Част 3
Кое е най-красивото нещо на света? Милиони мнения има по този въпрос. Едни казват: Очите на човека са най-красивото нещо. – Други казват: Звездите са най-красивото нещо на света. – Трети казват: Душата е най-красивото нещо на света. – Четвърти казват: Децата са най-красивото нещо на света. – Пети казват: Любовта е най-красивото нещо на света. – Шести казват: Книгите са най-красивото нещо на света. – Седми казват: Дърветата са най-красивото нещо на света. – Други казват: Цветята са най-красивото нещо на света. И още много мнения има за най-красивото нещо на света. За някои това е слънцето, за други това е дъждът, за трети това е планината, за четвърти това са птиците. И така могат да се изредят още плодовете, дарбите, скромността, търпението, радостта, залезът, картината на художника, музиката, делфините. И още много неща могат да се кажат. Например за някой красиво нещо е страданието, защото той смята, че в страданието душата се разцъфтява. За друг красиво нещо е адът, защото в ада той може да види себе си и с това виждане да избере правия път. Някои пък смятат, че болестта е красиво нещо, защото болестта не е нищо друго, освен постепенно събуждане на душата, която чрез това събуждане се завръща в своя Център. Други смятат, че борбата е най-красивото нещо на света, защото единствено в борбата със себе си можеш да познаеш своята истинска същност. В света наистина има много красота. Това са още трудностите, които пресътворяват човека, големите изпитания, които го предизвикват към извисяване, малките изкушения, които го предизвикват да стане силен и още големите изкушения, които пресъздават величието на духа в човека. Други смятат, че Мъдростта е най-красивото нещо на света. Според една древна Мъдрост колкото е по-голямо едно изпитание за човека, толкова по-голяма ще бъде красотата на неговата душа. Ето защо този свят е място на изпитания, и то за всяка душа. И не само човешките души страдат, но и животните и растенията също страдат, дори и цветята. Чрез страданията и изпитанията всяка душа ще се домогне до своята собствена красота, а това ще отведе душата до онази величествена и скрита красота. Ти ме питаш, Сине Мой, кое е най-красивото нещо на света. И ето, Аз ти казвам: Най-красивото нещо на света, това е незабележимата Святост, но дълъг е пътят до нея.
Единственото нещо, което трябва да се търси
Кое е това, което най-много трябва да се търси? Някои казват живота, други казват еликсира на живота. Някои казват разумността, други казват смирението. Някои казват мъдростта, други казват победата. Някои казват истината, други казват безкрайността. Някои казват търпението, други казват вярата. Някои казват душата, други казват тайната. Някои казват слънцето, други казват духът. Някои казват красотата, други казват дълбочината. Някои казват изяществото, други казват културата. Някои казват музиката, други казват подмладяването. Някои казват сиянието, други казват мистерията. Кое е това, което най-много трябва да се търси? По този въпрос има и особени мнения. Някои казват мрака, други казват смъртта. Някои казват страданията, други казват злото. Някои казват ада, други казват бездната. Някои казват удоволствията, други казват хаоса. Някои казват падението, други казват пъкъла. Милиони същества – милиони търсения. Едните търсят светлината, другите търсят мрака. Но този, който е намерил светлината, намерил ли е това, което търси? А този, който е намерил мрака, намерил ли е това, което търси? Тогава ученикът отново попита своя Учител: Кое е това, което трябва да се търси? – Учителят отвърна: Безименният. Защото само Той може да даде на душата неуловимия елемент. Безименният е единственият, който трябва да се търси. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш себе си. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш смисъла на своя живот. Не ще откриеш Името Му, но ще откриеш това, което надминава всичките ти мечти. Този, който е открил своя истински Баща, той става подобен на Истината. Той става подобен на безименната Истина. Единственото нещо, което трябва да се търси, е Безименният.
Крилата не са създадени, за да летят, а за да прелетят до Него. Очите не са създадени, за да гледат, а за да Го видят. Сърцето не е създадено, за да чувства, а за да Го усети. Умът не е създаден да блуждае, а за да свети. Душата не е създадена, за да скърби, а за да сияе. Пътят не е създаден, за да вървиш по него, а за да откриеш себе си. Любовта не е създадена, за да живееш, а за да станеш божество. Тайната не е създадена, за да я откриеш, защото никой не е открил Тайната. Тайната е създадена, за да чуеш нейния Глас. Ще ме попиташ: Чий е този Глас? – Това е Гласът на Безкрая.
Ти живееш заради свободата си и ти умираш заради свободата си. Когато свободата дойде, ти нито ще живееш, нито ще умираш. Ето що е Духът. Ти се радваш заради свободата си и ти страдаш заради свободата си. Когато свободата дойде, ти нито ще се радваш, нито ще скърбиш. Ето що е Душата. Ти потъваш в светлината заради свободата си и тебе те пронизва дълбок мрак заради свободата ти. Когато свободата дойде, нито светлината ще ти е нужна, нито мракът ще ти е потребен. Ето що е Мистерия. Духът е син на Мистерията. Душата е дъщеря на Мистерията. Човекът е същество на света.
Знаеш ли, приятелю, кое е най-неизтощимото нещо на света или кое е това, което никога не се уморява? Някои казват животът. Да, животът е нещо, което постоянно тече. Това са милиони същества, милиарди същества. Кой може да ги преброи? Кой може да каже колко са снежинките във вселената? Кой може да каже колко са капките във всички океани и морета? Кой може да преброи всичките звезди? Кой може да преброи тревичките дори в нашия свят? Кой може да каже колко туптящи сърца са живели на земята от първите времена досега. Да, животът наистина е неизтощим. Но има нещо в Древността, което е повече от тази неизтощимост. Това е животът на Първата Слънчева Раса. Това е времето, когато хората са били Слънца. Това е времето на Боговете. Ако ги попитаме кое е най-неизтощимото, най-неуморимото нещо на света, те няма да ни кажат, че това е животът. Те няма да ни кажат дори, че най-неизтощимото нещо е изворът, нито дори пък слънцето. Още в Древността те са дали отговор на този въпрос. Древната Слънчева Раса е имала най-дълбоките и прости отговори на всички обикновени и необикновени въпроси. Когато попитали един от Великите Учители на Първата Слънчева Раса, който се наричал Авотар, означаващо на най-древния език „Врата на скромността“, кое е най-неизтощимото нещо на света, той промълвил само две думи: Алиар Рава – Неговата Милост. Това е отговорът на Първата слънчева Раса.
Там можеш да пристъпиш само
със своето отсъствие
Хората нямат очи. Посветените нямат Око. Мъдрите нямат Виждане. Къде ли е скрито Окото на Виждането? Ето какво ни е предадено за това. Тези, които са живели, те нямат Око. Тези, които са пребивавали в Светлината много времена и епохи, те също нямат Око. Само 24-те Прастарци имат частица от Окото на Най-Древния. Докато придобият тази частица от Окото на Най-Древния, те е трябвало да преживеят състоянието на Бездната. Преданието казва, че Бездната е съставена от Велика Тишина. Само 24-те Прастарци са оцелели в тази Велика Тишина. А за тези, които не са могли да издържат, е било създадено Словото и Вселената. Ето защо днес има много слово, много реч, има битие, има присъствие и кипи живот в цялата Вселена. Но това е животът, който е излязъл навън от Истинския Живот. Великита Тишина не приема хора и същества с битие и присъствие. В нея може да живее само този, който отсъства. Велик Дом е Тайнството на Древната Тишина.
Безмълвието е най-великата Реч
От много години учениците очакваха своя Учител. Атмосферата беше Божествена. Всички очакваха Великата Реч. Учителят Авазир беше в странство и днес се завръщаше. Всеки ученик беше запалил по една свещ. В Древността това беше символ, че Съкровеното е събудено. Наближаваше Свещената минута. Учителят Авазир застана в центъра, настана Свято мълчание, дори и пламъкът на свещите застина. Учителят постоя около 10 минути, без да каже нито дума. После се поклони и замина завинаги от този град. На неговото място беше оставен малък свитък, изписан на древен език. Учениците му го гледаха и се чудеха, но никой не можеше да го разчете. Тогава любимият му ученик, който се наричаше Алварон, изпадна в дълбока молитва и поиска Откровение за древните думи. И после Алварон преведе думите на Благословението. А на древния език Благословение означаваше Одухотворяване. Думите бяха следните: Безмълвието е най-великата Реч. Истинската Любов е мълчалива. Безмълвието е Безсмъртие. Да очакваш Безмълвието и да пожелаеш да се слееш с него – ето това е Древното Послание. Който очаква думите, той си създава светове и с това изгубва Реалността. Който очаква единствено Безмълвието, той превъзхожда световете и той се слива с единствената дума на Безмълвието. Тази дума е наречена Истина.
Милиони хора по света си имат свое лице. Милиони, милиони лица, но кое е истинското лице на човека? И има ли човекът въобще истинско лице? Да, човекът има истинско лице. Това лице е Любовта. Но що е Любовта? – Безпределност. Тогава къде е лицето? Ти трябва да изминеш дълъг път, приятелю, за да се срещнеш с лицето на Безпределността. Първо трябва да преминеш през пътя, който е наречен Дълбините на мрака. После трябва да преминеш през пътя, който е наречен Бездната на светлината. И накрая ще видиш едно единствено нещо: своята тайна стаичка. Никога не е влизал в нея човешки крак. Никога дявол не е влизал в нея. Никога ангел не се е докосвал до нея. Дори всемъдрите Херувими не знаят къде се намира тя. Само Древният знае това тайно място. Той го е създал за Себе Си. Мъдреците познават тайната стаичка като Свещеното място, Свещеното сърце. Но тайната стаичка надминава Мъдростта, приятелю. И Древният не се е произнесъл още за нейната тайна. За нея в нашето Предание само е загатнато, че тайната стаичка е преминала отвъд Безпределността. Но къде се намира това място, ние не знаем.
Живееше в Древността Велик Търсач. Той беше Търсач на Истината. Той беше обходил всички светове, но за да влезе в самата Истина, му остана последното изпитание, последния свят. Последното място беше Бездната. Върховното му изпитание. Тогава се яви Най-Древният и го попита: Искаш ли да продължиш, защото след малко се разделяме. Всички загиват в тази Бездна. – Търсачът каза: Не виждам раздяла. А за това дали ще се завърна, аз знам, че вече съм се завърнал. – И тогава той биде захвърлен от Най-Древния във Великата, Безпределна Бездна. В дълбокото си падане Търсачът за пореден път се превърна в Дух. Той забрави ума, сърцето и волята си, той изостави и тялото си. И още нещо: изостави и душата си. Остана му само Искрата – Древната Искра. И тогава той видя, че мракът и светлината са илюзия. Видя, че световете са илюзия. Видя и илюзията на Бездната. Беше му останала само Искрата. И тогава се яви Древният и му каза: Ела при Мене, Сине Мой. Отнема ти се вече търсенето на Истината, защото ти вече можеш да я осветяваш. Досега тя ти даваше сила, но от днес нататък ти си силата на Истината. И ти ще се наречеш Лао Хай. – Така се роди един от Великите Старци. А името му означаваше „Погълналият Бездната“ или още „Неизвестният на Светлината“.
За Този, Който е отвъд 88-то Небе
Попитал Учителят Асморал своите четирима любими ученици: Защо съществува Вселената? – Първият ученик казал: За да познаем себе си. – Вторият ученик казал: За да има вечно развитие. – Третият ученик казал: За да разберем Любовта си, дали тя може да обхване цялата Вселена. – Четвъртият ученик казал: Вселената съществува, за да познаем своя Учител. – Тогава се явил Незнаен Глас. Той казал: Вселената никога не е съществувала. Аз съм Единственият, Който съществува. Но Аз съм Най-Скритият. – Тогава един от учениците се осмелил и попитал: Можеш ли да бъдеш открит? – Незнайният Глас казал: Мога да бъда открит най-много до 88-то Небе. Това е границата на вътрешната Вселена. Оттам нататък е Моето трето укритие. Никой не е стигал дотам. – Попитал още ученикът: Ти имаш ли име? – Незнайният Глас отговорил: Всички имена, които съществуват, са Мои, но Аз нямам име. – И преди да си тръгне, Незнайният Глас казал: Достатъчно е в живота си да сте постоянно устремени към Истината. Този устрем вечно ще ви обновява. Този устрем е вечното въведение към Мен...
Духът е създаден, за да
пресъздава вечно себе си
Отишъл Учителят Аимдорор сред своите любими цветя. В този ден бил празникът на цветята. Той искал да провери дали цветята знаят защо са създадени. Първо попитал розата: Знаеш ли защо си създадена като роза? – Розата казала: За да украсявам с цветовете си и с аромата си душата на жената. – После попитал теменужката: Знаеш ли защо си създадена? – Теменужката казала: За да живея в скромност. – После Учителят Аимдорор попитал между другото тревичката дали тя знае защо е създадена. – Тревичката казала: Аз съм създадена, за да побеждавам ветровете и бурите. – И накрая Аимдорор попитал безсмъртничето: Знаеш ли защо си създадено? – Безсмъртничето казало: Аз не съм създадено. Моят Дух вечно се обновява, без да е създаден. Аз съм отблясък на този Дух и всеки, който разбере отблясъка му, ще разбере и моя Център. Според мен Духът е най-великата идея във Вселената. Той е създаден безсмъртен, за да може вечно да се пресъздава.
Мистичният път към Бялата точка
Учителят Армахор повика своя любим ученик и му каза: От много години ти се стремиш към Истината и жадуваш за нея, но днес мракът те призовава на среща. Не забравяй, че в този път навътре аз ще бъда само наблюдател. Аз няма да мога да ти помагам, защото във Великото Спасение никога няма посредник. Това е лично дело. Това е най-личното дело в тайната Вселена. Единственият ми съвет, Сине мой, е: движи се. Съгласен ли си да тръгнеш, защото мракът те очаква? – Учителят разбра по очите на своя ученик, че той е непоколебим. Учителят каза: Затвори си очите, Сине мой, и тръгни, защото това, което те очаква, превъзхожда световете.
– И затворих очите си, и това, което видях, беше мрак до мрак, бездна от мрак. Знаех само едно: че трябва да се движа. Не знам колко време измина, но мракът сякаш все повече се сгъстяваше. Но знаех, че трябва да се движа. Изведнъж разбрах, че това, което се движи в мен, е устремът. Не усещах тялото си, но знаех, че имам устрем, сякаш това беше моето ново тяло. После видях, че срещу мен е застанала смъртта, и тялото ми сякаш се скова. Успях да заповядам на устрема си: „Движи се!“ И така аз се освободих от смъртта. Продължих напред, сякаш бях сам в тайната Вселена. И срещу мене отново мрак, по-тежък от смъртта. Промълвих на устрема си: „Движи се, движи се!“ И тогава в далечината видях Бялата точка. И макар че за един миг изпитах чувство за опасност, казах си: „Движи се!“ Тогава Бялата точка се приближи до мен и много деликатно ме докосна. За първи път познах себе си като душа. Аз видях душата си и разбрах, че който е видял душата си, вечно ще живее. Дълбоко в себе си разбрах, че смъртта не съществува. Тогава чух Гласа на своя Учител: – Сине мой, ти си вече спасен завинаги. – А каква беше, Учителю, тази Бяла точка? – Това, Сине мой, беше Началото, което няма начало. Бялата точка винаги постъпва по два начина: или те докосва, или те прегръща – така казва Преданието. Когато те прегърне, изчезваш завинаги в Скритата Древност, ставаш Мистерия в Мистерията. А когато те докосне, ставаш Син на Истината, ставаш служител на душите, които търсят Истината. Та казвам ти, Сине мой, служи на душите, защото предопределено е всяка душа да се срещне с Бялата точка. Всяка душа е предопределена да стане безсмъртна.
Не спирай да гориш, докато не срещнеш лицето на Истината
Учителю Азархил, разкажи ни нещо за твоя дух на търсене. Как ти си постигнал Истината и какво означава това? – Така го попитаха неговите любими ученици и той разбра, че искрено го питат. Отначало Учителят Азархил каза: Първото условие за това търсене на Истината е да бъдеш обхванат изцяло от духа на търсенето. Има едно безпокойство – ти не можеш да се храниш както трябва, защото знаеш, че храната не може да ти даде това, което търсиш. И още: ти не можеш да дишаш както трябва, не можеш да мислиш както трябва, не можеш да чувстваш както трябва, не можеш да спиш както трябва – защото знаеш, че онова, което си изпуснал в живота си, превъзхожда всичко това. А ние всички сме изпуснали Истината. Така аз бях обхванат от голямо безпокойство и от голям огън заради Истината. С този обхванал ме огън аз потеглих на път към вътрешните светове. Странстването ми продължи много време, докато най-накрая видях нейното лице – лицето на Истината. Това, което видях, беше Безкрайността. Но аз не се уплаших, защото разбрах, че аз съм тази Безкрайност. После се яви при мен тайният създател на Безкрайността – това беше малката Бяла точка. Тя ме погледна, докосна ме и после пак ме погледна. От този момент нататък аз разбрах, че съм Съкровен и Безкраен завинаги. И разбрах още, че да съм Съкровен, това не е никакво постижение; това е моето естество, това е моята Свещена природа. И ето, сега съм сред вас тук на земята. Нямам постижения, но имам в себе си Истината. И тези от вас, които я долавят, ще стигнат някога до нея.
В начало Бог създаде Бездната Неведома. После Бог създаде Истината и Истината бе изтъкана от Неговия Глас. После Бог създаде съществата, човека, световете и всичко останало. И изпълнено с Величие беше всичко създадено. Най-великото от създаденото беше Бездната Неведома. Само 24-те Старци можаха да понесат това Величие. Друга част от великите същества понесоха Истината и заживяха в нея, като в Истината сам Божият Глас ги хранеше. Те знаят, че с натрупването на Истината в себе си някога ще се върнат в Бездната. Но не само в тези два Първични свята има Величие и Красота. В другите светове Величието и Красотата се осъществяват от съществата, наречени Търсачи. Търсачите сами по себе си рано или късно ще се завърнат във втория свят. Търсачите оставят следи за всички други същества. Когато съществата са изгубили следите, за тях остават само спомените. Всеки спомен си има свое време на вихър и чрез този вихър следите се възстановяват. Това е пътят на съществата, приятелю. Но ти ме питаш що е Бог, що е Бездна. Думата Бог, приятелю, означава Абсолютно Неизвестният. На Ра Авинор това е наречено Натар Махавара. А що е Бездната, приятелю? Това е Скритата Истина. Ето това са нещата от Древните времена.
Елеазар Хараш
Книга на Съзерцанията
на Древните Атланти
Първо издание 2001 г.
ПРЕДГОВОР
В Съзерцанията, които ви представям, Таора се определя като Бог, Който е Любов, и като Бог, Който е достъпен. Но същевременно в Таора има и нещо, което води към Незнайното, Безпределното, Недостъпното.
Сафа Таора означава „Съзерцателят, който открива собствената си Светлина в Словото“.
Думата САФА означава „Стихията на Светлината, вградена в буквите“. Всеки, който е постигнал овладяване на тази стихия, той може да излезе от тази стихия, той може да бъде независим от нея и да се насочи към ТАОРА.
ТАОРА – това е „Съзерцателят, Когото всички съзерцават, и Съзерцателят, Който съзерцава всичко в Себе Си“. От друга страна ТАОРА е „Този, Който съзерцава само Себе Си“. Това е наречено още „Самосъзерцаващият се“. И от друга страна ТАОРА означава „Този, Който се вглъбява толкова навътре, че никой не може да Го види“, защото в най-дълбокото място Той самият не се вижда, Той самият се изгубва. За да може всички други да съществуват и да Го съзерцават, Той се е изгубил в Дълбините, за да може да им даде пространство. И понеже се е скрил на толкова дълбоко място, някои казват, че не съществува, а други смятат, че съществува. Тези, които смятат, че Той не съществува, те започват да съзерцават все повече себе си и стигат до онова място, което е наречено себепонание, хармония, блаженство и покой. Но тези, които търсят в Съзерцанието само ТАОРА, те напускат себепознанието, отказват се от хармонията, изоставят блаженството, отричат се от покоя, за да изчезнат в ТАОРА. Това са тези, които са се отказали и от доброто, и от злото, и от времето, и от вечността, и от радостта, и от блаженството. И навлизайки в дълбокия покой, те се отказват дори и от него. Така те пристигат при ТАОРА.
Думата ТАОРА има ватански произход. Външният превод на тази дума означава „Единственият Самосъзерцател“. Във вътрешен смисъл тази дума означава „Единственият Самоизчезващ“. Всички други същества могат да се потопяват все по-дълбоко и все по-дълбоко, но без да изчезват. Те могат да се разтворят в Него, но продължават да съществуват като идея. Докато само Той може да съществува извън всяка идея. За Него няма идея, няма описание, няма понятие, няма помисъл. Той храни идеите, без да е идея. Той храни понятията, без да е понятие. Той храни помисъла, без да е помисъл. Той храни живота, без да е живот. Той се любува на живота и дори се наслаждава на живота, но без да е влюбен в него. Той е влюбен само в едно. Той е влюбен в това, че другите живеят и съществуват, че се радват и блаженствуват, че другите постигат хармония и покой. Той се радва на всички постижения на другите същества. Единствената радост за самия Него е Непостижението. Непостижението е единствената Му радост, защото Непостижението разкрива собствената Му Безпределност. Според Древните Атланти всички, които се стремят към постижения, стават пределни, защото в постиженията те изгубват себе си. И затова Древните Атлантски Мъдреци са се насочили изцяло към Непостижимото, защото са разбрали, че само Непостижимото е Безпределно. Това е единственият Път към Високия Идеал. Всички Древни Мъдреци на Атлантида са се насочвали изцяло към Непостижимото: така те са ставали подобни на Непостижимото и са придобивали сродство с ТАОРА, като всякога са знаели, че Той винаги си остава подобен само на Себе Си, вечно Непостижим, вечно Недосегаем и завинаги Неразгадаем.
Съзерцанието превръща човека все повече в Душа. Душата води човека в Съкровенолюбието. Съкровенолюбието търси все повече Непостижимото. И обновявайки се с Непостижимото, Съкровенолюбието все повече се обогатява. Това, което е постижимо, не може да нахрани Душата напълно. Непостижимото е истинската храна за Душата.
Мъдреците са съзерцавали Непостижимия, за да се приближават все повече до Неговата Пресвята Същност. В тази Същност те са опознавали все повече себе си. Съзерцанието е метод да пиеш от най-чистата Вода и от най-чистия Източник. И този Източник е наречен ТАОРА. Този Източник никога не се изчерпва. Той е вечно Непресъхващ. Той дава Опиянението от Красотата на Живота. Тази Красота на Опиянението е Виното на Мъдреците. Това Вино е наречено още Живата Вода.
Елеазар Хараш
Светът е произлязъл от Живота. Животът е произлязъл от Музиката. Музиката е произлязла от Радостта на Бога. Радостта е произлязла от Неговото Блаженство. Блаженството е произлязло от Неговата Пълнота. Неговата Пълнота е произлязла от Неговата Нероденост. Неговата Нероденост е Началото на всички неща. Всички се раждат, но само Той е Нероден. Всички живеят, но само Той съществува. Всички са блажени, но само Той има Пълнота. Всички са радостни, но само Той ухае. Всички живеят от Нероденото, само Той не живее. Само Той избягва ограниченията, защото е избрал за Себе Си Нищото. Той е дал на другите Музиката, Радостта, Живота, Блаженството, за да може самият Той да се откаже от всичко това. Който се откаже от всичко това, ще Го намери в Нищото. Нищото е това, което превъзхожда всичко и което е свободно от всичко съществуващо. Това е иносказание.
Когато Душата съзерцава нещата, тя съзерцава себе си. Когато Душата съзерцава себе си, тя съзерцава Слънцето. Когато Душата съзерцава Слънцето, тя съзерцава Таора. Когато Душата съзерцава Таора, тя се възвръща в Непресъхващото.
Има дълбоко в тебе едно скрито Цвете. То е наречено Роза. Тази Роза ухае на Вечност и Миролюбие. Тази Роза ухае на Истина и Уют. Тази Роза е твоят Дом – Дом, съграден от Древен Покой. Тази Роза е твоята Душа. Познаваш ли тази Роза?
Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще откриеш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще видиш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и нищо няма да видиш, защото не си ти, който вижда Пътя. Пътят те е видял.
Ти все летиш, летиш и летиш. Колко много път са изминали твоите Крила. И все Ме търсиш, търсиш и търсиш. И не Ме ли видя? Защото Аз бях твоите Крила.
Жертвай се, жертвай се, но не за идея. Жертвай се, жертвай се, но не за другите. Жертвай се, жертвай се с Любов. Тогава ще ти дам да се познаеш. Жертвай се, жертвай се, докога? Докато се превърнеш в Любов. И тогава ще Ме познаеш. Защото Аз съм Любовта. Аз съм Таора.
От хиляди години четеш Книгата, а Аз съм между редовете. От хиляди години четеш Книгата, но не жадуваш за Мен. От хиляди години четеш Книгата и размишляваш, но не размишляваш за Мен. Ти самият си Книгата. И тази Книга е твоята Душа. И тук Аз съградих Своето Писание. Моето Писание не е в Книгите. То е в твоята Душа. Питаш как се нарича това Писание. Казвам: Словесно Безмълвие.
Колкото по-високо летиш, толкова по-високо се издигаш. Колкото по-високо се издигаш, толкова повече Ме изгубваш. Защото Аз не съм по височините. Аз съм в твоята Дълбочина. Когато се откажеш от всички върхове и постижения, само тогава ще постигнеш Таора. Аз съм нещо повече от постиженията. Ако искаш да изгубиш смисъла на живота си, лети високо и търси все нови и нови постижения. Но ако искаш да Ме намериш, тогава узнай: Аз не се намирам в постиженията, защото никой не може да Ме постигне. Аз не се намирам в смисъла на живота, защото никой не може да Ме осмисли. Аз се намирам в Любовта.
Този, който иска да Го разгадае, той иска да Го постигне. И ако успее да Го постигне, той постига смъртта. Всяко постижение стига най-много до съвършенството. Съвършенството е смърт, защото в него няма развитие. Който търси съвършенството, той търси своята смърт. Съвършенството е застой, липса на ново пространство. Съвършенството е омагьосан кръг. Съвършенството е пещера без изход. Тези, които наистина търсят Таора, те вечно се усъвършенствуват, защото знаят, че във вечното усъвършенствуване има вечно движение. А в това движение Древните Атланти са открили покоя. Покоят и движението вечно се обновяват, без да имат нужда от съвършенство. Така е с Извора. Той вечно извира, без да е съвършен, защото ако имаше претенции за съвършенство, той щеше да изгуби чистотата си. Всичко, което изгубва чистотата си, се превръща в смърт. Пътят на Извора е вечно да тече, вечно да се усъвършенствува и да остане всякога неразгадаем. Защото кой може да разгадае Извора на Живота?
Когато съзерцаваш Цветето, вгледай се в неговия Аромат. Тук е скрит Неуловимият Таора. Когато съзерцаваш Душата, вгледай се дълбоко. Душата е проблясък на Таора. Душата – това е стремящият се Таора. Защото само Любовта има устремление. Когато съзерцаваш Истината, вгледай се дълбоко. И ще откриеш Безпределния Таора. Тук Той е толкова Безпределен, че сякаш не съществува. А съществува ли Таора? Таора не съществува. Съществува само Красотата Му. Красотата Му е Вечна. Тя е Неговото отражение, което царува във Вечността. Но самият Таора се е скрил от Вечността. Съзерцавай единствено Скрития.
Погледни в своето съвършенство и ще откриеш колко си несъвършен. Вгледай се в несъвършенството и ще откриеш Пътя си – Път дълбок, неясен и неутолим. Именно това е Пътят. Той ще те води от несъвършенство към несъвършенство, докато постигнеш онази неизмерима Пълнота и речеш: Това е Пътят на Покоя.
Изкачвай се, изкачвай се високо нагоре. И изкачи се до най-високия връх на планината. И когато се изкачиш до най-високия връх на планината, тогава ще съзреш, че това е долина. Ако разбереш долината, тогава тя ще те понесе със своите крила високо, високо в подножието на Смирението. Едва тогава Смирението ще ти даде да погледнеш Таора. Защото Таора е Единственият Връх, а всичките планини са Неговите деца.
Откъде се яви тази Вода? Откъде се спусна? Защо е толкова мека? Водата е Отломък от Таора. Той я спусна от Себе Си. Тя се роди от Неговите Сълзи. Той реши да създаде нещо друго извън Себе Си. Той реши да създаде необятни светове, безпределни същества, незрими мирове. И реши да ги направи щастливи. И разплака се като Водата, защото искаше да бъдат независими в своя Вечен Път. И отлъчи Водата от Себе Си, за да им напомня тя за Таора. Във Водата е записан споменът за Него. Когато се миеш, когато се чистиш, всякога си спомняй за Неговите Сълзи, защото ти можеш да Го постигнеш, когато очите ти станат Кристални Сълзи. И тогава Той ще се вгледа в очите ти и ще каже: Ти си Вода от Моята Вода. – Пътят на Водата никога не се свършва. Животът всякога тече, той никога не е имал начало, защото Таора всякога е съществувал. И Водата Му е Необятна.
Позволи на Таора да се усмихне в теб и ще видиш Светлината на деня. Позволи на Таора да се усмихне чрез очите ти и ще видиш Красивото в живота. Позволи на Таора да се усмихне чрез тялото ти и ще съзреш външния Храм. Позволи на Таора да се усмихне чрез сърцето ти и ще съзреш Олтара. Позволи на Таора да се усмихне чрез Душата ти и ще съзреш вътрешния Храм. Позволи на Таора да запали Истината в теб и тогава Олтарът ще се разгори. Външният Храм ще се изпълни с Радост, вътрешният Храм ще се изпълни с Благост. И когато целият се превърнеш в Огън за Единствения Таора, тогава твоят Устрем е твоята нова Усмивка. Вече си докоснат.
Тревичката е малка, защото иска да расте. Когато дървото иска да стане най-голямото, то иска да засенчи всичко около себе си, за да могат да го видят. Но Таора вижда само тревичката. Таора вижда само малките деца, защото те обичат развитието. Тревичката всякога танцува с вятъра, а дървото не иска да се помръдне. Тревичката всякога се радва на слънцето, а дървото иска сянка. Но как да дадеш сянка на този, който е засенчил другите, и как да го успокоиш? Защото той не иска никой над себе си. Тогава Таора размислил и решил, и казал: Ще изгоря това дърво. Ще му помогна да си отиде от този свят и ще го родя отново като тревичка. – Тогава дървото отговорило: Колко хубаво е да живееш с вятъра и колко е чудно слънцето, което ме гали. Сега съм свободна тревичка. Имам си нова Душичка. И росната капка се люлее върху мен. Понеже съм малка, всички ме забелязват. Ще си остана тревичка.
Воин, който побеждава, не е Воин. Воин, който губи, не е Воин. Воин, който расте, е Воин. Воин, който се смее, не е Воин. Воин, който плаче, не е Воин. Воин, който расте в Безмълвието, е Воин. Воин, който се възвисява над другите, не е Воин. Воин, който се унижава пред другите, не е Воин. Воин е само този, който съхранява Таора. Този, който съхранява Таора, вижда само Един Воин. Този Воин е Таора. Таора е истинският Воин. Той е захвърлил всички видове оръжия, захвърлил е победата и загубата, захвърлил е смеха и плача, захвърлил е възвисяването и унижаването. Оставил е за Себе Си само Благостта.
Летяла си малката сламка от клон на клон. Понеже вятърът я обичал, той я пренасял ту на сянка, ту на слънце. Понякога я изпращал в морето да се изкъпе. Така тя си живяла волно като птичка, щастлива като древна песен, която носи в себе си уханието на Свободата. Но веднъж се ударила в един камък и се явила болка. Започнала малката сламка да мисли: Всички ме обичат, но аз съм сама, трябва да се задомя. – И решила да се задоми. Явила се още една сламка и вятърът на съдбата ги запратил в една лодка. Те се скрили на дъното на лодката и си разговаряли. Малката сламка казала: Тук е много уютно. Вятърът го няма да ме гони, слънцето го няма да ме пече, водата я няма да ме мокри, а земята не е толкова студена. Мисля, че изкарах късмет. – Но се оказало, че лодката има дупка. И лодката почнала да потъва. Веднага дошли майстори да я поправят. Запълнили дупката и си заминали. Казала малката сламка: Късметът е на моя страна. – Но явила се буря и потопила цялата лодка. Казала малката сламка: Щом лодката умря, тогава и аз ще умра. Не желая да имам повече късмет в живота. Не искам повече да се задомявам, нито искам спокоен живот и уют. Искам само вятърът да ме прегръща, слънцето да ме гали, водата да ме чисти и Свободата да се грижи за мен. Не искам друг късмет, нито искам щастие. Искам си само Свободата.
Казал Таора на кокичето: Наведи се надолу, за да видиш белотата си. Казал Таора на кокичето: Наведи си главата надолу, за да виждаш нещата нагоре. Казал Таора на кокичето: Наведи си главата надолу и ще имаш корен. И попитал Таора кокичето: Доволно ли си сега от живота? – Казало кокичето: Щом имам белотата си, кой ще ме очерни? Щом се смирявам, кой ще ме опетни? И щом имам корен, кой ще ме помести? – Казал Таора на кокичето: Щом мислиш така, ти ще се наречеш Цвете на Поклонението. И всички други цветя трябва да ти се покланят, защото ти прие своя Господар.
Решила пчелата да открие меда в живота, защото знаела, че щастие има само в меда. Тя вярвала, че медът е нейното блаженство. И тръгнала да го търси, защото вярвала, че блаженството съществува. Летяла много, летяла от камък на камък, но в камъните нямало нито щастие, нито блаженство. Но знаела, че трябва да лети. И както си летяла, попаднала на едно цвете. И видяла в цветето странна усмивка. Цветето било дружелюбно. От това дружелюбие, от тази малка усмивка пчелата извлякла първата си капка мед. Видяла пчелата, че до това малко цвете има хиляди цветя и всички те се усмихвали. И казала си пчеличката: Защо си губих времето по камъните? В тях няма мед. – И попитала пчеличката Таора: Защо в камъните няма мед? – Казал Таора: Защото нямат усмивка. – И разбрала пчелата: мед има само в тези същества, които могат да се усмихват. Казал ѝ Таора: Имам в Себе Си милиони цветя. – Казала Му пчеличката: Искам да живея в този Океан от цветя.
Попитала Душата Таора: Защо са подредени числата така: от едно до десет, от десет до сто, от сто до хиляда и т.н. до безкрайност? – Казал ѝ Таора: В този свят и във всички сътворени светове трябва да има ред и порядък до безкрайност, защото редът съгражда разума, а порядъкът съгражда пътя. Разумът ще се движи към пътя, пътят ще се движи към безкрайността, а безкрайността ще се движи към Мен. – Казала Душата: Благослови разума ми, за да извървя пътя си, чрез който да стигна до безкрайността. Когато стигна до края на безкрайността, повикай ме, защото не познавам други пътища.
Търси Любовта, но тя е всякога отвъд търсенето. Стреми се към Любовта, но тя е всякога отвъд стремежа. Жадувай за Любовта, но тя е всякога отвъд жадуванието. Любовта, това е твоята Дълбочина. Открий Дълбочината си и ще бъдеш реален. Твоята Дълбочина е твоята Реалност, защото в Дълбочината си ти си Любов.
Неговото Око е затворено, но то вижда всичко. Той промисля за пътя на мравката. Той промисля за растежа на тревичката. Той чертае пътя на малкото клонче, което трябва да израсне на дървото. Той рисува със звук. Той говори с мълчание. И според въжделенията на всяко същество Той промисля за съдбините му. Всяко същество, от най-малкото до най-голямото, е в Неговата Ръка. В Неговата Ръка е написан Великият Промисъл.
Вгледай се в звездите. Вгледай се в луната. Вгледай се в слънцето. Вгледай се в незримите слънца. Докога да се вглеждаш? Докато откриеш своята Безпределност. Тази Безпределност е твоята Вселена. Тази Безпределност е твоето вечно себепознание. Следвай своя вечен Път, следвай своята Безпределност, следвай своята Незримост без въпроси и отговори.
Защо свещта гори? За да ти покаже, че и ти трябва да гориш. Защо свещта свети? За да ти покаже, че и ти трябва да светиш. Защо свещта се топи? За да ти покаже, че и ти трябва да се стопиш. Защо пламъкът постепенно угасва? За да ти покаже, че и ти трябва да угаснеш. Защо твоята свещ трябва да угасне? За да се върнеш в Невидимия Пламък. Този Пламък ще те облече в нови одежди – одежди, изтъкани от Светлина. Затова си горял, затова си светил, затова си се топил, затова си угасвал – за да станеш Светлината на света.
Съзерцание за Невидимото Цвете
Вглеждаш се в цветето и виждаш красотата му необятна. Но след време красотата му изчезнала. Вглеждаш се в цветето и виждаш радостта му необятна. Но след време радостта му повяхнала. Вглеждаш се в цветето и долавяш аромата му необятен. Но след време ароматът му изчезнал. Красотата на цветето се скри. Радостта на цветето се скри. Ароматът на цветето се скри. Цветето се завърна в своя Източник. Всичко това беше красотата на Невидимото Цвете. Цветята не съществуват във външния свят. Във външния свят те само се появяват. Цветята съществуват в Невидимото. А когато се раждат във външния свят, те проверяват твоята Любов, защото ако си откъснал цветето, ти си се отрекъл от Любовта. Ти не познаваш Невидимото Цвете. Невидимото Цвете те гледаше през себе си.
Когато съзерцаваш Любимата, ти се преоткриваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти се раждаш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти възкръсваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти заживяваш във Великото. Когато напълно заживееш във Великото, тебе вече те няма. Съществува само Великото. Съществува само Любимата. Съществува само Любовта. А ти мислеше, че съществуваш. Любимата, това е Святото име на Любовта.
Ти казваш: Болката ме мъчи. Аз казвам: Болката те очиства. Ти казваш: Болката ме топи. Аз казвам: Болката те просвещава. Ти казваш: Болката ме умъртвява. Аз казвам: Болката търси пътя към твоето събуждане, към твоето истинско добро. Болката иска да ти помогне и ако не я разбереш, тя ще се превърне в твое мъчение. Знаеш ли, че болката е съградена от незримите лъчи на Любовта?
Съзерцавай Лицето, което няма Лице. Съзерцавай Името, което няма Име. Съзерцавай Любовта Му, която е Безпределна. Съзерцавай Мъдростта Му, която е Недосегаема. Съзерцавай Дълбочината Му, която е Бездънна. В тази Дълбочина съществува Абсолютното Нищо. Това е Неговото Лице. Понеже никой не може да Го види, понеже никой не може да Го докосне и понеже никой не може да Го помисли, поради всичко това само Той има Неопетнено Лице.
Ухото Го слуша. Сърцето Го чува. Душата Го изживява. Духът Го осъществява. Ухото се стреми. Сърцето лети. Душата се възвисява. Духът се слива. Всичко това е Пътят на Ухото.
Твоите Очи са поезията на мистични слънца. Твоето Сърце е поезията на чистотата. Твоята Душа е поезията на Любовта. Твоята Воля е поезията на Благостта. Твоят Дух е поезията на всички светове. Всичката тази поезия е преклонение пред Тебе самия.
Търсих Те в Любовта. Открих Те и не Те намерих. Търсих Те в Доброто. Намерих Те и не Те видях. Търсих Те в Мъдростта. Зърнах Те, но не Те прозрях. Търсих Те в Истината. Ти ми се откри, но изчезна в мига. Все Те търся и все оставам сам. И реших да Те търся в самотата си. Самотата ми беше изпълнена със страданията на света. И реших да Те търся в страданията. Навлязох много дълбоко в страданието. Приех страданието с цялата си Душа. И разбрах, че Ти си пожелал да се родя от страданието. И родих се отново. Защото само в страданието истински Те видях. От всичко това разбрах, че аз трябваше да Те търся, а Ти трябваше да ме намериш.
Твоят Огън изгори сърцето ми. Твоят Огън освети ума ми. Твоят Огън изпепели душата ми. Твоят Огън заличи страданията ми. Твоят Огън възроди духа ми. Сега съм Огън от Огъня. Сега съм Искра от Искрата. Сега съм Пламък от Пламъка. Сега съм видим и невидим. Сега живея, защото само Ти съществуваш в мен. Съществувай само Ти.
Нещо те полъхва и ти се усмихваш. Нещо те погалва и ти се възраждаш. Нещо те докосва и ти оживяваш. Нещо те възлюбва и ти засияваш. Нещо те търси, но къде си ти? Полъхът на Таора те търси. Този Полъх осмисля всички неща.
Гледам Те, гледам Те и все не мога да Те видя. Слушам Те, слушам Те и все не мога да Те чуя. Навярно Ти живееш в Свята Дълбина. Търсих Те, търсих Те и не Те намерих. Следвах Те, следвах Те и не Те открих. Никога не спрях да жадувам за Теб. И в един чуден миг Ти ми се откри. Този миг ме превърна във Вечност и Безмълвие. Когато Те видях, изгубих всичките си думи и се превърнах в Твой Син. Сега съм част от Твоята Вечност, от Твоето Безмълвие и Отломък от Твоето Чудо. Сега знам, че Ти не съществуваш, но си единствената моя Реалност. Когато Те открих, разбрах, че всичко друго е нереално, а то наричаше себе си реалност. Тебе Те наричаха нереален, но Ти се оказа единствената Реалност. Нека всеки, който Те търси, да Те открие. И нека този, който Те открие, да бъде докоснат от Пламъка на Твоето Чудо.
Въобразявах си, че Ти си звук, но открих, че звукът е нещо външно. И реших да Те преоткрия в Тишината. Въобразявах си, че Ти си Светлина, но открих, че Ти само храниш Светлината. И реших да Те преоткрия в своя Център. Въобразявах си, че Ти си Слънце, но разбрах, че Слънцето се храни от Теб. И реших да Те търся като Слънцето над Слънцата. И най-накрая разбрах, че Ти не можеш да бъдеш намерен. Ти не можеш да бъдеш открит. Никой не може да си въобрази кой си Ти. Ти си Непознатият. И само който не Те познава, но който вечно Те търси, може да бъде приет. Само Незнайният може да бъде търсен.
В чудото не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяко чудо. В живота не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всеки живот. В религията не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяка религия. В науката не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяка наука. Реших да Те търся в Дълбокото. Но Ти се оказа по-дълбок от всичко. Реших да Те търся във Високото. Но се оказа, че Ти си по-висок от всички Висоти. И най-накрая разбрах, че просто трябва да Те търся. А щом постоянно Те търся, Ти ще ме намериш, защото нали аз съм Твоето дете.
Съществува ли Нулата? Има ли живот в Нулата? Има ли смърт в Нулата? Има ли път към Нулата? Нулата, това е Таора. Това е Този, Който съществува и не съществува. Ти самият едновременно съществуваш и не съществуваш. Ако обичаш съществуването, ти казваш: Аз съществувам. Ако не обичаш съществуването, ти казваш: Аз не съществувам. Но ако си разбрал Таора, тогава процесът е цялостен. Няма вече разделение. Съществувайки, ти не съществуваш. И несъществувайки, ти съществуваш. Всичко това е твоята естественост. Пътят не е това или онова. Пътят не е това, което се случва, и това, което не се случва, защото в Дълбочината си ти си Нулата, ти си Необяснимото. И поради това не искай да се обясниш. Не обяснявай себе си, защото ти самият си Пътят. Ти самият си Наблюдателят. А това, което се случва, е само явление. Ти си отвъд всички явления, поради това, че си Нула. Бъди в Нулата. Тук всякога си цял. В Нулата няма лош път и добър път, има само Пълнота, Цялост. Нулата е неразрушима.
Когато извиках Името Ти, Ти ми отговори с ехо. Ехото се яви, после постепенно заглъхна и накрая изчезна. В какво да Те търся: в отговора, в заглъхването или в безмълвието? Когато призовах Името Ти, Твоето ехо ми отговори. Яви се отговор, яви се помощ и после всичко изчезна. Къде да Те търся: в отговора, в помощта или в изчезването? Ти ми каза: „Съзерцавай всичко безмълвно. Наблюдавай всичко безмълвно. И когато се слееш с Мен, ще разбереш отговора. Отговорът не е в думите. Отговорът не е в помощта. Отговорът е в сливането ти с Мен. Слей се с Мен и ще имаш това, което е по-дълбоко от отговора и от помощта.“
Съзерцание за водата, която тече
Вода, която тече, се променя. Вода, която тече, се преобразява. Вода, която тече, се обновява. Ако ти вечно се променяш, ако ти вечно се преобразяваш и ако ти вечно се обновяваш, ти всякога ще имаш ново съзнание, ти всякога ще бъдеш неизменен. Новото се променя чрез Неизменност. Новото се преобразява чрез Любовта. Новото се обновява чрез Пустотата. Променяй се вечно, преобразявай се винаги, обновявай се всякога. И тогава ще разбереш, че Аз живея в твоето настояще. Миналото е встрани от Мен. Бъдещето е встрани от Мен. Аз съм в настоящето.
Съзерцание за Единственото Благо
Имах жена и деца. И те бяха голяма радост в моя живот. Имах красив дом. Той навяваше топло чувство и уют. Имах много книги. Те ми носеха проблясъци за един велик и незнаен живот. И в един момент изгубих всичко това. Насочих се навътре и открих Душата си. Бях облян от Душата си, но все още нещо ми липсваше. И изведнъж Той се появи. Той беше Блясъкът над всички неща и видях Славата Му за миг. Това беше Славата на Таора. И разбрах завинаги: Той е Единственото Благо. Той е Единственото, което трябва да се търси. Той е Единствената Цел. И когато постигнеш тази Цел, тя се превръща в Неизменното Благо. А Целта сякаш не е съществувала. Кой може да замени това Благо с нещо друго? Който веднъж Го е видял, той живее и умира само за Него. А който не Го е видял, нито живее, нито умира. Таора е Единственото Благо.
Молитвата е най-висшата Разумност. Молитвата е най-висшето Единение. Молитвата е пътят, по който ставаш незнаен. Молитвата е най-великият процес на Сливане с Таора. Молитвата, това е Будността на Душата. Молитвата, това е желанието на Душата да търси своя Източник. Молитвата е Молитва, когато думите утихват все повече и все повече и се превръщат в Неизреченото. Молитвата е Бог. Молитвата е Таора.
Има един универсален метод за изцеление: това е да обичаш докрай. Ако обичаш докрай, това е постепенно изцеление на твоето минало. Ти можеш да обичаш така една Птица. Тогава тя ще се превърне във Врата към Таора. Любовта докрай винаги се възнаграждава, защото в Любовта докрай винаги има един момент, в който Таора се появява. В този Съкровен момент Птицата отлита и се появява Таора. В мига, в който ти Го видиш, ти си вече напълно изцелен. Поклони се на Птицата, защото тя жадуваше за твоето изцеление. Тя беше Душа от Душата на Таора. Тя заместваше Таора. Понеже ти не мислеше постоянно за Таора, Таора си изпрати заместник. И сега, когато ти видя Таора, Птицата отлетя. Защото кой може да замести Таора? Видението на Таора е единственото изцеление. Но преди това да се случи, ти трябваше хиляди години да обичаш Птицата.
Легендата няма произход. Легендата не говори с думи. Легендата говори с Безмълвие. Когато Легендата нашепва Слова, тези Слова са Послание на Таора. Чуй в Легендата Безмълвието на Таора. Виж в Легендата Сиянието на Таора. Не търси нищо повече от Безмълвието и Сиянието на Таора. Безмълвието и Сиянието са двете Ръце на Таора. А Легендата, това е Неговият Дух. Загледай се дълбоко в Легендата. Легендата е символът на Отвъдното. Загледай се в Отвъдното. И само тогава има какво да видиш.
Има ли нещо видимо в Невидимото? Има ли нещо скрито в Невидимото? Може ли да се види скритото в Невидимото? Може ли Невидимото да ни промени? Може ли видимото да открие Невидимото? Когато Великият Мъдрец от Атлантида, наречен Мадрогара, живеел в планината Тагуа, си задавал тези въпроси. И впоследствие той разбрал, че всичко видимо е Невидимо и че всичко видимо е Откровение. И той решил да попита Таора, и казал Му: Таора, Ти, Който си дълбоко в Невидимото, кажи ми как да Те открия във видимото. – И казал му Таора: Не гледай нещата. Не ги назовавай с имена. Не ги ограничавай. Но виж в тях идеята. Прозри идеята. Не казвай, че това е роза, а проникни в нейното ухание. Ако навлезеш много дълбоко в уханието, ако се слееш с него, ще видиш, че това ухание е безименно. И в момента, в който погледнеш отвъд уханието, ще видиш Невидимото. Думите са изчезнали, уханието се е скрило, явила се е Реалността. Розата е път към идеята. Идеята е път към Реалността. Реалността е Невидима. И само в тази Невидима Реалност можеш да Ме видиш.
Сърцето ми жадува за Таора. Умът ми копнее за Таора. Душата ми лети към Таора. Духът ми броди в Неизвестното. Сърцето ми всякога ще жадува, то е моята запалена свещ. Умът ми всякога ще копнее, той е Светлина от Зора Несътворена. Душата ми всякога ще лети, тя е Огън, изтръгнат от Нетленното. Духът ми всякога ще броди в Неизвестното, той е Пламък от Неизвестното. Само Неизвестното може да открие Неизвестното. Само Неизвестното отвежда Духа при Незнайното. И само Незнайното си остава всякога скрито. Открита е само Жаждата.
Съзерцание за Скъпоценния Камък
Когато за първи път видях Скъпоценен Камък, видях, че в него е стаено нещо необикновено. И реших да търся необикновеното, защото моята Душа ми казваше: Ти си роден, за да станеш Скъпоценен Камък – обикновен отвън и необикновен отвътре. – Много мислих кое трябва да бъде необикновеното в мен, за да не превърна необикновената си Душа в обикновен камък. В безсънните си нощи на търсения аз открих най-простото нещо на света – открих, че моята Душа е Скъпоценният Камък. Какво представлява тя? Открих, че тя е Океан от Любов, Океан от Божественост. И разбрах, че Таора още преди времената ме е създал като Скъпоценен Камък. Аз само трябваше да се преоткрия. Сега не ми остана нищо друго, освен моята Душа, която свети със скромната си Светлина.
Съзерцание за Косите на моята Любима
Когато я видях за първи път, видях само Косите ѝ. Видях в Косите ѝ Древни времена. Видях в Косите ѝ вятър от отминали спомени. Видях в Косите ѝ реки от Живот. Косите ѝ се носеха като Небесен Огън. Косите ѝ загатваха за Вълшебството на нейната Душа. Всеки косъм сякаш носеше Прозренията за Таора. Исках да ви опиша само част от Косите на моята Любима.
Когато човек искрено се концентрира, неговото Ухо изчезва в собствената му Дълбочина. Така Ухото се връща в своя Център. Този Център е наречен Сърце. Когато Сърцето се концентрира с цялата си Чистота, то се разтваря, разширява се и стига до друг Център. Този друг Център е наречен Душата. Само Душата има Ухо. Човек, който има Душа, той умее да превръща ума, сърцето и тялото си, и всичките си клетки в нещо напълно организирано. Това е наречено Слух. Когато целият човек се е превърнал в Слух, той може да съзерцава Божествените неща. Той може да приема правилно Посланията на Таора. Да умееш да се превърнеш в Слух, това е най-великото нещо, което може да постигне Любовта. Това е крайният предел на Любовта. Ухото се превръща в Сърце, Сърцето се превръща в Душа, Душата се трансформира в Слух, а Слухът символизира цялата Любов. Таора се нуждае от цялата Любов на човека. Такъв е пътят от Ухото до Таора. Който извърви този път, той може да съзерцава нещата, защото Слухът е, който вижда, а не очите. И затова Слухът се нарича Аора, или Универсалното Духозрение.
Любовта е Майката на всички същества. Мъдростта е Бащата на всички същества. Истината, това са идеите-деца, които трябва да бъдат отгледани. Но Любовта е най-важната. Любовта е Майката, която ражда, възражда и отглежда. Всеки човек е Майка на себе си. Само Майката в човека може да роди от себе си Свещения зародиш. Който отгледа този зародиш, който го възроди и който го съхрани, той е познал Душата си. Душата е Майката на човека. Таора е Майката на Душата. Който е познал Душата си, Таора започва да го отглежда. Когато Таора започне да отглежда едно същество, това същество се превръща в Майка за другите същества. Това същество е наречено още „Отблясък на Неговата Слава“.
Съзерцание за Цветето,
което никога не угасва
В планината живееше едно Цвете. Всякога, когато отивах при него, то беше спокойно и приветливо. То никога не разговаряше за своите проблеми. А аз знаех, че то имаше проблеми. Вятърът искаше да го отнесе. Дъждът искаше да го залее. Студът искаше да го замрази. Слънцето искаше да го изсуши. И когато аз, наречен още Авалар, имах проблеми, все посещавах това Цвете. Ние отдавна се познавахме, но аз не знаех името му. Не исках да питам за името му, за да не изгубя връзката си с неговия Дух. За мен то си остана Безименното Цвете. То ме научи как да разрешавам своите проблеми, защото то ми позволи да общувам с него и да зърна неговата Тайна. А когато имаш Любов, Тайната е всякога толкова проста. Когато вятърът се вихреше, когато студът сковаваше всичко, Цветето се навеждаше и като че ли правеше поклон. Когато слънцето го гореше, то се радваше, сякаш листенцата му бяха видели Рая. Когато дъждът го заливаше, то сякаш си казваше: Таора, колко много чистота си създал и нека Твоята осветена вода вечно да ме чисти. – И когато идваха вечерите на мрак, аз стоях до Безименното Цвете, но не го виждах. Попитах себе си: Къде е сега Цветето? – И чух Гласа на Безименното Цвете. И сякаш беше Гласът на Таора: Цветето на Любовта никога не угасва. Това Цвете, Авалар, е твоята Душа. – И тръгна си Авалар умислен и вдълбочен. И разцъфтя се животът му в Дълбините, защото позна Цветето в себе си и разбра, че то никога не угасва. И стана Авалар Цвете в Градината на Таора.
Когато живееш в Настоящето, няма минало. Когато живееш в Настоящето, няма бъдеще. Когато живееш в Настоящето, няма добро и зло. Когато живееш в Настоящето, ти си реален. Тази Реалност превъзхожда миналото и бъдещето, доброто и злото. Реалността да си буден, това е най-голямото добро. Таора живее в Будността. Будността е всякога висша Реалност. Каквото и да прави будният, то е всякога правилно. Будният е всякога настоящ. Настоящ е само Таора. Всички други търсят минало или бъдеще, а Таора живее в Любовта. Всички други творят добро или зло, а Таора проявява Истината. Будният е Син на Таора. Будният е Син на Настоящето.
Съзерцание за Очите на моята Любима
Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Древни Небеса. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях милиони Слънца. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Любовта на Таора. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Вечния си път към Таора. И аз вече съм на път. Аз вече знам, че твоите Очи вечно ще озаряват пътя ми. Чрез твоите Очи ме гледаше Таора. Чрез твоето Сърце ме любеше Таора. Чрез твоите Коси ме галеше Таора. Чрез твоите Ръце ме прегръщаше Таора. Чрез твоите Уши Таора се вслушваше в моите нужди. Но чрез твоите Очи Таора осветяваше Вечния ми път. И сега съм на път.
Съзерцавах пеперудата и видях Твоята Красота. Съзерцавах пчелата и видях Твоята Мъдрост. Съзерцавах агънцето и видях Твоята Мекота. Съзерцавах извора и видях Твоята Чистота. Съзерцавах орела и видях Твоята Висота. Съзерцавах коня и видях Твоето Достойнство. Съзерцавах числата от едно до безкрайност и видях пътя на Вечен ред и порядък. И най-накрая реших да съзерцавам Любовта. И колкото повече я съзерцавах, толкова повече виждах Твоето Лице. Разбрах, че Любовта е Твоето най-велико Лице. Твоята Любов е Безпределен Океан и никой не може да го преплува. Твоята Любов няма начало и няма край. Таора е Великата Любов, Великата Безначалност, Великата Реалност – Реалност, която никога не се изчерпва. Всичко друго в света може да свърши, но Великата Любов продължава да тече. И ето аз, Авалар, превърнах се в капка от Твоята Безпределност.
Съзерцание за Святото Изцеление
И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Дълбокото. И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Мъдростта. И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Святото Изцеление. Всеки, който е избрал Любовта, е избрал Таора. Има ли Изцеление извън Любовта? Има ли Изцеление извън Дълбокото? Има ли Изцеление, когато избираш злото? Само когато избереш Любовта, ти си избрал Изцелението. Любовта е Единственият Изцелител. Любовта изцелява човека и го освобождава от цялото му минало. Таора не вижда миналото. Таора вижда този, който е избрал Любовта. Само Любовта може да изцели миналото. Който е избрал Любовта, той е избрал Святия Таора, той е избрал Святото Изцеление, той е избрал своята Вечност. Само Любовта е Вечност. Да бъдеш изцелен, значи да разбереш, а да разбереш, значи да избереш.
Съзерцание за вярата, която изчезва
Когато вярвам, аз изчезвам. Когато изчезвам, аз се вливам в Таора. Когато вярвам, аз се преобразявам. Така аз се превръщам в Душата на вярата. Вярата винаги преобразява. Любовта винаги осъществява. А Истината винаги изживява Таора. Когато изживееш Таора, твоята вяра е изчезнала, твоята вяра те е преобразила. Ти си се превърнал в Душата на Таора. И когато Таора те погълне, тогава къде си ти, къде е твоята вяра, къде е твоята цел? Вярата е изчезване в целта, целта е изчезване в Таора. Таора е Единствената Цел. И когато изчезнеш в Таора, може ли да имаш своя цел? В Таора вярата изчезва, целта се разтваря, остава само Той.
По много пътища вървях и видях собствената си скръб. Много пътища избрах и видях, че съм като кораб, който потъва. И видях, че съм като птица без крила. И видях, че съм като човек без очи. И видях, че съм като дърво без корени. Много неща видях със своята слепота и разбрах: много пътища означават много слепота. И реших да прогледам. И едва избрах Любовта, и вече прогледах. И превърнах Любовта в свой Път, защото само Любовта вижда Пътя. И бях блажен, защото вече имах Път. Но Пътят ме въведе в себе си. И видях мрак, толкова много мрак. И казах си: Трябва ли да вървя по този Път, толкова мрачен, толкова тесен? – И каза ми Любовта: Върви напред, върви заедно с мен и ще пробиеш сърцето на мрака. – И пробих сърцето на мрака. Познах красотата на Тесния Път. Изгубих всичките си пътища, защото Тесният Път ме отведе в моя Дом. Таора е моят Дом. Тесният Път ме заведе у Дома завинаги. И сега гледам хората. Всички си имат къщи, а аз намерих своя Дом.
Чудо е, когато вятърът ме гали. Чудо е, когато морето ме прегръща. Чудо е, когато Небето се спуска в мен. Чудо е, когато птиците пеят около мен. Чудо е, когато се раждам в този свят. Чудо е, когато се връщам при Теб. Чудо е, когато изцеляваш болестта ми. Чудо е Словото Ти, което променя живота ми. Чудо е всичко, което виждам и което не виждам. Чудо е всичко, което разбирам и което не разбирам. Но най-голямото Чудо е Твоята Неизменна Любов към мен. Това Чудо аз назовах Таора.
Драконите са Одеяние на Лъчезарната Мъдрост. Драконите са Одеяние на Пламтящата Стихия. Първите Дракони, които е създал Таора, са били същества на Магическата Мъдрост. Те са били страховити, зловещи и могъщи. Никое същество не е могло да се бори с тях. Те са били властни и непобедими, надарени с Огнена Сила. Това бяха първите деца на Таора. Но те бяха съградени от Пламък. Те бяха отвън страховити, а отвътре Лъчезарни. Те бяха отвън властни, а отвътре Любвеобвилни. Те бяха отвън смъртоносни, но отвътре носеха една малка шепичка Живот. Те бяха непобедими, но Мъдреците можеха да проникват в тях. Мъдреците познаваха тяхната вътрешност. Докато другите хора изпитваха към Драконите страхопочитание, Мъдреците общуваха с тях като с равни. И Мъдреците, и Драконите бяха възлюбени деца на Таора. А всички други хора сякаш бяха творение на един неразбуден свят. Хората дишаха, Мъдреците проникваха, Драконите горяха. Това ви казва Авалар. Това, което видях с очите си, това ви разказах.
Съзерцание за смъртта, която не съществува
Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да съществуваш? Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да мислиш? Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да желаеш? Ти, който наричаш себе си умрял, защо искаш да се родиш отново? Може ли умрелият да се ражда? Щом се раждаш отново, какво става със смъртта? Дори и когато вярваш в смъртта, тя не съществува. Това, което съществува, е заблудата. Това, което съществува, е илюзията. Ако казваш, че си умрял, защо продължаваш да търсиш себе си? И ако ти истински се търсиш, какво мислиш, че ще откриеш? Ти ще откриеш смъртта, която не съществува.
Най-висшата Магия на живота, това е Скритото Съкровено. Съкровеното няма образ, но има Лице. Съкровеното няма образ, но е добродетелно. Съкровеното няма слова, но поучава. Съкровеното не говори, но твори. Всичко, което твори, се докосва до Несътвореното. Несътвореното е създало сътвореното чрез Магията на Съкровеното. Съкровеното е неуловимата Магия. Никога не можеш да го докоснеш. Никога не можеш да го видиш. Никога не можеш да го разбереш. Но това е Магията, чрез която живееш. Само Съкровеният Живот е Магия. Обикновеният живот е развалена магия. Обикновеният живот е магия, която не се е случила. Съкровеният Живот е Магия, която се е случила. Ако Магията води към Съкровеното, тя ще породи Таора. Това е наречено „Новият Живот“. Таора е Магическият Живот на Душата. Това е Живот без обяснения, защото тук, в Душата, Магията на Съкровеното е пълна.
Съзерцание за Ръцете, които се извисяват
Когато Ръцете се сливат, те се извисяват и образуват Небето в себе си. Когато ръцете се сливат, човек става единен със себе си. Когато Ръцете се сливат, те се извисяват, а противоречията се снижават. Когато Ръцете се сливат, те образуват Върха на планината. Изкачвайки се на Върха на планината, човек стига до Подножието на Таора. Когато двете Ръце се превърнат в една, те образуват Тайната на числото десет. Единицата образува единството на човека, а единството е всякога преклонение. Молитва означава преклонение. Преклонение пред кого? Единицата се прекланя само пред Нулата, пред своя Творец. Единицата всякога пътува към Нулата. Нулата е Таора. Ръцете, които се извисяват, се смиряват пред Таора. Това са Ръцете, които благоухаят. Да се извисяваш, значи да се смиряваш. А който се смирява, ще бъде извисен в Нулата. Когато Нулата те приеме, Таора е възлюбил твоите Ръце. Това са Ръцете, които се извисяват. Те се сливат в едно и образуват в себе си кръг. Този кръг е Нулата, или Мястото, в което Таора слиза да живее. Таора може да живее само в Нищото.
Съзерцание за Името,
което излъчва Благоухание
Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо ме огрява. Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо в мен засиява. Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо в мен се пробужда. В мен се пробужда Най-Древната Зора. Тя изпълва Душата ми със Съкровени спомени. Това са спомените на моята Душа, когато тя е живяла в Таора. Не е необходимо да разбирам Неразбираемото. Не е необходимо да разбирам Незнайното. Необходимо е Името Му да благоухае в мен. Необходимо е да се къпя в Името Му. Неговото Име всякога благоухае. В миналото ние наричахме Таора Най-Древната Зора. От тази Зора се родиха милиони Слънца. Днес ние не можем да изречем Името на Древната Зора, защото всеки, който Го изрича, Го изгубва. А всеки, който Го съхранява, благоухае. Името Му води към Благоуханието. Благоуханието нито се ражда, нито умира. Благоуханието е твоят Дом, в който трябва да се завърнеш. Всеки, който благоухае, е намерил своя Дом.
Ти търсиш Златото, а то е в тебе. Златото, това е твоята Чистота. Чистият не живее във времето, той живее във Вечността. Чистият не живее в думите, а в Смисъла. Чистият не живее в доброто, а в Любовта. Чистият не живее в знанието, а в Мъдростта. Чистият не живее, за да живее, а за да се учи. Който се учи, увеличава Златото в себе си. Чистият не живее, за да се бори, а за да помага. Чистият не живее, за да побеждава, а за да преоткрива. Чистият символизира Духовното Злато на света. Духовното Злато е всякога неопетнено. Златото е най-чистата Духовност. Човекът е роден, за да постигне това Злато в себе си. Това е Златото, което блести при всички условия. Това, което блести, се нарича Злато. Златото може да се замести само с думата Неизменност.
Съзерцание за здравето и болестта
Попитало здравето болестта: – Защо си толкова тъжна? – Защото имам много проблеми. – Казало здравето: А защо проблемите ти не светят? – Умълчала се болестта и казала си сама на себе си: Колко е глупаво здравето. Как може проблемите ми да светят? Та нали ако светеха, аз нямаше да бъда болест. А без болест как щях да се препитавам? – Минало се много време, болестта станала много голяма, товарът бил непоносим. Болестта мислела само за себе си и животът ѝ бил на привършване. Уплашила се болестта от приближаващата смърт. Казала си болестта: Какво ще правя, като умра? Кой ще ме храни? Кого ще измъчвам? – И помислила си: Смъртта идва да ми отнеме радостта. – И казала си: Смъртта е мой враг, тя иска да ми открадне мъката. – И отишла болестта при здравето, при своя приятел. И казала болестта на здравето: Напада ме един непознат враг, иска да ме погуби, а може ли погубеното да живее? – Казало здравето: Понеже не видя Слънцето в своите проблеми, понеже не видя Светлината, ти помисли, че смъртта е твой враг. Но смъртта идва, за да те излекува. Искаш ли да бъдеш излекувана? – Казала болестта: Но ако бъда излекувана, ще имам ли проблеми? – Казало здравето: Пак ще имаш проблеми, но те ще светят. – И решила болестта да оздравее. И такава Светлина се разляла в душата ѝ, че пожелала никога повече да не боледува. Казала болестта: Сега разбрах защо здравето обича своите проблеми. – И казвам ви: Който не обича проблемите си, те го разболяват. Който обича проблемите си, те го изцеляват. Проблемите са красотата на човешкия живот. И когато ги обикнеш, те изцеляват душата ти. Сега вече си изцелен и здрав. Започни да обичаш проблемите си, защото Любовта е единственото изцеление.
Съзерцание за котката и мишката
Живели в самотен хамбар котка и мишка. Котката все гонела мишката. Не разбирала мишката нищо от тази гонитба и решила да попита: – Защо все ме гониш? – Защото бягаш. Попитала мишката: – Защо все ме дебнеш? – Защото се страхуваш. Попитала мишката: Защо все ме търсиш? – И тогава котката казала: Много си малка и няма да разбереш отговора, но понеже си ми приятелка, ще ти го кажа: аз не търся тебе, аз живея в самото търсене; търсенето е смисълът на моя живот. – Казала мишката: Че какъв смисъл има в това търсене? – Казала котката: Смисълът, това е постоянната радост от търсенето.
Съзерцание за цветето,
което разговаряло със себе си
Едно цвете много обичало да разговаря със себе си. То все търсело отговори на своите въпроси. Само се питало и само си отговаряло. Казало си: Защо съм се родило в този безумен свят? – И чуло Глас в себе си: Ти си се родило, за да ухаеш. – Казало си цветето: Че защо да ухая? Какъв смисъл има да ухая, когато никой не ме забелязва? – Явил се Гласът отвътре и казал на цветето: Не се тревожи, има един човек, който ще те забележи. Аз лично ще ти го изпратя – казал Гласът. – Зарадвало се цветето, засияло, започнало да се озърта. Нямало търпение да дойде човекът. Чакало цветето, чакало, три дена минали и чак тогава дошъл човекът. И скарало се в своето нетърпение цветето на човека: Защо се бави толкова? Омръзна ми да те чакам. И защо ме гледаш така особено? – Казал човекът на цветето: Не се страхувай от мене. Аз ще те занеса в моята къща, понеже много те харесах. Ще се радваме всички в моето семейство на твоята красота. – И зарадвало се цветето, че ще го гледат много хора. И изведнъж се озовало в ръката на човека с напълно отрязана глава. – Защо ми отнеха главата? Та кой ще ме разглежда с отрязана глава. Че как без глава ще благоухая? – Казало си цветето: Знаех си, че този свят е безумен. Когато хората искат да те разглеждат, те ти отрязват главата. – И потърсило цветето в себе си изгубения Глас, и казало цветето на Гласа, и скарало Му се: Защо ми изпрати този касапин? – И отговорил му Гласът: Никого не съм изпращал. Твоето нетърпение го извика. Ти го покани да ти вземе главата. – Казал Гласът: Обичай живота си, без да каниш непознати хора. – Казало цветето: Не обичам живота и по-хубаво е да живея без глава. – И тогава казал Гласът: Ти ще се наречеш нетърпеливка.
Съзерцание за наслаждението от Истината
Когато живееш за Истината, Душата ти се наслаждава на живота. Когато живееш за Истината, Любовта ти се усмихва отвсякъде. Когато живееш за Истината, ти придобиваш своята Дълбочина. Тази Дълбочина е твоето Безсмъртие. Не търси друго Безсмъртие, освен собствената си Дълбочина. Когато живееш за Истината, Таора заживява в теб и ти си вече Несътворен. Само Несътвореното може да се наслаждава на Истината. Сътвореното търси Истината, а Несътвореното живее в Истината. Несътвореното се наслаждава на Истината. Несътвореното е вечно. Несътвореното е познало своята неизменност към Истината. Истината е единственото наслаждение на Святите Мъдреци.
Съзерцание за израстването в Таора
Да израстваш в Таора, значи вечно да Го търсиш. Да израстваш в Таора, значи вечно да Го любиш. Да израстваш в Таора, значи вечно да Го осмисляш. Щом Го търсиш, ти Го любиш. Щом Го любиш, ти Го осмисляш. Щом Го осмисляш, Той израства в теб от само себе си. Човекът ли расте или Таора, Който е в него? Когато Таора живее в човека, Той живее само като едно Присъствие. Това Присъствие е истинският Живот. Само в истинския Живот човекът расте. И тогава сърцето му се усмихва, умът му просветлява, Душата му се озарява, Духът му засиява. Ето Таора в човека. Човекът е цял. Той е всякога в Таора и Вечността на Таора му е подарена. Който е придобил Вечността си, той е придобил Дълбочината си. Дълбочината е израстването в Таора.
Когато Го виждам, аз се устремявам. Когато се устремявам, аз се възхищавам. Устремът, това е Таора в мен. Ето моето Възхищение. Когато Го любя, аз се оживотворявам. Ето, аз съм оживотворен. Това е Таора в мен. Когато Таора е в мен, той твори в мен, а аз живея. Ето, това е Възхищението ми. И след като много Го търсих, и след като много Го чаках – и ето, Той ми разкри Лицето Си. И видях Лицето Му – Лице, което нямаше образ. И беше Лицето Му като чиста самородна Светлина. И разбрах: Възхищението ми никога нямаше да има край.
Съзерцание за Блясъка на Възторга
Когато Възторгът блести в мен, това не е ли Таора, Който се възхищава на Творението Си. Когато Възторгът блести в мен, това не са ли Очите на Таора, които обхождат Творението Си. Когато Възторгът блести в мен, аз изведнъж разбрах, че съм докоснат. Когато Възторгът блести в мен, аз разбрах, че Той ме дарява със собствената Си Вечна Усмивка. Светът ми беше отнел тази Усмивка, но ето, днес аз съм отново роден от Блясъка на Възторга.