Милосърдие
Милосърдие
Милосърдието идва от дълбочината на човешкото сърце.
…Тогава кой ще спаси света? – Ангелът на Любовта, придружен от Ангела на Милосърдието. (4/стр. 91)
Само в Милосърдието няма сянка, само в Божественото милосърдие няма раздвояване. (4/стр. 91)
Божественото Милосърдие е ключът, който примирява Правдата с неправдата, Мъдростта с глупостта, Доброто със злото, за да не се карат в нас. (4/стр. 91)
Милосърдието е спасението – това е Христовото учение, това е бъдещата култура. (4/стр. 92)
Сега, ако разберете Духа на Милосърдието, който Господ ви праща, ще разберете Неговото учение. (4/стр. 94)
Когато милосърдието и любовта действат в човека, той е готов вече да прояви доброто, да прави добри дела. (79/стр. 47)
Мир
Дълбокият вътрешен мир е мярка за чистия живот.
Там, дето Духът Божий живее и действа, има Мир и Радост. (96/стр. 171)
Всеки от вас трябва да има правилни отношения към Живата Природа, т.е. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. Само тогава ще имате вътрешна свобода, вътрешен мир. Ако още не сте придобили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това да не ви обезсърчава. Защо? Защото и мирът, и свободата са на степени. (87/стр. 57, 58)
Свобода, вътрешен мир ще принесат спокойствие и радост и ще повдигнат нависоко нашия Дух. (90/стр. 52)
Едно е нужно на човека – вътрешен мир. Щом има мир, той не се смущава от нищо. Той знае, че каквото му е нужно, ще го придобие – всяко нещо ще дойде на своето време. (100/стр. 238)
Мисълта
Духът е свързан с мисълта.
Всяка мисъл, която зачева във вас, трябва да се износи – дете е тя. (1/стр. 127)
Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството, от когото и да е, тя някога ще се реализира. (1/стр. 171)
Само положителните мисли строят. Добрите мисли градят. (1/стр.180)
Вие трябва да разбирате произхода на всяка мисъл, която се поражда в ума ви. (42/стр. 184)
Бог е дал ум на човека да мисли, а не да се тревожи. (91/стр. 8)
Правата мисъл има само един път на движение, а кривата, изопачената мисъл има много пътища. (100/стр. 240)
Какво представя още мисълта? Изгряване на слънцето, т.е. на съзнанието в човека. (100/стр. 236)
Всяка мисъл е слънчев лъч, или лъч на човешкото съзнание. (100/стр. 236)
Само Божията мисъл е абсолютна и неизменна. (19/стр. 658)
Всяко едно Божествено чувство, всяка една благородна Божествена мисъл, която клони да погине, ще я подкрепиш и ще ѝ дадеш живот. Тази мисъл, това чувство, в тях има живот. В тази мисъл един ден ще влезе да живее един ангел. В това, днес слабо чувство, утре ще влезе един херувим да живее. Това е една малка стаица, в която трябва да живеем. (12/стр. 204, 205)
Правата мисъл изключва всякакво подозрение, страх и съмнение. (79/стр. 166)
Като говори с езика на въздуха, човек трябва да мисли право, да съгласува своята мисъл с Божията. (80/стр. 62)
Като мисли право, човек превръща умствената си енергия в електрична и магнетична и така създава условия в себе си за здрав, нормален живот. (80/стр. 62)
Следователно, ако мислиш за Бога, при Него си; ако мислиш за света, при света си. За каквото мислиш в даден случай, ти си там, при него. (101/стр. 115)
Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното зърно, посято в няколко години неимоверно бърже се умножава. Една Божествена мисъл в нас посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. (98/стр. 11)
Мистерия
Някога човек може да преживее цял живот само в един ден. (1/стр. 83)
Всеки един от вас трябва да стане една лупа, която да концентрира Божествената Светлина. (1/стр. 64)
Всеки един човек трябва да бъде закон в себе си. (1/стр. 332)
Влезе ли Любовта в Пъкъла, влез и ти с нея, и не бой се! (1/стр. 206)
Няма Храм на Земята, дето Бог може да се побере. (1/стр. 289)
Ти в огъня няма какво да примиряваш дърветата, които горят. Щом като горят, те са примирени. (1/стр. 320)
Небето е в нас. Небето е нашата глава. (1/стр. 340)
... Животът от живот идва. (1/стр. 10)
Тайната на живота седи в Любовта. (1/стр. 17)
Всички мистици схващат природата като музика, говор и песен. Така тя проповядва и поучава хората. (79/стр. 157)
Мога
Мога с Теб, Господи Боже мой, мога с Великия Ти Дух, който ме ръководи.
Ученикът на новото всякога казва „мога“. Като казваш „не мога“, ти обезсилваш Бога в себе си. Като кажеш „мога“, ти Му даваш сила да се прояви. (3/стр. 110)
Казвам: ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите! Как? – Ще приложите волята си. „Не можем с воля да преодолеем себе си.“ Думата „не мога“ е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. (49/стр. 181)
За ученика, който иска да учи и да върви в правия път, думата „не мога“ не съществува. Радвайте се, когато се намерите пред невъзможност да решите известни противодействия и мъчнотии. Това значи да опитвате силата на ума, на сърцето и на волята си и постепенно да се калявате. (51/стр. 12)
Каже ли някой, че не може да направи нещо, това показва, че той отрича Божественото в себе си. (79/стр. 158)
Когато се намирате в мъчнотии, спрягайте глагола „мога“. (79/стр. 90)
Бог е в душата – „мога“ – и дяволът в душата – „не мога“, т.е. на всяко Божие дело трябва да казваме „мога“, а на всяко не Божие дело има смисъл да казваме: „Не мога“. (98/стр. 15)
Щом речем „мога“, Бог ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща. Като кажем „мога“, непременно ще го изпълним. (98/стр. 15)
Дяволът е силен, защото му казваме „мога“, когато той ни каже да лъжем и други подобни. (98/стр. 16)
Жената прави погрешка, когато каже: „Не мога да угодя на мъжа си“, майката, когато каже: „Не мога да възпитавам децата си“. (98/стр. 16)
Христос иска да употребяваме две думи: „мога“ и „не мога“. „Мога да любя, не мога да мразя.“ „Мога да казвам истина, не мога да лъжа“ и т.н. (98/стр. 16)
Христос иде да ни научи, когато дойде доброто, да казваме „мога“, и когато дойде злото, да казваме „не мога“. (98/стр. 16)
Молитва
Молитвата е една сила в Живота, човек не може да се развива без молитва.
Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далечно, че и с игла да ви боднат, да не усетите. (104/стр. 123)
Във време на молитва човек трябва да се чувства сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради Тебе, да Те позная“. Само тази молитва е в състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. (104/стр. 123)
...Молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството... (4/стр. 58)
И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека. Дълго време трябва да се моли човешката душа, за да достигне този Божествен извор; тъй че за да стане душата чиста, човек трябва да се моли. (4/стр. 58)
Преди всичко молитвата изисква пълно упование и доверие в Бога. (4/стр. 59)
Дръж Бога, вярвай в себе си, обичай Го, люби Го с всичкото си сърце – каквито спънки и да имаш, за Него се дръж! (4/стр. 60)
Дълбоко дръж душата си за Бога, вярвай, че Той е пред теб, вярвай, че те обгръща със Своите сили, със Своите ръце. (4/стр. 60)
И тъй, общението с Бога трябва да бъде лично. (4/стр. 64)
Молитвата е велико състояние на душата, чрез което човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. (39/стр. 193)
Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великия, Който ще му разказва за живота на другите светове, за великите души в невидимия свят, за любовта между тях. (39/стр. 193)
Мнозина препоръчват молитвата като възпитателен метод. Можете да приложите молитвата като метод за възпитание, но само за душата. Когато ви е тъжно на душата, помолете се и вижте, какво влияние е оказала молитвата ви върху вашия ум и вашето сърце. (32/стр. 66)
Ако с молитвата вие можете да облекчите товара на ума и на сърцето си, тя ви е помогнала. (32/стр. 66, 67)
Молитвата е духовното дишане на душата. (13/стр. 47)
Когато човек се моли на Бога, благоухание да излиза от него, лицето му да сияе. (13/стр. 48)
Ние трябва да се молим, да дадем път на Божествения принцип в себе си. (55/стр. 132)
Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. (55/стр. 133)
Молиш ли се тайно, затвори всички ключове, всички съобщения със света, за да не те смущава. И при това положение остани сам, в размишление. (59/стр. 35)
Като се произнася една молитва, трябва да се обръща внимание на съдържанието. Всяка дума съдържа известна сила. (48/стр. 329)
Молитвата е велико нещо. Моли се, но така, че молитвата ти да се придружава с песен, музика, учене и работа. Само така ще разрешиш задачите си. (85/стр. 358)
Душата на човека се храни с пеене и молитва. (79/стр. 111)
Молитвата е зов към Бога. (68/стр. 56)
Когато се намира на кладата, където ще го горят. В този момент той забравя всичко около себе си, нищо не вижда и не чува. Съзнанието му е заето изключително с мисълта за Бога. Между Бога и неговата душа не съществува никаква преграда. Той има пряко отношение към съзнанието на Бога. (91/стр. 13)
Морал
Моралът унищожава всички препятствия, всички нечисти духове.
Ще кажете: „Аз съм чист, аз съм праведен“. Ще ти каже Господ: „Онези животни, които ти стъпка, които разруши, спря ли се да ги повдигнеш, поправиш и полееш с малко водица? Онези животни, които нарани, спря ли се да превържеш техните рани? Всички онези сърца, които нарани, спря ли се да поправиш пред тях своите грешки?“. А ние се спрем и казваме: „Да имаме морал!“. Какъв морал? Като си легна вечерно време, трябва да се изправя пред Бога и да прекарам пред ума си всички хора, с които съм се срещал през деня, да видя сторил ли съм това, което трябваше да направя. Това е морал! (12/стр. 204)
Отношенията на човека към себе си и към ближните му определят неговия морал. (64/стр. 14)
Един морал има в света – моралът на Всемирното Бяло Братство, който може да се приложи, ако не напълно, поне в малък размер. Има начини за прилагането му. Този морал е Божествен. Той има магическо влияние върху човека. (61/стр. 137)
Само онзи човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. (91/стр. 12)
Музиката
Музиката е едно изражение на Божията Мъдрост.
Музиката е нещо Божествено. (1/стр. 41)
Каквото и да се случи в живота ви, пейте. (1/стр. 44)
В музиката думата „не обичам“ не съществува. (1/стр. 306)
Според мене, мелодията е Любовта на човешката Душа към Бога, а хармонията, е отговорът на Бога към човека. (1/стр. 346)
...Пей на Господа тихо, за да те чуе, за да ти отговори Господ в хармония. (1/стр. 346)
Като пееш да бъдеш израз на цялото Небе, дето се изразява в твоето лице. Трябва да излиза онази сила – очите, ушите, устата, навсякъде трябва да блика светлина. (1/стр. 349)
Понеже Господ е много деликатен, аз колкото и тихо да пея, мелодично, като пея в Душата, Господ ме чува. (1/стр. 346)
Мълчание
В мълчанието се развиват най-силните качества.
Който не знае да мълчи, той няма никакво знание – знае само да яде бой. (90/стр. 65)
Мълчанието наистина е растеж. Така растат и растенията: те мълчат, само вечер се чува някакво слабо пукане – те си тихо шепнат. (90/стр. 65)
Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание десет-петнадесет минути, за да се научите на мълчание. (30/стр. 83)
Великите въпроси, великите мисли и великите чувства се раждат в мълчание. (5/стр. 184)
Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро. Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея. (5/стр. 189)
Много пъти човек трябва да мълчи. Няма по-красиво нещо от мълчанието. (9/стр. 93)
Ти можеш 10 пъти да Го питаш за нещо, Великият Учител на мълчанието вижда всичко, но мълчи. (60/стр. 144)
Бог всичко вижда, но работи в абсолютно мълчание. (81/стр. 129)
Всеки, който иска да бъде нещо повече от другите, трябва да се съединява с живия Господ, с онази велика връзка на хармония, и да учи закона на мълчанието. Както казват окултистите, бъдете слушатели на Великия Учител, който говори. Няма по-хубаво нещо от мълчанието. Бих желал да съм на ваше място – вие да говорите, а аз да слушам, защото ще разбера всичко, което говорите. (35/стр. 255)
Мярка от Учителя
Всяка работа, която изведнъж не може да се направи, тя непременно ще се развали. (1/стр. 191)
Всяко нещо, което дава подтик, е разбрано. (1/стр. 294)
Абсолютната мярка за познаване на нещата се крие вътре в човека, във вътрешното знание, в самоопределение на съзнанието. (19/стр. 353)
От гледището на абсолютната реалност на нещата, никой няма право да се произнася, кой как живее, как постъпва, колко работи и т.н. Да кажеш, че някой човек не живее добре, не постъпва добре, или не работи както трябва, това значи, да разполагате с абсолютната мярка на нещата. Нямате ли тази мярка в себе си, по добре не се произнасяйте. (19/стр. 353)
Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот. Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече. (44/стр. 313)
Искаш да извършиш една работа. Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я. После, запитай се как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим?“. (44/стр. 358, 359)
Как познаваме, че в нас действа разумното сърце? Когато това разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога настава едно разширение. Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешното доволство в себе си, като че си придобил целия свят. (46/стр. 368)
Пазете се да не минавате границата на нещата. (79/стр. 129)
Божията Любов е единствената мярка, с която мерим нещата и различаваме доброто от злото. Приложите ли тази Любов в живота си, каквото пожелаете, ще се сбъдне. (91/стр. 32)
Настроение
Не се водете по настроения. Настроението е един особен свят, свят на илюзии. (69/стр. 524)
Някой казва: „Днес аз съм вдъхновен“. Да, но вдъхновението никога не се мени. (69/стр. 524)
Някои смесват вдъхновението с настроение. Обектът на вдъхновението не се мени, а обектът на настроението се мени. (69/стр. 524)
Настояще
Настоящето – това е най-краткият миг, това е мигът на Бога.
Бъдещето, като проекция на миналото, е за грешниците, настоящето е за праведните. (35/стр. 143)
Когато някой каже, че ще изправи в бъдеще своя живот, разбирам, че този човек е грешник. (35/стр. 143)
Когато някой каже, че ще изправи още сега своя живот, аз разбирам, че този човек е праведник, който е извадил гредата от своето око. (35/стр. 143)
Аз казвам: Всеки, който владее настоящето, ще влезе в Царството Божие. (35/стр. 143)
От днес аз искам да смъкнете всички своите греди и съм готов да ви помогна: но оставите ли това за утре, няма да ме намерите. (35/стр. 143, 144)
За настоящето аз имам думата, за миналото – Господ. (35/стр. 144)
Моята дума се обосновава на един много тънък конец, който се нарича конец на Любовта. (35/стр. 144)
Настоящият живот е Божественият, а бъдещият и миналият са човешкият живот. (35/стр. 154, 155)
Да живееш като човек с всичкото си сърце, ум и душа, това е Божественото вътре в тебе, това е настоящето. (35/стр. 155)
Слънцето проектира своите лъчи всеки ден над нас, те са Божествените ръце. Но какво се крие в тях? Христос всяка сутрин проектира своите ръце чрез тези лъчи. (35/стр. 204)
Гледайте на настоящето като на топлина и светлина, които организмът възприема. Както чувствате светлината на ума и топлината на сърцето си, така трябва да чувствате Божието присъствие в себе си. (44/стр. 166)
Аз говоря за настоящето. (1/стр. 110)
Новото
Само новото расте, цъфти, развива се, връзва и дава плод.
За новото в света работят хиляди съзнания, които обгръщат в себе си всичко. (20/стр. 29)
Това е Пътят на Новата култура: Любов към Бога, Любов към ближния, Любов към себе си. Това е Волята Божия. (1/стр. 19)
А хората на бъдещата култура, които ще имат за девиз да правят добро от Любов в съботен ден, това са новите хора. И те имат на челото си особен знак, а под езика си имат особено камъче. Езикът, очите на тези хора са другояче устроени. Техният поглед е дълбок, в него няма никакво раздвояване. В очите им има само една мисъл, а тя е Любов и безкористие. (35/стр. 348, 349)
За Правото Учение няма какво да се спори. (1/стр. 9)
Дето има Любов, там е Правото Учение. (1/стр. 9)
Правото учение е само Божественото учение, което може да се приложи, учение, което може в една година да видоизмени човека и по форма, и по съдържание, и по същество. (60/стр. 132)
...Всяко едно учение е вярно само когато то може да разкрие Божествения свят пред нас по форма, съдържание и смисъл. (60/стр. 133)
Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. (60/стр. 133)
Новото учение подържа следното: Бог да бъде отвътре, а човек — отвън. (20/стр. 37)
Учението е благословение. (66/стр. 119)
Всички трябва да бъдем носители на Божественото учение, защото всички хора, като души, съставят части от Божествения организъм, а Бог изисква, Неговото тяло да бъде здраво и всички удове да са в хармония. Само така човек може да бъде радостен и весел. Ако не е здрав, той не може да бъде радостен и весел – причината за това не е в Бога. (79/стр. 153)
Новораждане
Новораждането е погребване на кармата.
Сега вие сте направени от Господа, но не сте родени от Него. (1/стр. 8)
Роденият от Бога не умира. (48/стр. 326)
Да се роди човек изново значи да се роди от Духа. Да се роди човек от Духа, това е ново положение за човешкото съзнание. (72/стр. 48)
...На сегашните хора им липсва един елемент, с помощта на който те биха запазили всички блага които придобиват. Този елемент ще се запълни с раждането на човека от Духа. Човек трябва да се роди изново от Духа, за да се освободи от лошите условия на сегашния живот. (72/стр. 50)
Само роденият от Духа е господар на условията. (72/стр. 50)
Роденият от Духа е благороден човек, той има високо съзнание. (72/стр. 51)
В родения от Духа се събуждат нови чувства и способности, каквито и сам той не е подозирал. Той вижда нещата и отдалеч, и отблизо... Това са неща, които за обикновено родените са невъзможни. (72/стр. 52)
Роденият от Бога... е свободен и от лошите условия. Защо? – Защото всичко предвижда. (72/стр. 52)
Роденият от Бога има светъл ум, с който ясно вижда нещата. (72/стр. 52)
Под думата „човек“ ние разбираме само онзи, който е роден от Бога. (72/стр. 52)
Новораждането подразбира отваряне на нов свят, в който човек трябва да влезе. (72/стр. 53)
Новороденият няма да бъде роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои за утрешния ден. (72/стр. 54)
Християнин, в пълния смисъл на думата, може да се нарече Синът Божий, т.е. роденият от Духа. (72/стр. 54)
Слънцето изгрява за чадата Божии, за родените от Бога. (72/стр. 56)
Да се роди човек от Духа, това значи да стане член на Братството. (72/стр. 57)
Новороденият живее с Божествени мисли и чувства, които никога не ферментират. (73/стр. 224)
Новораждането подразбира раждане по дух. (78/стр. 103)
Сегашният човек е направен, не е още роден. За да дойде до истинския образ, човек трябва да се роди от Бога. (61/стр. 139)
Казвам, че тази година трябва да се родите десет пъти. Какво разбирам аз под думата „десет пъти да се родите?“. Няма никакъв смисъл, ако не се родите. Във вас десет пъти трябва да се роди желанието. Десет пъти да се родите значи: родиш се веднъж, видиш, че не си тъй както трябва. (27/стр. 273)
Ако се родите навреме, онова, което ти носиш, никой не може да ти го вземе. Роденото от Бога, то е вече силно. (27/стр. 273)
Обида
Истинският човек никога не държи в сърцето си обида или гняв.
Ако ние почнем да мислим и да вярваме, че Бог живее в нашите Души, никой не би могъл да ни обиди. (1/стр. 96)
Да не се обиждаме от истината. Но всякой, който се обижда от истината, Бог го счита за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е пренесло по-големи поругания от Бога, но Той никога не Си е даже веждите навъсвал. Тихо и спокойно гледа Той и казва: „Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове, и затова ще носят този товар“... (90/стр. 89)
Ако сте стари, ще се обиждате, ако сте млади – ще ви поздравя. (90/стр. 89)
Когато говоря истината, никой да не се докача. (90/стр. 89)
Ако ние почнем да мислим и да вярваме, че Бог живее в нашите Души, никой не би могъл да ни обиди. (1/стр. 96)
Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка. Някой казва: „Изгубих Любовта си“. Не, ти не си изгубил Любовта си, а астралното ти тяло е в анормално състояние. Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва. Вие трябва да изнесете този мъртвец от себе си, от къщи. Ще извикате всички приятели и ще го опеете. Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне. (6/стр. 173)
И тъй, учениците на Бялото Братство трябва да се освободят от тези мъртви образи. Казвате: „Той крайно ме обиди!“. С това ти вече си имаш един мъртвец, когото трябва да изхвърлиш навън. Колкото повече го държиш в себе си, толкова повече той ще почне да се разлага, да смърди. Ако го задържиш, ти ще страдаш… Ще извикаш господаря на този мъртвец и ще кажеш: „В името на Божията Любов, която действа в сърцата ни, в името на Божията Мъдрост, която действа в душите ни и със силата на Словото Божие, което действа в духовете ни, Бог да го прости!“. (6/стр. 174)
Всяка дисхармония в нашите чувства, всяко горчиво чувство ще извадим на повърхността – да върви при своя господар. Това са чувства на дявола. А в нас ще внесем благородните чувства на Любовта – нека те се борят с отрицателните, а ние трябва да бъдем свободни. (6/стр. 174, 175)
Приложете търпението, т.е. развийте ума и волята, махнете подозрението и го заместете с творческа Любов. Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея. Няма по-голямо изкуство от това да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли. (35/стр. 255)
Когато истината е в тебе, никой не те обижда. С други думи казано: Когато Бог живее в нас, никой не ни обижда. (5/стр. 119)
Огън
Бог е Огън и само с Огън се съединява.
Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без да изгасва. (44/стр. 58)
Вярвам в Бога, Който живее в мене, в моя ум, в моето сърце и в тялото ми, Който живее навсякъде и ме окръжава. Всеки ден го виждам и зная, че не е такъв, както хората го проповядват. По-страшен от Него няма. Когато тъпче, всичко на прах прави. Ако не се подчиняваш на законите му, ще те тури в една пещ, най-малко 50 милиона градуса топлина. При 50 милиона градуса топлина и дявола, като турят, и всичките дяволчета ще се разтопят и от тях нищо няма да остане. При този огън всички дяволи ще се стопят, ще станат правоверни. При тази топлина дяволът казва: „Не може, не устоявам на тази топлина“. В топлината на любовта противоречие няма. (51/стр. 98)
Когато човек мине през огъня, ще намери четвъртия елемент, т.е. Духа, наречен от философите „висшето аз“ – Божественото начало в човека. (36/стр. 29)
Казано е, че Бог е огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. (36/стр. 32)
Бог се гневи, само когато ви туря на огън. Гневът Му е огънят, активната сила, която пречиства. Вие викате, молите се, но Той казва: „Още малко и ще ви очистя“. „Колко време ще ни държи на огъня?“ Докато се пречистите... Тогава Бог ще ви свали от огъня, ще се засмее и ще каже: „Радвам се, че вече сте чисти“. (36/стр. 35, 36)
Под вечен огън, вечно горене в широк смисъл на думата, се разбира Огънят на Любовта, в който телата горят, без да изгарят. Няма по-приятен Огън от този на Любовта. (66/стр. 101)
Изкуство е човек да може да запали свещ! Важно е, каква свещ трябва да запали. (64/стр. 33)
Някой говори за своята запалена свещ. Ако той иска да знае, запалена ли е свещта му, както трябва, нека я изнесе вън, на открито. Ако вятърът не изгаси свещта му, тя е запалена, както трябва; изгаси ли я, свещта му не е запалена, както трябва. (64/стр. 33)
Всяко нещо, което се запалва и изгасва, се отнася към илюзиите на живота. (64/стр. 33)
Светилникът на човека трябва постоянно да гори. Светилникът представя човешкото тяло, а маслото – неговото сърце. Светлината на светилника е умът на човека. Значи, човек трябва да има тяло – светилник, масло – сърце, което постоянно да чувства и ум – винаги мислещ. Бог познава само ония, които имат светещи тела. (55/стр. 34)
Окото
Само чрез постоянството Учителят ще ви даде Окото отвътре.
Какво е разбирал Христос под думите: „Светило на тялото ти е окото?“. Според съвременните схващания окото не може да бъде светило на тялото. Христос влага една дълбока идея в тази мисъл. (35/стр. 115)
Онези, които не са проучвали устройството на окото, малко разбират неговото естество. И аз казвам, че даже една хилядна част от устройството на окото още не е проучена. (35/стр. 115)
Ако аз бих се опитал да опиша окото, бих влязъл в стълкновение с всички учени хора. Първата функция на окото е да събира и да разпръсва лъчите; събира ги отвън навътре, а отвътре ги разпръсква. (35/стр. 115)
Вие имате по две очи, и затова ще ме запитате: „За кое око говори Христос, за дясното или за лявото?“ И наистина Христос не казва: „Ако очите ти са светли“, а казва: „Ако окото ти е чисто“. Оттук се вижда, че Христос говори за едно око, което е вътре, в центъра на мозъка. Това око не е, което наричат „пинеален възел“, а аз го наричам „око на душата“. (35/стр. 115, 116)
Христос взима думата „око“ в единичен смисъл, като общ принцип, който включва всичко в себе си. (35/стр. 116)
Христос казва, че вътрешното око е едновременно и слънцето на човека. И когато човек изгуби своето слънце, той умира. С други думи: когато човек ослепее духовно, той умира, а когато прогледа духовно, той оживява. (35/стр. 116)
На туй око, казва Христос, съответства човешкото сърце. Между духовното око и сърцето има тясна връзка. (35/стр. 117)
Когато Христос казва, че тялото ти ще бъде светло в зависимост от чистотата на окото ти, Той разбира, че в тебе ще има онзи Божествен живот, който ще ти даде всичката възможност да се развиваш и да не бъдеш дребнав. (35/стр. 121)
Когато Христос казва, че ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло, Той разбира, че ако окото ти е чисто, ще видиш най-напред Бога, после своята душа, а най-после своите ближни. (35/стр. 125)
Ще попитате: „Какво трябва да правим?“. Да държите всякога отворено, светло и чисто окото, което Бог е вложил във вашата душа, за да може да се греете на неговата топлина и светлина. (35/стр. 128)
Ние трябва да използваме всички условия, които ни дава това око, а то е тясно свързано с човешкия ум, сърце и воля. Христос казва: „Ако цялото ти тяло е светло“, то значи: Ако използваш разумно всички възможности, които са вложени в тебе, ти Син Човешки ще станеш и ще бъдеш в пълна хармония със Сина Божий. Не може да има култура, не може да има благороден свят, докато съвременните хора не развият в себе си това вътрешно око. (35/стр. 129)
Това око е вътре в мозъка ни. Намерим ли окото, ще намерим и слънцето си. Не мислете, че сърцето е един орган, който изпълнява определена функция. Сърцето е общество от най-разумни клетки, които извършват най-възвишената работа, те извършват работата на душата. Препоръчвам ви да развиете това светло око, за да не правите грешки в живота. (35/стр. 129)
Мислете за окото, за което Христос е говорил, защото то е във всички, и във вас ще се породи Божествена мисъл, обич и добрина. (35/стр. 131)
Когато намерите това око, ще бъдете всички безсмъртни: то съживява. Това е искал да каже Христос. (35/стр. 131,132)
Всеки, който иска да бъде безсмъртен, да намери своето око. Тази е мисълта, която Христос е вложил в този стих. (35/стр. 132)
Христос дойде на земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълняват волята Божия. (91/стр. 10)
Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. (91/стр. 10)