Начало
ПРЕДГОВОР
Слабостите са дадени, за да се превърнат в сили.
Много хора са израснали от слабостите си – а от силата си са се провалили.
В този свят израстваме от болестите си, от страданията си, от трудностите си.
Нашите слабости ни карат да търсим Бога и да Го вселим в себе си.
Слабостите разкриват изборите на човека.
В уединение с Бога, ние градим своята сила.
Ако всеки ден ние влизаме в Покоя, ние влизаме в своя Център.
Страхът може да стане храброст, а храбростта – разумна смелост.
Съмнението може да стане вяра, а вярата – пълно безусловно доверие.
И слабостите, и болестите са дарове от Божията Воля – за да преодолеем себе си и да се завърнем.
Слабостите не са наказания – защото това би означавало, че Бог не е Любов.
Бог иска заедно с Него да работим върху нашите слабости и да се завърнем в Неговата Воля.
И слабостите могат да се превърнат в сила, и силата – в слабост. Всичко е в намеренията на човека.
Цветята са слаби, но ухаят.
Бог ни е дал слабостите, за да Го търсим – и силата, за да Му служим.
Сила, която е без Бога, е коварно същество, тя е власт, която създава голяма карма.
Сила, която е съединена с Бога, е говор на Бога.
Милиони хора на силата са вкарали злото в себе си.
Не критикувай своите слабости, а ги преодолявай.
Малцина знаят, че всяка слабост е ключ към Бога и ключ за развитие.
Без слабости няма развитие.
Когато Бог заживее в нас, слабостите ще си отидат.
Само Мъдрецът знае пътя за освобождението от слабостите и недостатъците.
Ако хората нямаха слабости, щяха да се провалят в добродетелите.
Целеустременият в Бога забравя слабостите си – той постепенно съгражда Бога в себе си.
Слабостите призовават развитието.
Добродетелите са Висши Същества в човека, а слабостите са дар.
В слабостите няма свобода – ето защо те изискват развитието.
Когато човекът някога се е отказал от Бога, е породил слабостите в себе си.
Човекът трябва да излекува слабостта, наречена земното мислене.
Елеазар Хараш
Варна, 2023 г.
I. МЪДРОСТТА СЕ ДОБИВА ОТ РЕД ПОГРЕШКИ
Бог е абсолютен. Той е единицата, максимата, с която трябва да мерим всичко. Той е началото, Той е конецът (*Конец (остар.) – край (бел. ред.).). Без Бога не може да дойде благото в живота. Любовта в живота не може да дойде без Бога. Богатството в живота не може да дойде без Бога. Здравето в живота не може да дойде без Бога. Сиромашията иде без Бога. Грехът иде без Бога. Всички блага в света идват чрез Бога.
(Младежки събори)
Който се е отрекъл от Божественото, той е попаднал вече в музиката на света, където се чуват тоновете на омразата, на недоволството, на съмнението и подозрението, и т.н.
(Реалности и сенки)
Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на Живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма: може би и за хиляди години ще остане неразкрита за човечеството, защото хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват причините за грехопадението.
(Благословена между жените)
Наистина само двама поставят печат: Христос и дяволът. По какво се различават тия печати? Сега, за да не останете в невежество, ще ви кажа отличителните качества на двата печата. Качествата на Христовия печат на Любовта са следните: Любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра и въздържание. Печатът на дявола е числото 666. Неговите качества са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство и други.
(Новият човек)
Ако ти, като си дошъл на Земята, не искаш да се оправиш, твоите братя и сестри, майка и баща горе на Небето затварят кредита ти. Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам“. Щом затворят крана, всичките проекти се прекратяват.
(Абсолютна справедливост)
Единственото спасение е в прилагането на Христовото Учение. Като прилага, човек дохожда до познаване на себе си. Така той разбира с какъв капитал разполага и какво му липсва. Христовото Учение дава методи за справяне с отрицателните сили в себе си.
(Дали може)
Всяка една погрешка, която е открита пред вашето съзнание, пред вашия ум, сърце, Душа и Дух, ще можете да се справите с нея... Ако я скриете, ще си създадете едно зло.
(Запалена свещ)
За да се справи с тия отрицателни състояния в себе си, човек трябва да се изучава. Който не познава себе си, той не може да разбере онова, което е вложено в него, и не може да се домогне до положителната Наука. Днес хората изучават предмети и явления, които стоят далеч от тях, а не познават себе си. Да изучава човек себе си – това значи да влезе в една свещена област на познания, които ще го доведат до истинската Наука.
(Форми в природата)
Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си.
(Заведоха Исуса)
Човек трябва да помни, че не е той сам виновен за отрицателните черти в себе си. Той не е снесъл яйцата на користолюбието, на упоритостта, на злобата и т.н. Това са яйца, с които други някои са го насадили, той да ги мъти.
(Лъчи на живота)
Вие сте цяло съдружие от духове, от същества, които трябва да възпитате, да подчините на вашата разумна воля.
(Козативни сили)
Всички погрешки са живи същества, които постоянно работят в човека.
(Новата мисъл)
Почни да грешиш – и рога, и опашка ще ти израснат, и ръцете ти в копита ще се превърнат.
(Двата природни метода)
Поставите ли за основа на своя живот богатството, силата, знанието – нищо няма да постигнете.
(Събуди се)
С нисшето компромис не може да се прави. Нисшето, каквото и да ви обещава, не може да го свърши.
(Перпендикулярно отношение)
Имате някой недъг. В пътя, в който влизате, не се позволява на никого да има недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне.
(Кротките)
Онези хора пък, които минават в света за най-велики гиганти, стига да имат един малък порок – те са най-слабите хора. Тях червеят ги яде.
(Заведоха Исуса)
Всеки човек има поне едно слабо място... Всеки си има слабо, недобре заградено място. Затова ще гледате да го заградите... А една слаба страна често разваля добрите черти у човека, т.е. прави ги безполезни.
(Аз ви избрах)
Всеки от нас трябва да направи малко ревизия в сърцето и ума си, да види какви слабости има в тях.
(Ето човекът!)
Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните 7 елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството.
(Солта)
Всяка една малка погрешка може да се превърне в добродетел.
(Трите свещи)
Няма човек в света, който да не греши. Каже ли някой за себе си, че никога не греши, ние го наричаме „задънен човек“. Това дете, което върши и погрешки, и добри дела, е по-благонадеждно от онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме „психически задънено“. От него нищо не може да се очаква.
(Да възлюбиш)
Не е лошо, че греши човек; лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях.
(Служене, почит и обич)
И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане.
(Запалена свещ)
Умният човек не се спира върху лошите черти. Той вижда една слабост, но зад тая слабост се показва една дарба.
(Запалена свещ)
Затуй казвам: Онзи Ангел, който паднал и се издигнал, седи по-високо от онзи, който никога не е падал.
(Всеки ден по една добра мисъл)
... Когато Бог е с нас, всичко може да направим; когато Любовта е в един човек, той може да се повдигне над своя уровен.
(Защо твоите ученици ядат и пият)
Гневът, страхът и страстта са прояви от човешко естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки.
(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915 г.)
Бог обича хора, които постоянно се коригират.
(Благословен)
Никога не оставяйте една погрешка непоправена... Ако ти не поправиш живота си, други някои разумни същества ще го използват. Те ще използват всички ваши слабости, ще задигнат всичкия ви капитал – и вие ще останете голи.
(Новата мисъл)
Трябва да дойдат хората до отвращение. Трябва да се отвратим от старите погрешки, понеже те ни причиняват хиляди страдания.
(Единственото богатство)
Често ние се оплакваме от страстите си, от лошите си мисли и желания. Те са условията, при които душата ни узрява, или по-добре плодовете узряват. Всяко подобно условие ни е дадено от Небесния ни Баща, за да го победим, да го надвием, да го обърнем от наш господар в свой слуга, та тъй да станем добри, мощни в доброто, богати Духовно.
(Искайте сила, имайте вяра)
Като изучавате характера си, не се мъчете да го измените, но се стремете да го очистите от нисшите елементи на животинското царство.
(Светото място)
Та ние искаме по закон да станем добри. Добротата е вложена в нас, трябва да бъдем добри. Трябва да повикаме доброто. Ние искаме да станем умни. Но разумността е вложена в нас, ние трябва да приемем разумността. Силата е вложена в нас, ние трябва да приемем силата. Само едно проявление се иска. Всичкото изкуство е там.
(Благословен)
Първото нещо: Трябва да се научите да освобождавате съзнанието. Никога не туряйте отрицателни мисли. Щом турите една отрицателна мисъл, заменете я с положителна.
(Скръб и радост)
Аз искам да ви кажа: Вие сте направили един дълг – и при тия условия, при които живеете, вие никога няма да изплатите дълговете си... А пък като дойде Любовта, тя опрощава всичко.
(Запалена свещ)
Да се освободите от старото, това значи да турите Любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши.
(Просветено съзнание)
Истинската Любов се отличава със специфични качества. Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва да работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него и той става нов човек. Когато Любовта влезе в човека, тя прави чудеса.
(Ценното из Книгата на Великия Живот)
Че е грешен човек, вярно е това; че не е работил, както трябва – и това е вярно, но Бог казва: „Ти имаш възможност да изправиш грешките си, да работиш, да разбогатееш“.
(Ни мъж, ни жена)
... Велик, абсолютен закон. Този закон гласи: Всеки недъг може да се изправи, когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога.
(Петимата братя)
Единственото спасение е в молитвата. Молете се да паднат рогата и копитата ви и... да избягате.
(Светлина на мисълта)
Ще се молиш на Бога за всеки един недъг, който имаш, и Той ще прати онези по-висши Братя при тебе да те посъветват как да се поправиш.
(Последното място)
Само в Духовния свят има сили, които може да те освободят от наследствените качества, които са проникнали в тебе от майка ти и от баща ти. Ти може да се освободиш само като се проникнеш от Божествените мисли.
(Новата мисъл)
Но при всяка една грешка при тебе идват Разумни Същества, които искат да ти помогнат. И в тях не блика отвращение, но велика Любов. Те искат да ви предадат великото благо и да ви научат как да живеете.
(Запалена свещ)
Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. Изхвърлете този стар баща навън – и ще бъдете свободни, ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Ако 100 пъти съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите.
(Духът и плътта)
А когато направиш една погрешка, ще влезеш дълбоко в душата си и ще я изправиш чисто и искрено. И когато осъзнаеш грешката си, ще я изкорениш с дълбок плач – не такъв обикновен плач, но дълбок, искрен. Само тогава ще има растене, това ще бъде едно благословение.
(Кротките)
Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после – и жертвата, която ще заличи всички грехове. Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после – и на своите ближни. Научи ли човек това изкуство за себе си, той ще знае как да помага и на ближните си.
(Светлина на мисълта)
Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действаш отвътре, за да действа отвън Бог. Действай в съгласие с Него. Бог действа отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем – и те оставя онова, което си обещал, да го направиш.
(Перпендикулярно отношение)
Дайте място на Божествените чувства в себе си, в които няма никаква завист и омраза. Дайте място на Божествените мисли в себе си, в които няма никаква гордост.
(Ни мъж, ни жена)
II. ЛИЧНОСТ
1. Личността не е човекът, личността е тялото на човека
Всеки, който служи на себе си, е силен, деятелен, защото в своята личност той вижда Бога и прави всичко заради нея, само да я задоволи. Той има свещен култ в живота си – своята личност.
(Козативни сили)
В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи, личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща.
(Посока на растене)
А какво е личността на човека? Тя е най-нереалното, най-променчивото нещо в света.
(Мнозина казваха)
Дойде ли до проявите на личността, човек трябва да знае, че се намира на най-ниското стъпало на живота. Личността не разбира живота: тя се сърди и примирява, тя обича и мрази, тя се радва и скърби, и т.н. Защо се сърди, и тя не знае.
(Степени на съзнанието)
Злото седи в личността, а личността е отживяла своето време. Често, заради своята личност, човек е принуден да изменя на Божественото в себе си, вследствие на което се натъква на големи страдания.
(Мнозина казваха)
В личността се крият най-лошите неща. Тя е израз на егоизъм, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа. И човешката личност е създадена от всичките отрицателни качества в света. Това е личността. Аз не говоря за Аз-а, за човека, за съзнателното – но за личността.
(Високият идеал)
2. Човек трябва да възстанови връзката с Душата си чрез работа за Доброто
… Хората… Те обичат своята личност, както и личността на другите хора, но не обичат своята Душа, нито Душата на своите близки. Обаче личността не е човекът; личността – това е тялото на човека, т.е. физическият човек. Личността се занимава с дребнави работи, а Душата се занимава с възвишени работи.
(Вехтото премина)
Като личност, човек се представя във физическия свят. Като индивид – в Духовния свят, и като Душа – в Божествения свят.
(Вехтото премина)
Личното прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат.
(Посока на растене)
Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо – а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и Душата.
(Посока на растене)
С личности ние не боравим.
(Аз ви избрах)
Съзнателно или несъзнателно, всеки човек иска да възстанови връзката между Душата и личността си. Успее ли да постигне това, той става гениален. Индивидуалността в човека свързва личността, т.е. временния живот, с Душата – Живота на Вечността.
(Светото място)
В света не се проявява само личността – с личността заедно се проявява и разумната човешка Душа. Следователно тя превръща действията на егоизма в Добро. Това се дължи на човешката Душа, която постоянно работи за Доброто в света. Ето защо ние трябва в себе си да се освободим от своята личност – не изведнъж, а последователно и разумно.
(Високият идеал)
Светският живот, т.е. животът на личността, не е лош, но прави човека голям егоист, да мисли само за себе си. За да излезе от своя егоизъм, човек трябва да влезе в Духовния живот, т.е. в безличния живот, който осмисля нещата и изправя кривите страни на човешкия живот.
(Ценната дума)
3. Чрез приложение на Божествения Закон, човек се освобождава от влиянието на личността и света
В Нирвана се разширява човешката личност – а тук, на запад, мислят, че Нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното у човека. Душата се разширява и добива своята абсолютна свобода. Нирвана – то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост, там човекът се освобождава от жилото на смъртта.
(Тихият Глас)
Сега човек трябва да се върне в обратния Път на Живота, точно противоположен на този, който включва живота на личността, или служене на себе си – този Път е служене на Бога. Ние не отричаме и служенето на себе си, но това служене трябва да се разшири. В първия закон – служене на Бога, влиза и вторият – служене на себе си.
(Козативни сили)
Докато не разбере и приложи Божествения Закон в живота си, човек всякога ще се намира под влиянието ту на своята личност, ту на обществото, ту на света.
(Смени в природата)
Така също той трябва да излезе и вън от себе си, от своята личност, и да мисли за Възвишеното.
(Дали може)
Следователно, иска ли да се спаси, човек трябва да забрави себе си – и да мисли за Бога. Докато не замести личността си с Божественото, човек никога не може да се оправи.
(Естествен ред на нещата)
Сега, да дойдем до въпроса за благата, които са складирани в човешката Душа. Тези блага не са нищо друго освен дарбите, които Бог е вложил в човека. Той трябва да работи, да развива дарбите си, за да може чрез тях да се повдигне не като личност, но като Душа. Те са богатство, което човек няма право да употребява за свои лични нужди.
(Малки и големи придобивки)
Трябва личността да се премахне, а колективността да живее във вяра.
(Искайте сила, имайте вяра)
Животът не е в индивидуалността и личността, но в единението ни с Първата Причина.
(Условия за растене)
III. ЛИЧНИ ЧУВСТВА
1. Личните чувства са нисш свят
В съвременните хора най-силно развити са личните чувства, които се намират в задната част на главата, дето всякаква култура отсъства. Личните чувства у тях господстват над моралните.
(Допирни точки в Природата)
Докато мисли само за себе си, човек развива своите лични чувства.
(По образ и подобие)
Докато човек върши своята воля, той живее в областта на личните чувства.
(Възможни постижения)
Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един нисш свят. Личните чувства съществуват във всички животни, като започнете от нисшите и постепенно отивате към висшите.
(Посока на растене)
Законът на животните – това са личните чувства, а самият човек – това са моралните чувства.
(Новите схващания на ученика)
Видите ли човек, на когото челото е ниско, ще знаете, че деятелността на неговия живот е съсредоточена повече в личните му чувства.
(Божият глас)
В морално отношение, личните чувства спъват човека. Колкото по-силно са развити личните чувства в човека, толкова по-слаби са моралните.
(Допирни точки в Природата)
Ако личните чувства на човека – честолюбие, самоуважение, достойнство – са силно развити, той обръща внимание на външните неща.
(Посока на растене)
2. Личните чувства развиват високо мнение в човека
Дон Кихот е човек със силно развити лични чувства. Той мисли, че всичко знае и разбира: и наука, и изкуство, и политика.
(Новият живот)
„Многото знание – казва Соломон – създава тревоги на човешкото сърце, развива в човека личните чувства, развива човешкия егоизъм, недоволството, създава в човека високо мнение за себе си.“
(Високият идеал)
Докато мислите, че много знаете и много разбирате, вие нищо не можете да постигнете. Решавате ли въпросите от гледището на личните чувства, не можете да имате големи резултати.
(Условия за разумния човек)
Ако грешиш в личните чувства, много ще се дразниш. Тогава Сатурн ще има влияние върху тебе и ти ще виждаш само обратните, отрицателните черти на живота.
(Новите схващания на ученика)
Личните чувства имат отношение към черния дроб.
(Фактори в природата)
Обикновено моралните чувства регулират личните. Обаче, ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник: където отиде, все обиден се връща.
(Закони на доброто)
3. Личните чувства спъват Духовното развитие на човека
За пример: в миналото човек е работил много за развиване на личните си чувства – днес те са спънка при Духовното му развитие. Ако не може да се справи с тях, човек започва да страда и мисли, че хората не го уважават, не му се кланят, не го зачитат. Бъди извор: всички ще те уважават и почитат.
(Възможности за щастие)
Когато двама души със силно развити лични чувства се срещнат, те ще се отблъснат.
(Добри и лоши условия)
При личния живот, семейните чувства са слабо развити. Такъв човек води чергарски живот, няма свой дом.
(Новите схващания на ученика)
Когато личните чувства у човека са силно развити, той става горд.
(Добри и лоши условия)
Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека.
(Разумният живот)
Щом личните чувства са чрезмерно развити, те пречат за нормалното развитие на останалите чувства. Когато личните чувства, егоистичните чувства и чувството за самозапазване в един човек са силно развити, те събуждат в него жестокост, коравина, отмъстителност и злопаметност.
(Влияние на светлината и на тъмнината)
Като наблюдавам хората, а също и вас, учениците, намирам, че най-силно развити са личните ви чувства, вследствие на което сте докачливи, честолюбиви, горделиви, тщеславни. Тези чувства поглъщат силите на ума и тогава човек не мисли за причините и последствията на нещата, но се поддава на личните си чувства.
(Той иде)
4. Личните чувства трябва да се подчинят на Божествените и на моралните чувства
Казвам: Някои от вас трябва най-първо личните чувства да ги възпитавате. Едно лично чувство, за да го възпитате, трябва да има от елемента на милосърдието. Едно лично чувство, за да се възпита, трябва да има от елемента на вярата, от елемента на надеждата и от елемента на разумността.
(Скръб и радост)
И така, пазете следния ред в живота си: поставете ума на първо място, моралните чувства – на второ място, личните чувства – на трето място, обществените чувства – на четвърто място, и инстинкта – на пето място. Ако измените този ред, задачите ви ще останат неразрешени.
(Фактори в природата)
Преди всичко, личните чувства трябва да се подчиняват на Божествените и на моралните чувства.
(Синове на възкресението)
Когато ние говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, ние подразбираме един Живот извън личните чувства на човека. Обаче, за да добиете това, вие трябва да станете господари на вашата глава.
(Вечният порядък)
Най-опасното място в човешката глава е мястото на личните чувства. Те се намират в задната част на главата. За да се справи с личните си чувства, човек трябва да отправи енергията им към горната част на главата, дето се намира центърът на милосърдието.
(Божествените условия)
Личните чувства са дадени като задача на човека. Като се справя с тях, той развива своите възвишени, благородни чувства.
(Царският път на душата)
Човек се освобождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването. Те представляват змията, която го е обхванала и здраво го държи.
(Добри и лоши условия)
Да кажем, в тебе чувството на честолюбие, или личните чувства, ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат.
(Трите родословия)
5. Самоуважението развива личните чувства и честността
Личните чувства са намясто, когато умът е намясто. Личните чувства са намясто, когато сърцето е намясто. Личните чувства са намясто, когато волята е намясто.
(Пътят към щастието)
Ти не може да развиеш личните си чувства, ако нямаш уважение към себе си и към другите. За да развиеш тия чувства, ти трябва да имаш уважение към себе си и към ближните си.
(Път на зазоряване)
Честността на човека се дължи на неговите лични чувства. Човек, у когото личните чувства, самоуважението не е развито, не може да бъде честен.
(Добри и лоши условия)
Какво е предназначението на личните чувства на човека? Казва: „Човек трябва да има достойнство“. На честността основата са личните чувства. Без тях човек става нечестен, обича да полъгва. Личните чувства спасяват човека от лъжа, изключват лъжата.
(Двете Божествени посещения)
Честността е в зависимост от чувството на самоуважение в човека. Честността не е морално чувство. Тя е едно от личните чувства.
(Царският път на душата)
Честността защитава личността на човека, неговата чест. Да бъдеш честен значи да защитаваш своята чест – окръжаващите хора да имат добро мнение за тебе.
(Запалена свещ)
При честността се подразбира, че не трябва да лъжеш себе си.
(Ако говоря)
ІV. ЕГОИЗЪМ
1. Егоизмът е начало на злото
В думата „аз“ се крие всичкото нещастие на хората, защото в света само Един има, Който главно може да каже тъй.
(Добрият език)
„Колкото и да се кастри трънът отгоре, той все ще пуща корени“. Значи: злото се крие някъде дълбоко в човека – в човешкия егоизъм.
(Учителю благи)
Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Човечеството сега минава през културата на мравите. Тази култура е по-опасна от културата на змиите. Че това е тъй, вие ще видите, че там, гдето има мравки, змиите бягат, понеже мравките със своята киселина пропъждат змиите.
(Братя и сестри на Христа)
… Но казвам една велика Истина: че в съвременната еволюция е настанал един период, в който човешките умове и човешките тела ще почнат да се разслабват. Тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно разслабване на бялата раса. И те трябва да вземат мерки – в какво? Техният егоизъм е станал толкова силен, че разслабва нервната система, всеки един е тъй погълнат с разни материалистични мисли – нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари. В нас няма нищо благородно.
(Защо твоите ученици ядат и пият)
Който задържа за себе си най-голямото парче, той е от културата на егоизма.
(Сила и живот)
В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. Щом дойдат алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идват всичките болести и нещастия.
(Разумните същества, том 1)
Съвременните хора са много големи егоисти, искат да се налагат, да заповядват на всичко, но така не върви.
(Високият идеал)
В егоистичния човек пък личните чувства са силно развити. Той се държи с голямо достойнство и казва: „Баща ми, майка ми са благородни хора, в мен тече благородна кръв“.
(Абсолютна справедливост)
Егоизмът е качество, което определя вълка. Следователно, когато срещаме човек, който е вложил Духа, Душата, ума и сърцето си за служене изключително на себе си, казваме, че това е вълк, облечен в човешка форма.
(Смени в природата)
Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Тя е образец на краен егоизъм.
(Сила и живот)
Следователно, докато мисли само за себе си, човек е пуснал злото в своя живот. Егоизмът е начало на злото. Значи, Доброто включва целия живот в себе си, а злото – само част от живота.
(Делата Божии)
Следователно, докато човек вярва само в себе си и живее само за себе си, наричаме го безверник. Той живее в личния егоизъм и отрича съществуването на Бога.
(Делата Божии)
Значи, егоизмът на личния живот е баща на личността, а различните видове удоволствия, произлезли от неестествените желания на човека, са негови деца.
(Просветено съзнание)
Когато човек стане силен, той придобива философията на животните; философията на животните пък не е нищо друго освен философия на личния егоизъм – личният живот е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали. Когато човек говори за своята личност, той е в положението на животните, които са издигнали своята личност в култ.
(Отиване и връщане)
Щом взимаш от едно благо повече, отколкото трябва, ти влизаш вече в областта на егоизма.
(Новата мисъл)
Да бъдеш егоист, това значи да обичаш себе си повече от другите.
(Великата разумност)
Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът.
(Възкресение)
… Мравешката култура – това е емблема на най-егоистичния живот в света, който съществува. По-жестоки същества от мравите няма. Пазете се от мравешката култура. Мравите са станали просто на пастърма. Като гледаш в тях, никакъв мускул няма.
(Постижимото)
Ако разглеждате света от единия до другия край, вие ще видите навсякъде закона на насилието, който произтича от егоизма на човека. Ние никога не се спираме върху онези големи страдания, които причиняваме на млекопитающите с нашия егоизъм, вследствие на което ги избиваме повече, отколкото трябва. Хората не само че себе си избиват, но и млекопитающите безразборно избиват. Всичките сегашни болести се дължат все на това избиване на млекопитающите, както и на изсичането на горите. Ако се изсекат всички гори, ще се унищожи и цялата цивилизация.
(Постижимото)
Когато обичат някого, а той не обича, в края на краищата, той става егоист, започва да мисли, че всички хора са длъжни да го обичат, а той да ходи като пуяк и да слушат песента му.
(Права обхода и права постъпка)
Щурецът отишъл при мравката да иска малко житце, да се нахрани.
– Къде беше досега, че не можа да си събереш жито за зимата? – запитала го мравката.
– Пях, играх и скачах по полето, но сега е навсякъде скреж и мраз.
– Където си бил цяло лято, иди пак подскачай и не яж! – отвърнала студено мравката.
Чрез нея авторът искал да подчертае трудолюбието на мравката, но от друга страна се вижда нейният егоизъм. За предпочитане е човек да живее като щуреца, отколкото като трудолюбивата и крайно егоистична мравка. Погрешката на щуреца не се състои в това, че пял, играл и скачал цяло лято, но че отишъл при мравката да проси жито. Той трябваше да отиде на друго място, където щяха да благодарят за песните му и да му дадат да си хапне.
(Учение и работа)
Българите трябва да се откажат от своя егоизъм. Те са готови за една педя земя да убият брата си или за един грош да развалят приятелството си с човека. Това е лоша черта, от която трябва да се освободите.
(Ще управлява всички народи)
Красивите хора в този свят са крайни егоисти, няма по-егоист човек в света от красивия.
(Този е живият хляб)
Студеното време е всякога мярка на човешкия егоизъм. Колкото хората, животните, растенията стават по-егоисти, толкова времето става по-студено.
(Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия)
Когато чувствата на хората станат противоположни на ума, дойде с тях в едно вътрешно стълкновение, когато мислите на човека станат егоистични, ракът скоро се образува, индивидуализират се клетките, т.е. тези клетки на организма не се подчиняват на общия закон на организма и искат да си образуват един индивидуален живот и да живеят за себе си. И тогава се образуват раковите образувания.
(Наука за живота)
Най-големите егоисти в света – това са животните. Турете малко житце на кокошките, ще видите колко са благородни. Турете храна на животните и ще видите, че в тях съществува личен егоизъм. Всяко животно мисли само за себе си.
(Заветът на Любовта)
„Да ядем по три пъти на ден, да пийнем, да си полегнем, за да ни стане тялото по-гойно, и да се обличаме хубаво, ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант.
(Ето човекът!)
Всеки човек влиза в живота, след като е прекарал няколко години в затвора – в долните сфери на астралния свят. Наблюдавайте с какви характерни черти се раждат децата, които току-що идат от затвора. В първо време те са егоисти, мислят само за себе си. Дайте на едно тригодишно дете ябълка и вижте какво ще направи. То ще скрие ябълката, ще я задържи за себе си. Дълго време трябва да се възпитава детето, за да придобие нещо меко и благородно в характера си. Някои деца не се поддават на възпитание, остават си все така груби и егоисти.
(Все що е писано)
Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: „Не ви трябва братство!“. Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде Архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Решено е в бъдеще да не се вършат престъпления в името на Христа, в Неговата кръв, в името на Неговото Слово.
(Ще управлява всички народи)
Колкото Любовта се намалява в света, толкова и икономическите условия стават по-тежки, хората стават егоисти и тогава всички почват да трупат къщи и богатства.
(Защо твоите ученици ядат и пият)
И всички хора на Земята са създадени да живеят най-първо само за себе си, а после – за другите. Туй е закон. Че всички хора живеят само за себе си, ние виждаме от това, че се е родил човешкият индивидуализъм, човешкият егоизъм. Индивидуализмът се е родил със събуждане съзнанието у човека, че той е човек, но този егоизъм, тази любов към себе си той я изопачил, превишил я. Следователно, когато човек казва, че трябва да живее само за себе си, той трябва да отдаде туй право и на другите – да живеят само за себе си. Ето къде е законът.
(Двата природни метода)
Най-голямата преграда за Божественото е човешкият егоизъм.
(Ако говоря, том II)
Докато човек не е разработил Божественото в себе си, той няма опорна точка в живота, защото, сам по себе си, човек е егоист, мисли само за себе си. В това отношение, егоистът прилича на камък.
(Нашето място)
В света има два живота: човешки и Божествен. В човешкия живот действа човешката любов. Какво произвежда тя? Човешката любов, любовта на егоизма, е създала живота на смъртта. Следователно всеки човек, който вярва в тази любов и я приема като принцип, непременно ще има в живота си радости и скърби. Живот, в който царува човешката любов, там силният разполага с живота на слабия.
(Настанало е Царството Божие)
2. Животът не е в индивидуалността и личността, но в единението ни с Първата Причина
За това иде Христос сега: да ви изведе от този затвор на вашия егоизъм, да ви заведе във Великата Природа, дето ще играете и ще скачате при изворите.
(Братя и сестри на Христа)
Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние – а когато е свързано с Висшите Същества, има друго влияние върху вас. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на Херувимите, Серафимите и други Висши Същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. Това състояние не е ваше.
(Разумният живот)
Обичам ли Бога, ще обичам всички хора и с всички хора ще мога да се справя. Човек, който не обича Бога, той е най-големият егоист и с никого не може да живее.
(Заведоха Исуса)
Единствената сила, която може правилно да се справи с егоизма, това е Любовта. Тя ще го топи малко по малко, незабелязано. Следователно не бързайте и вие да се освободите изведнъж от своя егоизъм. Ако го разтопите изведнъж, той ще произведе голям потоп във вас, който ще ви удави. Оставете вашия егоизъм на мястото му, да чака идването на Любовта. В ума на човека е събран мъжкият егоизъм, а в сърцето – женският. Като вижда опасността, която дебне човека, Бог вика при себе си първо жената и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“. Бог иска първо жената да отиде при Него, да се справи с нейния егоизъм, да го организира. След това Той ще повика мъжа. От хиляди години насам Бог топи женския егоизъм. Това е старата епоха. Новата епоха, която сега иде, ще се занимава със стопяване и организиране на мъжкия егоизъм. Това е епохата на мъжа. Понеже жената се освобождава вече от своя егоизъм, тя ще помага на мъжа – и той да се освободи. Тази е причината, поради която мъжът търси любовта на жената. Понеже любовта носи топлина, тя ще стопи мъжкия егоизъм. Аз взимам думите мъж и жена в широк смисъл и казвам: Човешкото сърце трябва да помага на човешкия ум.
(Езикът на Любовта)
Да обичаш себе си разбирам да обичаш Бога в себе си. Тази форма на Любов постепенно се е разширявала и е преминала в Любов към ближния, т.е. Любов към всички същества вън от нас, с които заедно работим и се подвизаваме.
(Неразрешеното)
Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после – ближния си, и най-после – себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот. Сега трябва да излязат от този път и да се обърнат към Бога.
(Вечното благо)
Човек трябва да се стреми да подобри живота си във всички светове. Това се постига, като мисли и работи първо за себе си. Като казвам, че човек трябва да мисли първо за себе си, нямам предвид онзи груб, „свещен“ егоизъм. Под думата Себе аз разбирам Божественото в човека. Първо ще мислите за Божественото в себе си. Като задоволите нуждите на Божественото в себе си, вие едновременно задоволявате нуждите на Божественото и в другите хора.
(Учение и работа)
Любовта е вътрешна връзка в живота. Няма ли Любов, вътрешната връзка ще почива върху „свещения“ егоизъм. Обаче там, дето егоизмът цари, всякаква връзка се разкъсва.
(Вехтото премина)
Истинска Любов е онази, която събужда в човека благородни чувства и светли мисли. Любов, която не събужда в човека подтик към Добро, нито благородни чувства и светли мисли, е любов на човешкия егоизъм, на користолюбието в човека.
(Форми в природата)
Важно е, че всички хора, всички народи служат още на егоизма. Те трябва да внесат Любовта като основа на своя живот, за да се освободят от егоизма.
(Делата Божии)
Докато човек живее само за себе си, никаква връзка не може да създаде с хората. За да се хармонира с някого, той трябва да се откаже от своя егоизъм.
(Божият глас)
Всеки, който мисли само за себе си, за своите деца и за своя дом, е краен индивидуалист, човек на крайния егоизъм. Животът не е в индивидуалността и личността, но в единението ни с Първата Причина. Животът е в обединението на всички добри и разумни хора.
(Условия за растене)
Егоизмът ще ти каже така: „Ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт!“. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: „Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения Разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш!“. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще Му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги.
(Разумният живот)
Всичко лично, всякакъв егоизъм трябва да падне на земята мъртъв. Не да изчезне, но да се подчини на Божественото, да се впрегне като вол, да служи за развитието на бъдещата култура. Цели осем хиляди години сме служили на егоизма – достатъчно е царувал той.
(Да възлюбиш Господа)
3. Мислете за Бога и бъдете полезни за всички
Лош ли е човек? Не, той е добър, но само за себе си. Той е по-добър, отколкото трябва, но за себе си. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления. Човек може да бъде добър към себе си; той може да бъде добър към ближния си; а най-идеалното е да бъде добър към Бога.
(Петимата братя)
У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си.
(Тихият глас)
Егоизмът е лош, когато вземе надмощие над другите чувства. Но егоизмът в дадения случай е потребен. Човек пази своето здраве. Тези, егоистичните чувства, и те са потребни, защото, ако обича своя живот, за да пази своето здраве, здравето – то е условие за живота.
(Смяна на състоянията)
Първото нещо: човек трябва да бъде полезен на себе си. Не от гледището на егоизма – полезен да бъде на своя ум, на своето сърце и тяло. Ако човек е полезен на себе си, може да бъде полезен и на другите.
(Благословен)
4. Човек е мъртъв, когато мисли само за себе си – и жив, когато чувства нуждите и страданията на другите и им помага
Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще си направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята – човек егоист, който живее за себе си, заслужава да бъде без приятели, да бъде вън, в тъмнота. Такъв човек трябва да мине от единицата, от своето аз, от своя егоизъм, към Божествената Любов и самопожертвованието.
(Ето човекът!)
Един егоист човек е като октопод. Той само тегли, тегли, изсмуква другите. Ще се доближиш до брата си, ще му дадеш от себе си каквото можеш, но и ще вземеш нещо от него. Затова всички хора носят нещо хубаво и красиво в себе си. Събудете Божественото в него – и ще видите красотата на този човек. Как ще го събудите? Ако не можете да събудите Божественото в него, извадете една поука за себе си.
(Две свещени положения)
Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е Любовта.
(Старото отмина)
Често котката, която минава за голяма егоистка, върви подир човека, като кученце. От признателност към човека, тя е готова на всякакви услуги, стига да почувства, че той действително я обича. Щом схване, че ти я обичаш, тя е готова да направи много нещо заради тебе.
(Влизане)
Човек, който от сутрин до вечер мисли само за себе си, той нищо не може да постигне. Мислете за Баща си и бъдете полезни за всички.
(Приготовленията на сърцето)
Всеки трябва да държи в съзнанието, в ума си мисълта за тези три работи: да работи едновременно за себе си, за ближния си и за Бога. Ако работи изключително за себе си, човек се намира в областта на „свещения“ егоизъм, отдето идат всички страдания и нещастия. „Свещеният“ егоизъм не носи нищо добро за човечеството.
(Великото в живота)
Когато аз съм един голям егоист и мисля само за себе си, тогава именно аз съм мъртъв. Но доколкото аз влизам в страданията на другите хора; дотолкова, доколкото аз чувствам, че страданията на другите хора се вливат в моята Душа; дотолкова, доколкото аз чувствам техния зов, долавям тяхната нужда и искам да им помогна в това положение – дотолкова само аз разбирам, че живея, че съм един жив организъм…
(Последното място)
Една от причините да не прави човек добро, се крие в неговия егоизъм. Страданията стопяват коравото, жестоко, егоистично естество на човека. За да не дойдат непосилните страдания върху вас, станете господари на своя егоизъм.
(Закони на доброто)
В радостта човек по-лесно става егоист. В скръбта има по-малка възможност да бъде егоист. В скръбта влиза по-лесно в положението на другите хора и не дава лош пример.
(Път на зазоряване)
Действията на човека не трябва да бъдат егоистични. Даваш – ще ти се даде. Този закон е абсолютно правдив. Той е наречен Закон на всемирното изобилие – Opulens.
(Добрите навици)
За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм.
(Посока на растене)
Светията лесно излиза от гроба, а егоистът остава там дълго време да се разправя с тялото си.
(Новата мисъл)
5. Егоизмът трябва да отстъпи място на алтруизма
Съвременното старо човечество служи още на своя егоизъм – и в този смисъл, не може да има Братство. А Новото човечество служи на алтруизма.
(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)
Новото човечество изисква всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм, да бъде справедлив, умен и добър. Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл да бъде тъй честен, че никога да не пожертва чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси – за доброто на ближните си.
(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)
Още със слизането си на Земята, човек е попаднал между две течения: живот на личния егоизъм, който произлиза от злото – и живот на алтруизъм, който произлиза от Доброто. Каквото и да прави, човек никога не може да се освободи от егоизма. Злото и Доброто са принципи, които следват човека на всяка стъпка. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае как да се справя с него.
(Просветено съзнание)
Всички вълци в света, всички месоядни са резултат на едностранчивото разбиране, че трябва да живеят само за себе си. Вълкът е емблема на крайния човешки егоизъм, който изповядва сегашното човечество. Вълкът изяжда всичко възвишено и благородно. Какво нещо е овцата? Това са алтруистичните чувства – туй, което жертва от себе си.
(Вземи детето)
Младата мома и младият момък мислят само за себе си. Щом се оженят и станат баща и майка, те започват да мислят и за децата си. Като неженени, те мислят по един начин; щом се оженят, напущат своя егоизъм. В това отношение, женитбата, бракът е възпитателно средство, което освобождава хората от крайния егоизъм.
(Законът и Любовта)
Във всичките ви мисли лежи една користолюбива цел, един пълен егоизъм. Вие се приближавате при мене – защо? И там виждам един егоизъм. За да почерпите нещо. Тези идеи да ги изхвърлите из вашите глави! Аз искам от вас жертви за Бога абсолютно безкористни. Разбирате ли какво значи абсолютно безкористни? За в бъдеще всички, всички да служите абсолютно безкористно, без да очаквате да получите нещо.
(Трите живота)
Когато хората станат крайно егоистични и започнат да мислят само за себе си, войната се явява като едно средство, което показва на хората, че трябва да се пожертват, да се самоотрекат. Значи, войната е един отрицателен метод за самоотричане и самопожертване на хората.
(Любовта дава живот)
Защо човек трябва да яде месна храна или защо трябва да яде вегетарианска храна? Това се основава на закона, че клетките на месото са много индивидуализирани, много егоистични. Тия клетки, като влязат в състава на човешкия организъм, ще му предадат своите специфични свойства. Например клетките на свинята са много егоистични. Те са големи аристократки. По-егоистични клетки от тия на свинята няма. Свинята не обича да работи. Тя си живее по своя кеф – цял ден рови и яде. Ако се опитате да я хванете, тя започва тъй силно да вика, че ще я чуете на разстояние 2 километра.
(Заведоха Исуса)
6. Причината за студа е човешкият егоизъм
Всеки човек, който е егоист, той е студен; всеки човек, който е алтруист, той е топъл.
(Скръб и радост)
Човешкият егоизъм е Северният полюс. Двата полюса са образец на онзи ужасен егоизъм, който съществува в сърцата на хората и на всички живи същества. Ако хората решат да живеят по Бога, и двата полюса, Северният и Южният, ще се стопят и ще бъдат тропически места.
(Най-голям в Царството Небесно)
Причината за студа, това е човешкото, човешкият егоизъм. Ако днес съществува голям студ на Земята, той се дължи на човешкия егоизъм. Един ден, когато хората се хармонизират по мисли и по чувства, Земята ще бъде обвита с една топла обвивка. Тогава от Слънцето ще идват такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем.
(Път на зазоряване)
V. АЛЧНОСТ
1. Алчността всякога остава незадоволена
Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи. То е тъй наречената плът, или змията в човека. Тя е голямата змия в света, която е умна, будна – никога не спи. Тя живее във всеки човек още от раждането му, но в спящо състояние – и постепенно се пробужда.
(Събуди се)
Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си.
(Служене, почит и обич)
Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко отношение.
(Абсолютна справедливост)
От какво произтича лакомията? От хубавите работи.
(Езикът на любовта)
Три неща препятстват на човека: алчността, тщеславието и гордостта. Това са недъзи, които съществуват в целия органически свят.
(Възможности за щастие)
Щом дойдат алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идват всичките болести и нещастия.
(Разумните същества, том 1)
Лакомията, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото.
(Време и сила)
Че туй е един факт, вижда се в живота: там, дето хората са станали егоисти, извънмерно алчни, интелигентността бяга. Защо? Тази алчност е в състояние да разсипе всички тия клетки на благородство – и един алчен човек вие може да го подкупите с хиляда лева. Той много не мисли, а казва: „Дай ми 1000 лева“.
(Братя и сестри на Христа)
Лакомият човек лесно се изкушава.
(Учение и работа)
Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната алчност да забогатяват все повече и повече. Центърът на алчността, т.е. на користолюбието, се намира около слепите очи. Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена.
(Условие за растене)
В ума си не ги дръж, понеже са зараза, болест са парите. Аз не съм видял богат човек, който да е здрав. Дето боледувате, аз зная защо. Във всинца има една алчност да бъдете богати.
(Степени на съзнанието)
Ред поколения, у които алчността се е развивала чрезмерно, очите (на хората) са станали големи, устата са станали големи, ръцете, коремът са станали големи. Увеличение става на органите.
(Пътят на доброто)
Ако в ред поколения се запази алчността, устните стават тънки.
(Работа на Природата)
Онези хора, които имат желание на алчност, да станат богати, да придобият много, те обичат зеления цвят.
(Служене, почит и обич)
2. Алчността, жаждата за злато трябва да се превърне в жажда за Великото, Неизменното
Провидението дава на някои хора изобилни блага, да се наситят и преситят. Според закона на втръсването, човек престава да мисли за неща, за които някога е мечтал. Така обаче се възпитава неразумният човек. Правилно е да се откажеш от преходните неща в живота, преди да си дошъл до втръсване от тях.
(Великите условия на живота)
Трябва да се откажете от лакомия, да не искате повече от онова, което ви трябва.
(Духът и плътта)
… Той трябва да възпитава своите сетива. И като вижда, и като чува, и като помирисва, той трябва да знае кое е за него и кое не е, колко и кога му е нужно нещо и т.н. Остави ли се на своите нисши желания, той никога няма да се насити. Ненаситно е човешкото око.
(Езикът на Любовта)
Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тях, но не знаят как да превърнат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно.
(Настанало е Царството Божие)
Всеки алчен човек е сиромах, той няма никаква Любов. Който има малко, той е алчен. Който има много, той е щедър. Значи, Любовта е, която ще направи хората да не са алчни. Без Любов, алчността е неизбежна.
(Път на зазоряване)
3. Алчност и стяженолюбие
Стяженолюбие (Стяженолюбие (остар.) – обич към трупане на богатства, на ценни неща (бел. ред.).) има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стяженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стяженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство – и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята.
(Разумните същества)
Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича? От желанието да имаш. Това е стяженолюбието, което Природата е турила. Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен; пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство.
(Разумните същества)
Иска човек да има много ниви, говеда, волове. Хубави са тия чувства, те са намясто. Ако човек няма туй чувство, той няма желание да учи. Заради това чувство на стяженолюбие иска да има знания.
(Пробуждане на космическото съзнание)
Има едно чувство: стяженолюбие. Когато е силно развито, обичаш да имаш. За пример, вземете в катерицата, туй чувство е много силно развито. На катерицата, ако дадете царевица или орехи, след като се нахрани, каквото остане, взема го и го скрива някъде, ще го запази за в бъдеще. На кокошката дайте една крина жито: като се наяде, ще започне да рови. Рови, не мисли за утрешния ден. В кокошката туй чувство за стяженолюбие е много слабо развито, живее от ден на ден. Някои хора, които имат кокоши ум, мислят, че са много щедри. Не се лъжете – всичко трябва да е разумно в света, което правим.
(Важни и належащи неща)
Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е.
(Разумните същества)
4. Външното богатство е резултат на вътрешното богатство
Сегашните богати са били някога влюбени в Бога, слугували са Му, затова сега Той ги направил богати, да разполагат с пари, за да помагат на хората.
(Степени на съзнанието)
Не можеш да бъдеш външно богат, ако нямаш вътрешно богатство.
(Събуди се)
Туй богатство почива на следующия закон: Всички онези хора, които са разбогатели по един естествен начин, в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. На това вътрешно злато в кръвта им се дължи богатството.
(Настанало е Царството Божие)
Материалните блага са последствие на онзи вътрешен Духовен живот. Следователно, щом сме разумни, материалните блага ще дойдат. Ние за тях не трябва да мислим; трябва да мислим как да станем разумни.
(Настанало е Царството Божие)
Ти си богат или защото си разумен човек, или ред поколения преди тебе са били умни хора.
(Всеки ден по една добра мисъл)
Какъв е смисълът на богатството? Чрез него богатият трябва да създаде работа на бедните, да бъде справедлив към тях, да се вглежда в нуждите им и да им плаща навреме.
(Живият Господ)
Богатият човек трябва да бъде касиер на Божиите банки, за да помага с тия пари на бедните. Това е предназначението на богатия.
(По образ и подобие)
Ами че парите са разпределени в света! Определено е кому колко да се паднат. Още като се раждаш, има един закон, който определя богат ли ще бъдеш, или не. Ако не си определен за богат, и 100 чифта цървули да скъсаш, няма да успееш. Ако си роден да бъдеш богат, богатството ще си дойде и без да го търсиш. Тия, които са богати, то е не защото са много умни, не че са съумели да го добият, но то само си идва.
(Настанало е Царството Божие)
Помнете – в Природата съществува следният закон: Тя дава всекиму точно толкова, колкото той е изработил. Тя никого не кредитира, никому не дава, ако той не е вложил нещо в нейната банка...
(Абсолютна справедливост)
Щом искаш да бъдеш богат, първо искай от Бога да бъдеш много добър и много умен. Трябва да знаете обаче, че богатството е резултат. Ако ти си много умен и добър човек, непременно ще бъдеш и богат.
(Абсолютна справедливост)
Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане Духовно подобрение с човека.
(Последното място)
... Богатството, което ви е дадено в света, е дадено за вашето развитие.
(Заведоха Исуса)
Придобиеш ли щедростта и чистотата, и богатството ще дойде.
(Права обхода и права постъпка)
Честният и почтен труд не донася големи печалби.
(Дали може)
Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв, не искайте.
(Запалена свещ)
В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи.
(Настанало е Царството Божие)
Дето има Любов, в джоба беднотия няма.
(Новият светилник)
Всяко нещо трябва да се придобие чрез Закона на Любовта. Не е ли придобито чрез Любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд.
(Настанало е Царството Божие)
Човек, който служи на Бога, той е в пълния смисъл на думата богат... Такъв човек никога не може да бъде сиромах... Ще бъде смешно да живееш при най-богатия господар – и да бъдеш сиромах.
(Настанало е Царството Божие)
Когато видя някой богат, искам да зная има ли той същественото богатство: има ли той богатството на мисълта, има ли той богатството на чувството и силата на тялото. Другите неща са второстепенни, третостепенни.
(Буден ум и будно сърце)
В Духовния свят богати хора са само разумните хора, незлобивите и скромните хора.
(Двата природни метода)
Вчера беше при мене един млад момък. Не му върви. Материално не му върви. Казвам му: „Имаш много тежка карма, но когато работиш, като спечелиш, колкото и малко да е то, отделяй 1/10 за Господа в една каса...“. Сега, като почна така да прави, работите му тръгнаха.
(Запалена свещ)
Аз да ви препоръчам: като нямаш пари, трябва да се научиш да обичаш хората.
(Всеки ден по една добра мисъл)
Добре е да бъде човек богат, но ако не може да носи сиромашията, той никога не може да бъде богат.
(Естествен ред на нещата)
Щом сте сиромаси, аз ви казвам на вас: Изправете отношенията към Вашия Баща!
(Запалена свещ)
Ако не си доволен от малкото богатство, което имаш, непременно ще дойде сиромашията... Ако станеш доволен от сиромашията, богатството ще дойде. Законът е там, че ти ако си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ако си недоволен от богатството, то се намалява... Богатството чрез доволство се увеличава.
(Запалена свещ)
Сиромахът, който е недоволен от сиромашията си, няма да се раздели от сиромашията. Сиромахът не само да е недоволен, но да се радва на сиромашията. Такъв е законът. Строг е законът в Природата. Щом стане доволен от сиромашията, той ще стане богат.
(Живот светлина и свобода)
Ако си беден, не се обезсърчавай, но си кажи: „Парите са в джоба ми, в кръвта ми, в моите мисли и чувства“.
(Събуди се)
И всякога, когато човек изгуби търпението и трудолюбието, той осиромашава.
(Права обхода и права постъпка)
Аз не съм против богатството, но казвам, че има едно богатство, което няма основа. То ще се изгуби.
(Добрият език)
Работите на бедния не се оправят, когато не работи. А богатият може да изгуби богатството си, когато не постъпва право.
(Добрият език)
5. Всеки, който е обикнал парите, е свършил със смъртта
И тъй, помнете следното нещо: човек дава малко, дяволът – много, а Бог – нищо или всичко. Като даде много, дяволът снема и двете кожи от гърба на човека, а след това го заробва за три-четири поколения. Бог или нищо няма да му даде, или всичко, но го оставя свободен като царски син. И затова казвам: Не се заблуждавайте от малкото, което човек дава. Не се подкупвайте от многото, което дяволът дава. Дръжте се за нищото или за всичкото, което Бог дава.
(Ни мъж, ни жена)
Докато уповавате на последния лев, вие спъвате Бога – и Той не може да дойде при вас.
(Новото начало)
Когато стане богат, човек достига до определена точка – и там, ако не може да спре, умира.
(Великата майка)
Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото ни привлича, но ние не може да обичаме парите. Всеки, който е обикнал парите, е свършил със смъртта.
(Благословен)
Всичките добри хора с парите са изгубили таланта. Проповедници, майки и бащи, като дойдат до парите, изгубват Божественото.
(Буден ум и будно сърце)
Когато животът външно се подобрява, вие трябва да бъдете много внимателни.
(Ако говоря, том I)
Едно благо, което искате, например слава, богатство и прочие, като ги приемете, може да заспите. Те могат да ви приспят за хиляди години и да останете хиляди години на едно и също място.
(Ако говоря, том I)
Докато богатството тук, на Земята, е един стимул, то е едно голямо зло.
(Двата природни метода)
Стреми ли се човек към големи работи, към бързо нарастване на капитала си, той влиза в механическите процеси.
(Естествен ред на нещата)
6. Трябва да престанем да се осигуряваме – а да работим!
Осигуряването е човешки закон. Божественият свят не се занимава с никакви осигуровки.
(Божият глас)
Най-голямата глупост, която хората сега вършат, е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение. Бог е свързал нашия живот със Себе Си. Той е вложил Великия Живот в нас, ние сме осигурени.
(Настанало е Царството Божие)
Ние, съвременните хора, параходът потъва и ние се осигуряваме. Аз, като говоря за Любовта, разбирам спасителната лодка, с която трябва да напуснем парахода.
(Благословен)
Ако сте от разумните деца, всичко е промислено. Ако искаме да се осигурим, въпросът е друг – ние искаме да се отделим.
(Важни и належащи неща)
Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешният ден за Добро, той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, Който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите.
(Ето човекът!)
В нас трябва да има вяра, че Бог, Който ни е създал, ще се погрижи за нас, ще осигури нашето бъдеще. Кой е онзи баща, който не се грижи за своя добър син?
(Наряди и упътвания, гр. Търново, лятото 1925 год. Том I.)
Ако живеят разумно, и младините, и старините им ще бъдат осигурени.
(Светото място)
Ако вий спазвате всички правила, всички Закони на Божествената Любов, вашите нужди ще се задоволят от изгрева до залеза на Слънцето. А пък има нещо, за което Невидимият свят никога не отговаря. Ако сте гладни, ще се задоволи твоят глад. Но ако ти искаш да имаш от сутринта до вечерта едни лачени обуща, те няма да дойдат.
(Добрият език)
Ако имаш един светъл ум, едно чисто сърце, една чиста постъпка, ти гладен никога няма да умреш.
(Ако говоря, том I)
Част от богатствата на Земята е вложена във всеки човек. Това богатство се изразява във вид на дарби и способности, чрез които човек може да преживее известно време на Земята. Ние не сме оставени на произвола на съдбата. В Душата на всеки човек е вложено нещо хубаво, с което задоволява своите нужди. Светът е така нагласен, че ако не се страхуваш, ти ще намериш хубавото място в Природата, от което ще останеш напълно доволен.
(Петимата братя)
Има един начин за осигуряване. Той се заключава в служене на Бога.
(Делата Божии)
Разумната Природа... Всеки ден човек има право да взема от нейните складове само толкова, колкото му е нужно за деня. За другия ден – добър е Господ! Той пак ще даде. Но вследствие на отдалечаването на човека от разумните закони на Природата, у него се заражда желание да се осигури – и той всеки ден живее с мисълта да трупа, да събира колкото може повече.
(Време и сила)
Господ никога не осигурява хората за повече от един ден. Като ви даде заповедта Си, Той ви осигурява. И като свършите зададената работа, пак ви осигурява. Който върши нещо за Бога, той е вече осигурен. Който не върши нищо за Бога, той не е осигурен. Да мислиш, чувстваш и постъпваш право – това е сигурността на живота. Да се обхождаш добре и да постъпваш добре – в това седи сигурността на живота.
(Права обхода и права постъпка)
В Божествения свят нещата се постигат само за даден момент. Това значи: Бог осигурява човека само за даден момент, а не за вечни времена.
(Събуждане)
Ако Го любите, имате всичко на разположение – цялата Земя е на ваше разположение. Вие сте осигурени, няма защо да се осигурявате. Трябва само да работите за Бога – и животът ви ще се осмисли. Всичко принадлежи на Бога – и ако Го обичате, всичко ще бъде на ваше разположение.
(Който дойде при мене)
7. Скъперничество, скържавост
Скържавост (диал.) – стиснатост, скъперничество (бел. ред.).
Изобилието прави човека лаком, а недоимъкът – скържав.
(Ликвидация на века)
Питам: Трябва ли човек да скъпи своето материално, духовно и умствено богатство? Ако го скъпи, други ще го ядат и пилеят вместо него.
(Да живеем за Господа)
Някъде си развил чувството на честолюбие, станал си скържав, връзваш парите в десет възела. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко.
(Трите родословия)
Богатият, който е скържав, трепери над богатството: туй богатство ще му се вземе. Тогава законът е следният: Богатият за сиромасите е пратен да помага.
(Живот, светлина и свобода)
Знаете ли какъв е законът? Всеки човек, който си служи с малките величини, той лесно осиромашава.
(Любовта дава живот)
Първо ще даваш, после ще вземаш.
(Работа на Природата)
Който дава, забогатява; който не дава, осиромашава. Такъв е законът.
(Благословен)
Каквото човек даде на хората, това ще дадат и Възвишените Същества на него.
(Делата Божии)
Ако ред поколения са били скържави, тогава устата остават тънки.
(Новата мисъл)
Човек с малки уши е скържав, не обича да дава.
(Условия за растене)
После, ръката ви не трябва да бъде много суха. Това показва, че сте много скържав.
(Единственото богатство)
Скържавостта и разточителността, Природата ги наказва. Те са неестествени положения.
(Благословен)
8. Пестеливост и икономия
Скъперничеството и пестеливостта са две различни неща.
(Абсолютна справедливост)
... Ако сте много пестеливи, пестеливостта ражда едно качество: човек да има, да трупа.
(Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия)
Катеричката е пестелива. Като се наяде и останат зрънца, тя ги събира и туря настрана. Кокошката нито е пестелива, нито икономистка. Дайте й крина жито – тя в един час ще я разпръсне. Ще се качи на крината, ще извика и другите кокошки и след малко нищо няма да остане от нея. Че утре ще гладува, тя не иска да знае.
(Новият светилник)
Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги.
(Разумният живот)
Не задържайте повече материални блага, отколкото ви трябват.
(Последното място)
Дребен, ситен почерк показва пестеливост.
(Време и сила)
Икономията е качество на ума, а пестеливостта – качество на сърцето. Икономистът и пестеливият са по рождение такива. Икономистът държи парите си в кесия и ги оставя настрана; пестеливият връзва всичко в кърпата си и я носи със себе си. Пестеливият събира и най-дребните неща. Икономистът не ламти за дреболиите. Икономията почива върху пестеливостта.
(Новият светилник)
Икономистът ще си направи разчет с кое и доколко може да разполага – и тогава свободно действа. Икономията е качество на ума. Икономистът може да бъде държавен мъж или финансист; изобщо, умен човек е той. И когато той икономисва нещо, в това взима участие и умът.
(Разумният живот)
Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито. Той пести пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършенстване.
(Разумният живот)
9. Голямото богатство е родило крадците
Значи, откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже.
(Абсолютна справедливост)
Пестеливостта е един естествен нагон у човека. Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? Когато съвестта у човека е развита.
(Разумният живот)
Някои хора обичат да пестят. Ако пестеливостта стане анормална, тя се изражда в кражба. Срещал съм хора, които обичат да взимат чужди неща. Оттук вземат нещо, оттам вземат нещо – и незабелязано стават крадци.
(Трите посоки)
Кражбата съществуваше, преди хората да са крали. Животните отдавна крадат. То е едно животинско състояние.
(Благословен)
Престъпление е да вземеш това, което не е за тебе.
(Права обхода и права постъпка)
Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд. Той обича лек и повърхностен живот.
(Дали може)
Пазете се от лекия път на живота. Не се стремете към бързо забогатяване. Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно.
(Дали може)
... Нечистото богатство съсипва хората. Внесете в едно най-хубаво предприятие 100 000 лв., придобити чрез кражба, чрез зло, чрез насилие, и след 4 – 5 години туй предприятие, туй съдружие ще рухне.
(Двата природни метода)
Понеже тия, които крадат, всички са ясновидци, разбират кога сте захласнат. Изследвал съм тия, които крадат – и в странство, и навсякъде имат един и същ характер. Много са наблюдателни. Турете в джеба си един лев, дръжте ума си съсредоточен – и никой няма да бръкне. Само някой да ви отвлече вниманието да приказвате, вий, като турите парите, няма да ги има.
(Благословен)
При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде.
(Настанало е Царството Божие)
10. Скържавост, разточителност и щедрост
В изобилието човек трябва да бъде щедър. Защото, ако в изобилието ти не си щедър, ти ще пострадаш. Ако в оскъдността ти не си пестелив, пак ще пострадаш.
(Божественият импулс)
Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно.
(Ако говоря, том I)
Кога човек трябва да бъде пестелив, скържав? Когато е в оскъдност, той не може да бъде щедър, да разполага.
(Божественият импулс)
Забелязано е: хора с големи уши са щедри, а хора с малки уши са стиснати, но същевременно, хора с големи уши обичат широкия живот.
(Новите схващания на ученика)
Когато Божествената Любов посети човека, той ще усети, че целият свят е негов. Всичко, което даваш от себе си, няма да скърбиш, да бъдеш скържав, да мислиш, че ще осиромашееш, но да ти е приятно, че имаш условие да даваш. Никога няма да мислиш, че като даваш, ще осиромашееш. Каквото ти даваш по Любов, ти забогатяваш. В Закона на Любовта, осиромашаване няма.
(Благословен)
Който избягва страданията и не иска да страда, той е скържав човек. Всички великодушни и щедри хора в света са минали през големи страдания. Който не е минал през големи страдания и скърби, той не може да бъде щедър.
(Най-голям в Царството Небесно)
Човек в сърцето си всеки път трябва да е отворен – сърцето му да дава; никога не го стягайте.
(Ако говоря, том I)
Щедростта е едно Божествено чувство.
(Всеки ден по една добра мисъл)
Едно трябва да знаете: човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота.
(Степени на съзнанието)
Човек, който е щедър – за него сиромашия не съществува.
(Заведоха Исуса)
Щедрост значи да задоволиш в даден случай една човешка нужда, да можеш в даден случай да задоволиш нуждата на един свой ближен. Щом не задоволиш, то е закон на скържавост.
(Пътят към щастието)
Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде. Помнете закона, няма изключение: Ако щедро мислиш, щедро и ще възприемаш. Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш. Не на хората да служиш – но ако ние отворим нашия ум и нашето сърце да служим на Бога.
(Приготовленията на сърцето)
За пример: ако аз искам да развивам пестеливост, пиша много ситно. Когато искам да стана много щедър, пиша по-едро. И пестеливостта е намясто, и щедростта е намясто. Бъдете щедри, но никога разточителни. Природата обича щедростта, но никога не обича разточителността.
(Минало, настояще и бъдеще)
Природата не обича разточителност. Тя наказва и скържавите, и разточителните. Към онези, които разумно приемат и раздават, тя е добре разположена.
(Великото и красивото)
На всеки човек е дадено толкова, колкото му е необходимо в живота. Следователно, ако ти изхарчиш повече, отколкото ти е дадено, трябва да понесеш недоимъка си и да направиш малко икономия.
(Абсолютна справедливост)
Има едно богатство, което се дава само на ония, които имат Закона на Любовта. Ако Божият Закон не работи, причината е в нас, любовта е слаба. Едно време, които са били щедри и много добри, като посеят нивите си, [на] неговата нива класовете са два пъти по-големи от онези на скържавите българи. На скържавите българи и класовете са скържави, а които са щедри, и класовете са щедри. Ако сте щедри – но щедростта да бъде един вътрешен закон, да изразява Божията Любов; и мене да ме радва, че изразявам Божията Любов. В тази Любов не се осиромашава, защото аз ще раздам онова, което Бог ми е дал.
(Най-голям в Царството Небесно)
11. На човека е позволено да проси само от Бога, от никого другиго