Из „ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ“, първа книга от Първия Старец
Из „ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ“, първа книга от Първия Старец
Представено от Елеазар Хараш
Древният Живот се е къпел в Океана на Прасветлината– Сияещата Същност…
Прасветлината е Храната. Тя е Зарама– Истината: Изначалната Храна на Същностите– Боговете. (стр. 6, 7)
Елеазар Хараш – Предговор
Ахира (Тайнството на Битието – на Древния Език Залихир)1 е Безмълвно Тайнство, което те отделя от света. Ахира те прави част от Древната Същност. Ахира е Искра от Истината. Да, ние сме Древни Искри, но когато сме се отделили от Истината, сме потъмнели, защото сме приели света. Днес Ахира ни призовава отново към себе си. Тя ни казва: „Араха!“– „Върни се!“. (стр. 22)
Когато сме Неизречени, ние сме по-дълбоки от водата. Когато се завърнем в Мистерията, ние сме по-дълбоки от живота. Когато сме се отрекли от Истината, ние сме били изречени, сътворени. Ето защо трябва да се завърнем в Анхаротот– в Учителя. Анхаротот е нашата Истина, нашата Неизреченост. (стр. 23, 24)
Има една Тайна наука, но трудно се влиза в нея. В тази наука се намира всичко, но тя е Дом само на Истината. Тази наука дава завършеност на човека. Древна е тази наука, но още е жива. Тази наука все още си остава Тайна наука. Тази наука се нарича Анхарат– Покоят. (стр. 25)
Анхарат (Покоят) означава да си дарен с Началото на Безкрая, чийто край е Зарама. Зарама– това е Истината. Зарама– това е Бездънната Истина. Древните са наричали Зарама Извиращата, а Мъдреците са я наричали Извиращият Покой. (стр. 25)
В Анхарат (Покоя) всичко се завръща. Анхарат е Призив за Древност, а Древността е съставена само от Висша Истина. Който е натрупал определеното число Слънчеви действия, той се е завърнал в Древното Състояние. Анхарат е Храм на Древното Изначално мислене. Казвам: бъди в Бога, защото, когато си в Бога, вършиш Бога, вършиш Анхарат. Само тогава имаш Истината, само тогава имаш Дом. (стр. 26)
В Анхарат умира светът на земното, светът на сътвореното. Защо светът умира? Защото Покоят е Прелест на Духа и Дом на Истината. Когато си у Дома, свят няма. Сътвореното е изчезнало, защото Покоят е свобода от сътвореност, от безпокойство. В Покоя няма нищо друго освен Древно Царство.
(стр. 26, 27)
Дарахар (Гласът) е Тайна от Мистерията на Абсолюта. Дарахар е Древен. Дарахар е Коренът. Познаем ли Дарахар, ставаме част от Неговата Велика Същност. Познаем ли Дарахар, ставаме Неизречени. Дарахар, това е Гласът, Който ни е изрекъл. Ако и ние успеем да Го изречем, се съединяваме с Него. Само Истината в нас може да Го изрече. (стр. 42)
Има Тайна за Изричането на нещата. Една от най-дълбоките и свещени Тайни на живота е Изричането. Само Дарахар (Гласът) знае това и само Той може да ни научи да Го изричаме с Любов. Дарахар е съвършеното невидимо оръжие…
Дарахар е Древният Ключ, Който отключва силите и световете, но ако сме единни с Истината…
(стр. 42, 43)
Ако Дарахар (Гласът) те допусне, ти ще имаш Тайното Знание. Дарахар е най-чистият Древен Звук на Силата. Той не се дарява на всяка чистота. Той се дарява само на тази Чистота, която вижда Истината. Дарахар е Правителят на нещата. Той прави нещата. Дарахар е част от нещо Бездънно.
(стр. 43)
…Даротор (Мъдростта, обитавана от Изначален Лъч) е чистата есенциална храна на Боговете. Ангелите се хранят с Чистота. Серафимите се хранят с Любов. Боговете се хранят с Мъдрост. Скритите Древни се хранят с Истината. Скритите Древни имат нещо, по-дълбоко от Даротор. Те имат Алдаротор– Премъдрост, която е устояла в Изпитанието, наречено в Древността Тайният Черен Извор.
(стр. 48)
…Черният Извор е Потайно Място, Древна Голгота…
Черният Извор е забранено място за земно мислещите хора. Тук земното мислене не може да влезе. То не заслужава да узнае Аромата на Матот– Мрака. Матот е за Мъдропреданите. За тях е честта. За тях е Завръщането в Зарама– Истината, защото Матот си е позволил да ги прегърне и да ги превърне в Мистерия. (стр. 49, 50)
Черният Извор е Затворена Книга за света. Той е Скрита Врата. Към Черния Извор ни води само Зарама– Истината, защото тя иска да преживеем Непознатото и то да стане част от нас. Що е Черният Извор? Бяла, Бяла Древна Чистота– Мястото, където се е родила Зарама… (стр. 50)
Черният Извор се ръководи от Неведома Мистерия. Той се ръководи от Мистерията на Бога. Черният Извор има отношение към Дълбочината на човешкия Дух, към Дълбините на Истината. Черният Извор е Свръхослепителна Бяла Светлина. Но тя е поразявала милиони същества, които без позволение са искали да проникнат в нея. (стр. 51)
От всички народи Черният Извор е взел най-много Атланти в себе си, в своята Скритост. Черният Извор сам ги е обучавал, защото те са били Търсачи на Истината и са я търсили докрай и до смърт. Те наистина са умирали за Истината, а Черният Извор им е дарявал Дара на Бездната– Безкрая и Древната Безмълвна Пълнота. Три пъти в историята на Атлантида се е случило милиони Атланти да получат Дара на Бездната. Това е най-величественото нещо, което се е случвало в Скритите анали на Древната история. (стр. 51, 52)
Дарахар (Гласът) е Тихата Жива Древност, самата Абсолютна Власт, самата Неведомост. Дарахар е, Който в Древността се е движил над Бездната и обмислял световете и съществата, преди да ги изрече…
Дарахар е най-древният Лъч на Истината. Той е Ръката на Истината. Той е, Който изрича Тайно Знание. Той е, Който създава аурата на Мъдростта. Дарахар е Този, Който е изрекъл съществата, вечността и времето. След като ги е изрекъл, Той се скрил в Себе Си, за да могат да съществуват. Дарахар решава на кого да даде Себе Си, Откровенията Си. Така Той се самосъхранява, а ние оцеляваме. (стр. 54, 55, 56)
Айдара е Създателят на световете. Айдара е Създателят на Боговете и съществата. Айдара е Единственият Повелител и Пазител. Айдара е Великият Влиятел, но всяко сближаване с Айдара е опасност. Тук оцелява само дълбоко смиреният човек. Що е Айдара? Това е Прасилата…
Айдара променя живота и пътя ни. В Айдара всякога работи Истината. В Айдара е скрит Замисълът на Истината… (стр. 56, 57, 58)
Истината е произлязла от Древната Сила на Айдара. Тя е Сила от Прасилата, за да се съобразяват всички с нея. Айдара е определила само Смирението и Любовта да виждат Истината. Така Айдара е определила само Истината да вижда в Сърцето на Истината. Смирението и Любовта имат право да докосват Истината. (стр. 59)
Всички, които са се посветили на Истината, ще получат Дара на Айдара (Прасилата). Този Дар е Анхарат– Покоят. Силата в света работи чрез Истината, защото Истината е част от нея. Айдара е изящна и смъртоносна. Ето защо Древните са се грижили само за Истината, защото са знаели, че само Истината оцелява в Айдара. Така Древните разбрали, че в Истината е всичко, а в Айдара е всяко решение. (стр. 60, 61)
Свободната воля извисява само Разумномъдрите, но тя проваля безумните. Свободната воля търси само Зарама– Истината в човека. Истината в човека е по-могъща от стихиите. Силата е в Истината, а стихиите са само енергии. Силата е Господарят на всички видове енергии. Енергиите са деца на Силата. Енергиите са родени, Силата е Неродена. Енергиите са създали световете, а Силата се е отдръпнала. Тя живее единствено в Своята Мистерия. Единствено Силата е Всепроникваща. (стр. 61)
Черният Извор (Изпитанието) прави нещата вечни и безсмъртни. Той погубва само сътворената илюзия. Черният Извор казва: „Стани Дух и се върни в Духа“. В Черния Извор не може да влезе нищо полуистинно, защото Черният Извор е основан на Ядрото на Истината. Черният Извор е в Единство само с Истината, а на сътворените светове той само се усмихва. (стр. 62)
Черният Извор е Тайна на Тайните. Той е Древна Божия Тайна. Той е създаден от Великата Любов на Бездната. Велика Чест е тази Древна Голгота да те призове в Прасветлината– Прародината, Безкрая. Тук може да живее само Истината. Тук Подвигът се е случил, а Голгота само е извисила човека. (стр. 62, 63)
Черният Извор е Мястото, в което се раждат Вечни същества и Безкрайни същества. В Черния Извор има три степени. Третата степен, това са Вечните същества. Те са в Любовта. Втората степен са Жреците на Истината. Те са Дълбоки същества, те са родени от Истината. Първата степен са Древните Старци. Те са от Мистерията, нямат Произход. Те могат да слизат и в Истината, и в Любовта, но то е само пътешествие, странстване. Така те слизат близо до сътворените, за да им покажат Пътя към Несътвореността, която е Освобождението. (стр. 63)
Черният Извор е повече от чудо. Черният Извор няма нужда от чудеса, той ги превъзхожда. Черният Извор, това е Древната Сила, която ни преустройва. Черният Извор ще превърне всичко в Истина. Черният Извор казва: „Ела при мене и умри. После се погледни и ще видиш“. (стр. 64)
Дараяра е Обновителят на световете и мълчанията. Дараяра така може да ни насити, че за нас да остане само Тихото Безмълвие и Вечното Изумление. Дараяра има Очи, по-дълбоки от всяка Добродетел. Тези Очи, които са преди очите, малцина са видели… Що е Дараяра? Това е Любовта, но Любовта като Бездна…
Който е видял тези Очи и е бил неподготвен, той би пожелал всякакъв вид смърт, потоп и разрушение, но не и пак да види тези Очи. Тези Очи са съставени от Бездна…
…Древните казват, че тези Древни Очи са така Несъздадени, че излъчват две неща: първо– Глас, съставен от Безкрайност, и второ– Всепоглъщаща Истина. (стр. 72, 73, 75)
Черният Извор е Древен Вътрешен Наблюдател. Той е част от Айдара– Древната Мощ. Той, Черният Извор, е създаден като Мярката, като Правилността и затова е подобен на Айдара. Само това, което е Чиста Истина, минава през преградата на Черния Извор. Да преминеш през Мярката на Черния Извор, означава да се освободиш от всичко мрачно завинаги. (стр. 76)
Адарохот е Тайната на Живота. Адарохот се създава само от Меравот (Древния). Когато Меравот действа, само тогава имаме Адарохот и само тогава Адарохот създава Познанието за Меравот. Адарохот– това е Единството. Само Той решава с кого да създаде Единство, защото Той е Единственият Виждащ…
Всички, които се молят усърдно, са повикани от Адарохот и те ще участват някога в Тържеството на Истината… Да си повикан, означава да ти е позволено един ден да станеш Едно с Единния. Той те е приел за Своя част. (стр. 82, 83, 84)
Древната Араявара (Чистота) е създала възхищението, но в своята Безпределност тя е Сияеща. Възхищението е само Лъч от Сиянието. В Безпределността възхищението умира, остава само Сияещата Пълнота. Древната Араявара е създала възхода, но тя самата е Безмълвна. В Безмълвието възходът замлъква, защото в Безмълвието Истината е Цяла.
(стр. 89)
Зарама (Истината) е Огън, скрит във всички огньове. Зарама търси в световете само себе си. А тези, които не я търсят, тя знае, че те увеличават тъмнината на света. Тъмнината е техният палач, защото не са приели Ръката на Зарама. А Зарама много пъти им е подавала Ръка, за да им донесе Лекотата и Свободата. Но за неразбралите я тя е трудно поносима. Зарама има Тайно Сърце за всяко същество, защото Сърцето изначално е Древен Храм на Зарама. (стр. 92)
Зарама (Истината) е Дарителят на Свободата. Зарама е Изгубеното Учение. Отричайки се от Истината, хората оковаха себе си. Зарама е Пътят, Невидимата Дълбина. Зарама живее тихо. Тя не се интересува от това какво са постигнали хората, а имат ли Истината в себе си. Зарама е вещ Наблюдател. От милиони години тя руши погрешните възгледи и постижения на цивилизациите. (стр. 92, 93)
Основата на Зарама (Истината) е невидима. Невидимото е зад пределите. Зарама е странно скрита и древно осветена. Тя живее с Таен Лъч от Меравот (Древния). Зарама няма история и затова тя е Древен Водач. Приятелите на Зарама са смирените, скромните, любящите, докоснатите. Смирението е явление на Тишината, на Дълбината. Смирението е не-постижение. Гордостта е постижение и затова, който постига, умира, а който живее в Истината, оживява. (стр. 93)
Харазар е Тайнство. Харазар е Свобода или проклятие. И това зависи от ръцете, които го насочват. Харазар е чуден и опасен. И всичко се определя от това коя врата ще отвориш – вратата към сътворението или Вратата към Бога. Харазар на Залихир означава Ключът. Харазар е Дар, ако разумът ти е Истинен. Но ако разумът ти е тъмен, ти си отключил вратата на сътвореността, а сътворението е бреме. (стр. 102, 103)
Защо хората търсят Анхарат (Покоя)? Защото търсят Пълнотата, която някога са изгубили. Покоят е Дар от Гласа на Живота. Покоят успокоява, защото е узнал нещо от Зарама– Истината. И затова той носи в себе си Дух. Покоят означава, че смъртта е отстранена. А що е смъртта? Невежеството на безпокойството… (стр. 106)
Когато извършваш Махира – Молитва, никога не искай нещата да стават потвоему. Нещата трябва да стават по Бога, само тогава те са правилни. Когато искаш нещата да стават потвоему, ти не се молиш на Бога, а на своите желания. Древните отдавна са казали: „На Меравот (Древния) се молим и Му даваме Доверието си Той да решава“. А Той е Виждащият. Когато действаме така, Махира може да ни направи виждащи и да ни даде другите Истини, Скритите Истини. Така Махира става Светлинен Поток на Чистите Истини. (стр. 108)
Харавар обича Истината, Тишината и Уединението. Харавар е плод на Цялостното Отдаване на Бога. Само така Бог може да ни храни със Себе Си. Що е Харавар? Това е Здравето, това е Светещото начало, това е Осмисленият човек, това е Синът Божий, това е Дъщерята Божия. Това е този, който мъдро ръководи себе си. Харавар е качество от Дълбочината на човека. (стр. 113, 114)
Зарама е могъща. Тук Вратата е винаги отворена, но никой не може да мине, ако не е призован. На Зарама– Истината– принадлежат най-могъщите действия. Каквото каже тя, се сбъдва. Зарама сама се изрича, сама се осветява. По нейно Повеление се движат събитията в света. Който има Любов към Зарама, той има най-могъщия Пазител.
(стр. 116)
Зарама (Истината) се движи от Неизвестното към Неведомото. Зарама е най-древният и мистичен Храм. Който има Зарама, няма нужда от друг Храм, защото кой може да замести Истината? Когато Зарама говори, тя си остава Неизказана. Тези, които са от света, не я познават. Тя решава с кой да се сближи. (стр. 117)
Зарама (Истината) не е безсмъртна. При нея не се говори за живот и смърт. Зарама е Безкрайна. Тя е преди живота и смъртта. Тя е Единствената наука за Меравот (Древния). Пред Зарама злото винаги е слабо, а доброто винаги е ненужно. Злото има илюзорна сила само в лъжата, но пред Истината то немее. Зарама е Праогън, а лъжата е дим. Зарама гледа само едно: имаш ли Любов към нея. Щом имаш Любов, ти имаш Път към нея. А това значи, че си призован. (стр. 117, 118)
Който вижда света, губи Зарама (Истината). Зарама е особена Любов към Уединението. Самата тя прави своите си Уединени, защото така тя те подготвя за Поглъщане. Древните казвали: „Само който е бил погълнат от този Праогън, е станал Истинска Същност“. Той е станал Огън от Огъня, Чудна Свобода, Сияеща Безкрайност. Така са се раждали Мистиците, Синовете и Дъщерите и Древните.
(стр. 118)
Зарама (Истината) е изпреварила всички събития, защото е зародила в себе си Свободата. Зарама е Дълбина, събитията са светове, сътвореност. Зарама превъзхожда историята, защото тя е била, когато история е нямало. Зарама е Слово, изречено от Мистерията, и затова тя не може да бъде опетнена от историята и сътворението. (стр. 121, 122)
Световете са определени, а Зарама (Истината) е част от Мистерията. Световете са пътувания, а Зарама е Храмът. Когато световете завършат своите пътувания, те се завръщат в Храма на Неродеността. Който е влязъл в този Храм, той не е човек, той е Дух. Зарама е част от Сърцевината на Нищото. И поради това тя е част от Върховното Благо. (стр. 122)
Зарама (Истината) е лекарството, което ни освобождава от световете. Зарама прониква в световете несътворено. Тя наблюдава и се завръща. Зарама е Древно Основание, Корен без корен. В Зарама няма време. В Истината няма слабо място. Тя е част от Древното Ядро на Съвършенството. Истината винаги живее в Меравот (Древния) и никога– в света. В света са само отраженията ѝ. (стр. 123)
Зарама (Истината) е винаги честна, тиха и дълбока. Зарама е най-голямата опасност за този свят. Древните са я наричали Неизвестен Свят. Наричали са я още Низара– Незнайната. Наричали са я още Мава Дараява– Ясна Сърцевина. Древните я познавали, защото те заложили себе си и целия си живот в Зарама. И така те се отделили от световете и сътворенията на смъртта. (стр. 123, 124)
Има ли Меравот (Древният) Произход? Той е без Произход, защото Той е Нищото, защото Той е Върховната Истина. Той е без сътворение, без време, без Произход, без Светлина, без Мъдрост, без Дълбочина. Той всякога е превъзхождал всичко, но може да слиза и да става Мъдрост, Светлина, Дълбочина, за да се приближава до Душите и Духовете, защото те са Му близки. Те са произлезли от Него, а Той – от никого. Той е произлязъл от Себе Си.
(стр. 124)
За какво жадува Истината? Единствено за Безкрая, за Прапроизхода, за Пълната Свобода. Не е ли това Пътят на човека? Когато станем едно с Истината, тя ще ни заведе в Безкрая. А зад Безкрая е Прапроизходът, Великата Мистерия, Съществото над съществата, Съществото над всичко. Ако сме едно с Истината, тогава Истината ще върши в нас Истината. И ние ще станем Духове на Изначалната Свобода. (стр. 125)
Из „ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ“,
втора книга от Първия Старец
Представено от Елеазар Хараш
Всички Старци са Откровения на тази Бездънна Мистерия. Те са Устоялите.
Старецът е Същество, Което е служило на Истината милиарди години, и затова Той вижда чрез Истината. (стр. 9)
Елеазар Хараш – за Древните
Изначални Старци
Всеки Старец си има от Абсолюта Свое Мистериозно Откровение, Свой Праезик. Всеки Старец е Праезик от Неизмеримото Единство на Абсолюта…
Праезикът в най-дълбокия смисъл, това е Абсолютната Истина. Праезикът е едновременно Съвършено Слово и Висша Тишина. Там е скрита Върховната Неизреченост. (стр. 17, 18)
Елеазар Хараш – за Ватанан, Залихир и Древните Езици
Когато Дарахар (Гласът – Този, Който определя всичко) проговори на човека, това е краят на неговата тъмнина, това е краят на света. Проговорил ли ти е Дарахар, ти вече имаш Крепост в себе си; имаш вече Скрита Истина, Таен Път. Когато Дарахар говори, Думите са повече от Думи. Те са Присъствия… Яви ли се Дарахар, променят се събития– те вече имат друго значение. (стр. 19)
Дарахар е сроден със Зарама – Чистата Истина– и Той винаги я дарява със Свобода. Дарахар е Мистично Движение на Меравот– Древния. Това е Древната Бяла Прасветлина. Този Глас винаги работи тихо и могъществено. Дарахар е Повелител от милиарди години, защото Той е преди тях…
(стр. 19, 20)
Дарахар е Гласът на Неизменността, а Неизменността е метод на Истината, метод на Безкрая. Дарахар– това е Чистият Глас на Изцелението на съществата. Когато Дарахар ти проговори, Изцелението е задвижено, сътворението е отстранено, време няма, защото Същността всякога е била Свободна… (стр. 20, 21)
Дарахар (Гласът) е Сърцевината на Безкрая, Ядрото на Истината, Працентърът. Дарахар умее да живее само в Истинската Любов, само в Същността на човека, в Есенцията на човека. Що е Есенцията? Част от Бездната… (стр. 21)
Анхаротот – Учителят – това е Дареният с Древност. Това е Звукът на Зарама– Истината. Могъщият Анхаротот движи всичко неразумно към празнота и всичко разумно към осмисляне. Мисията на Анхаротот е да пресъздаде в нас Древната ни Същност, а това е пресъздаване отвътре. Това е пресъздаване на Древното в нас. (стр. 25)
Анхаротот – Учителят – ни води към Мистичното Съзнание и към Древното Състояние. В това Състояние очите виждат Меравот (Древния), ушите чуват Истината. В това Състояние човекът се храни с Любовта и Блаженството, а Блаженството е Вкусът на Живота. (стр. 26)
Мъдрата Ахирая е Стихията на Живота. Мъдростта одухотворява Ахирая– Волята, а Истината я обожествява и я прави Богомълниеносна. Обожествената Воля е Мълниеносна и Изначална Мощ. Тази Воля е извън ума и сътвореността. Тя е Пътят към Тайните на Живота. Тази Ахирая е Владетелят на ума и сътвореността. Тя е Дихание на Духа. Тя е Дихание на Пустотата. (стр. 28)
Ахирая (Волята) е била наричана Всевлияещата Сила. Ахирая е била наричана Всепроникващата Сила. Когато Ахирая общува с Истината, тя е нашият голям приятел. А когато Ахирая се слива с Истината, тя е Вездесъща. В Древността са наричали Ахирая Метер Харима– Меч от Безкрая. Когато Ахирая е в Зарама– Истината, тогава в нея се влива Дух и Пустота. Ако Ахирая няма връзка със Зарама, тя е мрачна и върви към самопогубление. Но ако тя е едно с Истината, тя гледа с Очите на Безкрая. Тогава тя е истински могъщ Воин. (стр. 29)
Неразумната Ахирая (воля) е превърнала много хора в животни. Неразумната Ахирая е създадена от нечистия живот и от проваления стремеж– стремеж, който не е познавал Пътя. Но Висшата Ахирая е Слънце в действие. Тази Ахирая става Могъщ Вятър, защото тя е създадена чрез Сила отвътре, а Силата отвътре идва само когато ти е скъпа Зарама– Истината. (стр. 30, 31)
Пътят е това, което пътува навътре. Хатор– това е Пътят… Човекът на Пътя поразява изненадите, владее Жезъла на Търпението, познава Вглъбяването, дочаква Откровението. Търпението винаги дочаква Откровението. Търпението е Пътят. Търпението знае, че въпросите и отговорите са нищо и че Любовта към Зарама (Истината) е всичко. (стр. 31)
В Анхарат няма Земя, няма време, няма свят. Анхарат– Покоят– е чисто, леко, свободно Пространство. В Анхарат няма учения и религии. Тук всичко е утихнало, успокоено, дълбинно вглъбено. Покоят умее да живее в Зарама (Истината), защото от нея е произлязъл. Зарама е Истинският Дом на Покоя. (стр. 36, 37)
Покоят е Овладяна Сила – Сила, която е поверена в ръцете на Истината. Покоят е Сила, която е следвала само Истината. И така Истината се е превърнала в Покой. Анхарат е Владетел. Той е извън умствения свят. Той е Високо Съзнание. Той има Съзнанието на Зарама (Истината). Покоят не може да живее в човешкия свят, в земното мислене. Покоят е повече безмълвен, отколкото говорещ.
(стр. 37)
Покоят – това е Изначалното Сърце. Изначалното Сърце е Безвремие, докоснато от Древната Истина. Това Сърце е било като Древен Храм. Това Сърце е греело като Древното Слънце. Кое е това, което ни грее? Същината, Присъствието на Зарама (Истината). Това Сърце е живеело в Тънкия Свят, наречен Покоят. Днес Покоят е изпуснат поради липса на Същност. Само Мъдрите са изучавали Тайната история на Покоя и са успели да го придобият. Така Анхарат им казал: „Араха Ахор!“– „Елате в себе си!“. (стр. 38, 39)
Рахайра (Благостта, Двойното Слънце, което грее в Дълбинното) превъзхожда всички дарове, дадени на човека. Рахайра е символът на Дълбинното Знание. Тя е отвъд човешките очи. Рахайра е най-близкото нещо до Истината. Рахайра превъзхожда Смирението. Любовта слиза в Смирението, но когато възхожда, тя се качва в Рахайра– в Благостта. Рахайра е Древно същество. Тя е съставена от Есенцията на Меравот (Древния). Една капка от тази Есенция струва колкото 40 хиляди Висши светове. (стр. 42)
…Когато скромността дълго е пътувала, тя е станала Смирение. Когато Смирението дълго е пътувало, то се превръща в Благост…
Рахайра (Благостта) е част от Бездънната Божия Мъдрост. Смирението е създадено от Чистия стремеж на човека. Смирението е създадено от Величието на Душата. Рахайра е създадена от Харива Атор– Специален Устрем. Това е Устрем, който е пронизал Дълбините на Истината. Смирението е пронизало Любовта, а Рахайра е проникнала в Древното Дълбинно Царство на Истината. Когато Меравот (Древният) е създал Рахайра, Първите Думи, които Той произнесъл върху нея, били: „Бъди всякога Сияеща!“. (стр. 43, 44)
Любовта се оглежда в смирението. Истината се оглежда в Рахайра (Благостта). Абсолютът се оглежда в Бездънната Мистерия. Рахайра е Древно Убежище на Истината. Рахайра има корен в Древността. Смирението е слизащо в света заради Възхода на Душите. Рахайра е отвъд Възхода. Смирението увеличава Несътвореността, гордостта увеличава сътвореността. Рахайра живее в Неведомостта.
(стр. 44, 45)
В Хамира влиянията изчезват, остава само Дълбинният Покой. Хамира е Дълбок Живот в Духа, в Истината. Но Хамира– Дълбината– не е само в Истината. Тя е и в самия човек, защото Истината е дарила себе си на Същността, на Истинния човек. В Хамира злото не съществува. Злото може да живее само на повърхността, във външните неща. В Хамира злото е разложено. (стр. 45, 46)
Хамира (Дълбината) търси Дълбоки същества– същества с Дълбина, с Мъдрост, с Истина, с Почит към Древността. Тя търси Същности, Рахайрити– Благоподобия, защото тези Същности са част от Великата Незнайност, от Великата Скритост. Хамира е сродна с тези Същности и те са сродни с нея. Тези Същности и Хамира се обменят с Чиста Тишина.
(стр. 47)
Матот е една Дълбока Скрита Истина в света. Матот– това е Мракът. А що е Мракът? Мракът за Древните е Майхар– Храм. В този Храм е скрита Древната Прасветлина, която е Окото на Великия Меравот (Древен) и която ни наблюдава. В Матот е скрито Тайно Знание, но ти трябва да си преодолял себе си, собствената си празнота. (стр. 51)
Когато Пътят е разбран, той превръща времето във Вечност; той превръща света в илюзия, а Чистия Дух– в своя Реалност. Който върви според Хатор (Пътя), той има в себе си Тайно Убежище– Могъща Непоколебимост. Пътят си има Родина: той е роден от Вдъхновението, а Вдъхновението е родено от Чистия Дух. Така Пътят ни завръща в Духа. Истинският Път има Орлови Очи. Той води човека в себе си, той води човека в Истинния човек. Що е Истинният човек? Това е Освобождението от човешката природа. (стр. 55)
Меравот (Древният) е Отворена Книга, но за да я четеш, трябва да минеш през Скрита Врата. Тази Скрита Врата е Зарама– Истината. Само Истината отключва тази Врата. Думите на Меравот са Велики Ключове. Те са Лекари, Ваятели. Те въздигат, сближават, извисяват. Но ние трябва да търсим само едно– Меравот– и да искаме Той да ни учи на всичко. (стр. 65)
…Хаварити – Думите – са Водители. В Хаварити има Център и периферия. В Центъра се намира Покоят, Смисълът, Уединението и Дълбинната Радост, а в периферията е светът, безпокойството, безсмислието…
…Който влезе в този Център, расте, живее и се самоосмисля. Щом си влязъл в Центъра на една Хаварити, ти превъзхождаш ума и света, защото тук Центърът е всякога Истинен… (стр. 60, 61)
Праезикът е проникващ Дух. Той дарява Пътя. Той отключва Развитието. Той дава Устоя да вървиш неизменно. Той води към Изначалното Състояние, защото той е Гласът на Живота. Той узнава Дълбоките Истини, защото изначално му е дадено. Даротот, или Праезикът, е излязъл от Безкрая. Той е Езикът на Живия Живот, на Живота, който е бил всякога. (стр. 66)
Даротот (Праезикът) носи в себе си Необикновен Поглед за нещата– Древен Поглед. Праезикът е особен Жезъл на Велика Тайна, от която е слязъл и от която е задвижен. Праезикът в Древността е бил самото Единство, защото е бил самото Истиноразбиране. (стр. 67)
Словото Лахара вика и призовава Лекотата. Лекотата върви след Чистотата. Лекотата вдъхва Свобода. Чистотата вдъхва Любов, Любовта вдъхва Живот, а Истинният Живот– той пие от Мистерията.
(стр. 73)
Амазирия – Пълнотата – е Древноединна с Безкрая и с Меравот. Когато се обменяме с Амазирия, ние придобиваме Еликсира на Живота. Амазирия гледа с Очите на Древната Свобода. Тя е била, преди да бъде светът. В Древността Пълнотата е живяла с Божествения Подход, с Подхода на Истината. Тогава тя сама по себе си е била Смисълът. Пълнотата се е наслаждавала на Безкрая. Това е било Величественото и Мистично Състояние на Безначалието. (стр. 86)
Аанхарат (Покоят като Древно Състояние) е Велико Умение, Велико и Чисто Движение навътре, Велико Завръщение. Покоят е създаден да живее повече с Пълнотата и с Безмълвието, защото той е повече Дух и Свобода, отколкото светове. Ако Покоят те е приел, нещо от Древната Истина те е приело. А Истината е Пътят към Нищото. (стр. 91)
Мохатора (Свободата като Древно Състояние) се дължи на Тайно Мистериозно Знание, което е видяло Отломък от Истината за Меравот (Древния). Мохатора е дарена от Бездънната Скрита Мъдрост. Свободата не търси мира, защото, ако го търси, тя ще открие войната. Мирът и войната вървят заедно като всичко поляризирано. Свободата търси само Зарама– Истината. И така тя открива себе си. Свободата в човека е една особена Сила на Съзнанието. Това Съзнание е напълно осъзнато. То знае всякога, че смъртта е живееща, а животът е умиращ. Но то знае, че има Свобода, която е над живота и смъртта. (стр. 94, 95)
…Свободата е Древно Умение на Духа в нас. Свободата е умееща да превръща злото в собствена сила. Свободата ограбва силата на злото. После тя превръща силата в Покой, а Покоя– във Висша Освободеност. Мохатора (Свободата) е Покой в Покоя, Живот в Живота, Незнайност в Незнайното. Покоят е Древна Врата. През тази Врата минават само Чистите Духове. Покоят е и Ключ. Той отключва Свободата, която прониква в Истината, за да търси една още по-скрита Свобода. (стр. 95)
Водата тече в нас и се влива като Живот… Водата прелива в нас Частица от собствената си Древност. Да пиеш от Извора, значи да вървиш към Праизвора– Древния Извор. Древният Извор също пие отнякъде, но то е Неведомо Място. Древният Извор е Върховната Свобода. Чистият Извор е дарената Свобода. Любовта към Истината е извоюваната Свобода. А светът, това е изгубената Свобода.
(стр. 97, 98)
Верахот – Не-диханието – се движи свободно като Изначалния Живот. Преди да е било Живот, Не-диханието е било Вътрешна Вътрешност на Скрития Живот– Неродения Живот. Не-диханието, това е Освободеното Божествено Съзнание… Диханието все още диша въздух, фин въздух, докато Не-диханието диша Етер, диша Безкрайност. Това, което диша Етер, е всякога непобедимо. То е Неуловим Свят.
…Не-диханието е Божествена Дълбина. Тук се крият Великите Откровения. В Не-диханието Истината се разбулва и дарява на човека Неуловимата Красота на Древния Път. (стр. 102, 103, 105)
Верахот – Не-диханието – има в себе си Древната Сила на Истината. И затова в Дълбокия си Смисъл то е Пробив от Мистерията към Меравот (Древния) и Неговата Скритост. Горе Не-диханието е само един Миг и чрез този Миг ти си в Мистериозния Свят. Още един Миг– и си в Меравот. Трети Миг– и ти си в Скритостта на Меравот. (стр. 106)
Верахот е Древна Ръка на Меравот (Древния)– Верахот или поразява, или преобразява. Поразяване или Преобразяване– това е все Волята на Меравот, това е все Волята на Древността. За да се стигне до Верахот, Любовта трябва да е извървяла своя Път до Истината. (стр. 108)
Чистото Действие съдържа нещо от Прасветлината. Арахама, или Действието на Мъдрия, е Еликсир. Този Еликсир е съграден от Светлинни енергийни частици…
Арахама работи за Меравот (Древния), а не за света. Действията на човека са неговото Въоръжение. Действията на човека са неговата Свещена Земя. Чрез Действията си ние трябва да вграждаме в себе си Истината, за да може тя да ни води към Меравот… (стр. 109, 110)
Арахама съвпада с Истината. Арахама е била Силата на Древния Живот. От Арахама се е зараждал Покоят– Богоподобието. Що е Арахама? Чисто Действие, Древно Действие на Силата. Това Действие е Безмълвно. Древните казвали: „Ние създаваме Сила в себе си чрез Действия“. Всички, които са имали Арахама, са станали Храмове на Безкрая. Това е Забравената Зарама– Истина. Арахама, или Изначалните Действия, това е Безкрайният Живот. (стр. 110, 111)
…Само това, което е Сияещо, може да се завърне в Древното Място, което е Харазама– Пустотата…
Харазама – това е Сияещата Безкрайност. Това е Древната Забравена Истина. Харазама е Мястото на Древния Покой. Тук човекът напълно е изгубил себе си, човешката си природа, и се е родил като Изначална Същност– Прачовека. Тук Прачовекът, или Чистият Дух, не е нито светлина, нито тъмнина, а Сияеща Богоподобна Същност.
(стр. 111, 112)
Харазама (Пустотата, Мястото, в което не се вижда краят) е странно Място– Място без време. Тук Безмълвието е Висша обмяна с Красотата на Безкрая. Всички, които живеят, са станали земни, тъмни, оковани. Всички, които са умрели за Сияещата Истина, която е Харазама, т.е. посветили са се на нея, са станали Живи, Свободни и Сияещи. Харазама е образувана от Същества с Древен Разум. (стр. 113)
Съществата на Харазама (Пустотата) са Сияещо Истинни– Чисти Истини. Когато са в света, те са просто Скрити Истини. Облечени са в Смирение и Тиха Мъдрост. Те не говорят за Търсенето на Истината, което им е струвало много животи. Те не говорят за методите, които откриват Истината. Те просто споделят Своята Мъдрост и Истина. Но те не говорят за това колко дълго и тайно са преследвали Истината и нейната Дълбина. (стр. 113, 114)
Харазар (Ключът) е онова Съществено нещо в живота, което отключва само Реални Врати. Ключ към Реалността имат само Просветлени и Осъзнати същества; същества, които са видели своя Път към Меравот (Древния). Харазар е нещо, което вижда Истината и действа според нея. Харазар сам по себе си е Осъзната Същност. Харазар работи за Меравот, за Нищото… (стр. 114)
Който няма Харазар (Ключа), е изгубил нещо от Същността си и Пътят му е в неразкритие…
Всички мъртви са изгубили Харазар– своя Същностен Път. Много мъртви има и в света, и в отвъдното. Те са умрели от своите знания– знания без Харазар. Те са пленени от Хаоса и чакат да дойде някога особеният ден. Но Разумните не чакат– те работят, за да срещнат Ключа на своя живот. Те чакат с очи отвъд хоризонта на този свят. Те не казват: „Аз вярвам“, защото и злото вярва. Те казват: „Аз все ще търся Зарама– Истината– и ще я следвам!“. Казвам: Харазар идва при тях и те засияват в своя Път, защото им е позволено да го извървят.
(стр. 116, 117)
Хатор е отвъд хоризонта. Хатор – това е Пътят; Пътят, който отстранява времето. Пътят е скрит в разгръщането на Силата, а Силата е скрита в Дълбок Покой. Който съумее да събуди Скритата Сила за своя Път, тя ще го извиси. Силата се отключва чрез Зарама– Истината. Силата е създадена, за да служи на Истината. Силата е оръжието на Чистия Път. Чистият Път расте от Силата, а нечистият погива от нея. Пътят, това е Действащата Сила на Истината. (стр. 117, 118)
Хатор (Пътят) е изящен, скрит и смъртоносен. Когато Хатор е докоснал човека, той тръгва със страшна увереност към своята Древност. Но в Пътя е началото, в Истината е всичко. Истината е Решаващата Сила. Само Мъдрият разбира това, защото той живее със Същността си. Същността е всякога Мъдра. Който е тръгнал в Пътя, става по-могъщ от всяка стихия, защото Истината прониква в него, а тя е родена преди стихиите. (стр. 118, 119)
Хатор (Пътят) е строг. Той се движи тънко между световете. Световете са капани, а Пътят се движи към Свободата, към своята Древност. Пътят е Истина и затова в Пътя злото умира. В Истината злото е така завързано, че то не може да краде повече Душа и Дух. Пътят е разгръщане на Изначалната Сила на човека и на неговия Дух… (стр. 119)
…Пътят върви с Доверие, Устрем и Устой. Пътят има Ухо само за Древната Мъдрост. Пътят е движение към Истинската Свобода– Свобода от световете на сътвореността. Човекът на Пътя управлява Хаоса, защото този, който е влязъл в Пътя, той е станал Мечът на Истината. Такъв Човек Дух има само един страх– Свещен страх от Истината. И затова Мечът му е винаги остър. Той разрязва световете. (стр. 120)
Древната Махирия – Магия – е била Път от светлината към Сиянието. А тази, която посегнала на Безкрая, тръгнала от светлината към тъмното, мрачно царство на падението. Тъмното, мрачно царство е това, което е било поразено от Страшното Ядро на Истината. В светлината е имало условия за Възход в Сиянието и условия за падение в тъмнината. Това се е случило в Древността, когато е бил позволен Избор. (стр. 122)
Марихор, или Предаността, е метод за постепенно създаване на Безкрая и на Меравот (Древния) в себе си…
Марихор е Пазител, защото човекът на Предаността е призован от Истината, за да следва един строг Път на работа и Умъдрение. Предаността отваря постепенно Тайния Път на човека. Преданият човек е в ръцете на Невидими същества, които го учат и обучават. Когато Предаността е на по-ниско ниво, човекът се стреми към дарби и способности. А когато Предаността е Истинска, тя се стреми само да узнае Древната Истина. (стр. 129, 130)
Аазара – Яснотата – е свързана с Необятното. Тя е като океана– с Необятни Очи, с Разширено Съзнание. Който има Яснотата, пробива в Истината и вижда събитията. Аазара, или Яснотата, е произлязла от твоята преобразена Любов… (стр. 132)
Аазара – Яснотата – е Излъчване на Тишината. Тишината е Велик Обяснител. Когато съществата не могат да я разберат, тя слиза и става Аазара. Тишината е Истина, която се превръща в Яснота, а Яснотата ражда Правото мислене, Правилния Път. Яснотата е част от Вътрешната Красота на Тишината. Яснотата има само едно условие: трябва да си постоянно в Зарама– Истината. (стр. 134)
Древната Амазирия – Пълнота – е била толкова чисто Изобилие, че нямало никаква нужда от нищо– нито от свят, нито от не-свят. Амазирия е Изначалният Велик Замисъл. Тук е нямало нужда нито от одухотворяване, нито от обожествяване. Тук има памет само за Меравот (Древния), Зарама (Истината) и тяхната Скритост. Тук нищо друго не се помни, защото няма нужда от нищо друго.
(стр. 134, 135)
Амазирия – Пълнотата – това е бил Изначалният Скрит Живот: Живот без сътвореност и несътвореност, Безпределно Океанично Сияещо Прасветилище…
Амазирия – Пълнотата – това е бил Древният Диамантен Замисъл. Тук никакво време е нямало и никакво мълчание. Имало е само една наситена Прасветлина, извираща от най-дълбоката Мистерия на Меравот (Древния). Това е било Истината в най-пречистия си вид… (стр. 136, 137)
Хазорот – Този, Който е всякога; Постоянно Присъстващият по Неведом начин– е Велика Отворена Врата, която най-трудно се отключва. Великото Единство с Него се нарича Последната Дълбина, или Последната Скритост. Тук, в тази Дълбина, Животът е Неведом, а не несътворен. Тук, в Неведомостта, Хазорот не е Любов, а Всеистина и Неречимо Величие, пред което Безкраят благоговее. (стр. 137)
Кой умее да извървява своята Кахара (съдба)? Това е този, който умее да изпълнява дълга си. Всеки, който изпълнява чисто своя дълг, ще получи един ден право за Тесния си Път към Меравот (Древния). Кахара е дългото Писание, което човек е писал. Тесният Път е късото Писание, в което човек пренаписва и пресътворява себе си. Това е Пътят за рождението в Зарама (Истината). (стр. 143)
Кахара се е случила при отделянето от Истината. Кахара е дихание земно, а Тесният Път е Дихание Истинно. Кахара е станала земя и само Тесният Път може да я завърне в Зарама (Истината). Кахара, или съдбата, е ограбила Древното Видение на човека и затова човекът не може да види собствената си Безкрайност. Кахара се е случила с всички, които са поискали света и свободата. Но всъщност те са поискали тревожното място. Тук човекът е изгубил осъзнаването на своята Невидимост. (стр. 144, 145)
„Араха!“2 зове: „Върни се в Древното си Ядро! Върни се в Ядрото на Истината!“, защото световете са привидности. Ние сме произлезли от Център, от който всичко е произлязло. От този Център е произлязла и всяка Сила. Ние сме в Хазорот– Неведомо Присъстващия– и затова ние сме нещото, което е преди живота. „Хазорот Араха!“ ни зове: „Върни се в своята Неведомост, в своята Безначалност, в своята Древна Тоталност– Сгъстеност!“, защото ние сме Есенцията на всичко. (стр. 157, 158)
В Последната Дълбина измеренията свършват, трептенията спират. Тук е Мястото на Абсолютната Неподвижна Нероденост. Тук няма Братство, дори Единство. Древният Тъмен (Забулен) Жрец казва: „Тук има нещо, което превъзхожда Истината. Тук е Този, Който е създал Истината. Тук е Есенцията на Истината, Есенцията на Безмълвието“. Тук е Този, Който е Хаморот– Хранителят на Истината и на Безмълвието, без те дори да знаят. (стр. 164)
…Самият Праизточник си остава Велика Нероденост. Той е създал Началото, но Сам Той превъзхожда всяко Начало. Той е създал Истината, но Сам Той превъзхожда Истината. Тук, в Праизточника, първо е потекла Любовта, но Сам Той я превъзхожда. Който се завръща в Праизточника, в него трябва да угасне всяка Мъдрост. В него трябва да спре всяка Любов. Той трябва да стане Отречен – Отсъстващ… (стр. 165, 166)
Меравот Хорон – Древният Трон – е Пуст, Празен, но Великото Отсъствие, Великата Сила е там. Меравот Хорон е Призив да споделиш своето Отсъствие с Великото Отсъствие, своето Нищо с Върховното Нищо, защото ние сме Истина, когато сме в Нищото. Иначе ние сме привидни… (стр. 168)
Меравот Хорон – Древният Трон– не поражда нищо, защото Той е Всичко. Тук няма вяра и надежда. Тук не можеш да дойдеш с качества. Тук трябва да дойдеш със Същността си, с Отсъствието си. Тук е Обетованата Земя– Земята на Целостта. Тук е Земята на Древната Истина. Тук трябва да дойдеш с Древния Поглед на Истината. Само Отсъствието в тебе може да познае Върховното Отсъствие. Да, Меравот (Древният) е Несътворен, Несъществуващ, но Той е тук… Той е Древен Трон, Велико Отсъствие, Изначално Преизобилие, нямащо граници. (стр. 169, 170)
Който е стигнал с Отсъствието си до Древния, получава Частица от Меравот Хорон– Древния Трон. Тук няма дишане, няма дихание, защото няма ограничение, няма сътвореност. В Древния Простор не дишаш, а живееш, защото си Цял, защото си Изначален. Тук живееш като Дух и като Мистерия. Като Дух– то е като Мъдрост, а като Мистерия– то е като Истина. Те са Част от Древния Трон. Но когато човек се завърне в Тайната на Първичната Искра, той… става Цялост от Великата Непознаваема Цялост на Древния Трон. (стр. 170, 171)