Закони и Тайни на Божия Замисъл
Закони и Тайни на Божия Замисъл
Учителя Петър Дънов
Из Словото на Учителя Петър Дънов
Варна, 2011 г. · Издателство „ЛОГОС“
стр. 3
ПРЕДГОВОР
За неразумните има съдба, а за разумните има Промисъл.
Учителят
Защо Господ не иска да оправи света? Защото е Любов. Затова не иска да го оправи. Ако не беше Любов, щеше да го оправи.
Учителят
Смисълът на живота е в прераждането. Вземете го в буквален и преносен смисъл. Някой казва: „Аз не искам да се прераждам”. То не зависи от тебе.
Учителят
В сегашния неразумен свят се изисква ние да бъдем крайно разумни.
Учителят
Казвам: Не сме пратени на земята да спорим, но трябва да служим на Бога.
Учителят
стр. 4
Човек може да се справи с напреженията, с бедствията, с всички условия само когато има връзка в себе си с Бога. Тогава той е под Божия Промисъл.
Учителят
Там, където са Разумността и Любовта, съществата са под крилото на Божия Промисъл.
Учителят
Божественото промисля само за ония, чието съзнание е отворено за него. Един неразумен човек, който не е в общение с разумното в себе си, не е под Промисъл. Той е оставен на закона на случайността, на стихиите.
Учителят
Който води чист, идеен живот, той се отличава с будност и е под закрила.
Учителят
Няма препятствие, което Животът да не може да преодолее.
Учителят
стр. 5
Великият Промисъл се състои в това от родени да станем неродени.
Великият Промисъл на живота се състои в това да осъзнаем Любовта си към Бога, защото тази Любов ни учи повече от всички книги.
Който живее в Промисъла, осъзнава Любовта като действие на Бога.
Промисъл е да разбереш, че Любовта към Бога е по-дълбока от светостта.
Промисъл е да осъзнаем, че истинското настояще е безвремие.
Промисъл е да осъзнаеш, че да мислиш, е важно, а да любиш, е съществено.
Истината е винаги победоносна.
Да осъзнаем Истината, значи да придобием един Всемогъщ Приятел.
Ако се посветиш на Бога, и Бог ще се посвети на тебе.
стр. 6
Свободата е Замисъл. Свободата е дадена за преданост към Бога.
Замисъл е да мислиш за Бога. Щом мислиш за Бога, обхваща те покой.
Не е ли Замисъл интуицията? Тя е Божествено Око, Божествен Водач.
Не е ли Словото Велик Замисъл? Словото, в най-висшия смисъл на думата, е Името, което разсича мрака.
Любовта е Замисъл, защото ако нямаш Божествена Любов, твоята вътрешност се деформира.
Словото е Замисъл. Чистото Слово работи за дълбините на човека.
Що е Чистото Слово? Божие действие, Божие излъчване, Изначално изливане.
Що е постоянството? Замисъл Божий, защото в постоянството се концентрира самият Бог.
стр. 7
И законът, и Любовта са Замисъл. Законът управлява обществото, а Любовта ръководи избраните.
Елеазар Хараш
стр. 9
Проект за човека
Щом Бог е създал човека, има известен проект в Себе Си. Една необходимост — ако можеше по друг начин да го създаде, Той би го създал. Човек още не е дошъл до върха на своето развитие. Скициран е той. Човек не е дошъл още до Образа и Подобието на Бога. Вие както сте тука, още не сте по Неговия Образ. (1/стр. 11)
Да ви избави от застоялото състояние
Хилядите страдания и противоречия в живота, това са все подтици, с които Господ иска да ви избави от туй застояло състояние. (1/стр. 13)
Да възприемеш Неговите планове
Първото нещо във всяка една религия е да се събуди съзнанието, да влезеш във връзка с Бога и от Него да възприемеш Неговите планове. И тогава ти изпълняваш онова, което Той ти начертава. Ти после ще чертаеш. Ти като знаеш Неговия план, ще чертаеш. Най-първо трябва да имаш един план. (1/стр. 13)
стр. 10
Знаят какво има да им се случи
Но онези съвършените хора, те знаят какво има да им се случи. И хубаво е да знае човек какво ще му се случи. Онзи, който не е съвършен, той не трябва да знае. Понеже той като не разбира Божиите пътища, той се страхува. А за да не се страхува, той не трябва да знае. (1/стр. 16)
Това са задачи
Сега това са обяснения за съществените противоречия в света. Те не са противоречия. Това са задачи, с които вие трябва да се справите. Лошите условия, това са задачи… Сиромашията, това е задача. Учението, това е задача. Богатството, това е задача. Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва да се справи, да се научи как да слугува на Бога. (1/стр. 31, 32)
Онова, което Той ти е начертал
Бог е Същество крайно разумно… Ако искаш да ходиш по Неговия път, да реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може да начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработи го. Дойде ти едно противоречие, препятствие, второ, трето, четвърто — каквото дойде, ти върви напред. Може отвън да е бурно времето — времето да не те спъва. Може да си беден — беднотията да не те спъва. Може да не си разположен или може да си болен, организмът може да е слаб, пари може да нямаш — туй не трябва да те спъне. Ти в ума си трябва да държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш. (1/стр. 34, 35)
стр. 11
За да разберете Божиите пътища
Сега казвам: В новия живот трябва да проучавате себе си. Противоречията, които срещате, проучавайте ги и разбирайте себе си, за да разберете Божиите пътища. Защото като разберете Божиите пътища, тогава вие ще дойдете до пътя на щастието. Или ако не разберете себе си, вие в правия път не може да влезете. Пък ако не влезете в правия път, онова, което Бог е определил за вас, вие не може да постигнете. Разбиране трябва. Все трябва да започнете правилно. И като разберете себе си, вие ще разберете пътя си. А в този път ще вървите, ще вървите в Божествения път, за да намерите благото, което Бог ви го дал. (1/стр. 110)
стр. 12
„Защо си Ме оставил?”
Христос казваше: „Отец е в Мене и Аз в Него”. Но като Го туриха на кръста, казва: „Защо си Ме оставил?” Няма Го значи! Онзи, Който беше в Него, Го няма. И казва: „Защо си Ме оставил?” …След туй Христос се опретна, каза: „Неразбрана е тази работа. Тази работа е неразрешена. Каквото и да става, поставям Духа Си да бъде тъй, както Ти си определил.” (1/стр. 122)
Изменя нещата
Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем да разберем съдържанието на нещата. Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете да намерите онова равновесие, което да въздействува в дадения случай. (1/стр. 157)
Господ иска малко да те оглади
При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав*, връзваш парите в десет възела. Тогава ще започнат изпитанията — този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания. Ще стане тъй, ще ти снемат дрехите. Ти трябва да бъдеш духовен човек, без да знаят хората. Щом хората знаят, че ти си духовен, ти си на крив път. (1/стр. 159)
стр. 13
*Скържав — стиснат, скъперник
Преди да си ги разбрал
После, някои казват: „Да разберем нещата”. Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал. (1/стр. 163)
Което Бог ви дава
Казвам: Единствената мисъл, която да остане — другите неща са изяснения — е да бъдете доволни от онова, което всеки ден ви се дава. Най-малкото, което Бог ви дава, бъдете доволни, колкото и малко да е, колкото и микроскопическо да е. Всеки ден Бог е определил да ти даде нещо малко или много. Бъди доволен от онова, което Бог ти дава; не се смущавай от онова, което не ти дава. (1/стр. 182)
стр. 14
Този свят е даден като задача
Щом се намерите при големите спънки, тогава се намирате на физическото поле. И тогава този свят е даден като задача да се справите с мъчнотиите. На умния човек знанието му е потребно, за да се справи със страданието на физическия свят. Мъчнотиите на физическия свят, задачи са това. (1/стр. 186)
Велико съзнание за Божия план
Ако аз страдам като един светия или като един Учител за греховете на хората, казвам: Такава е Волята Божия — за да им помогна, трябва да страдам. Пък ако страдам за моите грехове, какво има да се смущавам или да се възмущавам? В единия и другия случай аз страдам, за да изкупя своите грехове или да изкупя греховете на хората. И в единия, и в другия случай не мога да кажа: „Защо Господ ми даде това?” Защото аз съм дошъл да свърша тази работа тъй, както е благоугодно на Бога. А в единия и в другия случай трябва да я свърша. Само че разликата седи в това, че в единия случай имам онова широко, велико съзнание за Божия план, който Бог е вложил в живота, за това, защо хората трябва да страдат тъй. А във втория случай имам едно ограничено разбиране — страдам само за себе си. (1/стр. 196)
стр. 15
Наказанието е едно голямо благо
Та нима майката като обича едно дете, не може да го накаже? Вие сте майки, нима любовта забравя да понакаже малко? Що е наказанието? Наказанието е едно голямо благо. Ама че ако майката види, че детето ще падне в един кладенец и му ушие една плесница и то се търкули назад, тази плесница не е ли на място? Ушие му една плесница. Нека му светнат очите, стига да се спаси. (1/стр. 210)
Като мистик се радвам
Казват: „Плаче този човек”. Нали е счупен неговият крак? Няма нищо. Кракът му се счупи, за да се сприятелим ние. Досега той минаваше тъй, беше голям аристократ. Сега като счупи крака си, от мене вече зависи. Аз ще го накарам да се подвижи. Хвана крака, наместя костите, направя му крака, бинтовам го много хубаво и казвам: „След 20 дена нищо няма да остане, кракът ти ще зарасне”. И наистина след 20 дена той е здрав. Питам тогава: Къде е злото? Къде е лошавината? Че той пострадал? Аз пък се радвам за това — направих му едно добро. Философски разгледан въпросът, аз се радвам; или в друг смисъл, като мистик се радвам. Аз се радвам за новите връзки, които ще се образуват между мен и този коравосърдечен брат, който досега само ме гледаше отвисоко. Радвам се за новите връзки, които ще се образуват. Така и двамата ще изпълним Волята Божия. (1/стр. 237)
стр. 16
Сляпата вяра нищо не ползува
Верующият мисли, че не му трябва много знание. То е едно голямо заблуждение. Вярата е външна страна, подразбира интелигентност, разбира онова, което Бог е създал. Ако ти не разбираш Божиите пътища и не ги прилагаш, сляпата вяра нищо не ползува. (1/стр. 277)
стр. 17
За което ние работим
Бог така е направил света, че онова същественото в нас е само това — онова, за което ние работим. А онова, за което ние не работим, то е преходно. (1/стр. 278)
Ако ви поставят на изпит
Всички вярвате, че има един Промисъл, нали така, Божествен Промисъл, но колцина от вас има, че ако ви поставят на изпит, да вярвате в туй, че е тъй? (1/стр. 300)
Оставете този въпрос неразрешен
Вас ви занимава въпросът, искате да знаете защо Господ направил света така. Защо допуснал злото? Оставете този въпрос неразрешен. Има много неща, които може да се обяснят, и след като се обяснят нещата, няма да ги разберете. И следователно ние в сегашния живот трябва да се занимаем с неща, които са близки, които може да разберем и които може да приложим. Тия, трудните въпроси ще ги оставим за бъдеще. Вие оставете въпросите, които са мъчни, за далечно бъдеще. (1/стр. 313)
стр. 18
Злото има само една слаба страна
Всеки, който се бори със злото, ще остане победен. Не трябва да се борите със злото... Някой ви каже, че трябва да победите злото. Има цяла една история за много адепти, които са се борили със злото и са изчезнали от света, изчезнали от земята... Но злото си има своя слаба страна. Коя е слабата страна? Злото има само една слаба страна — че злото не може да издържи топлината на Любовта. Единствената слаба страна е тази. Щом му припари топлината на Любовта, не може да издържи. Там е. Нищо друго. (1/стр. 312, 313, 314)
Мислил през цялата вечност
Бог създал света и като мислил през цялата вечност, създал един план и Той реализира Своя план. Един ден Той ще доведе всички в съгласие. Един ден всички вие от небето и от земята ще се съберете на едно място. И ангели, и дяволи ще се съберете и ще седите. Пред Бога няма да има ни ангели, ни дяволи. Кога? Някога. (1/стр. 328)
стр. 19
„Аз съм взел всичко предвид”
Да бъдем верни — каквото Господ каже, направи го. Казва на стражаря: „Не мъчи този човек. Не го мъчи.” На съдията казва: „Не осъждай този човек”. На слугата казва: „Добре слугувай”. На жената, на детето, каквото каже Господ, направи го. То е важно. Другите неща, всичките тия противоречия Господ ще ги поправи. Господ казва: „Ти ще вървиш, Аз съм взел всичко предвид, не бой се”. Някой казва: — Обесиха онзи. — На този, когото обесиха, ще дам по-хубаво тяло и по-щастлив живот. — Онзи убиха на бойното поле. — И него ще възнаградя. Ще премахна всичките страдания, ще улесня живота, ще го направя по-добър, отколкото сега. (1/стр. 328, 329)
Той ще ви се открие
Вярвайте в Бога. Обичайте Бога и вървете напред. Един ден, сега или някога, Той ще ви се открие. (1/стр. 331)
стр. 20
Какво означават страданията в света?
Сега не е лошото в страданията. Какво означават страданията в света? Много страдания — много области има да минаваш; малко страдания — малко области. И всичкият ти живот в другия свят, като влезеш в разумния живот, в Небето, животът ти ще се обуслови от страданията. (1/стр. 339, 340)
Той е Всемъдър
Животът за нас е да изпълним Волята Божия на земята и да разберем живота. Няма нещо, което Бог е направил, че да не е за полза. Ако Бог е допуснал злото в света, Той е допуснал злото, защото е полезно. Той е Всемъдър. Той го е допуснал, защото така на земята е по-добре. (1/стр. 343)
Вие може да имате цена
Та казвам: Вие може да имате цена само когато разбирате Божия Път... (1/стр. 348)
стр. 21
Знай, че е за твое добро
Няма нещо, което да се случи в живота на когото и да е от вас, да не е за ваше добро. Казваш: „Защо се случи това?” Не бутай този въпрос. Каквато погрешка и да направиш, знай, че е за твое добро. Като кажеш това, тя ще стане за твое добро. (1/стр. 355)
Ти трябва да Го обичаш
Ако Бог иска да Го обичаме, това е по единствената причина да бъдем ние щастливи. Той не се нуждае от нашата обич, нищо повече. Единственият път, по който можеш да бъдеш щастлив, е да обичаш Бога. Ти трябва да Го обичаш. Той е Цялото. Ако не Го обичаш, ако не си благ като Него, ти не можеш да бъдеш щастлив. (1/стр. 368)
Ще излезне вашата душа чиста и светла
Писанието казва: Цялата земя ще изгори в Любовта. Един ден ще дойде Любовта, ще запали лицето на света и вие ще се стопите. Ще минете през огъня на Любовта! Няма да остане нищо от вас, т.е. от сегашното ваше, и като излезнете от този огън на Любовта, ще бъдете както как се чисти рудата, която се топи, и ще остане само чистото злато... И след като минете през огъня на Любовта, ще излезне вашата душа чиста и светла, облечена със своето ново тяло. (1/стр. 391, 392)
стр. 22
По особен начин те служат на Бога
От едната страна, отляво, злото ни влияе, адът е там; от дясната страна е раят и той ни влияе... Една сестра ми разправя, объркала се тя вътре, не знае какво да прави. Бори се, от едната страна и говорят едните, от другата — другите. Сега кого да слушам, кой е прав? Според мен от лявата страна са кривите, нищо повече! Отдясно са правите, онези, които служат на Бога. Те и онези служат на Бога, но по особен начин те служат на Бога... (1/стр. 402)
За да ви дойде на ума
Та някой път все трябва да ви бият, да страдате дълго време, да боледувате, за да ви дойде на ума да направите нещо добро. Да ти дойде на ум това. Тъй е. Всички казват: „Ама Той, Господ, че Той дал страданията”. Докато разбереш да направиш Волята Му. (1/стр. 403)
стр. 23
Страданието ще стане много приятно
А страданията са едно изявление на Любовта. Страдание, в което ти не можеш да приложиш Любовта, то не е страдание, то е мъчение. Страданието е Любовта. То е най-малкото. И Любовта ще те научи. Когато разбереш Божиите пътища, страданието ще стане много приятно. Като го видиш, ще му се зарадваш. То няма да ти бъде тъй отвратително, както сега. Защото нали страданието е нещо, което е много скромно. То не е облечено хубаво. Но веднъж като го опиташ какви блага има туй страдание, вътрешни блага, ти не се отвращаваш от него. Значи Любовта е внесла своите велики блага в страданието. Който е готов да възприеме страданието, ще възприеме и Божиите работи. (1/стр. 406, 407)
Един подтик на Божественото
Ако страда човек, в своето страдание трябва да добие нещо. Не да кажете: „Защо страдам?” Щом страдаш, страданието е един подтик на Божественото да добиеш нещо. Ако страдаш, ще добиеш нещо. Ако добиеш това, за което страдаш, ще добиеш радостта. Ако не добиеш, страданието ще продължи в тебе. (1/стр. 461)
стр. 24
Ако си едно с Него
Бог, Който е създал всичко, в Него всички живеят. Следователно ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с Него, няма какво да те ограничават. Бог е всякога свободен. (1/стр. 461)
Колкото страданието е по-голямо
Колкото страданието е по-голямо, и растенето е по-голямо; или по-малко — и растенето ще бъде такова. Един дъб има по-големи страдания, едно житено зърно има по-малки страдания. Едно житено зърно за 6 месеца, за една година ще излезне и пак ще влезне в хамбара. Един дъб за да влезне в хамбара, някой път му трябват 100 и 200 години. Той остава вънка на големите изпитания. (1/стр. 462, 463)
стр. 25
В Новия живот
А този живот, преди да влезем в пълния живот, както и да говорим, никой не може да отстрани човешките страдания... В Новия живот всичките страдания ще се отстранят. И Писанието казва тъй: Бог казва, ще обърше всичките им сълзи. „И ще Ме познават от малък до голям.” И ще имат всички онова, което желаят. (1/стр. 466, 467)
Нито око е видяло, нито ухо е чуло!
И Писанието казва, че онези, които обичат Господа, онова, което Бог е приготвил за тях, нито око е видяло, нито ухо е чуло! Значи толкова велики работи Бог е приготвил за онези, които Го любят. Но те трябва да минат през това училище на земята. Всички страдания и мъчнотии да му бъдат добри. (1/стр. 467)
Бог дава по-голяма благодат
Апостол Павел казва: Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта. Той казва още: Ако това е така, тогава да съгрешим ли? — Не. Дето се увеличава грехът, Бог дава по-голяма благодат. Ако онези хора уповаят на Бога, искат да влезнат в бъдещия живот, ще разберат защо е така. (1/стр. 487)
стр. 26
Като един от малките
Ако вие не може да надминете в себе си естеството на свети Илия, ако не можете да станете като един от малките в Царството Божие, вие не можете да разберете Божиите пътища. (1/стр. 490)
Този път, по който минавате
Това, което Бог е създал, това училище, през което минавате, по-добро училище от него няма! Този път, по който минавате, той е най-добрият път. Така мислете. Има интересни и хубави работи. Има работи, които премълчавам. (1/стр. 492)
Оставя да си понесат последствията
Господ прощава до известно време и после оставя хората да си понесат последствията от греховете си. Бог им е предложил да се помирят, хората, и понеже не искат да се помирят, то Бог оставя да си понесат последствията. И като почнат да носят последствията и няма друг цяр, то пак се обръщат към Бога. Няма друго спасение. (1/стр. 493)
стр. 27
Той е ръката на Бога
Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога или той е лявата ръка на Бога — как ще се сърдите вие? Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш. (1/стр. 511)
Във вас ще създаде един нов свят
Като дойдеш до положението да повярваш в Господа, веднага в твоя ум ще се роди едно ново познание — ти ще знаеш, че светът е създаден. Той, светът, няма да остане тъй, както сега. И Писанието вече загатва, казва: „Ето, създавам нови небеса и всичкото старо ще замине”. И вашият стар живот, работи, от които сега се оплаквате; и във вас Господ ще създаде един нов свят. (1/стр. 553)
стр. 28
Там ще се зароди любовта
Казваш: Бог е създал света от нищо. Да, Бог го е създал от нищо, но нашата любов не може да се роди от нищо. Нашата любов, всякога любовта в хората ще се роди от нещо. Любовта ти може да се роди от твоите страдания, от едно голямо нещастие, някоя голяма несгода. Понеже в тия нещастия ще дойде някой човек да те утеши. И там ще се зароди любовта. Ако туй нещастие не беше дошло, ти не може да намериш любовта. Нещастието някой път ще ти доведе тия, които ще те обичат и ти ще обичаш. (1/стр. 554)
„Ти започни и Аз ще ти помогна”
И всякога, когато останеш сам — защо? Да познаеш, че има един Господ. И Господ ти казва: „Ти започни и Аз ще ти помогна”. Ти като започнеш да кладеш огъня, ще дойде Господ и Той ще ти помогне. (1/стр. 555, 556)
стр. 29
Това стана с противоречието
Пък този човек ако нямаше противоречие... Той дотогава беше сляп, само му даваха по малко. А после и той стана виден човек. Почнаха да го викат учените хора. Казваха: „Я ни кажи как прогледна”. Че него вече на чин го дигнаха. Това стана с противоречието, което той мина. И ви казвам: Радвайте се за противоречията, които ще дойдат във вашия живот! Защото те ще ви подигнат. И ако противоречията не дойдат, вие ще си останете такива, каквито сте — слепи ще останете. (1/стр. 556)
Всичко е на мястото си!
Казвате, много нервни сте станали. Радвайте се, че сте станали нервни. Защото само един нервен човек, който има нерви, в него Любовта може да се прояви. Та само един човек, който има нерви, в него болестта може да се прояви. „Ще ми се пукне — казва — главата.” Няма да се пукне, тя се разширява, твоята глава расте правилно. „Ама сърцето ми ще се пукне.” Няма да се пукне! Всичко е на мястото си! Разберете Божиите пътища и благодарете за онова, което Бог прави за вас. (1/стр. 560)
стр. 30
Светът има една велика цел
В края на краищата светът има една велика цел. Цел, за която на всички същества ще им бъде добре. В какво седи тази цел? Един ден, когато на всички същества, които са на земята, ще им бъде добре; и всички ще бъдат радостни и няма да има едно същество, което да не е доволно. Това е смисълът на живота. Дотогава, докато хората не са доволни, не са дошли до целта. Казвам: Като дойдат до целта, като пристигнат до целта, тогава вече другояче ще изучаваш живота. Ще знаеш в тази цел в какво седи животът. (1/стр. 570)
Ти сам определяш съдбата си
Вие ще кажете: „Каква ми е съдбата? Много ми е определена съдбата.” Ти сам определяш съдбата си. Понеже като не искаш да служиш на Бога както трябва... Според онова, което ти правиш, това и ти дава. (1/стр. 571, 572)
стр. 31
И най-лошият ще стане като светия
Та в Природата има един закон, който след време ще измени всички. Вие ще дойдете до едно състояние, дето искате - не искате, вие ще се измените. И най-лошият от вас, и най-користолюбивият ще дойде едно време да стане като светия. И простре се на земята, и изгуби своята сила... Ще пъшкаш, ще се молиш на Бога, че искаш да измениш живота си. Казва: „Не, късно е, то е решено”. И ще те въздигнат, и не чакай да те понижат на земята. Да дойде туй положение, че да искаш да станеш добър. Но стани добър, докато си на краката си. (1/стр. 573)
За Слава Божия
Някой път някой казва: „Разболях се”. Той се уплаши. На мен ми разправя някой и аз казвам: Това е за Слава Божия! Той се разболял — за Слава Божия. Боли те окото — за Слава Божия. Боли те ухото — за Слава Божия. Боли те кракът — за Слава Божия. Боли те коремът — за Слава Божия. Боли те главата — за Слава Божия. Ама как може това? Е, за Слава Божия. За Слава Божия в туй отношение, че след всяко боледуване на окото или на ухото ти ще научиш една нова опитност. И в живота си ти ще се подигнеш. След всяка болест човек е по-силен. И след всяко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силен. (1/стр. 579, 580)
стр. 32
Когато Господ не одобрява едно нещо
И когато Господ не одобрява едно нещо, Той ще остави тия духове да те измъчват. И като те измъчват, ще кажеш: „Преждевременно направих това”. (1/стр. 585)
Не Му давайте съвет
„Но да идем да събудим Лазара.” И аз ви казвам: Оставете сега Господ да събуди във вас, по който и да е начин, да събуди заспалия Лазар. По който и начин, не Му давайте съвет. (1/стр. 587)
Можеш да не се подчиниш
Не желайте ония неща, които Бог не ви е определил. Бог строго е определил нещата. Ти можеш да ги измениш, т.е. можеш да не се подчиниш, но ще видиш последствията на твоята наредба. (2/стр. 36)
стр. 33
Прогресира с големи мъчнотии
Изобщо животът прогресира с големи мъчнотии. Знаете ли, за пример, че една птица докато се е научила да хвърка, докато се е превърнала в птица, през какви ли не изпитания, мъчнотии и борби е минала през хилядите поколения? Първоначално тя не е била птица. Тя е била риба и от големи мъчнотии, от големи страдания най-после тя се е превърнала на птица и започнала да хвърка. (2/стр. 104)
Бог иска да изтече нещо от нас
Не може човек да приеме едно Божествено благо, ако не е страдал. Благото е вливане в езерото, а изтичането от езерото е страдание. Ако нищо не си дал от себе си, ако нищо не е изтекло от тебе, ти не можеш да приемеш Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да изтече нещо от нас. (2/стр. 134, 135)
стр. 34
Той никога не е сам
В едно от западните планински места в Америка един американски мисионер ходил да събира пари за някакво благотворително дело. Хората били щедри и давали големи суми. Като събрал една крупна сума, той тръгнал да си отива за мястото си, дето била нужна тази сума. За тази цел той трябвало да мине през един планински проход. В това време един разбойник го проследил и се скрил зад едно голямо дърво да го причака и да го убие. Разбойникът си казал: „Защо са тези пари на мисионера? Те са нужни на мене, а не на него.” Като наближил към дървото, мисионерът, който бил на кон, почувствувал нещо, разбрал, като че нещо лошо има да му се случи. Той слязъл от коня си и отправил към Бога една гореща, искрена молитва: „Господи, запази ме”. След това, успокоен, той се качил на коня си и продължил своя път. Когато стигнал до дървото, зад което бил скрит разбойникът, той видял един човек с пушка в ръка, но го отминал, без да му каже нещо. След 2 години един умираещ от епархията на този мисионер вика мисионера у дома си, иска да се изповяда. Разбойникът запитал мисионера: — Ти знаеш ли кой съм аз? — Не зная. — Аз съм онзи разбойник именно, който те причаквах в гората да те убия. Ти имаше в себе си много пари и аз се бях скрил зад едно дърво, въоръжен с пушка, готов всеки момент да те убия. По едно време ти слезе от коня, спря се нещо и когато отново се качи на коня, с тебе заедно вървеше друг един човек на бял кон, добре въоръжен. Аз се уплаших и не посмях да тегля куршума.
стр. 35
Следователно когато човек отива да работи за Бога, той никога не е сам. С него заедно ще върви и друг някой, добре въоръжен, който всякога ще го пази. (2/стр. 150, 151)
Бог пак мисли
Ние, съвременните хора, искаме да уредим всички работи изведнъж. Това е привилегия само за Бога. И Бог даже, за да създаде свят, Той е мислил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде. (2/стр. 152)
Той е наредил нещата така
Казвате: „Господ не знае ли?” Господ знае всичко, но Той е наредил нещата така, че като се намерите в голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не дадеш никакъв сигнал, ти сам ще носиш отговорността. И като дадеш сигнал, ще вярваш, че ще ти се помогне. (2/стр. 155, 156)
стр. 36
Благата съдба, това си ти сам
Има един пример, който често съм привеждал, но малцина са го разбрали. Една кметица, жена на един български чорбаджия от старо време още, което се случило някъде из България. Докато бил жив кметът, тя имала на разположение много слуги, които вършели всичката и работа. Не се минало много време, кметът — чорбаджията — умрял и работите му се така оплели, че кметицата се видяла в чудо, не могла с нищо да си помогне. Пък и ненаучена сама да работи, тя се затруднила много. Един ден отишла при един от своите съседи и го помолила да отиде в гората да и донесе малко дърва. Тогава съседът и казал: „Иди сама в гората, набери си дърва, вържи ги на един вързоп и започни тогава да викаш към Благата съдба. Тя е една много добра жена, която веднага се притичва на помощ.” Кметицата отишла в гората, събрала си дърва, направила си един вързоп и когато трябвало да го дигне и да го занесе в село, тя започнала да вика Благата съдба. Викала един, два, три пъти, но Благата съдба не дошла. Слънцето залязло вече и започнало да се мръква. Тогава кметицата си казала: „То се вижда, че Благата съдба няма да дойде, ами аз да си взема сама вързопа и да го занеса на село”. Тя дигнала вързопа дърва на гърба си и поела пътя към селото. Благата съдба, това си ти сам. (2/стр. 173, 174)
стр. 37