Из „Покоят на Древността“
Из „Покоят на Древността“
Бъди слаб в неразумното. Бъди слаб в лошото. Бъди слаб в действието. Ето така ще станеш силен в бездействието. Бездействието действува без усилия, с простота и яснота. Ето как живее Дао.
Човекът живее разумно и се проваля. Човекът живее морално и се проваля. Дао не живее нито разумно, нито морално. Дао живее просто и чисто. Простотата на Дао превишава всяка разумност. Чистотата на Дао превишава всеки морал. Който заживее в Дао, придобива простота, която е над всяка разумност. Който заживее в Дао, придобива чистота, която е над всеки морал. И неразумното, и разумното се провалят. И моралното, и неморалното се провалят. Но простото и чистото живеят в Покоя. Разумното и моралното са ограничени. Покоят на простотата е безграничен.
Никой не се ражда от светлината. Светлината ражда светлото от тъмнината на най-тъмното. Който се е родил така, той е родил Дао в себе си.
Детето не знае откъде идва, то не знае и къде отива. То е в неведение. В това неведение живее безпределното Дао. Към детето не идва щастие, не идва и нещастие. Детето не живее заради щастие или нещастие. То живее заради безпределното. Ето защо в него няма време.
Странствувай в сърцето на нещата и ще живееш в изначалния Покой. Странствувай в началото и в края, защото няма нито начало, нито край. Дао движи началото и края, докато всички неща се завърнат във великия Покой.
Дао действува незабележимо. Дао се движи незабележимо. Дао движи вятъра, но е зад вятъра. Дао грее в слънцето, но е зад слънцето. Дао създава мълнията, но е зад мълнията. Дао живее незабележимо. Който обича Дао, живее незабележимо.
Постоянството е онази река, която ще те заведе в морето на Дао. Постоянството е онази река, която ще те заведе в небето на Дао. Постоянството е пътуване към себе си. То е коренът на просветлението.
Всичко, което се определя, се ограничава. Всичко, което се определя, се умъртвява. Бъди неопределен като небето и ще познаеш Дао. Бъди неопределен като безпределността и тогава ще познаеш Покоя на Дао. Определеното умира, неопределеното живее.
Лекият човек е естествен. Лекият човек се носи като вятъра. Лекият човек се носи като небето. Лекият човек е първичен. Лекият човек не действува, а постига нещата. Това, което не действува, е ключът на живота. Това е водата. Тя не действува, но е ключът на живота.
Който не очаква нищо, е живял достойно. Който не очаква нищо, е живял благородно. Който не очаква нищо, е живял в единство с Дао. Който не е очаквал нищо, той е получил Дао. Който е получил Дао, е очарован от Дао. Не очаквай нищо и ще бъдеш очарован. Който очаква, обеднява. Дао не очаква нищо и има всичко.
Бъди съкровен и ще живееш като безформен във формата. Бъди съкровен и ще живееш като безграничен в граничното. Бъди съкровен и ще бъдеш свободен. Съкровеният държи Покоя в себе си. За обикновеното Съкровеното е като свещен безкрай, свещен ужас. Ето защо обикновеното не придобива Покой.
Не разбирай Пътя. Не чувствай Пътя. Не говори за Пътя. Отдай се на Пътя и тогава ще разбереш неясното Дао. Да се отдадеш, не означава да разбереш Дао, а да живееш в Дао.
Да отвориш небето си, то значи безпределното да заживее в тебе. Да отвориш небето си, то значи, когато имаш трудности, да ти е леко. Да отвориш небето си, то значи, че когато имаш много грижи, да ти е безгрижно. Да имаш много трудности и много грижи, то значи да си затворил небето си, то значи да си изгубил небето си.
Дао е неясно. Оттам идва неговото съвършенство. Дао е неясно. Оттам идва неговата безпределност. Да разбереш Дао, значи да си неясен. Защото неясното е съвършено и безпределно. Ясното е безплодно, неясното е изобилно. Аз живея в неясното и затова моето Дао никога не свършва.
Лекото се движи като небесен вятър. Лекото се движи като мълния. Лекото се движи като свободата. Вятър, мълния и свобода – ето качествата на лекото Дао.
Бъди мек като огъня. Огънят е мек, но разтопява твърдото желязо. Огънят прави желязото да тече. Бъди мек като водата. Водата е мека, но разрушава и най-твърдите скали. Ето как Дао побеждава – с мекота. Който има мекота, той има Дао, той ще разтопи твърдото желязо и твърдите скали в себе си. Щом твърдото бъде разтопено, Покоят ще надзърне в човека. Мекото е окото на Покоя.
Из „Приятел с малките неща“
от Малкия Вятър
Тревичката танцува с вятъра, смее се със слънцето, радва се с живота. Тя живее с простота. Простотата е нейният дом. Който има дом, изграден от простота, той е постигнал себе си.
Сламката не си строи замъци върху пясък. Сламката танцува с вятъра. Сламката живее с радост и с лекота. Сламката не живее с планове и затова тя лети като свободата. Камъкът много мисли и много планира и затова е застоял на едно място. Сламката е свободна птица.
Ако си свещен, във всичко ще виждаш свещеното и то ще те учи. Ако си свещен, тогава вятърът става твой приятел. Тогава листенцата по дърветата те поздравяват, а листенцата по земята ти се усмихват, защото в свещеното всичко трепти и заживява. В свещеното всичко е приятел.
Когато си искрен, сърцето се превръща в око на тайната. Когато си искрен, сърцето ти става светещо и тогава много същества идват, за да видят, кое е това, което свети. Но това, което свети, е неуловимо. Това, което свети, е тайната, която е станала приятел на сърцето.
Събирай сила, за да победиш най-големия си враг. Събирай сила от земята, от водата, от въздуха и от огъня, за да победиш най-коварния си враг. Когато събереш силата си, трябва да победиш най-хитрия си враг. Най-големият враг, това си ти самият. Ти трябва да победиш себе си. Когато победиш себе си, ще разбереш, че е нямало никакъв друг враг, освен тебе. Когато победиш себе си, ще станеш непобедим.
Ще забележиш, че около тебе много неща се изменят. Около теб се изменят хората, около теб духат най-различни ветрове. Но има нещо дълбоко в тебе, което не се изменя. То е свещеното. То не се изменя. Прави всяка крачка според свещеното и ще узнаеш собствената си тайна.
Който умее да разговаря, разговаря със сърцето на нещата. Който умее да разговаря, разговаря с неизразимото. Който умее да разговаря, разговаря със свещеното. Така свещеното се изрича в него. Ето как са създадени легендите.
Който е станал тайна, той е познал произхода си. Който е познал произхода си, той е придобил душа. С душата си той посещава нещата по свещен начин. Който има душа, говори на свещен език.
Истинският живот е танц на свещената енергия. Истинският живот е танц, чрез който се сливаш с радостта на вятъра, с радостта на птиците, с радостта на слънцето. Истинският живот е танц, чрез който се сливаш със собствената си безкрайност. Всеки човек е един необятен танц.
Открий сърцето си и ще разбереш, че в него е написан пътят на твоята душа. Открий сърцето си и в него ще разчетеш своята безкрайна радост. Открий сърцето си и ще познаеш собствената си тайна, защото ти си тайна, родена от Великата тайна.
Живей достойно и ще се завърнеш в смъртта като в свой уютен дом. Смъртта е приятен дом за този, който е живял така, както искат Предците. Докато живееш, се научи да умираш, за да не те изненада смъртта. Смъртта е стрела за неподготвения и слънчев лъч за подготвения.
Когато се научиш да бъдеш истинен, тогава гората те гледа с приятелски очи, морето ти се радва, небето те успокоява, а слънцето те топли. Научи се да бъдеш истинен и всичко ще се превърне за теб в приятел.
Твоят глас е твоят корен. Твоят глас е твоята най-скрита и вътрешна част. Твоят глас е скрит в най-дълбоките недра. Там, в недрата, твоят глас се среща с неродения Баща. Гласът е свещена тайна и затова го наричам Роденият от Зората.
Ти можеш да откриеш себе си само в своята нероденост. Ти можеш да откриеш себе си само в своята древност. Ти можеш да откриеш себе си само в своята непостижимост. Ти си просто тайна непостижима. Който е открил това, е открил себе си.
Движи се като свещен полъх. Мисли и чувствай свещено. Действувай свещено. Така ще узнаеш Свещения Извор на живота. Свещеният човек е приятел с тревичката и с небесата.
Твоят път е невидим и близък до тебе самия. Чуй гласа на своя път, той е скрит в сърцето ти. Твоят път е като тайнствен вятър. Той ще те отведе до Великата Тайна.
Из „Мистичната вътрешност“
от Дионисий
Безмълвието е дълбоко, безмълвието е непреходно. Безмълвието не е мълчаливо, то е първичен говор. Безмълвието определя пълнотата на общуването. Безмълвието е най-древния език.
Когато Мракът дойде, не го превръщай в страдание. Когато Мракът дойде, не го превръщай в бедствие. Мракът е мистичен, той мълви потайности. Който разбере тези потайности, той става лъчезарен, той става слънце. Слънцето изхожда от обятията на мрака.
Можеш да преживееш Истината само когато ѝ се посветиш. Можеш да преживееш Истината само когато ѝ отдадеш целия си живот. Когато се посветиш на Истината, Бог ти дарява Себе Си. Бог ни дарява Себе Си чрез откровение. Откровението е най-чистият и мистичен опит.
Когато при теб дойде трудният живот, бъди в единение с него и тогава ще го разбереш и преодолееш. Когато дойде най-мрачното в твоя живот, бъди в единение с Бога и тогава ще разбереш и преодолееш мрачното. И тогава ще разбереш, че е съществувал само Бог, а целта на мрачното послание е да познаеш Бога и себе си.
Бъди независим от всичко, което ограбва Бог в теб. Ако и светлина те ограбва, бъди независим от нея. Но това, което те съгражда, бъди зависим от него, дори и да е мрак. Зло, което те съгражда, е по-ценно отколкото добро, което те руши. Бъди зависим само от това, което те съгражда. Това значи да бъдеш независим.
Да живееш в свободата, значи да живееш в Свещено място. Да мислиш за Истината, значи да си несвободен. Да разбираш Истината, значи да си несвободен. Да говориш за Истината, значи да си несвободен. Но да се слееш с Истината, значи да проникнеш в собствената си свобода. Свободата живее скрита в Божествения мрак. Това е другото название на Истината.
Пресветлото има изначално знание. С това изначално знание, което е плод на Истината, човек може да премине през Божествения мрак. Божественият мрак прави човека богоподобен. Божественият човек е богоподобен. Той свети с преярка светлина. Ето целта на живота.
За да достигнеш до Тайната, трябва да я пробиеш. За да я пробиеш, трябва да имаш абсолютен съкровен мотив. Щом имаш такъв мотив, ти имаш оръжието, което пробива Тайната. Общуването с Тайната става на скрито място, в мрака, там, където очите не достигат.
Който живее изворно, обитава в неизреченост. Който живее изворно, е пронизан от Бога. Той свети и за себе си, и за другите. Той има ярка и преярка светлина.
В същността човек е неподвижен и тихо непоколебим. В същността човек придобива първоначалното, неведомо знание. Тези, които са в същността, се освещават от скрития мрак. Те притежават същностното око. Те се освещават от самата неведомост на Божествения мрак. Върху тях слиза самият Бог, защото Той се съединява само със същността.
Злото съществува, за да осъществи благото в нас. Злото в дълбочина не съществува, то само присъствува. Когато човек стане Божествено същество, тогава злото е изиграло своята роля. Така трябва да стане и с всички същества, те трябва да се завърнат в благото. Що е благото? Благото е Бог в нас.
Да се завърнеш във волята си, това означава да преодолееш себе си, своето минало. Да се завърнеш във волята си, означава да преодолееш своя неоплоден мрак. Воля, която е избрала единствено Бога, оплодява своя мрак.
От индианеца Синята пеперуда
Пеперудата лети във всички посоки. Пеперудата е изключително жизнерадостно същество. Нейната реалност е цялото. Тя се движи поради любовта си към цялото, към реалността. А как е създала реалността в себе си? – Чрез развитието на сърцето си.
Камъкът е тих и спокоен, не се вълнува. Камъкът е тих и вглъбен. Той живее в сърцето си. Камъкът няма крака, но има сърце. Къде е сърцето му? Сърцето му е скрито в безмълвие.
Цветето извлича своята красота от калта, а своето ухание – от слънцето. От калта цветето извлича себепознание. Така и човек е посят в света, но питам се човекът може ли да постигне себепознание, може ли да придобие ухание.
Полъхът е вятър, който странствува в нежността. Полъхът е вятър, който странствува вътре във вятъра. Полъхът е вятър, който е овладял себе си и сега дава най-хубавото от себе си.
Когато идват ветровете-трудности, тогава огъвай се, танцувай и се радвай. Когато идват ветровете-трудности, тогава пей, смей се и подскачай. Ето как се поддържа жизненото начало. Не е ли красив подходът на тревичката?
Носи се към своята цел леко и приятно. Носи се към своята цел тихо и свободно. Ако животът пожелае, то тогава стани вихър. Важно е да бъдеш целеустремен. А вятърът ще ти подскаже начина.
Из „Толтекският път“ от Дон Хаваро
Преследвай Истината, както орелът преследва целта си. Преследвай Истината с голяма упоритост. Преследвай Истината, докато уловиш перо от Орела. Когато уловиш перо от Орела, тогава ще познаеш себе си и своя път.
Преследвай смъртта, докато я уловиш. Преследвай смъртта, докато я пронижеш. Преследвай смъртта, докато уловиш тайната в нея. Смъртта е последният полет към Орела. Смъртта е последният танц на Орела. Танцът превръща смъртта в светлина. Който е уловил хитростта на смъртта, става светлина.
Който не познава Духа си, той е като сянка. Който не познава Духа си, той живее като призрак. Който не познава Духа си, той си остава само една рисунка – рисунка на боговете. Но този, който познае Духа си, той заживява като Орела, той става част от Орела.
Който произнася свещено химните, прониква в света на боговете. Който произнася свещено химните, побеждава мрака, защото чрез химните Предците-богове оживяват в нас.
Този, който се държи за илюзиите, се отдалечава. Този, който се държи за илюзиите, се саморазрушава. Илюзиите носят страданията в живота. Илюзиите ограбват правилното видение. Кой се освобождава от илюзиите? Само този, който е избрал да бъде безпощадно честен към себе си.
Този, който практикува безупречност, се завръща във Вихъра от светлина. Този, който практикува божественост, оцелява във Вихъра от светлина. Вихърът от светлина, това е името на Истината. Силата на пътя е в това, когато се срещнеш с Истината, да оцелееш.
Да бъдеш осъзнат, означава да си се отдал цялостно на Истината. Който не е отдал цялата си същност на Истината, той е нарушил закона на Предците. Осъзнаването означава да се завърнеш в собственото си ядро.
Да имаш гледна точка, значи да имаш онази опора, която премества света. Който има гледна точка, преобразява илюзията, наречена окръжаващата среда. Гледната точка в нас, това е опората, която преобразява нещата. Гледната точка в нас, това е една скрита, интензивна сила, която толтекът умее да съхранява.
Да се върнеш в древността, означава да развиеш своята безупречност. Който е развил своята безупречност, той може да издържи на великата среща с Истината. По време на великата среща безупречният човек се превръща във Вихър, който устоява на големия Вихър, наречен Истината. В тази среща човек става древен и се завръща в себе си, в своето достойнство.
Който е направил правилен избор в живота си, той все повече вижда, че не е нито ум, нито разум, нито сърце, нито светлина. Той опознава все повече своята същност, а тя е ядро-същност от Тайната на Орела. Само в това ядро се разгръща Третият пръстен на силата.
Когато дойде бедност, имай приятно чувство. Когато дойдат лоши времена, имай приятно чувство. Когато дойде тежка ситуация, имай приятно чувство. Когато дойде и най-голямото зло, имай приятно чувство. Това приятно чувство съхранява силата, чрез която става срещата с Орела.
Думите са пътечките към самия тебе. Думите са следите на твоята същност. Думите са рисунките на твоята душа. Да пазиш думите, значи да образуваш слънцето в своя живот.
Който познае свободата си, може да влиза в света и да излиза от него. Който е познал свободата си, може да влиза в сърцето си и да излиза от него. Който познае свободата си, той си отваря врати в пространството. Който познае свободата си, става част от Орела.
Смъртта не се е случила в тялото, тя се е случила в съзнанието. Когато човек е изгубил слънцето в себе си, тогава в него са навлезли слабостите. Това, което хората наричат смърт, са просто слабостите. Преодолей слабостите и ще преодолееш смъртта. Тогава твоето съзнание ще стане слънце и ще се нарече Еекатл – Свободен Вятър, Сияещ Вятър.
Из „Живот в Истината“
от Азира Хаватор
Да бъдеш сияещ, значи да не се разделяш с пълнотата в себе си. Да бъдеш сияещ, това е умение да съхраняваш пълнотата в себе си. Да бъдеш сияещ, това е израз на Истината.
Да си приятел с Истината, значи в тебе да тече вечността. Да си приятел с Истината, значи в тебе да тече безпределността. Сиянието в нас може да живее само във вечността и в безпределността. Сиянието, това е другото име на мъдреца.
Постоянството е отношение към скритата реалност. Постоянството е поток, който събира чистотата. Чистотата събира духовността, духовността събира блаженството, а блаженството образува вечността.
Радвай се на трудностите, защото те идват да донесат още по-голяма радост. Радвай се на страданията, защото те ще изработят в тебе още по-голямо благословение. Радвай се на живота, защото животът ти е даден, за да постигнеш свободата си.
Когато дойдат трудности в живота ти, посрещни ги с приятно чувство. Когато дойдат неприятности в живота ти, посрещни ги с приятно чувство. Когато смъртта приближава към твоя живот, посрещни я с приятно чувство. Приятното чувство е дело на висшата душа, дело на безсмъртието. Който има това приятно чувство, той е изпреварил трудностите, времето и смъртта.
Искреността пробива времето. Искреността е началото на духовността. Който е искрен, си пробива пътека към Истината. Който е искрен, се освобождава от привидната духовност. С искреността започва развитието.
Който гледа с Любов, той е възродил правилния си поглед за нещата. Правилният поглед прониква в същността на нещата. Правилният поглед има способността да разрязва мрака и да вижда отвъд него. Правилният поглед, това е чистият дух в нас.
Човекът е недосегаем в своята дълбочина. Дълбочината на човека е съставена от дух и свобода. Който е познал своя дух, не може да бъде уловен от двойните неща – от доброто и злото, от студа и топлината, от щастието и нещастието. Духът е недосегаем за тези неща, но който не познава духа си, той е уловен от двойните неща.
Ако Го търсиш по специален начин, ще Го откриеш специално. Да Го откриеш навътре, означава да Го откриеш в собствената си чиста вътрешност. Да Го откриеш във вътрешността си, това значи да си открил вечността, защото Той, това си ти.
Ние живеем в свят, пълен с недоловими сили. За да можеш да ги различиш, трябва да живееш в интуицията си. Интуицията живее в нашето чисто духовно аз. Интуицията е безпогрешна, защото изхожда от нашия дух. Интуицията ни освобождава от преходното.
Да бъдеш единен, значи да се завърнеш в своята цялост, в своята прародина. Големият проблем на човека е в това, че той е разединен. Истинският човек е цялостен, той съдържа в себе си и мъжката, и женската енергия.
Смирението е изчезване навътре. Смирението позволява да проникнеш в себе си. Смирението прави така, че да разбираш и опознаваш все повече своята собствена тайна.
Из „Поучения“ от индианския вожд Крила от вятър
Да бъдеш пазител на Зората, е съхранение. В Зората е скрито най-древното видение. То се нарича Бялото огледало. То е чистото и лъчезарно съзнание, което притежава всеки пазител. То не е нито светлина, нито тъмнина; то е между тях, то е отвъд тях. То е нашата древност.
Ти може би не знаеш, че радостта е тайната на древността. Ако посрещаш с радост трудностите, тогава къде са те. Ако посрещаш с радост събитията, тогава къде са те. Ако посрещаш с радост смъртта, тогава къде е тя. Тази радост нарекох Меч, изтръгнат от Зората на живота.
Сърцето е нашата основа. То има всичко в себе си. То има формата на земята, движи се като водата, трепти като въздуха, гори като огъня, а в центъра си то има частица от искрата на вечния Дух. Нашето сърце умее да ни води, ако го слушаме. Там, където ние не виждаме, нашето сърце може да види тайна. Всеки, който е постигнал сърцето си, е станал мъдър вожд, водач на себе си и на другите.
Когато дойде вятърът, тревичката става като танц. Когато дойде слънцето, тревичката става като усмивка. Когато дойде дъждът, тревичката става приятел с капката. Ето защо тревичката стои твърдо в земята. Не ни ли учи тревичката да се покланяме на живота?
Странствувай в този свят и никога не спирай, защото този свят не е нашият дом. Странствувай на небето и никога не спирай, защото и небето не е нашият дом. Странствувай там, където човешки крак не е стъпвал и там, където няма бизони. Така се странствува в мястото, което е наречено Тайната.
Тайната е дом на Зората. Направи си дом в Зората. Тайната е била преди светлината и преди тъмнината. Тя е скритото място. Който живее в скритото място, той познава своята неуязвимост. Скритото място е нашият истински дом. И затова ние посрещаме Зората.
Изгревът е най-красивото пристигане на светлината в нашето сърце. Изгревът е най-красивото идване на топлината в нашето сърце. Изгревът идва безмълвно в нашето сърце и ни дава най-хубавото от себе си.
С ума си трябва да уловиш ума си. С мисълта трябва да уловиш мисълта си. Със скритото си сърце трябва да уловиш сърцето си. Който е успял да улови сърцето си, в очите му грее свободата.
Кой ни даде душата? Кой изпълва душата ни с Любов? Кой изпълва душата ни с топлина? Кой изпълва душата ни с безкрайност? Виж душата си. Не е ли тя най-старото огнище? Кой ни учи да прекрачим в страната на душата? Уакан Танка ни учи, Великата Тайна ни учи.
Кой ни даде очите, за да виждаме? Кой ни даде очите, за да гледаме към изгубената родина? Кой ни даде очите, за да плачем? Кой ни даде това чудо? Уакан Танка ни даде това. Великата Тайна се смили над нас.
Не е ли чудо всичко, което ни заобикаля? Не са ли направени планините и долините с магическо изкуство? Не е ли магическа водата? Не се ли движи тя чудно по своя път? Не е ли странен вятърът? А как така се е родило морето? Къде беше, преди да дойде при нас? Не е ли чудо цветето – как се ражда и как се скрива? Живей и ти като чудо.
Кой ми даде ударите на сърцето? Кой ми даде изгрева в очите? Кой създаде красотата в душата ми? Кой създаде вятъра, който странствува в духа ми? Кой движи моя път? Всичко, което ме заобикаля, ме изпълва с благодарност.
Пресътворяването е изоставяне на света и обличане с друго мислене. Шаманът е пресътворен човек. Той наблюдава отвъдното. Той се занимава с най-чудното изкуство – изкуството за сливане с нещата.
Не е ли свещен изгревът, който изплува от зората? Не е ли свещена тревичката, която излиза от земята? Не е ли свещена усмивката на цветето? Не е ли свещен вятърът, който ни носи по пътя към великата Тайна?
Ние гледаме правилно в живота си, когато познаем Тайната, която е скрита в нашето сърце. Тайната в нашето сърце е това, което вижда. Целта на нашия живот е да се сродим с Тайната, която е скрита в нашето сърце.
Ако научиш езика на искреността, искреността ще ти укаже правилния път към самия тебе. Искреността е най-добрият водач. Който е научил езика на искреността, той става достоен да познае своя път. Искреността е нашият най-чист водач в пътя.
Не е ли нашата душа цвете в градината на света? Не е ли нашата усмивка цвете в нашия живот? Не сме ли цветя в градината на Духа?
Бъди свободен, когато си беден и посетен от лишения. Бъди свободен, когато си болен и посетен от близките си. Бъди свободен, когато в очите те гледа змия. Който е свободен от лошите знамения на живота, той става част от великата Тайна.
Потайното място не е нито светлина, нито тъмнина. Потайното място не е нито в света, нито във вселената. Потайното място се движи между нещата. В света то е наречено Зората, а между света и вселената е наречено Незнайното.
Твоят път е неразбираем, но ти го пази. Твоят път е невидим, но ти го съхранявай. Твоят път е необясним, но ти трябва да го извървиш достойно.