човек плаче, той увеличава добротата си. Когато любящият човек плаче, той се слива с Истината. Това са единствените реални сълзи.
Умеещият да търси става Свещена същност
Не Ме търси, приятелю, в злото, защото чрез злото мога само да те наскърбя. Не Ме търси, приятелю, и в доброто, защото чрез доброто мога само да ти помогна. Потърси Ме единствено в Истината. Само там ще видиш Лицето Ми. А който е видял Лицето Ми, се превръща в Свещена същност. Нима можеш да сравняваш Свещената същност със злото и доброто?
За търсещия Истината няма прегради. Ако Скритият Търсещ е проникнал в човека, дори и самият човек не може да Му попречи. Скритият Търсещ е Тайна забулена.
Смъртта е скритото Благословение на Бога
Когато в този свят човек забогатее, той разваля ума си. Когато в този свят човек обикне друг човек, той разваля сърцето си. Когато в този свят човек развие силата си, той разваля волята си. Когато в този свят човек попадне в беднотия, той изпуска душата си. Всичко това са придобивките на този свят. И накрая за всички тези обеднели души слиза дар от небесата. Бог им дарява смъртта, защото, приятелю, защо ти е развален ум, развалено сърце, развалена воля и обедняла душа? Ето защо Бог е милостив. Смъртта, това е милостта на Бога, приятелю. И докато разваляш нещата, ти все ще умираш.
Ако се влюбиш в доброто, тогава и злото ще се влюби в теб. Това влюбване няма да ти хареса, приятелю. Влюби се в Истината, приятелю, и Бог ще се влюби в теб. Ако се влюбиш в Истината, светът няма да бъде вече бреме за тебе, защото ти ще виждаш навсякъде само Бог. Който вижда само Бога, светът не го вижда.
Да се познае Истината в теб –
това е себепознание
Не се запознавай с приятели, нито с неприятели. Ти още не си приятел със себе си. Познай себе си, приятелю. Това е смисълът на твоя живот. Но що е това познаване на себе си? Това значи толкова много да се влюбиш в Истината, че да се освободиш и от живота, и от смъртта. Това е Велико несъществуване, приятелю. В това несъществуване живее само Истината. Само Истината познава себе си, приятелю. Истината е Откровение за самата себе си.
Преизпълненият с Любов е явното
знамение за света
Животът е едно ограничение, приятелю. Смъртта е друго ограничение. Животът прилича на здравето, смъртта прилича на болестта. Здравето ти носи радост, докато тази радост те заведе при смъртта. Болестта ти носи мъка, докато и тази мъка те заведе при смъртта. Само преизпълненият с Любов се освобождава от коварството на здравето и болестта. Който е преизпълнен с Любов, животът му се усмихва, смъртта му се покланя, здравето му се учудва, а болестта му се възхищава. Преизпълненият с Любов е очарованието на света. Това не е обикновено очарование, приятелю. Това е Прасветлината, която е извън живота и смъртта. Тази Прасветлина е твоят Произход.
Чрез Истината избираме Всевишния
Щастието е привързване към себе си, Истината е привързване към Всевишния. Чрез щастието избираме себе си, чрез Истината избираме Всевишния.
Само Истината може да те спаси от щастието
Пътят към успеха и щастието в този свят постепенно подготвят човека и света за разрушение. За да се роди Истината, щастието трябва да бъде разрушено. Щастието е отнело Истината на човека. Щастливият е безпътен човек.
Не щастието, а Любовта е входът към Истината
Щастливият човек е обкръжен от смъртта и това е неговото щастие. Любящият е обкръжен от безсмъртието – това е входът към Истината.
При Истината смъртта е невъзможна
Стремежът към щастието е една остаряла надежда, приятелю. Нима искаш да бъдеш щастлив и да умреш? Търси Истината, докато я откриеш и смъртта ще те заобикаля. Там, където е Истината, смъртта е невъзможна.
Щастието е радост за ада, Истината е скръб за смъртта.
В Истината ще си върнеш изгубеното
В щастието ще изгубиш развитието си, в нетърпението ще изгубиш силата си, в омразата ще изгубиш очите си. В Истината ще си върнеш изгубеното. В Истината всичко се възвръща.
На повърхността има живот, в дълбините има само Дух. На повърхността има движение, в дълбините има само смърт. Тази смърт е Велик Покой за тези, които са търсили Истината. А за тези, които не са търсили Истината, това е мястото на мрака.
Само Истината е извън страданието и
извън блаженството
В този свят има отрова, с която можеш да излекуваш много хора. Тази отрова е целителна. В света тя е наречена омраза. Но много човешки същества могат да се развиват само благодарение на омразата. Омразата е техният единствен подтик. Тя ги кара да мислят, да работят, да планират, да се движат, докато най-накрая ги заведе на гости при страданието. Страданието е най-старият баща на човечеството. То умее да лекува. Страданието е велик лекар. В този свят има нещо, което убива хората. Това е еликсирът на живота. Този еликсир е наречен блаженство. Блаженството изисква да се откажеш от всичко човешко. Блаженството е отрова за този, който обича човешкото, земното. Блаженството е отрова за нечистите. То смущава тяхното развитие и затова те не го търсят. Но блаженството е еликсирът на живота за тези, които преодолеят нечистотата си. Отровата има две лица и блаженството има две лица. Само Истината има едно лице.
Аз съм пътят, който не е път, приятелю. Аз съм животът, който не е живот, приятелю. Аз съм Духът на Истината. Аз съм твоята Вечна Истина.
Без благородство не можеш
да овладееш себе си
Ако искаш да овладееш себе си, трябва да объркаш своя ум и своето сърце. С благородни мисли можеш да объркаш напълно ума си. С благородни чувства можеш да объркаш напълно сърцето си. И когато ги объркаш докрай, те ще дойдат да те поздравят и ще ти кажат: Сега вече имаш пълно право да владееш себе си.
Лекият живот ще ти помогне много да изгубиш пътя си, приятелю. Всеки, който е искал да изгуби пътя си, е избрал лекия живот. Трудният живот ще ти помогне да намериш пътя си, приятелю. Всеки, който е избрал трудния път, е избрал пътя към себе си, пътя към Истината. В трудния път няма придобивки. Единственото, което придобиваш, е Истината. Този, който е придобил Истината, няма нищо, но притежава всичко.
Усмихни се на страданието, приятелю
Щом попаднеш в мрака на големите страдания, тогава, приятелю, усмихни се, зарадвай се. Страданието само по себе си няма усмивка, няма радост. Когато ти му се усмихнеш и му се зарадваш с цялата си душа, ти отваряш една Свещена Врата и тогава Истината идва. Тя облекчава страданието, а тебе те назовава приятел. Истината всякога очаква своите приятели.
Потърси Сърцето си, приятелю. Ти още нямаш собствено Сърце. Ти си обсебил себе си с черните води на своите неразумни желания. Съществуват и други желания, приятелю, разумни желания. Те ще те заведат в собственото ти и Изначално Сърце. Това е твоето Сърце, приятелю. Твоето Сърце е създадено, за да освети целия свят.
Ако твоята цел е раят, приятелю, ти ще бъдеш отведен в ада. Ако твоята цел е адът, приятелю, ти ще бъдеш отведен в пъкъла. Ако твоята цел е Истината, приятелю, ти ще бъдеш изведен. Това е наречено Спасение.
Който е избрал Истината, върви към Свободата
Радостта те оживява, скръбта те обновява, раят те заблуждава, адът те обременява, доброто те подмладява, злото те състарява. Само Истината те освобождава.
Разказ за радостната жаба и тъжния славей
Познавах един славей и той ме познаваше, защото бяхме приятели. Той пееше чудно, но беше много тъжен. Тъгата му беше голяма, защото хората не искаха да го слушат. Познавах и една жаба и тя ме познаваше. Бяхме приятели. Тя беше много радостна жаба. Тя крякаше толкова глупаво, а пък радостта ѝ беше голяма. Веднъж тя ми каза: Виж, приятелю, аз крякам толкова глупаво, че дори не чувам думите, които излизат от мене. Но толкова много хора идват да ме слушат, че започнах да се радвам на моята музика. – Ще ви кажа, приятели: Славеят е тъжен, защото няма кой да чуе Словото на Истината. Жабата е радостна, защото човешкото слово има много слушатели. Хората обичат да слушат шума на човешкото слово. Днес целият свят е пълен с новините на злото. Не е ли това жабата, която кряка? Но малко са тези, които слушат музиката на славея, или Словото на Истината. Това е така, защото Истината е най-големият смутител на хората и на света. Славеят е тъжен, приятели.
Единственият Закон в световете
Любовта към Истината е единственият Закон в световете. Този Закон означава Единение. Това не е търсене на Истината, а сливане с Истината. Магията на Любовта е мигновено Единение с Истината. Единение означава Истиноподобие. Който е подобен на Истината, може да каже: Аз съм този, който съм, и няма никой друг. – И още: Аз съм Пламък в самия себе си.
Истината е Истина, когато е сама
Радостта е една скрита скръб, приятелю, а щастието е един спотаен провал. Само Истината може да те освободи от тази скръб и от този провал. Но ти трябва да се съгласиш твоята радост и твоето щастие да бъдат изпепелени напълно. Само тогава ще дойде Истината. Най-великото нещо в живота е да останеш сам с Истината. И още по-велико има от това – да изчезнеш в нея. Защото Истината е Истина, когато е сама.
Бъди Истиноподобен, приятелю, и ще откриеш, че във всички светове вратите са отворени. Без Истиноподобието ти живееш един запустял живот. Открий Истината, приятелю, и ще разбереш, че дори и животът не съществува. Дори и ти не съществуваш, приятелю. Само Истината съществува.
Търсачът на Истината се освобождава от себе си
Който е усърден в търсенето на Истината, той се освобождава от всички ограничения. Най-важното, от което се освобождава, е това, че той се освобождава от себе си. Само този, който е свободен от себе си, може да общува с Истината.
В Истината няма радост, в Истината няма скръб. В Истината няма добро, в Истината няма зло. В Истината няма здраве, в Истината няма болест. В Истината няма живот, в Истината няма смърт. В Истината има само едно: това е Духът на Търсещия.
Няма гроб за Ослепителната Светлина
Планетата земя е великото гробище във вселената. Милиони хора живеят в това гробище. И тези хора от гроба питат: Има ли живот в другите светове? – Който иска да разбере дали има живот някъде, той не трябва да оставя след себе си гроб. Той не трябва да има сянка. Той трябва да се превърне в чиста Ослепителна Светлина.
Излизане от бездната на оглупяването
Тези, които съжаляват за направените злини, оглупяват заедно със своето съжаление. Тези, които съжаляват за направените добрини, оглупяват още повече. Тези, които са обичали егоистично, тяхното оглупяване е още по-голямо. Само този, който обича Истината, ще развие в себе си разум, който ще погълне бездната на оглупяването.
Който живее на земята и си е поставил за цел да отиде в рая, той ще отиде в една по-лоша земя. Раят не е цел, приятелю. Раят не е нещо, което се търси. Раят е нещо, което се проявява. Преди да се родиш, ти си бил самият рай. Ето защо не търси рая някъде. Само събуди себе си!
И попита Учителят своя ученик: – Кажи ми, Аворай, кой е пътят за откриването на себе си? – Този път е самовглъбяването в себе си. – Кажи ми, Аворай, кой е пътят за изгубването на себе си? – Изгубването на себе си се намира в големия интерес към ближните. – И рече Учителят Алихор на Аворай: И двата пътя са пагубни, Сине. Избери единствено Истината. Само Истината ще те спаси от тебе самия и от другите. Това, Сине, е наречено Свобода.
Разговор за единственото приятелство
Попитал Учителят своя ученик: – Кажи ми, Аворай, съществува ли раят? – Не, Учителю. – Съществува ли адът? – Не, Учителю. – Съществува ли светът? – Не, Учителю. – Тогава Учителят казал: А как ще обясниш това, че не съществуват? – И тогава Аворай отговори: За този, който се е слял с Истината, за него раят е отстранен, адът е изпъден, а светът е разтворен. Той се е взрял в Истината толкова силно, че не е позволил на своя Дух да се занимава с рая, с ада и със света. Разумният е избрал само едно приятелство – приятелство с Истината.
И съзерцаваше Аворай малката рекичка. И дойде до него Учителят Алихор, и рече му: Кое е това, което виждаш? – И каза Аворай: Реката не съществува. Думата река е измислена дума. Ако реката си има име, и това име е измислено. Какво струват те без водата? Нито реката тече, нито името тече, тече водата. Но аз разбрах, Учителю, че и водата не тече, защото когато водата пресъхне, кой е текъл? Това, което тече, е енергията, Учителю. Но аз мисля, че и енергията не тече, защото понякога и тя прекъсва своя ход. И в себе си открих, Учителю, че единственото нещо, което тече, това е разумът на нещата. – И тогава Алихор рече: И разумът не тече, Сине мой. Това, което тече, е Неизвестността. Ние сме само свидетели на Неизвестността. Неизвестността дава разума и Неизвестността отнема разума. Разумът ни е даден, Сине мой, за да възлюбим Неизвестността и да пожелаем тя да ни приеме.
Ти си най-дълбоката си Същност
Ако злото не съществуваше, човекът щеше да си остане удовлетворен, щеше да бъде доволен от себе си. Това доволство прилича на смъртта. Злото съществува, за да спаси човека от тази смърт. То принуждава човека да проникне той по-дълбоко в себе си и да открие своята най-дълбока природа, която е Чиста Божественост.
Незнайното е другото име на Съкровеното
Доброто не може да те научи да живееш правилно. Злото не може да те научи да живееш здравословно. Само Любовта към Истината може да те научи как да разбереш езика на Незнайното. Ти си дете на Незнайното и не се оставяй да те учи дървото на доброто и злото. Само Незнайното може да те учи. Доброто и злото те обучават за пътя към смъртта. Само Незнайното може да те освободи от смъртта. Незнайното е другото име на Съкровеното.
Освободи себе си от дракона и бездната
Овладей собствения си дракон – това е твоят ум. Овладей собствената си бездна – това е твоето сърце. И тогава ще бъдеш свободен от себе си. Тогава Истината ще те посети. Истината се явява при този, който е извоювал собствената си Свобода. Истината се явява при този, който е посякъл дракона и който е погълнал бездната.
Ако ти имаш път, ти си безпътен. Ако ти нямаш път, ти си безпътен. Това, което трябва да откриеш в себе си, е Неизменността. Неизменността не е път, но тя ще те ръководи. Неизменността е Съкровището на Истината. Неизменността е повече от пътя.
Какво дава Истината на човека?
Кой може да направи добро на Истината? Кой може да направи зло на Истината? Само Истината може да прави добро. Истината дава на човека повече от добро и зло, повече от живот и смърт, повече от радост и скръб, повече от здраве и болест, повече от светлина и мрак. Истината дава на човека едно единствено нещо – себе си.
Само Търсачът на Истината може да оцелее в нейната Ослепителност
Върховната Истина е едно Ослепително Небитие. В това Ослепително Небитие не можеш нито да живееш, нито да умираш. Тук не може да влезе дори и душата на човека. Душата може да живее само в Любовта и само Любовта може да върне душата в нейното изначално състояние, което е Духът. Само Духът на човека може да съществува в Истината. В това съществуване човекът не е човек, той е Дух и той нито живее, нито умира. Този Дух е станал част от Ослепителното Небитие. И поради това той носи част от Ослепителната Истина, която за нетърсещите се явява като смърт. Но за търсещите е друго. Търсещите могат да се самовъзпламенят чрез Видението на Ослепителния Дух, защото те ще прозрат в Него своето Изначалие. За всички други, живи и умрели, тази Ослепителност е смърт и смущение.
Единственият, който живее, е Търсачът на Истината. Търсачът на Истината е явление по-дълбоко от живота и смъртта. Ако обикновеният човек се радва много или скърби много, той не се обогатява от тези неща, нито се одухотворява. Само Търсачът на Истината може да проникне в радостта и в скръбта. Тях той обогатява, а себе си одухотворява. Единствено Търсачът на Истината осмисля и времето, и вечността. Под думата време разбирам смърт, а под думата вечност разбирам живот. Търсачът осмисля всичко, дори и безсмисленото. Нетърсещият разваля всичко, дори и смисленото. Някой ще попита какво търси Търсачът. Само Търсачът знае това.
Всеки трябва да извърви пътя до своя Дух
Само който е влюбен в трудностите, може да проникне в най-дълбоката си Същност. Този, който избягва трудностите, избягва Истината. Търсачът на Истината внася Духа си във всичко. Така той преодолява трудностите, надминава страданията и се възвисява в големите изпитания. Трудностите го въвеждат в страданията, страданията го въвеждат в изпитанията, изпитанията го въвеждат в собствения му Дух. И накрая Духът го изпълва с незнаен Покой. Само извисеният Дух има право да познава Покоя. Покоят го приветства.
Най-големите изпитания ще те заведат при най-голямата скръб. Обикновеният човек няма право на тази скръб. Само Търсачът на Истината е достоен за тази скръб. Само Търсачът на Истината може да я осмисли. Да осмислиш тази скръб, това значи да я превърнеш в Нетленна радост. На обикновения човек радостта му тлее. Друга е радостта на Нетленния. Други са очите на Нетленния. В очите на Нетленния няма време. Нетленният е осмислил скръбта.
В скръбта е скрит Еликсирът на Живота
Ако не умееш да скърбиш, ще унижиш себе си. Скръбта изисква умение. Това е изкуство. Изкуство е да проникнеш в скръбта и да извлечеш оттам Еликсира на Живота. В скръбта е скрит Еликсирът на Живота. Еликсирът на Живота, това е другото име на твоята Душа. Това е наречено още Живата Вода. От тази Вода можеш да пиеш вечно.
В Бездната на Любовта враговете изчезват
Който няма Любов, изпитанията му подготвят засада. За нямащия Любов изпитанията се превръщат във врагове и затова е казано: „Любете враговете си!“ Защо е казано така? Защото който люби изпитанията, той ги превръща в пътека към Истината. Който люби враговете си, той ги поглъща. Любовта е Бездната, в която враговете изчезват.