Вървял един странник през вселената. Той си търсел удобно място да си почине. Искал да си намери уютно място за покой. И накрая се озовал на едно място, седнал до един извор и се вглъбил в себе си. Но след малко бил смутен. Явил се един глас и му казал, че това е райската градина. И гласът му казал още: Ако искаш да станеш велико същество, тук до тебе е дървото на познанието. Ако ядеш от него, ще станеш велик познавач на вселената, даже ще станеш бог на вселената. – Тогава странникът казал: Казвам се Аварама. Преди да се роди това дърво и преди ти да се родиш, аз бях. Нямам нужда от тази храна. – После се явил още един, по-дълбок глас и казал му: Ето, приятелю, до теб е дървото на живота. Утоли глада си и ще придобиеш вечния живот. – Погледнал Аварама чудното дърво, обърнал се към гласа и му казал: Казвам се Аварама. И преди да се роди дървото на живота, аз бях. Нямам нужда от тази храна. – И смутил се първият глас, и смутил се и вторият глас. Зачудили се и казали си: Що за странник е това? Кой е този старец? – И не разбрали двата гласа, че този старец, наречен Аварама, е Тайна, по-дълбока от двете дървета. Това е Двадесетият Старец. А Аварама значи „Живеещият в Мистерията“ или „Старецът от Мистерията“. И скрил се от погледа им Аварама. Двата гласа дълго се чудили що за Тайна е този Аварама, но и двата гласа не получили отговор. Мистерията никога не дава отговор.

Завръщане в Ослепителната Светлина

Светът и вселената са обхванати от един велик и чудовищен мрак. Този мрак е прикрит. За да прикрие лицето си, той е създал свой син, своя сянка и още своя огромна илюзия. Тази илюзия е наречена прастарата змия или черния принц. Тази змия си има и друго име и това име е времето. Времето е също част от голямата илюзия. Времето обхваща всички същества, които са избрали злото по своя път. Тези, които са избрали злото, са избрали и илюзията. Ето защо Ослепителната Книга Ава Торот говори за сблъсъка с трите вида мрак. Сблъсъкът с който и да е мрак, това е часът на изпитанието, приятелю. И всеки, който е влюбен в Истината, по времето на изпитанието отделя илюзията от себе си. Той пресича границата на времето. В часа на изпитанието той става Чист Дух, става Искра, става Ослепителен. И времето вече не може да му устои. Илюзията е разпръсната, мракът е пробит, защото Истината му е дала силата си, за да пробие мрака. И понеже е пробил мрака, той е станал част от Древния, той е станал Син на Ава Торот, Син на Ослепителната Светлина. Той вече познава своя истински Баща. Той вече познава Този, Който е извън времето. Ава Торот е изпълнила предназначението си, защото в Ослепителната Светлина няма време, няма илюзия. Ослепителната Светлина символизира Свободата.

Така говори Аравая

Всеки трябва да открие своя Път. Всеки трябва да се влюби в своя Път. Само влюбеният може да извърви Пътя си. Но докато стигне до своя Път, човекът трябва да се сблъска с изпитанието. Но откъде е дошло изпитанието? Изпитанието е предопределено от миналото на човека. Това е станало във времената, когато човек е изоставил Пътя и е избрал пътищата. Ето защо е предопределен часът на изпитанието. В сблъсъка с голямото изпитание пътищата се разпръскват. Остава единствено Пътят. Този Път е Ослепителен, приятелю. Той е твоят по-голям Брат. Той е твоят истински Учител. Той ще те отведе в ръцете на Най-Древната и Ослепителна Светлина. Тук завършва Ава Торот, защото да се върнеш в ръцете на Ослепителната Светлина, това значи да се завърнеш при Най-Древния.

Елеазар Хараш

КНИГИ НА
СЪКРОВЕНИЯТА

Том I

АВАЛИРА

АР ХАВАРАЯ

АВА ТОРОТ