Част 4
Живееше Старец в съседната планина и наричаше се той Йохавания. И ходехме често при него. И учеше ни Йохавания на Учението за Таора. И казваше ни Йохавания: Когато се вглеждате в нещата, съзирайте само Блясъка на Таора, защото ако виждате този Блясък, тогава Таора ще блесне във вас. И Блясъкът Му ще ви запали. И Славата Му ще просветли сълзите ви. И Величието Му ще озари Душите ви, които са капки, отронени от Неговата Любов. Вглеждайте се само в Блясъка на нещата и този Блясък ще замъгли съзнанието ви, той ще ви опияни, както е опиянен изначално Йохавания. Откакто се помня аз, нареченият Йохавания, все съм опиянен и не можах никога да се събудя за света. Все Таора виждам и все Блясъка Му виждам, и все пия от Светлината Му, и няма да успея да се събудя от опиянението си, защото избрах да бъда вечно опиянен. – Всичко, което ни рече Йохавания, беше Учението за опиянението. – Аз, вечно опияненият, никога не отрезнявам. И защо да отрезнявам? И що да диря в света? Стига ми моето опиянение. Стига ми да пия от Блясъка на Неговата Светлина. – И отидохме си от Йохавания, защото получихме от него първия си урок. И върнахме се в селото си, и казаха близките ни: Тези хора са пияни. – И ние им отговорихме: Пияни сме. – Всеки, който познава Йохавания, все ходи като опиянен и пие неспирно от Светлината на Таора, понеже се вглежда в Блясъка на всички неща. Все някога това опиянение ще залее света. Да бъдем опиянени с Виното на Таора, това е най-големият ни Дар. А виночерпецът се наричаше Йохавания. Той всякога носеше Виното със себе си.
Съзерцание за Любовта,
която е Неземен Смисъл
Любовта е Безпределна и със своята Безпределност тя докосва Таора. Любовта е Съкровена и със своята Съкровеност тя докосва Сърцето на Таора. Любовта живее на Дълбоко място. Дълбокото място е Тихо място. То е Тишината на Таора. Таора пристъпва само в Тишината. Тишината е мястото, в което всички земни сили угасват. И тогава на Трона на Тишината се появява Любовта, която е Неземен Смисъл. Всеки, който има Любовта в себе си, може да се превърне в Абсолютна Тишина. И тогава в тази Тишина се появява Таора – Смисълът на Неземния Смисъл. Таора е Целта на всички цели. Целите са много, но има само Една Цел. Някои мислят, че целите са еволюцията, проучването на нещата, религията или пътуването в космоса. Всички подобни цели не са Целта. Истинската Цел е Любовта, която е Неземен Смисъл. Любовта отвежда човека в Таора. Само Любовта знае как да намери Таора, защото самата тя е вроденият в нас Таора. Открием ли тази Любов в себе си, всички други цели изчезват. Остава само Таора. И ние Му посвещаваме живота си завинаги. И Любовта ни отвежда в Неземния Смисъл, който е самият Таора.
Съзерцание за Стареца, който е Изгрев
Живееше един Старец в местността Ахайа. Той всякога стоеше до едно голямо дърво. Преди да беше изгряло Слънцето, той винаги беше там. Най-много обичаше да бъде потопен в себе си. Той говореше много рядко. Никой не знаеше името му, сякаш бе роден заедно с голямото предвечно дърво. Никой никога не узна името му. Когато го посещавахме, той много бавно си отваряше очите. И очите му бяха като Съкровени Извори. Те превъзхождаха Изгрева на Слънцето, те предшестваха Слънцето, сякаш този Старец беше същество от един Незнаен свят. Когато стояхме до него, ние неусетно се потопявахме в собствените си Свещени корени. Забравяхме света, забравяхме живота и смъртта, забравяхме дори задълженията и стремежите си. Забравяхме дори имената си. В нас се зараждаше нов Изгрев, ново Единство, нов поглед за нашия Път. А Безименният стоеше тих и дълбок като Незнаен Владетел. Той дори не се усмихваше. Понеже нямаше име, запомнихме само очите му. Те бяха Изгревът, който се роди в нашите Души. Нарекохме го Старецът, който е Изгрев. В Любовта му имаше Тишина, но Тишина, озарена от Таора. Безименният беше Тишина, която свети. Ние го нарекохме на нашия език Бава Дара. Тези думи само приблизително го разкриват. Те означават „Този, който свети в Тишината, този, който изгрява от Тишината“. Но дали Безименният превъзхождаше Тишината? Това никога не можахме да разберем. За нас той си остана Старецът, който е Изгрев. Вечно ще запомним очите му. Неговите очи сякаш бяха Очите на Таора. Те се превърнаха за нас във вечен спомен, във вечен повик, сякаш Таора ни викаше, сякаш ни казваше: Елате във Вечния Изгрев, защото без Таора не може да познаете своята Вечна Цел.
Съзерцание за Говора на Изгрева
Когато Изгревът говори, той свети. Когато Изгревът говори, той те милва. Когато Изгревът говори, той те изцелява. Когато Изгревът говори, той те вдъхновява. Когато Изгревът говори, той те обожава. Когато Изгревът те обожава, той се вселява в теб. Когато Изгревът се вселява в теб, Таора ти се открива като Вечен Дом. Щом имаш Вечен Дом, ти ставаш Говор на Изгрева. Ти ставаш Изгрев и за себе си, и за другите. Ако ти си Вечен Изгрев, ти си Син на Таора. Ти си Изгрев от Изгрева, ти си Пламък от Пламъка. Ти си Месия за всички Изгреви, които не са преоткрили Изгрева в себе си.
Съзерцание за Хаоса,
който ражда Светлината
Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш Душата си. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш собствената си Вечност. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш, че си съграден от Музиката на Таора, а не от симфонията на мрака. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да се яви Откровението, че ти си Син на Таора и че само този, който се изтръгне от Хаоса, се ражда като Светлина. Светлината, която е родена от Хаоса, е истинската Светлина. И затова всеки трябва да се роди от Хаоса, да изтръгне от Хаоса собствената си Светлина. Защото предназначението на Хаоса е да ражда Светлина. Светлина, родена от щастието, е заблудена светлина. Светлина, родена от доброто, е заблудена светлина. Само Светлината, родена от Хаоса, се явява като Откровението на Таора. Ако щастието и доброто знаеха за тази Светлина, те биха завидели. Ако те съумееха да видят тази Светлина – това Откровение на Хаоса – те биха видели колко са голи и боси. И ако любеха Таора, биха пожелали и те да се облекат с Одеянието на тази незрима Светлина. И тогава хората биха разбрали, че щастието не е техният баща и че доброто не е техният баща. И биха потърсили Хаоса. Защото от Хаоса са родени милиони звезди и слънца. Всичко е родено от Хаоса. И красотата на живота е родена от Хаоса. Но най-голямата красота на живота са Синовете на Светлината. Само тези Синове познават Тайната на своя Вечен Път, който е незрим.
Съзерцание за Тишината, която се усмихна
Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма лице, но тя ми се усмихна. Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма сърце, но бях озарен. Вгледах се в Тишината и видях навред Покой, Покой и абсолютно Безмълвие. И открих, че има два вида Тишина: едната е мълвна, а другата – безмълвна. Едната мълви и навява Древно Предание, а другата Тишина беше толкова величествена, толкова безмълвна, сякаш беше неосветена, сякаш желаеше да остане вечно непозната. В тази Тишина нямаше никакви звуци, никакви Предания, никакъв шепот, сякаш беше Бездна от Безмълвие и Дълбочина. И реших да разговарям с малката Тишина, и реших да я попитам знае ли тя Тайната на Голямата Тишина. Малката Тишина само ме погледна и се усмихна. Попитах малката Тишина: – Кой живее в Голямата Тишина? – Там живее Белият Владетел. – И попитах малката Тишина: Над кого владее Белият Владетел? – И каза ми малката Тишина: Белият Владетел владее над всички светове, но без да е Господар. Той владее, но не управлява. Той ръководи, но не упътва. Той не говори, но отговаря. Аз съм Неговата Дъщеря, която ти отговаря. – Дълбокото никога не говори, защото всеки говор е ограничение. Дори и Свещеното Слово е отклонение, то нарушава Предвечния Покой. В Началото беше Великата Тишина. От нея се роди малката Тишина, която започна да говори на най-древния Свещен Език. Този Първичен Език е наречен Ватан, което значи „Одеянието на Великата Тишина“. Впоследствие този Свещен Език беше наречен „Словото“. И нарекоха това Слово Началото. Но не знаеха народите Тайната на Ватан. – Само аз, малката Тишина, мога да ти загатна една от Тайните на Великата Тишина. Тайната се състои в това, че само тези владеят Ватан, които са прекарали милиони години във Великата Тишина. Само 24 Същества са били избрани от Великата Тишина. Само те са устояли в Бездната на Безмълвието и затова са били наречени Старци. – Като каза това малката Тишина, тя се поклони и се усмихна. Аз още тая в сърцето си спомена за Тишината, която се усмихна, и вярвам, че пак ще се срещнем.
Целта на Ушите е да долавят посланията на другия свят. Другият свят е название на Дълбокото в нас. Целта на Ушите е да доловят Гласа на онази Любов, която превъзхожда света. Който е доловил Любовта, тя ще го отведе в Царството на Съкровеното. Оттук произлиза всяка Мъдрост. Затова ние казваме, че който има Мъдрост, той има Уши за Недоловимото. Целта на Ушите е да минат през различни светове, да се освободят от тях и да чуят Недоловимото, което ще възроди в тях Съкровеното естество на Душата и което ще възкреси в тях Мъдрото естество на Духа. И най-накрая Духът ще помогне на Ушите да чуят Нечутото. Нечутото е Царството на абсолютното Безмълвие. Това е Царството на Истината. Ти никога не можеш да чуеш Истината, но можеш да проникнеш в нея. И тогава Ушите са извървели своя Път. Ти вече си променен и преобразен завинаги. Целта на Ушите е да те заведат до Истината – Истина, която не можеш да чуеш, но Истина, която се превръща в твой Вечен Път.
Съзерцание за Величието на Послушанието
Най-великото нещо е да умееш да слушаш Гласа на Сърцето си. Тогава Сърцето ти ще се превърне в Цвете. Най-великото нещо е да слушаш Гласа на Душата си. Тогава Душата ти ще се превърне в Благоухание, а Благоуханието е Път, по който се придвижваш навътре в Духа. Когато Сърцето е Цвете и когато Душата е Благоухание, те са скъпи гости за Духа. Духът отваря широко вратите си за тях, за да черпят те от Съкровищата на Нетленната Мъдрост. Когато Цветето, Благоуханието и Нетленното се обединят, тогава човекът е пред Прага на Таора. Това е истинският човек, роден от Величието на Послушанието. Тогава Таора казва: Пуснете човека да влезе при Мене. – И човекът влиза в Преддверието на Таора. И това, което вижда, е изгубване на всичко, което е придобил. Пред Видението на Таора дори и Съкровеното изгубва своя смисъл, защото тук човекът на Великото Послушание вижда това, което милиони години е търсил. Тогава Цветето в него се прекланя, Благоуханието в него се прекланя, Нетленното в него се прекланя, защото този човек е познал Тайната на живота, която се превръща във Вечно Вдъхновение. Тук човек става цялостен. Тук вече в човека има само едно единствено желание: той иска да открие цялата Тайна за Таора. И той се превръща от човек в Син на Истината. Синът превръща всичко във Вечен Път към Единствения, Който не може да бъде с нищо заменен. Така човекът се превръща в Син. Синът ще се превърне в Същество на Истината, а Съществото на Истината ще се превърне в Праобраз. Праобразът ще заведе човека при Стареца. Старецът е Същество, Което е Предобраз. Старецът е Същество, Което е най-висшата граница между Таора и Нищото. Когато съществата са завършили и извървели Пътя на своята Вечност, Старецът ще ги отнеме от Таора и ще ги заведе пред Прага на Нищото. Оттук нататък няма Път и Цел, има само Служение на Стареца или отказване от Служението и Пълно Разтваряне в Предвечния Източник. Старецът е Мостът между Таора и Абсолютното Нищо. Старецът има Властта, Великата Божествена Власт, да ти даде част от Своята Есенция, която да те превърне завинаги в Несъществувание. Тук завършват всички пътища и всички цели. Завръщането в Нищото е Завръщане в Незнайния Храм. Това е Храм, за който никой нищо не знае. Само Старецът може да поглежда към този Храм, без да бъде погълнат. Затова ние почитаме Стареца. Думата Старец символизира Почит и Благоговение, защото само Той може да ни изведе от световете към Незримия за нас, Посветените, Храм.
Очите, които те любят, виждат Душата ти. Очите, които те любят, виждат Красотата ти. Очите, които те любят, те спасяват. Това са Очите на Таора. Когато Таора се вглежда в Душата ти, Той вижда собствената си Душа. Душата е дете на Таора. Когато Таора се вглежда в Красотата ти, Таора вижда собствената си Красота. Красотата е Несътворен Цвят от Градината на Таора. Когато Таора се вглежда в теб, Той вижда собствената си Реалност, собствената си Вечност. Затова казваме, че Очите на Таора са Спасение. Когато Таора се вглежда в теб, ти не можеш да умреш. Затова всеки човек търси Очите, които да го възлюбят, Очите, които да го спасят, Очите, които да го съхранят. Но Очи има само Таора. Само Неговите Очи са реални. Само Очите на Таора загатват, че има един друг свят – свят, който е съграден от Любов и Безпределност. Който е срещнал тези Очи, той е срещнал Таора. Но Мъдреците знаят, че Очите на Таора са Несътворени. Те имат Дълбочина, която не позволява сътворяване. Очите на Таора не живеят в този свят. В този свят те само се загатват. Но който е видял това загатване, той е тръгнал на път. Очите на Таора са пътят към Несътвореното.
Съзерцание за Необикновения Храм
Съществува външен храм, но той не е Храмът. Съществува вътрешен храм, но и той не е Храмът. Съществува Несътворен Храм. И той не е Храмът, но е Преддверието към Храма. Който е стигнал до Преддверието, той трябва да е изпълнен с Благоговение пред това, което ще види. Той ще бъде посетен от Истината, която е създала всички храмове, но самата тя живее в Абсолютна Тишина. Тази Тишина символизира най-висшия Храм. В тази Тишина няма нищо изречено и неизречено. Тази Тишина е наречена „Предвечното“ или „Истината“. Хората наричат това Свобода. Мъдреците наричат това Истина. Старците наричат това Ахавар, което означава „Мястото, което никога не можеш да достигнеш, защото Той не е там“. Още означава „Вечно Непознатият“. Всеки, който е искал да Го опознае, се е отделил от Него. Всичко, което е искало да Го опознае, се е превърнало в хора, растения, минерали, животни, слънца, звезди, космос, вселена, ангели и незнайни същества. Всичко това е пожелало да съществува. Само Той е пожелал Абсолютната Пълнота на Несъществуването. Всичко, което съществува, това са Отломъци от Неговата Съвършена Пълнота. И затова съществата се търсят, за да запълнят нещо в себе си. Всяко същество търси своя Храм. Но само Той се е отказал от всички храмове и затова Мъдреците наричат самия Него „Необикновеният Храм“.
Съзерцание за Ахавар – Абсолютното Нищо
Не можеш да Го видиш с дарби и способности. Не можеш да Го видиш с вяра. Не можеш да Го видиш с молитва. Не можеш да Го съзерцаваш с очите си. Не можеш да Го чуеш с ушите си. Не можеш да Го избереш за свой Път. Само Старците могат да се приближат малко до Ахавар, защото само те са събудили в себе си Частица от Величието на Ахавар. Ахавар е отвъд Акаша, отвъд Пустотата. И най-големите дарби са сенки пред Неговия Трон. Вярата е само път към Неизвестното, тя едвам го докосва. Само Любовта на Старците Му е близка. Те не познават Ахавар, но са близо до Него. Те са близо чрез Величието на Любовта. Но дори и тази Любов не Го познава и затова е наречен Ахавар – Най-Скритият от Скритите, Най-Скритият Непознат. Няма звук, който води към Неговата Тишина. Няма Тишина, която води към Неговото Присъствие. Ахавар няма Присъствие. Само Старците са близо до Трона Му. Всички други, които искат да Го видят, изчезват в бездната на злото. Но Ахавар, Който е излъчил Старците, ги е оставил като споменание за всички светове. И всеки, който е видял Бял Старец, е видял Частица от Ахавар. Това е достатъчно за всички времена и за времената, които не съществуват. Най-съкровеното явление, според Старците, е че ТОЙ съществува в Абсолютното Си Несъществуване, а не че може да бъде намерен. Това е Дарът Му към всички, които са се устремили към Него. Да не Го видиш никога, това е най-великият Дар, това е най-неизразимият Дар – Дар, който не може да бъде изречен.
Чистотата ражда устрем. Устремът търси Любовта. Любовта ражда Безкрайност. Любовта е най-великата идея, която съществува. Тя се разширява до Безкрайност, защото целта ѝ е да обхване всички същества. Само Безкрайната Любов може да се грижи за всички същества. Когато са живи, тя ги храни и облича. Когато са умрели, тя ги успокоява и напътва. Чрез Любовта си Таора се е разлял в Безкрайността. И Окото Му постоянно обхожда всички светове, и търси тези, които се нуждаят от Него. Само Любовта ражда Синове на Таора. И чрез своята Любов те се уподобяват на Великата Безкрайност. И в който и свят да бъдат изпратени, те винаги служат на Безкрайността. Безкрайната Любов е тяхната храна. Тази Любов храни постоянно тяхната Цялост. Да си нахранен, означава да си цялостен.
Старият Дъб живееше самотно. Той беше дълбок и наблюдателен като Мъдрец. Около него се случваха много неща. Той нямаше мнения, само наблюдаваше, наблюдаваше. Той търсеше Душата на всички неща и взорът му беше тих и дълбок. Аз, Йохавания, бях приятел със Стария Дъб. Ние имахме навик много неща да си споделяме, но без да ги обсъждаме. Никога не обсъждахме, а само споделяхме. Обсъждането беше дело на нашите Души, защото Старият Дъб ми беше казал, че обсъждането трябва да става само в процес на Мълчание и че само в Мълчанието нещата придобиват Дълбочина. Казваше ми Старият Дъб: Виж Душата на нещата. Не е ли Душата сестра на Слънцето? Не е ли умът подобен на вятъра. Не е ли вятърът променлив? Постоянно пътешествува и колко често се гневи. Понякога утихва, но това не е природата му, а защото е уморен. Вятърът е изгубил своя Център и затова той е толкова променлив. Мислиш ли, че променливото може да достигне до Царството на Таора? Виждаш ли птиците? Все се носят нагоре и надолу. Но когато дойдат на моите клони, те сякаш се успокояват, защото аз живея в Таора. Аз избрах за себе си Великата Неподвижност. Само неподвижният може да наблюдава нещата с взора на Таора. Неподвижността означава да имаш корени в Таора. Когато си неподвижен, когато си напълно изчезнал и утихнал в собствената си Дълбочина, тогава Таора започва да се движи в теб. Тогава виждаш, че истинският живот, това не си ти. Истинският живот принадлежи изцяло на Таора. – Като чу всичко това, Йохавания рече: Нека завинаги бъдем приятели, защото и двамата с теб имаме един единствен приятел. – И каза Йохавания на Стария Дъб: Ти имаш само един единствен приятел – това е Истината. И аз имам само един единствен приятел – това е Истината. Всички, които имат за приятел Истината, те са Братя. Таора ги превръща в Братя, а Истината ги ръководи. – И още много пъти разговаряха Старият Дъб и Йохавания, защото Братството е всякога Свещен разговор между съществата. За да има истински разговор, трябва да има Братство. Това е закон в живота. Много години се срещаха още Старият Дъб и Йохавания, защото Братството никога не омръзва.
Съзерцание за молитвата на Дракона
Молитвата на Дракона Тахор: „Аз съм Огънят, който привлича всичките си жертви. Аз съм Огънят, който поглъща всичките си жертви. Роденото трябва да бъде привлечено от моя Огън. Аз имам велико предназначение. Аз трябва да разруша всичко сътворено.“ Казал Драконът Тахор: Всичко, което е сътворено, е зло. Само който съумее да превърне сътвореното в несътворено, само той ме съсипва. Само той има Любов, която съсипва злото в мен. Но в света малцина са тези Божествени герои и затова моята молитва е още на власт. Моят Огън вечно ще поглъща тези, които са се отказали от Огъня на Любовта. Огънят на Любовта, това е Таора, Който всякога ме побеждава. Никой не може да воюва срещу Таора, освен безумните, които никога нямат шанс. Докато има безумни, моят Огън все ще се храни. Докато има безумни, аз, Драконът Тахор, всякога ще съм пробуден. Разумните съм оставил на Таора, защото те са Негови жертви. Те са Неговата чиста храна, защото Любовта се храни с Любов, Разумът се храни с Разум. А Тахор се храни с нечистата храна. Казва Тахор: От нечистата храна израснах. Тя е моята участ. Но така повелява по-големият ми Брат, наречен Таора.
Съзерцание за сълзите на Мрака
Мракът е сбор от същества, които са изгубили Живота. Тези същества са обединени в едно цяло, което образува идеята за Мрак. Мракът – това са същества, които са се установили в смъртта. Мракът – това са същества, които са потопени в застоя. Най-тъжното в Мрака – това са неговите очи. Едно същество на Мрака разглежда света само с външните си очи. Чрез външните си очи това същество внася в своя вътрешен свят желанията на света. Очи, които не допускат Светлината, се превръщат в сълзите на Мрака. Когато външните очи на един човек са отворени само за света, това е въведението към Мрака. Когато външните очи на един човек желаят само света, тогава тези очи развалят вътрешния живот на човека. Така Мракът си сътворява сълзи, които оплакват неговата участ. В тези сълзи няма Светлина. В тези очи няма Свещенолюбие. Очите стават истински, когато се затворят. Да затвориш очите си, означава да затвориш прозорците си за желанията на света. Затворените очи са Пътят навътре към Духа. Това е Пътят на Мъдрите очи. Тези очи разсейват постепенно Мрака, докато се яви Зората на Посвещението. Но не всички затворени очи са Мъдри, защото когато човек е привързан към света, той внася света вътре в себе си и го умножава. Всеки, който умножава желанията на света в себе си, той увеличава сълзите на своя Мрак. Когато тези сълзи попаднат в градината на човека, цветята повяхват. Сълзите на Мрака ни разкриват черната участ на земните желания. Който е вкоренен в земните си желания, Мракът ще му даде своята участ – сълзи, сълзи, сълзи от Мрак.
Съзерцание за Светлината и Мрака
Казал Мракът на Светлината: Защо си толкова глупава, защо виждаш само доброто в този свят? Казала скромно Светлината: Да виждам само доброто, означава да съхранявам само доброто. Казал Мракът на Светлината: Ти не видя ли вчерашното ми убийство? Казала Светлината на Мрака: Видях красотата на твоето убийство. – И смутил се Мракът: Че каква е тази гледна точка? – Не виждаш ли, казала Светлината, как съвестта се пробуди в моя убиец? – Разсърдил се Мракът: Този убиец е мой и жертвата е моя. – Казала Светлината: Убийството е твое, но убиецът е мой. Ти събуди убийството в него, а аз събудих съвестта му. – Казал Мракът: Който убива, има ли съвест и защо му е съвест на убиеца, и що за невзрачно нещо е тази съвест? – И казала Светлината: Тази съвест е Гласът на Бога. Казал Мракът: Че кой е този Бог, аз не Го познавам. Казала Светлината: Всеки, който има съвест, Го познава. Тогава Мракът казал: Ако аз имам съвест, ще мога ли да убивам? Казала Светлината: Няма да можеш да убиваш. – И тогава разсърдил се Мракът: Че за какво ми е този Бог, че за какво ми е тази съвест да ме заслепява? Нали аз трябва да се храня? Твоят Бог иска да обърка живота ми. – И тогава убиецът се намесил: Аз открих в себе си съвестта и съвестта ми каза да се отделя от тебе, защото Светлината е моят Път. – Казал Мракът: Защо ме изоставяш, защо бягаш от мене, нали имахме и други набелязани жертви, нали ми каза, че ставаш убиец? Кой те заблуди? – Казал убиецът: По-хубаво е да съм заблуден, но да имам съвест и винаги да се въздържам от зло. – Тогава дошла Светлината и казала на човека: Ти вече имаш религия. Истинската религия е да признаваш само един Господар и всякога да се въздържаш от зло. Който има тези две опорни точки, той има религия. – Разплакал се Мракът и казал: Отнеха ми убиеца и ме оставиха в самота. Какво ще правя сега? Че аз вече нямам ръце, с които да убивам? – Казала Светлината на Мрака: Моли се Бог да ти даде съвест и ще се подобри животът ти. – И казал Мракът: Не искам подобрение на живота си. – И продължил Мракът тихо и горещо да си плаче. А Светлината се обърнала към убиеца: Това е истинската религия – да имаш само един Господар и да Го признаваш в себе си, и всякога да се въздържаш от зло. Ако имаш само едното, изгубваш религията си, защото само с една ръка не можеш да служиш на Светлината. Който признава само един Господар, но върши зло, той няма религия в себе си. Който постоянно върши добро, но не признава Таора, Единствения Господар, той няма истинска религия. – И казала Светлината на човека: Това е доброто, което не ти трябва. Това е добро без благословение. Доброто без Таора е зло. – И поклонил се човекът на Светлината, и казал дълбоко в себе си: Само Таора познава доброто. – И пожелал в Душата си човекът Таора да се всели в него и само Той да върши добрите дела, за да не изцапа човекът Таора със собствените си добри дела. Защото само доброто, което излиза от Таора, е истинската религия.
Съзерцание за Сина на Бездната
Много път извървях – каза на себе си Йохавания – и най-накрая познах Името на Таора. Името Му е Името на Бездната. Ако паднеш в една яма, това е твоят късмет. Ако паднеш в един кладенец, това е твоето добро. Ако паднеш в една пропаст, това е твоето щастие. Пропастта може да те преобрази най-много до нивото на щастие. Тя не може да ти даде нещо повече от щастие. Щастието е сигурен път, по който съществата изгубват Таора. Ако вървиш по пътя на късмета, на доброто и на щастието, тогава знай, че нещастието те очаква. Синът на Бездната избира само Истината. Тогава може ли Синът на Бездната да разчита на щастието, на късмета или на доброто? Синът на Бездната разчита само на Таора. Когато изпадне в нещастие, той открива Истината в това нещастие. И тази Истина прави Сина си дълбок. Така Синът минава зад пределите на нещастието. Той става Син на Бездната. Само Бездната знае тази Тайна, защото Бездната превъзхожда всичко. Посветените в Истината са същества на Бездната. И когато гледат света с очите си, те гледат по закона на Бездната. Синът на Бездната никога не живее в света и светът никога не може да оживее в него, защото Бездната – това е Истината, която поглъща света и отвън, и отвътре. Когато Синът на Бездната живее в света, тогава Таора е посетил света. Таора е слязъл за Душите, които искат да се спасят от своя късмет, от своята доброта и от своето щастие. От милиони години Таора търси изгубените Си деца, но те все настояват на това, че щастието е тяхната награда, незнаейки колко е бедно тяхното щастие. Казва Йохавания: Таора ме научи, че щастието е крехко като прогнил клон. – Но хората му казваха: Не ни отнемай този клон. Не виждаш ли, че ръцете ни са здраво заловени за него. Защо искаш да ни отнемеш единствения клон? – И каза им Йохавания: Има друго Дърво – Дървото на Бездната. И който вярва с вярата на Таора, нека дойде при мен. Дървото на Бездната е Океан Необятен. Красотата му няма край. Водата му никога не пресъхва. Светлината му никога не угасва. Любовта му никога не се изменя. Мъдростта му никога не се изчерпва. А Истината му е всякога нова. Дървото на Бездната е Дървото на Необятния Живот. Очите не могат да го обхванат. Ушите не могат да го доловят. Сърцето не може да го вкуси. Само когато се превърнеш в Син на Бездната, ти разбираш разликата между Океана и локвата. – И присмяха се щастливците на Йохавания: Ние си имаме свой рай, светът е нашият рай. Ти не си наш приятел. – И замина си Йохавания от тях, и рече в Душата си: Таора, нека никога не ме сполетява щастието на този свят. Нека бъда всякога Син на Бездната.
Съзерцание за светлината, която не свети
Има светлина, която не свети. Това е светлината на света. Има светлина, която блести, но не свети. Има светлина, която се усмихва, но е тъжна. Това е светлината на човека. Всеки, който е обикнал света, ума и човека, е обикнал нереалната светлина. Който разчита на тази светлина, успехите му се превръщат в неуспехи. При тази светлина човек всякога се проваля. При тази светлина щастието се превръща в нещастие, а нещастието дава поуки за постигане на ново щастие, което е бъдещо нещастие. Така хората от хиляди години все се поучават, но поуките не ги завръщат в Таора, защото светлината на света е винаги нереална. Тази светлина никога не обхваща истинския живот. Светлината, която е без Таора, притежава блясък, който не свети. Този блясък е разкошът, който задоволява хората. Така разкошът задоволява света, но погубва Душите, потопява ги в собствения си блясък, който е блясък на мрака. Да обичаш блясъка и да обичаш разкоша, това значи да обичаш мрака. Любовта към мрака е създала светлината, която не свети. Може ли тази светлина, която не свети, да се почита? Може. И затова е създаден светът, защото светът е обикнал светлината, която не свети. Светът не обича да бъде ръководен. Светът не обича съвети, защото светът е избрал за себе си светлината, която му е изгодна. Това е светлината, която не свети.
Съзерцание за Тишината,
която изцелява Душата
Мълчанието облагородява сърцето. Разумността овладява ума. Тишината възвисява Душата. В Мълчанието сърцето блести. В Разумността умът свети. В Тишината Душата се възкачва на своя Трон. Кой е Тронът на Душата? Тронът на Душата е Искрата, излязла от Бога. Този Трон се състои от чисто Злато, а вътрешността му е самороден Диамант. Душата има два пътя: единият път се състои в това, че при срещата си с чистото Злато тя се изцелява; вторият път се състои в това, че при срещата си със самородния Диамант тя се разтваря в неговия Трон. След като Душата е изцелена, тя се завръща от сферите на ума и сърцето в собствената си Дълбочина. И така нейната Дълбочина я отвежда до Великата Тишина. В тази Диамантена Тишина Душата е напълно изцелена и освободена от своето минало и от странстванията си в световете. Завръщайки се в Диамантената Тишина, Душата преоткрива себе си завинаги.
Съзерцание за светогледа на Слънцето
Слънцето има само един Център и този Център се нарича „Откровението на Живота“. Чрез това Откровение Слънцето обхваща Живота. Слънцето има само един Център и този Център се нарича „Изворът на Живота“. Така Слънцето пренася Живота във всички светове. Слънцето има само един Център и този Център се нарича Таора. Таора живее в Абсолютно Безмълвие. Това Безмълвие привлича всички гласове. Това е Безмълвие, което не говори, не разговаря, не общува, не споделя нищо за себе си, но всички гласове го търсят. Когато гласовете се превърнат в реални Същности, или в това, което наричаме Слънце, тогава това Слънце се превръща в саморазкриване на Пределния Смисъл. Пределният Смисъл е светогледът на Слънцето. Пределният Смисъл се явява по един единствен път: като Откровение. Откровението – това е Таора. Откровението е Несътвореното Съкровено Лице на Таора. Така Слънцето придобива своя Вечен светоглед.
В Първопричината най-древният Език се е изявявал като лееща се Светлина, като потоци от Неизразима Светлина. Но минало оттогава много време. И аз, Йохавания, видях много светове, които се сътвориха и които останаха несътворени. Явиха се хората и безбройните същества. И аз исках да им изявя Древния Език и да им разкажа за него. Но хората и съществата сякаш бяха изгубили себе си. А те бяха сътворени и трябваше да се разговарят по сътворения начин. И разговаряха си те с движения, с жестове. Опитваха се с жестове да рисуват Светлината. Но видях, че сътвореното е ограничено. После се яви говорът, дойдоха думите. И всички ние бяхме пренесени в един свят, който Таора нарече Атлантис. И всички ние възприехме този свят като Атлантис, но моята Душа не ми даваше покой. И аз поисках да разбера от Таора Замисъла за Атлантис. Аз знаех в себе си, че всяка изговорена Светлина е идея на Великия Замисъл. И узнах от Таора идеята: Атлантис е Речение, Изричане, което означава „Мястото на Съзерцанието“. И съзерцавах хората и безбройните същества. Едни си говореха с очи, други си говореха с жестове. Едни си говореха с усмивки, други си говореха с думи. Но Несътворената Светлина сякаш беше потънала. Всички си говореха, но сякаш не се разбираха. Но в този свят имаше много същества на Таора. Аз ги нарекох Мадахари, сиреч Мъдрите. И само с тях можех да общувам. И с тях заедно основахме Великото Царство на Атлантис. Ние живяхме много времена и общувахме помежду си на единствения Език – Езикът на Несътвореното. И нарекохме го Ватан – Царството на Несътворените идеи, или Царството на Преподобната Светлина. Тази Светлина беше Праобразът на Таора – изобилна, ослепителна и неизговорима в сътворените светове. Но ние, децата на Таора, си общувахме само на Ватан, защото Любовта ни към Таора беше съхранена. И видях впоследствие Видение за много светове: те всички жадуваха за сътвореното, те искаха да ограничат Светлината в себе си. И превърнаха се съществата в сътворена светлина, и искаха да я притежават само за себе си. Но изгубиха нещо от Несътвореното. И до ден днешен хората си говорят на дадения им сътворен език. И видях: в сътвореното няма разбирание. Само Мъдрите имат разбирание в себе си. Само те носят в себе си Древния Език. В този Език няма думи, няма слова. В този Език има само Таора, сиреч Присъствие на Несътвореното. Само в това Присъствие има разбирание. А останалото наричам „сътвореният свят“.
Съзерцание за Пресветлия Образ
Когато съзерцавам Пресветлия Образ, аз се вглъбявам, вглъбявам, вглъбявам. И най-накрая нищо не виждам. Във вглъбяването нищо не трябва да си представяш, нищо не трябва да си въобразяваш, нищо не трябва да си измисляш, защото ще ограничиш Пресветлия Му Образ. Вглъбявах се, вглъбявах се с Любов и най-накрая нищо не видях. В това абсолютно невиждане аз докоснах Ослепителната Му Светлина и се преля в мен Велико Възхищение. И тогава разбрах, че това Велико Възхищение е частица от Пресветлия Му Образ. И схванах, че Той се възхищава от всичко. И казах си: Ето качеството на Ослепителната Светлина. Разбрах в себе си, че Възхищението е събирач на Светлина. И направих първия си извод: Възхищението събира Светлината от всички светове и тази натрупана Светлина се самовъзпламенява и се саморазкрива в себе си. По този път аз се приближавах все повече към Пресветлия Образ. Още в Атлантис, когато наблюдавах вглъбено живота, аз разбрах, че трябва да се възхищавам от всичко, дори и от злото. Аз долових, че Той е Творецът на злото и че това зло твори в Тайна и изработва истинското добро. И направих втория си извод: злото е свято. То работи в Тайна, но ако му се възхищаваш с Любов, Тайната му става явна. И така от Тайната на това зло се родиха истинските Мъдреци и Учители на Атлантис. Злото твореше пресвятото добро, което беше частица от Пресветлия Му Образ. Чудна е Тайната на злото. Само в Дълбините на Любовта могат да се разкрият святите намерения на злото. И вглъбявах се, вглъбявах се в Тайната на Пресветлия Образ. И нищо не виждах, и нищо не очаквах. А Той се зараждаше в мен. Уморяваха се очите ми от Любов. Вглъбявах се, вглъбявах се и изгубих мярка за годините и времената. И рече ми Пресветлият Образ: Ще те направя Първия Старец. И ще бъдеш Трон в Нозете Ми. И ще бъдеш Мост между световете и Мен. И ще се наречеш Авахал, което ще рече „Отвъд Безпределностите“ или „Този, който живее отвъд Безкрайността“. Понеже Възхищението ти беше подобно на Любовта ти и понеже Любовта ти нямаше край, ти ще носиш в себе си Възхищение без край. Твоята Любов зърна скритите Ми намерения. И затова ти си Авахал, сиреч „Старецът от Дълбините на Вечния Покой“. И учи народите Ми на Възхищението, което ти дадох. И този, който се възхищава от всичко, направи го свой Син. И на тази земя, Атлантис, Аз ще зародя и другите 23-ма Старци. И ти ще ги познаеш, защото те ще Ме носят в очите си и в словата си. И вие ще се наречете 24-те Старци. И вие ще вървите от Слава в Слава, защото Пресветлият Образ ще ви ръководи.
Дълго съзерцавах малката тревичка и 40 дни продължи Съзерцанието ми. Всеки ден ѝ се покланях, докато най-накрая успях да вляза в сърцевината ѝ. И видях Чудните ѝ размишления. И те бяха като размишленията на Таора. Когато вятърът свистеше злокобен и студен, тя сякаш се разпъваше във всички посоки и казваше ми: Защо този вятър ме гали и защо е толкова забързан, сякаш иска да ме вдигне във въздуха при Таора – моя Творец. Защо бърза? Не вижда ли, че аз имам рай и тука на земята? – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Отговорих ѝ: Да. – И каза ми тревичката: Кажи на вятъра, че за никъде не бързам. Имам си задача тука на земята: трябва да проуча тайните на земята. – И остави я вятърът, но дойде дъждът. И валеше изобилно, та наводни малката тревичка. И каза тревичката на водата: Защо си толкова изобилна? Толкова ли много ме обичаш? – И посъветва малката тревичка водата: Ако ме обичаш, давай ми капка по капка, защото не мога да понеса изобилието ти. Че ти ще ме удавиш. – И каза ми малката тревичка: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Кажи на водата да си отиде, защото имам още много работа на земята. И докато не си свърша работата, Таора няма да ми се усмихне. Защо водата се меси в моите работи? – И ми каза тревичката: Освободи ме от водата. – И видя тревичката, че потъна водата в земята и стана по-ниска от нея. И изгря слънцето, и тревичката се усмихна. Но започна слънцето да грее много силно, толкова силно, като огън, който иска да я изсуши. И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Откъде се яви този огън, който иска да ме пояде? Не вижда ли, че имам много задачи на земята и че имам работа? Защо ми са толкова много страдания? Та аз искам да се уча, да раста. – И тогава аз, Авахал, ѝ казах: Твоите страдания са също уроци. Приеми ги с Любов. – И рече тревичката на Авахал: Приемам ги. – И разбра тревичката, че земята, въздухът, водата и огънят са били нейни приятели и че те жертваха нещо от себе си, за да може тя да познае Таора. И издържа всичките си изпитания тревичката, и рече накрая на Авахал: Ето ме, сега приличам на песен без край. Постигнах целта си и разбрах, че целта е радостта, постоянната радост. – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. И казах ѝ още: Ти постигна целта, защото търсеше само Таора. А природата на Таора е Безкрайна радост, Безкрайна песен, Безкрайна музика. И тази музика никога няма да свърши. – И рече Авахал на тревичката: Ти чуваш ли ме? – И каза тревичката: Да.
Съзерцание за Светостта на Мълчанието
Словото израснало от Мълчанието. Колкото по-свято е Словото, толкова по-дълбоко е било Мълчанието. Душата е Откровение на най-чистото и свято Слово. Тя символизира най-чистата Небесна енергия. В Древността са я наричали Небесна Птица. Тя се е реела свободно в Океана на Таора. Но дошло време, когато пожелала да се отдели от Таора и да стане независима. И започнала да лети към незнайни светове, да се потопява в тях и да се ражда и умира. Веднъж отделила се от Океана на Мълчанието, тя попадала в най-различни светове и народи и видяла, че в тези светове и народи много се говори. Така Небесната Птица се превърнала във феникс. Спускала се в един народ да го проучва и се връщала обратно в Мълчанието. И разбрала Птицата-Душа защо тези същества, наричани хора, много говорят и защо много спорят. Тя разбрала, че те били изгубили Светостта на Мълчанието. Дълбоко в себе си Душата-Птица открила начина, по който да се върне в Таора. След дълъг размисъл тя открила, че по пътя на Словото може да се разкрие Тайната на Откровението на Таора. И разбрала, че колкото повече се пречиства Словото, толкова повече се отваря Вратата, през която ще влезе Таора. Душата-Птица познавала Предвечното Слово и тя успяла да се завърне в него. Предвечното Слово не е думи, а идеи. Тези идеи са Откровения на Таора. И тя пожелала за себе си най-дълбокото Откровение. И наложило се на Душата-Птица да мине през Тесния Път, да мине през иглени уши. С вяра в Словото и с доверие в Мълчанието тя се потопила в най-дълбокото Откровение на своя живот и видяла Лицето на Таора. И разбрала в себе си, че постижението на Таора се състои в две неща: Любов към Словото и Любов към Мълчанието. Когато имаме Любов към Словото, нашата Душа се саморазкрива. Когато имаме Любов към Мълчанието, към Светостта на Мълчанието, ние постигаме най-дълбокото Откровение. В това Откровение ние откриваме Духа на Таора. В световете това е наречено Свободата. Но Свободата се постига само чрез Откровение. Откровението е едно друго название на Преданието. И всеки народ си има по едно Съкровено Предание. Това Предание е Книгата на Живота. Но само тези, които придобият чистото Слово, което е въведение към Светостта на Мълчанието, само те се домогват до Есенцията на Преданието. В това Предание Душата-Птица изгубва своите крила, освобождава се от вечното преселение и се възвръща в своя Източник. Възвръщайки се в своя Източник, Душата е вече готова да бъде ученичка на Старците. 24-те Старци символизират 24-те вида Мъдрост. И Душата ще участва в Събранието на 24-те Старци, и ще избере своя Нов Път на Вечно самоусъвършенстване. И потапяйки се в най-дълбоката Святост на своето Мълчание, тя ще направи Вечния си Избор. Този Избор е извън времената и извън Вечността. Той се осъществява в друга Вечност – във Вечността на Старците. Това е най-големият Дар за Душата-Птица, защото тя постигна в себе си Светостта на Мълчанието. И сега ще лети към нови Откровения, и ще пие от вечно живата Вода на Стареца, Който ще я ръководи. Ето колко Велик е Пътят на Душата.
Съзерцание за Сиянието на Древния Език
Най-Древният Език се състои от Великите идеи на Прабитието, или Праизначалието. В този Език думите имат Дълбини, в които съществата трябва да се разтворят и да бъдат погълнати от тези Дълбини, за да могат те да бъдат разбрани. Думата Махабир е една от най-великите идеи на Праизначалието. Това е идея за бъдещето, което очаква Синовете Божии. Махабир означава „Светлината, която те прониква, Ослепителната Светлина, която те поглъща“. Това е Светлина, в която изчезваш и като Душа, и като себепознание. И в тебе остава единствено Духът – Праизначалната Искра, Есенцията, наречена Син. Само тази Есенция, наречена Син на Тайната, може да бъде ученик на Старците, чието Царство е Махабир. Но след взрива на Праизначалната Светлина Духовете са се превърнали в съзнания, които и до днес търсят да намерят себе си. В Махабир са останали само Старците. Те са останали абсолютно неизменни на Върховния Лик. Върховният Лик е Мистерия, която никога няма да бъде разкрита. Към Него ще се стремят всички светове и съзнания, а Старците ще образуват Моста към Него, когато Вселената ще се поглъща от Него и ще се разтваря в Него, за да се образува нова Вселена и нови светове. Настоящите светове трябва да разберат Тайната на една друга дума, която е изречена от Праизначалието като Амореа. Тази идея означава, че всяка Душа, събуждайки се в утрото, трябва да запалва постоянно своя Изгрев, трябва сама да се възпламенява, трябва да изгрява в самата себе си, докато постигне Вечния Изгрев, който ще я отведе при Старците. И тогава Те ще ѝ разкажат за Махабир. В настоящия свят разумните Души посрещат Изгрева на Слънцето, което е едно далечно възпоменание за Амореа, или Древния Изгрев, който е царувал в Душата. Същественото в посрещането на Изгрева се крие не в отношението към външното слънце, но същественото е процес на вглъбяване, в който процес трябва да откриеш, че ти самият си Амореа – Славата на Таора, Слава на едно Праизначално Сияние. Тази Слава трябва да въведе милионите Души в Тайната на Амореа. Във всеки човек е скрит в Дълбините му Вечният Махабир, наречен още Ослепителят на всички видове Светлини. Всяка Душа, която се отказва от светлината на света, върви към своя Изгрев, към Древния Език, към познаването на Същността на Древния Език. Тайната на човека е, че в него има хиляди и милиони Слънца. И изгрявайки от Слънце в Слънце в себе си, и минавайки през милионите Слънца в себе си, човекът ще се възвърне в Първичното Сияние на Амореа. И Амореа ще възведе човека в Сиянието на Най-Древния Език, наречен Махабир. Понеже Махабир е Ослепителят, в Атлантис е било прието да се нарича Ватан. Впоследствие това било наречено Царството Божие. Ватан може да се нарече още „Малкият Ослепител“. В Атлантис са живели мнозина Мъдреци, които са владеели напълно Ватан. Те са били наречени „Малкото Събрание“. Тези Мъдреци са били 70 на брой. И те са взели решение впоследствие да се преселят в Египет и да сътворят пирамидите. Със силата на Древния Език Ватан те са успели да изтръгнат камъните от скалите, да ги оформят като пирамиди, които да напомнят на хората за Най-Древното Царство, наречено Махабир. Самият връх на пирамидата символизира срещата с Махабир. Така Мъдреците от Ватан, знаещи Древния Език, оставили за спомен на хората пирамидите. Пирамидите са малките букви, които са част от Величието на една Древна азбука. Те са частица от Сиянието на Най-Древния Език... Буквата „А“ символизира в Най-Древната азбука Всепоглъщащата Светлина. Но поради неразбирането на тази Светлина и поради това, че Душите не са готови за нея, тази Светлина се явява като абсолютен мрак. Само в най-голямото Изпитание този мрак може да се разкъса. В най-голямото Изпитание се разкъсва силата на мрака и се навлиза в буквата „Б“. Такова същество придобива частица от Присъствието на Ослепителната Светлина. И всеки, който съзре тази Светлина, става ученик на Вечността. Буквата „Б“ символизира „Присъствието, което не присъства, но само се явява“. Следващите букви от Ватанската азбука ще бъдат разкрити в други времена и в други Вечности.
Съзерцание за Словото, което е без Глас
Когато съхраняваш Словото, то ще те въведе в Откровение. Това е Откровение без Глас, Откровение на Мълчанието. В това Мълчание ще съзреш полъха на Блаженството. Чистото Слово всякога излъчва Блаженство. То храни Душата на нещата. То съхранява Душата на нещата. Чистото Слово може да се съхранява само чрез Любовта. Така Чистото Слово се превръща в средство, в метод на саморазкриване. В това саморазкриване се явява Гласът, който не говори. Това е Откровението на Любовта. Това е Откровението на Словото без Глас. Този Глас на Любовта не ни казва нищо, но ние получаваме всичко. Само Любовта умее да говори вътрешно. Само тя може да докосва Душата на нещата, защото тя е Първопричината за Душата. Душата съществува, защото съществува Любовта. Чистото Слово съществува, защото то е средство за Откровение на Словото, което е без Глас. Когато Откровението е насочено към една Душа, това е най-големият Дар за тази Душа. Това Откровение означава, че Душата е извървяла земния си път и сега тя има Нов Път – Вечен Път. Това е Пътят навътре. Душата знаеше за този Път, но сега вече го има. Откровението на Словото без Глас – това е Дарът, това е Благословението да се движиш навътре. Вътрешният Път осмисля и външния Път. Вътрешният Път дарява външния Път с Душата си.
Съзерцание за Есенцията на живота
Таора е Есенцията на живота. Идеята е Есенцията на живота. Таора е Идея – Идея на Безпределното. Там, където живее Безпределното, Есенцията на живота тече постоянно. Идеята за Есенцията в човешкия живот може да се открие в много направления. Когато човек е превърнал молитвата си в начин на живот, той събира в себе си Есенцията на Таора и Вечността му принадлежи. Той може да постигне в тази Вечност всичките си разумни желания. Когато човек е превърнал работата си в начин на живот, тогава Есенцията ще го дари с постоянна радост. Така Душата ще носи радостта всякога със себе си. Когато човек е превърнал доброто в начин на живот, този човек ще носи всякога щастието със себе си. И щастието му ще прелива в него, и не ще има край. Когато човек е превърнал Любовта в начин на живот, Есенцията ще го дари с Блаженолюбие. За такъв човек няма рай и ад, за такъв човек няма двойственост. Той живее в Единение със Съкровеното, а Съкровеното е винаги блажено. Съдържанието на Съкровеното е Блаженствувание. Когато човек е превърнал Истината в свой начин на живот, той надминава радостта, щастието и Блаженството. Постепенно той се освобождава от живота, който царува във Вселената. Той е радостен, щастлив и блажен, но Любовта му към Истината го кара да търси нещо ново, нещо по-дълбоко от живота и смъртта. Търсенето на един такъв човек е изключително. Той се устремява към Най-Дълбокото Тайнство, което е скрито извън Есенцията на живота. Той е придобил Есенцията и сега търси Най-Дълбокото Тайнство. Есенцията е изиграла вече своята роля. Този човек е вече пред Прага на Най-Скритата Мистерия. Този човек е пред Прага на 24-те Старци. Той ще се срещне с Авторитета на Неизразимото, с Авторитета на Вечната Любов.
Съзерцание за Авторитета на Неизразимото
Когато Неизразимото ти говори, няма Говор, но думите му се превръщат в Сияния за твоята Душа. Когато Неизразимото ти говори, няма Говор, няма Глас, но има едно Присъствие, което те изпълва с Любовта си. Когато Неизразимото ти говори, нищо не виждаш и нищо не чуваш, но започваш да носиш в себе си нещо от неговия аромат. Неизразимото присъства на всяка крачка, но само на Любовта е дадено да се потопява в него. Понеже Любовта, в най-висшия си смисъл, е Неизразима, тя е сродна с Неизразимото и може да общува с него. И затова всеки, който има Любов, има Божествен Авторитет, има Божествена Власт. Това е Властта, която никога не злоупотребява. Тази Власт си остава всякога неизговорима. Но само тази Власт има последната дума. Авторитетът на Неизразимото се състои в Силата на Любовта. Любовта владее отвътре. Любовта е Авторитетът на Неизразимото. Тя върши всичките си дела в света тайно, без думи, без шум, без да иска благодарности. И така както се явява, така и изчезва. Всякога помага и нищо не иска. Всякога, когато помага, се крие. Тя помага по законите на Вечното Добро. Когато отваря очите на слепия, тя иска да му каже: От днес нататък гледай с очите на Неизразимото. – Отваряйки очите на слепия, Любовта иска да му каже: Направих ти една малка услуга, но ти трябва да откриеш в себе си своето вътрешно зрение, защото само с вътрешното си зрение ще ме съзреш. Външните очи са само твои слуги. Те не са създадени, за да се изгубиш във външния свят. Те са създадени, за да дадеш на Любовта да гледа чрез тях, защото само чрез Любовта очите ще придобият своите неизразими измерения. – Именно затова, когато хората се срещат, те разглеждат най-много очите си и очите решават техните отношения. Но най-красивото нещо в живота е, когато срещнеш човек с Неизразими очи. Това са очите, които водят към Дълбокото в живота. Това са очите, които носят в себе си Таора. И който разбере правилно тези очи, той постепенно напуска света и тръгва на пътешествие към Неизговоримото. Авторитетът, който е скрит зад тези очи, е повикал човека на дълъг път – път, който води човека към собствената му Съкровена Същност. Само в тази своя Съкровена Същност човек ще може да съзре своята Неизразимост. И тогава подобното ще види подобното. Съкровеното Неизговоримо ще види Великото Неизговоримо. И Съкровеното Неизговоримо ще види Абсолютно Неизразимото.
Съзерцание за Цвета на Тайната
Тайната на живота се крие в Отношението към нещата. Думата Отношение е сама по себе си Тайнство. Към каквото имаш Отношение, това ти се открива. Отношението към Съкровения Живот създава Душа. Отношението към Тишината създава Тайна – Тайна, през която трябва да преминеш. Отношението към Истината създава Дух – това е собственият ти Дух, когото трябва да опознаеш. Който има Душа, има Любов към Тайната на Живота. Външният живот е съставен от много цветове и звуци. Но когато Душата започне пътешествието си към Царството на Тишината, звуците все повече изчезват, докато най-накрая остане само един единствен Звук. Това е Звукът на Безмълвието, Звукът на вътрешното Единство, Звукът на Неизговоримото Единство. Този Звук е Тайната на Живота. В този Звук няма цветове, защото Тайната няма цвят. Тайната на Живота е толкова прозрачна, че е станала абсолютно безцветна. Тази Тайна е толкова беззвучна, че нито един звук не е останал в нея. Тайната на Живота няма цвят, защото в Дълбочината на Безмълвието човек се слива със своя Дух. Този Дух е наречен Ослепителят. Който го е срещнал в своето Безмълвие, той вече не желае нищо друго, освен Ослепителя. И той разбира, че Цветът на Тайната е Ослепителната Светлина. Който е изгубил всички цветове на живота си, той се е приближил до най-голямата Прозрачност и в тази негова Прозрачност, която е най-дълбокото качество на Душата му, ще нахлуе Ослепителят. И тогава човек ще познае Цвета на Тайната. Цветът на Тайната съществува, за да познае човек своята Прозрачност. Цветът е сбор от много цветове, но Прозрачността е само една. Многото цветове са много светове, но Прозрачността е само една. Когато Душата стане прозрачна, когато е кристализирала най-чистото в себе си, тогава в живота ѝ се явява Ослепителят и той излива в нея Ослепителната си Светлина. И тогава Душата разбира, че Тайната няма цвят, че Тайната прилича на кристално езеро и че Душата е подобна на кристал, който блести поради собствената си безцветност, поради собствената си Прозрачност. И тогава Таора ще погледне в Душата на човека и ще му каже: Ти си вече Извор от Извора на Вечността. Ти си вече Тайна от Тайната на Вечността. И ти си вече Дух от Духа на Вечността.
Съзерцание за Музиката на Съкровеното
Когато Съкровеното те докосне, в сърцето ти затрептява полъхът на Вечна Песен. Когато Съкровеното те докосне, в очите ти засияват милиони Звезди. Когато Съкровеното те докосне, Душата ти се превръща в част от Вечността. Когато Съкровеното те докосне, ти долавяш, че скрит Извор има в тебе – Нетленен Извор, изпълнен с Вечните Води, които текат от Океана на една Вечна Музика. И всичко това беше само докосването на Съкровеното до теб. А нима не искаш да заживееш в тази Вечна Музика. Защо ти е песента на света, която има начало и край? Защо ти е песен, която тежи на Душата? Не искаш ли да потърсиш Музиката на Съкровеното? Ако искаш да намериш тази Музика, посвети живота си на Таора. Който е посветил живота си на Таора, той ще чуе Нетленната Музика на Съкровеното – Музика Вечна, Необятна и Безпределна, Музика, в която цветята пеят, вятърът лети, птиците плуват, слънцето грее, а Съкровеното твори Образа на Вечната Святост. Само тази Святост е Музиката, в която няма тление. Само в тази Музика няма смърт. Музиката на Съкровеното е Музика на най-тайнствената Птица, която обхожда всички светове. Тази Птица е Душата на Таора. Тя е Музиката, която е отвъд музиката. Тя е Музиката на Съкровеното.
Съзерцание за Търсача на Истината
Търсих Истината в живота. Живях един прекрасен живот, но не можах да открия Истината. И казах си: Прекрасното не е отговорът. Търсих Истината в религията и видях чудни неща в религията. Чух много хваления и разбрах в себе си: хвалението не е отговорът. Търсих Истината между хората и видях много щастливи семейства и много нещастни. И разбрах: щастието и нещастието не са Истината. Реших да потърся Истината в Любовта и с тази Любов реших да навляза дълбоко, дълбоко в себе си. И Любовта ме заведе дълбоко, дълбоко в недрата на Истината. И видях Океан, Безграничен Океан, Необятен Океан от Безмълвие. И разбрах: отговорът беше Безмълвие. Кой може да изрече това, което не може да бъде изречено? Поезията се опитва, но безуспешно. Радостта се опитва, но безуспешно. Музиката се опитва, но безуспешно. Човекът на молитвата, застинал в Безмълвие, беше най-близко до Прага на Истината. И видях образа на Душата му. Той благоговееше пред Безмълвието. Той се подготвяше за Великия свят на Безмълвието. Той беше Търсачът, стигнал до Прага. Той жадуваше да бъде погълнат от Истината. И този, когото наблюдавах, се превърна в мой Учител. И каза ми той: Всеки Търсач на Истината стига до Великото Благоговение и застава пред Лицето на Истината, онемял в своето Безмълвие, защото това, което е видял, може да бъде изразено само чрез Безмълвието. – Аз, Йохавания, ви разказах за моя Учител. Моят Учител се наричаше Авахал – Безмълвният. Той е Старецът на бъдещите светове.
Съзерцание за Простора на Незнанието
Знанието отнема Простора. Незнанието отваря Простора. Да имаш Незнание, означава да имаш Необятен Простор. С дълбокото Незнание ти се превръщаш в Дух на Таора – Дух на проникновението. Знанието за нещата – това е безпокойство. Незнанието за нещата – това е Покоят. Незнанието е разбирането за нещата. В Незнанието работи Таора. Щом си постигнал пълното Незнание, Таора те прониква със Своето разбиране. Това разбиране е всякога изход от нещата, изход от безпокойството на нещата. Незнанието е другото лице на Смирението. На Смирението се дава дарът на разбирането. В момента, в който разбереш, безпокойството си отива. Разбирането е единственият изход. Разбирането внася Таора. Разбереш ли, преобразяваш се. Безпокойството става Покой. Революцията става еволюция. Скръбта става радост. Такъв е Просторът на Незнайното. Такъв е Просторът на Таора. Такъв е Просторът на Незнанието. Щом знаеш, ти изместваш Таора. Щом не знаеш, ти изместваш себе си и Таора се явява, а с Него се явява разбирането. Щом Таора е в тебе, не ти трябват знания. Таора разбира всичко без помощта на знанията. Върни се в своето Незнание и ще станеш дете на Таора. И ще имаш Простор в живота си. И твоето Незнание ще се превърне в разбирание. Това разбирание е Просторът на Пробудения. Това разбирание е дарът на Пробудения.
Съзерцание за Цветето,
което искаше да живее на Слънцето
Имало едно време едно Цвете. То живеело в една малка горичка, заобиколено от най-различни цветя. Тези цветя били всякога радостни и весели. Но това Цвете било винаги тъжно. То тъгувало сякаш по някаква изгубена родина. Това Цвете често разговаряло с Таора. Веднъж то казало на Таора: Таора, защо съм посадено в тази кал? Защо всички около мен са радостни, а аз съм тъжно? Защо не ме посадиш на самото Слънце? – Отговорил Таора: Че ти живееш на Слънцето. – Но Цветето възразило и казало: Не виждаш ли, че съм в калта? Не виждаш ли, че краката ми са заровени в калта, а ръчичките ми са едвам над земята? – Казал Таора: Краката ти са в калта, за да намериш твърдата основа на своя живот, а ръчичките ти са обърнати към Небето, за да откриеш Слънчевата основа на своя живот. Когато обединиш земята и Небето в себе си, ще се появи третият Център – това е мястото, където искаш да живееш, това е мястото, което искаш да постигнеш. – Казало Цветето: Как да постигна това място? – Отговорил Таора: Помни постоянно Моето Име. Това, за което мислиш най-много, това е мястото, в което живееш. – И почнало малкото Цвете всеки ден да мисли за Таора. И събрало толкова много Светлина в себе си и толкова много радост, че Душата му била готова да излети от калта. И разбрали другите цветя, че до тях живее странно Цвете. И видели те Светлината му. И попитали Цветето: Откъде взе тази Светлина? – И когато всички цветя насочили взор към него, от Цветето изригнал Пламък. Душата му полетяла към Слънцето, а самото Цвете повяхнало. Но Пламъкът, който излязъл от Цветето, преди да излети, написал с Огнени букви във въздуха две Свещени думи: „Авахар Таора“, което означава „Помнете Таора“ – помнете Таора и Слънцето ще бъде вашият Дом. – Така Цветето се върнало на Слънцето. Това е Единственият Завет на Цветето към света. „Авахар Таора“ означава, че това, което постоянно помниш, то те образува, то те пресъздава, то те пресътворява.
АВАХАР ТАОРА. АЙХАМА.
Ето Поемата на Сиянието. Бъди чист като Водата, бъди радостен като Слънцето, бъди тъжен като Луната. Бъди дълбок като Океана, бъди жизнелюбив като Поточето, бъди тих като Изворчето. Бъди вглъбен като Душата, бъди изчезващ като Пътя, когато бъде намерен, бъди Велик като Любовта на Незнайното. Бъди непресъхващ като Вечната Тайна, бъди озарен като Мъдреца, бъди кристален като очите на Детето. Бъди Път в своята безпътица, бъди като Вдъхновението, което извира от самия тебе. Бъди всичко това, за да те погълне Сиянието на Таора.
Съзерцание за Тайнството на Предаността
Живял някога в Атлантис Авихара. Най-много обичал той да съзерцава Любовта на Таора. Всеки ден съзерцавал Таора и Словата му били Нетленни. И обожавали го жителите на Атлантис, но със Словата му растели и враговете му. И създал си Авихара много врагове, защото мразели те Нетленното му Слово. И минали се 80 години от началото на Словата му Нетленни, и биде той заловен от жестоките си отмъстители. И разбрал Авихара, че е дошъл Часът на Трона – Изпитанието за най-достойните. Знаел предано отдаденият Син на Таора, че Часът на Трона е най-голямата чест, която му се полага. И изсипали се жестокостите върху Авихара. Отрязали първо ушите му, но казал Авихара: Защо сте толкова бедни – лишени от Съкровената си природа, че нали аз имам сърце, което постоянно чува Таора. – И отсекли ръцете му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нали аз имам Душа, която постоянно обгръща Таора. – И отрязали краката му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нима ми трябват крака, за да ходя при Таора. – И извадили очите му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нима на Таора в мен Му трябват очи, за да вижда. – И накрая пожелали да отрежат езика му, и казал им Авихара: Почакайте малко и после извършете делото си. – И обърнал се Авихара към Таора: Благодаря Ти, Великий Таора, че прие с такава Любов моята преданост. Благодаря Ти завинаги. – И тогава от очите му възродени капнали две сълзи, и разнесла се мълния. И всичките му врагове, които бяха застинали в преклонение пред чудото, бяха изпепелени на място. И остана само един – най-жестокият. Наричаше се Алогот. И видя той новото тяло на Авихара: и ръцете му, и краката му, и цялата му снага – и външно, и вътрешно, и от цялата му снага извираше Светлина. И поклони му се Алогот, и каза му: Приеми ме за свой ученик и давам ти себе си и всичките си лоши деца, които ръководих досега. И учи ни на Вечния Път към Светлината на Таора. – Така се роди един от Старците в Атлантида и ръководеше расата на толтеките, и превърна много неверници в Синове на Вечната Светлина. И когато изпълни съвършената си мисия, върна се Авихара в Прасветлината. Това е Тайнството на Предаността. Само 24-те Старци са минали през подобни страдания, за да може техните Възлюбени ученици да вървят по Пътя на Любовта и Разума. Така завършва тази история.
Съзерцание за Тайния Път към себе си
Външното въвежда човека към вътрешното. Вътрешното въвежда човека към Съкровеното. Съкровеното въвежда човека към Скритото. А Скритото води човека към разкритото, към това, което е най-явно, към това, което е най-разбулено, към това, което всякога е било и всякога ще бъде. Когато съзерцавах реката, аз открих няколко неща. Водата постоянно течеше, във всеки миг беше нова, постоянството бе нейната неизменност, тя постоянно беше нова, а си оставаше неизменна. Движението на реката беше изцяло насочено към Океана. Реката следваше своя естествен път. Тя се отбиваше в пътя си, без да прави отклонения. И всичко в нея беше толкова красиво и свещено. Нейната енергия търсеше своя източник. Тя търсеше Океана. Океанът е подобен на Таора. Той символизира Безкрайния Екстаз, Безкрайното Възхищение, Безкрайното Вдъхновение. Реката постоянно се стремеше към Океана и когато пристигнеше в него, тя изчезваше, тя се разтваряше. Аз, Авалоар, последвах пътя на реката. Следвах естествено своя път. Когато моята Душа-река срещнеше препятствие по своя път, моята река продължаваше да тече. Не се съпротивлявах, не се борех. И препятствията оставаха зад мен. И в съзерцанието си видях, че препятствията се борят само със себе си. Те не можеха да текат. А аз бях река, защото исках да бъда река, исках да тека естествено към своя Източник, исках да открия Тайния Път към себе си. Така моята река се сля с Океана. И от хиляди години радостта не ме е напускала, Блаженството ми няма край, защото Океанът никога не се изчерпва. Заживееш ли веднъж в своя Източник, ти си познал своя Вечен Път и тогава Тайният Път за самия теб е вече явен. Ти вече течеш вечно, защото си споделил живота си с Океана, защото ти всякога си бил в Него и едно с Него. И това е твоето вечно естество. Реката ме научи да открия Тайния Път към себе си. Не се бори с живота, а просто обичай Океана. Всякога се стреми към Него и Той ще ти даде Дара на Пробуждането.
Съзерцание за Великия Уют на Тишината
Тишината всякога те гали. Тя е Уют, сътворен от нежност. Тя е Дом, сътворен от Дълбочината на Таора. Звуците са вторични. Звукът е произлязъл, когато съществата са изоставили своите Свещени корени. Звуците са милиони, те говорят на най-различни езици. Всеки звук си говори на свой език. Но Тишината е само една. Тя говори на един единствен Език – Езика на Единството, Езика на Таора. Тишината е Праезикът. Когато в човека всичко утихне, дори и най-висшите желания на неговата Душа, тогава той се превръща в Тишина. Тогава той открива, че живее в Уюта на Тишината, в Уюта на своя Съкровен Дом, в Неръкотворния Храм на Предвечната Тишина. Всеки, който иска да открие своя истински Дом, трябва да се засели в Царството на Тишината, в Обетованата Земя, в Царството на Таора, в Царството на Бава Дара. На външен език Бава Дара означава „Не говори, за да разбереш“ или „Мълчи, за да изживееш Съкровеното, което е скрито в Мълчанието“. А вътрешният превод означава „Бъди пресътворен от Тишината и ще познаеш своя Вечен Дом, защото Тишината е Дълбочината на нещата“.
Съзерцание за Любовта,
която никога не се изменя
Любовта вечно осветява Душите. Любовта вечно огрява Душите. Любовта вечно дарява съществата с живот. Когато съществата изменят на Любовта, тя продължава да тече към тях. Любовта е Топлина. Любовта е Цвете. Когато говори, Любовта е разумна. Когато мълчи, Любовта е мъдра. Любящият всякога вижда Красотата на нещата. Това виждане е неизменното виждане. Виждащият Красотата става Красота. Виждащият Любовта става Любов. Виждащият Таора става Неизменен. Неизменният живее в Дълбините на Таора. Изменчивият живее в света на промените. Когато времето е студено, изменчивият става студен. Когато времето е топло, изменчивият става топъл. Когато животът е лош, изменчивият става лош. Но когато времето е студено, топло и изменчиво, любящият си остава неизменен. Любящият не живее нито в топлото, нито в студеното, нито в променливото. Любящият всякога живее в Неизменност. Любящият е Син на Таора. А Таора не живее във времето и времената. Времето се влошава, времената се изменят. Но Синът на Таора е извън времето и времената. Той се влияе само от Любовта. Ето, това наричаме Син на Таора – всякога неизменен, всякога течащ, всякога благодарен и всякога скромен. Любящ и скромен – ето Печатът му. Скромен, защото скромността никога не опетнява Таора. Благословен е всеки Син на Неизменното, защото в Неизменното живее сам Таора.
Съзерцание за злото, което е скрита Любов
Когато злото убива един човек, то е защото то иска този човек да възкръсне. Възкръсналият в Таора никога вече не може да бъде убит. Когато злото те убива, то ти поднася своята Любов, за да можеш да придобиеш онази Любов, която никога не се убива. Злото е Тайнство на доброто. Доброто е Тайнство на Любовта. Любовта е Тайнство на Таора. Таора има три Лица. Само четвъртото Му Лице е Непознаваемо. Злото, доброто и Любовта са трите Лица на Таора. Но злото е най-скритото Му Лице. Злото е наречено „обратното Лице“. Доброто е наречено „правилното Лице“. Любовта е наречена „Светлото Лице“ или „Сияещото Лице“ на Таора. Истината е наречена „Непознаваемото Лице“, „Мистерията на Таора“ или „Лицето, което не е Лице“. Всеки човек трябва да извърви Пътя на трите Лица. Обикновеният човек има две лица – лицето на доброто и лицето на злото. Когато е добър, злото лице се промъква в него и когато е зъл, доброто лице се промъква в него. Той всякога се блъска в двете си лица. Когато прави добро, неговото добро не е истинско. Когато прави зло, и злото му не е истинско. Злото му е недоносено, несъвършено. Само съвършеното добро и само съвършеното зло могат да растат към третото Лице – Любовта. Обикновените хора в света не разбират, че стремежът към Вечното Добро се е зародил от Дълбините на съвършеното зло. Злото работи неуморно за Вечното Добро. Посветените в Тайните на злото и на доброто са освободени напълно от тази двойственост. Тази категория Посветени се занимават с доброто и злото, но служат единствено на Любовта. Те придобиват все повече Светлото Лице на Таора. За Таора не е важно дали си отдаден на злото или на доброто, защото Той всичко ще превърне на Любов. За Таора не е важно дали си отдаден на злото или на доброто. За Таора е важно дали си съвършено предан на своята идея. Всяка Преданост е път на едно трудолюбие, което ще бъде възнаградено. Таора превръща всяка Преданост в Любов. Така засиява третото Лице в съществата на Предаността. Но как може да доведеш човека на злото и доброто до третото Лице на Таора, когато тези същества са изключително мързеливи – нито следват пътя на злото, нито следват пътя на доброто, нито следват пътя на смъртта, нито следват пътя на живота. Любовта ги обърква, омразата ги заслепява, гордостта ги завлича, а мързелът ги свлича. Самият Таора се чуди какво искат тези хора. Защото ако искаш злото, стани зъл, следвай злото, защото чрез злото Таора ще те научи на добро. По пътя на злото ще се сблъскаш с такива страдания, че ще се откажеш завинаги от злото. Но мързеливият с нищо не може да се сблъска – единствено със собствения си мрак. Ние отричаме мрака, защото мракът разрушава нашите Свещени корени. Злото може да направи човека добър, но мракът – никога. Всяко зло, което не съгражда човека, е път към мрака. Ние благодарим на злото, което ни е направило същества на Любовта. Злото ни пресътвори в Любов. А мързелът е за тези, които не са разбрали пътя на злото. Те са потопени в мрак. И в този, и в онзи свят мракът ги следва, защото мързелът в този свят продължава да твори мрак и в другия свят. Който е разбрал Тайната на злото, той е познал Любовта на Таора.
Съзерцание за Огненото Посвещение
Когато се явяват проблеми в живота ти, просто се усмихни. Когато се явяват противоречия в живота ти, просто се зарадвай. И проблемите, и противоречията минават през теб, за да се укрепиш в Божественото. Когато се явява силно внушение да извършиш престъпление, тогава бъди само един наблюдател, не взимай решение. Ако си останеш тих и спокоен наблюдател, вътрешното зло ще се обезличи. Когато много зли духове те нападат и искат да те обсебят, това е времето да бъдеш упорит. Дори и в известен смисъл да си обсебен, извади меча си и започни да воюваш. Мечът – това е Будното Слово. Какво трябва да направиш? – Първо: направи си едно искрено Покаяние пред Таора. Покаянието е магически метод. Чрез Покаянието злото се отдалечава, Мечът е отрязал главата му. Но не забравяй, че войната продължава, защото Огънят в теб трябва да израсне, за да бъдеш напълно преобразен. След Покаянието някои от най-упоритите духове все още не искат да си отидат и затова продължавай да въртиш Меча. Кажи: „В Името на Таора и в Името на Новия живот, зли духове, заповядвам ви да се стопите в мрака!“ Всичко това е подготовка за Огненото Кръщение. Злото няма да спре да те атакува, докато ти не станеш едно Божествено същество – същество от Огън и Пламък. За да заслужиш своето Огнено Кръщение, ти трябва да се насочиш изцяло към Истината и да слушаш нейните повеления. Така Истината ще расте в тебе отвътре, а отвън ще дойде тежкият изпит в твоя живот. Изпитът е суров. Но не ти воюваш, а Истината, която е в теб. Истината знае как да те подготви и как да победи. Щом Истината те е избрала, тя ще те направи свой Син. В момента на най-тежкия изпит е необходима най-вече твоята Любов. Приеми страданието с Огъня на своята Любов и тогава Истината ще прелее своята Сила в теб. Така Любовта, обединена с Истината, се превръща в Огнен Вихър. И този Вихър поглъща цялото зло. И ти си вече Син на Таора, облечен с Огъня, който се роди от Любовта и Истината. Ти си вече Син на Таора, облечен с Божествена власт. Следвай Достойния си Път с онази скромност, която притежават само Мъдрите. Всеки, който е издържал Огненото Кръщение, се превръща в Син на Огнения Вихър. Всеки, който е станал Огнен Вихър, ще бъде избран от един от 24-те Старци. Такъв е Пътят на Огненото Кръщение. В своя Огнен Вихър ученикът може да се срещне със своя Учител, Синът може да се срещне със своя Баща, Искрата може да се срещне с Праогъня, Пламъкът може да се срещне с Прапламъка. Това е Тайната на Огненото Кръщение.