… Убийството – но по-голям грях от него няма. Той е последният грях. Който се опита да убива съзнателно, той е син на демона. За него се казва, че той е син на дявола. На такива и Бог не прощава. Знаете ли колко мъчно се прощава на убиеца? Той може да напълни цяло буре със сълзи – и пак да не му се прости.

(Новият човек)

Ако беше извършил убийството, той щеше да изгуби не само единия си крак, но и живота си; той щеше да погуби не само живота си, но и душата си.

(Ни мъж, ни жена)

Всяко едно убийство, всяко едно престъпление е родено най-малко сто години преди то да се създаде. Всичките грехове се зараждат в далечното минало – и ние трябва да станем канал.

(Възкресение)

2. Познаване закона на възмездието

Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот.

(Закони на доброто)

Какво ще допринесе онзи нож, в който е вложена мисъл за убийство? Който хване този нож, непременно ще изпита желание за убийство. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите добри, чисти мисли.

(Условия за растене)

Някои хора не прилагат убийството в живота си, понеже са страхливи. Душата на човека трябва да се разшири толкова много, че да обхване в себе си всички живи същества; и когато човек казва, че не трябва да се убива, той трябва да върши това от Любов към всичко живо в света, а не от страх.

(Затова се родих)

Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи.

(Просветено съзнание)

Виждаш, че някъде станало убийство. Не се интересувай как е станало убийството – това е кал. Не допущайте никаква кал в съзнанието си! Само онзи може да се интересува от тези неща, който отива да помага.

(Новата мисъл)

Да не държиш в ума си мисълта за убийство на човека! За това никой не ти е дал право. Само Един има на света, Който има право да взема живота. То е Онова Същество, Което е създало живота.

(Думи на Правда)

3. Убийството е забранено във всяка своя проява

Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното. Когато човек жертва Божественото в себе си за нищо и никакво, все едно, че Го убива.

(Нашето място)

Ще кажете, че човек трябва да убие в себе си всяко желание. Това не е права философия. Преди всичко, убийството, във всяка своя проява, е забранено.

(Доброто оръжие)

„Не убивай!“ Никога не обезсърчавай човека. Не казвай, че пътят, по който върви, не е за него. Не му казвай, че никога няма да намери Бога. Това е убийство, за което ще те съдят. Не казвай, че от него човек няма да стане. Ти не си авторитет, да знаеш кой ще стане човек и кой няма да стане.

(Ликвидация на века)

4. Бог изисква народи, които не са опетнени с кръв

Нима едно отечество може да се крепи върху убийството и кръвта на хората? Я ми кажете: кой народ е прокопсал с убийствата? За тия убийства, много народи са изчезнали от лицето на Земята. Бог изисква народи, които не са опетнени с никаква кръв. Аз казвам на съвременните народи, че те ще отговарят за тази кръв. Ръцете им са опетнени само с братска кръв, със сестринска кръв, с майчина кръв, с кръвта на множество деца, с кръвта на слуги и т.н. И сега много свещеници казват: „Убийството може да се приложи, но за благото на отечеството“. Не – как вие мислите, то е друг въпрос, обаче в Божествения свят казват: Ръцете ти ще бъдат абсолютно чисти! – нищо повече.

(Настанало е Царството Божие)

Досега в света е действал все мъжкият принцип – законът; но с убийства, с насилие, нищо не се разрешава. Временно този начин може да разреши някои въпроси, но в края на краищата, пълно разрешение на въпросите не може да се постигне с убийството. Убийството е механичен процес, с който нищо не може да се постигне.

(Любовта дава живот)

И всички онези, които си присвояват един атрибут – да убиват, т.е. да отнемат живота някому, то е едно право на безправие. Всички тези хора са отговорни пред онзи Велик Закон, пред Природата, понеже Тя има един Абсолютен Закон, който гласи: Ти нямаш право да отнемаш правото за живот на всяко същество, което не се дава.

(Двата природни метода)

И аз се чудя, като казват на известни места, че държавата имала право да издава присъда за убийство. Като убиете туй същество, разбирате ли какъв е законът? След смъртта си то може да прави много по-големи пакости, отколкото по-рано. За предпочитане е да държим лошите хора тук, на Земята, отколкото да ги убиваме и да ги пратим на по-хубаво място.

(Двата природни метода)

Казват: „Е, обесили го, да не е грешил!“. Ами че утре или след две прераждания и тебе ще обесят.

(Последното място)

Всеки човек, в присъствието на когото се върши престъпление, трябва да го отхвърли от себе си, да не участва в него.

(Ще управлява всички народи)

Но защо с Любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с Любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: „Да го обесим, да го убием, да се махне!“. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее, е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде.

(Като роди дете)

Ами че то е голямо безобразие да вземем един човек, да му турим въже на врата и да го обесим на бесилка. Един човек, когото Бог е създал, да вземем и да го турим на бесилка! Туй е едно велико престъпление – и ние да можем да го гледаме спокойно! Всеки един от нас трябва да се обърне към Господа, да Го призове с всичкото си сърце – и чак тогава Бог ще дойде.

(Последното място)

Бог е в състояние да спре убийствата, престъпленията, греха, войните, но Той оставя хората свободно да се проявяват, да си научат уроците. Ако ги спре, това значи да употреби особен род насилие върху тях, а ние знаем, че Бог изключва всякакво насилие. Като ги оставя свободно да се проявяват, хората ще дойдат до високо съзнание, да решават въпросите си правилно. Като знаете това, вие трябва да чистите сърцето и ума си, защото от сърцето произлиза грехът, а от ума – престъплението и убийството.

(Учение и работа)

5. Учение и религия, които поддържат убийството, са лъжливи

Истинска религия е тази, която има за основа Любовта. Тогава човек за човека ще бъде брат, а не вълк.

(Делата Божии)

В никоя религия не трябва да се допуща убийството. Да оставим сега външния свят, да оставим държавата – има право да беси. Но тези, които вярват в Бога, поддържат религията – защо допуснаха убийството? Това не е религия, това е светска власт. Всички може да убиват, но не и религиозните хора, принципиално ако те подразбират по какво се отличава християнството от юдаизма, от мохамеданството.

(Възкресение)

Вие поддържате християнството, но какво всъщност е християнството днес? Християните не са нищо друго освен йезуитите в миналите векове. Те са поддържали идеята, че целта оправдава средствата. Всъщност целта никога не оправдава средствата. Значи, според йезуитското учение, ти можеш да убиеш един човек, за да спасиш своя живот. Да, но като убиеш едного, после и тебе ще убият. Де е тогава спасението? Как си се спасил?

(Най-голям в Царството Небесно)

Всяко учение, което поддържа убийството, е лъжливо и не е съгласно с Божията Любов. То е учение на Черната ложа. Следователно всички, които поддържат убийството, аз слагам наляво. Който носи името Човек, в пълния смисъл на думата, трябва да ликвидира с въпроса за убийството, да не е страхлив, да е готов да жертва и живота си.

(Новият човек)

Ето защо, видите ли, че убиват някого, ще знаете, че в никоя свещена книга не е допуснато убийството. Видите ли, че убиват някого, всички хора да станат на крак и единодушно да извикат: „Този човек трябва да живее!“.

(Ще управлява всички народи)

Дръжте винаги в ума си мисълта, че в Новото Учение убийството е абсолютно забранено – по този въпрос няма никакъв спор. При никакви условия не се позволява убийство, даже и при самозащита; онзи, който иска да бъде член на Бялото Братство, не трябва да извършва никакви убийства. Извърши ли някакво убийство, той бива изключен от Братството – и за да го приемат отново, трябва да премине през редица изпитания, докато се пречисти и придобие смирение.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Мойсей нямаше право да убива, понеже беше член на Бялото Братство, а всеки член, който извършваше убийство, се наказваше строго. За да изкупи този грях, Мойсей трябваше цели 40 години да пасе овци в пустинята. И след това той трябваше да се ожени, за да може убитият египтянин да се прероди чрез него.

(Любов към Бога)

Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне. Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път.

(Допирни точки в Природата)

Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек, всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши.

(Допирни точки в Природата)

6. Човекът и животните имат еднакви права пред Бога

Всяка форма, която живее на гърба на другите, няма да остане.

(Саваат-Амон-Ра)

Ако Бог Се проявява и в най-малките същества, кой има право да ги убива?

(Живият Господ)

Сега някои хора казват: „Нямаме ли право да колим?“. Имате право, но ще знаете, че и вас ще колят. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“

(Двата природни метода)

Да кълцаш месо, да го приготвяш на салами – това е дяволско изобретение... Милиарди животни са подали и подават молбата си до Бога да ги избави от човешкия нож.

(Дали може)

Човек, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човек.

(Новият човек)

В оня свят, като идем да се представим пред Господа, ще видите, че подир нас върви кокошка без глава, агне без глава, после един кон с три крака – куца. Те вървят подир вас. Вас пращат и тях пращат. Те са свидетели.

(Буден ум и будно сърце)

Който може да убие муха, след време той може да убие човек. Законът е същ.

(Царският път на душата)

Аз намирам постъпката на всички ловци за безчестна. Един ден ловът ще се забрани за всички. И на рибарите ще се забрани да ловят риба с мрежи. Който иска да яде риба, да я лови с ръце – Природата позволява това ловене на риба. Ако може да ловите риба с ръка, може и да я ядете. Ако може да ловите птички с ръка, може и да ги ядете, но не е позволено да ги ловите с капани.

(Новите схващания на ученика)

Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелец или ловджия не е придобил някакво благо със своята пушка. Който умишлено счупи крака на заек или на друго животно, той ще получи своето възмездие до четвърто поколение.

(Ни мъж, ни жена)

Мислите ли, че касапинът, който коли воловете, ще избегне от наказание? И той ще получи съответно възмездие за делата си. Съществува закон на възмездие.

(Светлина на мисълта)

Според мене, както отдават почит на умрелия човек, опяват го, заравят го, така трябва да опяват и закланото прасе или агне. Няма действие в живота, което, най-много до четири поколения, да не даде своето противодействие.

(Път на мисълта)

И в Божествената Книга аз чета тъй: Човек седи по-горе от вола по интелигентност – но по правда, волът и човекът имат еднакви права пред Бога.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Важно е той да не спира развитието на съществата под него... Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието й, има право. В противен случай, не е позволено на човека да коли животните.

(Събуждане)

Съвременният свят за да се подобри, непременно хората трябва да напуснат месоядството, да няма клане на животни. Даже убийство на мухи, на бълхи, на въшки да няма.

(Факти, закони, принципи)

В бъдещата държава еднакво ще наказват за убийство на човека и на вола. Това изисква новият морал, новото разбиране на живота.

(Новият човек)

ХІХ. СЛАБОСТ – СИЛА

1. Слабостта произтича от нарушението на Божиите Закони

Ако избягваш злото, всякога ще останеш слаб.

(Устойчиви величини)

Кои са слаби натури? Слабостта е свойство само на натурата, която греши.

(Ходете във Виделината)

Очаквате ли на помощта на хората, вие сте болни. Това е извън естествения ред на нещата.

(Божият глас)

Под думата малък се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва: „Как и да е, ще се прекара този живот“.

(Ходете във Виделината)

След всяка страст, от какъвто и характер да е тя, човек чувства слабост.

(Солта)

Кога е слаб човек? Когато се отдалечава от Бога. А той се отдалечава от Бога, когато престане да изпълнява Неговата Воля.

(Да възлюбиш Господа)

Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия – пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места. Той не изпълнява задълженията си, не издържа на обещанията си, затова се принуждава да лъже. Слабият не мисли и не чувства право. Той не обича да работи, затова е подобен на търтеите. Той всякога търси лесните работи.

(Новият човек)

Аз бих желал всеки един от вас да знае коя му е най-слабата черта и нея да укрепява. Трябва да знаете и най-слабата, и най-силната си черта – защото всичките мъчнотии идат от най-слабата черта. Там е вратата, откъдето влизат вашите неприятели.

(Двата пътя)

Не обяснявайте своите слабости и погрешки с кармата и с наследствеността. За разумния и за онзи, който има будно съзнание, не съществува нито карма, нито наследственост.

(Трите живота)

2. Всяка мъчнотия развива по една сила във вашата душа

Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си.

(Дали може)

Жалко, слабо нещо е човекът. Докато греши, човек всякога е слаб. Силен, праведен и чист е оня, който не греши.

(Да възлюбиш Господа)

Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога. Те казват, че така са създадени. Не са създадени така, но работа се иска от всички, да станат силни, за да се справят със своите слабости.

(Дали може)

Но всякога, когато човек може да претърпи известно изкушение, известна съблазън, той става всякога по-силен – а не издържи ли известно изкушение или съблазън, той пада, отслабва. Туй е закон.

(Трите живота)

След всяка болест и след всяко изпитание, човек придобива някаква опитност, става по-силен и се калява.

(Устойчиви величини)

Човек се изпитва чрез страданията. Те са пробният камък за изпитване силата и характера на човека. Който издържа на страданията, той е силен човек. Не може ли да издържа, той е слаб, безхарактерен човек.

(Ценната дума)

Всички онези, които изтърпят това, което им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила.

(Свещен трепет)

В усилието, като искате да поправите малките погрешки, там е силата на човека.

(Прав път)

... Не съжалявайте за погрешките, които сте направили, но ги изправете. Да изправи човек една своя погрешка, в това има велика сила.

(Заведоха Исуса)

Изправя ли погрешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение.

(Божият глас)

Затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ: защото отвън трябва да дойде много помощ, за да се смирят метежниците.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Никога не казвайте: „Слаб съм“, а: „Мога!“. На едно място в Писанието се казва: „Всичко мога чрез Христа“.

(Духът и плътта)

Помнете и следното правило: Хора, които имат най-големи противоречия в живота си, са най-силни. Силните хора имат най-големи спънки. Колкото по-големи мъчнотии имате в живота си, това показва, че Природата към вас е по-снизходителна.

(Разумният живот)

Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания.

(Крадецът и пастирът)

Силата на човека се крие в издръжливостта му.

(Степени на съзнанието)

Животът на християнина се състои в това: в момента, в който реши да изпълни Волята Божия, е човек силен и умен – а в момента, в който се колебае, е слаб и глупав.

(Аз ви избрах)

Характерът на човека укрепва при изпълнението на каква и да е идея, а отслабва при отлагането й.

(Новият човек)

Аз обичам грешните хора, които се разкайват, затова подавам ръката си за помощ към всички слаби, невежи, грешници. Това може да е слабост, но и Христос имаше слабост към грешниците. Той дойде в света за тях, да им помогне, да ги повдигне и освободи.

(Все що е писано)

То значи: когато мисля като човек, слаб съм, а Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато някой е силен, това значи: да съзнава, че Бог живее в него. Слаб съм, като човек, но понеже Бог живее в мене, силен съм.

(Трите живота)

А Истината е следующата: че слабият човек, микроскопическият човек в света, ако върви по Великите Божествени Закони, един ден може да бъде силен.

(Трите живота)

Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание, двете заедно усилват волята.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

А там, дето е Словото Божие, там е и Силата Божия.

(Двата природни метода)

Аз считам силен, велик човек онзи, на когото, като вземат и последната стотинка, той да остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той да каже: „Господ даде, Господ взе!“.

(Живият Господ)

Онзи, който има Великата Божествена Любов в себе си, той е най-силният и най-разумният.

(Настанало е Царството Божие)

3. Всичката сила е в Бога

Само един силен има: Той е Господ.

(Важни и належащи неща)

Силата трябва да се черпи от някъде. Не мислете, че човек сам по себе си е силен. Тази сила, която поддържа човешкия характер, трябва да бъде жива... Живата сила е съзнателна сила.

(Новият човек)

Всеки, който се хвали, че е силен, Бог му казва: „Хайде да се поборим!“. Господ започва да го тъпче, за да го убеди, че не е силен и че е една от малките единици.

(Аз ви избрах)

Природата всякога мачка същества слаби, които се мислят за силни.

(Работа на Природата)

Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества... Дойде ли денят на разплата, тогава ще видите каква част от силата, интелигентността, добротата са ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе. За вас ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили.

(Божият глас)

Всяка сила, проявена без Любов, е осъдена на разрушение.

(Ще управлява всички народи)

Ние трябва да имаме ясна представа за нещата и да знаем, че силата на човека е в Божественото, в Него е притокът. Скъсате ли връзката с Божественото, у вас ще се явят всички слабости: няма да можете да мислите, ще падате духом, животът ви ще се обезсмисли, вдъхновението ви ще се изгуби и ще кажете: „Видяло се е вече, нашето се свърши!“.

(Абсолютна справедливост)

Човек във физическо отношение не може да се хвали със силата си. Той е слаб. Туй, с което човек може да се хвали, това е Духовната му сила. Там той трябва да настоява, там трябва да се развива. Силен ли е човек в Духовно отношение, той ще бъде силен и във всяко друго отношение.

(Последното място)

Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не – аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да стои в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна Душа, в твоя мощен и силен Дух.

(Настанало е Царството Божие)

Следователно, за да бъде силен като човек, той трябва едновременно да бъде силен и във физическия свят, и в духовния свят, и в умствения свят.

(Права обхода и права постъпка)

Силата на човека седи в Божествения Порядък на нещата. Ако държиш човешкия порядък, в началото ще бъдеш силен, а пък в края – съвършено слаб. А пък, като поддържаш Божествения Порядък, в началото ще бъдеш слаб, но в края ще бъдеш силен – и никой не ще може да те разклати.

(Запалена свещ)

Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение.

(Последното място)

Докато не придобиеш трите Велики Добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината, никога няма да бъдеш силен. Силата има отношение към тях.

(Сеятелят)

Бог е постоянно към страната на слабите.

(Аз ви избрах)

Кой познава Бога като Любов? Слабият, грешният, немощният. Следователно, ако сте слаб, радвайте се, защото имате възможност да познаете Любовта и силен да станете; ако сте грешен, радвайте се, защото имате възможност да познаете Любовта и праведен да станете.

(Все що е писано)

Любовта е качество, което познават само смирените, слабите; тя е техен дар. Силните хора, които уповават на себе си, не знаят какво нещо е Любов.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново)

Този Господ, Когото аз ви проповядвам, особена слабост има към грешните хора, обича ги, разбирате ли? Аз Го наричам Господ не на праведните, а Господ на грешните хора, Господ на безверниците.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

И тъй, силата на човека не седи в самия него, но в Любовта, в Бога.

(Крадецът и пастирът)

Бог казва: „Моята Сила се показва в твоята слабост. Моята Сила се проявява в твоето възприемане“.

(Добрият език)

И задачата на всинца ни е да обръщаме поглед към слабите хора и към дребните неща.

(Ето човекът!)

Всеки трябва да помага на по-слабия от себе си, да изпълни своята роля.

(Да възлюбиш Господа)

ХХ. ТЩЕСЛАВИЕ

1. Не е важно мнението на хората, а одобрението на Бога

Тщеславието пък произтича от желанието на човека да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславният е човек на съвременната култура. Той се облича хубаво, по последна мода; дрехите, обущата му са всякога чисти; вратовръзката, карфицата – добре поставени, намясто; косата му е хубаво, гладко причесана. Тщеславният иска да покаже на хората, че е особен, че какъвто е отвън, такъв е и отвътре. Той обещава много, изпълнява малко; като не може да изпълни обещанията си, веднага се извинява.

(Допирни точки в Природата)

Ако се докарваш много, тщеславието взима надмощие.

(Новата мисъл)

Тщеславието е една неизцерима болест.

(Абсолютна справедливост)

… Тщеславието. Това е едно животинско проявление у човека. Тщеславието ще го видите у всички животни, то се среща в птиците, кучетата, конете, воловете.

(Трите живота)

А сега хората учат от тщеславие. Казват за някого: „Той завършил два факултета“.

(Високият идеал)

Не може без тщеславие – но да не е извън мярката, да е намясто. „Не от човеците, но търсете слава от Бога“.

(Прав път)

Всички хора, които искат да знаят какво е общественото мнение за тях, са тщеславни.

(Високият идеал)

За да имате доброто мнение на обществото, вие трябва да имате будно съзнание, всеки момент да сте готови да угаждате на хората. Това е голямо изкуство. Да угажда човек на хората – това значи да се превърне в хамелеон, всеки момент да се мени.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

… Той е по-отстъпчив, той с големите отстъпки създава на себе си други пакости. За хатъра на този, за хатъра на онзи прави погрешки. От какво произтича хатърът? То произтича от едно чувство на тщеславие; когато у тебе уважението е много силно развито, когато искаш хората да имат за тебе добро мнение. Хубаво е това, то служи за един подтик. Ти може да имаш туй чувство, но за да имаш доброто мнение на хората, трябва да дадеш нещо. В каквото и да е направление, хората искат да видят нещо у тебе.

(Приготовленията на сърцето)

И ако вие заличите в себе си красивото, вашето специфично хубаво и добро нещо, за което Бог ви цени, Небето – познава, а хората – обичат, това ще ви причини смърт, или най-малкото – ще опетни живота ви.

(За съдба дойдох)

Да искаш да задоволиш хората – това е естествено чувство у човека, но на първо място трябва да задоволиш Бога.

(Абсолютна справедливост)

За да те оценят хората, трябва да бъдат съвършени.

(Прав път)

Не търси доброто мнение на хората, но най-напред търси онова, което правиш, право ли е, разумно ли е, или не. Търси една опора вътре в себе си; после търси опора вън от себе си.

(Приготовленията на сърцето)

Не е важно за човека какво хората мислят за него, нито това, което той мисли за себе си, но е важно какво Бог мисли за него.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога.

(Ето човекът!)

Не се сравнявайте с подобните си, но пожелайте да бъдете като Бога.

(Събуждане)

Ти си особен екземпляр, не се сравнявай с другите.

(Новата мисъл)

У всеки човек има едно различие, на което човек трябва да бъде верен.

(Ако говоря, том II)

Ние не живеем за хората – ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши Братя, между които един от първородените е Христос.

(Последното място)

2. Излишните думи са от Лявата страна

Но вие от тщеславие ще искате да помогнете на целия свят. Не – какво ще помогнете на целия свят, който нищо не плаща?

(Новото разбиране за връзката в живота)

Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят.

(Новата мисъл)

Кажи: в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази – това показва горд и тщеславен човек.

(Сеятелят)

Тщеславният обича много работи, обича разнообразието. В тщеславието влиза един важен елемент, едно от добрите качества, една положителна черта – общителността. Тщеславният човек е общителен, много разговорчив; отдето мине, всички го знаят.

(Високият идеал)

Някои от вас са тщеславни, говорят много; други са горделиви, говорят малко.

(Вехтото премина)

Магарето е много тщеславно, то тайни не държи – тази е неговата слабост.

(Постижимото)

И при това, не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго, т.е., казано на Окултен език, излишните думи са от Лявата страна, от Школата на Черното братство. Те обичат много да глаголят – и всеки, който много говори, помага на Черните братя.

(Трите живота)

В Абсолютната Вяра се иска пълно мълчание за всичко, което става. Там тщеславието е спънка. Който много говори за себе си, той спъва Божествените процеси. Каквото и да направи, той не трябва да дава вид, че е направил нещо. Докато е във външния живот, човек може да разправя натук-натам какво е направил. Щом влезе в Божествения Живот, той абсолютно трябва да престане да разказва какво е направил. Ще върви тих и спокоен, ще се радва на Божественото, Което работи, и на никого нищо няма да разправя. Само при това положение, той ще има Божието благословение.

(Часът на Любовта)

Има неща свещени – и като разправяте свещените работи на другите, то свещените работи се опетняват. Твоят ближен ще каже: „Разправяш ми ти измислици“. Това е тщеславие, ти още не си завършил.

(Ако говоря, том I)

Да се хвалиш със своите постижения, е тщеславие. Ако съм учен, ще докажа това с работата си, а не с думи.

(Новата мисъл)

3. Бъдете глухи и за похвалите, и за укорите

Когато попадне под влияние на тщеславието си, без да иска, човек преувеличава своите опитности…

(Да възлюбиш)

Пазете се да не се вмъкне тщеславието във вярата ви. То преувеличава нещата. Така човек си въобразява, че вярата му е по-силна, отколкото в действителност. Той изпада във фалшиво положение.

(Красотата на Душата)

Не оставяй страха и тщеславието да си дадат мнението за твоята мисъл. Като дойдеш да мислиш да решаваш нещо в себе си, тщеславието и страхът да са отвън като слуги, да чакат какво ще заповяда господарят. От страха и тщеславието умът не трябва да иска никакъв съвет.

(Възможности в живота)

Дето гордостта и тщеславието са силно развити, там умът е слаб. Тези чувства поглъщат силите на ума – и тогава човек не мисли за причините и последствията на нещата, но се поддава на личните си чувства.

(Добрите навици)

… Когато родителите и учителите хвалят децата си чрезмерно, в тях се развива тщеславието, което се намира в задната част на мозъка, и по този начин привлича голяма част от кръвта, вследствие на което предната част на мозъка започва по-малко да се храни и постепенно отслабва. Затова учителите трябва да се въздържат от хвалене на способните си ученици. Центърът на тщеславието, което се намира в задната част на главата, представя крадец, който взима голяма част от кръвта, която отива към предната част на мозъка.

(Двата пътя)

Следователно, който иска да развива, да разработва своя ум, той не трябва да бъде тщеславен. Забелязано е, че хора, които са били повече осмивани, подигравани, са станали учени, поети, музиканти, а тия, които са били много хвалени, от които са очаквали нещо, са останали посредствени. Защо? Умът на последните не се е хранил добре, вследствие на което не е могъл да се развие. Затова, докато сте живи, бъдете глухи и за похвалите, и за укорите…

(Двата пътя)

Любопитството – и то е родено от тщеславието. И тъй, ще имате горещо желание да учите – но любопитство, тщеславие, лицемерие и други черти там, които са от животинско произхождение или са изостанали от нисшите култури, тези качества не ни трябват.

(Трите живота)

Лицемерието е родено от тщеславието. Тщеславният човек, за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, той лицемери.

(Трите живота)

Ако давате повече или ви искат повече, отколкото трябва, това е тщеславие.

(Реалности и сенки)

Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване.

(Вечният порядък)

ХХІ. ЛИЦЕМЕРИЕ И ИСКРЕНОСТ

1. Бог не се лъже от външния вид

Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа вашето сърце и според него ви оценява.

(Ето човекът!)

Най-голямата подлост в света, това е лицемерието! Няма по-голяма подлост от лицемерието и по-голяма грубост от съмнението! Тия два гряха аз ви забранявам абсолютно да ги имате. Не позволявам да си служите с тях!

(Положителни и отрицателни сили)

Страхът ражда лъжата, а лъжата – лицемерието.

(Разумният живот)

Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош; а такъв, който не се разкайва и се моли, е лицемер, а лицемерът е най-лош човек в света.

(Духът и плътта)

Войникът лесно може да отдаде почит на своя началник, а зад гърба му да говори най-лошо за него. Почит ли е това? И жената може да върши лоши работи зад гърба на мъжа си, а външно да го почита. Почит ли е това? Това е лицемерие. Хората са свикнали на това лицемерие и се радват на външното почитание. Господ казва: Аз не искам външно почитание. Почитанието трябва да излиза от дълбочината на човешкото сърце.

(Който дойде при мене)

Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано.

(Който дойде при мене)

Аз не съм приятел с котките – и не съм приятел по единствената причина, че винаги в котката има нещо лицемерно.

(Буден ум и будно сърце)

С вашето съмнение и с вашето лицемерие, вие отблъсквате всички ония творчески сили на Природата, които ще ви помогнат. Вие сами себе си опропастявате. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание.

(Положителни и отрицателни сили)

Аз не искам ученици, които не се учат. Които не се учат, нямам нужда от тях, отвън има много работа, тук не си губете времето, грехота е! Вие ще паднете в едно изкушение: да си представяте, че се учите, и след туй ще дойде лицемерието, ще се лъжете.

(Трите живота)

Когато не успява в работите си, човек съзнава, че му липсва нещо съществено, че няма почва под краката си. Той съзнава, че не е такъв, какъвто трябва да бъде, вследствие на което започва да лицемери и да отлага нещата за някакво далечно бъдеще. Не е въпрос за отлагане. Човек трябва да учи всеки момент. По-добре е за човека да учи и да признае, че не знае, отколкото да минава за знаещ, хората да го почитат, а всъщност да е невежа.

(Да им дам живот)

Едно се иска от вас: никакво лицемерие, абсолютно никаква лъжа! При всяка своя мисъл, при всяко чувство и действие, давайте си отчет какви са отношенията ви към Бога, към ближния ви и към себе си. Правете вътрешен анализ на всичко, което минава през вас. Този анализ е нужен за самите вас, а не за другите.

(Добрите навици)

Едно поведение трябва да има човек! Ако се представяш такъв, какъвто не си, ти сам се осакатяваш. Това е лъжа. Ще се представиш такъв, какъвто си. Тогава и хората ще имат същите отношения.

(Новата мисъл)

Така че вие, младите, ще се стараете да бъдете проявление на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване! Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли?

(Аз съм истинната лоза)

Разумно трябва да се постъпва в света. В разумното няма лицемерие, няма лицеприятие.

(Възкресение)

Един човек може да бъде грешен и можем да го обичаме, понеже в желанието на този човек има нещо добро. Той пъшка, казва: „Как ще се изправя?“. Той съзнава греха си, страда, а друг – цял фарисей: грешен, лицемерен, а мисли, че има някакви добродетели в себе си. Ти не можеш да обичаш такъв човек. Учителят всякога обича онзи ученик, който съзнава нещата и който обича да се учи.

(Аз го създадох)

2. Искрени спрямо вашата Душа, спрямо Бога и човеците

Чист, искрен трябва да бъде човек. Той всеки момент се намира пред Лицето на Бога.

(Да възлюбиш Господа)

Човек не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и греховете си. Велико нещо е да признава човек погрешките си. Така той се повдига.

(Все що е писано)

Но ще се стремите всички да бъдете искрени спрямо себе си. Голяма искреност. Никога пред себе си не трябва да потаяваш своите погрешки – ни повече, ни по-малко. Може да ги прощаваш, но да ги имаш предвид за втори път да ги не правиш. Нищо повече. Не се извинявайте нито с условията, нито с кармата.

(Двата пътя)

Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам за герои, не направите ли – плюя на гърба ви и казвам: „Вие не сте за класа – вън!“.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

… От вас се иска да бъдете искрени в себе си, да не се самоизлъгвате. Всеки в себе си ще си признае добрите и лошите черти, без да ги увеличава или намалява.

(Допирни точки в Природата)

Гледайте да уредите вашите отношения, да бъдете искрени спрямо вашата Душа, спрямо Бога и човеците.

(Искайте сила, имайте вяра)

Гледай човека право в очите. Бъдете искрени в проявите си.

(Дали може)

Във всичките ни мисли, чувства и действия трябва да лъха чистота и искреност.

(Новият човек)

Откровен и искрен не е едно и също нещо. Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни. Откровеният човек не е скрит, не е потаен, а искреният човек е съвестен. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

И като погледнеш човека, твоят поглед да бъде установен, да знаеш, че в душата си ти си искрен, честен и нямаш никаква задна мисъл, и си готов да направиш услуга.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

И тогава не разправяйте състоянията си комуто и да е, но бъдете искрени само към тази Душа, сродна на вас. Разчитайте на нея само заради чистотата и добродетелите й.

(Разумният живот)

Към децата трябва да се отнасяте много искрено. Те са много чувствителни, чувството на справедливост у тях е твърде силно развито; те разбират кога им се говори Истината и са много доверчиви.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, като децата.

(Настанало е Царството Божие)

Чистота и искреност вложете в мислите, в желанията и в душата си – и Любовта ще се прояви, и Бог ще ви благослови, и Небето ще се стреми да възрасти всичко, посято от Бога във вас.

(Искайте сила, имайте вяра)

3. Естественост и простота

Бъди естествен. Като те погледне човек, лицето ти, очите ти трябва да показват готовност да правиш добро, да си справедлив, умен, да любиш и да говориш Истината. Ще си показваш лицето тъй, както Господ го е направил.

(Аз ви избрах)

В живота трябва простота, то е чистосърдечие. На чистосърдечните хора, Бог открива много неща.

(Искайте сила, имайте вяра)

Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т.е. по-естествени и чисти сте в отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Под думата простота ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключват всички ненужни прибавки към нещата.

(Да възлюбиш)

И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мен и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски.

(Аз ви избрах)

Сега се стремете към простота, към яснота в своите разбирания. Всички неща в Живата Природа са ясни, прости и разбрани. Тя не търпи никаква двусмисленост, никаква двойственост.

(Добрите навици)

Сега, искам да бъдете свободни. Аз ви искам такива, каквито сте... С погрешките ние сме по-добри, отколкото с позлатените добрини... Един позлатен духовен живот – и него не искам... Ще се изтрие златото и ще остане отдолу медта.

(Трите свещи)

Природата не търпи привидни неща, тя не обича позлатяване. После, Природата не цапа. Хората две неща са научили: да позлатяваме и да цапаме – туй, което Природата никога не върши.

(Благословен)

Господ иска да повърне хората към онова чисто първоначално състояние, което хората наричат подивяване... Див на санскритски означава чист. Нека станем чисти и се приближим към Бога, вместо да огрубяваме и да ставаме зли. Бих желал целият свят ден по-скоро да подивее, да стане чист, благороден, да не презира малките неща, които Бог обича, и да тури Любовта, Правдата, Мъдростта, Истината на онова високо място, на което те трябва да стоят. Там е спасението.

(Ето човекът!)

Всеки човек е интересен дотолкова, доколкото е проява на Природата, а не своя проява.

(Естествен ред на нещата)

Преди всичко, от всинца ви се изисква простота, което не значи да бъдете прости, а всички знания у вас да се опростят... Така че в основата схващанията трябва да бъдат ясни и прости.

(Искайте сила, имайте вяра)

Под думата простота разбирам чистота без никакво изопачаване.

(Абсолютна справедливост)

Не подражавайте. Всеки един от вас трябва да носи онзи характер, който Природата му е дала.

(Запалена свещ)

Нашите отношения към хората не трябва да бъдат външни, а вътрешни, да няма лицеприятие. Онова ухилване, онова светване на очите, аз не считам за някакъв благороден подтик.

(Последното място)

Чистата, естествена усмивка внася живот в човека.

(Новата мисъл)

ХХІІ. ЛЪЖА – ИСТИНА

1. Лъжата е отрицание на Истината

Под думата лъжа, аз разбирам да не изопачаваш Божественото в себе си.

(Искайте сила, имайте вяра)

Човек, който лъже, е страхлив, а страхливият човек няма Любов. Казва се в Писанието, че Любовта изпъжда всеки страх навън. Мястото на лъжата е място на всички престъпления.

(Аз съм истинната лоза)

Всяка Истина трябва да се каже без страх. Ако искам да кажа една Истина, а мисля, че ще ме критикувате, ще дойде страхът: ще кажа това, което не искам.

(Високият идеал)

У човека има едно чувство на скритост – и от там се зародила лъжата.

(Положителни и отрицателни сили)

Лъжата е животинска проява. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката.

(Петимата братя)

Дяволът е един отличен работник. Той е учен човек и учен дух. Разбира законите и ги извършва, така е майстор – отдалече пипа – че никога не можеш да го хванеш: 8000 години лъже хората, и досега още лъжата му не е хваната. И хората не вярват на Бога, но на него вярват.

(Братя и сестри на Христа)

Дяволът има една добра черта – той е честен. Понеже всякога си служи с лъжата, той казва: „Аз лъжа, никога не говоря Истината“. Той остава верен на лъжата. В това отношение, човек е неиздържано същество: някога говори Истината, някога скрива Истината. Дяволът казва за човека, че и Бог не знае де е, защото някога си служи с Истината, а някога – с лъжата. Оня, който си служи и с двете, казва: „В тоя свят не може без Истина, но не може и без лъжа; не може без добро, но не може и без зло“. Обаче Христос казва: „На двама господари не можеш да служиш едновременно“.

(Да възлюбиш Господа)

В света има една Велика Сила, едно Велико Същество, пред Което никаква лъжа не може да мине. Тази Сила обуславя целия живот, тази Сила съди всички. Не мислете, че вие можете да вършите каквото искате. Не, туй Същество постоянно праща хората в гробищата.

(Двата природни метода)

В Любовта не се допуща абсолютно никаква лъжа. И онзи, който би се опитал да оскверни тази Любов, той носи проклятието, приема кармически нещастие. С това се започва и падането в Любовта.

(Трите основи на живота)

Знаете ли, че лъжливите хора имат особена миризма? Знаеш каква отвратителна миризма е. Единствената миризма, която не мога да търпя, е на лъжата. Казвам: малко надалеч стой, мирише – нищо повече. И онези хора, които лъжат, още приживе започват да гният. Умирането е разлагане в човека. Онези хора на лъжата отнемат живота, носят смърт.

(Благословен)

Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта – слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа.

(Абсолютна справедливост)

Лъжата е нещо, което спъва целия организъм и психическия процес на развитието. Тя е най-малката погрешка в света; няма по-малка погрешка от лъжата. С микроскоп трябва да я търсиш, за да я намериш, но последствията са големи. Лъжата е майка на всички престъпления в света.

(Минало, настояще и бъдеще)

От лъжите устата се деформира, очите се деформират, ушите се деформират. Всякога очите се деформират от лъжата.

(Минало, настояще и бъдеще)

Щом размесим Истината с нещо несъществено, това е лъжа.

(Минало, настояще и бъдеще)

Големите лъжи не са опасни; но малките лъжи са като микроби, те се размножават.

(Ако говоря, том I)

Каквато и да е лъжа, тя обезсилва човека, лишава го от капиталите, които има. Тя всичко взима... Няма по-страшно нещо от това – човек да бъде безсилен. Това е цяло робство.

(Ако говоря, том II)

Щом лъжата ви обезсили, втората стъпка е да станете роб, да попаднете в робство. Щом се обезсилвате, вие сте изложен на робство, а щом станете роб на условията, каквото ви наложат, ще правите. Вие не сте господар на себе си. Тогава вие може да направите всички престъпления, всички грехове.

(Ако говоря, том II)

Не лъжете другите, за да не лъжат и вас.

(Все що е писано)

Хора, които имат заострени пръсти, така говорят, че не можете да разберете кое е Истина и кое – не.

(Закони на доброто)

Можете и сами да се самоизлъжете. Това е голяма катастрофа за вас. По-голямо зло от това няма. Всеки който се е самоизлъгал, той е изгубил хиляди години от живота си, за да поправи погрешката на една лъжа... Вие се лъжете и знаете, че се лъжете, а същевременно искате да се убедите, че това, в което се лъжете, е право.

(Ако говоря, том II)

Учените хора, Духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат. Те обаче нямат смелост, у тях е развит страхът. Има много учени хора, много богослови, даже хора на Новото Учение, които имат страх – и вследствие на това не могат да изкажат рязко една Истина. Те ще се спрат и наполовина ще я кажат.

(Разумният живот)

Едно нещо има, което аз мразя: на всичко аз се поддавам, но никога – на лъжата. В историята на моя живот не е било момент, в който някой да е могъл да ме излъже. Нито съм лъгал, нито някой може да ме излъже. Лъжата – това е едно отрицание на Божията Любов, лъжата – това е едно отрицание на Правдата, лъжата – това е едно отрицание на Божията Добродетел, лъжата е отрицание на всичко онова, което е положително, велико, благородно, възвишено; лъжата е тази, която ни е докарала до туй положение.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Единственото нещо, което в Школата не се прощава, то е лъжата. Туй трябва да го знаете! Всичко се извинява, но лъжата – никога! Вие ще се пазите като от огън да не се поддавате на лъжата: то е един принцип, който ще ви заведе в противоположностите на живота и после много мъчно ще се избавите.

(Двата пътя)

А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално, или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете – съзнателната лъжа никога не се прощава!

(Положителни и отрицателни сили)

Страшна е лъжата на свещеника! Ако търговецът излъже, лъжата му не е толкова голяма, колкото тази на свещеника.

(Ще управлява всички народи)

За всички свещеници и проповедници, които изопачават Истината в Името Божие, е вече късно. За всички хора може да има извинение, но не и за духовниците. Всеки владика, свещеник или проповедник, който е злоупотребил с Истината в Името Божие, за него извинение няма. Това всички трябва да знаят. Никаква лъжа! Законът е строг.

(Поучаваше ги)

2. Човек живее пред Бога, за Бога – и пред Него няма никаква измама и лъжа

Като се уплаши от нещо, той може несъзнателно да подхлъзне езика си и да каже лъжа, но после ще се бори със себе си и ще си поправи грешката. Ние трябва да започнем да се борим разумно с този вътрешен недъг, да разберем причините, по които той се проявява, а не само да кажем: „Аз се отказвам от сега вече да лъжа“, а утре – пак излъгвам.

(Положителни и отрицателни сили)

Лъжата не е в казването. Има един вътрешен закон, свързан с известни отрицателни сили в природата. Щом излъжеш, ти се свързваш с всички негативни сили в природата, които ще изчерпват всичките сокове на живота ти – и ти ще останеш сухо дърво. Опасността не е там, че си казал една лъжа, но нейните последствия са много опасни, ти ще се свържеш с тия сили! Веднага ще прекъснеш нишките с тази мисъл на лъжа, която си допуснал, ще се свържеш с Истината и веднага ще потекат тия Божествени сокове! Тъй се разрешава въпросът.

(Положителни и отрицателни сили)

Онези, които преувеличават и намаляват, те лъжат. Духовният свят обича да констатира нещата тъй, както са си – точно, с мярка. Така и ти няма да преувеличаваш, няма и да намаляваш, ще кажеш Истината. Благородството в характера седи в това: да си признаеш погрешката, каквато е – без никакво пристрастие.

(Високият идеал)

Всяка ваша лъжа ще пожелаете да се изкорени! Никаква лъжа, никакво самооправдание, никакво самоосъждане! Защото самооправданието и самоосъждането са грях пред Бога. Ти ще признаеш самата Истина така, както е – нито повече, нито по-малко.

(Кротките)

При всяка лъжа се намалява силата на ума и ставаш по-лек. Като говориш Истината, придобиваш сила и тежест.

(Ако говоря, том I)

Ако всякога казва Истината, търговията ще му върви по-добре, отколкото ако си служи с лъжата. Каквато служба и да изпълнявате, вие трябва да бъдете честни и Истинолюбиви. Ако искате да бъдете свободни, всякога говорете Истината.

(Все що е писано)

Майката казва на сина си: „Синко, не лъжи! Недей мрази!“. Това е старият метод на възпитание. Кажи на сина си: „Синко, говори Истината и обичай ближния си!“. Като говориш за Истината и за Любовта, той ще разбере как да живее.

(Живият Господ)

Вие седите и мигате пред Бога, лъжете Го, искате, като гледате, да Го смилите. Нямате понятие заради Него. Господ не съди никого. Като идеш при Господа, кажи: „Това направих – каквото наказание ми се даде, ще го понеса“.

(Благословен)

Не лъжете, кажете си Истината, защото на лъжата краката са къси. Истината се движи с голяма бързина – и нейните крака са дълги, за да може да помага на нещастните духове.

(Солта)

Но който малко лъже, и много ще лъже. Никак не трябва да се лъже! „Ама, тогава, каква ще бъде моята работа?“ Аз не говоря за твоята стара работа. Когато казвам: „Никога да не лъжеш!“, казвам: Старата ти къща така е направена, че Господ ще я завлече, а новата къща като направиш, всичките камъни, които ще влязат в нея, трябва да бъдат здрави.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Бог да поругаем не бива. В Негово Име не трябва да има никаква лъжа. Никой не може да прокопса, ако е лъгал. Някой път може да икономисаш Истината, може да избегнеш отговора или да премълчиш, но никога да не говориш лъжа! Не можеш да кажеш Истината – мълчи; не можеш да кажеш Истината – бягай, никой не те заставлява да говориш.

(Братя и сестри на Христа)

Който иска да изправи живота си, да възстанови здравето си, той трябва да възлюби Истината. Той трябва да се стреми към нея, да я познае, да я обикне. Ако не прилага Истината, човек неизбежно ще прилага лъжата. Днес лъжата господства в света. Защо? Защото тя е полюс на Истината. Дето Истината отсъства, там лъжата присъства.

(Добрите навици)

И тъй, първото нещо: Ще тръгнете да търсите Истината. И като намерите тази Истина, ще я обикнете. И когато обичате тази Истина, тя ще ви избави от сегашното състояние на страха и лъжата.

(Двата пътя)

Истината, като влезе в човека, внася един елемент на смелост. Като знае Истината за някаква идея, той е готов да умре за нея. А лъжата, като влезе в човека, прави го страхлив. Следователно всяко нещо, което прави хората страхливи, е лъжа: това е според логиката. Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в себе си; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен, да мисли и разсъждава, го доближава до Истината.

(Братя и сестри на Христа)

От вас, като ученици, искам да прилагате Истината: абсолютно, без никаква лъжа. „Ама малко бяла лъжа?“ Не, никакви бели, нито черни лъжи. Ще говорите чистата, бялата, светлата Истина. За нас и бялата, и черната лъжа е все лъжа. Разбирате ли туй правило? Това е моралът на Новия живот, моралът на Новия ден.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Да не лъжем! Майките и бащите не трябва да лъжат. Каквото каже майката, бащата, свещеникът, съдията, трябва да го изпълнят, да умират на своята дума. Ако аз изпълня своето обещание, мога да се нарека Човек; не го ли изпълня, в мене няма никаква човещина, никакво братство.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Първото нещо: Да се стараете да бъдете добродетелни и умни, да имате схватлив, остър ум, за да не могат хората да ви лъжат. Ще оставите да ви лъжат, без да се излъгвате.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)

И туй, върху което Господ настоява, е: Абсолютно никаква лъжа на ония, които славят Истината, не се позволява, абсолютно никаква лъжа! Вънка, в света, можете да лъжете колкото искате, да лъжете и да ви лъжат – но влезете ли в този Път, да служите на Бога, абсолютно трябва да турите в ума си Истината.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Ако тебе те бият, причината е, че ти си говорил Истината без Любов... А всяка Истина, говорена без Любов, е наполовина лъжа. И ако вие говорите Истината без Любов, то е наполовина лъжа. Ако я говорите с Любов, то е цяла Истина. И тогава философията, че който говори Истината, говори и лъжата – е вярна. За да се избавим от тази възможност, трябва да внесем Любовта. Дойде ли Любовта, ще дойде и Мъдростта. Има ли тия два Принципа в нас, всяка лъжа е изключена.

(Положителни и отрицателни сили)

Ние сме Синове Божии. Единственото име, с което кръщавам моите последователи, е Синове Божии. Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат и които служат по Любов.

(Живият Господ)

Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат. Виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мене има друга черта – аз никога не мога да излъжа, затова ме считат за прост и наивен. Въпреки това, аз никого не мога да излъжа. Казвам: Хората трябва да придобият това чистосърдечие, че да може всеки да ги лъже.

(Петимата братя)

Турите ли в ума си мисълта да живеете без лъжа, Любовта ще потропа на вратата ви, ще чуете онзи, тихия Божи Глас в сърцето си, ще дойде онази мека светлина в ума ви и ще кажете: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.

(Двата природни метода)

3. Истината е същината, вътрешната страна на нещата

Един човек за да разбере Истината, най-първо неговият ум трябва да бъде освободен от всички заблуждения.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

... Съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може да разбере Истината.

(Крадецът и пастирът)

Истината е една, но тя трябва да се приеме с Любов. Не се ли приеме с Любов, Истината причинява смъдене, болка в човека, както когато го болят очите, стомаха, дробовете. Добрият и разумен човек приема Истината с Любов, затова разполага с елементите, чрез които превръща злото в добро.

(Да възлюбиш)

... Не всякога логическата връзка между нещата подразбира Истината. Логическата връзка има отношение само към ума, а не към Душата и Духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но Духът предава други качества на мисълта – той внася Истината в нея.

(Ще управлява всички народи)

Който иска да намери Истината, който иска да расте и да възраства в Бога, в Душата му трябва да царува безкористието.

(Който дойде при мене)

Истината не е нещо абстрактно; тя се явява във всяка любяща Душа.

(Живият Господ)

Истината в човешкото лице се изразява в очите. Истината в обикновения живот се изразява в свободата, която можем да дадем на другите.

(Време и сила)

Който няма основа, нека тури за основа Истината – и върху тази основа да гради.

(Заведоха Исуса)

Никога не трябва да мислим в живота, че сме разбрали напълно Истината и че вече няма какво да учим: ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на Земята.

(Духът и плътта)

А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне; затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към Вечните Начала и съградиш щастието си на пясък.

(Той иде)

Истински герой е онзи, който всякога говори Истината. Да говориш Истината – това значи да я изповядаш така, както е в тебе написана, без никакво оправдание или извинение... Който взима отговорността върху си, Бог го благославя.

(Закони на доброто)

Свободата е едно качество на душата, което тя търси. В този път на придобиване на свободата, Истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползва. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила – Истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека знание, Мъдрост и да свърже человека с Божествената Любов. И когато вие схванете Истината, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само Истината е, която внася в душата мир и спокойствие.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички Свои създания. Когато у вас се зароди страдание, Любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината – това е Любовта, която се проявява в Духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между Духовете.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината не може да ви я даде човек, а тя ще ви се даде от Духа вътре във вас. Онзи, Който ще ви даде Истината, действа по един вътрешен начин. Затова всякой един от вас трябва да търси дълбоко Истината.

(Ходете във Виделината)

Вие гледайте Истината, която е във вашето сърце, какво ви говори. Не приемайте истини от всекиго.

(Ходете във Виделината)

Ако погледнем на този свят, той е облекло на Истината; видимият свят е израз на Истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви Истини може Природата да ни разкрие!

(Ето човекът!)

Аз съм внимателен, съобразявам се с Божествената Истина: говоря винаги това, което е вярно. Всяко нещо, което ви казвам, е Истина, може да го проверите.

(Духът и плътта)

Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината никога не може да бъде стара. Тя не е нито стара, нито млада, тя е вън от този процес. Тя създава форми с всички изменения, но сама не се изменява.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми; или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Истината е Наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Затуй Науката за Истината е Наука за обществения живот. Истината прави хората всякога свободни.

(Духът и плътта)

ХХІІІ. СТРАХ И СМЕЛОСТ

1. Страхът е роден от греха

Кога, в кое време се е появил страхът у хората? Според общоприетото схващане, той се е зародил с грехопадението. По-напред човек не е знаял какво нещо е страх.

(Ето човекът!)

Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва.

(Двата пътя)

Страхът увеличава негативните качества на човека.

(Двата пътя)

Кой човек се страхува? Който не е свързан с Бога.

(Събуждане)

Всеки, който се е отрекъл от тази Истина, който е скъсал връзката си с Първичната Причина, се страхува от страданията и изпитанията в живота, бои се от земетресенията.

(За съдба дойдох)

Ако нямате правилни отношения към Първата Причина, вие ще живеете под вечен страх и ще бягате от Бога, както животните бягат от човека.

(Ни мъж, ни жена)

… Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в човешкия живот и в характера му, като ги разрушават. Така човек губи сигурността в живота си и започва да се страхува да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си. Това, от което се страхува, става. В страха човек си представя нещата такива, каквито не са.

(Да възлюбиш Господа)

На всички страхливи хора краката са дълги, защото са користолюбиви. Господ дава възможност на користолюбивите да изпитат страха, като пуска техните врагове да ги гонят.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново)

В това отношение, материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си.

(Двата пътя)

Думата роб означава ограничение, тя е носител на чувството страх. Робът не може да има своя мисъл, робът не може да има свое мнение, робът не може да има своя философия, всичко у него е наложено.

(Аз ви избрах)

Робството е обосновано на страха – и върху този страх почиват всички съвременни учения, от памтивека и досега, до Новото Учение, Учение на приятелството.

(Аз ви избрах)

Вие всички се боите от дявола, обаче трябва да ви е страх само от Бога. Ако ви е страх от дявола, значи, че той е стъпил с единия си крак у вас.

(Аз ви избрах)

От когото се боиш, такъв и ще станеш.

(Аз ви избрах)

Жените са най-страхливите същества на Земята. По-страхливи от тях няма. Тяхната деликатност, разумност се дължи пак на страха. Така е при сегашното положение на жената. Аз нямам предвид Душата на жената. И затворникът, докато е в затвора, живее в постоянен страх.

(Новият човек)

И тъй, щом дойде страхът до сърцето, ще зададе въпроса: „Туй, което виждате, туй, което усещате, туй, което преживявате, реално ли е, или не?“.

(Двата пътя)

Човек, който се страхува, се изражда. Който е страхлив, той всякога ще отстъпва от своите убеждения.

(Най-голям в Царството Небесно)

Страхът е свързан с лъжата. У децата и у другите, всички бели и черни лъжи все се дължат на страха.

(Добрият език)

Страхът показва още отклоняването на човека от правия път. Колкото по-голям е страхът, толкова по-голямо е отклоняването на човека.

(Закони на доброто)

Щом дойде страхът, ще кажа това, което не искам.

(Високият идеал)

Дето има страх, смущения, там разумността отсъства.

(Който дойде при мене)

Докато живееш със страх за утрешния ден, ти всякога ще бъдеш в стълкновение с Бога, с Разумната Природа.

(Събуждане)

Това, което се страхува в човека, са нисшите духове.

(Устойчиви величини)

От страх човек лесно може да си внуши какво ли не.

(Познаване на Истината)

... Ако си се отделил от Цялото, То не се грижи за тебе.

(Новата мисъл)

При страха, човек не може да бяга... Като по-умен от животните, страхът му е поставил спирачки, да не бяга, но да приложи друг начин на справяне.

(Събуждане)

Не бива да се страхувате, защото, колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви и дойде.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

2. Страхът е необходим за развитието на човека

Страхът е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните; чувство, вложено в живия организъм, да извърши известна мисия. Страхът подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи, противни или зловредни на нашия живот.

(Ето човекът!)

Не са свободни страхливите – и те именно вършат престъпления; нямат геройството да поемат отговорност.

(Духът и плътта)

Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате Живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение към човека, което да ви напомня дали това, което сте учили, сте го разбрали добре. И тъй, страхът е нужен, за да ви покаже, че имате отговорност. След това идва чувството на съвестта, което ти казва: „Направил си го по всички правила на Божествения Закон“.

(Аз ви избрах)

Докато съвестта в човека не е развита, страхът е необходим за него. Той го предпазва от престъпления. За да не стане престъпник, не го освобождавайте от страха преждевременно.

(Да възлюбиш)

Страхът е една сила, необходима за развитието на всеки човек. Само че друга една сила има в света, която може да замести страха. Тя е Любовта. Ако човекът няма Любов и няма страх, всичките нещастия ще дойдат в дома му. Ако е страхлив, може да се предпази, да не дойде нещастието в дома му.

(Абсолютна справедливост)

Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство – в съвест.

(Събуждане)

Всякой ученик, който не е научил урока си, е страхлив. Страхът ни кара да бъдем прилежни ученици.

(Аз ви избрах)

Като е работило в органическия свят с хиляди години, това чувство е направило хората и животните роби на страха. Обаче страхът има и добра страна: благодарение на него се е образувала бдителността. На много животни краката са станали дълги вследствие на страха. Животно, което има дълги крака, всякога е страхливо.

(Ето човекът!)

Страхът е намясто, ако предшества греха. Обаче, страхуваш ли се след съгрешаването, положението ти е лошо. Затова е казано: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“.

(Великите условия на живота)

Страх може да има човек само когато греши – а от друго нищо да се не плаши!

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Страх да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите! Всеки друг страх ще внесе грях във вас.

(Братя и сестри на Христа)

И разумният е страхлив, но понеже дава предимство на разумността, страхът остава на последно място.

(Закони на доброто)

3. Господ е жив и управлява целия свят: от нищо не се страхувайте!

Когато говоря Божествената Истина, от нищо не се страхувам.

(Ще управлява всички народи)

Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие. Но страхливият няма да разбере и земния живот. За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.

(Дали може)

Защо се страхува човек? Да не остане гладен, гол и бос. Който го е пратил на Земята, Той има грижа за него. От човека зависи да бъде изоставен от Бога – или не... Когато греши и не върши Божията Воля, човек сам се отклонява от възходящите течения и навлиза в областта на смъртта.

(Събуждане)

Страхът от разбойниците показва, че сте скъсали връзката си с Бога. Който пази тази връзка, той не се страхува. Той знае, че при получаване на едно благо, винаги има изпитания – и е готов да се справи с тях.

(Събуждане)

… Който изпълнява Волята Божия, няма защо да се бои; но онзи, който не я изпълнява, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен.

(Ето човекът!)

Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш и кажеш: „Да бъде Волята Божия“, тогава по-добър от него няма.

(Движение нагоре)

Ако човек има вяра, не трябва да се страхува от нищо; Живият Господ е с него.

(Духът и плътта)

Няма същество, което да не се подчинява на Бога. Ако Бог е във вас, няма какво да се плашите.

(Високият идеал)

Когато сте в един параход, който се клатушка, и се страхувате, каква полза имате от страхуването? Стойте спокойно, имайте доверието на едно дете. Този, който е направил парахода, ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и най-после ще спре.

(Духът и плътта)

Любещият не се страхува нито от смъртта, нито от злото. Само един Бог съществува в света, от Когото всичко излиза. От какво ще се страхуваме тогава? Който се страхува, той не познава Любовта, не познава Бога. Бог е Любов. Щом е така, не се страхувайте нито от смъртта, нито от злото. Бог е Живот. Ако живееш в Бога, смърт не съществува. Благодарете за злото, защото Бог го е турил на работа, да подтиква човека към дейност, да преработи инертната материя в него.

(Все що е писано)

Там, дето е Любовта, страха го няма; и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия Дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир.

(Ето човекът!)

Колкото по-добри ставате, толкова и страхът ви ще се намалява.

(Все що е писано)

Вие се боите един от друг. Вместо да се боите от човека, почитайте го.

(Аз ви избрах)

Малките деца не знаят що е страх, бабите им ги плашат: „Караконджо ще те изяде!“. Долу вашите караконджовци, не лъжете малките деца, не лъжете и себе си!

(Духът и плътта)

Ако имате чрезмерен страх, употребявайте портокаловия цвят, да балансирате силите – той е един лек.

(Двата пътя)

Като знаете, че Господ е жив и управлява целия свят, от нищо не се страхувайте. И смъртта да не ви плаши. Ако тя се изпречи на пътя ви, кажете си: Понеже Бог ме е изпратил на Земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не изменям пътя си, не се мърдам от мястото си. Който се опита да ме измести, няма да се бори с мене, но с Онзи, Който ме е проводил.

(Дали може)

Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае.

(В начало бе)

Няма нужда да се съмнявате и страхувате в Пътя си – защото тези Учители, които сега ви се дават, ще ви ръководят и направляват. Един пътник в гората може да се съмнява и страхува, ако нямаше Водител, но щом има Водител, няма нужда от страхуване.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Вървете без страх и без тъмнина, с обич и със светлина! Любовта изпъжда навън всякакъв страх.

(Да възлюбиш Господа)

4. Страданията ще съществуват дотогава, докато страхът съществува

Съвременните хора мъчно успяват в живота си, защото се страхуват от страданията и бягат от тях. Така те се лишават от благата, които страданията носят. Казано е в Писанието: „Търсете Ме в ден скръбен“. Това значи: Търсете Ме, когато съм близо до вас. Бог е близо до човека, когато той страда. Близостта показва, че човек има добри условия за развитие, а далечината го лишава от тези условия.

(Великите условия на живота)

Аз отговарям с един Окултен Закон, който гласи: Страданията ще съществуват дотогава, докато страхът съществува. Ако страхът се намалява, и страданията ще се намалят. Когато страхът изчезне съвършено, тогава и страданията ще изчезнат. Затова е казано в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие“. Докато си страхлив, страданията ще те следват. Щом станеш смел и решителен, страданията постепенно ще се отдалечават от тебе.

(Път на мисълта)

Не се страхувайте от катастрофи – какво по-хубаво от това: ще се намести умът ви, и вие ще разберете смисъла на живота.

(Беседи от Учителя, държани в Окултната Школа)

Страданията са дадени да се изпита кой е герой и кой – страхливец. Който не иска да страда, който иска наготово да му шетат, минават го в каталога на страхливците.

(Духът и плътта)

Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в Училището ни.

(Ето човекът!)

Аз съм толкова богат вътрешно, че всичко мога да нося; за мене няма мъчнотии и страдания, които не мога да понасям – от нищо не се страхувам. Мъчението е играчка за мене.

(Ще управлява всички народи)

5. Истинска безопасност

Най-безопасното място, което намерих, е Любов към Бога.

(Трите свещи)

... Когато човек иска да бъде в безопасност, казвам: Иди при Бога. Високото място е Бог. Иди на високото планинско място, Необятното, дето човешки крак не може да достигне. Иди при Бога там. Дигни душата си нагоре, към Бога.

(Добрият език)

Истинската безопасност е вътре в човека, а не вън от него. Безопасността е във вярата и в Любовта ни към Бога.

(Сеятелят)

Излизаш от дома си: ти трябва веднага да бъдеш скачен с Невидимия свят, умът ти да бъде скачен с Бога, в душата си да бъдеш изправен.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

6. Смели и умни

Всичките неразумни хора са безстрашливи, много смели са.

(Възможности в живота)

Ще кажете, че героите са смели, решителни хора. Ако са смели и умни, това е една страна; ако са смели и безсмислени, това е друга страна.

(Път на мисълта)

Юначеството в човека се дължи на силно развити смелост, разрушителност и страх. Юнакът е едновременно и много смел, и много страхлив. Юнаците са много страхливи, защото в тях има силно развит личен елемент.

(Допирни точки в Природата)

На първо място трябва да развиете безстрашието: не нахалство, защото някои хора са нахални, не се боят – но то е нахалство, не е безстрашие. Безстрашието е качество на разумния човек.

(Двата пътя)

Бъди смел, но да знаеш защо си смел. Смелостта ти да бъде намясто!

(Разумният живот)

Природата… Към смелите хора тя има почитание и всякога е готова да им помага. Смел, безстрашлив може да бъде само онзи, който има непоколебима вяра в Законите на Разумната Природа.

(Допирни точки в Природата)

За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите – и след това ще бъдете смели. Напред!

(Разумният живот)

7. Кармата обича смели хора

Кармата обича хора смели; вие ще бъдете смели, да посрещнете кармата си. Които бягат от кармата си, тя има пречка за тях. Ще бъдете смели: може да ви убие, но в края на краищата, едно благородство има в нея.

(Двата пътя)

Ако си беден, бъди смел – да умреш в леглото си от глад. Или бъди смел – да изпаднеш в положението на последен бедняк и да не кажеш дума против Господа.

(Петимата братя)

Бъдете сега всички смели и решителни, да посрещнете страданията, които ще ви се наложат по закона на необходимостта. И за всички страдания да бъдете благодарни.

(Петимата братя)

През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш – да влезеш в това положение; да не те е страх.

(Най-голям в Царството Небесно)

Страданията правят хората смели и решителни. В първо време, страданията ги правят малодушни, но като пострадат повече, те уякват и стават герои.

(Ни мъж, ни жена)

Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На Окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свят вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.

(Двата пътя)

На смелите хора, на хората без страх винаги се помага. От Невидимия свят, като видят, че си много смел, решителен, като видят един герой пред себе си, те казват: „Ние ще му помогнем, ще го кредитираме“.

(Разумният живот)

Когато вие сте смели и решителни при някоя мъчнотия, непременно ще се яви някой, който ще ви услужи.

(Разумният живот)

8. Да сме смели, да говорим Истината

Сега аз казвам: Онзи, който не е смел да признае своя недостатък, той никога не може да познае Любовта.

(Трите живота)

Сега, бъдете доблестни с вашите най-големи грехове. Казвайте ми ги. Тази змия, хванете я за врата и ми я дайте. Едно е: ще бъдете смели и няма да мълчите.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Бъдете тъй смели, че като направите един грях, да го изповядате и пред Бога, и пред себе си, и пред хората. И за Любовта си трябва да бъдете тъй смели.

(Новият живот)

От всички се иска смелост, да признаят грешките си. Не е достатъчно само да проповядваш известна философия или религия.

(Поучаваше ги)