Единството с Бога разрушава всички проблеми и грижи
Единството с Бога разрушава всички проблеми и грижи
Разглеждайте живота като нещо Цяло. (1/стр. 46)
Скръбта и радостта съставят едно Цяло. (1/стр. 373)
Когато говорим за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко в себе си. Когато говорим за тази единица разделена, размножена в себе си, разбираме всичките ѝ проявления в света. (35/стр. 116)
Всички хора са частички от Бога, от Неговия велик организъм... (36/стр. 329)
Всичко във вселената ще бъде възможно, но само при едно условие: да знаете, че всички сте души, в които Бог живее. (37/стр. 8)
Само при тази мисъл, Вие ще почувствате в себе си онази дълбока топлина, онази дълбока връзка, която съществува между всички същества. (37/стр. 8,9)
Христос обединява нещата в себе си. (4/стр. 146)
Вие сте жива частица от Бога, една малка монада, в която Божественото трябва да се прояви. (46/стр. 766)
Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Осъзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение – задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила, същевременно, да бъде абсолютно изправна в задълженията си. (64/стр. 145)
Жертвата
Това е скритият смисъл на живота, това е най-точният път към небето.
Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. (79/стр. 124)
Без жертва няма растене. (79/стр. 124)
Понякога ние казваме: „да се самопожертваме“. Това е съвсем друг живот. Да се пожертваме, това значи да се подобрят условията за нашия бъдещ живот. Ако аз се жертвам, без да подобря своето положение, това не е жертва. (86/стр. 26)
Всякога жертвата подразбира нашето духовно повдигане – и по ум, и по сърце, и по душа… Следователно истинската жертва е като един лост, с който се повдигате нагоре. (86/стр. 26, 27)
Всяка жертва, която ние можем да направим, тя принася своя плод. (86/стр. 27)
Като ни обича, Бог постоянно мисли за нас, как да ни помогне, да задоволи нуждите ни. Като знае това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за Бога. (91/стр. 22)
Жена
Жената е основа в света.
Светът не може да съществува без жени. Ако можеше светът без жени, Господ не би ги създал. (35/стр. 201)
Жена, от санскритски „зео“, на български означава „живот“. (35/стр. 206)
Когато я срещнеш, жената трябва да те промени, а не да ти извърти ума. Когато влизаш при нея дори с лоша мисъл, тя трябва да ти превърне ума и да кажеш: „Няма да правя такова нещо“. Това е жена. (49/стр. 226)
Такива жени желая аз – да обърнат умовете на тия твърдоглави българи. Вие, жените, имате ключ за това. (49/стр. 226)
Живот
Животът е подобен на светлината. За да го придобиете, трябва да отворите прозорците си, да влезе в къщата ви. Колкото повече живот искате, толкова по-големи прозорци ще отворите. (64/стр. 16)
За да се прояви животът на човека в своята пълнота, нужни му са светъл ум, благородно сърце и възвишена душа. (64/стр. 16)
Казвам, всичко в нас трябва да оживее. Очите трябва да оживеят, да виждат хубаво. Ушите трябва да оживеят, да слушаме красиво. Носът трябва да оживее. Уханията, които идват от природата, да ги чувстваме, езикът ни трябва да оживее, всичко в нас трябва да оживее. (27/стр. 266, 267)
Заблуждение
Всяко неразрешено нещо е заблуждение.
Какво означава думата заблуждение? Тя означава нещо забулено, закрито, неразрешено. (66/стр. 72)
Някой турил едно було, че не може да вижда, спъва се. Дойда, взема булото, махна го от главата. Той може да кряка, да вряка колкото си иска. Казвам: „Гледай света!“. Казвам: Всичките була и заблуждения трябва да се отмахнат от хората. Най-първо, трябва да се отмахнат от вас. Първото заблуждение е: „Мене никой не ме обича, аз съм самотен“. Самотността е едно качество само на Бога. То не е наше качество. (102/стр. 104)
За добро е
Всичко ще се превърне за добро. (1/стр. 203)
Ето защо, през каквито изпитания и мъчнотии да минавате, знайте, че всичко е за ваше добро. (36/стр. 321)
Как да подобря живота си? – Като считаш, че всичко, което става в света, е за добро. Не гледаш ли по този начин на нещата, ти си слаб човек. (19/стр. 359)
Задачите, за които сме дошли
Като слязохте от горе, какво мислихте? Вие сте мислили нещо. Кой каквото е мислил, да го свърши. (1/стр. 144)
Първата задача на човека е да познае Бога. Няма по-велико нещо от това. Ако някой пита какъв е смисълът на живота, отговарям: Да познаеш Бога. (61/стр. 136)
И тъй, стремете се да изработите в себе си този Велик Закон на Самообладанието. (1/стр. 187)
Научете се да гледате спокойно на всичко. (1/стр. 222)
Владейте своите мисли. Бъдете Господари на своите низши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли! (1/стр. 188)
Човек трябва да вземе голямо участие в промяната на своя свят. (1/стр. 18)
Сега, стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемете най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. (5/стр. 238)
Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот. (79/стр. 114)
Няма по-велико нещо от това да познава човек себе си. (1/стр. 222)
Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони. Важно е да се види какво приложение може да имат тия закони за всеки едного от вас. Когато вършите тази работа, ще ви посетят отгоре по-напреднали ученици, а може да ви посетят и по-напреднали братя. И аз ще присъствам при вас с една лампа. (87/стр. 60)
Здраве
Здравият е всякога весел, бодър, готов за работа.
Здравето е най-голямото Благословение, което Бог ни дава чрез нашия ум, чрез нашето сърце и чрез нашата воля. (1/стр. 211)
Щом си здрав, ти си кандидат за всички блага в живота.(1/стр. 211)
Здравият е свободен човек. Той не се нуждае от външна помощ. Каквото му е нужно, той сам го свършва. (72/стр. 50)
Здравият може да се уподоби на човека, роден от Духа. (72/стр. 50)
Едно от качествата на здравето е веселието. (44/стр. 307)
Придобиване на здравето трябва да бъде идеалът на съвременния човек. (66/стр. 117)
Здрав човек е онзи, между мислите, чувствата и постъпките на когото има непреривна връзка. Те съставят въжето на неговия живот. (61/стр. 138)
Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дела. (79/стр. 114)
Изгрев
Бог Вечно идва в Душата с нов изгрев.
Да посрещнеш изгрева на слънцето, това подразбира да се свържеш съзнателно с него, за да могат неговите сили да потекат през твоя организъм. Свърже ли се човек със слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца, със слънцето на духовния и със слънцето на Божествения свят. (44/стр. 225, 226)
Ако човек не посреща изгрева на физическото слънце, той не може да бъде здрав... Ако човек не посреща изгрева на духовното слънце, връзката между чувствата му ще бъде разкъсана. И най-после, ако човек не посреща изгрева на Божественото слънце, мислите му ще бъдат разпокъсани. (44/стр. 247)
И тъй, ние сме дошли на земята, да научим пътищата на правдата, на истината и на доброто. Затова казвам: търсете пътя на правдата, пътя на истината и пътя на доброто, от които слънцето изгрява. Който върви по тези пътища, слънцето всякога насреща му ще изгрява. Вървете по пътищата, по които слънцето изгрява, ако искате да ходите винаги в светлина. (44/стр. 249)
Излез!
Истинското положение в живота изисква Бог да бъде в човека, а човек — навън. (20/стр. 37)
Любовта не е само да я понасяш, но трябва да вървиш по онзи закон на Любовта и тази Любов да работи вътре в твоята душа. (65/стр. 292)
Тогава за кого човек трябва да живее? Трябва да живее за Бога, за да може и Бог да живее заради тебе. (65/стр. 292)
Когато ти работиш за Бога отвънка, когато ти живееш за Бога отвънка, Бог ще живее вътре в тебе. Той ще работи в тебе. Когато ти Му слугуваш отвънка, Той ще ти слугува отвътре. (65/стр. 292)
Ако ти не си внимателен към Божиите работи, Бог няма да бъде внимателен към твоите работи. (65/стр. 292)
Изповед
Дълбока, коренна изповед означава помитане на всички тези духове и паразити.
Изправите ли се на молитва пред Бога, вие трябва да заемете положението на дете, което е готово да се изповяда, да признае всичките си грехове, без никакво оправдание пред себе си. (91/стр. 13)
От човека се иска да се изповяда. (91/стр. 13)
Може да плачете, може да изливате много сълзи, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Цял живот може да постите, постоянно да се разкайвате, но нямате ли Любов, Царството Божие е далеч от вас. Да се покаеш разбирам да разтвориш сърцето си и да възприемеш Любовта вътре в него, друго покаяние не разбирам. (4/стр. 232)
Интуиция
Интуицията е Божествено чувство.
Следователно всеки от вас ще се стреми да развие в себе си Божественото съзнание, да развие интуицията си и да вижда във всички форми Божествените прояви на Живия Господ на Любовта. (6/стр. 165)
…Съзнанието на човека не е нищо друго, освен неговото ръководно начало. Някои го наричат още интуиция, ангел пазител и др. Който слуша гласа на своята интуиция, работите му се нареждат добре. Престане ли да слуша този глас, всичко на зле върви. (100/стр. 237)
Който е развил търпение, развива и интуицията си. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата. (7/стр. 305)
Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действа изключително според своя разум. (16/стр. 19)
Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т.е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. (16/стр. 19)
Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. (16/стр. 19)
Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. (16/стр. 19)
Когато човек е в съгласие със законите на природата, при всички катастрофи, които предстоят да станат, той ще бъде предупреден. Вътрешно ще му се подшушне да излезе вън, на 10–20 метра далеч от къщата си. Защо и за какво трябва да излезе вън от къщата си, нито ще му се каже, нито трябва да пита. Той трябва да излезе вън и да стои спокойно, да види, какво предстои да стане. Няма да се минат десет минути и земята ще се разтърси. Ето защо човек всякога трябва да се вслушва в своя вътрешен глас и да му се подчинява. (18/стр. 484)
Истина
Истината е ключ към свободата, тя привлича висши сили.
Истината ще прозвучи вътре във вашите Души. (1/стр. 11)
Истината е велик принцип. Само чистият може да говори истината. Ако нечистият се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Също така, само чистият може да разбере истината. Някой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трябва да е готов да умре. С други думи казано: Не можеш да чуеш и да разбереш истината, ако не си готов да се пожертваш за нея. Думите на Христа: „Който не е готов да се отрече от себе си“, подразбират: готовността на човека да се откаже от живота си, за да разбере великата Божествена Истина. (2/стр. 453)
Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената топлина в човешката душа. (4/стр. 235)
Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината. (8/стр. 74)
Едно от качествата на великата школа на живота – школата на Бялото Братство, или така наречената Божествена школа, е това, че тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и за нейното приложение. (8/стр. 74)
Не се подавайте на изкушения! Ученикът трябва да познава истината; той трябва да знае фактите, каквито са в самата природа, да знае законите, принципите и техните прояви. Като знае това, да се пази от преувеличаване или намаляване на нещата. (8/стр. 82)
Истината е връзката между Бога и човека. (9/стр. 82)
Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно Истината трябва да живее в душата му. (9/стр. 82)
Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. (11/стр. 288)
Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. Който не е ученик, той не е отговорен дали е казал една лъжа, или не. Ученикът обаче по никой начин не трябва да си служи с лъжата. (11/стр. 289)
И тъй, стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо, или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. (11/стр. 289, 290)
Вън от Истината Животът няма смисъл. Тя дава подтик, импулс на човека за работа. Тя внася в сърцето и душата на човека Радост и Веселие, а в ума – Светлина и Знания. Като има тия неща, той се чувства свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. (11/стр. 292)
В стремежа на човека към Истината участват два главни фактора – Любовта и Мъдростта. Няма по-велико нещо от това да обичате Истината и да знаете как да се стремите към нея. Любовта ще ви смекчи, а Мъдростта ще ви засили, ще уякнете. Ако ви се даде много Любов, ще се разкашкате; ако ви се даде много Мъдрост, ще се втвърдите. За да не става това, вие трябва да отправите тези енергии към Истината, която ще ви покаже вътрешния смисъл на Живота. (11/стр. 292)
Три слънца трябва да изгреят едновременно! Тези три слънца са изгрели вече в света. И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! (15/стр. 136)
Щом дойде да се каже една Истина, казват: „Истината е горчива“. Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене Истината е нещо сладко. (15/стр. 198)
Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта, и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тия добродетели. (15/стр. 198, 199)
Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. (17/стр. 183)
Следователно, когато казваме, че даден човек говори истината, ние подразбираме, че в него са вложени качества на истината. Този човек е изключил абсолютно лъжата от себе си. Дето и да го поставите, той всякога ще заеме едно и също положение към истината. (22/стр. 133)
Ако не опази закона на истината, човек губи всичко, което му е дадено. (22/стр. 135)
Като ученици, вие се нуждаете от абсолютна вяра. Да вярваш, това значи, да живееш в хармоничния свят на истината. Истината подразбира свят на свободата и красотата. (23/стр. 279)
Човекът на истината не се страхува от нищо. Той поглежда открито, с доверие към всички хора. Щом вярва в Бога, той е безстрашен. Пред нищо не се колебае, не се съмнява и не подозира. За него лоши хора не съществуват. (23/стр. 279)
Да намериш истината, това значи да придобиеш нужната свобода и красота. (23/стр. 279)
Истината не се нуждае от никакви украшения, от никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Единствените, на които позволява да говорят за нея, са Божията Любов и Божията Мъдрост. Значи, само любовта и мъдростта могат да говорят за истината. Никой друг няма право да се произнася за нея. Даже правдата няма право да говори за истината. (32/стр. 63)
Ще каже някой, че има право да говори за истината. (32/стр. 63, 64)
Само онзи може да говори за истината, на когото любовта и мъдростта са проговорили вече. Ако любовта и мъдростта не са проговорили на човека, той няма право да се произнася за истината. (32/стр. 64)
Истината освобождава и подмладява човешкия дух. (32/стр. 66)
Съвременният човек не може да си служи с истината. Защо? По естествената причина, че органът за възприемане и предаване на истината в него не е развит. (32/стр. 72)
Пазете следующия закон: В този път, в който вървите, вътре в себе си трябва да пазите абсолютна чистота и честност. Ще живеете без никаква лъжа, в абсолютна истина. Това е първото, което трябва да научите. Абсолютната честност е абсолютно необходима. (33/стр. 97)
У нас има една апатия към дълбоката истина. Има само едно механическо вярване: ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, без да седнем сами ние да работим и да издирваме. (35/стр. 207)
Когато човек иска да намери Истината, той трябва да се обърне към душата си. (40/стр. 67, 68)
Казвам: иска ли човек да намери Истината, нека чете и изучава себе си. (44/стр. 254)
Който говори истината, той всеки ден придобива по нещо. (44/стр. 257)
Много неща могат да се кажат за истината, но се изисква специфично време и специфично състояние на съзнанието, за да може човек да я възприеме в нейната абсолютност. (44/стр. 258)
Само Онзи, Който не умира, само Той може да ви каже истината. (48/стр. 208)
Та казвам сега: истината е в Бога, понеже Той е безсмъртен. Бог не е оставил Себе Си незнаен, Той се е изявил. (48/стр. 208)
Истината е достъпна само за безсмъртните хора! (12/стр. 229)
Истината се крие в простите неща. (67/стр. 47)
Ние не се занимаваме с мъртви истини, а с живите истини на света. (68/стр. 147)
Истината, която аз ви проповядвам, пред мене е ясна като Слънцето. (70/стр. 71)
Който е намерил истината, готов е да раздаде имането си. (61/стр. 137)
По пътя на истината човек познава невидимото. (84/стр. 160)
Истината е велик принцип. (79/стр. 148)
Само чистият може да говори истината. (79/стр. 148)
Ако нечистият се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Също така, само чистият може да разбере истината. Някой иска да му се каже истината. За да чуе истината, той трябва да е готов да умре. С други думи казано: Не можеш да чуеш и да разбереш истината, ако не си готов да се пожертваш за нея. Думите на Христа: „Който не е готов да се отрече от себе си“, подразбират: готовността на човека да се откаже от живота си, за да разбере великата Божествена Истина. (79/стр. 148)
Истината никога не обижда. (86/стр. 22)
Някой казва, че истината била горчива. Аз не зная това. (86/стр. 22, 23)
Доколкото съм опитвал истината, по-сладко нещо от нея не съм срещал. По-сладък език от този на истината аз не съм срещал. Той е най-хубавият език. Толкова години вече откак го уча, и все още не съм го научил. (86/стр. 23)
Достатъчно е само да близнеш от истината и небето се отваря пред тебе. А сега всички хора казват, че истината била горчива. Не е вярно това. Има една изопачена истина, за която се казва, че е горчива, но това не е истина, това са опитности. (86/стр. 23)
Верните работи не са всякога истинни работи. Едно престъпление, извършено, може да бъде вярно, но то не е истина. Умре човек, това е вярно, но то не може да бъде истина. (86/стр. 23)
Според мене истината носи живот. Когато ти се повдигаш, почваш да мислиш, и влезеш в съгласие с природата, подобряваш се. Жертваш се за човечеството, без да умираш, това е истина. Това не само, че е вярно, но е истина. (86/стр. 23)
Истината е еднакво приложима за всички хора. Там, дето истината е между хората, там няма никакъв спор. Когато ти кажеш истината, всякакъв спор трябва да престане. (86/стр. 23)
Ама ти от кое верую си? Ако ти кажа истината, трябва да знаеш, че има само едно верую в света. Докато истината не е дошла, може да има много веруюта, но щом истината дойде, само едно верую има в света. Когато истината дойде, ще има само една свобода, в която ти така ще постъпиш, че аз напълно ще се солидаризирам с твоята постъпка. Каквото ти направиш, каквото и аз направя, няма да има никакво възражение. Тогава и ти ще съдействаш, и аз ще съдействам. (86/стр. 23)
Истината е една, но тя трябва да се приеме с любов. Не се ли приеме с любов, истината причинява смъдене, болка в човека, както когато го болят очите, стомаха, дробовете. С болката заедно, той усеща, че кожата го смъди. Възприемайте истината правилно, за да не стават обратни реакции във вас. (55/стр. 32)
Добрият и разумен човек приема истината с любов, затова разполага с елементите, чрез които превръща злото в добро. (55/стр. 32)
Достатъчно е човек отдалеч да зърне момата на истината и да благодари, че е могъл да я види. Не е нужно да я стигне и да я натовари със своя багаж. Който прави това, той е лош човек. Бъди доволен, че си стъпил на върха, на който и тя е била. Целуни мястото, дето тя е стъпила, и слез в долината. В този живот повече не ти е дадено. (92/стр. 21, 22)
Никой не може да хване истината, но в стъпките ѝ всеки може да върви. (92/стр. 22)
Абсолютната Божествена истина се изявява чрез съвършеното знание, чрез любовта. (80/стр. 52)
Истински неща
Всички неща, които са истински, не умират.
Истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. (91/стр. 28)
Истинският Бог изважда човека от заблужденията му и го поставя в правия път. (91/стр. 28)
Истинският Бог изважда човека от греховете и престъпленията и го поставя при условия, които да го повдигат. Всеки друг, който понижава човека, който го сваля от положението, в което се намира, не е никакъв Бог. (91/стр. 28)
Истинският Бог внася в човека условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човека от всички отрови, които отнемат душевното му разположение и го правят недоволен. (91/стр. 28, 29)
Когато Божественото говори в човека, това е истинският Човек. (38/стр. 153)
Искайте
Искайте единствено Бог.
Като се моли на Бога, човек трябва да иска от Него всичко идеално: идеален ум, идеално сърце, идеални дробове, идеална глава, идеални крака и ръце. С една дума, искайте от Бога това, което никой друг не може да ви даде. Щом удовете на вашето тяло са идеално здрави и в изправност, всичко останало е лесно постижимо. (92/стр. 8)
Искайте и ще можете. (98/стр. 10)
Искреност
Без искреност не може да се навлезе в истинския път на развитие.
Бъдете тъй искрени в душата си, за да носите Божията виделина! Отвън може да имате съмнения, но в душата си трябва да бъдете крайно искрени. Туй е великото! Когато Бог види, че ние вършим Волята Му, за Него няма две мнения – Той всякога е готов да ни благослови и да ни даде онази вътрешна радост, която е в Него. (15/стр. 197)
Едно се иска от човека: да бъде искрен в своето верую, никога да не му изменя. За кое верую говоря? – Което има за основа Божията Любов. (21/стр. 409)
Аз бих желал между вас да има образци на искреност, чистосърдечие. Знаеш ли какво значи една такава душа! Искрена, чистосърдечна душа! (69/стр. 56)
Онзи, който спасява света, е Бог! Голям грешник е онзи, който не изпълнява волята Божия. Това е искрено. Не мислете за себе си туй, което не сте. (69/стр. 325)
Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига. (79/стр. 124)
От всички се иска искреност, абсолютно никаква лъжа. Това проповядвам: Без никаква лъжа! Не допускам даже бяла лъжа. Това значи да видиш Господа. (84/стр. 166)
Какво ще стане, когато Учителят си замине?
Какво ще стане с ученика, когато учителят му замине за другия свят? Този страх не е на място. Съзнателният учител е подобен на опитния капитан на параход. Той никога няма да спре парахода всред морето. Щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако учителят замине, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да се учат. Ако това можем да кажем за обикновения учител, колко повече може да се каже за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта дава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога. (91/стр. 30)
Карма
Само с Любовта се трансформира кармата.
Кармата не е нищо друго, освен отклонение от правия път на човешкото развитие, а изкупването на кармата е влизане наново в правия път на човешката еволюция. (35/стр. 312)
За глупавия, за неразумния човек съществува карма, а за разумния – дихарма. (57/стр. 224)
По кармическия закон, кой каквото върши, ще го намери, а Божественият път е законът на Любовта, чрез който кармата се смекчава. (70/стр. 38)
В Любовта не се допуска абсолютно никаква лъжа. И онзи, който би се опитал да оскверни тази любов, той носи проклятието, приема кармически нещастие. С това се започва и падането в Любовта. (82/стр. 10, 11)
Кажеш ли, че обичаш някого, ти ангажираш Бога, но не дадеш ли възможност Той да се прояви, ти си навличаш карма, вършиш престъпление. По-добре, мълчи! (82/стр. 15)
Какво значи кармата да напусне човека? Кога кармата напуща един човек? Когато види, че няма какво повече да вземе от него. (91/стр. 11)
Клетки
„АУМЪ“ дава специален ритъм на клетките.
В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прадеда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество. Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия. (17/стр. 176)
Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. (17/стр. 176)
Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. (17/стр. 179)
Човек е здрав, докато клетките на тялото имат доверие в него. (23/стр. 127)
Силата на адепта се заключава в доверието, което клетките му имат към него. Всички сили в неговия организъм му се подчиняват. Както той мисли, така и те мислят. Той не се налага, и те го уважават и обичат, като добър и умен господар. (23/стр. 127)
Господ казва: „Станете господар на тялото си“, на всички тия 30 милиарда души, които са вършили работа заради тебе. Оценявай всички тия души, те те обичат тебе. Трийсет милиарда души имате, които говорят, за нашия господар. Като изгубиш тяхното доверие, какъв човек ще бъдеш? (27/стр. 377)
Желанието на Христа, желанието на втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите, и да ги направи неразрушими, безсмъртни. (35/стр. 59)
Като ученици вие трябва да изучавате силите на своя организъм, да можете разумно да си въздействате. Същевременно трябва да познавате езика на клетките, от които са съставени вашите удове и да се разговаряте с тях. (39/стр. 187)
Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. (39/стр. 189)
Едни очи – да виждат всичко в природата – което е хубаво, не лошите работи. Защото зад очите седят известни разумни клетки в човешкия мозък. Ако вие на тия разумни клетки им дадете условия, те ще ви научат как да гледате. Те са много умни. Те ще ви дадат хубаво зрение. Зад ушите седят разумни клетки. Те ще ви научат какво е музика. Тия клетки са разумни, те са професори, които учат човека какво нещо е музиката. Ако тия клетки не са добре развити, то човек музикант не може да стане. Сега ви навеждам пример. Вие имате един хубав глас. Тия клетки, които знаят да пеят, разчитайте на тях. (52/стр. 379)
Клетките на мозъка са наредени в права линия, и то така, че образуват мост. Такъв човек е честен и върви по права линия към Бога. Щом клетките изменят посоката си, човек се отклонява от правия път, от Бога. (61/стр. 135)
Всичко живо се движи и работи. В човешкия стомах има десет милиона клетки, които работят за пречистването на кръвта. (80/стр. 65, 66)
Между всички клетки съществува известна хармония, затова те вършат добре своята работа. Какво ще стане с човека, ако клетките се откажат от службата си? Човек престава да съществува. (80/стр. 66)
Сега, като задача, 20 дена правете следното упражнение. Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. (39/стр. 194)