Част 3
В нашето тяло се намират енергии, които не са под контрола на нашата воля, и трябва да знаем как да ги управляваме. И всеки трябва да знае тия закони – иначе, ако не разбира тия закони, може да произведе известна експлозия. Някой се гневи. Ще се гневиш – и оттатък ще минеш. Гневът, то е изгубване на своето минало равновесие. Ако ти мислиш в себе си, никога няма да паднеш. Значи, човек, който се е разгневил, излязъл е от себе си, загубил е равновесието си – и пада. Разгневиш се – падане е това.
(Положителни и отрицателни сили в Природата)
Не питайте защо се гневите, но питайте защо гневът ви е посетил. Гневът, страхът са намясто, но трябва да се използват. Те са сили, които имат свое предназначение и смисъл. Те са съветници на човека, които го придружават навсякъде.
(Добрите навици)
Ако по някой път се сърдите, гневите, този гняв е потребен като пипера в яденето, за да даде активност или широчина на главата. Без тази широчина, човек не може да има подтик за дейност. Когато някои от вас се гневят, да не мислят, че тази енергия е непотребна. Вие трябва да владеете, да пазите този гняв.
(Абсолютна справедливост)
Щом се разгневиш, впрегни воловете си и иди да ореш, вземи мотиката си и иди да копаеш – или вземи две стомни, иди на чешмата, донеси вода. Енергията трябва да се впрегне на работа. Ако си гневен и донесеш две стомни вода, водата, която е носена с гняв, е по-сладка.
(Заветът на Любовта)
Не да спреш гнева, но да превърнеш този гняв в даден момент на една енергия и да използваш тази енергия. Гневът от окултно гледище е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гняв. Трябва да има малко гняв. Някои не се гневят. У гневливия човек се заражда енергия да работи. Някои от вас смесват честолюбието с гнева. Честолюбието е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се.
(Положителни и отрицателни сили)
Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни.
(Новите схващания на ученика)
Значи, гневът може да се използва в много отношения. Разгневите ли се, направете някое добро – не обикновено добро, а такова, каквото никой не може да направи.
(Абсолютна справедливост)
Дойде ли ви някое тежко състояние на гняв, недоволство или друго нещо, въоръжете се с търпение. Няма да минат пет-десет-петнадесет-двадесет минути или най-много половин час – и вашето състояние ще се смени.
(Новите схващания на ученика)
Някой казва: „Аз съм малко сприхав човек“. Много хубаво, отлична черта е това, че си сприхав, но сприхавият човек трябва да се превърне в един деятелен човек. „Ама аз съм малко гневлив.“ Гневливият човек трябва да се превърне в един горещ, любящ човек. Този човек, който се гневи, той може да люби много силно, той може да обича интензивно. Той трябва да трансформира своята енергия от гняв в Любов.
(Заведоха Исуса)
Ако един човек се е разгневил, мислите ли, че Бог в него се е разгневил? Тогава ти покажи мекота, покажи своята мекота. Защото, ако ти се разгневиш, какво ще стане?
(Петте врати)
Щом се разсърдиш, поеми дълбоко въздух и брой от 1 до 10; ако си още гневен, поеми още един път дълбоко въздух, издишай го и брой от 1 до 100; ако си още гневен, пак поеми дълбоко въздух, издишай го и брой от 1 до 200. Дойдеш ли до 300, всякакъв гняв ще изчезне. Това е един добър метод за уравновесяване на енергиите на човека. Ако пък не искате този метод, като се разгневите, изпийте една чаша топла вода на глътки. Гневът е топлина. Значи, подобното подобно лекува.
(Езикът на Любовта)
Разгневите се някому и станете неспокоен. Поеми въздух и най-малко 20 секунди чети. После тури по една минута и виж как ще мине гневът. Като държиш минута и половина, две минути – всичкият гняв ще се изпари. Една минута е достатъчно да се самозавладееш. Колкото повече задържа въздуха, човек охладнява.
(Всеки ден по една добра мисъл)
Ако си гневен или мразиш някого, изложи гърба си на Слънце, отправи погледа си към Земята – и тя ще отнеме отровата, която се е вмъкнала в кръвта ти. Слънцето и Земята са най-добрите лекари и учители на човека.
(Великите условия на живота)
Гневен ли си, излез някъде из гората, започни да викаш, да кряскаш на дърветата, на камъните: те ще се озонират и ще ти мине. Ще видиш после колко смешно ще ти стане, когато се забележиш в такова състояние.
(Аз ви избрах)
Мъжът ти се гневи, вдига шум, кара се. Кажи в себе си: Любов и съгласие! Няма да се мине много време – и той ще омекне.
(Новият човек)
Добре: да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си, и след това ги изтърсете (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден.
(Беседи, обяснения и упътвания, дадени от Учителя в Търново през 1921 г.)
Като метод за въздействие срещу гнева, Окултната Наука препоръчва на ученика да се откаже от многото си желания.
(Допирни точки в Природата)
Желанието не трябва да се събужда нито по-рано, нито по-късно от определеното време – за всяко желание има определено време и пространство, когато то може да се реализира. Ако не спазите това време, ще се натъкнете на ред отрицателни състояния, между които на първо място ще бъде гневът.
(Допирни точки в Природата)
Щом се разгневите, спрете се малко в размишление, да видите какво се иска от вас. Хванете палеца си и помислете за Божествения свят, с който сте свързани. Само така ще се справите със силите и теченията, които минават през вашия мозък, и ще можете да ги регулирате.
(Добрите навици)
Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение. Запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта.
(Добрите навици)
Ако нямаш разположение, например гневен си, постави си гърба на Слънцето, нищо няма да изгубиш. В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш.
(Кротките)
Ако знаете да използвате правилно гнева, той ще се превърне в елемент на волята – на смелост. Значи, гневът може да се превърне на смелост. Гневливият човек, щом почне да разсъждава, става смел.
(Разумният живот)
Щом гневът дойде, ще вземеш мотичката или ще седнеш да пишеш. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та оня, който има излишна енергия, да отива там да работи. Един ще вземе чука, друг – рендето, трети – перото, и по този начин всички тия хора ще се хармонират.
(Разумният живот)
Има нещо по-страшно от външните мечки – това са вътрешните мечки в човека. Какви по-страшни мечки познавате от гнева, от разрушителността в човека? Като се разгневите няколко пъти, като паднете и станете няколко пъти, най-после ще хванете гнева в ръката си и ще го заставите да ви слуша, да работи. Следователно на всяка мечка вън от вас отговаря по една мечка вътре у вас.
(Допирни точки в Природата)
... Гневен ли си, ще впрегнеш гнева на работа. Най-работливи са гневливите хора; а тези, които не работят, не са гневливи... Вместо гневът да ви впрегне, вие го впрегнете.
(Свещен трепет)
Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък. С тази енергия ти ще мислиш за светиите, за Бога.
(Свещен трепет)
ХІ. РЕВНОСТ
1. Ревността ограничава свободата на човека
Защо ревнува човек? Защото обича. От голяма обич към едного, той се озлобява против друг някой. Който не обича, не може да се озлобява. Като обичаш някого, ти се интересуваш от него и отваряш очите си на четири, да не го вземе друг. Ако не го обичаш, не се интересуваш от него. В това отношение, в човешката любов ревността е на мястото си.
(Старото отмина)
В любовта си хората са толкова ревниви, че не си позволяват един на друг да гледат натук-натам, но ограничават свободата даже и на Господа в себе си. Ревността е нисше, животинско чувство, на което човек, по атавизъм, често се натъква, вследствие на своите криви разбирания за живота, за човека.
(Да ви даде)
Има нещо лошо в ревността. Кога? Когато ограничава свободата на човека. Щом се ограничава, той не може да прояви своя ум. Като ограничаваш някого, първо ти ограничаваш себе си. Няма да се мине много време, ще дойде друг, който тебе ще ограничи.
(Фактори в природата)
Ревността произтича от простата причина на безлюбието. Вие няма кого да обичате. Вие сте вложили в едно същество всичкия си капитал и искате туй същество да ви обича. То не ви обича. Неговият ум е на съвсем друго място. Той не е нагласен като вашия, не може да мисли като вас, не може да чувства като вас.
(Изново)
... Ревността е резултат на чрезмерното користолюбие у човека. Искаш да обсебиш някоя Душа, искаш да я имаш, ревнуваш я.
(Ако говоря, том II)
Ти държиш един предмет близо до очите си и така ти закриваш другите неща... Ревността показва, че предметът е много близо.
(Ако говоря, том I)
Какво представя ревността? Сиромашията на живота. Когато се казва за някого, че е ревнив, това значи, че той е осиромашал и умствено, и сърдечно – във всяко отношение.
(Божествените условия)
Ревността, било от страна на мъжа, или от страна на жената, ограничава човека. Никой няма право да се налага на другите, да ги заставя да мислят, да чувстват и да постъпват така, както той мисли, чувства и действа.
(Крадецът и пастирът)
2. В Любовта между разумни Души, ревност няма
Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение. Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася Живот.
(Ценното из Книгата на Великия Живот)
Какво означава думата ревност в българския език? Усещаш, че си малко пренебрегнат. Защо се чувстваш пренебрегнат? Погрешката е там, че ти очакваш своето щастие от едно същество, което трябва да живее само за себе си. И всички хора на Земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а после – за другите. Туй е закон.
(Двата природни метода)
Смешно е да се осъжда човек без никакви факти. Съмнението, подозрението е недъг в човека, който се дължи на анормални образи в неговия мозък. За да се освободи от този недъг, човек трябва да развива в себе си милосърдието. Когато мъж ревнува жена си, нека отправи ума си към Бога, да се свърже с Неговата мисъл, с Неговото милосърдие, и ще види, че след 5 – 6 минути ревността му ще изчезне.
(Синове на възкресението)
Често в любовта между хората се явява ревност. Защо? Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една-две чашки – и тя се свършва. Любов, в която има ревност, тя не е никаква Любов. Искате ли Любов, идете при Божествения Извор, оттам да начерпите колкото искате.
(Любов към Бога)
Какво е ревността? Като запушиш извора си, ти ставаш ревнив. Когато дойдеш до ограничения живот, ти ставаш ревнив. Пълниш шишето си с вода и го държиш само за себе си. В необятния Живот никаква ревност не съществува. Докато си при Великия Извор на Живота, никаква ревност не те мъчи.
(Събуждане)
Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да й угажда, каквото и да й купува, освен че няма да я привлече, но ще я отчужди от себе си. Какво се изисква от него, щом иска да привлече дъщеря си? Той трябва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде от своите чувства и на бащата.
(Младежки събори)
Не е лошо да бъдеш ревнив – но да отправиш това чувство към Бога, да пазиш ревниво Божиите заповеди. Да бъдеш ревнив към хората, това е безсмислено и опасно. Човешката ревност е смешна. Пазиш някого, ревнуваш – да не го вземе някой.
(Събуждане)
Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. Не – Любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. Тя е извор, който напоява целия свят. Който люби, той дава път на Бога в себе си, затова е в състояние да обхване целия свят.
(Който дойде при мене)
Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади – младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта.
(Светото място)
Любовта съществува само между разумни Души. В нея няма ревност, няма подозрение. Любовта между разумните Души е широка; тя е Божията Любов, която обхваща целия свят.
(Вехтото премина)
ХІІ. ЗАВИСТ
1. Завистлив е дребнавият човек
Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост. В другите слабости все има нещо, което радва или залъгва човека. Завистливият обаче няма никаква радост в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат. За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа – двете очи.
(Посока на растене)
Ти не си орал, не си сял, а поглеждаш със завист към нивите на другите хора и казваш: „Моята нива нищо не роди, а нивите на съседите ми дадоха много плод“. Ти не говориш Истината. Твоите съседи ораха, сяха, затова имат плод, а ти нищо не работи.
(Той създава)
Влезе ли едно отрицателно чувство в сърцето ви, например завист, мисълта ви отслабва, а с нея заедно, и вие губите силата си.
(Начало на мъдростта)
Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето Духовно развитие. Духове, напреднали умствено, а изостанали Духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората.
(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)
Понякога хората грешат от недоимък, а понякога грешат от голямо изобилие. Който има, в него се явява желание да има повече. Който няма, в него се заражда едно отрицателно чувство: завист, че другите имат. В сиромаха се явява завистта, в богатия – алчност.
(Вас ви нарекох приятели)
И завистта е киселина за психическия живот, но тя става опасна, когато се придружава от омразата. Иначе, сама за себе си приложена, тя не е опасна. В българския език думата завист не е лоша. Докато работи сама, завистта не е вредна киселина, но щом дойде при нея омразата, тя става опасна. При това положение идат лошите последствия: съмнението, отмъщението и т.н.
(Великото и красивото)
Завиждате, стяга ви се сърцето от завист – тогава има възможност да заболее черният ви дроб. (Движение нагоре)
2. Във Вселената има изобилно вода и светлина за всички
Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна. И тогава, вместо да пожелавате на ближния си по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето.
(Посока на растене)
… Щом си завистлив, трябва ти светлина. Ние всякога завиждаме на хората. Тази Вселена, в която живеем, е тъй създадена, че за всинца ни има изобилно вода и изобилно светлина, която можем да възприемаме. Не завиждайте. Радвайте се, като срещнете някой човек, в който има вода, в който има живот. Като видите човек, пълен със знания, радвайте се, че в него има светлина. По-хубаво да живеем между живите хора, отколкото между мъртвите.
(Последното място)
Бог е дал на всеки човек очи, да гледа с тях света, да гледа красивото и възвишеното, а той е недоволен. Бог му е дал мозък – да мисли, сърце – да чувства, дробове – да диша чист въздух, стомах – да се храни, а той е недоволен. Това, което Бог е дал на човека, струва милиарди, а въпреки туй, той поглежда завистливо към къщата на някой човек и е недоволен, че няма такава къща. Кое струва повече: очите или къщата на човека? Следователно, за да съзнае и оцени човек богатството, което му е дадено, Бог ще му изпрати някое малко страдание или нещастие да го жилне някъде, за да го опомни.
(Малки и големи придобивки)
Когато дойдете до един човек, който има известна добродетел, във вас трябва да се даде един стимул и вие да придобиете тази добродетел в себе си. Между хората има различие и това различие е за добро. Сега, като не разбирате закона, във вас се заражда завист.
(Истинската реалност)
Любовта, интензивното желание са условия за създаване на каква и да е дарба в човека. Дарбите не се създават изведнъж. Те не са нищо друго освен събрана енергия в човешката Душа в известна посока, и то от стотици и хиляди години. Има случаи, когато за проява на известна дарба е нужна малка енергия, но ако човек не работи върху себе си да предаде тази енергия, дарбата му не ще се прояви. Който не разбира този закон, поглежда завистливо към даровитите хора и казва, че еди-кой си е даровит музикант, друг някой е даровит поет, учен и т.н. Тези хора са даровити, защото са работили в миналото, работят и в настоящето. Те заслужават това, което им е дадено.
(Трите живота)
Богатият човек, ако има цялото богатство на Земята, той не може да бъде завистлив. Завистлив може да бъде един дребнав човек.
(Възкресение)
ХІІІ. ЗЛОБА
1. Неразумните страдания озлобяват
Съмнението е недъг на ума, а завистта, злобата – на сърцето.
(Новият човек)
Мирише и човешкото сърце. Знаете ли колко мирише? По някой път човек се озлоби, мисли как да си отмъсти, цяла нощ.
(Първият момент на Любовта)
Мястото на злобата в човека е над ушите. Когато този център е силно развит, човек е много завистлив. Този център е силно развит във вълка, вследствие на което той е много жесток, свиреп.
(Лъчи на живота)
Ангелите, като слязоха на Земята, проявиха непослушание и изгубиха своята сила и чистота. Сега в тях има крайно озлобление. Те са озлобени против хората. Те гледат по някакъв начин да си отмъстят на хората.
(Път на зазоряване)
Срещам някой човек, който страда. Защо страда той? Защото са засегнати личните му чувства. Той се озлобил, ожесточил, прилича на казан, който се намира под голямо напрежение и иска да се пръсне. Този човек се оплаква, че страдал много.
(Светлина на мисълта)
Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава – и вместо да се повдига, озлобява се. Като знаете това, не избягвайте разумните страдания, които Бог ви праща, но бъдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания.
(Да възлюбиш)
Ако някой ви обещава много неща… Повярвате ли в обещанията му… и веднага ви държат отговорен за всичко…. Ще минат една-две години и ще ви турят в затвор. Ако не можете скоро да излезете от затвора, ще се озлобите против всички хора, ще се разочаровате от живота и ще вземете крив път на мисълта си. В края на краищата, ще кажете: „Страдам невинен, от всички изоставен и неразбран“. Като знаете това, не отивайте при гражданина на онази страна. Не слушайте неговите съвети. Не отваряйте кесията си пред него, защото ще ви обере и ще ви изпрати на полето да пасете свинете му.
(Великите условия на живота)
Щом се късат нещата на физическото поле, човек се обезсърчава. Щом се късат нещата в духовния свят, човек се обезверява. Щом се късат нещата в мисловния свят, който е една връзка с Божественото, човек се озлобява.
(Буден ум и будно сърце)
Някой път човек тъй може да концентрира своята мисъл на злоба и завист към храната, от която ще яде някой човек, че като хапне този нещастник от тази храна, да се отрови.
(Последното място)
Наистина, работата ви няма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гневен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействащи сили. От добрия човек лъха живот, радост, светлина, а от лошия – мрак, неразположение. Както разбойникът може да убие човека с пушката си, така и лошият човек, със своите мисли и чувства, може да убие човека.
(Крадецът и пастирът)
2. Всяко противоречие е една велика задача
Условията могат да озлобят, да ожесточат човека, но това не е естествен път на развитие. Като прекарал живота си в беднотия и лишения, той се озлобил, но това е резултат на неразбиране. Ако разбираше беднотията, той нямаше да се озлоби. Човек може да се изправи само когато съзнае, че той е виновник за своята карма. Следователно, веднъж я създал, той сам ще я изправи.
(Път на мисълта)
Сега на вас казвам: Пазете се от вътрешно ослепяване. Няма по-страшно нещо от това. За да не дойдете до вътрешното ослепяване, радвайте се на страданията. Който се е пробудил и осъзнал, той се радва на страданията и ги осмисля. Който се е събудил от сън, но още не се е осъзнал, той не е разбрал смисъла на страданията и се озлобява от тях.
(Той създава)
Да допуснем, че в един вол, който оре на нивата, би се събудило по-висше, човешко съзнание, и той се намери в тези тежки, непоносими условия за него: цял ден оре на нивата, а после влиза в своя дам, завързан, лишен от свобода. Знаете ли колко би се озлобил този вол? Но благодарение че по-висшето съзнание у животните се явява временно и пак се оттегля, а остава обикновеното им съзнание, което лесно ги примирява, те си казват: „Такава е Волята Божия!“.
(Пътят на ученика)
Волът върви спокоен, невъзмутим; в него има тишина, спокойствие. Той не знае какво е злоба. Като гледа, че господарят му бърза, волът казва: „Защо толкова бърза господарят ми? Не знае ли, че за всяко нещо има определено време?“. После обърне поглед към господаря си и продължава работата си.
(Великото и красивото)
Вие знаете ли кой ви е пратил на Земята? За случая турците имат една поговорка много класическа. Те казват: „Говедо дошъл, вол си отишъл“. От това незнание на нещата, в хората се явява едно озлобление, което обезсмисля живота. Вие мислите, че животът няма смисъл, че никой не ви обича. Има Един, Който ви обича. Само че вие не знаете къде е Този, Който ви обича. Има Един – и като Го намерите, ще видите, че никой не може да ви обича като Него. Като Го зърнете веднъж и Той като ви зърне, ще можете всичко да постигнете на Земята.
(Вас ви нарекох приятели)
Когато някой се усеща изоставен, в някои случаи той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а в други случаи отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами.
(Аз ви избрах)
Озлобяването трябва да се превърне в мъка, мъката – в страдание, в скръб, и тогава вече скръбта може да се лекува. Щом си скръбен, ще призовеш Бога на помощ да те спаси. Като те спаси, ще Го прославиш. Който скърби, той е минал вече през две състояния – през озлобяване и мъка.
(Малки и големи придобивки)
Човешкият ум трябва да се бори с туй, злобното в себе си. За да се бори и да устоява, човек трябва да има умение. Ние огъня няма да го угасим с духане – вода ще му полеем отгоре.
(Двата природни метода)
Всички трябва да напуснат онази злоба и да хванат едно верую на Любовта. Напуснете веруюто, от което произтича злобата, и хванете веруюто на Любовта, което иде сега в света. Приемете това верую, в което човек на човека гледа като на свой брат, в когото Бог Се проявява. Тази е новата идея, която сега ще ви оставя.
(Вас ви нарекох приятели)
Едно трябва да спазва човек – да не се озлобява и ожесточава. През каквито изпитания и да мине, трябва да остане тих и спокоен. Желайте Любовта да победи и да се възцари Правдата и Истината.
(Възможности за щастие)
За да издържа на противоречията в живота, човек трябва да съедини силата на ума си със силата на своето сърце. Така само той ще изпъди злото от ума и сърцето си и ще пусне Бога да живее в него. Днес Бог не живее в сърцето на човека, а трябва да живее. Бог иска да изпъди от сърцето на човека онзи, който незаконно се е наместил вътре, и да заеме неговото място.
(Разумните същества)
Злобата, завистта, омразата, невежеството, подозрението, користолюбието изгарят в Любовта. Докато си в Любовта, отрицателните сили те напущат. Щом излезеш от Любовта, всички отново тръгват след тебе.
(Вечното благо)
Когато едновременно се накърнят честолюбието и достойнството, човек се озлобява. За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили. Първото място подразбира център, около който всички се въртят. Кой заема първо място в Слънчевата система? Слънцето. Значи, човек трябва да знае мястото на Слънцето, за да бъде уважаван и почитан от всички, т.е. да го оценят справедливо. Кой може да заеме мястото на Слънцето? Само онзи, който излъчва от себе си светлина и топлина.
(Методи за самовъзпитание)
Всичко, каквото Христос е проповядвал, може да се изрази в няколко думи: Да се отречете от себе си. Какво подразбирате под думите себе си? Това значи: да се отречете от вашето невежество, да се отречете от своята завист, от своята злоба, от своето неверство, да се отречете от своето недоволство – от всичко отрицателно в себе си.
(Вас ви нарекох приятели)
Старозаветните търсят богатство и имот. От несгодите на живота, те се озлобяват… Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си... Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши.
(Изпитът на Любовта)
Казвам: Идеалът трябва да бъде да не бъдем злобливи. Казвате: „Ако ние станем незлобливи, ние ще бъдем баби“. Не. Най-големите герои, това са хората на незлобието. Не мислете, че един незлоблив човек е баба. Ни най-малко не е баба. Незлобливият те хване, запуши ти гърлото.
(Като роди дете)
ХІV. ОМРАЗА
1. Омразата е страшна като вълк
Ако четете свещените книги, ще видите, че никъде не се казва: „Сине мой, дай ми ума си“, но се казва: „Дай ми сърцето си“. Сърцето на човека загазва; всичките противоречия, съблазни, зависти, омраза – всичко това произтича от човешкото сърце.
(Вземи детето)
Каже ли някой, че не обича хората, това значи, че ги мрази; ако не мрази, ще обича – няма друг избор. Който мрази, става по-енергичен, по-смел, по-нахален, вследствие на което мускулите му се втвърдяват, лицето му става грубо, сурово.
(Ценната дума)
Любовта и омразата са две сили, които работят едновременно в природата. Любовта е магнетизъм, а омразата – електричество. Сегашната омраза е бъдеща любов, а сегашната любов е бъдеща омраза. Това е закон на поляризиране. За да избегне този закон, човек трябва да се отрече от себе си. Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си.
(Великите условия на живота)
Някой казва: „Аз обичам със сърцето си“. Който обича със сърцето си, той ще те обича днес, а утре ще те мрази. Затова хората казват, че без омраза не може. В света на сърцето има раздвояване.
(В начало бе)
Обичате някого, не се мине ден-два – и вашите чувства се променят: колкото вашата обич е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза са силни.
(Беседи от Учителя, държани в Окултната Школа, 1920)
Там, дето има омраза, има и любов. Любовта, в която има сенки, е несъвършена, а съвършената Любов е без никакви сенки.
(Трите живота)
Обикновената любов внася разединение и омраза между хората.
(Настанало е Царството Божие)
Външно омразата е грозна, страшна като вълк, а вътре има нещо благородно, меко. Който мрази, той може и да обича. Който не мрази, не може да обича.
(Великите условия на живота)
Омразата, завистта, злобата – изобщо всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в природата.
(Допирни точки в Природата)
Ония, които не могат да освободят сърцето си от омразата, са роби на черния маг. Те са играчка на живота.
(Новият човек)
Тъй щото, всички отрицателни прояви в човека, като съмнение, омраза, злоба и др., са паразити, които се прилепват към същинския живот и всеки момент могат да се отстранят от него. Ако се оставят за дълго време в живота на човека, тия паразити ще внесат в него особено разлагане.
(Синове на възкресението)
Ако мразите, всичките духове на омразата ядат и пият на ваши разноски. Ето защо умират хората. Като дойдат и поседят ден-два у вас, вие почнете, разбира се, да се оплаквате: „Тук ме боли главата, болят ме ръцете, краката, стомахът, сърцето, дробовете“. Как не ще ви болят? Тия зли духове черпят сокове от вас – и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба.
(Ето човекът!)
Защо не трябва да мразим? Защото омразата носи смъртта. Писанието казва: „Гледайте, като се мразите, да не се изтребвате“.
(Който дойде при мене)
Щом обичаш, сърцето ти е в ръцете на Господа. Щом мразиш, сърцето ти е в ръцете на дявола.
(Ликвидация на века)
Човекът, който ви мрази, той не ви се радва и няма добро мнение за вас. Неговата душа е пълна с най-лоши образи, с най-лоши мисли за вас. И тогава вие трябва да правите големи усилия, за да преодолеете всички тия отрицателни сили, които той отправя към вас.
(Новите схващания на ученика)
Щом твоят ум е зает с някой човек, който те мрази, искаш да му противодействаш, ти даваш сила на този човек да почерпи малко сила от тебе. И може да речем, че омразата, това е кражба по законен начин, изнудване, взимане на човешката енергия.
(Трите живота)
Когато в душата ви прониква омразата, вие сте в едно подобно на леда, ледено състояние.
(Заведоха Исуса)
Когато спирате човека от движението му към Доброто, или от Пътя му към Бога, той непременно ще ви намрази. Омразата между някои хора се дължи именно на това, че когато те са отивали нагоре към Бога, тия хора са завъртвали спирачките им и са ги спирали от този Път.
(Затова се родих, том 1)
Когато умът в човека се свърже с чувствата, явява се злото. Забелязано е, че омразата например не се явява между глупави, но всякога се явява между учени, между умни хора.
(Да възлюбиш Господа)
Какво по-страшно нещо търсите от омразата? Омразата е в състояние да унищожи човека. Омразата се обезсилва благодарение на Мъдростта. Обаче, ако омразата вземе големи размери, човек ще дойде до състояние на пълно сгъстяване и втвърдяване. В такъв случай, Мъдростта се отказва да помага на човека.
(Делата Божии)
2. Само Господ може да се справи с омразата
„Кой може да премахне омразата?“ Вие не можете да я премахнете. Само Господ може да се справи с нея. Никаква друга сила не може да я отстрани. Следователно, ще влезеш в стаята си и ще се молиш, докато Бог стопи омразата.
(Който дойде при мене)
Като те мрази някой, каквито и страдания да ти създаде, все не може да се задоволи, докато не поправиш погрешката си. Как ще я поправиш? „Не зная как да му помогна.“ Като зная законите, аз ще се моля за него.
(Движение нагоре)
Ето, омразата към този човек ви тика към Бога. Ако тази омраза не е толкова силна, тя няма да ви накара да се молите. Затова казвам: ако омразата не е толкова силна, че да ви прати при Бога, тя не е омраза. Питам: Омразата прати ли те при Бога? „Прати ме.“ Е, твоята омраза има смисъл.
(Високият идеал)
Ако вярата ви е голяма, лесно ще се справите с отрицателните чувства в себе си – например с омразата, завистта и др. Голяма сила се иска от човека, за да се справи със злото в себе си. Един начин познавам за това: Изпълнение на Божията Воля.
(Великите условия на живота)
Неприятелски разположените същества към човека влизат в него като кираджии и му действат по различен начин: едни от тях събуждат в него чувства на омраза, на съмнение, на скъперничество и т.н. След всичко това човек се чуди как е дал ход на тия чувства в себе си. Задачата на човека се заключава именно в това: да се освободи от влиянието на неразумните, нисши същества в себе си – и от свои господари да ги направи слуги, които да му се подчиняват. Това може да постигне човек само при единственото условие: да служи на Бога.
(Просветено съзнание)
Стихът казва: „Благославяйте тия, които ви кълнат; правете добро на тези, които ви ненавиждат; молете се за тия, които ви правят пакост или ви гонят“. Защото човек на Любовта е всесилен.
(Благословен)
… В сегашния живот трябва да бъдем силни да се справим с омразата. Любовта към Бога трябва да вземе връх над всички недъзи.
(Вземи детето)
Следователно, за да няма омраза, един човек няма да го туряш нито по-долу, нито по-горе от себе си... И тогава отношенията между вас ще бъдат по Закона на Любовта и ще се споразумявате.
(Най-голям в Царството Небесно)
Дойдете ли до омразата, не се борете с нея, но приложете Любовта. Само Любовта е в състояние да се справи с омразата.
(Форми в природата)
И окултният закон гласи тъй: Не противодействай на омразата – понеже, щом й противодействаш, ти й даваш повече сила. Щом й противодействаш, ти я признаваш за реалност, а щом противодействаш на тази реалност, ти я признаваш за сила. Щом не я признаваш, мисли само за Любовта, говори само за Любовта, а остави омразата така, да си действа.
(Трите живота)
Следователно Христос казва: „Не противи се злому; и мисли за доброто в себе си“. И там е мъчното, понеже злото, това са интелигентни същества от Черното братство и те казват: „Противи се на злото, защото само така ще проявиш своя характер“.
(Трите живота)
Опитът се състои в следното: първо, когато се породи у вас една мисъл на омраза, тя да се превърне в обич. Ще ви дам метод, по който да превръщате омразата в обич: веднага се поставете на мястото на този, когото мразите, допуснете, че и вие имате същата грешка по отношение към Господа, и кажете: „Господ, при всичките ми грешки, ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек – ще го обичам!“.
(Искайте сила, имайте вяра)
Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученик е онзи, който помни само Любовта, а забравя омразата.
(Положителни и отрицателни сили)
Ако не обичаш някого, не търси случай да изкажеш омразата си, но му дай всичко, от което той се нуждае, и се отдалечи. Постъпиш ли така, той никога няма да те забрави. Ако някой е недоволен от нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай с Любов и не се безпокой. Любовта превръща горчивото и киселото в сладко, отрицателното – в положително.
(Да възлюбиш)
Когато се изгубят добрите чувства по отношение на някого и се роди омраза, знаете ли какво става? Тази омраза е проказа за душата. Ти си настроен против някого, казваш: „Аз не мога да обичам този човек! Аз съм неразположен, не мога да го гледам!“. Ако искаш да бъдеш Духовен човек, постарай се да обикнеш това, което мразиш.
(Две свещени положения)
… Само обичта е в сила да унищожи действието на омразата. Вие можете много пъти да изговаряте думата любов, но ако не обичате човека, никаква промяна не може да стане в неговото състояние. С думи само светът не се оправя. Ако искате да измените състоянието на човека, непременно трябва да му дадете нещо реално.
(Неразрешеното)
Омразата не слиза със заповед. Следователно, с всяка добра постъпка в света, ние заличаваме омразата.
(Абсолютна справедливост)
Имаш някой, който те мрази: този човек е беден. Иди му помогни, направи му едно добро – и ще се примириш.
(Защо твоите ученици ядат и пият)
Тази омраза има произход от далечното минало. От хиляди години насам този човек ви мрази и търси някакъв начин да ви отмъсти. Тази омраза се дължи на това, че някога, в миналото си, може би сте го убили – и той сега иска да ви отмъсти… Вие веднага трябва да се смирите, да съзнаете погрешката си и да кажете: „Добре, ти разполагаш с моя живот. Ето, аз съм готов цял живот да ти слугувам, а ти да ми станеш господар“.
(Условия за разумния човек)
Някой човек изпитва омраза към друг, но иска да се освободи от това чувство в себе си. Той се моли на Бога, прави различни опити, но омразата не го напуска. Казвам: има един практически начин за освобождаване от това чувство. Идете в някоя гора, където има мечки, и като срещнете някоя мечка, приближете се към нея и я помилвайте няколко пъти по гърба. От този момент омразата изчезва. Няма по-злопаметно същество от мечката. Затова, като я пипнете, вие ще се освободите от омразата.
(Благословена между жените)
Омразата е гъста, черна материя, която се отразява вредно върху човека. Тя го души, ограничава и измъчва. Който е придобил самообладание, той може да трансформира тази енергия, да я разреди, да я направи безвредна за организма си.
(Божият глас)
ХV. ОТМЪЩЕНИЕ
1. Дяволът се радва на отмъщението
Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право. Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.
(Смени в природата)
Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взема участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли. Но тук действието не спира. Всеки акт или всяка реакция има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другия. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения.
(Великото и красивото)
… Отмъщението не е някакво високо качество. То е по-скоро животинско, отколкото човешко. Има кучета, които са много отмъстителни. Ако го ударите или се отнесете зле с него и не може на момента да ви отмъсти, то ще помни обидата – и след 2 – 3 години, когато не очаквате, ще се хвърли и ще ви ухапе. Всички животни са отмъстителни, което показва, че това чувство е животинско.
(Степени на съзнанието)
Например някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам“. Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва – и сега по навик се пробужда и у вас. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр.
(Новите схващания на ученика)
Мечката е живо същество от разумния свят. Тя е една от буквите на азбуката, с която живата Природа си служи. Мечката е постоянна в чувствата си, но същевременно – и много отмъстителна. Тя е същество, което никога не забравя обидата, която някой й е нанесъл. Обидиш ли я нещо, тя не забравя; и след години макар, пак ще те намери и ще ти отмъсти. Чувствата й са толкова интензивни, че тя не може да се владее.
(Козативни сили)
Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти… Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат.
(Запалена свещ)
Славяните обаче не постъпват по този начин – когато някой ги обиди, те носят мисълта за обидата дълго време в себе си и търсят случай да й отговорят, да се удовлетворят; така постъпва и българинът. Изобщо, когато Сатурн влияе със своите нисши енергии върху човека, последният става отмъстителен, подозрителен и жлъчен.
(Светото място)
По-подозрителни и по-отмъстителни хора от охтичавите хора няма. Охтичавият човек е толкова отмъстителен, че когато умира, иска заедно с него да умре целият свят.
(Заведоха Исуса)
Ако вие сте силен и злоупотребите със силата си и започнете да измъчвате някой човек, да постъпвате спрямо него несправедливо, той ще се настрои срещу вас, ще се озлоби и ще ви намрази. Дето ви срещне, все ще ви се заканва и ще казва: „Ще ти дам аз да разбереш!“. Няма да мине много време, той ще ви отмъсти. В това отношение, албанците са така отмъстителни. Ако направите нещо на някой албанец, той в няколко поколения може да ви преследва, с цел да ви отмъсти.
(Вас ви нарекох приятели)
... Разбойника... Вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен... Сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение.
(Ще управлява всички народи)
Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената Любов хармонизира двете състояния, на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие.
(Искайте сила, имайте вяра)
2. „Отмъщението е Мое – Аз ще въздам“, рече Господ“
Каква полза, ако си отмъстите някому? Ето как разсъждавам аз. Ако някой човек ми е направил най-голямото зло, няма да му отмъстя, но ще му кажа: „Аз няма да върша престъпления по никой начин!“. Това е най-голямото наказание, което мога да наложа на този човек. Щом дойде до мен, казвам: „Аз съм човек, който не иска да върши никакви престъпления“.
(Изново)
„Не отмъщавайте за себе си, възлюблени мои, а дайте място на Божия Гняв. Защото писано е: „Отмъщението е Мое – Аз ще въздам“, рече Господ“.“.
(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)
И Писанието казва: „Не си отмъщавайте“. Бог казва: „Не си отмъщавайте, не давайте място на гнева“. Каквото и да стане, не се гневете, не си отмъщавайте. Ако искате да си отмъщавате, оставете на Бога, Той да отмъщава. Божие е отмъщението. Ако ти станеш причина хората да стават кучета, с това ти ще станеш причина за себе си да станеш кобила или кон. Такъв е законът.
(Трите родословия)
Някога у вас се явява желание за отмъщение. Вие си казвате: „Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си, да познае кой съм аз!“. Не, вдълбочете се в себе си и кажете: „Този дух, който е дошъл в мене, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи: „Вън от моето светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ!“.“.
(Петимата братя)
Ако обиденият, изневереният мъж каже, че ще отмъсти на своя съперник, неговата закана е силна като молитвата. Той се заканва и успява. И Ангелите, и Херувимите му помагат да си отмъсти. Но ако мъжът е готов да прости и да прояви доброто, тоя момент е по-силен от отмъщението. Цялото Небе и Бог му идат на помощ.
(Да възлюбиш Господа)
Погледна главата някому, виждам я широка, къса, казвам му:
– Слушай, приятелю, от прадядо си имаш наследена една лоша черта – отмъстителност. При тази черта с никого не можеш да живееш. Трябва да впрегнеш тази енергия на работа.
– Какво да правя?
– Ще впрегнеш този дявол на работа и нищо няма да му казваш. Всеки ден ще копаеш лозето, ще го поработваш.
(Заведоха Исуса)
Не си отмъщавайте! Казва се в Писанието: „Отмъщението е Мое“. Вие ще живеете без отмъщения! Светът може да живее по свои закони, те имат право да постъпват тъй, но ние ще постъпваме според нашия закон. Нашият закон е Законът на Любовта, ние трябва да вървим по този Закон – и ще имаме Божието благословение. Ако вървим по Божия Закон, нито един косъм няма да падне от главата ни.
(Положителни и отрицателни сили)
Има един начин за отмъщение: ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с Любов! Няма по-голямо отмъщение от отмъщението чрез Закона на Любовта! Ако на един човек отмъстиш с Любов, той ще каже: „Аз се страхувам да отмъстя на този човек“. Ако ти отмъстиш на един човек, по който и да е начин, и той за в бъдеще ще ти отмъсти.
(Двата природни метода)
Ако някой ви обиди, не се сърдете, не му отмъщавайте. Отмъщението е стар метод, който не допринася никакво добро. Христос казва: „Направете си приятели от неправдата“. С други думи казано: Простете на онези, които ви дължат или които са ви причинили някаква пакост.
(Все що е писано)
С отмъщение работите не се нареждат, но и с добро не се нареждат. Значи, не можеш да наредиш нещата нито с добро, нито със зло. Единствената сила, която примирява нещата, е Любовта. Щом дойдеш до Закона на Любовта, всичко лошо изчезва.
(Той създава)
ХVІ. ЖЕСТОКОСТ
1. Човек без сърце и Душа е един жесток човек
Ако човек нямаше сърце и ако човек нямаше Душа, тогава на какво щеше да прилича? Нямаше да има никакъв израз – един човек без сърце, един човек без Душа, той щеше да бъде един жесток човек.
(Свещен трепет)
В бялата раса липсва още нещо благородно. За пример: при сегашната раса, особено във време на войната, се забелязва това нещо – те могат да обесят един човек, без да им трепне окото, или могат да поставят един човек на стол, през който минава силен електрически ток, и да го поставят на големи страдания, без да им трепне окото за това. Те не съжаляват и казват: „Този човек трябва да умре“. Китайците в това отношение са още по-жестоки. Белите в сравнение на миналите раси са по-напреднали, но и те имат още недоразвито нещо в това благородното, възвишеното.
(Възкресение)
Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата. При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства. Ние възпитаваме, но нашето възпитание ще хване толкова дикиш, колкото онова, което си писал на морския бряг. Пишеш нещо хубаво – дойде една вълна и заличи написаното.
(Към извора)
Има нещо в човек, което е злокобно, и когато се събуди, то е ужасно. Най-лошите змии, зверове са нищо в сравнение с това. Това е по-страшно от кобрата, от тигъра, от крокодила.
(Ако говоря, том I)
Какъв ще бъде онзи човек, в сърцето на когото отсъства Любовта? Той ще бъде жесток – нищо повече. Как ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака?
(Великото и красивото)
По моето схващане, човек е едно от най-своенравните същества на Земята. По-жестоко, но и по-добро същество от него няма. Ако разгърнете историята на човечеството от миналото и сега, вие ще видите какви жестокости е вършил човек.
(Поучаваше ги)
По-невъзпитано и по-жестоко същество от човека не съм срещал. Писанието казва, че Господ, като погледнал към човека, разкаял се, че го е направил.
(Ценната дума)
Ако хората се върнат към миналото, да разгледат живота на своите прадеди, те биха се ужасили пред вида на онова страшно разрушение, на онези жестоки войни и състезания между хората. Сегашните войни бледнеят пред миналите. Може би бъдещите войни, в които ще пуснат в ход задушливите газове, донякъде биха могли да наподобят разрушението и жестокостта на миналите.
(Новата Ева. Издигнете жената)
Ние, съвременните хора, много жестоки сме станали. Към млекопитающите, онези, които жертват живота си за нас, ще се отнасяме човешки! Нямаме съзнание, че те страдат. Ние им създаваме повече страдания. Щом допуснем тия страдания, те ще дойдат и върху нас.
(Проявление)
Ние не страдаме толкова от липса на любов, колкото от липса на справедливост. В съвременния свят няма справедливост. Няма ли справедливост, на всяка стъпка ще има жестокосърдечие.
(Двата природни метода)
Които не са страдали, те са по-жестоки от ония, които са страдали.
(Ни мъж, ни жена)
Не бъди жесток, за да не постъпват и с тебе жестоко.
(Трите родословия)
Днес ти си господар, имаш няколко слуги на разположение, но се отнасяш с тях грубо, жестоко – постоянно ги обиждаш. Помни: В другия живот ще стане обратното. Ти ще станеш слуга, а един от слугите ти – твой господар. Това, което си правил със слугите си, той ще ти го върне с лихвите.
(Старото отмина)
Най-жестоки са хората, които не са музикални. Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика.
(Абсолютна справедливост)
Преди 5000 години хората са имали много велики идеи. Сега нямат такива. Сегашните хора са много по-жестоки от по-раншните.
(Аз ви избрах)
Ако видите някой, че е жесток, той е страхлив. Добрите хора са безстрашливи. Ако искате да махнете жестокостта, махнете страха.
(Аз ви избрах)
Всякога най-жестоките хора са най-страхливи. Понеже го потиска, то, като дойде време, иска да си отмъсти. Освобождението трябва да дойде постепенно. Тия аномалии, които се явяват в човека, потискат ги, потискат ги и след това – експлозия!
(Божественият импулс)
В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки.
(Допирни точки в Природата)
Ако хората по някой път са жестоки, то е по единствената причина, че те не схващат болките на другите. Ако биха схващали болките на другите, както своите, те щяха да се отнасят добре.
(Пътят към щастието)
Един факт е верен: всички семейства, които нямат деца, са жестоки.
(Поучаваше ги)
Съвременните учени говорят за месото като за по-силна храна. Наистина, месото е по-силна, но по-вредна храна. Тя съдържа повече отрови и прави човека груб, жесток. Тревопасните, като вегетарианци, са дошли до по-високо съзнание от месоядните животни.
(Поучаваше ги)
Духовете, които сега идват в света, са стари, дълго време затворени – и сега са пуснати, та си отмъщават; както е казано, в последните времена много хора ще бъдат много жестоки.
(Аз ви избрах)
Ако идете в Индия, има хора, които са научили езика на змиите, и те ги гледат и никога не ги хапят. Змията обича много да се привързва. Тя е като котката. После, тя е много жестока. Но тя е музикална. Влияе се от музиката. Ако й пееш, тя слуша. И се привързва. Привързват се най-свирепите животни – тигърът, леопардът.
(Трите родословия)
Когато хората престанат да плачат, стават жестоки, култура вече в тях няма. Защото култура има там, дето има влага. Култура има там, дето има топлина. Култура има там, дето има светлина.
(Вземи детето)
Ако черният дроб в човека се разстрои, през ума му минават отрицателни, неприятни мисли; щом черният дроб се изправи, през ума на човека започват да минават светли, чисти мисли. Разстройството на черния дроб развива жестокост в човека. Черният дроб е свързан с нисшите чувства. Като знае това, човек трябва свещено да пази здравето си, което Бог му е дал.
(Синове на възкресението)
Ако търсите отрицателните, т.е. лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост. Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъства всякакъв идеализъм.
(Божествените условия)
Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи вкъщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки.
(Положителни и отрицателни сили)
2. Страданията смекчават жестокото сърце
Онзи човек, който се моли, не може да има жестоко сърце.
(Високият идеал)
Бог Се проявява само в ония добри моменти на нашето съзнание. Отвориш сърцето си, ставаш благ – и Бог Се проявява. Затвориш сърцето си, ставаш жесток – няма Го Бог.
(Настанало е Царството Божие)
Без Мъдрост, разумният човек става жесток. Жестокостта се сломява от милосърдието, а милосърдието подразбира закон на жертва. Това се постига чрез съзнателна и разумна воля.
(Божествените условия)
Сегашните хора се намират пред една мъчна задача, а именно: да се справят с жестокостта на сърцето си, да го смекчат и облагородят. Не е мъчно да вярваш в Бога, да бъдеш благороден, когато всичките ти работи вървят добре. Изкуство е да пазиш вярата си, да не се ожесточиш, когато те сполетяват нещастия и страдания.
(Делата Божии)
И най-грубият и жесток човек има такова чувствително място. И в този човек живее Бог, но ти трябва да Го намериш. Този богат човек се е ожесточил, защото окръжаващите не го обичат. Всеки гледа да го обере по някакъв начин, вследствие на което той е затворил сърцето си за всички.
(Определени движения)
Който няма милосърдие, е жесток. Сърцето му трябва да се смекчи, да усети топлина в него, под лъжичката. Достатъчно е да помислиш само за милосърдието, за да усетиш тази топлина в себе си.
(Трите посоки)
Значи, конят разбира, чувства нещата повече, отколкото вие си представяте. Когато господарят се отнася грубо, жестоко със своя кон, последният се обръща към Бога с думите: „Господи, вложи повече Любов в сърцето на моя господар, да има търпение, да бъде по-снизходителен към мене. Аз съм готов да изнеса всичкия му товар, но да бъде по-спокоен, да не бърза толкова“.
(Бъдещото верую на човечеството)
Няма човек в света, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява във вид на милосърдие. Дето е милосърдието, там почвата е обработена. Без него човек е подобен на пустиня. Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездетна жена. За бездетния се казва, че е жесток. Като знаете това, пазете се от жестокостта, която спъва човешкото развитие.
(Да възлюбиш Господа)
По-жестоко същество от човека няма на Земята! У хората няма милосърдие. Милосърдието не е едно качество на човечеството. Затова трябва да призоваваме Бога в Неговото Милосърдие, за да може да ни предаде от изобилието на Своето Милосърдие, та да станем милосърдни. Човек има всичко, но милосърдие няма.
(Единственото богатство)
Наистина, лицето на жестокия е мрачно, сурово, грубо. Той държи вратата за Рая затворена, не само за себе си, но и за окръжаващите. Той има желание да махне всичко, каквото среща на пътя си. Като влезе в един дом, той внася смут между членовете на семейството – и като види, че страдат, приятно му е. Обаче той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава. Страданията трябва да дойдат и върху него, да го смекчат. Без страдания, жестокостта и грубостта на човека не могат да се смекчат.
(Ценната дума)
Болестите правят човека мек, нежен, деликатен. Хора, които много са боледували, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност. Които малко или почти никак не са боледували, те са груби, жестоки натури. Аз не говоря за нервноболните. Тия болести са от друг характер, те нямат органически произход. Нервните болести не облагородяват човека. Напротив, те го ожесточават. Органическите болести внасят мекота в характера на човека.
(Неразрешеното)
Сърцата на повечето хора са корави, жестоки. Като се излагат на ужасите на войната, като се осакатяват, те започват да страдат – и по този начин сърцата им постепенно се смекчават. Ако войната е в състояние да смекчи, да облагороди човешкото сърце, тя е за предпочитане пред жестокостта на хората.
(Форми в природата)
Всички същества, които не са музикални, са много жестоки. Под думата музика ние всякога разбираме едно омекотяване на човешките чувства, едно малко омекотяване.
(Перпендикулярно отношение)
Ако влезете във връзка със съзнанието и на най-свирепото животно, ще видите, че като род, като индивид, то има определен характер, а като влезете във връзка с първичното му съзнание, ще видите нещо благородно в него. Даже и змията, колкото и жестока да е, като се свържете с нея, ще видите колко е привързана тя. И тя може да услужи на онзи, който я обича.
(Условия за растене)
Змията е много музикална. Благодарение на тази музикалност, тя има една възможност. Така, както е сплескана главата й, тя е много жестока, но е музикална – и музикалността ще я спаси в бъдеще.
(Към извора)
Когато не разбираме езика на змията, не виждаме хубавото в нея. Даже най-лошата кобра няма лоши намерения. Гладът прави животните лоши и жестоки. Когато една змия е гладувала един-два месеца, тогава тя става лоша – в нея се събужда този глад и тя иска да го насити. Та казвам: ако дадете на кобрата храна или намерите в нея доброто, вие ще се освободите от едно зло.
(Разумните същества)
Любовта е невидима, но е реална; мисълта е също така невидима, но е реална. Когато Любовта влезе в някой човек, който е бил груб, жесток, свиреп, той веднага става мек, готов на всяка услуга и жертва.
(Този е живият хляб)
Христос дойде в една епоха, когато хората бяха крайно груби. Благодарение на това, че от толкова години работи в света, сега имаме една съвсем друга култура от тази, каквато имаше в римско време. Знаете ли колко жестока беше римската култура? Когато превзеха Йерусалим, римляните разпнаха 60 000 евреи на кръста. Разправят, че пътят от Йерусалим до Рим е бил само с кръстове.
(Този е живият хляб)
Религиите на миналото са били основани на твърдостта, на милосърдието и на справедливостта. Станали са жестоки. Сегашната религия е обоснована на светлината. Христос казва: „Аз съм Виделина, светлина на света“. Значи, християнството не се схвана.
(Благословен)
Трябва да бъдем справедливи, но не жестоки. Трябва да бъдем строги, но милостиви.
(Заветът на Любовта)
ХVІІ. НАСИЛИЕ
1. Насилието унищожава човека, а Любовта носи развитието
Сегашните хора са слезли дълбоко в материята, отклонили са се от Божествените методи и мислят, че светът ще се оправи чрез насилие. Насилието унищожава хората, но не ги оправя. Насилникът е подобен на чук, или на брадва.
(Да възлюбиш Господа)
Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите.
(По Бога направени)
Който се стреми към силата, той постепенно се отдалечава от Бога. Целият свят върви днес в пътя на насилието. Учениците, които са избрали пътя на насилието, са създали днешния ред и порядък. Те са разбрали само външната страна на живота. От хиляди години те забелязват, че им липсва нещо съществено. Други ученици са избрали пътя на смирението и жертвата. Тези, които са избрали пътя на насилието, разполагат със златната каса. Турят ли я веднъж на гърба си, тя вече не слиза оттам. Това наричат индусите Закон на кармата.
(Петимата братя)
На какво се дължи насилието в света: на силата или на материята? На силата. Дето силата се проявява, там има насилие. Под влиянието на силата, човек може да върши престъпления, но може да върши и добри дела. Вината не е в силата, но във волята, която я направлява. Разумната воля използва силата за добро, а неразумната – за зло.
(Просветено съзнание)
Ако Бог ви говори и не Го разбирате, голямо зло ще ви сполети. Бог говори на днешните хора: „Обичайте се, не правете зло, не се насилвайте, премахнете затворите, обичайте всички, разделете справедливо благата, които ви давам. Ако не Ме послушате, ще изпратя Моите бирници, с тях да се разправяте“.
(Да възлюбиш Господа)
За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на Природата. Искаха да въведат ред с насилие – и по такъв начин почнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой – с Любов.
(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)
Римляните не донесоха някаква висока култура. Те оставиха само едно римско право, което внесе насилието в света.
(Последното място)
На много от съвременните държавници съзнанието е в тъмнина, в мрак. Сърцата им са като това на Бисмарк, който създаде величието на Германия, но същевременно – и нейното нещастие. Бисмарк не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт. И съвременните хора не разбират още този закон.
(Великото и красивото)
… Светът изисква своето със сила и го налага със сила, докато Божествената Истина изисква своето по Любов, доброволно. И както виждате, насилието въздейства по-силно върху хората – те вършат и доброто, и злото чрез насилие; но този метод е временен, а резултатите му са безплодни, те носят ред страдания и нещастия на хората. Понеже хората не са научени да работят от Любов, доброволно…
(Двата пътя)
Съвременните европейски народи се намират сега в една задънена улица. И всички съвременни европейски народи мислят, че само чрез насилие може да се поправи пътят им. Не – насилието в света е нещо случайно. Любовта е един естествен акт, който съществува във всичкото Битие, между всички животни, от най-малки до най-големи. Всички тия народи, които са свързани в това ядро, имат отношение един към друг, свързани са.
(Двата природни метода)
Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в Името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор – и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца, се познава по това, че държавата употребява насилие – и те, като нейни деца, употребяват същите методи.
(Двата природни метода)
Който прилага насилието, той мисли, че нещата стават по механически начин. В механическите действия няма развитие, а проявите на Любовта подразбират развитие. Дето Любовта присъства, там има растеж и развитие. Да забиеш един гвоздей – това е механически процес, в който няма никакво развитие.
(Да възлюбиш)
Навсякъде в света съществува насилие. Насилието е закон на Ада. Небето се управлява от Закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, Адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в Ада. Иска ли той да излезе от Ада, нека се подчини на трите основни Закона, които управляват Небето, т.е. възвишения и разумен свят.
(Влизане)
У всички съвременни хора липсва Законът на Правдата. От единия до другия край на света съществува насилие, а насилието ражда всички нещастия в живота. Насилието не е наложено от Природата, но човек, със своята лакомия, сам го налага и върху себе си, и върху своите ближни.
(Праведният)
Човек трябва да върши нещата с Любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи сам да се обезсили, да се самоунищожи.
(Закони на доброто)
Застрелването, бесенето, затварянето са дяволски, а не Божествени постъпки. Застрелване в Името на Бога не може да става. От Бога е всяка благост, всяка Любов. Тогава как може тези хора да преследват такава Божествена идея, а да постъпват по дяволски? Това е, защото те, като искат да прокарат своите идеи с насилие, вървят по кривия, а не по Божествения Път.
(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)
И тъй, бъдещето е на славяните. В този смисъл, славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото културата на западните е култура на насилието. Значи, време е да се даде място на Истината.
(Вехтото премина)
Следователно, разликата между Петата, бялата раса, и Шестата, се заключава в това, че Петата раса се мъчи да възстанови ред и порядък в света чрез закони, чрез пушки и топове – чрез насилие; Шестата раса възстановява реда чрез Великия Закон на Любовта и чрез свободата.
(Учителю благи)
Ако искате да не съществуват затвори вън от вас, премахнете затворите, насилието вътре в себе си.
(Учителю благи)
Който обича Истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари. Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив път.
(Да възлюбиш Господа)
Светът може да се оправи с Любов, а не с насилие. Светът може да се оправи само чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината, поставени като основа на живота.
(Да ви даде)
2. Насилието събужда хората от инертното състояние
Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: „Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих. Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя“.
(Форми в природата)
Тоягата е за полуразумните хора.
(Заведоха Исуса)
Вие сами да се подчинявате – не да се подчинявате, когато ви заставят да се подчините. Ние това наричаме насилие. Насилието го употребяваме при несвободните хора. За хора, които не са свободни, насилието е, да ги събуди от инертното състояние.
(Минало, настояще и бъдеще)
Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го заставят да влезе в правия път. Природата изпраща страдания, неволи и лишения на хората, за да ги възпита и постави на прав път, да мислят правилно.
(Божествените условия)
Нека те плесне любещата ръка, може да ти предаде нещо; ако те плесне ръка, която не е любеща, ще внесе отрова в живота ти. Казвам: Не се безпокойте от пляскането.
(Благословен)
Когато искат да заставят човека насила да върви в правия път, хората постигат това по механически начин. Те почват да го морализират, да го наказват, да прилагат крути мерки към него. Като се види от всички страни ограничен, той се принуждава да върви в правия път. Той се намира между чук и наковалня, т.е. подложен е на Мойсеевия закон – и иска или не иска, подчинява се. Обаче, щом види, че едно от ограниченията е премахнато, той веднага се отклонява от правия път.
(Служене, почит и обич)
Сегашните хора не подозират, че над тях се намира една йерархия от Възвишени Същества. Те са завършили развитието си, поради което днес управляват Слънчевата система. Свободата на човека се заключава в доброволното му подчиняване на Разумните Същества. В това се заключава и неговото бъдещо развитие. Разумните Същества могат в пет минути да наложат волята си на хората, да ги заставят да вървят по техния път, но това е насилие, с което те не си служат. Мислите ли, че като набиете човека, ще стане по-добър? С бой човек не става по-добър.
(Делата Божии)
Христос носеше свобода на хората, а не насилие. Нито Бог може да си служи с насилие. Човек трябва доброволно да приема нещата, а не чрез насилие. Дойде ли до Божественото в живота, той трябва доброволно да Го приема и доброволно да Му се подчинява. Божественото е Извор на Живота.
(Просветено съзнание)
3. Действайте по свобода и Любов към себе си и другите, а не с насилие
Има една Божествена Правда в света, която е много точна и според която всяко насилие, което извършим в света, ще ни се върне отгоре.
(Последното място)
Не трябва да изпитвате Бога! Всяко насилие, върху кое и да е същество, е насилване на Бога, изнасилване на Божия Дух.
(Последното място)
Не насилвайте човека да прави това, което Душата му не желае. Не насилвайте и своята Душа. Не насилвайте другите, за да не насилват и вас.
(Все що е писано)
Жената е дъщеря на Бога – и онзи мъж, който си позволи да бие дъщерята на Бога, Господ му отнема краката, ръцете и т.н. Да, но има и синове Божии. Ето защо онези дъщери, които си позволят да бият синовете Божии, да му мислят.
(Заведоха Исуса)
Бог никога не реагира срещу нас. Той ни поощрява в доброто, но не ни заставя насила да го правим, нито пък ни пречи в злото. И в доброто, и в злото, ние сме абсолютно свободни да правим едното или другото. Това е красивото в живота. Като грешим или като правим добро, ние сами носим последствията, отговорностите за нашите дела.
(Който има невестата)
Същевременно Илия имаше голяма сила. Въпреки своята сила, Илия имаше една слаба страна. Той се уплаши от една жена и избяга от лицето й. Причината за страха на Илия се дължи на избиването на Вааловите пророци. Той изби 400 пророци, които влязоха после в него и го смущаваха. Те му казваха: „Ти отне живота ни. Сега ние не можем да живеем нито на Земята, нито на Небето. Покажи ни един изходен път“. Тази е причината, поради която Илия изгуби силата си.
(Реалности и сенки)
Любовта учи човека да не насилва съзнанието на своя брат, да му даде свобода да се проявява, както той намери за добре.
(Определени движения)
Освен физически бой, има още и бой на чувствата, както и бой на мислите. Когато смутите сърцето или ума на някого, вие му нанасяте бой в една по-висша форма от физическия.
(Абсолютна справедливост)
Силни да се повдигате, а не силни да се изнасилвате. Човек, който изнасилва себе си, ще изнасили и другите – правило е това; а който повдига себе си, повдига и другите. Туй е пак правило.
(Двата пътя)
Кой каквото върши, трябва да го върши по свобода, по Любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие.
(Смени в природата)
4. Любовта изключва всяко насилие
Божественият Принцип на Любовта като влезе във вас, първото нещо, с което ще укрепне характерът ви: ако вие сте силен, във вас няма да има желание вече да изнасилвате.
(Защо твоите ученици ядат и пият)
Аз се пазя и не искам нищо да ви налагам: аз толкова обичам свободата, че искам всичко да става естествено, доброволно – защото, ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употребя в своите действия, без да знаете вие, то ще има лоши последствия. Туй са опитали всички учители в света. Няма изключение! Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, той е действието чрез Законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чистите методи, по които ние може да действаме.
(Положителни и отрицателни сили)
Питам: Кое е мощното в жената? Жената съдържа в себе си примирителен елемент, с който въздейства върху мъжа. Жената разбира условията, при които мъжът се укротява. С една дума само, жената може да укроти мъжа. И обратно: с една дума само, мъжът може да укроти жената. Законът е такъв. Ако мъжът и жената разбират този закон, отношенията между тях ще бъдат правилни. Ако не разбират този закон, те винаги ще се разправят по обикновен начин: с грубости, насилие и бой.
(Простите истини)
Насилието – това е най-слабата страна, най-слабото оръжие, и то е на тяхната страна, а силата е на нашата страна – Духът.
(Тихият глас)
Когато хората дойдат до съзнание да виждат в лицето на човека свой брат, всички мъчнотии в живота ще изчезнат. Ако хората не дойдат до това съзнание, насилието все още ще продължава да се прилага.
(Който има невестата)
5. Не се борете със злото, то е по-силно от вас. Оставете всичко на Бога!
Човек никога не трябва да воюва със себе си! Всеки, който се бори със злото, му предава сила. Всичката философия в Окултната Наука седи в това, че когато искаш да премахнеш една негативна мисъл, ще я усилиш повече. „Ами какво да правя?“ Прави добро, остави злото, не се меси в неговата работа, не се стреми да го събориш!
(Абсолютна справедливост)
Туй, което се бори, губи от себе си.
(Важни и належащи неща)
Казано е в Писанието: „Не противи се на злото“. Това значи: Не се бори със злото в себе си, за да не те отвлече... Бог действа в човека... Оставете всичко на Бога. Той ще оправи работите ви.
(Най-голям в Царството Небесно)
... И в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото – и То ще се справи със злото. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите.
(Мисли за всеки ден, 1995 – 1996)
Една лоша и една добра мисъл могат да уравновесят енергиите си. Следователно, ако една лоша мисъл влезе в ума ви, не се борете с нея, да я изхвърлите навън, но веднага поставете срещу нея една добра мисъл. Ако употребите насилие или зло срещу нея, тя ще удвои енергиите си и ще причини по-големи пакости. На лошото и на злото отговаряйте с добро. Това подразбира стихът, който Христос е казал: „Не противи се на злото“.
(Път към живота)
Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете със злото, не се стремете да оправите лошите хора; оставете ги настрана – с тях Бог ще се разправя.
(Мисли за всеки ден, 1995 – 1996)
Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе; много по-лесно можеш да се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре.
(Ако говоря, том I)
Когато Христос казва: „Обичай враговете си!“, Той подразбира да обичаш Божественото в тях, а не лошото.
(Мисли за всеки ден, 1995 – 1996)
Като обичаш врага си – ти го обезоръжаваш.
(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012)
На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост.
(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012)
Всички трябва да воюваме с Любов. Всички трябва да воюваме със знание, с Мъдрост. Всички трябва да воюваме с Истина и за свобода.
(Прав път)
Като дойдем до Бога, не трябва да търсим своето си право... Той защитава нашето право.
(Буден ум и будно сърце)
Ако ти вървиш мирно, музикално, кучетата нищо няма да ти направят; но измениш ли тона – тогава друго.
(Ако говоря, том I)
Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си: кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете, тогава ще ви ухапят.
(Всеки ден по една добра мисъл)
Щом мислиш, ти си по-силен от мисълта на едно животно... Щом твоята мисъл е слаба, то те напада. Винаги слабото се напада.
(Всеки ден по една добра мисъл)
Ето защо, срещнете ли мечка, вълк или разбойник в гората, гледайте право в очите им. Те символизират злото, а то всякога отстъпва пред Доброто и Любовта.
(Събуждане)
Щом се сменят разни енергии в ума, ще паднеш на земята. Важен е законът: Като вървиш, умът ти да присъства винаги… И тогаз никой няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи, ти не вървиш в Пътя, който Бог е определил.
(Вечният порядък)
ХVІІІ. УБИЙСТВО
1. Божия заповед: „Не убивай!“
Най-големият грях в света е убийството.
(Доброто оръжие)
Всяко убийство е грях против Духа Светаго. Понеже се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие, то всяко убийство на човека подразбира разрушаване на Божия образ. Да убиеш човека, да убиеш в него възвишеното и Божественото – това значи да извършиш най-голямото престъпление.
(Новият човек)
Христос казва: „Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство. Оня, който убива брата си, няма да му се прости нито в тоя, нито в оня свят“. Мъж, който убива жена си, или жена, която убива мъжа си, е изверг на човечеството. Сестра, която убива брата си, или брат, който убива сестра си, също е изверг на човечеството. Това е грях против Духа Светаго. Даже мисъл за убийство не се позволява! Който направи какво и да е убийство, ще носи презрението на цялото човечество, на светиите, на Ангелите. Всеки ще го счита за престъпник, който не е изпълнил Божията заповед: „Не убий!“.
(Новият човек)
Значи, грехът води своето начало от жената, а убийството – от мъжа. В този смисъл, строго казано, жените са грешници, а мъжете – престъпници, убийци. Може ли при това положение светът да се оправи? Какъв дом могат да създадат жената, която яде от забранения плод и внесе греха в света, и мъжът, който при своето жертвоприношение извърши убийство и внесе престъплението в света? Основата на този дом е гнила и неустойчива.
(Учение и работа)
Казвате: „Защо Бог допуска убийството?“. Това е човешка работа. Казано е в Писанието: „Не убивай!“. Човек е престъпил този закон, сам го е нарушил – и сам трябва да го изправи.
(Новата мисъл)
Под „Не убивай!“ разбирам: Не отнемай на кое да е живо същество условията, при които Бог го е поставил да живее.
(Който дойде при мене)
Истината изключва всякакво убийство. „Не убий“ – това подразбира да не се убива онази душа, в която е вложено красивото, хубавото. Никой няма право да спре такава душа от нейния път на развитие. Оставете всяка душа да се развива така, както Бог й е определил.
(Вехтото премина)
Който убива, той носи тежките последствия за своето престъпление, независимо това, че животът на убития може отново да се възстанови. Това е излишна, ненужна работа, в която се изразходва грамадно количество енергия. Веднъж създаден, човек трябва да остане на Земята колкото години му са определени за свършване на възложената му работа. Преждевременното отнемане живота на човека подразбира спиране на неговата еволюция.
(Делата Божии)
Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: „Дай ни живот, дай ни живот!“. Не може да спиш: накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: „Дай ни живот!“. Какво ще правиш тогава?
(Като роди дете)
Убил си един човек. Как ще поправиш погрешката? Трябва ти един цял живот; трябва да дойде този, когото си убил; трябва да се ожениш и след това той ще ти стане син – да го възпиташ. Трябват ти 50 – 60 години, за да поправиш това убийство. Ще му дадеш нови условия, ще го питаш: „Доволен ли си?“ – и когато той ти каже: „Доволен съм!“, това значи, че си поправил престъплението си.
(Към извора)
... Според Ломброзо, има престъпни типове, които се отличават по това, че главата им при ушите е широка. После, обективният им ум е силно развит. Моралните чувства в тях са слабо развити. Те имат почти животински апетит. Защо в престъпниците и убийците ръцете са къси и пръстите – деформирани? Донякъде и брадата им е деформирана. Това се среща в родените престъпници. (Вас ви нарекох приятели)
С убийството на първия човек се основа Черната ложа.
(Аз ви избрах)