Част 5
Пътят към Махатара е всякога тесен, но Благословен. Пътят към Махатара е всякога тесен, но Достоен. Пътят към Махатара е всякога тесен, но Съкровен. Пътят към Махатара прилича на скок във Великата Бездна. Скачаш и полетяваш в Дълбините на Бездната. И все летиш надолу, но дъно няма. И откриваш изведнъж, че и страхът ти го няма, изчезнал е. И започваш да ставаш смел. Това е първият ти урок. Досега в тази смелост имаше нещо безумно, но сега, когато си в Бездната, разбираш, че скокът в Бездната се превръща в основание на нова Разумност. Разумността е Отломък от Махатара. Този, който е хвърлил себе си в Бездната, той е станал Син на Бездната и Махатара го обгръща със своята Разумност. Разумността е най-нисшата степен по Пътя към Махатара. Втората степен е превръщането на Разумността в Благоговение. При третата степен Благоговението се превръща във виждане на Истината. Четвъртата степен е най-дълбоката област на Махатара. Тук Истината ти разкрива своята Мистерия. Докато при третата степен виждаш Истината и общуваш с нея, при четвъртата степен нито я виждаш, нито общуваш. Изчезнало е виждането, изчезнало е и общуването. Тук е мястото на истинското себепознание. В тази степен си чист Дух, чисто съзнание. В тази степен сам по себе си ти си Присъствие на Истината. Ти ставаш Извор за съществата. Съществата идват да пият от твоята Вода, от твоето Присъствие. И тогава твоето Слово няма значение, защото ти си вече зад пределите на Словото. Махатара е Истина. Това е Истина без Слово. Махатара е Присъствие. Само в това Присъствие съществата могат да растат. А Словата, които казва един Махатар, са само един компромис. Махатарите са Присъствието на Истината във всички светове. Само 24-те Старци са над тях. Само Старците могат да бъдат и Присъствие, и Неприсъствие. Това е Пътят към Махатара.
Съзерцание за Старците,
Които живеят и не живеят
Старците посещават сътворения свят, живеят в Несътворения свят и съществуват в Абсолютното Нищо. Старците са 24 Велики Идеи на Абсолютното Нищо. 24-те Старци са Идеали на бъдещото Космическо развитие. Целият свят не е в състояние да разбере Любовта на един Старец. Светът не може да понесе Любовта на един Старец, не може да издържи на нейните трептения, не може да я осмисли, дори и когато е налице абсолютната Чистота. Всеки Старец е една Велика Идея, един Велик Замисъл. Старецът е Идея на Универсалната Мистерия. За тази идея може да умреш, но не и да я разбереш. Старците са непознаваеми, защото Те носят в себе си Незнайното Присъствие, което никое същество не е видяло и никой никога няма да види, защото Абсолютът е извън пределите на всичко, което съществува и не съществува. Абсолютът ще остане Вечно Непознаваем. Старците ще бъдат постепенно опознавани, но без да бъдат разбрани. Техните Синове ще бъдат достъпни. Те ще ръководят хората, те ще подготвят хората за бъдещите раси, но те също няма да бъдат познати. Старците живеят и не живеят, съществуват и не съществуват. Но Те общуват с тези, които в бъдеще ще бъдат техни Синове и Дъщери. Пътят към Старците е най-дълбокият Път, който може да бъде извървян. Когато Избраните стигнат до края на този Път, те ще се приближат до Осмото Посвещение. В това Посвещение завършват всички пътища, тъй като в Деветото и Десетото Посвещение няма никакви пътища.
Съзерцание за Неуловимите Неща
Има уловими неща в живота и има Неуловими. Всичко, което можеш да уловиш, и всичко, което можеш да обясниш, се превръща в знание, а знанието разваля живота, знанието убива живота. Вижте знанията на света, вижте знаещите хора. Носят ли те в себе си истинския Живот? Не, защото знанието в тях е погребало Отношението към Неуловимото. Неуловимите Неща са Тайната на Живота. Животът се съхранява в Тайната. Само човекът на Любовта може да расте от Незнание в Незнание. За човека на Незнанието всичко е Тайнство. Той е като малко дете, заобиколено от хиляди Тайни. Той не иска нищо да си обясни, той иска да живее в тези Тайни. Тези, които са поискали да си обяснят Тайните на Живота, са погубили собствения си живот и живота на другите чрез многото обяснения. Няма знаещ човек в света, който може да обясни и най-малкото нещо. Абсолютно всичко е необяснимо. Вижте малката тревичка – кой може да я обясни? Всички знаещи на света, взети заедно, не могат да обяснят нейната Тайна. За Мъдрия тревичката е Тайнство. Само човекът на Незнанието може да каже нещо реално за тревичката, защото той не знае, а се удивлява. В своето Удивление той се слива с нейното Тайнство. Чрез моето Незнание аз ще ви кажа нещо за тревичката. Тревичката не е създадена, за да я изучаваш като химическо съединение или за да я тъпчеш. Това правят знаещите. Тревичката е създадена, за да придобиеш чрез нея Отношение към Тайнството на Живота. Най-малкото, което придобива ученикът на Незнанието по този Път, е Удивление, Възторг, Възхищение. Това са първите три стъпки. Те не увеличават знанието в човека, а Любовта. После следват вторите три стъпки: Екстаз, Блаженство и Разтворение. По тези стъпки вървят всички, които имат Любов към Душата си и Любов към Неуловимите Неща. Вижте малките деца и вижте старите хора. Вижте стария човек, колко е безжизнен и отегчен. Ако беше разбрал само Тайнството на тревичката, щеше да кипи от живот. Но той е напълнен със знания и знанията са го убили. Знанията отнемат Душата на човека. Но вижте децата, колко са живи. А защо са толкова живи? Защото те чувстват, че живеят заобиколени от Тайни. Те чувстват, че всичко около тях е Тайнство. Те се радват и на най-малките неща, защото ги разглеждат не със знания, а с Душата си. Но децата трябва да извървят един дълъг път и да съумеят да станат Мъдреци. Мъдреците са Божествените деца. Те живеят във Вечен Възторг и Вдъхновение, защото са съхранили в себе си Любовта към Неуловимото. Те са имали истинска Любов към Душата си, а не към знанията. Те са знаели, че земните училища напълват човека със знания, които убиват Душата на човека. Те са отстранили знанието от своя Път и са запазили в себе си Удивлението, Възторга, Любовта към Неуловимото, и така са съхранили Душата си. Мъдрият има Душа, а не знания. Мъдрият има Любов, а не обяснения. Нима някой може да обясни Любовта на Таора, освен знаещия, който е човек на смъртта. Само умрелите имат големи знания за Любовта. Мъдрите нищо не знаят за Любовта, понеже те са толкова потопени в нея, че са изгубили всичките си знания. И ако срещнеш Мъдрец по пътя си, и ако имаш очи, ще видиш в него не знания и обяснения, ще видиш в него Душа и Възторг, Удивление и Любов, Изумление и Вдъхновение. А има ли нещо по-хубаво от това да срещнеш в живота си едно Божествено дете, едно дете на Незнанието – Незнание, което е пълно с Красотата на Живота. Това дете е образ и подобие на Таора, защото самият Таора от всичко се възхищава и Възхищението Му не ще има край. Всички, които следват Пътя на Незнанието, ще придобият Удивление, Възторг, Възхищение, Вдъхновение, Екстаз, Изумление, Блаженство, Благоговение, Любов – все Дарове на Незнанието, Дарове на истинския Живот. Това са малките Дарове на Таора. Това е за тези ученици, които ще бъдат избрани от Старците.
Съзерцание за Любовта, която погълна Хаоса
Само Любовта може да погълне старото съзнание. Само Любовта може да твори Ново съзнание. Само Любовта превръща старите неща в нови, само тя може да ги преобразява. Любовта е Диханието на Живота. Любовта е изтръгнала Хаоса от неговата смърт. Древният Хаос е населявал милиони земи. Той е съществувал разпръснат, необятен, изглеждал е сякаш като началото на всички светове – първичен и неустоим в своята красота и грозота, разпрострян навсякъде като извечен Господар. Но Хаосът е знаел, че му е липсвало нещо – липсвало му Диханието. Той не знаел, че съществува друго Изначалие, чието Име е Мистерия. Мистерията е това, което превъзхожда всички Тайни – и явни, и скрити. Мистерията е Единственото Начало, което няма начало. Била е наречена Безначалие. Никой не може да прогледа в Нея, защото началото ѝ не съществува, а краят ѝ никога не се свършва. От тази Велика Мистерия се е родило Първото Дихание. Това Дихание е било наречено Таора. Това Дихание е Любовта, която погълнала Хаоса. И така Древният Хаос започнал да оживява. Родили се милиони слънца и звезди, милиони същества, милиони птици и животни, и хората. И всичко това започнало да диша. Било поставено Тайнственото Основание на Диханието. В Архивите на 24-те Старци това е наречено Първата Слънчева Раса. Това е било Началото на един Живот, който е вдишвал Мистерията на Безначалието. Тази Раса се е ръководела от 24-те Старци. Те са обучавали съществата в Тайнствата на Мистериите. Те са предали на съществата своето Слънчево Знание, което може да се уподоби на Съкровено Дихание. И след като са го предали, Те са се върнали във Великата Мистерия. Всичко Красиво и Свято в следващите раси и култури се дължи на тяхното Учение. Впоследствие Старците рядко са слизали в другите раси и култури. Тяхното слизане е било компромис към Диханието на Любовта. Те са слизали, за да помогнат на Хаоса да се превърне той от материя в Живот, дишащ Мистерията на Безначалието. Защото само Любовта може да накара Хаоса да диша, според Учението на Първата Слънчева Раса. Първата Слънчева Раса беше Първият Ден, сътворен от Великата Мистерия. Този Ден беше наречен Зората на Живота. Силата на всяко Учение и на всяко същество е скрита в Живия Спомен, който е свързан със Зората на Живота, в Спомена за Древните Старци. Те бяха 24-те Лъча на Безначалната Любов. И могат да бъдат познати само чрез Диханието на Любовта. Само тази Любов може да погълне Хаоса с всичките му страдания и противоречия и да пресъздаде Живота на Първата Слънчева Раса. Когато Любовта те погълне, тя те пресъздава. Силата на Живия Спомен е силата на Живата Връзка с Първата Слънчева Раса. Този Спомен се нарича още Диханието на Любовта.
Съзерцание за Диханието на Старците
24-те Старци са Господари на Диханието. То е дадено на Старците като Вечен Дар от Великата Мистерия. Това Дихание никога не се прекъсва. С неговата помощ могат да се обхождат всички светове. Само Диханието на Любовта има това Свещено Право. Старците водят два вида живот: външен и вътрешен. Външният е, когато посещават световете, когато проникват в Своите Синове и ученици и когато проникват в Словото, в Душата на Мълчанието и в Душата на всички неща. Вътрешният живот на Старците е едно изключително потопяване във Великото Незнайно, във Великата Изначална Мистерия. Чрез това потопяване Те поддържат Своята Праначална Енергия, която е наречена още Несътвореното Дихание. Именно в това Дихание живеят 24-те Старци. В това Дихание няма стремеж към себепознание и Съвършенство, защото това Дихание е Най-Висшият Израз на Незнайната Мистерия. Това Дихание само по себе си е Най-Висшият Израз на Съвършенството. Това Дихание е онази Любов, която никога не можем да познаем, но към която всички се стремим. Това Дихание е Изгубеният Ключ на Живота, който всички същества търсят. Животът на 24-те Старци е скрит в това Дихание, което е Най-Чистият Израз на Великата Мистерия. То е немислимо, не се поддава на определения. То е неназовимо. Ние го наричаме Дихание на Любовта. Но как можеш да обясниш това, което обхваща 40 милиона светове?
Съзерцание за Невидимата Справедливост
Съществува една вечно скрита Справедливост. Всеки човек, който нарушава нейните закони, ще чуе нейния Глас в едно строго определено време. Всяко животно също ще чуе нейния Глас. Всяко растение, което е разширило съзнанието си повече, отколкото трябва, също ще чуе нейния Глас. Всеки минерал, който е почнал да расте там, където не трябва, също ще чуе нейния Глас. Абсолютно всичко в Природата е живо. Всеки атом е надарен с живот. Животът може да бъде явен или неявен. Съзнанието може да бъде външно или вътрешно. Великата Справедливост обхваща всичко. Най-осезателно чувства Справедливостта човекът. Справедливостта е най-строга, когато се злоупотребява с Любовта. Първото качество на Любовта е Служението. Любовта е била Служение, преди още да е била Вселената. Всеки, който посяга на Любовта, посяга на Служението. Ако един човек е сгрешил преди 70 прераждания и ако тогава е убил живо същество, и е прекъснал Любовта му към Твореца, тогава убиецът ще бъде намерен от убития и ще се чуди на омразата му. И двамата могат да се спасят само по един начин: ако са постигнали съзнание за Любов и Служение, тогава ще има и прошка, и смекчаване. Тогава Справедливостта ще влезе в убития, прошката ще се увеличи, той ще му прости напълно и ще тръгне в своя Път на развитие, който ще му бъде посочен според склонностите му. Какво ще стане с убиеца? Ако той се потопи в Любовта и Служението, грехът му ще бъде заличен. Но отвреме навреме той ще изживява трудни състояния на съзнанието си, но не поради греха, който е сторил в миналото, а поради друга причина. Невидимата Справедливост изисква тези състояния да се изживяват от човека, за да бъде той предпазен от бъдещи покушения. Тези състояния на Душата изработват една по-вътрешна съвест на този, който служи, тъй като има три вида съвест: външна, или природна; вътрешна, или душевна; и трета – най-дълбоката съвест, която превръща човека в Бог. Външната съвест е свързана с външната Справедливост – тази съвест е ограничена, защото тя се съобразява само с външния свят, с окръжаващата среда, с обществото, с морала, с чувството за правилно и неправилно. Това е съобразяване само с външния свят. Ако един такъв човек, на външната съвест, не се стреми към Любов и Служение, тази съвест постепенно ще се превърне в зло. Това ще бъде едно собствено, лично самоосъждане. Втората съвест принадлежи на Душата – при тази съвест човек се вглежда навътре в себе си. И ако той се стреми към Любов и Служение, и ако той се моли, Великата Справедливост ще ръководи живота му поради това, че той има Любов към Душата си. Който има Любов към Душата си, се отдава на Служение. Тогава Великата Справедливост пробужда вътрешната му съвест, която се превръща в негово ръководство. Великата и Невидима Справедливост има за задача да коригира всеки живот и всяко съзнание. Благословени са само тези, които са се отдали на Любов и Служение. И въпреки това тези Души ще изживяват своето бреме, но нека да знаят, че то ще се превърне в Нектар за следващите им животи, защото Великата Справедливост ще излее върху тях Блаженството, което им се полага. Третата съвест е тази съвест, която се съобразява само с Истината и с нищо друго. Тази съвест произхожда от Първопричината на нещата. Малцина са Посветени в тази съвест.
Съзерцание за Всепобеждаващия Дракон
Съществуваше в миналото един Дракон, който живееше само за една идея: и в мир, и във война винаги да бъде победител. Когато имаше мир, той го превръщаше във война. Когато имаше война, той я разпалваше в още по-голяма война. И наричаше се Нахабар. Пламъкът му беше неуморен. Таора му се възхищаваше, защото знаеше, че дивата му енергия ще се превърне някога в Слънце. В много войни той излизаше все победител и славеха името му, но той искаше похвала единствено от Таора. И каза веднъж Нахабар на Таора: Всички ме хвалят, а само Ти мълчиш. – И каза му Таора: Всеки Дракон, който побеждава, не е истински Воин. Истинският Воин не побеждава, а царува. Всеки Дракон, който побеждава, ще изгуби Пламъка си. Само който люби Истината, ще има Вечен Пламък. И само който прави Вечно Добро, не се уморява. В това Добро Пламъкът вечно се разраства. – И каза му Таора още: Има неща, които не можеш да победиш. – И каза Му Нахабар: Дай ми враг, когото не мога да победя. – И каза му Таора: Ето, давам ти враг, когото не можеш да победиш. – И рече му Таора: Воювай с Небето, Аз ще гледам отстрани. – И втурна се Пламъкът на Нахабар срещу цялото Небе. И стреляше с устата си Пламък, и викаше, и ревеше. И сгромоляса се на земята повален. И чудеше се Нахабар как може Небето да го повали. И попита Нахабар Таора, и рече Му: Дай ми истински враг, враг, когото мога да пипна, да уловя, да сграбча. – И рече му Таора: Давам ти враг, когото можеш да пипнеш, да уловиш и да разбереш, че си по-слаб от пеперуда. – И въздигна се дивият Пламък в Нахабар, и рече на Таора: Дай ми врага. – И рече му Таора: Ето, това море е твоят враг, победи водата. – И хвърли се Нахабар в люта битка. Дърпаше, късаше и ревеше. И падна на дъното Нахабар, изтощен от своя враг. И рече Нахабар на Таора: Не искам повече от Твоите врагове. И ето, вземи Пламъка ми и превърни ме в Служител на Своята Воля. – Така Таора превърна дивия Пламък на Нахабар в едно живо и пламтящо Слънце. И това Слънце беше наречено Сириус. И сега свети и грее на милиони същества, защото пожела в дълбините си да служи на Таора. А Сириус, това ще рече „Служение, сътворено от Пламък“. И до днес Сириус разнася културата си и влиянието си към безбройните същества на Таора. И рече Нахабар на Таора: Ето, пак съм победител, но с Любовта, която извира от Теб.
Съзерцание за сътворения човек
И създаде Таора сътворения и Несътворения Човек. И сътвореният човек беше извлечен от Хаоса, защото Таора искаше да облагороди Хаоса. И създаде Таора човека като образ и неподобие Свое, и рече му Таора: Имай Любов към всички неща и ще станеш подобен на Несътворения Човек. И рече му още Таора: Любовта е Моят Закон. Любовта превръща сътвореното в Несътворено. Живей в Любовта и Аз ще ти покажа Величието на твоя Дух, Величието на Несътворения Човек. И когато видиш Несътворения Човек в себе си, всичко вече за тебе ще бъде Храм. Където и да отидеш, ще бъдеш в Храма. И тогава ще живееш вечно в Моето Сърце. Сътворените човеци наричат това Свободата. Но само който живее в Мен, може да разбере думата Свобода, защото само той ще бъде пресътворен в своята сътвореност. – Ако сътвореният човек живее само в Любовта, той ще се освободи от неподобието си и ще стане подобен на Таора, защото Таора е подобен само на Любовта. И който има Любов, има Таора в себе си. А който има Таора, живее като Несътворения Човек. Несътвореният Човек живее така, както живее Любовта. Любовта – това е Несътвореният Таора. Само тази Любов може да превърне неподобието в подобие. А който иска да остане в неподобието си, той вечно ще се тревожи и вечно ще страда, докато пожелае подобието си с Таора. Човек е сътворен, за да познае Любовта.
Съзерцание за обикновеното,
в което е скрито Необикновеното
Обикновено нещо е смъртта в живота. Но когато умреш, постепенно ти започваш да виждаш, че си жив. Това е така, защото Необикновеното живее в обикновеното. Животът на Пробудения е живот в Необикновеното. Той постоянно живее в свят от Чудеса. Каквото и да се случи, той вижда Необикновеното, Красивото, Божественото, Чудното. Необикновените неща са създадени за очите на Вярата и за очите на Любовта. А обикновените неща са създадени за човека без Вяра и без Любов. Живееше в Атлантис едно дете, което се наричаше Рахави. Очите му бяха като очите на Търсач. Аз, Йохавания, много обичах това дете. То приличаше на другите деца, но отвътре бе необикновено. Беше захвърлило всички играчки и винаги търсеше уединението. Родителите му много го обичаха. Те искаха то да бъде обикновено дете, но то живееше в Необикновеното. Случи се така, че на 10-годишната му възраст родителите му починаха и то остана кръгъл сирак. Всички около него плачеха на погребението и скърбяха, но то тържествуваше. На гроба Рахави изнесе първата си реч. Речта беше кратка и впечатляваща, но хората не я разбраха. В тази реч аз, Йохавания, видях зараждането на Мъдреца. Чрез устата му говореше Таора. И рече Рахави: Не скърбете, приятели. Родителите ми много ме обичаха, но тяхната любов спъваше развитието ми. Аз съм много благодарен на Таора, че повика родителите ми при Себе Си, за да ги учи на Своята Любов, а аз останах тук да се уча. И сега аз съм свободен да вървя по своя път, а не по техния. Вие мислите, че съм сирак, но всеки, който е изпълнен със страстната жажда да издири Истината за Таора, никога не е сирак. Аз съм препълнен с Духа на Търсенето. И днес дойде моят ден. Посвещавам живота си на изгарящата жажда за ученичество. От днес влизам в манастира Ахайа, защото моят час настъпи. Преизпълнен съм с Духа на Търсенето и ако някой се опита да ме спре, да изчезне от очите ми. – Всички чуха тази кратка реч. Дори в обикновените хора нещо се раздвижи, но те не познаваха Духа на Търсенето. Само Йохавания знаеше, че се е родил Мъдрец и Учител. След много години хиляди се прекланяха с Благоговение пред нозете на Учителя Рахави, защото страстната жажда за Търсене винаги означава откриване на Таора. В това обикновено дете узря Необикновеното. Жадуващият Таора става Таора. Жаждата за Таора е самият Пламък на Таора. И всеки, който е постигнал Таора, за него вече не съществуват обикновени неща. Дори в едно листенце, паднало на земята, Рахави виждаше вътре Историята на Таора. Листото се състои от една права нишка, свързана с много разклонения от нишки, а те от своя страна са свързани със зеления цвят. За Рахави правата нишка беше Таора. Разклонените нишки, които се вкопчваха в правата нишка, бяха Посветените – тези, които се вкопчваха в Таора, тези, които жадуваха да се влеят в Неговия Поток, колкото малки и обикновени притоци да бяха те. А обикновените хора пък бяха зеления цвят, който се улавяше за малките нишки. Колкото по-близко до малките нишки бяха, толкова по-близко бяха до притоците на живота. Така всички търсят Таора и според жаждата си се стремят към главната нишка. Обикновеното листо разкриваше История. Обикновените хора се стремяха към поточетата, а поточетата към големия Океан. Търсачите всякога се стремят към Таора, към Океана на живота. В листото са отразени всички светове, които се стремят към този Океан. Така Рахави се опияняваше от обикновените неща и в очите му блестеше Мистична Светлина. Рахави беше благодарен, че любовта на неговите родители не успя да го разруши, защото той знаеше още от дете, че любовта на родителите, съединена с техните най-добри намерения към детето, са главните врагове на развитието. Той виждаше, че тези добри намерения водят човека към ада. Но Търсачът на Истината се освобождава от всички свои врагове. И посвещавайки се на Таора, от обикновен той става необикновен. И заживява отново в обикновеното по един Необикновен начин – с очите на Мистика. Човек се е родил не за да живее, а за да познае Таора.
Съзерцание за Красотата на Творението
Да видиш Слънцето, което влиза в твоята стая – не е ли това Красотата на Таора? Да видиш въздуха, който влиза в твоята стая – не е ли това обновление с Таора? Да видиш една светла мисъл, която изпълва Душата ти – не е ли това подтик към Таора? Да видиш Океана пред себе си – не е ли това Безпределното, което те зове? Да видиш Пътя, по който израстваш – не е ли Велик Замисълът на Таора? Да виждаш Душата на нещата – не е ли това Любовта на Тора? Да чуваш птиците, които пеят – не е ли това многогласната арфа на Таора? Да чувстваш, че всичко е изпълнено с Красота – не е ли това Великият Замисъл на Таора? Великият Замисъл е провидял Пътя на всяка Душа. Всяка Душа е поставена в Творението, за да извърви своя Път към Таора. След много животи и след много умирания Душата ще извърви своя Път и ще разбере, че целта на Творението е била тя да познае Същността, която е била скрита в самата нея. В Красотата на Творението човек ще открие своята Красота. А щом открие своята Красота, в Душата му ще заживее Таора.
Съзерцание за Любовта,
която те прави ученик на своя Учител
Да имаш Любовта, значи да имаш Предаността. Да имаш Предаността, значи да жадуваш ученичеството. Да живееш в ученичеството, значи да възлюбиш работата, която ти е поставена от твоя Учител. Така възлюбената работа се превръща в Свещен Дълг. Така Свещеният Дълг ще те отведе в Сърцето на твоя Учител. Само ученикът има Свещен Дълг към своя Учител. Обикновеният човек има дълг към света. Духовният човек има дълг към ближните си. А Съкровеният човек има Дълг само към своя Учител. Съкровеният човек, това е Пътят на едно Свято ученичество. Святото ученичество е Път към Святия Учител. Който изпълнява Свещения си Дълг с Възлюбвание, той се подготвя постепенно за Сливане със своя Учител. И когато дойде Денят на Чудото, те ще се слеят в Един Център, в Едно Сърце, в Един Ритъм, във Вечния Ритъм на Любовта. Пътят на ученика е Път на Сливане със своя Учител. Това е Път на разтваряне, това е Път на изчезване. А щом ти си изчезнал в своя Учител, остава да работи само Любовта, която е Вечният Закон на Мъдростта, подарен ѝ от Великата Истина. Крайната цел на ученика е Пълно Сливане със своя Учител.
Съзерцание за преобразяващата Сила на Молитвата
Величествена е Силата на Молитвата. Тя работи постепенно и преобразява всички светове. Тя превръща ума в Първична Светлина. Тя превръща сърцето в Духовна Топлина. Тя превръща Душата в Божество и поставя човека на неговото истинско място – на Трона на неговия Дух. Без Молитва злото не може да бъде овладяно. Молитвата символизира преклонение пред Великата Реалност на Невидимото. Молитвата е път, по който човек натрупва не знания, а осъзнаване, пробуденост, възвишеност. Знанието те обогатява отвън, Молитвата те обогатява отвътре. Това, което те обогатява отвън, не е реално. Но ако ти си пробуден, дори и нереалното може да те обогати, защото в нереалното ще прозреш един малък скрит подтик към Реалното. Нереалното е създадено, за да откриеш Реалното в себе си. И когато откриеш Реалността в себе си, вече няма да имаш нужда от нереалното. Тогава за теб ще съществува само Бог и ти ще искаш само Неговата Любов. И придобивайки Неговата Любов, ти ще разбереш, че Молитвата е изпълнила своето предназначение. Сега вече Молитвата е изместена от Благоговението. Молитвата е най-висшият израз на Душата. Благоговението е най-висшият израз на Духа. В Благоговението е скрито това, което се нарича Самопознание.
Съзерцание за Съзерцателната Сила
Съзерцателната Сила принадлежи на Душата. Когато Душата съзерцава нещата, тя се слива с нещата. Съзерцанието не е мисловен процес. Когато една пробудена Душа съзерцава нещата, тя не разсъждава за тях, тя не си вади мнения и заключения за нещата. Тя се слива с нещата и придобива Изумление. Това е първата степен на Съзерцанието. После следва Възхищението, което е втората степен. Третата степен е Благоговение, или Благолюбие. И когато Изумлението, Възхищението и Благоговението се слеят в едно цяло, тогава Съзерцателната Сила придобива четвъртата степен на Посвещение. Във Ватанския език това е наречено Авора Мерах, което означава „Вечно Устремление и постоянен Възторг от Живота“. В тази степен също няма знания и мнения, но има споделяне на Съкровените неща. Само Съзерцателят може да говори за Съкровеното, защото Съзерцателната Сила е едновременно част от Съкровеното и път към него. Това е пътят на Съзерцателната Сила.
Съзерцание за потопяването в Незнайното
Само любящият може да се потопява в нещата. Само любящият може да се разтваря в нещата. Само на Любовта е дадено да вижда Красотата във всички неща. Любовта има в себе си Очите на Съкровеното и Очите на Незнайното. Любовта вижда Съкровеното дори и в обикновения живот, в обикновените неща. Това е началото на нейния път към Незнайното – тя започва с обикновените неща. Любящият живее леко и естествено. Любовта приема всички неща с лекота. Така Любовта ги видоизменя и ги превръща в живот. Например любящият приема смъртта с лекота и с това той изменя качеството на смъртта – той превръща смъртта в Живот и Възкресение. Така Любовта поглъща смъртта и дава съвсем ново качество на живота. За любящия няма никакъв страх от смъртта, защото смъртта е просто едно продължение на живота. Така Любовта върви към Незнайното и се обогатява. За любящия смъртта е една дълбока релаксация. Любящият отива при този, когото най-много е обичал. Тази релаксация хората я наричат дълъг сън. Който е мразил в живота си, той също не умира, той също възкръсва, но не в Незнайното, а в знайното. Знайното означава да останеш в застоя. Знайното е някак мъртво, обезличено. Ето защо за знаещите животът е бреме. Те носят в себе си Дървото за познание на доброто и злото. Погледнете към Неизвестното и Незнайното. Неизвестното е всякога живо. Неизвестното всякога те обогатява. А Незнайното превъзхожда и живота, и смъртта. В Незнайното ще намериш своя Учител. Не можеш със знания да се слееш със своя Учител. Срещата на Учителя и ученика се осъществява единствено чрез Любовта. Любовта е пътят към Незнайното. Само Любовта дава позволение да се потопиш в Незнайното Царство на своя Учител. И само Учителят-Старец знае как да те заведе близо до Незнайното Царство на ДРЕВНИЯ. На обикновения човек се дават знайните неща. Впоследствие във времената щеше да бъде казано: „Нищо ново под слънцето“ и още: „Суета на суетите, всичко е суета“. Но за любящия всичко е ново, защото любящият живее в Незнайното. Той общува с Незнайното и се слива с Незнайното. Ето защо за любящия животът е изпълнен с Красота и Блаженство. Всеки ден той живее в приказния свят на Незнайното. Незнайното общува само с Любовта. Любовта е едно постоянно потопяване в Незнайното. В Незнайното е скрита Вечната Красота на Таора.
Съзерцание за Блаженството,
което беше скрито в лошото настроение
Когато си в лошо настроение, предложи му Любовта си. И тогава ще видиш усмивката му, защото всичко се усмихва на Любовта. Когато си в лошо настроение, предложи му Радостта си. И то ще засияе от споделената Радост. На лошото настроение му липсва Радост. Споделиш ли Радостта си с него, то ще ти разкрие нещо от Душата си. Лошото настроение е като лошия човек. Този човек е искал много неща да знае и накрая този човек взел, че се изгубил в знанието. А знанието винаги увеличава скръбта. И ако ти предложиш на лошия човек част от Радостта си, в този човек нещо започва да се радва, защото той почва да осъзнава, че знанието му е отнело Радостта. Кажи на лошото настроение: Ти не знаеш ли, че си образ на Радостта, но си допуснало една грешка и образът ти толкова се е изменил, че сега ме гледаш с тъжните си очи. Ти сега си едно обърнато огледало и сега гледаш само себе си. Ами защо не видиш Таора в себе си? – Но лошото настроение казало: Че какво ще прави Таора в мен? – Радостта отговорила: Таора е скрит в твоята дълбочина. Ако погледнеш малко по-надолу, ще откриеш Океан от Радост и Блаженство. – Решило лошото настроение да се гмурне в Океана на Неизвестното. И тогава се явил Таора и казал на лошото настроение: Какво виждаш сега? – Нищо не виждам – казало лошото настроение. – Аз съм заслепено от Радост. Щом се потопих в Твоята Любов, Ти погълна всичките ми лоши настроения. И сега съм същество, изпълнено с Радост и Блаженство. – И казал човекът на лошото настроение на всички, които нямали Блаженство и Радост: Потопете се в Таора и ще видите Чудото. Аз се потопих и разбрах, че лошото настроение не съществува. А от хиляди години си мислех, че то е господарят на живота. А колко е лесно да се потопиш в Таора. Че ние всички и без това сме потопени в Него. Колко е просто всичко това. Трябва да направиш само една малка крачка, един малък скок. Този скок е наречен Осъзнаване. Който е разбрал това, Блаженството му няма да има край. – Така Блаженството погълна лошото настроение и превърна Душата му във Вечен Рай. Сега лошото настроение блаженствува. А аз, човекът, се превърнах в наслаждение за самия себе си. И сега приличам на Океан от Блаженство. И всеки, който ме разбере, ще изгуби лошите си настроения, защото за какво му е лошо настроение на Океана, наречен Таора? От милиони години блаженствувам, защото вече навсякъде виждам само Таора. Аз Го виждам и Той ме вижда, и не виждам нищо друго, освен Него. Когато не виждаш нищо друго, освен Него, ти виждаш само Блаженството.
Съзерцание за човека, който беше в нужда
Велики са Ръцете на Любовта. Святи са Ръцете на Любовта. Велики са Ръцете на Невидимия Таора. Който по време на нужда събира ръцете си в едно, той събира цялата си чиста енергия в едно цяло. Така човек става цял в нуждата си. Чрез истинската Молитва човек става скрит за света и открит за Таора. Там, където има откритост, отвореност, помощта на Таора всякога потича. Таора съществува, за да помага. Помощта съществува, за да растеш, да се развиваш, за да станеш някога и ти като Таора. Който истински се нуждае от Таора, в него има условие да се зароди Величието на Любовта. Който не се нуждае от Таора, той сам проваля собствения си път. Той вече няма нужда, защото е заместил нуждата със свои желания. Собствените желания на хората са създатели на нещастията в света. Желанията са страдания, а нуждата е търсене на Любовта. За всеки, който има лични желания, Таора казва: „Оставете го да изживее избора си“. Всеки, който изживее страданията си, ще потърси нуждата. Многото желания са много страдания. В многото страдания рано или късно ще узрее нуждата. Таора се отзовава само на нуждата. Нуждата произлиза от Душата. А Душата има нужда единствено от Любовта. Таора отговаря на всяка Душа, която е в нужда, а на желанията на хората отговарят други същества. Ако човек обича злото, той няма нужда, а има желания. Щом има желания за зло, Таора казва: „Нали този човек се моли за болест, дайте му я“. И съществата му я дават. Таора казва: „Нека тази болест да го излекува от злото“. Болестта е една необходимост в живота. Болестта има своя собствена цел: тя се стреми да разруши злото. Ако болестта успее, злото се изцелява и тогава желанията на човека се видоизменят, те се превръщат в нужда, сиреч в жажда за добро. Блажен е, който се нуждае от Таора.
Съзерцание за добрината на злото и
за лошотата на доброто
Първо ще ви кажа за лошотата на доброто. Лошотата на доброто е скрита в добрите намерения на хората. Със своята добрина родителите майсторски съсипват децата си. Те искат техните деца да следват техните желания, техните амбиции. И тяхната добрина постепенно се превръща в насилие. Така детето става образ и подобие на света. И то започва да се съобразява само със законите на света и с общественото мнение. Така доброто е посяло своите лоши семена. И от тези семена се ражда едно дърво с изобилни прогнили плодове. В света това се нарича успех, толерантност, гъвкавост, тактичност, благородство, почтеност, търпимост – и всичко това в името на преуспяването. Това преуспяване е злото в света. Такъв човек е толкова преуспял, колкото е преуспял дяволът. Откакто е загубил Вечния Живот, дяволът се е превърнал в най-преуспяващото същество в света. Той иска вечно да успява във всичко. Милиони вървят по пътя на този успех. Днес хората са нещастни от многото си успехи. Добро, което води към зло, и добро, което носи болести и нещастия, и добро, което увеличава тревогите и безпокойствата – може ли това добро да се нарече добро? Но човекът е станал много хитър. Ако болестта го хване, той казва: „Понеже Таора ме обича, ми изпраща болест“. А не може ли Таора да те обича, когато си здрав? Болният казва: „Болестта ще ме учи“. Така хитростта продължава да живее. Но аз казвам: Ти от хиляди години и прераждания си все болен. И ти си още в първи клас, нищо не си научил, защото това, към което си се стремил, е успехът на света. Ти искаше да надхитриш света и хората около себе си, но сега успехът те надхитри. И днес ти разбираш, че си успял само в едно: успял си в собственото си нещастие. Време е вече да се отървеш от всичките си успехи и постижения, защото опитът, който си натрупал, е пълен провал. Ти си трупал човешки опит, а не мъдрия опит, произлязъл от Таора, Който е в тебе. Възхваляваше доброто, а ти самият стана лош. А не беше ли по-добре да възхваляваш злото и да станеш добър? Ти възхваляваше Светлината, а стана мрак. И защо ти е сега мракът? Има хора, които живеят в условията на злото. Те живеят в тежките условия на бедността, но те обичат Таора и Истината, която е вложена в тях. В тази злочестина те виждат скрития Замисъл на Таора. И живеейки в бедност, но обичайки Истината, те започват да разбират добрината на злото. Когато си в злото, но живееш за Таора, злото ти разкрива скритото добро. И ти започваш да разбираш, че бедността е едно благо, защото само в бедността можеш да разбереш дали си неизменен на Таора. Щом си неизменен на Таора, ти ще имаш правилно ръководство в живота си. И после Таора ще те направи Свой ученик и ще се наречеш Ел Абба, което ще рече „Верният Син“.
Съзерцание за Скрития в Скритото
Когато разглеждаш обикновения си живот, ти виждаш, че той е пълен с желания и цели. Но има ли животът истинска цел и необходими ли са желания? Животът сам по себе си няма никаква цел. Целта е нещо, което създава време, създава преграда. Таора е един Необятен Живот без цел и без желания. Целта създава време, а желанията укрепяват човека във времето. И целта, и желанията ограничават човека. И затова навлизай навътре. И колкото по-дълбоко влизаш навътре, толкова повече изчезват целта и желанията. Влизайки дълбоко навътре в себе си, ти ще откриеш в себе си Любовта. Това е Пълнотата, която ти е вече дадена. Това е твоята Душа. Същността на Душата е Любов. Любовта не е нещо, което има цел и желания. Любовта е Път към Скритото в живота. В Любовта няма цел и желания, а има Път към Истината. Не можеш да имаш за цел Истината. Не можеш да имаш желания за Истината. Истината не се постига с цел и желания. Към Истината можеш да имаш само подход. Не можеш да постигнеш Истината с действие. Сама по себе си Истината не е действие, защото всяко действие е ограничено. Истината не е действие, Истината е явление. Истината е най-великото явление, което изтича от Абсолютното Нищо. Истината е Скритото в Най-Скритото. Тя се явява само на тези, които я търсят с цялата си Любов, с цялата си Преданост. Когато си цял в Любовта си, ти си цял в Душата си. Тогава ти можеш да имаш подход към Истината. Само Любовта може да се срещне с Лицето на Истината, защото само тя може да устои. Истината е Скритото в живота. Тази цялостна Любов към Истината ще те отведе от Скритото към Най-Скритото. Най-Скритото – това е последната граница на твоя живот. Най-Скритото – това е твоят Учител. Тук вече ти си сроден със своя Учител. Тук вече си на една крачка до Абсолютното Нищо. 24-те Старци са 24 Велики Мистерии. Те живеят най-близо до Абсолютното Нищо, до Най-Великата Мистерия, до Най-Скритото от всички Скрити неща, до Това, Което не може да бъде изречено. То е Неназовимо, Абсолютно Непознаваемо, Абсолютно Непостижимо – Мистерия, Която е отвъд Вечността. С тази Мистерия е сродна само Истината.
Съзерцание за Словата на Отвъдния
Само който има Любов към Истината, чува Словата на Отвъдния, Словата на Незнайния. Така Незнайното се ограничава в знайното. Да имаш Любов, означава да имаш Душа. Незнайният може да говори само чрез Душата. Тогава в Словото има Душа, има Присъствие. Душата е Вратата, а Незнайният е Присъствието. Душата е Изворът, през който тече Незнайният. И Словата Му са Слова Отвъдни, но близки на всяка Душа. Когато Незнайният говори, ти пиеш от Неговото Велико Присъствие. Незнайният казва: Не Ме търси отвън, а Ме открий в себе си. Не Ме гледай с очите си, а Ме съзерцавай в Душата си. Не Ме желай, защото Аз превъзхождам всички желания. Аз съм предвечно в теб, отпреди всички времена. Аз съм в Душата ти, а Душата ти е Океан от Любов. Любовта – това си ти самият. И Любовта – това съм Аз самият. В Любовта ти Ме имаш завинаги. Щом имаш тази Любов, ти Ме имаш. И тогава трябва ли да желаеш нещо друго? Чрез Любовта Аз съм твой отпреди всички времена. Кое е това, което още търсиш? Не Ме търси, но преоткрий Любовта в себе си – Аз съм там. Аз те създадох като Любов. Чрез тази Любов ние сме от един и същи род. Да имаш тази Любов, то значи да си самодостатъчен, самоизобилен, самопрепълнен, самоблажен, самоизвиращ. Не търси нищо друго, защото Аз съм ти дал Себе Си. Аз съм вечно твой отпреди всички времена. – Това бяха Словата на Отвъдния. И откакто разбрах това, аз вече нищо друго не търся. Нямам цел, нямам име, нямам желания. И смъртта дори ме отбягва, защото Незнайният оживя в мен.
Съзерцание за Незнайното,
което поглъща Съкровеното
Само Съкровеното може да бъде погълнато от своя Източник. Съкровеното – това е самата Любов. Любовта е едновременно и Съкровеното, и Пътят към него. Най-важното нещо за човека е да се научи да живее в Любовта. Човекът на Любовта не живее нито в миналото, нито в бъдещето. Вярата в миналото създава спомени и памет и ги подхранва. Вярата в бъдещето създава излишни предсказания. Не превръщай Таора в спомени и не превръщай Таора в предсказания. Не Го търси в миналото, защото Таора не е спомен. Не Го търси в бъдещето, защото Таора не е предсказание. Таора е Любов. Живей в Любовта и това е всичко. Не допускай вмешателството на миналото и вмешателството на бъдещето. Живей в Любовта и това е всичко. Така Любовта ще те отведе в Съкровеното. Незнайното те очаква да се завърнеш при него. Незнайното изисква само твоята Съкровеност. Само когато си Съкровен, можеш да се превърнеш в жертва, угодна на Незнайното. И когато Незнайното те погълне, ти ще бъдеш облечен в Нова Светлина и в теб ще засияе Присъствието на Съкровеното. И ти ще бъдеш наречен „Син на Светлината, Син на Незнайното“, и Мъдростта ти ще осветява световете. Когато Незнайното погълне Съкровеното, то го връща в световете, но облечено с Одеянието на Нова Светлина.
Елеазар Хараш
Първо издание 2002 г.
ПРЕДГОВОР
към второто издание
Този, който е в Древното си сърце, е в единството си с Бога.
Бог е единственият път и единствената цел.
Бог е единствената практика. Всичко друго е упражнения.
Този, който е познал скритото е изчезнал от себе си и се е завърнал в себе си, но с нова одежда.
Този, който е изчезнал от себе си, той се е завърнал в своя Бог и се е познал.
Няма друг освен скрития Бог, Който действува явно.
Само Той съществува, а аз съм само част от Неговото сърце.
Бог е единственият съществуващ, а аз само живея.
Аз съм в манастира на Истината, защото не можах да открия друг манастир.
Бог е ценният, Той е скъпоценният, а ние само се прекланяме.
Бог става чудно ясен, когато съм заживял в Него, а когато съм заживял в себе си, всичко ми е смътно.
Всяка тревичка се покланя на Бога и казва: Той е само Един.
Бог е върховният Приятел, но ние не го осъзнаваме.
Ако аз Го познавам, то е защото Той го е позволил. Аз Го познавам като Непознаваем.
Неговата велика Неизразимост, осмисли моя живот.
Моят път е Неговият път, аз нямам път. Моят живот е Неговият живот, аз нямам живот. Моето сърце е Неговото сърце, аз нямам сърце.
Когато не Го разбирам, аз съм изпълнен с любов към Него, защото знам, че Той ме разбира.
Колкото повече не разбирам Неговата Неизразимост, толкова повече се увеличава любовта ми.
О, Господи исках да те обясня, но Ти ми се разкри като Неизразим и аз видях грешката си.
Слава на Бога, че е направил така, че е невъзможно да Го познаем.
О, Господи направи ме на прах. Аз пак ще вървя към Тебе.
Из „Моят скрит суфизъм“
Елеазар Хараш
ПРЕДГОВОР
Загадките са методи за съхраняване на Истината. Загадките са едно споделяне на Истината, която е безмълвна. Загадката е нещо изречено, но в това изреченото присъства Безмълвието. Целта на загадките е не да те направят знаещ, а безмълвен. Прекалено много си вкусвал от Дървото на познанието, прекалено много си вкусвал от плодовете на смъртта, а сега трябва да се докоснеш до Дървото на Живота. Открий Живота в Безмълвието. Безмълвието не говори, но е красноречиво като Истината. В Безмълвието расте Съкровеното.
Загадки, които са неизречени и които съдържат в себе си вкуса на Тайната, съставляват най-чистата храна за Душата на човека. Загадките са вътрешните Извори на Живота. Те не могат да бъдат разгадани. Те само упътват Душата към онзи Океан от Безмълвие, в който Душата се среща лично с Истината. Който е видял Истината, той става безмълвен.
В тази книга за първи път се изнася Универсалното упражнение на живота, наречено „методът на пирамидата“. Този метод събира живота и смъртта в една точка, обединява ги, екзалтира ги, трансцедентира ги и превръща ученика от обикновено слънце в Необикновено Слънце. Така ученикът става подобен на Бялата Точка. Чрез тази Необикновеност, която е Първичното естество на нещата, ученикът придобива погледа на Вечното дете. Това дете внася Необикновеното във всички обикновени неща. То заживява в страна, пълна с Чудеса. Само очите, които са пълни с Удивление, с Чудеса, с Изумление, разбират Любовта на своя Учител, защото Учителят е най-голямото Чудо във всички светове. Животът не е загадка, Животът е Чудо на Чудесата.
В тази книга са внесени загадки и тайнства от най-различни епохи, времена, култури, раси и Мистични същества.
Природата на нещата е Непознаваема, Неизразима. Посветените, Мъдреците, Мистиците и Учителите не ни изнасят слова, а Неизразимото, което са преживели. Те имат опит, който ние нямаме. Те носят част от Неизразимото в себе си. И ние присъстваме не при Мистиците, но сме гости на Неизразимото.
Една загадка ни хваща за ръката и ни води при Неизповедимото, докато една ясна логика и една ясна мисъл ни правят философи. Философията е най-скучното нещо в света, защото колкото повече знания – толкова повече суета. Знанията са суетата на света. Човекът на знанието се ръководи от илюзията на знанието. Мъдрият нищо не знае. Той живее, той се е слял с Живота, няма нужда да знае. Знаещият се блъска в пашкула на знанието, а Мъдрият е като пеперуда. Бъдете и вие като пеперуди.
Който стигне до края на книгата, ще бъде докоснат от Мистерията на Всемира.
Елеазар Хараш
Има ли сътворено в несътвореното?
Съществува ли несътвореното?
Той живее, но не като другите същества. Той съществува, но не като всичко друго, което съществува.
Който няма опора, е придобил основата.
Който е придобил Любовта, той се е изгубил в себе си. Къде се е изгубил?
Който се е извисил много високо, докъде е стигнал?
Размишлявай, без да размишляваш, за да разбереш.
Потопи се в своя Дух, без да се потопяваш, за да схванеш.
Слей се със своя Дух, без да се сливаш, за да обхванеш себе си.
Закъде пътува вятърът? И накъде се е устремил в своя ураганен ритъм? И въобще има ли си свой път вятърът?
Ученикът вечно ще се учи. И въобще трябва ли да научи нещо?
Не търси Незнайното, защото то е завинаги изгубено. Но никога не спирай да търсиш.
Върви твърдо напред. Но докъде ще стигнеш?
Вярвай в себе си, докато изгубиш напълно вярата си.
Който люби Бога, изчезва от собственото си полезрение.
Имаш ли път в живота си, защото ако имаш, ще се изгубиш в него. Твоят Дух не обича пътищата. Той се движи само в себе си.
Ако живееш, за да оцелееш, ти ще изгубиш живота си. Ако оцелееш, за да живееш, ти ще намериш себе си. Но и в двата случая губиш, защото не трябва да търсиш нито живота, нито себе си. ТОЙ е единствената цел, без никога да си е поставял тази цел.
ТОЙ е станал толкова дълбок, че е създал Бездна в Себе Си. Избягал е от всички същества, за да не може никой да Го намери. Но всички са тръгнали към Него. Всички Го търсят. И всеки, който иска да Го намери, Бездната ще го прегърне.
Любовта води към Нищото. Само така ще намериш Бога.
Да любиш Бога, това е път на обезличаване. Колкото повече се обезличаваш, толкова повече се заличаваш, докато изчезнеш напълно. Когато си постигнал изчезването, Бог се заражда.
Всъщност кой съществува – ти или Бог?
Човек се стреми към Истината. А към какво се стреми Истината?
Всякога ли тече водата? И кое е това, което тече във водата? Водата е течащата Субстанция на Нищото.
Вдъхновението отнема стремежа на човека. А Покоят отнема Вдъхновението. Тогава кой царува в Покоя?
Съществуваш ли, когато навлезеш дълбоко в Тишината?
В Покоя ти си себе си. Защо все още търсиш безпокойството?
Любовта ще те превърне в Душа. Мъдростта ще те пресътвори. А Истината ще те погълне. И когато от теб не остане никаква следа, това е началото на твоя живот.
Ако само Той съществува, може ли другите да съществуват?
Вода, която тече, вода ли е? Вода, която не тече, вода ли е? Вода, която нито тече, нито не тече, е Водата на Истината. Не можем да определим Истината, но тя е най-конкретното нещо.
Всички, които съществуват, обедняват. Когато само Той съществува, всички са нетленно богати. Само Той е богатството, но Той богатство ли е?
Най-голямото откровение на живота е да стигнеш до онази точка, в която няма никакво откровение. Вече няма откровения, но ти си друг. Ти си Той, което няма нужда от откровения, защото си открил откритото. Но това е Съществото, Което никой не може да открие.
Ако ти любиш Истината, тя ще те превърне в Дух. Казвам: Има ли Духът път в живота? Защото Духът е най-безпътното Същество. Но Той е Святата цел. До Него се стига по много пътища, а в Него всички пътища се изгубват. Който Го е постигнал, е изгубил пътищата си. Той е станал същество без път и без цел. Ето Идеала на съществата. Какво ще кажете на това?
Когато навлезеш дълбоко в Тишината, ти си отвъд себе си, отвъд света. Само в тази Тишина можеш да Го чуеш, защото Той не говори.
Когато ти се разкрие Тайната на живота, когато ти се разкрие твоята Същност, твоята Душа, ти изведнъж ще схванеш, че няма никаква Тайна и че това, което ти се е разкрило свише, е едно друго наименование на твоята Същност. Това си просто ти.
В живота няма откровения, има само пробуденост за тези откровения, защото откровенията текат постоянно, но е необходима възприемчивост. Откровенията са тук, но къде си ти?
Аз съм Пътят, Истината и Мистерията. В Пътя ще Ме откриеш, в Истината ще Ме разбереш, а в Мистерията ще изчезнеш. В Мистерията нищо не може да съществува. Но само Тя е реална.
Неговата Любов е пълноводна Река. И всички, които са се удавили в тази Река, са намерили Блаженството. Блаженството е съществувание извън живота и смъртта. Който е блажен, той няма нужда дори от живота. А от какво има нужда?
Когато познаеш себе си, ще влезеш в едно по-дълбоко незнание. Това е правият път.
Когато постигнеш пълно сливане с Истината, ти ще си умрял, а тя ще съществува. Правилното е тя да съществува, а ти да си умрял, защото докато ти си жив, все затрудняваш Истината. Когато умреш по един красив и съкровен начин и от Любов към нея, тогава тя е освободена. И затова е казано: Истината носи Свобода. Само който има Любов към Истината, може да се слее с нея. А този, който има любов към себе си, той се слива със смъртта.
Да имаш амбиции, значи да се изгубиш във външния живот: това се нарича любов към злото. Да имаш стремеж към себепознанието, означава да се потопиш в Душата си: това се нарича Любов към Душата и към Вечното Добро. Да имаш Любов към Истината, това значи да се откажеш от всички амбиции и от всички стремежи, но докъде ще те доведе това? Попитай Вдъхновението. Който е придобил Вдъхновението, става неспособен на въпроси.
Който търси образованието на света, той е търсач на ада и адът ще му се открие. Който търси щастието, той е търсач на сънища и видения и много призраци ще му гостуват. А който търси Истината, едно е ясно: той нищо няма да намери. Но Любовта му към Истината ще го води вечно в правата посока. В тази посока няма цел и дори няма смисъл. Той ще се движи безцелно и безсмислено, но ще си има спътник: постоянната радост ще го държи под око. Той няма да може да се отърве от тази радост. Тя е заплатата му. Дори и когато не я иска, тя ще бъде с него.
Докато аз съществувам, пътят ми ще е осеян с тръни и бодли. И страданията ще ме преследват от живот в живот, докато придобия умението да не съществувам. Щом се науча да не съществувам, Бог ще се всели в мен и Истината ще ме ръководи. Кой трябва да живее в мен и кой трябва да ме ръководи? Щом съществувам, аз преча на Бог да съществува и на Истината да ме ръководи. Най-красивото нещо в живота е да не пречиш. Всеки, който пречи на Бога и измества Истината от пътя си, той е тръгнал в левия път и тъмнината ще го вразумява с безбройните си очарования. Светът съществува, защото търси очарованията. А Истината не съществува. Тя се е оттеглила от света. В нея няма очарование. Тя никого не примамва. За да се насочиш към Истината, трябва да се простиш с всичко, което те очарова. Това е пътят на пробудените.
Могат ли двете уши на човека да се прегърнат?
Имат ли ушите на човека сърце? И ако ушите на човека имат сърце, тогава къде са ушите?
Кой е този, който диша в човека? Само Тайната диша. Защо ѝ е на Тайната Дихание?
Човек се е родил, за да изчезне. За това се изисква умение. Който люби, само той може да изчезне.
От какви елементи е съставено Нищото? Кой е Творителят на Нищото?
От каква материя е създаден Невидимият свят? Има ли материя в нематериалното?
Трябва ли дясното око да знае за намеренията на лявото?
Ако нямаш основа, на какво ще се опреш?
Всичко, в което властва Красотата, реално ли е? – Красотата се отличава по това, че в нея няма никаква власт. Тя е естествената природа на Бога. Неговата Любов е Неговата Красота. Ако в Любовта имаше власт, тя нямаше да бъде красива.
Кой е Този, Който извира в извора? И когато изворът е пресъхнал, къде е отишъл Извиращият?
Кой тече във водата? И какво е постигнала водата, която много е текла?
Който се е отказал напълно от злото, той е придобил умението да търси Истината. Който е придобил умението да търси Истината, той никога няма да я открие. Това е неговата най-голяма награда.
Може ли ухото да разговаря? Ако ухото разговаря, кой ще слуша?
Водата е най-пасивното същество. Защо тогава тя разрушава скалите?
Имат ли очите звук? И ако очите имат звук, кой звучи в тях?
Кой е създал Незнайното?
Има ли в Тишината въпроси? Има ли в Тишината отговори? Дълбоко в Тишината няма нито въпроси, нито отговори. Тишината сама по себе си е единственият отговор.
Кое е това, което гори в огъня? И кое е това, което угасва в огъня? Може ли това, което гори, да угасва? Може ли това, което угасва, да спира да гори?
Има ли паяжина в самия паяк? И има ли мед в пчелата?
Защо Нищото поглъща всичко?
Който иска да бъде Център, периферията го поглъща. Който не иска да бъде Център, Центърът му откликва. Кой е начинът, по който Центърът говори? Може ли Тишината да говори?
Ако аз съм много умен и си изгубя ума, умен ли съм? Ако аз си изгубвам ума по нещата, това на място ли е? Който е изгубил ума си в нещата – нещата са по-силни от него.
65. Създадени, за да не виждат
Защо са създадени очите в света? Те са създадени, за да не гледат това, което е в света. Да виждаш, не означава да гледаш. Да виждаш, означава да разбираш. Разбирането е другото име на Любовта.
От каква материя е изтъкан Духът? Живее ли Той или съществува? Ако живее, как живее? И ако умира, как умира? Това, което живее, може ли да умира? И това, което умира, може ли да живее?
За кого пее славеят, ако човек не го чува? За човека ли пее славеят? Славеят никога не пее, за да го слушат. Той пее, за да живее. Неговата песен е възхваление на живота. Този, който възхвалява живота, никога не търси публика. Когато славеят пее, Бог се повдига.
Славеят пееше, пееше, пееше. Със своята песен той нищо не можа да каже на хората. Но той изтръгна живота, който беше скрит в песента. И накрая Бог му се усмихна.
Който иска да извърви пътя си, той няма път. Който няма път, той може да го извърви.
Който е намерил Бялата Точка, той става абсолютно безмълвен. Щом продума, той изгубва Пълнотата си. Пълнотата се нарича Безмълвие. Когато си толкова пълен, ти си безмълвен. Може ли Безмълвието да произнесе дума? Най-дълбокият отговор на Вечността е абсолютното Безмълвие.
В страстта човек се опива. В безлюбието човек се налива. В Любовта човек прелива, а в Истината човек намира Покоя на Вечността. Дълбокият Покой – това е твоята Вечност. Кой може да разруши Покоя?
Когато Любовта в човека е сляпа, той е изпълнен с живот. Но когато човек иска да прогледа, Любовта си отива и светът ограбва живота му. Всеки, който е прогледнал в света, е изгубил нещо ценно. Всеки, който живее в Любовта, няма нужда да вижда нещо друго, защото Любовта живее изцяло в Бога. Любовта вижда само Бога.
Къде ще те отведе пътят, който няма край? До края ли искаш да стигнеш? Съвършенство ли искаш? Съвършенството е съвършена смърт. Само несъвършенството е съвършено. Люби и живей, без да имаш крайна цел.
Когато тебе те няма, когато ти си напълно изчезнал, когато ти си напълно изпразнен от своето съдържание, тогава в теб се влива един необикновен Мир. Досега ти си бил пречката на този Мир и сега, когато тебе те няма, този Мир те изпълва със своята Необятност. Ти си се превърнал в Океан от Мир и Безпределност. Колко е хубаво да те няма, за да бъдеш.
Сфинксът – това е загадката, която всеки трябва да реши. Сфинксът си има свое лице. Кое е това лице? Това лице е Святата Душа на човека. Всеки, който открие Душата в себе си, се освобождава от старите раси и култури. Сфинксът иска да познаеш своя истински живот. А къде се намира този живот? Това не си ли ти самият? Ако това си ти, жадувай за себе си.
Дълбоко в човека има една скрита култура. Това е една Велика култура и тя е загадка и за самия човек. Това е културата на Слънчевия човек. Носителите на тази култура живеят тотално, те носят в себе си само една единствена идея: жадуващият Истината изгаря в Истината. Който изгаря в Истината, никога не мисли за причини и последствия. Който мисли за причините и последствията, остава да живее в мъглите и облаците на своето съзнание. А който е жаден за Истината, заражда в себе си Новия образ на живота. Като знаете това, каква ще бъде вашата жажда?
77. Загадката на Първите Скрижали
Загадката на Първите Скрижали се крие в това, че те съдържаха в себе си най-дълбоката идея на живота. Пред тази идея и най-великите същества застават със страхопочитание. А обикновените същества, които имат сърца от камък, те изгубват дори и страхопочитанието си, те онемяват. Коя е тази загадка? Само ъгълчето на завесата може да бъде повдигнато. Нека да ви загатна малкото, което може да се каже. Загадката на Първите Скрижали е самият ДРЕВЕН. Древният е Океан. Той е Океан без брегове. Той е Океан, който няма никакво дъно. Може ли каменното сърце да пътува в Океан, който няма брегове? И затова бидоха дадени Вторите Скрижали. За да може човек да влезе в Посвещение, трябва да направи скок в Неизвестното. Само Любовта може да направи този скок. Тези, които в Древността са направили този скок, са образували Първата Слънчева Раса. Те са били същества на изключителния риск. За всички останали са дадени Десетте Божии Заповеди.
Загадката на живота може да се изрази и по този начин. Човек може да скочи в Неизвестното, в Непознаваемото и в Нищото. Ако скочи в Неизвестното, той ще познае Любовта. Това е себепознанието. Това значи да познаеш Душата си, от която ти самият си се скрил. Да скочиш в Непознаваемото, означава да познаеш Мъдростта. А не е ли това твоят Дух – Отломък от Древния. Тук ти също си се скрил от себе си и питаш има ли Дух. В този Отломък е заключена Мъдростта на всички светове. Този Отломък е Ключът на живота. Когато обединиш в себе си Неизвестното и Непознаваемото, в теб ще се образува жаждата за Нищото. Така ти си близко до най-великия скок в своя живот: това е скокът в Нищото. Това, което те очаква там, е изненада и за твоята Душа, и за твоя Дух. Тук ще изгубиш напълно себе си, за да станеш Отломък от Всевечната Истина.
Миналото, настоящето и бъдещето живеят едновременно в човека. Не живеят ли умът, сърцето и волята едновременно в човека? Не живеят ли тялото, Душата и Духът едновременно в човека? Това, което живее в настоящето, е Душата. Душата люби сега, а не в миналото или в бъдещето. Който люби сега, той няма минало, той не живее за бъдещето, той съществува за Бога. Настоящето е Вечността на Бога. Само настоящето долавя Бога. За Бог не е важно как си постъпвал в миналото и как ще постъпваш в бъдещето. Живей в настоящето и ще изгубиш миналото си. Живей в настоящето и няма да имаш бъдеще. Живей в настоящето и ще изгубиш и миналото си, и бъдещето си. Тогава ще имаш само Бог. А трябва ли ти нещо друго, освен Бога?
80. Те нямат и минало, и бъдеще, и настояще
Когато 24-те Старци посещават своите Синове или посещават външните светове, те влизат в настоящето, те влизат в мигновението, което е изпълнено с Бог. За Старците това е външният живот, това са ограниченията на живота. В своите Дълбини 24-те Старци нямат нито минало, нито бъдеще, нито настояще. Велико минало и велико бъдеще имат само безумните. Само любящите Души имат настояще. А само Старците имат Дара, който е извън настоящето. Този Дар е наречен Авахайа, което приблизително означава „Нетленна, Нетленна Мистерия“. И не питай, не питай за нея. Не я търси, за да не я изгубиш. Не се стреми към нея, за да не се заблудиш. Само люби и чакай. Превърни се в едно Велико Търпение. Превърни това чакане в наслаждение. Превърни това Търпение в Блажено Доверие, в Блажен Покой. И твоят Старец ще ти се изяви. Когато Старецът ти се яви, ти вече няма да имаш минало, бъдеще и настояще. Ще имаш само Стареца.
Пред Нозете на Стареца има ли минало, има ли бъдеще, има ли настояще? Пред Лицето на Древния има ли Безпределност?
Любовта е Неизразимата Същност на Нищото; дори и когато се изразява, тя си остава в Неизразимото. Мъдростта е Неизповедимата Същност на Нищото; дори и когато се изповядва, тя си остава скрита зад Словото. Истината е Неизчерпаемата Същност на Нищото. Източникът ѝ е всякога Неизчерпаем. Тези три Същности са достъпни поради своята Недостъпност.
83. Говори с Диханието на Древния
Има един Древен Език, един Свещен Език. Когато той изрече една дума, ти чуваш думата и мислиш, че тя е изречена. Но ако проникнеш до дъното на своето Безмълвие, ти ще разбереш, че няма нито дума, нито изричане. Ти ще откриеш едно много, много тънко Присъствие, една много, много тънка Нишка. Тази Нишка е отломък от Бялата Точка. Тази Нишка е самият Живот, Същността на Живота. В Свещеното Писание тя е наречена Дихание. Свещеният Език не говори с думите, а с Диханието на Древния. Като Дихания ние сме част от една Необятна Тайна.
Можеш ли да откриеш целта на своя живот? Има ли цел в живота? Бог цел ли е? Бог не е цел. Какво е Бог? Това е само идея. Бог не е цел, Бог не е понятие. Бог – това е твоето Съкровено Естество. Не създавай цел. Ти си самото Естество. Ти си самата Божественост. Ако си осъзнал това, вече няма нищо друго, което да търсиш. Естеството е Ключът на живота.
Виж празната чаша. Нека нейното Безмълвие те учи. Когато чашата е празна, тя е като отворената врата. Тогава в нея обитава Нищото. Ако чашата е пълна догоре с водата на твоя живот, този живот може да е хубав, може дори да е прекрасен, но Нищото го няма. И най-прекрасният живот символизира бедност. Тази чаша, това е твоето тяло. Това тяло е пълно с толкова много желания, с толкова много знания, че чашата е преляла. Ти всичко имаш, но си угнетен. Тялото ти трябваше да бъде Храм. То трябваше да бъде празна чаша, посетена от Единствения Първосвещеник. Тогава Тялото-Храм е Чашата на Граал. Само тази Чаша може да бъде напълнена от Учителя на Неизповедимата Мъдрост.
Чуваш ли дълбокото Ми Безмълвие? Чуваш ли безмълвните Ми Слова? Ако си ги чул, изпуснал си живота. Ако не си ги чул, придобил си Благословението, защото углъбил си Безмълвието си и в това Безмълвие ние сме се срещнали отвъд всяко Слово, защото на Неизразимото подхожда само Безмълвното. Така ти говори Съкровеният Учител и Безмълвието е Неговият Говор.
Не е ли необикновено да зърнеш смисъла на живота? Знаеш ли, когато зърнеш смисъла, какво се случва? – Какво се случва? – Твоите очи изчезват, явяват се очите на Безмълвието. Това са очите на Духа, очите на медитацията. Знаеш ли как тези очи наблюдават нещата? Знаеш ли какво виждат тези очи? Те са толкова дълбоки, че виждат смисъл дори в глупостта, дори в невежеството, дори в болестите. Тези очи никога не осъждат и затова те са виждащите очи. Те са очи-загадка. Човек е длъжен да се върне при своите очи.
Знаеш ли очите на Любовта как наблюдават една пеперуда? И знаеш ли как обикновените очи наблюдават една пеперуда? Обикновените очи се радват на пеперудата и тази радост постепенно угасва. Очите на Любовта виждат в пеперудата Посланието за Душата, Посланието, което идва от Незнайното, от Извънпределното. Тогава цветовете на пеперудата се явяват като добродетелите на Душата, като одеяния на един неизмеримо красив свят. Пеперудата е същество на Неведомото. В Невидимия свят пеперудата е същество, което лети във всички посоки. Това е полетът на Пламъка, който търси своя Възлюбен. И вижте неизчерпаемата радост на този Пламък. Това не е просто радост. Това е постоянна радост. Тази радост е вечната религия на Душата. Тази малка пеперудка ни загатва за Отвъдното, което е скрито дълбоко в нас. Ние сме загадката. Ние трябва да решим себе си и тогава загадката ще ни въведе в Тайнството на живота.
Търсиш ли Ме? Не Ме търси. Чакаш ли Ме? Не Ме очаквай. Този, когото търсиш, е отдавна тук. Този, когото чакаш, отдавна е дошъл. Не Ме търси и не Ме чакай. Само който Ме люби, се слива с Мен. Само в Любовта сме неразделни. Ако имаш Любовта, търсенето се прекъсва. Ако имаш Любовта, пространството на очакването е изпълнено. Там, където е Любовта, там пространството е изпълнено. Времето е отлетяло. Дори Вечността няма значение, защото Любовта е твоята Вечност. И Аз съм твоята Любов. В Любовта сме винаги неразривно свързани. Тя е Чудото, което се извисява над всичко. Любовта е загадка, на която вечно ще се удивляваш.
Аз съм толкова близо до теб, а ти не Ме виждаш. Щом се отдалеча от теб, започваш да Ме търсиш. А щом се скрия от теб, започваш да страдаш. Виждайки страданието ти, Аз отново идвам при теб. Близостта ни разделя, а отдалечаването ни сближава. Това ще трае, докато се родиш отново. Тогава Аз няма да бъда твой Учител. Тогава Аз ще бъда твой приятел, твой брат, защото по Дух ние сме равни, а по Любов ние сме единни. Сега Аз съм загадка в твоя живот, но когато Ме откриеш, загадката ще се превърне в Тайнство. Така говори твоят Възлюбен Учител.
Маската на фараона е маската на РА. Маската е съставена от два цвята: жълти и сини линии. Жълтата линия символизира Вечния възход към Любовта. Синята линия символизира Вечното потопяване в Истината. Фараон е само този, който има непресъхваща Любов, чрез която вечно се потопява в глъбините на Истината. Тогава змията, която символизира Пламъка на живота, се изкачва в Третото Око и служи на своя господар. Любовта е господарят, животът е слугата. Животът е създаден, за да служи на Любовта. Животът трябва да те отведе при Любовта, а Любовта трябва да те отведе в Бездната, която е другото име на Нетленната Мъдрост. Маската на фараона е само едно загатване за славния Път към Бездната.
Когато реката тече, кой тече? И може ли да се каже, че реката тече? Реката е само една идея и водата е само една идея. Водата е облекло на енергията. Водата е тяло на енергията. Енергията е тяло на Любовта, а Любовта е Вечната Усмивка на РА. Съзерцавай пътешествието на водата. Нейният път ще ти разкрие Тайната на Живота. Енергията на водата не образува река, а път към РА. Тази енергия се движи много скромно и естествено. Тя не се бори нито със себе си, нито с камъните, които среща по пътя. Тази енергия има само една идея: да се върне при РА и да се слее с Вечната Усмивка на Живота. Тази енергия е скрита и вътре в Храма на човека. Тя постоянно тече. Тази енергия в човека е Любовта. Тя е дар от РА, за да извърви човек пътя си и да стане Жива Вода от Ръцете на РА. Тези, които са станали Жива Вода, ние ги наричаме „децата на РА“. Сутрин можете да ги видите в Градината на РА. Наричат ги росни капки. Ако се вгледате внимателно в една росна капка, дори и в най-мъничката от тях, ще видите, че тя има едно Слънце в себе си. Това Слънце е винаги усмихнато. Не е ли това Усмивката на РА?
93. Смъртта е завръщане в живота
Колко хора знаят, че смъртта е завръщане в живота? Когато реката изчезне в океана, умира ли? Когато слънчевият лъч престане да пръска светлина навън, не се ли е върнал той навътре в себе си? Защо изворът не е река? Защото той се е отказал да тече навън. Той се е превърнал в център. Стои си на едно място и не се разпилява: толкова много е центрирана неговата енергия. Той се е отказал да тече навън като река. Той се е отказал от вълненията на света. Умрял е за света, вглъбил се е изцяло в себе си. Изворът е символът на медитацията. Той е изцяло вглъбен в Незнайното. За хората Незнайното е смърт. За хората Незнайното е залез. Но попитайте извора за неговата смърт. Той ще ви отговори: Единственото нещо, което можеш да вземеш със себе си в другия свят, това е медитацията, това е сливането с Незнайното – там всеки умира, там всеки залязва. Този залез символизира мистичната красота на живота. Животът изисква да се потопиш в Незнайното, иначе нито си живял, нито си умирал.
Пирамидата символизира Слънчевия човек, Изначалния човек. Това е човекът, който има само един Център в живота си. Този Център е Върхът на пирамидата. Върхът на пирамидата символизира най-древното Слънце. То е образът на Ослепителната Светлина. Наричано е още с названието Учителят. Жреците умишлено не са изнасяли това Слънце в своите картини. Те са го разкривали само на своите ученици и само на тях са давали метода. Това е окултен метод за обожествяване на човека. Който изпълнява този метод, най-много за една година може да се завърне при своя Учител. Така ученикът става част от своя Учител, част от Ослепителната Светлина. Този метод е наречен „методът на пирамидата“. Той може само да се загатне, а на тези, които искат да се слеят с Учителя си, на тях може да се разкрие напълно. Ще ви загатна нещо за този метод. Този метод не е магия. Магията само променя съзнанието, но не го преобразява. Методът е следният: ученикът сяда на един стол в египетска поза, поставя ръцете си успоредни върху своите колене и се вглъбява в „метода на пирамидата“. Върхът на пирамидата в човека е горната област на неговата глава. Там именно се намира Незримото Слънце. Няколко минути ученикът си представя живо това Слънце над главата си, като това Слънце докосва леко върховния център в човека. Няколко минути ученикът си представя Ослепителната Светлина на това Слънце. После в това Слънце се явява образът на неговия Учител. Учителят е по-ослепителен от това Слънце. Тогава ученикът се отваря, т.е. доверява се на своя Учител, и тогава това Ослепително Слънце започва да преминава през цялото тяло на ученика. Ученикът е достоен да приеме Слънцето на своя Учител. И тогава Учителят прониква изцяло в своя ученик като Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това е най-великото упражнение, давано някога от жреците на Египет. Това упражнение продължава около 10 минути. През тези 10 минути Добродетелта на Учителя прониква в ученика и го подмладява. Правдата на Учителя прониква в ученика и го уравновесява. Истината на Учителя прониква в ученика и го обновява. Мъдростта на Учителя прониква в ученика и го преобразява. Любовта на Учителя прониква в ученика и го пречиства. Така ученикът става част от Ослепителната Светлина на своя Учител. Така ученикът става спасен, нероден и несътворен. Той се освобождава от колелото на преражданията и от живота и смъртта. Той вече става Слънчево същество в недрата на своя Учител. Някои ученици са постигали с това упражнение сливане с Универсалния Учител само за шест месеца. Това упражнение не е изнесено цялото поради голямата Тайна, която то крие в себе си. Но това, което е казано, е основата на „метода на пирамидата“. Този метод не се дава на чистите ученици, а само на Избраните. Избраните имат особена Любов към своя Учител. „Методът на пирамидата“ се е криел от жреците, тъй като той е най-големият Дар за Избраните. Но днес вратата леко се отваря, дори и за тези, които не са Избрани. Защото Велико е Състраданието на Учителя.