Чан Лун – Откъси от „Моята пустота“
Чан Лун – Откъси от „Моята пустота“
Бъди река, която тече към себе си
Щом си река, която постоянно тече към себе си, ти постоянно ще се обновяваш, ти постоянно ще се разцъфтяваш. Така Дао ще живее в тебе и ти ще живееш в него. Не е ли това достатъчно?
Защо са създадени очите? Какво трябва да гледат те? Очите са създадени, за да видят пустотата. Защо трябва да видят пустотата? Защото в пустотата живее Дао. Пустотата е царството, в което живее Дао. Когато очите видят това, те се завръщат в себе си.
Бъди като цветето и ще разбереш
Цветето е простота. То гледа към небето и оттам идва усмивката му. То е родено от земята и оттам идва ароматът му. Цветето живее в простота. Живей просто и ще разбереш. Простото разбира нещата, сложното ги разваля.
Само когато човек стане мъдър, става скромен. Само когато човек стане мъдър, става невзрачен. Защо е станал невзрачен? Защото вече е скрит от света. Защо е станал невзрачен? Защото вече не се взира. В какво не се взира? Не се взира вече в света, не се взира в заблужденията.
Върви обратно на света и ще успееш
Да вървиш обратно на света, означава да не мислиш като хората, защото те доникъде не стигат; да не мислиш като животните, защото те доникъде не стигат; да не мислиш като птиците, защото те доникъде не стигат. Но как трябва да се мисли тогава? Много просто. Мисли като Дао. Дао всякога пристига в себе си. Всички други пътуват, но не пристигат. Дао всякога пристига в себе си, защото Дао мисли с велика простота.
Мисли много просто и ще царуваш
Хората мислят сложно. Сложното е заблудено. Заблуденото е объркано. Обърканото е утъмнено. Утъмненото е тежко. Всичко, което е тежко, е паднало на земята. То е изгубило простотата си. Само Дао е леко. Дао грее като слънцето, движи се като вятъра, лее се като водата, танцува като пеперуда, носи се като аромат и сияе като простотата. Ето защо мисля като Дао.
Ако си скромен като прашинка, няма да те забелязват, но ти ще забелязваш. Ако си скромен като прашинка, няма да те забелязват, но окото ти ще бъде живо, окото ти ще свети. Ако си скромен като прашинка, ще изглеждаш като незначителен, но ще си скрит в свободата си.
Бъди пуст и ще държиш живота в ръцете си. Бъди пуст и ще живееш в тиха пълнота. Бъди пуст и ще сияеш. Всичко това хората няма да го харесат и ще искат от тебе обяснения и понятия. Но как може да има обяснения и понятия, щом живееш в Дао? Нима Дао е обяснения и понятия?
Изглеждай като залеза, но отвътре постоянно изгрявай. Когато изглеждаш като залез, хората ще стоят на дистанция от тебе, а ти ще можеш да съхраняваш енергията си, да ги наблюдаваш, да ги обичаш и да сияеш. Като съхраняваш енергията си, Дао ще те ръководи. Като ги наблюдаваш, Дао ще ти даде око. Като ги обичаш, Дао ще ти даде сърце. А като сияеш, Дао ще ти даде себе си. Ето защо казвам: Бъди залязващ. Докато тези, които изглеждат изгряващи, залязват отвътре.
Бъди беден и хората ще те отбягват. Това го наричам красиво спасение от хората. Бъди беден и ще заблудиш хората. Това го наричам красивото заблуждение. Бъди беден, но обичай Истината. Това го наричам щастливото заблуждение, защото хората от света ще мислят, че си заблуден, а ти ще си щастлив. Бъди беден, но увеличавай постоянно Дао в себе си. Така хората ще мислят, че си заблуден, а ти ще си живееш спокойно в Дао. Между тебе и Дао ще прехвърчат искрени усмивки.
Земята ти е дала едно сърце, небето ти е дало второ сърце. Но ти си създай трето сърце. Земното сърце е ограничено от земния живот. Небесното сърце е ограничено от небесния живот. Но ти си създай друго сърце. Това друго сърце е съставено от чиста безпределност. Това сърце не се заглежда нито по дърветата, нито по реките, нито по облаците, нито по звездите. Това е тайното ми сърце. Неговият взор е насочен в пустотата. То живее във велика свобода. Така аз не позволих на земята и небето да видят сърцето ми.
Върви там, където другите не вървят
Едни вървят по пътя на смъртта, други вървят по пътя на живота. Трети вървят по пътя на хитростта. Четвърти вървят по пътя на професията. Пети вървят по пътя на дълга. Шести са избрали пътя на страданието. Седми са избрали пътя към рая. Седем пътя – седем заблуждения. Само аз вървя без път, без цел, свободен. Питат ме: Кой е твоят път? – Отговорих: Неприсъствието. Ето така живее Дао в мен. Никой не разбира моя път.
Това значи да бъдеш естествен. Що е въздухът? – Водата на птицата. Що е въздухът? – Свободата на птицата. Всъщност кой плува в тази вода? Всъщност кой плува в тази свобода? Всъщност само едно нещо плува. Това не е птицата. Това е диханието. Когато птицата умре, диханието продължава да плува. Човекът е създаден, за да преплува света и да се завърне в своето невидимо дихание, в своята свобода.
Познавах костенурка, която живя до седемстотин години. Как така тя извървя своя път до седемстотин години? Кой ѝ показваше този път? Дао я научи. Дао научи костенурката на постоянство и затова тя върви бързо. Човекът се движи много бавно, защото не е постоянен. Докато моята костенурка се завърна в Дао. Не е ли тя по-бърза от човека?
Из „Възходящият път“ от Мерлин
Възходящият дух преминава през смъртта и я ограбва. Възходящият дух преминава през смъртта незабелязано, защото смъртта няма очи за първичното, за истинното. Тя може да улавя само греховното, падналото. Тя не познава възходящото в човека, защото тя самата няма възход в себе си.
Бъди възходящ, без да очакваш подкрепа
Не чакай ангели да те ръководят, защото ти си бил преди тях. Когато си в света, слушай сърцето си. Когато си в отвъдното, слушай душата си. Когато си на война, слушай прозорливостта си. Когато си в мирно време, слушай наблюдението си. А когато си в най-голямо напрежение, слушай покоя си. Това е възходящият път.
Истинският търсач броди в тъмнината и не се изгубва. Истинският търсач прониква в тъмнината и не се изгубва. Истинският търсач броди в светлината и не се изгубва. Кой е истинският търсач в човека? Това е Древният Дух в човека. Той прониква в тъмнината, той пронизва светлината, той влиза в огъня, той плува във водата и всякога остава цял. Той е преди сътворението на нещата. Тъмнината, светлината, огънят, водата са последствия, те са вторични. А той е същност, той е първичен.
Бъди мрачен в мрака и той ще изгуби следите ти. Бъди светъл в светлината и тя ще изгуби следите ти. Бъди течащ във водата и тя ще изгуби следите ти. Бъди безгрижен във вятъра и той ще изгуби следите ти. Бъди горящ в огъня и той ще изгуби следите ти. Бъди любящ в Любовта и тя ще те познае и призове в себе си. Мракът, светлината, водата, вятърът и огънят не те познават, но Любовта те познава, защото тя има най-древното око. Тя е най-странната същност. Бъди странен като нея.
Да бъдеш странен, означава да не проявяваш външна любов. Странният човек крие съкровената си същност, той не я продава навън в света. Странният човек е избягал от доброто и злото. Той не е нито положителен, нито отрицателен. Той живее в себе си и почита тишината.
Това, което е древно в нас, е тайната на нашия дух. Само духът в нас знае методите на древността. Когато нашият дух се жертвува в служене на хората, само той знае правилния начин. Хората мислят, че такъв човек се е пожертвувал за тях, но той се е пожертвувал за древността. Хората мислят, че той е близък с тях, но такъв човек не създава приятелство с хората. Той е приятел само на древността, само на истината.
Да виждаш, това е живот в невидимото. Да виждаш, това означава да избереш своята същност за водач. Да виждаш, значи да си посветил живота си на същността, скрита в тебе. Същността, която е в нас, е виждаща. Тя няма име, тя е само символична, т.е. съкровеноскрита. Тя е наречена съкровеното. Съкровеното е преярка светлина. Това е, което вижда в нас.
Истински благородният човек е преодолял щастието и нещастието. Иначе той не може да бъде благороден. Истински благородният човек е преодолял доволството и недоволството. Истински благородният човек не е вече човек. Той се превръща в същество без форма. Той е преодолял света. Той е само гост в света, защото душата му е заживяла в преярката светлина.
Из „Градината на моя покой“
от Чуан Дзъ
Ако хората казват, че ти си добър човек, ти си се провалил. Ако хората казват, че ти си щастлив човек, ти си се отклонил. Ако хората казват, че ти си преуспял човек, ти си се заблудил. Но ако хората казват: „Това е един особен човек, има нещо неизразимо в него“, това означава, че този човек е съхранил Дао в себе си. Ето защо казвам: Бъди неизразим.
Когато водата плува, тя е река. Когато водата танцува, тя е поточе. Когато водата ликува, тя е извор. Когато водата лети, тя е дъжд. Когато водата е в покой, тя е лед. Ето защо казвам: Бъди като водата.
В началото детето е безпределно, а после светът го учи как да стане ограничено. В начало то детето е живот, а после светът го учи как да умира. В началото детето живее в своето вечно състояние, а после светът го учи да има разни настроения. В началото детето е любов, а после светът го учи на страст. В началото детето е същество, а после то става човек. Аз се посветих на вечното дете в себе си, така успях да се измъкна от света. Бъди вечно дете.
Не възприемай науката. Не възприемай религията. Не възприемай света. Не възприемай бедствията. Възприеми само Дао. И Дао ще се окаже по-дълбоко от науката, по-дълбоко от религията, по-дълбоко от света и по-дълбоко от бедствията. Хубаво е да знаеш какво да не възприемаш. Бъди невъзприемчив. И само така Дао ще те учи.
Пеперудата се движи без посока, но е намерила посоката в живота си. Пеперудата е без посока, но е намерила себе си. Пеперудата не е ясновидец, затова е постигнала целта си. Понеже пеперудата е намерила себе си, затова тя лети, тя танцува. Някои мислят, че пеперудата танцува във въздуха. Пеперудата не танцува във въздуха, тя танцува в Дао.
Да бъдеш лекомислен, това значи мисълта ти да се лее леко. Да бъдеш лекомислен, това значи мисълта ти да плува в простора. Леката мисъл е ефирна, необременена. Леката мисъл плува в ефира на Дао. Бъди лекомислен и ще станеш приятел с Дао.
Когато е шумно, бъди тих. Когато е спокойно, бъди тих. Когато си тих, бъди вглъбен. Когато се вглъбяваш, бъди изчезнал. Когато си изчезнал, ще се разцъфтяваш. Дао живее и се разцъфтява само в изчезналите неща.
Когато те хвърлят от самолет, намери опората в себе си. Когато те хвърлят от висока скала, намери опората в себе си. Нима можеш, летейки във въздуха, да търсиш опората в самолета или в скалата? Намери Дао в себе си. Дао е опората. Дао е по-високо от самолета, Дао е по-твърдо от скалата. Улови Дао в себе си и Дао знае какво да направи за тебе.
Из Словото на Ахарот –
Стареца на корените на нещата
Ние не сме произлезли от земята. Ние сме отвъд нея. Ние не сме произлезли от небето. Ние сме отвъд него. Ние имаме едно древно слънчево състояние, но и това не е нашият произход. Ние не сме родени, нито умираме. Ние не сме създадени. Ние сме породени. А на земята, на небето и на слънцето само странстваме заради опита. И ако придобием премъдрия опит, ние се завръщаме в корена си. Той е отвъд всякакъв произход.
Бъди собствената си безпределност
Ние не сме вечни, ние не сме временни. Ние сме безпределни. Времето е ограничение на вечността, а вечността е ограничение на безпределността. Дълбоко в себе си ние превъзхождаме вечността и времето. Дълбоко в себе си ние превъзхождаме и Словото, и мълчанието. Нашият корен е велик и абсолютно неопределим. Той няма нужда от вечност и време, защото самият той е опора в себе си.
Бъди истинолюбив и ще създадеш духовна връзка с тайната на живота. Бъди истинолюбив и ще създадеш съкровена връзка с тайната на живота. Бъди истинолюбив, защото истинолюбието създава духовността и съкровеността, които са коренът на нещата.
Бездънният човек превъзхожда смъртта и безсмъртието. Бездънният човек превъзхожда слънцето и луната. Бездънният човек е коренът на световете. Всички него очакват.
Сияещият има лице отвъд лицето. Сияещият има крака отвъд краката. Сияещият има ръце отвъд ръцете. Сияещият има очи отвъд очите. Сияещият свети отвъд лицето си, движи се отвъд краката си, работи отвъд ръцете си, вижда отвъд очите си. Сияещият живее в своите древни корени.
Да бъдеш тайна, значи да си по-светъл от светлината. Да бъдеш тайна, значи да си по-бърз от светлината. Да бъдеш тайна, значи да си по-дълбок от слънцето. Ето това значи да си в корена на нещата.
Това не е знание, наука или религия. Знанията, науката и религията са само пътешествия. А да живееш в своя корен, е едно изкуство да живееш със себе си, със своята съкровена пълнота.
Да се самопознаеш, това означава да откриеш себе си в своя дълбок и невидим свят – Духа. Който е познал Духа си, той е познал своя корен. Ето защо той има право да прониква в тайнството на нещата.
Ти си тайна, по-дълбока от своя ум и от своето сърце. Ти си тайна, по-дълбока от собственото си добро и собственото си зло. Ти си тайна, по-дълбока от този свят и от другия свят. Ти си тайна, заключена в самата себе си. Тази заключена тайна нарекох Древният корен.
Ти си отвъд земята, водата, въздуха и огъня. Те са създадени, за да ти служат. Страданията са създадени, за да ги преодолееш. Изпитанията са създадени, за да ги покориш. Изкушенията са създадени, за да ги изумиш. Тъмнината е създадена, за да я осветиш. Мракът е създаден, за да го пронижеш. Защото ти си Древният корен.
Истинският човек е река без брегове. Той не се опира нито отдясно, нито отляво, неговата енергия тече свободно. Той е първична, свободна енергия, няма основание в бреговете. Той има корен само в себе си. Ето защо той е чиста река, неопетнена от света.
Ако се нуждаеш от топлината на слънцето, къде е тогава твоята собствена топлина? Ако се нуждаеш от блясъка на луната, къде е тогава твоят собствен блясък? Ако се нуждаеш от света, къде е тогава твоя собствен свят? Ако се нуждаеш от вселената, къде е тогава твоята собствена вселена? Ти си Древен корен, по-дълбок от слънцето и луната, по-дълбок от света и вселената.
Из книгата „Мъдрост и безмълвие“
от Азира
Мъдрият е свободен от мисли и чувства. Мъдрият знае, че мислите и чувствата са свободно движещи се същества, движещи се от само себе си в простора. Това означава, че всякаква опасна мисъл или чувство могат да посетят човека. И ако човек се слее с тази опасна мисъл или чувство, той може да бъде завлечен в празнотата. Ето защо човек трябва да е мъдър. Мъдрият живее в Бога и затова нищо друго не може да го повлече.
Когато си наблюдателен, не е важно какво гледаш, а как гледаш. Когато наблюдаваш с нечистото си съзнание, тогава вкарваш света в своята вътрешност и повреждаш развитието си. Когато наблюдаваш с чисто съзнание, тогава чистият дух, който живее в тебе, в твоята дълбочина, отстранява света от тебе и те повежда към себепознание, защото чистото съзнание е окото на духа. Само чрез чистото съзнание можеш да бъдеш наблюдателен.
Да бъдеш потаен в този свят, е благословение. Да бъдеш потаен, означава да скриеш съкровената си природа дълбоко навътре, а на света да покажеш добрата си природа, но не и съкровената, защото този свят е крадец. А ти си длъжен да съхраниш съкровеното в себе си на потайно място.
Да търсиш духовното си начало, това означава да изследваш искрено и дълбоко себе си. Само така ти ще преодолееш своите мисли и своите чувства, иначе ще бъдеш техен роб. Духовният човек е по-дълбок от своите мисли и чувства. Духовният човек има чисти и скромни действия. Така той се е завърнал в своята духовност.
Дълбинният човек не прави зло и е отвъд доброто. Той не обича и не мрази. Той не е съставен от земя, вода, въздух и огън. Той носи в себе си древното първично състояние, наречено чистият Дух. Ето това е живата духовност. Ето това е дълбинното състояние.
Смирението има очи, които виждат невидимото. Смирението има очи, които живеят в Духа. Смиреният човек може да се вглъбява и да достига до своя Дух. Смиреният човек получава истинските си знания от собствената си същност, от собствената си дълбочина. Смиреният човек е съставен от дълбочина и безмълвие.
Ако си астрален, ти не можеш да проникваш. Ако си ментален, ти не можеш да проникваш. Ако умът е в тебе, тогава и светът, и времето е в тебе; ти не можеш да проникваш. Ако живееш в Духа си, само тогава ще имаш способността да проникваш. Що е Духът? Освободено сияние, или сияеща свобода.
Що е сияние? Това е прадревното ни състояние. Преди да има време и вечност, ние сме били сияние. Най-великото нещо в живота е завръщането в сиянието. То е по-дълбоко от тъмнината и по-високо от светлината. Това е нашият древен корен, това е нашата абсолютна родина.
Да бъдеш врата, значи да проникваш в себе си. Да бъдеш врата, значи да имаш подход. Да бъдеш врата, значи да имаш път към своя център. Някои хора са врати, някои хора са стена. Който има Любов, той има подход към себе си. Който няма Любов, е стена. Който няма Любов, се сблъсква със собствената си стена, със собствената си неразумност.
Да бъдеш Дух, означава да бъдеш свободен. Да бъдеш Дух, означава да бъдеш първичен. Да бъдеш Дух, означава да бъдеш чист. Духът не говори, той е безмълвен. Духът не се бори, защото да не се бориш, е превъзходство. Умът е заключен във времето, но Духът е свободен. Той влиза във времето, живее във вечността и е скрит в безпределността.
Невидимият човек не присъства в разговори, в спорове. Той е изключително скромен и работи на вътрешен план. Той живее повече като неприсъстващ. Той не се вълнува. Така той става незабележим и за приятелите, и за враговете си. Той живее единствено в своя невидим свят.
Нищият човек няма в себе си време. Нищият човек няма в себе си ум. Нищият човек няма в себе си свят. Нищият човек има само дух и свобода. Нищият човек е изтъкан от Дух и безмъл-вие.
Из книгата „Заключената Тишина“
от Втория Старец
Да бъдеш себе си, значи да си свободен от световете. Кой е свободен? Само този, който се е завърнал в древното място. Кое е това древно място. То е наречено Матамира – Тишината. Живата духовност живее само в Матамира.
Стихията, това е най-тънката степен на нашето развитие. Това е напълно пречистената и овладяна енергия. Това е завръщане в собствения ни дух, в собствената ни древност. Само нашият древен дух може да отключи вратата на Тишината. Само нашият древен дух може да понесе срещата с бездната.
Ти никога не си се раждал и не си умирал. Ти само си се обличал в тела и си ги изоставял, защото си нероден. Бъди нероден, защото роденото е склонно към смърт, а нероденото е склонно към вечност и безпределност. Нероденото живее в мъдра Тишина.
Човекът е стена, чистият Дух е врата. Бъди врата, за да можеш да преминеш през себе си. Бъди врата, за да можеш да се освободиш от себе си. Ако си останеш човек, ще си останеш стена. Но ако станеш врата, ще можеш да прекосяваш световете.
Истината е безмълвна, бъди и ти безмълвен. Дълбокото е безмълвно, бъди и ти безмълвен. Бездната е безмълвна, бъди и ти безмълвен. Всичко истинско е безмълвно. Дори и когато истинският човек говори, той говори чрез безмълвието. Безмълвието му е по-силно от думите му.
Древният Дух ни докосва като чисто съзнание. Тайната ни докосва като чисто съзнание. Любовта ни докосва като чисто съзнание. Чистото съзнание е син и дъщеря на безпределността.
Незнайното е ценно. Всичко онова, което може да се узнае, губи цената си. Затова търси само незнайното. Да търсиш вечно незнайното, това означава вечно да се обогатяваш.
Да обожествиш своето уединение, значи да вървиш към своята вечност. Да обожествиш своето уединение, значи да откриеш вечното разнообразие в себе си. Да обожествиш своето уединение, това значи да се върнеш в своя Произход. Ние произхождаме от Безпределността.
Кой е неуловим? Неуловим е скромният, тихият, овладелият себе си човек. На неуловимия центърът е скрит. Той не се вижда. Кой е уловим? Гордият, шумният, тревожният. Той не владее себе си. Бъди неуловим е завръщане в своя център.
Блаженият е извънвременен. Блаженият е извън света. Блаженият е блажен, защото е видял душата си. Блаженият е победил времето, превъзмогнал света, преодолял смъртта. Блаженият е заживял в душата си, а тя е самата вечност.
Да бъдеш Огън, значи да осъзнаваш, че си произлязъл от Древния етерен Огън. Във всички храмове на света се пали огън. Този огън ни напомня за нашия произход. Ние сме Древен Огън. Нашето сърце гори като Огън, нашите очи светят като Огън, нашата душа е изтъкана от Огън. Ние трябва да осъзнаем, че сме Огън.
Ние сме Искра предвечна, слязла в света. Тази Искра ще премине през страданията на света, за да мине през великия опит на света и да самовъзкреси себе си.
Из „Цветя от Безмълвието“
Безмълвието е другото име на безсмъртието. Безсмъртието е другото име на твоята дълбочина. Твоята дълбочина е другото име на Истината. Който е преживял Истината, познава дълбочината на Безмълвието.
Откровението е цвете от Безмълвието. Откровението е дар от Истината. Когато в миналото сфинксът получил Откровението, той замлъкнал, той забравил за думите и оттогава досега той мълчи.
Когато влизаш навътре, ще видиш, че няма време. Още по-навътре няма и вечност. Навътре има само Дух, който е самата свобода. Духът е свободен от време и вечност, той само ги посещава.
Когато навлизаш навътре в себе си, там няма зло. Когато навлизаш навътре в себе си, там няма и добро. Какво има там? Там има само една необятност. Тази необятност е наречена душа. Да намериш душата си, значи да си намерил необятното.
Да бъдеш изначален, значи да бъдеш отвъд. Да бъдеш изначален, значи да бъдеш отвъд отвъдното. Да бъдеш отвъд отвъдното, ето мястото на чистия Дух. Чистият Дух посещава този и онзи свят, но всякога си остава изначален. Изначалното е сияещо.
Бъди Око, а не очи. Бъди Око, а не двойственост. Бъди Око, което прониква в същността на нещата. Истинското проникване е истинско разбиране. Човек има проникващо Око, когато е цялостен.
Това, което е бездънно, е безценно. Това, което има дъно, е ценно. Безценното се различава от ценното както безпределното от пределното. Търси безценното в бездънното. Бездънното, това е Неизразимото. Бездънното прилича на безкраен, безмълвен океан.
Който е истинен, цени Безпределното, Неизразимото и Безмълвното. Който се е отказал от Истината, цени ограничението, изразимото и говорящото. Само мъдрият различава това. Той живее безпределно в ограниченото, защото мъдрият няма форма, той само я използва. Когато мъдрият говори, той изразява Безмълвието. В Безмълвието той е истинен.
Да бъдеш тайна, значи да познаеш своята изначална природа. Да бъдеш тайна, означава да живееш искрено и истинолюбиво, търпеливо и любящо. И тогава в един определен ден тайната, която е изначалното, ще се случи. Как ще се случи? Тя ще се случи без правила, без условия, без уговорки. Тайната не признава правила, условия и уговорки. Тя се случва мигновено.
Който умее да обитава в Безмълвието, той умее да обитава и в речта, и в словата. Който умее да обитава тъмнината, той ще може да различава всичко, което е в светлината. Безмълвието е дадено да умъдрееш, а тъмнината е дадена да просветнеш.
Бъди течащ като водата. Бъди течащ като светлината. Бъди течащ като енергията. Бъди течащ като свободния вятър. Бъди течащ като Духа – като безмълвното тайнство на живота.
В света ще има много промени, но ти бъди неизменен. В другия свят ще има много промени, но ти бъди неизменен. В звездите и във вселената ще има много промени, но ти бъди неизменен. Ще духат много нежни и зловещи ветрове – ветрове на изпитанието, но ти бъди неизменен. Само този, който остава неизменен, узнава себе си.