Вглъбяване
Вглъбяване
Вглъбяването те прави неуязвим.
Желая ви, да се вглъбите в себе си, да се обърнете към Бога, Който е във вас, да Го разберете и познаете. (79/стр. 146)
Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила. (76/стр. 109)
Вглъбете се в себе си, за да развивате своите скрити чувства и способности, да повярвате в могъществото на своята душа. (76/стр. 109)
Колкото и да се говори на хората за духовния свят, те ще го разберат, когато се вглъбят в себе си. (80/стр. 131)
Да се вглъбиш, т.е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния, или да излезеш от дома си и да отидеш сред природата. Под „себе си“ разбираме Божественото начало в човека. (80/стр. 131)
Всеки да се вглъби в себе си и да размишлява съвсем просто, без да чака нещо да му кажат. (30/стр. 83)
Когато иска да разреши един въпрос, човек трябва да се вглъби в себе си и да каже: „Искам да видя, какво е писано в моята душа, да разбера как мисля по тоя въпрос“. (5/стр. 115)
Вглъбете се в себе си, ако искате да намерите живота. (11/стр. 52)
Вдъхновение
Вдъхновението е Път към Възвишената енергия.
Човек е вдъхновен тогава, когато има едно същество, което го люби, което се интересува от него. Няма ли някой да го обича, той изгубва вдъхновението си. (66/стр. 71)
Това същество, което ви обича, може да бъде на физическия свят, може да бъде в духовния свят, и най-после, може да бъде в Божествения свят. Ако това същество престане да ви обича, вие ще изпитате в душата си небивали страдания. (66/стр. 71)
Та, когато Невидимият свят хлопа на сърцата на хората, той има предвид да събуди техните сърца, за да започнат умовете им да работят и волята им да се приложи в живота. По този начин те ще влязат във връзка с онези същества, които ги любят. (66/стр. 71)
Да видиш лицето на Бога, това значи, да придобиеш вдъхновение за цял живот и всичко да се осмисли пред тебе. (92/стр. 21)
Вечност
Красиво е да знаеш, че Вечността се намира вътре в тебе.
Христос говори за вечния живот. С това Той изключва смъртта. Вечния живот подразбира познаване на Бога и на Христа. (80/стр. 58)
И тъй, красивото, великото в живота на всеки човек се заключава в благодарността му към Бога за онова, което му е дадено. Това, което Бог е дал на човека, е временно, само за даден случай, за даден момент. То никога няма да се повтори. Във вечността нещата не се повтарят. Като знае това, човек сам трябва да оцени онова, което Бог му е дал. (44/стр. 309)
Виделина означава да виждаш чрез светлината
Мислите ли, че онзи първи лъч, който е проникнал сутринта при изгрева на вашето слънце, не достига до вашето око и не носи всичко в себе си? – Носи. Той е първият поздрав, казва: „Аз съм светлина“. И който ходи във виделина, няма да се спъва. А виделината е като един резултат, едно изявление на Божествената Любов. Любовта е едно изявление на Бога и само чрез Любовта ние можем да Го познаем. (12/стр. 190)
Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно… (36/стр. 338)
Виделината е един вътрешен процес. Тя е един елемент, който може да се опита всякога. (36/стр. 339)
Виделината е най-реалното нещо в света. Тя е хиляди пъти по-реална от този свят: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят и съществува във вид на съвременния етер; тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства. (36/стр. 339)
Виделината именно прояснява. (36/стр. 339)
Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее. (36/стр. 339)
Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. (36/стр. 339)
Човек, който живее във виделината, е като плодно дърво, което расте на плодородна почва; в него всички плодове узряват. (36/стр. 339)
Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент. (36/стр. 342)
Когато се оплакваме, че в нашия живот има страдания, виделината казва: „Внимавайте, аз ще създам у вас необходимото“. Но тя не търпи съмнение, малодушие, безверие – това са отрицателни качества. (36/стр. 342)
Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. (36/стр. 342)
Съвременните окултисти казват, че който има тази виделина, той има магнетизъм. Такъв човек е мек, отстъпчив, у него има Любов, и той скоро прощава. (36/стр. 345)
Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си. (36/стр. 349)
Тази виделина е разумна, и всички стари мистици, които имат тази виделина, виждат необятен свят, пълен с най-хубавите цветове, с които се пълни тяхната душа. Когато сте разположени, имате тази виделина. Само че не можете да я задържите задълго. (36/стр. 351)
Висок идеал
Истинската храна за ученика е високият идеал.
Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен! Вложете този идеал и вижте как вашият живот ще се измени. (46/стр. 18)
В какво се заключава високият идеал? В правилното отношение на човека към Бога... (61/стр. 136)
Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе, или своя висок идеал, това значи, да се облагородиш, да станеш разумен. (55/стр. 42)
При онзи ученик, на когото душата трепти, който всеки ден мисли за своя Учител – при него ще дойде Учителят. А онзи ученик, който мисли за това-онова – Учителят ще мине покрай къщата му и ще каже: „Тук седи един от забравените ученици“ – и ще си замине. А щом мине покрай дома на първия, ще каже: „Тук седи един от учениците, когото трябва да посетя тази вечер“. Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва да имате. (46/стр. 18)
Питате: „Само с идеи ли живеят хората?“. Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят. (35/стр. 185)
Когато у вас се заражда известна хармония, също трябва да се яви една пъпчица, една точица; вие виждате вашите идеали в центъра и казвате, че сега животът има смисъл. Казвам: Сега вашият живот е станал бременен с една идея. (35/стр. 185)
И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! (58/стр. 221)
Влиянията
Любовта побеждава всички влияния.
Всички противоречия, които произлизат в нас, спъват нас самите – съмнението, омразата, всички противоречиви чувства спъват първо нас самите, а после, всички онези, които могат да се заразят от тези чувства. Те са като пожар, който може да обхване всичко. Отрицателните енергии се предават и положителните енергии на злото също се предават. (6/стр. 162)
Индусите, които са изучавали тези закони, те като вземат основния тон на змиите – и змията играе. И ти можеш да свириш на змията, но змията не играе. Тези индуси имат свои свирки и отиват при морето. Те са изучавали основните тонове на акулите. Те свирят, и акулите не ядат тези хора, които търсят бисерите в морското дъно. Но като престане индусът да свири, акулите нападат хората. То е цяла наука. (48/стр. 216)
Внимателност
Вниманието подразбира пробуждане.
Колкото по-добродетелен и учен става човек, толкова е по-внимателен към хората. (75/стр. 375)
Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина: говоря винаги това, което е вярно. (90/стр. 91)
Ние трябва да сме внимателни, и както виждате, аз спрямо вашите сърца съм внимателен, никога не съм казал това, което не е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е истина, може да го проверите. Ако нямате резултат, аз ще се спретна заедно с вас. (90/стр. 91)
Без внимание човек не може да направи никаква връзка. При това връзките, които човек прави в живота си, зависят от неговото внимание. (44/стр. 305)
...Най-хубавото, най-красивото нещо в живота е вниманието. (44/стр. 305)
Внимавайте как слушате и какво слушате! (44/стр. 305, 306)
За всеки ден си поставяйте задача, да гледате хубавото и да слушате Словото Божие, което отвътре ви говори. Дойдете ли до нещо отрицателно, сложете го далеч от себе си и дайте внимание само на хубавото, на красивото в света. (44/стр. 306)
Ако разбираш човека, два момента има: ще му говориш, някой път на човека, и няма да му говориш. Ако разбираш човека, някой път ще го пипаш, някой път няма да го пипаш. Нямаш право да го пипаш. Няма да го пипаш, понеже е с охлузена кожа. Всяко пипане ще причини болка. (27/стр. 262)
Духовното тяло не обича да го пипат. (27/стр. 262)
Постижението зависи от Бога, а непостижението зависи от нас. Значи, ако ние сме внимателни на Онзи Божествен импулс, онова, което Бог иска, ние ще го постигнем. Но ако сме внимателни на онова, което ние мислим, няма да го постигнем. (27/стр. 273)
Ученикът трябва да бъде крайно внимателен и търпелив. (18/стр. 483)
Внушение
Абсолютното убеждение е най-важно за ученика. То се справя с всички внушения на злото.
Старостта иде по причина на внушението. (1/стр. 150)
Пазете се от отрицателните внушения на хората. Някой ви казва, че в скоро време ще се разболеете. Ако сте слаб по дух, вие възприемате това внушение и наистина заболявате. Ако сте силен, отхвърляте внушението и казвате: „Аз съм здрав човек, живея разумно и не се поддавам на чужди внушения“. (100/стр. 236)
Следователно в ръцете си трябва винаги да имате една топлинка. Ако я нямате в ръцете си, ще си създадете мисълта да придобиете тази топлинка (6/стр. 168, 169)
Едно същество, на което Бог преподава, в дъното на ада не може да иде… (68/стр. 424)
Чуждата мисъл може да те обсади отвсякъде и да ти говори: „От теб човек няма да стане!“. Ти, като един дълбок извор, трябва да кажеш: „В Името Божие всички тия турени граници да си идат по местата!“. (68/стр. 424)
Много от учениците на запад си служат с хипнотизъм, с внушение, като поддържат, че човек трябва да има силна воля, за да си служи с тези опити. Обаче, силната воля изисква разумност. Без разумност волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човека. Вследствие на такава силна воля се явяват ред отрицателни резултати. (57/стр. 231)
Водата
Водата е сърцето на Земята.
Водата е носителка, добър проводника на здравето. (1/стр. 6)
Майката е водата, в която детето живее и се ражда. (1/стр. 7)
...Няма да ви разправям каква е водата, но ще ви кажа: „Пийте от моята вода!“. (1/стр. 8)
Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава. С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване. Тези условия се крият в Божествения живот. (44/стр. 391)
Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания. (44/стр. 391)
Казвате: „Ще ни приеме ли Господ?“. За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. (44/стр. 391)
Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят“. (44/стр. 392)
Господ е във водата. Ако знаеш езика на водата, Господ ще ти говори. „Че как, може ли водата да говори?“ Говори, отлично говори. (52/стр. 357)
Сега ще направя сравнение между водата и вечния живот. Водата представя живота. Затова, именно, мнозина казват: „Животът е велик извор“. (57/стр. 230)
Връзката с Бога трябва да бъде непреривна. Не е достатъчно човек само веднъж да повярва, или само веднъж да пие вода от Великия Извор на живота. Той трябва непреривно да черпи вода от Него, да се освежава. Ето, и Бог постоянно работи. Той никога не спи. В този смисъл, и ние трябва постоянно да работим, да бодърстваме. (57/стр. 230)
Водата представя Божествения принцип, който влиза в човека и утолява жаждата му. Щом жаждата му се уталожи, той се успокоява. Следователно, успокоите ли се, вие трябва да благодарите на Божественото благо – водата, с което показвате, че сте приели, разбрали и оценили любовта. (20/стр. 505)
Достатъчно е човек да отвори сърцето си за Божествените чувства и ума си – за Божествените мисли, за да постигне, каквото желае … става извор, от който започва да тече чиста планинска вода. Колко вода ще извира от него? – Колкото е вложено. (21/стр. 187)
Вижте какво прави изворът и постъпвайте като него! Изворът, който хиляди години тече в планината, скърби ли, ако никой не го посети? (…) Той се радва, че върши някаква работа и от никого нищо не иска. (44/стр. 30)
Силата на любовта е в самия човек. Сам за себе си, той е извор. (57/стр. 223)
Един жив извор трябва да има вътре във вас. (60/стр. 137)
Любовта, която иде от великия Извор на живота, е чиста, здрава, пълна с енергия. (32/стр. 10)
Има смисъл човек да се жертва, но само тогава, когато е извор, голяма река, море или океан, че и той сам да се ползва от благата си, и ближните му да се ползват от него… (20/стр. 35)
За Божествените неща, обаче, е нужна чиста, кристална вода. Който иска да влезе в Божествения свят, изворите на неговия живот трябва да бъдат чисти. Това е закон, валиден и за природата. (81/стр. 45)
Извор е любовта, тя не може да се подпушва. (104/стр. 126)
Воля
Диамантената Воля е разрешение на всички въпроси.
Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. (2/стр. 152)
На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това. Магическата пръчица – това е разумната воля на човека. (8/стр. 78)
Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото! Мощна е и човешката мисъл! Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата ѝ. Затова е нужна воля. (8/стр. 79)
Съвременният човек страда от безволие, а човек без воля не е човек. (35/стр. 201)
Божествената воля трябва да го направлява в тази посока, че да се прояви разумно. (35/стр. 206)
В Писанието се казва: „Вярвай, надявай се и люби“, а това значи – имай воля. (35/стр. 207)
Дето има любов, там може да има воля; дето няма любов, никаква воля не може да има. (21/стр. 167)
Дето е безлюбието, там се проявява своеволие, а не воля. Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът. Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда. Това не е воля, но своеволие, а своеволието показва, че животът е неразбран. (21/стр. 167)
Положителната, истинската воля преди всичко включва в себе си разумността. Ние говорим за разумната, творческа воля, а не за онази, която руши и унищожава нещата. (21/стр. 168)
С отказването да изпълните каквато и да е добра мисъл, вие всякога се понижавате. Средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на съдбата, т.е. на външните условия. Тия условия идват по единствената причина, че ние не слушаме разумното сърце. (46/стр. 368)
Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот. (47/стр. 360)
Който иска да усили волята си, трябва да диша бавно. Силната воля е в състояние да регулира дишането, да го направи нормално. (51/стр. 79)
Волята се калява при съпротивления. Ако няма с какво да се бори, ако няма какво да преодолява, човек не може да кали волята си. Без мъчнотии и противодействия волята на човека отслабва. (51/стр. 79)
Волевият човек не е груб. (51/стр. 79)
Връзки
Задачата на човека е да развързва неправилните връзки, да се освобождава от ограниченията и да прави съзнателни, разумни връзки.
…Не всяка връзка ограничава човека. Има връзки, които го ограничават; има връзки, които го освобождават, дават му възможност да хвърчи… (100/стр. 235)
Сегашните хора се страхуват от връзки, не искат да изгубят свободата си. (100/стр. 235)
Следователно, разумните връзки, направени от природата, не ограничават човека. Неразумните връзки, обаче, го ограничават. Пазете се от такива връзки. (100/стр. 236)
Съзнателни и естествени връзки са тези на ученика с неговите учители. Той прави връзки, защото има желание да учи. (100/стр. 237)
Желанието на човека да придобива знания е естествено. Колкото по-силно е желанието му да учи, толкова по-правилни ще бъдат връзките му с неговите учители. (100/стр. 237)
Ако двама души се съединят в името на любовта, всяко тяхно начинание ще даде добър плод. Защо? Защото Бог ще бъде между тях. Каквото пожелае този човек, той всичко ще направи, защото в неговото желание седи на първо място волята Божия. Такъв човек нито се заблуждава, нито се съблазнява. (104/стр. 125)
Под „влюбване“ трябва да се разбира съединение на две души в името на Бога. При такова влюбване на хората се създават хармонични отношения. (104/стр. 125)
Възвишените същества
Помнете, че каквото правите, вие сте под наблюдение на разумни същества. Те следят всяка ваша постъпка и ви плащат заслужено. (92/стр. 22)
Когато не можеш сам да придобиеш нещо, моли се да дойдат светли същества от невидимия свят да ти помогнат. Добре е да дойде при човека някоя гениална душа, която да му помогне в постигане на великото знание. Това означава стихът: „И ще изпратя Духа си“. (18/стр. 512)
Най-първо, вие ще трябва да се запознаете с вашия ръководител, защото всички вие имате ръководители, които сега присъстват. На тези ръководители вие трябва да бъдете послушни, както ученикът е послушен на учителя. И ако от сега нататък някой не слуша своя ръководител, той не ще може да присъства на Господнето събрание, защото тия духове ще бъдат всякога с вас и през всичките страдания на света вие трябва да слушате техния глас, който е глас на любов. (56/стр. 327)
Човек трябва да познава и учителя си, и господаря си. Във всеки човек има Господ. (35/стр. 246)
Ако имате приятел от Божествения свят, той може да бъде невидим, но съзнанието му всякога ви придружава, всякога върви с вас. При това положение човек всякога е спокоен, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щом обича нещо, то не се губи, независимо от това, дали го вижда, или не. (64/стр. 35)
Възлюби!
Да възлюбиш, това означава да започне да действа незримата ръка на Бога.
„Да възлюбиш Господа!“ Защо трябва да възлюбиш Господа? Защото Той е Баща на всички хора. (32/стр. 5)
„Да възлюбиш Господа!“ – това значи: да възлюбиш голямото в малкото. Да възлюбиш ближния си – това значи да възлюбиш малкото в голямото. (32/стр. 6)
Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване. (62/стр. 277)
Сега, в първата заповед – „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“, Христос дава правила и методи, които ние разбираме. Сърцето, това е съзнателният живот. Умът, това е самосъзнателният живот. Душата, това е подсъзнателният живот, а силата на духа, това е свръхсъзнателният живот. (62/стр. 279)
Възпитание
Само Любовта тъче златните нишки на възпитанието.
Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш основния тон на неговия живот и да започнеш да произнасяш неговия тон. (48/стр. 216)
Като дойде този човек, ти трябва да го изследваш, трябва да изучаваш езика му и да му говориш. Ако не му говориш на неговия тон, не можеш да му повлияеш. И силата на влиянието зависи от основния тон, който можеш да вземеш, на неговото естество. (48/стр. 216)
Този човек, който се инати, липсва му нещо. Дайте му това, което му липсва, или най-малкото – предизвикай у него от чисто научно гледище един нов интерес. (48/стр. 216, 217)
Ти можеш да предизвикаш такъв нов интерес. Човек, за да възпитава хората, трябва да бъде градинар – трябва да знаеш как да отбиеш теченията на човешката кръв и да поливаш човешкия мозък. (48/стр. 217)
При новото възпитание ще приложите Христовото учение. (68/стр. 60)
Аз не вярвам в никакво възпитание, т.е. в дресирането, а вярвам, че всички хора имат условия да станат добри, стига да искат. Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат други условия. Това е възпитание. (35/стр. 280)
Като казвам, че не вярвам в никакво възпитание, не взимайте това в крив смисъл. Аз не вярвам в онова криво, външно възпитание, което хората дават на своите деца, но вярвам в истинското възпитание, което дават двата велики закона в света. (35/стр. 280)
Въздържание
Въздържанието е източникът на живота.
Дойде една лоша дума, спрете я във въздуха. (27/стр. 261)
Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения; който може да въздържа ръката си от удряне; който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. (8/стр. 78)
Разумният свят възнаграждава щедро всеки, който е придобил въздържанието. За въздържанието, именно, се говори в Писанието като един от плодовете на Духа. Въздържание от Любов, а не от страх пред закона. Желая ви да бъдете въздържани и търпеливи не от страх и от срам, но от любов и съзнание. (8/стр. 78)
Да се заречем през цяла една година да не одумваме. Направете си тефтер и кажете: „Днес, слава Богу, за никого не съм говорил“, турете бележка 7; щом говорите, турете единица и дръжте през цялата година сметка, колко седмици и колко единици ще си турите, доколко сте успели да се сдържате. (53/стр. 457)
Всеки трябва да си има по един калпак, че когато духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Наличието на такъв калпак подразбира, че човек умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. (68/стр. 52)
Гладът носи смърт, но ако правилно се използва, той е динамическа сила, която продължава живота на човека. (57/стр. 221)
Който може да гладува и знае, как да гладува, той продължава живота си. (57/стр. 221)
Всички добри, разумни и велики хора в света са гладували, но глупавите, неразумните хора никога не са гладували. Като говоря за глада, аз имам предвид доброволно, съзнателно приетия глад. (57/стр. 221)
Който казва, че е гладувал много, той трябва да е разумен, добър човек. (57/стр. 221)
Мнозина постят, измъчват тялото си, без да разбират смисъла на поста. Човек трябва да пости съзнателно. Когато забележи в себе си някоя отрицателна черта, отрицателна мисъл или отрицателно чувство, той може да пости 2 или 3 дни, с цел да се освободи от отрицателното в себе си. Обаче той трябва да избере съответно време за пост. Ако не попадне на това време, той ще изгуби и онова, което е придобил. (18/стр. 510)
В Божествения свят няма пост. На физическия свят, обаче, пост съществува. Ако постиш на земята, светия ще станеш; ако постиш на небето, грешник ще станеш. Значи, на небето законът е обратен. (22/стр. 34)
За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усети глад и желание да яде. (79/стр. 122)
Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко дена, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. (79/стр. 122)
Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. (36/стр. 333)
Аз пост разбирам в друго отношение – всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло. (36/стр. 333)
Един ирландски герой пости 80 дена и даде свобода на Ирландия. Това като влезе в другия свят, англичаните казаха: „Даваме ви свобода!“. (48/стр. 121, 122)
Възкресение
Когато Духът се роди, това е възкресението на човека.
Като дойде Христос, с кое тяло ще ни възкреси? (1/стр. 9)
Истинският идеал за човека е Възкресението. (1/стр. 110)
Идването на Любовта подразбира възкресение на душата. (72/стр. 55)
Който придобие Любовта, той възкръсва; който изгуби Любовта, той умира. (72/стр. 55)
Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата си, които Бог е вложил във вас, и вие ще възкръснете. (79/стр. 175)
Възлизане към Бога
Животът на всеки човек е възлизане към Бога. Целият път до този връх е зает от хора, бедни и богати, учени и прости, които имат същата цел, да стигнат върха. Пренебрегнете ли един от тия ваши спътници, ще ви върнат назад, да изправите погрешката си. (92/стр. 22)
Възраждане
Докато Божественото в човека не се е пробудило, той мисли, чувства и действа по човешки, по обикновен начин; пробуди ли се Божественото, той започва вече да живее по Божествен начин – всичко в него се изменя, преобразява. Това състояние се нарича възраждане, идване на Божествения Дух в човека, който извира, тече по определени закони, както тече и водата в Природата. Мнозина искат и очакват да дойде Духът в тях по механически начин – отвън, което е невъзможно. И като не успяват по този начин, те са готови да се обезсърчат, да критикуват и т.н. Казано е обаче: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани!“. Това означава: не изгасвайте Духа, Който ви ръководи, Който ви учи! (66/стр. 119, 120)
Въпроси от Учителя
Питам: де е изтокът на вашия живот? (17/стр. 166)
Кой е по-силен: който се топли на огъня, или който кладе огъня? (44/стр. 163)
Имате ли вие характер? (60/стр. 138)
Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? (60/стр. 138)
Имате ли един вътрешен стремеж? (60/стр. 138)
В името на Христа, ви задавам въпроса: по кой начин искате да любите? (60/стр. 138)
Как ще любиш Бога, ако не си възлюбил своя ближен, когото виждаш? (80/стр. 53)
Вяра
Вярата е каналът, по който се изсипва Божествената енергия, която носи живот.
Вяра може да има само чистият, безгрешният човек, само той може да вярва във всичко и да не се съмнява в никого. Това е вяра, а не „вярване“. (35/стр. 98)
Вярата е качество на ангелите. (35/стр. 98)
Моралната сила на ученика, който следва Божественото учение, е в това, че той трябва да има Абсолютна Вяра в Бога. Ние може да не знаем где е Небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва да чувстваме Бога. (46/стр. 368)
Който вярва в Бога, той ще бъде подложен на изпит. Как? Ще му кажат да продаде имането си, да го раздаде на сиромаси и да тръгне да проповядва. (57/стр. 232)
...Вярвайте във Великото, което работи у вас. (64/стр. 22)
Вярвайте в това, което Бог е вложил у вас. То е мощно, то е велико. (64/стр. 22)
За всеки човек, който вярва в своя дух, за всеки човек, който вярва в своята душа, за всеки човек, който вярва в своя ум, в своето сърце, в своята воля, духовният свят, Божественият свят е достъпен за него. (71/стр. 34)
Какво е нужно на съвременните хора, за да не се лъжат? Вяра, опит и виждане. Значи, вярата трябва да мине към опита, опитът – към виждането, а виждането – към разумния живот. (79/стр. 166)
Каква вяра е тази, която не почива на познаване на Бога? За да вярва в Бога, първо човек трябва да Го познава. Не Го ли познава, той не може да вярва в Него. (92/стр. 13)
Това, в което човек вярва, става. (100/стр. 236)
Вяра без Любов е лъжа. (1/стр. 162)
Питам: кое спъва човека? То е Вярата, която няма никаква основа. (1/стр. 52)
Това, в което вярвате, ще стане. (1/стр. 149)
За онзи, който вярва, нещата стават. (1/стр. 288)
Като се говори за Любовта, дохождаме и до други два принципа – Вяра и Надежда, които имат отношение към нея. Тогава казвам: Надеждата оживява, Вярата възкресява, а Любовта съединява. Надеждата има отношение към сърцето, към чувствата, към физическия живот. Имате ли нужда от Надежда, кажете: „Господи, облечи ме в Надежда“. Надеждата не се дава, но се облича… Когато имаш нужда от Вяра, ще кажеш: „Господи, изпълни ме с Вяра“. Вярата не се дава, тя изпълва човека. Когато имаш нужда от Любов, ще кажеш: „Господи, съедини ме с Любовта“. (76/стр. 365)
Развивайте Надеждата, Вярата и Любовта си, за да се закрепите и в трите свята: Надеждата ще свърши всичките ви работи на физическия свят, Вярата – в Умствения и Духовния свят, а Любовта – в Божествения. (76/стр. 365)
Дето е вярата и надеждата, там ще дойде и Любовта. (99/стр. 144)
Какво представляват любовта, вярата и надеждата? Любовта е Бог, вярата – ангелите, а надеждата – цялото човечество. Облечете се с одеждите на Любовта, вярата и надеждата. Само така ще оправите живота си. (80/стр. 63)
За да предаде духа си в Божиите ръце, човек трябва да има устойчива вяра, като диаманта. (91/стр. 24)
Но няма по-благородно нещо от Вярата, Надеждата и Любовта. Когато питат с какво се храня, казвам: „С Вяра, Надежда и Любов“. Това са плодовете на Духа – с тях се храня. (49/стр. 224)
Сега, да вземем думата „вярност“; за да бъде човек верен, трябва да има съзвучие – тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които я обясняват: хубост, невинност, смирение, сладост. (56/стр. 421)
Бъдете верни на малкото, което имате. (1/стр. 221)