Част 6
Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Ако всички приложите този велик Закон за Благодарността, то най-малко 50% от всички работи на Земята ще се уредят.
(Солта)
Най-първо, научете да благодарите за всичко, което се случва. Да благодарите и да извадите поука. Считате, че нещо е лошо – благодарете и за него.
(Минало, настояще и бъдеще)
Правило на живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.
(Той иде)
Обърнете се към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти, че ни избави от фалшивите реклами и ни посочи истинския Път.
(Да възлюбиш Господа)
Защото Животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
(Ето човекът!)
Благодарете за малкото, което днес имате. То ще се благослови и умножи.
(Дали може)
Бедният, който няма пари в банката, като спечели сто лева, казва: „Благодаря на Бога, за днес съм осигурен, утре пак ще спечеля нещо“. Настоящето е реалното в живота. Да приемаме с благодарност малките благословения, които Бог ни изпраща!
(Ще управлява всички народи)
Който е благодарен от трудния и мъчен път в живота, той има условия да се повдигне. Да търсите лесния път – това значи сами да се излагате на опасност. Лесният път е човешки, а мъчният – Божествен.
(Все що е писано)
Ако някога ви са изпратени нещастия – благодарете Богу заради тях. Бъдете щастливи и в имането, и в нещастието. Не обвинявайте никога Господа за вашето нещастие, защото вие сте си виновни. В Бога всичко е добро, няма в Него зло – а само човек, когато не изпълнява Волята Божия, страданията настъпват.
(Ходете във Виделината)
Благодарете за злото, защото Бог го е турил на работа, да подтиква човека към дейност, да преработи инертната материя в него.
(Все що е писано)
Днес и българите минават през земните пластове, т.е. през страданията, за да се пречистят. Един ден всички, които са преминали през страданията, ще благодарят и ще видят какво са придобили.
(Дали може)
Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар.
(Дали може)
Във всичко ще виждате добрата страна и ще благодарите.
(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)
Храната, която приемате, без да благодарите, не може да достави нужните чувствания на вашето сърце и ум.
(Искайте сила, имайте вяра)
Ако болният се храни с благодарност и съзнава, че Бог се грижи за него, в продължение на един месец положението му ще се подобри.
(Дали може)
Никога да не преяждаш и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота.
(Поучаваше ги)
Бог иска да ни научи да разбираме нашите по-малки братя и да им благодарим за всичко, което те правят за нас. Като пояздиш един кон, кажи му: „Благодаря ти, братко, задето ме поноси малко, аз съм по-слаб от тебе“, и го помилвай. Като издоиш млякото на една крава, целуни я и й благодари. Ще й кажеш: „Сестро, благодаря ти, че ми даде малко от твоето млекце; ако съм взел повече, извини ме“.
(Изгревът, XXV том)
Каква трябва да е първата ви мисъл, като станете? Кажете: Благослови, Господи, Душата ми, благодаря Ти, че съм станал днес, за да свърша работата си, както трябва, дето и да е, и да мога да израсна толкова, колкото трябва.
(Духът и плътта)
Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази Наука, като ставах, тъй започвах: Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил.
(Духът и плътта)
Законът на Висшето е винаги да блика благодарност и обич към Бога.
(Духът и плътта)
Когато човек възприема едно благо съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действа в него и го повдига.
(Допирни точки в Природата)
Топля се, ям хляб, дишам въздух и благодаря на всички разумни същества, които са работили за доставяне на необходимите неща за цялото човечество.
(Събуждане)
Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага.
(Закони на доброто)
Всичката философия на живота седи в това: Всеки момент да сме благодарни за всичко, което ни е дадено. Благодарността се явява като условие за усилване вътрешната връзка между Бога и нас.
(Козативни сили)
Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на Земята и Възвишените Същества в Разумния свят.
(Закони на доброто)
Вечерно време пак преди да си легнете, спрете се за 10 минути и размишлявайте. Имайте тихо и спокойно състояние и благодарете на Бога за всичко това, и отправете Душата си нагоре към Невидимия свят, за да възприемете туй, Великото, Божественото. Сутрин – 10 минути, вечер – 10 минути: в това седи благото на човешката Душа. Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути при хората. Не че хората са лоши, но туй, което аз търся, няма го при тях. Туй само Вечното може да го даде.
(Тихият глас)
ХХVІІ. НЕПОСТОЯНСТВО
… Човешката Природа е непостоянна, изменчива.
(Дали може)
И човек е много непостоянен в своите убеждения, в своите вярвания, в своите разбирания. Непостоянен е в своята Любов; непостоянен е и в разбирането на Истината; непостоянен е и в правенето на Волята Божия.
(Трите родословия)
Защото човешкият свят е свят на измененията; Божествения свят е свят на постоянство. Щом чувствате, че вече нещата са изменени, вие вече имате една система, която хората са образували.
(Възможности в живота)
Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо… Постоянството на човека се определя от силата на неговите желания.
(Естествен ред на нещата)
Що се отнася до постоянството, тази черта е слабо развита в българина. Изобщо, на човек, в когото постоянството е слабо развито, не може много да се разчита. Той не може да издържа на убежденията си, както и на обещанията си. Той обещава много, а малко изпълнява. Постави ли си някаква цел, той всеки ден отлага реализирането й.
(Естествен ред на нещата)
Човек, който обещава и не държи на думата си, в Небето той е последен, не минава за човек там. За всички ви в Небето държат сметка. Там в тефтера се пише за всички. И ако ти си един от тези, които обещават и не изпълняват, за теб е писано такова нещо: „Той е един от непостоянните. От него нищо не може да излезе“.
(Положителни и отрицателни сили)
Човек има една слабост – непостоянство. Непостоянството е лоша работа. Искаш да направиш нещо, но отлагаш. Или пък те е страх. От какво те е страх? Ленивите хора всякога ги е страх. Човек, който не работи, всякога го е страх. Учете се да работите.
(Възможности в живота)
Та на вас ви липсва сега приложение. В приложението вие сте непостоянни хора.
(Ценната дума)
Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни.
(Любовта дава живот)
Значи, постоянство се изисква от всички. Много от вашите работи остават наполовина недовършени. Защо? Защото много скоро се обезсърчавате.
(Вас ви нарекох приятели)
ХХVІІІ. ПОСТОЯНСТВО
Природата обича постоянството в човека. На постоянните, на трудолюбивите хора, тя лесно намира работа. За тях тя създава даже специални работи. И на непостоянните дава работа, но такава, която не е по угодата им. По този начин тя насила ги заставя да работят, да развиват постоянството в себе си.
(Определени движения)
Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае защо я започнал – и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи.
(Естествен ред на нещата)
Човек трябва да има постоянство в мисълта и в чувствата си. Ако в мисълта си е постоянен, а в чувствата – непостоянен, той дава много обещания, без да ги изпълнява. Който обещава, а не изпълнява, може да има отличен ум, но в чувствата си е непостоянен. Дето чувствата са непостоянни, там има неустойчивост. За да се стабилизираш, трябва да възпитаваш чувствата си, т.е. да ги хармонизираш.
(Съразмерност в природата)
Имайте постоянство във всичко и не се обезсърчавайте! Постоянството е пробният камък в живота, с него се опитват силите на човешката Душа.
(Ходете във Виделината)
Човек не се е родил учен – но с усилие, постоянство и работа, той постига това, което желае.
(Все що е писано)
И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство.
(Дали може)
Учението, което проповядвам, е Учение на Любов, на постоянство, на самоотричане и т.н.
(Искайте сила, имайте вяра)
Чрез труд, усилия и постоянство, човек може да преодолее всички мъчнотии в живота си.
(Новият човек)
Характерът на човека закрепва в изпълнението на каква и да е идея – и отслабва, когато се отлага изпълнението на идеята.
(Новият човек)
Природата обича постоянството. Вие искате много лесно да разрешавате въпросите, но някои задачи са мъчни за разрешаване. За да разрешите някои задачи, трябват ви може би 1 – 2 живота.
(Положителни и отрицателни сили)
Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.
(Разумният живот)
Всяка задача или всеки изпит, колкото и да е мъчен, вие сте в състояние с труд и постоянство да го преодолеете.
(Разумният живот)
Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство.
(Новите схващания на ученика)
Успехът не седи в многото работа, не и в многото припкане, но в постоянството, в непреривността на работата.
(Абсолютна справедливост)
Само хората на постоянството, на великото търпение, могат да намерят Истината.
(Заведоха Исуса)
За да развие човек постоянство в себе си, Невидимият свят го излага на мъчнотии и страдания. Като страда, като се мъчи, човек започва да мисли, да развива постоянство.
(Влияние на светлината и на тъмнината)
Следователно, от паяка човек учи търпение, от мравката – трудолюбие и постоянство, от пчелата – чистота и ред.
(Посока на растене)
Природата обича прилежните, трудолюбивите хора. Тя иска от човека постоянство. Даде ли му някаква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача с векове, но тя иска от него постоянство, работа. Спре ли работата си, каже ли, че тази задача не заслужава внимание, по отношение на този човек, Природата прилага вече специфичен метод. За ленивите хора тя има особена школа.
(Посока на растене)
Едно от условията за създаване на характер е постоянството и точността; обещае ли нещо, човек трябва да изпълни обещанието си – никакво отлагане не се позволява.
(Светото място)
В това отношение, просяците дават добър пример на постоянство. Просякът не се самоубива. На сто врати ще потропа, тук го изпъдят, там го изпъдят, но той не се отчайва, постоянства, напред върви. Защо има просяци в света? Просяците съществуват, за да дадат пример на хората от търпение и постоянство.
(Синове на възкресението)
Един от Великите Закони на Природата гласи: Човек успява, ако работи разумно и с постоянство.
(Степени на съзнанието)
Бог всякога помага на ония, които работят с постоянство.
(Доброто оръжие)
За да изпита постоянството си, човек трябва да види може ли да изправя грешките си.
(Живот и отношения)
Оня, на когото брадата е добре оформена, има постоянство.
(Начало на мъдростта)
Дяволът има една добра черта – постоянство. Ти го пъдиш от вратата, а той намира най-малките дупчици и оттам влиза. Като влезе някъде, настани се и започва да работи – от нищо не се стеснява. Той е трудолюбив, никога не се обезсърчава.
(Лъчи на живота)
Всички хора ще бъдат изпитани, да се разбере каква е силата им, каква е Любовта им и с какво знание разполагат. Ще излезеш пред изпитната комисия и ще се биеш. Противникът ти ще бъде силен човек. Тук ще се изпита и постоянството ти. Ако се откажеш още след първата борба, ти си от слабите. Не – 99 пъти ще излизаш на борба, докато най-после победиш.
(Божествен и човешки свят)
Затова е казано, че всичко, което човек желае, може да го постигне. Кога? Когато мислите и желанията му са интензивни. За такива желания няма спънки, няма обезсърчавания. Ако се натъкнете на противодействия, приложете постоянство. Кога се обезсърчава човек? Когато желанията му не са интензивни, когато няма идеал.
(Възможности за щастие)
Природата обича настойчивост, постоянство, а не своенравие. Ако хората се хармонизират с Природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя дава това, което им е нужно.
(Двата пътя)
ХХІХ. ТВЪРДОСТ
1. Твърдостта е едно чувство на устойчивост
Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи, волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара.
(Допирни точки в Природата)
… Твърдостта у човека – един от главните стълбове на неговата воля. Тя го съединява със съществата, които разполагат със силите в Природата. Твърдият човек издържа всичко, което му дойде в живота.
(Високият идеал)
Но какво разбират под думата твърдост? Тя е едно качество, едно чувство на устойчивост. Само твърдите неща може да устояват, на тях можеш да разчиташ.
(Скръб и радост)
Твърдостта на човека представя едно от моралните качества. Твърдостта е задна стража на Божествения свят.
(Скръб и радост)
Твърдостта – това е гръбнакът в човека, който не трябва да бъде механически и неподвижен, а съзнателен и подвижен.
(Разумният живот)
Едно от качествата на физичния свят е твърдостта. В астралния свят това качество се замества с интензивност на желанията. Колкото по-силно, по-горещо е едно желание, толкова по-твърдо е то. Както твърдият предмет може да ви нарани, така и твърдото, т.е. интензивното желание, може да нарани сърцето ви. Ако влезете в менталния, или умствения свят, и там твърдостта отговаря на силата, или интензивността на мисълта. Колкото е по-силна мисълта, толкова е по-твърда. Следователно, ако една силна мисъл се отправи към вас, тя ще произведе същия ефект, както твърдият предмет – на физическия свят.
(Новият човек)
Който е твърд, той устоява на убежденията си. Мъчно е да убедиш твърдия да повярва в нещо или да приеме една нова идея. Обаче, приеме ли я веднъж, нищо не е в състояние да го застави да се откаже от нея. Твърдостта е врата за влизане на човека в Рая.
(Ценната дума)
Добре е човек да бъде твърд, но когато поддържа своите идеи. Идейният човек трябва да бъде твърд, но и разумен. От една страна, твърдостта дава устойчивост на знанията в човека – а от друга, тя придава устойчивост на личните чувства. Приложите ли разумност към твърдостта, вие можете да реализирате своите красиви желания.
(Посока на растене)
… Твърдостта е намясто, ако човек има убеждение; да бъдеш твърд и упорит в убежденията си има смисъл, но да бъдеш упорит там, където трябва да отстъпиш – това не е намясто.
(Светото място)
Твърдостта е Божествено чувство в човека. Някои го наричат „инат“. Обаче твърдоглавието, упорството обаче са анормални чувства. Когато твърдостта у човека е развита, тя е във връзка със силата на волята.
(Този е живият хляб)
2. Твърдостта трябва да се подчинява на разума
Когато твърдостта в човека е силно развита, той не търпи никакво чуждо мнение или съвет и казва, че неговото мнение е непоколебимо. Мнозина не се познават – и отричат всичко, каквото другите им казват. Те не признават, че са горди, честолюбиви, упорити. Щом не признават, ще ги поставят на изпит, сами да се уверят.
(Добрите навици)
Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, в която влизат честолюбие, тщеславие. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си – нищо повече“. Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя“. По някой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние.
(Скръб и радост)
Магарето има една лоша черта. Всичката магарещина знаеш къде седи? Магарето някой път е повече твърдо, отколкото трябва. Затова хората турили магарето като образец на твърдост. Ти го бий, но то си остава на онова, което знае.
(Запалена свещ)
Твърдостта не дава импулс на човека. В импулса аз считам, че има разширение. В твърдостта на един човек няма разширение, твърдостта не може да направи човека импулсивен.
(Възможности в живота)
Когато твърдостта не се ръководи от ума, т.е. когато разсъдъкът не взема участие, тя създава много неприятности на човека. Има твърди хора, които за нищо не отстъпват от своето; има твърди хора, които отстъпват от своето само когато успееш да ги убедиш, че не са прави. Най-после, има твърди хора, които отстъпват само при морални аргументи.
(Разумният живот)
Френологически е доказано, че когато у някой човек твърдостта и благоговейното, или религиозното чувства са силно развити, а разсъдъкът е слабо развит, имате един фанатик човек, когото с нищо не можете да убедите.
(Разумният живот)
Яде ли боб, той ще стане здрав, ще развие твърдост. Българинът много употребява боб, вследствие на което е твърд в убежденията си. Едно се иска от човека: да бъде разумен.
(Да ви даде)
Например една от характерните черти на българина е неговата твърдост. Много причини са повлияли за развиване на твърдостта му. Много причини са повлияли за спиране на религиозното чувство в българина. Знае ли причините, той лесно може да си въздейства.
(Степени на съзнанието)
Твърдостта е силно развита в българина, за когото се казва, че за своите интереси той пред нищо не отстъпва. Всичко наоколо му може да пострада, но пред своите интереси той не е готов за нищо да отстъпи.
(Синове на възкресението)
Българинът, той е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства.
(Възкресение)
Ако искаш да добиеш твърдост, търси я у българина. Българинът, за да го отклониш от пътя му, трябва да впрегнеш 9 чифта биволи. И всичките му нещастия произтичат от голямата му твърдост. А пък твърдостта е една сила, сила на волята, но на българина му липсват още другите сили, които не са дошли още да уравновесят тая твърдост.
(Пробуждане на космичното съзнание)
Когато твърдостта се развива в някой човек, ноктите му стават широки. Наблюдавайте хора с широки нокти и ще видите, че те са много издръжливи.
(Разумният живот)
Чрезмерната твърдост изменя естествената линия на устата. При такава твърдост, човек стиска устата си и тя се изопва във вид на права линия. За такъв човек се казва, че е волев. Когато твърдостта е слаба, човек държи устата си повече отворена, като патица. За предпочитане е устата ти да бъде отворена, отколкото да бъдеш твърд като кремък. Твърдостта е намясто, когато може да контролира чувствата, но не и да ги осакати.
(Божествените условия)
Някои от вас биете петите – показва, че центърът на твърдостта е развит.
(Великата възможност)
В хода трябва да има достойнство, трябва да има справедливост, трябва да има твърдост, решителност. В хода всякога трябва да има достойнство, прав трябва да бъде човек. После, той е отмерен, справедлив, после – твърд. Твърд ход е, като стъпиш, като вървиш, път да ти отварят.
(Великата възможност)
За да се възпита твърдостта, трябва да се развие милосърдието. Милосърдието въздейства и на човешкото разрушение. Та казвам: Ако милосърдието е слабо, ако разрушителността е силна и твърдостта е силна, тогава се явява престъпността в човека.
(Двете Божествени посещения)
Добротата носи твърдост…
(Живот, светлина и сила)
Твърдостта е нещо съзнателно. Казва: „Той е твърд“. Той съзнава, че се опира на известен Принцип в света. Твърдостта подразбира Бога. Бог е неизменяем.
(Благословен)
Защото основата е твърдостта. Всички трябва да бъдем твърди, твърдост на убежденията. Нищо в света да не е в състояние да те отклони, да те разклати. Каквито и бури и да дойдат, твърдостта да остане като основа.
(Великата възможност)
3. Бъдете твърди и скъпоценни като диаманта
Някой говори за морал, за характер в себе си, без да мисли за твърдостта. Докато не придобие твърдост в себе си, човек не може да говори за морал, за устой на характера си.
(Ключът на живота)
Как познавате твърдостта на характера? Турили ли сте на гърба му 100 килограма злато, да опитате неговата твърдост? Ако при това положение гърбът му издържи, без да се огъне, казваме, че е твърд. От тежестта на златото човек може да се огъне, а може и да се стопи. Какъв характер е този, който се огъва пред парите?
(Път към живота)
Забелязано е, че чрез твърдостта, човек може да се справи с известни слабости в своя характер. Така човек може да опита доколко е твърд. Също така може да опита доколко е разсъдлив, милостив, кротък и др.
(Ново разбиране)
Желая ви да придобиете твърдостта и лъчепречупването на диаманта.
(Двигатели в живота)
(Любовта дава живот)
Диамантът се отличава с най-голяма твърдост, затова е скъпоценен. Ако имате вашата способност на твърдостта в десета степен, тогава вие ще имате разбирането на диаманта. Ще бъдете скъпоценен. Значи, човекът, който има твърдост 10, той не се плаши от болест, той не се плаши от сиромашия, той от мечка не се плаши и от змия не се плаши. Той е смел и решителен човек. Твърдостта означава, че онова, в което мисълта е непоколебима, капитал има. Твърдостта показва, че има един огромен капитал, който не е турен още в обръщение. Да вярва човек в себе си, той най-първо трябва да има твърдост. То е едно чувство постоянно.
(Скръб и радост)
Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това? Дванадесета степен – то е твърдостта на Любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.
(Изпитът на Любовта)
Ако вие имате една мисъл и вашата мисъл може да се огъне или може да се направи резка на вашата мисъл, мислите ли, че вашата мисъл е скъпоценна мисъл? Онази мисъл, която е скъпоценна, тя има най-голямата твърдост.
(Най-лесното)
(Божествен и човешки свят)
Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Твърдостта е неговата специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, Който е твърд и неизменяем. В това отношение, българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата, да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество, да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост.
(Любовта дава живот)
ХХХ. МЕКОТА И ТВЪРДОСТ
Да станеш крайно суров – и то не е намясто. Мекотата и твърдостта трябва да се преливат една в друга. Остротата е канара, на която нищо не може да се сее. Острите линии всякога причиняват вреда.
(Работа на Природата)
Едно от качествата на Любовта е мекотата. Да бъде човек мек, но не мекушав – това значи да е дал път на Любовта в себе си.
(Степени на съзнанието)
Кръглите линии внасят в характера мекота, а правите – твърдост и острота.
(Все що е писано)
Има случаи, когато някой не работи – и ръката му е пак твърда, корава. Това показва, че Божественото не работи в него. Правилно е ръката отгоре и отдолу да бъде мека, а не мекушава. Такава ръка е магнетична.
(Трите посоки)
Само че онази, Божествената материя, която е твърда, тя е еластична и никога не се чупи, а пък тази материя на Земята, която е твърда, се чупи, разглобява се. Ако придобием тази, Божествената твърдост, ние ще станем меки, гъвкави, еластични. Ако добием твърдостта на физическото поле, сами ще предизвикаме смъртта. Ние сме предизвикали смъртта, че сме станали твърди. Физическият свят не отстъпва. Човек не отстъпва – и целият пазарлък се разваля за 10 – 20 гроша или за 10 – 20 лева.
(По образ и подобие)
Българският народ трябва да стане мек. Този народ, с тази си грубост, не може да се повдигне. Под думата мек не разбирам мекушав, но народ с едно благородно и отзивчиво сърце.
(Заведоха Исуса)
Любовта се предава чрез мекота, а знанието и Мъдростта – чрез твърдост. Обаче има известно съчетание между Любовта и чувствата, както и между знанието и мисълта. От ръкуването ви зависи дали ще ви приемат на работа, или не.
(Условия за растене)
Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличила твърдостта. Той е станал по-твърд, отколкото трябва. Като го разтрива, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, болестта го напуща.
(Трите посоки)
Старите хора обикновено стават нервни, защото, като дойде склерозата, прави ги твърди, втвърдява ги. Значи, старите стават твърди, а младите – меки. Следователно, за да се подмлади, човек трябва да мине от твърдост в мекота.
(По образ и подобие)
Няма по-твърдо нещо от Истината. Няма по-меко нещо от Любовта в света. Истината е толкоз твърда, че всичко отскача от нея. А пък в Любовта всичко се разтапя, омеква. В Любовта, и най-твърдите неща омекват. Следователно, когато станете много твърд, когато искате да смекчите твърдостта… Как ще я смекчите? Трябва да разбирате Закона на Любовта, за да я смекчите. Искате от меки да станете твърди. Трябва да разбирате Закона на Истината.
(Минало, настояще и бъдеще)
Едно нещо внимавайте в себе си – дотогава, докато ти си мек, ти влияеш на ония, упоритите. Мекотата винаги влияе върху строгите принципи на човека.
(Служене, почит и обич)
Добрите хора за Доброто са меки. Когато дойдат до Доброто, имат най-голяма мекота. Когато дойдат до злото, имат най-голямата коравина. Да бъдете крайно меки и крайно твърди! Да знаете къде да турите твърдостта и къде да турите мекотата.
(Факти, закони, принципи)
ХХХІ. СЪМНЕНИЕ
1. Съмнението е прекъсване на съзнанието
Културата на сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение.
(Все що е писано)
Тези философи са поставили за основа на знанието мисълта, че човек се домогва до знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика?
(Дали може)
Не – съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли. Но според мен по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадеждава, отколкото да се обезсърчава.
(Последното място)
Светът е пълен със съмнения. Достатъчно е да им отворите път в себе си, за да нахлуят във вас хиляди всевъзможни съмнения. Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват. Това са илюзии, в които вярвате.
(Петимата братя)
Сега, съмнението има свойство да преувеличава погрешките, които човек има. За пример: от един малък повод вие може да извадите такова голямо заключение, което никак не съществува.
(Двата пътя)
Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му.
(Заведоха Исуса)
Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата.
(Светлина на мисълта)
Затова, дойде ли в ума ви някаква мисъл на съмнение, знайте, че тя не е ваша. Тя е неканена гостенка, дошла някъде отвън.
(Условия за разумния човек)
Ако слушате съмнението, трябва да сгънете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово. Няма по-страшно нещо за Душата, която е излязла от Бога, от това да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. Този човек има характер.
(Светлина на мисълта)
Когато мислите идват от астралния свят, в тях има едно малко съмнение.
(Аз ви избрах)
Всяка една Божествена мисъл в човека никога не произвежда раздвояване в неговото съзнание. Щом е човешка, ще има раздвояване.
(Запалена свещ)
Съмнението обикновено се явява в слабите хора.
(Заведоха Исуса)
Всяко съмнение причинява отслабване на волята.
(Който дойде при мене)
… Съмнение. То прекъсва всички токове, всички връзки между съществата. Щом се усъмниш, страданията идат.
(Живият Господ)
Съществува един закон в Окултната Наука: Там, дето има едно малко съмнение, там нещата не могат да се реализират.
(Новата мисъл)
Да не допускате в себе си никакво съмнение, никакво колебание, никаква отрицателна мисъл. Най-малкото съмнение у вас предизвиква пропукване на съзнанието ви – и вашата идея е пропукана вече. Тогава енергията на вашата идея, ако е вода, ще изтече навън; ако е пара, пак ще излезе навън, без да извърши определената работа.
(Новите схващания на ученика)
Ако в умовете ви се зароди съмнение дали трябва да вършите това, което сте намислили, по-добре не го вършете. Извършете го само ако в умовете, сърцата и действията ви няма съмнение – но зароди ли се там някакво съмнение, спрете се и не го извършвайте, защото с това не само че няма да принесете полза на себе си и на другите, но ще причините дори вреда.
(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)
Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата.
(Дали може)
Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа – вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда; следователно съмнението трябва да ви даде подтик: не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си.
(Двата пътя)
Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентрирайте мисълта си и се свържете с мисълта на Разумни, Възвишени Същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си.
(Посока на растене)
Не допущай никакво раздвояване в мислите и желанията си. Имаш едно желание, но казваш: „Желанието ми може да е криво“. Не се раздвоявай. Ако е криво, не го изнасяй навън. Бъди абсолютно верен на себе си! Ако изкажеш една мисъл или проявиш едно желание, не допущай никакво съмнение, никаква пукнатина в себе си.
(Новият човек)
Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление.
(Настанало е Царството Божие)
Казвам: най-важно за всички е да се свързвате с положителните сили в живота. Съмнението, подозрението и ред отрицателни състояния могат да дойдат у вас, но вие не се стремете да ги изкоренявате. Оставете реката да си тече, не правете бентове по нея!
(Новите схващания на ученика)
2. Съмнението разклаща основите на вярата
Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението; щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото. Щом допусне злото в себе си, човек се свързва с него и се ограничава; за да се освободи от греха, той трябва да скъса връзката си със злото – как ще я скъса? Като усили Доброто в себе си.
(Светото място)
Щом се усъмни в Любовта си, тя сама го напуща. Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата Любов. Той губи своя вътрешен мир и търси причината за нещастието си вън от себе си. Причината за всичко е сам той.
(Великите условия на живота)
Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.
(Духът и плътта)
Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре…
(Добрите навици)
Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се изпита, да види доколко може да издържа. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава.
(Време и сила)
При най-малкото съмнение в Бога, смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над Духа. И затова, който иска да стане силен, мощен, не външно, но вътрешно, и да осмисли живота си, той не трябва да допуща, дълбоко в душата си, абсолютно никакво съмнение.
(Вехтото премина)
Съмнението не може да унищожи Божественото Начало в човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му пречи да вижда нещата ясно.
(Ни мъж, ни жена)
И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен.
(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)
Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способства да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко, вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им.
(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)
Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит, усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Не по Душа, но по тяло човек е едно слабо същество. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези Вечни Принципи на Живота, когато е свързан с Бога.
(Положителни и отрицателни сили)
В живота трябва да се постави следното правило: При всички страдания и изпитания в живота ти, да не се яви сянка от съмнение, че в Бога има някаква неправда.
(Който дойде при мене)
Ако мислите дали Господ ще чуе молитвата ви, значи се молите със съмнение в Бога. Макар и да не виждате къде е, вие можете да Го усещате.
(Искайте сила, имайте вяра)
Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче има знания, които идат отвътре, от човешката Душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика.
(Дали може)
Във вас трябва да се пробуди туй Висше Съзнание – то се е пробудило, но не давайте сега място на съмнението, което, като един психически червей, ще унищожи Божественото във вас. Вярвайте в онзи Господ, Който живее във вас, в туй Висше, което сега се е събудило, в Божествената Душа, туй безсмъртно в човека. Ако вие не вярвате във вашата Душа, никому не вярвате.
(Братя и сестри на Христа)
Никога не се съмнявайте в Бога! Всички нещастия в света започват със съмнение в Бога. Аз не говоря за официалния Бог. Аз говоря за този Бог, от Когото излиза съзнателният живот. Аз говоря за този Бог, Който влиза в сърцето ти, отваря го и тогава ти си готов да се жертваш за всички хора и да направиш всичко за тях.
(Заведоха Исуса)
Има Един в света, в Когото не трябва да се съмняваме. Съмнявайте се в когото и да е, право ви давам. Критикувайте когото и да е. Щом дойдете до Бога, там да си затворите устата и недоволството да изчезне. Има Един в света, Който не се мени. Нашето благо, Той го счита за Свое благо. Нашето нещастие го счита за Свое нещастие, нашите загуби са Негови загуби. Нашата придобивка е Негова придобивка. Той го счита като Свое, присърце го взема. Ако нямаме това нещо в ума си, ние сме на крив път.
(Благословен)
Любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до Любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до Любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по-нисш свят, към Земята.
(Настанало е Царството Божие)
3. Съмнение и Окултната Школа
В Окултната Школа не се позволява никакво съмнение в душите и в сърцата на учениците. Загнезди ли се съмнение в душите и в сърцата ви, то е отрова, която ще ви разруши. Никакво съмнение! Усъмни ли се някой, Белите Братя няма да му помагат.
(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)
Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи Адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали.
(Добрите навици)
От гледището на Окултната Школа на Бялото Братство, съмнението и страхът – това са негативни качества, които показват, че Висшата Любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че Висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение.
(Двата пътя)
Второто качество на ученика е: да има вяра, да се не съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учение се спира. В каквото и да е направление, принципът е същ. Във вярата съмнение не се допуща. Може да имате погрешни схващания, те са извън вярата.
(Трите живота)
Божественото Учение, Божественото Слово не допуща абсолютно никакво съмнение. Съмнението е признак на невежество. Дето има невежество, там Словото не може да се прояви, не може да работи. Някои казват, че за да се намери Истината, човек трябва да се съмнява. Истината се намира само чрез положителни качества, но не и чрез съмнение.
(Вехтото премина)
Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни Души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото Тяло, понеже сте удове на това Тяло.
(Положителни и отрицателни сили)
А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите: напротив, смъквате ли мен, смъквате и себе си; слиза, пада и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И като сваля и мене, аз му възлагам половината от товара си и му казвам: „Приятелю, приеми своето възнаграждение!“.
(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)
Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене! Защото с твоето съмнение ти увеличаваш страданието ми 10 пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на 10 километра надалеч.
(Положителни и отрицателни сили)
Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо – и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата Душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Ето защо Невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи господари на себе си.
(Светлина на мисълта)
Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението – и сам да го победи.
(И обхождаше Исус всичка Галилея)
Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна Наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти, и в нас няма една стомилионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света.
(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)
Каквото и да се яви на пътя ви, не допускайте съмнението в себе си – това е характер. Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите Истината. Вие често влизате в една област на живота, където съмнението неизбежно иде; каквото и да правите, не можете да го избегнете.
(Поучаваше ги)
ХХХІІ. БЕЗВЕРИЕ
1. Материализъм и идеализъм
Ние, съвременните хора, сме паднали толкова дълбоко в материята – мислим, че материалният живот е истинският Живот. Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно... Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот.
(Настанало е Царството Божие)
Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли ще намери някоя светла идея.
(Настанало е Царството Божие)
Глупави хора са ония, които са така свързани с материалния живот, че мислят, че всичкият живот е само тук, на Земята.
(Заведоха Исуса)
Материализмът – това е въшката. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, размножава, докато човек изгуби от себе си всяко благородно чувство.
(Последното място)
В материалния свят няма никакво спасение.
(Затова се родих)
Тъй, както сега е организиран, външният свят може да вземе от човека всичко, каквото той има, без да му даде нещо от себе си.
(Жива реч)
Всеки човек, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всякога.
(Високият идеал)
Многото образи, многото идеи, многото желания довеждат до заспиване.
(Високият идеал)
Колкото по-тясно става съзнанието на съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях.
(Светото място)
Малките причини в света, малките прояви в живота, нисшето съзнание, обикновените мисли, обикновените желания, този обикновен прах – всичко това ни заслепява и пречи да разбираме Великата Истина.
(Заведоха Исуса)
Дръж предметите по-далеч от себе си, да ги виждаш добре – иначе ще изпадаш в заблуждения и криви мисли.
(Събуждане)
Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални – те са илюзия.
(Запалена свещ)
Сегашните хора не успяват в живота си, защото започват работите си без мисъл за Великото в света. Те се раждат, женят и умират без Бога.
(Божият глас)
Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно, ако не върви паралелно с Божественото, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае.
(Божият глас)
От древността още е казано, че това, което е и което става на Небето, същото е и става на Земята, т.е. между Духовния и материалния живот на човека има пълно съответствие. И тогава, за да разбере човек материалния живот, трябва да започне с Духовния, да го изучава и разбира. Духовният Живот подразбира разширение на съзнанието, а материалният – ограничение на съзнанието.
(Затова се родих)
Та, докато човек има идеал, докато има един възвишен стремеж, той може да постигне всичко. Каже ли, че всичко е на Земята, че никакъв идеал няма и не трябва да се търси – този човек е мъртъв.
(Заведоха Исуса)
Имаме ли идеи, ние сме човеци... Какви идеи трябва да има човек? Благородни и възвишени идеи, благородни и възвишени желания. Без такива идеи и желания, човекът е мъртвец, той не живее.
(Ни мъж, ни жена)
Който не се занимава с Философията на Живота и който не го проучва издълбоко, за него страданията няма да престанат – напротив, те ще се усилят повече.
(Абсолютна справедливост)
Господ не дава нещата отвън; отвътре трябва да дойде всяка проява. Най-първо, подтикът е отвътре, а после иде отвън. Когато подтикът дойде отвън, ние имаме един механически живот.
(Заведоха Исуса)
... Смисълът на живота е да определи човек в що стои неговият идеал. Идеал не може да бъде вашата къща; идеал не може да бъде знанието; идеал не могат да бъдат парите; идеал не може да бъде силата; идеал не може да бъде красотата; идеал не може да бъде добротата. Всички тия неща търпят промени в света. Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото Битие в себе си. Този идеал, тази Реалност съдържа всичко в себе си.
(Двата природни метода)
Като дойде Христос, ще каже: „Ти ще имаш страдания, неволи. Доброто ще дойде към края“. Като дойде дяволът, ще ви каже: „То богатство, слава, апартаменти, автомобили“... Този, който обещава всичко в началото – той лъже. Този, който казва, че ще страдаш – дръж неговата страна.
(Прав път)
2. Безверието е умствен паразит
Най-големият порок на ума е безверието. В ума има много пороци, но безверието изсушава ума: пресъхва течението на всички хубави, красиви мисли в него.
(Абсолютна справедливост)
Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Когато е бил в Рая, още тогава в човека е проникнало безверието – и той казал: „Може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва“.
(Лъчи на живота)
Причината за безверието на хората се дължи на това, че те искат да отделят Душата си от своето съзнание. Хората не подозират даже, че нещастията и страданията им се дължат именно на отричане на Душата, или отричане на самия Живот. Под думата Живот разбираме общата, Целокупната Душа, която функционира в Живата Природа. На математически език казано: Нашите Души представят удове, или части от Великата Душа, т.е. те са нейното дихание.
(Крадецът и пастирът)
И на мъжете, и на жените казвам да извадят капиталите си от човешките банки и да ги турят в Божествената банка. Ако те не живеят добре, причината е, че Бог не е между тях. Те вярват едни на други, а на Бога не вярват, вследствие на което се разочароват.
(Царският път на душата)
При сегашните условия не може човек да бъде щастлив. Непременно ще се обезвери в това, в което вярва. Сега не са ли хората обезверени? Започват всички с вярата и всички свършват с безверието. Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот.
(Новото разбиране на връзката в живота)
Целият сегашен свят е поставен на лъжлива основа, върху която нищо не можеш да градиш. Един те съветва: „Не вярвай на никого. Аз отдавна вече не вярвам на хората“. Той започва да живее само за себе си. Какво може да излезе от такъв човек?
(Красотата на Душата)
Следователно, като се изопачи законът на вярата, народите се израждат. Цели народи, цели племена, материци и раси изчезват. Ако хората мислят така още сто години, и сегашната раса, и всички европейски народи ще оглупеят, ще се изродят. Като се изродят те, ще дойде нова раса, която ще тури един нов ред на нещата.
(Трите основи на живота)
Ако нямате вяра и Любов към Бога, каквито желания и да имате, няма да ги постигнете. Ако успеете да постигнете някои от желанията си, вие сте употребили големи усилия и труд. Защо? Защото не можете да разчитате на Светлите, Разумни Същества да ви помагат. Те не се отзовават на отрицателните сили на природата. Безлюбието, безверието са отрицателни прояви в човешкия живот.
(Служене, почит и обич)
Съвременните хора страдат благодарение на безверието. Безверието лишава хората от благата, които Живата Природа им е определила.
(Крадецът и пастирът)
Най-голямото безверие е между свещениците, владиците, проповедниците – най-големите безверници са те. Факт е това! И всички ще бъдат съдени с една Божествена мярка, според която няма лъжа. Няма какво да се осъждаме. В какво седи безверието? Безверието седи в това, че всеки един човек е направил себе си божество. Съвременните хора мислят, че Бог е у тях, че като техния Господ, тъй както те Го разбират, друг Господ няма, че като тяхната църква, като тяхната държава друга няма, и туй, което е у тях, е съвършено. Туй е само отчасти вярно.
(Двата природни метода)
Животните нямат никаква вяра. Ако безверието е признак на култура, тогава животните са по-културни от хората.
(Вечният порядък)
Страхът и безверието вървят заедно.
(Любовта дава живот)
Едно ви не достига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на Земята – и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно: дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява – и то преждевременно е остаряло.
(Влизане)
Често стари хора се безпокоят какво ще стане с тях на стари години, кой ще ги гледа, вследствие на което привличат към себе си твърдата материя и започват да се втвърдяват: артериите им се втвърдяват и заболяват от артериосклероза. Тази болест се явява от безверие. Старите хора са големи безверници, а децата имат голяма вяра. Да обърнеш стар човек към Бога, това значи главата да ти побелее. Той казва: „Синко, ти ли ще ме учиш сега? Аз съм вече 80-годишен, голяма наука имам“.
(Вехтото премина)
Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си – защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.
(Той иде)
3. Човек се нуждае от вътрешна, дълбока вяра, с която да разрешава въпросите на живота
Някой казва: „Господ не съществува“. Това е едно костеливо уравнение, което ти трябва да решиш, а не само да съставиш. Който казва, че Господ не съществува, това показва, че неговият баща е умрял. Докато бащата е жив, и децата го познават, и той се грижи за тях. Но какво трябва да правят децата, след като баща им умре? Щом бащата умре, децата трябва да работят, да заемат неговото място. Когато някой човек признава съществуването на Бога, той е богат, щастлив, защото баща му е жив и работи, грижи се за него.
(Затова се родих)
Бог никога не насилва хората. Имайте предвид следното правило: Ако ти затвориш кепенците на твоята стая, Божествената Светлина никога няма да влезе в стаята ти. Друга светлина може да влезе, но не и тази. Твоите очи винаги ще останат затворени за Божествената Светлина. Отвориш ли кепенците, тя сама ще влезе. Следователно, щом се махне смущението, което поражда подозрението, тази Светлина е в твоите очи.
(Последното място)
Човешкото безверие е плод на човешкото разбиране. Щом няма Любов, разбирането е криво; щом има Любов, разбирането е право. Следователно ние мислим, че всички нещастия произтичат от факта, че Бог иска да наложи Волята Си върху нас, да ни направи роби. Даже ние учим, че ако вярваме в Бог, няма да имаме забавления, музика, ще седим като мумии. Не е така. Вие трябва да бъдете един крилат Ангел, да видите Божието Лице, да познаете какво нещо е Божията Любов, да видите какво нещо е Божественият свят!
(Настанало е Царството Божие)
Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. И ако едно безверие се основава на хипотези и теории, и то не е вярно.
(Последното място)
Вярата е една опитност, набрана от миналото, една мисъл, която е свързана с живата материя. Следователно всякога, когато човек повярва, се образува една обща възможност, чрез която живите сили на Природата протичат към него. Безверният човек е изолиран от самата Природа. Безверието говори за един човек, който няма никакво съобщение с Божествения свят; човекът на живата вяра пък е този, който има общение с Божествения Живот.
(Заведоха Исуса)
Значи, вярата трябва да проникне в цялото ни вътрешно същество. Ако по този начин вярата проникне в нас, ние ще имаме една хубава опитност. Страхът ще излезе вън от живота и ние няма да се плашим от смъртта. Смъртта, сама по себе си, е процес, който показва нарушение на закона на вярата, или Законите на Разумния Живот, или Законите на Божествения Живот.
(Заведоха Исуса)
Ако твоето безверие ти донася храна, дрехи, квартира – ти си на прав път. А ако при своята вяра ходиш гладен, бос и окъсан, вярата ти не е истинска. Истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията му и го поставя в правия път. Истинският Бог изважда човека от греховете и престъпленията и го поставя при условия, които да го повдигат. Всеки друг, който понижава човека, който го сваля от положението, в което се намира, не е никакъв Бог. Истинският Бог внася в човека условия за душевно, умствено и сърдечно здраве.
(Божият глас)
Вярата е здравословно състояние за ума, а безверието е болезнено състояние. Любовта е здравословно състояние за сърцето, а безлюбието – болезнено. Човешкият ум и човешкото сърце се движат между тия контрасти, за да изградят нещо положително, здраво, което от нищо не се руши.
(Реалности и сенки)
Ако безверието може да подобри живота ви, то е за предпочитане; ако безверието влошава живота ви, тогава, изхвърлете го навън. Ако вярата може да подобри живота ви и въздейства за изправянето ви, оставете я, тя е за предпочитане; ако вярата влошава живота ви, изхвърлете я навън. Това е практическо приложение.
(Живот, светлина и свобода)
Аз не съм за глупавата вяра, но не съм и за глупавото безверие. Аз съм за разумната вяра и за разумното безверие, което не вярва в глупостта. Разумната вяра и онази, която вярва в самата Истина, не може да се съмнява.
(Радостта)
Без изпитания, човек не може да се приближи към Бога. Колкото по-големи са изпитанията, толкова повече човек се приближава към Бога. Ако не е изпитал сиромашията, безверието, безнадеждието, безлюбието, злото, мрака в живота, човек никога не би се приближил към Бога и не би Го познал. Само чрез изпитанията той ще разбере какво представлява истинската Любов, вяра и надежда.
(Бъдещото верую на човечеството)
Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо, те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та вярата е връзка със Същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък е връзка със същества, които седят по-ниско от тебе. Щом почнете да губите вярата си, свържете се веднага със Същества, които седят по-високо от вас.
(Вечният порядък)
Сега хората проповядват, че трябва да се вярва в Бога. В кой Господ? В онзи, който хората създадоха? Ние се обезверихме в него. Безверието произтича от този бог, от човешкия бог. Аз не помня досега в цялата история случай, в който човек да се е обезверил в същинския Бог. Ако е въпрос за онези богове, които хората създадоха, прави са – те създадоха безверието.
(Приготовленията на сърцето)
Съвременното човечество живее в безверие. Ако е въпрос за официална вяра, всички имат такава, но главата на хората е побеляла от официални вярвания. Човек се нуждае от вътрешна, дълбока вяра, с която да разрешава въпросите на живота.
(Царският път на душата)
За да се освободи от безверието си, нека опитва нещата. Реалното всякога се опитва. За да се произнесе човек за реалността на нещата, той предварително трябва да ги е опитал. Човек не може да се съмнява в това, което е опитал.
(Лъчи на живота)
Искате ли да се освободите от безверието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на Душата си, пазете силата на Духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си.
(Лъчи на живота)
Казвам: някои хора искат чрез безверие да стимулират света в работа. Погрешката е там, че ние трябва да вярваме в онова, което не е реално. Реалното е, което стимулира нещата. Нереалното, то всякога има обратни резултати.
(Смяна на състоянията)
Който има много светлина, той учи лесно, добре. Светлината усилва енергията на мозъчните клетки. Умът на човека се нуждае от повече вътрешна светлина. Тази вътрешна светлина се добива само чрез вярата. Съмнението, подозрението загасват вътрешната светлина.
(Новите схващания на ученика)
4. Вярата е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение
Бог е Същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, Той е извън живота на хората. Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота. Е, как ще Го определим? Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е; и тогава, от тяхно гледище, може ли да докажем Това, Което е безгранично? Как ще Го докажем, То не може да се докаже. И следователно всяко нещо, което не може да се докаже на физическото поле, произвежда съмнение.
(Двата пътя)
Ти трябва да имаш Духа на младото дете. Какъв е Духът на младото дете? То има силна вяра. В него няма две мнения. Каквото кажеш на онова непокварено дете, то вярва без колебание, без всякакво съмнение. Детето – това е човекът, който е готов да се учи.
(Настанало е Царството Божие)
Вярата е един процес, основан на опитности от миналите векове. Тя е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение. Щом има съмнение, то не е вяра.
(Заведоха Исуса)
Всичко с вяра става, а нищо без вяра не става. Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини и вие сте изгубени.
(Трите основи на живота)
Защо човек трябва да вярва в Бога? За да се стреми към нещо. Вярата е стремеж. Който не се стреми към Бога, той е осъден на смърт.
(Ключът на живота)
Без вяра не може да се угоди на Бога, без вяра не може да се служи на човечеството, без вяра не можем да служим на ближния си, без вяра не можем да служим на себе си. Деня, в който човек изгуби вярата си, и той е изгубен. Трябва ви вяра положителна, вяра в своите мисли и чувства, а не в чуждите.
(Трите основи на живота)
И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в Природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си.
(Трите основи на живота)
Искате ли да постигнете нещо добро, да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. Положителните мисли привличат Възвишени Същества, които веднага идат в помощ на човека. Когато човек се стреми към постигане на известна идея, всички разумни сили в Природата, които работят в тази посока, се кооперират и му дават упътвания и съдействие. Те се притичат на помощ на всяка безкористна мисъл, на всяко безкористно чувство и желание, както планинските потоци се събират заедно, за да образуват една голяма река.
(Служене, почит и обич)
Има нещо по-високо от безверието и вярата: това е Любовта, която регулира живота. Надеждата и вярата са степени, фази в живота, които водят към Любовта. Под думата Любов разбираме Божественото Начало в човека. Влезеш ли в този път, ти си вече у Дома си.
(Посока на растене)
Защото в света обектът на вярата – това е Любовта. Без Любов вяра не може да има. Когато хората говорят за вярата, аз разбирам Любовта. За мене само Любовта е ценна, в която мога да вярвам. Тя е неизменното. Само в него мога да вярвам. Дето няма Любов, там има суеверие.
(Приготовленията на сърцето)
ХХХІІІ. НЕУВЕРЕНОСТ
Пазете се и от страха. Той внася неувереност във вярата – и тогава, каквото обещаете, няма да го изпълните.
(Красотата на Душата)
Не се ли стреми към разумната посока на Живота, постепенно изгубва свободата си, а оттам – и своята самоувереност; страшно е да изгуби човек самоувереността си.
(Светото място)
Мисълта за Бога събужда скритите сили в човека. Без тази помощ, сърцето ще се стреми към известна цел – малка или голяма, но тя ще остане неразбрана. Яви ли се най-малкото смущение, страх, безпокойство, неувереност в сърцето, човек се отклонява и не постига своята цел.
(Живот и отношения)
Всеки човек може да стане разсеян, когато в него се явява една неувереност в онова, което може да направи. Когато е чрезмерно уверен, човек става напрегнат, а когато е неуверен, той е разсеян. Когато виждам, че някои хора са нахални, аз зная законите; когато други са разсеяни, пак зная законите.
(Свещен трепет)
С други думи казано: докато има пари в банките на Природата, човек е смел и решителен, господар на условията. Той стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно. Няма ли пари в банките на Природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи.
(Служене, почит и обич)
Ако не правите опити, вие няма да придобиете никаква самоувереност. Не е ли самоуверен, човек няма да знае нищо за себе си, за своите възможности. Работи ли човек, всичко е постижимо.
(Учение и работа)
Та казвам: Там, дето сте самоуверени, вие трябва да учите. Пълната самоувереност – то е Божественото. Дето не си самоуверен, трябва да поправяш.
(Скръб и радост)
ХХХІV. САМОУВЕРЕНОСТ
Същественото в света е това: да имаш пълна самоувереност – не само временна, външна, но самоувереност вътре в ума си, самоувереност в сърцето си, самоувереност във волята си. По някой път ние сме самоуверени, но нашата самоувереност е механична – ти уповаваш на външни причини, които не са сигурни.
(Вземи детето)
Когато се огледа вътрешно, човек може да се освободи от своите недъзи; освободи ли се от недъзите си, той придобива вътрешен мир, самоувереност, устойчивост, упование в себе си, че може да се справи с мъчнотиите си.
(Посока на растене)
Когато силите на човешкия организъм вървят в съгласие със законите и силите на Природата, човек се чувства вътрешно самоуверен. Каквито мъчнотии да срещне на пътя си, той никога не губи своята самоувереност.
(Делата Божии)
Всички имате условия за работа, да опитате един Божествен Закон, да добиете онази самоувереност, както един химик, който прави своите опити в лабораторията. Не само един опит, но 99 опита, да бъдеш уверен сто на сто.
(Посока и растене)
По какво се познават илюзиите? Те се придружават с чрезмерна самоувереност. Сърцето вярва, а умът се съмнява – има едно стягане в човека. При илюзиите, между главния и стомашния мозък, т.е. слънчевия възел, няма хармония. Обаче, когато са в хармония, човек е свободен от илюзии и тогава, каквото пожелае, ще го постигне.
(Път на мисълта)
Зад ухото има една кост, която е здравословна. Като разтриеш тази кост, ще ти даде стабилност. Като се разтрива тази кост, добива се самоувереност, издръжливост. Който е болен, да си разтрива костта зад ухото – или някой, който е здрав, с палеца да му разтрие тази кост.
(Факти, закони, принципи)
Веждите на Сталин изразяват неговата непоколебима самоувереност. Той мъчно се убеждава, защото предварително е убеден.
(Заветът на Любовта)
Щом дойдете до правата мисъл, до този велик закон, ще усетите мощ, самоувереност в живота. Като казвам, че трябва да бъдете самоуверени, подразбирам да бъдете твърди. Твърдият човек не упорства, но в него има едно вътрешно постоянство – никой не може да измени неговите убеждения.
(Младежки събори)
Проникването на най-малката Божествена мисъл в нашия живот ни прави вътрешно самостоятелни; развива в нас една вътрешна самоувереност, в която проблясва малка любов, малка светлина, малък мир и малка радост.
(Пътят на ученика)
Казвам: Като придобиете Божественото Съзнание, вие имате вътрешна самоувереност и съзнание за силата в себе си. Аз съзнавам своята слаба и силна страна – и не си правя никакви илюзии.
(Ново разбиране)
В разумния свят нещата са строго определени. И красотата е там – да имаш една вътрешна самоувереност. И когато пееш, и когато говориш, трябва да имаш самоувереност. Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може да говори. Така че всякога човек трябва да има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
(Към извора)
Но ако искаш да постигнеш онова, непостижимото, ти трябва да имаш чувство на самоувереност. Под чувство на самоувереност разбираме, че това чувство на самоувереност в човека е Божествено. Има нещо, което не може да се мени.
(Господар и слуга)
Когато ти разбереш една Божествена мисъл, в тебе ще настане един вътрешен мир, вътрешна самоувереност, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. Една самоувереност, знаеш ли каква? С тази самоувереност ти можеш да минеш през най-голямото изпитание в живота.
(Трите родословия)
ХХХV. СРАМ
Срамът се дължи на нечистотата. Ако дрехата ти е чиста, без никакви петна, няма защо да се срамуваш. Срамува се онзи, който излиза пиян от кръчмата.
(Отворени форми)
… Щом те засрамят, отнета ти е свободата.
(Духът и плътта)
Всякога, когато не можем да направим онова, което сме казали, започваме да се срамуваме.
(Всеки ден по една добра мисъл)
... Срамът не е лошо нещо... Срамуването е предпазителна мярка, за да не се изгуби нещо.
(Запалена свещ)
… Физическа любов… При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената Любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази Любов човек е внимателен, нежен.
(Тихият глас)
Срамът дойде, когато хората съгрешиха. Когато направиха едно престъпление, те се усетиха голи, туриха си дрехи.
(Двата природни метода)
Най-важна роля в смущението играе внушението.
(Последното място)
... Срамът, страхът е намясто, когато е за зло; не е намясто, когато искаш да проявиш добро и се спъваш.
(Абсолютна справедливост)
Но срамът е едно проявление на човешкия интелект. То не е на сърцето. Сърцето е крайно безочливо, но умът се срамува. Имаш предвид отношенията на хората: „Как ще погледна хората в лицето, как ще погледна баща си, майка си, как ще погледна приятелите си?“. Ти се срамуваш.
(Съществувание, живот и отношение)
Значи, като се засрамиш, да се пазиш, че неприятелят ти е близо. А безсрамието значи, че грехът е влязъл и е станал гражданин в твоето царство. Когато грехът иде при нас, тогава срамът е при нозете ни.
(Изново)
Срамът е винаги едно отрицателно качество, което помага на хората. То е първият лъч на съграждането на човешката съвест. Когато съвестта се събужда, човек се срамува, че не е помогнал, че не е направил услуга. И в него естествено иде едно силно чувство на срам.
(Съществувание, живот и отношение)
Та казвам: в този случай срамът е едно чувство, едно предпазване от една голяма опасност, която за бъдеще може да ви причини хиляди страдания. И ако ти опиташ този срам, ще опиташ най-малката болка. Срамът е най-малката болка, която можеш да опиташ, за да се спасиш. Пък ако ти пренебрегнеш срама, неговите предупреждения, тогава ще дойдат най-големите страдания, ти ще се натъкнеш на най-големите страдания, които ти не си сънувал.
(Съществувание, живот и отношение)
Тогава, кой е цярът да се освободят от срама? Всеки може да се освободи от срама – по два начина. По негативен начин – като отхвърли всяко престъпление от себе си! Второто положение – срамът може да се замести с Любовта!
(Съществувание, живот и отношение)
Всякога, когато душата е чиста, няма срам: тя не е съгрешила.
(Съществувание, живот и отношение)
Искаш да кажеш нещо, поне свян да имаш. Не срам – срамът е много силно, но свян да имаш. Свянът е деликатно чувство. Спри се и мисли, че има Един, Който те наблюдава.
(Оживяване)
Ако срамът иде от уважение – нещо свещено е.
(Прав път)
Една хубава черта е срамежливостта. Тя се отнася до онова, Божественото чувство. Тогаз у човека е развита горната част на главата. Тогаз човек има известно почитание.
(Запалена свещ)
Да имаш свян, като говориш, да не би да дадеш лош пример и да съблазниш някого в погледа, в обхода.
(Оживяване)
ХХХVІ. МЕКУШАВ
Наистина, когато видим, че някой човек е физически мекушав, заключаваме, че той е живял при добри физически условия, не се е борил с мъчнотиите в живота.
(Служене, почит и обич)
Когато човек е мек, твърдостта е слабо развита. Каквото му кажат, отстъпва. Казва: „Той има слаба воля“.
(Двете Божествени посещения)
Ако не въздържаш чувствата и желанията си, ти губиш равновесие. Чувствата разтопяват твърдото, коравото естество на човека. Някога го правят мекушав, разкашкат го.
(Трите посоки)
Робството убива твърдостта. В робството се убива твърдостта.
(Скръб и радост)
От една страна, желязото внася твърдост в характера, но същевременно то внася и грубост в характера. Ако човек има малко желязо в кръвта си, той е малодушен, наричат го „баба“. Най-малко желязо има в жабата и в заека. Всички страхливи същества имат малко желязо в кръвта си.
(Крадецът и пастирът)
Голямата слабост, както и голямата мекушавост, представляват каша, кал, в която нищо не може да расте. Значи, животът не се проявява в голямата сухота, нито в голямата влага. От сушата растенията изсъхват, а от голямата влага – изгниват. Животът може да се прояви само там, дето сушата и влагата се допират.
(Определени движения)
За пример: мекото желязо го турят в огъня, нагорещяват го – хоп, във водата 2 – 3 пъти, докато се кали. И ако вие сте мекушав в живота, отстъпвате и при най-малката мъчнотия не можете да издържите, какво ви липсва?
(Двата природни метода)
Ето една формула, която вие може да приложите, без да станете мекушави. Ако вие мислите да прощавате на хората, непременно ще станете меки. Но ако вие мислите, че Бог ще трябва да живее в Душата ви, затова трябва да се чистите – прощаването в този случай има смисъл.
(Двата природни метода)
Досега жените само са плакали, затова са казвали за тях: „Жената е слабо, мекушаво същество“. Плачът е благословение, но с него заедно трябва да се обработва сърцето. Жената трябва да се проникне от една основна идея – да прилага Любовта.
(Който дойде при мене)
Обаче, като се освободила от космите на лицето си, жената изгубила своята твърдост и увереност в законите, вследствие на което тя прилича повече на дете, отколкото мъжът.
(Степени на съзнанието)
Който е мекушав, нека остави брадата му да расте: тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му.
(Влизане)
Аз разглеждам този въпрос от органическо и психологическо гледище и казвам: Ако си станал много мекушав по характер, вследствие на което волята ти е отслабнала, можеш да отрежеш косата си като войник, до кожата. Така ще проявиш волята си. Ако пък си станал много груб, остави косата си да расте, да стане дълга. Който иска да стане мек и благороден, да остави косата си дълга.
(Път на зазоряване)
Болестите не са нищо друго освен война на човека с нисши същества. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените, смели натури.
(Делата Божии)
Когато искате да придадете повече твърдост, смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си.
(Царският път на душата)
Тази е причината, за която първите християни бяха гонени, преследвани и измъчвани. Те бяха мекушави – и за да се калят, трябваше да бъдат подложени на големи мъчения и страдания. Мъчно се издържат изпитанията, но за да се понасят леко, човек трябва да разбере философията на живота.
(Малки и големи придобивки)
ХХХVІІ. ВОЛЯ
1. Слаба воля, безволие
Онзи, който има слаба воля, той се поддава и на най-малкото изкушение.
(Допирни точки в Природата)
Човек със слаба воля е живял неразумно.
(Трите живота)
Човек със слаба воля може да обещае много, но нищо не изпълнява.
(Кротките)
Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? Той се намира в положението на пълно безволие и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му.
(Трите живота)
„Грешен човек съм.“ Каже ли някой така, това показва, че волята му е слаба. Грехът, погрешките се крият в човешкото безволие. Дайте права насока на волята си – и вие ще се повдигнете.
(Все що е писано)
Като греши, човек пада в три направления – в областта на ума, в областта на сърцето и в областта на волята.
(Дали може)
За Соломон е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънредно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволстване с жени.
(Ето човекът!)
Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява.
(Закони на доброто)
Волята се занимава с материални работи. Тя е най-тежката работа. И всеки един човек, който има слаба воля, той не може да живее добре на физическото поле; и религиозните хора са много слаби по воля.
(Първият момент на Любовта)
Една постъпка се постига с волята. Ти не може да извършиш едно добро, ако в тебе волята е слаба.
(Пътят към щастието)
Българинът има слаба воля; умът и сърцето му са по-силно развити от волята.
(Ще управлява всички народи)
Силната воля подразбира твърдост. Ако човек не е твърд, волята му ще бъде слаба. Щом волята му е слаба, и моралът му ще бъде неустойчив.
(Събуди се)
Ако работата те смущава, волята ти е слаба.
(Пътят към щастието)
Ако сте много муден, волята ви е слаба.
(Пътят към щастието)
Ако волята ти не е силна, нищо не можеш да направиш – не можеш да регулираш силите на ума и на сърцето си.
(Новата мисъл)
Мисъл, която не е придружена с едно силно чувство и с една силна воля… тази мисъл не може да се реализира.
(Радостта)
Волята е свързана със стомаха. Когато човешката воля е в дисхармония със сърцето и ума, заболява стомахът.
(Радостта)
Брадата на човека символизира неговата воля.
(Светото място)
Ръката има отношение към волята. Ако искаш да знаеш дали даден човек може да прилага нещата и доколко ще свърши определена работа, виж ръката му.
(Новата мисъл)
2. Волята трябва да е не само силна, но и разумна
Ако идете в Америка, има цели школи, които говорят само за усилването на човешката воля. Те не разбират законите на човешката воля. Усилването на волята трябва да стане според законите на светлината, според законите на човешкото сърце. Ако човешката воля се усилва независимо, механизирала се е. Всичките народи сега в Европа са станали волеви. Много силна воля имат.
(Наука за живота)
Сега у всички вас липсва силата на добрата ви воля. Лошата воля е по-силно развита.
(Аз ви избрах)