Христос
Христос
Любете Христа, за да се оправи животът ви. (1/стр. 246)
...Христос не е място за оплакване. (1/стр. 3)
Христос казва: „Аз дойдох“, т.е. Духът е дошъл. Когато дойде Духът у вас, той ще ви даде ясна представа за живота. Христос е дошъл за вас, за да не ходи в тъмнина всеки, който вярва в Него. (35/стр. 98)
Ще дойде ден, когато няма да има страдания. Христос вече няма да Го разпъват в света. Защо? Ами че няма такова дърво, на което могат да разпънат Христа! (46/стр. 373)
Затова казва Христос: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде дадено“. В кое име? В името на Божията Любов, в името на това разумно сърце, което е в нас. (46/стр. 373, 374)
Ако имаш разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него. (46/стр. 374)
…Този, живият Христос, Когото аз наричам Син на Любовта – Единственият Учител в света! Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има свещено име, което не смеем да произнесем. Когато се обръщам към Него, аз казвам: „Господи, с Твоето име, с което Ти си знаен само горе, на Небето, да бъде Твоята воля“. (46/стр. 375)
Като натовариха Христа с греховете, не ги ли понесе Той? В това отношение, Той е най-големият работник в света. Христа натовариха с вековните грехове, Той да ги изплати. Никой, освен Христос, не се нае да понесе греховете на хората. Цели 33 години Той носеше греховете им, след което Го разпнаха. Има едно предание, в което се казва, че когато Христос бил на кръста, една жена се приближила до Него и Му казала:„ Господи, ти още не си поел моя товар“, т.е. моя смет. Той помолил да отковат ръката Му, да изпълни последното си задължение. След като поел и нейния товар, Той казал: „Сега можете отново да заковете ръката ми“. Днес Христос не може да бъде прикован на кръста. (22/стр. 138)
В тази епоха, която настава, Христос ще ви даде място, за да My служите и вие ще бъдете доволни от тази работа, която ще ви даде. Но разбира се, това ще стане, след като се минат тези 24 часа. А в 24-те часа вие ще слушате страданията и плача на света: ще видите на земята да мрат с хиляди хора от глад, болест, от вътрешни революции. След всичко туй, Христос ще ви даде именно това служене, за което ви говорих. И понеже страданията на света са грехове, а греховете на света са наши грехове, то ние трябва да помогнем. Доколкото е възможно, ние трябва да облекчим техните страдания. (56/стр. 327)
Христос хлопа на вратите на хората, за да им покаже начина, по който могат да разрешат мъчнотиите в своя живот. На всички врати ли хлопа Христос? – Не, Той хлопа само на вратите на учениците, както и на тия хора, у които съзнанието е пробудено и които са се молили дълго време. Христос ще похлопа, ученикът ще Му отвори и Той ще му предаде първия урок. (42/стр. 188)
Христос свърза хората помежду им и ги застави да се обичат. Христос внесе любовта в света – една основна идея в живота. (57/стр. 227)
После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която полагате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. (56/стр. 179)
Само Христос е в състояние да излекува ума и сърцето на човека. (64/стр. 40)
Христос е символ на Божията Любов. (49/стр. 14)
Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота… (98/стр. 12)
Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите. Да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови. (98/стр. 13)
Знайте, че Христос е в светлината, която възприемате; във въздуха, който дишате; във водата, която пиете; в храната, която ядете. Христос е и във вашите мисли, чувства и постъпки – навсякъде ще го срещнете. Използвайте тези блага съзнателно и не отлагайте нещата. (80/стр. 68)
Христос иска да ни даде знание и да ни извади от всички ония примки, които дяволът ни устройва. (56/стр. 404)
Аз зная, че и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част. (35/стр. 238)
Аз не ви говоря за историческия Христос, но за Този, живия Христос, Който е във вас и между вас. Избийте тоя клин от ума си, да мислите, че Христос е вън от вас. (35/стр. 109)
Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. (76/стр. 154)
Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. (76/стр. 154)
Думата „Исус“ е символична. Тя съдържа три велики основни принципа. Единият принцип означава сила, която твори, преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човек, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид великите Божествени истини, които поставят всичко в ред и порядък. Вторият принцип е живата енергия, която слага всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игли, както правят ония, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е сила, която запазва всичко или както я наричат още: „закон на Любовта“. Третият принцип е „законът на равновесието“, който урежда всички спорове и недоразумения между хората. (5/стр. 154, 155)
Царството Божие
Не може човек да влезе в Царството Божие, ако сърцето му не е изпълнено с Любов. (79/стр. 106)
Какво разбирате под думите „Царство Божие“? Царството Божие подразбира разумен, съзнателен живот. Може ли бедният да влезе в Царството Божие? Може. Ами богатият? И той може. (92/стр. 13)
Царството Божие с Любов се взима, с обич се държи и с дух се крепи – това е мотото, написано на вратата за Царството Божие. (4/стр. 231)
Под думата „царство“ се разбира простор, въплътяване, проявление на човешката душа. В това Царство всички членове, т.е. камъните, които го съграждат, са живи. Царството Божие не е нещо мъртво, не се състои от правила и закони, а от живи същества, които живеят в една непреривна връзка. Всеки дом е едно царство в миниатюр – бащата, майката и децата образуват едно малко царство. Когато има хармония и Любов между всички членове на семейството, това царство се изявява и членовете му вкусват неговите блага. (4/стр. 231, 232)
Сега, Царството Божие трябва не само да се вземе с Любов, но и да се държи с Обич. Под думата „държане“ се разбира вътрешно крепене, което става от Духа. Ето защо Царството Божие с Дух се крепи. Не считайте, че думите „Любов“, „Обич“ и „Дух“ се отнасят само до Царството Божие. (4/стр. 232)
Целувка
Свещената целувка прави хората светии.
Давай от целувките на Духа. (36/стр. 38)
…Според мене има три вида целувки: една целувка на Любовта, една целувка на Истината, и една на Мъдростта. Други целувки няма. (54/стр. 288)
Всяка целувка, в която няма любов, е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето, или за душата. (82/стр. 6)
Искате вие да се прегръщате, да се целувате, то е така, но в невидимия свят целувки няма. Вие сега разбирайте, всяко нещо, което се пипа, се разваля. (27/стр. 263)
Цъфтене
Нека всеки се държи за убежденията си, но да се стреми да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее. Нека всеки даде такъв плод, какъвто зародиш е вложил Бог в него. Какъвто и цвят да си, важно е да цъфнеш; какъвто и плод да си, важно е да вържеш и да узрееш. Моята задача е да дам на всеки корен тор, повече влага, светлина и топлина. (3/стр. 479)
За да се разтвори цветът, трябва Слънцето да изгрее. Когато твоето Слънце изгрее, непременно цветът на твоята душа ще се разтвори. Когато Слънцето на твоя дух изгрее, тогава и твоят ум ще се разтвори. (68/стр. 47)
Чакри
Горе на главата има един център, хилядолистник се нарича, той се занимава с Бога. Пред себе си нагоре може да видиш Господа. Отгоре ще видиш Господа... Оттам иде силата. (1/стр. 10)
Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на безмълвието. Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в центъра на кръста и когато ние намерим този център, няма вече да биваме разпъвани. (56/стр. 328)
Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога“ – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. (39/стр. 189)
Честност
Който не е честен, не е човек. Щом даде известно обещание, човек трябва да го изпълни. (61/стр. 134)
Честният към Бога е добродетелен човек. Когато честността и добродетелта се съединят, те образуват плоскост, т.е. почва. Тогава следва стихът: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в него“. Значи честността и добродетелта са почвата, върху която се гради, расте и развива животът. Честността подразбира посаждане на семето, а добродетелта – растене на семето. Съграждането на дома подразбира цъфтене на посятото и израсло семе. (61/стр. 135)
От човека се иска първо – честност, после – добродетелност, а най-после – интелигентност и разумност. Само така той може да разреши задачите на своя живот. (61/стр. 135)
Три основни неща са нужни на човека: честност, доброта и интелигентност. (61/стр. 138)
Честен е онзи, който пази свободата на своята мисъл. (61/стр. 142)
Като ученици, вие трябва да бъдете благоразумни, да не се самоосъждате. Ако хората ви съдят, вие трябва да се вслушвате в тяхната съдба. Обезсърчавайте се, без да се обезсърчавате. Гневете се, без да се гневите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театър, без да влагате себе си, сърцето си в него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го от все сърце. Цялото ви същество трябва да взима участие в правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. (32/стр. 75)
Чистота
Чистотата – това е окултното могъщество в човека.
Какво представя чистотата? Среда, в която формите се движат с най-малка съпротива. Колкото съпротивата е по-голяма, толкова и отклонението е по-голямо. (5/стр. 220)
Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! (35/стр. 99)
Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. (35/стр. 99)
Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота… (35/стр. 99)
Не търсете чистота в себе си. Само Бог е чист. Чисто е само Вечното Начало, което е създало света. (44/стр. 254)
В големия център на вашия живот, на вашия ум водата трябва да бъде кристална, никакви примеси не се позволяват! (5/стр. 206)
Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. (60/стр. 137, 138)
Чисти по сърце трябва да бъдем всички! (61/стр. 93)
Досега аз срещнах в България само едно дете, момиченце, с такава абсолютна чистота в погледа му. В очите му имаше нещо Божествено, което единствено е в състояние да внесе красивото и великото в света. Срещнете ли това дете, то събужда желание във вас и вие да бъдете като него. Неговият поглед говори за една свободна, богата душа. (42/стр. 285)
Чистотата във вас трябва да бъде атмосфера, в която трябва да живеете. (88/стр. 52)
Любов не може да има без чистота. (88/стр. 52)
...Както чистите къщите си, така чистете умовете и сърцата си. (79/стр. 91)
Само чистият може да види Бога и да Му служи. (79/стр. 119)
„Блажени чистосърдечните“. В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. (79/стр. 125)
Щом съзнанието на човека се пречисти, и животът му става чист. (91/стр. 26)
Чистотата и нечистотата са вътрешни процеси. (91/стр. 26)
Човек
Могъществото на човека е скрито в неговата Любов.
Какво значи да бъдеш човек? – Да имаш образа и подобието на Бога. Да бъдеш такъв, какъвто Бог някога те е създал. Който е изгубил образа и подобието на своя създател, не може да разбере Божествените прояви. (92/стр. 12)
…Истински човек е онзи, който разбира и цени Божественото в себе си и в ближните си. (92/стр. 12)
Какво означава думата „българин“? Тя е от древен произход. Коренът ѝ се крие в дълбоката древност. Под „българин“ разбирам човек, който търси Учителя си, намира Го и учи. От гледището на Божествената филология, това е значението на думата „българин.“ Като българин, намери своя велик Учител и кажи: „Велики Учителю на светлината, ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш“. Значи, българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен, как трябва да се живее. – Българин ли съм? – Ако ме разбираш, българин си; ако не ме разбираш, не си българин. (55/стр. 139)
Щастие
Придобиете ли Истината в себе си, и щастието ще дойде, т.е. щастието ще ви следва.
Има Един в света, Който ни люби и Неговата Любов е неизменна. Той е всичкото щастие. (1/стр. 289)
Бог иска от човека да бъде добър и разумен. Щастието може да се вози само на каляската на добротата и на каляската на разумността. Любовта пък се носи на крилата на щастието. Дето е щастието, там е и любовта. Без щастие любовта се проявява като динамическа сила, която руши. (18/стр. 483)
Какво по-голямо щастие за човека от това да обича някого, без да го ограничава? (18/стр. 595)
Човек може да бъде щастлив само когато е свободен. (18/стр. 595)
Радвайте се, когато щастието ви следва, когато е зад вас. Ако щастието е пред вас, не се радвайте; не мислете, че сте го придобили. (18/стр. 600)
Щастието е светъл, възвишен дух, който следва само човека на Истината и на свободата. (18/стр. 600)
Да бъде човек щастлив, това значи Бог да го е погледнал, да му се е усмихнал. Кратки са тия моменти, но ехото им се отразява във вечността… Пулсът на неговата душа, която трепти през цялата вечност, говори за този момент. (18/стр. 600, 601)
Всяко освобождение на човека от известна мъчителна идея не е нищо друго, освен придобиване на щастие. (19/стр. 355)
Щастието на човека се обуславя от неговите вътрешни условия. (21/стр. 189)
Щастието се постига при пълно и дълбоко разбиране на живота. (44/стр. 152)
Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. (36/стр. 32)
Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. (36/стр. 32)
Аз не съм срещал някой щастлив на земята и външно, и вътрешно. Това е невъзможно. То е така невъзможно, както е невъзможно да събереш в една чаша океана. Ти казваш: „Защо е невъзможно?“. Казвам: „Събери тогаз океана в една чаша“. (58/стр. 219)
Наричам щастлив онзи, на когото душата е пълна с Любов. Той е като извор, постоянно извира. (61/стр. 87)
Виждам, че Господ всички ви люби, затова аз намирам, че сте много щастливи. (61/стр. 95)
Вън от любовта никакво щастие не съществува. (32/стр. 15)
Тази година казва: „Само онези хора ще бъдат щастливи, ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат душата си. Само ония хора ще бъдат щастливи, които обичат светлината на своя ум. Само ония хора ще бъдат щастливи, които се греят на пламъка на своето сърце, което Бог е запалил“. (71/стр. 37)
Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. (79/стр. 113)
Щастието е вътрешен процес в Духовния свят, в разумното отношение на душите една към друга. (49/стр. 219)
Всеки, който си е отговорил на въпроса, защо е дошъл на земята, може да се нарече щастлив човек. Той е придобил вътрешен мир и спокойствие. (91/стр. 3, 4)
…Когато Бог е при човека, той притежава истинското щастие, той притежава вечния живот. (99/стр. 141)
Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, силна воля, ти си щастлив. (5/стр. 115, 116)
Не трябва да търсите своето щастие вън от себе си; това е най-голямото заблуждение. Вън от себе си значи вън от своето висше аз не го търсете, а в Божественото, което е вътре у вас. (33/стр. 103, 104)
АУМЪ
Ползвана Литература
1. По образ и подобие – НБ (1937 – 1938) София, 1998 г.
2. Сила и живот, том 2 – НБ, изд. София, 2006 г.
3. Сила и живот, Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, том 3 – НБ, изд. София, 2008 г.
4. В началото бе – НБ, 1914 – 1916 г., изд. 2003 г.
5. Новият човек – НБ, изд. София, 1947 г.
6. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново, С.Б. изд. Търново, 1921 г.
7. Божествените условия – МОК, изд. София, 1942 г.
8. Трите живота, ООК, (1922), изд. 1942 г.
9. Кротките – Извънредни беседи от Учителя 1921 – 1923 г., изд. София, 1994 г.
10. Движение нагоре, Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920 – 26 г.), изд. София, 1998 г.
11. Допирни точки в природата, МОК – година втора (1922 – 23 г.), изд. София, 2006 г.
12. Двата природни метода, НБ. Сила и Живот. Шеста серия (1923 – 1924), изд. 1924 г.
13. Абсолютна справедливост, ООК, IV година (1924 – 1925), изд. София, 2002 г.
14. Настанало е Царството Божие, Н.Б. Сила и Живот, VII серия (1924 – 1925). Наряди и упътвания, гр. Търново, 1925 год. Том I, 2012 г.
15. Последното място, НБ Сила и Живот. Седма серия (1924 – 1925). Том II. Стара Загора, 2012 г.
16. Време и сила – МОК, (1925 – 26), Изд. София, 2010 г.
17. Мнозина казваха – НБ, Сила и Живот, Десета серия, Изд. София, 2011г.
18. Великото и красивото – ООК, седма година, (1927 – 1928), изд. София, 2012 г.
19. Ключът на живота, ООК – осма година, (1928 – 1929), изд. София, 2012 г.
20. Естествен ред на нещата, ООК – девета година, (1929 – 1930 ), изд. София, 2013 г.
21. Делата Божии – НБ, Сила и Живот, Тринадесета серия (1929 – 1930), изд. 2012г.
22. Условия за растене – Н Б, Сила и Живот, Тринадесета серия, т. 4 (1929 – 1930), изд. София, 2012 г.
23. Начало на мъдростта – ООК, 11-та година, т. III (1931 – 1932 г.), изд. София, 1946 г.
24. Работа на природата – ООК, 12-та година, т. II (1932 – 1933 г.), изд. София, 1948 г.
25. Сеятелят, УС, година II, (1932 – 1933), изд. София, 1949 г.
26. Добрият език, УС, Осма година (1938 – 1939). Том I., изд. София, 1998 г.
27. Славата Божия, царството Божие и волята Божия, ООК, година XVIII (1938 – 1939), том I, изд. София, 1998 г.
28. Съгласуване на мислите, УС, десета година (1940 – 1941), изд. София,1998 г.
29. Важни и належащи неща, УС, Година XII (1942 – 1943). Том I, изд. София, 1997 г.
30. Аз ви избрах – ИБ, държани 1920 г., изд. София, 1995 г.
31. Кротките – ИБ, държани 1921 – 1923 г., изд. София, 1994 г.
32. Да възлюбиш – СБ, 1924 г., Севлиево, 1940 г.
33. Движение нагоре, Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920 – 26 г.), София, 1998 г.
34. Вечният порядък, ООК Година XIII (1933 г. – 1934 г.), изд. София, 1999г.
35. Солта – Сила и Живот, Трета серия, изд. София, 1996 г.
36. Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, НБ т. II, изд. София, 2006 г.
37. Младежки събори, Младежки събори на учениците на Всемирното Бяло Братство, I-VIII, 02.07.1923 г. – 14.07.1930 г., ИК „Жануа’98“, София, 2001 г.
38. Козативни сили – ООК, (1924 – 1925 г.), изд. София, 2010 г.
39. Посока на растене, МОК – година шеста, (1926 – 27), изд. София, 2011 г.
40. Праведният, НБ, девета серия, т.3, (1926 – 1927), изд. София, 2010 г.
41. За съдба дойдох, – НБ, единадесета серия (1928),изд. София, 2011 г.
42. Пътят на ученика, СС, 1927 – 1930, изд. София 2010 г.
43. Събуждане, ООК, 11-та година, (1931 – 1932 г.), изд. София, 2013 г.
44. Ценното из Книгата на великият живот, Съборно Слово (Рилски беседи), (1932 – 1934), изд. София 1932 г.
45. Мировата Любов, Съборно Слово, (1919 – 1921), изд. София, 2008 г.
46. Високият идеал, ООК, трета година, (1923 г. – 1924 г.), изд. София, 2009 г.
47. Разумният живот, МОК, година трета, (1923 – 24), изд. София, 2009 г.
48. Ако говоря, том I, изд. София, 2003 г.
49. Ни мъж, ни жена – НБ, 10 серия, том 2, (1927 – 1928), изд. София, 2011 г.
50. Силата на мисълта, ООК, Година XVIII (1938 – 1939). Том II, изд. София, 1998 г.
51. Възможности на щастието, Съборно Слово, 1941 – 1943, изд. София, 2011 г.
52. Възпитанието, НБ, Двадесета година (1940 г. – 1941 г.). Том II, изд. София, 1999 г.
53. Сила и живот, Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, том 1,изд. София, 2006 г.
54. Смяна на състоянията – МОК, Деветнадесета година (1939 – 1940). Том I, изд. София, 1998 г.
55. Да възлюбиш Господа, беседи от Учителя, (1914 – 1920 г.), изд. София, 1946 г.
56. Веригата на Божествената Любов 1903 – 1915 г., изд. София, 2007 г.
57. Синове на възкресението, НБ, Десета серия, т.3, изд. София, 2011 г.
58. Изпитът на Любовта. Утринни Слова. Осма година (1938 – 1939). Том II изд. София, 1998 г.
59. Двата пътя, МОК, година първа (1922), изд. София, 2011 г.
60. Защо твоите ученици ядат и пият? Н.Б,. Пета серия, София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 г.
61. Петимата братя, сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.), изд. София, 2010 г.
62. Братя и сестри на Христа. Сила и Живот. Четвърта серия.София, 2000 г.
63. Служене, почит и обич , МОК, 9-та година, т.I, (1929 г. – 1930 г.), изд. София, 1940 г.
64. Крадецът и пастирът, НБ (1929 – 1930) тринадесета серия, т.1 (1929), изд. София, 1937 г.
65. Приготовленията на сърцето, НБ (1933 – 1934). Том II, изд. София, 1999 г
66. Неразрешеното, ООК, 6-та година, т. II (1926 – 1927 г.), изд. Варна, 1998 г.
67. Влизане, НБ, Девета серия, т.2 (1926–1927), изд. София 2010 г.
68. Великата майка – Цикъл беседи пред духовна група от сестри (1917г. – 1932г.), изд. София, 2006 г.
69. Положителни и отрицателни сили, ООК(1922 – 1923 г.), изд. София, 2008 г.
70. Разумния живот, СБ, 1924, изд. Русе, 1924 г.
71. Пътят към щастието, МОК, Деветнадесета година (1939 – 1940). Том II, изд. София, 1998 г.
72. Царският път на душата, Да им дам живот, Съборно Слово (1935 – 1936), изд. София 2009 г.
73. Езикът на Любовта, Съборно Слово (1939 – 1940), изд., София 2011 г.
74. Благословен, НБ, (1941 – 1942), Том I, изд. Кърджали, 1998 г.
75. Учение и работа, том 2, УС, год. 4, изд. София 2013 г.
76. Дали може, НБ, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.), изд. София, 2009 г.
77. Възможни постижения, ООК, 6-та година, т. III (1926 – 1927 г.), изд. София, 1934 г.
78. Ликвидация на века, УС, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. I, 2011 г.
79. Все що е писано, изд., София, 1942 г.
80. Великите условия на живота – 9 беседи на Учителят Беинса Дуно, София, 1944, изд. София, 2009 г.
81. Ще управлява всички народи – НБ (1920 – 1922), изд. София, 1948 г .
82. Трите основи на живота, 3 беседи, (1920 – 1921), изд. София, 1921 г.
83. Път на мисълта. Извънредни беседи, (1920-1922 г.), изд. София, 1949 г.
84. Поучаваше ги, София, издание от 1949 г.
85. Новата мисъл, 47 лекции на ООК, (1932 – 1933 г.), изд. София, 2008 г.
86. Радостта, НБ, Дванадесета година (1932 – 1933). Том II, изд. София, 1999 г.
87. Две свещени положения, съборни беседи 1925 г., изд. София, 1926 г.
88. Тихият глас. Извънредни беседи от Учителя (1924 – 1930 г.), изд. София, 1997 г.
89. В начало бе!, 15 Неделни беседи, (1914 – 1916 г.), изд. София, 2003 г.
90. Духът и плътта, НБ, Сила и Живот. Втора серия. Изд. София, 1999 г.
91. Божият глас, ООК, 10-та година, т. I (1930-1931 г.), изд. София, 1940 г.
92. Да ви даде, НБ Сила и живот, Тринадесета серия, т.2 (1929 – 1930), изд. София, 1938 г.
93. Великата разумност, МОК, 12-та година, т. I, (1932 г. – 1933 г.), държани от Учителя, изд. София, 1949 г.
94. Път на зазоряване, НБ (1939 – 1940), изд. София, 1999 г.
95. Пътят към щастието, МОК, Деветнадесета година (1939 – 1940), Том II, изд. София, 1998 г.
96. Той иде – Начално Слово (1896 – 1904 г.), изд. София, 2004 г.
97. Новото разбиране на връзката в живота, УС (1933 –1934), изд. София, 2000 г.
98. Искайте сила – имайте вяра. Извънредни беседи от Учителя в периода 1914 – 1919 г., София 1994 г.
99. Любовта дава живот. НБ (1938 – 1939), изд. София, 1999 г.
100. Възможни неща, МОК – година осма, (1928 – 29), изд. София, 2012 г.
101. Абсолютната Истина, УС, година I (1930 – 1932), изд. София, 2010 г.
102. Заветът на Любовта, Последно слово, 19.III.1944 – 20.XII.1944 г., изд. Кърджали 1999 г.
103. Силни и слаби степени, МОК, година 14 (1934) Том 1, изд. София, 2004 г.
104. Простите истини, ООК, 6-та година, т. I (1926 – 1927 г.), изд. София, 1998 г.
105. Ходете във виделината. Извънредни беседи от Учителя в периода 1898 – 1913 г. изд. София, 1994 г.
106. Новите схващания на ученика, МОК, (1924 – 25), изд. София, 2009 г.
1 Думата „уд“ е остаряла (книжовно) дума, означаваща крайник или част от тялото (бел. ред.).
2 Латински израз, означаващ: „Човек за човека е вълк“ (бел. ред.).
3 Железни или дървени окови, вериги (бел. ред.).
4 Тисящи – остаряла дума, която означава хиляда (бел. ред.)