Начало
Елеазар Хараш
Том I
АВАЛИРА
АР ХАВАРАЯ
АВА ТОРОТ
Варна, 2023 г.
Елеазар Хараш, 2023
Елеазар Хараш
Книга на Мъдрите Индианци
Първо издание 2002 г.
ПРЕДГОВОР
АВАЛИРА е най-древната Индианска Книга. Тя така и си останала недописана. За това си има много причини. Първата причина е, че Индианските Съзерцатели обичали да предават Истините на своите наследници пряко в Душата им, а не като надписи върху камък, кожа или по пещерите. Втората причина е в това, че те смятали, че всеки лично трябва да общува с АВАЛИРА – Шептящата Тишина, Шептящата Мъдрост, или Шептящата Съзнателност на нещата. И третата причина е в това, че според Мъдрите Индианци не Книгата е Живот, а Животът е Книга.
АВАЛИРА е Тайнство, скрито в Тишината, Шепот, който споделя своите богатства. Това е Глас, който раздава безмълвни блага на своите Синове. Това е Глас, който не е Глас, защото в Тишината няма Глас. Това е ТИШИНАТА, от която произлиза всяка Велика Култура.
Индианската Култура има своите Свещени Корени в Първата Слънчева Раса. Нейната Мъдрост е плод на Осмия Старец от 24-те Старци, наречен АВАЛ МАВАРА, което ще рече „Този, Който споделя Слънцето“, и на Неговите Синове. Авал Мавара е Бащата на цялата Индианска Раса и Култура. Той е, който познава най-добре и величието, и падението на тази Раса и Култура.
Но Авал Мавара е предшестван от Матасанга – Великия Праотец на Индианската Раса. Той е Духът на Индианското Предание. Преданието е изговореното Учение, но Матасанга трябва да се търси в Неизговореното. В Неизговореното е Духът на Матасанга. Само Неизговоримото ни води към Прасветлината.
В Индианската Култура е взел участие и Десетият Старец – Старецът на Тишината – наречен Мавахари, което значи „Споделящият Тишината“. На тези двама Старци и на Праотеца Матасанга се дължи разцветът на Индианската Култура от Първата Слънчева Раса до наши дни и занапред. Тези Велики Същества не могат да бъдат опознати. Но всеки може да се потопи в тяхната Мъдрост, която е изтъкана от Тишина и Слово и от Слово и Тишина.
Индианската Мъдрост, която е включена в книгата АВАЛИРА, е многоизмерна и необичайна. Тя включва в себе си неща от времето и неща извън времето. Тя обхваща времената от Древната Слънчева Раса, Атлантския период, следатлантския период, новите времена и нещо, което е извън времената. Последното, което казах, е свързано с Осмия и Десетия Старец. Тази книга няма типично исторически корени, нейните корени са Свещени.
Тези, които четат АВАЛИРА, трябва да чуят звука на Съзерцанията, Преданията и Легендите. Но най-важното, което трябва да се чуе, е Шепотът на Тишината.
Елеазар Хараш
Никога не доказвай Началото на нещата. Който има Любов, той живее в Началото на нещата. Той вижда без нуждата да доказва. Търсещият доказателства призовава безумието. Никога не търси Началото на нещата, но си изработи живот, чрез който да се върнеш в това Начало. Само АВАЛИРА може да изработи този живот. Тишината е единственият съветник на Съзерцателя. Когато Тишината ти заговори, знай, че ти си Син на Древния Народ. АВАЛИРА говори само на Своите Синове. Това е Неизговореното Предание на Древните Индианци.
Аз летя, за да открия Тишината
Аз съм лист, който лети с Вятъра. Аз не летя, за да живея. Аз не летя, за да скърбя. Аз не летя, за да се радвам. Аз летя, за да открия Тишината. Само в Тишината моят живот е Неизповедим. Само в Тишината моята скръб ме задълбочава. Само в Тишината моята радост ме преоткрива. Така разбирам, че моята радост е неродена. И така разбирам, че само Тишината владее изкуството на радостта. Шумната радост е болест за сърцето ми. Тихата радост е Изцеление за Душата ми.
Водата тече, въздухът лети, слънцето мълчи. Само Любовта разговаря. Тя разговаря с Аромата, който е напоил всички неща.
Реших да превърна земята в свое небе
Земята се движи, тя ражда плодове. Небето сякаш е застинало, то сякаш се възхищава на плодовете. Небето е необятно, но няма плодове. Земята е малка, но дарява плодове. Реших да превърна земята в свое небе.
Птицата лети, за да се слее с небето. Реката тече, за да се слее с океана. Любовта нито лети, нито тече. Тя е самата Реалност. Тя не е път, който пътува към себе си. Тя е изпреварила пътя, тя превъзхожда пътя. В Любовта всички пътища се прекратяват. Любовта е Откровение за това, че път няма.
И седеше Старият Индианец до реката, и наблюдаваше я. И размишляваше в себе си: Що е реката? Тя е постоянният живот. Тя всякога тече. Какво ли трябва да науча от нея? – И зърна Духът на Индианеца скрития миг. И той разбра: реката не само тече, реката е не само жива, но реката е всякога нова. И разбра Старият Индианец урока на Всестария Баща. И разбра той урока на реката. И разбра защо неговите деца обичат да се къпят в реката. И каза на децата си: Когато се къпете в реката, бъдете всякога будни, защото Всестарият Баща се излива постоянно върху вас. И това изливане е една нова Мъдрост, която ние трябва да догоним. И бъдете синове на тази река, която е постоянно нова. Застояла река е тази, която се е отказала от новото. Всестарият Баща иска да бъдем жива река. – И изгря слънцето, и разцъфтя се изгревът, и усмихна се реката на Стария Индианец.
Вятърът е мой стар приятел. Той ми разкрива следи. Той ми разкрива мястото, където мога да намеря храната си. Така аз превръщам елените в своя храна. Тази храна аз я превръщам в енергия и вярвам, че тази енергия ще ме отведе при Всестария Баща. И когато достигна до Него, ще почукам на Вратата Му и ще Му кажа: Много елени убивах. Но за какво ми е храната, ако не дойда при Тебе? И сега, когато съм дошъл, Всестарий Баща, прости ми за елените. Нека сега те да се родят като мои деца, за които да пожертвам живота си. – И изпълни молбата му Всестарият Баща.
Ще ви кажа за своя разговор с росната капка, понеже тя много настояваше да разговаряме. И каза ми росната капка: Ти, който си наречен Благородният Елен, какво виждаш в мене? – И казах на росната капка: Нищо не виждам в тебе, ти си толкова малка. – И видях усмивка по лицето на росната капка, и тя ми рече: Ти не беше ли малък като мене? Ти беше дори по-малък от мене. – И накара ме росната капка да се замисля. И разбрах, че дори и сега аз съм малък. И ако росната капка се окаже по-мъдра от мене, тогава аз изобщо не съм се раждал. – И каза ми пак росната капка: Какво виждаш в мене? – И казах ѝ: Нищо не виждам в тебе. – И каза ми росната капка: Не виждаш ли блясъка в моите очи? Това е радостта, скрита в моя живот. И знаеш ли кой ми е дарил тази радост? Всестарият Баща. Аз съм живот от живота на Всестария Баща. – И така росната капка си замина, и отнесе със себе си радостта. А аз останах тъжен в себе си, защото росната капка се оказа по-мъдра от мен. И в своите размишления разбрах, че Всестарият Баща е скрит в малките и незабележими неща. И обещах на Всестария Баща да търся Мъдростта в онова, което не се вижда, защото в малките неща е скрит Всестарият Баща.
Обичах много да разговарям с природата, със съществата и със себе си. И един ден по пътя си срещнах охлюва. Попитах го: Защо вървиш толкова бавно? – И каза ми охлювът: Аз не вървя бавно, а мъдро. – Попитах охлюва: Имаш ли цел в живота си? – И каза ми охлювът: Разбира се, че имам цел. Но тя е невидима, тя е скрита във Великия Дух. Нали затова се движа. И нима ти виждаш своята цел? Аз не бих те попитал дали имаш цел, защото всяко същество е родено с цел и със замисъл. – После попитах охлюва: Ще извървиш ли своя път докрай? – И каза ми охлювът: Как може едно същество да не извърви пътя си докрай? Нали в това е Великият замисъл? – Понеже бях смутен, реших да задам последен въпрос на охлюва: Кажи ми, приятелю, ти на какво се възхищаваш? – И каза ми охлювът: След като всичко в природата е възхитително, трябва ли да избирам? – На другия ден видях охлюва, но останах на разстояние, не отидох до него. Пред него имаше една счупена клонка и той сякаш я съзерцаваше, а очите му бяха изпълнени със светлина и възторг. Тогава казах в себе си: Охлювът се движи по-бързо от мене. И ние всички сме заобиколени от един Мъдър свят, но сме изгубили очите на светлината и възторга.
Спрях се пред любимия си стар дъб и реших да поговоря с него. От много години той само мълчеше. И попитах стария дъб: От толкова години стоиш на едно място, не ти ли омръзна животът? – И каза ми старият дъб: Приятелю, животът омръзва само на този, който не умее да го наблюдава. Аз, старият дъб, може да ти изглеждам неподвижен, но това не означава, че водя застоял живот. Аз живея със съзнанието си. Ако съзнанието ми спре да живее, тогава и аз умирам. Никога не подценявай нещата, приятелю. Всичко е мислещо и съзнателно. И мравката мисли, и птиците мислят за своя път, и дори едно листо размишлява за живота си. Даже и ти, наречен Благородният Елен, си мислещо същество. – И тогава попитах стария дъб: Откъде ме познаваш? – Каза ми старият дъб: А ти знаеш ли, приятелю, защо ме наричат старият дъб? Защото умея да слушам Гласа на Вятъра. Вятърът ми донесе твоето име. А ти знаеш ли, приятелю, защо носиш това име? Едно име е дадено, за да бъде изпълнено. Така че, когато задаваш въпроси, бъди благороден и не си мисли, че ти си единственото разумно същество, което обикаля гората. – Така аз, Благородният Елен, почувствах, че трябва да намеря себе си. И от този ден нататък старият дъб ми стана най-добрият приятел.
Живели много листа на едно дърво. Но две листенца били особени. Те винаги се радвали едно на друго, подскачали, обичали се, възхищавали се взаимно. Но веднъж едното листенце казало на другото: Искам да се оженим, защото най-радостно ми е с теб. – Но другото листенце отговорило: Любовта никога не се жени. – Тогава първото листенце казало: Аз мисля, че всички се женят и че всеки си има другар. – И изведнъж подухнал вятърът. И тогава едното листенце казало на другото: Ето виж, дори и вятърът иска да се оженя за тебе. – А другото листенце казало: Не виждаш ли, дори и с вятъра не можеш да ме достигнеш. – Тогава листенцето, което искало да се жени, било подхвърлено от вятъра на земята. То паднало на земята, ударило си главичката, разплакало се и казало: Защо вятърът ни раздели? – Тогава листенцето от дървото отговорило: В Любовта трябва да откриеш Любовта, а не другия.
Разговаряло поточето с камъчетата по своя път. Камъчетата попитали поточето: Защо се нахвърляш върху нас? Защо ни биеш? – Тогава поточето казало: Защото сте неподвижни. Защо не избягате? Къде ви са крачетата? – Камъчетата казали: Понеже нямаме крачета, не може ли нежно да ни обливаш? – Поточето отвърнало: Не аз съм господарят на водата. Водата ме създаде. И когато подскачам, аз живея. Когато живея, аз пея. И когато пея, радостта ми се увеличава. А вие, малки камъчета, нямате крачета, защото сте изгубили песента на своя живот. Който знае как да пее, той създава себе си, той създава собствената си радост. И водата го дарява с живот.
Когато познаеш себе си, ти ще откриеш, че съществува само Любовта. А теб самият няма да те има. Ти ще се превърнеш в една дълбока и съкровена Тишина. Любовта може да съществува само в тази Тишина. През целия си живот ти си пречил на тази Тишина. Сега тебе те няма. Тържествувай заедно с Любовта.
Страданията, които ми причиняваш, превърнах в Любов. И тази Любов сега ти дарявам. И сега съм ти много признателен. И дори когато изпадна в безизходица, пак Любовта си дарявам.
Полетът към Този, Който ми даде очите
С много очи наблюдавах живота. Но най-истинските очи, които открих в себе си, бяха очите на моята Душа. За очите на моята Душа всичко е възвишен полет. И ето, виждам: клоните летят като птица към небето с толкова много крила, сякаш целите са се превърнали в крила. И ето, облаците: и те летят като птици, и носят ми онзи дъжд, който напоява Душата ми. И нима моята Душа не е Вода? И нима моята Душа не е Птица, родена от Водата? И не лети ли тази Птица към Изначалната Вода, за да открие там своя Баща – Този, Който ми даде очите.
Съществувал ли е някога Великият Дух? Съществували ли са световете? Съществувала ли е богатата природа? Съществували ли са реките и хората? Древната Легенда казва, че нищо не е съществувало и че Великият Дух е самият Несъществуващ. Той е бил потопен в Своята Незнайност и Необятност. Той е бил потопен в Сърцето на Собствената Си Тишина. Великият Дух е бил Недостижим и всякога Недостъпен. Но ние Го познаваме като Велик Дарител. Понеже Висотата Му е Недосегаема, ние сме Го наричали Великият Орел. Древната Легенда ни казва, че от Великия Орел паднали две пера. Но третото перо не паднало. То останало да принадлежи на Великия Орел. Първото перо, което паднало, образувало световете – земята, водата, въздуха, огъня. Второто перо, което паднало, образувало живота – всички видове същества. Третото перо, което не паднало, съставлявало Сърцето на Тайната. То е наречено Тайната на Орела. На нашия език то е наречено Амашиба, което означава „Сърцето на Тишината“ или „Сърцето на Духа“. И само който се домогне до това Велико Сърце, ще може да наблюдава двете откъснали се пера на Великия Орел. Такъв Индианец ще притежава Великия Полет. Той ще бъде един Велик Съзерцател на двете пера, паднали от Великия Орел. Той ще умее да съзерцава двете паднали пера, но ще живее в третото перо на Великия Орел. Третото перо на Орела символизира най-великото, което се случва в живота. Това е Вдъхновението. Това, което Легендата ни казва, е че човек без Вдъхновение не е човек, че човек без Вдъхновение е попаднал в мрежата на двете паднали пера на Великия Орел. Само този, който е заживял в Сърцето на Тайната, той е заживял в третото перо на Орела. Само той обладава истинския живот, защото Вдъхновението произлиза от Сърцето на Тишината и Вдъхновението е единственият истински живот, дарен ни от Великия Дух. Вдъхновението е смисълът на Тишината, а Тишината е смисълът на Великия Дух. И този Дух е наречен АХА ЛАВА. Вдъхновеният никога не търси началото и края на нещата, защото би загубил Вдъхновението си. Вдъхновеният не умее да търси. Той умее да живее в Сърцето на Тишината. В Тишината е скрит Великият Дух.
Аз нарекох Великия Дух Великият Поток
Аз нарекох Великия Дух Великият Поток. Той е Велик Поток, защото Той постоянно тече в нас и около нас. Това е Живата енергия, която ни заобикаля отвсякъде. Това е Поток от неспирен живот. А защо Го нарекох Велик? Нарекох Го Велик, защото е най-старото нещо, което съществува. И нарекох Го Поток, защото вечно тече, така както е вечно и моето обожание. Аз разбрах, че мога да се приближавам към Великия Поток единствено чрез обожание. Великият Поток ме превърна в обожание.
Който се е влюбил във Великата Вода, той е истински Индианец. Той има Сърце от Светлина. И когато е станал син на гората, той е продължил да служи само на своето Сърце. Истинският Индианец е човек на Сърцето. Ако очите му виждат нещо в далечината, той знае, че Сърцето е видяло. Очите са отражение на Сърцето. Очите са слуги на Сърцето. И само който има Сърце, може да прониква в нещата. И само който има Сърце, може да служи на Великия Дух, на Великата Вода, защото Сърцето е Светлината на Великата Вода.
Сърцето, което се завръща в своя Дом
Истинският Индианец има само Сърце. Имайки това Сърце, той няма нужда от очи, от уши и от крака. Сърцето е, което вижда. Сърцето е, което чува. И Сърцето е, което се движи. Който има това Сърце, живее мъдро, защото очите, ушите и краката му слушат Сърцето му. Това е Сърцето, което се завръща във Великия Поток. Това е Сърцето, което се завръща в себе си, в своя Дом – Дом, изграден от Покоя на Светлината.
Всеки Индианец трябва да познава своя път. Пътят на Индианеца е пътят на листото. Пътят на листото е пътят на Свободата. Дървото не е бащата на листото и затова не може да го задържи. Затова листото напуска дървото и в своята Свобода то се завръща във Великата Вода. Духът на Свободата няма корени. Духът на Свободата е независим от живота и смъртта. Само който е свободен, който е независим, може да се завърне във Великия Поток. Великият Поток е това, което всеки иска да изрази, но никой не успява.
Съзерцание за завръщането към Слънцето
Ако Слънцето грее, нека Сърцето ти да пее. Ако Слънцето го няма, нека Сърцето ти да ликува. Ако Слънцето е изчезнало от света, тогава ти иди при него.
Съзерцание за неуловимото Цвете
Има само едно Цвете в човека, но то е невидимо и неуловимо, за да не можеш никога да го докоснеш. Който не го е докоснал, през него тече Реката на Възхищението. Който го е докоснал, е станал човек.
Сърцето, което предшества Слънцето
Открий себе си в Сърцето и ще откриеш, че Радостта му е толкова голяма, че превъзхожда Слънцето. Сърцето предшества Слънцето. Сърцето е дете на Великата Вода. И когато Слънцето не е било, Сърцето е било Вода от Великата Вода. И затова открий себе си в Сърцето си.
Истинският Индианец няма път, но живее правилно. Истинският Индианец няма цел, но живее свещено. Истинският Индианец няма идеал, но се завръща при своя Баща. Истинският Индианец винаги вижда Усмивката на своя Баща.
Който е открил най-красивата клонка в дървото, той е открил Сърцето си. Сърцето е най-добрият Дом, в който можеш да живееш. Ти можеш да стоиш на дървото, но трябва да си вкоренен в Сърцето си. Само тогава вятърът ще те освежава, водата ще те обновява, а слънцето ще ти се усмихва. Слънцето се усмихва само на Сърцето. Тогава твоята клонка танцува. Тя се разлиства, тя се разхубавява, тя се завръща. Къде се завръща?
Само истинският Индианец има Баща. Който има Баща, няма приятели, защото негов приятел е целият живот и всичко, което го обгръща. Листата му се радват, вятърът му говори, реката го очиства, огънят го сгрява, птиците кацат на рамото му, небето му се усмихва. Цялото съществувание е толкова приятелски настроено, че няма място за други приятели. Тогава и всеки човек до теб е приятел. Когато човек е приятел със себе си, тогава той е във вечно приятелство с всичко, което идва и си отива. Човек е роден, за да бъде приятел на съществуванието. Това значи да знаеш защо си роден. Който не знае това, той е роден, за да умира.
Един Индианец е Мъдър, когато е пожелал с цялото си сърце своята Свобода. За да пожелаеш Свободата си, трябва да поставиш начало. Това начало е искреността към себе си. Който е поставил това начало, той вижда пътя. Това е пътят, по който малката Свобода се завръща в голямата Свобода. Това е пътят, по който реката се завръща в океана. Когато някой препречи пътя на реката, тя никога не спори, никога не се обижда, дори дума не отронва. Тя не се справя с трудностите на живота, просто ги заобикаля. А когато една трудност е заобиколена, тя се саморазрушава. Трудността е трудност, защото върви срещу течението на живота. Трудността прегражда само собствения си път. А всеки, който е влязъл в нейния капан, той не е бил устремен към Великата Вода. Той е имал лични цели. Всеки, който има лични цели, изгубва живота си. А Великата Вода те чака от Древни Времена. Ако ние сме река, ще бъдем отведени в Сърцето на Великата Вода. Ако не търсим Великата Вода, ще бъдем отведени при смъртта. Всеки личен живот е призоваване на смъртта. Всеки безличен живот е река, която се завръща във Великата Вода.
Авал Мавара – „Бъди самата Истина“
Някои се питат какво е Великата Вода. Великата Вода, това е Най-Чистата Истина. Най-Чистата Истина, това е Най-Чистата Тишина. Най-Чистата Тишина е прозрачна. Тя е прозрачна като самата Истина. Ако някой ми каже: „намерих Истината“, ще му кажа: „това е твоето отклонение“. Защото който е намерил Истината, става подобен на Тишината. Ако някой ми каже: „живея заедно с Истината“, ще му кажа: „Това е твоето отклонение. Ти живееш в радост, но твоята радост е преграда по пътя към Истината, защото радостта е вълнение, а Истината никога не се вълнува. Тя е Океан от Безметежност. Тя е Океан от Тишина. Никога не намирай Истината. Никога не се радвай, че живееш с нея. Бъди самата Истина и забрави всичко друго.“
Авал Мавара –
„Истината трябва да те избере“
Какво е Индианец? Индианецът е образ на Отвъдното. Какво е Отвъдното? Това е образ на Съкровеното. Какво е Съкровеното? Това е пределният образ на Истината. Някой казва: Аз съм влюбен в Истината. – Ако си влюбен в Истината, не можеш да се наречеш Индианец, защото не ти трябва да се влюбиш в Истината, а Истината трябва да се влюби в тебе. Истината трябва да те избере. Само тогава можеш да носиш името си. Тогава твоето име ще бъде символ на Истината. Тогава ти си Индианец от Моята Раса. И тогава, където и да се намираш, Истината ще те направлява. Ти стана син на своето име. Името те роди и сега ти трябва да го изживееш, защото твоето име сега е част от Великата Истина.
Съзерцание за Водата, която ме откри
Гледам Водата, все тече и не изтича. Искам да я уловя, а не мога. Питам я: Откъде си дошла? – А тя се усмихва. Искам да я открия, а тя извира, без да говори. И пошепва ми: Не можеш да ме откриеш, защото аз те открих. Сега ти си Малкият извор.
За Истинския Индианец Слънцето е повече от Слънце, Водата е повече от Вода, Пътят е повече от Път. Слънцето е това, което те очаква. Водата е това, което те преобразява. Пътят е това, което те издирва. Щом си разбрал Слънцето, Водата и Пътя, ти вече няма да живееш с човека в себе си, а ще живееш с Откровението на Реалността. Откровението е това, което те надминава.
Чакай Белият Орел да те посети
Не се опитвай да уловиш знанието, защото ще бъдеш уловен. Не се опитвай да разбереш Мъдростта, защото ще я отклониш от себе си. Бъди скромен в себе си и чакай Белият Орел да те посети. Той идва ненадейно, чрез Тишината. Белият Орел се движи само по следите на Тишината.
Съзерцание за отворената врата
Никой търсач не е издирил Мъдростта. Мъдростта издирва своите Синове. Никой търсач не е открил Мъдростта. Мъдростта е, която дарява Откровенията на своите Синове. Който иска да открие Мъдростта, трябва да бъде затворена врата за себе си и отворена врата за Откровението на Мъдростта. Само Белият Орел знае коя отворена врата е отворена.
Облаците, между които минаваш, са световете, между които се движиш. Колкото и да е светъл един облак, той не е твоят дом. Ти не си роден за нито един свят. Ти си роден да бъдеш Птица между облаците.
Само Старецът може да бъде дете
Когато остарях, косата ми побеля. Тя заприлича на Слънцето. И аз разбрах, че съм дете на Слънцето. Само този, който е станал дете на Слънцето, може да обича своя Слънчев народ. И открих, че съм дете в самия себе си. Открих, че само Старецът може да бъде дете. Всеки Старец трябва да зароди детето в себе си. Детето, това е новият поглед на Слънцето. Детето, това е новата вода на живота. Детето, това е новата свежест на въздуха. Това е ухаещият въздух. Детето, това е новата енергия, която е тръгнала на път към една друга Старост – Старост, която ще те отведе при Белия Орел, Старост, която ще те отведе при Мъдрата Тишина. Защото ти си роден от Тишината и винаги ще се завръщаш в нея.
Да откриеш своето име, това значи да откриеш Безименното, което ти е подарило Слово. Да откриеш своето име, това означава да откриеш пътя си към Белия Орел. Да откриеш своето име, това означава да откриеш пътя към собственото си Безмълвие. Името на Истината всякога е път към самата нея. Името на Истината е Подобие на Тишината.
Разговаряли славейче и клонка. Славейчето казало на клонката: Ти си толкова слаба и безпомощна. Стоиш си само на едно място и нито звук. Що за живот е това? – Тогава клонката казала: Аз стоя неподвижна, за да имаш ти основа, за да можеш да се опреш на мен и да можеш да пееш своята песен. – Славейчето казало: Не ми трябва основа. Аз съм жива песен, жива музика и песента е моята основа. А песента ми е самата радост. – Тогава клонката казала: Аз съм основата на твоята песен. Аз съм Тишината, чрез която се чува твоята песен. Всяка песен излиза от Тишината и се завръща в нея. Тишината е основата. Днес ти летиш във всички посоки, за да се завърнеш отново в обятията на Тишината. Няма полет, който да не се завръща в Тишината. Няма звук, който да не заглъхва и да не се завръща в Тишината. – И казала накрая клонката: Само неподвижният може да съзерцава себе си. Само съзерцаващият може да се вглъбява в себе си. И само вглъбяващият се може да долови музиката на Тишината. Ти си родено от музика неуловима и само Тишината може да ти разкрие тази музика. Съществува една велика музика. Тя е музика без звуци, тя е музика без обяснения. И само Тишината може да разкаже за нея.
Съзерцание за името, родено в Тишината
Човекът се превръща в син на своето име, когато е пожелал да се отдаде на Белия Орел. Дълбокото пожелаване за Отдаване е придобиване на името на Истината. Това пожелаване е освобождение от стария поглед за нещата. Освобождението всъщност е освобождение от себе си. Когато се освободиш от себе си, се явява името, което съдържа в себе си нов поглед, ново видение, ново измерение. То ще те заведе при Белия Орел. И там, в Тишината на Орела, ти ще откриеш пълния смисъл на името си, защото вече ще бъдеш част от Тишината на Истината. В тази Тишина ти си роден като син на своето име.
Истината се открива,
когато надминеш себе си
Аз търсих Истината в своето уединение. Аз търсих Истината в своята Тишина. Аз търсих Истината в пътешествието към себе си. И тогава Тишината ми каза: Ако познаеш себе си, ще стигнеш само до Прага на Истината. Но Вратата на Истината ще остане затворена за тебе. Истината се открива, когато надминеш себе си, когато се освободиш от себе си. От хиляди години ти си все препятствие за Истината. Когато се откажеш от себе си, Истината ще се изяви като твоето най-дълбоко Откровение. След това Откровение тебе няма да те има. Ще остане само Неизразимият живот, защото Истината се познава в твоя Дух.
Устремът, който те отведе при Истината
Птица, която има крила, не е истинска птица. Птица, която има устрем към Истината, няма нужда от крила. Устремът предхожда крилата. Когато устремът е слязъл в по-долните светове, си е изработил крила. Когато човек възстанови в себе си целостта на своя устрем, той ще надмине собствените си крила. Крилата са само отражение на устрема. Има ли Вятърът крила? Вятърът е устрем без крила. Долови Гласа на Вятъра, защото той иска да те отведе в собствената ти Вечност. В тази Вечност ти си самата Истина. Тук ти вече нямаш нужда от крила, нямаш нужда от полет, защото Истината превъзхожда дори и устрема. Устремът е дете на Истината. Но ти вече се завърна, забрави за своите крила. Истината те позна.
Това, което е най-близко до мен
Кой е моят приятел? – Слънцето. Слънцето е далеч от мен, но аз усещам как ме гали. Слънцето е толкова далече от мен, а ръката му е върху мен. Това, което е далече от мен, е най-близко до мен. Кой е моят приятел? – Вятърът. Не го виждам, но живея с него, общувам с него. Не го виждам, а пък ме освежава. Не го виждам, а пък сякаш ме гони. Това, което не виждам, е най-близко до мен. Това, което е най-близко до мен, най-трудно се вижда. А трябва ли да виждам Вятъра, ако той живее в мен? Трябва ли да виждам това, което е в мен? Това, което е в мен, ме вижда. Това е напълно достатъчно.
Това, което ме очиства, е водата. Това, което ме освежава, е вятърът. Това, което ме облагородява, е планината. Това, което ме радва, е гората. Това, което ме вдъхновява, е Видението. Това, което ме разбира, е Орелът. Това, което ме успокоява, е Духът. Това, което ме поглъща, е Тишината. Тишината е моят Баща.
И размишляваше младият Индианец, седнал на брега на реката, където беше неговият дом. Той разговаряше тихо със себе си: Що е пеперудката? Листенце с крила. Що е пеперудката? Кокиче с крила. Що е пеперудката? Вятър с крила. Що е пеперудката? Душа, облечена с много цветя. Що е пеперудката? Неуловим полет. Що е пеперудката? Полет към самия себе си.
Съзерцание за Недокоснатия бряг
Никой не може да докосне Неведомото. Никой не може да докосне това, което няма предели. Ти можеш ли да пипнеш вятъра? Ти можеш ли да докоснеш слънцето? Ти можеш ли да уловиш хоризонта? Хоризонтът не съществува. Той е само в твоите очи. И затова изостави очите си и отвори Сърцето си. Сърцето е твоят хоризонт. Можеш ли да пипнеш Сърцето си? Сърцето е твоят Недокоснат бряг.
Предание за Избраника на Истината
Някога в Древността Истината се наричала МАВАРИЯ, което приблизително означава „Тронът над троновете“ или „Венецът на всичко съществуващо и несъществуващо“. МАВАРИЯ имала много любими Синове. И понеже често поглеждала към земята, и виждала там много мъка и страдания, тя искала да изпрати на земята едно Същество на Истината, което да ръководи хората на земята, които, както изглеждало, сякаш безцелно се скитали. И избрала МАВАРИЯ Авал Мавара, или „Споделящият Слънцето“. И слязъл Авал Мавара, и говорил 70 години за пътя, който отвежда хората при Нозете на Великата Истина, или при МАВАРИЯ – при Нозете на Великия Трон. Но остарял Авал Мавара и поискал да си намери заместник. И понеже трябвало да се завръща при Трона, Той повикал петимата си най-любими ученици, за да познае кой ще бъде Избраникът му. Застанал пред тях Авал Мавара и казал им: Ще ви задам един въпрос и който отговори правилно, той ще бъде моят Избраник. – И попитал ги Авал Мавара: Защо съм слязъл на земята? – Първият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към истинското Добро. – Вторият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш величието на Дар-словото. – Третият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към Слънцето. – Четвъртият ученик казал: Ти, Учителю, си слязъл на земята, за да покажеш пътя към Белия Орел. – Белият Орел символизирал Неизразимото, Неведомото, Неописуемото. И накрая дошъл ред на петия ученик. Той застанал пред нозете на своя Учител и понеже знаел, че се разделя с Авал Мавара, очите му били изпълнени с потоци от сълзи, а тялото му заело позата на едно Велико Благоговение. Нямало никакви думи. Останало само Великото Благоговение пред Лицето на Истината. Той нищо не казал дори и за Неизразимото. Той го преживявал дълбоко в себе си. И тогава Авал Мавара казал: Ето го моят Избраник. Той е, който позна Тайното Учение на Тишината. Единственото Послание на Истината е Тишината. И пред нея можеш да застанеш само в едно Велико Благоговение. Благоговението е мярката за позналия Истината. Благоговението е мярката за позналия Неизразимото. Благоговението е мярката за позналия Тишината. Когато едно същество има Благоговение към Истината, Истината слиза в него и си устройва в него пространство от Чиста Тишина. Само в тази Тишина могат да бъдат предадени Неизразимите Истини. Всеки, който говори от името на Истината, той проповядва Тишина. – Така Авал Мавара избрал петия си ученик за свой заместник и го нарекъл Мавахари, което приблизително означава „Споделящият Тишината“. И всеки, който съумее да се роди в собствената си Тишина, ще чуе Говора на Неизразимата Истина.
Повикал Авал Мавара трима от своите ученици и казал им: Днес Слънцето е благосклонно към вас. И всеки от вас трябва да си избере по едно желание, което ще бъде изпълнено. – Първият ученик казал: Искам да стана истински добър, за да помагам на хората. – Казал му Авал Мавара: Не е доброто, което може да помогне на хората. Светът е пострадал от доброто. Много добрини са били правени на хората, но те са изгубили своя път. Те са превърнали доброто в зло. – Вторият ученик казал: Искам да стана много богат, за да устроя живота на хората. – Казал му Авал Мавара: Хората страдат от устроен живот. Устроеният живот е обречен живот. Стремежът към устройване на живота е най-неизлечимата болест. – Тогава дошъл ред на третия ученик. И казал му Авал Мавара: Кажи си желанието. – И тогава ученикът казал: Имам само едно желание – Истината да живее в мен и тя да избира. Ако Истината в мен избере злото, аз ще знам, че това е Благословение. Ако Истината в мен избере доброто, аз ще знам, че това добро ще ме води към Истината. Защото когато аз правя добро, развалям Истината в себе си. Ако Истината ми даде богатство, аз не ставам богат. Ако Истината ми даде бедност, аз не ставам беден. Искам само Истината да живее в мен. А дали ще стана добър и дали ще успея да помагам на хората, това не знам. – И казал му Авал Мавара: Понеже не знаеш дали си добър, понеже не знаеш дали ще успееш да помагаш на хората и понеже си неуверен в себе си, Истината ще може да работи чрез теб. Тези, които са уверени, че са добри и че са благодетели на хората, те са изоставени от Истината. Но тези, които са неуверени и смирени, Истината ги избира за свои Отдадени. Само смиреният може да бъде Отдаден. Смирението е Преклонение пред Истината. Смирението е разцъфналото Цвете на пробудената Душа. А онази красива неувереност в човека – тя е неговата невинност. Тя символизира съхраняването на Чистотата.
Поучение за Уханието на Вечността
Повикал Авал Мавара четири от своите любими цветя. И казал им Авал Мавара: Изберете си по едно желание и Аз ще го изпълня. – Първото цвете казало: Искам да постигна височината на небето. Искам всички да ме гледат и да се чудят. – И изведнъж Авал Мавара отрязал главата на първото цвете. Главата му паднала на земята и се разплакала. Казал му Авал Мавара: Никога не постигай Високия Идеал. Остави той да те намери. – Второто цвете казало: Искам да стана най-мъдрото цвете на света, всички да ми се покланят. – И отрязал Авал Мавара и неговата глава. Разплакало се цветето и казало: Защо отряза главата ми? – Казал му Авал Мавара: Аз отрязах само твоето неразумно желание. Всеки, който иска да му се покланят, изгубва Душата си. – Казало третото цвете: Искам да стана най-красивото цвете в света, защото хората обичат да се радват на красотата. – И отрязал Авал Мавара главата и на третото цвете. Разплакало се цветето и казало: Защо ми отряза главата? – Казал му Авал Мавара: Красотата в този свят е бреме и за тебе, и за другите. Тя радва хората, но не е успяла да ги направи истинолюбиви. – И тогава дошъл ред на четвъртото цвете. И казал Авал Мавара: Кажи, дете мое, своето желание. – И казало четвъртото цвете: Аз искам да съм много малко и незабележимо. Не искам мъдрост и красота. Може и да съм грозно цвете, но искам да съм малко и незабележимо. Не искам нито височина, нито мъдрост, нито красота. Искам само едно – да имам Душа. – И тогава малкото цветенце попитало Авал Мавара: Ще ми отрежеш ли главата? – Не, аз няма да ти отрежа главата, защото Душата няма глава. Душата има само Ухание. Никой не може да посегне на Уханието. Уханието е твоето Безсмъртие. Ти си цветето, което съхрани себе си, защото твоята Душа е Ухание от Вечността. Да имаш Душа, значи да ухаеш на Вечност.
Най-дълбокото нещо, на което ме научи моят Учител, е умението да наблюдавам. Да умееш да наблюдаваш, означава да умееш да се завърнеш. Завръща се този, който следва естеството на своята свобода. Завръща се този, който няма път. Завръща се този, който няма цел. Завръща се този, който владее изкуството на наблюдението. Аз наблюдавах едно листо. Това листо пътуваше свободно по волята на Вятъра. То нямаше никаква цел, никакви мнения. Вятърът го разнасяше и то никога не влезе в спор с Вятъра. Това листо никога не мислеше за прехраната си. Който следва естеството си, той няма нужда да мисли за своята прехрана, той няма нужда да създава цел в живота си, защото целта е всякога неизречена и недостижима. А пътят е всякога незрим. Ти не можеш да видиш пътя си. Ти не можеш да видиш и целта си, защото пътят, това си ти самият, и целта, това си ти самият. Ти си път без пътища и цел без цели. Когато постигнеш собственото си Откровение, ти ще станеш Лъч от Изначалната Светлина. И ти ще станеш Присъствие на Великата Тишина. Дотам ще те отведе изкуството на наблюдението.
Песен, която се пее, не е истинска песен. Песен, която се лее, е истинска песен. Песен, която се пее с думи, не е истинска песен. Истинската песен разнася Тишина. Истинската песен е повик, който идва от Дълбините на Вятъра. Истинската песен е повик, който иска да се завърнеш в своето Свещено Сърце.
Легенда за Древното Майсторство
Живял в една Древна раса Владетел, наречен Авариха. Около него живеели много Индиански племена. И някои от тези племена носели в себе си опасния блясък на смъртта. И казал Авариха на своите приближени: Намерете ми най-изкусния воин на лъка и аз ще му осигуря най-добрия живот в моите владения. – Тръгнали приближените на Авариха да търсят най-изкусния стрелец и дълъг път извървели. И най-накрая открили племето Азахири, което притежавало, според слуховете, най-изкусния стрелец. Той се наричал Тахарава. И поискали приближените на Авариха да покаже Тахарава своето умение. И поставили те на сто стъпки сърце, колкото юмрук. Стрелял Тахарава и първите му три стрели попаднали в сърцето. Казали му приближените на Авариха: Ти си избраният от нас воин. И нека да отидем при Владетеля ни, за да покажеш изкуството си. – И върнали се всички при Авариха, и показали му изкусния стрелец. Казал Авариха на стрелеца: Вярно ли е, че ти си най-добрият? – Тогава Тахарава казал: Аз съм най-добрият, най-изкусният, защото изкуството ми е предадено по наследство от триста години. – Тогава Авариха му казал: Мога да те приема само при едно условие – ако бъдеш одобрен от Стареца Ахор. Той живее недалеч от тук в пещерата Аваданга. Той е най-добрият ми приятел и аз ценя само неговото мнение. Ако Ахор каже, че си изкусен стрелец, и ако даде съгласието си, тогава аз ще те приема веднага. – И тръгнал Тахарава по пътя, посочен му от Авариха. Вървял, вървял и най-накрая открил входа на пещерата. И започнал да вика: Ахор, Ахор, излез, защото Владетелят ме изпраща. – Появил се на входа Ахор. Той бил слаб и изпит Старец с много бяла коса, подобна на Светлина. Той бил Древен Майстор на лъка, но изоставил изкуството си по волята на своя Учител, защото неговият Учител веднъж му казал: Всеки, който е постигнал съвършенството на лъка, го изоставя. И така Майсторът Ахор изоставил лъка, защото познал Тайната. И погледнал Ахор изкусния стрелец пред себе си, и повикал го: Ела и кажи ми защо те изпрати Владетелят. – Разказал му всичко Тахарава. Тогава Ахор му отвърнал: Ето, постави сърцето на сто стъпки и искам да го уцелиш. – Концентрирал се Тахарава и стрелял. Прецизна била стрелбата му. Той улучил сърцето в средата. Ахор тихо наблюдавал действията на изкусния стрелец и му казал: Ти не си достоен да бъдеш Майстор на лъка. Ти виждаш целта, но не можеш да виждаш действията си. Целта никога не е важна, важен си ти самият. – Смутен бил Тахарава. И тогава Ахор, който видял смущението му, му казал: Ела с мен на скалата, за да ти покажа нещо. – Стигнали до скалата и тогава Ахор взел лъка и стрелата от Тахарава, и застанал на своята позиция. Мястото, на което застанал Ахор, смутило безкрайно много Тахарава. Ахор стоял на самия ръб на скалата, а отдолу зеела бездънна пропаст. Само едно погрешно движение, и пропастта би го погълнала. Гледал смаяно Тахарава и казал в себе си: Че аз дори не мога да застана там. – Стоял и треперел. Тогава Ахор му казал: Виждаш ли орела, който е далеч във висините? И искаш ли да го улуча? – Тогава Тахарава казал: Това не е възможно. – Отвърнал му Ахор: Само гледай. – Полетяла стрелата в пространството и никога не се върнала повече. А орелът паднал прободен до нозете на Тахарава. И смаял се Тахарава пред Древния Майстор на лъка. – Кажи ми Тайната, Учителю. Навярно аз нищо не зная. Аз не виждам стрелата, а орелът е прободен. – И тогава Ахор му казал: Аз се отказах от лъка и стрелата, защото очите ми се превърнаха в стрела и цялото ми същество стана лък и стрела. Моята енергия стана по-остра от стрелата. Аз прободох орела със собствената си енергия. В Древното Майсторство няма лък и стрела. И няма никаква нужда от цел и мишена, защото единствената цел и мишена, това си ти самият. И когато застанеш на ръба на скалата, трябва да си напълно безметежен, безтрепетен. Ако в тебе съществува и най-малкият трепет, ти не си достоен да се наречеш Майстор. Върни се при Владетеля и кажи му, че не давам съгласието си за теб. И запомни, че който е постигнал съвършенството на лъка, той го изоставя напълно, защото самият той се превръща в лък и стрела. Енергията му става по-остра от стрела. И запомни още, че който е постигнал съвършенството на песента и който е постигнал съвършенството на инструмента, той напълно изоставя и песента, и инструмента. Той самият се превръща в музика. Цялото му същество е музика. Сърцето му е музика, очите му са музика и всяко движение в него е музика. Това научих от своя Учител. – И като казал това Ахор, той докоснал орела и орелът полетял във висините. Тогава Ахор се обърнал към Тахарава и му казал: Иди при Владетеля и му кажи, че не давам съгласието си за теб. – И върнал се Тахарава при Владетеля, и разказал му всичко. Тогава Владетелят казал: Щом Старецът Ахор не дава съгласието си, и аз не го давам. Ахор е единственият, когото слушам. – Наскърбил се Тахарава и казал на Владетеля: Изпрати знак до Ахор да ме приеме за свой ученик и аз ще отида при него. – Съгласил се Владетелят и казал му: Иди при Ахор и стани му достоен ученик. И ако Старецът Ахор даде съгласието си за теб, и аз ще го дам. – Върнал се Тахарава в пещерата, но Стареца го нямало, сякаш никога не е съществувал, сякаш самата Древност го е погълнала. Тогава седнал Тахарава на скалата и го обхванала пълна безметежност, безтрепетност. Скръбта му изведнъж отлетяла. И чул Глас от Вятъра: Чакай ме, защото аз ще се завърна при теб. Твоята безметежност ме повика. И понеже ме пожела с цялата си Душа, аз ще се завърна като твой Учител.
Индианците са родени, за да наблюдават природата. Който умее да наблюдава природата, открива нейното величие. Който открие нейното величие, той се обогатява с Незримото. За Индианеца правилното наблюдение е завръщане при Всестария Баща. Смята се, че неправилното наблюдение обърква твоя път, твоето завръщане. Великата природа не говори с думи, а със символи. И само наблюдателят може да разчете пътя, по който трябва да върви. Правилното наблюдение никога не разочарова. Правилното наблюдение означава правилно развитие. Погледни, не пътува ли реката към океана? Не изгрява ли слънцето от Ръцете на Всестария Баща? Не се ли раждат цветята с радост върху земята? Не те ли учи водата на обновяване? Не те ли учи наблюдението на това, че трябва да бъдеш Достоен Син на Всестария Баща? Не утолява ли водата твоята жажда? Така както всичко ти помага във Великата природа, така и ти трябва да утолиш Диханието си, като му помогнеш да се завърне с Достойнство при Всестария Баща. Само правилното наблюдение осмисля пътя на твоето Дихание. Правилното наблюдение е скритото Достойнство. Само Достойният има чисто Дихание. Само той се завръща неопетнен при Всестария Баща. Това е пътят, по който са се родили истинските Древни Шамани. В Древността думата Шаман е означавала Достойният. Такива Шамани са били Азарива, Хатара, Азарол и много други...
И наблюдаваше Азарива небето, и откри Душата в себе си. И наблюдаваше Азарива водата, и откри Живота в себе си. И наблюдаваше Азарива незримия вятър, и откри Диханието в себе си. И наблюдаваше Азарива слънцето, и откри в себе си Почит към Всестария Баща. Но най-много Азарива обичаше да наблюдава Пустошта. Тя му разкри Уединението и Чистотата. И той разбра, че всички сме родени от Пустошта и се завръщаме при нея. За Азарива Пустошта беше най-чистият Дом – Дом, който не може да бъде опетнен от света. За него Пустошта беше неопетнено място. В Пустошта той откриваше величието на Уединението. В Уединението той откриваше величието на Тишината. В Тишината той откриваше онази единствена Чистота, която дарява Достойнството да се завърнеш при Всестария Баща. Азарива казваше на своите братя: Който не е постигнал Тишината, той няма истински Дом. Който не е постигнал Чистотата, той няма правилно Дихание. Който няма правилно Дихание, той няма правилно наблюдение. Който няма правилно наблюдение, той не може да разбере, че Пустошта е скритото слънце на живота. Пустошта е Сърцето на Всестария Баща. Пустошта създава Тишина. И само в една дълбока Тишина ти можеш да откриеш Всестария Баща. Природата те учи, гората те храни, водата те пои, слънцето те топли, но само Пустошта те превръща в Тишина. И само в тази Тишина ти можеш да надзърнеш във Великото Сърце на Всестария Баща.
Съзерцание за Вятъра, който е Тишина
Вятър, който лети, е Птица. Вятър, който не лети, е Наблюдател. Вятър, който живее, е Дихание. Но само Вятърът, който е Тишина, прониква между нещата и пресътворява себе си.
Страданието ме превърна в Птица
Злото носи лоши страдания. Доброто носи добри страдания. Но не е важно дали страдаш. Важното е дали умееш да страдаш. Ако умееш да страдаш, ти ще се превърнеш в Птица, която е напуснала и земята, и небето. Ти вече няма да имаш гнездо, защото умението да страдаш се превръща във вечен път към Бащата на Великата Зора. Не приемай страданието като страдание. Страданието е само път, който изработва твоите крила. И превърнеш ли се в Птица, ще разбереш, че страданието е било Любов. Аз видях, че радостта осакатява хората. И избрах страданието за свой избавител. То ме спаси от радостта и ми даде вечни крила, с които да летя към Този, Който ме чака. – И Той взе Птицата при Себе Си.
Така ни говореше Старият Шаман
Индианците са най-страдащият народ. И моето племе, което се наричаше Гуарахи, беше образ на страданието. Цялото племе страдаше. Студът ни нападаше, снегът ни затрудняваше, дъждът ни мокреше, а храната трудно се добиваше. Най-страдащият от всички нас беше нашият Шаман. Който е страдал най-много, само той може да бъде духовен Водач на своето племе. Когато той ни заговореше пред огъня, той всъщност ни хранеше. Гласът му беше подобен на Гласа на Всестария Баща. Старият Шаман казваше: Не е ли страданието самият живот? Не е ли животът Дихание от Извора. Не е ли Изворът нашата Свещена Река – Реката вътре в нас? Нека Свещената Река да тече в нас и ще бъдем нахранени. Ние не сме от този свят. Ние сме от света на Всестария Баща. Нека да изпепелим страданието в себе си чрез жаждата да бъдем Свещена Река. Тогава страданието ще остане далече от нас. Защото там, където се намира Великата Свещена Вода, страданието ни е напуснало. Свещената Вода няма брегове и ние нямаме брегове. Реката, която тече в нас, ще ни освободи от всички страдания, защото Свещената Вода винаги отмива непотребното. – Така ни говореше Старият Шаман.
Можеш ли да носиш болката достойно?
Искам да знам можеш ли да седиш с моята или твоята болка, без да направиш дори едно, каквото и да е, движение, за да я скриеш, потушиш или изцелиш.
Аз живях дълги години с едно изсъхнало дърво. Това дърво стана мой приятел. То ми разкри тайната на страданието. То се беше превърнало в едно постоянно страдание. Докато другите дървета искаха да имат цветове, плодове, докато другите дървета искаха да бъдат забелязвани, да се грижат за тях, докато другите дървета все искаха и искаха, само моето дърво стоеше скромно и безмълвно. То нямаше никакви желания. То беше потопено в своето собствено страдание. Аз често разговарях с това дърво, защото то беше мой приятел. Веднъж аз го попитах: Приятелю, защо си толкова страдащ, замислен и безмълвен? – И каза ми моят приятел: Аз страдам, защото без страдание не мога да открия дълбочината си. Аз съм вглъбен, защото без вглъбяване няма да мога да осветя моята дълбочина. Аз съм безмълвен, защото само в Безмълвието мога да открия онзи живот, който никой не може да ми отнеме. Ако ти си дърво, което дава плодове, и ако се яви една буря, която отнеме живота ти, къде е тогава твоят корен? Само Свещеното има корени и само в Безмълвието можеш да ги откриеш.
Аз страдам, за да постигна
в себе си Тишината
Аз не страдам, за да постигна после радост в живота си. Аз не страдам, за да превърна живота си в безпорядък. Аз не страдам, за да позная себе си. Аз не страдам, за да тържествувам. Аз страдам, за да постигна в себе си Дълбокото, което е образ на Тишината. Само който е постигнал Тишината, може да има Присъствие в своите думи. Без Тишината словото е безумно. Когато Шаманът говори, след думите му потича Тишина. Тогава каквито и да са думите, те носят Присъствие на живот. Те са искри, дарени на душите в техния път. Истинският Шаман е словесна Тишина.
Много неща може да наблюдава един Индианец. Много неща може да проследява един Индианец. Но има едно нещо, което не може да бъде наблюдавано и не може да бъде проследявано. Това е Неподвижният Вятър, Неподвижното Дихание. Наричам го още Тишина. Това е Най-Древното Царство, в което всички се завръщат. В това Царство няма зло. В това Царство няма и добро. В това Царство има само един Безпределен Покой. В Царството на Покоя ти нямаш нужда дори и от себе си. Това е Царството на пълната Свобода. Не внасяй себе си в тази Свобода. Тази Свобода е името на Великата Тишина, на Великия Покой. В тази Велика Тишина няма място за двама.
Наблюдаваше Старият Шаман себе си и дълго време се опитваше да си отговори на един въпрос. Той каза на дървото до себе си: Ти стоиш отдавна тук, на това място, и сигурно знаеш отговора на моя въпрос. Кажи ми кое листо е по-свободно: това, което е на дървото, или това, което е паднало и се носи свободно по вятъра. Кажи ми кое листо притежава Свободата. – И каза Старото дърво на своя приятел, Стария Шаман: Аз също дълго търсих този отговор и най-накрая разбрах, че докато си все още листо, нямаш Свобода. Когато си листо на дървото, ти притежаваш дървото. А щом притежаваш дървото, и то те притежава. Когато си листо, носещо се по вятъра, ти притежаваш вятъра. Тогава ти зависиш от настроенията на вятъра. И най-накрая разбрах: всякога, когато притежаваш нещо, и то те притежава. А Свободата означава нищо да не притежаваш. Свободата означава нищо да не очакваш. Ти трябва да забравиш, че си листо. Ти трябва да летиш навътре в себе си като птица без крила, докато стигнеш до собствената си Сърцевина. В тази Сърцевина ти ще видиш, че не си зависим нито от дървото, нито от вятъра. Тук ти си птица, която нищо не притежава и която не е притежавана. Тук нямаш нужда дори и от крилата си. Тук ти си се отказал от всички видове очаквания. А този, който се е отказал от всички видове очаквания, той е намерил истинската си природа. Този, който няма очаквания, може ли някога да бъде разочарован? Бъди неочакващ и ще бъдеш свободен.
Съзерцание за пътя към Неизвестното
Ако си птица, наслаждавай се на крилата си. Ако си цвете, наслаждавай се на уханието си. Ако си дърво, наслаждавай се на своята неподвижност. Ако си Шаман, наслаждавай се на Неизвестното. Ако си Шаман, наслаждавай се на онзи път, който никъде не те отвежда. И запомни: само Неизвестното може да те обогатява. Превърни се в път към Неизвестното. Търси всякога Неизвестното и пътят никога няма да те разочарова. Бъди неизменен единствено на Неизвестното.
Ако имаш Сърце, превърни Сърцето си в Светлина. Ако имаш Светлина, превърни Светлината си в Дълбочина. Ако имаш Дълбочина, превърни Дълбочината си в Тишина. Ето, това е името на Извора. Това е пътят, по който Сърцето се превръща в Извор.
Ако Орелът каца на рамото ми, значи Истината е дошла в мен. Ако Орелът е приятел, който ми помага, значи Истината ме ръководи. Между мен и Орела седи Истината. Аз живях четири години заедно с моя Орел. Той ми разкриваше пътищата на моите врагове. И аз трябваше да ги накажа. Когато Орелът е твой приятел, тогава Истината воюва на твоя страна. А когато Истината воюва на твоя страна, тогава и враговете ти израстват до онази Духовност, която ще ги освободи от злото.
Срещнах много врагове по пътя си. Но кои са моите истински врагове? Кой е сътворил тези врагове? Не е ли това моето неразбиране? Не е ли това моята скрита същност? Не съм ли аз, който съм ги внесъл в същността си? Моите врагове са моите слабости, които съм допуснал в себе си. Най-важното нещо в живота е да съумееш да видиш същността си, да съумееш да прозреш себе си. Ако можеш да влезеш толкова дълбоко в себе си, че да видиш същността си, тогава твоите врагове ще излязат, ще те напуснат. В истинската същност те нямат дом. Достатъчно е да видиш същността си. И за тая твоя честност тя ще те възнагради.
Орелът от Висините, това е онази същност в човека, която се е изтръгнала от мислите на ограничения свят. Само Неограниченото може да лети във Висините. Орелът от Висините, това е Неограничената Душа, Освободената Душа. Орелът е Птица на Свободата.
Съзерцание за срещата с Незнайното
Птица, която лети високо, е недосегаема за скръбта. Птица, която лети високо, е недосегаема за радостта. Птица, която лети високо, е недосегаема за враговете си. Птица, която лети високо, е недосегаема за приятелите си. Птица, която лети високо, е досегаема за собствения си Незнаен път. Който иска да постигне тези Висини, трябва да остане без приятели и без врагове. Трябва да потеглиш напълно сам за срещата с Незнайното.
Съзерцание за Незримата Основа
Очите са крилата на Орела. Крилата са слуги на очите. Краката на Орела са неговото Основание. Краката са умението да стъпиш на своята Незрима Основа. Те символизират умението да разчиташ на Незримата Основа. Който има Незримата Основа, той не е господар на никого, но владее своя живот и белите облаци го приветстват.
Живота ще го откриеш в Незнайното
Не търси в скръбта болка, защото няма да я откриеш. Болката, това си ти. Не търси в скръбта страдание, защото няма да го откриеш. Страданието, това си ти. Ако тръгнеш по истинския път на живота, търси само това, което не си ти. Ако търсиш това, което не си ти и което е собствената ти Незнайност, ти ще се наречеш господар на живота. В знайното няма живот. Живота ще го откриеш само в Незнайното. Само в Незнайното е скрит твоят живот. Не позволявай на знайното да се промъкне в живота ти.
Ти си Истина, която не се нуждае от пътища
От Древни времена ти странстваш в различни народи. От незапомнени времена са те учили да търсиш Истината. И ти все пътешестваш. Търсиш Истината в небесата, търсиш я на звездите, търсиш я в съществата, търсиш я по реки и гори, търсиш я в преданията. И аз виждам, ти целият си се превърнал в път, а трябваше да се превърнеш в Истина. Истината, това си ти, но ти не можа да откриеш себе си. Ти търсиш Истината навън, а тя стои кротко в тебе и те наблюдава. Ти си като една риба, която пита къде е океанът, къде е водата. А водата е толкова близо до теб, ти си самата вода. Ти вечно живееш в тази вода, ти вечно живееш в тази енергия. Водата е Духовна енергия, океан от Истина. Но ти търсеше други риби, ти търсеше храна, ти търсеше разговори, ти търсеше развлечения и не можа да познаеш водата. Тя беше толкова близо до теб, че ти я изгуби. Днес Старият Шаман отново иска да ти каже: Не търси това, което си ти самият. Ти си Истината. Не създавай пътища. Ти си Истина, която не се нуждае от пътища. – Старият Шаман казва: Бъди като риба, която е дете на водата. Бъди като капка, която е дете на океана. Бъди като листо, което е дете на дървото. А знаеш ли, че ти си бил вода преди водата, защото си Син на Всестария Баща. Но само Всестарият Баща може да ти открие това. В този свят Истината се проявява по странен начин. Но в Древния свят, в Древната Слънчева Раса тя се е проявявала първично, като Жива Вода. И затова днес хората търсят тази Вода. Върни се, дете мое, в Изначалната Вода.
Ако едно цвете ухае, това е неговата прегръдка. Ако едно цвете стои до теб и няма ухание, това означава, че ти нямаш връзка с неговата Душа. Всяко цвете е Душа със скрит корен. Ако ти имаш връзка със скрития корен на нещата, за тебе всяко цвете ще ухае. Но най-много от всички цветя ще ухае прекършеното цвете. Прекършеното цвете е скрито в Душата си, просто трябва да я видиш. Няма Душа без ухание и няма цвете без Душа, и няма Душа без корен. Шаман е този, който познава своя Свещен корен. И затова Шаманът може да се наслаждава дори на едно прекършено цвете, защото то е Душа от корена, защото то е пътувало към теб и после се е завърнало в корена си. И ако ти също си се завърнал в своя корен, ще бъдеш Брат на прекършеното цвете. И макар че прекършеното цвете няма усмивка, ти ще видиш в него това, което е по-дълбоко от всички усмивки на света.
На това ме научи Всестарият Баща
Ако реката тече, и аз ще тека. Ако птицата лети, и аз ще летя. Ако цветето ухае, и аз ще ухая. Ако слънцето грее, и аз ще грея. Ако пътят ми свършва, и аз ще свърша, за да се завърна при моя Баща, където ще продължа да тека, да летя, да ухая, да грея. И после отново ще се завърна като Гласа на Вятъра, който изпълва с надежда реките, птиците, цветята и слънцето. На това ме научи Всестарият Баща.
Знаете ли защо съм пеперуда? – Защото съм Искра от Пламъка. Знаете ли защо летя? – Защото само Пламъкът лети. Знаете ли защо летя? – Защото победих смъртта. А знаете ли защо летя към Пламъка? – За да изгоря. – А знаете ли защо искам да изгоря? – За да се скрия и от живота, и от смъртта. Защото моят единствен живот принадлежи на Изначалния Пламък. Всеки, който се завърне в този Пламък, надминава и живота, и смъртта. Всеки, който се завръща в Прапламъка, той се събужда като Вечна Душа и става подобен на Прапламъка. Това е завръщане при Всестария Баща. Нима твоят живот и твоята смърт могат да бъдат по-ценни от това завръщане? Това завръщане е твоята Вечна Пробуденост. Завърни се в Прапламъка и не съжалявай за изгорелите си крила, защото Душата е повече от крила. Душата е Огнена Птица. Познай себе си и няма да имаш нужда от крила.
Предание за единствената победа
Много дни воюва племето Уавала. Много верни Индианци напуснаха достойно този свят. Те воюваха срещу три пъти по-многочислен враг. Освен това белите поробители бяха много по-добре въоръжени. Предстоеше последната битка. Белите бяха получили подкрепление с още около 300 човека, докато Вождът на племето, наречен Уахира, разполагаше само с 22-ма воини. Всички очакваха какво ще каже Вождът Уахира. Той събра воините си и започна своето слово. Всички го слушаха с притаен дъх. Уахира заговори: Вие, които сте верни на своето племе, помнете онова, което ни завеща Старият Шаман. Ето словата му: Ние ще победим. Колко е многоброен врагът ни, няма значение. Победата принадлежи на този, който воюва със Смелост и Достойнство. В Смелостта и Достойнството оцелява Духът. Не е важна победата или загубата. Важно е да съхраним докрай смелостта си в битката и Любовта си към Великия Дух. Има само една победа. Тази победа е Свещеното, което съхраняваме вътре в нас. Победата никога не принадлежи на страхливите и недостойните. Духът е винаги нещо повече от битката, нещо повече от всичко, което се случва. – Така Индианците влязоха в неравен бой. Те изгубиха битката. Те изгубиха себе си, но съхраниха Духа си. Те съхраниха нещо, което белите не видяха.
Истината е Бащата на Достойнството
Повикал Авал Мавара четирима от най-великите си Шамани. В най-древната Раса те се наричали Шамавари, което означавало „Същества на Достойния Път“. Впоследствие са били наречени Шамани, което означава „Същества на Пътя“ или „Пазители на Пътя“. Повикал Авал Мавара четиримата велики Шамавари и казал им: Кой е Достоен? – Първият Шамавари казал: Само този, който е смел. Смелостта е птица, която лети. Смелостта е птица, която познава своя път. – Вторият Шамавари казал: Достоен е този, който винаги има будно око – око на орел, око, което вижда надалече. – Третият Шамавари казал: Достоен е този, който има сърце да прегърне нещата. Сърцето е, което разбира. – Четвъртият Шамавари казал: Достоен е този, който има Духа на търсенето. Този Дух всякога те обогатява. – И най-накрая Авал Мавара казал: Достоен е само този, който самият е станал Истина. Този, който е станал Истина, няма нужда от смелост, няма нужда да е птица, няма нужда да е сърце, което прегръща нещата, няма нужда и от будно око, няма нужда и от дух на търсачество. Истината е преди времената, тя превъзхожда всичко това. Истината е повече от смелост. Истината е повече от птица. Колкото и високо да лети една птица, тя може да стигне най-много до подножието на Истината. Истината е повече от будно око. Колкото и да е будно едно око, то няма да съзре Истината. Истината е повече от сърце, което прегръща нещата. Истината прегръща и сътвореното, и несътвореното. Истината е повече от духа на търсенето. Истината превъзхожда търсенето, тя го е създала. Това, което създава, всякога превъзхожда нещата. Достоен е само този, който е изоставил смелостта, който е изоставил будността на окото, който е изоставил сърцето си и който е изоставил всичките си търсения. Достоен е само този, който се е слял с Истината и самият е станал Истина. Истината е Бащата на Достойнството.
Предание за най-древната Тайна на Истината
Много воюваше племето Агуая. Това Индианско племе беше много смело, въпреки че Индианците, и млади, и стари, умираха един след друг. Младите Индианки им се възхищаваха, защото най-младите умираха с усмивка на лицето си, по-старите умираха с мир, който сияеше от цялото им същество, а най-старите умираха с широко разтворени ръце, сякаш прегръщаха Безкрая. И попитаха Индианките Стария Шаман: Защо умират така красиво и толкова величествено, сякаш тяхната смърт превъзхожда живота? – И тогава Старият Шаман каза: Това са истинските Индианци. Те познаха Тайната на Достойнството. Достойнство е само това, което превъзхожда живота и смъртта. Животът и смъртта са деца на Достойнството. Достойнството е Бащата на живота и смъртта. Да си живял достойно и да си умрял достойно, това надминава пределите на Тайната. Тайната е също дете на Достойнството. Достойнството е Истината в човека. Достойнството е първото дете на Истината. Само Достойнството съхранява Истината. Тайната се прекланя пред Достойнството. Достойнството е най-древната Тайна на Истината.
Има Древен ритуал в най-старата Индианска традиция. Този ритуал е Свещен Танц. Ние го наричаме Свещен, защото само Свещеното е пътеводител към Слънцето. Това е Танцът на Шаманите. И който е искрен към своя Център, се завръща към Древния си Баща. В този Танц трябва да се превърнеш в кръг, който пътува навътре. Отдай се на този ритуален Танц, но без да го превръщаш в изкуство. Нека движенията ти да бъдат искрени и естествени, защото само който е искрен, може да изгуби света. Само който е искрен, може да изгуби тялото си, ума си и мъката си. Само той може да влезе в своя Съкровен Център. Това е твоята Съкровена Същност, в която си изгубил всичко, но си придобил своя Свещен Произход, който ти позволява да видиш Лицето на своя Баща и да чуеш думите, които заслужаваш. Който не е искрен, не може да изгуби света. Само искреният може да бъде приет от своя Баща.
Поучение за Слънцето от Авал Мавара
Помнят Старите Индианци Поученията на Авал Мавара. Това са Поученията за Слънцето. И казваше Авал Мавара, Най-Старият от Старите: Пазете радостта си, защото тя е частица от Слънцето. Пазете сърцето си, защото то е пламъче от Слънцето. Пазете душата си, защото тя е огън от Слънцето. Пазете чистотата си, защото тя е прозрение от Слънцето. Пазете духа си, защото той е отломък от Вечната Канара. Вечната Канара е името на Слънчевия Дух.
Танцът е Свещен ритуал. За Индианците Танцът е ритуалът на ритуалите. Танцът е завръщане в Центъра. Танцът доказва несъществуванието. Танцът е процес на изчезване. Само искреният може да изчезне в своя Център. Само той може да се завърне при Великия Дух. А който се е завърнал, той вече няма име, няма свой живот, няма смърт, няма го танцуващия, няма го дори и Танца. Останал е само Великият Дух. Само тогава можеш да чуеш Истината. Ритуалът на ритуалите е завръщане в Истината. Затова този ритуал се прави тържествено.
Ти си Откровението за самия себе си
Не търси Истината, за да може тя да изгрее в теб. Не търси Истината, за да можеш да бъдеш намерен. Погледни себе си, ти си просто една капка. Щом си видял капката, ти си видял океана. Ти си капка от океана на Великия Дух. Ти си Дихание от Диханието на Великия Дух. Ти си листо от Великото дърво. Листото не търси дървото. То стои на своето определено място на дървото. И ти стой на своето определено място в живота. Това е твоята Истина, защото ти си Откровението за самия себе си. Ти си роден като Истина и затова не търси друга Истина, друго Откровение. Ти си Дихание на своя Велик Баща.
Ти искаш да общуваш с Великия Дух, нали? Тогава трябва да изпълниш три условия. Първо, трябва да имаш Свещено чувство към всичко. Второ, трябва да надраснеш Свещеното чувство към всичко. И трето, трябва да придобиеш едно Всесвято чувство към Великия Дух. В това Всесвято чувство ти вече си част от Великия Дух, ти вече можеш да общуваш с Него, защото това Всесвято чувство е единственият Слух. Само Всесвятото чувство умее да слуша. В това Всесвято чувство ти си Дихание от Неговото Дихание. Ти вече дишаш, както диша Великият Дух. Щом дишаш като Него, ти си в общение с Гласа Му.
Трудностите, превърнати в цветя
За Индианците животът е тежък. За Индианците пътят е осеян с трудности. Но тези, които са тръгнали по пътя към Великия Дух, те превръщат трудностите в цветя. Цветята показват разбирането на пътя. А всеки, който е разбрал пътя си, той се превръща в едно ухание. Той е едно ухание, което се завръща при Великия Дух. Трудностите не съществуват, за да ги премахваш. Трудностите съществуват, за да ги разбереш. Който е разбрал трудностите, те си отиват от него и той се завръща при Великия Дух.
Съзерцание за неизговоримата Красота
Цветето е цвете, когато мълчи. Цветето е цвете, когато ухае. Цветето е цвете, когато сияе. Цветето е цвете, когато е изтъкано от Тишина. Само Тишината доказва, че Красотата съществува. Ако можеш да говориш за Красотата, тя не е реална. Ако не можеш да кажеш дори и дума за Красотата, докоснал си се до Тишината, която ще те отведе до Великия Дух. Великият Дух е неизговоримата Красота.
Летях като птица. Летях така, сякаш цялата съм от крила. Толкова много Те търсих, че изгубих крилата си. Превърнах се в полет. Дори и полета си изгубих. Остана само Сърцето ми. Разбрах, че искаш само Сърцето ми. Сега вече не ми трябват крила, защото Сърцето ми се завърна в Твоето Сърце. Сега съм птица без крила. Сега съм птица без полет. Сега съм птица без път. Нима може да има път за този, който е открил Бащата на своето Сърце.
Предание за най-важното в живота
Младите Индианци много обичаха да сядат около своя Шаман и да го слушат. Старият Шаман се казваше Амагоя – Окото на Разума, или Виждащият чрез разум. Веднъж младите Индианци се събраха и решиха да отидат при Стария Шаман с един въпрос. Този въпрос беше обхванал душите на младите Индианци. И те жадуваха много да разберат отговора, за да влеят енергията си в правилната посока. С тази мисъл те отидоха при стария Шаман и го попитаха: Кое е най-важното в живота? – Тогава Старият Шаман Амагоя каза: Най-ценното в живота е изпитанието. Най-важното в живота, това е да избереш трудния път. Само трудният път, извървян с Достойнство до края, отвежда нашата душа при великия Дух. И ако получиш Видението за Великия Дух, и ако Великият Дух ти каже: „Ти извървя своя път достойно“ – ти си приет от Него. Това е, което твоята душа жадуваше. Сам Великият Дух те е поставил в трудния път. Който избере лесния път, той избира пътя на разрушението. А който е избрал трудния път, той създава в себе си Дух, който ще го отведе при Достойните Предци.
Когато почитаме нашите Предци, ние изразяваме своята Свещена Почит към Уакан Танка. Това е Името, завещано ни от Предците. Едни Го наричат Великия Дух. Други Го наричат Великата Тайна. Някои Го наричат още Свещената Тайна. Аз Го нарекох Уахира Танка, което означава „Най-Древната Тайна“ или „Този, Който е преди всяка Тайна“. Предците са деца на Уахира Танка. Те са част от Неговата Свещена Енергия. Когато ние се обръщаме към Предците, ние се обръщаме към Свещеното в нашите Предци. Нашата енергия трябва да е Свещена, защото само когато енергията е Свещена, тя може да влезе в Тайната и да се превърне в Дух на Почит към Предците и в сливане с тяхната Мъдрост. Мъдростта на Предците, това са най-чистите Извори от Уахира Танка.
Свещената лула е начин за потопяване в Дълбочината на нещата. Свещената лула е нагласа за потопяване в Предците. Свещената лула е настройване за един дълбок вътрешен Покой. Ето защо за нас Свещената лула е ритуал. Чрез Свещената лула ние призоваваме нашата същност да се оттегли от света. Свещената лула е ритуал, завещан от Предците. Чрез този ритуал ние се сливаме с Предците, за да получим отговора на своята истинска нужда. Свещената лула трябва да се държи с двете ръце. И този, който държи Свещената лула, трябва да е много съсредоточен, защото чрез Свещената лула ние вдъхваме от Огъня на Предците. Този Свещен Огън е наследство от Уахира Танка. Държащият Свещената лула трябва да насочи дима към четирите посоки на света. Това е уважение към съдбата, която ни изпращат ветровете. После димът трябва да бъде насочен към Земята – нашата Свещена Майка, която ни храни, която е наш Дом. И най-накрая димът трябва да е насочен към Небето. Това е нашата Свещена Почит към Предците и нашата Велика Почит към Уахира Танка. Когато нашата Свещена Почит е приета, ние получаваме правилния отговор на нашата истинска нужда. Така чрез Свещения ритуал ние решаваме въпросите на нашите племена.
Всеки истински Шаман е постигнал извисяването си към Уахира Танка. Скритата същност на Индианеца е Свещена Птица. Същността на Индианеца и същността на Орела са еднородни. Ако същността на Индианеца пожелае много дълбоко да полети с Орела, да полети с неговите крила, да вижда с неговите очи, тогава Орелът ще приеме своя брат в същността си. И тогава Индианецът ще съзре това, което обикновените очи не могат да видят. Очите на Орела са създадени от Уахира Танка. Затова тези очи виждат Скритото. А когато е необходимо, те виждат Скритото в Скритото. Ето защо Орелът е Свещена Птица. В Древността тази Свещена Птица се е наричала Авал Уахира, което означава „Птицата на Уахира“ или „Тайната на Уахира“. Аз наричам това Птицата-Тайна.