Част 2
Живял някога, в най-древни времена, Вседревният Дух Уахира Танка. След като всички светове били създадени, липсвало само едно нещо – животът, който да обитава тези светове. И решил Вседревният Уахира да създаде нещо прелестно, нещо, което да е изпълнено с енергия и живот. И тогава излъчил Той от Себе Си много Искри и изрекъл „Ахар Аваха“, което означавало „Летящи Души“. Така Искрите се облекли с крила. И полетът им бил устремен към Високото. Те чувствали, че някъде много нависоко живее техният Баща. Видял Уахира стремежа на Летящите Души, стремежа на безбройните крила да Го достигнат. И разнесъл се Глас от Престола на Свещената Тайна, и безбройните крила утихнали, за да го чуят. Тогава Вседревният Уахира Танка казал: Ето, вижте трите Планини. Първата символизира Земята, втората символизира Небето. А третата символизира Края на нещата – това е най-високото Място и тези крила, които се извисят до най-високото Място, ще бъдат наречени Уахира Хава. И полетели безбройните крила към Великата цел. Но по пътя нагоре голяма част от летящите души не могли да издържат. Студът бил толкова голям, че сковавал полета им. И тогава тези Души-птици се завърнали долу и били наречени земни птици. А какво се случило с другите Души-птици? Те издържали на студа и надминали неговите граници. Но попаднали в света на топлината и тя погълнала техния полет. И затова те били наречени небесни птици. Видял Уахира, че една Птица продължавала да лети. Тя издържала на големите изпитания, които носели студът и топлината. И долетяла тази Птица до Края на нещата. И слязъл тогава при нея Уахира Танка, и казал: Кое е това, което те доведе до Мен? – Тогава Птицата казала: Забравих напълно студа и топлината. Исках да стигна до най-високото Място. И знаех, че на най-високото Място има едно единствено изпитание. Знаех, че ако мога да го издържа, ще докосна Видението на Вседревната Тайна. – И тогава Уахира Танка попитал Птицата: Кое е това върховно изпитание, което е Краят на нещата и което ти искаш да издържиш? – Тогава Птицата казала: Това последно изпитание е Авахала – Безкрайната самота. И аз влизам в тази Безкрайна самота завинаги, защото това е зовът на моите крила. И ако издържа това изпитание, ще се превърна в Птицата на Вседревната Тайна. – И казал Уахира Танка: Ти стигна до Края на нещата и сега Аз ти дарявам Вечното Безмълвие. И в това Безмълвие ти ще носиш в себе си Безпределната Пълнота, защото твоята самота беше една празнота, която Аз изпълвам със Себе Си. – И казал още Уахира Танка: Ето, погледни тази Светлина. – А тази Светлина била толкова Ослепителна, че Птицата била изпепелена и останал само Духът ѝ. И тогава Духът ѝ се облякъл с нови крила, чисто бели крила – крила, които блестели като Ослепителната Светлина. – Казал тогава Уахира Танка на Своята Птица: Понеже ти издържа най-великото изпитание, изпитанието на Безкрайната самота, ще се наречеш Уахира Хава – Птицата на Безмълвието. Няма говор в Изначалната Тишина и никой не може да споделя Вседревната Тайна. Само Тишината може да я сподели.
Поучение за най-скъпото от Авал Мавара
Събрал Авал Мавара своите Синове и ги попитал: Кажете ми, Синове мои, кой е този, който придобива най-скъпото в живота? – Първият казал: Този, който постоянно се стреми. – Тогава Авал Мавара казал: Светът е пълен със стремящи се хора, но най-скъпото остава далече. – Вторият казал: Трябва постоянно да мислиш за най-скъпото. – И решил Авал Мавара да изслуша и другите си Синове. Третият казал: Най-скъпото е това, което не можеш да издириш. – Четвъртият казал: Най-скъпото е това, което никога не можеш да докоснеш. – Петият казал: Най-скъпото е да имаш любов към природата. – Шестият казал: Най-скъпото е това, което те ръководи. – Седмият казал: Най-скъпото е това, в което се завръщаш. – И тогава Авал Мавара казал: Синове мои, всичко, което казахте, това са разумните пътища на вашите души. Според мен най-скъпото нещо е Истината. За да постигнеш Истината и да може тя да се влее в тебе, ти трябва да изгубиш всичко, абсолютно всичко, дори и пътя си, и стремежа си, и любовта си, и водителството си, и сърцето си, и живота си. И когато изгубиш напълно всичко и си съхранил само своето Достойнство, тогава Истината ще се яви. И ти ще осъзнаеш, че не си достоен за нея, но ще разбереш, че си Избран. Само този, който е изгубил всичко, дори и своето собствено Достойнство, може да оцелее в Истината. Истината е неговото единствено Достойнство.
Авал Мавара –
„Никога не разбирай Истината“
Само в самотата можеш да оцелееш. Само в самотата можеш да се възродиш. Само в самотата можеш да придобиеш своята Възраст. Това е твоята Древност. Не означава ли Възрастта възвишение над твоя ръст? Това възвишение се случва само в самотата. Само в тази самота Истината се ражда. Истината се ражда, когато си достигнал своята Възраст. В тази Възраст, която е твоята Древност, Истината се ражда в теб. Тя се ражда, ти я преживяваш, но не я разбираш. Който иска да разбере Истината, остава нероден. Никога не разбирай Истината. Преживей Истината. Това преживяване е по-дълбоко от всяко разбиране. Това преживяване става в твоята самота. И това преживяване е единственото, което може да изпълни твоята самота с Най-Великото нещо в живота, което е Неразбирането на Истината. Само тези, които не са разбрали Истината, могат да се родят от нея. А тези, които са разбрали Истината, са родени от смъртта. Роденият от смъртта не прави грях, защото няма по-голям грях от това да си роден от смъртта.
Искаш ли да разбереш, приятелю, Тайната на Живота? Това наблюдение, приятелю, е Тайната на всеки истински Шаман. В това наблюдение Шаманът си изработва онова Видение, което е истинската украса на живота му. На езика на Шаманите наблюдение означава Видение на Реалността. Ето едно наблюдение на Шамана Уахибу. Той дълго време наблюдавал Тайната на едно цвете. И какво открил? Той открил първо, че коренът му е потопен в мрак. Но какво произлязло от този корен? Красота от цветове. И второ, попитал себе си Шаманът: Как цветето изтръгна тези цветове от мрака? И трето, питаше себе си Шаманът: Откъде дойде това ухание? И тогава Шаманът чу Гласа на Уахира Танка, Великия Дух. И каза Гласът: Уахибу, ако и ти съумееш да влезеш в собствения си Корен, ще видиш, че Мракът е най-скритото добро на живота. И ако разбереш това, ще превърнеш себе си в цветове и ухание. Аз, Уахира Танка, съм Същността на Мрака. И ако Ме познаеш, ще придобиеш Светлината Ми. И запомни, Уахибу: Моята Светлина е скрита в най-дълбокия Мрак. Ако Ме попиташ защо, ще ти отговоря: За да я дам на най-достойните.
Никога няма да срещнеш Индианец, който по цял ден спи в своята шатра и който се оплаква от съдбата си. Силата на Индианеца е в това, че той е устремен в трудностите на живота. Индианецът не казва: Защо ми дойдоха тези трудности? – Той е разбрал, че в трудностите е скрито одухотворяването на човека. В Индианското Предание е казано: Търси себе си в трудностите. И открий себе си в най-голямата трудност. – Още е казано: Използвай трудностите, за да станеш подобен на Светлината. – Ето, това исках да споделя с вас.
Когато реката тече, и моят живот тече. Когато реката не тече, моят живот продължава да тече. Защо моят живот продължава да тече? Защото моят Баща е Уахира Танка.
До края на живота си аз мислих, че живея. Накрая на живота си аз открих, че летя. Не всеки, който живее, лети. Но който лети, живее. Отсега нататък няма да живея, но ще летя.
Аз не търся красотата на живота, защото тя е навсякъде около мен и в мен. Аз само наблюдавам как тя се увеличава. И нищо друго не мога да направя. Единственото, което ми остана, е Поклонът пред Уахира Танка.
Аз търсих само едно в живота си и нищо друго не търсих. Аз търсих само Уахира Танка. Аз бях целият въвлечен в това търсене. И животът ме откри, смисълът ме откри, красотата ме откри. А аз търсех само едно: Уахира Танка. И нищо друго не търсех, защото не знаех какво друго да търся.
Полетът, който достига до Великия Баща
Открий пътя си и тогава ще откриеш живота си. Открий живота си и тогава ще откриеш смисъла, който си търсил. И най-накрая вземи живота в дясната си ръка, смисъла в лявата си ръка и се устреми като Орел в Уахира Танка. – Тогава Великият Баща каза на този, който успя в полета си: Понеже ти разбра пътя си, ще те направя Вожд на племето Оаха. – Това е племето на търсещите пътя си.
Аз съм този, който търси себе си. Аз съм този, който трябва да намери себе си. Когато намеря себе си, аз ставам член на своето племе. Когато намеря себе си, аз вече имам дълг към своето племе. А когато изпълня дълга си към своето племе, аз ще знам, че освен себе си, ще съм намерил и своя Баща. Аз знам, че ще се завърна при Уахира Танка. Уахира Танка е Бащата на моята Тайна.
Сърцето, което търси своя Баща
Всичко, което виждам, е все Ръката на моя Баща. Всичко, което виждам, е все идея на моя Баща. Всичко, което виждам, е отразеното Величие на моя Баща. Не аз съм виждащият, а Сърцето ми, което търсеше своя Баща. Всяко Сърце, което търси своя Баща, бива докоснато. Този, който е докоснат, получава не Видението, а Откровението на Видението.
Да търсиш, значи да бъдеш намерен
Докато аз търся своя Баща, Той ще ме учи. Докато аз търся своя Баща, Той ще ме одухотворява. Щом постоянно търся своя Баща, Той ще ме намери. Да съм намерен, ето моята Свещена цел. Да търсиш, значи да бъдеш намерен.
Легенда за Наследниците на Вятъра
Решил Вождът Аяхо да събере всичките си Воини, за да си покажат те уменията и да си избере той от тях свой заместник. Аяхо желаел дълбоко в себе си да избере най-бързия и най-достойния. И казал на своите Воини: Нека всеки от вас да ми покаже своите умения. – Четирима били тези, които решили да покажат воинските си умения. Първият Воин казал: Аз съм най-бързият. – В този миг една сърна бягала в далечината и той изпратил веднага бързата си стрела. Сърната паднала. Стрелата отнела движението ѝ. После излязъл вторият Воин. Той казал: Аз съм най-бързият. – Изневиделица се явил ястреб, но бързата стрела на втория Воин го пронизала и той паднал бездиханен. Стрелата отнела диханието му. После излязъл третият Воин. Той казал: Аз съм най-бързият. – Явила се изневиделица пеперуда и веднага изпратил той стрелата си, и пеперудата останала с едно крило. Стрелата отнела полета ѝ. Явил се четвъртият Воин. Попитал го Аяхо: Ти на какво си способен? – Тогава Воинът отговорил: Аз съм най-бавният. Никога не бих стрелял по сърната. Не ми е нужен животът на ястреба. И не ми трябва пеперуда с едно крило. Ако искам да бъда най-бързият, аз ставам изведнъж бавен. И превръщам себе си в Слух, защото искам да чуя единствено Гласа на Вятъра. Това, което ми каже Вятърът, е винаги най-достойно. Щом слушам Гласа на Вятъра, не са ми нужни бързина и умения. Ако моят Вожд ми каже: „Изпрати стрелата си срещу врага“ – аз ще послушам първо Гласа на Вятъра. И ако Гласът на Вятъра ми каже: „Скрий стрелата си“ – аз ще го послушам. И дори врагът да ме убие, аз ще Го послушам. Но кой може да убие този, който слуша Гласа на Вятъра? – И тогава Вождът Аяхо казал: Ето, ти си Достойният Избраник. Ти си Наследникът на Вятъра. Ти си Синът на Вятъра. И понеже си най-бавният, ти се оказа бърз като Вятъра. – И после Вождът Аяхо се обърнал към племето и казал: Станете всички Наследници на Вятъра.
Аз не съм птица, за да летя. Аз не съм цвете, за да цъфтя. Аз не съм пътник, за да вървя. Аз съм – за да благодаря.
За този, който търси Уахира Танка, пространството е обсипано с цветя. А този, който е влюбен в Уахира Танка, получава Видения. Видението е Откровение за влюбените в Уахира Танка. Откровението посочва пътя, който трябва да извърви Синът към своя Баща. Откровението е Дарът за влюбените в Уахира Танка.
Предание за пътя на отдадените
Веднъж Шаманът Авахи решил да изпита своя шестгодишен син. Той му дал две малки пръчици, които били съвсем еднакви. И казал Авахи: Кажи, сине мой, каква е разликата? – Тогава синът на Шамана казал: Трябва да преспя заедно с тях и утре ще ти отговоря. – И сутринта, когато станал, той отишъл при баща си, показал му двете пръчици и му казал: Сега ще ти разкажа. Ето, виж двете пръчици. – Едната била счупена на две, а другата била здрава. Замислил се Шаманът какво иска да каже синът му. Тогава синът му казал: Нали виждаш, счупената се различава от здравата. Ние всички се раждаме и носим в себе си Свещената енергия на Уахира Танка. Но някои пречупват тази енергия на две. Те се отдават или на семейството си, или на себе си. Те се пречупват на две. А искаш ли да знаеш за здравата пръчица? Това е пътят на отдадените на Уахира Танка. Това са онези Индианци, които имат само една идея. Те съхраняват Свещената си енергия и я отдават само на Него. Те са изправени дори и когато са на смъртно легло. Те никога не умират прекършени. Те живеят с Достойнство и умират с Достойнство. Те са правата пръчица, която държа в дясната си ръка. Всичко това, което ти казах, трябва да го изживея. Достатъчно е през целия си живот да запазя своята пръчица здрава. А когато животът ми тук на земята завърши, в Отвъдното ще ти разкажа още повече за Свещената пръчица, защото дотогава ще съм преживял много неща заедно с Уахира Танка. И тогава отговорът ми ще съдържа нови богатства – богатствата, идващи от мъдрия опит. – Тогава Старият Шаман казал: Ти си Достоен син. Бъди Достоен до края на живота си, защото нашето племе се нуждае единствено от правата пръчица.
Когато цветята цъфтят, бъди наблюдател. Когато цветята ухаят, бъди поклонник. Когато цветята увяхват, бъди съзерцател. Когато цветята изчезват, долови Гласа на Тишината, долови Невидимото. Цветята дойдоха от Невидимото. Техният Баща ги изпрати във видимия свят, за да научат нещо и да се завърнат при онова слънце, което никога не залязва. Във видимото ще се учиш, а в Невидимото ще ухаеш. Това е разбраният път.
От хиляди години Те търся. От хиляди години пътувам към Тебе. И ти ми даде Дар. Ти ми даде най-скъпия Дар. Ти ми даде страдание. И узнах аз, че моето и Твоето страдание е нещо общо между нас. Страданието издълба в мен голяма рана, но тази рана се превърна в Дълбочина. И в тази Дълбочина аз Те открих завинаги. В тази Дълбочина аз видях един още по-скъп Дар – твоята Усмивка. Сега тя свети постоянно в мен, защото съм Твой Син и Твоя Радост. Сега вече знам, че Ти си моят Вечен Приятел. Другите те наричат Уахира Танка. Аз Те наричам просто Неизменния Приятел.
Превърни сълзите си в Свещена Вода
Сълзи ли имаш в очите си, приятелю? Да, сълзи виждам, приятелю. Превърни ги в Свещена Вода, защото само Свещеното ще те заведе при Уахира Танка. Не е ли скрита Вечна Радост в тези сълзи?
Нашето племе живееше задружно. Но изведнъж нападна ни непосилен глад. И топеше се племето ни, и изчезваше все повече от лика на земята. И роди се тогава в нас Свещен помисъл. Когато Уахира Танка не ни дава храна, Той иска да ни даде Себе Си. Той иска да ни даде Тайната Си, която аз нарекох „Третия бряг на реката“.
Искаш ли да стигнеш до „Третия бряг на реката“? Тогава откажи се от всичко човешко в себе си. И още нещо: откажи се и от душата си. Пожертвай душата си, докато тя изчезне напълно. И тогава ще станеш Дух от Духа на Уахира. Тялото и душата ти бяха само спътници. Сега вече ти си Любовта на Всемира. И дори и звездите, и слънцата може да ти завиждат, защото Синът на Уахира живее в „Третия бряг на реката“.
Гладът е най-големият ти приятел
Едно от най-ценните неща на света, това е гладът. Гладът иска да те очисти от всичко ненужно, защото само когато си очистен, ще получиш Видението на Великия Дух, Когото ние наричаме Уахира Танка. Гладът не атакува само ненужното в тебе. Той атакува и самия тебе, защото ти си изменил на своята природа и от Син на Слънцето си станал човек. Гладът е най-големият ти приятел, изпратен от Уахира Танка. Той ще те преследва, докато се освободиш от всичко човешко в себе си. А който се освободи от човешкото в себе си, се превръща в Син на Уахира Танка. И той никога вече не изпитва глад, защото храната му е Духът на Уахира.
Реката е родена, за да пътува към Уахира Танка. Дъждът е роден, за да напоява земята на Уахира Танка. Детето е родено, за да познае своя Баща. Орелът е роден, за да познае висотата на Уахира Танка. А защо е родено дървото? Дървото е родено, за да си изработи онова търпение, което ще види Уахира Танка. Търпението е Видението на нещата. Индианецът трябва да стане като дървото.
Съзерцание за връщането при корена
Защо пада листото? Защо вятърът носи листото? И къде вятърът носи листото? Защо листото изминава толкова дълъг път? И къде най-накрая ще стигне листото? Дългият път се оказва най-късият път. И ето, листото е паднало в подножието на своя корен.
Къде трябва да търсиш Уахира Танка? Къде се намира Уахира Танка? И къде ще Го откриеш? Уахира Танка, това е просто твоят път. Уахира Танка, това е твоето духовно развитие. Трябва ли да Го търсиш? Защото ти вървиш с Него. Трябва ли да Го търсиш, след като Той те е родил? Заслушай се в своето Дихание. Не е ли това Диханието на Уахира Танка.
Шаманите са родени от Неземна Вода. Шаманите са родени от Несътворената Вода. Шаманите са родени от Незримия полъх на Вятъра. Шаманите са родени, за да придобият Тишината. Тишината е единственият наблюдател на сътворените неща.
Съзерцание за Този, Който е повече от пътя
Само който извърви пътя си, ще бъде роден. Само който извърви пътя си, ще бъде преобразен. Само преобразеният ще види Уахира Танка. Който е видял Уахира Танка, той вече няма път. Той живее насаме със себе си. Той живее в уединение с Тайната на живота. Той живее в Уахира Танка. Трябва ли му път на този, който живее в Уахира Танка? Уахира Танка е повече от пътя.
Само Той извървява пътя към Себе Си
Мислиш ли, че ти си този който върви по пътя? Този, Който те води, е вървящият. Твои са само стъпките. Ти само пътуваш. Но само Той извървява пътя към Себе Си. Позволи на Уахира Танка да извърви пътя Си в теб.
Защо племето слуша своя Вожд? Вождът живее в Реалността на Невидимото. Кой е този, който заживява в Реалността на Невидимото? – Само докоснатият от Невидимото. Кой е докоснат? – Само Достойният. Само Достойният може да ръководи племето по пътя към Великия Дух. Вождът е Вожд, когато е проникнал във Великия Дух. Той е живял за Великия Дух, той е воювал за Великия Дух, той е умирал за Великия Дух. А всеки, който е умирал за великия Дух, е заслужил своето Достойнство. Който е заслужил своето Достойнство, е наречен Вожд.
Предание за Достойното завръщане
И разказваше Старият Шаман историята на своя баща, която беше научил от майка си. Това се случило по време на война. Племето трябвало да защити своето Достойнство. Но войната била неравна. Белите били много добре обучени и много добре въоръжени. В тази неравна война загинали почти всички Индианци. Малцина са останалите, които помнят тази война... И ще ви разкажа това, което ми беше предадено. След като баща ми бил пронизан от много куршуми, последните му думи били: О, Великий Дух, вземи ме в ръцете Си, защото само в Твоите ръце преживявам правилно себе си. Само тогава съм пълен с Твоя Покой. – А когато един от смелите Воини, наречен Уану, умирал, последните му думи били: Колко е радостно, че се завръщам при Тебе, защото Ти си моят Дом, Уахира Танка. Завръщам се при Теб, за да живея в Твоя Дух. – Тогава измежду малцината останали живи се изправила майка ми и казала на белите: Вие загубихте войната, защото ние съхранихме Достойнството си. В живота има само една победа: да съхраниш Достойнството си докрай. Достойнството е по-силно от оръжието. Уахира Танка обича Достойните.
Колко дълго пътувах в света и доникъде не стигнах. Може би трябваше да оставя Вятърът да извърви пътя в мен.
Аз пия само от една Вода – от Водата на Вятъра. И лъчите на тази Вода ме опиват със своя простор. Вятърът е течаща Зора.
Не очите ми гледат красотата. Не е сърцето ми, което вижда нещата. Душата ми е, която се вглежда. Душата ми е, която вижда. И виждам само Вятъра, който разнася красотата.
Потърси Ме извън себе си и ако се възхитиш, ще Ме откриеш в сърцето си.
В страданието има вложена Тайна. Който издържи страданието, се домогва до Тайната. В Тайната няма страдание. Остава само Песента.
Колкото и високо да летиш, съблюдавай скромността. От скромността зависи дали ще съхраниш крилата си. Който е изгубил скромността си, е разрушил крилата си. Той е като птица без полет. Да нямаш полет, значи да си загубил смисъла на живота. Полетът, това е името на стремежа.
Видя ли очите ми? Това не са моите очи. Те принадлежат на Вятъра. Не гледай очите ми. Аз се намирам в сърцето си. В сърцето си аз изживявам своята Тайна. Всеки, който има очи, не може да види Тайната на сърцето си. Сърцето е по-старо от очите.
Ти не си създаден, за да познаеш Истината. Ти си създаден, за да преживееш Истината. Когато преживееш Истината, ще имаш Океани от живот. Ако искаш да познаеш Истината, ще останеш извън живота. Тогава ще разсъждаваш за нея, ще я търсиш, но Духът на Океаните няма да го има.
Ти самият си Изворът на живота. Защо чакаш да дойде дъждът? Дъждът е толкова беден, а Изворът е толкова богат, толкова безкраен. Но къде си ти?
Върви по пътя си, докато откриеш Слънцето на своя живот. Когато откриеш слънцето на своя живот, вече няма да вървиш по своя път, защото Великият Дух ще те ръководи и ще ти покаже това, което е по-дълбоко от пътя.
Върви със земята, плувай с водата, лети с вятъра и живей с огъня. Но никога не спирай да търсиш своя Велик Баща. Той те чака повече, отколкото е твоето пламтящо търсене. Когато се завърнеш при Него, ще разбереш това по Неговата Усмивка.
Знаеш ли от какво е съставена твоята Душа? Твоята Душа е съставена от Искрите на милиони Слънца. И затова, когато Душата ти се усмихва, ти чувстваш, че си огрян от незнайни светове. Когато Душата ти се усмихва, милиони Слънца се заглеждат в теб.
Ако аз мисля за Великия Дух, Великият Дух се е загледал в мен. Ако аз жадувам за Великия Дух, Великият Дух ме е потърсил. Ако аз умирам за Великия Дух, Великият Дух се е зародил в мен.
Ако Го потърсиш в цветето, ще видиш Усмивката Му в цветето. Ако Го потърсиш във водата, ще видиш Усмивката Му във водата. Ако Го потърсиш в себе си, ще видиш собствената си Усмивка. Запитвам те: Чия е тази Усмивка?
Легенда за Вожда Муагумба – Летящият Воин
И разказваше Старият Шаман Легендата за Вожда Муагумба. И младите Воини слушаха внимателно, защото искаха да узнаят нещо за легендарния Вожд. Шаманът казваше: По природа Вождът Муагумба, наричан Летящият Воин, беше много вдълбочен и мълчалив. Той не беше от тези, които показваха уменията си. Той беше толкова мълчалив, че някои от племето се питаха дали е жив и какво прави. Те знаеха, че могат да разговарят с него само когато бъдат повикани. Той живееше в царството на Мълчанието и оттам черпеше своята сила. Той не обичаше дори да воюва. Но когато воюването беше наложително, както се случи преди време, когато войната с белите не можеше да се избегне, той излезе пред своите Воини и каза: Смели Воини, изправени сме пред битка на живот и смърт. Белите са три пъти повече от нас и много добре въоръжени. Но ние сме по-силни, защото имаме Любовта към Великия Дух. Трябва да бъдем много смели и бързи, за да може Великият Дух в нас да изкове победата. Днес те не приеха нашето примирие и затова подгответе оръжията си и над всичко подгответе Духа си. – И продължи Старият Шаман: Още помня Великата битка. Вождът Муагумба така беше разположил своите Воини, че белите толкова много се объркаха, та не знаеха накъде да стрелят. Дори започваха да се взират в небето и оттам да очакват Воините на Муагумба. Това взиране траеше секунди, но то именно отнемаше живота им, защото смелият Муагумба летеше с Духа на Вятъра. Белите толкова бързо биваха поразявани, че в изненадата си не разбираха какво се е случило. И падаха един след друг. През това кратко време тези от белите, които се осъзнаваха, вече имаха по една стрела в гърдите си. Муагумба беше научил своите Воини да използват мига. Докато неговите Воини изпращаха стрелите си, Муагумба лежеше близо до белите. И нито белите го виждаха, нито неговите Воини. Той лежеше абсолютно неподвижен и това го скриваше от погледа на всички. За да вдъхне нова смелост всред своите Воини, не му трябваха движения и знаци. Съществуваше само един звук и този звук преливаше Дух у неговите Воини. Този звук беше връзката. И когато Муагумба извикваше мощното си „Ахууууу“, това беше изненадващият знак. Тогава неговите Воини изведнъж се издигаха от храстите и моментално залягаха на земята, без да изпращат стрелите си. За белите това беше моментът да стрелят. За Индианците това беше моментът да изчезнат. Така белите бяха затегнати в железен обръч, защото те отново не знаеха по какво да стрелят. А оръжието на Муагумба винаги беше изненадата. И той винаги умееше да я използва. В миговете на изненада човекът е отделен от себе си, той не може да мисли бързо, той не е цялостен, той е раздвоен. И именно тогава Муагумба летеше като вятър. Поразяваше враговете си и отново заставаше неподвижен. – И каза накрая Старият Шаман: Муагумба беше Велик Воин. Той беше Летящ Воин, той беше Летящ Вятър. И знаете ли защо беше Велик Воин? Защото той не обичаше войната. Той обичаше единствено Великия Дух и се учеше само от Него. И Великият Дух го научи да бъде бърз като Него и неподвижен като Него. А кой може да изпревари бързия и да открие неподвижния? Бързината е победа, а неподвижността е по-бърза дори от бързината. Това беше подвигът на великия Муагумба. Той и сега е все още сред нас. Макар и вече много стар, той още живее там, до голямата скала. И ако отидем сега заедно да го видим, няма да видим в него бързината и могъществото му, но ще видим в очите му един чуден Покой – Покой толкова стар, колкото Покоят извън времената. Това е нашият Вожд.
Изпитанията, които запалват Светлината
Когато нямаш изпитания, проявявай доброто. Когато имаш изпитания, проявявай Душата си. А когато дойде най-голямото изпитание на твоя живот, провери дали имаш Дух. Ако имаш Дух, ще видиш Усмивката на Уахира Танка. Който е видял тази Усмивка, той е придобил и собствената си Усмивка. Такъв човек е запалил вътрешната си Светлина.
Този, когото страданията почитат
Когато си смел, страданията не те обичат много и рядко те навестяват. Когато си дързък, страданията още по-малко те обичат. Те се чудят на твоята дързост. Те се чудят с какви очи да те погледнат. А когато се превърнеш целият в Дух, страданията вече те почитат.
Познаваш ли Духа си, приятелю?
Страданията ме облагородиха. Любовта към моето племе ме пресътвори. Духът ми ме извиси. Сега наблюдавам живота и смъртта и те не могат да ме докоснат, защото животът и смъртта са само слуги на Духа.
Посрещни малкото изпитание с усмивка. Посрещни голямото изпитание с Любов. И най-накрая посрещни последното изпитание, смъртоносното изпитание, когато си пронизан и животът ти е изтекъл – посрещни това с Духа си и ще видиш, че смъртта дори не те е докоснала. Когато гледаш с очите на Духа, ще видиш, че смъртта никога не се отнася за тебе, а животът е само един път, който трябва да извървиш. И преминавайки през смъртта, ще достигнеш до себе си. Не обърквай себе си с тялото си. Тялото е твоята сянка.
Да се пожертваш, не значи да живееш. Да се пожертваш, не значи да умреш. Да се пожертваш, значи да изпълниш Дълга си към Великия Дух. Този Дълг е Свещен. Пред Свещения Дълг и животът, и смъртта са сенки. Не е животът, който ще те заведе при Великия Дух. Нито смъртта има власт да те заведе. Само Свещеният Дълг отваря Вратата към Него. Който няма Свещен Дълг, живеейки умира и умирайки умира, и всичко това е напразно. Защото кое е по-скъпо от Свещения Дълг към твоя Баща?
Ти можеш да надминеш дори и подвига
Подвиг е, когато си посветил живота си на своето племе. При това условие не е важно дали ще живееш или ще умреш. Не е важно дали заслугите ти към твоето племе са големи или малки. Но който се е посветил на Уахира Танка, той живее в Духа си. Това е нещо повече дори и от подвига.
Аз стоях до моя приятел камъка и тихо се разговаряхме. И каза ми камъкът: Ти си щастлив, защото можеш да се движиш и можеш да търсиш това, което ти е необходимо. А аз съм вкаменен. Стоя си на едно място и съм заключен в себе си. Какво да правя, приятелю? – И казах на камъка: Има само един начин да се превърнеш в движение, в живот. Трябва много да плачеш. Трябва толкова много да плачеш, че да се превърнеш целият във вода. И само тогава ще потечеш, приятелю. Животът е най-великият и свещен Дар. – И видях сълзите на камъка.
Течеш ли към собствената си Древност?
Не само реката тече. И ние течем. И видях в реката мой приятел. Тя също търси себе си, тя също пътува към себе си. И аз, и реката течем заедно към собствената ни Свещена Древност. Някои наричат тази Древност „Океанът на живота“, други я наричат „Източникът на живота“, трети я наричат „Духът на живота“. Има ли значение всичко това, ако аз съм се завърнал у дома?
И спомням си, беше много отдавна, когато наблюдавах дървото, което беше посетено от Зората. И появи се Зората неусетно. И озариха се всички клончета на дървото. Всяко клонче светеше със собствена прелест, със собствено достойнство. И казах си: Когато Зората посети човечеството, всички ще бъдем озарени в самите себе си. А какво представляват озарените клончета? Това е братството, което ни очаква. Но всеки трябва да е готов да посрещне Свещената Зора, защото тя ще дойде неусетно.
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Тревата, която тихо расте, можеш ли да я чуеш? Вятърът, който невидимо те докосва, можеш ли да го видиш? А откъде идва Истината, можеш ли да определиш посоката ѝ. Ще ти кажа, приятелю. Истината расте в теб тихо като тревата и идва невидимо като вятъра. Но Истината няма посока, приятелю. Тя не идва от никоя посока. Тя е изпълнила цялото пространство и всички светове. Дори и когато не искаш да я видиш, тя е тук, приятелю.
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Ние всички сме потопени в Истината. Ние всички сме удавени от Истината. Само трябва да се съживим в нея. Съживяването е виждането.
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Когато ти обичаш Истината и когато времето е много лошо и мрачно, не си ли забелязал, приятелю, че Слънцето ти се усмихва? Когато обичаш Истината и когато страданието те посети, не си ли забелязал, приятелю, че Истината те държи за ръка и те води към себе си? Защо не си забелязал това, приятелю?
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Знаеш ли, приятелю, че Истината постоянно те търси? Ти може би имаш някакви други цели. Но знаеш ли, приятелю, че Истината иска да ти даде нещо много повече от всички твои цели? Какви са твоите цели, приятелю?
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Водата, която те очиства, не говори. Вятърът, който те освежава, не говори. Слънцето, което те огрява, не говори. Истината, която те ръководи, не говори. Не е ли това, приятелю, по-ясно от всеки говор?
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Не ме ли познаваш, приятелю? Защото от милиони години Аз съм все с теб. Не ме ли познаваш, приятелю? Защото от милиони години Аз раста заедно с теб. И не знаеш ли, че Аз искам да си мой Вечен Син? И затова Аз съм всякога с теб.
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Пътувай, пътувай, пътувай, приятелю. Търси, търси, търси, приятелю. Вглъбявай се, вглъбявай се, вглъбявай се, приятелю. Докато изчезнеш, приятелю. И тогава ще разбереш, че си се превърнал в Изначалната Светлина. Сега вече ти си Светлината на света. И сега вече мога да ти кажа: Иди, Сине Мой, и учи народите на пътя, който си извървял. Твоето присъствие ще ги учи, а думите ти ще бъдат като Светлината. Само Светлината има право да ръководи.
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Питаш ме какво съм Аз. Аз съм като малката росна капка, в която светят хиляди слънца. Аз съм като малкото цветенце, в което се вглеждат всички небеса. Аз съм като малкото поточе, което никога не спира да си играе със себе си. Животът е една Велика игра, приятелю. Ти видя ли капката, цветето и поточето? Ако не си ги видял, напразно си живял. Ако си ги видял, видял си Моята същност. Това са Моите три лица. Аз съм скрит в трите си лица.
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Аз съм пътят към себе си. Аз съм пътят към собствената си дълбочина. Аз съм Истината, с която вечно се сливам. Това е просто твоят път, приятелю.
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Когато, приятелю, очите ти са угаснали от много страдания и дори, приятелю, очите ти да са се превърнали в мрак, заражда се нова Светлина – Светлина, която преди страданията си нямал. Само от мрака се заражда твоята безкрайна Светлина. Не беше ли мракът твой приятел?
Из Свещената поезия на Авал Мавара
За да летя във въздуха, не са ми необходими крила. Аз летях, преди да се родят крилата. Истината, това са моите крила. Всички други крила объркват моя полет.
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Не съм ли аз птица, летяща свободно в простора? Не съм ли аз бяло облаче, плаващо свободно в небесата. Не съм ли аз Вечна Душа, пътуваща към собствената си Истина? Да, всеки е на път към самия себе си.
Из Свещената поезия на Авал Мавара
Истината всякога ни търси, а ние всякога се крием. Но ще дойде ден, когато само нея ще търсим. И толкова много ще я желаем, че ще изгубим себе си по нея. Да се изгубиш по нея не означава да я намериш. Но стига ти да живееш заедно с нея. Това е Дарът на Истината към теб.
Ти можеш да Го чуеш в послушанието си
В Душата ми се реят безбройни ветрове и всички ми говорят на своя език. Попитах себе си кого да слушам. И каза Душата ми: Има само един Вятър, който трябва да чуеш. Това е Най-Древният Вятър. Той не се движи като другите ветрове. Той е спрял напълно своето движение. В този Вятър няма звук. Той е станал напълно неподвижен, защото е поискал да чуе молбата ти. Този Вятър е толкова тих, толкова утихнал в дълбината си, че само с едно велико послушание можеш да Го чуеш. Ако успееш да Го чуеш, твоята Тишина ще бъде изпълнена с Неговото Величие.
Толкова много обичам Водата. Море от Вода – и тази Вода е като Майка, която постоянно ме зове. Тази Майка постоянно се грижи за мен, постоянно ме чисти. И когато напълно бъда очистена, тя ще ме заведе при Великия Баща. Само Майката на нещата може да ни заведе при Великия Баща.
Когато Любовта е слязла на земята, тя се е превърнала във Вода. Тази Вода аз я наричам Майката на нещата. Погледни как сухата земя очаква Водата. Погледни как обеднялата земя жадува за Водата. Погледни как земята поглъща Водата. Тази земя, това си ти. Вярвай в своята Майка. Тя е, която ще утоли твоята велика жажда със себе си.
Отдаването, което води до Същността
На какво си се отдал, приятелю? И знаеш ли на какво да се отдадеш? Защото само който се отдава, придобива. Достатъчно е да се отдадеш на росната капка. Ако тя навлезе напълно в твоето чисто съзнание, ти ще откриеш Величието на Вселената. И тогава ти ще решиш къде да живееш – дали във Вселената, дали в своя малък свят или в Тайната отвъд Вселената. Ти можеш да живееш във Великото само ако разбереш Същността си. В момента, в който си разбрал Същността си, вече е все едно дали ще живееш във Вселената или отвъд нея, защото навсякъде ще виждаш Величието на Незнайния Замисъл на нещата. Ти вече си Избран и няма значение в кои светове ще живееш.
Поучение за потушаването на скръбта
Веднъж Старият Шаман запита своя ученик: Увахи, какво правиш, когато скръбта те е обхванала? – И тогава Увахи рече: Когато скръбта ме е обхванала, аз мисля за храбрите битки, които е водило нашето племе, и за онази смелост, която се заражда в нас и която ни освобождава от обикновеното. Щом сме извън обикновеното, скръбта я няма. – Тогава Старият Шаман каза: Има и много други начини, Увахи, за потушаване на скръбта. Ще ти кажа един от тези начини. Аз ставам сутрин рано и в полумрака отивам да посрещна Величието на Живота. И знаеш ли кого посрещам там? Древната Зора. Уахира Танка ни изпраща Зората. В това Велико Видение на Зората няма нужда от спомени за времена на храброст. А скръбта сякаш е отмита напълно. При тази среща със Зората ти изведнъж си спомняш, че си Син на нещо неизмеримо по-велико от всички наши подвизи. Да осъзнаеш, че си Син на Древната Зора, означава завинаги да се лишиш от скръбта. А ние, Увахи, всички сме Синове на Древната Зора.
Вдъхновението е повече от крилата
Не се опитвай да летиш с крила, приятелю. Ти имаш Вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Ти имаш Вдъхновение, за което всяка птица би ти подарила крилата си.
Аз съм път към самия себе си. И ти, приятелю, си път към самия себе си. Никога не следвай друг път, защото ще изгубиш Същността си. Твоят собствен път ще те заведе при Древната Зора. И само тогава ще видиш това, което си търсил. Това е твоят Духовен Велител.
И разговарях веднъж с Уахира Танка. И попитах Го: Какво да правя, за да стигна до Тебе? – И каза ми Уахира Танка: Не разчитай на доброто и изстрадай злото. И доброто, и злото носят само страдания. – Тогава какво да направя със страданието? И мога ли да го избегна? – И каза ми Уахира Танка: Всеки, който избягва страданието, не може да стане истински Индианец. Страданието трябва да го пронижеш, така както твоят лък пронизва жертвата. Страданието се жертва за теб, а ти трябва да се пожертваш за Истината. Всеки, който се е пожертвал за Истината, е пронизал страданието. Само така ще бъдеш близо до Мен. Стрелата на Истината е най-острата стрела.
Попитал Старият Вожд любимия си син Ахивал: Кажи ми, сине, кое е най-красивото нещо в твоя живот? – И казал Ахивал: Най-красивото нещо в моя живот е мракът, мракът на страданието. В мрака на голямото страдание аз открих себе си и в мрака на голямото страдание аз се отрекох от себе си. И сега служа само на едно Същество – Великия Дух. Служа и на теб, Вожде мой, защото Великият Дух ме постави до теб. Ако не бях минал през мрака, и досега тази призрачна светлина щеше да ме заблуждава. Мракът е бащата на красотата. Само който е минал през мрака, може да носи в себе си Светлината на Великия Дух.
Съзерцание за черното цвете с бялата душа
Това, което аз съм видял, вие не сте видели. Дълбоко в гората Авихая, която аз посещавам често, видях едно странно цвете. То беше черно цвете. Цветята около него се радваха на слънцето, усмихваха се, говореха, сияеха. Но те бяха обикновени цветя. Само това черно цвете ме привлече. Аз станах приятел с черното цвете и тогава видях дълбоко в него скритата му усмивка. Това цвете беше приело в себе си злото на света и затова беше загубило външната си светлина. Но само този, който е приел съзнателно злото от другите, може да има истинска усмивка. Това беше черно цвете с бяла душа. То нямаше отношение към слънцето. То не очакваше чужди лъчи да го греят. То беше потопено дълбоко в себе си, дълбоко в корените на своята бяла душа. Ето защо усмивката му беше истинска и незнайна. То носеше в себе си Усмивката на Уахира Танка.
Никога не пътувай навън. Има само един път: дълбоко, дълбоко навътре. И когато в теб се зароди Великият Дух, тогава вече можеш да вървиш по всички пътища. И тогава по тези пътища ще срещаш много опасности и много страдания. Но това, което ще видиш, е че всички опасности и страдания ти подават ръка приятелски. Защо искат да те докоснат? Защото те нямат още своя собствена светлина. Ето защо те търсят хората, но хората няма какво да им дадат. Хората са толкова обеднели, а страданията и опасностите са толкова нещастни.
Кой е този, който става истински Шаман на своето племе? Само този, който е прегърнал всички страдания, които го очакват – и знайните, и незнайните. Това е начинът да заживееш в своя Дух. Който е заживял в своя Дух, става истински Шаман, защото Духът на Шамана се ръководи от Уахира Танка. Когато такъв Шаман умре достойно в края на дните си, чак тогава той става мъдър в самия себе си. Допреди смъртта си е бил вдъхновител, а след смъртта си е вече Водител на младите Индианци. Щом е изпълнил достойно дълга си, той може вече да се влива в младите Индианци и да им предава мъдрите си завети.
Само Достойнството създава Предтечи
Кои са истинските Водители на Индианската раса? Това са Предците. Кои са Предците? Това са онези същества, които са съграждали себе си чрез скритата сила на тежките условия. Те са съграждали себе си чрез силата на страданията. Страданието е било тяхната пътека. А идеята за Уахира Танка е озарявала тяхното страдание. Предтечите са тези, които са извървели достойно своя път. Само Достойнството създава Предтечи.
Познавателство, това е вътрешно озареният път към Уахира Танка. Познавателство има, когато един Индианец вярва в Свещената идея на своите Предци. Когато тази Свещена идея стане всичко за Индианеца, само тогава един от Предците слиза във вътрешния живот на Индианеца и започва да го ръководи. Ето защо вярата на Индианците в Предците е много силна. Предците са Водителите на всеки, който се е посветил на Свещената си идея.
Съзерцание за Бащата на слънцата
Когато се вглеждам в слънцето над мен, слънцето започва да угасва, а аз започвам да светя, защото аз видях в себе си Слънцето, което е родило всички слънца. Аз видях Бащата на слънцата. Аз видях Бащата на моята душа.
Из поезията на „Кокиче в снега“
Дълбоко в мен тече Древен Извор и напоява всичките ми реки и всичките ми пътища. И така напоен аз се завръщам в себе си, за да се поклоня на Древния Извор.
Из поезията на „Кокиче в снега“
Знаете ли, че има едно цветенце, което пътува надалече? Знаете ли, че има едно цветенце, което е живо? Знаете ли, че има едно цветенце, което има крачета? Тези крачета се наричат ухания. Надалече стигат тези ухания.
Из поезията на „Кокиче в снега“
Дълго наблюдавах слънцето и открих, че то всякога ми се усмихва. И когато е зад облаците, и когато е пред облаците, то всякога ми се усмихва. То всякога ми откликва. Имам ли аз такова слънце в себе си? Защото Уахира Танка всякога ми се усмихва и как ще Му откликна аз?
Из поезията на „Кокиче в снега“
Накъдето и да пътувам, все при себе си се завръщам. Но кога ли ще се завърна при Теб?
Попитах Уахира Танка: Защо, Уахира, си създал доброто? – За да могат хората да си почиват. – И защо, Уахира, си създал болестите? – За да се научат хората да си слугуват. – И защо, Уахира, си създал страданията? – За да станат хората истински. – И защо, Уахира, си създал Любовта? – За да станат хората вечни. – И защо, Уахира, си създал злото? – За да станат хората незнайни. Аз, Уахира Танка, се изявявам само в дълбочината на Незнайното.
Не те ли попитах, Уахира, какво е това нещо развитие? – Не ти ли отговорих, че развитието в тебе, това съм Аз? – Не те ли попитах, Уахира, кога ще свърши това развитие? – Не ти ли отговорих, че аз никога не свършвам? Аз всякога започвам.
Попитах Уахира Танка: Не трябва ли да Те познавам? – И каза ми Уахира: Който Ме познава, Ме изгубва. Само който не Ме познава, може да Ме съхрани. – Попитах Уахира Танка: Не мога ли да Те видя? – И каза ми Уахира: Всеки, който Ме е видял, не може да види повече себе си. – И каза ми още Уахира Танка: Мислиш ли, че е разумно клоните на дървото да искат да видят корените? За да видиш едно нещо истински, трябва да се слееш с него. Ако клоните се слеят с корените, те ще изгубят стремежа си нагоре. И тогава няма да има цветове, няма да има и плодове. Клоните ще изсъхнат, ще станат безплодни. Аз се намирам дълбоко в твоите корени. И затова виждай Ме така, както се вижда Невидимото, защото Аз избрах да живея в Невидимото. Търси във всичко Невидимото и Аз ще съм всякога до теб.
Повече от вечната благодарност
Аз виждам: чрез слънцето Ти ми се усмихваш. Чрез вятъра ме галиш. Чрез водата ме освежаваш. Трябва ли да се превърна във вечна благодарност? – И каза ми Уахира Танка: Не съм те създал за вечна благодарност. Но ако искаш да изразиш благодарността си към Мен, тогава превърни се в слънце, което вечно се усмихва. Превърни се във вятър, който вечно гали цветята. Превърни се във вода, която вечно освежава своите деца. И не е ли това, Абада, повече от вечната благодарност?
Животът се намира в Свещените намерения
И попитах Уахира Танка: Мога ли да пуша лулата на мира? – И каза ми Уахира: Можеш да пушиш лулата на мира само ако имаш Свещени намерения. – И попитах Уахира Танка: А кога имам Свещени намерения? – И каза ми Уахира: Когато мислиш постоянно за Мен. Щом спреш да мислиш за Мен, ти създаваш злото, защото оставаш сам със своите намерения.
Защо е създадено Великото Сърце?
И попитах Уахира Танка: Защо е създадено това цвете? – И каза ми Уахира: За да радва очите ти. – И попитах Уахира Танка: Защо са създадени очите ми? – И каза ми Уахира: За да радват Сърцето Ми. – И попитах Уахира Танка: Защо, Уахира, си създал Сърцето Си? И защо се нуждаеш от Сърцето Си? – И каза ми Уахира: Аз не се нуждая от Сърцето Си, но тези, които се завръщат при Мен, се нуждаят. За тях съм създал Сърцето Си.
Аз съм там, където е Възхищението
И попитах Уахира Танка: Защо, Уахира, си създал водата? – И каза ми Уахира: За да дойдеш при Съкровеното. – И попитах Уахира Танка: Защо си създал Съкровеното? – И каза ми Уахира: За да се слееш с Неизразимото. – И попитах Уахира Танка: Защо си създал Неизразимото? – И каза ми Уахира: За да се превърнеш в Океан от Възхищение. Само тогава ще съм вечно с теб. Аз съм там, където е Възхищението.
Призоваването на Единствения Глас
И започна Шаманът Акотахо своето Призоваване: Айо, Уахира, изпълни ме със Свещените Води на Живота, дари ме с Могъщите Крила на Огъня. Искам да изчезна напълно в Теб, защото съм чувал, че само тогава Твоят Глас ще завладее сърцето ми. Всяко сърце без Тебе е сърце без Глас. И нека моето сърце да получи Твоя Глас. Призовавам Единствения Глас да ме ръководи.
Вгледай се в частицата Красота
Много исках да разкажа на моето племе за Красотата на Уахира Танка. Все исках и все не можех. И затова попитах Уахира Танка: Кажи ми, Уахира, какво е Красотата. – И каза ми Уахира: Да дишаш заедно с гората, не е ли това Красота? Да течеш заедно с реката, не е ли това Красота? – И казах на Уахира: Кажи ми още за Красотата. – И каза ми Уахира: Това, което не виждаш, не е ли Красота? Това, което не можеш да догониш, не е ли Красота? И накрая ще ти кажа кое е най-красивото. Най-красивото е това, което вечно те гледа, без ти да можеш да го видиш. Търси Красивото в Неизразеното. Само Неизразеното може да съхрани вечната си Красота. Виж очите на този, който съхранява Неизразеното. Тези сияещи очи са частица от неизмеримото Неизразено. На този свят е поверена само тази малка частица. Но тази малка частица може да те отведе при Великата Красота.
Айа, Уахира, насочи ме в пътя, по който само Ти искаш да вървиш. Пътят е Твой, а аз съм изпълнителят на пътя. Когато го изпълня, тогава и пътят ще бъде мой, и Ти ще бъдеш мой. Само извървеният път е истински. Айа, Уахира, заведи ме дълбоко в мен самия. И тогава аз ще ти подаря лъка и стрелите си, защото ме очаква неземен полет.
Призоваване за изкачването на реките
Айа, Уахира, учи ме на Невидимото. Айа, Уахира, учи ме на Недоловимото. Айа, Уахира, научи племето ми да се сражава за Върха на Планината. Айа, Уахира, нека се превърнем в живи реки от Светлина, които се изкачват към Върха на Планината.
Призоваване за болката, носеща живот
Айо, Уахира, превърни ме в могъща стрела, която пронизва собственото ми сърце и която ми носи толкова голяма болка, че в тази болка да оживея и да се слея с Теб. Аз знам, че само в болката животът израства. Айо, Уахира, не ме оставяй без болката, защото болката е стрелата, която ме преобразява.
Оаа, Велика Река, не ми давай спокойни дни, за да не увяхва Цветето в мен. Дай ми страданието, което ме съживява и ме държи близо до Теб. Оаа, Велика Река, поливай винаги скритото Цвете в мен, за да не повяхне то в своята скръб. Но ако Цветето в мен потъне в скръб, аз пак ще призова Теб, Великата Река.
Призоваване за вливане във Великата Река
Оаа, Велика Река, направи така, че малката река в мен да се слее с Великата Река. Оаа, Велика Река, направи така, че ако малката река е излязла извън бреговете на Великата Река, да преживее достойно живота си, за да може да се влее отново в Теб и да потече заедно с Теб. Оаа, Велика Река, само достойният живот е река от Великата Река.
Свещено Призоваване от
Първата Слънчева Раса
Аа, Вотаро Хая, нека очите ми се изморят да Те търсят. Аа, Вотаро Хая, нека очите ми изчезнат по Тебе. Аа, Вотаро Хая, нека целият да изчезна в Тебе, защото животът извън Тебе е само едно видение за Тебе.
Свещено Призоваване от
Първата Слънчева Раса
Аа, Вотаро Хая, призовавам скритата Истина в Теб да потече към цялата Индианска Раса. Аа, Вотаро Хая, призовавам скритата Истина в Теб да изпълни Индианската Раса с потока от Светлина, който да се влее в нейния път. Аа, Вотаро Хая, нека заедно с Теб извървим достойно пътя на страданията, защото само в страданията оживява Блясъкът на Твоята Истина. А когато Твоята Истина е оживяла в нас, ние ще се разделим със страданията и ще ги поднесем на тези, които искат да Те открият. Аа, Вотаро Хая, в страданията Те открихме, а сега в Истината Те живеем. Велик е Вотаро Хая!
И попитах Вотаро Хая: Щом само Ти съществуваш, съществува ли и страданието? – И каза ми Вотаро Хая: Страданието реално не съществува. То е само мост към Блясъка на Моята Истина. Тези, които са влезли в Блясъка на Моята Истина, са забравили за моста. – И попитах Вотаро Хая: Що е това Истина? – И каза ми Вотаро Хая: Моята Истина е Светлината за всички, които са Ме търсили. Моята Истина е Светлина, която огрява всички светове и раси. А Аз самият живея в дълбок и непрогледен Мрак, защото имам друга Светлина в Себе Си, която не е известна на световете и расите. Тя ще бъде бъдещето на Синовете и Жреците. Тази Светлина ти подарявам Аз, Вотаро Хая.
Ако е изстрадал пътя си достойно
Когато едно цвете увяхва, то се завръща в своите корени. Когато едно слънце угасва, то се завръща в своите корени. А как се завръща един Индианец в своите корени? Един е начинът Индианецът да се завърне в своите корени: ако е успял да изстрада пътя си достойно. При това условие той ще се срещне с онова увяхнало цвете и с онова угаснало слънце и ще види, че това цвете ухае повече от всякога и че това слънце сияе повече отпреди, защото те са служили, както повелява Великият Дух.
Завръщане в Сърцето на Уахира Танка
Когато малката река пътува към Великата Река, тя следва Гласа на своето Сърце. Когато един Индианец пътува към Уахира Танка, той следва Гласа на своето Сърце. Ако реката пожелае да тече нагоре, тя нарушава Гласа на своето Сърце и ще изгуби водата си. Ако Индианецът не следва Гласа на своето Сърце, той ще си създаде втори глас, или второ сърце. Тогава той ще се завърне там, където никой не го очаква. Има само едно Сърце и това е Сърцето на Уахира Танка. Който следва пътя си, се завръща в Сърцето на Уахира Танка. И тогава Уахира Танка го дарява с онази Усмивка, която прилича на Океан.
Всеки Индианец, който слуша Свещения Глас в себе си, той се завръща във Великата Вода и изпитва голяма радост, защото тук живеят Предците му. Предците образуват Сърцето на Уахира Танка. Който слуша Сърцето си, той се завръща в Свещената Вода на своята Душа.
Докато имам крила, ще летя. Когато изгубя крилата си, ще се стремя. Ако изгубя стремежа си, ще пея. Ако песента заглъхне в мен, ще ми остане само едно – устремът. Ако изгубя и устрема си, ще съм се слял с Уахира Танка. Такъв е пътят на влюбените във Великия Дух. Когато те нямат надежда, създават я. Това е способност на Свещената Пеперуда. А знаете ли какво е Пеперудата? Тя е Душата на надеждата.
Душата всякога лети към своя Баща
Да летиш, означава да извървиш пътя към самия себе си. Да стигнеш до себе си, означава да се превърнеш в Пеперуда. Пеперудата е Сърцето на моята Душа, а Душата ми е Сърцето на Уахира Танка.
Когато търся себе си, аз всякога се изгубвам. Когато търся Уахира Танка, аз всякога намирам себе си. Когато намеря себе си, виждам, че ме няма. Защото кой може да съществува, освен Уахира Танка? Не търси себе си, за да не останеш без Слънце. Не търси себе си, за да дойде Уахира Танка. И тогава ще бъдеш изпълнен с това, което е нещо повече от всичките ти мечти. И тогава не казвай, че си Индианец, защото има ли Слънцето народност? Народности има, когато го няма Слънцето.
Било в стари времена, когато Великият Дух, Когото тогава наричали Великият Уахори, повикал трима от своите Избрани Шамани и им казал да Го последват. И тримата умеели да чуват Неговия глас. Великият Уахори вървял отпред, а тримата Шамани го следвали отзад. Извървели те дълъг път и се чудели какво ще им покаже Великият Уахори. И накрая той се спрял и им показал едно странно Цвете, каквото те не били виждали. Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Виждали ли сте някога това Цвете? – И тримата Шамани казали: Не, никога не сме го виждали. – Тогава Великият Уахори казал: Това Цвете се нарича Аханур. Тези, които го познават отвътре, го наричат Цветето на Мъдростта. – И тогава Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Ако искате да имате Цветето Аханур, трябва да Ми кажете кой е най-правилният начин за отношение към него. – И обърнал се Великият Уахори към първия Шаман и го попитал за неговия отговор. Шаманът казал: Ще проуча много внимателно Аханур и ще потърся в него изцеляващите сили, защото моето племе е болно. – Дошъл ред на втория Шаман и той казал: Аз само ще наблюдавам красотата на Аханур и ще му се радвам до края на дните си. – Дошъл ред на третия Шаман и той казал: Аз бих заживял заедно с Аханур и бих наблюдавал как Аханур се радва на живота, защото в Аханур е скрита по-голяма радост от моята. – Тогава Великият Уахори повикал Авал Мавара и му казал: Покажи на Моите деца какво е твоето отношение към Аханур. – И застанал Авал Мавара на колене пред Аханур и от очите му потекли кристални сълзи. – И тогава странното Цвете проговорило: Само на Свещените сълзи аз разкривам Тайната на Великия Уахори. Само който има Свещени сълзи, само той може да има скритата Мъдрост на Аханур, защото само Мъдростта има Свещени сълзи. – И тогава Цветето Аханур се превърнало в Слънце и се скрило отвъд планината. Там то щяло да чака човека на Свещените сълзи. Колко време щяло да мине, не се знае, докато се появят Шамани със Свещени сълзи на Дълбоко Преклонение пред Великия Уахори. Там, където има Свещени сълзи, човекът не съществува. Съществува само чистият Дух, на който единствено може да бъде поверена Свещената Мъдрост на Великия Уахори.
Без Свещеното е нямало търсене
Ако си тръгнал на път, приятелю, знаеш ли докъде трябва да стигнеш, преди да видиш Светлината на Великия Уахори? Колко дълго ще вървиш по този път, приятелю, аз не знам. Но ти трябва да стигнеш до едно единствено място. Това място е наречено Свещената Вода. Ние го наричаме още Свещените сълзи. Те са символът на истинското търсене. Защото без Свещеното е нямало търсене. Великият Уахори се разкрива само на Свещеното. А които нямат Свещеното, си остават само пътници. Не разбираш ли, приятелю, че търсачът е търсач само когато намери търсеното. И защо ти са хилядите пътища? Един единствен е пътят: Свещено да търсиш. И тогава малката Вода ще познае Великата Вода. Мъдра е малката Вода, защото само тя знае на кого принадлежи Преклонението. Само Свещеното може да се преклони пред Великия Уахори. Мъдра е малката Вода. Тя не прави поклони. Тя е самото Преклонение и от очите ѝ капят Свещени сълзи.
Приятелят с вечно красивият поглед
Живял в местността Маварая един много стар, стар Шаман. От много години той искал да си отговори на един важен въпрос. Този въпрос бил: може ли Уаханатан да бъде видян. И най-накрая отишъл Старият Шаман в гората, вглъбен в мисълта да Го види. Той седнал на любимото си дърво, съсредоточил се дълбоко и попитал Уаханатан: Можеш ли, Уаханатан, да бъдеш видян във видимото? – Тогава Уаханатан му отговорил: Не Ме търси във видимото. Във видимото се намират само Моите следи. – Тогава Старият Шаман попитал: Можеш ли да бъдеш видян в невидимото? – Тогава Уаханатан отговорил: Ако невидимото е невидимо, тогава как ще Ме видиш? И ако невидимото е видимо, това не са ли пак следи? И не трябва ли да изоставиш следите и да потърсиш Същността ? – И казал Старият Шаман: Понеже не знам как да Те питам, Уаханатан, Ти отговори на Душата ми така, че да Те разбера. – И тогава Уаханатан казал: Не Ме търси нито във видимото, нито в невидимото. Потърси Ме в приятелството с Мен. Който е приятел с Мен, той има едно единствено качество. Той има красив поглед за всички неща. И чрез този поглед Аз живея в него. Така Аз не съм нито видян, нито невидян. Чрез този поглед Аз съм изживяван. Чрез този поглед ние сме приятели. Забрави за следите, защото да Ме изживяваш, значи да Ме имаш. И затова наричай Ме Уаха, което значи „Приятелят с вечно красивия поглед“. А знаеш ли що е този поглед? Той е наречен Амахавари – Източникът на живота.
Много дълго вървях по своя път, за да открия смисъла на нещата. Бях изпълнен с възхищение. Виждах красиви гори, сияещи звезди. Велика река течеше и очистваше моето племе. Имахме богат улов. Нямахме врагове. Слънцето ни посещаваше и ни се усмихваше като приятел. Сякаш всичко беше изпълнено с красота, но аз търсех нещо друго, нещо ново. Макар че виждах красотата на живота, дълбоко в мен имаше стаена мъка. И превърнах мъката си във въпрос: Аа, Уаха, кажи ми как да видя красотата по нов начин, защото знам, че има красота, която може да стопи мъката ми докрай. – И тогава яви ми се Уаха, и каза ми: Не се заглеждай във великите неща. Не се заглеждай в безкрайните гори, планини, реки и звезди. Не се заглеждай и в слънцето. Погледни на една крачка пред себе си. Пред теб има едно цветенце. Долавяш ли неговото ухание. Великите неща нямат ухание. Великите неща се вглеждат в това малко цветенце и чакат то да ги посети със своето ухание. Само простотата, приятелю, има ухание. Красотата, която търсиш, се нарича ухание. Уханието принадлежи на простотата. Който Ме търси в простотата, той започва да ухае. И тогава звездите насочват погледа си към него. Всички търсят единствено уханието. Аз съм в уханието, приятелю. Уханието е смисълът на живота. Разбира живота само този, който долавя уханието.
Душата е истинският Шаман в Индианеца
Възвишен е само този, който е отключил своето Сърце. Благороден е само този, който е зърнал своята Душа. Душата е истинският Шаман в Индианеца. На Древния език Шама означава „Този, който е открил своя Център“. Да бъдеш Шаман, означава твоят Център да те ръководи. Центърът, това е твоята Душа. И за теб тази Душа може да се превръща в Глас, в Мистични знаци, във Видения.
Ако искаш да познаеш Тайната на живота и Тайната на смъртта, първо трябва да ги разбереш. Трябва да ги съзерцаваш в Дълбините си. Истинският Шаман е съзерцател. Той вижда, че животът е една река и смъртта е една река. Истинският Шаман е господар на тези две реки. Той не е нито едната река, нито другата. Някои мислят, че той живее, други мислят, че той умира. Истинският Шаман не е произлязъл от тези две реки. Той е произлязъл от Прадревния Океан. А животът и смъртта са го потърсили за подкрепа. Животът го е потърсил, за да могат младите Индианци да намерят себе си по пътя към Праокеана. А смъртта го е потърсила, за да могат тези, които не са умрели достойно, да се завърнат в Достойнството. Истинският Шаман е онова същество, за което Старите Индианци говорят с голямо уважение. Те го изричат като Шамавани, което означава „Същество от Предците“. Наричат го още „Почитаният“ или „Бащата на Пътя“.
Аа, Вотаро Хая, дари ме с Живота Си. – Животът ти е вече дарен. – Аа, Вотаро Хая, изпълни ме със Своя Смисъл. – Смисълът е в теб. – Аа, Вотаро Хая, изпълни ме с Дълбочината Си. – Създанен си от Дълбокото. – Аа, Вотаро Хая, покажи ми Пътя Си. – Ти трябва да покажеш Пътя на себе си. Всичко, което искаш, ти е дадено. Сега трябва да дадеш себе си. Това е най-великото умение на живота.
Когато видя едно хубаво цвете, се натъжавам. Когато видя една течаща река, се натъжавам. Когато видя слънцето, се натъжавам. Ще ви кажа защо се натъжавам. Натъжавам се, защото това хубаво цвете ще увяхне, а Цветето в мен никога не увяхва. Натъжавам се, защото реката може да пресъхне, а Реката в мен никога не пресъхва. Натъжавам се, защото слънцето изгрява, за да залезе, а Слънцето в мен е вечно изгряло. И чудя се защо е създаден светът? Светът е създаден, за да откриеш Чудото в себе си.
Когато много, много си търсил и когато нищо, нищо не си намерил, тогава ще получиш най-голямото Откровение в живота си. Дългото търсене е единственият начин да прозреш, че ти съществуваш като Стремеж. Стремежът е най-великият Дар от Свещената Енергия. Стремежът е твоят създател. Ти си създаден от Стремеж. А този, който няма Стремеж, е създаден от смъртта. Само стремящият се може да произнесе Свещените думи: Аа, Вотаро Хая! Това е всъщност Поклон към Стремежа. Стремежът е дете на Свещената енергия.
Аа, Вотаро Хая, искам да споделя само едно нещо с Теб. Аа, Вотаро Хая, само едно нещо и нищо друго. Аа, Вотаро Хая, искам да споделя единственото. Аа, Вотаро Хая, искам да споделя с Теб своята Тишина. Само в Тишината сме единни. Извън Тишината сме различни. Но нашето различие свърши. Аа, Вотаро Хая, аз съм малката Тишина, а Ти си Бащата на Голямата Тишина. Аа, Вотаро Хая, приеми своя Син във Великата Тишина.
Урокът, който ми предаде скалата
Стой като мен – винаги вмълчан. Бъди като мен – винаги твърд. Бъди като мен – винаги вгледан в небесата. Бъди като мен – всякога вглъбен в своето очакване. Очаквай Истината, без да я желаеш. Очаквай Истината, без да я търсиш. Очаквай Истината, без да мислиш за нея. Очаквай с неочакване. – Това е урокът, който ми предаде скалата. Тя чакаше с неочакване и Слънцето я заля със своята необятна Светлина. Умеещият да чака умее да мълчи.
Поточето ми се радва. Водата ме облива. Въздухът ме обновява. Слънцето ме огрява. Радостта ме залива. Страданието ми се възхищава. Скръбта ми се усмихва. Смъртта ми се покланя. Защото аз имам само един приятел – този приятел е Истината. Който се прекланя пред Истината, той няма бъдеще. Той няма нужда от небесата и звездите. Защото от какво се нуждаят небесата и звездите и от какво се нуждае бъдещето? Те всички се нуждаят от Истината.
Бях повален, но държах Истината в ръцете си
Защо вятърът ме гали? Защото обича Истината в мен. Защо вятърът ме брули? Защото иска да види Истината в мен. Защо вятърът ме повали на земята? Защото искаше да изпита Истината в мен. Аз бях повален, но държах Истината в ръцете си. И тогава вятърът ме напусна, защото там, където гори Пламъкът на Истината, вятърът се покланя. Така вятърът ме изпита, аз изпитах себе си, Истината изпита мене. И сега Истината е моят вятър, който ме гали.
Истината не побеждава, но тържествува. Истината не е богата, но е изобилна. Истината не е светлина, но е ослепителна. Тогава къде си ти?
Прозрителят е Път към Вотаро Хая
Аа, Вотаро Хая, къде да търся красотата на живота? – И отговори ми Недоловимият глас: Красотата не се търси, тя се съзерцава. – Аа, Вотаро Хая, какво да съзерцавам? – Съзерцавай Свободата. – Аа, Вотаро Хая, ще открия ли в Свободата красотата? – В Свободата няма красота. В Свободата има Истина. Красотата е ограничение на Истината. Свободата е завръщане в Истината. Който се е завърнал, става Прозрител за своето племе. Прозрителят е Слънцето на своето племе. Само Слънцето оставя истински следи по пътя към Вотаро Хая. По този път всички трябва да се завърнат. Стани Път за другите към Вотаро Хая. Има ли по-голяма красота от това?
Ще превърна страданията в Поглед
Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те разбирам? – Не. – Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те търся? – Не. – Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те обичам? – Не. – Аа, Вотаро Хая, какво да правя? – Следвай Истината. Тя ще ти донесе много страдания. Страданията ще обхванат теб и твоето племе. И когато страданията изпълнят живота ви, Аз ще ги превърна в новия Поглед на живота. Само в страданията се образува новият Поглед на живота. И запомни още едно нещо от Мен. Радостта има чудни очи, но няма Поглед.
Съзерцаваше Старият Шаман дървото Матумба. И откри Старият Шаман, че дървото, това е самият той. Дървото имаше корени в земята. И Старият Шаман имаше корени в земята, той имаше Поклонение към земята. Дървото имаше и други корени, обърнати към небето. И Старият Шаман имаше корени в небето, той имаше Поклонение към небето. Дървото Матумба черпеше своите сокове от земята и от небето. Така то зароди в себе си много плодове. И радваха се младите Индианци на плодовете на дървото Матумба. Да се радваш на нещо, това е Поклонение. Старият Шаман също черпеше сили от земята и от небето. Той също даде плод в живота, защото имаше Поклонение към земята и към небето. Имащият Поклонението дава най-хубавия плод на света. Този плод аз нарекох Вахару. Вахару е този, който е отдал Сърцето си на другите. Вахару, това е Поклонникът, който е посветил Сърцето си на другите. Само Покланящият се на земята и на небето има Сърце. Днес всички търсят Вахару. Вахару е винаги тук, но трябва да умееш да го откриеш. Който има Поклонение към нещата, ще открие Вахару.
Крилата трябва да се превърнат в Сърце
Да си Птица, значи да летиш високо. Летящият трябва да търси най-високото място. Ако съумееш да стигнеш до най-високото място, ще изгубиш крилата си, но ще станеш Сърцето на света. Не са ли създадени крилата, за да ги изгубиш? Който не може да изгуби крилата си, няма Сърце. Той само живее, но не достига до себе си.
Когато водата е спокойна, това е едно величествено огледало, в което ти трябва да се огледаш и да видиш себе си. Ти си тази Вода, твоята Душа е тази Вода. Но за да видиш себе си, трябва да си напълно утихнал и успокоен. После ще последва едно велико движение на Водите и твоят живот ще бъде поставен в опасност, защото досега ти беше видял само себе си. А сега трябва да видиш това, което е по-дълбоко от тебе. Това е Великият Уаханатан. Ако съумееш да Го видиш, ще изоставиш света на Водата. Водата ти дава живот, а Уаханатан прибавя към живота ти Дух. Уаханатан ти дава Своя Дух. Духът е повече от живота.
Аа, Вотаро Хая, кажи ми кое е най-красивото цвете на света. – В света има само едно красиво цвете. Това е цветето на скръбта. – Аа, Вотаро Хая, не са ли всички цветя красиви? – В света има само едно цвете, което е майка на всички цветя. Това е цветето на скръбта. Това цвете дарява всички същества с дълбочина. Без дълбочината цветята са радостни, весели, но не са красиви. Когато скръбта е докоснала едно цвете, то придобива особен аромат. Ароматът е красотата на цветето. Без аромата цветята си остават само цветя и съществата си остават само същества. Но когато дойде скръбта, всяко цвете придобива своята красота и всяко същество придобива своята духовност. Духовността е ароматът на съществата.
Посети Старият Шаман дървото Авитара. Той беше чувал, че това дърво е живо. Той знаеше, че това дърво е стояло тук на своето място повече от 300 години. И отиде Старият Шаман до Авитара, и поиска да узнае от него някои важни неща за живота. – Ти, Авитара, стоиш тук от много години, какво си видял? – Това, което видях, е това, което всеки трябва да види. Аз не гледах другите, защото търсех Истината в себе си. – И тогава Старият Шаман попита: Коя е Истината, която откри в себе си? – Истината, която открих в себе си, се нарича Неизменност. Може да си видял много неща през живота си, но единственото нещо, което трябва да видиш, е твоята Неизменност. В нея аз открих Същността на живота. Тази Същност племената я наричат Уаханатан. И аз я наричам Уаханатан. Но за мен Уаханатан означава да си търсил себе си докрай, да си изстрадал себе си докрай, защото търсещият винаги идва до страданието, страданието винаги носи осмисляне, а осмислянето винаги открива Неизменността. Уаханатан се слива само с Неизменността. Който е открил своята Неизменност, ще бъде открит. Корените на Великия Дух се намират в твоята Неизменност.