Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ – Мъдростта на Старците“,
втора книга

Представено от Елеазар Хараш

Пътят към Абсолюта минава през Старците. И когато съществата постигнат Богодействието, Старците ще ги учат на Единственото Писание– Древната Истина. (стр. 3)

Елеазар Хараш – Предговор

Всеки Старец е Владетел на Тайни Несподелими. И е необходимо голямо усърдие и много дерзание, за да се споделят неща от Древните Тайни. Днес Старците говорят за дълбокоистинно търсещите. Тайните са Заключени Субстанции. Във всяка Тайна има скрита определена степен на Истината. И на всеки се дава според това, което може да понесе. (стр. 3)

Елеазар Хараш – Предговор

Старците са издържали на Огромно Налягане, на Немислимо Търпение милиарди години. И затова те носят Истината в Себе Си, не я търсят. Старците са съществували милиарди години във Великотърпение и Любомислие. И когато Мълниеносната Истина ги е пронизала, те ѝ устояли и станали Ослепителни Прасияния. Така те имали право да носят Истината на световете. (стр. 5, 6)

Елеазар Хараш – Предговор

Неведомото е Древна Скритост. Любовта му е тайнствена, Мъдростта му е дълбинна, Истината му е като докосване до Огън. Неведомото не говори с думи, нито с мълчание, а с Могъщо Присъствие… Когато то ни помага, ние извличаме Мъдрост и от Мрака. Когато то не ни помага, ние изоставаме и когато сме в светлината… (стр. 14)

Петият Старец Ал Аримавая

…Неведомото не е Тайна, защото то е Бащата на Тайните. То е скрито по-навътре от Тайните. Неведомото не е Път, защото няма закъде да пътува. И все пак къде е Неведомото? Неведомото е навсякъде. То е Мистично явление на енергията, без да е енергия. То е Мистично Дихание на словото, без да е слово. Може ли човек да се приближи до него? Има един начин за приближаване и той се нарича Голгота, или Истината. (стр. 15)

Петият Старец Ал Аримавая

Волята е началото на човека, а Бог е краят. Когато волята постигне Висшето съзнание, тогава Бог се присъединява към нея. Волята е подвигът и когато тя постигне себе си, тя се осъзнава като Дух… Много воля значи много Дух, много Дух значи много Истина, а Истината е Присъствие на Всемогъщата Воля. (стр. 21, 22)

Вторият Старец Азавот Махария

Истината отстранява светлината от своя път, защото Истината е Дълбочина, а светлината е долу, в низините. Истината е била, когато светлината не е била още родена. Когато светлината още не е виждала, Истината е имала Око. Истината отстранява светлината, защото целта на Истината е да открие това, което светлината не може. Истината е тази, която открива Мистерията. (стр. 27)

Вторият Старец Азавот Махария

Само Истината умее да търси Бога, а човекът трябва да се научи как да търси Истината. Ако човекът не се научи как да търси Истината, Мракът ще го гони и обучава. Когато човекът е Търсач на Истината, той завежда Мрака при Бога и Бог осветява този Мрак. Когато човек не търси Истината и не е насочен изцяло към нея, тогава Бог прави Мрака грабител на човека. (стр. 28)

Вторият Старец Азавот Махария

Истината е вечно живата Сила. Истината е особен Говор. Тя гледа чрез Очите на Зората. Истината призовава Верните на кладата. Истината е придобиване на тялото на Бездната и това тяло е едно Велико непроизнесено тяло. То е тялото без име. То се изплъзва от обятията на времето и вечността. То е онази Безкрайност, която ни очаква всякога.

(стр. 29, 30)

Вторият Старец Азавот Махария

Съкровенолюбието е повик от Пречистата Светлина. Съкровенолюбието е метод, който отстранява четирите вида тъмнина. Съкровенолюбието прави човека дълбок, осмислен, същностен. Но ако Съкровенолюбието иска да познае Тайната на живота, то трябва да умре в Истината и тогава ще има Поглед, който е нещо повече от самото него. Този Поглед е нещо от Неведомото. (стр. 32)

Вторият Старец Азавот Махария

Мъдрият е Мъдър, защото е познал Истината и защото е напуснал своите собствени предели. По пътя си към Истината Мъдрият е срещнал Мрак, който го е извисил. А не е ли това предназначението на Мрака? Да. Мракът е създаден да извисява достойните и да прекъсва пътя на недостойните. Мракът е Свещена сила на Мистерията… (стр. 32, 33)

Вторият Старец Азавот Махария

Любовта е странен Древен Дар от Ал Ходот… Тя е само Негов малък Отломък. Ал Ходот е Планината, а Любовта е Камъчето от тази Планина. Ще минат Вечности, ще минат Безкрайности, но дали ще имаме правото да вървим към Ал Ходот– това никой не знае. Той е Върховно Нищо, Прабездна, в която е скрита Цялата Истина, Абсолютната Истина. (стр. 35)

Вторият Старец Азавот Махария

За Ал Ходот няма гледна точка. Ал Ходот не е даже Съкровеното Древно Пространство. Към Ал Ходот води само Мистичната Истина. Но тя само води, без да достига. Ал Ходот е Древност отвъд Древността. Ал Ходот покорява с Прабезмълвие. Ал Ходот е спуснал в световете Корена на живота, но Ал Ходот е без Корен. (стр. 35)

Вторият Старец Азавот Махария

…Има Врата, която води в Дълбочината. Вратата е метод за придобиване на Дълбочина. Смисълът на Вратата е да отключиш Дълбочината. Това е Дълбочината, която е била всякога твоя, но която си изгубил. Вътре в Дълбочината живее Истината, а вътре в Истината живее Бог, а вътре в Бога– Древният Древен и Прадревен: Вратата, от Която е излязло всичко. (стр. 37)

Вторият Старец Азавот Махария

Алмейра е Благоуханието на Скритата Истина, която се зове Тишина. Тишината е Дълбинен Вътрешен Храм. Тя е Есенцията на Божествените и Фини сили. Тишината е Стихийната Вглъбеност на Най-Древния. И тя е най-висшето Благо, защото, който е стигнал до Тишината, е бил призован от Най-Древния. (стр. 42)

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Върховният Скрит е, Който дарява Истината на човека. И когато Той я дари, Ново Слънце е изгряло във Вселената. Ако Той не беше, нямаше да имаме силата да се развиваме и да пътуваме към Съкровената Му Бездна. Върховният Скрит е създал такова Слънце в Себе Си, че и Върховният Мрак може да се огрее. Изкуство е това. А не онзи художник да рисува Слънцето и да трепери. От друго Място се учим ние, а не от този свят. (стр. 46, 47)

Първият Старец

Къде е живяла Истината преди? В Бездната от Безкрайност. Но после слязла и се ограничила. Истината е Мистичната Сила на Безкрайността. Тя има скрито отношение към човека, който я е избрал. И тогава Истината започва да прави човека скрит от света и скрит от смъртта, защото вътре в Истината човекът може да избяга от смъртта. А щом човекът не е в Истината, и жив да е, е умрял.

(стр. 48)

Първият Старец

Истината е Абсолютно Ядро без пукнатина. Тя се движи като Могъщ Невидим Вятър. Само Истинският човек може да я разбере, като влезе в Безмълвието си. Що е Безмълвието? Велика Книга на Истината– Велика Несътворена Книга. В Истината няма нужда от разбиране, а от сливане. И след сливането нещата се изясняват. Те се изясняват в Несътвореното. (стр. 49)

Първият Старец

Истината е създала Безкрайното Сърце в човека. Но не е лесно човекът да улови в себе си Безкрайното си Сърце. Тайната на живота е Велик Приятел на това Безкрайно Сърце. Така Тайна и Сърце взаимно се обогатяват. Когато Тайната влиза в Сърцето, тя се чувства радостна. Когато излиза, се усеща обогатена. Тайна е Безкрайното Сърце. Това Сърце не се вълнува от времето и от бъдещето, а само от познаването на Истината. (стр. 49, 50)

Първият Старец

Изпитанията на Мистерията превръщат човека в Дух и Древност. Изпитанието е, което ни прави нетленни. Изпитанието ни дава отговора, скрит в Мистерията… Изпитанието ни прави Истинни и настоящи. Изпитанието ни прави същества отвъд човечеството. (стр. 56, 57)

Първият Старец

Който е Търсач на Нищото, той призовава Древния и постепенно Древният става негов Гост. Странен е този Гост – не Го виждаш, не Го чуваш, но имаш усет за Мистерията Му, защото сам ти ставаш все повече Мистерия. Има нещо Величествено във Вкуса на Мистерията. Тя е излъчването на Нищото. Тук, в Нищото, ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужда от думи и говор. Нищото е най-преизпълненият свят. (стр. 64)

Първият Старец

Човек може да събере в себе си всички Реалности и цялата Същност, но ако се обедини с Абсолютната Реалност. Пътят към това е Неустоимо Търсене на Истината и тогава ще дойде ден, ще дойде час, ще дойде миг, когато самата Древност ще те изпита и ще те приеме в себе си. Тази Древност ще ти позволи да започнеш да осъзнаваш Абсолютната Реалност в себе си. И така ще придобиеш Древносъзнание, в което се намират всички Вътрешни Тайни на живота. (стр. 66, 67)

Първият Старец

Отвъд Истината е Абсолютното Нищо, но Истината е родена от това Нищо, за да се върнат чрез нея съществата в това Древно Единство. Всичко, което не е Истина, ще живее в разочарованието на външните светове. Най-големите грабители на Истината са знанията. Те са ловки демони. Пътят към Истината е чистота и вглъбяване. И колкото по-голяма е чистотата, толкова по-дълбоко е вглъбяването. И това трябва да продължи, докато мине през Предела, в който човек да се установи напълно в Истината. Тогава изгрява Нищото със своята Лъчиста Пълнота и призовава човека в Безкрайност и Мистерия. (стр. 68)

Първият Старец

Мистерията е Път към Сияещия Център… Сияещият Център е освобождение от материални и духовни светове. Сияещият Център е самата Древна идея за Истината. Това е Истината, която всяко минало и бъдеще търси. Но само Истината намира Истината, защото тук е разрушено всяко минало и бъдеще. Ако търсиш бъдещето, ти не си достоен за Истината. (стр. 70)

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Аварама е странно Древно Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците. Това Изначалие е Окото за Бездната. Това Изначалие вижда Най-Древното, то е Проход. Никой няма представа за Бездната, но в Аварама има Проход…

Аварама е Древност, изтъкана само от Тайни. Тук Истината се носи като Мистична Мъгла, като Древен Вятъроход, който е забулен в себе си. Тази Мъгла е Предвечна Стихия и вътре в нея е имало много същества, носейки се древно, свободно, неуловимо. Тук Истината е пътувала като Свободна Мъгла, необременена от светове, защото в Началото е нямало светове. (стр. 83)

Двадесетият Старец Ар Зуама

Той – Прабащата – е Великата Цел, Великият Смисъл, макар че Неговата Велика и Древна Преизпълненост и Преизобилност превъзхожда всеки смисъл. Той ни дава Откровение за Себе Си и това е Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност. Той е навсякъде разпростиращата се и покоряваща Безкрайност. Но Той– Прабащата– си остава Абсолютно Непостижим. Ако беше постижим, Той нямаше да е Върховната Истина. (стр. 93)

Първият Старец

Аз съм Този, Който съм. Аз съм Несъществуващото Съществувание, което преизпълва всичко. Всичко е в Ръцете на Моето Несъществувание, всичко е в Ръцете на Истината, но то трябва да се самоосъзнае и когато се самоосъзнае, тогава Великият Мрак ще засвети… (стр. 103)

Първият Старец

В Мистериозното Сливане с ДРЕВНИЯ Мистикът изчезва напълно и тогава Мистикът Го познава. Единственото Истинско Познаване се намира в Изчезналостта. И така Сам Древният познава Себе Си в нас и ние в Него се познаваме. И така ние вече сме в Пълно Единство с Него… В Изчезването е Тайнството на Живота, а неизчезналите са просто същества на смъртта. Смъртното не може да познава Истината… (стр. 106, 107)

Първият Старец

Дълбинното Безмълвие се докосва до Праистината. Праистината е Неподвижност, живееща в Бездънен Покой. Праистината в своя абсолютен смисъл е Отдих от всички светове– и висши, и нисши. Праистината е Мистерионеведение. Праистината е Не-образът на нещата. Тя е това, което всякога е скрито. Праистината е Тайната Безкрайност и Скритото Безначалие. (стр. 110)

Първият Старец

Всемогъщието заменя страха със Слънцето, заменя скръбта с Пълнотата, заменя световете с Истината. Ето защо страхът е полезен– той е създаден, за да бъде заменен. Ето защо скръбта е силна– за да бъде заменена. Ето защо световете са много– за да изчезнат в Истината. Методът е Скритото Всемогъщие. То се дава постепенно на Търсача и така Търсачът става Слънце, Пълнота и Истина. (стр. 112, 113)

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Всемогъщието разпъва смъртта на кръст, но то разпъва и живота на кръст. Тогава какво остава? Остава Духът и Свободата, остава Огънят и Истината. Така Духът ще те отведе в Абсолютната Чистота, Свободата ще те отведе в Незнайното, Огънят ще те отведе в Неуязвимото, а Истината ще ти даде 360 Крила. И тогава с тези Крила можеш да стигнеш до Гласа, Който разкрива Гласове, защото Той е Слово, Което разкрива Словото. (стр. 113)

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Непобедимостта е Истинност, но до нея се стига след много усърдия, след много молитви, които са пламъчетата, които ще образуват след време тази Непобедимост. За такъв човек, който върви по този Път, не съществува никакъв свят, никакъв Космос, никакви звезди, никакъв живот или смърт. За него съществуват само Отношения и Подход. И Прадревната Бездна именно това гледа. И тогава тя дава на човека да отиде отвъд човека. Тя го взема в Своята Невъобразима Мистерия. (стр. 115)

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Истината е Звукът на Бездната. И когато Бездната чуе в едно същество този Звук, тя го призовава към Себе Си и му дарява Дихание от Древност. Бездната е Прабащата на Мистичните Истини, а всяка Мистична Истина е особена Пълнота, защото Истина и Пълнота са били всякога взаимосвързани. Човекът на Истината, това е среща на Тайната с Мистерията. А човекът на Високата Истина, това е среща на Мистерията с Мистерията.

(стр. 118)

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Непобедимостта е постижение на Неопределеното, Безкрайното… Непобедимостта е Неприсъствие. Как ще уловиш Неприсъствието? Как ще уловиш Нищото? То е абсолютно неуловимо. Не го лови нито животът, нито смъртта, но Истината го улавя и заживява в неговата Безпределност.

(стр. 118, 119)

Шестнадесетият Старец
Ор Марихот

Великият Тъмен Разум… Скрит е този Тъмен Разум, отвъд словата е. Чрез него Мистерията на Живота ни проверява и чете в нас това, което сме написали чрез собствения си устрем и слово. Едно е необходимо да знаем: че Великият Тъмен Разум е пратеник на Бога. Той е сянката на Бога, която проверява Истината в нас. (стр. 129)

Вторият Старец Азавот Махария

Човекът може да постигне абсолютна недосегаемост от 8-те степени на злото, ако осъзнае пътя на своята саможертва и ако тръгне неотклонно по този път. Тогава тук човекът има право да борави с Истината и тя го учи как той да стане абсолютно недосегаем за 8-те степени на злото, защото какво зло може да се изправи срещу Истината? Истината е Поразяващата Слава на Скритостта. (стр. 141)

Вторият Старец Азавот Махария

В Мястото на Истината има необходимост от Изстрадване. Има нещо, което трябва да бъде доказано по отношение на Прадълбината. Който е съумял да изстрада Истината, той е съумял да я съхрани. Така той е съхранил в себе си и Непознаваемата част от Истината, а познаваемата част само го е въвела в Мистерията, в Мястото, което е Безподобие. Изстрадването е съхраняване на най-древното отношение на човека към Прадълбината и поради това човекът се завръща в Нея. (стр. 143, 144)

Вторият Старец Азавот Махария

Старецът е Същество с Велика и Страховита Безусловност. Старецът не носи на хората светлина, за да ги заблуждава. Старецът носи в Себе Си най-древния Принцип– Принципа на Истината. Този Принцип е Безусловен. Той е преди светлината, той е роден преди светлината. Старецът не носи добро на хората, за да ги залъгва. Старецът носи в Себе Си Безусловната Истина, която е освобождение от доброто. Светлината и доброто са ограничения на Истината, а Старецът е Същество Безусловно. Той не търпи никакви ограничения. (стр. 148)

Вторият Старец Азавот Махария

Прасияйният Лик е обхванат от Древна, Древна Мъгла. Който може да пробие тази Мъгла, ще прозре нещо в себе си, ще прозре Искрата– своята скрита Прасъщност. Но преди това трябва да е познал Духа си и този Дух трябва да е обхванат изцяло от Истината. Но откъде слиза Истината върху Духа? Тя слиза като странен Лъч от Мистерията. А що е Мистерията? Това е другото име на тази Древна, Древна Мъгла. (стр. 155, 156)

Първият Старец

Не ставай същество на Тайната, за да намериш Мистерията. Не ставай същество на Пътя, за да намериш Другото. Не ставай същество на Пътя, за да го преодолееш. И тогава след преодоляването започва да се заражда Мистерията. А какво носи Мистерията на съществото? Великообогатение… Но кой може да понесе това Свръхизобилие? Това е Дръзновеният човек, Истинният човек. Той може да го понесе, защото е жадувал за Мистерията и нейната Неведомост. И така в този човек ще звучи само едно Послание, най-древното Послание, в което Абсолютът казва: „Ето, Аз съм ти и ти си Аз“. Това Послание е безмълвно. То сияе завинаги в сърцето на Сина, Дъщерята, птицата, звяра, но само тези, които са дръзнали да станат Стихия. Такъв е Великоскритият Път. Това е Пътят, който преодолява самия себе си. (стр. 165)

Първият Старец

В Осъзнаването на Върховната Истина ТОЙ е Един без втори, ТОЙ е Един и никой друг. Това е Осъзнаване над осъзнаванията. Всякога и винаги е съществувал Един и никой друг. Всякога и винаги е съществувал Един и никога е нямало втори. Ако виждаме втори, ние виждаме множество. Ако осъзнаем, че има само Един и никой друг, тогава ние няма да вярваме в природата, в световете, в множеството, в стихията на природата, но ще вярваме само в Него– защото всичко друго е само Неговата Скритост– за да ни води Той към Себе Си, защото Той иска напълно да Го познаем като Единия Всесъвършен. (стр. 172)

Първият Старец

Той е Един без втори. В твоя Истинен Път, в твоите Дълбокоистинни избори Той е мистериозно Един без втори. И когато си Истинно Отдаден, и когато си Цялостно Осъзнат, и когато си Отдаден и Отдаден при всички условия, тогава Той– Единият без втори– се заражда мистериозно в теб до Пълното Си Сливане с теб. И в това твое Изчезновение Той вече се е зародил завинаги. И вече няма Тайна и Скритост, а е само ТОЙ. (стр. 173)

Първият Старец

Гласът на Древния е Пълното Освобождение, но Той е по-дълбок от Гласа Си… Странно и мистериозно е създаден Гласът на Гласовете. В Изначалната Древност Той е бил създаден като Прасветлина, Праизобилие, но никой не можел да Го възприеме и затова бил наречен Хатар– Мрак, Древна Мъгла, Велика Забуленост. После излъчил Истината от Себе Си. После излъчил Любовта. После излъчил Молитвата и най-накрая излъчил Постоянството. Това са пътищата към Хатар. Постоянството ще Го открие, Молитвата ще Го открие, Любовта ще Го открие, Истината ще Го открие… Всички тези Първосъздадени неща ще Го открият като Махора Аор– като Прасветлина, защото тогава ще заглъхне Същността, за да се роди Прасъщността. И това е наречено Великото Освобождение. (стр. 176)

Първият Старец

Има четири Безкрайности, четири Пътя. Четвъртият Път е потъване на ЧовекаМистерия във Великата Мистерия. Тук, в Четвъртия Път, не се съставят мнения и изводи, само се поглъща Истината от Великия Всепоглъщател. Тук е Мистерията на Самия Абсолют… Тук Върховната Мистерия е Всепоглъщаща. И ако ти си достоен, изчезваш в Нея, а ако не си достоен, завръщаш се несътворен в другите Безкрайности. Там, в другите Безкрайности, се намира потайното самоусъвършенстване на йерархиите от духове, богове и същества. Те живеят и съществуват дотогава, докато открият Ключа към Четвъртата Безкрайност. Ключът към Четвъртата Безкрайност е Истината в Последната си степен. (стр. 178, 179)

Първият Старец

Принципите, които водят към Върховната Истина и към нейната Последна степен, са три– Любовта, Мъдролюбието и Премъдростта. Когато човек придобие Любовта, тя има способността да го заведе в Мъдролюбието. Това е светът на Чистото Съзнание и на Чистата Мъдрост. Когато човек стигне до тази Мъдрост, тя има способност да заведе човека до Премъдростта. Тук, в Премъдростта, се намира нещо от Мистериозното Съзнание, което е част от Мистерията. И тази Мистерия има способност да заведе човека в Последната степен на Истината. Така се движи Пътят. Пътят е жив– той се пренася от степен в степен, докато стигне до Последната степен на Истината. В тази степен е скрита Последната Дълбочина… (стр. 179, 180)

Първият Старец

Вселената и светът са извън Бездната и поради това те са една огромна колективна илюзия. Светът е една величествена илюзия. Той е една необходима илюзия, за да може ученикът ясно да види и избере Истината, която е Бездна от Безкрайност и Неведомост. В тази Бездна няма нито свят, нито смърт, нито живот, а само едно Неограничено Безмълвно Съществувание. Тук няма падения и възвисяване. Тук няма изгрев и залез, защото нашата Същност ги е преодоляла и защото тя самата е познала себе си като Изгрев на Неведомостта. (стр. 181)

Първият Старец

Безусловна Любов към Абсолюта означава Тотално разтваряне в Него. Това е да избереш Живота в Бездната завинаги… Безусловната Любов към Абсолюта се състои в това да избереш само Истината и единствено Истината. И когато този избор е узрял, пълен и окончателен, тогава ти се зараждаш в Бездната на Безкрайността. И тогава откриваш трите Ключа– Величествена Мъдрост, Огнено Безмълвие и Преизобилна Неведомост. (стр. 181, 182)

Първият Старец

Има странен Път към Абсолюта– той е Не-откровението. Мнозина, които са вървели по този Път, са Го призовавали, призовавали и призовавали, но Той не е идвал. Те не са познавали Тайнството на Призоваването. Когато Го призоваваш, трябва да бъдеш непривързан и неочакващ. И когато това продължи известно време, Той отваря това, което се нарича Дахор Парамот– Древен Портал. Така Мистикът навлиза в Неизмеримост, в Неуловимост и в Неизчерпаем Възторг. Обхванат е от Грандиозно Безмълвие. Той е зашеметен от Предвечно Изумление. И никакво слово не може да каже, нито да произнесе, защото тук само Безмълвието може да схваща Предвечната Мистерия. …Това е Среща с Безусловната Истина. Това е Предвечна Среща с Океана, който няма нито брегове, нито дъно.

(стр. 185, 186)

Първият Старец

Само Абсолютното Изчезновение намира Неговата Върховна Самовглъбеност. Който е постигнал една Тайна степен в Истината, той е постигнал и Върховното Изчезновение. Той се е разтворил в Него. Той не Го разбира, но усеща Близостта си с Него. Той не Го вижда, но осъзнава Общото си Дихание с Него. Такова същество усеща себе си като Изначално Излъчване, като Искра, като Искра от Древен Пламък… (стр. 188)

Първият Старец

…Съкровеният човек живее в своята Невидима и Осветена област. Съкровеният човек е Дух, който няма нищо общо с човечеството. Той е Невидим свят, Неизменен свят на своя Произход. От него идва и там се връща. Съкровеният човек няма история, той е без начало, без край и без време. Той е преживял Истината в себе си, а тя е Същността на Невидимото. (стр. 194)

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Нищото не се поддава на Любов, нито на разбиране, нито има за него усет. Нищото е по-високо от всяка Същност. По-високо е от всичко. Създало е всичко, но то самото е нещо абсолютно друго. Никакво сродство, а само Една, Една Величествена Мистерия. И нищо сътворено няма тук, и нищо несътворено. Но тук има нещо и това е Цялата Истина. Как да разберем това и как да осъзнаем това? Това не е за разбиране и не е за осъзнаване. То е Магическа Скрита Нереалност, по-дълбока от всичко познато и непознато. (стр. 197)

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Безмълвието го наричам Спасител, но говоря за онова Чисто, Тихо, Свято, Божествено, Смирено Безмълвие. То е онова Безмълвие, което е вкусило от Истината за нещата. Това Безмълвие е Мистично. То идва от Дълбините на най-древната Същност. Който е достигнал до това Пречисто Безмълвие, той се е съединил с Неизречимото и той пак живее, но подобно на Неизречимото. (стр. 204, 205)

Вторият Старец Азавот Махария

Има външен огън, има и вътрешен Огън. Външният огън ни указва пътя. Вътрешният Огън, Свещеният Огън на Любовта, ни води. Но ако ние търсим Истината, ние трябва да извървим пътя на двата огъня. Вътре в Свещения Огън е скрита Прасветлина. Тя е Есенцията на този Огън. Тази Есенция докосва Свещения Огън, но е скрита и от него. Търсачът трябва да стигне до тази Есенция, за да прекрачи двата вида огън. Тази Есенция е Учителят. Тази Есенция е и Старецът. Тук вече тя не ни загатва и не ни води, а ни учи. Тук вече Търсачът е Мистичен ученик. Той става част от Мистерията и заживява мистично. (стр. 206, 207)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Ние можем да бъдем Едно с Най-Скрития Старец, Едно с Неговата Неизреченост, Едно с Неговото Прабезмълвие. Дълбоко в нас е Скритостта. Дълбоко в нас е Прабезмълвието. Пътят към Скритостта– това е нашият Таен Път. Пътят към Неизречеността– това е нашият Мистериозен Път. Пътят към Прабезмълвието– това е нашият Абсолютен Път. В Скритостта узрява нашата Свобода. В Неизречеността узрява нашата Мъдрост и Премъдрост. В Прабезмълвието узрява нашата Истина и Всецялост. Така ние ставаме част от Предвечния Образ, Който е Образът без образи– Древното Абсолютно Състояние. Това е Състоянието преди видимите и невидимите сътворения. Това е Състоянието без корен в световете. (стр. 216, 217)

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Има едно нещо, което е много ценно в нашия живот. Има едно нещо, което е скъпоценно в нашия живот. Хората в света не го разбират. То не е за хората, то е за Търсачите. Какво търсят Търсачите? Те търсят Предците, Древното Светлинно Царство, Древния Поток на Живия Живот. Кое е това ценно, което са изгубили хората? Това е Самарита– смъртта. Това е Древно умение. Това е способност така да умреш, че да се възродиш. Това е умението на символичната смърт. Това е умение, което при всяко изпитание отнема нисшето в тебе и освобождава Истинското. Всяко изпитание е освобождение от мъртвото в нас, за да се завърнем ние в Живота на Живите, в Живота на Предците. Ако ние овладеем умението как да умираме, ще ставаме все по-живи и все по-живи, докато се завърнем в Древния Поток при Предците– нашите Учители.

(стр. 217, 218)

Тринадесетият Старец Ал Махавор

…Когато очистим ума си, очистваме се от света. Когато очистим сърцето си, освобождаваме се от стария свят, от себе си. Когато сме се очистили, вървим към Духовното. Когато очистим Духовното, вървим към Съкровеното. Когато очистим Съкровеното, вървим към Божественото– Древната Божественост в нас. Когато очистим Божественото, се завръщаме в Абсолютното. Абсолютното е нашият Дом. Тук храната е единствено Истината, а Свободата е нейната сянка, нейната спътница. (стр. 239, 240)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо. И видях светове, и видях над тях Вечни обиталища. И видях над тях Безкрайни селения. И всичко това беше подножие на Ар Арахама… Но видях и две Същества, които стояха пред Нозете на Ар Арахама. Това бяха две Велики Същества, два Велики символа. Първият беше Прастарият Старец– Праобразът. Той не търсеше нищо. Той само беше приклекнал в Превъзвишено Благоговение. Той беше превъзнесен в Себе Си, а Сърцето Му беше като Светлината на сто милиона Слънца. И това Сърце беше предложено пред Нозете на Ар Арахама. Но странното явление беше другото Същество. Това беше стар, беден и окъсан монах и Търсач на Истината от Атлантида. Неговата натрупана Древна сила го беше възнесла пред Нозете на Ар Арахама. Той молеше само за едно: „Дай ми вярната посока към Самия Себе Си“. И получи отговор: „Преоткривай все повече Искрата в себе си, защото тя е запалена в теб от предвечни времена. Мисли само за нея и тя ще те доведе завинаги пред Нозете Ми“. И после видях, че този Древен Дръзновен се завърна в Атлантида и близките му, та дори и Жреците, видяха Нова и дори Ослепителна Светлина да излиза от него. Но само Жреците узнаха, че той е бил на Прастарото Място– пред Нозете на Ар Арахама.

(стр. 223, 224)

Тринадесетият Старец Ал Махавор

И най-обикновеният човек може да тръгне на път към Абсолюта. Но той трябва да осъзнае двата Ключа в себе си. Първият Ключ е Усърдието, вторият Ключ е Призоваването. Чрез Усърдието човек ще се освободи от обикновеното в себе си, а чрез Призоваването човекът ще се освободи от необикновеното в себе си. Чрез Усърдието си човек се домогва до Съкровената си природа, а чрез Съкровената си природа човек вече има право да призовава Истината, докато тя узрее в него. Така Съкровената природа е освобождение от обикновеното, а Истината е освобождение от необикновеното. Истината е Мистериозното в нас и тя е Пътят към Сияйносъщието. На всеки човек е даден Пътят, но той лично трябва да го прозре вътре в себе си. И там, в Дълбините на човека, където се срещат Съкровеното и Истината, там се осъществява и другата Среща– Срещата с Безкрайността на Ар Арахама. Всяка от тези Срещи е вътре в Дълбините на човека… (стр. 228)

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Живял в миналото голям търсач. Той все търсел и все питал старите хора около себе си: „Кой е правилният път?“. Старите хора му казвали: „Правилният път е любовта“. Други му казвали: „Правилният път е добротата“. Трети му казвали: „Помагай на хората“. И той изпълнявал, изпълнявал и все не постигал. И най-накрая му казали да отиде в пещерата на Стареца. И отишъл той, стигнал до входа на пещерата и се помолил вътрешно да бъде приет. И след малко се появил Старец със строго Сияние и с Могъщи очи, сякаш това били очите на Древната Мъдрост, на Древната Светлина. И казал му Старецът: „Не е достатъчна само любовта. Истинската Любов знае кого да люби. Когато обичаш Древния си Създател, вървиш по един Път, а когато не Го обичаш, ти си просто търсач и изследовател. И дълго ще търсиш, и много ще изследваш, но няма да намериш. Търсенето ще е изморително, изследването ще е напразно. Но когато Го обичаш, когато Го възлюбиш, Той ще ти даде нещо от Себе Си, чрез което да Го познаеш. Той ще ти даде Авирая– Същност. Ако ме попиташ какво е Авирая, ще ти отговоря. Авирая– това е Позволението. И тогава ще имаш Любов, но Любов, правилно насочена, насочена към Истината, защото ТОЙ е Цялата Истина. И тази Истина ни е начертала Замисъл в живота и ние трябва да го следваме, защото така Той ще ни даде Авирая“. И още нещо добавил Старецът: „Любовта към нещата, това е пътят на ангелите, но Любовта към Истината, това е Любовта на боговете. Който има Любов към Истината, се движи към боговете и става сроден с тях“. И узнал търсачът своя Път, и погледнал Великото Сияещо лице, и разбрал, че никога няма да забрави тези Древни очи. (стр. 235, 236)

Вторият Старец Азавот Махария

Това било в Древността. Древното Тайнство призовало всички птици и те трябвало да полетят нависоко. И било им дадено да полетят, всяка птица според своето намерение. И попитало Древното Тайнство птиците за целта на техния полет. Една от птиците казала: „Полетях заради бързината“. И била наречена Бързокрилата, но не ѝ било дадено Древното име, трябвало да почака. Друга птица казала: „Полетях заради пъргавината“. И била наречена Пъргавата. Друга птица казала: „Полетях, за да си уловя жертва“. И била наречена Търсещата жертвите си. Дошъл ред на една странна птица. Тя казала: „Полетях заради Висотата, защото исках да проникна в себе си, да узная Истината в себе си и за себе си“. И била наречена тази птица Аахор– Орелът. И казало Древното Тайнство: „Понеже ти търсеше Истината в своята Висота, ще живееш като Дух, сроден с боговете“. И досега казват за Аахор, че тя била символ на Мистичното Проникновение в Същността. А кой живее в Същността? Древното Тайнство, чието друго име е Непроявеният Творец. (стр. 236, 237)

Вторият Старец Азавот Махария

Съществува от прадревни времена Велика Мистерия. Наречена е Ар Арахамаа– Праистината. Никой не може да я изучава. Знанието е бедно, Мъдростта е слаба, Премъдростта едвам я докосва, Незнанието само се приближава. Тайната я търси, но не знае къде е. Най-близко до Нея е Мистерията. Когато човекът стане Мистерия, той твърде много се е приближил до Нея. Той пак не я познава напълно, но диша сроден въздух. Тази Велика Мистерия може да ни стане близка и сродна само когато посветим себе си изцяло на Истината. Това е начинът за отделяне от земното и земните грижи. Само Истината може да ни заведе до Праистината. В Праистината няма земен свят, нито отвъден свят. Тя е Целостта– Изначалното Състояние. Ар Арахамаа е Праобликът. (стр. 242)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Ар Арахамаа е Абсолютната Непознаваемост. А тя е Върховна Пълнота, Неизмерима Пълнота, Нечувана Пълнота. Ар Арахамаа е Величествена Непознаваемост, Страховита Бездна от Дълбини. Когато в Древността боговете са надзърнали в тази Бездна, те са изпитали страх. Дълбините били една след друга и край не се виждал. Всъщност край нямало. От тези Дълбини са произлезли три Лъча– Истината като Откровение, Бог като Проявление и Единството като Жива Реалност… (стр. 243)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Абсолютната Бездна е Абсолютната Храна. Там се храним с Него Самия. Абсолютната Бездна, това е Абсолютната Наситеност. Тук самата Истина е наситена със своята Безкрайност. И в тази Наситеност живеят, движат се, съществуват и не съществуват Висшите създания. Тази Наситеност е Преизобилието на Древността. Това Преизобилие е било наречено в Древността Лахамара– Храната, Дарът, Сърцевината, която се е отделила от Абсолюта. Това е Древната Истинна Храна, защото тези, които са избрали Истината, са придобили право да се хранят със Сърцето Му, със Сърцето на Абсолюта, с Отломъка, който е излязъл от Него и който е образувал Праизобилието на Безкрайността. (стр. 245)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Съществува Абсолютна, Неведома и Скрита Върховна Бездна. Който е влязъл вътре в нея, той вече няма връщановение и няма вече път, нито има Безмълвие. Всичко е превъзходено. Останала е само Свръхцелостта. И няма нищо друго, което да се желае. И няма нужда от нищо друго– нито от Единение, нито от Любов, нито от Съвършенство. И няма вече изтечение– нито отвътре, нито отвън. Всичко е Свръхцялостно, Свръхпребиваващо. Това е наречено Светът на Абсолютната Истина. То се знае още като Върховната Древна Цел. Тук вече няма свят, няма светове, няма небитие, няма привързаност и непривързаност. Всичко е преодоляно чрез поглъщане. Всичко е всепогълнато. Тук е Мястото, в което никога не е имало начало, нито край. Това е Прадревното Скрито Място. (стр. 245, 246)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Върховното Изоставяне е част от Древното Пробуждение, когато трябва да отвориш Вратата на Пламъка– Аор Атара. Върховното Изоставяне, това е Часът на Истината. Върховното Изоставяне, това е Часът на Великото Самовъзраждане. Върховното Изоставяне, това е Величествена привилегия, Върховен Дар. В Часа на Върховното Изоставяне в нас трябва да се пробудят най-древните Сили, които са били положени в нас от Безвремието. Те са Силите на Нищото. Те са ни дадени от Върховното Нищо. Те са Недосегаемите Сили. И нищо в световете не може да ги овладее. И в този Върховен Час се отваря Аор Атара– Вратата на Пламъка. И Запаленото Нищо се завръща във Върховното Нищо. И Пламъкът се завръща в Прапламъка. И това Завръщане се нарича Древното Завръщане, защото то е сключване на най-древния Съюз– Съюз на Нищото с Прадълбината на Върховното Нищо. (стр. 249)

Тринадесетият Старец Ал Махавор

Съществува Този, Който е Абсолютното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Върховното Отсъствие. Съществува и Този, Който е Велико Отсъствие. Съществува и Древна Формула: „Нахора Мор Арамахава“ – „Научи ме на Отсъствието“. Така Древните Го почитаха и те знаеха, че има само Един, Който може да ги научи на Отсъствието– Безименният, Върховният, Когото и самата Древност не познава. …Присъстващите– това бяха тези, които изгубиха Отсъствието. Те търсеха имената си и загубиха Безименния. Те загубиха Древната Формула, която сега се дава за Възраждане. Кои образуват Кръга на Великото Отсъствие? Това са боговете, богините и древните жреци и жрици. Кои образуват Кръга на Абсолютното Отсъствие? Тук са Старците– известните и неизвестните, независимите и скритите. Кой е Кръгът на Върховното Отсъствие? Това е Праначалният Старец. В Древността е бил наричан Бава Матарот– Белият Старец, или Бялата Светлина, или Ослепителният. И над Него е ЕДИНСТВЕНИЯТ, ВЪРХОВНИЯТ ПРАОТСЪСТВАЩ, Който е Прабащата на всичко, което е, и на всичко, което не е. Има ли Път към Върховно Отсъстващия? Има Път. Този Път минава през Истината, през Старците, през Търсачеството, през Древната Формула и стига до Бава Матарот, Който в определеното време ще се изяви на неизменно търсещия и ще го поведе в позволената част на Върховното Прасъщество. А оттук нататък има ли още нещо? Има. Но това само Върховният го знае… (стр. 266, 267)

Петият Старец Ал Аримавая

Съществуват много видове освобождения, съществува и Върховно Освобождение. Съществува освобождение от нисшата природа и освобождение от Висшата природа. Освобождението от нисшата природа е чрез преодоляване. Освобождението от Висшата природа е чрез прекрачване. Прекрачването е за този, който е избрал за Водач Цялата Истина. Първото е освобождение от времето, второто е освобождение от вечността. Има освободени, които живеят в Безкрайността. Те живеят там като Сияния– без рождение и без умиране. Но има и Върховно Освобождение. Това е за тези, които търсят САМИЯ ВЪРХОВЕН– Прабащата на Сиянията. Ако такива същества са предадени в ръцете на Старци, то е така, защото е по Волята и Замисъла на Върховния. Те са същества, избрани за Пътя си към Върховния, и поради това Старци ги учат.

(стр. 268, 269)

Петият Старец Ал Аримавая

Всичко в света и световете е була, воали, символи. Разликата между обикновения човек и Търсача е в това, че Търсачът се посвещава на Истината и открива за себе си Видението на Правилния символ. И поради Истината този символ се саморазбулва. После Търсачът придобива Правилни Невидими помагачи, които го водят към друг символ– по-вътрешен. И този символ също се саморазбулва постепенно. И накрая се явяват Върховните Тронове. Това са Великите Учители, или Старците. Те са Вратите на Абсолюта и те водят към Него. (стр. 269)

Вторият Старец Азавот Махария

Съществувал някога, някога отдавна, съществувал някога, някога в Древността странник. Той пребродил много светове, но имал само една цел– да открие Тайния Извор на всичко видимо и невидимо. Той много искал да открие това Потайно Същество, което навярно нямало име. Разпитвал Светци и Мъдреци, разпитвал стари и млади. И винаги питал къде е скрито това Абсолютно Същество и как да Го открие. Разпитвал реки и езера, разпитвал гори и небеса, разпитвал камъчета и цветя, разпитвал дървета и животни. Получавал добри отговори, но не било това, което търсел. Понеже бил усърден Търсач, най-накрая той срещнал един стар и престарял орел. Този стар орел му казал: „Страннико, не ме питай, защото знам въпроса ти. Това, което търсиш, се намира дълбоко скрито в тебе. То се намира в Тайната на твоето Скрито Сърце. А в центъра на това Сърце сияе Древна Искра. И пътят към тази Искра е само един: ако можеш да запалиш тази Искра с Неизменния Огън на Истината в себе си, тогава световете и Вселената ще се разрушат. Всичко ще изчезне, ще остане само твоята Древна Искра. И тогава в нея ще видиш да сияе Ослепителната Светлина на Абсолюта. И Той ще свети през тази Искра, която си ти самият. Това е Искрата, отърсена от световете, освободена от бремето на световете, освободена и от живота, защото животът е потекъл, а Абсолютният Източник живее единствено в Себе Си, защото са Му чужди ограниченията на живота. И когато, страннико, постигнеш тази Древна Искра, ще се изяви Древният Взрив и всички светове ще се разпаднат. И ще останеш само ти и Източникът, слети в Едно Цяло“. Странникът се поклонил на орела и минало, не минало много време, старият орел чул мощен Древен Взрив. Всички други птици се уплашили, но старият орел знаел, че се е родило Тайнство. Този странник се наричал Ал Мохайра– Безименният Огън. (стр. 282, 283)

Първият Старец

Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една Величествена неуловима Безкрайност. …Това е бил древен неръкотворен Хаос. И този Хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор– Мрак: гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в недрата на Матор и някъде дълбоко в сърцевината на Матор имало Хавар– Трон. Това било Праобраз на Прасветлината. Това бил Скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо Страховито и Ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот– Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайността. После потайно е създало Трона. И Преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и несъздадено е дала път и пътища, за да я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел Дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане Водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Велико Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все Завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един Проход. И тя ще ни преведе през този Проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход– Парамахаротот: Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие. (стр. 284, 285)

Първият Старец