Част 3
Погледни, приятелю, това малко бяло облаче. Знаеш ли накъде пътува това малко бяло облаче? То пътува към своята Незнайност. То знае, че Великата Незнайност е неговата родина. Това облаче не се спира да мисли за своя път, то нищо не обмисля. То е избрало пътуването към Незнайността. А знаеш ли, приятелю, че твоето Сърце е това малко бяло облаче. Но накъде пътуваш ти? Ти пътуваш към знайното, приятелю, и затова изгубваш все повече себе си. И затова твоето облаче е потъмняло. И затова твоето облаче плаче и страда. И затова твоето облаче не знае пътя си, защото ти избра знайното. И затова погледни малкото бяло облаче над себе си. Погледни чудната му светлина. То е избягало от знайното и сега се радва на свободата си. Това е бил и пътят на твоето изначално Сърце. Но сега ти си се вкоренил в знайното и твоето Сърце се е научило само да страда. Дай свобода на Сърцето си, приятелю, и ще се завърнеш там, където радостта ти няма да има край. Натам пътува малкото бяло облаче. Тръгни и ти след него.
Из Бялата поезия на Авал Мавара
Знаеш ли, приятелю, не търси красотата на живота, за да не се заблудиш. Потърси Душата си, приятелю. Ако откриеш Душата си, получил си най-голямото Откровение. Да имаш Душа, приятелю, това надминава красотата. Ако тръгнеш на път с Душата си, приятелю, знаеш ли какво ще видиш? Ще видиш красотата на нещата. Всички неща показват красивото си лице само пред Душата, защото само Душата може истински да ги оцени. И затова, приятелю, тръгни на път с Душата си. И тогава цялата красота на вселената ще започне да те следва. Цялата красота на вселената е отражение на твоята Душа. Всички неща жадуват да видят Лицето на твоята Душа. Душата е Майката на вселената. И няма по-голяма красота от Майката на нещата, приятелю.
Из Бялата поезия на Авал Мавара
Влез в себе си, приятелю. Открий Сърцето си, приятелю. И в дълбините на своето Сърце, приятелю, ще откриеш Уаханатан. Той е Бащата на слънцата. Тогава ще чакаш ли слънцето да изгрява, за да те освети? Ти трябва да изгрееш в себе си, приятелю, защото цялата вселена те очаква, а слънцата жадуват за твоята светлина. Покажи на вселената и на слънцата, приятелю, че имаш Баща, на Който те трябва да се поклонят. Но преди те да се поклонят, ти трябва да си се поклонил, приятелю.
Из Бялата поезия на Авал Мавара
Ако искаш да бъдеш цвете, трябва да се превърнеш в ухание. Ако искаш да бъдеш слънце, трябва да се превърнеш в светлина. Но ако искаш да бъдеш като Уаханатан, трябва да изчезнеш за себе си. Само изчезналият в Уаханатан се превръща в Океан. И само Океанът може да ти даде ново Ухание и нова Светлина. Който не може да изчезне в Уаханатан, той не може да създаде в себе си място за Великия Океан. Без Уаханатан ти си цвете, което ухае, но и увяхва. Без Уаханатан ти си слънце, което свети, но и залязва. Само във Великия Океан можеш да познаеш себе си, защото тук Уханието ти е станало вечно, а Светлината ти безкрайна. Океанът е твоята Същност и ти си Същността на Океана.
Из Бялата поезия на Авал Мавара
Не се опитвай да живееш със себе си, защото нищо няма да се получи. Опитай се да живееш с Истината и тогава ще се получи. Това, което ще се получи, е истинският живот, приятелю, освен ако не търсиш нещо друго.
Из Бялата поезия на Авал Мавара
Когато много, много се радваш, ще се превърнеш в Светлина. Когато много, много страдаш, ще се превърнеш в Дълбочина. Твоята Дълбочина ще те заведе при Уаханатан. И тогава Той ще се превърне в твоята Реалност. Щом придобиеш тази Реалност, тогава Светлината ще дойде при теб и ще те попита: Ти кой си и защо не те познавам? – Не ме познаваш, защото вече нямам име, нямам собствена реалност. – Тогава Светлината ще си отиде и ще се натъжи. Но ти ще бъдеш изпълнен с радост, защото Уаханатан те познава. Ти си Син на Уаханатан. Много хора са се изгубили в Светлината. Но само който се е изгубил в Уаханатан, е придобил Реалността. Той е станал Дълбочина от Дълбочината, Истина от Истината.
Из Бялата поезия на Авал Мавара
Знаеш ли, приятелю, колко дълго, дълго пътувала капката? И знаеш ли как завършило това пътуване, приятелю? Накрая капката се сляла с Океана и от нея останали само дирите ѝ. Някои наричат завърналата се капка Чистата Светлина. Други я наричат Чистият Дух. А аз казвам: Същността се завърна при Същността, а дирите са само малък спомен за пътя ѝ. И не си ли ти, приятелю, от който и народ да си, от което и племе да си, капка, която пътува към своя Океан? Знаеш ли, приятелю, че капката е Уахира, който се завръща при Уахира?
Из Бялата поезия на Авал Мавара
Има едно нещо в света, пред което тъмнината се смущава. Има едно нещо в света, от което тъмнината се страхува. Има едно нещо в света, пред което тъмнината занемява. Има едно нещо в света, пред което тъмнината е смутена, смутена в своите дълбоки корени. И знаеш ли, приятелю, кое е това нещо, което толкова дълбоко смущава тъмнината? Това, приятелю, са очите на детето. Те са оная Съкровена природа, която някога тъмнината е изгубила. И знаеш ли на кого принадлежат тези очи, приятелю? Това са очите на Уахира Танка. Своите очи Той е подарил на детето.
Из Бялата поезия на Авал Мавара
Ако искаш да летиш, приятелю, трябва да имаш свои собствени крила. Всеки може да си сътвори свои собствени крила, истински крила. Всеки, който се е посветил на своята идея, е поставил началото на своите крила. Крилата се зараждат в Тишината. Но родени веднъж, те придобиват звук. Това е звукът на онзи полет, чрез който ние отново се завръщаме в Тишината. Защо ѝ са на Душата-Птица крила, ако тя не се завърне в Тишината на Уахира?
Авал Мавара –
„Твоята Специална Реалност“
Ти си се завърнал, когато си изчезнал. Само когато си изчезнал, ти си се слял. Щом си се слял, ти вече нямаш име, но имаш ново лице. Това е твоята възродена Реалност. Да се възродиш в Реалността, това означава да заслужиш изгубването на името си. И само тогава придобиваш Името-символ. Това Име е твоето Възраждане. Това Име е облечено с Реалност. Носителят на това Име ние го наричаме Възроденият. Изгуби имената си, за да придобиеш Името. Всичките ти имена са нереални. Само Името-символ е Реалност. Това Име е Ключът на живота. Това Име е Името на Възродения. Името-символ, това е твоята Специална Реалност, намираща се отвъд световете и обитаваща единствено във Вотаро Хая.
Из поезията на Тишината от Авахая
Аз живея, за да надживея. Аз летя, за да долетя. Аз живея във вечното търсене. Само вечно търсещият е зародил в себе си Вотаро Хая. Който не търси вечно, погубва себе си. Нетърсещият е откривател на безсмислието. Търсачът търси постоянно. Търсачът извира постоянно. Търсачът е дълбоко скрит в нас и той е самият смисъл на нещата. Той се нарича Вотаро Хая.
Из поезията на Тишината от Авахая
Казала росната капка на себе си: Колко красиво е, че се отделих от Вотаро Хая. Сега успях да видя себе си, цялата си съкровена красота. С това видение се завръщам при Вотаро Хая.
Моят Шаман ме научи на най-великото изкуство. Това е изкуството да виждам всичко с очите на Съкровеното. И веднъж аз реших да изпълня неговото поучение, и това, което видях, ме превърна в търсач на Видения. Ще ви разкажа за първия си опит. Когато погледнах с очите на Съкровеното, първото, което видях, бяха листата, листа навсякъде. Но за мен те не бяха листа. Те бяха птици, толкова много птици по дърветата и толкова много птици, паднали на земята, за да се завърнат при своите корени. Сякаш целият свят беше изпълнен с птици. После видях клончетата на дърветата. Всяко клонче си имаше своя посока, свой стремеж към небето. Безбройните клончета са безбройни стремежи. Сякаш целият свят беше изпълнен със стремежи. После погледнах белите облачета, безбройни облачета. Те приличаха на безбройни пеперуди, които сякаш нямаха крила, но все летяха към някакъв свой свят. Сякаш целият свят беше изпълнен с крила, които търсят своя Баща. И после получих най-голямото си Видение. Видях Слънцето и сякаш всички стремежи летяха към това Слънце. Не се ли стремим и всички ние към Великото Слънце? Не е ли Великото Слънце нашият Баща? Ние наричаме нашия Баща Вотаро Хая. Когато се стремим към Него, ние се превръщаме в нещо Съкровено. Тогава в нас тече Животът на Великото Слънце. Аз сякаш бях се превърнал в Съкровен поток и усетих как Великото Слънце е потекло в мен. И казах в себе си: Ако ние постоянно мислим за Великото Слънце, ние се превръщаме в Извори на Живота. Ние сме Водата на Живота. И Вотаро Хая е нашият Баща.
Предание за Вечния път към Вотаро Хая
Посетил Авал Мавара три от любимите си деца. Това били трите му любими цветя в гората Анахор. Той познавал техния характер и решил да разговаря с тях. Първото цвете било много разговорливо. Второто цвете било много вдъхновено. Третото цвете било много мълчаливо. Авал Мавара се обърнал към трите цветя и казал: Днес искам да ми кажете кое е най-дълбокото ви разбиране за живота. – Първото цвете само това и чакало. То веднага грабнало думата, защото то било пълно с толкова много разбирания, че чак се обърквало. И казал му Авал Мавара: Кажи ми най-дълбоко си разбиране за живота. – И започнало първото цвете да обяснява: Според мен смисълът на живота е в думите. Трябва много да говориш, трябва много да общуваш с думите и те ще те научат на своя скрит смисъл. Аз живея в думите. Цялото ми сърце е пълно с думи. Искаш ли да ти кажа какво мисля за думите? Тайната на живота се намира в общуването с думите. Думите са искрите на живота. Те светят, когато ги запалиш в себе си. Това е моето най-дълбоко разбиране за живота. – Тогава дошъл ред на второто цвете. Авал Мавара му казал: Кажи ми най-дълбокото си разбиране за живота. – И отговорило второто цвете: Аз нямам красива реч. Аз изоставих думите, защото ги замених с вдъхновението. Аз вдъхвам от думите, аз пия от нектара на думите, но не общувам със самите думи. Аз общувам с аромата, който е скрит в тях. Аз не търся думите, аз търся уханието в тях. От това ухание аз образувах своето вдъхновение. Това е моето най-дълбоко разбиране за живота. – Тогава дошъл ред на третото цвете. То не обичало да говори, но все пак промълвило: Моето най-дълбоко разбиране за живота се състои в следното: забрави думите, забрави вдъхновението и завърни се в покоя на Великото мълчание. Нито думите, нито вдъхновението могат да изразят Същността на нещата. Дори и мълчанието не може да я изрази. – И тогава третото цвете попитало Авал Мавара: Ти можеш ли да изразиш Същността, която е наречена Вотаро Хая? – Тогава Авал Мавара се поклонил на третото цвете и си тръгнал. Той знаел, че нито искрените думи, нито вдъхновението и нито мълчанието могат да изразят Вотаро Хая. Но той знаел също, че в нас трябва да тече едно постоянно Съкровение, за да можем вечно да търсим Вотаро Хая.
Който е изгубил пътя си, е намерил Духа си
Да имаш път, означава да се изгубиш в него. Само който се е изгубил напълно в пътя си и е оцелял, може да стане истински Шаман. Колкото по-дълбоко е изгубването на пътя, толкова по-велик е Духът на Шамана. Аз не вярвам в Индианци, които са намерили пътя си. Аз вярвам само в тези Индианци, които са открили в себе си Духа. Шаманът, това е Слънцето на всяко племе. И затова Шаманът се почита като Баща.
Авал Мавара – „Това си ти самият“
Нито един път не води към Истината. Истината е самата Прасъщност на нещата. В тази Прасъщност нищо не се търси, защото това си ти самият.
Поучение на Авал Мавара за Танца
Танцът е Велико движение, насочено към твоята най-дълбока Същност. Танцът е пътуване навътре. Танцът е напускане на този свят. Когато Танцът е посветен на Истината, тогава Шаманът се превръща в център на Свещена Енергия. И във вихъра на тази Енергия той изоставя всички ограничения на световете и съществата. Великата му Енергия се превръща в стрела, която уцелва Сърцето на Истината. Само разгърнатата ти и освободена Енергия може да се слее с твоята собствена Същност, която е Духът на Истината. Танцът превръща Шамана в стихийна Енергия. Така при Танца малката Енергия се влива във Великата Енергия. В момента на този върховен контакт се заражда Откровението. Танцът на Шамана не е просто танц. Той е създаване на Дух. Той е откриване на Духа на Истината. Танцът е едно Велико пожелаване да се срещнеш с Истината. Пожелаването на Истината е необикновен процес. В този Танц истинският Шаман напълно забравя себе си и окръжаващия свят. И във вихъра на Енергията той се слива с Истината и става част от нея. Танцът е пътят, по който Шаманът взема най-дълбоките решения. Той знае, че само Истината има право да решава.
Поучение на Авал Мавара за Достойнството
В мирни времена Достойнството не може да бъде доказано, защото всеки е скрил помислите си дълбоко в себе си. Само по време на война и Шаманите, и Вождовете, и другите Индианци могат да надзърнат в скритите си помисли. Достойните никога не воюват срещу враг. Достойните воюват единствено за съхраняване на Истината. Индианската история помни случай, когато един Шаман поради безумието си повежда на война своето племе. Този Шаман не се интересуваше от Гласа на Предците. И той беше убит от млад Индианец от своето племе. Тогава този млад Индианец беше изгонен от своето племе. Той отиде в друго племе, но не стана враг на тези, които го изгониха. Да бъдеш изгонен, но да запазиш Достойнството си, означава да бъдеш приет от Предците. Предците винаги воюват със силата на Истината. В ръцете на тези, които ги следват, оръжието е винаги достойно. Воюващият за Истината и вслушващ се в Гласа на Предците винаги се завръща с Достойнство в Духа си.
Старият Индианец беше изпаднал в дълбок размисъл. Той само беше чувал за Ахуварая, но не знаеше нейната Тайна. Вече трети ден стоеше безмълвен и най-накрая получи Видение за Ахуварая. Той знаеше, че Вотаро Хая ще го озари. И накрая той я видя. Ахуварая беше Безсмъртната Птица. Тя приличаше повече на някакъв Слънчев Поток, неземен Поток. Тя докосваше леко земята, после политаше високо в небесата и накрая изчезваше, сякаш нямаше корени нито на земята, нито на небето. Когато Ахуварая изчезна, Старият Индианец попита Вотаро Хая: Кажи ми, Вотаро, Ти, Който си Баща на всички бащи, що е това Ахуварая? – И рече му Вотаро, Бащата на бащите: Ахуварая е най-древната Птица. Тя не живее нито на земята, нито на небето. Тя живее на това място, където погледът не достига. Най-старите Индианци я наричаха Древната Душа. Но тя е Ахуварая. И знаеш ли защо е Ахуварая? Защото и Древността не помни кога е създадена. Тя е слизала много пъти на земята, но това е било само едно докосване. Тя се е явявала много пъти на небето, но това е било само един полет. Ахуварая не принадлежи на небето и на земята. Тя живее в Мен, Вотаро Хая. Тя живее в Моето Сърце. Племената и народите нямат Душа. Те имат само един Лъч от тази Душа. Те трябва да я заслужат, за да може Ахуварая да отдаде всичките си Лъчи. Ахуварая очаква своето време.
Предание за Свещената Пеперуда
И съзерцаваше Старият Индианец Свещената Пеперуда. Много дълго я беше наблюдавал, но тя сякаш беше неуловима. Но три неща удивляваха Стария Индианец: Безкрайната ѝ Красота, Безкрайният ѝ Полет и Сърцето ѝ, което сякаш беше създадено от неспокоен Вихър. И питаше се Старият Индианец: Защо е облечена в толкова Красота тази Пеперуда и каква е нейната цел. Накъде лети Свещената Пеперуда и къде се завръща Сърцето ѝ? И попита Старият съзерцател Вотаро Хая: Кажи ми, Вотаро, Ти, Който си Бащата на нещата, какъв е Пътят на Свещената Пеперуда? – И рече му Вотаро: Красотата на Свещената Пеперуда, това е Красотата на всички сътворени светове. Всеки свят си има свой цвят. Безкрайна е Красотата на Свещената Пеперуда, така както са безкрайни цветовете на сътворените светове. И добродетелите на съществата ще бъдат безкрайни като тези цветове. Безкраен е Полетът на Свещената Пеперуда, защото тя трябва да посети безбройни светове. Не си ли видял, че Пеперудата лети във всички посоки? Така тя поздравява всички светове, които я очакват. Когато Свещената Пеперуда измине пътя на безбройните светове и безкрайните добродетели, тя ще придобие най-великото нещо на живота. Това се нарича Хамахор – Сърцето на сърцата или Сърцето на нещата. Чак тогава всички ще узнаят Великия Път на Свещената Пеперуда. Тогава Хамахор ще има Блясъка на Вотаро Хая. Сърцето на Свещената Пеперуда е Сърцето на Вотаро Хая. Сърцето винаги се завръща при Сърцето. Това е Великият Път на Свещената Пеперуда. Свещената Пеперуда, това е Безпределността на Душата на Вотаро Хая.
Събрали се седем цветя да спорят. Спор имало, защото всяко цвете имало различно желание. Първото цвете искало винаги да грее слънце. Второто цвете искало винаги да вали дъжд. Третото цвете искало винаги да радва хората. Четвъртото цвете искало винаги да спори с някого. Петото цвете искало винаги да живее в мир с окръжаващата среда. Шестото цвете искало винаги да мечтае, то било цвете-мечтател. И накрая всички очаквали какво ще поиска седмото цвете. То било най-мълчаливото и най-вглъбеното цвете. То казало: Аз искам Вотаро Хая винаги да свети в мен. Когато Вотаро Хая свети в мен, тогава душите, попаднали в мрак, ще видят Светлината на Вотаро Хая и ще открият пътя си.
Уаху Тамба – „Възродено Сърце“
Истинският Индианец не живее сред хората. Истинският Индианец общува с хората, но живее сред Предците. Истинският Индианец живее за една единствена идея. Всички други идеи и намерения той е оставил настрани. Той живее само за една идея. Тази идея е: „Съхрани в Сърцето си Достойнството!“ Така е повелено от Предците. Има ли по-велика идея от тази да живееш достойно, да се завърнеш при Предците си и тогава Великият Старейшина да ти рече: „Уаху Тамба“, което значи „Възродено Сърце“. За тази идея живее всеки Истински Индианец. Няма по-хубави думи от „Уаху Тамба“. Тези думи изявяват Гласа на Предците, които изразяват Признание към този, който е станал „Уаху Тамба“.
Само Достойнството се осветява
Индианците са същества на Дълга. Те живеят за Дълга, те дишат Дълга. Те обичат Дълга си, както обичат природата, както обичат реката, която тече до тях. Те са отдадени на Дълга. И всеки, който е изпълнил Дълга си достойно, получава отворена Врата към Предците си. И когато настане Великият час, Предците ще му покажат Видението на Вотаро Хая. Тогава Достойнството му ще се превърне в още по-ярка Светлина.
Да се изкачиш към Върха на Индианската Пирамида, това е едно изкачване в себе си. За обичащите Вотаро Хая този път е къс. Това са тези, които се движат по пътя на Достойнството. Само на тях е позволено да пристигат в себе си, в своята най-висока точка. В най-високата точка седи единствено Великата Добродетел. Никой друг не може да пристигне там, освен Достойния. Ако недостоен се опита да се приближи до Върха, върху него ще се излее Шавару – това е мълнията на Вотаро Хая, това е Неговият гняв. До върха на Индианската Пирамида могат да достигнат само тези, които са избрали пътя на Свещения Дълг. И тогава, пристигайки до Върха, те придобиват Светлината на Преданието. Вотаро Хая превръща Достойните в Предание. И в цялата Индианска Раса, от най-древни времена досега, се носят Предания, които никога не остаряват. Преданията са част от Сърцето на Вотаро Хая. Те са Върхът в Индианската Пирамида.
Предание за победата на Достойнството
Беше по времето на една велика битка. Вождът Асувару беше събрал последните оцелели Индианци, те бяха около 30. Техният враг, племето на Анирите, беше многочислено. Това жестоко племе преди около два часа беше унищожило старците, жените и децата им. Племето на Анирите наброяваше повече от 200 жестоки воини. Предстоеше последната битка. Асувару имаше 30 воини, които бяха готови на всичко. Това беше една от многото битки в Индианските земи. По времето на тази битка воините на Асувару падаха един след друг, докато накрая самият Асувару остана обграден от своя враг. Тогава той предложи на Вожда на Анирите да влязат в пряк двубой. Вождът на Анирите, наречен Черен Орел, беше много горд и гордостта не му остави избор. Той искаше да покаже пред воините си своята сила. И така се започна двубоят между Асувару и Черния Орел. Това беше битка на живот и смърт. Това беше битка, в която бяха позволени всички средства. В тази битка на няколко пъти Асувару беше близо до смъртта. Но в най-важния момент, когато Черният Орел искаше да прониже сърцето на Асувару, Черният Орел се спъна и падна като покосен. Тогава Асувару изведнъж скочи и насочи ножа си към сърцето на Черния Орел. Черният Орел беше като замръзнал. Той беше скован и някак си беззащитен. Асувару насочваше ножа си със страшна сила, но в един миг се отказа, сякаш нещо невидимо го промени. Тогава той се обърна към воините на Черния Орел и им каза: Не е достойно да унищожиш злото. Злото трябва да живее. То само ще падне в своята бездна. – И тогава най-старият от Анирите, Старейшината на племето, каза на Асувару: Само който има Сърцето на Достойнството, може да прости на своя враг. Ти си Син на Уаханатан, ти си Син на Великия Дух. Ти победи, защото съзря Достойнството в себе си. И като Старейшина на Анирите, аз те поканвам да живееш в моята шатра, защото ти си достоен да бъдеш Вожд на моето племе. – И заживя Асувару в Шатрата на Слънцето.
Ритуалът на завръщането в себе си
Този ритуал е за Търсача на Уахира Танка. Търсачът се изпраща в гората съвсем сам. Той сяда на избрано любимо свое място. Това се случи и с последния Търсач Уахиву. Аз следях отдалеч пътя му. Уахиву вървеше бавно и самовглъбено. Самият път до мястото също трябва да бъде изключване от света. Великото вътрешно пътешествие започва от първата крачка. Той седна на един камък, а от двете му страни имаше две високи дървета. Започваше четиридневното пътешествие. Уахиву затвори очи и потегли навътре, защото срещата с Уахира Танка е едно велико вътрешно пътешествие. Душата трябваше да се срещне с Великата Душа. Уахиву трябваше да открие своя Извор, своето Начало. Първите три дни минаха с многобройни видения. Те бяха спомени от минали светове и раси. Но спомените и виденията нямат корени. От всички тях трябваше да остане едно единствено Видение. И на четвъртия ден Уахиву го видя. Той видя себе си като една светла лъчиста сянка, която се къпеше в един Велик Блясък. И той разбра, че този Велик Блясък беше Бащата на неговата сянка. Видението се превърна в Откровение. Той се сля с Великия Блясък и се изпълни с Потока на неизговоримото преживяване. И той видя, че Душата му е Извор. И той видя, че Душата му е самосветеща. После, събуждайки се в тялото си, той видя един друг свят – гората, дърветата, небето и всичко, което го окръжаваше. И той разбра, че този свят се нуждае от него. Той знаеше вече, че преживяното щеше да му бъде тайната опора в живота. Той вече знаеше как ще живее, защото всеки, който е видял Великия Блясък, и всеки, който е видял себе си като Изначален Извор, може да живее само по един единствен начин: благородно и съкровено. Жаждата да се завърнеш при този Извор е неутолима. – Уахиву дойде при мен и аз видях само очите му. Те ми казаха всичко, защото който е видял Великия Блясък, той го носи в себе си. Не всеки може да го види. Може да го види само този, който носи в себе си едно Велико Почитание – Почитание към Истината в себе си, която е другото име на Великия Блясък. И Уахиву я видя. Аз го оставих сам, защото знаех, че не можеше да говори. Уахиву не знаеше само едно: че моята радост беше по-голяма от неговата. Това го съхраних в себе си.
„Дара“ – пристигане в Душата си
„Дара“ – това е навлизане в себе си. „Дара“ – това е път, по който пристигаш в себе си, в собствената си Душа. Само този, който е станал Душа, може да се вглежда в Душата на нещата. Само този, който има „Дара“, има правилно вглеждане в нещата, защото той вижда с Душата си.
Един кратък разказ за Индианската Раса
Дълъг и необичаен е пътят на Индианската Раса. Това са били многобройни племена и многобройни Предания. В Първата Слънчева Раса Индианците са имали Учители. По-късно, когато Учителите се оттеглят, идват Старейшините. После Старейшините се превръщат в Предци. Предците символизират образеца, по който трябва да се живее. По-късно идват Вождовете и Шаманите. Често се е случвало между Вождовете и Шаманите да има спор. Всеки Шаман и всеки Вожд е мислел по свой собствен начин. В повечето случаи това е носело вреда на племето. Впоследствие в племената се появяват недостойни Вождове и Шамани. Така Индианската Раса в известен смисъл е започнала да губи своя облик. По-късно между Индианските племена е имало такива, които били склонни да виждат във всички други Индиански племена врагове. И така се появяват ашотарите. Това са кръвожадните Вождове, които разрушават едновременно и себе си, и племето. Ашотарите не са обичали да се вслушват в гласа на Шамана. А Шаманите в повечето случаи били като Бащи, Закрилници на племето. В последните времена Индианските племена са се смесили с най-различни култури. Много от тях дори се занимават с медитация и съвременно разглеждане на нещата. Но не винаги, когато културите се смесват, се обогатяват. Днес основното ядро на Индианската Раса продължава да се старае да се завърне към Древните си Корени. В много племена Шаманите и Вождовете си подават ръка. Вождовете разбират, че Шаманът трябва да взема най-важните решения на племето. А Шаманът разбира, че Вождът сам трябва да изработва плана си и да ръководи племето в битка. Днес Индианската Раса е многолика. В много от Индианските племена дори има Вождове от Бялата Раса. А в градовете на Европа и Америка живеят много Индианци. Те имат най-различни професии – лекари, готвачи, охранители, музиканти и всякакви други. Ние не знаем докъде ще доведе това смесване на културите, но вярваме в едно: вярваме, че Уахира Танка ръководи правилно нещата и че Древната Индианска Раса ще бъде възродена, защото нейната Мъдрост в основата си е неопетнена. Многобройните Индиански племена в различните времена са имали различни имена за Великия Дух. Тези имена са толкова много, че не можем да ги изредим всичките, но ще кажем някои от тях: Вотаро Хая – Великият Стар, Уаханатан – Великата Светлина, Абарава – Великото Сърце, Арихая – Великата Душа, Аравал – Великият Познат, Оаха – Великият Корен, Матиху, Матимбу, Мохарар, Васари, Садуха, Хорах и много, много други, както и Уахира Танка – Великият Дух – от последните времена.
Учението на Авал Мавара
от Първата Слънчева Раса
Ако един камък стои с векове на едно място, ти не можеш ли да стоиш в Истината за един живот. Ако устоиш в Истината, тя ще ти разкрие Неизречения живот.
Никога не обичай живота си повече от Истината. Това, което животът ти е дал, той ще ти го отнеме. И накрая ще останеш с една бедна радост в ръцете си. Това е най-многото, което животът може да ти даде. Само Истината може да ти даде Великата Реалност. Тази Реалност е Неизговорима. Това, което не можеш да изговориш, никога не можеш да го опетниш.
Не питай какво да правиш, защото този, който е влюбен в Истината, прави само това, което е от Истината. Този, който не люби Истината, прави само това, което произлиза от него. Този, който не люби Истината, сътворява смъртта си. За него е казано: „Той живее, за да умре“. Само любящият Истината има Дом в Неизреченото.
Ако си избрал Истината, ти ще живееш с Душата си. Ако си избрал лъжата, ти ще живееш в единство със смъртта си. Истината гостува на Душата. Те се разбират. Те са сродни, защото Истината е Душата на нещата. Смъртта гостува на лъжата. Те се разбират. Те са сродни. Смъртта всякога се стреми към лъжата. Смъртта е по-благородна от лъжата. Смъртта всякога преследва лъжата, защото иска да я разруши. Ето защо Истината е дала част от своята сила на смъртта.
Авал Мавара – „Истинските ученици“
В Древността е имало два вида ученици. Това са два различни подхода. Първият вид ученици, това са тези, които имат Любов към своя Учител, но нямат особено отношение към Истината. Те вървят по дългия път на ученичеството. Само несъзнателните и спящите хора от света имат по-дълъг път от тях. Втората категория ученици, освен че имат Любов към своя Учител, те имат и едно особено отношение към Истината. Те са истинските ученици. Истината е единственият Ключ, който отключва Вратата към Учителя. Между Учителя и ученика трябва да стои единствено Истината. Това е късият път, правилният път, трудният път и благословеният път. Който не е готов да умре за Истината, Вратата към неговия Учител остава заключена. Само ученикът на Истината може да отключи тази Врата. И тогава Учителят ще го нарече „Аво Хая“, или „Благословен завърналият се“.
Щом си влюбен в Истината, тя ще ти отнеме всичко – и нужното, и ненужното. Но ще ти даде в замяна едно единствено нещо: тя ще ти даде себе си. И тогава започва истинското ученичество. И чак сега ти вече ще знаеш кое ти е наистина нужно.
Великото ученичество в Древността
Великото ученичество съществува още от Най-Древната Раса. Много бяха тези, които искаха да видят Скритото Лице на своя Учител. Но малко бяха тези, които Го видяха. Тези, които Го видяха, бяха отдали целия си живот за тази идея. Но не всички от тези, които бяха отдали целия си живот, Го видяха, защото има скрити закони, които управляват това най-велико Видение. Аз бях един от тези, които видяха Скритото Лице на своя Учител. Това беше Видението на Неизреченото. И никой, който Го е видял, не може да Го изговори, защото То не е от света на словото и от света на думите. Когато Го видях, аз не Го разбрах, но в мен се зароди Вечното Вдъхновение. И разбрах, че моето Вечно Вдъхновение всякога ще търси това, което видях и не разбрах. По-късно аз попитах своя Учител: Защо Амрихай, който също посвети живота си на Теб, не видя Лицето ти? – И тогава Учителят ми каза: Амрихай има по-велико Търпение от тебе. Неговата цел беше да посвети целия си живот на Мен, а не да Ме види. Неговото Велико Търпение струва повече от твоето Видение. Той ще Ме види в други времена. И той ще Ме открие в най-съкровеното място, защото Великото Търпение е по-дълбоко от всяко Видение. Той е моят Възлюбен Избран, защото Любовта му няма край.
Истински ученик е само този, който е изгубил всичко. Той е изгубил всичко в името на Истината. Той няма народност, няма близки. Той няма предпочитания. Понеже е изгубил всичко, Истината е станала неговия живот. В Истината той чува Гласа на своя Учител. Той вече не търси Учителя си. Той живее чрез Него. Те са Едно Цяло. Вече няма Учител и ученик. Останала е само Истината. Истината, това е пълното Единение.
Не си Го видял, ако не си Го превърнал
във Вечен Път
Когато Го видях, изгубих себе си. Когато Го видях, намерих себе си. Когато Го видях, Реалността проблесна. И когато Го видях, и Реалността, и нереалността изчезнаха. Аз бях напълно заслепен, бях като сляп и външно, и вътрешно. Единственото, което успях да сторя, когато видях моя Учител, бе да Го превърна в свой Вечен Път. Сега аз знам, че Той е моят Път. И знам, че Той ще остане Непостижим. Но Видението на моя Учител ме направи безпределен. Всеки, който се е докоснал до това Видение, той е осмислил Вечния си Път към Истината. Той живее в Благоговение и в това Благоговение той чувства своето Безсмъртие. Никой не може да постигне Величието на своя Учител. Достатъчно е само едно: да си видял Не-Лицето Му, което всъщност е Откровението на Безпределната Истина.
Той събуди собствената ми Вечност
Когато Го видях, аз изгубих Душата си. Изгубих и смъртта си, изгубих и Безсмъртието си. Аз видях Най-Великото и Благо Безмълвие. Той трогна Корените ми. Той събуди собствената ми Вечност. Той ме превърна във Велик Трепет. Аз постигнах дълбоко Благоговение в Душата си и сега мога да го дам на всички същества. Но Тайнственият ми Трепет е посветен само на моя Учител. Той е Единственият, на когото принадлежи Тайнството, наречено Свещен Трепет. Този Свещен Трепет не е желание, не е знание, не е разбиране. Той е Есенцията на Любовта.
Аз не живея за моя Учител, Той живее чрез мене. Аз не мисля за моя Учител. Той мисли чрез мене. Аз не чувствам моя Учител, Той е моето чувство. Аз не служа на моя Учител, Той е моето Служение. Само Той умее да служи. Той служи, а аз се уча на Служението. Ако аз служех, нямаше да мога да се уча. И затова Му отстъпих мястото си. Аз пожелах само Той да съществува в мен. Вече не Го търся, не жадувам за Него и не служа на никого, но се превърнах в самото Служение. Ние не можем да служим на съществата. Ние нямаме мисия. Само Истината в нас може да служи на съществата. Само Истината в нас познава Учителя. Само Истината в нас познава себе си. Само Истината в нас има мисия. Истината в нас, това е Учителят. Ние сме без мисия.
Ако искаш да летиш, приятелю, трябва да имаш собствени крила. Тези крила ще те отведат при Великия Дух. Който е видял Великия Дух, никога не се е завърнал. Той е изгубил крилата си и дори Душата си. Останала е само Истината. Когато всичко е изгубено, остава само Истината.
Всички сътворени светове са проявената Истина. Само Великият Дух е непроявен. Неговата природа е проявена, но Същността Му е непроявена. Всички сътворени светове говорят. Само Той не говори. И затова всички търсят Тишината. В Тишината всички замлъкват и затова Го чуват. В Тишината всички изчезват и остава само Той. Но има едно нещо, което съществата не знаят. Той е скрит дори и от Тишината.
Авал Мавара –
Обръщение към Съкровения Глас
Аз не искам да имам никаква цел в живота. Аз не искам да имам желания. Който има цел, какво е постигнал? Който има желания, докъде е стигнал? Аз искам само едно: достойно да извървя своя път. Само Достойният може да придобие най-голямото богатство. Най-голямото богатство, това е да чувам Твоя Глас. Който няма това богатство, той цял живот преследва сенките на нещата. Аз живях единствено, за да Те чуя. Не заменям Твоя Глас нито за звездите, нито за реките, нито за живота, нито дори за Дълга към Моята Раса. Нищо друго не искам, освен Гласът Ти да живее в Мен. И макар че нямам какво да Ти дам, нека Гласът Ти да живее в Мен.
Авал Мавара –
Обръщение към Древния Глас
Ако Твоят Глас е в Мен, смъртта не може да Ме догони. Тя се страхува от Твоя Глас. Древен е Твоят Глас. Той е преди живота и затова животът се стреми да Го открие. Странен е Твоят Глас. Смъртта не Го познава, животът Го търси, но само Достойният Го открива. Само този, който живее достойно, има в себе си лък и стрела. Той е повелител на своето Сърце. Той му повелява да бъде благородно. А когато е необходимо, той целият се превръща в лък, а Сърцето си превръща в стрела. И неговото Сърце всякога Те достига. Защото кой друг може да дойде при Теб, освен благородното Сърце? И не е ли това Сърце Твоето дете?
Предание за Ахувар Ари –
Неизговоримото Лице
Много са тези, които са живели и ще живеят. Велика и необятна е Индианската Раса. Но дори и най-великите Вождове и Шамани на Индианската Раса знаят много малко за Ахувар Ари. Това е предание отпреди времената. Имало ли е време отпреди времената? Това е Велико Предание – Предание отпреди Ашувая, или Атлантида. Много неща са се случвали преди Ашувая. Тогава Индианците са имали корени в друга Раса. Това е била една Велика Слънчева Раса. Това е било едно Велико време, преди да е имало Шамани и Вождове. Това Велико време пази Преданието за Ахувар Ари, макар че малко са тези, които са успели да преживеят Видението на Ахувар Ари. Тук накратко ще ви кажа за този, който е видял и преживял Ахувар Ари. Това е Великият Праотец на Индианската Раса. Той се е наричал Матасанга. Това име означава „Предхождащият“. Ето неговото кратко описание за Ахувар Ари. Той казва: Аз не желаех да видя Ахувар Ари, а умирах да Го видя. Много пъти умирах и не Го виждах. Колкото повече умирах, толкова повече увеличавах Великата Енергия в себе си. Аз знаех, че тази Енергия може да види Ахувар Ари, или Неизговоримото Лице. И в едно време преди времената това се случи. Аз почувствах издълбоко, че съм събрал в себе си Великата Енергия, устрема на всички мои желания и помисли, който бе като устрема на всички светове и слънца. И запалих в себе си Пламъка на Взрива. В този Взрив аз изгорях. В този Взрив аз изгубих себе си без следа. Остана само едно – Видението на Ахувар Ари. Сега, когато ви говоря, не мислете, че аз живея или съществувам. Живее само Духът на Преданието. Други Велики същества изнасят това Предание, защото аз се прелях и се разтворих в Ахувар Ари. Аз умирах единствено за Неизговоримото и в него оживях. Изговоримото, това е животът на сенките. Никой не може да изговори Ахувар Ари. Ахувар Ари е Видение от Първата Слънчева Раса. Това е Видение, в което виждащият изчезва. В това Видение разширението на съзнанието е толкова голямо, че напускаш Вселените – сътворени и несътворени – и се разтваряш в Ахувар Ари. Това е Лице без образ. Това е Предание без глас. Това е Ахувар Ари. Това не е нещо, което можеш да споделиш. Но нека Духът на Преданието да се носи.
Учението на Матасанга – Учение на Прасветлината
Учи се единствено от Неизговоримото. Ако Тишината не ти проговори, напразно ще те учат изречените неща.
Придобиеш ли Тишината, тогава неразбраните неща стават разбрани. Тогава и в хаоса виждаш скрития ред. Хаосът не съществува. Съществува само неразбирането.
От незапомнени времена Истината те чака да ѝ станеш приятел. Има едно условие, при което можеш да ѝ станеш приятел. Да изпълниш това условие, значи да се превърнеш в Тишина. Когато се превърнеш в Тишина, Истината ще ти подари Гласа си.
В Светостта ти изгубваш себе си, но намираш Душата си. В Тишината ти изгубваш себе си, но намираш Духа си. Какво са Душата и Духът? Те са самият път към Прасветлината.
Само в Любовта има Душа. Само в Душата има мекота. В мекотата е скрито най-острото оръжие. Ето защо капката пронизва камъка. Мекотата е оръжие, което прониква в сърцевината на нещата. Бъди като капката и злото няма да може да ти устои. Злото се е втвърдило, защото е изгубило мекотата си.
Злото е подобно на цвете. Ако го разглеждаш внимателно, то ще започне да ти се усмихва. Ако го разглеждаш невнимателно, то ще ти покаже зъбите си. За да няма зло в живота ти, бъди просто внимателен. Така по пътя си ще срещаш само цветя – усмихнати цветя.
Не изговаряй Истината. Остави я тя да се изговори в теб. Ако я оставиш свободна, ти без усилия ще откриеш смисъла на своя живот. Не можеш да постигнеш Истината с усилия. Истината се постига с Любовна Тишина.
Не искай да виждаш надалече. Остави това на Истината. Не искай да разбираш всичко. Остави това на Истината. Не искай да бъдеш като Истината. Остави Истината да бъде като тебе. Само Истината знае как да бъде. Ти само обичай Истината, а тя знае как да ти даде себе си.
Истината всякога следва Неизговоримия път към самата себе си.
Знаете ли защо орелът лети най-високо. Защото в него живее Духът на Истината. Духът на Истината е Свещена частица от Най-Стария Баща. И знаете ли защо орелът се е издигнал толкова високо? Преди да се роди като орел, той е бил пълзящ червей. Много пъти е бил тъпкан. Но той е вярвал в силата на своите крила. И днес той ни гледа отвисоко, защото лети с крилата, в които е вярвал, лети с крилата на Истината. Орелът е бащата на птиците.
Знаете ли защо реката тече? Реката тече,защото е жива. А защо реката е жива? Реката е жива, защото има идея. Реката има най-великата идея в себе си. Коя е тази идея? Тази идея е пълното сливане с Океана. Океанът е Бащата на нещата. Знаете ли Името на Великия Баща? Аз ще ви кажа Името на Великия Баща. Той се нарича Азавор Ара – Океан без бряг. Няма бряг за Великия Баща.
Матасанга – Предание за Великата Роза
Имало едно Старо, Прастаро Същество. То било абсолютно Невидимо и Незнайно. Безбройни били душите, които искали да Го видят и да Го докоснат. Докато душите разговаряли, явил се между тях един Глас. Той казал на душите: След малко ще дойде и ще се изяви Най-Незнайното Същество пред вас. – И Гласът им казал още: Ето, То ще дойде от тази посока. – Всички души се загледали в тази посока. Отначало те видели една малка Светлинка. Колкото повече се приближавала, толкова по-ослепителна ставала тя. И най-накрая Светлината станала толкова Ослепителна, че настанал около душите голям мрак. Опитали се душите да прогледат, но не могли да видят Незнайното Същество. Ала видели, че тази Велика Светлина държала в ръце една Роза. Когато душите видели тази Роза, те възкликнали. Те никога не били виждали такова Цвете с такъв Аромат. Тази Роза била изцяло синя. Според Преданието това бил цветът на Истината. После Светлината направила един велик жест. Тя погалила цветето и го прегърнала. От това прегръщане хиляди листенца от Розата се разпръснали в пространството. Така се образували сътворените светове. Днес всеки свят е едно листенце от тази Велика Роза. И над всеки свят има по едно синьо небе, което трябва да бъде преоткрито. След Видението на душите явил се Глас от Ослепителната Светлина, който казал: Нека всяка душа да отиде в своя свят и да открие своето небе. И само тези, които открият своето небе, ще се завърнат в Изначалието си. Тогава те ще могат да осъзнаят Величието на Розата. И Розата ще ги призове: Елате, души, и върнете се в своя ослепителен Дом. – Розата е единственото Същество, което има Окото на Изначалието. Преданието казва, че Розата е Великата Неродена Душа. Но след като душите тръгнали на път към световете, малко от тях са се завърнали при Великата Роза, за да я видят и да ѝ се поклонят. Великата Роза очаква всички души. Знаете ли къде е тази Роза? Тя е в Ръцете на Великото Прастаро Незнайно Същество. Това Същество държи и винаги е държало всички листенца в Ръцете Си, защото те са част от Неговата Душа. Макар и разпръснати, те винаги съществуват в Неговата Ръка. Но има листенца, които не Го виждат. Това са тези листенца, които са прекалено загледани в себе си и в своята съдба. Но тези листенца, които мислят само за Него, разнасят частица от Уханието на Великата Роза в световете.
Матасанга –
„Съкровеният Дом на Преданията“
Великият Дух ми каза: Ти ще бъдеш Праотецът на Индианската Раса и ще се наречеш Матасанга, което значи „Повелителят на Преданията“. Преданията са Съкровеното Учение, което трябва да докосне душите на Индианците. Нека Индианците да съхранят Преданията в душите си, за да мога да запаля Огъня Си в тях, когато дойде Моят час. Избрах те за Праотец, защото от незапомнени времена ти съхрани Съкровеното Сърце на Преданията. Избрах те, защото от предвечни времена ти носиш в Диханието си Съкровената Тъкан на Преданията. Само Съкровеното може да облече Преданията с Душа. Аз знам, че Преданията живеят в твоята Същност и затова те назовах Матасанга, което още значи „Съкровеният Дом на Преданията“.
Матасанга –
„Само в скръбта се заражда Твоят Глас“
Само в скръбта има Достойнство. В радостта си съществата са Те изгубили. Много са се радвали съществата и радостта ги е довела до тъмнина. Но аз видях, че само в скръбта се заражда Твоят Глас. Какво струва една радост, ако в нея Го няма Твоят Глас. Когато великата скръб ме посети, аз разбрах, Вотаро Хая, че ме е посетил най-скъпият гост. Това беше денят, в който Твоят Глас се роди в мен. И сега аз скърбя за съществата, защото те искат да се радват на живота, но не жадуват за Твоя Глас. И когато скръбта дойде при тях, тя е нежелан гост. Скръбта винаги ще идва, за да отнеме радостта и да я замени с Твоя Глас. Аз разбрах, Вотаро Хая, че радостта е пълна с толкова много сълзи. И скръбта ми се превърна в единствената ми радост, защото аз се родих от скръбта. И само в дълбоката скръб може да се зароди Твоят Глас. Сега аз живея заедно с Твоя Глас – единствената ми радост, която не заменям за нищо в света.
Матасанга – „Аз търся единствено Твоя Глас“
Аз не търся радостите в живота. Аз търся единствено Твоя Глас. Аз искам само да Те чувам. И разбрах, че всички радости са скръбни. Аз не искам нито скръбта, нито радостта. Искам само едно: да чувам Твоя Глас в Тишината. Само в Тишината можем да открием своя Баща. Само Тишината говори за Него. Само Тишината споделя Неговия Глас.
Матасанга –
„Дарявам живота си за Твоя Глас“
Аз не търся живота, защото животът е красота и ограничение. Аз търся единствено Твоя Глас. Твоят Глас е красота и безграничност. Дарявам живота си за Твоя Глас. Помогни ми да изживея живота си достойно, за да се влея в Твоята безграничност. Животът е тесен за Душата ми. Смъртта е сянка, която не ме познава. Само Твоята Тишина ме познава.
Само този, който обожава живота, се движи към Вотаро Хая. Само този, който обожава Тишината, се слива с Вотаро Хая. Който се е слял с Вотаро Хая, е станал вечен обожател. Да бъдеш вечен обожател, това е твоята духовна съдба. За вечния обожател и най-малката тревичка е важна толкова, колкото и незнайните светове. За вечния обожател всяка тревичка е една душа, една усмивка, произлязла от Величието на Вотаро Хая.
Знаеш ли, приятелю, че капката е по-голяма от океана? Първо се е родила капката, а после океанът. Всички светове са родени от малкото. Първото нещо, което се е родило в света, е малката капка. Тя е първата сълза на Вотаро Хая. Тя е Бащата на океана. Океанът жадува за всяка капка. Ако капките не съществуваха, приятелю, щеше ли да съществува океан? Ти си една капка, която е начало на незнайни светове. Тези светове ще се зародят от тебе. Тези светове те очакват. И ако ти не познаеш, че си малка капка, тези светове напразно те очакват. Тази капка, това е твоята скромност. Твоите добродетели могат да израснат само от тази капка. Без скромността нито една добродетел не може да се развие. Помисли за капката, приятелю.
Матасанга –
„Преданията са Душата на Индианската Раса“
Преданията са Душата на Индианската Раса. Преданията са Тайната Сила на Индианската Душа. Преданията са онази нишка, по която Индианската Душа се завръща в Съкровеното Сърце на Великия Дух. Всеки, който е опазил Преданието, е внесъл частица от своята Душа в него. Великият Дух взема тази Душа в Ръцете Си и я дарява с Покоя, който имат само Предците. Преданията съхраняват най-великото, което е скрито в Индианската Душа – това е достойно извървеният път. Преданията са самият път. Преданията са скритата Светлина на самата Душа. Те са Гласът на Великия Дух. Индианец е този, който е изстрадал Преданието в себе си. В това изстрадване Гласът на Великия Дух се образува в Индианската Душа. Така Индианската Душа се завръща в собствените си Свещени Корени. Не са ли тези Свещени Корени самият Велик Дух?
Великото Възраждане на Индианската Раса е предопределено
Индианската Раса ще бъде възродена в бъдеще и ще донесе на света новите Видения, новата Мъдрост на живота. Старите Предания ще зазвучат с нова сила, защото стотици са Вождовете, Шаманите и другите Индианци, които съхраниха Достойнството си и се завърнаха при Великия Дух. По този начин те предопределиха Великото Възраждане на Индианската Раса.
Мавахари – Учението на Озаряващата Тишина
Аз нямам сърце и затова чувството ми е безгранично. Аз нямам душа, защото я изгубих в Твоята безпределност. Аз имам само една Тишина и затова съм тъй близко до Тебе.
Потърси ме в едно единствено нещо. Потърси ме в това, което не може да каже нищо за себе си.
Има светове, изтъкани от Тишина. Само в тези светове живее Истината. Ти ме питаш: Кой е истинският човек? – Ако искаш да познаеш истинския човек, когато го срещнеш, ти ще забравиш за думите. Ти ще видиш в очите му безпределната Тишина. Ти ще си забравил за думите, защото ще бъдеш поразен. Истинският човек рядко се ражда на земята. Ние го наричаме „Поразяващата Тишина“. Тишината поразява думите. Тишината е съществувала преди думите, преди езиците, преди народите. Днес ти слушаш много хора да говорят. И те говорят на най-различни езици. Но знаеш ли, страннико, какво искаш да чуеш? Това, което искаш да чуеш, е Тишината на този, който говори.
Когато ти говоря, приятелю, не ме слушай. Аз съм същество, което говори на твоята Тишина. Само Тишината може да говори на Тишината, защото само те – двете Тишини – могат да се слеят.
Смъртта е неразбиране. Животът е говор. Тишината е безмълвно-велика Пълнота.
Ти си пристигнал в Душата си, когато си станал Съзерцател. Ти си пристигнал в Духа си, когато си станал Благоговение. Ти си пристигнал във Великата Тишина, когато твоята Любов е изпълнила цялата Бездна.
Тези, които не познават Преданието, живеят външно. Те живеят във външни светове. Само тези, които са изпълнили Завета на Преданието, живеят в несътворени светове. Те са обхванати от Величието на Тишината. Това са истинските същества. Докато сътворените светове и същества са застинал звук, то съществата на Преданието са звучаща Тишина. Дори и когато говорят, те дават на Тишината в тях да говори. Те са отстъпили своето място на Преданието.
Само Тишината може да погълне смъртта. Само Тишината може да обясни живота. Само Тишината може да те освободи от тебе самия. Тишината е твоята Свобода, приятелю.
Този, който изговаря думите, изгубва нещата. Само Неизречената дума е истинска. В своята Неизреченост тя е цяла. В своята Неизреченост тя е Тишина от Тишината.
Тишината е Неизговоримостта на нещата и затова тя е наречена Ур Арала. Това означава „Името на нещата“.
Авал Мавара – „Споделящият Слънцето“
Който живее с Великия Дух, с Всестария Баща, той няма минало, той не помни нито Расата си, нито народа си, нито племето си. Той е изпълнил Сърцето си със Славата на своя Баща. И Сърцето му е толкова изпълнено с Величието на неговия Баща, че откъде би се промъкнал някакъв спомен. Споменът означава, че си Го изгубил. Споменът означава, че вече не живееш с Него. Няма спомени, ако Сърцето ти е изпълнено с Величието на твоя Баща. Сърце, което живее в единство със своя Баща, е Слънце. Това, което споделям, идва от Тишината на Моето Сърце. Аз не исках нищо да говоря, но Тишината в Мен затрептя. Само Тишината може да говори като Слънцето. Който няма Тишината в себе си, не умее да говори, защото той няма Сърце. Сърце, което е достигнало до Тишината, се превръща в Храм. Това Сърце е Неизговоримо. Всички Слънца в световете надничат към него и се чудят на Светлината му, защото това Сърце не принадлежи на световете. Това Сърце е Слънцето на Вотаро Хая. Само Тишината може да проникне там. Само Тишината има право да го докосне. Звездите имат право само да му се възхищават. Всички имат право да го търсят, но само Вотаро Хая има право да го докосва. Вотаро Хая е Бащата на това Сърце. Той е превърнал това Сърце в Слънце над Слънцата. И затова във всички светове има толкова много мечти. Милиони мечти са устремени към него и всички те искат да го достигнат. – Така говори „Споделящият Слънцето“.
Елеазар Хараш
Правила на живата духовност
Първо издание 2007 г.
ПРЕДГОВОР
Правилата образуват в човека качествата на живата духовност. Правилата образуват в човека чистото съзнание. Чистото съзнание е сияещо огледало, в него сам Бог се оглежда. Правилата не са просто някаква дисциплина. Правилата са наука за пресътворяване. Правилата са наука за същността на живота. Пътят на живота е придобиване на истинската духовност. Правилата са много повече от вяра, обич и здраве. Ти може да имаш вяра, обич и здраве, но ако не си придобил чистото си съзнание, всичките ти усилия са напразно.
Елеазар Хараш