Част 8
Попитал ученикът своя Учител: Кажи ми една от тайните на Бога. – Учителят отговорил: Една от тайните на Бога се състои в неуловимото разбирателство на Бога с хаоса. – Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-чудното явление в живота? –Учителят отговорил: Най-чудното явление в Битието е наречено Очите на живота. Който е видял Очите на живота, е видял чудото на Битието. – Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-загадъчното явление в живота? – Учителят отговорил: Най-загадъчното явление в живота е наречено Очите на Мъдростта. Който е видял тяхното древно сияние, той избира нов път в живота си. Очите на Мъдростта са сътворени от една мистична материя, скрита във вселената. – Попитал ученикът своя Учител: Що е това умиране? – Учителят отговорил: Има само едно умиране в този и в онзи свят. Това е наречено невежеството. Невежеството е умиране в мрака. Който е избрал невежеството, той е избрал мрака и неговия застой. Чрез този избор в който и свят да е човекът, той умира в мрак. Мракът става негова съдба. Мракът, това са оковите на застоя. Но дори и такива същества имат един малък шанс. Той е един процент от стоте, но той съществува.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Що е това тайната на мрака? – Учителят отговорил: В древността мракът се наричаше ХАТАТОР. Древните знаеха какво е ХАТАТОР, защото те устояха в Истината. Всички други, които станаха сътворени, изгубиха истинското знание за ХАТАТОР. Те изгубиха и мярката и знанието им стана смесено – светлина и мрак. И сега те странстват във въображаеми светове – светове, които все се организират, но си остават неорганизирани. В най-дълбоката древност, преди падението, Върховният беше произнесъл Своята кратка Огнена реч. Той каза: „Аз съм мракът и Аз съм, който го превъзхожда.“ Тези, които не го разбраха, се погубиха. След неразбирането те бяха наречени човеци. Но тези, които устояха в Истината, разбраха, че мракът е онази част от Върховната Същност, която проверява кой за какво е достоен и кой каква светлина трябва да получи. Древните разбраха тайната на ХАТАТОР, защото устояха. Техният мрак е осветен и ще продължава да свети над световете. Няма по-голям подвиг за сътворените същества от този да осветят своя ХАТАТОР, своя мрак.
Из „Отломъци от моето сърце“ от Мелтрот
Мракът знание ли е? Мракът превъзхожда знанието. Мракът нещастие ли е? Не, човекът може да бъде нещастен, но мракът не. Мракът е неутрален. Мракът страдание ли е? Не, мракът не е страдание. Мракът голям ли е или малък? Той не е нито голям, нито малък. Мракът сътворен ли е? Това, което ние виждаме, е само отражение на неговата тайна. Що е мракът? Мракът е идея на Бога. Мракът е най-великият замисъл на Бога. Идеята на великия замисъл е да минеш през мрака, за да постигнеш свободата си. Великият замисъл се нарича свобода. Бог е знаел, че идеята за мрака може да бъде преодоляна с по-висша идея. Идеята, която е по-висша от мрака, е сливане с Бога. Така ние преодоляваме мрака, който е част от Бога. Понеже Бог е преодолял този мрак в древността, Той иска и ние да го преодолеем като Него. Понеже Бог е свободен, защото е осветил мрака, Той иска и ние да сме свободни, като осветим своя мрак. Замисълът на Бога е да види човешкия дух свободен, защото свободен става само този, който е избрал Истината. Човекът на Истината свети в мрака, но мракът даже не го познава.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Що е мракът? – Учителят отговорил: Мракът, това е скритата помощ за света. – Попитал ученикът своя Учител: Що е това светът? – Учителят отговорил: Светът е мястото на изпитанията. – Попитал ученикът своя Учител: А защо са необходими изпитанията? – Учителят отговорил: По време на изпитанията Бог знае способностите на човека, но самият човек не ги знае. Целта на изпитанията е човек да познава все повече себе си. Изпитанието е огледало, в което човек проглежда себе си. Той вижда своите цели, своите намерения и стремежи. По време на изпитанията търсачът на Истината заражда в себе си семето на свободата. Целта на изпитанията е свещена – да придобием своята свобода. Който е придобил свободата си, е устоял в Истината. Тогава за него мракът вече не е мрак, той вижда другото му лице. Това лице е усмивката на Бога.
Що е това силата на мрака? На това може да се отговори с един малък пример. Това се е случило много, много отдавна. Това се е случило в една малка област в покрайнините на Атлантида. Там живял младият Азмахор. Той говорил много за вярата в невидимия свят, за любовта към злото и враговете си, за да бъдеш свободен, и за развитието на необятното чувство в себе си, наречено благоговение. Но случило се така, че трима от враговете му го издебнали, хванали го здраво и го завели до една пропаст. Преди да го хвърлят в мрака на пропастта, те му казали: Кажи си, Азмахор, последната молитва. – Той отвърнал: Нямам последна молитва, защото животът е вечен. – След тези думи Азмахор полетял в дълбоката пропаст. В началото изпитал малко страх. Това не било страх от пропастта. Той зърнал за миг в себе си отчаянието – това била истинската пропаст. Той разбрал, че мигновено трябва да се освободи от отчаянието, защото заедно с него навлизал и мракът. Той успял да се концентрира и произнесъл древните думи: О, ХАРАМОН АВАРА, помогни ми, защото вярвам в невидимото повече, отколкото във видимото. – И изведнъж всичко, което било тежко в него, изгубило тежестта си. Мислите, чувствата и състоянията в миг изгубили тежестта си. Той станал много лек, усещайки дъното на пропастта. Той разбрал, че бил спасен. Тайнството на ХАРАМОН АВАРА му подало ръка. Последните думи, които чул, били много тихи. Той ги запомнил завинаги: Който търси Бога, Бог го намира.
Има три вида мрак. Първият мрак, това е външният мрак, забуленият мрак. Многобройни същества живеят в този мрак. Той е свързан с въображението. Той е носител на страха за човеците. Той е наречен внушаващият мрак. И понеже този мрак е приет от човеците още от древността, поради това приемане той е станал самовнушаващ се мрак. И досега той тегне над милиони човеци, които не са направили в миналото своя избор за Любовта. Вторият мрак е по-опасен. Той е изтънчен и полудуховен. Опасното в него се състои в това, че той е съставен от смесването на светлината и тъмнината. Този мрак е свързан със знанията и с желанията на сърцето. Този мрак е наречен отклоняващият мрак. Милиони човеци са отклонени от този мрак, защото в древността не са направили избор за Мъдростта. А без Мъдрост Същността е изпусната. Така човек тръгва по един път, който му е натрапен, но натрапен толкова тънко, че човек си мисли, че това е неговият път. Третият мрак, това е Свещеният мрак. Наричали са го още Божествен мрак. Древните толтеки го наричаха Неведомият или Мистичният мрак. Този мрак носи Реалността за човеците. Той носи неописуемата Реалност, но само за тези, които са избрали Истината. Този мрак е съставен от пустотата. Да придобиеш пустотата, значи да бъдеш във велика пълнота, необятна пълнота. Този мрак е наречен още поглъщащият мрак. Това е другото лице на ослепителната, древна Прасветлина. Който е заслужил да бъде погълнат, той се е превърнал във вечност, наречена безсмъртие. Който е бил погълнат от този мрак и изплют обратно, той заживява в сътворения свят като огнена същност, която в древността се е наричала Дракон. Този Неведом и Свещен мрак е мястото, в което са живели драконите и боговете от Първата Слънчева раса.
Мракът няма очи, но пресъздава в човека най-истинското виждане. Мракът няма разбиране, но пресъздава в човека един чуден и възхитителен разум. Мракът няма сърце, но по един странен начин обожествява човека. Мракът няма ухание, но пресъздава в човека неговата собствена душа. Мракът няма в себе си безсмъртие, но който е минал достойно през него, се обезсмъртява. Мракът по своята същност е неутрален. Той няма в себе си силата и способността да обича или мрази, но ако недостоен човек попадне в него, в такъв човек се събужда омраза. Тази омраза съществува дълбоко в човека, а не в мрака. Ако в мрака влезе достоен човек, излизайки от мрака, в този човек може да се събуди най-великата любов. Но тази любов е била дълбоко заровена в човека, а не в мрака. Човекът е двойствен, а мракът е само събудител. В мрака няма истина, но минавайки през него, човек става истинен и придобива свободата.
Мракът няма сянка, но чрез него ти можеш да осветиш себе си. Мракът е студен, хладен и странен, но той може да донесе най-голямата радост в живота ти. Мракът е илюзия, но той не може да ти помогне, ако ти си избрал илюзията в своя живот. Мракът е препятствие, но само за тези, които са се отказали от своя дух и разум. Мракът може да се всели в твоето страдание и ако твоето страдание стане непоносимо, това е твоят час на Истината. Това е времето да станеш истински човек чрез преобразяване. Мракът хипнотизира тези, които обичат злото. Мракът спъва развитието на тези, които вярват в доброто. Вярващите в доброто не са добри. Ти си добър поради своята вечност. Нима има нужда да вярваш в доброто? Мракът не се нуждае от твоята вяра в доброто. В мрака е скрито мистично послание. То гласи: Не вярвай, а бъди! Посланието на мрака е: Бъди съвършен!
Истинският живот не се намира в светлината. Истинският живот не се намира и в мрака. Но той задължително преминава през мрака, за да придобие една нова светлина, която е всъщност най-старата светлина, наречена изначална. Истинският живот не се намира в доброто, защото в доброто хората заспиват. Истинският живот не се намира и в злото, защото в злото хората угасват. Но през злото трябва да се премине и достойните преминават, без да угасват. Минавайки достойно през злото, ти стигаш до истинската доброта, която е наречена Любов. Защото без Любов как можеш да бъдеш добър? Любовта е истинският двигател на доброто. Кой може да преодолее живота и смъртта? Кой може да преодолее мрака, който е скрит в тях? Има само един ключ, той е наречен ХАРИВАР. Тази дума означава доверие. Само този, който има ХАРИВАР, ще премине дори през невидимото и ще стигне до Неведомото. Това е неговата изначална родина. Това е мястото на великата пълнота. В древността се е наричала Прародината.
Човекът живее в смесен свят. Това е светът, в който доброто и злото са смесени. Това е свят, в който живеят тъмнина и светлина. Това е свят, в който има студ и топлина. На човека е дадено оръжие, чрез което да прекрачи тази двойственост. Това оръжие увеличава светлината. Това оръжие увеличава силата на доброто. Това оръжие увеличава топлината, като я кара да пламти. Това е оръжие над всички оръжия и всеки човек може да го използва. Това оръжие когато натрупа своята сила, разсича мрака. Това оръжие дава на човека ново вдъхновение. Това оръжие прави така, че съществата да говорят с езика на безмълвието. В това оръжие е скрито друго оръжие, което води към тайната на живота. Свещено е това оръжие. Древните го зовяха МАХАВА. Светът го познава като молитвата. Но МАХАВА е и нещо повече.
В далечното минало в един от храмовете на Атлантида живял старият монах Арохава. Той имал трима най-верни монаси. И понеже си отивал от този свят, искал да провери кой ще е неговият заместник. Той повикал своите трима най-верни монаси и им казал: И тримата сте минали през изпитанията на мрака. Искам да имам достоен заместник и затова който от вас ми каже най-хубавото стихотворение, посветено на мрака, той ще бъде моят заместник. – Първият монах бил 100-годишен, вторият на 80, третият на 40. Първото стихотворение започнал 100-годишният монах. Той казал:
Чрез мрака познах своя Баща.
Баща наричам Необятността.
Тази Необятност е моят дом.
Дошъл ред на втория монах. Той казал:
В изпитанието на мрака
излекувах своето безумие.
Сега вече живея в своята душа.
Мрак ли е това, което ти разкрива
тайната на душата?
Не, това не е мрак.
Това е ръката на благоволението.
Дошъл ред на най-младия монах. Той казал:
В миналото бях хвърлен в пропаст.
Докато падах, чух само един звук –
това беше звукът на Духа.
Най-младият монах станал настойник на монасите. И досега неговият Дух звучи за тези, които разбират.
Завръщане към древната същност
Живял някога странник на име Бенухар. Той много странствал в търсене на Истината. Но хората все го пропъждали, защото не знаели пътя към нея, нито какво да му кажат. Най-накрая попаднал при един човек, който му казал: Там в онази дълбока пещера живее един дракон. Той е единственият, който може да ти покаже Истината. Той се казва Азорвол и ако ти произнесеш правилно името му, той ще те приеме. Тръгнал Бенухар, стигнал до пещерата, призовал Свещеното в себе си и влязъл в нея. Когато влязъл, видял пред себе си огромния дракон и застинал. Единственото, което могъл да произнесе, било: Оо, Азорвол. – Драконът бил целият в слух. Така той доловил, че тези думи изразяват почит към най-древната същност на нещата. Тогава Азорвол му казал: Виждам, че търсиш Истината. Ела да те заведа при нея. – Азорвол го завел до един проход и му казал: Влез в този проход и върви смело. Истината ще те чака от другата страна. – Влязъл Бенухар в мрачния проход и тръгнал смело. След няколко крачки той полетял в пропаст. Това, което успял да каже, било: О, Истина, приеми ме. – За нищо друго не могъл да се сети. Но тишината чула думите му. После той паднал в мрачната вода. Обзел го страх, обхванало го страдание, но той успял да си каже: Алторая Маха. Това били най-съкровените думи, които знаел, и с тях той попаднал в ръцете на Азорвол. Тогава Азорвол му казал: Когато падаше, видях в тебе Истината, която прониза мрака. Когато беше във водата и в страданието си, видях първо тъмнината, но веднага съзрях, че тъмнината отстъпи и каза: Да бъде спасение! – И Азорвол още му казал: Приятелю Бенухар, страданието е тъмнина, която ни спасява. Но хората не знаят това. Днес ти вече не си от хората. Ти се приближи към своята най-древна същност. Ела да излезем на светлина.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Що е това мълчание? – Учителят отговорил: Мълчанието е светът на душата. В мълчанието ти се научаваш да слушаш, да долавяш. – Попитал ученикът своя Учител: Що е това тишина? – Учителят отговорил: Тишината, това е светът на Духа. В тишината ти се научаваш да се сливаш. – Попитал ученикът своя Учител: Що е това преживяване на мрака? – Учителят казал: Преживяването на мрака е тайнство и след като го преживееш, ти придобиваш нещо от своята същност, ти вече имаш друг път, но тайнството остава. – Попитал ученикът своя Учител: Има ли такова тайнство в светлината? – Учителят отговорил: И в светлината има тайнство, но то е от друг порядък. В светлината се постига неизречимо преживяване на Реалността. Тук не преживяваме себе си, а Бог в себе си. Но най-блажени са тези, които са станали достойни за третото преживяване.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Защо е важно чистото слово? – Учителят отговорил: Чистото слово е неуязвимост. Когато ученикът го постигне напълно, той става подобен на слънцето. – Попитал ученикът своя Учител: В какво трябва да има доверие ученикът? – Учителят отговорил: Ученикът трябва да има доверие в тайната. Ученикът трябва да се довери на своя път. – Попитал ученикът своя Учител: Какво нещо е съвършеният човек? – Учителят отговорил: Съвършеният човек няма желания. Той има в себе си само Любов – великата пълнота. Това е древната пълнота, която хората са изгубили. Това е изгубеният рай. – Попитал ученикът своя Учител: Кога ученикът вижда в мрака? – Учителят отговорил: Не ние виждаме в мрака, а тайната, която е скрита в нас – тя вижда. Когато ние виждаме в мрака, това означава, че тайната е проникнала в нас и ни е дала своето око, своето благословение.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Що е любов към мрака? – Учителят отговорил: Любов към мрака означава да останем вътре в любовта. Който в тежките изпитания на мрака е оставал вътре в любовта, той придобива същественото, той се преобразява. – Попитал ученикът своя Учител: Какво се случва, когато ученикът види тайната на живота? – Учителят отговорил: Когато ученикът види тайната на живота, той забравя всички други образи, той забравя всички други гласове, заживява в покой и става наблюдател на единството във всичките му измерения. – Попитал ученикът своя Учител: Кой е този, който наистина се развива по пътя към Истината? – Учителят отговорил: Само на чистия е дадено да се развива, другите си въобразяват развитието. – Попитал ученикът своя Учител: Какво се случва, когато ученикът преживее Истината? – Учителят отговорил: Който е преживял Истината, той изгубва човешкото в себе си, той вече се превръща в чист Дух. Продължава да живее в тялото си, но вече е свободен.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Що е това ученик според висшия смисъл? – Учителят отговорил: Според висшия смисъл състоянието ученик е тайнство и си остава такова през целия живот. – Попитал ученикът своя Учител: Що е това духът в ученика? – Учителят отговорил: Духът в ученика, това е живата Истина. Тя вечно омъдрява ученика отвътре. – Попитал ученикът своя Учител: Що е това Любовта? – Учителят отговорил: Любовта, това значи да проникнеш в Свещеното Сърце на Бога. Любовта, това означава да направиш скок в дълбочината на Бога. Любовта е ключът, с който се прониква в тайната на живота, и затова ученикът трябва да се стреми към нея. – Попитал ученикът своя Учител: Каква е природата на тишината? – Учителят отговорил: Тишината има сияеща природа. Колкото повече проникваш в тишината си, толкова повече засияваш.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Кога интуицията става ръководство за ученика? – Учителят отговорил: Когато ученикът избере истинолюбието, тогава интуицията му се дава като дар да го ръководи. – Попитал ученикът своя Учител: Що са това умът, душата и духът? – Учителят отговорил: Умът е загадка, душата е тайнство, духът е мистерия. Който премине през първия мрак, осветява ума си. Умът му става светлина от голямата Светлина. Който премине през втория мрак, той опознава душата си и душата му става част от Душата на Вселената. Който премине през третия мрак, той се завръща в Същността си, той става свободен дух, той става свободна птица. – Попитал ученикът своя Учител: Защо Любовта към Истината се оказва най-същественото нещо? – Учителят отговорил: Любовта към Истината се оказва най-същественото нещо, защото тя разрушава злото и нисшите светове, които са успели да проникнат в човека. Избери Истината завинаги и тогава тя ще ти даде своя дар – свободата.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Кога се явява истинското виждане в ученика? – Учителят отговорил: Любовта е истинското виждане. А когато ученикът се завърне в най-висшата Любов, тогава виждането е безгранично. То е наречено невидимото виждане. – Попитал ученикът своя Учител: Кога се осъществява в ученика възходящият живот? – Учителят отговорил: Възходящият живот се осъществява, когато ученикът е познал напълно вкуса на уединението. Уединението прави живота вътрешно разнообразен и богат. Уединението въздига живота. – Попитал ученикът своя Учител: Дали слънцето също се нуждае от нещо? – Учителят отговорил: Дори и слънцето се нуждае от Любовта. – Попитал ученикът своя Учител: Какво означава път? – Учителят отговорил: Завръщане към собствената ни древност.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Що е това Бог? – Учителят отговорил: Бог е безименно същество. Това същество е погълнало древния мрак в себе си и го е осветило. И затова това безименно същество свети отвътре. Всяка душа трябва да освети своя мрак. – Попитал ученикът своя Учител: Кога човек променя коренно живота си? – Учителят отговорил: Когато практикува Истината, без да очаква нещо от нея. Тогава идва един определен момент, в който скритата Реалност го докосва и го променя. – Попитал ученикът своя Учител: Що е истинският човек и как да го познаем? – Учителят отговорил: – Истинският човек си има един скрит белег. Този белег трябва да се долови и само тогава можем да познаем истинския човек. Това, което трябва да се долови, е неговото светещо мълчание.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Що е това страхът? – Учителят отговорил: Страхът, това са демоничните вериги на мрака. Тези вериги заобграждат всеки, който се е отрекъл от Любовта. Вътре в Любовта веригите на мрака се разпадат. – Попитал ученикът своя Учител: Кое е най-приятното духовно нещо? – Учителят отговорил: Това е тайната и нейният вкус, който се запечатва в сърцето. Тайната се разкрива, но после се скрива. Но вкусът на тайната остава. – Попитал ученикът своя Учител: Що е това чистият Дух? – Учителят отговорил: Чистият Дух, това е нашата мистична вътрешна Вечност. Това е, което хората търсят, а учениците намират.
Вървял един странник в далечни земи. Той търсел отговора на един въпрос. Въпросът бил кой гори в свещта, кой храни този огън. Така с този въпрос той странствал и срещнал много мъдреци, получил много отговори, но нито един отговор не му дал пълнота. Накрая той срещнал един скромен човек, задал му въпроса си и му казал, че всички отговори, които получил досега, не осветили пътя му. Тогава скромният човек му казал: Ти, страннико, погрешно търсиш пълнотата, защото си я направил да зависи от един отговор. Аз ще ти отговоря така: Остави свещта, нека тя да си гори. Но вътре в тебе има една истинска свещ, тя трябва да гори вечно. Тази свещ не зависи от отговорите на мъдреците. Тази свещ се нарича постоянното търсене. Ако ти си влязъл в постоянното търсене, ти вечно ще гориш. Духът е, който храни огъня на тази свещ, която си ти самият. Щом си влязъл в потока на постоянното търсене, ти вече нямаш нужда от отговори, защото твоят собствен дух се е самозапалил. Това е наречено първото себепознание. – Тогава странникът бил пронизан от собствената си светлина, от собствения си огън. И изведнъж разбрал, че нямало нужда от отговор, защото той сам бил отговорът, защото той сам бил светлината за себе си, защото той сам бил Вечността. Така той сам придобил съвсем други очи – очи, които превъзхождали въпросите и отговорите на живота. Това били очи, които сияели и в мрака, и в светлината. По-късно той бил наречен Мъдрецът с особените очи.
Това се случило в древността. Учителят Авирох пътувал в една лодка със своите ученици. Той избрал това пътешествие в реката Узивира, или както тогава я наричали Мрачната река. След три часа приятни разговори се появил вятърът Хавиху. Лодката станала неуправляема. Мракът станал плътен и зловещ. Хавиху станал свиреп. Животът на Учителя и учениците в лодката висял на косъм. Голям страх обхванал всички ученици. Не се виждал никакъв изход, а и нямало изход. Учителят им казал: Когато няма изход, трябва да го намерите в себе си. – Но учениците в тоя момент не можели да разберат своя Учител. После Учителят замълчал и сякаш някак си сияел. Но какво се случило? Един от учениците паднал във водата и извикал за помощ, но водата го погълнала. Други четирима скочили във водата от страх, мракът ги беше пленил. В лодката останал само един ученик. Бурята утихнала изведнъж. Този ученик, наречен Ахор, изпълнил заповедта на своя Учител. Той прозрял в себе си своя дух, своя център. И тогава Учителят му казал: Ти превъзмогна мрака на света. Ти прозря своя център. И в най-големия мрак съзря своята неуязвимост. Тези, които живеят на повърхността, всякога си остават уязвими. Но понеже ти повярва в себе си, ти напусна повърхността и позна себе си. На теб, о, Ахор, беше дадено откровение на тайното учение. Това е наречено себепознание. Оттук нататък започва твоето истинско развитие, защото само този, който има дух, може да бъде обучаван.
Из книгата „Незнайният мрак“
Поученията на Аторвол
Мракът е орис. Тъмнината е съдба. Светлината е път. Любовта е освобождение. Ти, сине мой, върви от орис към съдба, после прозри в съдбата пътя си и после в пътя прозри Любовта и вещата ѝ ръка. Ти, сине мой, пътешествай от мрак към тъмнина, от тъмнина към път и от път към слънце, защото само в слънцето ще ме срещнеш. Мракът е вериги, тъмнината е връзка, пътят е нишка, Любовта е слънчев лъч. Ти, сине мой, разкъсай веригите, освободи се от връзката, тръгни по нишката и ела в слънчевия лъч, защото само там ще се срещнем реално. Веригите съществуват, за да се скъсат, връзките съществуват, за да ги преодолееш, нишката съществува само като указание, докато се завърнеш в слънцето. Ти си призован да станеш слънце, сине мой, по-сияещо от предишното, когато беше в Рмоахали.
Из книгата „Непознатият мрак“ от Мародот
Живял някога в древността търсач на Истината. Той много търсел Истината, но все нещо изпускал. Дочул накрая той, че на три километра в съседната местност живее Учителят Молдрин, който бил постигнал Истината. Той дочул, че този Учител бил много странен и мълчалив. Когато попитал местните хора защо е странен, те му казали, че неговите разбирания нямали нищо общо с обществото, те били извън обществото. Тогава търсачът решил да го намери и опознае. И тръгнал той в пътя си към Учителя Молдрин. И въпреки че изпитвал смътен страх, той решил твърдо да отиде. Накрая когато го срещнал, той видял очи, които никога не бил виждал. И чул тих, дълбок и поразителен глас, който му казал само няколко думи: Не говори, човеко. Истината ще ти даде право да говориш след изпитанието, дотогава мълчи. – После Учителят Молдрин го въвел в пещерата и му казал: Скочи, човеко, аз ще те чакам долу. – И скочил търсачът в древната пещера, която била толкова мрачна, че нищо не виждал. Той не знаел какво ще стане, защото мракът все повече го обсебвал. Обхванал го страх и ужас, но понеже обичал безумно Истината, прозрял зад мрака силата на своя дух. Тогава той паднал в черната вода и когато излязъл на повърхността, видял една светлина да свети близо до него и чул глас. Това бил гласът на Учителя Молдрин, който му казал: Ела, сине мой, ти вече не си човек. Ти позна малката Истина – Истината за своя дух. Понеже ти възлюби Истината, мракът не можа да те обсеби и разруши. Това беше малката Истина, сине мой, но след време ще ти покажа и голямата Истина. – И после Учителят Молдрин замълчал задълго.
Из „Незнайният мрак“
Поученията на Аторвол
Мракът е сътворен от илюзии. Съдбата е сътворена от заблуждения. Пътят е сътворен от безкрайност. Човекът е сътворен от дълбочина. Мракът е илюзия, защото е поискал невъзможното. Той е поискал да бъде самостоятелен, извън Бога. Никой мрак не може да бъде самостоятелен. Никое зло не може да бъде самостоятелно. Злото е вътре в Бога и мракът е вътре в Бога. Затова те всякога ще бъдат осветени. Съдбата е заблуждение, защото човек е пожелал да живее самостоятелно и да има личен живот. Личният живот е ограничение и поради това заблуждение. Когато живееш в ограниченото съзнание, заблуждението става твой водач. Когато заблуждението е водач, човек се отрязва от пътя си, защото заблуждението вижда в нещата край, но пътят е безкраен. Човекът е дълбочина и тази дълбочина е неговият дух. Но по причина на себе си той е излязъл да живее в повърхността на нещата. Благословен е този, който може да се потапя в себе си. А този, който не може да се потапя в себе си, ще трябва да изстрада повърхността и външността на нещата. Който правилно изстрада повърхността на нещата, дълбочината ще му разтвори своите обятия. И тогава той ще се завърне и ще се нарече Син на Истината.
Откъси от „Сърцето на
стария толтек Дон Хаваро“
От тъмнината, сине мой, изтръгни светлината, за която тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни живота, за който тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни щастието си, за което тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни съкровеното си сърце, за което тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, изтръгни свещения си разум, за който тъмнината нищо не знае. От тъмнината, сине мой, направи си дреха от светлина, от живот, от щастие, та да заблести в тази дреха твоето съкровено сърце и твоят свещен разум. Това е благодатта във вселената, сине мой. Но има и по-голяма благодат. Когато, сине мой, те посети големият мрак, тогава вгледай се в себе си и ще видиш своя неописуем възход. Щом видиш ясно това, ти ще познаеш тайната на своя дух. Тогава твоят дух ще прелети отвъд благодатта на вселената.
Откъси от „Сърцето на
стария толтек Дон Хаваро“
Когато попаднеш в ада, сине мой, изтръгни от него важното. Изтръгни от него рая, сине мой. А после, когато попаднеш в рая, тогава изтръгни скъпоценното, сине мой. Това скъпоценното, сине мой, е една тънка нишка от Прасветлина. Тя ще те доведе при мене. И адът, и раят, сине мой, се оказват ненужни, те са затвори за съзнанието. Не се ограничавай от рая и ада, не се ограничавай от доброто и злото, защото те ще ограбят твоя път, сине мой. В древността ние ги наричахме Хароти – грабители. Когато попаднеш в тъмнината, сине мой, това е времето, определено за възход. Когато попаднеш в големия мрак, сине мой, това е времето, определено за подвиг. В този подвиг, сине мой, ти ставаш спасител на себе си. В този подвиг, сине мой, Хароти умират, защото ти вече не си нито лош, нито добър. Ти си освободен от силата на възхода и подвига. Ти вече си Истина от Истината, сине мой.
Откъси от„Сърцето на
стария толтек Дон Хаваро“
Когато срещнеш по пътя си, сине мой, щастието, не го избирай, защото то ограбва светлината и те отделя от Истината. Щастието е заточение, сине мой. То те кара да заспиваш в едно приятно състояние. Не е такъв пътят на търсача. Когато срещнеш по пътя си, сине мой, нещастието, не го избирай, защото нещастието е същество, което се самоограбва. Не е такъв пътят на търсача. Когато срещнеш по пътя си, сине мой, здравето, не го избирай. Здравето не ще те отведе при Истината. Не е такъв пътят на търсача. Когато срещнеш по пътя си, сине мой, болестта, не я избирай, защото болестта изкривява мисълта. Не е такъв пътят на търсача. Може би ще ме попиташ, сине мой, какво да избереш. Избери, сине мой, незнайната Истина. Вкорени се в нея. Тя знае какво да направи за тебе. Такъв е пътят на търсача. В незнайната Истина ще се срещнеш с мене, сине мой, и ще разбереш с изненада, че мене ме няма, защото между нас ще съществува само Истината. Такъв е пътят, сине мой.
Откъси от „Сърцето на
стария толтек Дон Хаваро“
Когато дойде радост в живота ти, сине мой, приеми я като един малък външен огън, но не се увличай по нея. Когато ти дойде щастие в живота, сине мой, това е един малък външен огън, но не се увличай по него. Когато дойде доброто под твоя покрив, сине мой, това е един малък външен огън, но не се увличай по него. Когато съдбата е благосклонна към тебе, сине мой, благодари ѝ, но не се увличай по тази измамна благосклонност. Всичко това е външна реалност, сине мой. Това не е пътят на толтеките. Това е пътят на тези, които изгубват себе си. Но когато в твоя живот, сине мой, дойде тъмнина, когато тази тъмнина нахлуе в твоя живот и се превърне в една огромна и необятна скръб, при тебе е дошъл най-големият дар, сине мой. При тебе са дошли древни богове и те те наблюдават зорко, защото в тази огромна скръб, сине мой, е скрита вътрешната реалност. Скръбта е прастар огън, в който е заключена тайната на живота. Само Истината в тебе, сине мой, може да изтръгне тайната реалност, скрита в скръбта. Всеки, който е постигнал това, се нарича толтек. Тайната, която толтекът изтръгва от тази скръб, е Любовта, сине мой. За тази Любов хората само са чували, но не я познават. Ето защо хората живеят в радост, щастие и добро, без да познават вътрешната реалност.
Откъси от „Сърцето на
стария толтек Дон Хаваро“
Ако търсиш смисъла, открий го в дълбочината си. И ако там си намерил смисъла, тогава се откажи от него и го предай в ръцете на Орела. Само така ще откриеш това, което е повече от смисъла.
Търси това, което е по-дълбоко от живота и смъртта.
Научи на радост сърцето си. Научи на благородство ума си. Научи на постоянство душата си. Ето така ще се завърнеш в мъдрото начало, което е твоят дух. Тогава Орелът ще те погледне и ще каже: Ето същество, което е полет от моя полет.
Когато тъмнината те обхваща, покажи ѝ очите на Орела. Когато мракът те обхваща, покажи му ноктите на Орела.
Когато животът ти е лош, тъмнината те е заобиколила, за да ти помогне. Когато животът ти е щастлив, светлината те е заобиколила, за да те ограби. Но ти си тайна, която е повече от това. Ти можеш да разбереш тази тайна само тогава, когато отстраниш тъмнината и когато ограбиш светлината.
Когато изгубиш пътищата си, намери пътя си. Когато изгубиш пътя си, намери себе си.
Ти си там, където те няма. Щом те няма, присъствието ти е пълно, а разбирането ти е мъдро.
В тъмнината открий загадката. В мрака открий развоя на тайната. И тогава ще видиш в себе си невижданото.
В радостта се погубваме. В страданието се изгубваме. В разбирането се завръщаме. В Любовта съществуваме. В Истината се осъществяваме.
Търси и намери. А когато намериш, откажи се от намереното. Ако съумееш да се откажеш от намереното, само тогава си открил.
Тъмнината ще те направи разумен, а мракът ще те направи сияещ.
Върви по пътя на трудностите, защото те знаят какво да ти дадат.
Когато извървиш пътя на трудностите, ще видиш как те те гледат със своите усмихнати очи.
Разбери пътя си, за да те отведе той до свещеното място.
Разбери себе си и ще бъдеш намерен.
Ти имаш живот само в дълбочината си, а на повърхността ти имаш само светлината си.
Човек умира, за да оживее. А когато постигне целостта на живота, той минава вече само от живот в живот – разделил се е със смъртта.
Който има радост, ще скърби. Който има скръб, ще се радва. Който няма нито радост, нито скръб, ще сияе.
Ти не се нуждаеш от път, за да ме намериш. Ти не се нуждаеш от безпътица, за да ме намериш. Ти се нуждаеш от мен, за да ме откриеш.
Когато изгубих тъмнината, намерих светлината. Когато намерих светлината, изгубих себе си. Когато изгубих себе си, получих откровение за себе си.
Когато съм мрачен, се усмихвам. Когато съм радостен, се замислям. Когато съм чист, сияя и тържествувам. Но когато сияя, кой ли ме познава?
Из „Архивите на моето сърце“ от Азира
Доброто е път, по който човек ограбва своето развитие. Добрият човек не стига до същността на нещата. Злото е път, при който човек се саморазлага. Злият човек не стига до същността на нещата. Щастието е път, по който човек се самозаблуждава. Щастието не води към същността на нещата. Животът е път, при който човек придобива смъртта. Смъртта е почивка, след която човек отново се ражда, за да живее и изпусне пак същността. Доброто, злото, щастието, животът и смъртта са затворени врати. Те показват изпуснатата същност. Но за този, който иска да отвори тези врати, се явява тайнство. Това тайнство е могъщият мрак, но той трябва да се срещне с една древна сила, която е вътре в човека. Изначалната Истина е вродена в човека. Тя е вътре в човека, а не извън него. Тя е заплахата срещу доброто, злото и щастието. Тя е заплахата срещу живота и смъртта. Тя е силата и могъществото на осъзнатия човек. Когато силата на тайнството, наречена мрак, се сблъска с древната сила в човека, наречена Истина, тогава мракът отваря своята врата, тогава мракът се преклонява. Тогава човекът чрез своята собствена Истина познава себе си и става безсмъртен. Той вече не търси доброто, щастието и злото. Той вече нито живее, нито умира. Той само се явява и се скрива. Той вече е познал същността си. Това е тайнството, наречено себепознание.
Хората все търсят нещо. Едни търсят знания, други търсят съвети, трети търсят послания. Знания, съвети, послания, но нищо ново под слънцето. Едни търсят дарби, други се отдават на музиката, трети развиват сила, но нищо ново под слънцето. Едни търсят науката, други търсят културата, трети търсят религията, четвърти търсят пътя си, но нищо ново под слънцето. Но има нещо ново под слънцето. Това е само за този, който умее да търси. Умеещият да търси търси Истината. Който търси Истината със своята най-древна жажда, той започва да разбира своя път. Вървейки по тоя път, за търсача идва ден, когато той трябва да се срещне с една голяма сила. Тази сила е скала от мрак. Но търсачът на Истината успява да пробие тази скала. Благословен е всеки, който е пробил тази скала от мрак. За такъв човек има нещо ново под слънцето. Той е видял нещо от древното лице на Истината. И той има вече в себе си един нов живот, който е посветен на тази Истина.
Откъси от „Сърцето на
стария толтек Дон Хаваро“
Когато си търсил, си намерил. Когато си намерил, си се очаровал. Когато си се очаровал, си се изумил. В изумлението е скрито твоето съхранение.
Човек си създава лоша енергия, когато не е разбрал самотата. Лошата енергия се превръща в лош път. Лошият път се превръща в лошо поведение. Но този, който е разбрал самотата, неговата енергия се разцъфтява и той пие от вкуса на свободата.
Който е съумял да се разцъфти, той е разчупил оковите на тъмнината. Който не е съумял да се разцъфти, той си остава заключена същност. Той си е останал семе неродено. Но ти, сине мой, трябва да се родиш от себе си.
Всичко, което търсиш, е вътре в тебе. Единственото нещо, което трябва да намериш, е ключа, който е забулен в сърцето ти. Всеки трябва да намери своя ключ за своята врата. Ключът означава преход, преминаване в друг свят. Ключът е освобождение от митоте.
Пътувай в себе си, докато изчезнеш. В мига, в който изчезнеш, Орелът ще те докосне.
В началото на живота си бъди дете, изтъкано от радост. В края на живота си бъди дете, изтъкано от Мъдрост.
Когато те обхване мрачно състояние, подари му капка от своята вечна радост и то ще заблести.
Истината е винаги тук, но ти си заминал занякъде.
Там, където облаците са много, достатъчно е да извадиш един лъч светлина от себе си и облаците ще си отидат по домовете.
Когато дъждът вали, плаче небето. Когато е суша, плаче земята. Когато настане тъмнина в живота ти, плаче светлината.
Кое е най-ценното нещо на земята? Това е търсачът на Истината. Търсачът е същество, което ражда в себе си жизненото начало.
Откъси от „Сърцето на
стария толтек Дон Хаваро“
Живели някога в миналото двама влюбени. Те много се обичали и много се радвали взаимно един на друг. Така те живели задружно и накрая решили да се оженят и да имат хубаво дете. И най-накрая родило им се дете – момченце. Те много се радвали. Били във възторг. А момченцето било и ученолюбиво. Детето растяло жизнено и красиво. То било много работливо и искало много неща да научи. Така растяло то ден след ден, станало голям човек и учен човек, всички го почитали. Този учен се влюбил в една девойка, оженил се за нея и бил като своите родители радостен и щастлив. После така се случило, че майката на този учен човек починала. Явила се скръб в учения човек, в неговата жена и в неговите близки. После починал и бащата, отново настанала скръб – и за учения, и за близките му. Е, сине мой, такава е историята на тези, които живеят в тъмнина. Това е пътят на самата тъмнина, сине мой. Е, не се ли движи по този път повече от половината свят, сине мой? Който живее по законите на тъмнината, се завръща при нея. А сега ще ти разкажа за Заотра. Още когато се родил, от съвсем малък, той се чудил на хората, които го обкръжавали и на тяхното безумие. Той бил тихо и вглъбено дете. В очите на хората той бил странник, но така си растял той. Той имал само един Учител. Това бил Духът на древността. Това бил Духът Аша. Той нарекъл този Дух на древността Ахура Мазда. Веднъж той се обърнал към Ахура Мазда и му казал: Защо, о, Ахура Мазда, очите ми плачат? Защо душата ми скърби? – Тогава Ахура Мазда му отговорил: Защото хората избраха безумието и себе си, вместо Истината. – Тогава Заотра му казал: О, Ахура Мазда, учи ме на Аша, защото само така ще мога да помогна на безумните в този свят. – Така Заотра избрал най-трудния път в своя живот. Той много се скитал, много страдал, хората го ненавиждали и дори си създал много врагове. Е, сине мой, не е ли това животът на светлината? Аша, това е Истината, сине мой. И само този труден път ни води към нея. Аз също избрах трудния път, сине мой. А сега оставям на тебе ти сам да си избереш своя път.
Осмата заповед от Книгата на Изгрева
Осмата заповед гласи: Мракът е изумителен приятел. Кой може да разбере това? Нито човекът, нито човечеството, защото те малко или много са станали част от мрака. Мракът може да се преобърне. Той е преобърната светлина. Мракът може да бъде изумен, но само от този, който има метода на безсмъртието. Който има този метод, той има нещо повече и от мрака, и от светлината, взети заедно. Това е наречено чистият Дух. Той е, който изумява мрака. И после той благодари на мрака за голямата трудност, защото мракът се е оказал изумителен приятел и благодарение на него Духът се е изтръгнал от самия себе си, от старата си същност.
Шестата заповед от Книгата на Изгрева
Шестата заповед гласи: Вглеждай се в мрака. Вглеждай се в мрака, защото чрез вглеждане ти ще видиш себе си, ти ще познаеш себе си, ти ще познаеш своята същност. Ти ще бъдеш докоснат от Безименния Незнаен. Ти ще бъдеш докоснат от Неговата Реалност. Така ти ще придобиеш нещо от Неговото виждане. Ето защо вглеждай се в мрака означава: повикай себе си за новата Реалност.
Четвъртата заповед от Книгата на Изгрева
Четвъртата заповед гласи: Възлюби себе си повече от ближния. Какво нещо е човекът? Човекът е една стара, изостанала цивилизация. Още в миналото човекът е станал част от мрака, а всеки, който е станал част от мрака, не е възлюбил себе си. И затова той се ражда и умира. И отново, и отново се ражда и умира, защото не е възлюбил себе си повече от всичко. Понеже не е възлюбил себе си, човекът си остава едно непрогледно царство, един необработен мрак, един хаос. И затова казвам: Възлюби себе си повече от всичко. Щом се възлюбиш, ти ще преработиш мрака в себе си, той ще започне да свети. Твоят собствен непрогледен хаос ще умре от само себе си. Щом възлюбиш себе си, ти ще осветиш собствения си мрак, ти ще засияеш в своята Божествена същност, ти ще се изтръгнеш от старата цивилизация на мрака, ти ще се завърнеш в своята Божественост. Това е родината на Боговете. И оттук нататък ти вече ще можеш да обичаш и ближния си, и животните, и всичко сътворено, защото в тебе няма да има нищо друго, освен Любов. Ето, това е изпълнението на четвъртата заповед.
Втората заповед от Книгата на Изгрева
Втората заповед гласи: Намери Храма в себе си. Какво е това да намериш? Да намериш, това изхожда от идеята намерение. Да имаш намерение, значи да реализираш, значи да осъществиш. Намерението, това е тайна енергия, дадена в ръцете на душата да осъществи себе си като Храм, като вечен Храм. Намери Храма в себе си означава да реализираш собствената си космическа безкрайност. Който е намерил това, той създава жив Храм, който води по пътя към Незнайния. Да имаш Храм, означава да си намерил себе си. Това е целта на себепознанието. И същевременно това превишава целта, защото себепознанието е само прекрачване на мрака. То е само началото на безкрайността, а Храмът е основата за пътуването в тази безкрайност.
Първата заповед от Книгата на Изгрева
Първата заповед гласи: Бъди безкрайност. Да бъдеш безкрайност, това е преодоляване на светлината, преодоляване на тъмнината. Да бъдеш безкрайност, това е преодоляване на доброто, преодоляване на злото. Светлината, тъмнината, доброто и злото не могат да живеят и да изпълнят безкрайността. Ако те влязат в нея, ще угаснат, защото има нещо, което им недостига. И затова човек твърдо трябва да избере пътя на себепознанието, защото чрез самопознанието той ще се завърне в своя пречист и свят Дух. Това е най-древната родина на човека, защото в този Дух е скрита Искрата, или Мистерията на Бялата точка. Тази странна Бяла точка може да странства и в тъмнината, и в светлината, и в доброто, и в злото, без да бъде обвързана с тях и без дори да бъде забелязана, освен ако тя сама се разкрие. Бялата точка е есенцията на безкрайността. Бъди безкрайност, сине мой.
Третата заповед от Книгата на Изгрева
Третата заповед гласи: Познай себе си и ще отстраниш тъмнината и светлината. Който е познал себе си, той вече няма враг. Той вече може да пътува към тайната на живота. Който не познава себе си, той е враг на себе си. Който е познал себе си, той се отделя и от тъмнината, и от светлината. Той вече не може да бъде ръководен нито от тъмнината, нито от светлината. Когато човек е познал себе си, той вече има само един ръководител – Истината. А що е Истината? Истината не е понятна, не е думи. Истината е същество. Истината е Прасъщност. Така същността заживява в Прасъщността.
Петата заповед от Книгата на Изгрева
Петата заповед гласи: Възлюби неизвестното. Злото се страхува от чистото добро. Враговете се страхуват от потока на молитвеното слово. Умът се страхува от прозренията. Тъмнината се страхува от тайнството на светлината. Страданието се страхува от спасението. Мракът се страхува от тишината. Всичко, което се страхува от нещо, разбира, че в това нещо е скрито неизвестното. Неизвестното е твоят вечен приятел. Възлюби неизвестното и ще имаш неземен мир в сърцето, небесен покой в душата и велика свобода в духа си. Само неизвестното може да те учи реално. Известното е избрало застоя. И затова казвам: Възлюби неизвестното.
Деветата заповед от Книгата на Изгрева
Деветата заповед гласи: Бъди неуязвим и потаен. Човек е неуязвим, когато е познал покоя, който не принадлежи на света. Човек е неуязвим, когато е духовен, а не земен. Неуязвимият е неизменен дълбоко в себе си. Това е качество на чистия дух в него. Неуязвимият побеждава трудностите чрез приемане. Приемане значи преобразяване. Приемането е като отворена врата. Трудността влиза през тази врата и си мисли, че ще попадне в една стая, в която ще се застои. Но тя среща един необятен простор и се обърква. Просторът винаги я смущава. Това е да бъдеш потаен. Неуязвимият е неуязвим и потаен, защото е осъзнал, че Любовта е по-значителна от самия него. Тогава пък тя му дарява необятния си простор и заживява в него. Така човек става неуязвим. Тук в тази неуязвимост проблемите вече не са проблеми, трудностите се преобразяват, а изпитанията се поглъщат и разтварят.
Седмата заповед от Книгата на Изгрева
Седмата заповед гласи: Бъди постоянен. Да бъдеш постоянен, значи тайната на живота да е пожелала да се запознае с тебе. Постоянството значи образуване на себе си. Постоянството значи узряване на себе си. Постоянството значи завръщане в себе си. Постоянството е тайнството на живота, защото след завръщането в себе си то дарява човека с откровение за 42000 висши светове. Благословени са единствено постоянно търсещите.
Десетата заповед от Книгата на Изгрева
Десетата заповед гласи: Възлюби най-много от всичко невидимото. Всичко, което ни заобикаля, това са идеи на невидимото. Ако възлюбим невидимото с една голяма любов, ние ще надраснем света, ще преодолеем вещите. Невидимото е по-явно от видимото. Когато възлюбим невидимото с голямата си любов, ние ще разберем, че всичко, което ни заобикаля и не ни заобикаля, е съзнание. Така ние ще подхождаме съзнателно към всичко. Всичко от атома до вселената е съзнателно. Ако възлюбим невидимото, ние ще опознаваме все повече нашата собствена невидима природа. Самият човек е невидимо, незнайно и безкрайно същество. Тялото на човека е копието, а оригиналът е съзнанието му. Когато човек възлюби невидимото, той ще се извиси, той ще се преобрази и ще стане вечно съзнание. Той ще стане едно чисто съзнание, което е неговата вечна природа. Що е животът? Животът, това е чистото съзнание. Що е човекът? Човекът е повече невидим, отколкото видим.
Из книгата „Незабележимият Океан“
Ако искаш да разбереш вечността, познай себе си. Ако искаш да бъдеш неуязвим, познай дълбочината си. Ако искаш да разбереш любовта, познай сияещата си същност. Ако искаш да разбереш мъдростта, премини през мрака на световете. Ако искаш да разбереш доброто, стани едно с Океана. Ако искаш да живееш в ада, стани служител на лъжата. Ако искаш да живееш в пъкъла, стани служител на омразата. Ако искаш да живееш в рая, стани служител на душата си. Ако искаш да разбереш тайната на живота, отдай се на разумността. Ако искаш да разбереш свободата, вкорени се в истинността. Но ако искаш да разбереш най-дълбокото, сиреч Мистерията на Бездната, тогава се откажи от всичките си разбирания и познания. Когато се съгласиш всичко придобито да ти бъде отнето, тогава Мистерията ще те погледне, а Бездната ще те погълне. Бездната – това е прадревният Океан от Любов. Но малцина са узнали тази мистична реалност.
Злото е еликсир. По пътя на злото разумният човек се отказва от относителното добро и се вкоренява в онова истинското добро, което е вечно в хармония с Бога. В това истинско добро човек разбира и осъзнава, че Бог в него е доброто, а човекът е само изпълнител. Така човек отделя от това добро гордостта си и това добро никога вече не се превръща в провал. Заслугата за това добро има злото, което е еликсир, и именно този еликсир е излекувал човешкото добро и е оставил на човека само онова Божествено добро, което принадлежи на Бога, а човек само го проявява. Ето защо злото е еликсир. То се е оказало изцеление за човека. Доброто е отрова. Човекът на доброто заспива от собственото си човешко добро, той спира развитието си. При това добро човек започва да се превъзнася. Това е първата отрова. При това добро човек започва да прави услуги, като прави така, че хората да са му задължени. Това е втората отрова. При това добро човек започва да влияе на хората и да ги управлява. Това е третата отрова. При това добро човек започва да се възгордява и да мисли, че съдбата на хората е в неговите ръце. Това е четвъртата отрова. А петата отрова, или петото заблуждение, е в това, че човек започва да мисли, че е безсмъртен и че раят го очаква. Но всъщност силите на ада са нетърпеливи за него, дори някои демони се провикват: „О, Господи, дай ни този добряк в ръцете, защото той се мисли за по-добър от нас. Изпрати му писмо, Господи, че ние го чакаме с разтворени обятия.“ Но един старец, който чул това, споделя какво казал Господ: „Почакайте, деца адови, да стане той най-великият добряк и тогава ще ви го предам.“
Преодоляване на щастието и нещастието
Щастието е изгубване на пътя. Щастието е изгубване на себе си. Щастието е изгубване на дълбочината си. Щастливият човек е радостен, но той не знае накъде върви. Щастливият човек е успял, но той не знае какво е изгубил. Щастието е като приспивна песен. Щастието е една коварна болест, която отклонява човека от тайната на живота. Какво ще се случи след всичко това? Ще дойде нещастието. То ще започне да се бори за събуждането на човека, но дали човекът ще разбере това? Нещастието ще донесе със себе си и скръбта, но дали дългите ръце на скръбта ще проникнат в сърцето на човека, за да може той да разбере, че в живота има тайна по-дълбока? Нещастието и скръбта са по-искрени към човека от щастието и радостта. Те искат да го завърнат към древната изгубена тайна. До тази тайна са достигнали толтеките. Какъв е техният път? Техният път е пътят на воина, пътят на безупречността и пътят на пресвятия дълг, за който са родени. Това е пътят към Куаутли – Орела. Който се движи по този път, отстранява щастието, изоставя радостта, преодолява скръбта и погребва нещастието. Такъв е пътят на толтеките. Те работят само за своята безупречност. Те са воини, които не воюват, но всякога побеждават. Мистичен е този път, а благородството му надминава и земята, и небето.
Мишка, която е уловена без капан
Една мишка създавала много проблеми на своите стопани. Влизала в шкафовете и изяждала много от запасите на бедните хора. После изчезвала, като че ли не е съществувала. Бедните хора си купили една котка. Това било във времената, когато котките говорели. Котката им казала: Аз ще я причакам и ще я уловя. – Много време чакала котката, но не успяла, защото мишката била прекалено хитра и имала много дупки, където да се крие. После хората наели три други котки, които казали, че ще завардят всички дупки и ще ги обхождат. Чакали търпеливо, обхождали, но никакъв резултат. Накрая хората чули за един мъдрец, който имал особена котка. Те отишли при мъдреца и поискали позволение да вземат котката. Мъдрецът казал: Тя ще реши дали да ви помогне. – Старата котка се обадила и казала: Тази вечер ще дойда у вас. Трябва ми само една вечер. – И така вечерта котката отишла у хората и огледала всички места. Тя видяла, че има прекалено много дупки, за да чака до тях. После отворила един шкаф, където най-често влизала мишката и разгледала запасите. Но видяла само много буркани. После отишла при хората, събудила ги и поискала една голяма буца сирене. Тя сложила буцата сирене в шкафа и се скрила зад бурканите. После тя заспала дълбок сън. Така тя изчезнала в нищото, защото за нищо не се тревожела. Друг щял да се тревожи за сиренето – мишката. Още същата вечер мишката подушила сиренето, огледала се внимателно, отвън нямало никаква опасност, а отвътре в шкафа било като празно пространство, нямало нищо. Влязла тя в шкафа и започнала да яде. Оглеждала се, но нямало нищо и пак си похапвала. Тя толкова много се наяла, че се уморила и паднала до сиренето, не можела да се помръдне. Старата котка отворила шкафа и събудила хората. Извикала ги и им казала: Ето я вашата мишка. – Хората я попитали: Как така успя да хванеш мишката? – Старата котка казала: Дай на мишката това, което тя най-много обича, и тя сама се хваща. Сиренето е най-големият капан за мишката. Щом много обичаш едно нещо, то ще те улови. – И после старата котка казала: Научи се да не обичаш и да не се привързваш към нищо. Тогава ще бъдеш неуязвим и любящ, но не по човешки. Тази Любов е само за мъдрите.
Съветите на Дон Хаваро към Галамор, неговия син
Ако искаш да бъдеш нещастен, достатъчно е да си се отказал да контролираш своите мисли, чувства и действия. Щом не ги контролираш, те знаят къде да те заведат. Това е пътят към нещастието. Ако искаш да бъдеш щастлив, отдай живота си на идеята за щастието. Така ще придобиеш хубава жена, хубави деца, хубаво семейство, много усмивки. Така ще бъдеш щастлив, но ще си изпуснал същността. Ако искаш да бъдеш зло за света, достатъчно е това да си се отказал да мислиш. Тогава други ще мислят вместо теб. Злото обича лесния път. В лесния път то ще те зароби и ти самият ще станеш негов слуга. Но това е твоят личен път на саморазрушение. Ако искаш да бъдеш добър, достатъчно е да отдадеш живота си за другите, да работиш за тях, да мислиш за тях. Но и това е изпускане на същността. Но, сине мой, ти избери пътя на себепознанието. Изостави щастието и нещастието, изхвърли доброто и злото. Избери Любовта – Древният Път, а тя ще те заведе там навътре, много дълбоко в себе си. Там навътре е твоята вечност. Любовта ще те направи истинолюбив. Истинолюбието ще те направи мъдър. Мъдрецът, сине мой, това е същността на световете. И не забравяй: ти направи сам своя избор. Но каквото и да си избрал, това ще бъде вече твоят път.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това скала? – Учителят отговорил: Скалата, това е едно дълбоко вътрешно чувство. Това чувство се нарича увереност. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как да придобия дълбоките вътрешни отговори? – Учителят отговорил: Чрез определени вътрешни действия. Тези действия са съкровени. – Попитал ученикът своя Учител: Как говори мъдрият човек? – Учителят отговорил: Езикът на мъдрия е особен. От думите му тече благодат, а от действията му тече тънка и величествена светлина. – Попитал ученикът своя Учител: Как болният човек може да намери своето истинско лекарство? – Учителят отговорил: Истинското лекарство се издирва само по един начин. Това издирване е наречено самоусъвършенстване. Това самоусъвършенстване е незабележим процес. Това е процес на искрения човек.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, от какво най-много трябва да се освободи ученикът? – Учителят отговорил: Това, от което ученикът най-много трябва да се освободи, са фините грешки. Който се е освободил от тях, мракът му се покланя. – Попитал ученикът своя Учител: Откъде е произлязъл човекът? – Учителят отговорил: Човекът е произлязъл от таен Огън. Той е Огън от Огъня. Човекът е слязъл от този Огън и ако съумее да го разгърне в себе си, той ще се завърне в тайната. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, защо е толкова важна чистата постъпка? – Учителят отговорил: Чистата постъпка е най-важното нещо за ученика, защото тя носи нови откровения, които разкриват същността на духовния път. Който може да улавя тези откровения, е ученик. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, откъде идат думите? – Учителят отговорил: Думите са странни същества. Те идват в нас от невидимия свят. Ние трябва да ги владеем, за да не ни завладеят те, когато са мрачни. А когато са светли, да се радваме на невидимата помощ.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това небе? – Учителят отговорил: Небето, това е древното име на нашата душа. Това е било, когато нашата душа е живяла в извънвремието, в собствения си простор, в свободата. – Попитал ученикът своя Учител: Къде живее Бог? – Учителят отговорил: Бог пребивава в покоя на своята нероденост, в покоя на своята Мистерия. – Попитал ученикът своя Учител: Защо трябва да се вглъбяваме? – Учителят отговорил: Ние се вглъбяваме, защото чрез вглъбяването ние се освобождаваме от тъмнината и от светлината и се завръщаме в своята изначална сияйност. Нашата изначална природа не е нито тъмнина, нито светлина, а сияние.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Що е това Храм? – Учителят отговорил: Храм, това е твоята най-чиста духовност, това е освободената духовност. Истинският ученик не посещава Храма, той го носи в себе си. – Попитал ученикът своя Учител: Кой има съдба и кой няма съдба? – Учителят отговорил: Този, който се е отказал от Истината и е излязъл извън нея, има съдба. Този, който е заживял в Истината, той е свободен от съдбата, той придобива превъзходство над нея. – Попитал ученикът своя Учител: Коя е най-важната дейност на земята? – Учителят отговорил: Най-важната дейност на земята, това е невидимата дейност на молитвата. Това е най-чистото вътрешно хранене. Това е най-чистото духовно хранене. Това е дейност, при която ученикът се завръща в състоянието отпреди сътворението. Молитвеното състояние е най-древното състояние на душата. То е преди словото. Това е най-благословеното състояние. Ние го наричаме Хавахана, което означава „състояние на безвремието“.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя учител: Учителю, кой е най-големият проблем, с който трябва да се справи ученикът? – Учителят отговорил: Най-големият проблем, който съществува в света, се нарича земно мислене. Който може да се излекува от това, той се завръща в своята изначална същност. Той вече не е човек, той става същност, душа. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кой е най-силният метод за освобождение от земното мислене? – Учителят отговорил: Най-силният метод за освобождение от земното мислене е ОЛАХ МАЗАРА. Приблизителното му значение е усърдната молитва. Това е нещото, което увеличава Божественото присъствие в човека. Това е вратата, през която Божественото присъствие минава и израства в ученика, докато се стигне до един предел, в който човешкото мислене се отстранява. – Попитал ученикът своя Учител: Каква е разликата между Бог и Мистерията на Абсолюта. – Учителят отговорил: Бог е велика Реалност, а Абсолютът е наречен в древността ОРА МАЛОВАРА – Бездна от Премъдрост. От тази Бездна е родено детето, което се нарича велика Реалност. Докато великата Реалност ни говори, то ОРА МАЛОВАРА е извънвечно безмълвие.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, каква е тайната на жертвата? – Учителят отговорил: Първо ученикът трябва да премине през предаността. Тя е образувана от силата и чистотата на сърцето. Когато предаността узрее и стигне до своя предел, тя се превръща в жертва. Жертвата принадлежи на душата. Жертвата въвежда човека в тайната на неговата душа. Оттук нататък има само две неща още, които могат да се желаят. Те са за Посветените. – Попитал ученикът своя Учител: Защо в пътя на ученика е толкова важна прошката? – Учителят отговорил: Прошката е духовно оръжие. Да простиш, значи да поразиш злото отвътре. – Попитал ученикът своя Учител: Кой е най-великият принцип във вселената? – Учителят отговорил: Огненото отношение към Истината. Първо, това особено отношение преминава през мрака, като успява да го преодолее и се превръща във велико лекарство. Второ, това лекарство се превръща в светлина, която осветява пътя. Трето, това, което осветява пътя, води до свободата. А що е свободата? Това е самото огнено отношение към Истината. Това отношение има три степени: безусловно, мълниеносно и мистериозно.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какво е това царството на чистата земя? – Учителят отговорил: Чистата земя, това е неопетненият човек. Чистата земя, това е Свещеното Слово, съчетано с висшата Тишина. Без Святото Слово човек не може да въведе себе си във висшата Тишина, която е Праземята, Прародината. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какво означава да живее човек извън времето и извън пространството? – Учителят отговорил: Извън времето означава в дълбините на своята душа. Извън пространството означава в дълбините на своя дух. Живеейки в дълбините на душата и духа си, ние заживяваме като несътворени. В несътвореното е нямало време и пространство. Тогава е била само чистата свобода. – Попитал ученикът своя Учител: Как можем да постигнем това, което най-много търсим в живота си? – Учителят отговорил: Това, което най-много търсим, се постига чрез Любовта. Без Любовта не можеш да намериш това, което търсиш. Любовта е началото и краят на постижението, защото тя може да повика тайната на своя страна. Ето защо Любовта е самото постижение.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как е създаден светът? – Учителят отговорил: Светът е произлязъл чрез тайнството. Това тайнство е наречено Любовта. Всеки, който е познал Любовта в себе си като тайнство, може да се завърне в безвремието. Той може да се завърне и в мястото, в което е бил, преди да бъде светът. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, откъде идват думите? – Учителят отговорил: Думите идват от невидимия свят, от невидимото измерение. Ние трябва да бъдем много внимателни с думите, защото с всяка дума, която ние възприемаме, в нас може да се посее мрачно същество. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, тогава кое е най-важното нещо в живота? – Учителят отговорил: Най-важното изкуство в живота е да владееш своите думи, да владееш своите мисли. Веднъж щом ги овладееш напълно, ти вече ще бъдеш господар на живота си, защото ще владееш невидимия свят. Който е овладял думите и мислите си, той вече е определил живота си и може да го управлява. Той вече не е от този свят. Той вече може да се нарече духовно същество.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кое е най-важното, за което трябва да будуваме? – Учителят отговорил: Най-важното, за което трябва да будуваме, това са нашите думи, мисли и желания, защото в невидимия свят думите, мислите и желанията са чисти действия. И ако човек не будува, той поврежда същността си, посяга на душата си. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, трябва ли ученикът да има лични желания? – Учителят отговорил: Личните желания зараждат болести в същността, те ограбват същността и отнемат нейната безпределност, като я ограничават. В личните желания същността се превръща в човек и човекът няма вече себепознание. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кое е най-лошото нещо в живота? – Учителят отговорил: Най-лошото нещо в живота е неприемането на тайнствеността в живота. При това условие малката светлинка в човека се преобразява на тъмнина. Така животът става обикновен и изгубва своето значение. Когато животът изгуби своето значение, човек не може да осмисли пътя си, нито смъртта си. И всичко това се случва, защото е изпуснал тайнствеността на нещата.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какъв е звукът на огъня? – Учителят отговорил: Огънят има мистичен звук. Той е произлязъл от четворна тайна, която се предава по наследство. Първо, огънят е бил незрим в бездната, а после се е предал на дядото, на бащата и на сина. В случая дядото символизира великата Любов, Първичния Пламък. После следва бащата. Той символизира синовете, отдадени на Истината. Тези синове носят в ръцете си третия огън. А четвъртият огън, това са учениците. Те са тези, които се подготвят за завръщане към Изначалния огън. Що се отнася до пламъка на свещта, този огън е само отражение. Ако човек се вглежда продължително в пламъка на свещта, той може да извърви пътя степен по степен обратно до Праогъня. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, защо водата е толкова важна в нашия живот? – Учителят отговорил: Водата има вкус от тайната на най-древния извор. Пиейки съзнателно вода, хората си припомнят нещо от древния извор. Пиенето на вода е припомняне, а съзнателното пиене на вода е завръщане. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, кой е белегът, че човек е познал звука на огъня и вкуса на водата? – Учителят отговорил: Този белег носят само истинските Учители. Техните очи съдържат в себе си звука на огъня, а техните движения са ритуали на водата. Но ние не разкриваме тяхната тайна, сине мой.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, коя е тайната на безмълвието? – Учителят отговорил: Тайната на безмълвието се състои в това, че в безмълвието няма очакване. В безмълвието ние се сливаме със същността. В безмълвието се случва същността. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, защо Посветеният е всякога радостен и доволен? – Учителят отговорил: Посветеният е осъществил своята духовност. Посветеният е постигнал своята самодостатъчност. Ето защо неговото сърце е всякога тържествуващо. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какъв е пътят на истинския търсач? – Учителят отговорил: Пътят на истинския търсач и в древността, и сега е един и същ. Всеки истински търсач ще попадне във велико изпитание. Изпитанието се нарича на древния език Хамор Арот – Непрогледният мрак. Величието на търсача е в това, че в Хамор Арот той вижда пътя си и надминава своите предели.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как така се е случило, че човек е напуснал райската градина? – Учителят отговорил: Изгубването на райската градина е изгубването на Любовта. Райската градина символизира Първоенергията, Свещената енергия. Който се завръща все повече към Любовта, той заживява в райското състояние на тази Свещена енергия. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, какво нещо е страданието? – Учителят отговорил: Страданието е най-великият жест, който невидимият свят прави на човека. Страданието е призоваване човек да се завърне в своето Съкровено сърце. Който се завърне и който се установи в своето Съкровено сърце, той се разделя със страданията. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, как трябва да наблюдаваме живота? – Учителят отговорил: Има много начини за наблюдение, но има един универсален. Той е методът на толтеките. Истинският толтек наблюдава живота чрез тайнствено око, чрез окото на своето най-дълбоко намерение.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това движение? – Учителят отговорил: Движението е процес на пътуване към нещо изгубено. Движението е пътуване към покоя. Когато стигне до покоя, то изчезва. – Попитал ученикът своя Учител: Що е това покоят? – Учителят отговорил: Покоят е намиране на изгубеното. В покоя ученикът намира своята същност. Покоят, това е тихият, дълбокият, духовният, осъщественият живот. – Попитал ученикът своя Учител: Какво се случва с ученика, когато падне в тъмнина? – Учителят отговорил: В древността да паднеш в тъмнина, това имаше светло значение, защото да паднеш в тъмнина, означаваше да видиш Бога. Но днес времената са други.
Из „Разговори на душата със своя Учител“
Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това чистият Дух? – Учителят отговорил: Чистият Дух, това е състоянието на Орела, това е състоянието на свободата. В чистия Дух няма ум, няма ограничение. Той е бездна от Орела, бездна от безпределност. – Попитал ученикът своя Учител: В какво седи красотата на щастието и нещастието? – Учителят отговорил: Красотата на щастието е в това да се изтръгнеш от него и да станеш чиста същност на Любовта. Красотата на нещастието е в това да се изтръгнеш от него и да станеш умъдрен. Щом станеш умъдрен, ти се завръщаш в началото на древността, ти се завръщаш в своето естество. – Попитал ученикът своя Учител: Учителю, що е това разбиране? – Учителят отговорил: Разбирането, това е събудената дълбочина в човека.