Вътрешната връзка с Бог
Вътрешната връзка с Бог
Бог е, Който образува вътрешната връзка между хората.
Комуто е проговорило това съзнание (Божественото съзнание – бел. ред.), в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между този, който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка. (15/стр. 127)
И най-великите грешници са свързани с Бога. (15/стр. 127)
Не, понеже всяка душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци. Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи. (15/стр. 127)
Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. (32/стр. 15)
Ако дойде Бог и Христос в тебе, цялото небе ще дойде, ти си в оня свят. Ти виждаш смисъла на вселената, ще видиш как живеят ангелите, ще видиш как живеят напредналите души. (71/стр. 34)
Щом решиш да извършиш едно добро дело, между теб и Бога се явява връзка... (68/стр. 71)
Между Бога и човешката душа съществува връзка, която човек всеки момент трябва да съзнава и да се пази да не я прекъсва. (91/стр. 8)
Прекъснете ли връзката си с Бога, и животът ви се прекъсва. (91/стр. 16)
Както млякото е връзка между майката и детето, така и Любовта е връзка между Бога и човека. (101/стр. 111)
Вътрешен Усет
Следователно у човека има едно вътрешно чувство, посредством което той разграничава добрите мисли и чувства от лошите. Това чувство е врата, през която ангелите и добрите духове влизат, за да помагат на човека. Ето защо, за всяка мисъл и за всяко чувство, каквито да са те, човек трябва да бъде смел и решителен, да не се страхува. Добрата мисъл е добра, и лошата мисъл е лоша, не се съмнявайте в тях. Ако човек работи съзнателно над себе си, той винаги ще има Божието благословение. В края на краищата добрите духове ще му помогнат, ще го освободят от противоречията, на които той се натъква. (44/стр. 100)
Герои
Истинските герои са тези, които са овладели себе си, които владеят себе си и които живеят в Бога.
Герои са онези, които могат да пият от горчивата чаша на Живота. (1/стр. 215)
Онзи, който има Любов в себе си, горят го за Господа и той пее. (1/стр. 216)
От някои смъртта бяга... Някои през огън минават и смъртта не ги засяга.(1/стр. 266)
Силен е само онзи, който може да помага на слабите. (60/стр. 134)
Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов. (60/стр. 137)
Гласът на Бога
Само в Любовта може да се намери гласът на Бога.
…В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. (5 стр. 238)
Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. (5 стр. 238)
Само Бог учи човека. (5/стр. 238)
Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. (5/стр. 238)
Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. (5 стр. 239)
Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. (5 стр. 239)
Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете. (5 стр. 239)
Казвам: В 365 дни на годината вие имате 365 случая да ви проговори Господ и да чуете гласа Му. (5 стр. 239)
Помнете: Човек е дошъл на земята да слуша гласа на Господа. На небето никой не може да чуе Божия глас. Ако там можеше да се чуе гласът на Бога, никой не би дошъл на земята. Даже и възвишените същества се стремят към земята с единственото желание да чуят тоя глас. Те са готови да страдат, да се мъчат, само да чуят Божия глас. (5/стр. 239)
Страданията развиват слуха на човека, за да може да възприеме и най-нежните вибрации на Божия глас. (5/стр. 239)
Някога и вие сте били на небето, знаели сте много неща, но всичко сте забравили. Сега пак сте дошли на земята, в земното училище, да научите изкуството да слушате гласа на Бога. (5/стр. 239)
Използвайте сегашния ден! Бог и днес ще ви проговори. (5/стр. 239)
Желая на всички още днес да чуете оная дума, която Бог ще ви каже. (5/стр. 240)
Няма по-велико нещо за човека от това, Бог да му проговори чрез своите мисли и чувства, да му даде импулс за работа. (91 стр. 20)
Види ли готовността на човека да се жертва, Бог му проговаря. Една дума ще му каже, но тази дума ще го издигне, ще осмисли неговия живот. (91 стр. 22)
Желая ви, като ставате сутрин от сън, да чуете Божия глас, както Адам го чуваше в рая. (91 стр. 29)
И на вас казвам: Чуете ли тихия глас на Бога, веднага се обадете. Кажете: „Тук съм, Господи!“. Бъдете смели да се явите пред лицето Му. Няма по-велико нещо за човешката душа от момента, в който той чува тихия и кротък глас на Бога. (91 стр. 29)
Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас. (91 стр. 29)
Да дойдем до вътрешното разбиране на нещата. Има нещо по-съществено от богатството. То е да съзнаваш присъствието на Божията Любов в душата си. (25/стр. 215)
Дайте ухо към тихия глас в себе си. (25/стр. 215)
Гняв и негодувание
Гневът от окултно гледище е една енергия.
По-разрушителна сила в човека от гнева няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, но изправя работите. Обаче, като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. Ако някой човек е причина за неговия гняв, той казва: „Аз ще ти дам да разбереш, кой съм!“. Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. В самия него се предизвиква пожар, експлозия, след която, със седмици не може да дойде на себе си. Питам: защо тази сила – гневът не се впрегне на работа, да извърши нещо полезно? Ако човек се гневи по един път през годината, както и да е, но ако се гневи по десет пъти на ден, този гняв не е на мястото си. (49/стр. 181)
Казвам: ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите! – Как? – Ще приложите волята си. (49/стр. 181)
Някой се гневи, иска да въздържа гнева си. Не да спреш гнева, но да превърнеш този гняв в даден момент на една енергия и да използваш тази енергия. (79/стр. 327)
Не се стремете да унищожите вашия гняв. „Гневете се, но не съгрешавайте“. Някой път трябва да се гневите, да развивате тия центрове. Трябва да има малко гняв. Някои не се гневят. У гневливия човек се заражда енергия да работи. (79/стр. 327)
Някои от вас смесват честолюбието с гнева. Честолюбието е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно чувство – щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се. (79/стр. 327)
Говор
На всяка крачка говорим пред Учителя.
Докато сте на Земята, ще говорите на разбран език. (1/стр. 207)
Всяка дума, която казваш, трябва да е пълна. Кога думите са пълни? Когато излизат от Извора на Любовта. (1/стр. 230)
Като говорим да се спрем, да знаем, че пред Господа седим. (1/стр. 353)
Като ти говори някой, да чуваш без да си мърда езика... Да чуваш да ти говори вътре, в тебе. (1/стр. 16)
Когато аз ви обичам, аз съм в говора. Чрез любовта думите имат сила. (52/стр. 349)
Всяка дума, в която има любов, е мощна и силна. (52/стр. 349)
Кажете ли на някого: „Аз ви обичам, аз ви любя“ – вие произвеждате цял преврат в този човек. Тези думи съдържат магическа сила в себе си. Всеки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. (67/стр. 48)
Вие научили ли сте да говорите езика на очите, знаете ли езика на очите си? Вие научили ли сте езика на вашите уши? Знаете ли езика на вашата уста? Този език сега го употребявате. Ами езика на човешкия нос, езика на човешките ръце, езика на краката на човека знаете ли? Това са езици. (71/стр. 36)
Ще слушаш кой как говори, за да видиш какво е вътре в неговата душа. (48/стр. 329)
Вярно е туй, което Любовта говори. Вярно е туй, което Мъдростта говори. Вярно е туй, което Истината говори. (74/стр. 294)
Много говорене води към нещастия. (80/стр. 62)
Ще говорите на хората по три начина: или с езика на въздуха, или с езика на водата, или с езика на слънцето. (80/стр. 62)
Езикът на въздуха има отношение към дишането, т.е. към пречистването на кръвта. Ще говориш на този език и ще мислиш за чистия въздух, за кислорода, за цялата дихателна система. (80/стр. 62)
Да говориш с езика на водата, това значи да проявяваш нейните свойства, т.е. да бъдеш пъргав, енергичен, чист като нея. Дето минаваш, всичко да напояваш и оросяваш, а твърдите вещества да разтваряш и препращаш като хранителни сокове за всички живи същества. (80/стр. 62)
Да говориш с езика на слънцето, т.е. с езика на светлината, това значи да превръщаш нисшата енергия във висша и да я препращаш направо в мозъка, като динамична, творческа енергия. Колкото повече светлина прониква в човешкия мозък, толкова по-чист и светъл е животът на човека, толкова по-чисти и възвишени са неговите дела. (80/стр. 62)
Господар
Само силната воля е господар на злото.
Само разумният човек може да бъде господар. Преди всичко господарят трябва да бъде умен, волев човек. (21/стр. 167)
Ако лекарят употребява 10 – 15 години в учене, за да стане добър лекар, да го признаят хората за способен, мислите ли, че окултният ученик трябва да работи по-малко? За да го признаят за окултен ученик, той трябва да работи върху ума, върху сърцето и върху волята си, да стане господар на условията. (91/стр. 25)
Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. (92/стр. 15)
Изправи ли себе си, т. е. своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател. При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта. (92/стр. 15)
Това значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия. (68/стр. 59)
Грехът
Грехът може да бъде преодолян само с една Велика Осъзнатост.
Грехът е произлязъл от непослушанието. (1/стр. 154)
Вяра без Любов е лъжа. (1/стр. 162)
Питам: кое спъва човека? То е Вярата, която няма никаква основа. (1/стр. 52)
Божествената връзка е връзка на Свободата, а човешката – връзка на робството. (1/стр. 177)
Грехът създава простите камъни, които пък Любовта превръща в диаманти, в скъпоценни камъни. (67/стр. 54)
Как се ражда грехът? Като не работиш, ще грешиш – ще мислиш откъде да вземеш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял. (68/стр. 57)
Да станем Божествени диаманти
Волята Божия, то е великият принцип, а вашата воля, то е човешкото. И силата, за да бъдете мощни, в туй вътрешно разграничение ще станете силни. Туй е Божественото, от тук никъде не се мърдам. Сега, ако вземете първия принцип, ако сте внимателни на моите думи, те са тъй силни, тъй мощни – Аз ви говоря една велика истина. Първият принцип, ако сте готови да служите на Бога, Бог може да трансформира живота ви, най-нечистия живот ще го трансформира моментално, ни помен да не остане и вие ще мязате на един скъпоценен камък. (10/стр. 23, 24)
Даване
Даването е разумен акт.
Давайте, за да ви дават. Като дава с любов, и като взима с любов, човек расте и правилно се развива. (20/стр. 35)
На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използва. Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи. (92/стр. 6)
Христос казва: „Да ви даде“. Какво да ви даде? – Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода. Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. (92/стр. 14)
Децата
Децата се раждат, за да донесат изгубената Любов на майката.
Царството Божие е на децата. (1/стр. 370)
Детето представя Любовта на Бога. (1/стр. 198)
Дойде ли някое дете при Бога, Той веднага излиза пред него, започва да го милва, да му говори тихо, като му разкрива красотата в света. За поета е страшен, за детето е благ. Докато Го търси, поетът неизбежно ще минава през бездни, през височини и долини. За детето, обаче, пътят към Бога е отворен, без никакви препятствия. (92/стр. 20)
Дишане
Ако правилно Дишаш, ще почнеш правилно да мислиш.
Като говорим за дишането, ние го свързваме със съзнанието, защото дишане без участие на съзнанието не е истинско, не е правилно. (51/стр. 79)
При съзнателно дишане и Божественият живот взима участие. (51/стр. 79)
Няма по-голямо благословение за човека да диша бавно и да задържа въздуха в дробовете си, докато приеме жизнената сила, т.е. праната, която носи в себе си. Докато не усетите тази сила в себе си, не изпущайте въздуха навън. (51/стр. 80)
И тъй, дишайте дълбоко, съзнателно при всички случаи в живота си. Неразположени сте, скръбни сте, дишайте дълбоко. Боли ви гръбнака, кръста, дишайте дълбоко. Боли ви крак, ръка, дишайте дълбоко. Боли ви глава, стомах, корем, пак дишайте дълбоко. Не се страхувайте от болките. Те са благословение за вас. Ако нямаше болести и страдания в живота, положението ви щеше да бъде по-лошо от това, в което се намирате днес. (51/стр. 80)
Знайте, че Бог е и във въздуха и трябва да се държите пред него с всичкото уважение и почитание. (51/стр. 80)
Човек не може да има силна вяра, ако не може правилно да диша. (99/стр. 144)
Не може да има силна вяра онзи човек, който има слабо дишане. (99/стр. 144)
Който иска да усили вярата си, той трябва да усили дишането си. (99/стр. 144)
Всяка издишка, с която издишате поетия въздух, се приема от разумни същества, които веднага я изследват и виждат, до каква степен на развитие сте дошли. При всеки човек се намира по едно разумно същество, което чака да вземе въздуха, който този човек издиша. Този въздух струва скъпо. Той се нарича „умствена тор“. (99/стр. 150)
Добро
Доброто е незаменимо.
Без Добро Любовта не може да се прояви. (1/стр. 211)
Аз говоря добър човек е този, който е роден добър. (1/стр. 405)
Истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия. От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него, са доволни. (44/стр. 24)
Веднъж направено добро никога не се забравя. То е написано на Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена. (13/стр. 37)
Вярвайте в доброто, за да бъдете и вие добри. (79/стр. 93)
Щом решиш да извършиш едно добро дело, между теб и Бога се явява връзка... (76/стр. 192)
Добродетелта
Когато човек постави добродетелите за основа на своя живот, Божията Любов ще го посети. Тогава лицето му ще светне като слънце. И ако някой болен се докосне до косъма на този човек, веднага ще оздравее. (61/стр. 143)
Добродетелта е основа на живота. (1/стр. 41)
Та казвам: Когато влезете в Любовта, вие трябва да се въоръжите с всички добродетели. (1/стр. 230)
За да дойде Любовта в човека, първо, той трябва да обикне истината и да се стреми към нея. След това, той трябва да обикне мъдростта, правдата и доброто. (61/стр. 143)
„Ако пребъдвате в мене, и аз ще пребъдвам във вас.“ Пребъдването е главното условие да бъде човек честен и добродетелен. (61/стр. 135)
Доволство
Доволни са хората, които живеят с Бога.
Бъдете доволни от онова, което Бог ви е дал. (1/стр. 350)
Доволният на малкото е доволен и на многото. (44/стр. 166)
Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тях. (79/стр. 127)
Обидата, недоволството са лични работи. (85/стр. 347)
Стремете се да бъдете доволни от онова, което Бог ви е дал. (27/стр. 267)
Хората на земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека, казват недоволните на земята. Господ желае всякога от недоволните да направи доволни. (98/стр. 11)
За да бъде доволен, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, да намери истинската любов. Това значи да освети името Божие в ума, в сърцето и във волята си. Да освети името Божие чрез цялото си тяло. И тъй, като осветява Името Божие, човек се домогва до щастието, което търси. Това се постига с абсолютна вътрешна чистота, със светлина на ума и с топлина на сърцето. Само по този начин човек придобива истинското знание. (51/стр. 22)
Ако вие обичате Бога, достатъчно е да си помислите за Него и недоволството ви ще изчезне. (34/стр. 85)
Недоволният се запитва защо Бог го е създал лош, защо не го е направил талантлив, гениален, да се справя лесно с мъчнотиите си. Това е крива мисъл, която отваря вратата на недоволството. То е старият господар, който от време на време те посещава. И ти изпълняваш неговата воля. (85/стр. 349)
Духът
Духът живее във Висшата Тишина.
Духът е този, който присажда нещата. Научете се да присаждате Доброто в себе си. (1/стр. 202)
Духът е единството, което се проявява във всички хора. Той е едно цяло, неделимо в себе си и във всички същества, затова трябва да го любим с една и съща Любов. Духът не може да се разделя, той крепи цялото Царство. (4/стр. 232)
Духът, който слиза към Земята, идва да повдигне човешката душа, която е жива и която, както казах, е най-същественото, най-ценното. (4/стр. 233)
Духът се прелива в душата и носи Любов. Когато последната се влее в душата, тя обиква Духа. После духът и душата се вливат в тялото, което е тяхното дете. (4/стр. 233)
Няма сила в света, която може да препятства на Духа. Всичко, което Той е намислил и обещал да направи за вас, ще го изпълни. Никой не може да препятства на Бога. (44/стр. 191)
Човешкият дух е над всичко – няма сила в света, която може да го съкруши. (44/стр. 214)
Казвате: какво нещо е духът? Ти искаш духа като нещо материално да го хванеш отвън. (71/стр. 31)
Ти си потопен в духа. (71/стр. 31)
Силата, мощта, пространството, светлината, топлината, всичките добродетели, всичко в света и тайните за разкриването на вселената се дължат на духа. (71/стр. 31)
Духът е чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза в ония, които са в Пътя. (90/стр. 53)
Присъствието на духа създава непреривна светлинна енергия в човешкия ум. (49/стр. 11)
Само Божият Дух може да свързва хората и да ги накара, да се обичат разумно. (79/стр. 91)
Душа
Душата има Божествен произход и принадлежи само на Бога.
Бог живее в Душата на човека. (1/стр. 96)
Центърът на Любовта е във вашата Душа. (1/стр. 97)
Единственото нещо, с което човешката Душа може да се задоволи, това е Божествената Любов. (1/стр. 289)
Душата е дошла да служи на хората от Любов към Бога. (1/стр. 289)
Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло. (6/стр. 169)
Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко – значи може да стане голяма, колкото целият космос. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. (15/стр. 128)
…Доброто, плодът в човека, може да се яви само в неговата душа, а в окултизма наричат това „причинно тяло“ у човека. Всяка семка е една причина. (35/стр. 345)
Да върви напред, това е вътрешният копнеж на човешката душа. (40/стр. 82)
Дойдем ли до душата, не можем да намерим мястото ѝ в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на земята, мъчно може да определи, какво представя душата. Тя е онова мощно, велико, възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло, и ухо не е чуло това, което се крие в него. Неизброими са възможностите на душата. (22/стр. 122)
...Мъдреца... Той знае, че душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася възвишени подтици в човека, е неговата душа. (22/стр. 123)
Казвате: „Да спасим душичките си“. Щом става въпрос за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае от спасение. Тялото може да се спасява, но не и душата. (22/стр. 123)
Досега аз съм ви говорил само за любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е разумното начало в човека. (22/стр. 123)
Казано е: „В начало бе Словото“. Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. Доброто е реалност. (22/стр. 123)
И тъй, вън от душата, вън от Словото нищо друго не съществува. В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. (22/стр. 123)
В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот. (22/стр. 123)
И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога. Те са най-висшите чувства на душата и вие сте в тяхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човек. (4/стр. 142)
Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. (36/стр. 337)
Душата вижда всичките неща. (27/стр. 259)
Любовта подтиква човешката душа към движение и творчество. (80/стр. 52)
…Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Дръжте тази мисъл в ума си като аксиома. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. (104/стр. 132)
Кое е вътрешното съдържание на човека? – Неговата душа, т.е. Божественото начало в него... (79/стр. 163)
Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност. (47/стр. 355)
Причинният свят е домът на Душата
Причинният свят е жилище на душата. (104/стр. 127)
За да кажете, че някой човек е идеален, вие трябва да видите какво представя в причинния свят. Причинният свят е жилище на душата. Ако видите един човек на физическия свят, вие ще намерите някакъв дефект в него; ако го видите в астралния или в умствения свят, и там ще му намерите някакъв дефект. Дойдете ли обаче до причинния свят, там ще видите душата му, в която няма никакъв дефект. (104/стр. 127)
Казано е, че Бог живее в човека. Това подразбира, че Той живее в причинното му тяло. Обикновено душата на човека живее в причинното тяло, вследствие на което на физическия свят той често се усеща изпразнен. С тялото си човек живее на физическия свят, а душата му от време на време само го посещава. Тогава той се усеща пълен, богат, вдъхновен. През това време душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва в причинния свят, отдето го наблюдава какво върши. Докато човек държи връзка с душата си, той има сила и желания да работи; щом прекъсне тази връзка, силите му го напущат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго. (104/стр. 129, 130)
Какво нещо е душата? Душата е това, в което всичко живее. Тя включва в себе си цялото пространство, тя включва всичките сили, всичката материя. Какво нещо е душата? Душата е това, което включва всичко в себе си, видимо и невидимо. (71/стр. 31)
...В света съществува една велика Божествена душа, в която се съдържат всички останали души. Ние сме свързани с тази душа, и нашето благо зависи от нейното благо. (40/стр. 71)
Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т. е. със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание. Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чрез нея. Тази душа именно представлява канала, чрез който се пренасят благата от невидимия свят за душата, която живее на земята. Човек не може да възприеме Божията Любов и Божиите блага откъдето и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин, как да постъпваме с всички останали души. (40/стр. 72)
Без душа любовта не може да се прояви. (49/стр. 10)
Първичната душа, за която всеки копнее, е най-великото, най-съвършеното същество. (49/стр. 10, 11)
Щом търсите любовта, това показва, че вие търсите душата. (49/стр. 11)
Доброто съкровище на сърцето представя Божествената душа, в която човек складира даденото му от Бога. (79/стр. 167)
Дъното, в което живеем
Бог е скрит на дъното на мрака.
По-рано, при слизането на човечеството, Любовта не е била тъй силно проявена, както сега – не е имало такава Любов. Но понеже днес ние сме на дъното, при най-големите противоречия в живота, при най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по-усилено. Спрямо нас сега Бог употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в миналите епохи. (6/стр. 177)
...Всички неразрешени въпроси, всички дълбоки мисли са подобни на кладенец без дъно. Колко е дълбок един въпрос, това зависи от разбирането на човека. Дълбочината на нещата е относителна. (20/стр. 33)
Ако вие приемете мъчението, Светлината ще дойде във вас отвътре, т.е. Божественият Дух, който е у вас, ще се събуди и ще повдигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце. Клетките на ума и на сърцето ви органически ще се видоизменят, а с това ще се измени и състоянието на мозъка и на сърцето ви. (30/стр. 9)
Първото нещо, което трябва да направим, е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха ни. Много лесно можем да превъзпитаме тези клетки, но това превъзпитание става, когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на Живота. От там Божественият Дух ще започне да ни повдига нагоре, ще се качим на крилете на Божията Мъдрост и когато влезе Божията Любов в нашата душа, ще влее в нея вдъхновение. Тогава Ангелите на Живота ще започнат да ни повдигат в еволюцията и ще излезем от дъното на мъчението. (30/стр. 9)
Казва Христос: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема“. Божието само може да се положи и да се вземе назад. Когато казва Христос, то е Божественото – „Имам власт да положа душата си, имам власт пак да си я взема“. Бог допуска Христа да го вземат, Той го допуска и пак Го издигна. Ако вие подлагате Бога на изпитания, ще паднете, ако Бог ви постави на изпитание и в дъното на ада да сте, Той ще ви изчисти, ще ви издигне и ще ви възкреси. Затуй във всеки един момент трябва да знаете две неща: Волята Божия ли изпълнявате или вашата воля. Волята Божия, то е великият принцип, а вашата воля, то е човешкото. (10/стр. 23)
Дявол
Дяволът влиза чрез пукнатините в мисълта.
Вие трябва да благодарите на дявола. Ако той би изчезнал само за един ден от света, би настанал голям смут: парите щяха да се обезценят, свещениците нямаше на кого да проповядват, майките не щяха да раждат, нямаше да има ядене, стомахът, дробовете, мозъкът щяха да се откажат да работят… (35/стр. 170)
Когато имате кола, която изнася вашата смет, както и тази на вашите познати, вие всичките казвате: „Ех, колко лошо мирише този боклук!“.Не, благодарете на тази кола, която ви изнася сметта, иначе вие бихте се разболели, ако сметта останеше между вас. Ето защо, и вие днес трябва да благодарите на този велик дух, който носи греховете на хората. Който и да сгреши днес – попът, владиката, царят, майката, бащата – все дяволът е виновен. (35/стр. 170)
А пък аз ви казвам: този дявол е отличен учител. Някой път го срещам, поздравявам го и го питам: „Къде си ходил?“. „Живея между тия културни хора, които само се бият, избиват се; аз ги уча на едно, те вършат друго, а после се оплакват на Баща си, че все аз съм бил виновен за техните грешки“. (35/стр. 170, 171)
Знайте, че дяволът, когато ви улови и завърже, всякога ви оставя една запалена свещ, с която можете да се спасите... (35/стр. 173)
Вие тук се нахвърляте на дявола и казвате: „Този пусти дявол, де се яви в света? Той разбърка всичко.“...Знаете ли защо го наричат „пуст“? – Защото той на хората ум дава, а сам не работи. (5/стр. 191, 192)
Да не ви е страх. Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си. (98/стр. 12)
Много често ме питат – как да връзваме дявола. Отговарям: научете се как да произнасяте думата „Любов“ и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. (56/стр. 404)