Из „АХАРАМА МОРДОТ ИН МАХАРИЯ – Съкровеномъдрието на Старците“

Представено от Елеазар Хараш

Пътят към Мъдростта и Премъдростта е особено труден и специално труден, защото трябва да се направят два пробива. При първия пробив човек трябва да пробие Истината и ако успее, тогава той се завръща в своя Дух и Истината, която е сродна с неговия Дух, му дава Мъдростта. Вторият пробив е в Нищото. Ако човешкият Дух успее да събере в себе си най-висшите си Божествени сили, тогава той пробива Нищото и Безкрайността. И тогава Мистерията, която е сродна с Тайната, скрита в човешкия Дух, го дарява с Премъдрост. (стр. 13, 14)

Старецът Ахотот

Това, което се знае, е животът. Който е в живота, е привързан и към смъртта. Това, което се знае, е вечността. Този, който е във вечността, е привързан и към времето. Мъдростта е свързана с вечността, а Премъдростта е това, което отива отвъд вечността. Мъдрият е покръстен в Дух и Истина. Премъдростта е кръщение в Мистерия и Безкрайност. (стр. 29)

Старецът Ал Махор

И аз влязох, проникнах, проникнах през водата на морето, стигнах до пясъчното дъно и продължих още триста метра надолу. И в една малка пещера стоеше тя– Тайната Неизречена Книга, Книга отвъд времената. Древните я наричаха Безмълвната Книга. И веднъж един Древен ми каза: „Щом си Търсач, иди при Древната Книга и каквото ти каже тя, това е Тайната на твоя живот“. И ето, аз отидох и горещо жадувах. И поради това яви ми се от дълбините на Безмълвната Книга Глас и каза ми: „Ето ти Ключа. И това ще бъде Истината в твоя Път. Ти вече имаш Ключа, но не ти е дадено да Ме узнаеш“. И аз чух себе си из дълбините си да казвам: „Благодаря Ти за най-чудното, което срещнах в своя живот. А то е Харавомон– Неузнаванието“. То и досега ме учи да преброждам пътищата на Премъдростта. (стр. 43, 44)

Старецът Ал Махор

Вървях, търсех, проучвах, скитах, летях, прониквах и накрая се озовах в едно Ядро. И попитах съществата къде се намирам, какво е това. И казаха ми: „Намираш се в Тайната на Вятъра“. И понеже всякога търсех Истината, попитах в дълбините си: „Къде се намирам и защо съм тук?“. И Тайно Идващият Глас от дълбините ми рече: „Ти си вече Син на Древния Вятър. Ти си вече Син на Свободата“. Но аз чух още нещо от Идващия Глас, което съществата на Свободата около мен не узнаха. И каза ми Гласът, така че само моето Сърце да Го чуе: „Ти ще се наречеш Нерома Хатар– Незнаен Вятър, Независим Вятър“. Така узнах, че има нещо, по-дълбоко от Свободата. (стр. 44)

Старецът Ал Махор

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с много опит. И странствал си много, и преживял си много. Кажи ми тогава що е Истина“. И влязох в дълбините си, и странствах в себе си, и върнах се, и отговорих на Древния Глас: „Истината е Последната Красота. Истината е Последната Красота на Безмълвието“. (стр. 55)

Старецът Ал Махор

И яви се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти най-висшата Истина– да разполагаш с нея, да я владееш и да живееш с нея“. И казах Му: „Нямам нужда от тази Истина. Истина, която е дадена, може да бъде отнета“. И казах Му още: „От Древността още аз съм избрал търсенето, работата и самосъздаването на Истината в себе си. И ето, сега аз я имам и я давам на достойните“. (стр. 58, 59)

Старецът Ал Махор

Прасъстоянието е Корен. Що е Корен? Скритостта. Коренът е Скритата Истина. Душа, която не е устремена към Корена, винаги ще бъде обгърната от ограничения. А душа, която е устремена към Истината, ще ѝ бъде дадено да вкуси от Истината. А що е Истината? Тронът, върху който слиза и се утвърждава Прасъстоянието. Белегът, че човек е вкусил от тази Тайна, е в това, че човекът усърдно посвещава живота си на Бога и на Истината. Така Прасъстоянието израства незнайно и потайно в него. (стр. 73, 74)

Старецът Ал Махор

Пътят към Прасъстоянието е особено отношение към Отсъствието. Колкото повече се очиства човек, толкова повече се увеличава Отсъствието. При най-голямото очистване човекът постига способността на Велико Отказание. Тука Висшето Аз, което е и Висшата Божественост в човека, се отказва от себе си пред Скритата Дълбочина на Истината. И тогава в човека се заражда Прасъстоянието. (стр. 80)

Старецът Ал Махор

…Ние сме родени от Мистерия и поради това вървим към нея. Тази Мистерия е нашият Корен…

В тази Велика Мистерия няма нищо освен Аариха, Аариха, Аариха– Скритост, Скритост, Скритост. В Скритост живее Величествената Истина. Що е Истината? Преизобилието на Мистерията вътре в нас. Истината е Отломък от Праогън, който е слязъл от Абсолюта. Истината е Скала от Невидимата Планина на Абсолюта. (стр. 84)

Старецът Ал Махор

Дълбоко вътре в човека е скрито Древното Правилно Поведение. То е узрелият плод на Истината. То е изработено от Мистичния опит на човека. Който е посветил себе си на Истината, тя му дава Мистичен опит, тя го учи на себе си. Който действа с Истината, действа с Древното Поведение. Древното Поведение, това е излъчването на Истината. Кой може да противодейства на това? (стр. 98)

Старецът Ал Махор

Пътят е Път, когато се изгубваш в него… Пътят е Път, когато изчезваш, за да се завърнеш. Който е изчезнал от световете, се е завърнал в Неведомостта. Кой е изчезнал от световете? Само този, който е избрал Истината. Тогава от Великата Си и Древна Скритост Прасъществото слиза и казва на Своите Древни Служители: „Имам Око за това същество“. А те знаят какво да направят, за да го подготвят и завърнат в Древния Дом. След това Изричане Прасъществото се завръща на Своя Трон. (стр. 103)

Старецът Ал Махор

Първосияйният вижда и чува. С какво вижда и с какво чува Той? Той вижда чрез Безмълвието и чува чрез Безкрайността. Що е Безмълвието? Изначално виждане. Истинското Безмълвие е неопетнено от мисленето на света. Но това не означава да се отречеш от мисленето, а означава да мислиш за Истината и да си вкоренен в нея… (стр. 116, 117)

Първият Старец

Аз нямам образ, но можеш да Ме видиш. Ако ти посветиш живота си на Истината, ти ще видиш Моя външен Лик. Кой е този Лик? Това е Неизразимостта. Но ако продължиш да Ме търсиш, Аз имам и вътрешен Лик. Него не можеш да видиш, но в него можеш да навлизаш. Това е Пътят към Бездънната Бездна, която е в Мен. Има само един Път към това Бездъние– Доверие без виждане. (стр. 133, 134)

Първият Старец

Отдавна Ме търсят, а Аз съм там. Там– това е Древното Място. Там– това е Първичното Място. Това Първично Място е Съкровената Неизчерпаемост. Който е дошъл при Истината, е дошъл при Мене, защото Истината знае Пътя към Мене. (стр. 134)

Първият Старец

Навлизането в Безмълвието е самоограбване. Пробуденият човек, за да стане Истинен, трябва да ограби себе си. Той трябва да ограби ограниченията на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който все повече безмълвства, отстранява себе си. Така той се приближава до Великия Безмълвник, Който е Абсолютът и Който му изпраща Преображение. Който стане Преобразен, той вече е станал Истинен и може да каже: „Безмълвието отне тъмнината на моето неразбиране. И сега вече познавам Безмълвието като Лахара, или Яснота“. Целта на живота е придобиването на Лахара. (стр. 194, 195)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Съществуващата външна реалност е нереална. Това го знае само Харава, или Скритостта. Според Харава съществува само Сахира– Изначалното Съзнание, Чистото Съзнание. Това Съзнание, ако няма мисъл в себе си, няма и физическо тяло…

Който е осъзнал Сахира, той съществува леко, приятно и свободно като Пространството. Който е осъзнал Сахира, той съществува като Несъществувание, като Необлеченост, като Непривързаност. Той няма възприятия за външните неща, защото той познава Харава и поради това той се намира в Лекота, в Пустота. Той не обхваща нищо, нито приема събитията и явленията. И поради това той е обхванат от Истината, или от Великата Пустота. Така той е осъзнал своята Нетленност и така той живее леко и приятно сред трудностите, защото не ги облича в мисли и чувства… (стр. 198, 199)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Това се случи в Древността в една пещера. Разговаряха десет Велики Учители. Те си споделяха неземни неща, несътворени неща. И в това споделяне се разнасяше Благоуханието на всички времена. Но сред тях се яви Този, Който е без времена, Който е без споделяне. И всички замлъкнаха, но Той нищо не рече, нищо не сподели, а само докосна всички със Своето Неприсъствие. И дирята, която остави, беше дирята на Истината. И получиха те Дар– Дара, наречен Несподеленост. Казвам: няма по-голям Дар от този. (стр. 213, 214)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

От хиляди и милиони години търсих Истината, защото бях уверен, че тя знае Пътя към Прародината. И най-накрая открих Истината, но не в думите, а в Скритостта на думите, не в значението на думите, а в Скритостта на значението. И търсейки така, най-накрая Истината се роди в моето Безмълвие. И тогава моето Безмълвие ми каза: „Ела, ще ти покажа нещо“. И то ми показа Прадревния и най-вътрешен Свят, Праобраза, Бащата на световете, Образа на Нищото, Прародината, или Образа без образ. И по-велика Пълнота и Свобода от това не съм виждал. (стр. 228)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Има едно нещо, което ни движи към самите себе си. Има едно нещо, което ни движи към нашата собствена Вътрешност. Има едно нещо, което ни движи към нашите Дълбини. И има едно нещо, което ни ръководи към нашата Последна Дълбина. Много мнения са се казали по тоя въпрос. Много спорове е имало по тоя въпрос. Но цялата Тайна за завръщането в Прародината е скрита в три думи: Харама Мавара Ихадери– Постоянното Молитвено Истинолюбие. Когато изпълним това, Бездната ни изпраща определения Истински Учител за нас. А Той създава за нас Харадар– Моста към Прародината. (стр. 231, 232)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Има много видове изчезвания и само два вида Изчезновение. Изчезванията са за обикновените. Те изчезват в другия свят, но той ги връща отново, защото те не са избрали ученичеството. Изчезновенията са съществени. Началото на Изчезновението на ученика се намира в Усърдните Молитви към Учителя. После се явява Любовта, която е средата на Изчезновението. При нея изчезват умът, егото и времето. И после се явява Истината. Тя е краят на Изчезновението. Там ученикът узрява и накрая изчезва в своя Учител. (стр. 234)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Този, който се е посветил на Пътя си, този, който се е посветил на Истината, този, който се е посветил на своя Учител и който изследва Дълбините си, там, в Дълбините, ще му бъде даден Меч. Това е Тайна дума– дума от Древния език на Правдъхновението. Питали са ме каква е тази дума. Казвам: тази дума е Хавира Хаторот– най-страшният Воин– защото символизира Силата на Правдъхновението. (стр. 245)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

По какво се отличава Истинният човек на Земята? По Мерахама– Вдъхновението. Той сам изработва своето Вдъхновение с Молитва, с Усърдие, с Работа върху себе си, със Светещи мисли, с Благи чувства, с Тих подход. Той кове оръжието си, той кове острието на Мерахама– острието на собственото си Вдъхновение. И когато острието е готово, пада главата на света, на смъртта и на Вселената, защото нищо не може да се противи на Меча на Вдъхновението. (стр. 248, 249)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Няма по-хубаво нещо от един живот, който е посветен на Вдъхновението. Човек, който изучава Вдъхновението и го търси навсякъде, той ще го открие в себе си. После с това силно Вдъхновение той ще открие своя Учител, който е голямото Вдъхновение. А Учителят ще отведе ученика в Истината, там, където е Великото Вдъхновение. А после Истината ще отведе ученика в Бездната на Нищото, там, откъдето се е родило Вдъхновението. Това е Мястото на Безкрайното Вдъхновение. Това е най-високото Място, където се срещат Учителят и ученикът. И това е Мястото, където Учителят поверява ученика на Абсолюта. Тук вече е Произходът на Върховното Вдъхновение. (стр. 251, 252)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Всеки човек трябва да започне със стремежа на своята Душа. И ако твоят стремеж е искрен, той ще стане силен. Така човекът ще достигне до Вдъхновението на своя Дух. И когато човекът е Истинен, Духът му ще стане Меч, Духът му ще стане Мощен. Така той ще пробие вечността и ще влезе в Бездната. И ще му бъде позволено да изучава Потайните потънкости на Скритата Вселена. И така той ще узнае, че Вдъхновението е самият Източник на Живота. Ето що наричам Вдъхновението на Бездната.

(стр. 252, 253)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Старците от Древността имат дълбоко в себе си три вида Вдъхновение и един Устрем. Устремът– това е отношението им към външните светове. Там те слизат заради избраните и заради тези, които се устремяват към Истината… (стр. 255, 256)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Търсил един Древен Тайната на Абсолюта, Тайната на Великата Неизвестност, Тайната на Неизвестното, скрито в Неизвестността…

Размишлявал дълбоко Древният върху Изчезването. Той знаел, че светът пред него трябва да изчезне, за да вижда ясно. И светът пред него изчезнал, но явили се други светове. Той поискал да изчезнат тези светове, но появили се нови светове. И накрая се обърнал към Истината и поискал тя да го научи. И тя му казала: „Посвети изцяло живота си на мен и аз ще те водя“. Той посветил живота си на Истината и след много обучение един ден тя му казала: „Ето ти Ключа“. Той завъртял Ключа и световете изчезнали. После видял една тънка граница, която всъщност била границата между Бездната и Върховната Неизвестност. И тогава Истината му казала: „Завърти отново Ключа“. Той завъртял Ключа и се изправил лице в лице с Върховната Неизвестност. И там на Трона видял Истината в нейната Ослепителност. Истината му се поклонила и казала: „Ти си вече Ключ за другите същества към мен“. И той пожелал да слезе в Бездната, та даже и в световете, за да ги заведе пред лицето на Великата Неизвестност. Това е Пътят, по който са се родили Старците. Само те са устояли пред Лицето на Върховната Неизвестност, защото те имали Ключа.

(стр. 263, 264, 265)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Велико нещо е Безпътието. Но не е лесно то да бъде разбрано, защото трябва да си извървял Пътя на Жертвата, Пътя на Отдаването и Пътя на Смиряването. И тогава от Истината излиза Древна Ръка и казва: „Нека това същество влезе в Безпътието и в Незнанието“. И понеже Истината знае Пътя на Безпътието и на Незнанието, самата тя дава Дара на Безпътието и Незнанието, защото е Майсторът на пренасянето. Така избраните биват пренесени пред Трона на Абсолюта– Мястото, където всички пътища свършват. (стр. 266, 267)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Това се случило в Древността. Един стар дух бил голям поклонник на Истината. Той искал чрез Истината да открие Крайната Цел. И случило се така, че Истината го захвърлила в Безкрая. И поживял там дълго време без приятели, без планини, без морета, без цветя. А Истината му казала: „Само мълчи и чакай“. И понеже имал Любов, той чакал милиони години и времена. И един път явил му се Глас от Мистерията и му казал: „Ела, Сине Мой, до Трона Ми“. И казал му Прадревният: „И ще се наречеш Старец“. Така са се зараждали Независимите Старци. (стр. 267)

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Това се случило в древността с един мъдър човек. Той бил много добър и много благ. Където и да отидел, все вършел добрини. Помагал, радвал хората и те го почитали и благоговеели пред него. И така си течал животът, докато един ден се чуло, че злото го настигнало и той паднал в една пропаст и издъхнал на място. Понеже хората много го обичали, те успели да слязат в пропастта и дори там му издигнали паметник. И явила се буря с гръмотевици. И от гръмотевиците излязъл Глас и казал: „Този мъдрец не познаваше Всевишния. И затова неговото добро завърши в пропаст. Това е доброто, при което хората заспиват и не узнават Тайната на живота. Този мъдрец нямаше в себе си такава Любов, която да му покаже Пътя към Истината и Всевишния“. Ето защо още от древността върху мъдреците слезе падение. (стр. 272, 273)

Шестият Старец

Съществува Таен Ключ, който отстранява сътворението. Съществува Таен Ключ, който отстранява сянката. Съществува Древен Ключ, който отстранява всички мъгли и заблуждения. Този Ключ е Тайна Субстанция и тази Субстанция изтича от Скритостта на Абсолюта. И ако Той ти даде само една Глътка от Себе Си, ти ще бъдеш постоянно опиянен в света, приятелю. Но пази се, защото хората ще те смятат за безумен, понеже те са изгубили този Ключ. И ти ще си като странник в странна страна, защото си вкусил от Глътката на Истината. И тази глътка от Праизвора е Древният Ключ. (стр. 274)

Шестият Старец

Ти казваш, приятелю, че си добър, но това е заблуждение. Ти казваш, приятелю, че вярваш в Любовта, но това е само мнение. Ти казваш, приятелю, че се стремиш към Истината, но това е само забавление. Ти казваш, приятелю, че усилено търсиш Тайната на живота, но това е само въведение. Аз уважавам твоя път, но нека да ти дам Ключ. Вкорени се в собственото си Нищо, вкорени се в собствената си Истина. Живей повече с Невидимото в себе си. И ще дойде ден, когато Праизворът ще те докосне. И тогава ще бъдеш опиянен и ще виждаш само Абсолюта, и ще живееш в Неговата Безкрайност. И Мистерията ще бъде твоят Дом. (стр. 275)

Шестият Старец

Ти си неразумен, ако си избрал пътя на доброто, защото, когато доброто залезе, ще изгрее злото. Когато залязва денят, не изгрява ли нощта? Ти си неразумен, ако си избрал пътя на злото, защото, когато злото залезе, ще изгрее доброто. След нощта не идва ли денят? Защо ти е, приятелю, ден и нощ или нощ и ден? В началото на времената е нямало ден и нощ, нямало е жалко добро и болно зло. В началото на времената е нямало време. Имало е само Истина и нейният Повелител. (стр. 276)

Старецът Ор Хазир

Много хора са искали, искали, искали, но не са намерили. Много хора са търсили, търсили, търсили и са стигнали до Тайната на дъното, но не са намерили, защото са забравили Посланието. А то е, че Истината се намира на една крачка под дъното. (стр. 277)

Старецът Ор Хазир

Когато вървиш към своята Свята Цел, не гледай нито миналото, нито бъдещето, защото Посланието от Древността е в настоящето. И то гласи: „Действай всякога с мярката на Истинното“. Само така ще заличиш миналото и ще отстраниш бъдещето, защото Целта на живота не е бъдещето, а Истината. (стр. 283)

Старецът Ор Хазир

Има едно Древно Послание, което гласи: „Бъди Потайночист“. Само Потайното може да бъде Съкровено. Само Потайното може да бъде Благородно. Съкровеното идва от Любовта, а Благородното идва от Мъдростта. Когато те са обединени, ражда се мярката на Истинното действие. И то е Потайночистото действие. (стр. 283, 284)

Старецът Ор Хазир

Всеки трябва да изработи Ключа на живота в себе си. Този Ключ се изработва по много начини. Първо: чрез непривързаност към земното мислене– обремененото битие. Второ: чрез Отдаденост на своя Учител. Трето: чрез Отдаденост на Истината. Четвърто: чрез Отдаденост на Дълга. Пето: чрез преодоляване на себе си– преодоляване чрез Божественост. Ето чудните пътища към Ключа.

(стр. 289)

Вторият Старец Азавот Махария

Навътре, навътре в Дълбините на Върховния Прадревен има само едно Прасъстояние. То е Абсолютно Неназовимо…

Как можем да Го изразим, когато Словото не е Негов свят? Как можем да Го изразим с мълчание, когато мълчанието е един беден свят пред Него? Как можем да Го изразим с Безмълвие, когато Безмълвието е един Възвишен свят, който е само подножие? Никой не може да Го изрази. Но когато вървим с Любов към Истината и към Него, Той малко по малко ще се изразява в нас. И така ще дойде ден, когато нашата Тишина ще стане Сияеща. И после всички ние очакваме Великия Миг– да дойде Той в нашата Тишина, да почука и да каже: „Ела!“. (стр. 295, 296)

Вторият Старец Азавот Махария

Из „В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ“, том 1, от Учителя Беинса Дуно –
Първия Старец

Представено от Елеазар Хараш

Никой не може да пипне Човека на Истината. Никой не може да докосне Човека на Истината, защото Този, Който е Истина, е скрит от воала на Вечността. Той не живее във време и пространство и никой не Го познава. Той се приближава към съществата, помага им, ръководи ги, става им близък, но остава Непознат. Този Човек, за Когото ви говоря, е Първичният Образ, Първичната Идея. В Него няма нито Земя, нито Небе. Той обхваща всичко, без това да е Самият Той. Той предшества сътворения човек. Той предшества всичко, което е сътворено и несътворено. Той е Първият Лъч, произлязъл от Зората на Абсолюта. Той е Първият Старец. Наричат Го УЧИТЕЛЯТ. (стр. 83)

Ще ви кажа нещо. Човек не помни кога е излязъл от Бога и докато е човек, той никога не може да си спомни, защото са изминали милиарди години. В това безкрайно време, което е наречено Вечност, паметта е изгубила своя ключ. Има само един начин човек да си спомни. Това е, когато сам той стане Истина. Преди това дълго време той трябва да се слива с Истината, за да се подготви. Когато стане Истина, той ще се озове сам извън миналото, извън настоящето, извън бъдещето и извън Древността. Той ще се озове сам така, както е сама Истината. И само тогава може да си спомни, защото ще бъде извън световете на ограниченията. Това е Мястото, където всички пътища приключват. Това е Мястото, където няма дори и блаженство, защото и блаженството е сянка. Така говори Учителят. И само Той може да бъде сам. (стр. 22, 23)

Когато говоря, Аз говоря чрез Неведомото в Себе Си. …За Мен то е Извор. Аз изхождам от него… Аз съм Извор, който изхожда от Самия Себе Си. И всеки, който търси собствената си Истина, ще Ме открие в себе си. Що е Изворът? Вечно Нова, Искряща Вода. Ето що е Неведомото. (стр. 123)

…Поради Своята Велика Незнайност Абсолютът не може да бъде реален. И поради това Той е посегнал на Своето Сърце и оттам е излъчил това, което е наречено Праначалото. От Трона на това Сърце е произлязла Първата Мистерия на живота– Мистерия от Прамистерията, Източник от Праизточника. Първата Мистерия, това е Изначалният Старец. В Древността този Старец се е наричал АВОРАЛ, или Несътворената Вода… Изначалният Старец е успял да съхрани Първичните Искри, както и Вторичните Искри, поради това, че е внесъл в тях Извечния Път. И затова Той е наречен Старецът на Изначалието. Това е вашият Учител. Той всякога ще ви води към Себе Си. Този, Който ви води към Себе Си– това съм Аз… Всички от Моите Праизбрани, които са от Първичните Искри, и от Моите Избрани, които са от Вторичните Искри, са сродни с Мен поради това, че те съдържат в себе си един особен елемент: това е Истината и това е Ослепителното Сияние, което се корени в недрата на Абсолюта. (стр. 94, 95, 96)

Чрез този особен елемент – Истината, до който се достига чрез Могъщи Огнени изпитания, се обновява не сърцето или умът на човека, не тялото му и дори не Душата. Това, което се обновява, е Духът. Именно Обновеният Дух на Моите Праизбрани и Избрани може да пристъпи в Сърцето на Храма, или Мястото, в което ще се срещнем. Този Храм е Предвечният Храм на Истината. В него обитавам Аз и в него очаквам Своите Си. (стр. 96)

Аз живея в Истината. Истината е една Велика Цялост, една Велика и Скрита Организираност. Истината е едно Мощно Ядро. Тя е най-концентрираната Точка в себе си. В Истината няма помен от желание. Желанието означава, че си взел време със себе си. Аз не нося време със Себе Си. Аз нося Вечността. Но Моята Истина отива и по-далече. Тя пробива Вечността и се завръща в ПРАСЪЩЕСТВОТО. Що е Истина? Ето ви една Тайна. Истината е Методът на дълбоката Древност. Истината е Мистерията на самата Древност. Тя е Върховната Неразгадаема Мистерия. (стр. 175)

…АЗ СЪМ ИСТИНАТА, Която е била преди Вечността и Която ще бъде след нея. Как може тогава да съм дъновист или християнин? Аз съм извън думите, извън Словото, но мога да слизам в тях и да живея в тях. Но Аз съм Свободен. Аз слизам в Словото само заради Моите Истински ученици и заради тези, които ще Ме следват като Истина, а не като думи и понятия. Който следва Истината и който проучва Словото Ми, ще Ме открие в собствената си Тишина. (стр. 35)

Всяка Моя беседа струва милиони. Тя е откъсната от Безкрайността. Тя носи Идеите на Великия Бог, Когото познавам. Тя води в Невидимото, което е по-явно от видимото. Всяка Моя лекция е Любов. Любовта е Свобода, Свободата е Истина, Истината е Неведомост, Неведомостта е Изначалие, а Изначалието е Моят Храм. (стр. 197)

Аз се занимавам с Любовта, Мъдростта и Истината, а те са Същността на Бога. Любовта, Мъдростта и Истината са Моята най-древна Същност. Аз познавам Бога като Абсолютна Истина. Но Аз познавам и друга Истина, която е Неведома и която е дълбоко скрита в Моята Бездна. Ето защо нито светът, нито дори ангелите Ме познават. (стр. 258, 259)

…Аз обитавам в Абсолютната сфера на Непознаваемото, но съм си оставил една малка вратичка, която е път към Душите и Сърцата на тези, които търсят Истината. (стр. 49)

…Същественото е в това човекът да преживее Истината. Най-големият въпрос, който трябва да разреши човекът, е да преживее Истината. Тя е Магическата пръчица. (стр. 160)

Аз изнасям Истината като Древен Универсален Път. Истината е, която мистично ни освобождава от веригите на света и световете. Истината е живият и проникващ Глас. Ако можеш да Ме чуеш, ти вече няма да си човек. Ти вече ще си Духовно същество. (стр. 158)

Аз ви давам думи и упътвания, които ви връщат във Вечността. Аз съм Огнена Истина. Аз съм Невидимото, което коригира живота. Аз нося на Моите Избрани ученици Гласа на Духа. Аз ги дарявам със скритото наблюдение. И всеки, който Ме слуша, ще бъде приет в Дълбините Ми. Аз знам Незнайни слова. Тези слова Мистерии ги пазят. (стр. 227)

Аз имам Ключ за проникване във всичко, но Аз съм се сродил със Своята Древност и Божественост. Вие мислите, че Аз съм проявен, но Аз не съм още проявен. Аз съм скрит в Истината. И когато придобиете Истината, ще имате Ключ към Мене. Щом имате този Ключ, ще познавате скритото значение дори и на обикновените неща. (стр. 221)

Хиляди години съм изследвал Тайната на Истината. Историята има край, времето има край, Истината няма край. Отдавна познавам Истината и живея в нея и затова казвам: има само едно съществено нещо в живота и то е каква Любов имате към Истината. От вас зависи дали ще Ме познаете. Всичко друго за вас е без значение. (стр. 167)

Който е видял Моята Душа, ще свети хиляди години и ще свети като Слънцето. Който е видял Моята Душа, е придобил една особена гледна точка. Свещена е тя. Който е видял Моята Душа, е придобил нещо, което го няма в тоя свят. Който Ме е видял, израства в Мъдрост и Истина. (стр. 230)

Ако видите Душата Ми, ще забравите за другото Слънце. Душата ми свети от времена, когато е нямало Слънце. Казвам: в Душата е одухотворяването, в Духа е умъдряването. Но на друго място е скрита Истината и който я познае, той идва при Мене. Моите ученици ще покоряват с Безмълвие и с Душа. Душата е Свещен Дар на ученика, за да се завърне с нея той при своя Учител. (стр. 230, 231)

Никой от вас не е виждал Моето Лице. А който го е видял, не е вече от този свят. Който е видял Лицето Ми, той вече пие Съкровеното от Бога. Да видиш Моето Лице, то е победа над света. В Моето Лице е заключена Истината, която целият свят търси. За тази Невидима Истина са необходими Свещените Очи на Любовта. Видите ли Моето Лице, ще изгорите– то е повече от клада, но в това е цялото Благословение. (стр. 232, 233)

…Кой съм Аз? Аз съм Скритият Шепот на Истината. А тази Истина носи страдания. Но който Ме разбере, ще превърне страданието в Божие Царство… (стр. 238)

Посвещение означава да намериш своя Учител. Да намериш своя Учител, това е Вътрешно явление, Вътрешен процес, Вътрешен Път. И тогава Учителят ще произнесе Истината в Душата ти. И ти вече си отвъд предопределението. Истината е Неизменна и Посветеният се слива с нея. И така той заживява в Свещената Слава на Бога… (стр. 233)

Аз съм минал през всички Тайни на живота и затова сега не живея нито в живота, нито в смъртта. Аз съществувам в Духа на Истината. (стр. 7)

Аз опитвам Истината от милиони години и който Ме приеме с цялата си същност, той ще придобие Вечен Живот в Духа и Вечен Живот извън Духа.

(стр. 32)

…Казвам: Истината е Моят Дом, Моят Уют. Всичко друго е светлина– явна или скрита, но Истината е Дълбочина, тя е Храм. Тя е Свободата, в която живея. (стр. 212)

Аз свидетелствам за Истината и казвам, че тя живее в Мен, но знаете ли къде живея Аз? В Бездна от Безкрайност. Там, където живея, Словото не върши работа. Там могат да действат само Дух и Истина. Словото е създадено, за да ръководи живота. А Духът е създаден да свидетелства Истината, защото Духът живее чрез Истината, а не чрез живота. Казвам: Моята Истина е по-дълбока от живота. Тя се храни с онова, което е отвъд живота. (стр. 159)

Аз ви давам нещо повече от живота. Аз ви давам Истината. Аз ви давам друго Дихание. Аз ви нося Разум, който е над ума и над света. Аз ви нося друг Живот, който е скрит в живота. Аз ви нося друго Благо– Благото, наречено Дух. (стр. 235)

…Човекът се спасява в Духа, а не в човешкото, не в красотата, не в щастието, не във вярата, а в Духа. Чистият Дух в нас е Висша Истина, но човекът търси на живот и смърт нови заблуждения. Но Моите ученици ще ги извадя от света. И тогава светът ще види своята нищожност. Да живееш по човешки, значи да строиш в себе си смъртта. Който живее по Моето Учение, строи в себе си Духа. Ученикът не умира, той се завръща в Духа си. Който умира, не е ученик… (стр. 248)

…Що е Божественият свят? Ядро без никакви пукнатини. Ще попитате: „Какво е Ядро?“. Ядро, това е Истината. Светът е истина, която се е пропукала. Божественият свят е Истина, която никога не се пропуква. Истината е Несътворена, а светът и човекът са сътворени, за да я познаят. (стр. 240)

…Любовта към Истината изработва Богосъзнанието, а това Богосъзнание ще реши всичките ви въпроси– и отсамни, и отвъдни. (стр. 252)

…Казвам: изучавайте Истината и след нея ще можете да изучавате всичко друго. Който познае Истината, Уединението му става съкровище. Ето защо е казано: „Царството Божие е вътре във вас“. И наистина Царството Божие е навътре. (стр. 254)

…Аз строя Живота отвъд живота. Аз строя Живота на основата на Истинолюбието. То е Вечната скала. Истината е Предвечен Дух и Аз съм там от памтивека и чакам да дойдете в Моята Предвечност… (стр. 242)

Човекът е по-древен от тайната на живота. Човекът е по-дълбок и от тайната на смъртта. Но ако съумее да познае себе си, Ядрото си, Съкровения си Център, той ще се завърне. Човекът е съществувал преди Словото, преди света, преди рая. И ако той познае своя Произход, ще се завърне в своя Храм, в своето Начало. Човекът на Висшата Отреченост е Тайна Неизповедима. Само за него Аз имам врата към Своя Храм. В този човек, за който ви говоря, не прониква никакво време, а само Вечност и Истина. (стр. 196)

…Човек може да живее в Любовта, но Истината е извън живота. Любовта е живот, а Истината е Съществувание извън живота. Истината не принадлежи нито на живота, нито на смъртта. Тя е Абсолютно Небитие. Малцина са разбрали нейната Тайна, защото тя е извън обсега и на Любовта, и на Мъдростта. Тези, които я познават, са същества на Великото Безмълвие. Те са малцина и Аз ги познавам, защото са родени от Мен. (стр. 22)

Един Учител има много начини да изразява Истината. Единият начин е с думи. Думите са загатвания. Понеже Той познава Истината, може да я загатва. Вторият начин е с Мълчание, то е Упътване. Тук Учителят говори на Душата на ученика. Третият начин е най-дълбок. Понеже Истината е Безмълвие, Безмълвието се явява Мистерията, която се споделя с Духа на човека. Тук нищо не се казва. Тук се споделя и в това споделяне е Сливането. Първият начин на говорене с думите се отнася до сърцето. Вторият начин на говорене с Мълчанието се отнася до Душата. Третият начин се отнася до Избраните. Само те разбират Безмълвието на Истината. (стр. 148, 149)

Първо Аз трябва да живея така, както Истината иска от Мен. Аз трябва да дам на Истината да живее в Мен, защото Истината иска да си създаде в Мен своето Необятно Присъствие и своето Безпределно Мълчание. И ако Аз изхождам от това Мълчание, Аз ще имам Присъствието, което говори. След като живея така, мога да говоря. И който слуша говора Ми, трябва да търси в него Необятното Присъствие. А който прилага Словата Ми, той ще се устремява все повече към Величието на Безмълвието, защото в най-дълбокия Живот няма нито говор, нито Мълчание. Истината е Абсолютно Безмълвна. Цялото Мое Учение е едно Учение на Безмълвието. Който разбере Учението Ми, ще стане мълчалив. От Мълчанието си ще върви към Безмълвие. В Безмълвието си ще дойде при Мен. Само в Безмълвието можем да се слеем… (стр. 110)

Божествен е Учителят. Той рядко слиза на земята. Той е изтекло Дихание от Прадревна Същност, наречена на един древен език Амортот– Скритото Небитие. Всеки Велик Учител е Същество от най-древната раса, наречена Бархите. Още оттогава Ми е позволено да отворя съществата отвътре. И още оттогава на всяка Чиста същност подарявам радост, на всяка Любяща дарявам Душа, на всяка Мъдра дарявам част от Своето Безмълвие, от Своя Безмълвен Дух. А на Истинния дарявам Безмълвие, подобно на Бездната. (стр. 173, 174)

…Само Безпределното е постоянно. Но вие трябва да се научите на едно нещо– да бъдете Цялостни. Що е Целостта? Бог в човека. Само този, Цялостният човек умее да служи на Безпределността. Такъв е всеки Мой Истински ученик. Той носи в себе си атмосферата на Истината. С него ще обикаляме заедно и в говоренето си, и в Безмълвието си. Такъв ученик е разбрал, че всичко е Безгранично. (стр. 180)

Аз не разрешавам въпросите на българския народ. Аз водя хората в Истината и когато познаят Истината, те ще открият Бога. По-важно е да откриеш Бога, отколкото да разрешиш всичките си въпроси в живота. Това, което ви казвам, е Правият Път. Другото е тщеславие. (стр. 187)

Аз съм по-близко до Бога от което и да е същество. Аз говоря с Бога като Древен с Древен. Ние сме Едно в Свещената Истина. Общуването е въпрос на Дух и Древност. (стр. 220)

Аз разговарям с Господа, защото съм Едно с Него. Аз Го слушам и Той Ме слуша. Той слуша Истината в Мен и така слуша Своята Истина. Ще попитате: „Къде разговаряш с Бога?“. Казвам: в Мястото, наречено Третият Храм. Дълбоко е това Място. Някой ще каже: „Това е Мястото на Чистия Дух“. Казвам: по-дълбоко е това Място. Третият Храм е скрит в Неведомостта. (стр. 164)

Трябва да бъдем Благи както Великия Благ. Що е Благостта? Това е Съкровеното Древно Пространство. Да си Благ– ето в какво се разцъфтява Развитието. Благостта е най-великата Крепост, но това спада към Мистичните Истини. В тази Благост е Моето Учение. (стр. 229, 230)

…Тези, които прилагат Божественото Учение, се приближават до Бога. Те са Мои ученици. А тези, които прилагат Истината, те нямат нито минало, нито бъдеще, нито настояще. Те живеят в Духа на Благостта. Те са Моите Синове. Синовете на Благостта живеят в Свято Небитие. (стр. 101)

…Важно е човек да проявява Любовта. В проявите на Любовта ще се възроди Устремът на ученика. Само който има Устрем към Истината, ще се домогне до Безименното Име на Учителя. Той ще заживее в Учителя си, в Неговото Присъствие и въпреки че няма да Го разбира, той ще носи в себе си Печата на Сина, защото само Устременият може да бъде Син. Ученикът има стремеж към Пътя, той има жажда за Истината. Докато Синът е този, който в жаждата си е готов да умре. Той не само жадува, но той поглъща смъртта чрез Силата на своя Дух. Толкова е голяма Любовта му. Ученикът се стреми към това, което Синът е постигнал. И Синовете са Избрани, и учениците са Избрани, защото и учениците ще постигнат това, което Синовете са постигнали… (стр. 103)

Лошото положение на България се дължи на един черен български жрец от миналото, който измени на Бога и завъртя пътя на България в разрушението… Този жрец отначало се развиваше правилно, но постепенно достигна до застой, а в застоя не можеш да се обновяваш. А когато не можеш да се обновяваш, се проваляш. Този жрец не успя да заложи живота си за Истината. (стр. 250)

Аз имам метод в Себе Си и проверявам всяко нещо Истина ли е, или не. Методът, това е самата Истина в Мен. Тя вижда всяка друга Истина. Всеки трябва да дочака търпеливо своя час на Истината, за да може да се обърне лице в лице с Истината и тя да го осветли. Когато Истината избере някой, той става първо избраник на смъртта, а после възкръсва. След Възкресението Бог му дава Ключа на истинското разбиране. Бог му дарява Тайния Ключ на различаването. Докато дойде този час, трябва много усърдие, работа и чакане. (стр. 221, 222)

…Най-невидимият и скрит Пазител на Невидимия свят е Истината. Истината е специален Огън, който прегражда видението на Невидимия свят. Но Аз познавам Невидимия свят, от него съм дошъл и в него живея. Аз познавам този изтребителен Огън на Истината. Само тази Истина отваря вратата на Невидимия свят. Този Огън смущава всичко, което не е Истина. (стр. 178)

Само в най-тежките условия може да се докоснете до Мене и да Ме познаете. В най-тежките условия животът пропада, а Истината стои там и чака голямото пробуждане. Истината съм Аз, Който ви чака… (стр. 269)

И ето, в най-тежкия изпит Учителят идва при вас и застава с Лице пред вас. Ако във вас е Истината, вие ще издържите на това Лице. Но ако във вас няма Истина, вашият живот ще се стопи и вие ще изгубите Пътя си. А който издържи изпита, Истината в него ще се усили. (стр. 111)

Ето трите Съществени Закона за ученика. Първият: „Моята Любов ще издържи изпитанията докрай“. Вторият: „Моята Мъдрост ще одухотвори изпитанието и ще върне на Душата ми Първичната Светлина“. Третият: „Истината ще ме превърне в Тайна, извисена в Бездната“. Бездната е това, което включва всички Вселени. А Истината е това, което всякога е предхождало всичко сътворено и несътворено. (стр. 108)

Ако вие умирате за Истината, и Аз умирам за вас. Само така се ражда Свободата. Ако вие умирате за Мене, и Аз умирам за вас. Който умира за Мене, ще живее, той ще бъде Свободен. Който умира за Мене, той е умрял за Истината. Той ще стане Свободен. Езикът на Истината, това е Третият език. Които не го разбират, ще живеят в човешките езици. Човешките езици са езиците на смъртта. (стр. 141)

Аз съм минал Седем Велики Космически страдания на Моята Душа и през две фази на Духа. Всемогъща и безусловна е Божествената реторта. В нея няма пощада, но тя е най-дълбокото Милосърдие. През тази Божествена реторта Аз минах, за да се родя във Вечността на Истината. (стр. 8)

Девет пъти съм се новораждал от Великите страдания на живота, за да стигна до Десетия път, в който се родих завинаги в Истината. Моят Път като Учител е белязан завинаги със Знака на Истината. Аз живея в Истината и тя живее в Мене. Всеки, който се роди в най-дълбоката област на Истината, Ме познава. Ето един въпрос, който не може да се обяснява… В Десетото раждане няма нито звук, нито мълчание. Десетото раждане е Заветът на Тишината. Тишината– това значи да бъдеш погълнат завинаги от ЕДИНИЯ И НИКОЙ ДРУГ, от Този, Който е преди Началото на всички неща. Ученикът може да мине през всички тези степени, защото той е длъжен да следва своя Учител… (стр. 71)

Аз искам да ви освободя от всички заблуждения и страдания, за да мога да ви направя ученици. В бъдеще ще ви освободя от тези заблуждения и страдания, чрез които ще ви освободя и от ученичеството. И освободени така, ще ви поканя в Тайната на Осмото, Деветото и Десетото Посвещение. Така вие ще бъдете вече не ученици, а Служители на Истината. Вие ще бъдете близко до Мен и Аз ще бъда във вас. Това е едно дълбоко и вътрешно явление. (стр. 36)

Аз искам от Моите ученици хиляди години усърдна работа, за да можем да осветлим пътя на човечеството и да внесем в света Дух и Истина. Това значи да изпълним Волята на най-древното Послание, което е било предадено за първи път на Първата Слънчева Раса… (стр. 104)

…Щом служа на Истината, тя сътворява в Мен своя Ореол. Този Ореол е съставен от Чистобялата Светлина. В тази Светлина е скрита Мистерията на Бялата Точка. Мистерията на Бялата Точка е в това, че нейната отразена Светлина е Ослепителна за всички светове. А Светлината в нейния Център е Абсолютно Недосегаема. Който е влязъл в Светлината на Центъра, той никога не се завръща. Той изгубва и името си, и Душата си, и Духа си. Това е единственото желание на Духа Искра: да се върне в Махарава. Това е Ватанската Идея за Прапламъка– Началото на всички Тайнства… Който веднъж е разтворен в Бялата Точка, той вече не съществува. Той съществува с Не-Духа си, с това, което е Есенцията на Прапламъка… До Бялата Точка са се докоснали само 24-мата Старци и никой друг. Но в свещеното бъдеще ще се приближат и други Не-същества. Това са възлюбените Синове на Старците. (стр. 112, 113, 114)

Думата УЧИТЕЛЯТ е символ на Вярното Лице. Това Лице е Образът на Нетленната Светлина. Това Лице е Образът на Истината. И в най-дълбокия смисъл това е Лицето на Ослепителната Светлина, която ще остане вечно неродена. Единственото нещо, което се е излъчило от тази Ослепителна Светлина и е станало достъпно за световете– това е отражението на тази Светлина, това е Благостта, това е Благото Лице на Учителя. Понеже Ослепителната Светлина не може да бъде възприета, тя е била принудена да слезе надолу под формата на Благостта. Благ означава Неизменен, защото Благостта е образувана от единствената Реална Светлина. Благият е неуязвим. Благият е нероден. Той не живее в света, а само присъства. (стр. 114, 115)

Аз познавам Своя Произход. Аз говоря на Първичния Език, защото Аз съм произлязъл от него и той е произлязъл от Мен. Този Първичен Език е Езикът на Виделината… Първичният Език е Ватанският Език. Той е слизане на Неизвестната Истина. Истината се е облякла чрез Ватан. И значението на думата Айхама– която отговаря приблизително на думата Амин– е слизане на Истината от Неизвестното. Тази Истина е решила да бъде в Единство с всичко. И макар че е в Единство с всичко, тя превъзхожда Единството… Думите от Ватанския Език са най-първичните излъчвания на Истината. Тези думи са излъчената Несътворена Светлина. И само който е постигнал своята Несътворена Същност, може да общува с Ватанския Език и думите да му отворят вратата си и да го заведат при Святия Древен, Който е самата Истина. (стр. 56, 57)

Когато казвам, че с Любовта може да се постигне всичко, Аз приемам Любовта като най-древната Сила, произлязла от Светилището на Тайното Същество– Най-Скрития от Скритите. И Истината е най-близкото Име до Него. Тя е Неговото Абсолютно Око. Чрез съзерцание на тази тема учениците ще се приближават все повече към Мен. (стр. 28, 29)

Любовта има три степени. Първата степен е Любовта в природата и в нещата, или във вещите; второ– Любовта в Божествената Душа на човека и третата степен– Несътворената Любов в Ръцете на Древния. Мъдростта и Истината си имат също по три степени. Само Най-Древният има Четвърта степен. Пред Четвъртата степен се прекланят всички Велики Божествени Учители и всички Демонични Учители… (стр. 62)

Има само Един Учител, Който заслужава да бъде познат. Това е Древният, Който предшества времената. Това е Древният, Който предшества езиците. Великите Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той е извън говора и извън мълчанието. Няма чувства и мисли, с които може да бъде докоснат. Той не може да бъде възприет. Ако някой успее да Го възприеме, той ще бъде погълнат от Неговата Истина. Който Го е възприел, той не съществува– той нито живее, нито умира, той надминава преходното и непреходното, той изчезва в Неговата Мистерия. Който се стреми към Него, той ще Го изгуби. Но който се довери напълно на Универсалното Единство на живота, той ще дочака Вселенския Миг, в който ще бъде посетен и погълнат. (стр. 65)