Хиляди същества ще я оценят

Вие казвате: „Дали моята любов е на мястото?” Всяка проявена любов е на място. Ако този, когото любиш, не оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. За пример, тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дръвче изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов”. Не, има още 9999 дръвчета, покрай които като мине твоята любов, те ще я почувствуват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. (16/3:20)

Най-първо Бог я оценява

Казвате: „Моята любов никой не я оценява”. Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, Аз се радвам, че ти прояви своята любов”. Ти казваш: „Ама той не я оцени”. Не, любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи живот. (16/3:20)

стр. 288

Туй, за което копнеете

Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. (16/3:21)

Най-лесният Закон за изпълнение

За да избегнем смъртта, трябва да бъдем последователни в изпълнението на Божествения Закон. Божественият Закон може да се изпълни абсолютно, в това няма никаква спънка. Най-лесният Закон за изпълнение е Божественият. (16/4:4)

Тия отношения, в които Бог те е поставил

Ще кажеш: „Този да го няма, да се махне оттука!” ...Знаете ли какво става най-после? Този човек се прекатурва, понеже като е бил на противоположна посока, и двамата са се опъвали, пазили са равновесие, но сега... въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу... Когато ние говорим, че трябва да любим враговете си, подразбираме какви трябва да бъдат разумните ти отношения спрямо всички хора. Тия отношения, в които Бог те е поставил, не трябва да ги променяш, но трябва разумно да изпълниш всичките свои задължения... Тогава някоя жена казва: — Не мога ли да напусна мъжа си, аз не го обичам. — Ако го напуснеш, ще отхвръкнеш надалече. — Дойде мъжът и той иска да напусне жена си. Казвам: Не може да я напуснеш... Ако мъжът напусне жената, той ще умре. И ако жената се опита да напусне мъжа си, тя ще умре, т.е. толкова далече ще отхвръкнеш, че ще излезеш навън из орбитата на този свят. (16/3:13-14, 4:8-9)

стр. 289

Не може да престъпим тия Закони

Ние не можем да си играем със Законите, които Бог е вложил в този свят, в тази велика школа, пред лицето на всички тия разумни същества. Те са търпеливи и много снизходителни към нас, но нашата свобода е ограничена. Не може да престъпим границите на тия Закони! (16/4:9)

Ще се събори чрез Бога

Вие имате една цяла кармическа пирамида, нали? ...Тази пирамида се е образувала от ред беззакония, от ред беззаконни постъпки. Вие сте я съградили, да кажем, преди 3-4 000 години... Най-първо вие скъсахте своята връзка с Бога и след това образувахте тази пирамида... И сега по същия начин, както скъсахте връзката, така и ще се свържете с Бога. Ще започнете обратното, ще започнете събарянето на тази пирамида... Тя се е образувала без Бога, а ще се събори чрез Бога... Но ако речете вие сами да съборите тази пирамида, трябват ви 4-5-6-7-8 000 години, и то знаете ли какви усилия? Затова Писанието казва: „Ние ще викаме Силния, Великия в сила и мощ и Мъдрия в знание, Истина и Любов да дойде да ни помогне”. (16/4:11, 12, 13, 14, 15)

стр. 290

Бог ги е заставил насила

Било е време, когато човек е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание, или човешката душа, е била извън времето и пространството... Душата излиза из Абсолютното битие, дето е била щастлива. Нали всичките хора търсят щастието? И вие го търсите. По-голямо щастие от това да живее човек в Бога има ли? Обаче да излезе душата в света, това не е желание на душата, това е желание на Бога. Следователно Бог е заставил Своите щастливи деца насила да излязат от дома Му. Неговото желание е те да излязат и да отидат в света да работят. Тия деца другояче никога не биха излезли. Туй е един факт в Природата... Всички същества по възможност гледат да отбягнат работата. И тъй, още в първите епохи на човешкото битие човекът е бил заставен да напусне своето щастие по разни причини. Само Божествената Мъдрост е могла да застави тия деца да излязат от Бога. (16/5:3, 4)

стр. 291

Защо трябва да живеем?

Сега може да си зададете въпроса: Защо трябва да живеем? На този въпрос окултната наука отговаря така: Ние още не изживяваме нашия истински живот, но когато го изживяваме, ние ще живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно когато всички същества достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във вселената се разкапва, всичко туй се повръща в Бога и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма. Следователно всички ние сме слепи, за да се прояви Божественото вътре в нас, а не човешкото. И когато ние се отклоняваме от този Закон, всякога идват наказания, страдания. Туй Великото, Божественото чака, търпи, да кажем, хиляда, две хиляди години и след две хиляди години за всички същества, които не са изпълнили Великия Закон на Божественото съвършенство, идва тъй нареченото мъздевъздаяние. Туй е правилното схващане на въпроса, защо живеем. (16/5:7)

стр. 292

„Оттука няма да минавате”

Един мой познат ми разправяше следния опит, който направил с охлюви. Турил в една градина няколко хиляди охлюви, турил и един тел, но толкова близо до земята, че да не могат да преминават охлювите под него, и пуснал по тела електрически ток. Щом дойде охлювът до тела, електричеството го опари и веднага се връща назад. Той турял знак на всеки охлюв, който се качвал на тела, и забелязал, че от белязаните охлюви нито един не се опитал да премине тела втори път... Ние след като се опарим веднъж, дваж, три, четири, пет и повече пъти, в нас се заражда амбицията да се борим, да премахнем тази пречка и казваме: „Ще премахна тази тел”. Охлювът казва: „Не мога да премахна тази тел” — и се отдръпва. Човекът казва: „Мога да я премахна”. Някой път я премахва, някой път не може и по-скоро сам се премахва. Ако тия телове са турени от хора, можем да ги премахнем, но ако са турени от туй Великото Същество — от Бога — не можем. Бог ни е турил в тази Божествена ограда, пуснал е ток, та като дойдем до нея, ще се опарим като охлюва и ще ни кажат: „Оттука няма да минавате, не трябва да минавате”. Никакво желание не трябва да се явява у нас за преминаване на тела. То е губене на нашата енергия. Туй е, което трябва за всеки едного от вас. (16/5:14, 15)

стр. 293

Като се бори с Бога

„Аз”може да живее само за себе си. И докато казваш „аз, аз”, всички бягат от тебе... Значи всякога „аз” в първото проявление на битието ограничава всичките същества. И който не разбира този Закон, може да влезе в стълкновение с Бога и да бъде унищожен — нищо повече. Не че Бог ще го унищожи, но той като влезе в Абсолютното, иска да вземе надмощие над Него. Обаче като се бори с Бога, той ще изчезне. (16/5:23)

Ще те тури и 100 пъти в Своята пещ

Бог ще те направи съвършен, но по-хубаво не препятствувай, защото ще те смачка. Ако стане нужда, може и 10 пъти да те тури в Неговата фурна, но ще направиш туй, което Той иска. Той ще те тури и 100 пъти в Своята пещ и никой не може да се застъпи заради тебе. (16/5:23, 24)

стр. 294

От твоята личност нищо няма да остане

Погледне те Господ, но ти не искаш да се примириш, не искаш да изпълниш Волята Му. Тогава Той насила ще те застави, но от твоята личност нищо няма да остане. В някоя друга еволюция, след милиарди години, Господ пак ще си спомни за тебе, ще каже: „Я вижте туй упорито дете дали не е поумняло?” Те ще го извадят и ако пак упорствува, Господ пак го чукне и то пак изчезне. След милиарди години Господ пак казва: „Онова упорито дете дали не е поумняло?” И след като те е почукал Господ най-малко 100 пъти, най-после ще кажеш: „Чакай да послушам Баща си да видим какво ще стане”. И като кажеш така, ще започнеш една нова еволюция. Същото нещо става и с тия падналите духове, ангелите. Те са упоритите синове на Бога. И какво е станало с тях? Вързали са ги с вериги, ограничили са ги да работят в гъстата материя вътре. (16/5:24)

стр. 295

То не е излишък, а изобилие

И тъй, ще знаете Закона: В Природата излишък няма и недоимък няма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употребите разумно... И единствената сила в света, в която има един малък плюс, това е Любовта. Не в Природата, но в Любовта има един плюс. То не е излишък, а изобилие. Тъй че в Любовта има изобилие. И туй изобилие, което има тя, е безопасно, понеже то спада не в границите на ограниченото битие, но в безграничното. Следователно от този излишък малцина могат да се ползуват. И затуй за да може човек да се ползува от това изобилие, трябва да възприеме Любовта. (16/6:9, 10)

Душата се връща назад

В тебе няма самопожертвуване, няма самоотричане, няма туй съзнание, което се изисква. — Ами какво трябва да направя? — Ще се повърнеш назад. И затова египтяните в своята теория за трансмигрирането на душите казват: „Ако една душа не е минала през някой стадий, тя ще се повърне назад, ще мине през туй положение, за да добие всичките качества, които са необходими за нейното развитие, и после ще продължи нагоре”. Та за да се изправи известна погрешка във вас, не е тъй лесна работа. За да можете коренно да изправите някоя погрешка, непременно трябва да настане едно слизане на душата. При това слизане на душата човек за 2-3 години като че изгубва своето знание — никаква деятелност не проявява. Душата там се повръща като че в няколко форми назад. След това дохожда едно подобрение, човек се съвзема и тръгва напред. (16/6:24)

стр. 296

И те, и вие ще се изпарите

Всичко в света, което се заражда, ако е добро, щом дойде до Бога, благославя се, но ако е зло, то се разтопява и изчезва. И тъй, ако вие се държите за лошите хора, за лошите си постъпки, за лошите си мисли, желания и дойдете в съприкосновение с Бога, какво ще стане? Ако вие не искате да ги оставите, ще отидете с тях наедно. Ако ги държите, и те, и вие ще се изпарите и помен няма да остане. Само една милост ще ви спаси. Как? Щом идете при Бога, ако се откажете от вашите лоши желания, като главня ще бъдете изтеглен от този огън. (16/6:27, 28)

стр. 297

В Него няма две мерки

Казвате: „Господ е милостив”. То е друг въпрос. За Милостта Божия ние не спорим, но и Правдата Божия ние поддържаме и казваме какво прави Господ в Своята Правда. В Него няма две мерки. Той изисква абсолютна чистота. (16/6:28)

Разкрива недрата на своите Тайни

Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си... Сега в съвременната окултна наука има една опасност. Тя представлява школа на сърцето преди всичко, школа на съзнанието, а не школа на ума. А вторично от туй съзнание се заражда вече опитната наука, която лежи върху една морална база. Тогава Природата разкрива недрата на своите Тайни. Нямаш ли обаче светлината на съзнанието, Природата държи всичките свои врати затворени. И сега мнозина са ме питали какво трябва да правят. Ще слушате душата си. Първият лъч, който душата е пратила до сърцето ви, е съзнанието. (16/6:18, 34)

стр. 298

Ще търпиш, няма да бързаш

Има един разказ из древността, може да го знаете, гдето жените протестирали, искали и те да управляват света. Явила се депутация пред царя и казала: „Голяма неправда е само мъжете да управляват. Искаме и ние да вземем участие в управлението.” „На драго сърце — казал царят, - но ще ви дам едно малко изпитание.” Дал им една затворена сфера и казал: „Дръжте я една седмица и след туй ми я донесете”. Показал им как се отваря, но им поръчал да не я отварят. След като я взели, още на другия ден се питат: „Какво ли има вътре! Да я отворим или да не я отворим?” Най-после решават да я отворят. Отворили я, но каквото било скрито в сферата, изскочило навън. Такива сме и ние, като децата. Всякога искаме да влезем вътре. Природата има много такива сфери и като ни даде някоя, отворим я и пилето изхвръкне... Значи в Природата има Закони, които трябва да се изпълняват. Когато Природата каже: „Няма да отваряш” — ще слушаш, ще чакаш, ще търпиш, няма да бързаш. Казва: „Сега отвори!” — Ще отвориш. Ние всякога отваряме нещата без време. И от това се раждат всичките страдания и заблуждения. (16/7:16, 17, 18)

стр. 299

Под влиянието на Абсолютното

Ако вие се опитате да изпълните Волята Божия правилно, ще забележите голямата промяна, която ще стане във вас. Някога аз слушам да казват за някои: „А, той се влияе”. Да, щом не изпълняваш Волята Божия, ти ще се влияеш и ще бъдеш под влиянието на един, на втори, на трети, на четвърти и на много други, но не под Божието влияние. Изпълниш ли Волята Божия, ти ще бъдеш под едно влияние само, под влиянието на Абсолютното. Бъдеш ли под влиянието Му, ти от никого няма да се влияеш. (16/8:13)

Вие не можете да го избегнете

Трябва да знаете, че като ученици, всичко, каквото ви се случи, то е предопределено, нищо не е случайно и вие не можете да го избегнете. Програма има вътре в школата, която се спазва най-строго. (16/8:14, 15)

Пример на онази Велика Божия Любов

Аз ви задавам следните философски въпроси: Каква нужда имаше да бият Христа? Небето не беше ли силно да Го освободи от тези римски тояги? ...Казва се, че Небето е всесилно. Е, питам тогава: Как ще си обясните това противоречие, защо трябваше да бият Христа? Не само че Го биха, но защо трябваше да Му се присмиват? Заковаха Го на кръста и Му се присмиваха отдолу. Защо трябваше да бъде тъй? Какъв смисъл имаше това нещо? — В лицето на Христа ние виждаме един Велик пример на онова Велико любовно чувство, на онази Велика Божия Любов! ...Той казваше: „Прости им, Боже, прости!” (16/8:15)

стр. 300

Е, какво каза Господ?

Характер имаше в Христа! Той казваше: „Прости им, Боже, прости! Ако те знаеха нещата тъй, както аз ги зная, ако те разбираха нещата тъй, както аз ги разбирам и ако те са готови да изпълнят Волята Ти тъй, както аз съм готов да я изпълня, не биха сторили туй. Един ден те ще научат това, прости им!” Е, какво каза Господ? — „Ще им простя, но един ден тояга ще има.” Тояга ще има, разбира се. Чудни са хората! Ако праведния бият с тояга, оплюват Го, заковават Го и Му се присмиват, грешния трябва ли да му се простят греховете и да мине без бой? Ще му се простят греховете, но и тоягата ще дойде. От кого? От твоите подобни, от твоите другари, с които си ял и пил. Те ще кажат: В тебе характер няма, убеждения няма. (16/8:15, 16)

стр. 301

С хиляди години там тече

И тъй, във Великата Природа последствията на нещата са неизбежни. Не се плашете от това, но знайте, че всеки един акт, всяка мисъл, всяко чувство на съзнателния живот си има своите последствия и с хиляди години там тече. (16/8:25)

За да опита нашата любов

...Гняв, омраза, злоба. Всички тези отрицателни проявления трябва да превърнем в положителни. Всички тези неща са препятствия, които Господ турил, за да опита нашата любов. Той казва: „Туй препятствие можеш ли да го преминеш?” (16/8:29, 30)

Ще ти даде да управляваш едно слънце

Бог ще те тури в положението на баща, мъж, жена и като минеш тези изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури пред Себе Си, ще те направи ангел, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпис и ще ти даде един свободен билет, колкото искаш да ходиш, където искаш да посещаваш и когато искаш да се върнеш. Като се върнеш от разходката, ще те пита: — Видя ли всичко? — Видях. — Искаш ли още разходка? — Не, Господи, сега искам да Ти служа. — Тогава Той ще ти даде да управляваш едно слънце, за което ще отговаряш. Там ще те считат за бог и като направиш някоя погрешка, те ще се оплачат на Господа. Като направиш ред погрешки, Господ отново ще те върне като човек, пак ще минеш тази процедура на трансмигриране, на странствуване, после пак ще те прати в световете, след туй в друга някоя слънчева система и т.н. Дълго време ще се разхождаш, докато се научиш как да Му служиш. И тогава Той като те види, няма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже: „Ще се научиш да служиш”. И като заминеш от Него, паметна ще ти остане само усмивката Му. (16/8:30, 31)

стр. 302

Първото трепване на сърцето ви

Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат. Който Го е видял, той никога няма да Го забрави. Как виждаме ние тази усмивка на земята? Вие виждали ли сте усмивката на Бога? Виждали сте я. Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за пръв път трепне, първото трепване на сърцето ви, преди да сте любили, това е усмивката на Бога. Това е първата Любов... Тази усмивка се извършва моментално. Тя е един момент. Някой казва: „Не мога да я видя”. Други казват: „Изгубих я”. Да, защото тя не може да трае дълго време на земята. (16/8:31)

стр. 303

То е, което ръководи съдбините ни

Туй Божественото, което се проявява в нас, то е, което ръководи съдбините ни. У всеки човек има (това) Божествено, само че едни се подчиняват на Божественото в себе си, други не се подчиняват. По това се отличава един човек от друг. Някой път човек се усеща раздразнен, отслабнал и търси причината отвън. То е, защото не се подчинява на Божественото в себе си. (16/9:6)

Ще срещнеш един възел

Всяко едно човешко действие ограничава човешката воля и при всяко едно такова действие Божествената Воля ще те спре, ще срещнеш един възел. Понеже Бог не допуща никаква дисхармония, Той веднага ще разгледа твоята постъпка, веднага ще ти въздаде подобающето и после пак ще те пусне на свобода. Ще започнеш друго нещо по своя воля — втори възел ще те спре. Бог пак ще разгледа твоите постъпки, пак ще ти въздаде за твоето действие и пак ще те пусне на свобода. Тъй щото в туй отношение Божествената Воля действува абсолютно независимо. (16/9:6, 7)

стр. 304

Над съдбата си не можеш да се подигнеш

Ще видите, че всичко, каквото предстои на човека да мине, е написано, съдбата му е определена... Човек трябва да се ръководи по съвета на своята съдба. Някой казва: „Човек трябва да се подигне над съдбата си”. Не, над съдбата си не можеш да се подигнеш, нито можеш да и се налагаш. (16/9:11, 12)

Туй е съдбата — да се подчиниш на Волята Божия

Слушайте какво казва съдбата: — Приятелю, преди две съществувания аз ти дадох добри условия, но ти не ги използува, умът ти не стигна и главата ти ще страда, ще те тъпчат. — Защо? — Да се научиш на смирение. — Тъй ли, аз не искам да бъда смирен. — Ако не искаш да бъдеш смирен, главата ти ще пати. — Ама ти заповядваш ли ми? — Ще ти заповядвам — казва съдбата. — Ако ме слушаш, няма да ти заповядвам, но ако не ме слушаш, ще ти заповядвам. Дотогава, докато си противник на Волята Божия, ще ти заповядвам, а в деня, в който изпълниш Волята Божия, няма да ти заповядвам. — Туй е съдбата — да се подчиниш на Волята Божия. (16/9:12, 13)

стр. 305

Вън от Любовта действува съдбата

Някой се оплаква от съдбата си. Аз казвам: Има един изходен път — ще се подчиниш на Волята Божия, а Волята Божия се изпълнява само чрез Любов. Вън от Любовта действува съдбата, вътре в Любовта — Волята Божия. (16/9:13)

За да се допреш до Бога

За да се допреш до Бога, не трябва да имаш никакво отрицателно качество. Ти можеш да имаш отрицателни качества, но понеже Бог е огън всепояждающ, то допреш ли се до Него, ще има пожар, ще дойдат най-големите страдания. Ако си чист, няма да изгориш. Затова се препоръчва да отидем при Бога абсолютно чисти, за да може горението да стане правилно — да гориш, без да изгаряш. Грешният човек гори и изгаря, а праведният гори и не изгаря, радва се. (16/9:15, 16)

стр. 306

Има неща, които са определени

Не е въпросът в това да се оженим или не, но ние трябва да спазваме отношенията вътре в Природата. Има неща, които са определени — какво трябва да вършим, това е определено и горко ономува, който не се подчинява на този Божествен Закон. (16/9:21)

Бог му е приятел

В Бога няма лицеприятие, в Него има само едно правило: онзи, който върши Волята Божия, Бог го слуша, приятел му е. Онзи, който не върши Волята Божия, Бог не го слуша. (16/9:25)

стр. 307

Не може да ви разкрие обятията си

Всички неща в света имат тясна връзка помежду си. Докато вие не дойдете до положение да разбирате тази тясна връзка, живата Природа няма да ви разкрие своите Тайни, тя не може да ви разкрие обятията си, не може да бъде и мека с вас. (16/10:4)

Лъжеш се

Някои казват: — Ама Господ не може ли да направи всичко? — Е, що от това, ако Господ може да направи всичко? Господ може да направи всичко по Своя ум, но ти не можеш да направиш всичко по своя ум. Ако ти ходиш по Волята Му, както Той мисли, ти ще се ползуваш от това, което Той прави, но за тебе специално Той нищо няма да направи. Ако ти мислиш, че Бог ще направи по твоята воля нещо, лъжеш се. (16/10:5)

Тайна, която трябва да изучавате

Нашето бъдеще за напредналите същества е настояще. Туй, което за другите е настояще, за нас е бъдеще. Нашето настояще пък е бъдеще за животните... Всички същества в дадения момент, и от миналото, и от настоящето, и от бъдещето, са живи същества и всичко това функционира... Бог се проявява на всички живи същества във всички моменти... Вие не може да разберете как се проявява Бог в съзнанието на едно цвете, в съзнанието на един човек, в съзнанието на един ангел и в съзнанието на по-напредналите същества, но това е факт. За себе си ние можем да знаем. Как се проявява Бог в мен, аз зная, но в другите, това е една Тайна, която трябва да изучавате. (16/10:10, 11)

стр. 308

Дължи ти нещо от миналото

После като дойдем до медицината, вие казвате: „Аз не искам да ме лекува такъв лекар”... От чисто окултно гледище някой лекар ти дължи нещо от миналото, той трябва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магнетическа сила в себе си, тури си ръката на главата ти и ти оздравееш. Като си отиде, кажеш: „Слава Богу, олекна ми!” Остави този лекар да издължи своята карма! (16/10:22, 23)

стр. 309

Има един дълъг път

Вие като влезете в школата, търсите късия път, искате в една-две години да свършите всичко, всичко да научите и да си излезете. Може... Но така свършват мъртвите линии. Всичките умрели хора така свършват, но живият човек в света, в Природата, в Космоса има един дълъг път. И туй трябва да го поставите като задача, да знаете, че пътят ви е безграничен. (16/13:5)

Той е подписал известна програма

Ами че който и да е от вас когато е слязъл на земята, той е подписал известна програма за своя живот. Колко сили, колко велики умове са правили тази програма за работа и са му определили начин за живеене, които той трябва да изпълни. Няма какво аз да му определям, да му давам нова програма. Казвам му: Разгърни кодекса на твоята книга, еди-коя си глава, еди-коя си страница, еди-кой си пасаж и чети! Ако е умен, той ще разгърне и ще види. Оттам трябва да започнете. (16/13:22, 23)

стр. 310

Ще ви турят препятствие

Действителният, реалният Божи свят, туй са все разумни същества. Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че може да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействуват, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. (16/14:9)

Неговата цел

— Ама Господ на едни е определил да са радостни, а на други — да скърбят. — Не, заблуждаваш се, Господ не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цел, ако мога така да се изразя, тук, на земята, е да ни застави да мислим. (16/14:11)

Ще внесе поне една дума

И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там горе. Каквато добрина направиш на земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се. Помислил си нещо, казал си някое предложение, има разумни същества, които веднага го внасят в тази Свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. (16/14:19, 20)

стр. 311

Закъснееш ли една секунда

Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? ...Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точност, в нея няма забавления, точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди, преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. (16/14:23, 24)

Ще срещнете хиляди мъчнотии

Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия”. Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една Велика Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. (16/14:26)

стр. 312

Времето е за хората на мъчението

Времето е дадено за физическия свят. Времето е само за хора, които трябва да се мъчат. Времето е за хората на мъчението, а за хората на блаженството няма време. (16/15:19)

В Природата всякога има равновесие

Сега някои от вас като имате страдания, искате да пътувате с бързината на светлината. Когато имате щастливи дни, искате да пътувате с някоя биволска кола. Защо? Възможно ли е това? Не! Има такива съчетания в Природата, но тя всякога се коригира. Ако в един момент вашето щастие е кратковременно, а нещастието дълговременно, следующият момент Законът ще бъде обратен: щастието ви ще бъде дълговременно, а нещастието кратковременно. Няма никакво изключение в този Закон. Някои казват: „Аз не съм видял бял ден в живота си”... Приятните и неприятните случаи в живота са еднакви, само че възможно е нашето съзнание при страданията да е било будно, а при щастието да е било в спящо състояние. Някой път може да е обратното. Нашето съзнание при щастието е будно, а при страданието — спящо. Някой може да каже тъй: „Аз не съм имал в живота си щастие”. Възможно е. Някой може да каже: „Аз в живота си не съм виждал нещастие”. Възможно е. Това са само отношения, но това не са чисто философски разсъждения. Това не почива на Божествената Мъдрост. В Природата всякога има равновесие. Сега мнозина искат само щастливи дни. Не, това е невъзможно. В живота има толкова щастливи дни, колкото и нещастни. (16/16:13, 14)

стр. 313

От щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния

Най-нещастният ден и най-щастливият ден свързват верижката на живота. Най-щастливата халка и най-нещастната влизат една в друга и образуват едно цяло колело. Следователно най-щастливият ден и най-нещастният ден винаги се допират. При това трябва да знаете, че като намерите най-щастливия ден в годината, до него седи най-нещастният... Ако вашето съзнание е будно, в най-щастливия ден на годината ще намерите най-добрите условия, които са заложени от минали ваши съществувания и сега се реализират. В най-нещастния ден тия разумни същества са заложили най-лошите условия на миналите ваши съществувания. Едните ще изправяте, другите ще използувате. Умният човек като има най-щастливия ден в годината, от щастливия ден ще поправи погрешките на нещастния. Туй, което спечели в щастливия ден, с него ще плати дълговете на нещастния ден. Който не е умен, като дойде щастливият ден, той ще каже: „Намерих една тайна, забогатях”. Ще започне да яде и пие. Той няма да плати дълговете си, а ще затъне още повече. Тогава втория път неговият нещастен ден ще се увеличи. (16/16:14, 15)

стр. 314

Идва съответствующа печалба

Промените стават в широката Природа, в която живеете. Мнозина от вас като не разбират този Закон, си създават ред неприятности. Щом се измени нещо във вас, вие казвате: „Изгубих нещо много ценно, много хубаво”. Кой ли не губи? Всички губят. Но след всяка една загуба в Природата идва съответствующа печалба. (16/17:5)

стр. 315

Най-реалното нещо

Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлинка, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светват и изгасват, но с тях стават промени, а тази малката светлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане, никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе — и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог! ...Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот. (16/17:15, 16, 17)

стр. 316