Начало
Из Словото на Учителя Петър Дънов
СПЕЦИАЛНИ МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Варна, 2026 г.
Специалните мисли са лъчи от дълбокото измерение на Учителя.
Специалните мисли са древен опит, а не духовен.
Специалните мисли докосват дълбините ни, сърцевината ни.
Специалните мисли са докоснати от Истината.
Ето една специална мисъл: Не лекарствата, а Бог лекува.
Специалните мисли са очи от друг свят.
Специалните мисли са от светилището на Тишината.
Специалните мисли са глас на Мъдростта.
В специалната мисъл има Сърцевина, защото е слязла от Ядрото.
Специалната мисъл задълбочава нашия път.
Специалната мисъл е особен род жива вода, жива енергия.
Специалните мисли са слезли приятели за строго определени души в техния път.
Специалните мисли слизат от сияещия Логос.
Има специални мисли на Любовта, които творят души, творят възход.
Специалните мисли са кристализирано слово.
Специалните мисли имат Велика Душа.
Елеазар Хараш
Варна, 2026 г.
Абсолют
Абсолютът е абсолютна неизменност. Той всичко видоизменя, без да се изменя в Себе Си.
За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората. (79/стр. 120)
Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. (42/стр. 170)
Първото число е Господ. Господ — това е първото Същество, Което излиза от Бога, от Безпределния, Незнайния Бог. То е първото Същество, което е създало света. (42/стр. 158)
…Този, Когото ние познаваме, и Който нас познава, само Той познава Безпределния. Значи, Бог, на Когото ние се кланяме, познава Безпределния. Тъй щото между това Начало, което ние познаваме, има друго Начало. Той е Безпределният Бог, Който ни свързва в едно цяло. (42/стр. 281)
Мислете за Него като за Абсолютна реалност. (76/стр. 275)
А в Любовта имате едно проявление на Абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – Незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. (13/стр. 420)
Реалното, Бог не може да се съмнява в Себе Си. Той знае, че е едничък и че освен Него няма никой друг, че Той е безграничен. В Него е всичко и вън от Него няма нищо. (30/стр. 164)
Божественият език, той произтича от един свят, който е абсолютен. Има един свят, който е образ на всички други светове. Има един език, който е абсолютен. Те го наричат Божествен език. Този език ти като го научиш, ти безсмъртен ставаш. (94/стр. 403)
За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. (8/стр. 120)
Бог, като Абсолютна величина, е Един, не може да има подобие и равен на Него. (5/стр. 227)
Агне
Символът на Слънчевите сили на природата.
Агнето означава огън, който чисти живота. И когато казват, че Христос е агне, то значи, че Той е Божественият огън, който пречиства човечеството. Всеки, който може да намери този Божествен огън, той е намерил еликсира тук на земята. (35/стр. 165)
Алхимия
Алхимията подразбира превръщане на материята от нисше в по-висше състояние.
Мъчнотиите не трябва да се убиват, но да се превръщат в динамическа сила. Умният човек с разумността си превръща мъчнотиите си в динамическа сила, която впряга на работа. Глупавият, обаче, с глупостта си, вместо да използва силата, която се крие в мъчнотиите му за работа, той повече ги усложнява. (57/стр. 220)
По вътрешен начин и човек трябва да превърне горчивината си в сладчина. (79/стр. 95)
Кой от вас може, като стисне един камък, отгоре да излезе огън, а отдолу вода? Какво означава тази мисъл? Камъкът представя твърдата човешка мисъл, а огънят и водата – условия за живот. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъл в ръката си и от нея да излезе огън и вода – условия за живот, вие не сте постигнали нищо. (91/стр. 25)
И тъй, ще вложите Любовта като един алхимически камък в себе си и за нея само ще мислите. Аз говоря за Любовта като един велик принцип, който ще премахне всички мъчнотии, ще разреши всички въпроси. Защо? Защото тя внася хармония. (6/стр. 176)
Слънцето не чака! И тъй, освободете се от всичко, което ви спъва. (6/стр. 122)
Как ще се справяте със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5–10 минути, отпуснете мускулите си, да няма никакво напрежение, и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представяйте си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на духа. Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло. (8/стр. 76)
Природата никога не изкоренява несъвършените форми, но ги облагородява и култивира. (79/стр. 173)
Ангели
Ангелите са недостъпни за злото, защото те постоянно живеят в светлата мисъл.
Ангелите са на клонките, а човеците са в корените. (48/стр. 210)
Ако искаш да разбереш реалното, научи езика на тези, които ти говорят за него – езикът на ангелите. (30/стр. 165)
От земята някои хора могат да посетят царството на ангелите, но граждани в тяхното царство те не могат да бъдат. (30/стр. 165)
Под думата „синове“ Христос подразбира ангелите. Синовете са, които ръководят света. (30/стр. 165)
Нашият свят се променя и се изменя, а духовният – нито се изменя, нито се променя. Ангелският свят служи за връзка между физическия и духовния. (30/стр. 165)
В човешкото тяло главата съответства на духовния свят, дробовете на ангелския, а стомахът на физическия. (30/стр. 165)
Като срещнете онзи ангел, който е разперил онези ми ти шест милиона крила и ги е турил в действие, че навсякъде се разхожда, знаете ли колко е красиво това? Като придобиете поведението на един ангел, у вас ще израсне Новото, вие ще се новородите и ще кажете: „Роденият от Бога грях не трябва да прави“. (70/стр. 95)
Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има задача да управлява света. (64/стр. 139)
И ангелите слизат на земята да учат като обикновени деца. Някой ангел на Небето може да е мощен, учен, да управлява цяла слънчева система, но слезе ли веднъж на земята да учи, той сяда на чина с всичкото си смирение като малко дете и слуша какво учителят преподава… Неизследими са Божиите пътища! Ангелът може да слезе на земята да учи само чрез смирение. (66/стр. 120)
Ангелът има нос, но не се секне като хората; той има уста, но не плюе като хората. „Как се разбира това?“ – Не може да го разберете. За вас е важно да разберете себе си. „Ти разбираш ли ангелите?“ – Разбирам ги по-добре от вас. Всеки ден се срещам и разговарям с тях. Колко хубаво се разговаряме! (85/стр. 348)
Например, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. (64/стр. 35, 36)
Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, например, не знае какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. Ангелският свят се осветява отвсякъде, а човешкият – само от една страна. И в ангелския свят има нещо, което не е напълно осветено. Неосветеното, именно, им дава стремеж да вървят нагоре, да се усъвършенстват. Техният стремеж е насочен към придобиване на вечна, на абсолютна хармония. (64/стр. 36)
Ангелът не може да бъде майка. Наставник може да бъде, но не и майка. Важно е да знаете езика на ангелите. (101/стр. 116)
Кажете си: „Всеки от нас има велика мисия в света. Трябва да бъдем герои, да бъдем по образ и подобие на Бога, и тогава всички наши братя, заминали преди милиони и милиарди години, ще се съединят с нас“. Тези Братя са: Серафимите – Братя на Любовта; Херувимите – Братя на хармонията; Престолите — на волята; Господствата – на радостта, интелигентността; Силите – на движението и растенето; Властите – Братя на външните форми, изкуството; Началствата – Братя на времето, състоянието и такта; Архангелите – на топлината и огъня; Ангелите — носителите на живота и растителността, които приготовляват живота. Последният – десетият чин ще заемат напредналите човешки души. Да се съединим с тези Братя! (82 стр. 21)
Атом
Бог живее във всеки атом.
Няма атом, йон, молекула, които да не съдържат енергията на Любовта. (80/стр. 61)
Малък е атомът, но крие в себе си цялата вселена в миниатюр. (80/стр. 61)
Който познава свойствата и състава на атома, той познава цялата вселена. Затова се казва в духовната математика, че частта е равна на цялото. Това е законът на еволюцията, според който малкото се стреми към голямото. (80/стр. 61)
Обаче, според Божествения закон, голямото се стреми към малкото. Значи, два закона действат в природата: закон за разширяване и закон за смаляване. (80/стр. 61)
Следователно, човек трябва едновременно да се смалява и разширява т.е. да става малък като атома и голям като вселената. (80/стр. 61)
Баща на всички, Небесен Отец
Казвам, Той е близо до вас, ако Го слушате. (95/стр. 38)
Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец. (96/стр. 204)
Великият Баща на човечеството гледа еднакво към всички хора, и на всички говори като на съзнателни, мислещи същества, които имат условия да се повдигнат. (76/стр. 208)
Има Един заради нас, Който се застъпва. (94/стр. 406)
Бог носи в ума и в сърцето си всички души. (18/стр. 597)
...Да познае любовта, онази любов, която изпълня човешкия дух, онази любов, която изпълня човешката душа, онази любов, която изпълня човешкия ум, онази любов, която изпълня човешкото сърце и която изпълня човешкото тяло. То е Бог, Който се проявява в нас и ние Го наричаме Баща на всичките богове, Баща на всичките ангели, Баща на всичките хора, Творец на всичко в света. Той е сега. (71/стр. 38)
Вярвайте, че има Един, Който се грижи за вас, макар и да не Го познавате. (99/стр. 150)
Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета. (67/стр. 8)
Де седеше силата на Христа? – Да чете (брои – бел.ред.) ударите, колко са – едно, две, три и прочее. После да чете думите, да ги слуша. И Неговия ум разсъждава сега. Хвана Го една тъмнина. Когато Той каза: „Боже мой, защо си ме оставил?“. Когато каза тези думи, както са в Евангелието, Той премина през най-голяма тъмнина, която се мъчеше да проникне в светлината на ума Му. И Той, в този момент, се насили, за да запази светлината на ума си. И в какво запази светлината? Като каза думите: „В Твоите ръце предавам Духа си.“ За да предаде Духа си, Той имаше светлина. Той каза: „Аз не си давам душата и Духа си освен само в Твоите ръце“. Той повика Господа и каза: „Само в Твоите ръце предавам Духа си, няма другиго!“. И дойдоха две ръце. Той ги разгледа много добре и каза: „В Твоите ръце предавам душата си“. (50/стр. 101)
Вие, някой път, искате да умрете. На кого ще предадете вашата душа? Вие познавате ли Онези Ръце, на които да поверите душата си, като умирате? (50/стр. 101)
Най-ценното, което Той имаше – душата си, да знае, че само в Божиите Ръце може да го постави. Тая душа само Бог може да я запази. (50/стр. 101, 102)
Та всички вие ще минете през този изпит. На вас ви трябва сега силна воля. (50/стр. 102)
Та казвам, ще пазите това: Имайте силна воля, устойчиви чувства и ходете в светлина! На кого може да поверите вашите бъдещи съдбини? – На Божиите ръце! (50/стр. 105)
Искам да остане във вас мисълта, че в най-трудните положения, в които се намирате, при най-големите страдания, тогава Божиите Ръце са близо! Не бойте се! (50/стр. 105)
Кога Бог е най-близо? – Когато дойдат най-големите страдания, да имате светлина, за да Го видите. (50/стр. 105)
Безкористие
Безкористието е сила и метод за проникване във вътрешната Космична Тайна.
Който не е от сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от Любов към него, и дори да се жертва за него. (90/стр. 52)
Щом искате награда, или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас. (90/стр. 52)
Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога. Това е, което аз зная. (90/стр. 52)
Първата Любов е чиста, безкористна. Тя отваря пред човека свят на блаженство. Изгуби ли тази любов, човек изпада в заблуждения. (91/стр. 22)
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. Защо? Защото тя произлиза от Бога. (21/стр. 174)
...Учението на любовта, изключва користолюбието. (79/стр. 160)
Ако любиш, нищо не говори за любовта си. Знаете ли каква красива форма създава чистата, безкористна любов? Божественият свят е пълен с такива форми. (5/стр. 236)
Пазете мозъка, дробовете и стомаха си! Нямате право да допущате през очите ви да минават користолюбиви мисли и чувства. Достатъчно е да мине през очите ви една користолюбива мисъл или едно користолюбиво чувство, за да се развалят очите ви и да се изкриви носът ви. (5/стр. 235)
Безкритичност
Това е Духът, той никого не съди.
Първото нещо, в нашите отношения към другите, е взаимно почитание. (90/стр. 52)
Почитайте душата и духа си, почитайте душата и духа на ближния си, за да бъдете любими чада на Бога. (79/стр. 54)
Като проповядвам това, някои от вас не го вземат за себе си и казват: „Аз не съм такъв, еди-кой си е такъв“ – това е от лукаваго. Всеки, вътре в себе си, трябва да забрави другите какви са, а да мисли, че той е по-грешен от другите. Това е право. (90/стр. 52, 53)
Всеки да се стреми да изяви образа, който му е определен отпреди милиони години. Който го погледне, да каже: „Ето един човек, създаден по образ и подобие Божие!“. Задачата на всеки човек е да възстанови този образ. Как ще постигне това? Като работи върху себе си… (3/стр. 479)
Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца. (3/стр. 480)
Едно от качествата на човешкия ум е критичността. Като критикува, той трябва да се пази, да не изпадне в грешки. (18/стр. 512)
Религиозните хора са големи критици и крайно докачливи. По отношение на тях трябва да се прилага дипломацията, да не се засяга честолюбието им. (18/стр. 512)
Човек трябва да работи върху себе си, да не престъпва границите, в които е поставен. (18/стр. 512)
Въпросът за служенето на Бога е важен, но същевременно и опасен. Неподготвеният човек започва да се самокритикува, да се самоанализира, без да разбира дълбокия смисъл на нещата. Този процес спъва човека. Ето защо, преди да дойде критиката и анализът, нещата трябва да се филтрират. (18/стр. 515)
Както Бог не критикува постъпките на хората, така и те не трябва да ги критикуват. Христос казва: „Отец никога не съди“. Той не одобрява лошите деяния на хората, но ги изправя. (18/стр. 515)
Истината е капитал, с който всякога трябва да се разполага. (44/стр. 173)
Проявявам ли Любовта, Мъдростта или Истината, аз трябва да имам предвид себе си, никой друг. За мене е важно дали аз обичам, дали аз съм мъдър, дали аз съм истинолюбив. (44/стр. 173)
Какво правят другите и как постъпват, това не ме интересува. (44/стр. 173, 174)
Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. (44/стр. 313)
С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. (44/стр. 313)
Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. (44/стр. 313)
Един човек, който вижда погрешките на другите хора, той ще направи същите погрешки. Това е закон. Един човек, който вижда добродетелите на хората, той ще ги прояви. (50/стр. 226)
Днес ви говоря за Любов без противоречия. Тази Любов може да се прояви само при Абсолютна Свобода, затова именно е наречена Абсолютна Любов. Тази Любов не обръща внимание на външните неща. Тя всичко вижда, но не критикува, не се определя от външността на човешките прояви. Само чрез тази Любов човек може да влезе в духовния свят и да го изучава. (75/стр. 374)
Критикувайте, без да хапете. (69/стр. 324, 325)
Виждай погрешките на хората, без да ги изнасяш. Да имате тази благородна черта. (69/стр. 325)
На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, понеже той изнася своите погрешки. Проказа е това! Това, което ти ще изнесеш за другите, то един ден ще дойде в дома ти. (69/стр. 325)
Съвременните хора, както и съвременните окултни ученици, страдат от ненужна критика. Къде какво видят, те всичко критикуват, без да подозират, че по този начин, чрез отрицателните мисли и чувства, те създават една тъмна атмосфера, в която сами могат да се изгубят. (19/стр. 361)
Да се не осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелства пред един Божествен съд, колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си. (98/стр. 12)
Не спъвай човека, който с усилие възлиза нагоре. Това не е морал. Видиш ли, че някой се издига, остави го свободен. Не хвърляй кал върху него. Като каляш ближния си, ти огрубяваш, заличаваш ония фини, деликатни черти, които природата е поставила на твоето лице. (5/стр. 235)
Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората: „Ти си вагабонтин, крадец, блудник“ – подмамя ви да му помогнете и си свърши работата, па когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път да не слушате дявола“. (90/стр. 53)
Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. (90/стр. 53)
Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако 100 пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите, Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. (90/стр. 53)
Тъй че който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен. (90/стр. 53)
Окултистите казват: „Ако искаш да бъдеш силен, не говори за хората, защото в момента, когато започнеш да говориш, влизаш в свръзка с неговия дух и се заразяваш с лоши мисли“. (90/стр. 54)
По-добре е да мислите добро за хората, отколкото лошо, защото инак себе си повреждате. (90/стр. 54)
Онзи, когото одумвате, психически се ползва. (90/стр. 54)
Ако някоя от вашите сестри има някой недъг, молете се 10 пъти да се отърве тя от него, и тогава идете и ѝ кажете благо: „В тебе, сестро, има един порок, но да не ми се сърдиш, дето ти казвам“. Тогава ще бъдете благословена. (90/стр. 54)
Та изпъдете от вас сега този дявол – одумването. Господ е решил тая година дяволи да връзва. И никой да не се сърди, когато бъде вързан. Ще го впрегнат на работа. Както на земеделеца му трябват волове, за да оре, така и дяволите са потребни за работа. Или ние ще бъдем впрегнати, или те. За да ги впрегнете, трябва Духът да бъде във вас, трябва да бъдете силни и мощни. (90/стр. 54)
Човек, който одумва хората, психически не може да се развие. Който има тази слабост, да я напусне. Дойде ли ви някой път на ума да говорите за някого, спрете се, не пущайте дявола да влезе, не му ставайте глашатай. Затворете своя телефон и не му предавайте мненията му. (90/стр. 53)
Изпъдете стария дявол, дайте свобода и уважение на другите, молете се тайно във вашата душа, никой от вас да не говори и одумва другите. (53/стр. 455)
Какво правят днес хората? Като видят някаква неестествена проява у някого, те започват да му се смеят. Ако някоя жена или мъж се разгневят, окръжаващите се смеят. Някои пък ходят от къща на къща да разправят как съседката или съседът им се разгневил, бил жена си, децата си и т.н. Хората не знаят, че тези неща са като заразните болести. Ако днес се смееш на съседа си, в скоро време и ти ще се проявиш като него. (2/стр. 150)
Вместо да се смееш и да критикуваш своя ближен, помоли се за него, да се справи със своя гняв. Критиката не изправя хората. (2/стр. 150)
Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. (3/стр. 228)
Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места. (3/стр. 229)
Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? (3/стр. 233)
Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса ѝ, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете. (3/стр. 233)
Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място. (3/стр. 233)
Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. (3/стр. 228)
Ще кажете, че съмнението и критиката водят към знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? (3/стр. 229)
Да имаш търпение, то подразбира воля и ум, сиреч да знаеш причините и последствията на нещата. А нетърпението ражда подозрение към всичко и към всички. (35/стр. 251)
Не съм срещал хора, които да убедя, че в нашето дело няма нищо подозрително. Българите нямат търпение и затова подозрението не ги напуща. (35/стр. 251)
Второто нещо е да премахнем предубеждението. Всеки ден се борим с нечисти мисли, които ни накацват като оси. (35/стр. 251)
Съзнателно или несъзнателно, навсякъде виждам една атмосфера на подозрение, и след всичко това хората искат да минат за културни. Трябва да се ограждаме от тия мисли, които са остатък от миналото… (35/стр. 251)
Подозрението е проникнало в ума, сърцето и душата ви и трябва да се освободите от него. (35/стр. 251)
И тъй, вложете две неща: търпение и отмахнете вашето подозрение. (35/стр. 252)
А подозрението е отсъствие на безкористна Любов, от него се раждат всички болести. (35/стр. 252)
Мислете, че всички хора са добри, но у тях има само положителна енергия, която вие не можете да използвате, и затова стойте настрана от тях, за да я използват другите. (35/стр. 252)
Докато у нас подозрителността взима връх на всичко, никой не може да оправи света. (35/стр. 253)
Преди да заминем, ние трябва да изпълним волята Божия. Българите имат бъдеще като народ, затова трябва да станат търпеливи и да премахнат подозрението. (35/стр. 253)
Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“. Това значи, не внасяйте нищо отрицателно, да не се заблудите. Любете враговете си и правете добро на всички. Като правите добро на неприятелите си, ако не ви отговорят със същото, поне ще престанат да ви пакостят. (19/стр. 361)
Във всичко в света може да се усъмните, но в Бога – никога! (46/стр. 373)
Ни капка съмнение! Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще останеш. (69/стр. 542)
Във втория стадий на вашия живот вече се изисква обхода, т. е. да знаете какви трябва да бъдат постъпките ви един спрямо друг. Например искаш да направиш бележка някому. Направи, но да я направиш от Любов, както ще постъпиш спрямо себе си. (46/стр. 369)
Следователно ние трябва да изнесем Истината с Любов. (46/стр. 369)
Когато поправяме грешките на който и да е брат, трябва да ги поправяме с Любов, та той да почувства, че ние правим това нещо от Любов, а не че искаме да се радваме на някоя негова погрешка. (46/стр. 369)
Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаване на почит един на друг. (46/стр. 374)
Първата черта и за младите, и за старите е да се надпреварват в отдаване на почит. (46/стр. 376)
Сега искам да остане в главата ви следната мисъл: всеки един от вас сам за себе си да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как да се обхождат другите с него. Този е главният въпрос. Вие започвате обратно. Не, всеки един от вас от свое гледище да разреши как се обхожда с другите и дали Господ е доволен от неговата обхода. (46/стр. 376)
Безсмъртие
Безсмъртието се дължи на правилна мисъл и на правилно говорене.
Безсмъртието в живота ще дойде от Бога. (1/стр. 10)
Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. (17/стр. 175)
Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. (17/стр. 175, 176)
Само безсмъртният е господар на всяка частица от тялото си. (51/стр. 73)
Под думата „кръв“ подразбирам Божествения живот. Да имаш кръв значи да имаш този чист неопетнен Божествен живот, който не трябва да бъде нито горчив, нито сладък. (35/стр. 122)
Всяко нещо, което е минало през вратата на Любовта, Мъдростта и Истината, е придобило безсмъртие. (51/стр. 662)
Онзи, който приеме Духа, влиза в областта на безсмъртието. Това е вътрешното възкресение. (97/стр. 478)
Безсмъртното у човека е Божественото Начало. (67/стр. 55)
Безстрашие
Кога човек проявява безстрашие? – Когато душата и сърцето му са изпълнени с Любов. Само оня, който е видял лицето на Бога и виделината, която излиза от Неговото лице, той разбира великата истина на живота. Докато не познаете тая истина, не говорете за нея. (5/стр. 112)
Благост
Бог е Благ по природа, а човек – по благоволение.
Новото учение обединява и примирява любовта с омразата и вместо тях създава благостта. (63/стр. 19)
Благост и търпение трябва да имате! (87/стр. 58)
Искате да бъдете мек и благ; първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете нежен. ... Нежните хора са много пластични; нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаем, че едно от качествата на Святия Дух е нежността. (56/стр. 422)
Благодат – живот в присъствието на Бога
Човек по благодат се спасява, но по благодат не се усъвършенства. (70/стр. 61)
Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. (90/стр. 67)
Трябва да понасяме твърдо всички нещастия и да кажем: „Да се свети името Божие и да дойде благодатта Божия“. (90/стр. 67)
Сутрин, като станете, направете опит и кажете: „Благодаря Ти, Боже, за голямата благодат, която имаш към нас. Ние Те познаваме, че си добър, всемилостив, всеистинен и всемъдър“. (90/стр. 69)
Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил“. И вие започнете така. Това е велико учение. (90/стр. 69)
Благородство
Единствената сила, която пречиства и облагородява нещата, е Любовта.
Най-благородните мисли, чувства и действия се раждат от топлината. (35/стр. 200)
Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. (47/стр. 366)
Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. (47/стр. 366)
Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото начало в себе си, това значи, да бъдеш умен, добър и благороден. (55/стр. 43)
Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе, или своя висок идеал, това значи да се облагородиш, да станеш разумен. (55/стр. 43)
Благороден човек е онзи, който не се гневи. (98/стр. 12)
Силният човек е благороден... (1/стр. 307)
Благородството на човека изисква той да бъде справедлив. (104/стр. 137)