Из „Скритият Храм“ от Хародор
Ако Любовта докосне обикновения човек, той ще изчезне. Ако Любовта докосне Търсача на Истината, той ще се възпламени чрез мистично скритата Истина в себе си. Търсачът носи в себе си дълбока, неизследима и неведома Истина. Търсачът все повече пътува към своята неведома Истина. Тя всякога го привлича. И знаете ли защо го привлича? Защото е неизследима, а лицето ѝ е образът на Безпределността. Ето защо Любовта търси Истината. Чрез Истината тя вечно се преоткрива. За Търсача на Истината край не съществува.
Поучение за най-красивото нещо
Повикал Учителят своите двама ученици и ги попитал: Кажете ми кое е най-красивото нещо в света. – Тогава първият ученик казал: Най-красивото нещо в този свят е водата. Без нея красотата на тоя свят би изчезнала. – После дошъл ред на втория ученик и той казал: Според мен най-красивото нещо на този свят е небето. То ни кара да гледаме нагоре, то изпълва очите ни с красота и ни кара да се възхищаваме. – И накрая Учителят казал: Аз ще ви кажа кое е най-красивото нещо. Най-красивото е скрито от погледа на света, то е скрито и от погледа на живота, и от погледа на смъртта. Това красивото не може да се изрази, но то може да се случи, то може да се преживее от Избраните. Това се случва тогава, когато на Избрания му е отнето всичко, което е вода: то е всичко живо, което е обичал. После му се отнема небето: то е всичко духовно, всичко неземно, което е обичал. И накрая, когато всичко е отнето на Избрания, той произнася с Благоговение най-дълбоките си слова: „Ти всичко ми даде и Ти всичко ми взе. Ти си Единственият, Когото желая. Не искам нито живот, нито смърт.“ Така Избраният става Истиноподобен. Той може да управлява вече и живота, и смъртта, защото е отвъд тях. Докато човекът е ограничен от живота и смъртта, той не може да познае най-висшата красота, която е самата Истина. Без Истината не могат да съществуват нито водата, нито небето, нито животът, нито смъртта, нито човекът. Реално може да съществува само това, което е избрано от Истината. Най-красивото нещо е това, което е избрано от Истината.
Поучение за чудния свят на жабата
Повикал Учителят двама от своите най-любими ученици и им казал: Днес трябва да разрешим въпроса за жабата. – Завел ги той до старото блато и им показал голямата жаба. В този момент тя крещяла своята любима песен. – Тогава Учителят казал: Ето, чуйте, това е най-старата песен на света. Какво означава тя? – Вглъбили се двамата ученици и започнали да размишляват, за да открият тайната на жабата. Минало малко време и първият ученик казал: Аз виждам в жабата голям протест. Според мен тя отрича живота и колкото повече го отрича, толкова повече крещи. Тя е избрала за свой начин на живот бунта и неразбирането. Тя иска да ни научи, че ако живеем като нея, нашият дом ще бъде блатото. – После дошъл ред на втория ученик. Той казал: Според мен, когато жабата крещи, тя търси своя Създател. Тя не може да живее спокойно, докато не Го открие. Крещенето на жабата е нейната молитва. Звуците ѝ са малко груби, но душата ѝ стене за Бога. И в края на краищата не е важно дали си човек или жаба. Важно е да стигнеш до своя Създател, да трогнеш Сърцето Му и да се завърнеш при Него. – Когато този разговор свършил, вторият ученик попитал своя Учител: Кажи ми своето мнение, Учителю, за жабата. – Тогава Учителят рекъл: Жабата пее на външния свят едно, а във вътрешния си свят тя пее за хармонията на световете. Многото викане ще създаде много любов към тишината, докато в един чуден ден тя ще се завърне в тишината. И само тогава ние ще можем да видим нейната красива душа. Всички звуци са произлезли от тишината и ще се завърнат в нея. Така всичко ще се завърне при своя Създател.
Ако търсиш Истината, запали своята Древна и Неродена Любов
Докато живееш, не можеш да познаеш Истината. Докато умираш, не можеш да познаеш Истината. Докато си грешен, не можеш да познаеш Истината. Докато си светец, не можеш да познаеш Истината. Животът и светостта са само една подготовка за непознаване на Истината. Смъртта и грехът са само една подготовка за унищожаване на себе си. Радостта и щастието са само една подготовка за едно много хитро заобикаляне на Истината. Но може ли радостният и щастливият да надхитри Истината? Посяването на радост и щастие е само една подготовка за бъдещо обезумяване. Но ти, приятелю, който искаш да познаеш Истината, трябва преди всичко да се превърнеш в Огън и Пламък и в Пламък и Огън. Това значи да запалиш в себе си своята Древна и Неродена Любов. И когато сториш това, само тогава можеш да дойдеш и да ме попиташ: Какво да правя, за да позная Истината? – И тогава аз ще ти отговоря с езика на Неродения. Ти ще чуеш Слово без думи. Това е законът на Мистерията.
Само Любовта може да види Усмивката на Бездната
Ако достигнеш до дълбините на доброто, ще съзреш собствения си ангел. Ако достигнеш до дълбините на злото, ще съзреш собствения си дявол. Дълбините на доброто и на злото са много плитки пред лицето на Бездната. Ако искаш да познаеш Истината, трябва да се изправиш пред лицето на Бездната. Там ще видиш Великия. Ако си много добър или много лош, ще се превърнеш във въглен. Доброто и злото не могат да издържат на най-древното Излъчване. Но ако ти, приятелю, носиш в себе си стихията на Любовта, тогава ще съзреш Усмивката на Бездната. И сам Великият ще дойде и ще ти каже: Ела, Сине Мой, защото отдавна те чакам.
Единствената истинска прехрана е Истината
Погледни живия, приятелю. Той е умрял и негоден за Истината. Погледни умрелия, приятелю. Той е жив и също е негоден за Истината. И живият, и умрелият обитават в чудните светове на заблуждението и за тях заблуждението е безкрайно. Всеки е длъжен да изгори своето безкрайно заблуждение. Само този, който гори за Истината, нито живее, нито умира, нито се заблуждава. Той само съществува в Диханието на Истината. И тази Велика Истина е неговата единствена прехрана. А тези, които живеят и умират, са всякога гладни и жадни. Всеки, който не е открил Истината в себе си, той ще се храни или с хляб, или с камъни. Докато се храниш с хляб и с камъни, ти не си достоен за Истината.
Всеки трябва да открие своето Богоподобие
Ако човек не победи мрака в себе си, мракът ще го погълне. Мракът ще погълне само тези, които са се отказали от Истината. Всеки, който е верен на Истината, ще получи един Лъч от нейната Ослепителна Светлина. Тази Светлина е Мечът на Истината. Само тази Светлина може да разсече мрака и само тогава човек може да види тайната на своя живот. Тази тайна е наречена Богоподобие.
Върховният Незнаен Мрак – 6666
Има един Мрак, който е повече от всяка светлина. В този Мрак е запечатана Тайната Книга на Живота. Никой не може да се бори с оръжие срещу този Мрак. Никой не може да се бори с дарби и способности срещу този Мрак. Никой не може да го победи дори чрез Мъдростта. Единственият начин е да станеш същество на Истината. Но и това още не е достатъчно. Трябва Най-Великият Древен да те избере. Тези същества на Истината, които не са избрани, те всякога царуват над себе си. Те са добри Служители на Духа на Живота. Но тези, които са избрани от Великия Древен, те не служат на световете и на себе си, а единствено на Великата Мистерия. Само те са преминали през най-дълбокия Мрак, който Вселената не познава. Те са единствените, които са ослепили този Мрак. Тайната на този Мрак се изписва като 6666. Само 24-те Старци са преминали отвъд този символ. И затова те са Стълбовете на сътворената и несътворената Вселена.
Пътят на Тайната и Пътят на Мистерията
Съществува Тайна на Живота и Мистерия на Живота. За да проникнеш в Тайната на Живота, трябва да се срещнеш с най-голямото зло. За да проникнеш в Мистерията на Живота трябва да се срещнеш с Върховния Мрак. При срещата си с най-голямото зло човек всякога се развива. Ако го преодолее, той става Син на Бога и същество на Любовта. Но ако пропадне в изпитанието с най-голямото зло, това падение не означава провал, а поука. Тук човек продължава да се учи, докато при Върховния Мрак това е невъзможно. При срещата с Върховния Мрак се осъществява не среща с Бога, а среща с Абсолюта. Върховният Мрак се символизира от четирите шестици – 6666. При срещата с Върховния Мрак няма падение. Всеки, който се е осмелил да се срещне с Най-Великия Древен, ако не издържи на Върховния Мрак, той изчезва тотално. От него не остава следа – нито външна, нито вътрешна. А този, който издържи най-великото изпитание, наречено Върховния Мрак, той става Старец. Старецът е Същество на Мистерията.
Мракът се покланя само на Истината
Колкото по-голям е мракът, толкова по-голяма е неговата илюзия. Дори и най-сгъстеният мрак и дори и самият Върховен Мрак са всякога една отворена Врата. Но най-трудно се минава през отворената Врата. Всъщност недостойният никога не може да мине през тази отворена Врата. Тази Врата е отворена само за Истината. В мига, в който Истината иска да премине, мракът се покланя и Истината минава. Мракът познава само достойните, защото Истината ги е избрала. Ето защо достойният лесно минава през отворената Врата. Мракът познава само Истината. Той дори не познава себе си.
Затворената врата не съществува
Затворената врата не съществува. Тя е само една илюзия на нечистотата. Нечист е този, който е избрал злото. Където и да отиде, той се блъска в илюзията на затворената врата, сиреч в илюзията на ограниченията. Само истинолюбивият е свободен от ограниченията. За него всяка врата е отворена. Не само светът е отворена врата за него, но и слънчевата система, дори и Вселената. И затова е казано: „Истината ще ви направи свободни“, защото кой може да ограничи Истината. Истината отключва всяка врата, а лъжата заключва всяка врата.
ТОЙ надминава всяка Премъдрост
Има една Велика Мистерия в света и във вселената. Това е Мистерията на злото. Това е злото, наречено още Царят на мрака. Царят на мрака не е личност. Царят на мрака е Същност. Тази Велика Същност е излъчена от Най-Великата Мистерия в световете. Името на Най-Великата Мистерия на външния език е изразено като Най-Древният. Той е излъчил от Себе Си Царя на мрака, или Великия тъмен разум. И всичко това с една Велика цел. Целта на Великия тъмен разум е да се преустроят светът и вселената. В това преустройване ще се зароди съвсем нов род Светлина. Ще се зароди Светлина, по-велика дори от Изначалната Светлина. Това е Великият Замисъл на Ал Ходот – Най-Древният, Бащата на всички създадени и несъздадени светове. А що се отнася до Великия тъмен разум, той е само една малка частица, която е скрита в Ръката на Ал Ходот. В Неговата Ръка тази частица е радостна и сияеща. Но преминавайки през света и вселената, тя придобива друг облик. Тази частица ще извърви дълъг път и ще трябва да се завърне отново в Ръката на Ал Ходот. И завръщайки се, тя трябва да каже на своя Баща: Ето, съществата надминаха светлината. – И още: Дай ми това, което си ми обещал. – И тогава Царят на мрака ще стане Цар на Бездната от Светлина. Така Великият тъмен разум ще изчезне завинаги, сякаш никога не е съществувал. Слава и Праслава на Ал Ходот! Защото Неговият Замисъл надминава всяка Премъдрост.
Разбулват смисъла, скрит в страданието
Има определени същества, които владеят изкуството съзнателно да превръщат страданието в мрак, защото те знаят, че в този мрак е скрит Проблясъкът на Истината. И те знаят, че този Проблясък е ключът към освобождението. Те приемат страданието цялостно, те не го изпъждат. Те изпиват горчивата чаша докрай и по този начин разбулват смисъла, който е бил скрит в това страдание. За тези същества страданието е съкровище и те не изпускат да извадят това скрито съкровище, което се превръща в Светлината на техния път.
Любовта е мрак за нечистия, Мъдростта го заслепява, а Истината за него е затвор. Но ти, който вървиш към пробуждение, разбери, че мракът е вход към собствената ти Необятна Светлина.
Ти не си роден, за да бъдеш човек
Ти не знаеш, приятелю, че адът е едно красиво място, защото не си разбрал, че адът те предпазва от много по-голямо зло. Ти не знаеш, приятелю, че раят е едно опасно място, защото в рая се е родил човекът – злото на света. В рая не се е родил Синът на Бога. Ти трябва да зародиш този Син в себе си, в своето най-вътрешно Царство. Хората от рая са опасни, приятелю, защото те са пожелали най-голямата глупост в живота – те са пожелали да бъдат по-добри от Бога. Такова нещо дори адът не е пожелавал. Ти не си роден, за да бъдеш човек. Ти си роден, за да станеш Син на Бога. Адът и раят са една голяма лъжа на древните цивилизации, на древните култури. Не се зараждай отново в тях, но зароди Истината в себе си.
Ако змията влезе в ада, тя нищо не може да му направи, защото всички в ада са ѝ приятели. Змията си има свой враг и това е раят. А в рая е скрит най-големият ѝ враг – това е човекът. Змията е много хитра. Тя знае, че не може да воюва с Бога, да воюва със себе си е ненужно, а да воюва с приятелите си от ада, е напълно безполезно. Остава само човекът. Ето защо Бог беше предупредил човека: Адаме, не яж от дървото на змията, защото ще се сприятелиш с нея. А който се е сприятелил с нея, проблемите му растат като капки при пороен дъжд. – Но Адам пожела поройния дъжд. И днес хората се чудят защо има толкова наводнения. Змийското дърво съществува, приятелю, за да изстрадаш в себе си Истината. И когато я изстрадаш, вече няма да има нужда Бог да ти казва: Не яж от дървото на страданията и смъртта. – И понеже ти ще си научил урока си, никога повече не би докоснал дървото на змията дори и с поглед. Тогава няма да бъдеш човек, приятелю, а ще бъдеш Син на Бога. Бог дава заповеди само на човека, а на Сина дава Любовта Си.
За да видиш лицето на Свободата
Бъди роб на Истината и ще видиш лицето на Свободата.
Бъди напълно искрен към себе си
Ако си същество на рая, радвай се, приятелю. Но ако си същество на ада, не си губи времето с радостта. Бъди напълно искрен към себе си и ще надминеш радостта на простосмъртните, защото ти не си роден, за да бъдеш радостен. Ти си роден, за да бъдеш истинен. И затова не се оставяй на радостта да те заблуди.
История за преизобилните сълзи на Зазох
Живял някога в едно малко село в Тибет един Посветен на име Азира. В това село живял и един друг човек, когото наричали човека-дявол. Той се наричал Зазох. На много хора той отровил живота, много къщи запустели от него. Той никога не се срещал с Азира, защото изпитвал смътен страх от него. Но в този ден те се срещнали. Зазох бил уморен, прегърбен и преизобилен на болести. Азира познавал страданието му, спрял го и му рекъл: Здравей, Зазох, приятелю. – И смутил се Зазох, защото той нямал приятели. Но видял, че този, който му говори, е истинен. – И рекъл му още Азира: Скъпи приятелю Зазох, преди да си отидеш от този свят, искам да ти кажа, че ти беше най-голямото съкровище в това село. Ти беше пробният камък за всички, приятелю, за да провери всеки злото в себе си. И много хора избраха злото, и много хора те проклинаха. Те така и не разбраха, че ти си скритото добро, приятелю. И затова те нарекох съкровище, и затова те нарекох приятел, Зазох, защото ти беше тежко изпитание за хората, но и още по-тежко изпитание за самия себе си. Аз виждам сълзите в очите ти, приятелю, и понеже душата ти се превърна в сълзи, ти си благословен. Хората не знаят за твоето благословение, приятелю. Но ето, Бог ти казва сега чрез моята уста: в следващия си живот ще си отдъхнеш от себе си и ще заживееш в Святост, защото Бог това ти е определил. – И тръгна си Зазох по пътя преизпълнен със сълзи и преизпълнен с тайна вяра. И гледаха го хората, но отново не го познаха. Те не знаеха, че от днес нататък нямаше да има изпитания за тях и мнозина от тях щяха да бъдат обречени, защото нямаше да има огледало, в което да видят себе си. Но така или иначе Зазох беше вече тръгнал по Свещената пътека. Той вече беше благословеният. А сълзите закриваха очите му.
Величието на Душата е скрито в това да извърви пътя си от цвете до една цяла животрептяща Вселена. За да извърви този път, Душата се нуждае най-много от Увахар – това е древната дума за уединение. Но всъщност Увахар означава да общуваш само с Истината. В думата Увахар са най-важни първата и последната буква, сиреч началото и краят на нещата. Буквата У означава Древния Хаос – Началото, от което всичко истинско се заражда. А буквата Р означава Нероденото Слънце. Душата започва от У и завършва в Р. Когато завърши този път, Душата става недосегаема за всички външни светове, защото чрез Увахар тя се завръща в Слънцето на своята Нероденост. Само Нероденото може да общува с цялата Истина. Това е великият път на Душата. Съкратено този път се нарича УР. Древните са знаели, че УР означава Ключът.
Само Великата скръб е Ключът за Единствения
Искаш ли, приятелю, да ти дам Ключа, чрез който да се спасиш от рая. Раят е най-великото заблуждение, приятелю. Ето защо Бог изпъди Адам и Ева от рая. Той им даде Ключа, но те не го разбраха. Изначалният Ключ се скри. Но Бог има втори, резервен Ключ, който ще възвърне човека към Истината. И ето, аз ще ти кажа, приятелю, кой е този Ключ. И когато го разбереш, ти не би пожелал никога повече рая. Защото раят, приятелю, означава, че ти си бил изпъден извън Бога. Този Ключ, за който говоря, е скръбта. Това е голямата, огромната, необятната, Великата скръб за самия Бог. Тази скръб е другото име на истинската жажда за Единствения. Ако скръбта ти е малка, и жаждата ти ще бъде малка. С това нищо няма да постигнеш, приятелю. Само Великата скръб може да погълне и рая, и ада. И само с тази скръб можеш да се завърнеш в Истината. Истината те очаква от най-древните времена, приятелю. Но ти трябва да знаеш за какво да скърбиш. А кога можеш да знаеш за какво да скърбиш? Ти ще узнаеш това, когато скръбта ти стигне до дъното. Само Великата скръб може да пожелае реално Истината.
Раят не е твоят дом, приятелю. Той е лош дом. Дом, в който може да проникне змията, е лош дом. Адът е още по-лош дом, приятелю. Има само един Дом – това е Обетованата Земя. Що е Обетованата Земя? Това е Истината, приятелю. Змията никога не е влизала в този Дом, тя не може да го докосне.
Едно от най-хубавите неща в живота е обидата. Ако до теб има човек, който упорито те обижда, той е твой благожелател. Не се интересувай дали той знае това, защото Бог, Който е в него, знае. Злото, вършейки своите злини, всякога твори добро, без да знае това. Защо е благожелател? Защото обидата може да направи човека търпелив, смирен и дълбок. Когато изработиш тези качества, злото ще си отиде и ти ще останеш насаме с Бога. И тогава Бог ще ти каже: Сега можем да бъдем приятели.
Вървял един заек през гората. Той смятал себе си за много смел и безстрашен. Но изведнъж едно листенце тропнало до него и тогава той хукнал през глава. Бягал, бягал, обърнал се и чак тогава видял листенцето, и казал: Видя ли, ти не можеш да бягаш като мене. – Тъкмо се успокоил заекът и до него паднало едно бръмбарче. И хукнал да бяга заекът юнашки, и сърцето му отново напирало да излети. После заекът се обърнал, видял бръмбарчето и казал: Никога не нарушавай покоя на безстрашния. – После изведнъж до него паднала клонка и хукнал да бяга заекът, но сърцето му изпреварило неговия бяг. Той паднал във водовъртежа на реката и потънал на дъното смело и безстрашно. Потънал като камък. И вече никой не нарушавал неговия покой. И ако ти си горд и безстрашен, приятелю, ще намериш покой, но ще изгубиш сърцето си.
В този свят три неща ме смущават. Те са радостта на човека, щастието на човека и спокойствието на човека. Това са трите пожелания на дявола, защото радостта на човека е лицемерна, щастието е пожеланата изгода, а спокойствието е пожеланият пазач на тази изгода. Всичките тези три неща са мисъл за себе си, а не за Истината. Тези три неща са ограбили пътя на човека. Но ако ти, приятелю, все още ги желаеш, тогава на добър път!
Направи си мрежа от Любов и Светлина
Един паяк все ловил мухите и те все изчезвали като в някаква бездна. Голяма била паяжината му, голям бил и замисълът му. Но всичко това крайно много ядосало господарката на мухите и тя решила да се справи с гнусния паяк. Концентрирала силата си, забравила за паяжината и наблюдавала само паяка. За нея паяжината била един глупаво устроен свят. Но тя решила да накаже не паяжината, а глупака. И след малко той се показал. Но тя не бързала, макар че гневът ѝ бил по-голям от самата нея. Така паякът помислил, че всичко е спокойно. Той легнал на една от здравите си нишки и решил да се отпусне в царството на покоя. Мухата-господарка също имала план да го изпрати в царството на покоя. Тя изведнъж се спуснала и го хванала за гушата. Паякът толкова много се изплашил, че забравил и последната си молитва. Тогава мухата-господарка му казала: Кажи си последната молитва. Тя трябва да е кратка и ясна, защото ако е дълга, няма да можеш да я довършиш. – Паякът се разгневил и казал последната си молитва: Искам в следващото прераждане да стана огромен паяк мухояд... – Но молитвата му стигнала дотук, не можал да я довърши. Той така и си умрял, не можал да чуе силната молитва на мухата. Тя казала: Господи, призовавам всички велики сили да превърнат паяка в песъчинка. Така той няма да вреди на другите и също и на себе си. – И изпълнила се тази молба. И затова днес има малко паяци и милиарди песъчинки. Всеки може да тъпче тези милиарди песъчинки, защото те са вече най-безвредното нещо. И така, приятелю, всяка песъчинка и всеки камък са едно заключено зло. И всеки, който уголемява злото в себе си, ще бъде заключен. Но ти, приятелю, ако искаш да живееш, изпълни себе си с Любов и Истина. И чак тогава си създай мрежа, за да може този, който бъде уловен в тази мрежа, да познае красотата на живота.
Знаеш ли кое е най-важното нещо в живота, приятелю? Най-важното нещо в живота е Истината. А знаеш ли защо това е Истината? Защото тя ще те спаси и от твоите врагове, и от твоите приятели. И така ти ще останеш съвсем сам – само с Истината, единственият приятел. Оттук нататък ти можеш да бъдеш приятел на всички светове и приятел на всички съзнания. И те няма да знаят кой си ти, но всякога ще те търсят. Ти ще бъдеш неуловим приятел, неузнаваем. Ето що е Истина. Тя е единственият приятел.
Има два вида хора: съвършени и несъвършени. Съвършени са тези, които постоянно търсят Истината. Несъвършени са тези, които са се отрекли от нея. Когато съвършените грешат, те се развиват. Когато несъвършените грешат, те пропадат. Съвършените растат чрез всичко. И скръбта, и радостта ги обогатяват. Несъвършените пропадат чрез всичко. При тях и скръбта е провал, и радостта им е провал, защото е лицемерна. Има и трета категория хора. Те са междинни: нито търсят Истината, нито търсят злото. Това, което ги очаква, е провал.
Най-великият подарък във вселената
В ония древни времена, или във времената на райската градина, живееха Адам и Ева. Бог много ги възлюби и искаше да им направи специален подарък. Той знаеше, че Адам и Ева нямаше да разберат величието на този подарък. Но Той вече го беше решил в Сърцето Си. Бог им подари змията. Преди тези времена змията не беше още Сатана, тя беше Луцифер. Тя беше изпълнена с Бога и поради това беше Светлината на световете. Но Бог оттегли Светлината си от Луцифер и той стана Сатана. Бог искаше съществата да угаснат, да изгубят Светлината си, за да могат да я пожелаят в Дълбините си. Бог възнамеряваше да се зароди в Дълбините на съществата, но по един нов начин. От райските времена досега светът и вселената са в изпитание, защото всяко същество трябва по свободен избор да зароди в себе си, в Дълбините си Тайнството на Ослепителната Светлина. Това запалване започва от Искрата, която е скрита в човека, и от тази Искра се заражда всяка Ослепителна стихия. Така съществата ще се превърнат във Велики Отломъци от Светлината на Бога. И чак тогава ще разберат подаръка, който Бог им е направил.
Единствената Върховна Светлина, която е скрита от световете, е скрита във Великия Мрак. Но кой може да се домогне до Великия Мрак и да я изтръгне? Вие ще кажете: Само достойните. – Не са достойните, които Най-Древният извиква във Великия Мрак. Там са извикани само тези, които са надминали достойнството. Само Най-Древният ги познава. И когато ги извиква, Той им оказва Върховната чест, защото те придобиват Светлината, която е извън световете.
Търси единственото, което може да те учи
В този свят невежеството е по-полезно от знанието. В този свят болестта е по-полезна от здравето. В този свят скръбта е по-полезна от радостта. Невежество, болест, скръб – ето трима учители. Но пробуденият ги изоставя. Той има само един Учител и затова той превръща себе си в Огън и отива да се учи при Истината. Невежеството, болестта и скръбта само преподават, единствено Истината учи.
Петата заповед на Ава Торот:
Бъди Незнаен!
Петата заповед на Ава Торот гласи: Бъди Незнаен! В Незнайното никой не може да те улови. Но в Незнайното ти ще си уловил, приятелю. Това, което ще си уловил, е Тайната на Хаоса. И тогава Хаосът ще ти каже: Познавам те! – Това е Поздрав от Великото Начало на нещата. Бъди Незнаен, приятелю.
В началото на нещата беше Великото Начало. Това беше Хаосът. Това беше Върховната Истина. Нарича се още Най-Великата Простота. Но всичко в тази Простота беше слепено в такова Велико Единство, че никой не можеше да познае тази Простота. И затова тя отлепи от себе си Второто начало, Третото начало и Четвъртото начало. Второто начало, това е Духът. Третото начало, това е Същността на нещата. Четвъртото начало, това е материята. Всеки, който възлюби Четвъртото начало, разстройва живота си. Всеки, който възлюби Третото начало, устройва живота си, защото той придобива Душа. Но аз ти казвам, приятелю: устроеният живот не е устроен. И затова потърси Второто начало. Само Второто начало може да те заведе при Първото Начало. И ето тук, във Великата Простота, ти ще бъдеш наистина устроен, защото ще се слееш с Истината, от която си излязъл. Ти реши по кой път да вървиш, приятелю. За себе си аз избрах Хаоса. Хаосът е скритото име на Истината. Но нека ти кажа още нещо, приятелю. За Истината не съществува Хаос. В Истината всичко е подредено, дори и Хаосът. Истината е най-великата Простота. За Окото на тази Простота всичко е в порядък. Истината не вижда нищо друго, освен порядък. Само Истината е всевиждаща, приятелю. Но ако ти не ме разбираш, тогава ще видиш и в реда хаос.
История за черния адепт,
който откри сияещата си душа
Аз познавах двама черни адепти. И днес ще ви разкажа за тях. Единият се наричаше Зазахор, а другият Аводая. Зазахор беше красив, пленителен, приятен и много отмъстителен. Дълбоко в себе си той не прощаваше на тези, които вредяха на другите. Много хора искаха да се отърват от него, много засади му бяха правени, но всичките си врагове той ги изненадваше. Злото в него беше много силно и до края на живота си той обичаше мрака, и не можа да се преобрази, защото беше убеден, че е справедлив, но и справедливостта му беше мрачна. Той извървя лошия път на черния адепт. И накрая той не можа да предвиди срещата си с един лъв, който го разкъса. Той си остана нисш черен адепт. Но има, приятели, и Висши черни адепти и ще ви разкажа за един от тях. Ще ви разкажа за Аводая. Той беше неприятен на вид, грозен и нетърпелив, но някъде дълбоко в сърцето си той обичаше Истината. Но случи се така, че убиха малката му дъщеря и от този ден нататък той забрави за доброто. Той влезе в своя черен храм и възроди черното изкуство. Но той изненада дори и дявола. Той не призова дявола, а силата на Истината. Той каза: В името на Истината нека да се изпълни най-горещото ми желание. Искам да срещна утре двамата убийци лице в лице. – Той посочи часа и мястото, където искаше да ги срещне, и пожела древното зло в него да ги порази. После се отдаде на закона на Великата енергия и часове наред беше затворен в стаята си. И на другия ден той тръгна към уреченото място. Той знаеше, че враговете му са въоръжени, но тръгна с празни ръце. Той знаеше, че древното зло ще бъде взривено в него и ще ги порази. Той разчиташе единствено на това. Но днес в него имаше и още едно смътно чувство. Някакъв дълбок Глас сякаш му подсказваше, че днес древното зло у него ще бъде използвано за последен път. И когато отиде на уреченото място, враговете му бяха там и бяха въоръжени. Те веднага разбраха намеренията му по неговия поглед. Извадиха оръжията си и ги насочиха към него. Но те никога не бяха виждали такава страшна увереност. Той само вдигна ръцете си и за последен път в живота си призова мълниите на злото. Оръжията се обърнаха срещу самите убийци и те се самоубиха, сякаш древна, незнайна сила управляваше това. И после Аводая ги изпепели. Когато всичко свърши, Аводая седна и дълго, много дълго плака. Той не познаваше езика на сълзите, но днес те го промениха. В голямата си скръб той дочу оня смътен, но дълбок Глас, който му каза: Аводая, отречи се напълно от злото. Напусни черния храм и се върни при Мен. Аз съм твоята Древна Истина. Когато световете не бяха родени, Аз бях. Когато и тебе те нямаше, Аз бях. Аз създадох твоите врагове, за да те превърна в Светлина. Разкай се дълбоко и ще бъдеш преобразен. – И разкая се Аводая по един дълбок и велик начин, и раздели се напълно с древното зло. И душата му засия. Той остана да живее в света, хората продължаваха да го смятат за черен адепт, но дълбоко в себе си той беше Висше същество. Той беше Висш черен адепт, той беше адепт на Светлината. Думата черен си остана, но тази дума беше един приятен спомен. Тя беше като було, като мантия, която закриваше Светлината на сияещата му душа. От този ден нататък Аводая щеше да пази хората от черната магия, защото той познаваше методите на тази магия, но избра Истината. След две години той отново чу онзи смътен, дълбок Глас. Гласът каза: Твоята дъщеря отново иска да слезе при теб. – И роди му се отново малката Азиха, и Радостта му беше изтъкана от Светлина. И обучаваше я той в Тайните на живота. Но до края на живота си той не разбра едно нещо: Радостта ли е тази, която превъзхожда Светлината, или Светлината е тази, която превъзхожда Радостта. Той нямаше отговор на този въпрос. Той продължи да живее в света, но постоянно съхраняваше Сиянието на душата си.
Времето ще образува жаждата –
великото завръщане
Хиляди и милиони същества вървят по своя път на страдание и умора. Или страданието ги уморява, или те уморяват страданието, но те вървят и вървят. И след толкова много страдания, страдания, страдания и умора, умора, умора, знаеш ли какво ще остане от всичко това, приятелю? От всичко това ще остане само едно – жаждата за Бога. Тази жажда е самото завръщане, приятелю. И с тази жажда всички ще се завърнат при Него. Като казвам всички, подразбирам всички, приятелю. Дори и камъкът ще се разгневи и ще пожелае да се премести. Всички ще се завърнат при Него, приятелю, защото Той живее скрито във всички.
Великата скръб е Велико сливане с Него
Когато бях щастлив, превърнах щастието си в страдание, защото щастие без страдание умъртвява. Щастливият живее, а страдащият търси Истината. Когато бях радостен, превърнах радостта си в скръб. Радостта се усмихва, а скръбта просветлява. Но аз не бях доволен нито от страданието, нито от скръбта. И затова аз се молех да ме посети най-необикновеното. И тогава се появи голямата, необикновената, Великата скръб. И в тази скръб аз Го пожелах от дъното на душата си и завинаги. Когато Го пожелах по този начин, аз се слях с Него завинаги. И сега аз не познавам нито радостта, нито скръбта, а само Него. Сега аз познавам само Него, но не мога да Го опозная. Той постави в мен начало, но не постави край.
Когато някога в миналото ми беше даден живот, аз избрах пътя на доброто и в края на живота си разбрах, че съм се заблудил. Когато в миналото ми беше даден друг живот, аз избрах пътя на злото и в края на живота си постигнах окаянието. В друг живот избрах знанието и в края на живота си разбрах, че знанието е най-изкусният заблудител. И после отново ми дадоха живот. И чудех се какво да избера. И избрах скръбта по Истината. И тогава ме обхвана Велика скръб, и чух нейния глас. Тя ми каза: Ще те превърна в Търсач, защото само Търсачът може да стигне до дъното на нещата. – И каза ми още скръбта: Аз нямам какво да ти дам повече, но ти само търси и не спирай да търсиш до края. И тогава аз, самата скръб, ще се превърна за теб във Видение – единственото Видение. И това, което ще видиш, няма да го разбереш, приятелю, но то ще е смисълът на живота в твоята вечност. – И каза накрая голямата скръб: Нямам друго, което да ти дам, приятелю. В себе си нося само смисъла на живота и всичко друго ми е чуждо.
Шестата заповед на Ава Торот:
Бъди Вода!
Има една сила в живота, която ще преобрази човека. Тази сила ще измие в теб и злото, и доброто. Твоето зло и твоето добро са в застой, приятелю. И затова в този свят е слязла тази сила, която да те очисти. Тази сила е жива, съзнателна, творяща, преобразяваща и едновременно с това унищожителна. Тази сила-стихия е наречена Водата. Но що е това Вода? Водата е енергията на Незримия. В най-древния език тя е наречена Алаховара, което значи Окото на Истината. Тя вижда развитието в цялата Вселена, защото тя всякога се движи към Океана – своя Източник. И всеки, който се движи като нея, става Вода – Виждащо Око. Без тази Вода, приятелю, твоята култура на доброто ще изсъхне. Знаеш ли, приятелю, защо злото е зло? Защото то няма Вода в себе си. Тези, които са от Дървото за познанието на доброто и злото, те не се развиват. На тях Водата им показва другото си лице. Това са многобройните наводнения, приятелю. Бедните същества могат само да кажат: Това беше едно голямо наводнение. – Аз казвам: Това е Всевиждащото Око на живота. Водата е най-големият приятел. Тя преобразява хората и народите. Нейната цел е да завърне всички същества в Океана. Водата е Богинята на живота. Водата е Свещената енергия на живота. Ти си излязъл от рая, приятелю, защото вместо Дървото на Водата ти избра най-сухото Дърво – ти избра Дървото на смъртта и замина в някакъв измислен свят, където искаш да живееш без Вода. Но Водата те преследва навсякъде, приятелю, защото тя има най-великата мисия в света. Тя иска да се завърнеш в Живия Живот. Това е Шестата заповед на Ава Торот. Тя гласи: Бъди Вода!
Всеки трябва да извърви пътя до своето Лице
Ти искаш, приятелю, много неща в живота и всички тези неща са ненужни. Ти искаш да бъдеш добър. А колко пъти си оглупявал от доброто? Ти искаш да бъдеш щастлив. А колко пъти си оглупявал от щастието? Ти искаш да бъдеш здрав. А колко пъти си разпилявал здравето, приятелю? Ти си искал да бъдеш и светлина. Но какво можеш да дадеш на тази светлина, приятелю? Можеш ли да ѝ дадеш нещо друго, освен тъмнината си? Когато тъмнината и светлината се събират, светлината се унижава. Ти си искал и Мъдрост, приятелю. Но какво можеш да дадеш на Мъдростта? Мъдростта много пъти те е посещавала, но тебе те е нямало. И още много, много неща си искал, приятелю, и продължаваш да искаш, но всичко е било напразно. А трябвало е само едно единствено нещо да поискаш. Трябвало е само едно нещо да бъдеш. И ще ти кажа това нещо, приятелю. Бъди Съкровен като себе си. Това е единственото нещо. Така ще имаш всичко друго, което си изпуснал. Ако си Съкровен като самия себе си, то това е твоята Същност, приятелю. Това е твоята Реална Същност. Тогава доброто ще ти се зарадва, щастието ще ти се усмихне, Мъдростта ще ти се поклони, а злото ще ти се чуди. То ще се пита: Кой е този? – Но само ти ще знаеш това, защото ще си познал себе си. Съкровеното познава само себе си. Подобното познава само подобното. Бъди Съкровен и Съкровеното ще те познава. И само тогава ще видиш Лицето на Тишината, приятелю. Тишината има Лице, приятелю. И знаеш ли кое е това Лице? Това е твоето Лице, приятелю. Това е твоят Корен, приятелю. Но засега ти още нямаш Лице, приятелю, ти имаш образи – много, променящи се образи. И когато всичките ти образи се изчерпят, ти ще се завърнеш при своето Лице. На добър път към своето Лице, приятелю! И не казвай, че пътят е дълъг, защото всеки, който е обикнал своя път, той много го е скъсил. Той е пред прага на своето Лице.
Доброто разваля хората, злото разрушава хората. Раят е за мечтателите, адът е за неразумните. Само Великият Мрак е оказване на голямата чест. Само чрез Великия Мрак се минава отвъд Тайната на Бога. Само тези, които са погълнали Върховния Мрак, са видели Лицето на Мистерията. Те превъзхождат и Мрак, и Светлина. А останалите, приятелю, те са в най-добрия случай Учители на Светлината, Синове на Светлината, Посветени и Мъдреци. Но славен е единствено Пътят към Великата Мистерия. Слава на АШОВАЙА!
Само Съкровените познават Древния Път
Има един вечно непрогледен Мрак. В него са заключени най-великите състояния на живота. Ангелите не търсят този Мрак, но пробуденият човек го търси. В сблъсъка с този вечно непрогледен Мрак вечно се новоражда Съкровеният човек. Така той придобива ново измерение на нещата – ново разбиране. Сблъсъкът с този Велик и непрогледен Мрак е сблъсък с АШОВАЙА. Що е Ашовайа, приятелю? Ние не знаем как се е случило това, но сме чули от Древните. Те казват, че Ашовайа е част от Преобразената Ослепителна Светлина на Най-Древния. Според Древните всяко същество трябва да се сблъсква с Ашовайа, за да може да обновява своя Дух, за да може да пътува вечно към Дълбините на Неразкриваемата Същност. Според Древните такъв е Пътят на Съкровените същества. Те могат да зараждат себе си отново и отново само чрез сблъсъка с Великия Мрак, защото всеки сблъсък е придобиване на една нова Истина. Древните ни завещаха: „Само Съкровените същества имат Път“.
Древните са Старците. В годините им няма времена и вечности. Те принадлежат единствено на Мистерията. Мистерията е техният Баща, тя ги е отгледала. Същността на Древните е изтъкана от Тишина, а не от говор. Говорът всякога принадлежи на външните светове, а Тишината принадлежи на Мистерията.
Ако се съберат всички слънца във Вселената и се поставят до Нозете на един Древен, те ще приличат на една топка от непрогледен мрак. Древните нямат име, но те могат да създадат име с реалност. Древните нямат история, но могат да я създават. Световете не могат да познаят Древните. Древните са 24 на брой. Всеки Древен е една Изначална Същност. Той има Дълбочина, която няма установен край. Във вътрешната история на Вселената те се наричат 24-те Премъдрости или 24-те Бездни.
О, Ти, Който си Незнайното Слънце, Ти си ни създал подобие на Себе Си. Приеми ни отново в Пламъка на Най-Древния си Образ. Слава на Истината! Защото ние ще се превърнем от сенки в Светлината на световете. Ние сме обречени да придобием Твоя Образ. И в тази обреченост е нашата най-велика надежда. Сенките ни ще се превърнат в неизговорими Слънца. И ето, поднасям Ти сърцето си. А то промълви: Слава на Твоята Незнайност!
Химн за разтварянето в Единствения
О, Ти, Единствений! Към Тебе се обръща сърцето ми. Само Тебе призовавам. И мълви сърцето ми: Като Тебе искам да светя, като Тебе искам да горя. Само с Тебе искам да се слея. Разбрах, че в Твоята Истина няма място за двама, и затова отказвам се от себе си, отказвам се от своето съществувание. Не искам да приличам на себе си, защото само Ти можеш да приличаш на Себе Си. Нека да се влея в Теб и да изгубя сянката си.
Само към Теб се обръщам, Единствений, защото няма друг, който да съществува в световете. И ето, сърцето ми Ти подава приятелската си ръка. Приеми и сърцето ми, и ръката ми и изпепели ги докрай, за да се възродиш отново в мен. Защото ако не съм изпепелен, все ще Те търся и все ще ми е мъчно. В изпепеляването ми ще изчезне и търсенето ми, и мъката ми. Ще останеш само Ти. Това е единственото, което искам: да останеш само Ти!
Само когато изчезнеш в пламъка, ще познаеш Неизговоримото
И разразил се горещ спор. Спорили четири пеперуди. Те искали да узнаят тайната на свещта, тайната на пламъка. Горещо спорели що е пламък. Само най-старата пеперуда мълчала. И както си мълчала, проговорила: Не спорете, но идете и проверете. – И отишла първата пеперуда при пламъка. Огледала го, върнала се и казала: Това е някакво чудо, което свети и топли. – После отишла втората пеперуда. Тя огледала пламъка, после се върнала и казала: Това е нещо необикновено. То събужда в мен древни спомени. – После отишла третата пеперуда. Тя потопила едното си крило в пламъка и крилото ѝ изгоряло. Върнала се при другите и казала: Този пламък е нещо опасно, той носи само скръб. – И тогава най-старата пеперуда им казала: Пламъкът, това е нашата Истина. – И тя отишла, потопила се цялата в пламъка и изчезнала. И те я чакали, но тя не се върнала и нямало кой да им обясни що е Истина. Старата пеперуда изчезнала в своя вечен дом. Тя преживяла Необяснимото. Така се ражда истинският човек, приятелю. Този истински човек нищо не може да ти обясни. Той просто свети като Истината. Ще изчезнеш ли и ти някога в пламъка, или само ще разсъждаваш?
Нека да ти разкажа, приятелю, защото ти не си вещ познавач на тайната история. Ти лесно осъждаш, без да имаш Истината в себе си. И нека те спася от осъждането, което е твоят гроб. Има два вида черни адепти – Висши и нисши. Висшият черен адепт е извървял пътя на злото, но е имал тайните намерения на Светлината. И тайно по своя път той се е превърнал в Отломък от Истината. И ако ти си един добър човек, приятелю, въпреки добротата си не мисли, че той ще ти разкаже своя таен път към Истината. Той те смята за недостоен, приятелю. Тайната Любов към Истината е нещо, което трябва да се съхранява. Висшият черен адепт знае, че ако той разкаже своята тайна история, той ще изгуби нещо съществено от Истината. Но има и нисши черни адепти, приятелю. Те са имали скритите намерения на злото и затова те сега принадлежат на застоя, както и ти. Те призовават Сатана за свой бог и така са създали смъртта. Всеки, който си създава втори бог, умира в него. Всеки, който си създава втори бог, изгубва нещо от своята вечност. Той вече няма реална история. Понеже е поискал сам да се превърне в история, Реалността му е отнета. Нисшият черен адепт е пробуден за злото. Той се е отрекъл от Истината и затова злото е неговата смърт. Но знаеш ли що е Висшият черен адепт, приятелю? Той е приспал напълно злото в себе си и така е унищожил смъртта. Той има реална история в Единствения. Той е само наблюдател на злото. И понеже не твори зло, той вижда Блясъка на Истината във всички неща. Но ти със своята доброта, приятелю, не можеш да познаеш Тайната на Висшия черен адепт. Добротата е недостатъчна за прозрение. Но ако избереш пътя към Единствения, в теб постепенно ще се зароди нова Светлина. И ще дойде някога ден, когато тази Светлина ще ти обясни тайната история на нещата. Ние сме заобиколени от Тайна, приятелю. И затова не осъждай нищо, но търси, докато откриеш своя личен път към Единствения.
Историята на една скръб,
която се превърна в Светлина
Живееше в древността един черен адепт, наречен Армохал. Той смяташе да прекара живота си в усамотение, понеже твърде много обичаше знанията и тайните Ритуали. Но веднъж по пътя си той беше изненадан. Той срещна една красива девойка, в която се влюби. Армохал изведнъж разбра, че тя ще отнеме част от стремежа му, и той беше раздвоен. Прибра се у дома си и вместо да навлиза дълбоко в дебрите на тайното черно познание, той започна да прави заклинания и ритуали за спечелването на красивата жена, която беше срещнал. После дойде втората среща, при която те се влюбиха. По-късно те се ожениха и родиха им се две дъщери. Армохал беше искрен с жена си, той ѝ разказваше всичко за своите занимания. Дори ѝ показа в скритото си чекмедже някои от редките си и специални Книги, за които светът не знаеше. Той ѝ показа Книгата за Тайнството на Незнайния Ритуал от Ашавод Лаза, автор, неизвестен и досега. После ѝ показа Книгата на Скритите Изречения от Изихор. И още много Книги ѝ показа той, с това ѝ разкриваше сърцето си. Армохал имаше, освен многото Книги, много врагове и затова той смяташе да обучи жена си и двете си дъщери в тайното черно познание. Но случи се нещастие за неговия дом. Коварните врагове убиха жена му и двете му дъщери. Три дена Армохал беше като вцепенен. Нищо не ядеше. В живота му беше се явил нов и тайнствен смисъл, но враговете му го отнеха. И отвори той тайната Книга на Ашавод Лаза, и намери в нея ключа на своя проблем. После Армохал се концентрира толкова силно, че превърна себе си в дух и изпълни целия си дом със своя дух. Това беше заклинание за откриване на враговете му. И след два дена Армохал ги откри. Те бяха от групата на Черната змия. Те бяха и жестоки, и въоръжени. Бяха четирима. Но Армохал беше призовал в себе си най-древното и безпощадно зло, според както беше писано в Книгата на Ашавод Лаза. Това беше една от най-скритите Книги на света. Тя беше написана закодирано, и то на древния език Залихир. Никой не можеше да разчете тази Книга, защото тя беше написана само за Определените. Това бяха 30 същества от едно древно и прастаро Общество. То се наричаше Обществото на черната светлина. Само те познаваха тайния език, наречен Залихир. И така Армохал се озова в дома на своите врагове. Но те го познаваха и го очакваха. Те го заобиколиха с коварните си оръжия, но за Армохал това беше знакът на невежеството. Това беше знамение за безпомощност – така пишеше в Книгата на Скритите Изречения. Четиримата бяха сигурни в своята победа. Само Армохал знаеше, че тази сигурност е знак за провал. Те бяха спокойни и уверени. Но Армохал вече беше призовал водовъртежа на черната светлина. И изведнъж враговете му се вцепениха. Те забравиха не само оръжията си, те забравиха живота и изпуснаха живота. Армохал ги остави и си отиде в своя дом умъчнен. Той знаеше, че ще се справи с враговете си, но за първи път в живота си имаше такава скръб по изгубената си жена и разбра, че тази скръб е по-силна от Тайнството на черната светлина. Дълго време живя в скръб Армохал. И видя Най-Древният скръбта му, защото това беше скръб, изтъкана от Свещената Светлина на Любовта. И яви се Древният Глас в сърцето на Армохал, и каза му: Призови Името на Най-Древната Истина според както е писано в Книгата на Скритите Изречения и по-специално според Осмото Изречение. – И изпълни Армохал тайния Ритуал според както беше писано на тайния древен език Залихир. И тогава се случи чудото, което надмина очакванията на Армохал. Тайната врата на пространството се отвори за Армохал и той видя жена си и двете си дъщери напълно здрави и щастливи. Те също го очакваха в своя скрит свят и той видя, че те в тоя скрит свят са абсолютно неуязвими. Така Армохал позна Вечната Любов. Той разбра, че раздяла вече нямаше да има. Той позна тайния смисъл на живота. И още едно чудо се случи в дълбините на душата му. Тайната черна светлина си беше отишла от него. За близките и за другите той си остана черен адепт, но дълбоко в себе си и пред Лицето на Най-Древния той беше вече Висш черен адепт. Защо именно Висш черен адепт? Ще ти кажа, приятелю. Черен, защото съхрани в себе си нещо от Тайнството на злото, за да може това зло да раздава правосъдие за недостойните. И наречен е Висш черен адепт, защото по-дълбоко от това зло, останало в него, се криеха тайните намерения на Светлината. Ето що е Висш черен адепт, приятелю. Но нито светът, нито духовните хора познават тази Тайна. Животът е Тайнство, приятелю, и затова никога нищо не осъждай. Дори да си много духовен, приятелю, не осъждай и най-малката буболечка. Ти не знаеш нейното Тайнство и нейния Замисъл. Само Един знае това и Той е Най-Древният.
Из Книгата за Тайнството на
Незнайния Ритуал
Забранено е да правиш който и да е Ритуал без Истината в себе си.
Забранено е да обичаш каквото и да е без Истината в себе си.
Из Книгата за Тайнството на
Незнайния Ритуал
Най-чудният Ритуал, това е Пътят на истинското добро. Най-красивият Ритуал, това е Пътят на съкровения живот. Най-великият Ритуал, това е Мигът, при който човекът е изоставил и доброто, и съкровеното и се е слял с Истината.
Из Книгата за Тайнството на
Незнайния Ритуал
Любовта е Ритуалът на Живота. Премъдростта е Ритуалът на Светлината. Мистерията е Ритуалът на Незнайните неща.
Който живее в сътвореното, е син на този свят. Който живее в несътвореното, е чист Дух. Който е отвъд двата свята, е Мистерия, която не познава себе си.
Авор Хара – Виждане със Специални Очи
Тайният смисъл на живота може да се разбере само чрез това, което е наречено в Залихир Авор Хара, което значи Виждане със Специални Очи. Авор Хара, това е Виждането чрез най-древното, което е скрито в човека. Това, най-древното в човека, е наречено Алихим, което значи Искрата или още Несътворения Образ на Най-Древния в човека. Само който е стигнал до Несътворения Образ в себе си, има Авор Хара. Само който има Авор Хара, или Специалните Очи, вижда всичко в състояние на Божественост, без да се заблуждава. Авор Хара използва чистото сърце, чистия ум и Божествената душа с нейната интуиция, но за Дълбините в Древния Искрата няма нужда от тях. Авор Хара вижда в Невидимото, чете Неизразимото и е винаги в състояние на Божественост, защото подобното живее като подобното, защото Искрата е подобна на своя Баща. И самата Искра е скритият смисъл на нещата. Авор Хара е най-големият Дар на Древния. Когато Авор Хара е събудена, това означава, че Най-Древният ти е подарил Себе Си.
Авор Хирава – Очите на Търсача
Първите Основни Очи в човека, според тайния древен език Залихир, са изречени като Авор Хирава. Това са Очите на Търсача, това са Очите, които всякога търсят, това са Очите на непрестанното търсене. Но само определени същества могат да се домогнат до Основата, до Същността на Авор Хирава. За да се отворят специфичните Очи, наречени Авор Хирава, човек трябва да носи в себе си абсолютно чисти и свещени намерения. Който има лоши намерения, изгубва Авор Хирава. Авор Хирава се оттегля от него. Такъв човек придобива второстепенни очи. Той придобива очите Авох Хиравая. Това означава „очите, които търсят мъката“. Второстепенните очи са всякога болни, това е наречено още незнаене в търсенето. Но този, който има чисти и свещени намерения – в него все повече се настанява Духът на Търсача и той придобива все повече Авор Хирава. Това са Очите, които при среща с Лицето на Истината оцеляват и не само оцеляват, но придобиват нова сила на търсенето. И затова тези Очи са наречени Основни Очи. Намери своите Основни Очи, приятелю. И това е Авор Хирава.
Авор Хирала – Очите на Благостта
Има много Тайни в живота и една от тези Тайни е наречена Авор Хирала. Това са Очите на Благата вест. Наричат ги още Очите на Посланието. Авор Хирала носят такива Послания, които липсват дори и в Свещените книги. Това са меки и благи Очи отвън, с вградени твърди Принципи отвътре. Ако Авор Хирала, или Очите на Благостта, погледнат камъка, той вече няма да е същият. Тези Очи са пригодени да виждат невидимото. Тези Очи не се интересуват от видимостта на нещата, а от Душата на нещата. Например тези Очи виждат в камъка вода, във водата виждат камък – твърдина, в смъртта виждат зараждащия се живот, в живота виждат развитието на смъртта, в престъпника виждат скритата Искра. Те знаят, че когато дойде часът на Искрата, в престъпника няма да остане нито следа от зло и от дявол. И поради това Авор Хирала не се безпокоят за престъпника, защото знаят, че часът на неговата Искра още не е дошъл. Когато Авор Хирала видят човек с много тревоги, те му се радват, защото те знаят, че тревогите размътват човека, за да прояснят съзнанието му. Ако един човек с тревоги види човек с Авор Хирала, той веднага ще се успокои, защото в дълбините на душите си те са от един и същи род, а Очите на Благостта ще му напомнят за това. В Авор Хирала тече най-чистата Вода на Живота. Тази Вода е видоизменената Изначална Светлина. Велика награда за човека е да срещне в пътя на развитието си Авор Хирала, защото Очите на Благостта надминават думите.
Тайното наблюдение на Авор Хирала
Авор Хирала, това са Очите на тайното наблюдение. Когато тези Очи видят човек, който проявява грубост, те не осъждат грубостта, защото в тази грубост те виждат необходимия урок за обикновените очи, за обикновеното съзнание. Те знаят, че грубостта често идва при обикновените очи, за да преобразява нещо в дълбините на душата. Когато Авор Хирала видят човека на дребнавостите, те знаят, че този човек се нуждае от безбройните малки уроци на тези дребнавости. Дребнавостите са малките мъчители в живота, но има и големи мъчители. Например щастието е голям мъчител. Много рядко ще срещнете щастлив човек, който да е пълнокръвен служител на Истината. За Авор Хирала човекът на нещастието е по-благословен. Нещастието иска да спаси човека от неговото щастие, от голямото разточителство на енергия, при което щастливият изгубва себе си. Щастливият не знае на кого служи. Дори и когато вярва, че служи на другите, той е подведен. И затова идва нещастието. То иска да помогне на щастливия човек да открие своята истинска душа. Само там, където има една велика, пробудена душа, Авор Хирала вижда пълнота, освободена от щастие и нещастие и изпълнена с Истина. Този, който е придобил Авор Хирала, не е този, който си губи времето с щастие и нещастие. Човекът на Авор Хирала е търсител единствено на истинските неща. Човекът на Авор Хирала има отвъдно виждане. Ето защо Авор Хирала са Основни Очи, Очи на Същността.
Очите на Реалността и второстепенните очи
Според древния таен език Залихир има 10 Основни Очи и 20 второстепенни очи. 10-те Основни Очи са тези Очи, които са търсили Истината милиони години и накрая са произлезли от самата Истина, защото всеки, който търси Истината, произлиза от нея. 20-те второстепенни очи символизират отдалечаването от Истината. Това са очи, които са търсачи на световете, търсачи на най-различни пътища, но не на Пътя. Например второстепенни очи са Авиха Мая – това са очите на лъжата. Древният Закон гласи, че всеки, който търси лъжата, ще бъде убеден в своите заблуждения. Авиха Мая всякога виждат нереалното и затова те са наречени второстепенни очи. Древният Закон гласи още, че всеки, който е избрал второстепенното, се е самонаказал. Така е казано в Книгата на Скритите Изречения. Там е казано още, че който има лъжа в себе си, е изгубил слуха си за Истината. И накрая ще ви кажа: Никога не убеждавай човека на лъжата, че в живота съществува Велика Истина, защото с това ще го заблудиш още повече. Който твърдо е избрал лъжата, ще бъде убеден единствено от безбройните страдания, които лъжата ще му донесе. Такъв е пътят на Авиха Мая – второстепенните очи.
Из Книга на Скритите Изречения –
раздел „Виждане в мрака“
В мрака няма светлина, не търси в мрака светлина. В мрака ще откриеш единствено Образа на Бога. Това е твоят Дух. Това е вечно сияещата Искра. Светлината е само светлина, приятелю, а Искрата е Сиянието над световете. Бъди Сияние, а не светлина.
Из Книга на Скритите Изречения –
„Виждане в мрака“
Само мракът може да те осветли, приятелю. Без мрака ти ще се заблудиш в своята собствена светлина. Твоята собствена светлина е по-лоша от мрака. И затова Най-Древният е допуснал мрака. Самият мрак не може да ти разкаже за Сиянието, но ще те заведе при него. Най-важното е да бъдеш спасен от собствената си измислена светлина.
Из Книга на Скритите Изречения –
раздел „Хлябът на Реалността“
Ако ти си нечист, приятелю, тогава дяволът ще те изпълни със своите безбройни заблуждения. Ако ти си нечист, приятелю, тези заблуждения ще станат твоя ежедневен хляб. Докато ти си нечист, приятелю, не търси Бога, защото Той ще бъде за тебе една голяма опасност. Щом си нечист, първото, което трябва да потърсиш, е чистотата. Само чистият може да яде Хляба на Бога.
Из Книга на Скритите Изречения –
„Хлябът на Реалността“
Ти казваш, че всичко около тебе е шум. Това не е шум, приятелю, това е твоята нечистота. Ако ти беше чист, от този шум щеше да създадеш музика. И тази музика щеше да бъде храна за Сърцето ти. Намери своята храна, приятелю. Търси правилно своята прехрана.
Из Книга на Скритите Изречения –
„В търсене на Сърцето“
Ти си чудно същество, приятелю, особено когато казваш, че искаш да обичаш цялата Вселена. Че ти нямаш Сърце, приятелю. Ти не познаваш Сърцето си. Веднъж видях как ангели влязоха в сърцето ти и те се чудеха какво да правят в него. Ти говореше за Възвишеност, а намеренията ти бяха от човешки по-човешки. Знаеш ли колко пъти си смущавал тези ангели? Ти нямаш Сърце, приятелю, а само мечти. Дори и мракът се отвращава от мечтателите. Намери Сърцето си, приятелю. И ако ме питаш къде е то, ще ти кажа. То е в тебе, но ти не си в него.
Из Книгата на скритите Изречения –
„Напътствия към ученика“
Ако искаш да станеш ученик, трябва да превърнеш целия си ден в училище. Ако твоето училище е съставено от 23 часа и 59 минути, ти не си ученик, приятелю, ти си човек на света. Защото в тази решителна минута ти си се превърнал в зло. Училището е съставено от 24 пълни часа.
Из Книга на Скритите Изречения –
„За Истината“
Има само един път към Истината, приятелю. За да влезеш в този път, ти трябва да забравиш що е ден и що е нощ, ти трябва да забравиш що е добро и що е зло, ти трябва да забравиш що е здраве и що е болест. И ако ти си обхванат от Истината, ще забравиш всичко това. При това условие нито болестта ще те тревожи, нито злото ще те смущава. Обхванатият от Истината забравя света, но минавайки през него, той е буден. Да бъдеш обхванат от Истината – това е началото, приятелю.
Из Книга на Скритите Изречения –
„Напътствия към ученика“
Ученикът трябва да следва естествения си път. По този път именно той ще стане истинско същество, защото по този път няма подражания и традиции. Когато ученикът стане истинско същество, най-лошото нещо, което той може да направи, е всякога едно добро за света. Докато доброто на обикновения човек е в най-добрия случай една злина. Първо стани истинско същество, а после не ще можеш да правиш нищо друго, освен добро. Истинският човек дори когато не прави добро, то тече от него.
Из Книга на Скритите Изречения –
„Напътствия към ученика“
Ученикът пътува към себе си. Търси себе си, ученико! Пътувай към себе си! Докога? Докато изчезнеш напълно. Когато изчезнеш напълно, в теб ще изгрее Духът. Този Дух е себепознанието. И макар че тебе няма да те има, ти вече ще познаваш себе си. Който е познал себе си, има Духа на нещата.
Из Книга на Скритите Изречения –
„Напътствия към ученика“
Ако искаш да бъдеш истински ученик и ако си попаднал по невнимание в рая, там ще срещнеш едно старо изсъхнало дърво. Трябва да знаеш, че на това дърво има няколко развалени ябълки и една прегърбена змия. И както винаги тази змия ще се опита да ти пробута една хубава развалена ябълка. И ако ти си истински ученик, ще ѝ кажеш: Не виждаш ли, че тази ябълка няма сок в себе си, няма живот? Изяж я ти, изяж собствената си смърт. Аз търся за себе си друга храна. – Можеш да кажеш още на старата змия: Това дърво не е поливано. Няма ли вода наоколо?
Из Книга на Скритите Изречения –
„Виждане в мрака“
Да имаш светлина в себе си, приятелю, това означава да виждаш навсякъде красотата на нещата. Красотата на нещата е нещо, което радва, но не спасява. Не спирай до красотата, приятелю. Продължи към дълбините на нещата. В дълбините ще срещнеш мрака – твоят таен приятел. Само той ще ти даде виждането. Вече няма да виждаш красотата на нещата, но ще виждаш Духа на нещата. Да виждаш Духа на нещата, това е спасение, приятелю, защото Духът е Коренът на всички неща. От днес нататък красотата няма да те заблуждава.
Из Книга на Скритите Изречения –
„Виждане в мрака“
Всички човешки същества пътуват към собствения си мрак. Още от рая те са посяли този път и сега трябва да го извървят. Съжалявам, че не мога да ви опиша точно какво се е случило в рая, защото по него време аз не бях в рая. Но въпреки това имам да ви кажа нещо. Всички човешки същества пътуват към собствения си мрак. Едни стигат до него, но не могат да го познаят и остават в тъмнина. Други стигат до него, прегръщат го и стават Светлината на света. Само който е прегърнал мрака, може да се освободи от него.
Из Книга на Скритите Изречения –
„Виждане в мрака“
Ти си интересен човек, приятелю. Живееш в света, правиш много неща и все се натъкваш на трудности и несгоди. Ти дори не знаеш, приятелю, че тези трудности и несгоди са малките светлинки на живота. Трудностите, приятелю, искат да събудят твоя Дух. И когато Духът ти се събуди, тръгни устремено към най-голямата трудност – собствения ти мрак, за да можеш да го изгориш, приятелю. Този мрак е твоят изгубен рай. Този мрак е твоето наследство от рая. Трябва да го изгориш напълно, приятелю. И за това ще ти трябва единствено Дух. Само Духът може да те спаси от мрака на рая. Щом се спасиш, приятелю, никога повече няма да стъпиш в рая. Ще живееш единствено в Духа си. Раят ще ти се чуди, а мракът ще ти се възхищава. А ти ще имаш за тях, приятелю, една истинска, широка усмивка, защото ти извървя пътя към Тайната на своя Дух.
Из Книга на Скритите Изречения –
раздел „Въведение в Мъдростта“
Има четири вида Мъдрост. Първата, това е духовната Мъдрост. Втората, това е Съкровената Мъдрост. Третата, това е Божествената Мъдрост. Четвъртата, това е Неизповедимата Мъдрост. Първата Мъдрост започва, когато човек се отделя от материята и света и тръгва към Сърцето си. Втората Мъдрост започва, когато човек се отделя от Сърцето си и тръгва към Душата си. Третата Мъдрост започва, когато човек се отделя от Душата си и тръгва към Духа си. Четвъртата Мъдрост започва, когато човек се отделя от Духа си и тръгва на път към Ор-Охалир. Това означава Скритият Учител. Ор-Охалир е Единственият, Който знае пътя към Ар-Арахама. На езика Залихир това означава Предхождащият Древностите. Той е наречен още Предревният. Само Скритият Учител знае пътя към Предревния и само Той може да заведе Духа на Своите Избрани при Нозете на Ар-Арахама. Но този път не е просто път. Той е безконечен. Той ще отнеме много времена и епохи. Историята на света и вселената ще се прекъсва много пъти, докато Духът на Избраните ще пътува все понавътре и все по-навътре към Скрития Учител и после оттам към най-великото Видение, което е наречено Нозете на Ар-Арахама. Това е един символ, който означава, че тук се раждат Учителите на Мъдростта. Оттук нататък започва началото на съвсем друга Вечност. Това е Мистерия, която се разкрива само на тези Учители. Това е тяхната награда от Ар-Арахама. Може ли някой да си представи колко величествен е пътят на Мъдростта. Не, приятелю – нито тези, които съществуват, нито тези, които не съществуват. Защото пътят към Ар-Арахама е по-велик от самата Мъдрост.
Из Премъдростта на Скритото Братство
Има една тайнствена дума. Тя произлиза от един още по-тайнствен език. Този език се нарича Авинор. Това е един от изгубените Свещени езици. Когато Атлантида още не съществуваше, Авинор беше. Тайнствената дума, за която става въпрос, е Амолахар. На езика Авинор тази дума означава Премъдрост. Но за да стигнеш до този Дом на Премъдростта, трябва да изгубиш себе си, приятелю, на всички нива. Защото твоето начало е райската градина. На езика Авинор думата за всеизвестната райска градина е Узахир – тя означава Свещен гроб. Дори и да се върнеш обратно в Узахир и дори и да започнеш да се храниш само с най-чистата храна от Дървото на живота, ти ще си още много, много далече от Премъдростта. За да се приближиш до Нозете на Амолахар, ти не трябва да имаш никакъв дом. Това означава, че ти трябва да пречистиш напълно ума, сърцето и душата си, за да ги изоставиш. И чак тогава твоят Дух ще се превърне в Изначалната Неродена Искра. Това е наречено Бялата Точка. Оттук нататък ти си вече в началото на Амолахар – Премъдростта. Бялата точка е мярката, че вече имаш начало. Досега ти все си имал край. Но отсега нататък ти си вечно начало в самия себе си. Бялата Точка е Тайната на себепознанието, но това е мярка по-висока от човешкия и от духовния свят, защото, приятелю, и ангелите, и архангелите, и още много над тях нямат себепознание.
Истинският човек има Авор Хава – това са Очи от Огън. Този Огън е Отломък от Великия Разум, това е Разумът на Истината. За Авор Хава няма тайни във вселената. Тези Очи проникват навсякъде и остават незабелязани. На Авор Хава Истината е дала самата себе си. И затова тези Очи познават Тайната, скрита в Тайната.
Авор Дара – Незнайната степен на Специалните Очи
Трудностите са създадени, за да ги преодолееш. Щастието е създадено, за да го отстраниш от пътя си. Съдбата е създадена, за да се извисиш над нея. Светът е създаден, за да се освободиш от него. И когато сториш всичко това, ти все още няма да си достоен да видиш Истината. Но тогава, Сине Мой, ще дойде онова голямо изпитание, което ще те направи достоен за Истината. Тогава твой гост ще бъде нещо велико, Сине Мой. Твой гост ще бъде мракът. Мракът е създаден, за да го пронижеш, защото само този, който прониже мрака, може да вижда отвъд него. Само той придобива Авор Дара – Специалните Очи. Това са Очите, виждащи отвъд мрака. Само този, който е пронизал мрака, може да вижда. Само виждащият е господар на себе си. Който е господар на себе си, Истината го ръководи.
Пътят към Истината преминава през бездната
Според Скритата Древност са съществували четири прастари елемента, които са създали световете, и един скрит и тайнствен елемент, който символично е наречен Авародон. Понеже не може да бъде описан, той е бил наречен Бащата. Но ние го наричаме Авародон. Авародон е много повече от Баща. Четирите прастари елемента са негови деца. Тези елементи са водата, тъмнината, хаосът и бездната. Водата е свързана с радостта, която ограничава. Тъмнината е свързана със заблужденията. Хаосът е свързан с катастрофите и безпорядъка, а бездната е свързана с най-дълбоките изпитания. Бездната е, която въвежда съществата в дълбините на нещата. Всеки, който се е завърнал в дълбините си, се намира само на една крачка от Авародон. Но нека да ти кажа, приятелю. За да стигнеш до дълбините си, трябва да минеш през бездната. Но бездната се състои от три вида мрак. И ето, ти сега узна пътя към Истината.
Пътят на Синовете на Втория Принцип
към Авародон
Всеки, който иска да се завърне при Авародон, трябва да премине през трите вида мрак – трите деца на бездната. Тези три деца са видимият мрак, невидимият мрак и незнайният мрак. Но преди да стигнеш до тези три изпитания, ти трябва да пречистиш, приятелю, словото си, мълчанието си и тишината си. Докато не си ги пречистил, ти ще си все още във владенията на водата, тъмнината и хаоса. И ето, приятелю, аз ти говоря, а ти слушай и разбери. Първият мрак е видимият. Той обхваща твоята окръжаваща среда, света и вселената. Вторият мрак обхваща твоята вътрешност, съществата, които живеят в тебе и нисшите същества във вселената. И най-накрая третият Мрак – той е Тайнство и граница, той е неведомият Мрак. Преодолееш ли го, преодоляваш и границата и излизаш отвъд вселената. Нека мракът да не те тревожи, приятелю. Това е само едно очертаване на пътя. Но ти, приятелю, запомни, че трябва да придобиеш чистото слово, духовното мълчание и святата тишина. Това са трите сили, които ще те заведат при Авародон. Когато придобиеш чистото слово, Авародон ще прибави към него нещо от своята Светлина и силата на твоето слово ще бъде многократно умножена. Когато придобиеш духовното мълчание, Авародон ще ти даде нещо от своя Дух и силата на твоя Дух ще бъде умножена. И накрая, когато придобиеш святата тишина, Авародон ще ти даде нещо от своята Незнайност и тогава силата на твоята Незнайност ще бъде умножена. Сам Авародон е създал бездната, за да я победи, за да я преодолее заедно с теб. Изпълни своята част и Авародон ще ти подаде ръката си. А твоята част е Чистота, Разум и Незнайност. Който е изпълнил това, познава Авародон. А който го познава, става Единороден – роден от Авародон. Авародон е Бащата на всичко съществуващо и несъществуващо.
Тайнството Искра и нейният Път към Незнайната Мистерия
Всяка Искра е специфично несътворена. Но тя е длъжна да премине през определените ѝ изпитания. Искрите от Втория Принцип преминават през трите вида мрак. Искрите от Първия Принцип преминават през трите вида светлина. Искрите от Третия Принцип преминават през трите вида бездна. След като всички Искри преминат през третото си Върховно изпитание, само тогава те придобиват собствената си Абсолютна Реалност. Но има един Мрак – Неведомият Мрак. През този Мрак всички Искри трябва да преминат. Този Мрак е, който обединява всички Искри в Единството на Великия Древен.
Трите вида мрак, или Пътят към Божествената съдба
Както всички Искри от Втория Принцип, така и аз, Азира, по Пътя си към Най-Древния трябваше да премина през трите вида мрак. Първият мрак, това е външният мрак. Това е тялото, тъмнината, близките и времето. Когато ги напускаш с Дълбочината си, с Духа си и с ясното си съзнание, чрез това съзнание ти се освобождаваш от първия мрак. Ако нямаш това ясно съзнание, ти можеш да ядосаш мрака и тогава той ще отнеме нещо от същността ти. Само на ясното съзнание никой нищо не може да отнеме. После следва преминаването през втория мрак. При втория мрак трябва да се освободиш от своята вътрешност, от своите скрити желания. И ако тук запазиш ясното си съзнание, ти се освобождаваш напълно от втората си душа, която по невнимание си създал. Това е твоята нисша душа и нейните обитатели, които тя сама си е създала. Нечистите желания са създатели на втората ти душа. Отделяйки се от мрака на нечистите си желания и инстинкти, ти се завръщаш с ясно съзнание в своята неродена Душа. Така ти се освобождаваш и от втория мрак. После следва третият Мрак. Този Мрак е незнайният Мрак. Ти не го познаваш, приятелю, той е Тайнство. Това е твоят специфичен път. Той не може да се обясни дори от този, който преживява сблъсъка с незнайния Мрак. Но има две неща, които мога да ти кажа, приятелю. Всеки, който е издържал този изпит, е разбрал, че в третия Мрак е било скрито Слънцето на живота. Когато се превърнеш в това Слънце, тогава ти ставаш Чист Дух. И тогава в недрата на твоя Дух от само себе си се самовъзпламенява Искрата. Ти си вече свободен, приятелю, защото вече имаш право да познаваш своя Баща. Това е твоята Божествена съдба, приятелю.
Седмата заповед на Ава Торот:
Бъди Мрак, който е скрил Слънцето в себе си!
Бъди Мрак в своето Тайнство. Бъди Мрак, за да можеш да осветиш своя път. Бъди Мрак, за да познаеш своето скрито Слънце. Мракът е най-надеждното прикритие на Слънцето. Този свят е свят на прикритието, но ти бъди по-дълбок от самото прикритие. Бъди Мрак и ще осветиш себе си. Не си ли разбрал, приятелю, че без Мрака ти никога не би познал Слънцето. Всяка истинска Светлина се е зародила от Мрака. Бъди Мрак, за да познаеш неговото Тайнство. Всеки, който е прегърнал Мрака, се е родил в Слънцето. Бъди Мрак – това е Седмата заповед на Ава Торот. Защото без Мрака всички остават заблудени в своята светлина. Не се страхувай, приятелю, защото ще дойде ден, когато Мракът ще изкорени всичките ти заблуждения. И тогава твоят Мрак ще засвети по-силно от всяко външно слънце. Това е Тайнство, приятелю. Навлизай все по-надълбоко в себе си, приятелю, докато изчезне външната светлина, докато изчезне и вътрешната светлина и докато стигнеш до дъното на Мрака. Твоята Любов към Истината те отвежда там. Тогава, приятелю, дори и Мракът ще изчезне. Тогава ще се зароди Слънцето, което никога не си виждал. Това Слънце Посветените наричат Истина.
Казано е: Стреми се към онази Скръб, която ще те заведе при Истината. Коя е тази Скръб, приятелю? Тази Скръб е сътворена от много времена и епохи. Това е твоята древна карма, приятелю. Това е мракът, който ти си създал. Този мрак се проявява като една огромна Скръб. С тази своя Скръб трябва да се срещнеш, приятелю. Това е твоето собствено творение. Всеки трябва да се срещне с това, което е създал. Всеки е длъжен да прониже тази Скръб, но не всеки може да стори това. Слава на този, който има Велика Любов, защото неговият устрем ще се превърне в стрелата, която пронизва древната Скръб. И ето, приятелю, това е завръщането в Изначалието. Ти си вече Реалност от Реалността, понеже стана господар на своето творение. От днес нататък ти си Светлина в самия себе си.
Страдай, приятелю. Страдай, докато се завърнеш в себе си. Страдай, докато се завърнеш в своя Център. Страдай, докато се завърнеш в своята собствена Разумност. Защото това е целта на страданието – да станеш Разум. И само тогава, когато станеш Разум, ще бъдеш достоен за Великата Скръб. Само достойният може да превърне Великата Скръб във Велика Любов. Това, приятелю, е Любовта, която обхваща всички светове. Това е единствената Любов, която има в себе си Велик Разум.
Има само един път. Това е пътят към Истината и той е по-реален от реалността. Този път води към едно единствено Място. Тук, на това Място, и нереалността, и реалността замлъкват, защото те и двете са пречка. Това Място, приятелю, е наречено на езика Залихир Авохар Тара. Това е Мястото, което търсиш. Това е Мястото, където трябва да отидеш. В сравнение с Авохар Тара всички други места са пустиня. Върни се в своя Дом, приятелю. Върни се в своята Крепост. Авохар Тара означава Виждащата Тишина. Това надминава всички видове Посвещения. Авохар Тара е Великото Място.
Радост, която не те поучава, изостави я. Страдание, което не те облагородява, изостави го. Любов, която не те превръща в Мрак, изостави я. Послушай съвета ми, приятелю. Избери си радост, която те поучава. Избери си страдание, което те задълбочава. Избери за себе си онази Любов, която ще те заведе в дълбините на Мрака. От този Мрак, приятелю, се е родила Зората на световете. И ако ти искаш да станеш един от Синовете на Зората, трябва да пронижеш този Мрак, за да се родиш отново. Роденият изново превъзхожда всички думи. Той носи в себе си не думите, а Говора. Говорът, това е присъствието на Тишината. Само Бог има този Говор и Той го дарява на Синовете на Зората. Да станеш Син на Зората, това е Свещена цел, приятелю. Синът на Зората е присъствие на нещо по-дълбоко от самата Вечност.
Из Мъдростта на Изихор –
Най-древната Буква
Познаваш ли, приятелю, азбуката на Мъдростта? Това не е азбуката на света, приятелю. Нима Най-Древният, Който е скрит в Мистерията, може да бъде ограничен от азбуката на който и да е език? За Най-Древния във вселената не съществува азбука, нито някакъв език. Но има, приятелю, една тайнствена азбука на Мъдростта. Това е Праезикът. В най-древния Език, или Праезика на Ватаните, първата Буква е символът на Най-Древния. Тази Буква е най-дълбокото явление. В азбуката на Мъдростта това е изразено по най-великия начин. Това е изписано само като една чертичка, която означава минус. Това е най-древната Буква. Това е Буквата на Великия и Незнаен Мрак. Тази Буква отговаря на числото едно – единственото Начало. Тази първа Буква няма име, защото е Началото. Тя има само значение. Минусът означава: нито живей, нито умирай, нито съществувай. По друг начин казано: бъди Търсач и бъди достоен да достигнеш до Незнайния Мрак. Само Търсачът може да достигне до Незнайния Мрак. И само Търсачът може да го прониже, защото силен е само Духът на Търсенето. И затова той пронизва Мрака. Само този, който е пронизал Незнайния Мрак, може да има Начало. Който е пронизал Мрака, придобива част от Светлината на Праезика. Той придобива познанието за първата Буква на Праезика. Това е частица от азбуката на Мъдростта. Първата Буква, това е символът на Най-Древния. Но съществата, народите и световете не харесаха тази Буква. Те спуснаха две линии върху минуса и така се получи буквата А. Но това е вече измислена буква. Това е буквата на изкуствената светлина. С любовта си към тази изкуствена светлина съществата, народите и световете изгубиха азбуката на Мъдростта. Те изгубиха Праезика и с това изгубиха връзката с Прадревния. И сега вярват в някакъв бог и в някаква измислена светлина. Не познават съществата, народите и световете Праезика. А Прадревният стои сам и ги очаква с разтворени Обятия. Това са Обятията на най-великата и неизповедима Любов.
В най-древните времена е съществувало на неразбуления Ватански Праезик Име за Най-Древния. Това Име се е изричало като Авахома. Най-трудното нещо било как да се преведе тази Дума. Тази Дума е създала много спорове в най-древния свят. Учените и специалистите имали много мнения, но нямали авторитет. Религиозните имали много знания, но нямали душа. Мъдреците имали много идеи, но когато ги питали за произхода на тази Дума, те не могли да я обяснят. И тогава трябвало да слезе този, който създал Думата. Той слязъл сред тях по времето на едно голямо събрание и спор за Думата. Той застанал сред учените, специалистите, религиозните и мъдреците и всички разбрали, макар че не го познавали, че той е единственият авторитет. Всички замлъкнали и очите им се насочили към този, който стоял пред тях. Неговото присъствие означавало, че той познава ключа на Думата. Той се обърнал към всички и започнал да говори: Аз създадох Думата Авахома. Тази Дума не може да бъде разбулена, защото тя е Дума от Първия Праезик на Ватаните. Законът в този Праезик е, че неговите думи всякога остават забулени. И ако някой разбере тази Дума, то Тайната ѝ остава. Дори вселената има дъно, но Праезикът на Ватаните няма. Но понеже аз съм създал Думата, ще ви разбуля малко Тайната ѝ. Авахома означава, че ТОЙ – Най-Древният – е Светлинен Мрак. Светлинен, защото цялата Светлина Му принадлежи, и Мрак, защото Светлината Му е толкова изобилна, че от нейния излишък неизбежно се е създал Мрак. Понеже в Светлината Му обитава нещо по-дълбоко от Светлина, то е наречено Мрак. В този Мрак може да оцелее само Той и тези, които Той е избрал. В Авахома Посветените не могат да оцелеят. В Авахома са оцелели само 24-те Старци. Аз съм Четвъртият от тях. Има Владетели на Тайните и на Мистериите и те са 24-те Старци. Този, който ме изпрати да ви говоря, е Великият Мрак, защото само този Незнаен Мрак може да ви посочи Пътя към Светлината. Този Път е наречен Авахома. Авахома е Този, Който превъзхожда Дълбините на нещата, и Мракът е Неговата Заключена Светлина. – И поклони се Четвъртият Старец, и се скри в Тишината, така както Тишината е скрита всред световете. Така завършва нашата история. И всички присъстващи разбраха, че в живота има Тайни Нетленни и че една от тези Тайни е Авахома. За нас остана само следата на Тишината и Духът на Търсенето, защото само Търсачът може да се домогне до „Началото и Края на нещата“. Но не е ли Краят друго Начало, тайнствено Начало, което всякога ще ни ръководи към своята Безпределност? Така завършвам историята си аз, Изихор, от времената на Първия Праезик на Ватаните.
Повикал Изихор своите трима ученици, за да ги изпита. И казал им: Кажете ми коя любов е най-важната в живота. – Първият ученик казал: Любовта към слънцето. Аз вярвам, че любовта към слънцето ще ме обновява вечно, докато в един чуден ден и аз стана слънце и започна да обновявам света. – Вторият ученик казал: За мен най-важната любов е любовта към водата. Любовта към водата постоянно ме освежава. Водата постоянно ме чисти, докато в един чуден ден аз стана Син на Чистотата. Аз вярвам, че само чистият може да служи. – Третият ученик казал: За мен най-важната любов е любовта към себе си. Аз вярвам, че само тази любов облагородява. Всеки, който обича себе си, първо ще облагороди себе си и после ще раздава от Светлината на Благородството на другите. – И тогава Учителят Изихор им казал: По този път, ученици мои, доникъде няма да стигнете. Има само два вида любов, които превръщат човека в Мистерия на живота. Първата любов, това е любовта към Върховния Мрак, докато в един чуден ден се сблъскаш с Тайната на този Мрак. И ако издържиш в този сблъсък, в теб се заражда нова вселена, нов Дух. Ти вече се превръщаш в Дух, освободен от старата вселена. Само освободеният може да служи на старата вселена, защото той е преобразил нейния мрак. Той служи с Мистерията на своя Дух. Втората най-важна любов е любовта към Нищото. Който има тази любов и който е удостоен да стигне до Нищото, той вече не може да бъде служител на хората, нито на старата или на новата вселена. Той става служител на Най-Древния. И Най-Древният навлиза в него и той става Мистерия. Той е надминал началото и края на живота. Той изоставя словото. Той служи с двата си вида Тишина. Първата му Тишина съдържа в себе си онова Присъствие на Духа, което е отвъд външната и вътрешната вселена. А втората му Тишина няма в себе си никакво Присъствие. Тук, в тази Тишина, дори и Духът си е отишъл. Останал е само Най-Древният. Останала е само Великата Тишина. Тази Тишина е предхождала всички сътворени и несътворени светове. На древния език тази Тишина е наречена Алмейра. Това означава Несъществувание или Бездънна Бездна, или още Бездна от Безкрайност. Дори и Духът не може да понесе това. Тук Духът има само два избора: или да се завърне към световете и да съхрани себе си, или да стане завинаги Тишина.
Злото се прекланя само пред Възродените
Когато злото съществува в един свят, това означава, че тези, които живеят в този свят, са изгубили Достойнството си и Духа си. Ето защо злото има велика мисия. То атакува всички хора, които са изгубили това Достойнство. И само тези, които се родят отново във Величието на своето Мъдро Достойнство, ще получат отново Духа си. Само пред този Дух злото тайно се прекланя. Злото обича само Възродените.
Тайната е Душата на нещата,
Мистерията е Духът на нещата
Велико нещо е Тайната, но въпреки това тя е само въведение. На езика Залихир думата за Тайна е Ахайма. Тя означава „Това, което е докоснато от Светлината“ и още „Това, което говори с Неизразим език“. Тези, които са постигнали нещо от Тайната, това са тези, които са минали през втората степен на мрака, през духовния мрак. Те са постигнали себепознание, но без да се познават. Минавайки през Тайната, те са се докосвали до Неизговоримата Светлина. Такъв е пътят на Ахайма. Тези, които са приели Истината за свой Вечен път, те дълго време ще минават през Ахайма. И някога, когато бъдат благословени от Най-Древния, те може да станат достойни за третия Мрак. Тогава те ще бъдат въведени от Тайната към Мистерията. Тайната не е нещо, което се разкрива и което се познава. Тя е нещо, което се преживява от Душата. Тайната се загатва на Душата, а Мистерията се загатва на Духа. Тайната е среща с Истината, при която човек разбира своя път. Мистерията е среща с Истината, но Истината на самия Древен. Тайната е свързана с Истината на света и на вселената, а Мистерията е свързана с Истината на Най-Древния. Мистерията извежда човека извън вселената. И пътят на Тайната, и пътят на Мистерията са неразгадаеми.
Осмата заповед на Ава Торот:
Не познавай себе си!
Осмата заповед на Ава Торот е: Не познавай себе си. Този, който е познал себе си, се отделя от Тайната и от Мистерията на живота. Този, който е познал себе си, се влюбва или в живота, или в смъртта. И той започва да служи или на живота, или на смъртта. Най-великото нещо в живота е да не познаваш себе си. Най-великото нещо в живота е да бъдеш Мистерия. Този, който успее да изпълни тази най-върховна заповед, той има Ключа за Най-Древния. Това е най-великото благо – да влизаш в Мистерията по свое Съкровено желание. Бъди Мистерия и Вратата към Най-Древния ще ти бъде отворена. Бъдещето на всички същества е скрито в тази дума – Мистерия. Съществата нямат друго бъдеще, освен Мистерията.
Преминаването през Върховния Мрак – завръщане в Прародината
Всички същества трябва да минат през Върховния Мрак, защото в края на нещата всички трябва да бъдат родени с Рождението от Четвърта степен. Върховният Мрак символизира най-сгъстената Светлина на Древния. И всички, преминавайки през този Мрак, ще се завърнат в Аварир. Това е тайно название на Прародината. Тук, в Прародината, ще се образува Мистерията на най-новата Вселена. Тази Прародина се нарича още Великото Черно Слънце. В Прародината Вторичните Искри и Първичните Искри ще бъдат равностойни. Те ще си подадат ръка. И Най-Древният ще се оглежда в тях. Това ще бъде едно завръщане в Корените на Първата Слънчева Раса.
Който се покорява на Истината,
става самия себе си
Вървял един човек в пустинята, но срещнал по пътя си смъртта. Смъртта му казала: Искам да те взема при себе си. – Покорил се човекът, смъртта го взела, но дори и тя не разбрала, че този човек се изплъзнал от нея. Покорството е по-силно от смъртта, приятелю. Вървял си този човек през пустинята и по пътя си срещнал живота. И казал му животът: Искам да те взема при себе си. – Покорил се човекът и влязъл в живота. И дори и животът не разбрал как този човек се изплъзнал от него. Покорството е по-дълбоко от живота, приятелю. И продължил човекът по пътя си в пустинята, и срещнала го по пътя Истината. Казала му Истината: Искаш ли да дойдеш при мене? – И покорил се човекът, и влязъл в Истината. И станал човекът Безсмъртен като самия себе си. Той узнал Безсмъртието си. Той знаел вече, че смъртта и животът са ограничения и че само Истината освобождава. Той узнал себе си. Той се покорил на Истината и Истината му се покорила. От този ден нататък те заживели заедно. Това е наречено Безсмъртие.