Сто милиона има, които те обичат

Всеки... Когато намери законите на своя ум, тогава ще изследва и други умове, които са в хармония с неговия. Ще ги изследва не само тук, на земята, но ще проследи всичките звезди. На всяка звезда, според туй учение, има едно същество, което е в съгласие с тебе. На месечината има едно такова същество, на Марс, на Венера, на Меркурий, на Нептун, на Сатурн, на Уран, на Плутон, на Слънцето има, на Сириус, на всичките слънца, планети, звезди и съзвездия има. Това са сто милиона слънца само в нашата галактика и на всяко слънце има по една душа, свързана с теб. Значи сто милиона души има, които си хармонират с теб, само от Слънчевата система. Всеки ден те по радиото те викат и чакат да се обадиш. Всеки ден пращат на станцията блага за теб и чакат да се обадиш... Един има на земята, който може да те обича, но във вселената сто милиона има, които те обичат. (14/стр. 248, 249)

Между нас и Бога никой не може да бъде

Бог... Спрямо нас от времето, когато се проявява, има само едно специфично отношение към нас. Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може да го знае, между нас и Бога никой не може да бъде. Изнесеш ли го, ти ще умреш. Ако ти можеш да изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото да вземеш да разрежеш сърцето и да го покажеш, да вземеш дробовете да ги покажеш на хората. Или да вземеш да разрежеш мозъка да го покажеш. (14/стр. 249, 250)

стр. 256

Дребните работи са велики работи

Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас, да си напусне неговата работа, да дойде за вашите дребни работи. Дребните работи са велики работи. В една дребна работа се крие цяла една слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Върху нея един ден ще се построи цяла вселена. (14/стр. 254)

Време, което принадлежи на мене

В годината... Само един ден има, когато нещата може да станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим. Туй не е противоречие, ще стане както другите са мислили. Но... Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи, и нещата ще станат точно тъй, както аз искам. Във всяка минута има една частица за мене от времето. Във всеки час, във всеки ден, във всяка седмица, във всяка година има време, което принадлежи на мене. Тъй щото и в големите, и в малките работи има малка част, която е определена само за мен. Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време освен всичките други работи. От тебе се изисква най-първо да намериш в деня кой е часът, който е за тебе... В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата. (14/стр. 257)

стр. 257

Хиляди години Неговото благоволение си върви

Ти си мисли да обичаш Господа. Никаква друга философия. Тъй мисли само... Ти остави тази Любов да излезе, да тече към Бога. Когато Бог те обича, Той оставя живота да тече. Дали ти Го разбираш, или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение си върви. Той не обръща внимание. Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за да не те смути. Той казва: „Пообмисли, всякога, щом си недоволен, измени начина на мисленето”. (14/стр. 263)

стр. 258

В хилядата години само веднъж

„Това дадох, недоволен е, онова дадох, недоволен е” — хиляда години Господ е писал на тефтера. Тук веднъж ще се покаже, че си бил доволен, че станала работата, както искаш. То става в хилядата години само веднъж. Само веднъж на хиляда години работите стават тъй, както ти мислиш. След като си живял десет хиляди години, десет пъти работите са ставали, както ти си мислил. (14/стр. 263)

Закони, които отначало съществуват

Всички закони, които съществуват на земята, са човешки закони, временни закони. Една държава живее с известни закони сто-двеста години, после се изменят. Мойсей създаде закони, които бяха валидни за времето си, но сега не са валидни.

Казвам: В света на духа, в света на живота има други Закони, които отначало съществуват и за в бъдеще ще съществуват. Върху тях ние трябва да си изградим бъдещия живот. Сега ще кажете: „Каква е разликата между тези Закони и сегашните?” Сегашните закони умъртвяват човека. Сегашните закони всякога произвеждат една тревога у вас. А пък онези Божествените закони всякога внасят мир, спокойствие, доволство, радост, веселие. Божественият Закон внася прогрес. (14/стр. 270)

стр. 259

Ти ще пораснеш с един милиметър

Като отидете да се молите на Господа, ще кажете: „Господи, свърших работата, която беше ми определил”. Той ще ти даде една светла мисъл и докато я занесеш, ти ще пораснеш с един милиметър. Макар и с една хилядна от милиметъра, но ти ще пораснеш. Няма ли растене, няма никаква добродетел. Има ли растене, макар и с една хилядна от милиметъра, има и добродетели. (14/стр. 312)

След това Господ ще те повиши

Ако ти слугуваш и си проводник на Великата Божия Любов, след това Господ ще те повиши, ще те направи да разбираш вътрешния смисъл на живота. (14/стр. 314)

стр. 260

Качва се на гърба му

Изобщо всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му. Щом го обикне или се примири с него, то пада от гърба му. — Защо се мъчи човек? — Защото не обича мъчението. Като го обикне, то го освобождава. — Не обичам мъчението. — Щом не го обичаш, то заема централно място в сърцето ти. Мъчението никога не сяда на последно място. — Докога ще седи в сърцето ми? — Докато го възлюбиш. Щом го обикнеш, то слиза от мястото, което е заемало. Иначе ще ходиш, ще пъшкаш, ще го носиш в себе си и ще го гледаш като писано яйце. (15/стр. 7)

По-голяма майсторка от мъчението

Казваш: — Скръб имам, тежко ми е. — Изпъди скръбта навън. — Не мога. — Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението. Като хване човека, лесно не го пуща. Ако се опита да я изпъди, тя още повече се закрепва. Тя ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе. — Как да се освободя от нея? — Като я обикнеш. — Това е невъзможно. — Друг цяр няма. Този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр — да извикаш радостта и да я поставиш на същото място заедно със скръбта... Тя отива на същото място, дето е скръбта, и между тях се започва разговор. Радостта пита скръбта: — Сестро, как си? — Добре съм, занимавам се с моя господар. Той често не е разположен, но търпи. — От колко време си тук? — От две-три години. Като видя, че се позабрави малко, стисна го, напомням му за себе си. Той се сепне и казва: „Благодаря, че ме разтърси”. Така прекарваме двамата. — Докога ще седиш тук? — Още малко ми остава. Щом ти си дошла, ще го напусна. (15/стр. 7, 8)

стр. 261

И Бог ще те обича

Ако не можеш да обичаш човека, как можеш да изискваш Бог да те обича? Ако не обичаш ближния си, как може да те обича Бог? Ако обичаш човека, и Бог ще те обича; ако не го обичаш, и Бог няма да те обича. (15/стр. 14)

В тебе са вложени несметни богатства

Не търси щастието си отвън, в този или онзи човек, но го търси в себе си. Под „себе си” разбирам Бога в човека. Ако търсиш щастието си в Бога, в Божественото в себе си, ти си на прав път. Съзнай, че в тебе са вложени несметни богатства, които трябва да цениш. (15/стр. 17)

стр. 262

Красотата на душата

В това именно е красотата на душата, че любовта и е вечна, неизменна. Достатъчно е само за момент да зърнете красотата на душата, за да не я забравите никога. Който е любил, за момент поне е видял красотата на душата. Няма човек, който като види душата, да не се влюби. Лошото за нас е там, че като я видим, тя веднага се скрива. (15/стр. 18)

Бог е скрил красотата на човека

Струва си човек да живее хиляди години на земята само за този момент — да зърне красивата душа, да се наслади от красотата на живота, да види с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята красива душа! Целият свят ще те посети, всички хора ще се трупат около тебе и те да вземат участие в твоята радост. Как ще се справите с всички хора? Милиони души ще се редуват, всяка на свой ред да зърне красотата ви. Какво ще правите тогава? Ще се молите на Бога да ви закрие по някакъв начин да си починете малко. Ето защо Бог е скрил красотата на човека даже от самия него и я оставил като негово бъдещо наследство. (15/стр. 18)

стр. 263

Той е във всеки човек

Да зърнеш красотата на душата, това значи да видиш Христа. Той е във всеки човек. Не е достатъчно само да Го зърнеш, но трябва да бъдеш като Него. — Какво да правим, за да дадем място на Христа в себе си? — Не цапайте душата си! Не засенчвайте лицето на красотата! Това значи: Не грешете. Грехът е тъмнина, която закрива светлото лице на душата. (15/стр. 19)

Кой каквото иска да постигне

Знайте, че каквото сте изгубили, ще го намерите. Старите ще се подмладят. Невежите ще станат учени. Кой каквото иска да постигне, ще го постигне. — Кога? — Когато възприемете идеята, че Бог е вложил несметни богатства във вашата красива душа. (15/стр. 21)

стр. 264

„Сине Мой, дай ми сърцето си!”

„Сине Мой, дай ми сърцето си!” Единственото нещо в човека неустроено, неорганизирано, това е неговото сърце. Там всичко е объркано. На това се дължи нещастието на човека. Понеже обича човека, Бог иска да му помогне, да го освободи от страдания. Той иска сърцето му, за да организира този объркан свят. (15/стр. 31)

То се дава за нещо

Казваш, че си неразположен. Радвай се, неразположението е предметно учение. То се дава за нещо. (15/стр. 35)

Ако се държиш здраво за погрешката си

В духовния свят затворът е друго нещо. Ако си глупав и сгрешиш, веднага турят в затвора и тебе, и погрешката ти. Ако си умен и сгрешиш, погрешката турят в затвор, а тебе освобождават. Ако се държиш здраво за погрешката си, и тебе ще затворят. (15/стр. 37)

стр. 265

Молитвата Му не се прие

Христос се моли за много работи на Господа и молитвата Му се чуваше. Когато се моли за Себе Си, молитвата Му не се прие. Христос знаеше, че причината за това е в самия Него. Той пое греховете на света и представи всички грешници пред Бога. Тогава Бог Му каза: „Ти пое греховете на хората, пожела да платиш дълговете им и сега ще плащаш. Ще дадеш всичко, каквото имаш: имот, чест, положение, а най-после и живота си.” Христос каза: „Да бъде Твоята Воля!” — Справедливо ли е това? — Справедливо е. И на вас казвам: Ако се наемате да свършите една работа, свършете я! Ако не можете, не се наемайте. (15/стр. 46)

Според това, което е изработил

Между добрия и лошия човек не могат да съществуват никакви отношения. Те се разговарят, но не могат да се обичат. Единият ще се мъчи, а другият ще благува. Това е Закон, който не може да се престъпва. Всеки ще живее според това, което е изработил. (15/стр. 47)

стр. 266

Ти ще бъдеш щастлив, всякога радостен

Като се родиш от Бога, ти ще бъдеш щастлив, всякога радостен. Жена няма да те изкушава, пари и богатство няма да те съблазняват, слава няма да те съблазнява — нищо няма да те съблазнява. Навсякъде ще виждаш Славата Божия, в душата ти всякога ще бъде светло и радостно. (15/стр. 71)

Бог да се оглежда в нас

Нека и ние станем тихи и спокойни като тихата огледална повърхност на водата, за да може и Бог да се оглежда в нас. Той иска да бъдем чисти и добри, за да се проектира Неговият образ в нас. Това значи да бъдем като Бога. Ако Бог се проектира в нас, и ние ще бъдем като Него. Ако не се проектира в нас, ние ще си останем такива, каквито сме сега. (15/стр. 74)

Невъзможните неща стават възможни

Както цветята дават безброй цветове и плодните дървета — безброй плодове, така и за човека, който възприема Божествената светлина, невъзможните неща стават възможни. За него възможностите се увеличават всеки ден. (15/стр. 110)

стр. 267

Любовта е плодът на това дърво

Казано е в Писанието: „Листата на дървото на живота са за изцеление, а плодът за храна”. Понеже Любовта е плодът на това дърво, тя е хлябът, който трябва да ядем, за да живеем. Докато се храним с Любовта, ние живеем. Щом престанем да се храним с Любовта, ние умираме. (15/стр. 113)

Вложено е в човека

— Искам да бъда добър. — Това е неразбиране на доброто. По естество човек е добър. Той е създаден добър, но трябва да прояви доброто в себе си... Следователно когато казваме, че човек трябва да бъде добър, музикален, умен, религиозен, разбираме даденото, т.е. онова, което е вложено в него. Реалността е даденото, вложеното в човека. Тя трябва само да се изяви навън. (15/стр. 124, 125)

стр. 268

Бог всякога говори последен

Бог говори на всички. От вас се иска да различавате гласа на Бога. Много гласове чувате, някога и вие сами си говорите. Изкуство е да различите гласа на Бога. Както познавате гласа на майка си и на баща си, на брат си и на сестра си, така трябва да познавате и гласа на Бога. Рядко говори Той, но трябва да познавате гласа Му. Той всякога говори последен. Щом се изредят всички, тогава Той започва да говори. (15/стр. 130, 131)

Никога няма да го забравиш

Този ти говорил, онзи ти говорил и всички остават разочаровани от тебе. Казват: „От този човек нищо няма да излезе!” Ти оставаш захвърлен на пътя в голяма скръб и отчаяние. Казваш: „Моята работа се свърши вече!” В този момент Бог ще ти проговори. Ти сам ще се убедиш, че невъзможното за тебе е възможно за Бога. Само при тези условия ти ще чуеш гласа на Бога. Ще го чуеш и никога няма да го забравиш. (15/стр. 131)

стр. 269

Тогава Бог ще простре ръката си

Когато паднеш на дъното на кладенеца, тогава Бог ще простре ръката си и ще те извади. Казваш: „Паднах в кладенеца. Извади ме една мощна ръка оттам.” Само така ще познаеш Онзи, Който ти е помогнал. (15/ стр. 131)

Първият, Който те учи

Бог е пробуждане на твоето съзнание. Той е първият, Който те учи. (15/стр. 132)

Това, което Бог му дава

Няма по-достойно същество от Бога. Който Му служи, ще придобие всичко, към което се стреми. Никой не може да даде на човека това, което Бог му дава. На когото и да служиш в света, в края на краищата нещастен ще бъдеш. (15/стр. 136)

стр. 270

Един господар е достатъчен

Хората умират по единствената причина, че искат да станат господари. Ако още първите хора се бяха задоволили с ученичеството, и до днес те нямаше да излязат от рая. Понеже пожелаха да станат господари като Господа, те излязоха от рая и се намериха на земята. Така те изгубиха всичко, каквото имаха. Закон е: Бог не позволява да има много господари в света. Един господар е достатъчен. Ако пожелаеш да станеш господар, ти си в стълкновение с Бога. Само така ще се убедиш, че Бог е всесилен; няма да те остави да станеш господар. Това значи да опиташ тоягата на Бога. (15/стр. 142)

Преди да Му се даде тази власт

...Христа: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята”. Преди да Му се даде тази власт, Той премина през големи изпитания. И Христос трябваше да се изпита да се види доколко Той е верен на Бога. Който иска да изпълнява Божията Воля, непременно се изпитва. (15/стр. 204, 205)

стр. 271

Не се дава даром

Мнозина очакват всичко от Бога, и то даром. Ако Той не ги задоволи, те се чудят защо не са богати, учени, силни. Те не знаят, че единственото нещо, което се дава даром, е Любовта. Всичко останало не се дава даром. (15/стр. 217)

Не търсете сметка на Господа

Ако обичам някого, никой няма право да се меси в моята Любов, нито аз мога да се меся във вашата Любов. Това е Бог, Който се проявява във вас. Нямате право да се месите в Неговите работи. Не търсете сметка на Господа кому какво дал. (15/стр. 218, 219)

Ще се натъкнете на страдания

Каквото и да придобиете, щом нямате Любов, неизбежно ще се натъкнете на страдания. Без Любов знанието, силата и красотата носят страдания. (15/стр. 234)

стр. 272

Трябва да се стремиш към непостижимото

Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. (15/стр. 253)

Той носи отговорност за това

Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. (15/стр. 259)

Закон, в който няма изключение

Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е Закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моят ближен, има дял и за мене. (15/стр. 259)

стр. 273

Знанието, което иде най-после

И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка — познаване на доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната — залезът на живота. Те започват със знанието, което иде най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал по обратен път. — Как да си помогнем? — Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. (15/стр. 260)

Остави Бог да се занимава с него

Който хвали или който укорява хората, сам се покваря. — Какво да се прави тогава? — Първо трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого, без да го обичаш, или ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш. Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него... Всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господа. Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото искаш. (15/стр. 264)

стр. 274

Ще съжалявате, че няма кой да ви се кара

Каквато грешка видите, изправете я. Не се отегчавайте да изправяте погрешките си. Това, което става днес, няма вече да се повтори. Ще дойде ден, когато ще съжалявате, че няма кой да ви се кара. Ще си спомняте за блажените времена, когато жена ви се е карала или мъжът ви се е карал. (15/стр. 269)

След вас никой не може да ги разреши

Не е ли по-добре детето ти да е живо, па макар да плаче, отколкото да не може да говори. И плачът е говор... Следователно каквито и да са противоречията, има нещо велико в тях. Щом ги е допуснал, Бог е вложил нещо добро в тях. Бъдете внимателни към противоречията. Каквито и да са те, не ги оставяйте неразрешени. Ако вие не ги разрешите, след вас никой не може да ги разреши. Разрешаването им е задача на сегашния век. (15/стр. 269)

стр. 275

Бог създаде човека съвършен

Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам?” ...Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия Закон. (15/стр. 280)

„Признавам, че се грижиш за мене”

Онези, които не признават силата на Бога, се натъкват на страдания, които ще ги накарат да Го признаят като всесилен. Страданието е тежест на човешкия гръб. Кажеш ли, че Господ нищо не е направил за тебе, Той заповядва да турят на гърба ти голям товар. Като не можеш да го носиш, веднага казваш: „Господи, признавам силата ти, признавам, че се грижиш за мене. Моля ти се, вдигни товара от гърба ми!” Щом се помолиш, товарът се вдига. (15/стр. 290, 291)

стр. 276

Дяволът ще ви слуша

Питам: Ако дяволът дойде при вас, какво ще го научите? Като бил на небето, той чул за мъдростта на човека и решил да слезе на земята, от него да се учи. Ако намери най-малката ви слабост, той ще ви използува. Намери ли най-малката дупчица у вас, той ще почне да ви проповядва. Ако нямате никаква слабост, той ще ви слуша. (15/стр. 291)

Изпраща смъртта да ги възпитава

Като сте дошли на земята, вие очаквате да заемете високо положение... Какво прави Бог в света? Понеже великите хора имат велики желания, Бог изпраща смъртта да ги възпитава. (15/стр. 293)

Бъдете последни в света!

Ще дойде ден, когато Бог ще изпрати ангели от небето да вземат всички големци от земята и да ги заведат в другия свят... Бъдете последни в света! Кой е последен? Който следва закона на Любовта. Бъдете... последни в света, за да се ползувате от Божието благословение. (15/стр. 294, 295)

стр. 277

Всекиму се дават специфични задачи

Всичко, което човек придобива, трябва да бъде заслужено. Земята е велико училище, дето всекиму се дават специфични задачи. Определено е всекиму какви задачи да се дадат. (15/стр. 299)

Величина от висшата математика

И вие разбирате как трябва да се живее, но не можете да живеете правилно. Защо? Защото животът е величина от висшата математика. (15/стр. 314)

По име ги знае

Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае. А ония, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга. Те са бракувани, оставени в нейните изби за далечни дни, за далечни времена. (16/1:3)

стр. 278

Нямате висок идеал

Тъй щото ако вие някой път се усещате, като че никой не обръща внимание на вас, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас, нямате висок идеал. Туй е правило, туй е Закон. (16/1:3)

Какво се крие в гънките на вашата душа

Когото и да е от вас Природата ще го познае. Как го познава? Тя всеки ден прави своите изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави? Тя за да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, сърце, туй, което вие сте скрили, какви пориви имате и какво може да стане от вас, тя създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете”. И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане”. (16/1:4)

стр. 279

Кои са тия заключения?

Природата... Тя гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатирва фактите, само ги наблюдава и според каквото вижда, така и бележи. Следователно ако тя е отбелязала най-хубавото заради вас, причина на тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва, причина сте пак вие. Тя не е турила нито повече, нито по-малко. Тя е отбелязала просто факта и от този факт тя изважда своите заключения. Сега кои са тия заключения, които ще повлияят на вашия живот? Те са вашият избор, който вие сте направили. (16/1:4,5)

Основата на всички неща

Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля... Няма друга основа в света освен Любовта. (16/2:7)

стр. 280

Такива неща в Природата не съществуват

И тъй, животът започва с чувствуване. Там, дето има растене, има и едно малко чувствуване, а там, дето може да се появи едно чувствуване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен Закон. Щом чувствувате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствувате, такива неща в Природата не съществуват. (16/2:8)

На небето по това те зачитат

Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на живата Природа, това са скърбите. И като отидете на небето, няма да те питат колко си се радвал, но ще те питат през колко страдания, през какви скърби си минал... Като дойдете на земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересуват се за тебе; ако си беден, не се интересуват. А като отидеш на небето, там те питат скърбял ли си и по това те зачитат. (16/2:9, 10)

стр. 281

Придобива знание, придобива мъдрост

В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И на мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само радостта. (16/2:10)

Не страдате ли, нямате нищо общо с Бога

Казват: „Когато някой човек страда, това е карма”. Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите, това е езикът на живата Природа, това е езикът на Бога — първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който духът пада... Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. (16/2:11, 12)

стр. 282

Тази мярка не съществува на земята

Само в Божествения свят съществуват правила. Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот! Тази мярка не съществува на земята, тя съществува само в Божествения свят. (16/2:13)

Сто милиона начина, как да постъпиш

Да знаеш, подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не може да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина, как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на целокупния живот има да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. (16/2:14)

Да дадеш подтик на сто милиона хора

Ти отиваш при една бедна вдовица... Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея?” Ти като отидеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това си посещение можеш да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят добро. Туй е закон... Ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки и ако ти се откажеш да вървиш напред, втората, третата и всички халки не ще се мръднат — и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон. (16/2:14, 15)

стр. 283

Не противодействувайте на Божествените мисли

Всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да и дадете подтик, т.е. не трябва да противодействувате на Божествените мисли в себе си... Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата, това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в теб, в една секунда може да се предаде на сто милиона души. (16/2:15)

стр. 284

Само вие знаете

Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! ...Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствувате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. (16/2:17)

Човек трябва да падне

Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. (16/3:8)

Господ ще ви бутне да паднете

Ако този плод след като узрее, не падне, ще може ли да поникне? Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете... И ако ти си паднал повидимому, мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай. Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение”. Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст да поникнеш. Ти пак ще излезеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма... Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни. (16/3:8,9)

стр. 285

Постоянно влияе върху нас

...Говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки. Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите побуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро. (16/3:10)

В Природата има едно трето влияние

Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате... Вие сега имате две противоположни влияния, не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го” — не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави!” Ти казваш: Ако изгубя този благоприятен случай, тогава? ...В Природата има едно трето влияние... Вие мислите, философствувате, философствувате, дойде туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си. (16/3:10, 11)

стр. 286

Няма погрешка, няма страдание

Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. (16/3:12)

Вътрешни изпитания, а не външни

...Вие живеете в края на века, ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания, терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум. (16/3:12, 13)

стр. 287