Радост
Радост
Трябва да придобиете непрекъснатата радост.
Радостта не е качество на хората от сегашния век, а още по-малко, на животните. Тя подразбира – пробуждане на висшето съзнание в човека, или вътрешна връзка с естествените отношения на истинския живот, който се отличава с непреривност в своите прояви. (79/стр. 77)
Кой човек може да се радва истински? Свободният. (79/стр. 78)
Само свободният по ум, по дух и по сърце, може да се радва. (79/стр. 78, 79)
Радостта е резултат на вътрешен, Божествен подтик в човека. Тя вдъхновява човека, дава импулс на ума, на сърцето и на волята. (79/стр. 83)
Какво трябва да прави човек, за да придобие радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си, да се прояви Духът чрез него. (79/стр. 91)
Направете опит: в продължение на една година, всяка сутрин, да изговаряте по десет пъти думата „радост“ – да видите, каква промяна ще стане с вас. (79/стр. 91)
Нека радостта влезе в ума и в сърцето ви, да се свържете с великите Божии духове... (79/стр. 93)
Радвай се, че сърцето ти може да скърби и може да се радва. (27/стр. 267)
Вие се радвате за радостта. Разбирате я. Но в скръбта не се радвате. Защо не се радвате в скръбта? (27/стр. 267)
Раждане
Раждането е Божествен процес.
Всеки човек трябва да ражда. В мисълта си трябва да ражда. В душата си трябва да ражда. В сърцето си трябва да ражда. Във волята си трябва да ражда. Раждането е един Божествен процес. То е както светлината, която излиза от слънцето. Такава светлина трябва да има и човешкият ум, и човешкото сърце, и човешката душа, и човешката сила. (29/стр. 145)
Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Буквата „Р“, с която започва думата „раждане“ е йероглифен знак и означава ръката, която хваща, държи нещо. (67/стр. 3)
Разбиране
Аз ще ви кажа следното: Ако сте ме разбрали, блажени сте; ако не сте ме разбрали, два пъти сте блажени. Ако прилагате моето учение, блажени сте; ако не го прилагате, два пъти сте блажени. Аз съм последователен: два пъти сте блажени, защото ще бъдете предметно учение за другите. (101/стр. 126, 127)
Повтарям: Блажени сте, ако не сте ме разбрали. Досега бяхте блажени, понеже мислехте, че ме разбирате. – „Как ще дойдем до разбирането?“ – Чрез Любовта. (101/стр. 129)
Рай
...Бог е навсякъде. Щом схванете тъй мисълта, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е душата, там е раят. Душата образува рая. Мястото, отдето се оттегли душата, там се образува ада. И тъй, адът е място на бездушие, а раят – място на душите. (37/стр. 8)
Разумност
За да се всели Духът и да живее в теб, главното условие е разумността.
Разумността е сол, т.е. под думата „разумност“ се разбира онова състояние, когато всичките човешки способности са в условия за работа. (36/стр. 330)
Силата на човека зависи от неговата разумност. (1/стр. 1)
Възможността за придобиването на разумността, е вложена в твоя мозък. (1/стр. 15)
Всички неща в разумният свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. (1/стр. 101)
Разумният се справя с всички мъчнотии и условия. Той е господар на себе си, понеже е придобил щастието. Разумният е същевременно смел. Без смелост нищо не се постига. (51/стр. 11)
Който люби, той е разумен човек. (57/стр. 223)
Като се съединят страхът и смелостта, ражда се разумността. (63/стр. 14)
...Всяко разумно усилие, което човек прави, има добри резултати. (20/стр. 31)
Разумният е честен човек. (61/стр. 134)
Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в него“. Идването на Бога в човека уподобявам на разумността. Значи Бог може да живее в крайно интелигентния и разумен човек. (61/стр. 135)
Разумният човек се учи от всичко, което е вътре и вън от него. (18/стр. 591)
„Блажени чистосърдечните.“ Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в светa. (79/стр. 127)
За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. (92/стр. 4)
Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. (92/стр. 4)
Разнообразие
...Еднообразието убива човека. (1/стр. 113)
Разнообразието е закон на Божествения свят. (1/стр. 144)
Реалност
Реалността е вътре в нас, а не отвън.
Реално в света е това, което се променя, без да се изменя. (30/стр. 161)
Ако познавате това, което расте и се развива, мога да ви открия реалното. (30/стр. 164)
…За да намерим реалното в света, съмнението да изчезне от нашата душа. Отвън може да го има, но в дълбочината, вътре, не го допускайте. Съмнението може да съществува само отвън. (30/стр. 164)
Реалното, Бог не може да се съмнява в Себе Си. Той знае, че е едничък и че освен Него няма никой друг, че Той е безграничен. В Него е всичко и вън от Него няма нищо. (30/стр. 164)
Реалното е това, което не се вижда, не се чува, което не се пипа, защото ние виждаме, чуваме и пипаме само това, което е вън от нас. Христос казва: „Този живот, който се променя, непременно ще ви доведе до познанието за онзи, който не се изменя“. (30/стр. 164)
Ако искаш да разбереш реалното, научи езика на тези, които ти говорят за него – езика на ангелите. (30/стр. 165)
Любовта е единственото реално нещо в света. Като реалност, любовта се изразява чрез четири неща: тя внася светлина в ума, топлина в сърцето, благородство в душата и сила в духа. Всяко нещо, което не внася тия четири елемента в човека, не е реалност. (92/стр. 11)
Разплащане
Докато не се освободите от вашите дългове, не можете да разберете Словото Божие в дълбокия му смисъл.
...Докато е на земята, човек постоянно ще бъде смущаван от неговите кредитори. Всеки иска да му се плати. Дали може да плати на всички кредитори, това не е важно. Обаче, човек трябва да стане смел и решителен, да се разговаря с тях. Някога той все ще изплати дълговете си, но изведнъж не може. Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят. (20/стр. 27)
В процеса на изплащане на дълговете си човек се учи да говори и да изпълнява. Колкото повече се увеличава способността на човека да говори, толкова повече трябва да се увеличава готовността му да изпълнява. (20/стр. 27)
И тъй, знайте, че природата е крайно взискателна към ония, които само фантазират, без да прилагат. На такива тя не отпуска никакъв кредит, вследствие на което те трупат големи задължения и дългове. Как може да се освободи човек от дълговете си? — Като прилага. (20/стр. 28)
Човек трябва да бъде разумен, да е готов да решава задачите си, да плаща дълговете си. И който има да взима, и който има да дава, трябва да бъдат будни. (20/стр. 36)
Като работят и изплащат дълговете си, те могат да грешат, но това нищо не значи. За предпочитане е човек понякога да греши, да се гневи, отколкото да умре и да се освободи от всякакви задължения. (20/стр. 36)
Самообладание
Самообладанието е сила, която изолира човека от всички противодействащи влияния.
Страхът от разбойниците показва, че сте скъсали връзката си с Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо, винаги има изпитание и е готов да се справи с тях. (43/стр. 23)
Какво се иска от сегашния човек? Самообладание. По този начин могат да се реализират добрите желания. Който има самообладание, той се е справил със страха. (43/стр. 24)
Първата задача на човека е да се справи със своя вътрешен страх. (43/стр. 26)
Как мога да се освободя от страха? Като внесеш любовта в сърцето си. Тогава страхът ще остане отвън, а любовта – отвътре. (43/стр. 26)
Ученикът на великия живот трябва да работи върху себе си, да придобие самообладание. Така той може да кали нервната си система. Ако сте нервни, правете опити да гледате спокойно, без да мигате. Така ще концентрирате мисълта си и ще регулирате нервната си система. (100/стр. 240)
Новите хора се отличават с търпение и самообладание. Преди да се разгневят, те са обуздали гнева си чрез дълбоко дишане. Те поемат дълбоко въздуха и дълго време го задържат в дробовете си. Така те трансформират състоянието си и не се гневят. Хората на новите идеи не се занимават с чуждите грешки. Да се занимава човек със своите или с чуждите погрешки, това значи да цапа ръцете си, ума и сърцето си. Той не желае да се цапа нито със своите грешки, нито с чуждите. Не само това, но той е готов, ако види някаква нечистота в своя приятел или ближен, да я очисти, без да го упрекне. (51/стр. 82, 83)
Самоотричане
Това, за което човешката Душа копнее, идва само по пътя на самоотричането.
Да се самоотрече човек, това значи да освободи душата си от всички противоречия и препятствия, които може да срещне на пътя си. Значи самоотричането подразбира вътрешна свобода на душата. (91/стр. 32, 33)
Някой казва, че се е самоотрекъл, а същевременно умира. Който се е отрекъл от стария живот, той не умира, а заминава. Като дойде часът на заминаването му, той поканва приятелите си на угощение, разговаря се с тях, взима писмата до близките им в онзи свят и след като се прости с всички, тръгва за планината, далеч от света, в който е живял. (91/стр. 33)
Любовта е магнетизъм, а омразата – електричество. Сегашната омраза е бъдеща любов, а сегашната любов е бъдеща омраза. Това е закон на поляризиране. За да избегне този закон, човек трябва да се отрече от себе си. Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си. Затова Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой ученик“. Приложете себеотричането, да видите, какъв ще бъде вашия живот. (80/стр. 69)
Когато говорим добро за другите хора, ние печелим, а когато говорим лошо за хората, те печелят. Такъв е законът. Ако съзнателно го правите те да печелят, ще се радвам на туй самоотричане. Но тогава пък не се оплаквайте. Нали сте велики духове? (90/стр. 54)
Светлина
Чрез светлината се вижда доброто на хората.
Светлината върши чудеса. (1/стр. 6)
...Всеки човек трябва да просветне, не в бъдеще, още сега. (1/стр. 152)
Какво представя светлината? Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. (92/стр. 16)
Светлината се движи, както и водата. Без движение никакъв живот не би съществувал. (92/стр. 16)
Кажете ми, как се движи светлината: с два, с четири крака или с криле? Въпреки това, от светлината излизат всички същества, които пътуват из цялото пространство. Всеки светлинен лъч е живо същество, което се простира от слънцето до крайния предел на земята. Щом стигне до крайния предел, той се свива, прибира се. След него излиза втори лъч. (5/стр. 117)
Бог е истинската светлина, няма какво да виждаме. Видимото не може да се види. Светлината не може да се види. Тя разкрива нещата, прави ги видими, но тя самата не може да се види. (5/стр. 117)
Нас ни трябва вътрешна светлина. Отвън имаме достатъчно светлина. Божествената светлина трябва да проникне вътре в душите ни, след [туй] свободата трябва да проникне в нас, да имаме възможност всичко онова, което ние желаем да постигнем. (27/стр. 272)
Светия
Светията работи за цялото човечество и трудът му се благославя.
Светията трябва да има следните три неща: тяло, което да не се разрушава при никакви условия; сърце, което да не се поддава на никакви изкушения; ум, който да не се поддава на никакви заблуждения. (22/стр. 128)
Светията е изразител на великата истина. (22/стр. 128)
Моето определение е за мене, на никого не го налагам. Аз съм готов да заема мястото на светията, за когото давам определение; в никой случай не желая да бъда на мястото на някой светия от църквата. (22/стр. 128)
Кой човек наричаме „светия“? Светия е онзи, който свети на забъркалите пътя си и ги учи да живеят правилно. Той не се е родил светия. Дълго време се е учил той, докато стане светия. Като всички ученици, и той е започнал от буквата „а“, но е учил с любов. (20/стр. 34)
Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост. (76/стр. 194)
Свещеното
Свещеното дава право да проникваш във вътрешни неща.
Не е позволено да се говори за свещени работи. (1/стр. 51)
Любовта е нещо Свещено. (1/стр. 289)
Целият живот е една Свещена Книга, която е разгъната пред нас. Няма по-свещена книга за мене, в научно отношение, от Книгата на Живота. (1/стр. 301)
Аз говоря за една любов, която носи онзи свещения пламък на живота. (71/стр. 28)
Аз говоря за една любов, която носи свещената светлина на живота. (71/стр. 28)
Любовта трябва да прояви своя свещен пламък. (71/стр. 30)
Пламенно сърце трябва да има човек. Този свещен пламък, той е едно отражение на човешката душа, на Божествения образ. Душата е огнището, а животът е горивото, който на това огнище се проявява. (71/стр. 30)
Знайте, че в отношенията на хората има нещо Божествено. Тъй щото, натъкнете ли се на Божественото, застанете пред него със свещен трепет, както жадният – пред водата, и благодарете, че ви се е отдал случай да го изучавате. (20/стр. 506)
В окултната наука няма лесни пътища. Там има само един път – той е свещеният път на Абсолютната Истина. (11/стр. 291)
Когато хората постигнат Свещения Огън, злото няма да може да се храни с тях.
Значи силата на всички неща не се състои в голямото, в грандиозното, но в малкото, едва уловимото начало в тях. Това малко начало аз наричам „свещен огън“. (44/стр. 179)
Само свещеният огън е в сила да реализира копнежите на човешката душа и на човешкия дух. (44/стр. 180)
Този свещен огън е огънят на Любовта. (44/стр. 180)
Мнозина мислят, че всеки огън, на който се натъкват, е свещен. Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без да причинява рани. Който минава през този огън, той се пречиства и започва да свети. Всеки друг огън дръжте далеч от себе си. Ако искате да светнете, не търсете огън, който изгаря. (44/стр. 390)
Искам сега във вас свещеният огън да гори в сърцата ви, свещената светлина да блика в ума ви и свещената любов да извира, и свещената мъдрост – във вашия дух. Сами да бъдете носители на Божията истина, която ще ви направи свободни. (71/стр. 37)
Ако в трудни моменти на живота си не можете да намерите първата клечка кибрит – Божественото, и да я запалите на огнището, вие сте изгубени. Огнището представя човешкото сърце, на което огънят трябва постоянно да гори, без да загасва. Загасне ли огънят в огнището, вие сте изгубени. Тогава трябва да дойде някой отвън, да запали огъня ви, да ви спаси. Огънят на огнището и свещта на светилника трябва постоянно да горят. (20/стр. 509)
Свобода
Свободният човек издържа на всички изпитания.
Бог се проявява само при свободните хора. Той ще дойде с Духа си, и когато ви намери свободни, ще почне да действа. (1/стр. 194)
Трябва да се развържете! (1/стр. 85)
Дайте Свобода на всички, така както Бог ви е направил свободни. (1/стр. 253)
Свободата не се постига в един ден, нито в един живот – хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен. (3/стр. 469)
Свободата се придобива чрез истината, чрез разумно прилагане на Божиите закони. (64/стр. 17)
Свободата не може да дойде извън Божественото. (71/стр. 26)
Там, дето е Бог, там е свободата. (71/стр. 27)
Там, дето е Духът Божи, там е свободата. (71/стр. 27)
Свободен човек е онзи, който се движи с бързината на светлината. (64/стр. 141)
То е учението на Христа, което проповядвам – да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде. (90/стр. 54)
А под думата „свобода“ се разбира Божествена хармония в нашите мисли и желания, да се уреди всичко в света, т.е. всеки да бъде на своето място; всеки да използва условията, които се крият в неговия мозък, в неговото сърце. (36/стр. 342)
Който се движи само около един център, т.е. около Бога, той е свободен. (100/стр. 235)
Радвайте се, докато Бог ви държи в Ръката си. (100/стр. 237)
Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето ръководно начало. (100/стр. 237)
Колкото по-широко съзнание има, толкова по-голяма е неговата свобода. Свободният върви по пътя на най-малките съпротивления. (100/стр. 237)
Човек е свободен дотолкова, доколкото има съзнание за свободата си. Вън от съзнанието никаква свобода не съществува. (100/стр. 240)
Само онзи може да говори за свобода, който е скъсал веригите на смъртта. (80/стр. 60)
...Бог се проявява само при свободните хора. (1/стр. 194)
Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога. Някой казва: „Човек има свободна воля“. Само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее; който служи на Бога и разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля. (90/стр. 65)
Сгъстяване на времето
Време е вече хората да излязат от стария живот. Обаче, докато се приготвят новите условия на живота, хората ще се намерят пред кръстопът, пред дилема. Като знаят това, Учителите на човечеството предупреждават хората, а специално своите ученици, да бързат. Времето е скъпо, денят е равен на век. (57/стр. 235)
Ти няма да туряш в ума си мисълта, дали това нещо ще бъде сега, или след един милион години, защото един милион години може да се съберат в една минута и една минута може да се разтегли в един милион години. (87/стр. 58)
Сетива
Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива.
Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити. У някои хора се развива, или е развито вече шестото сетиво. В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем. Значи, дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. (3/стр. 229)
Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. (3/стр. 231)
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с помощта на рентгенов апарат. (3/стр. 232)
Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. (3/стр. 233)
Сила
Силен е само онзи човек, който има дълбоко убеждение за нещата, има преживян опит... (36/стр. 327)
Силният човек сам се товари и сам се разтоварва. (92/стр. 11)
Който прилага закона на Любовта, той е силен човек. (91/стр. 27)
Скритостта
Скрийте своята красота вътре, не парадирайте с нея отвън. Не разправяйте колко сте добри, великодушни, готови за благотворителни дела, и че по 3 пъти на ден се молите, за да не станете посмешище на света. (90/стр. 53)
…Човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание. Важното е с нищо да не изпъква. Направеното добро да се скрие, да не се натрапва. (33/стр. 102)
Скръб
Управлявайте вашите кораби с Любов.
Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. (68/стр. 309)
Скръбта има отношение към сърцето и към чувствата. (100/стр. 236)
Щом чувства, човек скърби. Започне ли да мисли, той престава да скърби. (100/стр. 236, 237)
Коя мисъл разпръсва скръбта? Правата мисъл. (100/стр. 237)
Всяка крива, изопачена мисъл може да усили скръбта, но не и да я премахне. (100/стр. 237)
…Правите, естествените мисли премахват всички препятствия, всички скърби от човешкия живот. (100/стр. 237)
Не допущайте в себе си никаква скръб, усещайте я тъй, както параходът усеща вълните, които се блъскат върху бордовете му, само външно, а вътрешно бъдете тихи и спокойни. Управлявайте вашите кораби с Любов. (4/стр. 238)
Слово
Словото може да устрои живота, защото Бог работи чрез закона на Словото.
Словото представлява съществена храна, която е необходима за човека. (1/стр. 78)
Оградете се със Словото Божие. (1/стр. 82)
Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна. (44/стр. 68)
Сложи Словото Божие в душата си, както хлябът слагаш в устата си, и повече не питай. То само ще свърши своята работа. (44/стр. 68, 69)
Една дума може да убие човека, може и да го възкреси. (49/стр. 68, 69)
Всяка една Божествена дума трябва да влезе в съзнанието ви. (70/стр. 59)
Човек навсякъде трябва да вижда разумното Слово. (66/стр. 121)
Какво трябва да подразбираме под думата „Слово“? Онзи разумен Божествен акт, изявен чрез известни вибрации, които можем да възприемем. Значи, когато нещата станат видими, осезаеми, достъпни за човешкия ум – нещо, което е сформирано, понятно за нас, това наричаме Слово. (89/стр. 10)
Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. (79/стр. 84)
Всяка дума крие в себе си известна сила, особено, когато се произнася правилно. (79/стр. 91)
Всяка дума е мощна, когато се приложи навреме и намясто. (79/стр. 91)
Човек е отговорен за всяка своя дума... (91/стр. 17)
Служене
Смисълът на живота се състои в служенето на Бога.
Вие трябва да служите на Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си Душа и с всичкия си Дух по Любов. (1/стр. 221)
Когато Христос ви даде всичко, вие трябва да бъдете най-добрият слуга. (1/стр. 332)
Ще слугувам и ще бъда Свободен! (1/стр. 332)
Смисълът на живота се състои в служенето на Бога. (44/стр. 225)
Важно е човек, като слуга, като Божий служител, да свърши добре своята работа. Изкуство е да знае човек как да служи и как да обича. (51/стр. 50)
Ето как трябва да служите. Светията ще свети. Слугата ще служи. Братът ще донесе хляб. Ученикът ще остави една книга. (65/стр. 295)
Щом искаш да служиш на Бога, всичко ще дадеш за Него. (61/стр. 137)
Какво се разбира под понятието „слуга“? В Писанието най-почетно място се дава на слугата. Когато Бог изпрати Своя възлюбен Син на земята, даде Му почетната служба слуга на човечеството. За тази служба, именно, Христос мина през такива страдания, каквито никой досега не е минавал. (85/стр. 346)
Опитайте се, имате ли вие желанието да служите на Бога? (27/стр. 269)
Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, а не комуто слугуват. (98/стр. 12)
Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна. Господ ще тури на практика новото учение на слугуване. (98/стр. 12)
Служенето подразбира акт, който произлиза от Любов. (91/стр. 27)
Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотричане. (80/стр. 67)
Случайност
Човек се изпитва чрез закона на случайността. (44/стр. 376)
Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. (44/стр. 377)
Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. (44/стр. 387)
Следователно всички търсете изключението на Любовта. То носи великото, мощното в живота. И десет, и сто години можете да чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години. За това изключение, именно, се говори в Писанието. То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисящи4 родове и за тисящи векове. Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години. (44/стр. 388)
Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта. Кои разбраха и видяха това изключение? – Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. (44/стр. 389)
Смърт
При Любовта и смъртта отстъпва.
Само Великите Души умират съзнателно. (1/стр. 320)
У вас трябва да умре всичко онова, което причинява смърт. (1/стр. 10)
...Ти не можеш да разбереш защо умираш, докато не разбереш защо живееш. (1/стр. 320)
Защо трябва да умира човек? За да се избави от едно заблуждение. (1/стр. 53)
Човек трябва да се освободи от смъртта, да не става нужда да умира. Той трябва да се обедини, да стане едно с Бога. (1/стр. 110)
...Смъртта трябва да ни намери с Вяра и Любов в Бога. (1/стр. 269)
Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на първия принцип: само Господ е в сила да ви избави от смъртта. (35/стр. 53)
Царството Божие изключва смъртта. (1/стр. 400)
Един е животът, и той не може да умира, нито да се ражда. Ако излея водата от своята кана, тя умира ли? Каната никога не е била жива и не може да умре. (35/стр. 102)
Хората умират, за да се освободят от старите си глави, сърца и тела и да ги заместят с нови. Само новите глави могат да разберат, възприемат и приложат новите идеи. (51/стр. 60)
Който умира в любовта, той само се видоизменя, но не умира. (64/стр. 30)
Не се страхувайте от смъртта. Който греши и не търси Бога, само той умира; който изпълнява Божията воля, той не умира. (79/стр. 90)
Някой казва: „Да умра, да се отърва“. Няма отърваване. Ако ти умреш, без да ти дадат нова дреха, ти ще бъдеш гол. (27/стр. 267, 268)
Заминаването на човешката душа за онзи свят наричат смърт; обаче, в абсолютния смисъл на думата, смърт не съществува. (80/стр. 56)
Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка. (80/стр. 56)
Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт. (80/стр. 56)
Не може ли да направи тази жертва, човек е осъден на смърт, не физическа, но духовна. Духовната смърт подразбира изгубване на Любовта. (91/стр. 22)
Смях и усмивка
...Когато човек се смее, благословението иде. (1/стр. 316)
Когато човек се усмихне, трябва да почувства от дълбините на душата си, че Бог присъства в този момент. (68/стр. 152)
Смирение
Христос говори за нищите, в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия. (3/стр. 476)
Учете се на отстъпки по закона на Любовта. Това е едно от правилата на ученика – да отстъпва в името на Любовта. Когато той отваря пътя на другите, и на него ще отворят. (8/стр. 78)
Един окултен ученик не трябва да бъде превзет. Той трябва да бъде много скромен в душата си. Да бъде като една дълбока, тиха вода. (9/стр. 83)
Смирение се иска от човека да не изисква повече от това, което може да направи от себе си, или от своя ближен. (21/стр. 409)
Когато отиваш за другия свят, ти трябва да станеш толкоз малък, че да не те видят. Щом те видят и искаш да минеш, не се позволява. Ще те спрат. (28/стр. 358)
Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери… (13/стр. 39)
Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон. (13/стр. 39)
Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух. (48/стр. 320)
Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. (79/стр. 126)
Смирение е нужно на човека да знае, коя работа е за него и коя не е. (79/стр. 126)
Когато се смирите в себе си, Бог ще ви възвиси. Понеже вие искате да се възвисите, тогава Бог оставя нещата на вашата сила. Смалете се пред Бога, Той ще ви въздигне да ви покаже Силата Си. (27/стр. 276)
При смаляването човешката душа прониква в дълбоките тайни на природата. (80/стр. 61)
Смалява се смиреният и кроткият, а не гордият. Затова Христос казва: „По-лесно може камила да мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие“. Този стих има отношение към жертвата. Само онзи може да влезе в Царството Божие, който е готов да се отрече от себе си и се самопожертва. (80/стр. 61)
Да любиш Господа, това значи, да се смириш; да любиш ближния си, това значи, да се разшириш. (80/стр. 61)
Честният, добрият, интелигентният създава в себе си условия за придобиване на смирението. (61/стр. 143)