Бог следи онези необходими нужди

Бог, на Когото вниманието е отлично, следи онези необходими нужди, които душите имат. Тия необходими неща Той ги дал на хората. Има второстепенни работи, които ние сме създали, те не влизат в Божия план. Ти искаш нови обуща за Великден. То влиза в плана на баща ти. Ако се молиш на Господа, тази молитва ще влезе в ума на баща ти, той казва: „Дето ще ходиш да смущаваш Господа с твоите чепичета, аз ти купувам, че да не Го безпокоиш”. (13/стр. 332)

Няма да дойде преждевременно

Апостолите мислеха, че Царството Божие ще дойде във времето на Христа. Не че Царството Божие няма да дойде, но докато не се изпълняват времената, които турил в разпореждане, Царството Божие няма да дойде преждевременно. То ще дойде точно навреме. Кога ще бъде това, не е за вас да знаете. (13/стр. 336)

стр. 226

Вън от човешката мисъл

Ще дойде Царството Божие, когато всичките хора бъдат готови. Но лично за вас може да дойде и днес. Ако вие се съгласите и изпълните Волята Божия вън от човешката мисъл, не да съобщавате какво сте решили да правите. (13/стр. 337)

За да ги избави, прощава

Бог тепърва изучава характера. Благата, всичките методи Той знае, прилага един метод, втори, трети, четвърти и най-после хората като направят всичките погрешки, за да ги избави, прощава. И с наказание не става. Той ги наказвал, наказвал, и с наказание нищо не става. Най-после в Христа виждаме — апостол Павел казва: „Че Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше греховете”. Той казва на онази жена: „Иди и не съгрешавай вече”. Прощава и. „Старото го забрави.” (13/стр. 339, 340)

стр. 227

Понеже повече могат да сторят

Казвам и на вас: да се примирите с Бога, ама възприемете Божията Любов и не очаквайте от Любовта това, което очаквате от хората. Вие очаквате от Господа да обърне внимание към вас. Бог има еднакво отношение към всичките хора, но към добрите хора има специфично отношение. Той знае, че те са по-способни и на тях им дава повече, понеже повече може да сторят. (13/стр. 340)

Ти не се бори с Любовта

Дойдете ли до Закона на Любовта, помнете едно правило, не водете война с Любовта. Никога не се позволява да водите война с Любовта. Не воювайте. В Любовта човек или трябва да бяга, или трябва да се предаде. Едно от двете. Дойдеш ли до Любовта, или ще се подчиниш, или трябва да бягаш... Тя, Любовта, е един Божествен Принцип, ти не се бори с Любовта. (13/стр. 340)

стр. 228

Любовта не иска да те направи светия

Тя, Любовта, не иска да те направи роб, но Любовта не иска да те направи и светия. Ако ти си роден от Любов, ти ще носиш нещо повече от светия. Любовта е едно вътрешно проявление. Туй, което дава Любовта, е много повече... Казваш: „Искам да бъда свят”. Не, ти трябва да постъпиш по законите на Любовта. Онзи, който носи Любовта в душата си, той носи повече, отколкото постиженията на един светия. (13/стр. 340, 341)

Ще създадат само един Стар човек

И в небето има само двадесет и четири Старци. Че като се завърши цялата еволюция на човечеството, хората ще създадат само един Стар човек, всички други ще бъдат млади. От цялата човешка еволюция едва ще намерите материал да създадете един Стар човек. Той може да бъде идеал... (13/стр. 342)

„Аз съм готов да приема твоята съдба”

Тук, в неделя, когато беше англичанинът, питаха го за Любовта и той каза: „По-опасно нещо от Любовта няма”. Че ме питат: „Вярно ли е?” Казвам, вярно е. В Любовта има едно нещо, че всичките хора ги разтопява. И богати, и сиромаси като ги тури в кюпа*, разтопява ги. Казва: „Ужасна сила е, всичко разтопява”. Всичките хора разтопява, всички се примамват в Любовта. Като си недоволен от Любовта, тури те в кюпа. Плачеш, тури те в кюпа. Като излезеш от нейния кюп, станеш весел. Вие мислите, че като влезете в Любовта — мекичка, нежна майка. Не, не, тя не обича никакъв спор, никакво противоречие. Любовта не обича никакво оплакване, че си невежа, че си сиромах, че си грешник — тури те в кюпа... Когато дойдеш до Любовта, ще пазиш да не кажеш нещо. При най-малката погрешка в кюпа ще седиш. При най-малката погрешка, права или крива. Какво трябва да говориш при Любовта? ...Каквото кажеш — в кюпа влизаш. Аз съм много невежа — в кюпа. Аз съм много учен — в кюпа. Тогава като идеш при Любовта, какво трябва да кажеш? Аз ще ви дам да мислите. С какво ще заставиш ти Любовта да не те тури в кюпа? Ако мълчиш, пак в кюпа ще влезеш. Ако говориш — в кюпа, ако не говориш — пак в кюпа. Има един начин, дето няма да влезеш в кюпа... Ако кажеш: „На нейно разположение съм”. Каквото направи, мислиш, че е хубаво. В кюпа или вън от кюпа, където да те тури, на нейно разположение да си да направи с тебе каквото иска. Кажеш: „Аз съм готов да приема твоята съдба”. Тогава Любовта ще направи нещо, което никога не си виждал. Това е философия. И ако нямате тази философия в живота, много постижения не може да имате. Всякога ще имате противоречия. (13/стр. 351, 352, 353)

стр. 230

*Кюп — делва

Съдържат неизброимо богатство

Дръжте една идея в ума си: че всичко онова, което Бог е създал, е добро. Считайте, че животът, който Бог е дал, е добър. Вие не го разбирате. Считайте, че и най-лошите условия, които имате, са добри. И най-лошите условия, при които може да се намерите, съдържат неизброимо богатство, вие не знаете как да го използвате. (13/стр. 361, 362)

Дяволът го е страх от Любовта

Като дойде Любовта, дяволът го е страх от Любовта. Той при всички положения е много смел, но когато дойде Любовта, треперят му гащите. (13/стр. 369)

стр. 231

Помита всичко

Тя, Любовта, е най-въоръжената сила. Като мине, от главата до петите е въоръжена. Когато нейният нож се забие, не пада; дето удари, помита всичко. Като дойде Любовта, като дигне ножа, всички се разбягват, капитулират. (13/стр. 370)

Божиите Тайни и Божиите Откровения

Що е болестта? Аз да ви определя. Всяка болест е признак на една Божия Велика Тайна, която иска да ви се разкрие. Що е радостта — радостта носи Откровение. Ако си разбрал, всяка скръб носи Тайни. Следователно в скърбите ще учиш Божиите Тайни, в радостите ще учиш Божиите Откровения. То е философията на живота. (13/стр. 374)

Невидимият свят иска да ви открие една Тайна

Във всяка скръб, която преживявате на земята, Невидимият свят иска да открие една Тайна на вашия ум и на вашето сърце. Тогава питате: „Защо са скърбите?” За да изучавате Тайните на Божието Царство. Но всякога Тайни няма да учите. Някой път ще учите Откровения. (13/стр. 375)

стр. 232

Неговата ценност не е дълготрайна

Човек се изпитва в мъчните работи на живота. Това, което не е мъчно, неговата ценност не е дълготрайна. (13/стр. 399)

Той търпи, Той е господар

В духовния свят има нещо: когато човек търпи, той е господар. Ти за да се опиташ дали си господар, ще видиш дали можеш да търпиш. И Господ, Който е направил света, опитва Себе Си дали е Той господар. Казват, че Той е дълготърпелив. Бог наблюдава хората, всички техни погрешки и веднага изважда правила, как да поправи техните погрешки. Той търпи. Той е господар. А пък Той като се разсърди, може да унищожи нещата, но така нищо не се научава. Сега Господ търпи, а пък ти не търпиш. (13/стр. 433, 434)

стр. 233

Знаете ли как изправя Господ?

И по някой път Господ да ви изправи, знаете ли как изправя Господ? Той има менгеме. Като те тури в менгемето, ще се изправиш и оттатък ще минеш. Смъртта не е ли едно менгеме? И всичките страдания се случват, за да се оправи човек. Вие сега носите идеята, че не трябва да страдате. Не трябва да страдате, но не трябва да правите погрешки. (13/стр. 434)

Във всяко нещо имаш работа

И после при тия противоречия, които съществуват в света, по някой път добрите хора са отговорни, понеже доброто, което те имат, не са го турили на работа... И тогаз не правете оная погрешка, която направил един индийски адепт, един от големите адепти. Той вижда, че една вдовица индуска си оставила детето в люлката, и вижда, че идва една кобра при детето. Той знаел, че тя като дойде при детето, ще го ухапе и детето ще умре. Той казал: „Бог е направил и кобрата, и детето. Той да се разправя сега.” И гледал преспокойно. Кобрата се качва, клъвнала това дете и си заминала. Но като отива адептът в другия свят, вика го Буда и му казва: „Защо ти не помогна на онова дете да не го ухапе кобрата?” Адептът казал: „Не е моя работа”. „Ти мислиш, че ако беше натупал и убил кобрата, нямаше да вършиш Волята Божия и ако я оставиш — вършиш Волята Божия. Ами ако спасеше това дете и ако това е Волята Божия, ти защо не изпълни тая Воля Божия?” Ти казваш: „Не е моя работа”. Спри се. Във всяко нещо — в доброто и в злото — имаш работа. (13/стр. 434)

стр. 234

Не ги осъди безвъзвратно

Някой път обвиняват Ева, че съгрешила. Господ я извини, Той не ги осъди безвъзвратно. (13/стр. 452)

Някой път Бог не е определил нищо за тебе

Сега, идеш ти да се молиш на Господа, нали. Някаква нужда имаш — пари ти трябват. Като отидеш при Бога, колко време ти трябва да седиш и да Му мрънкаш, да казваш: „Пари ми трябват, пари ми трябват”. Питам сега: Я ми кажете каква е вашата опитност. Колко часа трябва да седиш така? Защото и в Писанието е казано: „Не Му давай почивка на Бога, докато Той не изпълни онова, което Той е обещал”. Ще извадиш от това съвсем друго заключение. Казва: „Не Му давай почивка”. Ако молитвата ти е права, като си обърнеш само мисълта, ще получиш. Писанието казва в друг един стих: „Преди да поискате, Аз ще ви дам”. Преди вие да сте се помолили. Ти като отидеш да се помолиш на Бога, ако Бог е определил, молитвата ти ще бъде послушана. Бог казва: „Преди да поискате, Аз ще ви дам”. Само като се обърнеш към Бога при молитвата, ще получиш. А пък някой път Бог не е определил нищо за тебе. Тогаз ще чакаш Неговото решение. Търпение ти трябва. Докога? Докогато ти даде това, което ти искаш. Ако си дете, Бог никога няма да ти даде това, което е за възрастния. Но щом станеш възрастен, определеното за вас ще ти го даде. (13/стр. 453)

стр. 235

Всеки човек Той го е създал за нещо

Мислете върху тая мисъл, която е мъчна, че всички неща Бог е създал, и вие трябва да дойдете в съзнание и да знаете следното: като е създал Бог нещата и хората, всеки човек Той го е създал за нещо. И да намерите за какво го е създал и да постъпите съобразно това, за което го е създал. Не разглеждайте, че човек е лош. Това не е Божественият път. Не че човек е лош, но не се проявява. Най-първо мислете, че Бог го е създал за нещо и за какво го е създал. И щом Бог го е създал, едновременно мислете и за Бога, за да се оправят вашите работи. А пък както сега мислите, явява се един живот на противоречие. (13/стр. 455)

стр. 236

Ако не можете по тия правила да живеете

Онова, което е определено, трябва да го направите, понеже няма да можете да получите онова благословение, което ви е определено, ако не живеете така. Ако не можете по тия правила да живеете, вие не можете да получите благословение. Да кажем, че е поставена в банката някоя сума за вас, но при известни условия. И ако не ги спазиш, няма да я получиш. Ако така не живеете, то Божието благословение ще си остане така. И за вашето лично благо казвам: Живейте така, за да можете да приемете сегашното Божие благословение, което Бог е определил за вас. (13/стр. 457, 458)

стр. 237

Други същества ни коригират

Ние живеем в един свят, дето съществува най-разумното Същество, но пред лицето на Бога всеки ден какви ли глупости не вършим. Тези глупости, които хората не виждат, има други същества, които ги изваждат наяве и ни коригират. (14/стр. 15)

Онзи невидим Баща, Който говори

Това, което изпитваш в себе си, то е онзи невидим Баща, Който говори, и когато хората слушат Неговия глас, Той ги благославя. Когато не Го слушат, тогава им дава най-големите страдания. (14/стр. 18)

Ако човек познае Бога и не носи Любовта

Вие познавате Бога. Всички Го познавате. И умирате, защото Го познавате; ако не Го познавахте, не щяхте да умирате. Всички хора умират, защото познават Бога. Защо умира този, който познава Бога? Щом познаваш Бога, Той ще те подложи на един опит: няма да ядеш от плода на познанието на доброто и злото. Тогава като не изпълняваш закона, умираш. Казва Адам: „Чух гласа Ти, но убоях се, уплаших се”. Чул гласа на Бога и се скрил. Казвам, може да ви се вижда противоречие. Ако човек познае Бога и не носи Любовта, и не живее в Любовта, той ще умре; ако познаеш Бога и носиш Любовта, ще имаш живот. (14/стр. 54)

стр. 238

Парите ще дойдат сами по себе си

В умовете на всички, навсякъде стои една идея — да печелят пари. То не е за укор. Лошото е, че я няма Любовта. Защото ако Любовта функционира, средствата, парите ще дойдат сами по себе си... Най-първо ние трябва да се заемем да имаме знание, да имаме пълна свобода, да имаме пълна Любов, тогава богатството ще бъде като един резултат на земята, ще бъде на наше разположение. (14/стр. 71)

Само за да се опознаем

Онова, което искам да запомните, е следното: в Природата, или в сърцето на Бога, има едно желание да ни освободи от всички нещастия. В сърцето на Бога ни най-малко не Му е угодно да ни вижда да страдаме, но Той не може да отмахне от нас страданието, механически страданието не може да го отмахне. Има един начин, не че не е възможно, но ако се приложи, тогава светът по този начин няма да съществува. Туй, което е сега, този ред на нещата, той би трябвало да престане. Този свят както сега съществува, има едно преимущество, то е следното: този свят е направен само за да се опознаем. Той е като едно рандеву — да се срещнем, да си кажем „добър ден”. Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят. (14/стр. 73)

стр. 239

И най-малките желания

В Бога има една черта, с която се отличава от всички: Той обича да задоволява и най-малките желания на най-малките, дребни същества. Няма желание, колкото и да е малко, което някое същество, и най-микроскопичното да е, да има и да не е задоволено от Бога. В Него има желание да задоволи тази нужда. Това прави само Господ. А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се молят, да Го убеждават, че тогава да изпълни нещо. Той е образец на милост. От Него ще се учите как да бъдете милостиви. Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви. (14/стр. 75, 76)

стр. 240

В абсолютната топлина

Студът в света съществува при известни условия. Топлината съществува в света при определени условия. Но съществува една особена топлина, която аз наричам абсолютна топлина в света. Тя носи живот в себе си. Щом престъпиш един Божий закон, студът се явява като едно последствие. И в студа, и в топлината ти умираш. В абсолютната топлина няма туй поляризиране, ти живот придобиваш. Необходимо е да изучаваш тази топлина на живота. Тя се кръщава по нямане на други думи с името Любов. (14/стр. 78)

В тази неволя вие ще опитате Бога

Вие докато не изучите Великия Закон на Любовта да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. В тази неволя вие ще опитате Бога, Който е скрит вътре. (14/стр. 80)

стр. 241

Ще се пръснете сякаш

Някой път може да минете през някоя голяма криза, толкова голяма, че ще се пръснете сякаш. В това ще научите Великата Истина. Всеки може да изпадне в семейна криза, също в обществено отношение, или в личния живот може да е кризата, Законът е един и същ. В този момент именно Великото, Божественото ще ти проговори. Когато чуеш този глас на Битието, ти ще станеш едно с всички добри хора, ти ще станеш едно с всички разумни хора през всичките векове, не само със сегашните, но през всичките векове. Те живеят навсякъде. Ти ще се слееш с тях, ще чуеш техния глас. (14/стр. 80, 81)

Тогава страданието е несъвместимо

Ако моите възгледи са прави, ако моите мисли са прави, ако вашите мисли са прави и т.н., има един Закон: тогава страданието е несъвместимо, нещастието е несъвместимо, противоречието е несъвместимо, беднотията е несъвместима, смъртта е несъвместима. (14/стр. 82)

стр. 242

Защо Господ не иска да оправи света?

Защо Господ не иска да оправи света? Защото е Любов. Затова не иска да го оправи. Ако не беше Любов, щеше да го оправи. Вие тогава не разбирате Закона. Тъй да се оправи светът, както искате, то е механически закон, все едно да се турят обръчи на каците. Каците седят правилно, докато са обръчите. (14/стр. 83)

Ако има един, който да не гласува

— Светът не може лесно да се оправи. — По-лесна работа от тази няма. Но най-лесната работа е най-мъчна, понеже е работа на всички. Ако всички не се съгласят един с друг, светът не се оправя. И светът не се оправя по единствената причина, понеже всички същества — и хора, и растения, и животни, и риби — всички не са съгласни, нямат едно мнение. Рибите мислят едно, животните мислят друго, растенията мислят трето; и между хората е същото: едно общество мисли едно, друго общество — друго. Ако всичките хора се съгласят да мислят едно, Царството Божие ще дойде. Понеже иска да вземе мнението на всички, Господ чака. Той иска да види Своето Царство, но дал е разпореждане, всички трябва да гласуваме — има Закон, че всички трябва да гласуват за Царството Божие. Ако всички гласуват, ще дойде; ако има един, който да не гласува, Царството Божие ще чака. Ето къде е мъчнотията. Господ не може да престъпи Закона. (14/стр. 83)

стр. 243

От тебе зависи, ти си последният

Блажен е, който жали за този последния, който не е гласувал за Царството Божие. Вие казвате: „Защо ще жалим?” Тоя жали не за себе си, но за другите. Той жали, че хиляди и милиони чакат — чакат да видят какво е мнението, съгласен ли е последният да гласува или не. Той мисли: дали трябва, или не трябва да гласува, какви са законите, какви са правата, да не би да дойде нещо по-лошо, отколкото е сега. Сега, вие какво мислите, вашето мнение какво е? Тази мисъл никому не е идвала на ума, тази мисъл е нова за всинца ви. Близо сме до Истината сега, Господ седи при вратата и казва: „Гласувай, ти си последният”. Ти казваш: „Господи, какво може да стане, какво ще направя аз? Аз съм такова малко същество!” — От тебе зависи, ти като гласуваш, Царството Божие ще дойде, ти си последният! Ти казваш: „Но тази работа кой я знае, някой лош дух има в мен, аз не съм толкова важен в света”. Ако си последен в едно дело, ти си най-важен. Когато всички дърва са готови на огнището, най-важна е една малка клечка — тя като се драсне, всички дърва се запалват. (14/стр. 84)

стр. 244

Ние сме, които трябва да изразим Божествените идеи

Не че Бог не ни обича, но отношение не можем да имаме. Ще кажете: „Как да нямаме отношение към Бога?” Да кажем, един цигулар започне да свири някое класическо съчинение, но вярно не свири, няма отношение към онзи творец — ако Бетховен, да кажем, или Бах го чуе да свири неговото произведение, той ще направи една гримаса, ще каже: „Не взима вярно, не изразява моята идея”.

Следователно ние сме хората в света, които трябва да изразим Божествените идеи. Искаме ние да изпълним това, което Бог е написал. Ти си един изпълнител — ще изпълниш тая част, която ти е дадена, и добре да я изпълниш. (14/стр. 85)

стр. 245

Всяка болест носи благословение

Аз не съм виждал нито една болест да е дошла за зло. Всяка болест носи благословение в света. След всяко боледуване човек става по-благоразумен, по-досетлив, по-благороден, влиза в положението на другите хора. Всички хора сега се оплакват от болестта. Някога някой боледува и ново просветление е дошло в ума му. (14/стр. 86)

Туй, което не можем да постигнем

Казваш: „Какво може да излезе от мене, аз не съм учен човек, да бях свършил четири факултета!” Ти си мислиш, че щеше да оправиш света? Аз да ви посоча, че тия, които са свършили четири факултета, не са оправили света. Ти си прав, като казваш, че не си свършил; но и онези, които свършиха, мислеха да оправят света, но после казаха: „Знанието няма край”. Именно знанието нямаше да бъде неоценимо, ако имаше край. Да благодарим, че знанието няма край. В туй седи хубостта на знанието. Туй, което не можем да постигнем, то е реално. Туй, което всякога постигаме, то не е реално. (14/стр. 88)

стр. 246

Да разрешиш въпроса на Вечността

Аз ще ви приведа един пример. Ако си намерил балканския извор, не мисли, че ти трябва да го изпиеш. Това значи, че като идеш, ще пиеш колкото ти се пие, хиляди хора ще дойдат, този извор все ще извира. Да разрешиш въпроса на Вечността, значи да изпиеш всичката вода. То е невъзможно. (14/стр. 88)

Слиза да вземе малко скръб

Обикновено човек когато страда или скърби, плаче. Плачът е външен израз на вътрешната скръб, която е свързана с мислите и с чувствата. Сега вие искате да живеете без скръб и без страдание, нали така? Такъв живот не може да съществува. Той е неразбран. Вие не искате едно от най-великите блага. Вие считате плача за една слабост. Едно от най-великите блага е страданието, скръбта. Скръбта, страданието е един вид изменение, сгъстяване. Страданието е най-малкото състояние на човешката душа. Човешкият дух слиза на земята да вземе малко скръб. То е един резултат, то е една дреха, която духът трябва да облече. (14/стр. 106)

стр. 247

Животът е мощното в мене

Страдаш. Защо? Защото живееш. Радваш се. Защо? Защото живееш. Това е най-хубавото определение. Защо скърбя? Защото живея. Защо трябва да се трудя? Защото живея. Защо паднах? Защото живея. Защо ставам? Защото живея. Всичко ще опитам, но животът е мощното в мене, което може да създаде онзи велик импулс. Няма препятствие, което животът да не може да преодолее. Следователно онова, което е зад живота, аз го наричам с една дума, която не изразява самата реалност; аз го наричам Любов. (14/стр. 118, 119)

За да познаеш силата си

Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен. Може да ме пита някой: „Защо трябва да греша?” — За да познаеш силата си... Отде се пръкна грехът в райската градина? Бог ги създаде така, че имаше възможност, човек имаше сила да направи един грях. Бог казва: „Направихте греха, идете да го поправите”. Като ги изпъди из райската градина, им каза: „Поправете греха и като го поправите, Аз ще ви приема”. (14/стр. 130, 131)

стр. 248

Животът седи в двойната сила

Ние питаме: — Защо дойде грехът в света? — За да се покаже нашата сила. — А защо трябва да се разкайваме? — За да увеличим силата, да бъдем два пъти по-силни. Животът седи в двойната сила. Човек, който не е двойно силен, човек, който няма достатъчно сила да изправи своята погрешка и да остане още толкова сила за едно добро, той е слаб човек. (14/стр. 131)

Помислиха, че могат без Бога

Кой човек, живял само за себе си, какъвто и да е, е станал безсмъртен? Даже ония напреднали същества, които измениха на своето първоначално състояние и помислиха, че могат без Бога, изгубиха туй първично състояние. (14/стр. 133)

Когато се сливат душите

Две души може да се слеят в едно. Че това е Любов. Когато две души се слеят в едно, ражда се гений. Когато се сливат душите, раждат се гениалните хора в света. Като се слеят три души заедно, образуват светия. Като се слеят хиляди души в едно, ражда се тогава Учител. Със сливането на ония възвишени души, чрез които Бог се проявява в света, е образувана цялата вселена. (14/стр. 143, 144)

стр. 249

В Природата не съществува само един начин

Дали човек е щастлив или нещастен, ние казваме: някои хора влизат от щастието към нещастието, а други — от нещастието към щастието. Защото нещата винаги носят в себе си ограничения. Може да се запитате не може ли другояче светът да се създаде. Така е създаден. Нашият свят е така създаден. Има други светове, които са създадени по друг начин. В Природата не съществува само един начин. (14/стр. 145, 146)

Което Бог е намислил

Христос казва: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат”. Божиите думи, онова, което Бог е намислил да извърши, то трябва да стане тъй; няма изключение в онова, което трябва да стане. (14/стр. 146)

стр. 250

Носят по-голяма отговорност

Има един Божествен път, по който трябва да се върви. И този път е еднакъв за всички без разлика. Той не е за едного един, за другиго друг. Но в Божествения път по-голяма отговорност носят онези, които знаят. Един светия носи по-голяма отговорност, отколкото едно дете. Ако детето направи една погрешка и светията направи погрешка, светията ще бъде повече наказан, отколкото детето. (14/стр. 151)

Ако ние знаем този вътрешен Закон

Има известни мисли, известни желания, известни постъпки в света, които носят живот в себе си. Мислите, които ние възприемаме, те не се създават от нас. Има мисли, които идат от Невидимия свят, от напредналите същества, които са безсмъртни. Те ни изпращат своите мисли, своите желания, своите постъпки като един дар. Ако разбираме този вътрешен Закон, ние можем да използуваме тяхната мисъл, можем да използуваме техните желания и постъпки, за да турим в себе си ред и порядък по същия начин, както вие вземате камъни от Витоша и знаете как да си направите къща. Ако знаете Закона, ще знаете как да си турите основи или от дървета ще си направите греди. Ако ние знаем този вътрешен Закон на тия мисли, на тия чувствувания, трябва да създадем нещо по-хубаво от това, което създаваме. Често ние не използуваме тези Божествени мисли, а използуваме тези ограничените, които са изостанали от разни човешки култури. (14/стр. 152)

стр. 251

Всички положения в света са изпитания

Изпитана е нашата любов, на млади и стари. Жени се млад момък за млада мома — изпитва го Господ как ще се отнесе към момата. Жени се млада мома за млад момък — опитва я Господ как ще се отнесе към момъка. Раждат дете — изпитва ги Господ какво възпитание ще му дадат. Изпитва Господ един слуга да види как ще се отнесе към господаря си. Всички положения в света, каквито и да са, са само изпитания. Ученик си, изпитва те учителят. Дал ти е Господ един учител да види как ще оцениш този свой учител, да види... какво е твоето разбиране. (14/стр. 165)

стр. 252

Ще ви лиши от всичкото ви богатство

Ние мислим, че като се влюбим в Господа, всичко ще се оправи. Най-първо, като се влюбите в Него, Той ще ви лиши от всичкото ви богатство. Ако сте най-голям богаташ, Той ще ви направи последния сиромах. Като вземе от вас всичко, ще почне по малко да ви дава и вие непременно ще имате историята на Йова. (14/стр. 165)

Няма по-голям изпит

Защо подложиха Йова на изпитание? Има едно предание, то е следното. Йов даде угощение на приятелите си и пошушна на един от тях: „Няма на земята друг, който да обича тъй Господа, както аз”. Пък дяволът го дочул... Една хвалба на Йова „аз обичам Господа” какво му струваше? Отиде имането му, отиде къщата му, отидоха децата му, дойдоха болести върху него. Той се слиса, казва: „Мислех, че обичам Господа, а Неговата Любов към мене къде е? Съвсем ме забрави.” Той се колебаеше, искаше да приказва с Него. Та работата е там, че и вие казвате: „Колко обичам Господа!” Щом ви чуят, веднага ще отиде имането ви, къщата ви. Страшно нещо е да се изпитва любовта на човека. Няма по-голям изпит. Той може да изгори. Затова преждевременно не се изпитвайте, не подлагайте вашата любов на изпит. (14/стр. 165, 166)

стр. 253

Отвън светът е завършен

Спасението на човека е от Бога. Бог действа вътре в нас, а не отвън. Отвън светът, както е създаден, той е завършен свят — със слънцето, земята и съществата, които са минали. Ние действаме в един много малък кръг, но въпреки това трябва да свършим своята наука. Трябва да влезем в по-висши рамки. (14/стр. 186)

Във всеки даден момент то те упътва

...У човека има едно разумно съзнание, което го ограничава. Във всеки даден момент то те упътва какво трябва да правиш. Ти искаш да направиш нещо, нещо дълбоко в теб ти казва: „Почакай малко”. Ама времето. — „Почакай малко.” Ама условията, хората. — „Почакай малко.” Ако почакаш, всичко ще се оправи, ако не почакаш, не го послушаш, ти ще сбъркаш. Туй, което ти казва, то е Божественото вътре. Бог всякога говори на човека. (14/стр. 222, 223)

стр. 254

Тя ще определи нова епоха в твоя живот

Има един метод, който всички трябва да спазваме, той е еднакво валиден за всички. Никога не отказвай на една Божествена мисъл, която е в душата ти, онова, което иска от тебе. Не отказвай, но изпълни желанието на тази мисъл. Колкото и да е малка тази Божествена мисъл, изпълни я... Тя ще определи една нова епоха в твоя живот. (14/стр. 226)

Злото, това е неразбрана Любов

Злото на ваш език е един превод. Злото, това е неразбрана Любов. Неразбраната Любов за едни е зло за други. Разбраната Любов, то е благото, това е животът. Върху себе си като пренесеш Закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в Природата, създаваме си омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме си едно благо — ние го наричаме това Любов. (14/стр. 244)

стр. 255