Нека гладният умре от глад, но да не проси. За предпочитане е гладен да умреш, но да не просиш. В Писанието е позволено на човека да проси, но само от Бога, от никого другиго. Всяко просене вън от Бога е унижение за човешката Душа.

(Мнозина казваха)

Има случаи, когато просията се допуща от Провидението, с цел да смири човека. Има просия, която абсолютно е забранена. Тя не е допусната от Провидението. Такива просяци, вместо да развиват нещо ценно в характера си, всеки ден губят. Тя се дължи на неестествени желания в човека.

(Посока на растене)

В миналото, някой си бил крайно горделив. За да го освободи от гордостта, Провидението го направило просяк. Просякът учи две неща: търпение и смирение.

(Поучаваше ги)

Да проси човек, това е нахалство.

(Тихият глас)

Някои просят, а не искат да работят – те са банкери от старо време, които сега искат по-стари сметки със скъсани тефтери.

(Кротките)

Даването без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл.

(Делата Божии)

Не се учете да давате пари. С един лев, с пет лева работа не става... Не са лоши парите, но ако мислите, че с пари можете да направите добро, се заблуждавате.

(Важни и належащи неща)

В раздаването на парите има известна опасност. С тях се събужда лакомство – и тия хора, на които са раздадени парите, се спъват.

(Абсолютна справедливост)

И тъй, стане ли въпрос за даване на пари на човека, за предпочитане е да му се помогне по всякакъв друг начин: да му се създадат условия да работи, да изкарва сам своята прехрана и да не очаква на милостта на хората. Парите развалят хората.

(Крадецът и пастирът)

От добрия човек, ако вземете повече, ще изгубите. Той ще ви даде, но вие ще изгубите за в бъдеще. Колко трябва да вземете от него?

(Минало, настояще и бъдеще)

Когато даваш нещо, дай го от себе си: то да извира от твоето сърце и твоята мисъл.

(Трите посоки)

... Като давате, да почувствате в себе си една вътрешна радост.

(Ако говоря, том I)

Когато някой дава, а другият взима, и двамата трябва да изпитват свещено чувство.

(Най-голям в Царството Небесно)

Аз съм за разумното раздаване. Онзи, който трябва да раздаде своето имане, онзи, който трябва да се откаже от майка си, от баща си, от жена си, от децата си, трябва да бъде най-добрият, най-разумният, най-благородният човек, на когото душата е изпълнена с трептения за Божията Любов. И такъв човек, като раздаде имането си, ще знае на кого да го раздаде.

(Последното място)

12. Дяволът е господар на всички банки

Днес хората продават своето бъдеще: вземат пари назаем, дават полица с определен срок, да я изплатят в бъдеще.

(Крадецът и пастирът)

Българите, специално, мислят, че трябва да вземат отнякъде заем, да изплатят дълговете си. Те са на крив път. Така не се оправя положението. Заемите повече объркват работите, отколкото да ги оправят.

(Да възлюбиш Господа)

Пази се от благодетели, които дават пари под лихва. Аз разглеждам въпроса принципно, не се занимавам с вашите малки, търговски сделки. Няма по-лошо нещо от това: да взимаш пари под лихва, или назаем.

(Да възлюбиш Господа)

Дяволът е в състояние да бръсне и детето. Затова го наричат „първият учител на човечеството“. Той е господар на всички банки. Има ли нещо лошо в това? Банките услужват на хората, дават им пари назаем. Те плащат лихви на парите, но поне колелото се върти. Банкерът някога оскубва клиента си – това нищо не значи; но някога му помага.

(Новият човек)

Ако дойде при вас някой беден човек да иска пари назаем, вие ще му кажете: „Добър, честен човек си, но не мога да ти дам пари без поръчители“. В случая, поръчителите са оглавниците, с които хората се обвързват взаимно.

(Дали може)

Заемът е нещо изкуствено. В Божието Царство всички неща са предвидени. В Божията Държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности.

(Настанало е Царството Божие)

При подтика на Духа, човек трябва да бъде разумен, да каже: „Няма да вземам пари назаем. А всичките задължения, които имам, ще ги изплатя с труд. Аз искам да бъда свободен“.

(Движение нагоре)

Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат.

(Абсолютна справедливост)

Любовта не се изисква. Закон е: Който иска, той няма Любов в себе си. Казваш: „Много те обичам, дай ми известна сума назаем“.

(Новият човек)

Трябва да ви дават пари без полица, на доверие. Ако вярват – да ви дадат; искат ли полица – не вземай назаем. Предпочитайте да ходите гладен, но не подписвайте. Тъй говори Окултната Наука: пари без запис и без полица, който дава – вземи и върни ги пак навреме.

(Двата пътя)

А така, да дойде някой, да иска пари назаем, за да върти търговия – не. Друг е въпросът, ако има някой насъщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни. Той трябва да ти каже: „Братко, за насъщното, за необходимото ми трябват“. Който даде, ще даде по закона на свободата. Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че десет лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш – нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се – твоята празна кесия Господ ще я напълни. Ако ти нямаш, ще отидеш при друг брат да вземеш назаем, той от трети и т.н. Тъй ще се изредите и по такъв начин ще си кажете по една сладка дума. Това е правило и за сестрите: то е за братството и за сестринството. В Школата законът е такъв, а вън от Школата законът е друг.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Например българите сега имат много дългове – и всички финансисти се чудят как да оправят положението на България. В България има скрити много богатства – въглища, скъпоценни камъни, злато и др., но не могат да ги намерят и затова българите си казват: „Хайде да направим един заем, да подобрим положението си!“. За заем всички мислят, но никой не мисли да намери в себе си тази основна идея и да я използва. Тя е богатство, енергия, скрита вътре в човека.

(Разумният живот)

За да живее човек разумно, трябва да знае как да черпи онези богатства, които съществуват в Природата. Той трябва разумно да приеме своето богатство, откъдето е определен. Ето например българите сега ходят да хлопат в странство за пари. Искат да направят един заем отвън, но хората не им вярват, не им дават. Добре, щом ние искаме да живеем, нека направим един заем от Природата. Като говоря за Природата, аз подразбирам едно общество. Природата представлява една съвкупност от всички Разумни Същества.

(Заведоха Исуса)

13. Даром се дават Божиите блага, а при човешките блага трябва да има правилна обмяна

Даром се дават Божиите блага, защото трябва да се върнат при Източника, от Който са излезли. Като знаете това, не спирайте пътя на Божествените блага.

(Събуждане)

От преизобилието, което имате, давайте... Туй, което Бог ти е дал, него давай; туй, което не ти е дал, не давай... Дадено ти е – ще дадеш. Туй, което ти е дадено, ако не даваш, тогава ти повреждаш своята съдба.

(Буден ум и будно сърце)

Христос казва: „Даром сте приели, даром давайте“. Това се отнася до благата, които идат от Бога, но по отношение на благата на хората, трябва да съществува правилна обмяна.

(За съдба дойдох)

Такъв е законът: когато направим една добрина или когато дадеш нещо в Името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.

(Двата природни метода)

От богатствата си може да се откаже само онзи човек, който заминава за Небето. Не, още тази вечер повикай нотариуса и раздай всичко, че утре да не си закъснял. Защо ще оставиш другите да дигат шум след тебе? Раздай всичко и си тръгни свободен... Не, нашите работи никой не може да ги уреди, освен ние самите.

(Настанало е Царството Божие)

VІ. ЧЕСТОЛЮБИЕ

Някой човек е чрезмерно честолюбив. Умът му е слабо развит, а пък неговите чувства са силно развити. Честолюбието на човека седи в неговото съзнание, че той е една личност, която трябва да има свобода. И това е право, то е Божествено. У човека има едно чувство на самоуважение. Известни граждански права му са дадени от Природата. Някой път той на тия граждански права дава повече права, отколкото те имат.

(Божественият импулс)

Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето честолюбие. Те приличат на барут: докоснеш ли се до тях, веднага избухват. Всеки човек има високо мнение за себе си. Добре е да има високо мнение за себе си, но той трябва да го оправдае.

(Любов към Бога)

Засегнете ли честолюбието на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защитава. Според мене, за да се справи с честолюбието си, човек трябва да прояви своята интелигентност и разумност.

(Посока на растене)

Представи си един човек с голямо честолюбие. Той иска всички да го ценят, само за него да говорят.

(Поучаваше ги)

Да кажем, честолюбив сте, искате да не се излагате пред света.

(Високият идеал)

Гениалните хора са крайно честолюбиви, личните им чувства са силно развити – те не позволяват да им правят забележки.

(Светото място)

Честолюбието ти не позволява да се навеждаш и изправяш.

(Начало на мъдростта)

С честолюбие и обида, въпросите не се решават. Те са от един нисш свят. Човек трябва да се издигне по-високо, да влезе в света на Любовта и на Милосърдието, дето се разрешават всички въпроси.

(Божествените условия)

Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие. Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Работи десет години непрекъснато да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек.

(По Бога направени)

Старайте се да се избавите от онова голямо честолюбие, което имате. Ти окачи честолюбието, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени в Търново през 1920 г.)

Под честолюбие разбирам известно несъответствие между външния и вътрешния живот, което причинява мъчение. Ако честолюбието е свързано с честността, в него няма нищо лошо. Обаче, ако внесеш в него елемент на обида, на докачение, то става лошо. „Хората не постъпват добре с мене.“ Не се занимавай с отношенията на хората към тебе. Това не е твоя работа. За тебе е важно каква работа ти е дадена от Невидимия свят, какво трябва да направиш днес. Ето защо, щом се натъкнеш на честолюбието си, превърни го в самоуважение.

(Трите посоки)

За пример: в някой клас има един ученик много честолюбив, горд, с всички свои съученици се кара, с никого не живее – и в края на краищата намира, че съучениците му са лоши. Ако този ученик иска да се помири със своите съученици, той трябва да се смири, да излезе пред тях и да им каже: „Аз съм виновен, обидих, наскърбих всички, като исках да се представя за нещо повече от това, което съм. Мислех, че зная много, а виждам, че нищо не съм знаел. По природа съм малко сприхав, не търпя чуждо мнение, чужд съвет, затова моля ви да ме извините“. Щом се смири така, другарите му веднага ще го простят.

(Простите истини)

VІІ. ОБИДА

1. Индивидуалното съзнание се обижда и от себе си, и от другите

Моралните чувства регулират личните... Ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник – където отиде, все обиден се връща.

(Закони на доброто)

Кое спъва човека? Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди.

(Сеятелят)

В човека има едно чувство на обида. То е чувството на личния човек. Обидата често нарушава вътрешното равновесие в живота. Вие може да имате едно прекрасно настроение, но една дума, казана не намясто, може да наруши цялото ви равновесие, да се върнете у дома си неразположен духом и цяла нощ да не можете да спите.

(Двата природни метода)

Казвате: „Той крайно ме обиди!“. С това ти вече си имаш един мъртвец, когото трябва да изхвърлиш навън. Колкото повече го държиш в себе си, толкова повече той ще почне да се разлага, да смърди. Ако го задържиш, ти ще страдаш.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново)

И тъй, ние туряме в душата си един малък факт, една малка погрешка и казваме: „Този ме обиди кръвно, онзи ме обиди кръвно, не мога да му простя“. Не е въпросът дали ти ще можеш да простиш, или не, но този факт вътре в тебе почва да ферментира, образува всичкото туй гниене в душата ти. То ще спре всяка твоя мисъл, всяко твое благородно чувство и ще парализира волята ти. Ние спъваме своето развитие и се образува едно гниене в нас.

(Двата природни метода)

Ще гледаш да забравиш всякаква обида, защото иначе ще дадеш място на дявола в сърцето си.

(Аз ви избрах)

Не обиждайте, защото често във вас живее някой Възвишен Дух – вие го обидите и когато го потърсите, няма го вече. Ако има нещо, което ми прави най-голямо отвращение, то е човек, който обижда. Такъв човек аз поставям на последно място в живота. Най-неприятното на Духа е, когато хората се обиждат. Този дявол ще го вържете – или, най-малко, ще го впрегнете на работа.

(Кротостта и смирението)

Има един закон, според който, като наскърбиш или обидиш някого, тази скръб ще се върне към тебе.

(Затова се родих)

За пример: когато вие се разсърдите някому, обидите се крайно, не искате да го погледнете, очите трептят, държите си погледа надолу, към Земята. Защо? Защото тия течения ви свързват с центъра на Земята, вие сте свързани с Черното братство. Вие сте свързан човек, не сте господар на вашите клепачи, затова, като погледнете, очите ви трепват, искате да прикриете нещо.

(Положителни и отрицателни сили)

Ако сте по-силен от този, който ви обидил, във вас се заражда желание да го биете, но ако сте по-слаб, заражда се мисълта при какви условия да му отмъстите.

(Разумният живот)

Някой казал на някого една обидна дума. Последният казва: „ Аз ще му дам да разбере!“ – той се заканва да го бие. Тази мисъл влиза в подсъзнанието му, дето се организира, и след известно време се проявява на физическия свят: той набива този човек. Обаче, след два-три месеца най-много, ще се намери друг човек, който пък него ще набие.

(Ни мъж, ни жена)

Някой те обидил и ти отиваш при Бога, молиш се за едно, за друго, но обидата седи в сърцето ти, измъчва те. Защо? Защото ти си я пуснал толкова дълбоко в себе си, че образът на Бога съвършено се е закрил. Изхвърлете обидата от сърцето си и така се явете пред Бога. Пред Лицето на Бога всичко се топи, всичко се разтваря.

(Добри и лоши условия)

Да допуснем, че някой се разсърдил на приятеля си, не иска да се примири с него. Той трябва да намери начин да се примири с него. Ето една работа. Със сърдене светът не се оправя. „Какво да правя, като ми дойде такова състояние?“ Ще знаеш, че то не е твое.

(Ликвидация на века)

2. Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи

Ако се яви човек, който може да ви каже вашите погрешки, които са в порите на вашата душа и ви спъват, какво обидно има в това? По някой път вие считате за обидно това, че някой ви е казал погрешките. Аз считам, че първото правило е: Човек сам да вижда грешките си. Ако не ги вижда и дойде някой да му ги покаже, тогава трябва да му благодари.

(Двата природни метода)

Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея.

(Все що е писано)

Знаете ли, че всяка една обидна дума, ако вие я разбирате, тя има голяма стойност? Има хора, има Адепти, които за една обидна дума биха платили десет милиона, но няма кой да им я каже. А пък на вас като ви я кажат, се обиждате. А това не е наука. Това е една рядкост, пазете я – една голяма скъпоценност. Кажете: „Придобих едно богатство, десет милиона лева“. Една обидна дума струва десет милиона лева.

(Сборник лекции)

Геройство е да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци. Понякога една обида струва повече от една целувка.

(Новият човек)

… Тайната на търпението е, когато човек ви обиди, да намерите в обидата добрата страна и да я използвате. Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва да го счупите, да извадите ядката отвътре и да я изядете.

(Ето човекът!)

Всякога онзи, който му е казвана обидна дума, той се е повдигнал повече. Като му кажат думата, той ще се спре, казва: „Обидиха ме. Няма да ида на театър“. Той ще си хване главата, спусне си корените дълбоко надолу, ще мисли: „Защо ме обидиха? Какво съм направил?“.

(Сборник лекции)

Обиди ви някой – представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля Ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в Любов!“.

(Искайте сила, имайте вяра)

Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя, и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави!“. Срещна ви – и като помисля, казвам: „Аз ще постъпя тъй, както Господ казва“. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

За пример: срещате един човек, който ви обижда, каже ви някаква обидна дума. Ако се поддадете на влиянието на тази дума, тя ще влезе в подсъзнанието ви и там ще почне да се организира, докато един ден даде своите лоши резултати. Ако искате да се освободите от обидата, не бързайте да се поддавате на нейното влияние, но спрете се за малко и потърсете някоя Божествена мисъл или Божествено чувство, с които да й се противопоставите. Кажете си: „Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи?“. Божествената мисъл е последното средство, което може да ви помогне.

(Ни мъж, ни жена)

Бъдете тъй силни, че каквато обида да ви се хвърли, да не ви докосне и скоро да се освободите от нея. Няма по-голямо изкуство от това, да се поставиш по-горе от всяка обида и да я заместиш с добри мисли.

(Солта)

При най-големи обиди, бури, нещастия, да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае…

(Положителни и отрицателни сили)

Добрият човек дълбоко в своята душа трябва да бъде благороден. Той трябва да бъде като една дълбока река, че при всичките мъчнотии в живота си да не се размътва. Бреговете й може да се размътват, но дълбочините да не се размътват. Каква благородна черта е, след като го обидят, след като му създадат най-големите мъчнотии, той си подигне очите към Бога – и у него не се яви желание да отмъсти, а едно благородно желание: в Името на Бога да покаже тази Любов.

(Двата природни метода)

Щом някой може да ви обиди, вие сте много малък извор, който едва цицирика. Ако някой човек хвърли нещо в един грамаден извор, който постоянно блика, той ще се размъти ли? Не, грамадният извор ще изхвърли всичко навън.

(Абсолютна справедливост)

Представете си, че дойде някой ваш приятел и кръвно ви обиди – един изпит. Наблюдавайте, в един месец време, за колко минути, дни или седмици ще можете да превърнете тази обида или каква и да е друга обида, и то не само че да не остане никаква следа от тази обида, но като чуеш отново да се произнесе тази обида, да се радваш, да ти стане приятно. Добре сте научили урока си, ако, след като ви обиди някой, в един час отгоре заличите тази обида.

(Трите живота)

Следния път ще подложа на изпит едного от вас, да видим какво е разбрал от лекцията. Всички ученици ще му кажат по една обидна дума, да видим как ще може той да ги трансформира. Не е лесно да се издържи такъв изпит. Всички ще минете през сито. Страшен е този изпит!

(Допирни точки в Природата)

… Човек… Той се гневи, обижда се, огорчава се, но трябва съзнателно да работи върху себе си, да трансформира тия състояния. В няколко минути той трябва да смени състоянието си, да се освободи от гнева, от обидата. Ще кажете, че човек не трябва да се влияе от външните условия на живота. Не, изкуство е, и като се влияе, да може лесно да трансформира състоянията си.

(Посока на растене)

Ако в 5, 10 или 15 минути можете да измените своето състояние, след като някой ви е наскърбил, вие имате наука в себе си.

(Искайте сила, имайте вяра)

Ако някой брат или сестра ви обиди, кажете: „От днес аз съм решил да изпълнявам Волята Божия. Не ме интересува кой какво е казал“. Тогава и братът или сестрата ще кажат: „И аз съм решил да върша Волята Божия“. Щом и двете страни решат да вършат Волята Божия, Ангелите ще започнат да работят между тях. По този начин и противоречията в живота ще изчезнат.

(Възможни постижения)

Престанете да мислите за всякакви обиди. Мислете, че сте дошли за пръв път на Земята. Бъдете добре разположени към всички хора.

(Новият човек)

Например някой ви обиди. Кажете: „Заслужавам тая обида“. Значи, вие отговаряте на отрицателната величина с отрицателна и така получавате положителна величина. Който ви обидил, ще почне да се извинява. Така вие се домогвате до оная Велика Истина, при която хората престават да ви обиждат. Следователно, когато имаш ум, никой не те обижда. Когато Истината е в тебе, никой не те обижда. С други думи казано: Когато Бог живее в нас, никой не ни обижда.

(Новият човек)

… Индивидуалното съзнание. То лесно се обижда и от себе си, и от другите хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живее в Божественото Съзнание, никой човек, нито общество, никой народ не е в състояние да обиди човека.

(Четирите кръга)

Ако на обидите не отговаряш с обиди, Бог е в тебе. Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе.

(Който дойде при мене)

Може би с всичко, което се случва в живота ви, Господ е решил да ви изпита. Той казва на някои да ви обидят. Казва: „Кажете на този светия една обидна дума!“. Щом това нещо е от Бога, вие трябва да го издържите с радост.

(Свещеният огън)

Според мен само старият човек се обижда. Старият човек е крайно честолюбив. Като се обиди, до края на живота си той не прощава. У децата е точно обратно: ако днес се скарат с някого, утре ще се помирят. Те не задържат обидата за дълго време в сърцето си, вследствие на което са безгрижни. Затова е казал Христос: „Станете като децата!“.

(Простите истини)

Умните хора трябва да се самоотричат, да търпят другите. По този начин само могат да се изправят всички хора, иначе ще се създаде докачение, обида, а обидата не довежда до добър край.

(Абсолютна справедливост)

Най-лошия човек вземете; той ви е обидил. Направете му едно добро, много добра услуга – и той ще дойде и ще ви се извини, и ще каже: „Имах лошо мнение за вас, но сега разбрах, че не е така“. Той ще си измени мнението за вас, защото вие не постъпихте като него. Направете добро някому – и той ще се покаже такъв, какъвто е, той ще ви се извини. Всички трябва да бъдете проводници на Божествената Любов.

(Към извора)

Колкото и да се пази човек, все може да се обиди от нещо. Обаче разумният човек не се обижда. Може ли да потъне разумният човек? Всяко нещо, което няма никакво тегло, не може да потъне.

(Божествените условия)

Търпеливият не се обижда. Каквато обидна дума да му се каже, той всякога ще намери нещо добро в нея и ще я използва за своето повдигане.

(Време и сила)

… Някой се заканва на свой познат, задето му е казал обидна дума. Той ще му отговори с десет обидни думи и не мисли, че с това е бръкнал вече в нечистото гърне и се оцапал. Така той се излага много повече, отколкото обидната дума го излага. Дръжте в ума си възвишени и чисти мисли, които ви свързват с умствения свят, дето живеят светли, разумни същества. Дойде ли в ума ви една нечиста мисъл, турете я веднага в Огъня на Божествената Любов, да изгори и да се превърне на пепел.

(Великите условия на живота)

Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любещия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения, той ще се усмихне. Любовта е сила непобедима. Който има Любов, той е силен човек.

(Пътят на ученика)

Например обиди те някой. Знаеш ли колко мъчно можеш да глътнеш този хап на обидата? Лекували ли сте вие тази обида? Знаете ли как се лекува тя?

Първото положение: Ние трябва да бъдем като разумните деца.

Второто положение: Ние трябва да имаме този всеопростителен Дух.

Третото положение: Ние трябва да бъдем търпеливи.

Четвъртото положение: Всичко това трябва да правим от Любов към Бога.

(Свещеният огън)

3. Като прощаваш, ти добиваш своята свобода

Факт е, че има известна обида. Ако вие не можете да извините този човек в себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате; аз зная, че вие се отдалечавате от Бога.

(Високият идеал)

Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил – и Христос казва: „Заради Мене, прости му“. „Как, да му простя ли? Не искам да го видя!“ Питам: Е, къде е вашата Любов?

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Когато някой ти е казал обидна дума, Христос ще дойде при тебе и ще ти каже: „Прости му заради Мен!“. Кажеш ли, че не можеш, че ти е много мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия.

(Свещеният огън)

Ако вие не простите прегрешенията на онези, които се разкайват пред вас, и Той (Бог) няма да прости вашите.

(Благословен)

Защо трябва да си прощаваме? С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости – не толкова на ближните си, колкото на онова, Възвишеното, Благородното, Божественото в нас. Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре, в Божествения Дух, Който живее в нас.

(Двата природни метода)

Защо човек трябва да прощава? Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете.

(Добрите навици)

Христос казва, че за да победите общия враг, трябва да прощавате на всички, които са ви обидили и напакостили; трябва да изпъдите злото вън от себе си.

(Дали може)

Какво се иска от ученика? Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това, на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то – за онзи, който те е обидил и когото мразиш.

(Трите живота)

Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото. Следователно достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида.

(Неразрешеното)

Има един велик закон в Природата: Като прощаваш, ти добиваш своята свобода.

(Мисли за всеки ден, 2011 – 2012 г.)

Нека всеки каже в себе си: Заради Бога мога да прощавам и на враговете си.

(Дали може)

Всеки трябва да отвори сърцето си за Бога, да се примири с всички хора.

(Дали може)

Правилното отношение на Любовта е: Всякога в лицето на един човек да виждаш присъствието на Бога. Да отделяш човешкото; да виждаш и Бога, Който живее в него. Като човек трябва да му прощаваш – а като Бог, Който живее в него, трябва да го уважаваш.

(Благословен)

VІІІ. ГОРДОСТ

1. Гордостта води към падение

На човека е свойствена една гордост – и ако злото го няма в човека, човешката гордост би създала едно зло, два пъти по-голямо от туй зло, което съществува.

(Важни и належащи неща)

Гордостта – то е едно чувство, което е дадено на човека като самоуважение и тогава е намясто. Онези блага, които Бог е дал на човека, той трябва да ги пази. Когато един човек започне да мисли, че той е нещо повече от другите, то е гордостта.

(Обичайте и радвайте се)

Самоуважението е благородно чувство, а гордостта – болезнено. Гордостта е опасна и в това отношение, че прави човека злопаметен. Злопаметният човек не прощава лесно – и след хиляда години той още помни обидата и е готов да отмъсти.

(Допирни точки в Природата)

В гордостта като основа влиза личното чувство, самоуважението – то е главният елемент… Горделивият мисли само за себе си. Онези, които казват: „Аз пет пари не давам за общественото мнение“, са горделиви.

(Високият идеал)

Гордостта води към падане. Тя е предвестница към падането.

(Искайте сила, имайте вяра)

И тъй, гордостта е едно най-опасно качество за човека.

(Трите живота)

И тъй, желанието на човека да стане господар, да заповядва на всички хора, да стане божество, е създало гордостта.

(Новата мисъл)

Няма по-горделиво същество от магарето. Ако върви с камили, магарето непременно ще излезе напред. То никога не остава назад. Магарето казва: „Каквото искате, може да сложите на гърба ми, но аз ще водя. Дето искам, там ще вървя“.

(Събуждане)

Гордостта пък кара човека да се държи нависоко, а същевременно – и да лицемери.

(Допирни точки в Природата)

Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава. Това показва човешката гордост. Човек сам не може да се създаде. Има хора, които правят опити да създадат, т.е. да пресъздадат себе си, но нищо не излиза от тяхната работа. Всъщност Бог работи, а човек взима участие в Неговата работа. Ако мисли така, човек може да се пресъздаде.

(Ценната дума)

Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!“. Не – трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий.

(Свещеният огън)

Казвам: Снемете себе си от първото място; вие сте все на тронове турени... Турете на първо място Онзи, Който ви е създал.

(Важни и належащи неща)

Защото гордостта в човека иде, когато той мисли, че няма нужда от никого. То е едно заблуждение.

(Обичайте и радвайте се)

Господ ще ви каже: „Аз ще те заставя да видиш, че имаш нужда от Мен, за да се сломи твоята гордост“.

(Мировата Любов)

Гордостта е болезнено чувство. Горделивият мисли, че като него друг няма. Да, но всички хора са излезли от Бога. За Бога всички хора са интересни, понеже представят някаква материализирана идея.

(Простите истини)

У всинца ви има една скрита гордост. Даже и най-простият, и той мисли, че е нещо в света. Че е нещо, то е така, но не е работил върху себе си.

(Служене, почит и обич)

... Вие имате за себе си високо мнение. Вие мълчите, не се издавате, минавате за скромни, но всеки мисли, че няма друг като него.

(Абсолютна справедливост)

У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето... който се е влюбил... в своя портрет, който, където ходи, само него вижда.

(Ето човекът!)

Та хора с философията на този фарисей може да ги наречем консервативни, от консерваторската партия – хора, които имат високо мнение за себе си.

(Ето човекът!)

Писанието казва: „Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите“.

(Ако говоря, том I)

От презрението се е родил съвременният аристократизъм: едни – благородни, други – неблагородни; едни – богати, други – сиромаси.

(Ето човекът!)

Горделивият ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска другите да го хвалят. Той ще се облече много скромно, не с дрипави дрехи, но пак за да обърне вниманието. Горделивият човек е скромен в обходата си, но ще го познаете, като турите някого на неговото място – неговата гордост ще излезе. Той не се хвали.

(Трите живота)

... Горделивите хора са много тежки.

(Запалена свещ)

Студенината на човека се дължи на гордостта.

(Новата мисъл)

Забелязали ли сте колко се удължава носът на горделивия човек? Той става много дълъг и толкова тежък, че за да не наведе главата си надолу, човек се изпъчва и вдига главата си нагоре.

(Който дойде при мене)

Гордостта не ви позволява да признаете вашите погрешки. Учен човек сте. Признайте погрешката си. Като направиш погрешка, кажи: „Аз съм учен човек, но невежа се показах“. Като поправиш погрешката си, ще станеш по-учен.

(Аз го създадох)

Ако учителят вдигне на урок един горделив ученик, който не е приготвил урока си, той ще преживее нещо страшно: изложил се е пред съучениците си. Той ще изпита една обида, унижение пред съучениците си.

(Великата разумност)

„Защото Бог ни е забравил.“ Това е човешката гордост. Бог ви е забравил?! Вие сте Го забравили – и сега очаквате Той да ви намери.

(Красотата на Душата)

2. Вяра и гордост

Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора. По-горделиви от религиозните няма. Туй чувство най-много е събудено у тях.

(Трите живота)

Най-опасната гордост, която съществува, тя е между религиозните и учените.

(Трите живота)

Пазете се да не влезе във вярата чувството на самоуважение и гордост. Вие ще мислите, че като вашата вяра няма друга.

(Красотата на Душата)

Способните ученици, които заемат първите места, развиват гордост и самоуважение към себе си. Да имаш самоуважение, това е естествено качество; да бъдеш горд, това е неестествена проява на човека. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните.

(Възможности за щастие)

А най-голямата опасност, която сега иде, тя е от гордостта в Окултната Школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога.

(Трите живота)

Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, Черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние.

(Положителни и отрицателни сили)

Твоята ученост не ти отваря Път към Христа. Смирение е нужно на човека.

(Да възлюбиш Господа)

Христос…. Той напусна Небето, забрави високото Си място и дойде със смирение на Земята, дето биде подложен на изпит. Той не казваше, че беше господар. Той казваше: „Тук Аз съм слуга“.

(Високият идеал)

Смирение трябва да има човек! Вие мислите, че като вас други хора няма. Като мислите така, няма да се минат и два дни, ще ви турят на изпит. Тогава ще видите, че имате големи слабости.

(Абсолютна справедливост)

Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че от сега нататък имат много да учат.

(Абсолютна справедливост)

Окултният ученик трябва да има чиста, светла мисъл – не мрачна, песимистична мисъл: „Аз не съм способен“. Това е една гордост.

(Сборник лекции от Младежки окултен клас)

Който иска да работи в света, той трябва да започне от най-долното стъпало и постепенно да се качва нагоре, без да прескача стъпалата. Смирение се иска от човека!

(Великото и красивото)

3. Гордост и тщеславие

В човека има вродено едно тщеславие и гордост. Човек мисли, че много знае.

(Благословен)

Гордостта произтича от самоуважението. Човек сам се уважава, има мнение за себе си. Когато превиши това мнение, той става горделив. И когато превиши своята слава, той става тщеславен. Има нещо прекалено и в гордостта, и в тщеславието.

(Ликвидация на века)

Гордостта произтича от ума, а тщеславието – от сърцето.

(Допирни точки в Природата)

Горделивият е достъпен за малцина, а тщеславният – за всички. Горделивият не обича приятели, иска да има само един приятел, голям аристократ и тертиплия (Тертиплия (диал.) – подреден, изряден (бел. ред.).) е той. Всичко това личи в походката му, защото гордостта дава една особена осанка и прави човека много хубав.

(Разумните същества, том 2)

Горделивият е точно обратното на тщеславния: той не обича външно да се представя. Ако не го познават хората, той минава за скромен, за смирен – не вдига шум около себе си, а всъщност самоуважението е силно развито в него.

(Допирни точки в Природата)

Горделивият мисли само за себе си, а тщеславният мисли за обкръжаващите. Той, като мисли за обкръжаващите, интересува се от това какво те мислят за него, какво е тяхното мнение. За тях общественото мнение е меродавно. Всички хора, които искат да знаят какво е общественото мнение за тях, са тщеславни.

(Високият идеал)

Гордостта произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславието – от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска да знаят всички, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10 000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10 000 лв., иска да мине незабелязано – да го прави достояние на хората, това той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: „Всеки да се занимава със себе си“. Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят.

(Новата мисъл)

Онзи, у когото тщеславието никак не е развито, не се стреми към външен блясък, вследствие на което минава за скромен. Всъщност той не е скромен, но горд. Понякога е за предпочитане човек да бъде тщеславен, отколкото горд. Защо? Защото тщеславието е чувство, което се изявява навън, по отношение на хората, а гордостта – навътре, към самия човек.

(Естествен ред на нещата)

Горделивият има отношение главно към себе си. Той мисли много за своето достойнство. Тщеславният има отношение повече към окръжаващите.

(Път към живота)

Гордостта, тщеславието счупват осите на ума и на сърцето. Това е неумолим закон. Влезе ли в човешкия ум, гордостта сваля човека от висините, до които е стигнал, в най-големите дълбочини.

(Събуждане)

Възседна Христос на туй осле – значи, подчинил Той в себе си тщеславието и гордостта, а туй показва: „От сега нататък аз ще служа на Бога с Любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила; всичко, което имам, подчинявам го на Негово служене“ – туй показва „възседна на осле“.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

4. Гордост и достойнство

Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност.

(Любовта дава живот)

При гордостта човек защитава правата, които Бог му е дал. Да бъдеш горделив значи да защитаваш правата на сърцето, правата на ума и правата на тялото, които Бог ти е дал, или да защитаваш мястото, което Бог ти е дал. То е достойнство. Да защитаваш туй, което Бог не е дал, то е да се излагаш. Винаги трябва да защитаваме това, което Бог ни е дал.

(Буден ум, будно сърце)

Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и кой има достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а с достойнството – благороден и мек.

(Фактори в природата)

Каквито страдания да минете, вие трябва да запазите своето достойнство като човек, като ученик. Отвън можете да бъдете слуга, да изпълнявате най-долната служба – но отвътре да бъдете господар.

(Добрите навици)

Нека имам достойнство, нека бъда горд, но това достойнство да не бъде опетнено от нищо.

(Последното място)

Човек трябва да има достойнство и самоуважение, но да не бъде горд. Ако е даровит, способен, нека прилага дарбите си, без да се гордее. Способният и разумен човек знае, че дарбите и способностите му са дадени за негово благо, както и за благото на всички. Ние сме за ония хора, които и с износени дрехи могат да ходят прави, със съзнание за достойнството на своята Душа.

(Делата Божии)

В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност. Значи, гордостта и достойнството не осмислят човешкия живот. Любовта осмисля живота.

(Устойчиви величини)

5. Гордост и знание

Отде произтича човешката гордост? Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н.

(Абсолютна справедливост)

Ако е пълен със знания, според апостол Павел, човек е осъден на възгордяване.

(Делата Божии)

Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора.

(Веригата на Божествената Любов)

Кога знанието възгордява? Когато човек няма Любов.

(Дали може)

Кога се смирява човек? Когато прилага знанието, което е придобил. Така той вижда какво може да направи и какво не може – и постепенно се смирява. Който живее само за себе си, не може да използва знанието си и го трупа като излишен баласт. Като живее за Бога, за ближния си и за себе си, човек дохожда до истинския Живот и възможностите, които му са дадени.

(Законът и Любовта)

Значи, гордостта е резултат на неизползвано, натрупано знание.

(Събуждане)

Колкото по-смирен е човек, толкова повече неща може да научи. Ако си въобразява, че много знае, той лесно ще се обезсърчи.

(Божият глас)

Гордостта е дала обратни резултати в науката, тя е създала консерватизма. Вследствие на гордостта, знанието е задържано за достойните хора, за аристократите – простата маса, народът не е достоен за знание. Гордият не търпи хора, които знаят повече от него. Той счита, че простите хора трябва да бъдат невежи.

(Допирни точки в Природата)

Всяко бързо постижение не води към добър край. Например, ако изведнъж придобиете големи знания, вие можете да се възгордеете, а гордостта води към падане.

(Трите живота)

Да, можеш да се хвалиш колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на Ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Смирението е условие за развиване на ума в човека.

(Абсолютна справедливост)

Истинското Знание, или Знанието, което е произлязло от съзнанието, никога не произвежда гордост, понеже е преживяно, опитано.

(Високият идеал)

6. Гордост и завист

От гордостта е произлязла завистта. Горделивият човек е най-завистливият. Той не може да слуша да похвалят другиго. Ако кажат пред него, че някой си човек някъде е учен, професор, той казва: „Не ми казвайте, учен човек бил той!“.

(Трите живота)

Защото там, дето съществува завист, напредък не може да има. Съревнованието е хубаво, а завистта е една спънка.

(Новите схващания на ученика)

Аз забелязвам, че когато насоча мисъл да помогна на някого, в другиго от вас се заражда завист – и по този начин се въздейства. Трябва тогава да губя време, та да се връщам и бия този, който въздейства.

(Веригата на Божествената Любов, 1903 – 1915)

Пети елемент, който руши Виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. Човек, който завижда, е и горд. Оня, когото е обладала завистта, се наслаждава, когато гледа, че другите страдат.

(Солта)

Влезе ли гордостта в човека, той се излага вече на опасност – запичане на съзнанието. Оттук, като естествено последствие, иде сиромашията в човека, която го прави ревнив. Когато минава край изораните ниви и увисналите от плод лозя на съседите си, ревнивият поглежда със завистливо око към тях и казва: „Да е мое това нещо!“. Той пожелава това за себе си, но сам не се хваща на работа. Горделивият не може да работи върху своята почва. Защо? Твърда, суха е тя. Той страда от твърдост и сухота на съзнанието си.

(Божествените условия)

7. Гордост и смирение

Човек е изгубил две съществени качества: послушание и смирение. В замяна на това, той е развил в себе си прекомерна гордост. Гордостта е най-големият враг в развитието на човека.

(Любов към Бога)

Когато един човек иска да бъде голям като Бога, той дявол става, а когато иска да стане силен, непобедим за злото, той става най-малък: на мястото си е тогава. Ние трябва да станем много малки в света, да се смирим. Смирението е закон на смаляване. Щом станем много малки, ние ще бъдем непобедими. Щом си малък, никой не може да те види, никой не може да те намери. Де ще те намери? Ти си зад сцената: всичко виждаш, а тебе никой не вижда.

(Абсолютна справедливост)

Горделивият заема всякога първо място, а смиреният – последно. Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. Той гледа на всички хора като на проводници, чрез които Бог Се проявява.

(Петимата братя)

Последното място е най-износното място. То има даже практическо приложение. За такъв човек всички казват: „Този човек е незабелязан от никого. В което и общество да влезе, никъде не го виждат“. Но незабелязаните хора, тези, които държат последното място, са хората, които движат света.

(Последното място)

Следователно, който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи“.

(Простите истини)

Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено честолюбие. При това, тя имаше голямо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше с най-малкото, което можеше да й се даде.

(Последното място)

Гордостта е движение надолу към материята. В гордостта човек е образувал своето тяло; в смирението е образувал Любовта към ближните.

(Двете Божествени посещения)

Та казвам: Когато сте недоволни от живота, туй състояние да го знаете, то е гордост. Когато сте доволни от живота, то е смирението. Да имате понятие: Смирението е движение нагоре. Гордостта е движение надолу.

(Двете Божествени посещения)

Затова трябва да имаме смирение: защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест.

(Веригата на Божествената Любов)

Какво трябва да прави горделивият, за да се освободи от сухотата на съзнанието си? Той трябва да се смири. Гордостта се възпитава чрез смирението. То е вътрешен процес на съзнанието, който се изразява в смяна на условията на живота. За да работи човек, непременно трябва да се сменят вътрешните условия на живота му. Условията на много хора са неблагоприятни – в съзнанието им има сухота, запеченост. На такава почва нищо не може да расте.

(Божествените условия)

Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят.

(Ето човекът!)

У фарисея имаше по-благородни черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в Ада.

(Ето човекът!)

Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението, и той каза: „Аз ще работя за спасението си“, и затова Бог даде благословия на него, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.

(Ето човекът!)

Тази теменужка, която вие употребявате, говори: „Бог Се проявява в скромността на живота, а не в гордостта“.

(Солта)

От духовно гледище, само горделивите хора са осъдени на просия. Някога те са били много горди и затова са изпратени на Земята като просяци, да се смирят.

(Влизане)

Трябва да знаете, че смирението е посоката, по която върви Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение – щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към теб.

(Свещен трепет)

ІХ. КРИТИЧНОСТ

1. Критиката ужасно действа, обезверява хората

Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на живота, нито законите, които го управляват, затова критикуват нещата. С критика нищо не се постига.

(Вечното благо)

Често вие критикувате и мене, но вашата критика не е меродавна. Тя е резултат на вашето старо разбиране.

(Ново разбиране)

Критиците не са нищо друго освен гневливи хора, които налагат тоягата си по гърба на поетите и писателите.

(Сеятелят)

Какво означава думата критика? Тя е съставена от две думи: крие и тика. Значи, критикът крие и тика нещата напред. Критикът скрива Истината, а вади логическото заключение напред.

(Новото начало)

Когато разсъдъкът и сравнението са силно развити, а милосърдието – слабо развито, човек става силно критичен. Ако и милосърдието е добре развито в него, той минава за справедлив. Без милосърдие, при силно развит разсъдък и сравнение, човек става безпощаден критик.

(Допирни точки в Природата)

По естество, умът на човека е склонен към критика. Без да иска той, лошите работи на хората изпъкват в ума му. Влезе ли човек в Окултната Школа, понеже светлината е голяма, той започва да вижда повече от това, което хората вън от Школата виждат. Не знае ли ученикът да се пази, той изпада в тежки положения и състояния.

(Условия за разумния човек)

Съвременните хора, както и съвременните окултни ученици, страдат от ненужна критика. Къде какво видят, те всичко критикуват, без да подозират, че по този начин, чрез отрицателните мисли и чувства, те създават една тъмна атмосфера, в която сами могат да се изгубят. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“.

(Смени в природата)

Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите Духа си, непременно ще угасне Духът.

(Трите живота)

Думите са живи сами по себе си. Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човека.

(Двата природни метода)

Кажете ли една лоша дума някому, няма да се минат 5 – 10 – 15 минути, и тази дума от противоположния полюс ще се върне към вас. Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому.

(Две свещени положения)

Също така, една дума може да убие човека – може и да го възкреси.

(Ни мъж, ни жена)

Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят.

(Божият глас)

Или обичаш да се подиграваш; направиш една крива гримаса на този, на онзи – и най-сетне, ще ти се изкриви устата.

(Запалена свещ)

Много деца са се осакатявали, като са се подигравали на някой човек, който заеква. И като се подиграват, те сами започват да заекват.

(Всеки ден по една добра мисъл)

Имайте предвид всякога следното правило: Не унижавайте в сърцето си никого. Когато се смеем някому, ние правим на себе си голяма пакост.

(Абсолютна справедливост)

Обикновено България е място, университет на критика. Няма българин, който да срещнеш, да не критикува. Правим общ разрез, всичките въпроси философски ни занимават. Хубаво е човек да критикува, но да постави нещата на тяхното място.

(Радостта)

Той критикува своя ближен, но сам не знае как да постъпва. Ако го поставят на мястото на неговия ближен, и той ще направи същите погрешки, а някога – и по-големи от него.

(Вечното благо)

Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: „Как е възможно?“. Да се въздържаш – защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още.

(Съгласуване на мислите)

Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората.

(Езикът на Любовта)

Когато критикувате хората, това показва, че вие знаете повече от тях. Ето защо ученикът трябва да се пази от критика. Когато ученикът критикува, ще го поставят в положение той сам да провери своите знания.

(Условия за разумния човек)

2. Погледни не да търсиш дефектите, а търси в Душата нещо ценно

Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно – това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път.

(Последното място)

Хубаво нещо е човек да бъде наблюдателен, да схваща и най-малките неща, но да ги използва за своя поука, а не за критика.

(Абсолютна справедливост)

Ако вие имате това милосърдие, ще бъдете снизходителни – и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Ако нямаш Любов, ще критикуваш; ако имаш Любов, критиката ти ще почива на Истината и на свободата.

(Старото отмина)

Едно правило ще ви дам: Ако искате да въздействате на един човек, най-първо намерете в него една добра черта, която той има, нещо, което остава винаги с него – и дръжте я в ума си. С туй вие ще му помогнете повече, отколкото да го морализирате 10 години. Дръжте хубавото и имайте доверие в хубавото в него. Другите неща ги оставете, Провидението ще ги изправи.

(Благословен)

Да се търсят погрешките в човека – това не е някаква философия. Философията на живота седи в това човек да намира, както в себе си, така и в другите хора, хубавите, красивите неща и да ги посажда и разработва.

(Затова се родих)

Със забележки, човек никога не може да се оправи. Човек се поправя, когато слуша единствено Божественото, Което му говори в него.

(Запалена свещ)

Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото Учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.

(Ето човекът!)

Извинявайте човека... Намерете причината да го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение.

(Ако говоря, том I)

Да изобличиш брата си – това не е казване на Истината.

(Светлина на мисълта)

Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбирам да благовестваме и да внасяме новото вътре в света, да покажем положителната и светла страна в живота, методите и пътищата, по които може да се постигне.

(Постижимото)

Критиката ви трябва да почива на Истината. Не говорете за неща, които не сте проверили. Докато не видите нещата с очите си, не говорете за тях. И като ги видите, питайте Господа как да ги изнесете. Всичко, което си видял и знаеш, не трябва да се казва. Не мисли, че като кажеш всичко, казал си Истината. Можеш да кажеш всичко – и пак да си далеч от Истината. Каквото и да видите, не бързайте да го изнасяте.

(Начало на мъдростта)

Не, прями трябва да бъдете към себе си, а не прями към другите хора.

(Вас ви нарекох приятели)

Като кажем някому Истината, нека я кажем по Закона на Любовта.

(Високият идеал)

Похвалите и хулите имат едно и също значение. Един човек, който може да те похвали, той може и да те укори, да ти каже най-горчивите думи. Има нещо по-високо от похвалите и по-високо от укорите. Това аз наричам Закон на Любовта.

(Двата природни метода)

Обичайте ближните си, помагайте им, за да ги освободите от въжетата, с които са вързани. Ако ги критикувате и мразите, без да съзнавате даже, вие завързвате краката и ръцете им с въжета.

(Закони на доброто)

Да казваш на един човек: „Ти си лош, ти си лош“ – и той става лош. Ако искаш да го направиш добър, ще му казваш: „Ти си добър, ти си добър, ти си добър“ – и той ще стане добър.

(Минало, настояще и бъдеще)

Престанете да мислите за недостатъците на хората. Недостатък, за който ти мислиш, един ден ще ти стане наследствена черта... Мисли за хубавото, за да ти стане то наследство.

(Познаване на Истината)

Ако в продължение на една година виждате само доброто в човека, вие коренно ще се преобразите. Ако виждате само лошото в човека, вие ще деградирате.

(Работа на Природата)

Като държите в ума си доброто и красивото в живота на хората, с това вие правите връзка с тях, с Бога, Който е в тях. А който иска да намери Бога с критически ум, има да Го търси с милиони години и пак няма да Го намери.

(Мисли за всеки ден, 1995 – 1996)

Щом искаш да изправиш погрешката на някой човек, най-първо ще пристъпиш към него с всичкото благородство на Душата си, за да го предразположиш, да разбереш състоянието му. Щом разбереш състоянието му, ти можеш да му помогнеш. Помогнеш ли на него, ще помогнеш и на себе си. Да помогнеш на ближния си – това е цяла наука.

(Светлина на мисълта)

Туй, което ти сам в себе си не си могъл да изправиш, не го критикувай в другите. Туй, което ти си оправил в себе си, за същото можеш да помогнеш и на другите.

(Високият идеал)

Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам. Вие сте цветя, които трябва само да се поливат и наглеждат. Те сами ще израстват.

(Аз ви избрах)

... Трябва да бъдем внимателни, да не се накърняват чувствата на хората.

(Запалена свещ)

Ако днес се смееш на съседа си, в скоро време и ти ще се проявиш като него. Вместо да се смееш и да критикуваш своя ближен, помоли се за него, да се справи със своя гняв. Критиката не изправя хората.

(Дали може)

Не искам да бъдете слепи, но да бъдете разумни. Виждайте грешките на хората, но не ги критикувайте. Не мислете, че с критика може да изправите грешките. Само онзи може да изправи погрешките на хората, който е изправил вече своите грешки.

(Ликвидация на века)

Не бързай да дадеш мнението си. Хората имат слабост да дават мнението си. Трябва ли да дадеш мнението си за една незавършена картина? Животът, като процес, не е завършен още.

(Начало на мъдростта)

Правете забележки, критикувайте, но справедливо. След като направиш критика, кажи на себе си: „Ти там постъпи ли право? Това, което каза ти, право ли е?“. Коригирай и себе си.

(Ако говоря)

Аз не критикувам никого. Ако си позволя да критикувам хората, това значи да критикувам Божиите постъпки, да критикувам и себе си. Да критикуваш – това значи да създадеш по-хубаво нещо от това, което критикуваш. Ако не можеш да направиш това, по-добре мълчи.

(Старото отмина)

Критиката не влиза в хармоничния живот. Искате ли да се освободите от противоречия, дигнете се в Свръхсъзнанието си и разглеждайте въпросите оттам.

(Божествен и човешки свят)

Божият храм… Щом влезеш в този храм, ще забравиш всякаква критика. Че този бил такъв, онзи бил онакъв – това не е твоя работа. Хората са живи картини, които ти не си рисувал. Художникът, Който е рисувал тия картини, знае защо са нарисувани така.

(Божествен и човешки свят)

Опитай се да обуздаеш езика си. Опитай се да не критикуваш. Ние сме против критиката. Само безгрешният има право да критикува.

(Ликвидация на века)

Ние не сме дошли на Земята да съдим хората. Има кой да съди. Който има отличен ум, отлична Душа и отличен Дух, само той може да съди. Вие трябва да бъдете снизходителни, да прилагате Любовта. Критиката ви да почива на Истината. Не критикувай, но покажи как се пее и свири, как се рисува, как се говори. Не осъждай човека за това, което ти сам не можеш да направиш.

(Красотата на Душата)

Ако някой ни критикува, ние ще вървим по своя Път. Няма да се спираме да разсъждаваме за критиката. Спрем ли се да разсъждаваме, даваме сила на критиката. Ние ще вървим в този Път, в който сме убедени, който сме опитали.

(Трите живота)

Та казвам: децата се интересуват от всичко без критика, нещата всякога приемат без критика.

(Близо и далеч)

Време е вече хората да излязат от сегашното си положение, да се откажат от старите разбирания, от критиката, която повече ги спъва, отколкото ги осветява. Изучавайте света, който Бог е създал, без да го критикувате.

(Опорни точки на живота)

Сега, като говорим против критиката и одумването, имаме предвид запазване чистотата на човешката мисъл. За да бъде здрав, човек трябва да пази чистотата на ума и на сърцето си. Който се занимава с възвишената, Божествена мисъл, той трябва да бъде далеч от обикновените одумвания. Всяко одумване е мътна вода, която нарушава чистотата на планинския извор.

(Доброто оръжие)

3. Не се самокритикувайте! Поправяйте погрешките!

В съзнателната работа няма критика, но има пресяване. Да критикувате своите мисли и чувства значи да ги осакатите.

(Време и сила)

Да се изучава човек – това подразбира той да се самонаблюдава, да изправя погрешките си, но не и да се самокритикува. Самокритиката е достояние на най-учените, на най-благородните, на най-възвишените хора. Обикновеният човек не трябва да се занимава със самокритика. Тя представлява остър нож, с който той може да се нарани.

(Светлина на мисълта)

Защото критика в природата – това е глождене, а гложденето е качество само на гъсениците. Ще се самонаблюдаваш, ще констатираш известни факти, ще ги изложиш без никаква критика.

(Двата пътя)

Не е въпрос да се самоосъждате, но да анализирате нещата. Критиката е опасна, но и без критика е опасно.

(Посока на растене)

Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете.

(Искайте сила, имайте вяра)

Никаква критика! Аз не критикувам себе си, понеже, ако критикувам себе си, критикувам Бога в себе си. Казвам: Бог ме създаде добър. Това петно е мое. Като изляза навън, ще поправя петното.

(Факти, закони, принципи)

„Какво ще кажат хората?“ Ако критиката им е права, благодари за това. Ако не е права, остави ги свободни, нека се проявяват, както намират за добре.

(Начало на мъдростта)

Например художник рисува една картина и вижда грешките си, не чака други да го критикуват. Онзи художник, който не познава грешките си, не приема критиката. На всички забележки той се оправдава.

(Петимата братя)

С критика нищо не се постига. Аз постигам светлината не със своя критичен ум, но очите ми възприемат светлината, без да я зная.

(Любовта дава живот)

4. Бог и Любовта не търпят никаква критика

Влезе ли в по-висок свят, човек трябва да напусне разбиранията си, които имал на Земята, и да стане дете, способно да възприема и учи. Там никаква критика не се позволява. Дойдете ли до Науката на Природата, всякаква критика е изключена. Тази Наука е абсолютна, тя има свои резултати, тя има практическо приложение на Земята.

(Малки и големи придобивки)

В Природата не трябва да правим критика. Всичко, което става в Природата, е намясто. И тихото време, и силният вятър, всичко, което става в Природата, то е Божествено. Върху него трябва да имаме само едно мнение, за да се възпитаме.

(Прав път)

Господ казва: Не критикувай, което Бог е допуснал в света! Щом нещо е станало, Господ го допуща.

(Запалена свещ)

Мога да критикувам моите работи, но Божиите работи аз ги изучавам.

(Запалена свещ)

Пазете в ума си едно: Никога не допускайте една отрицателна мисъл за Бога. Щом дойдеш там, спри критиката и кажи: „За добре е“. Щом дойдеш до Бога, кажи: „За добро е“. Не казвай: „Господ защо направи това, защо го допусна?“ – ще направиш прегрешение.

(Буден ум и будно сърце)

Не поставяй на никаква критика това, което Бог върши за тебе! Бог не може да направи никакво престъпление! Това е абсолютно невъзможно! Той работи не по човешки. Всичко е Негово!

(Изпитът на Любовта)

Чоплите ли Любовта, тя изчезва. Бог и Любовта не търпят никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човек да размишлява какво е Бог, изгубва Го.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1920 г. в Търново)

Един съвет: никога не мислете зле за добрите хора... Ако мислите лошо за един добър човек, по-голяма опасност има за вас...

(Ако говоря, том I)

Никой няма право да критикува Бога, нито да се съмнява в Него. Рече ли да Го критикува, той ще получи добър урок за своите постъпки. В това отношение, Небето е безпощадно. Свещено трябва да пазите Божието Име! Това е първото необходимо условие за запазване чистотата на Душата. Освободите ли се от критиката, вие ще имате вече условия за създаване на вашия характер.

(Условия за разумния човек)

5. Само съвършеният човек има право да критикува

Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате.

(Запалена свещ)

Светията има право да критикува, защото разполага с вътрешна светлина.

(Служене, почит и обич)

Само съвършеният човек има право да се занимава с погрешките на хората, защото той е в сила да ги изправи.

(Ни мъж, ни жена)

Критиката е отлична наука, но тя е за посветени хора. Като станеш светия, тогава Господ ще ти даде пост да критикуваш другите.

(Единственото богатство)

Аз бих желал да ме критикува един, който седи по-високо. Критиката на този, който седи по-долу, е безпредметна.

(Единственото богатство)

Х. ГНЯВ

1. Много и нереализирани желания се превръщат в гняв

Ти казваш: „Много съм сприхав“ – много енергия имаш.

(Работа на Природата)

Гневът е излишна набрана енергия в известно направление. Или всяко непостигнато желание може да се обърне на скръб, или на гняв.

(Абсолютна справедливост)

Гневливият човек е човек без воля. Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване, което показва, че е настанало демагнетизиране.

(Солта)

Човек, който се сърди, показва, че чувствителността е силно развита, пък мисълта – слаба; защото сръднята се дължи на човешката чувствителност.

(Господар и слуга)

За пример: ти се сърдиш, ти си под чуждо влияние. Сръднята не пада в областта на ума. Гневът е в областта на сърцето. Следователно сърцето е под влиянието на ума. Ако ти се оставиш на тия външни внушения, умът ти съвсем ще се изопачи.

(Най-лесното)

А колко пъти само с вашата сръдня сте изгубвали най-хубавото! Имал си хубаво чувство, което струва милиони; ти се разсърдваш – и туй чувство изчезва някъде.

(Разумните същества)

Срещал съм първокласни светии – Любов нямат. Защото по някой път светията се разгневи. Най-малкият гняв пропъжда Любовта.

(Последното добро)

Често хората се гневят и вършат неща, които в друго състояние не биха направили. Какво показва гневът? Че човек не може да се владее. Този център не е под контрола на ума и волята на човека. Някога и той не знае защо се гневи, но разгневил се е вече.

(Сила и Живот)

На какво се дължи гневът? На излишни енергии в организма. Когато човек има много желания, които не може да реализира, част от енергията, която е била определена за тяхното реализиране, остава неизползвана – тази енергия е причина за гнева в човека. Когато някой се гневи, това показва, че има много нереализирани, непостигнати желания. Какъв е церът на гнева? Да се реализират тия желания. Излишната енергия се събира зад ушите на човека. В гневливите хора тези места са силно развити. Френолозите наричат тези центрове разрушителни.

(Допирни точки в Природата)

Гневът действа в самосъхранителните чувства. Те са най-нисшите чувства в човека. Щом се разгневиш, то е най-нисшето у тебе. Там няма закон. Ти рушиш, хвърляш.

(Господар и слуга)

Ти се разгневиш – в един гняв умират 5 милиона клетки в организма ти. Питам: Ти умен човек ли си, който уморяваш 5 милиона душици?

(Благословен)

Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. При тези условия, това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? Защото воюва, бори се. Като се разреши тази война в негова полза, той се опомня. В резултат на този процес, човек се усеща изморен, измъчен, като че е преминало някакво поражение. След всичко това, човек трябва дълго време да работи, за да възстанови равновесието на своя душевен живот.

(Светлина на мисълта)

… Като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. На кого ще напакости? На себе си. В самия него се предизвиква пожар, експлозия, след която със седмици не може да дойде на себе си. Питам: защо тази сила, гневът, не се впрегне на работа, да извърши нещо полезно? Съвременните хора са станали неврастеници, поради това че често се гневят. Казвам: престанете да се гневите! Как? Ще приложите волята си.

(Ни мъж, ни жена)

Сегашните хора, културните хора се гневят повече, отколкото диваците. Сега те имат повече условия да се гневят. За развитието на културата трябва малко гняв, енергия трябва.

(Господар и слуга)

Казвам: в Природата има икономия. Човек не трябва да се гневи от чисто икономическо гледище. Казвам: при самовъзпитанието човекът не трябва да харчи безразборно силите на Природата, които ни ги е дала, понеже тия сили не се добиват така лесно. Едно хубаво разположение, което имаш, не се добива така лесно. Много талантливи и гениални хора често са се осакатявали от гняв.

(Живот, светлина и сила)

Всяко възбуждане, всеки гняв не е нищо друго освен война. Знаете ли колко милиона клетки стават жертва при едно сърдене или при един гняв? Някой път по петстотин-шестстотин милиона клетки стават жертва, а по някой път – и по няколко милиарда. Ето защо, като знаете това, вие не трябва да се сърдите. При една война в тялото се унищожават множество здрави, разумни клетки. След това човек се чувства отслабнал, разорен и си казва: „Защо ми трябваше да водя тази война?“.

(Път на зазоряване)

Гневът е психическо пиянство: той развива смелостта – и вие мислите, че можете да направите всичко; но щом изтрезнеете, ще си кажете: „Що ми трябваше да се гневя?“.

(Разумният живот)

На когото и да се разгневиш, ти ще изгубиш дихателната сила и ще нарушиш дейността на дихателната система. На когото и да се разгневиш, ти ще направиш пакост на себе си, защото стрелката на гнева ще те отбие от правия път – и твоята кола ще се блъсне някъде. Всеки гняв те отклонява от правия път на разумността на живота.

(Живот, светлина и свобода)

Всяко недоволство, неразположение, гняв водят към мотиката на живота. Това показва, че идат лошите условия на живота.

(Начало на мъдростта)

Когато сте разгневен, когато имате отрицателни мисли, вдълбочете се в себе си, във вашата аура – и ще видите в този пояс около вас широки, черни резки. Тогава казвате: „Колко съм черен!“. (Разумният живот)

Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата – и той престъпва.

(Искайте сила, имайте вяра)

Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът. Ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава.

(Дали може)

Та казвам: туй дразнене произтича от съвсем други причини. Има едно същество в света, което постоянно работи хората да остаряват. Ти ще се дразниш – но да въздържаш дразненето. Щом се пораздразниш, ще дойде сръднята.

(Единственото богатство)

Всеки гняв, всяко възбуждане, всичко туй спира онези благородни и възвишени мисли и прояви у нас... Забележете: всички стари хора започват да се дразнят и да оглупяват.

(Двата природни метода)

Духовете ни завземат по два начина: чрез прозявката и чрез гнева.

(Искайте сила, имайте вяра)

Ти, като се разсърдиш, работиш за духовете. Те вземат тази енергия – сръднята, турят я на работа. В сръднята харчиш повече, ти губиш. Като си търпелив – печелиш.

(Прав път)

Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото си излязъл – и духовете го обират.

(Искайте сила, имайте вяра)

Има същества в света, на които им трябва енергия. То дойде – ще те бутне малко, ще те разсърди. Като се разсърдиш, ще те издои като крава. След туй пак ще те остави. После пак ще дойде, пак ще те издои. Така периодически идва да те дои. Сръднята е доене на крава. Всички вие като се сърдите, някой отвън ви дои.

(Живот, светлина и сила)

В момента на гнева, когато разсъдъкът спре да действа в човека, Духът се изтласква вън, тялото остава празно – и в този момент може да се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила да се извади.

(Искайте сила, имайте вяра)

Всяка една сръдня, всяка една омраза в човека се отнася до неговия черен дроб. И като е занят с омраза, черният дроб не може да изпълни своите функции, храносмилането не става правилно.

(Любовта дава живот)

За предпочитане е човек да се гневи, отколкото никак да не се гневи. Има хора, които са пасивни – и като се разгневят, не могат външно да изразят гнева си. Те минават за кротки хора – всъщност не са кротки. Пасивният гняв ражда страха, а активният ражда отмъщението. Особено силно е отмъщението, когато някой се опита да се противопостави на гнева. Щом се разгневи някой човек, дайте му възможност да прояви гнева си; спрете ли гнева му, той ще започне да отмъщава.

(Допирни точки в Природата)

2. Свещен гняв срещу старото

Казвам: Има едно дразнене принципиално. Някой говори, че се подиграва с Истината. Кажи: „Не се подигравай с Истината!“. Някой се подиграва с Любовта. Кажи: „Не се подигравай с Любовта! Любовта не е за подигравка“. Или някой се смее на Мъдростта. „Не се смей на Мъдростта!“

(Единственото богатство)

Не е лошо човек да се гневи и да е недоволен. Гневът и недоволството са намясто, когато почиват на принципиална основа.

(Все що е писано)

Има два вида гняв: един гняв, който иде от Любовта – и един гняв, който иде от безлюбието. Ако се гневиш от Любов, намясто е: Любовта е спасителка, благословение е.

(Най-голям в Царството Небесно)

Който се стреми към свобода, той трябва да се бунтува в себе си, да храни свещен бунт, свещен гняв в Душата си, за да разкъса връзките на старото.

(Добри и лоши условия)

Вие се гневите, когато не трябва. Аз бих ви казал кога да се гневите. Когато видиш една мечка, разгневи се! А вие се разгневявате, когато видите една мравя, и я стъпквате. Тук гневът няма място. Не, разгневете се при мечката! Когато срещнете на пътя си някой голям камък, прехвърлете го настрана. Проявете своя гняв като един волеви акт.

(Абсолютна справедливост)

3. Заради Господа мога да направя всичко

Може ли без гняв? Може. Каквито отрицателни мисли и чувства да ви посещават, водете ги при Бога. Кажете им: „Аз отивам при Бога“.

(Да възлюбиш Господа)

Всички трябва да се допитвате до Господа. Някой път се разгневите, искате да изявите своя гняв навън, да направите нещо. Не, не бързайте, запитайте Господа: да се проявите – или не. Вие, без да питате, се проявите и не искате да знаете нищо повече. Ако всички спазвахте това правило – за всяка работа да се запитват до Господа в себе си – те нямаше да правят погрешка.

(Вас ви нарекох приятели)

… Заради Господа, Който ме е пратил на Земята. За всичките блага, които ни е дал, аз съм готов да направя всичко. Разгневен си. Заради Господа премахни тоя гняв.

(Божественият импулс)

Например имате опитността, когато сте се разгневили на някой ваш стар, 20-годишен приятел, с когото сте живели много приятелски, и за една малка причина вие се скарвате, не искате да се срещнете. И вие сега трябва да кажете: „Заради Любовта на моя Господ, в която живея, аз ще премахна, ще се помъча да победя тия горчивини“. Заради тази Любов, ще се постараете да превърнете тази обида, тия горчиви чувства в сладки. То е една наука.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени в Търново през 1922 г.)

4. Гневът трябва да се превърне в деятелност

Вие се безпокоите, гневите се, ставате енергичен и търсите някого, върху когото да излеете гнева си. Гневът се трансформира чрез работа, а не чрез удряне на масата с ръка или на земята с крак, нито чрез удряне по чуждите гърбове.

(Дали може)

Не мислете, че хората могат да бъдат свободни от гнева. Гневът е стихия, която навсякъде се проявява. Разгневиш ли се, впрегни тази енергия. В момента, когато се гневи, човек трябва да има предвид, че той стои по-високо от гнева и не трябва да се оставя на него, той да го управлява, но да бъде господар на гнева, да го впрегне на работа. Има известни закони, по които гневът може да се впрегне на работа. За да не причинява никаква вреда, или бомбата трябва да се изхвърли навън, или трябва да се пререже фитилът й.

(По образ и подобие)