Вие нямате смелостта да казвате Истината. Не сте смели, страхливи сте, а минавате за праведни! Като казвам смели, това не значи да бъдете груби. Смел е само този, който може да каже самата Истина – ни повече, ни по-малко.

(Трите живота)

Да сме смели, да говорим Истината. Онзи, който говори Истината, той е човекът на Бялото Братство.

(Новият живот)

Ще бъдете смели и решителни да казвате Истината, макар и да се обиди някой.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Бъдете смели да изповядвате убежденията си.

(Живият Господ)

Смелост трябва да имате! Ако искате да кажете за някого нещо, излезте пред лицето му и кажете всичко, каквото искате. Няма по-грозно нещо от това да се говори зад гърба на човека.

(Условия за разумния човек)

9. Който има вяра и Любов, той става смел и безстрашен

Научете се на безстрашие... Или това, което ти е неприятно, иди, побутни го, изследвай го, виж защо ти е неприятно. Не знаеш далечната причина.

(Запалена свещ)

Волята на Бога се заключава в помощта, която можете да дадете на по-слабите, на по-малките от вас. Кажете ли, че се страхувате да противодействате на престъплението, което се върши пред очите ви, ще ви поставят в положението на заек, да ви гонят, да ви преследват, докато развиете смелост и безстрашие.

(Добри и лоши условия)

За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града: първо – на половин километър, после – на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на Духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях, без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек.

(Допирни точки в Природата)

.... Да бъдем смели – не външна смелост. Много смели хора има външно. Вътрешно много малко смели хора има.

(Благословен)

Трябва смелост, безкористие и пълна вяра: вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна.

(Тихият глас)

Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Не, човек не трябва да се стряска от нищо.

(Разумният живот)

Безстрашието е качество на сърцето. Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма Любов, той всякога е страхлив.

(Разумният живот)

Трябва да имаш присъствие на Духа. Животните винаги познават кой човек е страхлив. Щом твоите трептения са по-силни от техните, те бягат. Като те погледне, преценява моментално има ли противник, или има един страхливец до себе си.

(Буден ум и будно сърце)

Пред смелия, пред безстрашния човек, и най-свирепите животни отстъпват – те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира.

(Двата пътя)

Безстрашливият човек е тих и спокоен. У него се забелязва едно вътрешно спокойствие и присъствие на Духа. И човек трябва да прави опити веднъж, дваж, три пъти, сто пъти, а може и хиляда пъти, докато най-после добие туй състояние – спокойствие на Духа. Тогава ще усетите един вътрешен мир, една вътрешна радост, че сте надделели на страха си и Любовта е станала господар на вашето сърце.

(Разумният живот)

Смел човек е онзи, който мисли право. Който обича Истината и мисли за нея, той е смел, безстрашлив човек.

(Смени в природата)

Значи, който има вяра и Любов, той става смел и безстрашен.

(Отворени форми)

При безстрашието, тялото запазва енергията си и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.

(Живот и отношения)

Силният, безстрашният не мига бързо. За такъв човек българите казват: „Окото му не мига“.

(Събуди се)

Човекът на Истината не се страхува от нищо. Той поглежда открито, с доверие към всички хора. Щом вярва в Бога, той е безстрашен.

(Събуди се)

Човек, който е безстрашен, по-малко болести го познават. Сега Новото Учение учи хората да бъдат безстрашни – не да не се плашат, но да бъдат разумни. Човек не може да бъде безстрашен, ако не владее своя ум.

(Обичайте и радвайте се!)

Според съвременните научни изследвания, отгоре на страха е поставено онова, Божественото чувство на справедливост. Животните са дошли до страха; човек от страха минава в справедливостта. Не може да бъдеш безстрашен, ако не си справедлив. Следователно, за да станеш безстрашен, трябва да бъдеш справедлив.

(Близо и далеч)

Колкото човек става по-безстрашен, мускулите стават по-устойчиви, под контрола са на човешката воля.

(Минало, настояще и бъдеще)

Който е по-малко страхлив, има отношение към по-безстрашните животни: мечка, лъв, тигър.

(Новият светилник)

Имайте смелостта на негрите, които са схванали психологията на лъвовете, та когато някой негър срещне лъв, не се отбива от пътя си (защото при най-малкото отклонение или обръщане назад лъвът ще се хвърли върху му и ще го разкъса), а напротив – той тръгва насреща му и започва да му говори: „Ти си безобразник“. И почне да го плюе и да върви право срещу него; лъвът, когато наближи три-четири крачки до негъра, прави му път.

(Духът и плътта)

Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи.

(Дали може)

Човек, който има смелост, може да мисли добре.

(Трите живота)

За да изчезне страхът, трябва да туриш в ума си една идея… Тогава ставаме смели и решителни за идеята. Ако в нас влезе Божият Дух, идеята за Любовта, най-великата сила в света, тогава ние ставаме смели и решителни и ще намерим, че туй благо, което търсим, то е вътре в нас.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Ще седиш тихо и спокойно, умът ти ще присъства, съвсем концентриран, смел ще бъдеш, няма да ходиш тъй, насам-натам. И никога не може да те нападне звяр.

(Положителни и отрицателни сили в природата)

Кажеш ли веднъж „Господи Боже“, бъди смел човек!

(Заведоха Исуса)

Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, може да станете смел и решителен.

(Пътят на ученика)

Който иска да бъде смел, той трябва да си купи меча кожа, върху която да стъпва. Мечата кожа предава енергия на човека, но той трябва да знае как да се ползва от нея.

(Добри и лоши условия)

10. Учениците на Божествената Школа трябва да бъдат смели и решителни

Опасна е Окултната Наука, но за страхливите. За безстрашливите хора, Окултизмът е безопасен.

(Двата пътя)

Когато франкмасоните приемат нов член в обществото си, първо го подлагат на изпит, да видят дали може да издържи. Първият изпит е на безстрашието. Срещу него излиза човек с отворена сабя, готов да го промуши. Щом се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна.

(Да възлюбиш Господа)

Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание.

(Допирни точки в Природата)

Когато ученикът напредне, ще го поставят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спокойно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката – лявата, и така ще се разминат. Щом се разминат, опасността е избегната. Мечката никога не се връща от пътя си. В редки случаи тя може да се върне назад. За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие.

(Допирни точки в Природата)

Това, което дава радост и веселие, смелост и решителност, това се казва да имаш присъствието на Духа. По-добре е да изгубиш 10 000 лева, отколкото да промениш своето молитвено настроение.

(Аз ви избрах)

Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек, всяко зло отстъпва.

(Допирни точки в Природата)

Само ученикът на Окултизма, или християнинът в пълния смисъл на думата, който казва, че „в Бога всичко е само добро“, може да бъде безстрашен. Да знаеш, че във всички моменти на живота Бог присъства на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде – не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш, страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от Училището.

(Трите живота)

Но в Окултната Наука човек трябва да бъде смел. Решиш нещо – не мисли за последствията! Ти го направи, та каквото излезе. Ти го направи – а от Невидимия свят, който взема участие във всичките наши работи, като видят доброто ни желание, те всички се притичат на помощ – и половината те ще го извършат.

(Положителни и отрицателни сили)

Освен това от вас се изисква безстрашие. През най-големите бури на живота да минавате, ще вървите напред. Космите ви могат да настръхват от страх – важно е да не спирате по пътя, нито да се връщате назад. Напред трябва да вървите!

(Великото и красивото)

Ученик, който иска да свърши, трябва да бъде смел и решителен, да посрещне всички мъчнотии. Сърцето му трябва да бъде смело и решително, а волята му да бъде твърда като диамант.

(Кротките)

Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли.

(Трите живота)

Хората на Новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни.

(Заведоха Исуса)

Човек не може да бъде окултист, ако е страхлив. Понеже в Окултната Наука се изисква грамадно безстрашие, смелост, окултистите са почти най-умните хора.

(Перпендикулярно отношение)

Закон е: Само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите; само на способните ученици се дават мъчни задачи, а не и на неспособните; само на силните хора се дава да носят товар, а не на слабите. Дръжте в ума си тези мисли и смело вървете напред.

(Посока на растене)

Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнение Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм.

(Пътят на ученика)

Желая всички да бъдете смели, решителни и умни – и там, дето трябва да защитавате Истината, ще я защитавате по всички правила. Не заради мене, а заради Любовта, Мъдростта и Истината. Дойдете ли до Истината, трябва да бъдете твърди като диамант и готови на всичко.

(Поучаваше ги)

ХХІV. ОТЧАЯНИЕ

1. Отчаяните хора са крайно индивидуализирани

Отчаянието иде в сърцето. Тази работа е на чувствата. Значи, чувствата трябва да се нахранят с нещо положително.

(Благословен)

Когато скръбта посети човека, той изпада в тъмнина, в мрак, в отчаяние. Всичко пред него изчезва и той не може да се ориентира, не знае накъде се движи. Той не вижда никаква перспектива за успех. В дадения случай, човек се намира в един свят на заблуждение.

(Любовта дава живот)

В живота има някои моменти, когато си се отчаял, че нито една звездица няма на твоето небе. Отчаянието прилича на една тъмна нощ.

(Единственото богатство)

Когато вярата отслабне, човек се обезсърчава.

(Благословен)

Мнозина се отчайват, като видят колко работа им предстои.

(Светото място)

Като не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърчават и започват да отричат всичко.

(Светото място)

Съвременните хора често се обезсърчават... Това значи: да се отказва човек от дълговете си. Щом сте взели пари назаем, непременно трябва да ги върнете.

(Крадецът и пастирът)

Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.

(Той иде)

Всеки ден проповядваш на Господа това, онова да направи. Казваш на Господа – и Той търпи, търпи, търпи. И докато търпи, работите вървят. Но един ден, ти като прекалиш, Той престане да мисли за тебе, престане да чувства за тебе, взема Си силата – и в тебе потъмнява, настава в тебе отчаяние, тъмнота, безсилие и казваш: „Свърши се тая работа“.

(Единственото богатство)

Всички онези разсипани хора, които се отчайват от живота си, тяхната идея е разпъната, изгубена и те си остават немили-недраги. И действително, всеки човек, който остава без идея, в каквото и да е отношение, той все не може да сполучи в живота си.

(Настанало е Царството Божие)

В Природата няма затворени кръгове. Всичко в Природата е отворено. Вие сега създавате затворени кръгове и казвате: „От мене нищо няма да стане“ – това е затворен кръг. То е една временна илюзия в ума ви.

(Минало, настояще и бъдеще)

... Видиш ли човек със спуснати ръце, преплетени крака, ще знаеш, че е обезсърчен.

(Живият Господ)

Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в човека или от чрезмерно развит страх. Дето страхът и гордостта са силно развити, там надеждата е слабо развита.

(Допирни точки в Природата)

Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: „Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена“ и т.н. Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са от дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателните сили в природата.

(Божият глас)

Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете. Те хлопат на вашите врати и казват: „Помогнете ни! Крайна беднотия има около нас!“. Вие казвате: „Не, не знам какво ми стана, много ми е тъжно“. Това са вашите деди и прадеди, които ви искат помощ.

(Последното място)

Кога се отчайва човек? Когато изгуби нещо съществено в живота си. Обаче, колкото голямо да е отчаянието на човека, в него винаги има една възможност, малка или голяма, да излезе от своето отчаяние. В такива случаи казваме, че самото отчаяние крие в себе си възможност за излизане от него, тъй както мракът крие в себе си условие за Виделина.

(Посока на растене)

Тези, отчаяните хора, те посред пътя не вървят – все отстрана, все отляво или все отдясно. Те не вървят по общото течение. Отчаяните хора са крайно индивидуализирани, затова и страдат. Те се чувстват в дадения случай като изолирани, те са дошли до крайния предел на своята деятелност. На тях им трябва едно малко свиване, едно малко прибиране навътре.

(Посока и растене)

Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота.

(Мнозина казваха)

Ето защо, когато питате защо идват страданията в света, ще знаете, че те имат предвид освобождаването на човека от вътрешното недоволство, което може да се превърне в безразличие – едно от опасните състояния, в което може да изпадне човек. За такъв човек, и радостите, и скърбите се обезсмислят. Той не намира смисъл в живота и идва най-после до крайно отчаяние.

(Реалности и сенки)

Когато не може да разрешите известен въпрос, вие казвате: „Искам да умра“. Отчаяният човек иска да умре.

(Ако говоря)

При едно голямо безпокойствие или едно отчаяние, може да умрат милиони клетки в човешкия организъм. Няма защо да се плашите. Знаете ли, че при една такава уплаха, вие може да уморите много свят в себе си? Казвам: Оставете се от вашето глупаво вярване. Оставете се и от вашето глупаво неверие. Оставете се и от вашето глупаво знание. Елате в разумното знание.

(Вас ви нарекох приятели)

Обаче Природата никого не извинява. Тя казва: „Който е дошъл в моето Училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа“. „Ама аз се обезсърчих.“ Обезсърчението не разрешава задачите. „Отчаях се вече, не ми се живее.“ Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш Волята Божия.

(Добрите навици)

Някога пък в сърцето на човека се яви такава голяма скръб, такова голямо отчаяние, като че светът пред него се разрушава. Тази скръб е предвестник на една голяма радост, която ще му дойде.

(Постижимото)

2. Зад крайния предел на отчаянието седи Божественото Начало

Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важните моменти в неговия живот. Те носят най-големите блага за човека. Аз разглеждам падането като метод за въздигане.

(Дали може)

Ще минете през отчаяния, съмнения и протести, но в края на краищата, трябва да издържите, както Йов издържа. Когато минете през тези изпитания, тогава ще придобиете Нов Живот, ново знание и големи богатства.

(Методи за самовъзпитание)

Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която Душата може да придобие. Аз наричам тази опитност: придобиване вярата на светлината.

(Движение нагоре)

Като се обезсърчат, някои търсят хора да ги насърчават, да им помагат. Колкото и да ви насърчават хората, това е външна помощ. Ако днес ви насърчат, на другия ден пак ще се обезсърчите. Следователно истинското насърчаване иде от Бога.

(Да възлюбиш)

Като казваш „Не мога!“, ти обезсилваш Бог в себе си. Като кажеш „Мога!“, ти Му даваш сила да Се прояви.

(Дали може)

И най-великите грешници са свързани с Бога. Някой казва: „Изгубен съм!“. Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички Души са свързани с такива конци. Не – понеже всяка Душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци.

(Последното място)

Някой път може да дойдете до края на отчаянието – този глас ще ви проговори. Когато човек дойде до положението на най-голямо отчаяние, зад тази граница седи Божественото Начало. Не се обезсърчавай! След големите скърби идат големи радости.

(Живият Господ)

И при най-лошите условия да попаднеш, Господ все ще ти остави една запалена свещ, една пролука. Използвай ги.

(Радостта)

Та казвам: Ако вие се намерите в едно затруднително положение, хиляди разумни Души треперят, за да ви избавят от това нещастие, в което сте попаднали.

(Запалена свещ)

В света има повече лоши мисли, отколкото добри. Какво ще правите? Аз ги срещам тия големи змии. Такива големи, като боа – какво ще ги правите? Целият свят е пълен повече със змии. Дошла една мрачна мисъл на отчаяние: някоя змия те е стегнала. Искаш да се хвърлиш от една скала, да се самоубиеш, не искаш да учиш – змия те е хванала, опасала те е вече. Обезсърчил си се, изгубил си съзнанието, не вярваш, че Господ ще оправи света. Една змия дойде при тебе, ти не можеш да се справиш с нея. Ще повикаш светията, ще кажеш: „Какво да правя?“. Те ще хванат тази змия и ще ти кажат какво да правиш с нея.

(Права обхода и права постъпка)

Знайте, че когато човек дойде до крайния предел на своето отчаяние, помощта ще дойде. Нека утихне сърцето ти, нека се успокои – и чакай: помощта иде. Знайте, че когато сте в най-голяма мъчнотия и затруднение, Природата е предвидила вашите нужди. Тя ще ви помогне, но не по начин, както вие мислите. Тя е начертала свой план, по който да ви помогне.

(Съразмерност в природата)

В момента, когато сте в мрак, когато сте нападнати от някои ненапреднали души, ще дойде една от тия светли Души и ще ви каже: „Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина“ – ще ви внуши една нова мисъл, една нова идея и вие ще се повдигнете. Тия светли Души казват: „Погледни нагоре! Ние ще бъдем с теб!“. Това са помощници, Ангели Хранители на човечеството. Във всяко отношение, във всяко направление, тия напреднали Души ви заобикалят. Благодарение на това, че сме заобиколени с такива Души, нашият живот може да съществува.

(Последното място)

Когато изпадне в мъка и отчаяние, човек се чувства изоставен от своя възлюбен. Това не е изключено. Всеки ще бъде изоставен, за да придобие известна опитност. Това не е признак, че няма Любов – но необходимост. За да се прояви по-високата Любов, нужно е вашият възлюбен да скрие лицето си от вас, временно да ви изостави.

(Път на мисълта)

Някоя мома се отчаяла, че възлюбеният й я напуснал и не искал да се ожени за нея. Момата не трябва да се отчайва, но да знае, че има Един, Който я обича, през всички времена и епохи. Бъдете верни на Любовта, в която няма никаква промяна.

(Да възлюбиш Господа)

Бог отправя едното Си око към онези, които мнозина обичат, а двете Си очи – към онези, които никой не обича. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него – и Той мисли за тях. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.

(Устойчиви величини)

Казвам: Като дойде на Земята, човек трябва да има поне един приятел. Кой е вашият приятел? В онази тъмна нощ на съзнанието ти, когато отчаянието бучи в тебе, когато си изоставен от всички, когато си обезсърчен, един тих Глас ти нашепва: „Не бой се! Аз съм с тебе“. Това е Той, твоят единствен Приятел.

(Който дойде при мене)

Днес всички хора, както и цялото човечество, се нуждаят от приятели. Много мисли и чувства имат характера на истинския Приятел. Тъкмо в момента на голямо отчаяние и обезсърчаване, една мисъл или едно чувство се приближава към човека, тихо му пошепва нещо на ухото – и състоянието му се изменя. Тези мисли и чувства наричаме Божествени.

(Методи за самовъзпитание)

Имаш няколко деца. Бог дойде, вземе най-доброто от тях. Ти плачеш, страдаш и най-после се утешиш. Не се минава много време – и второто дете умира. Пак плачеш, роптаеш против съдбата, но нищо не помага. Изгубваш всичките си деца. Утешаваш се с жена си, но един ден и нея задигат за другия свят. Остават ти няколко приятели, на които разчиташ, но и те си отиват един след друг. Обезсърчен, отчаян, ти се питаш какъв е смисълът на живота. Да уповаваш само на Бога – ето смисълът на живота. Да любим само Бога – ето смисълът на живота. В Любовта си към Бога, към Едногото, ти се освобождаваш. В любовта си към многото, ти се заробваш.

(Петимата братя)

Трябва да държите положителна мисъл в ума си. Често вие прекъсвате връзката с Невидимия свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин се разколебавате в живота.

(Петимата братя)

Всеки може да опита Бога... Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог вътре в него му остава единствен верен и го крепи. Дали си на Земята, или в другия свят, дали си в Рая, или в Ада, единствен Той остава с теб и те крепи.

(Ни мъж, ни жена)

Без вяра в живота, човек лесно отпада, губи Дух и разположение. Достатъчно е да повдигне погледа си нагоре, към Бога, за да почувства Неговото присъствие. Ще кажете, че Бог е далеч. Той е толкова далеч, колкото и близо.

(Методи за самовъзпитание)

С други думи казано: там, дето човек скъсва, Бог започва. Бог никога не оставя Душата да пропадне. Дойде ли човек до пълно обезсърчение и отчаяние, Той му казва: „Започни да работиш! Аз ще бъда с тебе и ще ти помагам. Ти ще се проявиш, ще постигнеш своите копнежи“.

(Простите истини)

Когато изпаднеш в голямо отчаяние, помисли за Бога, за Неговата Любов, и вложи в Него всичкото си доверие. В един момент съзнанието ти ще светне, умът ти ще почне да работи – и в тебе ще настане дълбок, вътрешен мир.

(Който дойде при мене)

Бог Се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог Се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: „Потърси ме в ден скръбен!“. При най-трудните задачи в живота ви, Бог е около вас и ви нашепва как да постъпите, за да решите правилно задачата си.

(Определени движения)

Бог е вложил нещо хубаво във всяка Душа. Във всяка Душа има сили, които трябва да се развият. Туй трябва да се вдъхне във всеки обезсърчен човек. Всеки болен, всеки отчаян човек е спънат. Следователно няма какво да го морализираш, но иди при него и премахни препятствието.

(Заведоха Исуса)

Идва при мене един млад студент, отчаян, обезсърчен, и ми казва: „Мрак е в съзнанието ми, навред е тъмнина, животът ми е безсмислен“. Започвам да му говоря, че това са външни влияния, на които не трябва да се поддава, че животът има смисъл, красиви и велики неща има в него и т.н. След като ме изслуша внимателно, той се поусмихна малко и каза: „Благодаря Ви, виждам вече малка светлинка, съзнанието ми се проясни“.

(Затова се родих)

Когато човек изгуби вяра в себе си и се отчае, първото стъпало е да му се даде една малка надежда, да не мисли, че всичко е свършено. Той казва: „Всичко е свършено“. Да измениш хода на неговата мисъл: това е Истината.

(Новото разбиране на връзката в живота)

Виждаш един отчаян човек. Как ще му помогнеш? С пари не можеш да му помогнеш – той има пари. От ядене не се нуждае – и с ядене разполага. Дрехи също има. Едно остава: кажи му една блага, насърчителна дума. Кажи: „Братко, ти имаш дарби и способности, от тебе ще стане човек“.

(Работа на Природата)

Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин.

(Делата Божии)

3. Може да се обезсърчаваш, но учи!

И тъй, колкото малка величина да представя човек, в съзнателния живот, в Битието той минава за някаква единица, която е полезна. Всеки човек трябва да държи тази идея в ума си. Обезсърчи ли се, отчае ли се от живота, той трябва да знае, че представя, макар и микроскопическа величина, но полезна и необходима в Целокупния Живот. И до най-голямо отчаяние да дойде, човек трябва да каже в себе си: Ще се подобри положението ми.

(Посока на растене)

На всеки човек са дадени страдания и изпитания според силите му.

(Божият глас)

Освобождението не става с плач и отчаяние, но с работа, усилена работа във всяко направление. Това значи: работа в ума, в сърцето, в тялото – навсякъде.

(Дреха на живота)

Понякога човек се натъква на някоя пустиня в себе си и тогава идват обезсърчението, отчаянието, лошите и мрачни настроения. Той казва: „Няма смисъл животът. От мене нищо няма да излезе“. Щом се натъкне на една от пустините на своя живот, човек трябва да знае, че му предстои грамадна работа върху себе си, и да започне да работи. Той може да превърне пустинята във велик оазис на Живота.

(Жива реч)

Щом си отчаян, кажи: Господи, извади ме от това състояние на безумие и ме въведи в закона на свободата, за да мисля правилно.

(Да възлюбиш Господа)

Добре е понякога човек да свива ръката си на юмрук, да се насърчава. Кога? Когато се е отчаял, обезсърчил. Нека тогава свие ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и каже: „Тази работа ще се нареди добре!“. Палецът представлява Божествения свят и Законите, които действат в този свят. Ръката, свита на юмрук, това значи: „Вярвам, че тази работа ще се нареди според Законите на Божествения свят. Значи, с Любовта всичко мога да направя“.

(Допирни точки в Природата)

Ще плачете, ще тъжите, но трябва да учите. Всичко правете, но учете. Може да се обезсърчаваш, но учи. Ама може да дойде отчаянието – учи! Безсмислен е животът – учи! Учи, нищо повече. При всичките неща – учи! Учението е, което спасява човека.

(Възможности в живота)

Няма защо да се обезсърчавате. Паднал си, защото почвата под краката ти е била хлъзгава. Който стъпи на такава почва, неизбежно ще падне. Важно е да станеш и да следваш живия Път на Доброто.

(Събуждане)

Най-мъчно в света обаче е да виждаш хубавото през лошото. То е голям майсторлък.

(Абсолютна справедливост)

Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете. Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В това отношение, човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят.

(Новите схващания на ученика)

Ужасно нещо е внушението... Чуждата мисъл може да те обсеби отвсякъде и да ти говори: „От тебе човек няма да стане“. Ти, като един дълбок извор, трябва да кажеш: В Името Божие, всички тия турени граници да си идат по местата!

(Свещен трепет)

Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. Докато мнозина могат да ви се притекат на помощ, нека молитвата стои настрана, като резервен метод. Добре е човек да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всякога. Молитвата, като велик акт на общение между човешката Душа и Бога, всякога дава добри резултати.

(Да възлюбиш)

Щом се обезсърчи, човек трябва да пости, докато се роди в него желание да живее.

(Крадецът и пастирът)

Най-първо за възпитанието аз бих ви препоръчал следното: Когато вие сте неразположени духом, не ви се живее, идете в гората и прегърнете някое дърво. Кажете му: „Я ме научи какво трябва да правя“ – и вижте туй дърво какъв хубав съвет ще ви даде.

(Минало, настояще и бъдеще)

Изгубиш някога 1000 лв., друг път – 10 000 лв., или 100 000 лв., и се отчаеш. Защо не застанеш здраво на краката си и кажеш: „Бог дал, Бог взел“. Трябва ли при такава една загуба да изгубиш своя мир? Приложи волята си и остани тих и спокоен, като че нищо не ти се е случило.

(Който дойде при мене)

Казвам: Когато дойдете до отчаяние и кажете, че не си струва да се живее, спомнете си за Любовта, която повдига човека. Представете си в този момент онези хиляди поколения преди вас, които са работили за вашето щастие. Милиони същества са работили за вашето щастие – и вие в един ден плюете на този труд отгоре и казвате, че не струва да се живее. Кое ви дава право да сте недоволни, след като имате предвид труда и работата на тия хиляди поколения за вас? Кое ви дава право да сте недоволни?

(Този е живият хляб)

Ако изпаднеш в отчаяние и се почувстваш изоставен от родителите си, приятелите и познатите си, не търси причината вън от себе си, но забрави всичко лошо. Отвори сърцето си за хората, за своите близки; гледай на тях като на любими същества, които мислят доброто ти – и веднага отчаянието ти ще се смени с радост. „Мъчно се постига това.“ Вярно е, това е опит само за герои, които лесно могат да излязат от личния живот, да влязат в Духовния и да се разширят.

(Великите условия на живота)

Следователно работите на човека ще се оправят, когато той дойде до пълно отчаяние, но и при това положение се окаже готов да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповядвал Христос. Това е Учението на Любовта. Човек трябва да вярва в Бога, в Божия Промисъл, но същевременно трябва да работи.

(Крадецът и пастирът)

Да няма отчаяние, а понасяне на страданията. Това е каляване за ученика. Ученикът трябва да има характер, да издържа.

(Високият идеал)

„Бог е Любов.“ Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума. Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него.

(Последното място)

Щом се реши човек да плаща дълговете си, в него се събужда известна възходяща енергия.

(Крадецът и пастирът)

Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му. Всичко да изгуби, той трябва да остане тих и спокоен в себе си, да знае, че едно нещо не е изгубил – Господа.

(Дали може)

ХХV. САМОУБИЙСТВО

1. Всички искат най-лесното – да умрат

Много хора във време на изпитание имат една слабост: искат да се самоубият – да се застрелят или да се хвърлят във водата.

(Ако говоря, том II)

Някой казва: „По-добре да умра, да се освободя от мъчнотиите си“. И да умреш, пак няма да се освободиш.

(Новата мисъл)

Самоубийството е резултат на чрезмерно честолюбие в човека. Не е геройство да се самоубиеш; геройство е да се справиш със страданието.

(Вечното благо)

Срещате във вестниците, че някой княз се самоубил. Защо се самоубил? Намирал, че животът няма смисъл. Това са хора, които не искат да страдат. Който казва, че иска да умре, това подразбира, че този човек иска да се освободи от страданията. Той търси лесния път в живота.

(Вехтото премина)

Защо животът няма смисъл? Защото илюзиите на човека изчезват.

(Естествен ред на нещата)

Какво по-голямо унижение за човека от това, като се намери пред някаква мъчнотия или пред някакво страдание, да се самоубива? Страшно е положението на самоубития! Години и векове трябва да минат, за да изправи той тази неразумна постъпка.

(Синове на възкресението)

Днес хората се безпокоят за най-малките неща и са готови за нищо и никакво да се самоубиват. Цели девет месеца вашите майки са ви носили в утробите си, а вие сте готови за един час да свършите с живота си. Вие продавате живота си много евтино…

(Синове на възкресението)

Какво страшно има в това, че някой изгубил сто хиляди лева? Както ги е изгубил, така ще ги намери. Ще кажат, че се отчаял и щял да се самоубие. Ако за сто хиляди лева човек е готов да се самоубие, той не разбира живота. Животът с нищо не се откупва. Който си позволява да се противи на живота, той ще бъде изхвърлен навън, в бездната, да прецени какво представлява самият живот.

(Добрите навици)

Някой казва: „Аз ще се самоубия“. Ти можеш да убиеш едно свое дело, ти може да унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не си в състояние да унищожиш себе си. Това е невъзможно, понеже Животът е Целокупен. Като казвам, че не мога да унищожа себе си, разбирам, че аз съм един жив елемент от едно Цяло и по никой начин не мога да унищожа този жив елемент, този Живот. Това и математически е вярно. Един човек не може да унищожи Цялото, на което е част. Нито пък Цялото може да разруши някоя от своите части.

(Изново)

Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онези условия, при които се проявява Животът.

(Ето човекът!)

Като иска да се самоубие, човек мисли, че ще тури край на живота си и никой няма да го безпокои. Той се лъже. Животът продължава и след смъртта. „Ще заспя поне, ще си почина малко.“ И тук се лъже.

(Естествен ред на нещата)

Ти си се отчаял и казваш най-после: „Не си струва да се живее“. Искаш да се самоубиеш. Тази мисъл изпъква в теб: „Ако се самоубия, какво ще придобия? Ако живея, ще страдам – да, тъй е. Но ако умра, пак ще има страдание“. Аз предполагам, че ако аз се убия, ще изгубя съзнанието. Хубаво – ако го изгубя; но ако не го изгубя – заровят ме в гроба, виждам туй разнищване. Десет години разнищват частица по частица. Никой няма да дойде, оголея, само костите останат. Питам: умно ли е да вляза в един такъв затвор? Ако изгубя съзнание – добре; но ако не изгубиш съзнанието, умно ли е да пъшкаш в гроба?

(Възкресение)

„Ще се самоубия!“ Такава мисъл се явява във всеки човек. Казваш: „Ако не забогатея, ще се самоубия“, „Ако не ме назначат на работа, ще се самоубия“, „Ако не се оженя за моята възлюбена, ще се самоубия“. Всеки, който не постигне желанието си, готов е да се самоубие. Всички хора казват: „Ако не постигнем нещо велико, ще турим край на живота си“. Това се дължи на чрезмерната човешка гордост. Който казва, че ще се самоубие, той унищожава Бога в себе си.

(Ново разбиране)

Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство; почти на всички гениални хора, които са изпадали в обезсърчение, е дохождала тази мисъл. Гениалните хора са крайно честолюбиви, личните им чувства са силно развити...

(Светото място)

И кой се самоубива? Не се самоубиват митари, а все фарисеи. Поети, художници и държавници казват: „Нас светът не може да оцени, не може да оцени съчиненията ни – произведенията, картините“ – и се самоубиват. Все тия фарисеи, тия благородно мислещи, с правилни лица и червени бради, изобщо се самоубиват. Фарисеите в България не са с червени бради; аз ви говоря за еврейските фарисеи, тях описвам; нашите щях да опиша другояче.

(Ето човекът!)

Мислиш нещо – и не може да го направиш. Искаш да обичаш – не може. Искаш да се учиш – не може. Искаш силен да бъдеш – не може. Искаш богат да станеш – не може. Това искаш – не може, онова искаш – не може, и най-после се обезсърчиш и казваш: „Ще се самоубия“. Кой вмъкна тази идея в главата ти? Това са чужди мисли. Това не е човекът. Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания, да знаете, че те не са ваши. Те принадлежат на един свят съвършено чужд, който има съвсем друг стремеж, съвсем други цели и намерения. Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма да научите.

(Постижимото)

Всякога безпокойството се дължи на същества, които са фалирали. Някой път чувствате, че сте отпаднали. Това значи, че имате работа с тях. Казвате: „Тая работа няма да я бъде“. Искате да си теглите куршума, затова че сте отпаднали. Това е желанието на дявола. Той казва: „Вместо аз да се удавя, ти се удави!“. И дяволът ще седи настрана и ще си потрива ръцете.

(Ако говоря, том II)

Някой път в една ваша мисъл може да внесете смъртоносен удар. Казвате: „От мене човек няма да стане“. То е смъртоносен удар. „Аз съм последен, такъв голям грешник!“ Вие нанасяте смъртоносен удар.

(Постижимото)

Някой път и болните се опитват да се самоубият, но те не разбират, че болестите, страданията, които имат, са най-малкото зло за тях. Те мислят, че като се убият, ще се избавят от страданията. Но не знаят, че ще влязат в един свят забравен, свят на пълна забрава. Като влезеш в този свят, ще видиш, че никой не те помни, никой не те познава, като че всички хора там са те забравили. То е все едно, че си паднал в една яма: ти мислиш, чувстваш, но никой не си спомня за тебе, всички са те забравили. Най-голямото нещастие на хората е, когато влязат в този забравен свят.

(Приготовленията на сърцето)

Това желание е вродено в човека – да се стреми към щастие. Ето защо, като го налегне някаква мъчнотия, той се отчайва, иска някак си да избяга, да се самоубие.

(Път на зазоряване)

Има един закон в живота: Никой човек не може да се съмнява в себе си. Ако човек се усъмни в себе си, той или ще полудее, или ще се самоубие.

(Заведоха Исуса)

Като не живее правилно, човек започва да се отегчава и пожелава да замине за другия свят. Къде ще отиде, и той не знае. Пък и билет няма за свободно пътуване.

(Степени на съзнанието)

Няма по-опасно нещо за човека от пресищането. Човек може да се пресити и от живота. И тогава той започва да мисли за самоубийство. За да не се преситите от живота, не желайте всичко да опитате, не желайте всичко да знаете.

(Простите истини)

2. Самоубийството е процес на израждане

Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал, преди да се самоубие. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява.

(Най-голям в Царството Небесно)

Никаква наука няма в смъртта. Ако в смъртта подразбирате, че като умрете, ще възкръснете, тогава сте прави. Но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на Земята? Той трябва с години да се върти около Земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после той ще намери някоя майка от ниско развитие, която ще го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на Ада.

(Най-голям в Царството Небесно)

Лесно е да кажем: „Да си заминем!“. Да си заминем, да се проврем, без да плащаме. Вие трябва да научите този закон. Някой казва: „Да умра!“. Ами знаете ли, че като излезете от тялото си, ще дойдете до една врата, дето вратарите ще ви хванат, ще ви оберат, ще ви вземат всичко, до иглица – нищо няма да ви оставят. Вие още нямате тази опитност. Някои, като умрат, все се крият, дълго време ходят измежду хората. Някой път ще трябва да минете през една баджарница (Баджарница (тур.) – помещение край град, където се събира налог за внасяни стоки (бел. ред.).), през втора, през трета – четиридесет и четири са те. Там ще опиташ много неща – и като излезеш, знаеш ли какво ще стане с теб? Няма да остане никаква форма от теб, ще се изгубиш. Няма да знаеш какъв си и кой си бил – Стоян, Драган. Никаква форма няма да имаш! Няма да остане нещо, на което да се опреш. Няма да мязаш даже и на един лист, който вятърът повява из пространството. Ще дойдеш до положението на един пътник, който е изгубил пътя си, пред очите на когото всичко е мрак и тъмнина.

(Високият идеал)

Онези хора, които се самоубиват, не са герои. Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и почтено. Те бягат от живота – но Природата ще ги хване за ухото, ще ги докара в света при още по-тежки условия. Ако и трети път ги хване така, ще им тури още по-тежки букаи, докато най-после ги накара да платят каквото дължат по всички правила на кармическия закон.

(Разумният живот)

Не е добре да умреш, да заминеш от този свят, без да са те повикали, че да чакаш с години пред вратата на онзи свят. Ти чукаш – никой не те приема. От там ще ти кажат: „Не е време още да дойдеш в този свят – ще се върнеш назад!“. Това е лошото! Има много такива души, които се скитат между този и онзи свят, че не са нито тук, нито там. Това са били все отчаяни хора, които са се самоубили.

(Настанало е Царството Божие)

На онези, които не разбират законите, казвам: Не се лъжете да желаете смъртта. Няма по-лошо от нея. Знаеш ли какво нещо е да влезеш в земята? Съзнанието ти да е свързано с тялото и там да преседиш най-малко 4 – 5 години, да присъстваш на целия процес на разлагане, докато най-после се отвори този затвор и Душата ти излезе свободна да продължава живота си при по-добри условия.

(Заведоха Исуса)

Казва: „Аз искам да напусна Земята“... Ти ще напуснеш Земята, когато има място къде да идеш.... Ти искаш да умреш. Не е приготвено място.

(Трите свещи)

И най-малкият, и най-неинтензивният живот е за предпочитане пред смъртта.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Щом един човек живее, той е ценен; щом престане да живее, той губи своята цена, няма цена в смъртта.

(Благословен)

3. Грешният може да замине за другия свят, след като изплати дълговете си

Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират със старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на Земята, пак ги хващат.

(Настанало е Царството Божие)

Човек трябва да е готов да плаща дълговете си, а кога ще ги изплати, това е въпрос на време. Опасно е, като ги отлага, да не иска вече да плаща. Каквото и да прави, той няма да се освободи от задълженията и дълговете си, те ще го следват и на онзи свят.

(Естествен ред на нещата)

Обаче, и самоубийството не те освобождава от отговорност. Не можеш да закриеш своята фирма, докато не изплатиш дълговете си. Праведният може да замине за другия свят, когато пожелае. Той нищо не дължи. Обаче грешният може да замине за другия свят, след като изплати дълговете си. Да умреш като праведник, това е благословение; да умреш като грешник, това е нещастие. Праведникът е свободен, а грешникът е в затвор.

(Трите посоки)

Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота. Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.

(Крадецът и пастирът)

Умрелият се освобождава временно поне от задължения, но окръжаващите, близките му плащат за него.

(Естествен ред на нещата)

4. Даже най-лошите условия са най-хубавите условия

Човек трябва да бъде смел, геройски да понася трудностите на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начин да се самоубива.

(Смени в природата)

Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие? Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Ще се хвърлиш от някоя канара или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш.

(Делата Божии)

… Не пожелавайте нещата преждевременно. Каквото желаете, ще постигнете, но не се обезсърчавайте. Не казвайте, че ще се самоубиете. Впрегнете се на работа. Чрез труд и работа всичко ще постигнете. Ще се прашите, ще се каляте, но ще вървите напред.

(Ново разбиране)

Приятно е човек да побеждава. Лошо е, когато той изгуби присъствието на Духа, когато изгуби смисъла на живота... Тогава всичко наоколо му се вижда опако, хората – лоши, и той търси начин как да избяга. С бягане работа не става. Ако бягаш, в Ада ще отидеш... Оставете бягането, но кажете в себе си: Колкото и да е трудна тази работа, аз ще я свърша с Бога и с Духа, Който ме ръководи!

(Петимата братя)

Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри.

(Запалена свещ)

... С умиране, със смърт, въпросите не се разрешават... Само животът разрешава трудните въпроси.

(Най-голям в Царството Небесно)

Някои казвате: „Иде ми да се самоубия“. Ти не мислиш право. „Не искам да живея.“ Ти си страхлив човек, не искаш да живееш. Казваш: „Не искам тази работа да я правя“. Приел си една работа – свърши я докрай! Каквато работа имате, довършете я.

(Възпитанието)

Като се намери в някаква мъчнотия, човек казва: „Тази работа няма да я бъде, ще се мре“. От човека зависи да умира или не. Ако той реши, че трябва да изпълни задачата на живота си правилно, животът му може да се продължи.

(Смени в природата)

Вярно е, че Земята е затвор, но като умре човек, отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания. Не, по-добре не желай да умираш... Като си дошъл на Земята, искай да живееш, да придобиеш нещо.

(Най-голям в Царството Небесно)

Който убива сам себе си или който убива другите, е едно и също нещо. Човек, който дава живот на другите и който дава живот на себе си, той е свободен човек.

(Постижимото)

И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живееш.

(За съдба дойдох)

Да живееш, струва повече, отколкото да си заровен в земята.

(За съдба дойдох)

Животът – това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез Живота.

(Последното място)

5. Аз живея, за да живее Господ

Аз живея, за да ме учи Господ

Аз живея, за да бъда полезен

Ние не трябва да се отричаме от живота, а да търсим истинския Живот.

(Заведоха Исуса)

... Важното за вас е да знаете, че всеки човек представлява един елемент в Природата... Той играе известна роля в Природата. Без него Вселената не може... Аз говоря за онези първични типове във формата на Първия Човек. Ти, като един елемент в Живота, никога не трябва да желаеш да умреш.

(Заведоха Исуса)

Сега, нека остане у вас следната мисъл: Има Кой да ви обича в света; има Кой да мисли и да се грижи за вас; има Кой да урежда живота ви... Не разваляйте това, което Бог нарежда.

(За съдба дойдох)

Сега аз ви навеждам на мисълта за Божественото в човека, за да влея нова струя във вашия живот. Без тази мисъл, вие ще дойдете до безизходно положение. Намерите ли се в това положение, трябва да направите крачка напред, да излезете от областта на човешкото и да влезете в областта на Божественото, дето има развитие. Който не може да мине в тази област, той ще се отчае и ще пожелае да умре, да свърши с живота си. Няма защо да умирате – ще се пожертвате, ще се откажете от човешкото за сметка на нещо по-високо. Доброволно или насила, човек непременно трябва да даде нещо от себе си. Смъртта, която преждевременно иде, показва, че е дошло време вече за човека да даде нещо.

(Доброто оръжие)

Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица.

(Ето човекът!)

Някой път е несносен животът, толкоз мъчен, че искате да се самоубиете. Да опитате туй, за което аз ви говоря: отнесете към Онзи, Който е във вас. Спрете се в себе си. Че вие досега не сте работили заради Него. Вие сте работили за кого ли не. Отсега ви предстои едно бъдеще: да работите за Господа. Че досега толкоз лъжливи господари сте слушали, те са ви драли кожите. Сега имате да служите на един Господар. Ще видите какъв Господар! Да служите на един Баща – и да видите какъв Баща!

(Приготовленията на сърцето)

Казваш: „Не ми се живее, ще се самоубия“. Внимавай, че лудият кон те кара. Той е без гем и на лош край ще те изведе. Защо ще се самоубиваш? Бог не те е създал да се самоубиваш, нито да правиш зло на своя ближен. Той ти е дал всяка власт и те е пратил на Земята да Го прославиш.

(Красотата на Душата)

И ние сега сме турили тия фалшиви идеи у децата: „Трябва да имаме пари за черни дни“. Ти вложи в ума на сина си идеята да бъде умен, смел, решителен, каквото и да се случи – и той е осигурен. Възможно е утре тази банка да фалира – и този син може да се самоубие. Ти накарай твоя син да уповава на себе си и да вярва в Бога, това е неговият капитал!

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Я онази мома, която е оставена от нейния възлюбен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога“. Този Възлюбен е Христос, а не онзи. Това е великото преживяване на човешката Душа – и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. И ние се нуждаем от едно силно преживяване на Реалността – от допирането на този Божествен пръст на Любовта.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Аз гледам много млади и стари хора, които се обезсърчават. Много млади моми, като не могат да се оженят, искат да се самоубият. Аз зная езика им. Когато младата мома иска да се самоубие, всъщност тя не иска да се самоубие, но тя иска да се влюби, мисли да се ожени. Това са долапи само. Тя иска да се ожени, иска само да взима, а нищо не иска да даде. Казвам: Слушайте, не търсете да се влюбвате в никого, не търсете да се влюбвате в някой бедняк, който няма нищо на Земята. Влюбете се в Бога. Аз ви препоръчвам да се влюбите в Бога, Той има какво да ви даде. Той ще ви даде цялата Месечина в прикя. Всеки, който се влюби в Бога, ще има толкоз преизобилно, че никога няма да бъде в лишение.

(Този е живият хляб)

Бог говори тихо, но който е готов, чува думите Му: „Не бойте се! Аз ви обичам, Аз съм с вас“. Като види, че някой иска да се самоубие, Той му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи. Аз те обичам“. „Как, мене обичаш?“ „Да, тебе специално.“ Това е Великата Истина. Тихо говори вътрешният Глас в човека.

(Живият Господ)

Седиш отчаян, обезсърчен, искаш да се самоубиеш. Бог ти нашепва: „Не се обезсърчавай, ще се оправят работите“. Как ще се оправят? Друг, неприятелски глас говори в тебе: „Не слушай никого, вземи един куршум и се застреляй!“. Тихият Глас в тебе говори: „Не се страхувай, всичко ще се нареди“. Кога ще се нареди? Скоро, много скоро. И наистина, не се минават пет минути – и в ума ти настане просветление. Влезе нова мисъл в ума ти и започваш да разбираш нещата по нов начин.

(Живият Господ)

Ти си обезсърчен, отчаян, готов да се самоубиеш, но в този момент чуваш Божия Глас, който ти нашепва: „Вземи книгата и чети, всичко ще се нареди добре“. „Нищо не мога да постигна.“ Свържи се с Бога. Свържеш ли се с Него, работите ще вървят добре. Докато се ръководи от своите лични чувства, човек всякога ще се спъва. Няма по-страшно нещо от гордостта и тщеславието. Много хора заминават за онзи свят преждевременно, благодарение на своя личен живот. За да не се спъвате, откажете се от личния си живот и приемете Божествения. Слушайте Онзи, Който ви е дал живот. Той ще ви изведе на прав път.

(Реалности и сенки)

Няма човек в света, който да не е попадал в капан, поставен от неразумни същества на пътя му. След големи страдания и плачове, възвишени Разумни Същества от Невидимия свят слизат да го освободят. Като се освободи, човек забравя да благодари за свободата, която тия Същества са му върнали. Той мисли, че сам се е освободил. Докато е в капана, човек се обезсърчава, отчайва се, иска да се самоубие, но щом излезе от капана, всичко забравя и казва, че не струва човек да се отчайва. Той не трябва да забравя, че някое Разумно Същество е платило за него, за да го освободи.

(Влияние на светлината и на тъмнината)

Има добри Същества, наречени Ангели, които по същия начин, като дявола, ходят след хората, да фотографират добрите им постъпки. Един Ангел среща някой обезсърчен, отчаян човек, който е решил да се самоубие. Той веднага изважда фотографията си, цъкне с нея и представя пред отчаяния една от неговите добри постъпки. Този човек погледне на фотографията, усмихне се, въздъхне спокойно и казва: „Значи, и у мене имало нещо хубаво! Щом е така, има смисъл да се живее!“.

(Любов към Бога)

Ако ти, при своите страдания, се самоубиеш, какъв човек си? Ако ти не може да разрешиш една голяма задача, ако ти за 20 хиляди лева се самоубиеш – какъв човек си? Или тебе са те уволнили от служба – какъв човек си? Има неща по-важни. Имаш велика цел в света, за която днешните малки страдания не са в състояние да се сравнят с онова, което те чака. Ние се отказваме от бъдещия живот. Ние жертваме великото бъдеще заради временни работи.

(Радостта)

Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден да разберете този закон. Сега имате задължение спрямо Белите Братя на Школата, на която принадлежите.

(Аз ви избрах)

Той не трябва да увисва на въжето, но при Бога да отиде.

(Влизане)

Сега питате: „Защо аз живея?“. Аз може да ви кажа: Аз живея, за да живее Господ. Аз живея, за да ме учи Господ. Аз живея, за да бъда полезен...

(Запалена свещ)

Смисълът на живота е в служенето на Бога. Който не иска да живее, не иска да служи на Бога. Какво иска Бог от човека? Да учи и да работи.

(Събуждане)

Аз оправдавам смъртта само в един случай... Когато пожертваш живота си за Бога. Всяка друга смърт вън от Бога, в моите очи не е оправдана. Защото, ако пожертваме живота си за Бога, всякога ще го намерим; ако пожертваме живота си за всяко друго нещо, няма да го намерим.

(Настанало е Царството Божие)

Вярвайте, че има Кой да ви обича. Не един, но трима ви обичат: единият е от най-добрите, вторият е от най-умните, а третият – от най-силните.

(Новият светилник)

6. Вложете цел в живота на човека – и той ще оживее

Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай, и след един-два часа, като му се смели храната, кажи му: „Хайде сега да се поразговорим“. Накарай човека да се поразположи и да се изкаже защо животът му е толкова мрачен. Дай му указания и посочи пътя, по който да върви.

(Солта)

Дойде някой при тебе и ти каже, че е много отчаян, иска да се самоубие. Ти ще се замислиш по какъв начин да му помогнеш. Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази твоя постъпка кармически носи лоши последствия.

(Солта)

Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте защо е отчаян.

(Делата Божии)

Вложете някаква цел в живота на човека, да видите как ще оживее – и от смъртното ложе ще стане.

(Живият Господ)

Значи, онова, което съкратява живота, не са условията. Отвънка има светлина, но вътре в него, някъде в човека има известна тъмнина, която го лишава от живота. Вземете онзи, който се решава да се самоубие. Отвънка едно дете има, което го обича, баща му го обича, майка му, сестрите му, но в него се заражда мисълта, едно безсмислие в живота, има тъмнина – и той иска да се самоубие. Питам: ден ли е у него? Не. Нощ е. Той не вижда никакъв смисъл в живота. Тогава, за да го спасите, ако можете да прекарате един светъл лъч в неговия ум, колкото и да е малък, вие ще направите една промяна у него.

(Пътят на доброто)

Например момък се влюбва в една мома. Понеже тя не го иска, той се самоубива. Защо се самоубива? Нека живее и работи заради нея. Като се ожени тя един ден, той да се отдалечи и да я носи в мисълта си, да бди върху нея като Ангел Хранител. Това е жертва по Закона на Любовта. Ще кажете, че той се самоубил от любов. Не – Любовта не изисква такава жертва.

(Поучаваше ги)

Самоубийството е един неестествен начин. Той трябва да преодолее някои неща, трябва да убие нещо в себе си. Убийство значи, че трябва да се откаже от нещо. Има известни желания, от които човек трябва да се откаже. Той трябва да се откаже от тях, за да се избави. Това е правилното решение. Отказването – това е разрешението на въпроса. Да знаеш как да се откажеш.

(Двата университета)

Имате например една мъчна задача и вие казвате: „Не мога да реша тази задача“. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. Следователно всякога трябва да изхвърляте от ума си мисълта, която ви измъчва. Оставете тази мисъл за известно време настрана. Кажете ли си веднъж: „Музикант няма да стана, свърши се с мене“ – спрете се там и започнете да се занимавате с друго. Не се отчайвайте, не казвайте, че няма да станете музикант, че ще се самоубиете и т.н.

(Разумният живот)

Някой път вие сами може да създадете един обръч, за пример – чрез постоянните внушения, дойдете до една задача, казвате: „Тази задача не съм я разрешил“. Затова всякога си поставяйте тъй – когато се намираш при каквито и да са мъчни условия, ти кажи в ума си тъй: Има условия, при които тази мъчнотия може да се премахне.

(Пътят на доброто)

Дойде ли ви някоя мисъл за самоубийство, вземете една игла и ще видите, че още преди да я забиете нейде в тялото си, всички мрачни мисли и желания за самоубийство ще изчезнат и вие ще си кажете: „Не, не трябва да се самоубивам, животът е сериозно нещо“.

(Разумният живот)

Ако страданията на човека станат непосилни и той реши да се самоубие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре. Щом се нахрани, той непременно ще се откаже от решението си да се самоубива.

(Форми в природата)

Разправяше ми една сестра една своя опитност: седи тя и размишлява, но веднага й дохожда на ума мисълта да се самоубие, да се хвърли в някое езеро или от някой висок връх, не иска да живее. Десет години вече как се подвизава в Духовния Път, но намира, че нищо не може да направи, нищо няма да стане от нея. Казвам:

– Това състояние е на някое чуждо същество от Невидимия свят, което ти внушава тези мисли: по този начин то иска да те спре в развитието ти.

– Какво да правя тогава?

– Ще заповядаш на това същество да коленичи, да се моли на Бога да изправи отношенията си към Него, към добрите хора и към своите братя.

Сестрата приложи този съвет и след малко дохожда при мен и ми казва:

– Приложих Вашия съвет и ми олекна, освободих се от това чуждо влияние.

(Отиване и връщане)

Който иска да се самоубие, по-добре да отиде на фронта, други да го убият. Нека отиде на война, да освободи народа си! Нека отиде да работи за другите хора, да ги освободи от робство.

(Красотата на Душата)

Щом е дошло до самоубийство, това показва, че в него има нещо, което се отказва. По-добре убий злото в себе си. Мушни с ножа злото в себе си, отколкото – сам себе си. Имаш едно ненаситно желание. Мушни го! Мушни всичко лошо, отрицателно в себе си, а работи за Доброто.

(Красотата на Душата)

Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха, ограничи в себе си празната гордост, ограничи в себе си глупавото тщеславие, ограничи в себе си удоволствията – пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света.

(Господар и слуга)

Този човек, докато мисли само за себе си, решил да се самоубие, но като решил да направи едно добро на някого – и мисълта за убийството изчезнала. С това вече и неговите работи се оправили. Като помага на другите, и неговите работи се уреждат.

(Този е живият хляб)

ХХVІ. НЕДОВОЛСТВО, ДОВОЛСТВО, БЛАГОДАРНОСТ

1. Всички са недоволни, защото схващат живота материално

В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали да знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на Ангелите да направят Земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами си създали закони и наредби, под които и досега пъшкат.

(Ходете във Виделината)

Хората на Земята са вечно недоволни – и в Небето, когато говорят за човека, казват: недоволните на Земята.

(Искайте сила, имайте вяра)

Ако служите на мамона, ще бъдете в дъното на Ада, ще бъдете във вечно недоволство и никога няма да разберете дори защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек, сам по себе си, никога не е доволен. (Духът и плътта)

Сегашните хора, без да изпълняват Волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота.

(Все що е писано)

Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления.

(Добрите навици)

Ако срещнете гладен човек, нахранете го; ако срещнете жаден, напойте го. И в единия, и в другия случай обаче не очаквайте те да ви бъдат благодарни и задоволени – все ще се намери нещо, заради което да бъдат недоволни от вас. И досега Бог прави опити да угоди на хората и да ги задоволи, но не е получил никакъв резултат.

(Великите условия на живота)

Адептът на злото, който се шири в света, постъпва с хората, както лошият господар – с коня си. Кой не е бил уморен, огорчен и вързан? Цял ден работите и вечер се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че светът е лош, че Животът няма смисъл. Като възнаграждение за работата си получавате торба с ечемик. Защо ви е тази торба? Бог не ви е пратил за нея. Какво да се прави тогава? Ще се държите за Божествения свят, в който сте потопени, като среда за вашата Душа.

(Дали може)

Сегашните хора не са минали през еволюцията на Душата си, а само през еволюцията на ума и на сърцето си. Тази е причината, поради която хората са недоволни.

(Дали може)

Днес всеки, богат и сиромах, гладен и сит, усеща една нервност, едно недоволство, има нещо да му липсва.

(Ходете във Виделината)

Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен.

(Двата пътя)

Знаете ли кога стават хората недоволни? На стари години. Всичките стари хора са много недоволни от себе си. Те виждат много ясно как е трябвало да използват младите си години, да се учат, да придобият опитности, а как са прахосали времето си. Младите пък са недоволни от ограниченията, които често ги спъват, та не могат да изпълнят което искат.

(Двата пътя)

Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се промъкват към вас, и вие често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това... Те действат само върху ума – и вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое“. Така ще ги отхвърлите.

(Аз ви избрах)

След като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за тялото, след като изпитаме всичко, което този свят може да ни даде за сърцето, за ума, за Душата, за Духа ни – всичко, каквото повидимому може да ни даде, у нас все ще остане една празнина, която ще ни направи да сме недоволни от земния живот.

(Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново)

Вие всички сте недоволни. Най-същественото ви липсва: вашето съзнание не е още разширено и Христос не е още влязъл във вас, да ви обясни.

(Кротките)

Когато едно общество е недоволно от благата, Господ реже краката – дава страдания.

(Искайте сила, имайте вяра)

… Някой човек е недоволен от това-онова, роптае, оплаква се, затова Господ му изпраща някакво нещастие, подлага го на Божественото възпитание – набива го. И тъй, когато Господ ни храни, ще ядем; когато ни пои, ще пием; когато ни учи, ще учим – и така ще избегнем неприятностите в Живота.

(Аз ви избрах)

Материалистическото разбиране на нещата е това, от което сега се зараждат всички страдания – и когото и да питате, всички съзнават, че страдат от нещо, всички са недоволни, в мислите им има недоволство, в желанията им има недоволство, в действията – също. Всичко търсим, само не Христа разпятаго! Всичко търсим, но не и Любовта, а трябва да потърсим Любовта.

(Защо твоите ученици ядат и пият)

Никой свещеник, никой философ не може да направи хората щастливи – защото хората са прекъснали връзката си с Бога. Техните идеи са механически, прикрепени с обръчи. Значи, връзката между идеите им е неустойчива. Това ги прави недоволни и нещастни.

(Петимата братя)

Няма по-лошо нещо от недоволството. Знаете ли, че за да бъдете в тази стая, за вас са работили и Небето, и Земята, и Ангели с хиляди и милиони години. Хиляди същества са работили върху вас, за да ви турят в тази стая, да ви дадат тия знания – а вие сте недоволни, казвате си: „Как, аз съм ограничен!“.

(Разумният живот)

И забележете: ние ставаме недоволни, когато изгубим светлината на живота.

(Абсолютна справедливост)

А под думата недоволство се разбира, че не може да бъдеш доволен от своя външен изглед. Защо човек е недоволен? Неговият Дух е много по-велик, изисква по-широка дейност от онази, която проявява.

(Духът и плътта)

Големите нещастия в живота се дължат на това, че хората изказват недоволството си, задето ги постигнали някакви страдания. И тъй, бъдете внимателни, да не би, като се оплаквате от малките страдания, да налетите на по-големи.

(Ни мъж, ни жена)

Защо не потърсите причината за недоволството в себе си, а го търсите в окръжаващите?

(Дали може)

Някой казва: „Защо Бог ме е създал такъв?“. Недоволен е той от живота си и от положението, което има. Казвам: Бог ти е дал толкова дарби, но ти още не си ги разработил. Ти не си обработил своя ум.

(Последното място)

Когато човек не говори хубаво и не пее хубаво, той сам не е доволен от себе си. Не се залъгвайте! Ти ще си признаеш факта: „Не пея, но аз ще се науча да пея. Не говоря хубаво, но аз ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но аз ще се науча да мисля“. Признайте факта, но не се спирайте.

(Положителни и отрицателни сили)

Движението у човека се обуславя от недоволство: „Недоволен съм от живота!“ – имаш движение. Ако разберете недоволството като подтик за мъчение и труд, вие сте разрешили правилно задачата на живота; но ако го разберете, че мислите, че сте поставени в неблагоприятни условия, че туй не трябвало, онуй не трябвало, енергията във вас ще се превърне в омраза и завист – ще се роди злото. Когато наблягам на думата мъчение, аз подразбирам, че трябва да превърнете недоволството във вас в правилно Божествено движение.

(Беседи от Учителя, държани в Окултната Школа – три беседи, държани от Учителя през 1920 г.)

2. Доволството иде всякога от Горе

Ако искате да прогресирате... никога не роптайте. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно.

(Петимата братя)

Защо са недоволни? Защото търсят щастието вън от себе си. Щастието, доволството е в самия човек. Който мисли, че може да го намери вън от себе си, той живее в света на илюзиите.

(Новият човек)

Това показва, че всички видове недоволства имат материален характер. Хората искат къщи, земя, пари. Ако нямат това, те са недоволни. „Как ще се оправи светът?“ Като дадеш работа на ума си. Това значи да задоволиш нуждите на всеки човек. Не спирай дейността на ума! Искаш ли да задоволиш човека, дай му работа. Момък и мома са недоволни. Оженете ги. Ако са недоволни пак, дайте им къща, ниви, да има какво да работят. Ако са недоволни още, дайте им волове, коне, каруца. Най-после тия неща започват да им говорят – и те се задоволяват. Докато умът и сърцето ви са празни, без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни. За да бъдете доволни, умът и сърцето всякога трябва да се занимават с нещо. Това е един от Великите Закони на Битието.

(Новият човек)

Следователно всеки недоволен човек е аристократ, който е изгубил смисъла в живота. Такова нещо представляват всички съвременни хора. Господ, Който е толкова мъдър, ще извади хората от техния аристократизъм. Как? Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояния, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото.

(Абсолютна справедливост)

Желая ви да бъдете винаги млади, т.е. в изгрева на живота, да растете и да се развивате, да се радвате и веселите. Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с Черното братство.

(Трите живота)

Всички трябва да имате една философия: да изпъдите недоволството от сърцето си, съвършено да го изпъдите – и от ума си, и от волята си. Представете си Бог, Който е съвършен, Който е създал всичко. Той всякога се весели в делата Си. Бог, Който те изпълня с всички възможности! Защо не слушаш? Защо постоянно хленчиш, не искаш да работиш, а хленчиш, че нямаш нищо? И все искаш да ти дават това, което имаш. И когато ти искаш нещо, което имаш, ще ти вземат и това, което имаш. Някой е красив и иска да стане по-красив. Той ще изгуби своята красота. Стремеж трябва да има да използвате заложените сили и възможности в ума, да им дадете условия да се развиват.

(Движение нагоре)

Едно от качествата на Новия Живот е, че той не търпи никакъв излишък и никакъв недоимък. Излишъкът ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкът ще породи във вашата душа недоволство, неблагодарност, роптание, завист, че другите имат. Значи, трябва да имаш толкова, колкото ти е потребно.

(Високият идеал)

Дали си мъж, или жена, ти трябва да бъдеш доволен от положението си. Ако не си доволен и роптаеш, ще ти се дадат такива тежки условия, че да оплакваш дните си. Най-после, трябва да се примириш със съдбата си и да използваш положението, което ти е дадено. Щом се примириш, условията ти веднага ще се подобрят.

(Трите живота)

Дойде ли ви някое тежко състояние на гняв, недоволство или друго нещо – въоръжете се с търпение. Няма да минат пет-десет-петнадесет-двадесет минути или най-много половин час, и вашето състояние ще се смени. Недоволният човек, със своето нетърпение, иска да измени вътрешния ред в Природата, вследствие на което тя го улавя и го поставя вътре в кръга, в по-ограничителни условия. Ето защо човек трябва да се научи да търпи, за да може недоволството само по себе си да се смени с доволство.

(Новите схващания на ученика)

Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като Природата го понашари по този начин, той става отличен човек, доволен е от всичко и казва: „Слава Богу, че се освободих от едно зло, много добре стана“.

(Високият идеал)

В Бога има едно качество: в Него няма противоположности, в Него има само един Принцип: каквото и да види, Той всякога се весели. Бог вижда само добрата страна. Когато хората се бият, Той вижда това – и пак се радва. Щом утихнат хората и плачът, недоволството преминат и започват да се молят, казват: „Ние ще се учим“, тогава Господ казва: „Много хубаво, сега Аз ще ви дам всичко, каквото искате“.

(Абсолютна справедливост)

По никой начин обаче не се старайте да задоволите който и да е човек, нито пък себе си! Дай му и цялата Земя – пак един ден ще бъде нещастен. Единственото нещо, което може да запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената Светлина.

(Високият идеал)

Мнозина са недоволни от живота си. Защо? Защото доволството иде всякога от Горе, а не от долу. За да бъдете доволни, повикайте на помощ Любовта и Вярата. С Любовта заедно ще дойдат Същества от Божествения свят, а с Вярата – Същества от Ангелския свят. Тези Същества, заедно с вас, ще реализират желанията ви – и Надеждата ви ще се оправдава.

(Дали може)

Човек има наематели и вътре в себе си, които го правят недоволен. Днес жената е недоволна, не й се живее. Мъжът й купи нещо, залъже я. Утре мъжът е недоволен. Жената му направи баница, задоволи го. Обаче това са залъгалки, с които хората временно се успокояват. Недоволството не трябва да се залъгва, а трябва да се възпита. Това се постига чрез прилагане на Любовта. Ние трябва да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичката си Душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.

(Дали може)

Вие имате всичко: жена, деца, къщи, пари – и пак сте недоволни. Какво искате още? Искате да бъдете богати повече, отколкото можете да носите. Който е истински богат днес, ще бъде богат всякога. Следователно, бъдете богати днес, бъдете доволни днес, приемете Истината днес.

(Новият човек)

Човешката любов произвежда вкисване, недоволство, а Божествената прави човека доволен, силен, повдига го и го възкресява.

(Трите живота)

Ти сега искаш една малка къщичка. Господ казва: „Нещастен си, като искаш една малка къщичка. Аз ще ти дам една цяла Земя, да отидеш да се разходиш, да обиколиш една цяла планета“. Богат е светът; богат е за онези, които любят Господа. И ако някой път се усещате недоволни, то е, защото знаете вашето наследство на звездите. Там е вашето наследство!

(Двата природни метода)

Новото Учение, което сега иде, носи Нов Живот. То няма да остави хората недоволни и демагнетизирани, както са сега. Моето желание е да приемете Новото Учение. Това е нужно и за младите, и за старите. Само така недоволството им ще се превърне в доволство.

(Поучаваше ги)

Всички хора, които живеят с Бога, са доволни, а всички хора, които са недоволни, са сами – те живеят без Бога.

(Високият идеал)

Например вие сте неразположени, крайно недоволни сте от живота си. Намерете тогава един много добър човек, пълен с Любов. Концентрирайте ума си към него и вижте каква промяна ще стане у вас. Щом почнете да мислите за него, не е важно дали той знае това, или не – веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашият ум ще се просветли, и вие ще кажете: „Сега разбрах, че животът има смисъл“. Защо става това? Понеже в този добър човек има други сили, противоположни на вашите, та като се докоснете до него, той изменя направлението на вашите сили към добро.

(Настанало е Царството Божие)

И цялата Жива Природа, нейният език говорят за Този, Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ; Той е, от Чиято Душа, Дух, Сърце, Ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира ръцете Си и помага. На този свят, който пъшка, Той казва: „Всичко това ще се обнови, обнови, обнови“.

(Двата природни метода)

3. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко

Чистият и свят човек е всякога доволен от живота си, той е готов на всякакви услуги и жертви за благото на своята Душа и на своите ближни.

(Дали може)

Смисълът на Живота се заключава в следното: Бъди доволен от това, което ти е дадено днес. Благодари на Бога, че и днес Слънцето изгря; благодари за радостите и скърбите, които ти са дадени. Някой ваш ближен заминал за онзи свят – и за това благодари.

(Дали може)

Чуете ли, че някой е доволен от живота си, че го е осмислил, ще знаете, че носи велика идея в главата си.

(Дали може)

Човек е дошъл на Земята не да става цар, но да служи на Бога с Любов. Той трябва да бъде доволен от положението си и да не се стреми към богатство и слава, които ще го провалят.

(Дали може)

Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания.

(Великите условия на живота)

Учете се на закона на доволството – и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни! Когато си доволен, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да пъшкаш, да страдаш, но всичко ще понесеш доброволно, съзнателно.

(Аз ви избрах)

Който изпитва Живота в неговите тънки и разумни прояви, той всякога е доволен, защото кръгът на неговата деятелност се разширява.

(Допирни точки в Природата)

Няма по-хубаво нещо от това да си доволен от себе си и да се радваш, че изпълняваш Волята Божия.

(Положителни и отрицателни сили)

4. Правило на живота ти ще бъде за всичко да благодариш

Не е лесна работа да се отгледа един човек. Когато направите точна сметка за всички разходи, които Природата прави за вас, ще видите какво нещо е човекът. И тогава в душата ви ще се пробуди велико чувство на благодарност за Живота, който ви е даден.

(Допирни точки в Природата)

Не е достатъчно само да се ползвате от благата на Природата, но трябва да й благодарите по някакъв начин. Как ще й благодарите? Ще украсите с нещо нейните цветни и плодни градини. Нищо не се дава даром. Вие живеете десетки години в къщите си – вашите тела, без да плащате поне малък наем. Знаете ли какви дългове трупате? За да не се намерите в затруднения, отправяйте всеки ден по една добра мисъл към Природата. Добрите мисли представят за нея красиви цветя и доброкачествени плодове.

(Трите живота)

Сънят представя повоя и пелените, в които човек е увит. Събудиш ли се, развържи повоя, махни пелените и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми дал свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърцето си, да Ти служа, да изпълнявам Твоята Воля!

(Все що е писано)