Смисъл
Смисъл
Същественото дава смисъл в живота. (1/стр. 98)
Смисълът на живота е да познаем Бога. (1/стр. 209)
Аз считам – няма нищо излишно в света. Всяка една постъпка, каквато и да е тя, тя си има свой смисъл. (1/стр. 300)
Всичко в света си има свой вътрешен смисъл. (1/стр. 345)
Казвам: за човек, който не е приложил знанията си, животът наистина няма смисъл. (44/стр. 148)
…Смисълът на живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, към която всеки се стреми. Същината пък е цялото битие: растенията, животните, хората, слънцето, луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т.н. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми. (44/стр. 163)
...Само онзи може да разбере вътрешното съдържание на нещата, който се вслушва в себе си, в своя вътрешен глас. Това значи, да разбира човек смисъла на нещата. (79/стр. 157)
За онзи, който е осмислил живота си, всички врати са отворени. (91/стр. 20)
Смисълът на живота е в любовта – да вършиш всичко с любов. (80/стр. 68)
И тъй смисълът на живота седи в съединението на душите с Бога. От това съединение произтича любовта, която ражда живота. Когато любовта посети човека, тя коренно го преобразява. И най-силният, и най-ученият тя превръща на дете. Той всичко забравя и остава само с Божественото в себе си. (104/стр. 127)
Хората трябва да се разбират. Ето смисълът на живота. (5/стр. 238)
Спасение
Да мислите, че като се преродите, тогава ще работите, или че някаква нова религия ще ви спаси – това са празни работи. Освен работата, нищо друго не може да ви спаси. Освен вярата ви в Божия Дух и в Божествената наука, нищо друго не може да ви спаси. (57/стр. 235)
Вашето спасение е във вас, не го търсете отвън. (84/стр. 165)
Между човешката душа и Бога съществува постоянна връзка, наречена „връзка на спасение“. (79/стр. 43)
За да не бъдете днес в едно положение, утре – в друго, пазете връзката си с Бога. (79/стр. 43)
Човек се нуждае от истинско спасение, да възстанови връзката си с Първата Причина на нещата. Докато не възстанови тази връзка, той не може да бъде спасен. Вън от това, никакво спасение не съществува. (79/стр. 43)
Човек трябва да се спасява всеки момент. (98/стр. 11)
Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. (98/стр. 11)
Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави, ще ни научи на правда и как да се обичаме. За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си. Тогава ще станем собственици и до тогава не можем да бъдем небесни граждани. (98/стр. 11)
Старост
Съвременните хора са остарели преждевременно. Те говорят за старост, без да разбират, какво представя старостта. Само Бог е стар. (80/стр. 64)
На санскритски език под „стар“ разбират същество, което се е проявило, научило е законите на природата и на безсмъртието. (80/стр. 65)
За мене стари хора на земята няма. Чин за стари хора на земята няма. Затуй като дойде до старостта, заминава за другия свят. Старите отиват да живеят в оня свят. Тук живеят хората в детството, младостта и възрастните. Старият отива в оня свят. И от толкоз милиони години досега се набрали само 24 старци и сега се образува място за още един старец. Тук на земята има милиони стари хора, а в небето има само 24 старци. (28/стр. 361)
Старост без мъдрост не е старост. Милиони години още ще минат, докато се яви стар човек на земята. В Откровението се говори за 24 старци, които седят около престола на Бога. (80/стр. 64)
Всъщност, те символизират времето, т.е. епохите, през които е минало човечеството. Времето е в Бога, който носи началото и края на нещата. (80/стр. 64)
Страданията
Страданията са Път в живота. (1/стр. 194)
Защо страдаме? – Защото туряме препятствия на Божествения Дух, Който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си. (69/стр. 55)
Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. (79/стр. 121)
Божественото расте при страданията. (85/стр. 344)
Всяко страдание е отворена врата към познаване на Бога. Без страдания хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на земята. (104/стр. 136)
Бог не раздава благата Сам, а ги дава на други да ги раздават и те ги раздават в изобилие. Когато се дойде до страданията, Бог Сам ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях на всеки едного само толкова, колкото може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания! (87/стр. 61)
Мъчнотиите теглят човека нагоре така както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. (76/стр. 160)
Страх
Без страх! Не е страхът, който разрешава въпроса. Страхът, то е най-голямата смърт. Това да не правиш, онова да не правиш. (48/стр. 116)
Щом се страхуваш, няма Любов. Любовта не търпи страх при съществуването си. (90/стр. 67)
Всички, които ме слушат днес, искам да не сте страхливи. Влезте между вашите лъвове, тигри, змии и ги погладете; докато не се научите да гладите змията и милвате крокодилите, Господ не е с вас. (90/стр. 67)
Стремеж
Има нещо у човека, което никога не остарява. То е неговият стремеж. Стремежът е качество на духа у човека. (44/стр. 178)
Стремежът на човека не остарява, той е траен и служи като верен двигател на човешката душа, тласка я да върви нагоре и напред. Този стремеж се нарича Любов. Значи Любовта е вечното начало в човека, което твори, което създава. Иска ли човек да не остарява, да бъде вечно млад, той трябва да се държи за стремежите на духа си. Верен ли е на своя дух, той никога няма да съжалява за онова, което се е изменило. Защо? – Защото Бог се изявява и в промените. И в промените има красота. Те дават сила на човешкия дух. (44/стр. 17)
Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. (79/стр. 112)
Скритите възможности
Всички възможности са складирани в човека. (1/стр. 43)
Вярвайте в онази семка, която Бог е вложил във вас. (1/стр. 44)
Ние сме Божествени семена и Бог очаква да израстем. (1/стр. 176)
Това, което е вложено в човека, то представя неговата същина. (1/стр. 74)
Съвест
Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта на човека, тя ще му каже това, което никой друг не би могъл да му каже. (19/стр. 350)
Съвършенство
Да знаеш как да раздаваш, това е Съвършенство. (1/стр. 243)
За съвършения всичко е постижимо. (43/стр. 26)
Душата трябва да бъде съвършена всеки момент в своите действия. (69/стр. 63)
Има съвършенство в действия, има съвършенство и по естество. (69/стр. 63)
Духовното начало у човека е съвършено... (64/стр. 33)
Съвършеното е Любовта. (80/стр. 52)
Съдба
Казвате: „Съдба е туй“. Съдбата ти си я създал. Не я създаде Господ. Нима твоят Баща ще има съизволение синът да живее в немотия и да се мъчи? Ни най-малко не е така. (65/стр. 289, 290)
Следователно никой не е в сила да избави човека от собствената му съдба. Ако има някой, който може да му помогне, това е той сам. Как? – Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Щом измени мислите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени своите решения към него. (44/стр. 276)
Съзнание
Съзнанието на човека се намира в главата му. То има своите корени – нервички и клони. (100/стр. 234)
Съзнанието на човека се разглежда като вътрешна сила, която организира неговите мисли, чувства и действия. (100/стр. 234)
Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака. То се изявява чрез главния и гръбначния мозък. (100/стр. 234)
Христос представлява възвишеното съзнание на човека, което за да се оформи, трябва да има вътрешна опора. Вътрешната опора е духът на човека, който определя неговото безсмъртие. Който няма тази вътрешна опора, той не може да бъде безсмъртен. (41/стр. 5)
И тъй, да се говори за самоопределение на съзнанието, това значи, човек да е дошъл до една абсолютна мярка за нещата, която да не се мени. Който е дошъл до самоопределение на съзнанието, той знае определено, от какво се нуждае човек всеки даден момент. (19/стр. 356)
Както житното зърно се справя с пръстта, която е над него, и излиза на повърхността на земята, дето вижда слънцето и се отправя към него, така всеки човек може да се справи със своите мъчнотии и противоречия, и да излезе на бял свят, да се грее на топлите слънчеви лъчи. (19/стр. 359)
Всеки човек трябва да преодолее мъчнотията, която е над него, да я смекчи и да подаде главата си навън. (19/стр. 359, 360)
Всяка мисъл, която води човека към отчаяние, не е нищо друго, освен пръстта, която е засипала неговото съзнание. Освободи ли се от тази пръст над съзнанието си, той е дошъл до самоопределение на съзнанието. (19/стр. 360)
Ще кажете, че духовният човек е крайно чувствителен. Това е неизбежно. Аз говоря за тази чувствителност, която има отношение към съзнанието. Колкото по-чувствителен става човек, толкова повече и съзнанието му се пробужда. Колкото по-съзнателен става той, толкова повече се увеличава и светлината му. С увеличаване на светлината увеличава се и Любовта, чрез която човек се домогва до методи за правилното разрешаване на своите задачи. Една от тези задачи е да разбере човек своето предназначение на земята и да го изпълни правилно. Който разреши тази задача правилно, ще реши всички останали задачи. (61/стр. 132)
Любовта е първото условие, при което човек се самоопределя. (61/стр. 135)
Желая ви да срещнете Христа и Той да отвори очите ви. Като прогледате, Той ще ви пита: „Познаваш ли ме кой съм?“. Ако Го познаваш, ти си готов вече за работа и за приложение. Значи в пробуждането на съзнанието има два важни момента: отваряне на очите – проглеждане и възприемане, и прилагане на великите закони на живота. Някои са дошли до първата фаза – отваряне очите на съзнанието, а други – до закона на служенето. (91/стр. 27)
Катастрофите в природата са условия за пробуждане на човешкото съзнание. (18/стр. 483)
Сърце
Бог живее тайно в сърцето и наблюдава чувствата ни.
Всичко е написано в сърцето. (1/стр. 65)
Човек не може да отвори сърцето си за хората, докато не го отвори за Бога. (1/стр. 74)
Ако Божията Любов не е в състояние да отвори нашето сърце, ничия друга любов не е в състояние да го отвори. (1/стр. 74)
Всеки трябва да отвори сърцето си за Бога, да се примири с всички хора. (3/стр. 471)
Казвате: Човек трябва да има чисто сърце. Чистото сърце е като чистата вода. (19/стр. 660)
Чистото сърце е извор: колкото повече дава, толкова повече изтича от него. (19/стр. 660)
Щом Бог е в сърцата на хората, нека тия хора Го проявят, всички да видят, че наистина Бог живее в сърцата им. Бог, Който живее в сърцата на хората, трябва да бъде силен... (57/стр. 232)
„Ще им отнема каменното сърце...“
Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. (44/стр. 314)
Истинската основа ние наричаме разумно човешко сърце. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, а за разумното сърце на Божествения човек. (46/стр. 365)
Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух (46/стр. 365)
...Вътре в човешкия ум има един Божествен елемент. Ние го наричаме Божествен Дух, Който действа разумно, без никакви изключения. И когато ние слушаме този вътрешен глас, аз него го наричам разумното сърце... (46/стр. 366)
Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу, под лъжичката си... (46/стр. 366)
Животът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас – всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде. Цялото Небе работи върху нас в тази насока. (46/стр. 367)
Който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори. (46/стр. 374)
…Най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. (47/стр. 361)
Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна. (47/стр. 361)
Няма сърце в света, което да не е изпитало Божията Любов. (77/стр. 188)
Не мислете, че думата „чистосърдечен“ е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използва тези условия. (79/стр. 125)
Думата „чистосърдечен“ е съставена от две думи: „чист“ и „сърце“. (79/стр. 125)
Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. (79/стр. 125)
Пулсът на сърцето – това е тактът на любовта. (82/стр. 6)
Понеже в любовта има движение, човек трябва да обича всички живи същества, които се изпречват на пътя му. Само така, той дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Това значи, да чувстваш пулса на живота. (80/стр. 55)
Същина
Какво е човек по същина? На този въпрос не можеш да си отговориш. Речеш ли да мислиш за своята същина, ти ще заспиш. (100/стр. 235)
Каква е същината на Бога? И по този въпрос не можеш да мислиш. Човек може да мисли за себе си, в смисъл на своите нужди, но не и за себе си, като същина. (100/стр. 235)
Ако искаш да знаеш, какво си в същност, ще знаеш, че си нула – нищо повече. (100/стр. 235)
Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. (100/стр. 237)
Що е Любовта? Онази същина на живота, която и великите Учители на света не смеят да бутат. (101/стр. 111)
„Съществуване“ значи „проявяване“ – от санскритската дума „сат“, която значи да се проявиш. Когато започнеш да мислиш, да се движиш, да вършиш добро или зло, ти съществуваш. В това отношение доброто и злото в света са двете сили, които действат. (35/стр. 186)
Тайната стаичка (Храмът на Душата)
Вашата къща е храм Божий, съграден само за вас. Какво ще стане, ако всички храмове се съберат на едно място? Това значи, да се произведе смущение в целия свят. За този храм, именно, Христос казва: „Влез в тайната си стаичка и се помоли на Бога, Който вижда в тайно“. Тайната стаичка е храм на човешката душа. (79/стр. 48)
Да влезе човек в храма на своята душа, това значи, да отхвърли от себе си всякакъв гняв и недоволство, всякаква омраза и завист. Гневът и недоволството водят към убийство, убийството – към кражба, а двете заедно – към лъжа – най-големият порок в човешкия живот. Първите четири заповеди: „Не убивай, не кради, не прелюбодействай, не свидетелствай на лъжа“, показват на човека, какво не трябва да прави. Вторите три заповеди – „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си“, показват, какво трябва да прави. (79/стр. 49)
Може да направите опит: например, срещнете един човек, който ви се сърди; кажете десет пъти думата „Любов“ и ако той ви се сърди още, тогава ще значи, че не сте се научили как да произнасяте думата „Любов“. И затова трябва да отидеш в тайната си стаичка, гдето да научиш изговарянето на тази дума. Аз искам да научите произношението на думата „Любов“, та като дойде Христос, да бъде тази първата дума, която ще произнесете пред Него. (56/стр. 404)
Всеки ден, при всякакво разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5–10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. (39/стр. 89)
Тишина
В дълбоката тишина човек става Дух.
Искам да схванете думата простота, за да я разберете. Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас. (68/стр. 51)
Щом изпълнявате Волята Му, всеки ден ще се чувствате тихи и спокойни. (68/стр. 56)
За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смушения, никакви безпокойства. Пълна хармония се изисква затова. (59/стр. 88)
Точката е първото докосване на Духа до материята
Само разумните неща образуват точка. (1/стр. 15)
...Само разумните същества могат да бъдат точки. (67/стр. 47)
Какво означава точката? Тя означава смъртта – край на стария живот и начало на новия. След точката иде нова мисъл, ново положение. (80/стр. 91)
Тълкуване на думи от Учителя
Казвате: „Що е сиромах?“. Сиро – означава голям господин, ман – значи мъдрец. Сиромах е голям мъдрец, който разрешава въпроса. (1/стр. 361)
„Баб“ – значи голям, велик (1/стр. 397)
Думата „богат“ е съставена от „бо“, което значи място на Бога, и „атма“ – дух. Следователно богатството е място, откъдето Духът изтича. (44/стр. 351)
Търпение
Търпението е силата, побеждаваща съдбата, самата сила на Духа.
Човек не може да бъде търпелив, ако не диша правилно. (1/стр. 57)
Трябва да си търпелив тъй, както Бог е търпелив – абсолютно търпение! (12/стр. 9)
Но аз бих желал да се създадат в България учители, които да учат на благост и търпение. (35/стр. 250, 251)
Срещал съм такива, които носят неволята си, но търпеливи не съм срещал. Да има търпение, то подразбира воля и ум, сиреч да знаеш причините и последствията на нещата. А нетърпението ражда подозрение към всичко и към всички. (35/стр. 251)
Приложете търпението, т.е. развийте ума и волята, махнете подозрението и го заместете с творческа Любов. (35/стр. 255)
Ако имате търпение може да Го видите – да видите Божия промисъл, оная Любов, оная грижа, която Той има за вас. (50/стр. 105)
Човек, за да бъде търпелив, не е произволно. То е способност. Като се развие, ще бъде търпелив. Дайте на човека надежда, че туй, което иска, ще постигне, и той ще стане търпелив. Дайте възможност на човека да се развива правилно, търпението ще дойде. (51/стр. 275)
Нетърпението е липса на нещо в човека. (52/стр. 381)
Неволята се налага на човека, а търпението е резултат на разумната човешка воля. (79/стр. 173)
Аз и до днес още изпитвам търпението си, искам да зная колко съм търпелив. (76/стр. 192)
Търпеливият човек е всякога свеж. (101/стр. 125)
„Искам да бъда свеж, да се обновя.“ Влез в закона на търпението. (101/стр. 125)
Само търпеливият може да бъде здрав, свеж и бодър. (101/стр. 125)
Без търпение не можеш да бъдеш силен. (101/стр. 125)
Стремете се да придобиете търпение. (101/стр. 126)
Когато сте нетърпеливи мислете за търпението, като едно от великите качества на човека. (101/стр. 126)
Чрез търпение се придобива и дълготърпение. Където е дълготърпението, там са всички добродетели. (101/стр. 126)
Знанието, силата, любовта се придобиват все чрез търпението. (101/стр. 127)
Като влезе някъде Любовта, тя първо пита: „Къде е търпеливият човек?“. (101/стр. 127)
Помнете, че единственото нещо, за което човек може да бъде обичан, е също търпението. (101/стр. 127)
Търпението е запалката на нашия живот. „Любовта не е ли запалка?“ – Тя не е запалка, защото не е наше качество. Любовта е качество на Бога. Човек се отличава с търпение. (101/стр. 128)
Ако си търпелив, можеш да мислиш, всичко можеш да постигнеш. Нямаш ли търпение, ще имаш особено разбиране за живота. (101/стр. 128)
Ако Бог във вас не е свободен, нямате търпение. Тогава и вие не можете да бъдете свободни. (101/стр. 130)
Търпението е мощна сила, която привлича светлината в човека. (101/стр. 130)
Търпението произтича от обичта. Обикнеш ли някого, ще можеш да го търпиш. (30/стр. 80)
И тъй, благото, което искате от Бога, ще ви се даде. Но кога? Само когато имате вяра и търпение. Вярата може да се придобие отвън, тя отвън се дава, но вие трябва сами да придобиете търпението. Тогава от вас търпението, от мен вярата. Аз не мога да ви дам търпение, но вяра мога да ви дам. Ако питате за нещо: „Ама кога ще бъде това?“, вие сте нетърпелив човек. (87/стр. 58)
И тъй, ако искате да бъдете работници, от тук трябва да започнете – с търпение и вяра. (87/стр. 61)
Търпение и постоянство е нужно на човека, а не бързане. (79/стр. 168)
Уединение
Уединението кабалистически означава У Единния, в света на Единството.
Само когато се оттеглите вътре в себе си, като се успокоите, тогава всичко взима своя нормален ред. (35/стр. 51)
По-голяма красота от самотата няма. (102/стр. 104)
За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста, скромна обстановка, която да не го разсейва, да не отвлича вниманието му. (16/стр. 225)
Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. (20/стр. 11)
Самотата изправя човека, а пък при колективността се развива любовта. (103/стр. 85)
Ум, сърце, воля
Умът ще мисли, а сърцето ще върши работата. (1/стр. 195)
Когато дойде Господ – Волята – всичко върви напред. Господ ръководи работите. (1/стр. 195)
Женитбата е правилно съчетаване на ума и на сърцето с цел да се изработят красиви форми. Затова е казано в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. Това значи: Дайте условия на Божественото да се прояви и развива. (5/стр. 234)
Вие не можете да се познаете, докато умовете, сърцата и душите ви не дойдат в съприкосновение. Да познаеш човека, това значи да се свържеш с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. (5/стр. 236)
Когато вашият ум и вашето сърце се обърнат към Бога, Той слуша молитвите ви и решава правилно съдбата ви. (35/стр. 318)
Сърцето е отличен професор; то е онази богиня, за която ви говорих; то е вярата, то е Любовта. (35/стр. 331)
Богинята, която е слязла от небето, не прави престъпления. Също и сърцето, вашата вяра, тази богиня, която е слязла от горе, не върши престъпления. (35/стр. 331)
Ум, населен със светли мисли, сърце, обитаемо от светли чувства, и воля, изразителка на благородни постъпки, са вечните подтици на Духа на Доброто. Непрестанно следвай този път. (44/стр. 324)
Няма сърце, ум и душа, които да не са опитали Любовта. (80/стр. 53)
Умен човек
Кой е умен човек? Умен е онзи, който може да смени плача в радостта.
Умен е онзи, който може да смени скръбта в утеха.
Умен е онзи, който може да смени отчаянието в надежда.
Умен е онзи, който може да смени омразата в любов.
Умен е онзи, който може да смени невежеството в знание.
Умен е онзи, който може да смени неправдата в правда.
Умен е онзи, който може да смени робството в свобода.
Умен е онзи, който може да смени сиромашията в богатство.
Умен е онзи, който може да смени смъртта в живот.
Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога. (44/стр. 335)
Упование
Уповавай там, дето няма да бъдеш излъган – уповавай на Бога. Опитността на всички верующи, които с хиляди години са служили на Бога: няма нито един човек, който с хиляди години да е служил и да е бил излъган. (65/стр. 293)
Като се намерите в противоречие, може да си на кръста. Може работите привидно да не са така, както вие искате, но ще станат тъй, както Господ иска. Никога няма да бъдете излъгани. Ако уповавате на Бога, никога няма да бъдете излъгани. (27/стр. 271)
Успех
Който спазва Божиите закони, той се радва на успех в живота си. (2/стр. 455)
Без любов няма успех. (80/стр. 64)
Устой
Само чистият може да бъде устойчив.
Устойчив човек е онзи, който при най-големите страдания, изпитания и мъчнотии, не губи присъствието на духа си. (49/стр. 189)
Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. (49/стр. 190)
Сега желая всички да бъдете твърди, да бъдете постоянни, да не сте като ветропоказатели – който вятър ви духне, натам да се отправяте: ту на север, ту на юг – но да имате определена идея. Ще им кажете: „Ние сме пратени на Земята да служим на Бога“. (12/стр. 202)
Утеха
В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност. (56/стр. 422)
Ученици
Учението е майка на знанието, а не повторението.
Първото нещо е всички да изправите гърбиците си. На учениците от тази школа не се позволява да имат гърбици. (6/стр. 170)
Ученикът като помисли за учителя си, работи. (15/стр. 136)
За ученика е важно да бъде добър и разумен. Защо и за какво трябва да бъде такъв, не е важно. (18/стр. 482)
Как ще се познае кой ученик е добър и разумен? На пътя на ученика невидимият свят е поставил сита, едри и ситни, чрез които ще изпита, кой е добър и кой – разумен, кой е смел и решителен и кой – страхлив. Невидимият свят не обича ученици, които са страхливи и неразумни, които са готови за бълхата да изгорят цял юрган. (18/стр. 483)
Ученикът трябва да бъде внимателен, да цени времето, чувствата на човека, да не се натрапва. Когато отиде при някого да иска известна услуга, той трябва да има търпение, трябва да чака. (18/стр. 483)
Няма по-лесна задача от тази да бъдеш ученик. (1/стр. 341)
От вас се изисква най-първо да учите, то е свещеното! Човек, който иска да учи – това е Божествен импулс. (31/стр. 156)
Разумният, добрият ученик се учи и вечер, и през деня. Той се учи от земетресенията, от наводненията, от бурите – от всичко. (18/стр. 483)
Като ученици, вие трябва да знаете, че каквото желаете, можете да го постигнете. (19/стр. 360)
Смелост трябва на ученика! (66/стр. 73, 74)
Като дойде до страданията, той трябва да бъде готов да страда. За какво трябва да страда ученикът? За Истината. (66/стр. 74)
За Царството Божие, ако не се отречете от баща си и майка си, вие не можете да бъдете жители на това Царство. To e великият закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител. (10/стр. 20)
Един ден, като свършите работата си на земята, и вие ще кажете като Христа: „Господи, предавам духа си в Твоите ръце“. (91/стр. 24)
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно, всеки ден да придобивате по нещо ново. (91/стр. 25)
Намери ли се пред развълнувана тълпа, ученикът трябва да махне само с ръка и да я укроти. Стигне ли го буря в пътя му, само с едно махане на ръка бурята трябва да престане. Заболи ли го глава, с едно махане на ръка главоболието трябва да изчезне. Това значи окултен ученик. Каквото каже, да стане. (91/стр. 25, 26)
Едно от качествата на ученика е справедливостта. (57/стр. 136)
Сега аз говоря на онези, които влизат в школата с искрено желание да бъдат ученици. Които не искат да бъдат ученици, свободни са от всички задължения – тях нямам предвид. (8/стр. 83)
Учител
Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към човешкото сърце и душа. (35/стр. 228, 229)
Аз ви говоря за знание, което е изявено в Учителя. Когато говоря за Учител, аз разбирам същество, което нагласява вселената, т.е. нагласява учениците си, защото вселената съставлява сбор от мислещи същества, които са атомите на този велик, разумен свят. (35/стр. 229)
И тъй, Учителят има отношение към човешкия ум и воля. Той носи в душата си ония вибрации, които може да дадат подтик на ума и волята ви. (35/стр. 233)
Привеждам ви думите на великия Учител на Мира. Слушал съм гласа Му и сега превеждам Неговия език. (49/стр. 220)
Аз ви преподавам Живота, говоря ви за Христа, Който идва и Който работи. (49/стр. 220)
Бъдете верни на този Велик Учител. Той идва с всички Ангели и светии, с всички ваши деди и прадеди... (49/стр. 225)
Ученик, който отива при учителя си, трябва да научи съществените принципи, да разбира качествата на законите, силите, да разбира своя мозък, стомах и дробове. (35/стр. 233)
Всички болести в света произлизат от неразбиране на този велик Учител, Който ни учи. (35/стр. 235)
В ума си ще имаш винаги само един Учител. Този Учител аз ще назова с името „Учител на Любовта.“ (6/стр. 175)
Някой ме пита: „Ти вярваш ли в Христа?“. Казвам: „Не вярвам в Христа“. Ами какво е Христос? Христос е външната страна, той е Учител на Любовта. Ако познаваш Любовта, ще познаеш и Христа. (6/стр. 175)
Защо Господ ни държи далеч от Себе Си? Той е избрал толкова високо място, защото знае, че ще Го безпокоим. Господ казва: „Аз искам да изпълнявате моята воля, да живеете тъй, както аз съм наредил света, за да бъдете щастливи“. (35/стр. 236)
Христос казва: „Аз дойдох да разреша въпроса, който смущава човечеството. Аз съм Учител и ще ви покажа как трябва да познавате учителя и господаря в себе си“. Ако слушаш твоя Господ, който е дълбоко в тебе, ти ще можеш да направиш нещо, но ако не слушаш твоя Учител, ти ще бъдеш в противоречие. (35/стр. 246)
„Защо днес не приемаш гости?“ – Защото не съм изработил нищо и не мога да ви дам нищо. И за вас е същият закон: Не си разположен днес духом, не приемай гости. Кажи: „Имам да решавам известна задача, която Учителят ми е дал“. (35/стр. 251)
Отивам някъде, дето се бият мъж и жена. Аз вдигам ръцете си, после ги спускам надолу, и мъжът става положителен, а жената отрицателна. Постоя малко при тях, и те започват да се извиняват, че са направили грешка. (35/стр. 252)
Щом чуем, че Учителят, Бащата, Господ иде, веднага да се спрем. (35/стр. 256)
Някои правят разлика какво искал, какво учил Христос и какво съм учил аз. Аз и Христос учим едно и също нещо, нищо повече. (60/стр. 133)
В света има само един, и Той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово: и всеки един, колкото и да е висок пророк, учител или някой от боговете – който се осмели само да вземе тази титла върху себе си, да усвои туй, което Бог има в себе си, той е една фалирала личност. (60/стр. 133)
...Дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог. (66/стр. 122)
Помнете: Един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешката душа. Един Бог съществува в света, в Когото никога не трябва да се съмнявате. Не се съмнявайте в Любовта Му към вас. (91/стр. 31)
На български казвате: „учител“. Учи-тел. „Tell“ на английски значи „казва“. Този, който те учи да казваш. Учителят, като не ти говори, туря тел, да те спъва да вървиш. Като учиш добре, казва: „както трябва“. (27/стр. 270)
Учителят носи светлина, сила, показва начин, по който трябва да побеждаваш мъчнотиите. (27/стр. 270)
Учителят също носи една чаша да възприемаш нещата. „Учител“, в български, двояко значение има. Значи „реч“, значи и човек, който „вижда“. (27/стр. 270)
Като произнесеш думата „учител“, да кажеш за себе си: „Аз искам като учителя да виждам“. (27/стр. 270)
Учителят показва човек, който е дошъл в света да разнесе Божествените блага, да ги не опетни, но да ги раздаде както трябва. Той трябва да посее онова семе, което му е дадено да изникне. (27/стр. 270)
Учител е човекът, който разнася Божиите блага, Един слуга, който е изпратен от невидимия свят да предаде Божиите благословения и да се върне назад. (27/стр. 270)