Из „ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ“, четвърта книга от Първия Старец

Представено от Елеазар Хараш

Хариторх (Извършителят, Единственият Действащ, Най-скритодействащият в човека) върши и пресътворява. Той постепенно ни води към Себе Си. Той иска всяко същество да има Божествено Осъзнаване и Мярка. Когато Извършителят върши нещата в нас, Храмът се изяснява, а Истината се осветява. Когато човекът е вършител, Храмът се погубва, а Истината потъмнява. Да си свързан с Хариторх и да търсиш само Него, това означава Той да живее и да действа в тебе. Щом Той действа в тебе, ти ще познаеш себе си, Пътя си и ще осъзнаеш, че си Чист Древен Дух. (стр. 15, 16)

Влезе ли Хариторх – Извършителят – в човека, всичко се установява и успокоява. Той е Единственият Извършител поради това, че само Той знае кое е най-доброто за нас, защото е Всеобхватен, защото Той е Цялата Истина, Той е Всеприсъствие. Няма събитие под земята, във водата или в небесата, което да мине без Него. Ако ти мислиш, че съществуваш, ти Го обиждаш, защото Той е Единственото Съществувание, а ние сме Дарове… (стр. 20, 21)

Харива Атор (на Древния Език Залихир) – Специалният Устрем – е Изгубената Мистерия. Той е вроден във всяко същество и в него има Сила да се угасят всички светове и да остане само Бог, Учителят, Истината и Свободата на Безкрая. Това всякога става постепенно и неуловимо. Човекът на Харива Атор е влюбен в своя Път докрай. Ние всякога трябва да сме верни докрай. Верни докрай– това е Тайна Божия. В това е Тайната на Извисяването. Когато се извисим до Харива Атор, до тази вроденост в себе си, ние ще станем Едно с Бога и с Неговата Мистерия. (стр. 22,23)

Харива Атор – Специалният Устрем – е Път към Откровенията на Скритата Истина… Харива Атор израства от Правилното говорене и от Мъдрото мълчание. Хиляди и милиони същества на Харива Атор са се срещали в Древните Храмове на Мистериите, защото всички те са били поклонници на Истината. (стр. 31)

Харива Атор – Специалният Устрем – е Воля на самата Истина. Ето защо Харива Атор специално търси Волята на Истината, а в края на своя Път се слива с нея. Пътят на Специалния Устрем е отвъд времето, той превъзхожда сътворението. Всяко същество на Специалния Устрем живее в Пълнотата на своя Път и в Пълнотата на своя Усет, понеже все се взира в Чисто Същностното, понеже все го издирва. (стр. 31, 32)

Хамира – Дълбината – е изпразненост от всяко съществуване. В нея може да живее само Отсъствието, само Нищото– Изначалното. Хамира е Шепот на Благостта. Тук, в Хамира, няма цели, няма стремежи, няма търсене. Тук е Древното Безвремие. Тук Истината е пълна и дори не се говори за нея. Тук сияе само Древният, Който е наситил всичко със Себе Си. (стр. 39)

Хамира – Дълбината – то е да си познал Истината отвъд думите, отвъд словата, отвъд сътворението. Тук се осъществява Себепознанието, в което не се познаваш, но си влюбен в Дълбината и не търсиш никога края на нещата, защото начало и край са измислени неща, а не съществуващи. Те са ограничения на Безначалието. (стр. 42)

Хамира – Дълбината – е Бездна, изпълнена с Доверие и Дух, с Яснота и Ухание. Тук посока няма, има само степени на Изчезването. Колкото по-дълбок е един Дух, толкова по-дълбока е неговата степен на Безкрайност и толкова по-скрит е той в себе си. Колкото по-дълбока е една Скритост, толкова по-дълбока е нейната Истина, която определя неговата Дълбина. (стр. 45)

Харахот – Неведомостта – е Слово без слово. За Бога можеш да имаш Слух и Бог да има Слух за тебе, но за Харахот няма Слух, няма Поглед. Тази Неведомост трябва да те докосне, за да я усетиш и да не я разбереш. Така действа тя. Тя е преди Прасветлината, преди Сиянието. Тя не се поддава на разбирание. Тук няма нужда от вяра и неверие. Тук Истината е в това, което не знаеш. (стр. 48, 49)

Харахот – Неведомостта – е преди Истината. Има причина, за да съществува Истината, но Харахот е отвъд причините. Истината е Божествена, тя е Божествено явление, но ако Харахот влезе в нея, тя става Мистична. Ако Харахот влезе в Истината, Истината ще може да разкаже за Тайната на скалата, за Гласа на скалата, за Звука на скалата и за Замисъла на скалата на своя Мистериозен Език. Но този Език е толкова Древен, че може да смути човека. И затова скалата мълчи. (стр. 49, 50)

Харахот – Неведомостта – е Всепокоряваща, но нея никой не може да покори. Харахот е Древно Изкуство на Скритостта. Много атланти са отивали отвъд Истината и са ставали Неведоми човеци. Те са изоставяли с охота човешкия род и са се превръщали в част от Харахот. Наричали са ги Неведомият човек, или Странният Вятър. Те са били неведомо благословени. Когато Мракът ги видял, се преклонил. (стр. 50)

Харахот – Неведомостта – излъчва Сила, по-дълбока от Сиянието и Мрака. В света силата е недостатък, но в Неведомия човек Силата е Чистота и Тайнство. Тук Силата не създава добрини. Тя създава Същества на Необикновената и Мистична Истина. Ако Неведомият човек се роди в света, той няма да бъде разбран, защото носи нещо повече от живота и смъртта. И диамантът има мечти и търсения– Неведомият човек е мечтата на диаманта.

(стр. 51, 52)

Хатария – Пустинята – е Потайна Крепост на съзнанието, но това е Дар на Осъзнатите същества, на тези, които умеят с Търпение да търсят своя Бог. Пустинята е Дума на Нищото, Дума на Истината. Гората може да разказва приказки, морето може да радва сърцето, но Пустинята е Предание Древно, Предание за силните, самотни духом хора– тези, които преодоляват себе си. (стр. 59)

Хатария – Пустинята – ражда Същества на Свободния Дух или умъртвява земно мислещите. В Хатария трябва да си Чист и с Доверие, по-дълбоко от Вселената. В Пустинята служиш на Древната Истина, служиш на Нищото. Самата Пустиня също служи на Нищото. Тук вярата е неуместна. Вярата е религиозност, Доверието е Божественост. Да се довериш напълно на Нищото, това надминава всички вери и вярвания. (стр. 61, 62)

Хатария – Пустинята – е Изначален Замисъл на Нищото. Да имаш Усмивка в Пустинята, то е Доверие, то е Увереност, то е знакът на Неизменност. Вярващите и невярващите са висящи сенки в Пустинята. Истинният човек на Пустинята е Избраност. Той осветява смисъла на Пустинята в себе си. Истинния човек– от него и Пустинята учи Тайни и му дарява Тайни. (стр. 62)

Хатария – Пустинята – е смърт за мъртвото и Живот за Живото. В Пустинята свободно е Неземното, Неуловимото. За земния човек Пустинята е мрачен свят, защото земният човек няма в себе си Дълбинния Живот, Истинния Живот. Земният живот е изгубил Контрола в себе си и сега други живеят в него. Човекът на Истината е Контрол, той владее Живота, който Бог му е дал. Но той е скрита Истина за света. (стр. 65, 66)

Хатария – Пустинята – е Място, в което нямаш народност. Тук си Дух, вървящ към себе си, към собствената си Древност, към собствената си Свобода. Всяка народност е второстепенна, само Истинността е Същностна. Ти си Дух, когато си изработил в себе си Очите на тази Същност, Очите на Покоя… (стр. 68)

Хаярая – Благодарността – е Лъчиста Врата към Безкрая…

Колцина от вас знаят, че Хаярая е Пътят към Забранените Истини на Висшата Окултна Наука? Колцина от вас знаят, че когато в Древността злото се е срещало с Хаярая, косата му е побелявала? Хаярая в Древността е била пазена в Тайна, но после Древният Бог ѝ казал да излезе и да се разходи между живите и между умрелите. И тя излязла, и тези, които са се докоснали до нея, били осветени.

(стр. 71, 72, 73)

Хаярая – Благодарността – винаги свети в себе си, ухае в себе си, а ние сме само нейни гости. Тя ни вижда, тя знае скритото в нас. Тя е Благото, което някога е изтекло от Древната Любов. Що е Хаярая? Тя е Целостта в нас, тя е Истинността в нас. Тя не е учтивост, защото е от Царството на Сърцето. Тя не е култура, тя е Чист Изблик. (стр. 74, 75)

Угасването на Зохор – злото: това са го постигнали Мъдреците, но те никога не са бързали. Всеки Истинен Мъдрец се е родил от много усилия и скромност. И накрая е дочакал в себе си Часа на Истината. Така той е тръгнал в своя Древен Път към себе си и към Бога… (стр. 85, 86)

Зохор – злото – е черният вятър на живота. От този вятър едни почерняват, други побеляват, трети се облагородяват, а четвърти се умъдряват. Всичко това зависи от това в какво възприятие ще попадне този черен вятър. Истинският Търсач на Истината е всякога човек над обстоятелствата. Той подрежда обстоятелствата, а не те него. Той казва на обстоятелствата: „Аз съм редът“. (стр. 92)

Меравахайра – това е Свръхвглъбеността, Свръхневедомостта. Тази Свръхвглъбеност е отвъд всички усилия, защото тя изчезва в Истината, в себе си, в Дълбините си, в Област, която е чужда и за доброто, и за злото, дори чужда и за Мъдростта. Истината е Тайното Дъно на всички неща, създадени и несъздадени. Но Меравахайра отива отвъд себе си и навлиза в собствената си Неведомост. Пред тази Неведомост и Истината потреперва. (стр. 93, 94)

Меравахайра – Свръхвглъбеността – е Област на Древните Същества. Тук царува Мъдрост и Премъдрост, Истина и Безпределност. Тук, в тези Дълбини, Съществата се срещат и обменят по закона на Древността. Те разменят помежду си Бог. Това е Величествена взаимна обмяна на Бога с Бога, на Дълбина с Дълбина, на Сияние със Сияние, на Тишина с Тишина. (стр. 95)

Меравахайра – Свръхвглъбеността – е предопределена за Търсачите на Истината и Древното Начало. Който може да прониква в себе си, си създава Път към Дълбините, а това е Мястото, в което доброто и злото умират. В Дълбините си ние нямаме сътвореност, а в Свръхдълбините си нямаме и несътвореност. В Прадревността си ние сме живели в Свръхвглъбеност, но сме излезли на разходка в други царства и светове. Но където и да отидем, всякога ще искаме да се завърнем в Абсолютната си Родина. (стр. 97)

Меравахайра – Свръхвглъбеността – си има свой Път към Истината и ако самата Истина ти е позволила да пътуваш към нея, това означава, че Пътят ти към нея е проходим. Що е Меравахайра? Освобождение от външните светове. А Дълбоката степен на Меравахайра е Освобождение и от Вътрешните светове. Има една строго определена степен на Меравахайра, в която се открива Смисълът на живота. Но Търсачът не спира дотук. (стр. 104, 105)

Мехарор – Разбулването (Умението да разбулваш Скритите неща, Божественото Тълкуване)– е особен род Специфична енергия, скрита в Тайната на Сърцето. Който овладее Мехарор, променя времето. Той докосва Истини от Древния Свят. Той знае, че трудният живот е оказана чест и метод, който иска да ни предпази от жестоките ръце на Древното зло. За да владееш Мехарор– Разбулването, трябва да си се доближил много до Бога. (стр. 108)

Хадирите – Търсачите – са умеещи да чуват Истината и да се вглъбяват в себе си…

Хадирите, или Търсачите, които са познали Истината, са Свръхестествени Същества. Има Хадири с Очи като Могъщи кристали. Никой не може да им устои. Те са били наричани Древни Майстори, защото от всяка мрачна трудност са умеели да изтръгват Диаманти и Бисери и Висша енергия, с която са заслепявали всеки мрак. Що са Истинските Хадири? Те са Опит от Древния Опит. (стр. 119, 120)

Хадирите – Търсачите – са част от Древния Поток на Бога. Хадирите са Древно Вдъхновените. Те са част от Древността, а стремящите се са от миналото. Стремящите се са като вятъра, а Хадирите са по-бързи от вятъра. Хадирите са древно обучени в Мистериите на Истината. Стремящите се вървят повече в Пътя на Любовта. (стр. 120)

Хадирите – Търсачите – обезсилват страховете, усилват Покоя. Те живеят в Тайните Действия. Дълг на Хадирите е да вдъхновяват стремящите се към Истината. Хадирите са минали през кладите и затова те носят в себе си нещо, по-дълбоко от всяка човешка способност. Хадирите обичат да живеят в Непознатото. За тях познатото е ненужно, а Непознатото е силно. (стр. 121)

Хадирите – Търсачите – слизат от Мястото на Истината и Вдъхновението. Един Хадир е Съкровище без цена. Хадирите са търпеливи, тихи, уверени. Те са Същества Храмове. В тях злото не намира подслон. В тях злото все угасва, защото Хадирите имат Дълбинно Убеждение за нещата. Хадирите са красиви– те са като късче Небе, късче от Безкрая.

(стр. 123)

Хадирите – Търсачите – отделят хората от стария свят… Търсенето на Истината за Хадирите означава да заложиш целия си живот. Така те си привличат Защитата на Божията Милост и Невидимата Подкрепа на Бога. В потайния смисъл Бог е Водачът на Хадирите. (стр. 125, 126)

В Хатария – Пустинята – има дълбоко съхранен, скрит Покой, който Хатария го дарява на Избраните. Хатария е Хранилище на Древността, Покоя и Несътвореността. А в своя скрит смисъл Хатария е Неведомост, за да могат от това да се учат и Боговете. Хатария е Служител на Истината и Истината служи на Хатария. Хатария е подобна на Истината– тя е изящна и смъртоносна. (стр. 129)

Хатария – Пустинята – е Глас на Истината, особен Глас. И затова тук само човекът на Истината оцелява и се разцъфтява. В Истината е всичко, в Истината е всяко решение. Но ако ти търсиш заблудите, Истината ще те остави да ги преживееш. Що са заблудите? Изостанали същества, отпаднали от Великата Древност поради своето особено мнение. Защо са създадени заблудите? За да провалят винаги безумието. (стр. 129, 130)

Хатария – Пустинята – долавя Душите и разбира Духовете, защото тя може да живее само със Същностното. В Хатария само Същностното оцелява. Само Мъдрите разбират Същността, защото те живеят с нея… Пустинята е Място, в което трябва да откриеш Истината в себе си, а щом откриеш Истината в себе си, тя ще ти даде Очи за всичко друго. (стр. 130)

В Меравот – Древния – е скрит нашият Вътрешен Несътворен и Неведом Път. Чрез Меравот ние се движим към три изключителни Свята: Вечността, Безкрая и Мистерията. Меравот е нашият Скрит Водач. Той бавно и постепенно се съгражда в нас и ни води към Себе Си. Сам по Себе Си Той е нашият Скрит Неведом Път. Той е Цялата наша Истина. (стр. 139, 140)

Меравот – Древният – ни учи на Тънкото и Неизговоримото. Истината следва Неизговоримото. Истината следва Древния. Неговата най-дълбока Истина е създадена от Тишина. Когато тази Тишина се яви като Истина, тя поразява думите, защото тя е по-древна от думите. Словото е дошло по-късно. То се е родило като необходимост. (стр. 144)

Тишината на Меравот – Древния – е самата Истина. Тази Висша Тишина е Древната Истина и тя никога не е обяснение. Истината е въпрос на Издревно Преживяване. Тук Сам Древният ти дава да преживееш Отломък от Него– Отломък, който те осветява, и Отломък, който ти позволява да се уединяваш, за да станеш подобен на Древното Изчезновение. (стр. 147)

Хадирите – Търсачите – живеят в непобедимата си Яснота. Те знаят Пътя си дори и когато той ги отклонява. Хадирите така са отдадени на Истината, че всичко, което е тленно и сътворено, постепенно се отделя от тях. Хадирите поразяват сътворението. Голяма част от Хадирите имат Древно Атлантско мислене, но то също е дошло от Боговете.

(стр. 163, 164)

Хадирите – Търсачите – са избрани да пресътворят себе си и своята реалност. Те трябва да преодолеят себе си, за да прескочат заблудения път на енергията в света. Те са Търсачи на Истината… Истината е в Тишината, в Мястото, в което не тече време. Хадирите са Завръщащите се в Древността, защото те са част от Безкрайния Живот. (стр. 164, 165)

Хадирите – Търсачите – се движат в Древността на Истината. Те потънко са скрити в нейния Огън, а този Огън е самата тяхна Сила, защото Огънят има Тайни движения. Поради този Огън Хадирите имат Чиста Будност, несмесена Будност. Но често Сам Бог ги изпитва и ги поставя в трудни положения, за да се извисят те в Него по един скрит и особен начин. (стр. 167)

Хадирите – Търсачите – се движат от Истината и движат Истината. Самата Истина им е позволила те да се ползват от нея. Светлината на Хадирите не е от Слънцето, тя идва от по-дълбоко и скрито Място. Хадирите са Живи Книги, Живи Водители. Те самите са Писания… (стр. 169)

Из „ДРЕВНИ ОТЛОМЪЦИ“ от Двадесет и втория Старец

Представено от Елеазар Хараш

Алмарая – Уединението (Скриването от световете, Изчезване на видимото и невидимото)4– е Път към Древното ни Съзнание, а то е Съзнанието на Меравот– Древния. Тук Той ни е позволил Себе Си и ние ставаме подобни на Прасъщността. Тук ние сме богати със Зарама– Истината. Този, който е познал Уединението, той носи в себе си един Живот, по-дълбок от Висшето Аз. Това не е Вечният живот, а Древният Живот. Това е Тайният Живот. Тук Аз живея Дълбинно, защото съм се скрил от себе си. Ето къде е Моята Свобода. (стр. 10)

Само когато си попаднал в Дълбокия Мрак, можеш да узнаеш Аараявара– Чистотата си. Чистотата е нещо, което грее и в Мрака. Тя е Абсолютно Неуловима. Не съществува такъв Мрак, който някога да е уловил Чистотата. Чистотата е Сияйна Лекота. Нея може да я улови само Свободата, само Безкраят, само Истината, иначе тя си остава Великата Неуловима. Аараявара, или Древната Чистота, е преобразила силата на Хаоса, защото е успяла да се слее със Зарама– Истината. (стр. 15, 16)

Аараявара е Царство на Покоя. Тя е знак за Мъдролюбие. Това са същества, които са узнали своя Път, защото Чистотата е Близост с Меравот– Древния. В Чистотата ставаме Избрани за собствения си Древен Път. Чистотата е началото, Истината е средата, а Меравот е краят. В Чистотата вървим, в Истината се сливаме, а в Меравот изчезваме. Който е изчезнал, само той умее да живее. (стр. 16, 17)

От милиони години Бенира (Фениксът) е неуловима за капаните на сътворението. Бенира е символ на нашата Душа и тя ни показва, че в нашата Душа се крие един неподозиран Възход– Потаен Жив Устрем, който преодолява света. А когато този Жив Устрем стане Пречист Огън, вече е преодоляна и Вселената. Мястото отвъд Вселената е Мястото на Истинния Живот. В Древността са наричали Бенира „Бенира Хемру“– Птица Жрец (Единствената Птица, получила правото да познае себе си в Дълбините). (стр. 20)

Устроеният човек не търси Смисъла. Той е съсредоточен единствено в Зарама– Истината. И когато я открие в себе си, разбира, че сам той е Смисълът. А Смисълът не е земен живот, смъртен живот. Смисълът е дори нещо, по-дълбоко от Безсмъртието. Смисълът никога не е бил в света и във Вселената. Смисълът винаги е бил в тебе, в твоя Център. Ти само трябва да откриеш, че си Част от Великата Древност на Меравот. А ако търсиш още по-дълбоко, ще откриеш, че си бил и преди Древността.

(стр. 24, 25)

Мавахира е Практика. Практика е само това, което те прави Истинен. Всичко друго е само упражнения. В Мавахира ти се обменяш само с Истината и тя става твоят Истинен Водач. В Мавахира ти пиеш Чистия Жизнен Еликсир на Истината. А що е Еликсирът? Това е Безкраят, това е нашето Древно естество. А щом стигнем до него, ние сме над всяка практика. (стр. 25)

Мавахира (Практиката) означава да практикуваш, да навлизаш все повече в себе си, в своята Истина. Умът обича практиките, но не обича Истината. Само Истината ни пресътворява. В Мавахира има само една Практика, само един Подход– Подходът към Истината. Любовта към Истината е Изцелението от ума и от света. Ако практикуваш чрез ума, милиони години няма да ти стигнат, за да придобиеш Покой и да се върнеш в Духа си– в Древното си Състояние. (стр. 26)

Мавахира е Практика, която създава Истината в нас. А Истината в нас ще създаде Меравот– Древния, защото Той винаги идва при Истината. А щом Той дойде, дошла е нашата Безкрайност. Въпросът никога не е бил какво практикуваш, а скъпа ли ти е Истината. Ако Истината ти е скъпа, тогава ти се съсредоточаваш в правилните неща. И това е Древният смисъл на Мавахира. Ако си влязъл в Мавахира, в Ядрото на Истината, тогава и грешките ти са благословени. А щом не си в Истината, всяка практика се проваля. Тук дори и правилните неща ще бъдат наказани. (стр. 26, 27)

Този, който практикува Древния Път, в него има Звук– Звук от Истината. Тя е понякога явна, понякога скрита. Без Истината всички практики носят само малка утеха и много отдалечаване. Ние трябва да разберем, че няма свят, няма Вселена, а има само Мавахира– едно Особено Отношение към Истината. В нашата Древност това е наречено Аараха– Практиката на практиките, или Върховната Практика. (стр. 27, 28)

Милиони четат, хиляди разбират само донякъде, стотици умеят правилно да разбират; десетки са тези, които умеят да влизат в Мехарор– Висшето Разбулване. Разбулването– това е нещо от Изначалния Дух. Само този Чист Дух вижда отвъд окото и отвъд събитията. Само този, който е влязъл в Мехарор, умее да прониква в Тайнството на Скритата Истина. Защо умее да влиза? Защото той има в себе си нещо от Непознатата Тишина. (стр. 30)

Варахорот – предопределението – това е начинът, по който избираш да мислиш и действаш. Ако ние изберем Истината, ще си предопределим Пътя към Меравот– Древния– и Безкрая. И ще изстрадаме този Труден Път, но ще погребем страданието завинаги. Хората имат желания за света и така те са предопределили своето сътворение и своята смърт. Изберем ли Меравот, предопределяме си Покоя и Свободата. Изберем ли света, предопределяме си безпокойствата на света. (стр. 32, 33)

Ние всички сме изначално предопределени да познаем Меравот– Древния– и собствената си Безкрайност. Ако изберем Истината, ние вървим уверено към Нищото – нашата Древна Пълнота. Ако изберем света, избираме си празнота и бреме. Пътят към Истината предопределя в един определен ден и час да се случи Посвещението, което е отстраняването на ума и на света, защото в Истината няма ум и няма свят. Истината е Безвремие. Тук, в Нищото на Меравот, злото е разложено така, както в Безмълвието е разложено говоренето. Има Същества, които са безмълвни от милиони години. Има Същества, които са безмълвни и от милиарди години. (стр. 33, 34)

Варахорот – предопределението – е това място, в което ние се поставяме. Само Мъдрите знаят какво си предопределят, защото те не търсят света, те търсят Истината. Мъдрите не търсят отговора, а Безмълвието. Който е разбрал Варахорот, е заживял в Духа, заживял е в Нищото, а не в света на ума. Мъдростта е Дух, а не ум. Който е избрал Духа, е избрал Свободата. Чистият Дух е предопределен за Мъдростта, а умът е предопределен за света. Ние сами се предопределяме. Тези, които са избрали Духа, те са избрали Покоя, а Покоят е Превъзходство над света и времето… (стр. 34, 35)

Амадара – Слънцето – е всякога съграждащо. Но ние имаме в себе си нещо, по-дълбоко от Слънцето, и това е Зарама– Истината. И тя ни е дарила себе си, а тя е нещо преди Амадара. Ние имаме нещо, по-дълбоко от външното Слънце. Амадара ни казва: „Ние винаги трябва да носим по една светла мисъл в себе си“. Вътрешната Амадара е течащата към нас Духовна светлина. Тя казва: „Пийте от моя еликсир“. Но Зарама казва: „Изостави светлата мисъл. Откажи се от еликсира. Ела при мен и пий от своята Безкрайност, защото ти си Мистерия, по-дълбока дори от Духа“. (стр. 35, 36)

Маравор – Учението – това е Ръката на Истината, която те е повикала. Тази Истина иска да те учи на Вътрешните неща. Учението– това означава да навлизаш постепенно все повече в себе си. Без Маравор, т.е. без Истинското Учение, хората изпускат себе си и не могат да се доловят. Учението води към Истината, докато един ден Истината те докосне до Дъното. Само тогава ставаш Истински Виждащ. Крайната цел на Учението е, че то те води до един особен вид Тишина. Това е Тишина, в която няма вече път, няма еволюция, а само Свобода и Вътрешна Преизобилност. (стр. 38, 39)

Учението те води към себе си, защото ти си част от Изначалния Замисъл на нещата. Ти си част от Великия Праизвор, който не е спирал да тече. Ти си Скрита Врата, която трябва да се самоотключи. Ти си нещо повече от живота. Ти си Тайна на Истината– Непознатата и Близка Истина. Ти самият си Древният Текст, Древният Език. Само трябва да се разгадаеш. (стр. 40)

Учението е Пазител на Същността, Пазител на Древността. Ти си Водителят на своето съзнание. Ти трябва да се саморазбулиш. И тогава ще станеш Пазител, сроден на Сфинкса. Ти не си жив, нито си Вечен. Ти си Безкраен и Свободен. Ти си Арамон– Вратата. През тебе слиза Истината. Ти си Осветителят, който трябва да освети себе си, защото Древният отдавна ти е дал Себе Си, но ти не си се дал на себе си. (стр. 40, 41)

Отровата на змията е нейната прастара привързаност към Земята. Тя е избрала двойственото мислене. Аторит (змията; това, което е ограбило Слънцето в човека; двойственото мислене) казва: „Има добро, има и зло“. Мъдрият Хадир– Търсач– казва: „Има само един Път– Истината– и този Път е Безкраен“. Мъдрите и Търсачите не пият от отровата на двойственото мислене. За тях съществува само Пътят, Древността и Покоят… (стр. 43, 44)

Мазорир – Скритото Разбиране – расте в нас от изричането на малките прости Истини. Това променя постепенно човешката природа в Духовна. Това ни преобразява. Скритото Разбиране ни очиства от всичко външно и второстепенно. И така то ни дарява нашия собствен Древен Път. Скритото Разбиране е Пътят към нашата Вечност и Безпределност. То ни изважда от старата тъмнина на ума. То ни изважда от нашето старо минало, което е било трупано милиони години… (стр. 45, 46)

Мазорир е Виждане в Духа, Виждане между световете. Скритото Разбиране провижда в Тънкото, в Неуловимото. Мазорир е придобиване на Жизнена Енергия и Сила в чист вид. Да нямаш Мазорир, то е да нямаш Дух в себе си, да нямаш Същност, а без Същност ти нямаш утеха и увереност. И затова ние трябва да бъдем Търсачи на Истината, която ни дарява Мазорир– Скритото Разбиране… (стр. 46, 47)

В Мазорир смъртта умира, а животът се преобразява. Мазорир е Дар от Истината. Самото Скрито Разбиране е част от Истината. Всичко, което се е отделило от Истината, е изпуснало Скритото Разбиране и Смисъла на живота. Извън Истината ние сме в стария свят. А това, което старият свят търси, е смъртта и неразбирането. Чрез Мазорир ни докосва Свещеният Глас на живота и ние придобиваме Таен Извор в себе си. Скритото Разбиране е Висше Знание. (стр. 48)

Даара (Домът, Безкраят, Истинската Свобода, Чистият Дух на Истината, Древната Първородина) е Дом, скрит в Дълбок Покой, а Покоят е хранилище на Древната ни Сила. В нашата Същност има такава Скрита Сила, че тя може да уплаши и най-голямото и страшно зло. Дори и доброто се страхува от нея. Нашата Същност е Древен Меч. Този Меч работи чрез Силата на Истината. Древният Забулен Жрец, Прастарецът, казва: „Силата на Истината е тънко изящна и величествено смъртоносна. Който е зърнал тази Сила само за миг, я помни милиони години“. (стр. 49, 50)

Даара, Домът – ние имаме Дом, когато сме в Истината. В Истината е всичко, в Истината е всяко решение. Всеки, който е избрал Истината, той преустройва себе си и се завръща в Древната си Свободна Воля, когато е живял само в Меравот– в Древния. Нашият Дом е нашата Дълбина. Древният Забулен Жрец, Прастарецът, казва: „От нашата Дълбина се страхуват всички стихии, защото в нашата Дълбина има Същност и нещо повече от Същност“. (стр. 50, 51)

Ал-Мозор е Гласът, Който те призовава към другото измерение. Досега ти си търсил Истината, сега си призован да ѝ се посветиш. Този Глас говори меко и могъщо. Този Глас е по-древен от планината, от океана, от вятъра и дъжда, от Слънцето и звездите. Той се е излъчил от Древността, за да докосне твоята Дълбочина. Този Глас съдържа в Себе Си Вкуса на Меравот (Древния) и Вкуса на Безпределността. Някога Той пак ще дойде при нас, за да ни поведе към най-дълбокото и скрито Място. (стр. 60)

Хазорот – това е Този, Който е всякога. Той е всякога тук със Своята Неизреченост. Неговата Сила е постоянно тук. Тя е постоянно присъстваща. Той е във всичко Истинно, но по Неведом начин. Хазорот държи на Постоянството в Истината. Той е безкрайно далечен и чудно достъпен. Невъобразим е, защото присъства на всяко място. Той присъства по два начина: присъства с Присъствие и присъства с Отсъствие. (стр. 67)

За проникването в Хазорот е достатъчно да имаш една капка Свръхчиста Енергия, една капка Чиста Съкровена Любов, която е Дар от Древната Любов, т.е. Есенция. Тази Есенция може да събуди Древната Сила, която е винаги Бдяща. Древната Сила е затворена в кръг. Само Истината може да отключва този кръг. Ако ти си Истина, Неговата Сила е до тебе всеки миг. (стр. 68)

Неговата Истина е Висшата Тишина. Невинаги Неговата Истина е обяснение. Неговата Истина е Преживяване. Древните дълго и усърдно са се молили, за да преживеят Неговата Истина. Тези, които са преживели най-висшата Му Истина, са станали Старци, Жреци на Прасветлината и Маахири– Неведоми Служители на Този, Който е всякога. (стр. 69, 70)

Чистото Действие е Сърцето на Развитието. Чистото Действие е Живо и Тихо Присъствие на Истината. Чистото Действие не означава да изглеждаш добре пред хората. То е нещо пред Меравот (Древния). То е Тайнство пред Меравот. Меравот го знае, защото просто то е част от Него. Който действа чисто, трудностите ще му са лесни. Те ще се съобразяват с него. Каквито и тайни Действия да имаш, гледай те да са Действия пред Меравот.

(стр. 74)

Арахама, или Чистото Действие, е част от Покоя, част от Древния Поток. Чистото Действие произлиза от една Дълбока Вътрешна Дисциплина. Чистото Действие е двойно дишане– в Душата и в Истината. Чистото Действие винаги ще утвърждава твоята Увереност. Чрез Чистото Действие твоята Увереност ще стане могъща в Дълбините. Злото всякога се страхува от Чистото Действие. (стр. 75)

Харазама – Пустотата – е подобна на хоризонта. Виждаш го, но не можеш да го уловиш. Ако тръгнеш да го търсиш, няма да го намериш, защото хоризонтът е Пустота. Това не е нещо, което трябва да намериш. Това е нещо, на което трябва да се отдадеш. Харазама се намира чрез Изчезване. Изящна е Пустотата. Тя е най-древният Звук на Истината. Този Звук е беззвучен. Той тече като тиха, блага, вечна река… (стр. 78)

Неизменността е Дълбока Съсредоточеност в Истината. Неизменността е Водителят към собствените ни Дълбини, към Тайната на Себепознанието. Кой е белегът на Архотор– Неизменността? Белегът е, че ако такъв човек попадне в море от Мрак, той ще го освети, защото той носи Древност в себе си. Той носи в себе си Сияещ мироглед. За другите морето от Мрак си е ад, но Неизменният човек е Осветител. Той умее да умира с Лекота и затова винаги живее в тази Лекота. (стр. 80, 81)

Архотор – Неизменността – е Сърцевината на Истината. В тази Неизменност звучи Истината, но понякога Посветените предпочитат тяхната Истина да не е явна. Така те се скриват. В Неизменния човек има едно качество – той има безжалостна строгост към себе си, а към другите действа меко и простително… (стр. 81, 82)

Аранон – Устоят – е Мястото, в което се разбиват всички ветрове и влияния. Аранон е Могъщо Място. Това е човекът, който е влязъл в Покоя и е минал границите на Покоя. Това е човекът на Древната Несъкрушимост. Той си играе с хаоса и бурите. Той ги поздравява, но те не могат да му отвърнат. Аранон е Живият Пламък на Истината… (стр. 83)

Прапокоят е Изчезване от Изчезването. Тук е скрита най-древната Мистична и Митична Сила. Тук е Онова, Което никъде не съществува. Това Място, Прапокоят, се нарича Аазавария…

В Аазавария – Необяснимата Необяснимост – спира да тече дори и Безмълвието. Ако някой е бил докоснат от това Прасъстояние, той получава в себе си Неизречената Необяснимост. Тук няма нито движение, нито не-движение. Тук Древният е Сам със Себе Си, Всепогълнат в Своята Единствена Истина, която никога не се е разкривала. (стр. 92, 93)

Ахамава – Виждането – означава да се движиш в Истината. Виждането е Светлина, слизаща от Чистия Дух до Съкровеното Сърце. Ахамава е Жива Книга, Жив Водител. То води само стремящите се към Меравот (Древния) и към Скрития Живот. Човекът на Виждането е Жива Динамична Сила… Човекът на най-дълбокото Виждане има Власт да управлява събитията, защото е в Единство с Истината. Мислите, които идват в човека, също са събития, но той ги вижда и управлява. (стр. 94, 95)

Ахамава, или Дълбокото Виждане, се дължи на Тайно обучение в Словото. Тези, които познават Словото, знаят, че от него се раждат други Дълбини, друго Знание, други Възгледи, които са извън света. Който има Дълбокото Виждане, в него се зараждат други Действия– Действия от Ядрото на Истината, Действия Символи, Действия Безусловни, защото Ахамава е Пробив в Духа… (стр. 95, 96)

Авазирия – Вдъхновението – е само по себе си Воин от Древността. Когато то е Осъзнато, то винаги търси Истината и поради това си пробива път навсякъде. Вдъхновението е Прилив от Скритата Воля на Древния. Човекът на Истинското Вдъхновение е Светилище. Този Древен Воин, Вдъхновението, никога не търси победите и славата, а Истината. Ето защо всякога побеждава. (стр. 97)

Вдъхновеният човек е явно Тайнство. Вдъхновението е Чист Поток в съзнанието. То е Изречено Слово от Тишината и Пълнотата. То е Химн на Истината. За Вдъхновения човек е все едно дали живее в пустиня, в пещера, в лодка или в студ– той винаги се грее на Авазирия. Всеки Вдъхновен човек става Познавач на Скрития Свят. Човекът на Вдъхновението сам по себе си е Царство, Непробиваемо Царство. (стр. 97, 98)

Аахирия е Този, Който е преди Вдъхновението. Той е Върховният Абсолют. А Този, Който е вдъхнал Вдъхновението, е Този, Който е изтекъл от Върховния Абсолют. Той също е Древен…

Аахирия е Древна Сила – Силата, Която е задвижила нещата и Която се е скрила в Себе Си. Думата Вдъхновение е равна на Думата Смисъл, защото Вдъхновението открива Смисъла… Това Вдъхновение не е човешки път и не е свързано с човешки действия. Вдъхновението е Свещено– то е част от Древния Език на Същността, от Древния Език на Истината. (стр. 100, 101)

Даротор – Мъдростта – е Неземна, както и Покоят. Мъдростта е Неуловим Йероглиф. До нея се стига по много тесен Път. Този Път също е Неуловим и Незрим. Мъдростта не е в това да разбираш света и нещата. Мъдростта е в това да познаеш себе си, своята собствена Същност. Мъдростта е в Сливането с Древния и с Истината. Който не се слива с Истината, светът го поглъща. Мъдрият е жив във всички светове– и видими, и невидими. Земният е умрял във всички светове– и видими, и невидими… (стр. 106, 107)

Даротот, или Праезикът, е Говорещ Огън, Осъзнат Огън. Праезикът утвърждава Древния Път, Древния Порядък– Живота в Истината. Праезикът се ръководи от Свещените Сили, а Свещените Сили са нашите Ключове на Живота. Праезикът ни дарява Душа– Чистия Път. Праезикът е произлязъл от Утробата на Етера, от Утробата на Безкрая. И затова Праезикът е Път към нашата Душа и към нашия Дух, Път към собствената ни Древност. В Праезика световете се прекратяват. (стр. 113, 114)

Даротот – Праезикът – ни води в Благоговението. В Благоговението е Смисълът, а в Смисъла е Свободата. Що е Свободата? Това е Истината, даряваща ни Безкрайност. Праезикът е Единство с Дълбинното, с Древното. Праезикът е движение в Неизвестното, а това е Древният Път, който преодолява известното и ограниченото. Праезикът говори на Мистичния Храм в Сърцето. Той е Реч на Истината и на Мъдростта. А в най-висшия си смисъл той е Наука за Реализация на Древното Начало в себе си. (стр. 114, 115)

Даротот, или Праезикът, това е Призив към собствената ни Древност. Праезикът е особено устроен. Той е устроен като Майстор в Извисяването. Даротот не те учи да чакаш Спасителя, а да подадеш ръка на себе си, да подадеш ръка на Дълбините си, защото Учителят– това е Древният Огън в нашите Дълбини… Човекът на Праезика, това е човекът, погълнат от Тайнството на Живота и от Мистерията на Истината. (стр. 115)

Майхар – Храмът – е Древно Неопетнено Място. То е Скрито в Сърцето и има формата на Божествен Кристал. В това Място тече постоянна Прасветлина. Който е заживял в Майхар, той все повече узнава Дълбините на Свещеното Безмълвие. Тези, които са влезли в Храма, са познали Изкуството на Предаността. На Искрено Преданите винаги се дава Сила, за да извървят Пътя си до Храма на Истината. Истината е Образът и Подобието на Древността. (стр. 134, 135)

Външните храмове са лесно достъпни, но те не са Истината. Истинният Храм е Дълбинно Вътрешно Място. То е Несътворено и предначертано от Древния. То е заключено в Сърцето на Предаността. Тук на това Сърце е даден Усетът за Храм, Усетът за Присъствието на Меравот– Древния. Майхар означава Място на Древно Несътворената Любов. Истинният Храм никога не е нещо сътворено. Той е всякога скрит от света. (стр. 135)

Зарама – Истината – е от най-древен род. Зарама никога не създава време. Тя е по-дълбока от света и Вселената. Много светове са изчезвали, Зарама винаги е оставала. Истината е Острие от Древна Мощна Сила, която е разрушавала световете и мрака. Хората на Истината са Духове, а не човеци. Хората на Зарама са Неизвестни Храмове в света. Те носят другото Знание, което е Погледът на Бога. (стр. 142)

Очите на Зарама – Истината – са Огън. Сърцето на Зарама е Диамант. Душата ѝ е Кристал. Духът ѝ е Древност, Скала. Ръцете на Зарама са Безкрайност, а Ухото на Зарама е Величествено. Ухото на Зарама чува шума от кацането на пеперудата, защото този Слух е преди света и вековете. Окото на Зарама е Всевидение. Окото на Зарама вижда пътя на заровената риба на дъното на океана. Това Око вижда пътя на мравката в най-мрачната нощ. Който се е слял със Зарама, е отведен от Зарама и Истината знае къде да го отведе. Само едно Тайно Движение от Зарама– и това може да промени верига от събития. Когато Зарама се намесва в живота на човека, тя го е залюбила и му е станала Водител. (стр. 142, 143)

Даротот, или Праезикът, е Древно и Особено Огнено Място. Първото Правило да се свържеш с нещо от Праезика и подобните му Древни Езици, е да знаеш Дълбоко Осъзнато за кого работиш. Но ако кажеш: „Работя за Истината“, няма да получиш нищо от Праезика, защото не е важно това, че търсиш Истината, а важното е как я търсиш и с кой метод. Много са търсещите Истината, които отдавна са изпъдени от Древната Сила и от Праезика. (стр. 151)

Матот – Мракът – е много стара Същност, дарена със Силата да забулва нещата. Тази Сила, Матот, може да бъде преодоляна само с по-голяма Сила. Това е Силата, която придобиват Търсачите на Истината. Матот е покорен само на Сила, която изтича от Истината. И този, който е преодолял Мрака, вижда, че Мракът не е бил Мрак, а само един служител на Древния Замисъл. Матот е тайно прикрита Светлина, заставена да служи на Търсачите. (стр. 153)

Когато Древният влезе в тебе, Той те извисява над Мрака. И тогава ти познаваш себе си и Любовта на този Древен Баща. Но този Древен Баща влиза само там, където Истината може да се осмисли. Ако човекът умира за Истината, той я придобива. И тогава Мракът, който е честен, му казва: „Досега беше мой, сега си в Ръцете на Истината“. Така световете си взаимодействат. Да се пробие Мракът, това е Дело на Търсача. Що е Търсачът? Този, който търси вечно. И когато не успее, пак продължава да търси, но с още по-голямо Усърдие. (стр. 154, 155)

Хариторх – Единственият Действащ – действа скрито и тихо създава Вечните неща, и ни учи как да ги изживяваме. Той ни учи на Тънкостите на Безмълвието. Той ни устройва и отвътре, и отвън. Той иска да се случи в нас и ние да Го разберем. Той ни изпраща Истината отвътре. Той е Мъдро Даващият и Мъдро Отнемащият Благото, защото Той гони винаги една по-дълбока цел за нас. (стр. 157)

Меравот – Древният – е Могъщ Говор на Истината. Никога не можеш да Го разбереш с уважение и с мислене. Трябва да си умирал много пъти за Него и тогава Той ще ти позволи да Го разбереш чрез Преживяване. И когато Го преживееш, ще Го разбереш. И когато Го разбереш, ще узнаеш, че Тайната си остава. Древните казват: „Тайната на Живота не е за разбиране, а за живеене“. Но това е Древен Живот, недостъпен за знанието. Само Древните умеят да живеят, защото са погълнати в Него… (стр. 168, 169)

Азахот Маяра – Върховното Виждане – се вглежда само в Незримото, в Дълбоко Скритото, защото зримото е само последствие. Върховното Виждане произхожда от Пречистото Сливане с Единствения Виждащ. Да гледаш чрез себе си, е всякога недовиждане. Да гледаш чрез Него, значи да узнаеш Виждащия и Виждането…

…Върховното Виждане е Древното наше Чисто Виждане. То е Свещена Наука. Търсачът на Виждането е предопределен от Древната си Любов към Истината. (стр. 171, 173, 174)

Зарама – Истината – е търсене на Дълбинното, Ясното, Чистото. Тук, в Мястото на Истината, ние се срещаме с Древния и със себе си. Тук Дух и Дух се срещат. Древният позволява на Истината да звучи в Чистия Дух. Така Той води Чистия Дух към Себе Си и прелива все повече Истина в него. Ти виждаш Истината, когато си застанал под особен ъгъл, когато си в гледната точка на Древния. А това означава, че Той те е приел в Своята Истина.

(стр. 174)

Зарама – Истината – царува при всички условия: и в процъфтяващия хаос, и сред най-големите бедствия, и по време на кладите, защото самата Истина е Огънят на кладите. И чрез този Огън Истината взема Възлюбените при себе си. Истината е Велик Огън, на който не всеки може да устои. Да те изгори Истината, това означава тя да изпепели изцяло твоята човешка природа и накрая да каже: „Ела при мене, Сине мой“. (стр. 175)

Истината е по-скъпа от злато, по-страшна от смъртта, по-могъща от всички бедствия. Истината е Строг Древен Свят, който съхранява живота и го поддържа. Бедствието буря е съставено от силни духове, които са слуги на Могъщия Дух на Истината. Истината е, която управлява силните духове. Да живееш в Истината, означава да владееш настоящето. Божият Гняв е създаден от Скритата Истина на Древния. Божият Гняв ни пази, той е Скрит Пазител. (стр. 175, 176)

Истината е Престолът на Всемогъществото. Световете са светове, защото не са в Цялата Истина. Ако бяха в нея, щяха да бъдат във Великата Древна Свобода. Човека на Истината как ще го познаеш? Когато е в бедствие или в трудност, той тихо се усмихва. Това е качество на Духа. По Строгия Път на Истината ние откриваме Духа си, Древната си Воля и Изначалното си Вдъхновение. Всички те са изтъкани от Чист Диамант. (стр. 176, 177)

Авазирия – Вдъхновението – си има свои Измерения. Има Вдъхновение, което стига до Вечността. Има Вдъхновение, което стига до Безкрая. А има и Вдъхновение, което прониква в Мистерията. Вдъхновението се определя от различните степени на Любов към Истината и Меравот– Древния. Чистото Вдъхновение– това е Мъдростта на Волята. Силното Вдъхновение винаги означава Силен Дух. Истинното Вдъхновение винаги пробива заблужденията на света… (стр. 184)

Хадайра – времето – е само капка от Древния Безмълвен Океан. Времето е могъщо действие на илюзията и затова хората мислят, че то съществува. В Безмълвието няма време. Във Вглъбяването няма време. В Постоянната Мисъл за Древния няма време. Но ако не разбираш това, времето е тук, умът е тук, сътворението е тук. Ако се тревожиш, времето е тук. В Покоя време няма. Ако се мъчиш, времето е тук. Ако блаженстваш, време няма. Ако не си се отдал на Истината, ти си обвързан с времето. (стр. 189)

Мохрот – Мракът – е Велик Потаен Служител. Мракът на Голгота е най-висшият Химн на Истинската Любов. Голгота е Замисъл на Съвършената Воля. Голгота е Древният Завет. Голгота ни възкресява завинаги, а светът ни убива. На Голгота оживяваме. Избраните знаят, че на Голгота се осъществява Върховният Копнеж за Сливане с Древния. Тук окултно е скрита Прелестта на Истината. Тук е скрит Върховният Покой. Върховното Изпитание винаги означава Върховен Покой… (стр. 198, 199)

Мохрот – това е Тайната на Скритата Голгота. Това е Скритата идея за нашето Тотално Спасение. Мракът на Голгота ни отнема света и празнотата, а в замяна ни дава Вечността и Пътя към Безкрая. Когато Любовта в човека узрее, тя става достойна за Мрака. В Мистичния Мрак оживява само Истинната Любов. Мракът пронизва света, а Любовта пронизва Мрака, защото Любовта е Прастарата Истина на Меравот– Древния. Ако Мохрот не те освети, светът все ще те погубва… (стр. 201)

Мракът на Голгота е най-извисеното Място на света. Мракът на Голгота погребва времето и сътвореността. Тук светът и Вселената умират. Тук двойствеността умира. Светлината и тъмнината умират, доброто и злото умират… Тук се въздига Свободата на Древното Царство Божие… Голгота надминава света, защото човекът става Дух. Човекът става Дух и Истина. (стр. 202)

Аахама – Всецелостта, Скритото в Скритостта– е за Неизменните същества. Неизменността не е просто дума. Тя е Сила на Пробива, защото е Сила на Истината. Тази Сила е Мистична. Тя е Дар за многобройните усилия на Душата. Тази Сила е търсила Скритото в Скритостта и идва ден– Скритото става явно в Мистичната си Цялост… (стр. 207)

Аам Хорайри – Неведомите Слънца, Скрити в Скритостта; Неоткритите Слънца – това са Слънца на Абсолюта, потънал в Себе Си. Това са Слънца на Древния Свят. В Неговата Бездна живеят Девет Бездни– Специални Лъчи от Абсолюта. Това са Деветимата Аваромони– Безименните. Тези Древни Безмълвия са Същества на Древната Сила и Премъдрост. Те могат да променят към по-висша Мъдрост всяка Напреднала цивилизация от Чист Духовен род. Срещу тях никой не може да воюва. Те са Скрита Част от Върховното Ядро на Истината. Тяхното Оръжие е Остротата на Истината… (стр. 213, 214)

Деветте Същества Бездни са създадени не от Мистерията на Бога, а от Мистерията на Абсолюта. Те се ръководят от друг вид Истина и Мъдрост. Тези, Деветимата, не търсят Истината като Сила. Те търсят Истината като Мистерия и Древност. Тук се намират по-дълбоките Корени на Истината, а Истината като Сила е само последствие… (стр. 216)

Който е докоснат от Архатора – Върховното Нищо, е призван към Тайно Мистично Развитие, което завършва с Изчезване в Архатора. Който е докоснат от Мистичния Лъч на Архатора, е придобил Потаен Динамичен Устрем и той вече пътува към своя Скрит Център, към Ядрото на Древната Истина. Древната Истина е Мястото, в което световете са опустошени. Във Върховното Нищо няма следа от светове. Тук е Прапокоят, тук е Бащата на Покоя, тук е Дълбинната Всепогълнатост. Тук е Древната Тишина– Тишината на Изначалието… (стр. 217, 218)

Махаротот Аяра – Върховно Неизреченият – поразява дори и Тишината. Всичко е от Него, но Той не е от нещата– видими и невидими, известни и неизвестни. Неизвестното може да се открие, но Махаротот Аяра не. Към Него няма Път, няма Видение, няма Откровение. Той не може да бъде преживян. Той превъзхожда Несъществуванието. Не можеш да Го видиш, не можеш да Го чуеш. Ако милиони години си в Истината, може някога само да бъдеш докоснат и това ще бъде Величествен Дар. (стр. 221)

Махаротот Аяра, или Върховно Неизречения– за Него се казва, че тези, които са докоснати от Него, са изчезнали в Него. Но те не Го познават. Той не е допуснал Познание. За тях Той е замислил нещо, по-дълбоко от Познанието. На тях Той е решил да даде нещо от Съвършенството на Истината и от Неизразимостта на Тишината… (стр. 222)