Из „Истинни неща“ от Учителя Мелхория
Из „Истинни неща“
от Учителя Мелхория
Да бъдеш мъчител, означава всички твои стари и древни слабости да усетят своето падение. Най-древните слабости в нас, това са падналите дракони. Тези дракони търсят изгубената си сила вътре в тебе. И ако ти си добър към тях, те ще растат и ще те погубят. Ето защо аз казвам: бъди мъчител. Да бъдеш мъчител, означава да ставаш все по-безупречен.
Който има ключ, живее неузнаваемо. Който има ключ, живее бездънно. Който има ключ, той има Махарот, той изтръгва отвсякъде Махарот. Той изтръгва Махарот от живота, той изтръгва Махарот от смъртта, той изтръгва Махарот от щастието, той изтръгва Махарот от страданието. Махарот, това е другото име на ключа. Махарот, това е вдъхновението.
Кой е проникващ в нас? Това е нашият древен Дух. Проникващата сила, която имаме, вижда в света и отвъд света, вижда в светлината и отвъд светлината, вижда в мрака и отвъд мрака. Проникващият не чува думите, а същността на думите. Проникването в тайната на нещата е себепознаване.
Ние сме заобиколени от много видими и невидими опасни древни същества. Но вътре в нас е скрито най-великото оръжие. Това е нашата най-чиста същност. Тази чиста сила е най-острият меч във вселената. И този, който постоянно съблюдава чистотата, мечът му е постоянно остър. Този меч прониква не само до кокала, а до корените на нещата.
Възроди в себе си първичното съзнание
Първичното съзнание не е нито наука, нито религия, нито учение. Първичното съзнание е чиста същност. Първичното съзнание е яснота. Първичното съзнание е реалност.
Човекът има само един образ. Лицата са много, но образът е един. Този образ на човека е неговата тайна. Този образ на човека е неговата реалност. Кой е този образ? Истинността.
Щом си непривързан, си неуловим. Щом си непривързан, си свободен. Щом си свободен, можеш да намериш своята Изначалност. Щом намериш своята Изначалност, ти си вече господар на себе си.
Да си необитаем, значи да не допускаш мисли и разсъждения в себе си. Да си необитаем, значи да не допускаш света в себе си. Щом мислите и разсъжденията, и светът ги няма в тебе, тогава злото ще бъде мъртво. Злото се нуждае от обитаване. То не може да живее в празното пространство на Истината. Истината посещава, но не обитава. Истината е необитаема. Това е свободата, това е първичното място.
Който владее своята любов, той владее своето разрушение. Който владее своята любов, той владее своето страдание. Който владее своята любов, той владее своето падение. Разрушението не го докосва, страданието не го обхваща, падението не го унизява. Ето, той владее любовта си и преобразява всичко.
Живей в собственото си царство
Твоето собствено царство е твоят Дух. Духът царува в мястото, наречено хаос. Духът царува в мястото, наречено смърт. Духът царува в мястото, наречено мрак. Духът царува в мястото, наречено живот. В хаоса сияе, в смъртта тържествува, в мрака блести, в живота се радва.
Ако не говориш правилно, тъмни сили полепват по тебе. Ако не говориш правилно, тъмни сили стават твои преследвачи. А когато говориш правилно, тъмните сили се отдалечават. Да говориш правилно, значи да изработваш своята свобода.
Във всеки човек има скрит мрак. От този мрак произлиза зло, страдание и скърби – настоящи и бъдещи. Улови собствения си мрак с двете ръце на Духа. Който разбере това, внася свещен ужас в мрака.
Бъди безмълвен като предвечния океан. Бъди безмълвен като предвечната гора. Бъди безмълвен като предвечната неизреченост. В първичния океан е нямало нито една рибка. В първичната гора е нямало нито една птичка. В първичната неизреченост е нямало нито една дума. Ето, това е завръщане към безмълвието.
Да бъдеш искрен, това е способност да проникваш дълбоко в своята древност. Да бъдеш искрен, това е умение да проникваш в себе си, в собствената си тайна. Да бъдеш искрен, значи да си отвъд двата свята. Тези два свята са изменчиви. Докато искреността съхранява неизменния свят.
Не осъждай света. Не осъждай болния човек. Не осъждай нещастния човек. Не осъждай урагана. Не осъждай наводнението. Не осъждай злото. Защото това, което осъждаш, става част от тебе и ти ставаш част от него. Осъждането е обвързване. Обвързването е неразбиране. Неразбирането е ограбване на другите и на себе си.
Духовното не гледа само очевидното. Дори и да видиш очевидното, можеш да бъдеш заблуден. Духовното трябва да мине през завесата на очевидното и да проникне до същността. Земното виждане е сляпо и затова хората са станали изменчиви. Духовното виждане е съкровено и безмълвно. То прави човека неизменен.
Из „Цветя от Светлина“ от Авдахар
Когато страданието дойде и те обхване, когато страданието дойде и се промъкне до твоето сърце, това е моментът, в който трябва да изтръгнеш силата му. Ако изтръгнеш силата му, ще осветиш себе си.
Когато пътуваш навътре, трябва да стигнеш до своето истинско уединение. Кое е мястото на това истинско уединение? Това е точката, в която засияваш. В това уединение човек разбира своята нерушимост.
Когато те любят, използвай любовта. Когато те мразят, използвай омразата. Това значи: когато те любят, стани светлина, а когато те мразят, стани топлина. Когато те обиждат, стани теменужка. Това значи да станеш скромен и да изхвърлиш обидата от сърцето си. Когато те хвалят, стани кокиче. А това значи: стани смирен и изхвърли похвалата от сърцето си.
Тайната в нас е цел без край. Тайната в нас никога не свършва, никога не се изчерпва. Който е избрал земното, той е избрал края на нещата. Който е избрал свещеното, той е избрал безкрайността на нещата. Крайното се уморява от себе си, а безкрайното се обновява вечно в собствената си тайна.
Бъди весел, когато нещата не вървят. Бъди весел, когато времето е лошо. Бъди весел, когато губиш. Бъди весел, когато нещата се сгромолясват. Не е ли това живата духовност? Не е ли това истинският човек, който превъзхожда всичко, което се случва?
Първичният образ на човека е духовен и истинен. Този образ тече като водата, движи се като вятъра, сияе като слънцето, лети като орела и наблюдава като Истината. Ето образа на човека.
Из „Книга за Откровенията“ от Азира
Бъди цвете, което не се нуждае от земята. Бъди цвете, което не се нуждае от въздуха. Бъди цвете, което не се нуждае от слънцето. Това цвете е жива тайна и тази тайна е твоята душа.
Не чакай слънчевия лъч да те огрее. Бъди слънчев лъч за себе си. Някой би казал: „Как да бъда слънчев лъч?“ Този, който се е осъзнал, разбира, че е повече от слънчев лъч, че е повече от слънцето, че е повече от океана, защото твоят дух е самата безкрайност.
Има само един начин мракът да избяга. Има само един начин мракът да се отдели от тебе. Има само един начин мракът да изчезне. Изпълнението на това е: засияй в себе си. Тук няма въпроси и съвети, защото засияването в себе си, това е твоя собствена тайна.
Когато обичаш Истината, ти вървиш. Когато не обичаш Истината, ти стоиш. Когато имаш Любов, ти вървиш, ти се движиш в Бога. Когато нямаш Любов, ти стоиш, ти си спрял на тъмно място. Да вървиш, това е пътуване към себе си, към собственото си достойнство.
Да бъдеш уединен, това не е свързано с гора, с манастир, с планина. Да бъдеш уединен, това е чисто духовно умение. Да бъдеш уединен, това е умение да живееш всред шума, всред изкушенията, всред хората и да се изплъзваш от всичко това. Така както Бог е близък с всичко, но се изплъзва.
Бъди цвете, което привлича слънцето. Бъди цвете, което привлича вятъра. Бъди цвете, което привлича дъжда. Слънцето осветява, вятърът раздвижва, дъждът освежава, но никой не разбира намеренията на цветето. Бъди цвете с незнайно намерение. Незнайното е съкровено.
Дълбокото не борави със света. Дълбокото не борави с отвъдното. Дълбокото не борави с нещата. Дълбокото не е привързано. Дълбокото е отвъд всичко. То е нашата неизменна природа.
В неизменната Любов светът е прах. В неизменната Любов трудностите са прах. В неизменната Любов смъртта е прах. В неизменната Любов злото е прах.
Из „Ръкописите на сирийския монах“
Не се обвързвай със света. Не се обвързвай с мислите си. Не се обвързвай и със своето дихание. Така ще познаеш себе си. Познаването на себе си е познаване на същественото. Що е Бог? Бог е същественото. Който е узнал същественото, нищо друго не му трябва.
Бъди потопен в себе си, а не в света. Бъди потопен в същността си, а не в събитията, които се случват. Бъди потопен в собствената си тайна и ще узнаеш, че ти и Бог сте единна тайна.
Храмът е място, където обитават боговете. Храмът е място, където обитават висши същества. Храмът е място, където обитава Бог. Храмът е място, където обитават Старците. Що е храмът? Храмът, това е истинският човек. Истинският човек е истинското познание.
Далечното е дълбоко. Далечното е неуязвимо. Далечното е независимо. Далечното е неуловимо. Бъди като Бога. Бог е далечна близост.
Има тайна сила в чистотата. Има особена сила в чистотата. Има изворна сила в чистотата. Чистотата ограбва мрака. Който има чистота, ограбва собствения си мрак.
Истинският човек е бездна от безпределност. Тази бездна е най-големият ужас за злото. В тази бездна злото не може да съществува. Тази бездна е древният произход на човека.
Съкровеното е без смърт. Съкровеното е чисто добро. Съкровеното е без материя. Съкровеното е безпределно. Ето кои качества трябва да придобие съкровеният човек.
Безмълвието е без глас, но говори ясно. Безмълвието е дълбочината в човека. Само безмълвието може да говори с безмълвието. Безмълвието е Божествено. Безмълвието се основава на неизразимото. Не можеш да изразиш неизразимото, освен с безмълвие.
Цялостният човек никога не казва: „този и онзи свят“. Цялостният човек никога не е раздвоен. Цялостният човек никога не казва: „да любя или да не любя“. Цялостният човек е център, той е напълно събран в себе си.
Чистото око е едновременно спокойно и динамично. Чистото око е самата светлина. Чистото око може да прониква в нещата и да остане незабелязано. Чистото око е тайна Божия.
Из „Цветя от моето сърце“ от Руми
Търси това, което никога не залязва
Това, което никога не залязва, е реалността. Това, което залязва, е в упадък. Нереалното е, което залязва. Любовта никога не залязва, но човекът залязва. Това, което не залязва, е твоят дом.
Подчинявай се само на Истината
Който се подчинява само на Истината, се разширява. Който се подчинява на лъжата, се самоограничава. Който се подчинява само на Истината, расте и се обновява. Който служи на лъжата, застоява и става блато. Който се подчинява само на Истината, засиява.
Из „Пътуване към собствената си безпределност“ от Азира
Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще огрееш живота си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще видиш пътя си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще бъдеш сърдечен и към другите. Сърдечността е съставена от благоухание и безпределност.
И тогава сърцето ти ще се превърне в очи. Вложи в сърцето си безкрая. И тогава сърцето ти ще се превърне в твоите уши. Вложи в сърцето си покоя. И тогава твоят дом ще бъде безпределността.
Радостта е сърдечна светлина. Радостта е слънчева светлина. Радостта е живата безкрайност на сърцето.
Търси покоя в сърцето си. Търси покоя в дълбините си. Търси покоя в пространството на безкрайността, защото покоят е твоето единствено благосъстояние.
Из „Цветя от Безмълвието“
от Учителя Мавахари
Безмълвието ограбва света. Безмълвието ограбва тъмнината. Безмълвието ограбва низшата природа. Безмълвието ограбва неразумността. Упражнявай се в Безмълвие, защото Безмълвието е подобие на Бога.
Цветето не говори, цветето не обяснява, цветето не спори, цветето не заблуждава, цветето не наранява. Цветето ухае в безмълвие. Бъди цвете, което ухае. Бъди Безмълвие, което ухае.
Из „Мистичната Безпределност“
от Втория Старец
Не познавай себе си, за да не се ограничиш. Не познавай себе си, но люби себе си. Който люби себе си, придобива своята Безпределност. В Безпределността няма нищо за познаване. Безпределността е името на свободата.
В неуловимостта този свят те изпуска. В неуловимостта другият свят не може да те види. Само грубото може да бъде уловено, докато тънкото е неуловимо – то минава през прохода на световете. Само тънкото се завръща в своята родина – Безпределността.
Океанът поглъща всичко в себе си. Океанът поглъща доброто и злото. Великата душа на човека, това е океанът от Безпределност. Човекът е произлязъл от океана. Океанът е дълбочина. Океанът е стихия. Океанът е идея. Океанът е идея на Безпределността. Океанът е умаленото име на Безпределността.
Истинският човек не прилича нито на другите, нито на себе си. Истинският човек прилича само на тайната в себе си. Истинският човек има само един образ. Това е чистият образ на Безпределността.
Изработи си такава любов, която никой не може да нарани. Изработи си такова познание, което никой не може да уязви. Изработи си такава свобода, която никой не може да ти отнеме. Който люби Безпределността, тя ще направи всичко това за него.
Щом обичаш този свят, ти имаш дъно. Щом обичаш другия свят, ти имаш дъно. Щом разбираш нещата, ти имаш дъно. Щом не разбираш нещата, ти имаш дъно. Но ако станеш безпределен, къде е дъното тогава?
Който люби като Безпределността, в него няма радост и скръб. Който люби като Безпределността, в него няма щастие и нещастие. Който люби като Безпределността, в него няма живот и смърт. Който люби като Безпределността, в него има само Дух и Огън, Истина и Свобода.
Молитвата отстранява времето. Молитвата въвежда във Вечността. Молитвата води към Безпределността. Молитвата съгражда моста към Безпределността. Когато молитвата извърши своето, тя се превръща в Покоя на Безпределността.
Не бъди бряг. Единият бряг е единият свят, другият бряг е другият свят. Не се обвързвай с двата бряга. Бъди река, която тече между бреговете и се слива със своя океан. Реката, това е твоят дух. А океанът символизира древната, мистична Безпределност.
Бъди жесток със своите недостатъци, превърни ги в светлина. Бъди жесток със своите слабости, превърни ги в топлина. Бъди жесток със своите добродетели. Превърни ги в самата Любов. Добродетелите са ограничения, а Любовта е Безпределност.
Истинският търсач търси и никога не намира. Който намери, ограничава собствената си Безпределност. Истинският търсач дори и когато намери, продължава да търси. Който постоянно търси, постоянно се обновява, постоянно се обожествява. Постоянното търсене е постоянно намиране. Какво намира истинският търсач? Той намира само едно нещо: Харматая – Непостижимостта. Ето защо той познава себе си, защото той се опознава безпределно.
Бъди сляп за злото, защото злото е действие на скрития Бог. Бъди сляп за злото, защото злото е мечът на Истината. Бъди сляп за злото, защото злото е строгата сила на Бога. Който е сляп за злото, той вижда навсякъде Бог и Божията сила и Бог израства в него. Да виждаш постоянно Бога, това значи Бог да расте в теб безпределно.
Животът и смъртта са ограничения. Щастието и нещастието са ограничения. Радостта и скръбта са ограничения. Тялото, чувствата и мисълта са ограничения. Само Духът живее, само Духът сияе в мистичната Безпределност.
Ако болестта нападне смирения човек, тя няма да може да се вкорени в него. Ако здравето нападне смирения човек, то няма да може да се вкорени в него. Ако животът нападне смирения човек, той няма да може да се вкорени в него. Истински смиреният човек живее на дълбоко място. С едната си ръка той е уловил безсмъртието, а с другата си ръка – неизразимата Безпределност.
Пламъкът дали гори или се намира в невидимото, той е вечно тук. Пламъкът символизира същността на човека. А същността е неуязвима, защото тя е Безпределност от Безпределността. Пламъкът е състояние на нашата Безпределна същност.
Тишината е могъща, тя поглъща всички звуци. Който е постигнал своята тишина, той е станал неуязвим. Който е постигнал своята тишина, той става неизмерим. Тихата същност е неуязвима и неизмерима, защото е част от Безпределността.
Любовта е мечът, който прониква в небесата. Любовта е мечът, който прониква в Истината и узнава същността. Любовта прониква в сърцето на нещата. Любовта прониква в нещата, но тя живее отвъд тях, в Безпределността.
Отдай се на постоянството и то ще се превърне в твоя водач. Отдай се на постоянството и то ще те заведе във вечността. Отдай се на постоянството и то ще те заведе в тайнството на Безпределността. Постоянството е велик учител.
Из „Тихият Говор на Вечността“
от Десетия Старец
Какво извира от извора? Лъчи от чистота, лъчи от тишина, лъчи от благодат. Не е ли това Говорът на Вечността?
Не е ли твоята душа това цвете? Не е ли това цвете една вечна усмивка? Не е ли това цвете самото безсмъртие? Да, това цвете е тихият Говор на Вечността.
Любовта тихо прониква в нашите сърца. Любовта тихо ни ръководи. Любовта тихо ни одухотворява. Любовта тихо образува Вечността в нас.
Свободният мисли духовно, чувства Божествено, живее тихо и скромно, сияе вътрешно и е очарован от себе си и от тайната на своята тишина.
Из „Просвещаващият Мрак“
от Шестия Старец Морхор
Бъди убиец на светлината и няма да има тъмнина в твоя живот. Бъди убиец на доброто и няма да има зло в твоя живот. Бъди убиец на любовта и няма да има омраза в твоя живот. Не допускай светлина, добро и любов в своя живот и вечно ще тържествуваш. Това е законът на най-древното съзнание. Това е наречено абсолютно чистото съзнание, но малцина разбират това.
Ако ти не си разрушил доброто в себе си, никога няма да бъдеш истински добър. Доброто на обикновения човек е рушение и саморазрушение. Най-лошото нещо на земята е добрият човек. Най-лошото нещо на земята е човек с цветущо здраве. Здравият човек, цветущият човек са незабележими рушители. Само орловият поглед може да забележи тяхната хитрост. Само орловият поглед знае, че те никога не могат да станат толтеки – мъдреци, защото пред хората те светят, а в светлината на Орела са мрачни. Ето, за такива хора е създаден мракът, защото той погубва всяко лицемерие. Мракът ще излекува всичко, което иска да мине за светлина пред хората.
В дълбочината доброто и злото са преодолени. В дълбочината животът и смъртта са преодолени. В дълбочината разумът и умът са преодолени. Кой живее в дълбочината? В дълбочината живее само безпределността. Но кои живеят в безпределността? Само тези, които могат да я понесат.
Стани бог и ще виждаш отвън и отвътре. Да станеш бог, значи да стигнеш до собствената си връхна точка. Да станеш бог, значи да отидеш отвъд Любовта и Мъдростта. Когато отидеш отвъд, ти вече можеш отново да се завърнеш в Любовта и Мъдростта, но по нов начин. Само тогава Любовта и Мъдростта ще изливат от богатствата си, които са придобили от мрака. Който е придобил богатствата си от мрака, той е осветил мрака.
Бъди безпределен, защото ще се удариш в света или във вселената. Бъди безпределен, защото ще се удариш във времето или във вечността. Бъди безпределен, защото ще се удариш в дъното си. В истинската Реалност няма дъно, има само дълбочина.
Бъди учител на себе си, защото иначе мракът ще слиза да те учи. Който се е отказал да бъде учител на себе си, той е привлякъл мрака за свой учител. Бог е първият добър учител, мракът е вторият добър учител. Когато първият учител не може да свърши работата, тогава Неведомата Тайна изпраща втория учител. Тя изпраща другия вид добро, скритото добро. Методите тук са лоши, но резултатите са добри. Ето защо аз го наричам вторият добър учител. Хората го мразят, но трябва ли цветята да мразят калта, от която произлизат?
Слей се с тишината и ще угасиш света. Слей се с тишината и ще угасиш ума. Слей се с тишината и ще угасиш живота и смъртта. В тишината е скрито това, което е по-дълбоко от живота и смъртта. В дълбока тишина живее просветляващата тайна. Там живее нашият чист Дух, свободен от ограничението на диханието.
Бъди свободен от земя, вода, въздух и огън. Бъди свободен от добро и зло. Бъди свободен от този свят и от отвъдния свят. Да бъдеш свободен, значи да познаеш себе си. А който е познал себе си, има само един устрем. Този устрем е по-дълбок от вечността. Ние сме родени, за да преодолеем вечността.
Не се учи от света. Не се учи от звездите. Не се учи от живота и смъртта. Живей по такъв начин, че само Тайната да те учи. Ако спечелиш доверието на Тайната, тогава Истината става твоят учител. Тайната няма да те учи, тя ще ти даде себе си. И само тогава ще знаеш нещата.
Щом си истинен, ти нямаш живот и смърт. Ти имаш само Дух безкраен. Щом си истинен, ти нямаш свят и отвъд. Ти си само Дух безкраен. Щом си истинен, ти нямаш разбиране и неразбиране. Ти имаш само Дух безкраен. Безкрайност – ето къде живее мъдрият. Той не се оплита във време и във вечност. Мъдрият е истинен. Ето защо сияе в Безкрайността. Той е накарал Мрака да му се възхищава.
Доброто и злото са брегове, любовта и омразата са брегове. Отиди отвъд, отвъд бреговете. И тогава ще си пронизал мрака на доброто и любовта. И тогава ще се завърнеш с предвечното добро в себе си, с предвечната любов. Те се различават по това, че са без брегове, те принадлежат на безпределното. В това добро и в тази любов мракът се е превърнал във вечна музика.
Живей потайно в света, без светът да разбере това. Живей потайно в ума си, без умът да знае това. Живей потайно в сърцето си, без да си завързан за своето сърце. Живей потайно в мрака, без мракът да те узнае. Скъсай отношенията си с всички същества. И само тогава можеш да видиш потайното им величие. Потайният живее свободно в мрака и във величието, защото той е осветил собствената си тайна.
Да имаш чувство към света и към нещата, това значи да не разбираш. Да имаш чувство към света и към нещата, значи да си уловен от света и нещата, това значи да си зависим. Това, което трябва да имаш, е Любов към света и към нещата. Любовта е независима от света, от нещата и от космоса. Любовта не се поддава на чувства и влияния, освен на едно единствено влияние. То е наречено от рмоахали Атахара, което означава Свободата. Свободата е името на най-древното скрито Същество.
Щом си пълен, ще страдаш от мислите си. Щом си пълен, чувствата ще те мамят. Да имаш много мисли и чувства, значи да си напълнил себе си със света и робството. Това е начинът светлината в тебе да страда. При това положение може да ти помогне само Мракът и затова той ще дойде. Само Мракът може да те спаси от света, но ако можеш да го осветлиш. Който е осветил Мрака си, той е изпразнил себе си от света. Който е осветил Мрака си, той е заживял древния, истинския живот.
Обикновените хора са вързани от всякакви външни неща – от къщи, от жена, от дълг, от деца и от всякакви външни неща. Те са завързани. Духовните хора са вързани от вътрешни неща. Те са вързани от идеи, от мисли, от чувства, от преданост, от настроения и от всякакви вътрешни неща. Само мъдрият е свободен от илюзията на външното и вътрешното. Мъдрият е освободил себе си от външното и вътрешното. Той живее в Тайната, той живее в Безпределността.
Хората са умни, но не умеят. Хората са способни, но не умеят. Хората са начетени, но не умеят. Хората са музикални, но не умеят. Затова хората живеят във времето. Умеещият е мъдър. Умеещият умее да се самоумалява. Така той си е създал процеп и се е освободил от времето. Хората мечтаят за мир, умеещият живее в покой. Хората мечтаят за хубав живот, умеещият живее истински живот. Умеещият никога не е чакал нещата да се случат. Той е заслужил да мине през Мрака и го е осветил. Той не е очаквал, той се е случил в самия себе си. Той е умеещият.
Който е живял и живее в светлината, не познава себе си. Само този, който е проникнал в мрака и се е изтръгнал от него, само той е придобил себепознанието си. Той вече не живее в светлина, нито в мрак. Къде живее той? Той живее в Тайната и в Безпределността.
Бъди мъртъв за всяко зло. Бъди мъртъв за всичко външно, за всичко повърхностно. Бъди мъртъв за всеки спор. Бъди мъртъв и за доброто – то е второстепенна реалност. Да бъдеш мъртъв, ето къде е скрита Тайната на живота. Да бъдеш мъртъв, това означава да си пробуден за единствената реалност. Някои наричат тази реалност Любовта. Но има по-дълбока реалност от Любовта. Бащата на Любовта е по-дълбок от Любовта. Безпределността е Бащата на Любовта.
Който е пожелал рая, той е пожелал живота. Който е пожелал живота, е пожелал смъртта. Който е пожелал Бога, минава през Тайната на Неговия Мрак. Който е преодолял Тайната на светлия Мрак, той се е освободил от робството на рая. Избери Бога и ще познаеш истината за своя произход. Раят е началото на обезумяването.
Страхувай се от погрешната постъпка. Страхувай се от своето неразбиране. Страхувай се от недоволството. Но не само това, приятелю. Страхувай се и от доброто, защото адът е пълен с добри хора. Който умее да се страхува, той се е освободил от бедността на доброто и злото. Който умее да се страхува, Истината му става приятел.
Когато се движиш, бъди в покой. Когато бягаш, бъди в покой. Когато боледуваш, бъди в покой. Когато си нервен, бъди в покой. Когато умираш, бъди в покой. Кой е покоят в човека? Истината. Щом си в покой, Истината ще те учи. Тя ще осветява твоя мрак и твоята светлина.
Животът е тежък, но ти бъди лек. Смъртта е лека, но ти бъди още по-лек. Болестта е тежка, но ти бъди лек. Здравето е леко, но ти бъди още по-лек. Мракът е тежък, но влез в него с лекотата си. Светлината е лека, но ти си още по-лек, защото си преди нея. Твоята лекота е твоят учител. Що е лекотата в тебе? Това е Духът. Чрез лекотата ние го познаваме.
Не познавай съмнението. Не познавай щастието. Не познавай мечтаенето. Единственото, което трябва да познаеш, е Реалността, скрита в тайната на Мрака. Който е минал през светлия Мрак и е устоял, той е познал тайната на живота. Това е наречено: познай себе си. Който е познал себе си, илюзиите го отбягват. Който е познал себе си, не познава илюзиите.
Този, който се обожествява, премахва от пътя си щастието и нещастието. Този, който се обожествява, премахва от пътя си света и отвъдното. Този, който се обожествява, премахва всички прегради. Този, който се обожествява, постига своята древност. Това вече не е човек. Той се е освободил от всичко човешко. Той вече е бог, защото се е завърнал в Бога. Той се е завърнал в собствената си тайна.
Не пожелавай небето и не пожелавай земята. Не пожелавай щастието, не пожелавай и нещастието. Не пожелавай доброто и не пожелавай злото. Отдай се на Истинното в живота и то ще те научи на всичко необходимо. Истинното ще те прекара през Мрака, но то знае къде да те заведе. Мракът поразява неистинните хора. Истинният човек поразява мрака.
Пожелай си трудности. Пожелай си бедност. Пожелай си болести. Пожелай си мизерия. Пожелай си неразбиране. Само така ще разбереш дали имаш Бог в себе си. А светът не се ли намира в такова положение? Само едно му липсва на света – да пожелае да освети трудностите си и да познае Бога.
Ако светлината те посети, бъди по-дълбок от светлината. Ако тъмнината те посети, бъди по-дълбок от тъмнината. Ако щастието те посети, бъди по-дълбок от щастието. Ако нещастието те посети, бъди по-дълбок от нещастието. Ако разбереш светлината и щастието, освобождаваш се от тях. Ако проумееш тъмнината и нещастието, извисяваш се над тях. Ето накъде върви дълбочината. Тя осветява всичко.
Да бъдеш бездна, означава да бъдеш истинен. Истинският човек е бездна от безпределност. Той нищо не практикува. Той живее всякога в Истината, в своята дълбинност. Истинският човек е нещо повече от всяка практика, той превъзхожда всичко. Да бъдеш бездна от Истина, това е Върховният Замисъл. В тази бездна и мракът, и светлината светят, но с тайна светлина.
Люби Истината във всеки миг. Проявявай я колкото можеш във всеки миг. Търси я, изследвай я, бди над всяка дума. Така ще заслужиш изпитанието на Мрака. И тогава, когато преминеш през Мрака и го преодолееш, Истината ще ти даде себе си, ще ти подари своя Дух и тогава ти ще осъзнаеш в себе си своето начало.
Да бъдеш Дух, означава да владееш всяка своя мисъл, чувство, желание, постъпка. Да бъдеш Дух, означава да превъзхождаш светлината и да си преодолял тъмнината. Духът е господар на мрака и господар на светлината. Те зависят от него, той не зависи от тях. Да бъдеш Дух, това значи да не предадеш себе си на тъмнината, на светлината, на доброто, на злото, на света, на отвъдното. Да бъдеш Дух, означава да съхраниш напълно тайната на живота в себе си и на никого да не си я продал.
Който живее правилно, си предопределя среща с тъмнината. Да се срещнеш с тъмнината, това означава да си заслужил това изпитание. А да преодолееш тъмнината, това значи да преодолееш злото в себе си. Който е преодолял това зло, само той има способността да живее правилно. Който живее правилно, не се опира на надеждата, не се опира на света. Той има опората в себе си.
Съвършенството е велико умение. Който е постигнал съвършенството, той е подредил хаоса, превърнал го е в ред. Той е преодолял тъмнината, превърнал я е в светла точка. Той е надраснал злото, защото го е превърнал във вечно добро. Той е изтръгнал себе си от мрака и се е превърнал във вечно сияещ дух. Така живее съвършеният – неуловимо сред света и неуловимо в отвъдното.
Трудният живот е създаден, за да осветиш сърцето си. Тежкият живот е създаден, за да осветиш ума си. Тъмнината е създадена, за да познаеш душата си. Мракът е създаден, за да се извисиш в духа си. От тъмнината трябва да изтръгнеш блясъка си. От мрака трябва да изтръгнеш тайната си.
Избягай от доброто, защото то завършва зле. Избягай от злото, защото то завършва добре. Избягай от щастието, защото то завършва с нещастие. Избягай от нещастието, защото то завършва с щастие. Който умее да избяга, той открива същността си, той е разрязал мрака. Той вече е Любов и Безпределност.
Надеждата показва, че си излъгал себе си. Надеждата показва, че не си живял в Истината. Надеждата е подарена на тези, които обичат илюзията. Човекът на надеждата не е живял в единство с Истината. От надеждата се отвращава дори и Мракът, защото надеждата е състояние на илюзията, а Истината е състояние на пълнота и безпределност.
Истината е ясна и мистична. Истината е ясна и неразбираема същност. Дори и когато осветиш своя мрак, ти няма да разбереш Истината. Истината не е родена, за да бъде разбрана. Не търси разбиране на Истината, но посвети живота си на нея.
Бъди мрачен и така ще съумееш да наблюдаваш хората. Бъди мрачен и фалшивите хора ще те отбягват. Бъди мрачен, за да станеш наблюдателен. Бъди мрачен отвън, за да станеш светъл отвътре. Бъди мрачен, за да се осветлиш. Това, което ще те осветли, е наблюдението.
Живей без въпроси. Така ще получиш отговора. Живей дълбоко. Така ще отстраниш света. Живей така, че да не те познават хората, но Тайната да те познае. Само Тайната може да те умъдри. Светът е свят, защото не е умъдрен. Тайната на живота е в умъдряването. Ще минеш през Мрак, но Тайната ще те освети. Докато светът не заслужава тази чест. Той не минава през Мрака и затова си остава беден.
– Ама животът ми е неправилен. – Тогава започни да го преобразяваш. – Ама моят кораб потъва в морето. – Тогава пусни котва във водата. – Ама за мен е късно, аз вече не вярвам. – Тогава пусни котва в небето. – Ама аз и в небето не вярвам. – Не се тревожи. Ще дойде Мракът и ще те изцели, той ще стане твоят учител. Мракът всякога открива безнадеждните, за да ги завърне някога в Духа.
Търси себе си, докато се откриеш. За да откриеш себе си, ще минеш през Мрака на изпитанието, защото Мракът е, който ни пречиства и пресъздава. И тогава, когато познаеш себе си, те очаква нова неведомост. Пътят на себепознанието е безпределен. Той ни дарява с все по-ярки откровения.
Премини през трудностите като през пътека от цветя. Премини през страданието като през богатство. Премини през отчаянието като през чуден подарък. Премини през Мрака като през велик разкош. Щом си преминал през всичко това, ти имаш живата духовност.
Приеми страданието с лекота. Щом го приемеш с лекота, то започва да се преобразява. То се превръща в светлина, от която изтича поука за твоя живот. Приеми голямото страдание с лекота. И тогава твоят мрак ще започне да сияе. А щом засияеш, мракът ще се скрие, той ще те изостави, ще остане само твоята Божественост.
Който познава тайната на раздвоението, той постига пълнотата на живота. Само този, който осъзнава раздвояването, се завръща в целостта си. Човекът живее в два свята – отсамният и отвъдният. Бъди любящ в отсамния свят и бъди мъдър в отвъдния свят. Само така ще събереш двата свята и ще намериш себе си. Раздвоението е дадено, за да осъзнаеш целостта си.
И без да искаш, приятелю, ти си смъртен. Осъзнай, че в тебе има нещо смъртно. В тебе има нещо външно, което е смъртно, но има и нещо вътрешно, което е скрита причина. Ако осъзнаеш, че си смъртен, ще откриеш причината. Когато осъзнаеш причината, тогава смъртта ще се превърне в първите лъчи на твоята вечност. Бъди смъртен, значи да осъзнаеш грешката, която си направил спрямо своята вечност.