Омразата е болест
Омразата е болест
Съвременните религиозни и светски хора говорят за любов, а повече прилагат омраза, завист. Как се обяснява омразата между майка и дъщеря, между баща и син, между приятели? (80/стр. 60)
Омразата е проказа за човешкото сърце. (80/стр. 60)
Животът е по-силен от смъртта, а любовта – по-силна от омразата. (80/стр. 69)
Омразата е пак любов, облечена с чужда дреха, с цел да изпита какво се крие в човешкото сърце. (80/стр. 69)
Освобождаване от дявола
Как може да се освободи човек от товара на дявола? – Като изучава и прилага закона на смаляването. (92/стр. 11)
...Иска ли човек да се освободи от робството на своя господар – дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще му каже: „Хайде, върви си, иди далеч от мене. Не ми трябваш такъв“. (92/стр. 11, 12)
Отчет
Като ученици, вие трябва да си давате отчет за всяка идея, която се явява в ума ви, да знаете, откъде иде и защо иде. (20/стр. 26)
Като ученици, вие трябва да познавате отрицателните си черти и да се предпазвате от тях. Същевременно вие трябва да знаете произхода им. За да намерите произхода им, мислете често върху тях, съпоставяйте нещата, докато в ума ви дойде светлина, която ще ви помогне да намерите корена на вашите отрицателни черти. Като намерите корена на отрицателните си черти, силата ви ще се увеличи и вие лесно ще се справяте с тях. Ако човек не мисли, природата нищо не може да му даде. Тя дава само на онзи, който работи. (20/стр. 28)
Паразити
Разсеяността вече се дължи на едно същество, което е проникнало в твоето тяло, и понеже се намира при неблагоприятни условия... и неговите вълни на ума и чувствания разбъркват твоя ум... (1/стр. 328)
Не трябва да допущате никаква лоша мисъл, понеже всяка лоша мисъл носи отрова в себе си. (1/стр. 339)
Всяка идея, всяко чувство, които не работят, които не могат да се приложат, са паразити. Паразитство съществува и в религията, и в науката, и в обществения живот. (19/стр. 352)
Едно правило: Благодеяние не трябва да правите на паразити. Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитизъм. (10/стр. 25)
Пеперуда (символ)
От вас зависи да живеете едновременно на небето и на земята. Възможно ли е това? Възможно е. Как живеят бубата и пеперудата заедно на земята? Пеперудата се храни с нектара на цветята, т.е. с добри мисли и желания, а бубата – с листа, т.е. с нисши мисли и желания. Кога човек е като пеперудата? – Когато дава място на Духа, т.е. на Учителя в себе си. Той се нарича „служител на любовта“. (80/стр. 67)
Плачът и сълзите
Не се страхувайте, че хората плачат. Важно е да плащат кармата си. (1/стр. 202)
Сълзите са за промивка да виждаш, да са влажни очите, да можеш да възприемаш. (1/стр. 324)
Плачът трябва да бъде израз на едно смекчаване на сърцето. Плач, който не произвежда смекчаване, е без благо. (68/стр. 43)
...Да проливате сълзи, за да станете ученици, е най-великото, най-хубавото нещо. (68/стр. 303)
Плачът е най-красивият език, който някога сте слушали на земята. (101/стр. 113)
Аз съм виждал как Слънчевите лъчи плачат, сълзи ронят. Те не плачат като хората, но по особен начин. Когато един Слънчев лъч изгуби своята първична енергия, т.е. когато деятелността му се намалява, той усеща голямо безпокойствие в себе си. Колкото и да са ефирни Слънчевите лъчи, в тях влизат разумни същества, пътуват като в трен. Слънчевите лъчи се разговарят с тях, носят ги в пространството. (66/стр. 72, 73)
Поглед
Силата на погледа е сила на Духа.
Да гледаш човека право в очите, това подразбира да гледаш през прозорците в неговата осветена стая. (40/стр. 64)
В разумния човек погледът не е раздвоен. (77/стр. 164)
Какъвто е говорът на светлината, такъв е погледът на вашия любим човек. (44/стр. 190)
Любовният поглед е сила, той чудеса прави. (44/стр. 309)
...Ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. (44/стр. 309)
Човек вижда доброто в другия, само когато го обича. Това зависи от хармонията, която съществува между двама души. (67/стр. 56)
Всичко в света е явно, нищо не може да се скрие пред Окото на Господа. (90/стр. 52)
В туй, в което ние не намираме никакъв смисъл, Бог е вложил най-големия смисъл, а в туй, в което ние виждаме най-големия смисъл, Бог намира най-малкото съдържание. (6/стр. 167)
Ще дойдете, има една свещено правило, на когото очите му са отворени, Господ всякога отбелязва. Туй е великото у Бога, че Той отбелязва онова, което никой не го е видял. Големите грехове на хората Той не отбелязва, но малките работи, които и ангелите не виждат даже, Той ги отбелязва, а което другите виждат, Той не отбелязва. (10/стр. 21)
Казвам: Всяко лице, всеки човек е ценен за мене. Аз гледам другояче на хората. Във всяко животно, във всеки човек, млад или стар, голям или малък, има нещо ценно във формата, каквато са изработили, в движенията им и т.н. (67/стр. 56)
Който разбира и знае как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, което Бог е вложил във всяко същество; който не знае как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното във всички същества. (67/стр. 56)
Погрешките
Извинение за погрешките няма, погрешките се заличават само когато се изправят.
Коя е причината за съществуването на греха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. (79/стр. 120)
По-добре да направиш хиляди погрешки в Любовта, отколкото да си един светия в страха. (1/стр. 368)
На какво се дължат погрешките? – На неразбиране. Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете да разберете, вие непременно ще сгрешите. Значи зад всяка погрешка се крие една велика мисъл. Щом разберете погрешката си, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея. Тъй щото, всяка погрешка води към добро. (44/стр. 331)
Всеки ден ние сме изправени не само пред себе си, но и пред Божието лице. И затова, когато човек направи някаква погрешка, той веднага трябва да я коригира. (42/стр. 302, 303)
Престанете да мислите, че трябва да изправите живота си. Животът ви е изправен – нищо повече. Така мислете. Вярвайте, че сте богати, вярвайте, че сте здрави. И като кашляте, пак вярвайте, че сте здрави. И като страдате, пак вярвайте, че не страдате. (85/стр. 7, 8)
Като греши, човек трябва да поправя грешките си. Изправя ли грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение. (91/стр. 14)
Камъкът на пътя не е турен, да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем. (98/стр. 12)
Пожелания от Учителя
Желая ви сега: Обичайте, учете и Истината говорете! (1/стр. 129)
...Силата е за Духа; Благородството е за Душата; Светлината е за ума, а Доброто е за човешкото сърце. Тези неща ви пожелавам и на вас. (1/стр. 151)
Аз искам да се освободите от заблуждението, че някой не ви обича. (1/стр. 162)
Послушание
... Достойнството на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра. Да си готов да пожертваш живота си и за никакви блага да се не подкупваш. Това значи, като се турите на изпитание, да издържите. Ако нямате тази воля, добре, ако не... Само така може да се постигне. (10/стр. 17)
Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност. (10/стр. 18)
Послушание е нужно. И всеки, който не ме слуша, аз имам лошо мнение за него. Търпение и послушание, тия правила ще ги научите, без тях не можете да вземете нито една крачка. (10/стр. 20)
Сега пред вас седи една от малките работи: вложете в себе си тази година като принцип всички да бъдете абсолютно послушни! Няма нищо по-хубаво от това, човек да бъде послушен! (11/стр. 200)
Можем да бъдем послушни само по отношение на великата, Божествената Мъдрост. (11/стр. 200)
Ученикът трябва да бъде послушен, но на кого? На Божественото в себе си. Когато Божественото му каже нещо, той трябва веднага да го изпълни. (18/стр. 487)
В послушанието обаче се изисква различаване, да познавате, кои съвети са на Божественото у вас и кои – чужди. (18/стр. 487)
Когато Божественото в човека говори, той изпитва известен подем в своите мисли, чувства и постъпки. Когато човешкото в него говори, той се натъква на противоречия, които внасят в душата му смут, раздвояване. (18/стр. 488, 489)
Всякога слушайте Божественото в себе си, за да можете правилно да се развивате. (18/стр. 489)
Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате, какво значи, да живее човек без Бога. (16/стр. 323)
Първото качество, необходимо за човека, който иска да влезе в космическото съзнание, е послушанието. (67/стр. 20)
Който не знае да слуша, нищо няма да придобие. (67/стр. 20)
Когато обичате някого, как го слушате? Слушате го, без отегчение, и усещате, като че във вас се влива някакъв еликсир, който ви ободрява и съживява. Като си замине любимият ви човек, казвате: „Много нещо ми остави този човек“. Това значи да любите и да ви любят. (67/стр. 20)
...Още първите хора в райската градина отхвърлиха Любовта. Казвате: Как отхвърлиха Любовта? Като изказаха непослушание към нея. Законът на Любовта е свързан с послушанието. (49/стр. 11)
Много от страданията на хората се дължат, именно, на незнанието и неспазването на тази наука. Тя е велика, Божествена наука! Изкуство е да знае човек как да слуша, какво да слуша и какво да не слуша. (44/стр. 310)
Само търпеливият човек може да има послушание към Бога. Това обича Бог у нас. (101/стр. 127)
Вратата на онзи свят се отваря само за послушния ученик. (66/стр. 73)
Послушание, смирение, чистота, Любов трябват на ученика! (66/стр. 73)
Вие сте изложени на страдания, мъчение, гонения. Защо? – Защото кесията ви е празна. Ако някой не ви приема в къщата си, ако всички ви изоставят, аз изваждам лошо заключение за вас. Това значи, че не сте постъпили по закона на Любовта, опълчили сте целия свят против себе си. Това показва, че не сте послушали Учителя си, че Господ ви оставя да се учите от своята опитност. (35/стр. 240, 241)
Поет
Ако поетът не възпява Великото в света и не живее за него, никакъв поет не е. (91/стр. 26)
Ако с ума си, като с перо, не можеш да пишеш по всички правила на поезията, никакъв поет не си. (91/стр. 27)
Истинският поет пише с езика, със сърцето и с ума си. Той излива щедро, дава от изобилието на своето сърце и на своя ум. (91/стр. 27)
Истински поет, художник или музикант е този, който предава истината кратко, просто и ясно. (92/стр. 21)
Според мене, истинска поезия е онази, която произвежда преврат в човешката душа. Идея има в тази поезия. (22/стр. 144)
Правила от Учителя
Правилата са писани отвътре.
Всяко нещо, което ви спъва в живота, турете го настрана. (1/стр. 194)
Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. (1/стр. 252)
За утрешния ден не се осигурявай, защото Божественото е само от изгрева на Слънцето до залеза. (1/стр. 264)
Помнете едно нещо: Никой човек в света не е в състояние да направи друг човек щастлив. (1/стр. 377)
Божественото Слънце вече е изгряло. Дръжте се за Божествените правила, работете разумно и никога няма да паднете. (4/стр. 245)
Радвай се на красивите форми, без да ги завладяваш. Опиташ ли се да завладееш или обсебиш една красива форма, ти престъпваш Божия закон. Със завладяване на формите ти лишаваш хората от тях. Не е позволено да владееш едно благо, което е достояние на всички. (5/стр. 235)
Аз ви казвам: Не разваляйте красивите форми, които Бог е създал. Използвайте ценното съдържание, което е вложено в тях. (5/стр. 236)
Ще ядеш, без да преяждаш; ще спиш, без да се успиваш; ще се обличаш без излишъци. (5/стр. 239)
Учете се на отстъпки по закона на Любовта. Това е едно от правилата на ученика – да отстъпва в името на Любовта. Когато той отваря пътя на другите, и на него ще отворят. (8/стр. 78)
Една ученичка на Добродетелта никога не трябва да има връзки, тя може да другарува, но всякога тя трябва да бъде на особена дистанция, ако не иска да загуби своя Учител. (10/стр. 19, 20)
За нищо не жертвайте Божественото в себе си. (10/стр. 20)
Божественото само трябва да се жертва за себе си. (10/стр. 23)
Всеки, който ви даде нещо хубаво, всеки, който ви подтикне към Бога – приемете го! Всеки, който ви задържа – късайте и напред вървете! (12/стр. 202)
Работи, без да се отделяш от хората и без да им се натрапваш. Учи се от твоите добри и лоши черти, както и от тия на хората. Използвай своето добро и доброто на другите за повдигането си. (18/стр. 512)
Не препятствай на хората да се ползват от твоето добро. (18/стр. 512)
Не отлагайте Божественото, а го прилагайте. (33/стр. 100)
Ако вие сте богати с Божията Любов, нищо няма да ви съблазни. (33/стр. 109)
Сега аз искам от вас нещо по-определено, ако може да излезе, да почнете една по-определена деятелност, разумна. Не е в голямата деятелност, но да имате една малка опитност, едно малко семенце, върху което всякога да базирате опитността си. И тази малка светлинка нищо да не е в състояние да я засени. През тази светлинка да видите присъствието на Господа. И в най-голямата тъмнина да слушате гласът да каже: „Не бой се, тук съм!“. Няма по-хубаво от туй състояние. И в гроба да си; и в пространството да си; и в дъното на земята да стоиш – не бой се, ще излезеш! (10/стр. 22)
Светлината вие може ли да я огорчите или обидите? Някоя пакост може ли да ù направите? Не може. Аз ще ви дам един начин. Вие се огорчавате, обиждате, казвам: Станете светлина, никой не може да ви огорчи. (10/стр. 24, 25)
Някой път седите и казвате: „Мен Учителят не ме прие“. Ама не си светлина, как ще те приема? Ако ти си един твърд камък, който причинява вреда, как ще те приема? Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си един ангел, ще те туря на първото място и ще дойда да ти прислужа. Това схващане е, което трябва да имате. (10/стр. 25)
В школата се дават правила, по които трябва да живеете. Нарушавате ли правилата, не можете да очаквате големи постижения. Някои влизат с обещание, че ще изпълняват всички правила, ще следват новия път. Тук не се приемат никакви обещания. Каквото обещаеш, трябва да го направиш. Обещаваш, значи правиш. Така постъпва Бог. Той казва нещо и веднага го прави. (8/стр. 83)
Кажете, че ще направите нещо – направете го. От вас не се искат никакви обещания. Едно се иска: да приложите великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. (8/стр. 83)
Каквото кажете днес, още до вечерта го направете. (8/стр. 83)
Обещания без изпълнение нищо не струват. (8/стр. 83)
Обещават и не изпълняват само онези хора, които нямат Любов, нямат Мъдрост и не носят Истината в себе си. (8/стр. 83)
Значи трябва да имаме красиви тела, в които да се проявява Божествената енергия. Лицата ни трябва да бъдат красиви, пластични, за да може да изразяват всички наши чувства и движения. Движенията, походката ни, да бъдат тъй пластични, че като ни погледне човек, да каже: „Много хубаво върви този човек!“. А някои вървят като една гемия – залитат натук-натам като пияни. (6/стр. 169, 170)
Хората от Новото учение трябва да се различават от другите по всичко. Като те срещне някой човек, да каже: „Този човек върви по особен начин, спретнат е, оправен е“. На вас не се позволява да ходите прегърбени като буквата S. Бог не обича въпросителните. Светът може да прилича на въпросителна, но ние ще приличаме на изправени дървета. Ще бъдем тъй изправени, че предната част на лицето да е успоредна на гръбнака ни. Като вървим, гръбнакът и лицето да образуват две успоредни линии. Това е правото ходене. (6/стр. 170)
Правилната посока
Посоката към Бога е посока към всички направления. (49/стр. 218)
В стремежите си, във всички свои постъпки, аз трябва да бъда съвършен, всичките си енергии аз трябва да насоча към една и съща посока. (69/стр. 63)
Какво значи „Бог“? Бог значи движение в права посока на твоето битие. Бог е туй, което стимулира правилното движение у вас. Движението аз тълкувам или превеждам с думата „Любов“, защото само Любовта образува движение. (35/стр. 194)
Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия“. И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе. (6/стр. 163)
Правда
Правда означава устойчивост, вътрешна сила.
Божията Правда е абсолютна! (87/стр. 61)
Правдата и правотата са свързани. (6/стр. 171)
Дойдем ли до Бога, ние трябва да имаме едно свещено правило: трябва да оставим нашето право Бог да го защитава. Но дойдем ли до Божието право, ние ще го защитаваме. Той е Любов, аз за Него съм готов да се жертвам. Защитиш ли Божиите права и оставиш ли твоите Бог да ги защити, ти си в истинския път на своето развитие. (12/стр. 9)
Праведният пази своето равновесие. Той ходи прав, с пластични движения. Съзнанието му е всякога будно. (18/стр. 511)
Когато грешният пада, той се гневи, сърди се, търси виновник за падането си. Когато праведният падне, той благославя падането и благодари, че е научил нещо ново. (18/стр. 511)
Грешният не знае защо е дошъл на земята; праведният, обаче, знае защо е слязъл на земята и какво трябва да извърши. (18/стр. 511)
Предназначение на човека
Мнозина питат, какво е предназначението на човека. Първо, да се свърже с възвишените същества, а после, да реализира своя трепет, да се разшири и да постигне своя стремеж. Всеки човек получава толкова, колкото заслужава. Това зависи от степента, до която е достигнало неговото съзнание. (93/стр. 117)
Предсказание от Учителя
Ще дойде ден, когато в света ще стане такова земетресение, от което главите на хората ще побелеят. Главите им ще побелеят, но сърцата и умовете им моментално ще се отворят. Тогава всички хора ще излязат под открито небе, под небето на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Тогава всички хора единодушно ще отправят своята благодарствена молитва към Бога за всички добрини, които Той им е направил от създаването на света до сега. (57/стр. 236)
Прераждане
Прераждането е закон за усъвършенстване.
Всичко в света е точно определено. (66/стр. 125)
Като изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с неизменното в себе си. (80/стр. 65)
Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно. (80/стр. 65)
Който не познава закона на прераждането, той се чуди, защо някой го мрази. Много просто – направил си му пакост в миналото. Обърни една от страниците на миналия си живот и ще видиш, че си отнел несправедливо къщата на този човек. Сега ще изправиш погрешката си. За да те обикне и прости, не само къщата му ще върнеш, но даже ще я мебелираш. Това значи, да живееш според закона на любовта. (80/стр. 65)
Вие си казвате: „Ех, сега ако не направим нищо, остава да го свършим в следващото прераждане“. Добре, но следващите прераждания са за въздигане към Бога, а не за падане. Прераждането е път към Бога и ако вие не свършите волята Божия, то вие се просто израждате и следващият път ще се намерите в по-голяма мъчнотия. (105/стр. 48)
Помнете: Човек не иде за пръв път на земята. Ако сте за пръв път на земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за пръв път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го познавате. Така ли е в същност? (79/стр. 65)
Законът за прераждането е закон за изкупване и освобождаване на човека от погрешките на миналото. По същия закон човешкият ум и човешкото сърце се раждат и прераждат. (79/стр. 69)
Привързаност
Божествената Любов е свободна от привързаност.
Имате желание, като хвръкнете, нагоре да отидете, но пак надолу паднете. Най-първо вижте краката ви да не са вързани, да нямате някое желание, което да ви връзва. Може да имате много желания, но гледайте тия желания да нямат конци, да не сте свързани. Не се привързвайте, не се свързвайте с никого. Единственият, с когото трябва да бъде свързан човек, Той трябва да бъде Бог. (27/стр. 272, 273)
Една връзка трябва да има човек. (27/стр. 273)
Приложение
Най-мъчното нещо е приложението, а това се изисква от всинца ви. (46/стр. 374)
Любовта е вътре във вас, проявете я само! (46/стр. 376)
Любовта изисква изпълнението волята Божия. Божията мъдрост изисква придобиване на знанието и прилагането в живота. Божият Дух изисква истината, която е в нас, да се изрази в свободата, която имаме, че да бъдем всички свободни, и да се радваме на свободата на другите. (48/стр. 224)
Прилагането на Христовото учение има една положителна страна. За да се домогне човек до духовния живот, до същността, до безсмъртието, това може да се постигне чрез най-простия метод. Поради неговата простота хората днес не вярват. (61/стр. 90, 91)
Който има уши, да слуша! Който има ум, да разбира! Който има сърце, да възприема! Който има воля, да прилага! (61/стр. 178)
В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото. (92/стр. 14)
Проводници на Бога
Ние трябва да станем изобилни проводници на Любовта, че като дойде Любовта да ни очисти, да внесе в нас всичко онова, което дава живот. (1/стр. 254)
Човек може да се препоръча само с едно нещо: Да бъде носител на велики, свещени идеи. Ако не сте носители на такива идеи, не може да влезете във връзка с Бога. Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. (93/стр. 120)
Прошката е духовно оръжие
Да простиш значи да поразиш злото отвътре.
Като казвам да се примири мъжът с жената, подразбирам да примири човек с Бога. (68/стр. 146)
Религиозен живот е именно това – да имаме и да даваме свобода на хората, да извиняваме техните погрешки и да търсим всяка възможност да се сплотим духом. (90/стр. 53, 54)
Прошката не е произволен процес. Тя излиза от един възвишен свят, мястото на който е в горната част на човешката глава. (11/стр. 272)
Защо човек трябва да прощава? Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете. (11/стр. 272)
Всякога зад прошката трябва да седи Любовта. (12/стр. 364)
…За благото на своята душа трябва да простим. (12/стр. 364)
По какво се познава, че съм простил? Аз имам връзка с Бога вече. (12/стр. 364)
Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина, и в душата си ще се усещам силен и мощен. (12/стр. 364)
Прощаването е вътрешен процес. (12/стр. 364)
Подайте си само ръка вътрешно. „Как да се помирим?“, ще рече някой. – Не говори нищо за него, вътре в душата си се примири с всички свои братя, свои поданици, които имаш, призови Господ да се освети името Му и да се прослави Духът вътре в тебе, и поискай да пораснеш, за да може да изпълниш това, което Бог е определил за тебе. (90/стр. 68)
Не казвайте, че се отвращавате от своето минало. Върнете се в него и благодарете за всички страдания, които сте минали. Целунете ръка на оня, който ви е мушнал с нож. Целунете ръка на оня, който ви е взел парите. Който ви е мушнал с нож, искал да изтече кръвта ви, за да не извършите голямо престъпление. Който ви е взел парите, той ви освободил от разврат. (5/стр. 123)
Пътят
Това, което отваря Пътя ти, желай го!
...Ако търсим Истинския Живот, това е Пътят да познаем Бога. (1/стр. 209)
Някой казва: „В кой път трябва да вървим?“. Вървете в пътя на живота. „Кой е този път?“. Отговарям: пътят на живота е път, в който Доброто царува; пътят на живота е път, в който Любовта царува; пътят на живота е път, в който Правдата царува; пътят на живота е път, в който Истината царува; пътят на живота е път, в който Мъдростта царува. И тъй, който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да върви в този път. Той е пътят, в който върви всяка душа и всеки дух. (22/стр. 251)
Щом изгубиш пътя си и искаш да го намериш, спомни си за Доброто, за Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта. Спомниш ли си за Доброто, ти си при вратата на този път; спомниш ли си за Любовта, ти си в самия път; спомниш ли си за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за да извървиш този път; спомниш ли си за Истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли си за Мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в себе си. (22/стр. 251)
Пътят към Бога е път на възкачване. Колкото мъчен да е този път, всеки трябва да мине през него. Нагоре! – Това е стремежът на всяка душа. (44/стр. 315, 316)
Първичната причина
Човек не трябва да се спира върху знанието, него да търси, но трябва да се стреми към Първичната Причина, в която всички действия са непреривни. (49/стр. 11)
И тъй, желая на всички да служите на душата и на духа в себе си! Този е пътят, по който можете да намерите Първичния Принцип в живота и да се свържете с Него. (49/стр. 21, 22)
За да възстановите връзката си с Първата Причина, още със ставането си помислете за Онзи, Който ви е дал живот. Ще Го търсите, ще мислите за Него, докато приемете поне една от мислите Му. (91/стр. 20)
Кого трябва да последва човек? Този, от Когото излиза всичко – Първичният Източник на живота. (36/стр. 319)
...Човек се стреми към своя първичен образ, създаден по подобие Божие. Облече ли се в тази форма, той ще се върне в правия път – в служене на Бога. (92/стр. 12)
Какво значи да бъдеш човек? – Да имаш образа и подобието на Бога. Да бъдеш такъв, какъвто Бог някога те е създал. Който е изгубил образа и подобието на своя създател, не може да разбере Божествените прояви. (92/стр. 12)
Работа
Постоянството показва, че Духът е влязъл и работи отвътре.
Работете тихо, мълчаливо в себе си, докато получите резултат. (44/стр. 392)
Не очаквай да придобиеш нещо следната година. Каквото искаш да придобиеш, гледай да го придобиеш още днес. (85/стр. 345)
Каквото направиш, все ще мислиш за Господа. (1/стр. 153)
Работата се върши винаги с Любов, трудът служи на дълга, а мъчението става чрез насилие. (35/стр. 148)
Работата е най-възвишеното, най-благородното, най-великото нещо в света. (35/стр. 344)
Искате ли да постигнете желанията на своята душа, първо, възстановете връзката си с Бога и работете за Него, а не за себе си. (42/стр. 525)
Добродетелният човек работи за Бога, а никога за себе си. „Не работи за себе си!“ – под това подразбирам: не работи за нисшето в себе си. „Работи за Бога!“ – под това подразбирам: работи за висшето в себе си. (42/стр. 526)
Работа наричам това, когато човек е свободен, няма букаи3, работи с ума си, работи със сърцето си, работи и с волята си. (70/стр. 44)
Всички трябва да работите съзнателно, доброволно, от Любов, а не с насилие. (66/стр. 120)
Започнете ли една работа без Бога, никакъв успех не очаквайте. (91/стр. 20)
Според мене всяка работа трябва да се предшества от мисъл и от чувство към Бога. (91/стр. 20)
Молитвата подразбира работа. (91/стр. 24)
Ако не работите, никаква молитва не може да ви спаси. (91/стр. 24, 25)
Всяка работа, която човек върши за Бога, е чиста и света. (91/стр. 26)
Бог всякога помага на ония, които работят с постоянство. Не туряйте граници на Божественото. (18/стр. 524)
Трудолюбието и учението идат в помощ на живота, да освободят човека от ненужни страдания. (64/стр. 17)