Из „ДРЕВНИ СЪКРОВЕНИЯ“ от Втория Старец
Из „ДРЕВНИ СЪКРОВЕНИЯ“ от Втория Старец
Представено от Елеазар Хараш
Преизобилната Прасветлина на Древния Бог е Ослепяваща. Тук можеш да оцелееш само с Чистата Истина в себе си.
Истината в нас е, която може да се справи с всичко. Истината е, която ни позволява Виждането. Истината е Древна, тя е от Древните Дни. За Истината трябва да имаме Специално Място в Сърцето си.
Що е Истината? Съсредоточен Огън. Истината винаги избягва да показва Силата си, тя е Спотаен Огън. Човекът на Истината никога не губи себе си.
Истината е Ядрото на Силата, Изяществото на Древния Бог. (стр. 6, 7)
Елеазар Хараш – Предговор
Аахайра (на Езика Залихир) – Мистичната Скритост– е Страшната Сила, която в Мрак пази и съхранява Истината. Само Истината е Храм. А хората нямат отговори на своите въпроси, защото не могат да пристъпят в Аахайра, в Храма на Мрака. Що е Храмът на Мрака? Мястото на Забулената Истина. Тук Истината е скрита в своето Преизобилно Сияние. А хората са изгубили този Храм, защото са станали светлина, знание и доброта. Така Мракът дълго време ще чака хората, докато се подготвят и станат достойни за Храма на Мрака. За да се подготвят, хората трябва да се спасят от светлината си, от знанията си и от добротата си. (стр. 11)
Аахайра – Мистичната Скритост – е Потайност, Потаен Мрак, а този Мрак е Изначално Чист и Недосегаем. Той е Предвечно Скрит в себе си. Тук, в този Храм, няма място за мъртви сърца, защото земното, мъртвото не съвпада с Истината. Само Живото Сърце може да си изработи една Свръхсила, която да пробие Мрака. Но всъщност, казано по-точно, Мракът искрено отваря Вратата си на това Сърце. (стр. 12)
Аахайра – Мистичната Скритост – е Древен Пазител. Тя е по-дълбока от всяка мисия. Мракът на Голгота е Велико Божие Излияние за подготвените. Това са тези, които са умеели да слушат. А те ще станат тези, които умеят да служат. Мракът е Умъдрител. Мракът е Древен, а Голгота е само част от него, но Голгота знае какво да направи за нас. Голгота е Сияещ Божий Замисъл, а не човешки. Голгота е Горчивата Истина, която се превръща в нашата Чудна Безпределност. (стр. 16, 17)
Всичко е произлязло от Мистичната Скритост. Тук е Скритото Знание, тук е Тайната Истина. В тази Истина е Спасението, Свободата, Покоят, Вдъхновението, Възторгът. Но който е предпочел света, е изгубил всичко това. Голгота познава Древните, Божествените и Духовните същества. Тя знае как точно те са търсили Смисъла и тя им позволява Влизане, Влизане в Мистичната Безпределност– Великата Свобода. (стр. 22)
Авазирия (на Древния Език Залихир)– Вдъхновението– това е Мечът, който реже света. Вдъхновеният човек се движи от Древна Сила и Прастар Замисъл. Авазирия– това е Живото Сърце на Древността. Вдъхновението съвпада с Истината, защото то е Сила, излязла от Божествения Център на Истината. Вдъхновението, това е бил Древният начин на Живот. Авазирия е Майстор да прокарва Нови пътища в стария свят. Що е Авазирия? Това е Вдъхнат Повик да се завърнеш в себе си. (стр. 22, 23)
Ако Вдъхновеният човек е заключен в подземния ад, той ще го преброди, ще го осветли и ще го преодолее. Що е Вдъхновението? Забравената Истина. Вдъхновението е Животоносно, Чисто, Неуязвимо. То събужда за Древния Път… Вдъхновението е Показвател на Свободата, то е Дарител на Свободата. Вдъхновеният човек се движи между световете като Свободен Дух. (стр. 23, 24)
Авазирия – Вдъхновението – се възхищава на Безкрая… В що е Тайната на Авазирия? В Целостта. Вдъхновението е Цялост. То е Цялост, защото е заложило на Истината и върви всякога към нея. Всеки, който е заложил живота си на Истината, ще разреши главния проблем– проблема „себе си“. Да разрешиш себе си, това не е обяснение, а Живот в Истината. (стр. 27, 28)
Авазирия – Вдъхновението – в Тайната живее, а в Мистерията изчезва. Вдъхновеният човек никога не избира доброто за свой Път. Той умее да избира и затова избира Истината, а Истината е най-доброто, Абсолютното Добро. Вдъхновението има Дълбок Усет за нещата– нещо, което стремежът няма; нещо, което стремежът търси. Стремежът търси, а Вдъхновението е намерило… (стр. 34, 35)
Адарохот – Единството – това е Бог, проникнал в нас. И тогава ние усещаме Вкуса на Сливането, Вкуса на Изначалното и се превръщаме в подвижна Пустота, подвижна Безкрайност. Само Единството има Очите на Тайното Знание. Що е Адарохот? Неподвижна Подвижност, Живо Единение, Общ Устрем, Истинно Усърдие. И всичко това е Служене на Единната Истина… (стр. 49)
Единството е атмосферата на Скритата Реалност. В Единството Тишината е Звучаща Пълнота, Неговата Пълнота. Когато си в Адарохот, знаеш, че всичко идва от Него и че Той го е промислил за тебе. Той само иска да си буден и съсредоточен в Истината. Така Той става Промисъл, който е над твоето виждане и който е работещ за тебе. Чрез Единството Той в тебе е Точката на Тоталност. (стр. 54, 55)
Амормор – злото – е бездънна празнота на ума. Доброто е Чудна Хармония на Душата, а Истината е Бездна от Пълнота, Тишина и Ухание. Тук е скрита Сърцевината на Блаженството и Покоя. Тук е скрит Мирисът на Благостта. Тук живеят само Съсредоточени същества. Това са същества, които всякога са търсили собствените си Дълбини, а тези Дълбини са Единна част с Древния Бог и са нашето Прастаро Единство… (стр. 70, 71)
Махир – Мъдрецът – е пропит от Преданост, от Мъдротърсение и Мъдропроникновение. Махир е Огнена Врата на Невидимата Сила. Неговият Огън е изгорил света, защото е достигнал до Истината. Махир е повече Невидим Свят, отколкото видим. Тайната Сила на Мъдреца е в това, че той може да стане Врата на Древния Вихър. (стр. 93, 94)
Махир – Мъдрецът – е в Единство с Дълбините си и затова той може да прониква в себе си. Махир е израснал чрез Любовта си към Древния, а на тази Любов се дарява Чиста Мъдрост и Дълбоко Проникновение. Да ти е позволено да проникваш в Истината, е Дар на даровете. Махир диша Любов, живее в Мъдрост и докосва Истината. Ето Храната, ето Манната, ето Праобраза– Докосновението до Чистата Същност. (стр. 94, 95)
Махир – Мъдрецът – знае, че Великият Древен е Непознаваем за знанието, а Достъпен за Мъдростта. Махир знае от своя Скрит Опит, че трябва да умножаваш Истината в себе си, а не знанието. Махир носи в себе си Потайна Почит към нещата. Който почита нещата, почита живота. А който почита живота, почита Истината. А който почита Истината, получава Сияйната си Същност. (стр. 99, 100)
Ахоролот – Убеждението – трябва да се почита като Силен Дух, защото в него живее Скрита Воля. Истинското Убеждение е съградено от Воля, Дух и Огън. То изхожда от Утробата на Истината и затова то гори като Чист Огън. Част от самата Истина живее в този Огън. В Истинското Убеждение човекът е Неуязвима Скала, Божествена Скала, Божествена Опора. Който има тази Опора, светът за него е само една сянка. (стр. 100, 101)
Ахоролот – Убеждението – е Вратата към Покоя. То е Пътят към Чистото Съществувание. Убеждението е Вътрешният Звук на Несътворената Сила. То е Слово отвъд Словото. То е Пробуденост за Същностните неща. Земният човек няма Ахоролот, защото Ахоролот не е Земя, а Дух. Ахоролот владее Земята, прониква я, но не се слива с нея. Ахоролот се слива само с Истината в тебе. (стр. 102)
Ахоролот – Убеждението – почита Огъня, защото е съставено от Огън. Който се е пожертвал за Истината, Могъщо Убеждение се явява в живота му и го огражда. Ахоролот е Силна Мисъл, Безконечна, Неуловима. Вътре в Ахоролот диша Древен Огън, Древна Сила– Сила, по-стара от света. В Ахоролот всякога има Увереност. Щом имаш Ахоролот, Мощна Скрита Правда е с тебе и работи за тебе.
(стр. 102, 103)
Този, който има Ахоролот, може да убеди кармата да му отстъпи. Това е методът да избереш с Твърдо Убеждение Пътя си към Истината. Могъщото Убеждение да вървиш уверено в Пътя си към Древния Бог, се дължи на жътва, жънене от стари Правилни избори. Такава е Всемирната Скрита Справедливост… (стр. 104)
Аторит – змията – е хаос, който всеки трябва да подреди в себе си, защото във Вътрешния ред на човека влиза Силата на Промяната. Змията не се страхува от човека, тя се страхува от Бог в човека. Змията– това е злото, това е забранената енергия, отровената енергия. Но Мъдрият от тази енергия си прави Еликсир и пие своето Безсмъртие. Който се е посветил на Истината, ще бъде научен да управлява змията. За змията Истината е непозната Земя. (стр. 115)
Мерива Азор – Древното зло – е тайна, скрита и страшно унищожителна сила. Някога в Древността, при Големия потоп, ѝ е била дадена власт. И когато тя се развихрила, Висшите йерархии занемели от нейната мощ и от могъщото унищожение на милиони същества. Древното Предание казва, че са умрели не само живи същества, но и отвъдни… Тук оцелели само Въоръжените с Истината, а вярващите и невярващите били поразени. (стр. 130)
Древното зло, движейки се в своя път, никога не е искало да съвпада с Истината. Ето защо силата му била отнета и заключена. Вулканите и динозаврите са частиците остатъци от тази Древна сила на злото. Това Древно зло е било отстранено, защото то напълно обезценило живота и пожелало да го обезличи. Но Всемогъщият Абсолют излъчил от Себе Си Древност, наречена Бог, и този Бог е пожелал животът да бъде, за да може чрез Извисяване духовете да се завърнат в Безкрая. (стр. 131, 132)
Мерива Азор – Древното зло – е мъртво и празно пространство. Тук няма нито изгрев, нито залез, нито Зора. То е запечатано с тъмнина неплодна. Тук не се ражда нищо, има само едно очакване, а то е повече от 350 милиарда години– от времето, когато то се е сблъскало с Поразяващата Сила на Абсолюта. От Могъщия сблъсък с Истината то е станало празна тъмнина без избор. Но някога Абсолютът ще го посети. (стр. 133, 134)
Мерива Азор – Древното зло – не може да бъде очистено с потоп, нито с огън, но само с Величието на Истината. Но засега то я отрича абсолютно. В Древността Древното зло е искало да унищожи Истината, но в този сблъсък то е провалило себе си. А след сблъсъка Истината се е скрила в себе си, в своето Безмълвие. Древното зло не може да я види, чуе или разбере, защото Древното зло няма качества, а само черен поток от тъмна енергия– енергия на празнотата. (стр. 134, 135)
Махаротот Аяра (на Езика Аразума) – Върховният Неизречен – още от Древността е засиял в Истината. Той е Създателят на Истината, за да може чрез нея всички същества да пътуват към Него. А Свободата се намира във Върховното Откровение, което го дарява Сам Древният в Своята Неизреченост. Върховният Неизречен е Последният Глас. Този Глас е отвъд Неуловимото, но ако този Глас реши, става ни много близък, като слиза в Чистото Ядро на Сърцето. (стр. 147)
Махаротот Аяра – Върховния Неизречен: търси Го, докато не Го намериш. Търси Го всякога, за да се приближаваш. Върховният Неизречен иска да се грижим за Истината– за тая, която изричаме, и за тая, която не изричаме. Само тогава Той започва да ни устройва, защото няма устроен живот без Истината. Истината е устройващата Сила, защото тя е част от Върховния Неизречен.
(стр. 148, 149)
Махаротот Аяра – Върховния Неизречен: в Него Мъдреците имат своя Чуден Живот, защото чрез Него те живеят в своята Неизреченост. Тук те живеят със Същността си. Дълбоко в Безвремието на Върховния Неизречен има нещо страшно, ако човекът не е подготвен, ако човекът няма Същност. Това е празнотата, която е състояние без Същност, а ние сме Истината, която трябва да себеоткрие себе си. Открий Истината в себе си и злото ще умре, и сътворението ще умре. Това е Завръщането.
(стр. 149, 150)
Махаротот Аяра – Върховният Неизречен – е скрит зад Истината и съхранява нейната Сила. Само който е познал Истината, има Ухо за Древната Мъдрост. Древният Закон гласи: „Търси Истината и това е Закрилата“. От Истината навътре започва Мястото на Древността. Истината е Мостът, по който слиза Древността. Истината е Част от Върховния Неизречен и затова в нея е вложена Страшна Сила, която може да поразява всяка жестокост.
(стр. 150, 151)
Адария (на Езика Аринор) – това е Смирението. Мъдрият люби Невъзможното, а то е Адария– Смирението– и той се стреми към него цял живот. Доколкото е Смирението му, дотолкова е Мъдростта му. Доколкото е Смирението му, дотолкова е Проникването му и Всепроникването му. Смирението е Умението за Проникването в Същността на нещата. А най-висшето Смирение е Умение за Проникване в Сърцето на Древния Бог. Той е дал Адария за Среща със Себе Си. Няма богатство в света, което да се сравнява с Адария. Смирението… е Духовен Диамант. То сияе дълбоко в Сърцето на Истината. (стр. 153, 154)
Кой е Учителят на Смирението? Неизговоримото е Учителят. В Смирението има нещо Неизречено и това Неизречено е част от Истината. Смирението не е разбиране, а Осъзнаване. То е Живо Осъзнаване на Древната Скрита Същност. Смиреният човек има Вечна Усмивка в Сърцето си…
(стр. 165, 166)
Адария – Смирението – крепи Живия Извор, скрит вътре в нас. Съвършеното Смирение е Съвършено Знание. …Смирението е Съвършенството на Висшия Свят. Само една Висша воля може да придобие Адария. Чистото Смирение е Висше Състояние на Истинност. То не е доброта, то е Дълбина, която Сам Древният посещава. Смирението е Тънка и Фина Същност, която отделя човека от света на илюзиите. (стр. 156, 157)
Арамавахая (на Праезика на Втория Старец)– Праотсъствието– е скрито в Древния Живот. Чрез Праотсъствието ставаме цялостни. Когато то е в нас, ние сме Изначални, ние сме изначално в себе си и докосваме Чистото и Изначално Прабезмълвие, или Прасъстоянието. Тук ние имаме Древната Тишина и Истината в себе си. Тук Истината живее в нас и е наш Дом. (стр. 166)
Пътят към Праотсъствието изисква да си натрупал много Чиста и Пречиста Сила. Истинният човек върви от Отсъствието към Праотсъствието. Истинният човек има Тайно Сърце, Мъдрочисто Сърце. Това Сърце има Специално качество. То умее да изчезва в Древното Начало. То умее да присъства в Сърцето на Древния Бог, защото се е отделило от света и сътвореността. (стр. 173)
Марахатот – Правдъхновението – е Древен Невидим Свят. То е Следа от Силата на Древния Бог. То е Силен Чист Вятър. То ни очиства от света и сътворението. Марахатот е Вкус на Древност, Древно Море, Древно Течение. То е част от Всемогъщата Древна Сила. Правдъхновението е Воля, преодоляваща всичко. Правдъхновението има в себе си Тайно Различаване. Така то служи единствено на Висшата Истина. (стр. 180, 181)
Марахатот – Правдъхновението – е Владетел на Чистото Съзнание. То е Отломък от Древното Скрито Сияние. Неговият Мироглед е Слънчев, Божествен, защото то е Звук на Истината. То е Древно Докосновение. А от него се е родило Вдъхновението… Вдъхновението е Тайнство, а Правдъхновението е Мистерия. (стр. 182, 183)
Марахатот – Правдъхновението – не го докосва хаосът, нито ветровете, нито ледовете, защото част от него е отвъд живота, а друга част само слиза да даде Пътя на Вдъхновените, за да се извисят към него. Правдъхновението е Могъщо Място. От него смъртта потреперва, защото, когато Правдъхновението е било, смъртта още не е съществувала. В Правдъхновението има Скрита Истина, която е още по-страшна от смъртта. Що е Истината? Древен Говор, скрит в Правдъхновението. (стр. 184)
Мерива Азор – Древното зло – е свят без топлина. Тук словото е мъртво. В него тече тъмнина и празнота. То е грабещо и обезсилващо. То е втвърдяващо. Срещу него вярата и доброто са безсилни. Но ако то срещне Истината, то спира и наблюдава. То знае, че ако Истината изригне, то трябва да се скрие в своята празнота. В Древността Премъдрите само казвали: „Завърти Ключа на Истината!“.
(стр. 190)
Срещу Мерива Азор – Древното зло – оцелява само Истината. Срещу него нито доброто, нито справедливостта могат да оцелеят. Силата срещу това зло е да си станал едно с Истината. Истината е Владетелят, защото в Истината се движи Древният Бог. Тя е Всемогъщо Остра. Тя е, която реже мрачното зло. Срещу Истината Древното зло няма подход. Неизменният в Истината придобива своята Древност. (стр. 190, 191)
Мерива Азор – Древното зло – е вкаменено от Истината. То е заключено. Само Истината може да заключва и отключва нещата. В Древното зло има много огън и гняв, но я няма Силата на Истината, която изтича от Абсолюта. Що е Истината? Силата на Неизменността. Истината е Мистичният Будител на Древните. Огънят на Древното зло трепери от Истината, крие се, но не се покорява. (стр. 191, 192)
Мерива Азор – Древното зло – е сгъстен хаос. То има големи знания, но без Истина. Това зло ако имаше власт, то щеше да прояви нечувано насилие… Но то не е знаело, че от Нищото ще се появи Древният Бог, Който владее всичко в Себе Си. Древният Бог е Владетел, защото е Цялата Истина, Абсолютната Истина. Той е излязъл от Мястото на Могъщата Слава. Единственото нещо, което Древното зло не желае, е да среща Лицето на Истината и Лъчите ѝ. (стр. 195, 196)
Из „ДРЕВНОСЛОВИЯ“ от
Шестия Старец
Представено от Елеазар Хараш
Когато Истината се превърне в разрушител, няма кой да устои.
Истината руши всичко ново и старо, което не е в съгласие с Древността. Древността е Мярка.
Истината не се нуждае от доброта и религия, а от Същества Храмове.
В Истината няма човешко действие. Истината е Могъща в самата себе си.
Истината всякога разрушава застоя, за да го преобрази.
Истината е Безмълвният Език на Древния. (стр. 7)
Елеазар Хараш – Предговор
Зарама (на Древния Език Залихир) – това е Истината. Постижение е да познаеш Истината и тя да те убие. Оттук нататък започва Животът. Който е овладял Истината, е овладял смъртта. Истината поразява разсеяността, но се отплаща щедро на Мъдрото Усърдие. Без Истината съществата и хората са повредени. Що иска Зарама? Специално Внимание. Без това Внимание човекът е в беда. (стр. 9)
Без Зарама – Истината – ти си призрак и сянка. Без нея ти си въображение без Дух. Само Истината дарява Дух, който е Реалност. Щом си без Истината, погледни: ти си в пропастта. Каквото и да правиш, без Истината ти си в погрешна позиция. Без Истината ти се превръщаш в отмъстител на себе си. Всички, които са без Истината, са заспали в съня на сътворението. (стр. 10)
Избери Зарама – Истината, за да ограбиш себе си. Чрез Истината ще ограбиш злото в себе си, ще ограбиш смъртта в себе си, ще ограбиш и доброто в себе си. Всичко ненужно ще изчезне. Истината не е доброта, не е човечност, не е окованост. Истината е Лазур, Ефир, Еликсир и Свобода. Милиони очи гледат, но Виждаща е само Истината. Достатъчно е да търсиш искрено Истината, защото тогава дори и грешките светят като приятели. Без грешките няма кой да те обучи в Пътя към Истината. (стр. 10, 11)
Зарама – Истината – е покорна на Смирените, но знаещите биват покосени от нея. Името на Истината е Проникване. Тя прониква и в света на мъртвите, и в света на живите, и в света на Безсмъртните. Тя е създала всичко и обучава всички, които я търсят. Ако Истината ти даде Откровение за себе си, значи тя ти е отнела и смъртта, и живота и ти е дала Скритостта си. (стр. 11, 12)
Зарама – Истината – е Древният Свят, Основанието. Лъжата е миналото, старият свят– живот без Дом, без Същност. В дебрите на Истината има Място, по-тъмно от самия Мрак. Оттам Истината наблюдава кой се възгордява и кой се смирява. Който се възгордява, Истината ще го провали. От това Скрито Място Истината гледа и поразява тази истина, която не е Истина. (стр. 12)
Зарама – Истината – идва, за да ограби твоята светлина и тъмнина. Истината идва, за да ограби твоята бедност и твоето богатство, защото Истината носи нещо, по-дълбоко от твоя живот. Тя носи Скрития Бог. А кое е това, което може да се сравнява с тази Скритост? Мъдрото Търсене на Истината струва целия живот. Самото това Мъдро Търсене пробива (достига) Бездната в себе си. Това Мъдро Търсене казва на Бездната: „Ето, дойдох, защото съм Дарът на даровете“. Това е Мъдрото Търсене, което се е завърнало в Бездната и е постигнало Същността– Украсата на Бездната. (стр. 13)
Зарама – Истината – ще ви освободи от доброто и тогава злото няма да може да съществува. Ще дойде ден, когато Истината ще ви освободи и от Търсенето, защото тя е Единството и Свободата. В Истината животът не е живот, а Мистерия, която никога не може да бъде ограбена и ограничена. Мистерията е Същността на Истината и Свободата. Ако търсиш нещо, то трябва да е Единство с Истината, която дарява Свободата. Истината дарява Смирението, а Смирението е Заключена врата за падналите духове. Те не могат да минават през тази врата. Нито един нечист дух не може да диша в Смирението. (стр. 14)
Зарама – Истината – е част от Нищото, част от Древния Свят. Злото се е случило при отделянето от Истината, при отделянето от Древността. Който е стигнал до Смирението, правилно е търсил Истината. Истината е това, което ни учи. Тя ни учи чрез три неща: Докосване, Шепот и Вдъхване. Тя вдъхва в нас Меча на Устрема. Белегът на Истината е да имаш в себе си Тих Извор, Таен Извор. Влезеш ли в Истината, убил си времето и света. Що е Истината? Това, което може да отключва най-могъщата Сила. (стр. 15)
Зарама – Истината – е това, което прави нещата Живи. Истината е това, което ни очиства от не-живота. Истината е рушителят на сътвореността. Когато Истината отключи себе си, това е Силата на разрушението. Това е Силата, която не одобрява света и живота– Истината служи само на Истинския Живот. Тя е Хранилището на този Живот, тя е Пазителят. (стр. 16)
Зарама – Истината – е най-древният Служител на Абсолюта. Силата не работи чрез Силата, Силата работи чрез Истината. Истината– това е Той в Действие. И затова я наричаме Изящна и Смъртоносна. Когато Той изрича Своя Глас, това е Гласът на Силата, защото Той изрича Себе Си. Тогава всички други гласове се скриват и отдалечават, защото Той е Повелителят. Който се грижи за Истината, ще има нещо от Тайната ѝ Сила, ще има и решение на въпросите си, защото Истината е Отговорителят. (стр. 16, 17)
Зарама – Истината – дарява Свободната воля, но казва: „За да имаш Свободна воля, трябва да си избрал Истината– Древния си Път“. Чистотата е Различаващата Истина. Чистотата в Истината е по-могъща от всяка стихия. За нечистите Истината се явява като мрачна Сила, опустошителна Сила. Но този, който е видял Лицето на Истината, знае, че тя е по-ослепителна от всяка светлина. Тя е Древният Осветител на светлината и на съществата. (стр. 17, 18)
За неподготвените Зарама – Истината – е дълбоко и страшно безвремие, празнота. За подготвените Истината е лека като вятъра, приятна като чистата усмивка. За подготвените тя се явява като особен Приятел в нужда. Който е познал Истината, в него злото е умряло. Истината пази Силата, Силата пази световете. Истината е създала силата на смъртта, за да може тази сила да очиства света от всичко онова, което не е Истина. (стр. 18, 19)
Само Истината има Поглед. Човекът има очи. Защо са създадени очите? За да откриеш Погледа. Само Погледът може да открие Истината и да се слее с нея. За недостойните Истината изглежда мрачна. В миналото падналите са я наричали Мрачната Земя. И за тях е бил създаден денят, светлината, защото вътре в себе си те нямали Погледа. Що е Погледът? Древната Извираща Сила. Но то е за тези, които знаят как да търсят Истината. Само те преоткриват в себе си Древната Прасветлина, защото те умеят Търсенето, а тя владее Призоваването. (стр. 19, 20)
Зарама – Истината – слиза по Моста на Чистотата и Абсолютното Доверие. Тези, които в Древността са изгубили и една капка Доверие в Истината, са станали сътворени. В Истината е вложена най-древната Сила и най-строгата Бдителност. Истината знае всичко и за видимите, и за невидимите същества. Истината познава камъните, преди да бяха камъни. Истината познава моретата, преди да станат морета, защото, преди да станат нещата, Истината е била. Истината е Древната Първосъздаденост. (стр. 20)
Посланието на Зарама е: „Завърни се в Бездната, за да те прегърне Бездната“. Само тук ти си Безкраен Приятел на себе си и съществата. Тук Отношенията са Древна Истина и Свобода. Тук, в Бездната, никой не може да нарани някого, защото тук Животът тече в Ядрото на Чистата Истина. Тук Отношенията са Тайни на Древния Бог. (стр. 21)
Зарама – Истината – е Безсмъртен Свят. Дори и в този свят, в който всичко си отива и умира, Истинските Отношения остават и продължават своя ход. Велико е да срещнеш Истинското Отношение на едно същество. Това е Всеблаг Дар, излъчен от Всевишния. Тук Истината те е прегърнала. Да те прегърне Истината, това означава тя да е отклонила света от тебе. Но ако ти си Избран, тогава Истината не отклонява света, а го убива. (стр. 21, 22)
В Армарахава – Древното Безмълвие – няма звук. Звукът означава сътворение, сътвореност. Само Несътвореното може да се посвети на Нищото… Има сътворени Ръкописи, има и Несътворени. Безмълвието е Несътворен Ръкопис. То узнава нещата, защото владее Истината, а Истината е Мъдрознанието. (стр. 26)
Армарахава – Древното Безмълвие – е най-вътрешната Красота на Живота… Древното Безмълвие е Живот в Ослепителния Мрак на Истината. Една нисша природа никога не може да влезе в Древното Безмълвие, защото тя не може да мине през преградите на Вечно Отворената Врата. (стр. 33, 34)
Доброто и злото не живеят в Истината. Те живеят в себе си и затова са бедни. Застоят се явява в доброто и в злото, но застоят не може да се яви в Любовта към Бога и Истината. Истината винаги е повече от доброто. По пътя на доброто може да се върви, но това не устройва живота, ако нямаш Любов към Бога. Любовта към Бога вселява друга мярка за доброто, Истинската мярка, а то е да поведеш себе си и човека към Бога и Свободата. (стр. 39, 40)
Азорот – доброто – трябва да те направи Истинен, Същностен. Само тогава то става Верният Път към Древния Бог и никога– към себе си. Когато вървим към Древния Бог, доброто се превръща в Път към собствената ни Духовност, а Духовността е Чистота. Изначалното добро е друго Име на Първичната Чистота. Тогава това е било Умение да проникваш в собствените си Дълбини, в Центъра си… (стр. 42, 43)
Азорот – доброто, което е в Истината, е без рождение. Имаш ли това добро, имаш щит срещу бедствията. Кой е най-добрият Приятел на доброто? Смирението. Доброто е скрито в Смирението. А когато доброто е в Смирението, то не може да се тревожи. …Човекът на Смирението следва своята Лекота. (стр. 44, 45)
Тайната на Азорот – доброто – е Велика, защото тя излиза от Сърцето на Бога. Доброто, това е Истинният човек, който има мярка за доброто, но не чрез доброто, а чрез Истината. Има строга мярка за това кое е Истинско добро и кое изглежда само като добро. Има много видове добро, но само едно е одобрено от Бога и само то е мярка. И Сам Бог го знае, защото то излиза от Самия Него, и само от това добро се израства. (стр. 46)
Зохор – злото – е намерило безпътието си, а доброто, което не умее да търси Истината, е намерило злото. Само Търсачът на Истината се освобождава от доброто и злото и постига тази Любов, която е Вечното Добро. Зохор– злото– е невидим стрелец. То стреля в човека с неразумни внушения, мисли и желания, за да могат тези внушения да се съединят с човека в един общ план. Само който търси Истината, може да се справи с невидимия стрелец и да си създаде план в Бога и Единство с Бога. (стр. 57, 58)
Маротот – смъртта – е винаги в Ръцете на Божията Сила… Сам Бог е скрит и в смъртта, и в живота. Но нито смъртта, нито животът оцеляват. Оцеляват само Любовта и Истината, но не като живот, а като Съществувание, като Свобода. Тук се намира Истинската Лекота и Свобода… (стр. 71)
Аазара – Яснотата – е Специален Лъч, идващ от Истината, защото само Истината е Господарят на Яснотата. Що е Аазара? Тя е слязла, озарена от Истината Светлина. Яснотата е движение на Чистотата. Този, който има Аазара, има Вход към себе си. Той има право да разбира нещата и да ги осмисля… Само Аазара– Яснотата– може да те води в живота, защото тя е част от Тайната на Истината. (стр. 76)
Аазара – Яснотата – се превръща в Увереност, а всяка Увереност е част от Силата на Древния Бог. Само в Аазара се лекуват заблужденията. Когато си в Аазара, с лекота се усмихваш на заблужденията, но не се възгордяваш. Аазара е особено Изкуство. Това е Умението да виждаш себе си, Ядрото си, защото ти сам си станал част от това Ядро. Ти сам си станал част от тази Истина… (стр. 77)
Аазара – Яснотата – е особена Сила на Духа. Тя е изработена не от знания, а от Подход. Тя дълго е живяла в Правилния Метод, а Правилният Метод е Тих, Уютен, Лек и Чист: Тих, защото е Дълбок; Уютен, защото е Разумен; Лек, защото е Сияещ, и Чист, защото е Истинен. Аазара… е Първичната Интуиция в нас – тази, която е проникнала в Тайната на Истината. (стр. 77, 78)
Аазара – Яснотата: от това ниво трябва да се вземат важните решения в живота. Аазара има Сърце от Огън и Сияние. Тя всякога има Уверени Очи, Дълбоки Решителни Очи, защото дълго се е сблъсквала с живота, и понеже е търсила правилно, е открила себе си в себе си, открила е себе си в Ядрото си. Аазара е осветила себе си, защото дълго време е била заета с Бога и с Истината. (стр. 78, 79)
Аазара – Яснотата – е Вдъхновено Оръжие на Истината. Аазара е Възход във Възхода, а неяснотата е падение в падението. Аазара е част от нашия Скрит Свят, част от собствената ни Сърцевина. Яви ли се Аазара, тревожният свят е пометен. За да се влезе в Яснотата, се иска Чиста и Съкровена Съсредоточеност. Това е Пътят към Дълбините… (стр. 80)
Аазара – Яснотата – е Яснота и в реда, и в хаоса. Тя е Същност, тя е Дар и не зависи от промените в света. Яснотата има в себе си нещо от Кръвта на Истината и затова в нея има нещо Недосегаемо. Ако Аазара те възлюби, тя вече ти е Приятел. Човекът на Аазара има Тайна Бдителност. Аазара е Дарът за честните и искрени Усилия. Когато Аазара влезе в очите, това са Лъчите на Истината. (стр. 81, 82)
Аазара – Яснотата – е Простотата на Истината. Но що е Простотата на Истината? Силата на Истината. Аазара не може да работи в изкривеното съзнание, защото тук тя е пречупена и неразбрана. Но тя умее да чака. Аазара умее да дарява Думите на Свободата… (стр. 83)
Ламарот – Луцифер – знае, че поради Свободен избор хората са развалили нещата. Сложността на хората е в това, че те самите са станали зло дори без дявола в себе си, понеже волята им е неустойчива. В що седи злото? В отричането на Любовта, в отричането на Истината. Ето защо хората умират. По този път хората са станали една празнота и сянка в Битието. И поради това все нещо ще им липсва, докато не излекуват себе си чрез Нови избори и Нов Път. (стр. 103, 104)
Марахава – Тишината – не е място на знания. Тя е Тихо Място, Свято Място, Очистено Пространство. Тишината не е знание, а Състояние, Етернѝя – Висша Тънкост, Изначалие, Древно Осветено Място. Само Пречистото може да влиза в Дълбините на Марахава… Знанията са шумни, но те винаги се обезличават в Тихия Огън на Марахава. И когато напълно изчезнат, явяват се Чистите Истини.
(стр. 114)
Марахава – Тишината – дарява себе си на жадните за Истината. Тя дарява себе си на Търсачите на Древния Бог, защото те са очистили с много Дисциплина своята Същност, за да пристъпят чисто пред Древния. Мъдрият… дълго е отстранявал себе си и така е създал място за Тишината в себе си, за Тихия Глас в себе си. А Древният просто му е казал: „Ела!“. (стр. 119)
Марахава – Тишината – е Истина без говор. В Истината всякога звучи Тишината. Що е Марахава? Единството, Целостта, Древният Хляб, Животворната Същност. Свободата живее в Марахава. Който е открил Марахава в себе си, е открил своя Уют, своето Царство… В Марахава не си тяло, не си ум. Тук си Дух и Истина. Тук си Източник в себе си и тук всичко, което изричаш, е като Ново Зараждане. (стр. 120)
Марахава – Тишината – е Подход към Истината. За Чистомъдрия Истината е тук, на Земята. Ти трябва да бъдеш там, където е Истината. Душата на Чистия се състои от Мълчание и Любов. Духът на Мъдреца се състои от Тишина и Истина…
(стр. 120, 121)
Марахава – Тишината – е Мистично Неизречено Писание. Понякога от Марахава излиза Глас, който те променя завинаги, защото в Марахава е Гласът на Живота. Който е придобил Висшата Тишина, е спасен, защото Тишината е Дух и Истина, а желанията са звуци на сътвореността. Когато си в Истината, Бог те е спасил, защото Сам Той те е въвел в Истината. А що е Истината? Неговата Реалност, слязла от Тишината. (стр. 121, 122)
Марахава – Тишината – е Тайноведение… В Марахава ние зараждаме Себереалността си. Марахава дава на Истинните хора и на Хадирите– Търсачите– Достъп и Близост със себе си. Що са Хадирите? Преданите на Истината. Що е Тишината? Тишината е Дух, а Духът е другият Поглед– Поглед отвъд ума, отвъд сътвореността. Марахава означава, че всеки има Невидим Път към себе си. (стр. 122)
Зохор – злото – се ужасява от Истината, а Молитвата му е тъй омразна, че сякаш меч го реже. Когато дяволът е в ръцете на Истината и на Молитвата, той е мъртво явление. Хора, които са се пожертвали за Истината, са ужас за дявола. Такова същество е живо разрушение за дявола. В такива случаи дяволът все се чуди защо не може да се справи с такъв човек. Дяволът не се тревожи за този, който е избрал лъжата, гордостта и омразата. Но този, който е избрал Истината, е голяма тревога за него. (стр. 124)
Зохор – злото – го няма в Чистото Лице, в Чистия Образ на Истината. Целта на дявола е да изкушава, оцапва, заблуждава, тормози, обвинява, но Чистият Дух не зависи от това. Хитростите и злините са стратегии на дявола, но в Чистотата те умират. Чистотата е смърт за тях. Чистотата е тяхната скръб. (стр. 132, 133)
Когато човекът приеме и обикне злото, той сам става зло и настанява дявола в себе си, защото дяволът използва тази склонност. В Любовта, в Истинността, в Усърдието, в Будността– тук дяволите са много бавни, забавени, уязвими, разгадаеми. Но най-бавни са в Усърдните Молитви. Тук те вървят като в мъгла… (стр. 134)
Зохор – злото – живее в собствената си тъмнина. И когато ние говорим Истината и действаме чистомъдро, ние увеличаваме тъмнината на злото в самото него. Това, което дяволът мрази, е Истината и Чистомъдрото Действие. Истината е Скритата Светлина, а Чистомъдрото Действие е обезсилването на злото. Всеки, който се е отказал от Истината, той няма сила срещу злото и дявола. А ако се е отказал и от Молитвата, той бива погубен и отвътре, и отвън до определената степен. (стр. 137)
Очите на дявола и злото… са очи, завладени от тъмнината. Те са студени, обсебващи, гладни, грабителски, но са мъртви. Те са очи на мъртвостта. Само Силна Истина в човека и Силен Молитвен Дух могат да ги отстранят. Те са очи на хитростта и лъжата. Те са угаснали очи, полуумрели. Но те не престават да търсят своите жертви. Само който се посвещава на Бога и Молитвата, се изтръгва от това упорито зло и тръгва по своя Път, но трябва да е много бдителен. (стр. 142, 143)
Злото, или земното мислене, е врата, преносител на нисшите духове. Във въздуха има скрити всякакви дихания: милиони същества и неща пътуват през невидимата врата на въздуха и нашето мислене. Има Ангелски въздух, има и демоничен въздух. Но само в един строго определен Въздух са скрити Древните Ръкописи. Златото не е съкровище, но този Древен Въздух е Съкровище. Що е това Съкровище? Това е Древният Въздух на Истината. (стр. 151)
Зохор – злото – съществува вън от човека и вътре в него. Всеки човек, който е допуснал злото в себе си, ще бъде пленен от дявола, защото е създал връзка. Поради своето невежество човекът се самопленява. Това се случва, когато в човека няма Устой в Истината, в Бога и в своята Неизменност. За да разбереш Източника на Истината, ти трябва да си придобил нещо от Същността на Истината. Така се ражда Устоят. (стр. 172)
Злото движи развитието чрез Божия Замисъл. Но Бог и Неговият Замисъл са по-дълбоки и от дявола, и от Христос… Дяволът е допуснат, за да се завърнем в Истината. Всеки, който иска да съкруши Зохор– злото, трябва да изясни в себе си Стремежа си към Бога и към Истината.
(стр. 173, 174)
Да търсиш Истината, но да не я намираш, това е привилегия. Търсенето не трябва да престава. Търси я, колкото и да е трудно, а когато тя не идва, това е една от Тайните на живота. Много хора, на които си правил злини, са пречка в твоя Път към Истината. Но ти не трябва да спираш да търсиш, за да получиш позволението един ден да познаеш Истината… (стр. 175)
Зарама – Истината – е Мъдрият наш Водител. Истината е Мъдра, а дяволът е само разумен. Дяволът е разумен и от много далече планира своите замисли срещу човека, но Търсещият Истината го изпреварва в плановете му. Така дяволът се чуди що за човек е това. Дяволът все строи планове, а Истината все ги разрушава. Защо Зарама изпреварва дявола? Защото Истината е родена, преди Замисълът на злото да е бил допуснат. Когато станеш Истина, ще станеш Нищо– Мястото, в което дяволът не може да живее. Но ти си станал нещо– нещо сътворено, нещо отделено. (стр. 175, 176)
Зарама – Истината в тебе – може да превърне змията в Чиста Светлина, в Сияние без сенки. В това Сияние Истината тържествува. Само тук Древният Живот ухае. Истината е нереалност за дявола и злото, защото те самите са нереални. Но този, който е станал Зарама, е станал Реална част от Истината и от Древния Свободен Живот. Истината е Древният Мироглед на Свободните Духове. (стр. 176, 177)
В Зарама – Истината – е всеки Висш Замисъл. Казвам: и злото ще те извиси в Истината, и доброто, защото нито злото, нито доброто ще те оставят намира, докато не отидеш при Истината. Ако те в своите усилия не успеят, ще дойде по-голямо зло и по-голямо добро. Те ще бъдат великият ти дар, а Истината– ние отдавна знаем, че тя умее да чака.
(стр. 177, 178)
Зарама – Истината – е Слово, Сила, Мощ, Безмълвие и Велика Тишина. Всичко служи на тази Тишина. Зарама е Живот в Тишината, а тук къде са противоположностите? Къде са добро и зло, светлина и тъмнина, студ и топлина? Тук те не съществуват. Тишината е Гласът на Скритата Истина в нас. Що е Гласът? Древна Бездна, Която е изрекла нещата. И само този Глас може да ни посочи Пътя към Бездната, защото само там живее Зарама. (стр. 178)
Зарама – Истината – е Извор в Бездната. Тя все тече: тече несътворено, непресъхващо. Този Извор никога не се изчерпва, защото тук не тече вода, а Мистерия. Зарама е Отломък от Древно Мистериозно Изричане. Зарама е Слово без дъно. (стр. 179)
Зарама – Истината – е Праезикът, Мястото на Силата, Скритостта на Мистерията. Това е нещо, което е излязло навън, без да е слязло. Всички, които обичат Зарама, знаят къде отиват, защото този Извор ги храни и пои. Всички, които не обичат Зарама, вярват в бъдещето и никога не знаят какво е то и какво ще им донесе, защото бъдещето не е носител. Носител е само Истината. (стр. 179, 180)
Зарама – Истината – влезе ли тя в човека, всички стари светове се разтърсват. Всички възгледи от миналото се разстройват. Истината не говори, тя излъчва– тя излъчва Дух. Това, което говори, не е Истина. Истината е в Излъчването, в Излъчващата се Атмосфера. Когато Истината говори, тя увеличава Тишината. Това е Тишина, Дълбока като Бездната, Ясна като Началото и Силна като Скритостта.
(стр. 180)
Гласът на Зарама – Истината – идва от Дълбокото. Той носи в себе си нещо от Тайната на Словото. Той влияе, облекчава, радва и преобразява. Всеки Глас, който говори Истината, е Божествен. Той извежда от тъмнина в Дълбочина. Този Глас е всякога тук, но ние не всякога сме тук. Този Глас може да променя посоката на развитието. Благословен е този, който е чул този Глас. (стр. 181)
Зарама – Истината – е Жажда за Пътя към Мистерията. Цялата Тайна на развитието е скрита в тази Жажда. Животът е в друга Реалност, когато си в тази Жажда. Тази Жажда за развитие създава Аура, в която злото не може да живее. Тук няма енергия за злото. Тук тъмните сили гладуват и умират. В Пътя към Истината всичко умира– тук всичко нечисто умира, но тя е Живот за всичко Чисто… (стр. 181, 182)
Зарама – Истината – извисява Пътя ни, Търсенето ни. Тя ни учи как да пробием света и да се завърнем в себе си. Истината– тя самата ни учи как да я търсим, когато твърдо сме я избрали за наш Водител. Истината твори Целостта в нас и чрез нея ние ставаме все повече Дух и все по-малко свят. Който не се движи към Истината, животът му е катастрофа и не му трябват други беди, но те всякога ще го търсят и ще текат към него. Но този, който е получил Откровение от Зарама, той придобива собствения си Вътрешен Уютен Свят и все повече жадува за тази Неизреченост, наречена Зарама.
(стр. 184, 185)
Истината е Слово, което може да размества, т.е. да преобразява, Реалността, защото на Изначалното Слово е дадена Висша Власт. Тези, които са развалили Словото, са изгубили живота си. Те са изгубили Ключа към себе си, защото Словото и думите са Ключове. А защо са Ключове? Защото са Духове… (стр. 185)
Когато Зарама – Истината – говори, много видими и невидими същества слушат. Словата на Истината са Бяла мъгла за злото, Непроницаема стена. Тук злото се обезличава и обезсилва. Но нечистите думи са черна мъгла. Тези думи крадат души и ги водят до бремето, което е падение, ограничение и смърт. Необходимо е дълго обучение в Чистотата на Словото, защото Словото прекрачва световете.
(стр. 186, 187)