Начало
СКРИТОСТТА НА
ДРЕВНАТА ИСТИНА
Из Словото на Старците
Представено от Елеазар Хараш
Варна, 2025 г.
Елеазар Хараш, 2025
Древната Истина е Мистична. Узнаваш я в себе си, но не можеш да я изразиш.
Кой е Истинен? Този, който пребивава в Центъра, в Храма – в Мистерията.
Истината – това е Бездънното и Безименно Прасъщество. Тази Истина е извисена над всичко.
В Древната Истина няма време и мълчание. Има само Изначална Тишина.
Древната Истина е Свръхсъвършенство, което е несподелимо, но все пак тя ни докосва.
Истината е Дух на Сияние и Древност.
Който вкара Истината в своите думи, ще събуди Дълбините си и Древността си.
Истината е Древна и по-дълбока от всяко разбиране.
Истината не е мнение, а Безпределност и Свобода.
Истината е Прасъстояние без живот и смърт.
Истината е постижение на Свободата, Покоя и на Чистото Нищо – Чистото Пространство.
Истината е дълбоко в Неизменността към Абсолюта.
Само Истината може да ни заведе в Безмълвието на Абсолюта.
Любовта е Името на Бога, а Истината е Изначалното значение на думата Абсолют.
Истината е Дълбинно чувство за Мистерия, без да е чувство, защото Сърцевината е нещо преди сърцето.
Истината е Древен Праразум, Който обхваща всичко, без Той да бъде обхванат.
Съществата на Любовта са Живот и Мистерия, а Съществата на Истината са Мистерия и Мистерия.
Човекът на Истината се преселва в Тайния свят на Мистерията. Този Човек не може да обясни себе си, защото е станал особена част от Мистерията.
Елеазар Хараш
Варна, 2025 г.
Из „МОРДОТ ИН МАХАРИЯ – Мъдростта на Старците“,
първа книга
Представено от Елеазар Хараш
Има нещо, което е било преди времената. То е съществувало преди тях, преди Небето и Земята. То е било твърде скрито, неподвижно, безтелесно, свободно, мистериозно, непознаващо промени; движещо се навсякъде, без да знае предели; потайно– странна Дълбина. То е нямало име. Наречено е Скритото. Но по-късно всички разбрали, че то е Велика Истина– Истина, която превъзхожда всичко. Съществата го познават като Истина, но какво е скрито в него, не може да се види. Отвън то е Истина, отвътре е Мистерия. (стр. 172, 173)
Вторият Старец Азавот Махария
Истината е назоваването, но истинното му име е Мистерия, Скритост. Никой не може да го изучава, не може да го предвижда. Но всеки, който е избрал Истината за свой Път, ще преодолее някога Мрака и ще се сближи малко с това Мистериозно Същество. Само този, който е минал през Мрака, има право да види част от Величието на това Мистериозно Същество и да се приближи до него… Истината може да го види от определено разстояние и да се удивлява на Мистериозното, понеже тя е част от него. (стр. 173)
Вторият Старец Азавот Махария
Когато прилагаш Истината в живота си и когато това стане постоянен метод, тя те превръща в Безкрайност. Тя те взима при себе си в своята Бездна. Истината е именно Древният Път. Истината не е праведна, добра или лоша. Тя е Безкрайна. Истината проявява строгост, но то е само поучение, за да може да разбереш, че има една Безкрайност, която те очаква. (стр. 175)
Десетият Старец Мавахари
Истината не общува с времето, тя само го посещава. Истината е Мистична Книга. Тя може да стане разбираема само когато я направиш свой Път. И когато я направиш свой Път, тогава ще се явят особени наставления– наставления от Безкрайността. (стр. 175)
Десетият Старец Мавахари
…В Тишината всичко царува в своята Цялост, в своята Хармония. Тук всяко Същество е достигнало до своя собствен Покой. Тук Смисълът е достигнат и сега той се живее. Тук всичко е устроено, защото всички тези Същества са живели в миналото си чрез Истинността си и сега тя ги е дарила с Покой и Свобода. Свободата е свободен живот в Безкрайното. (стр. 174, 175)
Десетият Старец Мавахари
Светът и Истината са различни неща. Светът е школа, която е изгубила Истината и сега трябва да се учи и обучава до завръщането си в Истината. Познаването на Истината е Духовно Освобождение, защото чрез познаването на Истината ти се раждаш в Духа на Божеството. Да познаеш Истината, значи да станеш Син на Скритото, Син на Божеството. Голяма радост е познаването на Истината, защото това е завръщане в Божеството. Тук човек завинаги е узнал своя Произход и тогава той носи друга Любов в себе си. (стр. 149)
Десетият Старец Мавахари
В Истината всичко се осмисля, всичко се облекчава. Истината носи в себе си вечно лекото състояние на Същността. И да живееш в Истината, това е старият Древен Живот, който някога е бил. А да живееш извън Истината, това е просто твоят живот. Мъдрият не избира своя живот, а Живота на Истината. И тогава Истината става неговият Живот. За Мъдрия има само едно Послание– Истината. А Истината му дарява Безкрайното състояние на Свободата. (стр. 151)
Десетият Старец Мавахари
Духът… е създаден като Пълнота. Духът не се занимава никога с надежди, той живее в Истинността. А Истинността е такава Преизпълненост, че няма място за надежди. Надеждите са за тези, които не са живели правилно в своя Дух. Казват, че надеждата крепи човека. Не, надеждата крепи илюзията, крепи света, а Истината крепи Духа. (стр. 150)
Десетият Старец Мавахари
Само във Вечността има Душа, само в Безкрайността има Дух. А Тайната на човека е съществувала, когато е нямало нито Небе, нито Земя… В своето Начало Чистият Дух е бил Бог, но отделяйки се човекът от Духа си, той е станал сянка, наречена земен човек… С добро не можеш да се изкупиш. Трябва да станеш Съкровен и Истинен. Само Съкровеното се завръща във Вечността и само Истинното се завръща в Безкрайността. (стр. 151, 152)
Първият Старец
Човекът на Безкрая, когато е в трудност, е в разцвет. Когато е в скръб, тайно се радва. Когато е притиснат от живота, се усмихва, защото той има в себе си нещо повече от света– нещо, което трудностите и скръбта нямат. Той има в себе си нещо дълбоко и аз го наричам Истина. А тя всякога му носи нещо от Мистичния си Полъх. А когато смъртта го посети, той има срещу нея Мълния и Безмълвие, защото е по-древен от света. (стр. 153)
Първият Старец
Душата се създава в човека от Чистота, Духът се създава в човека от Мъдростта. Чистотата е Дом на Душата, Мъдростта е Дом на Духа. Безкраят е Дом на Истината и този Дом е наречен Свободата. Свободата аз я наричам Дълбоката Истина, Скритото в човека. (стр. 153)
Първият Старец
Аз съм най-достъпният и най-скритият. Аз дарявам и Вечност, и Истина за този, който Ме познава. Но за да Ме познаете, много трябва да претърпите. И тогава в това претърпяване Аз ще ви се изявя и ще образувам във вас Своя Лъч. И по този Лъч вие ще се съобщавате с Мен, но трябва да Ме съхранявате в своята Разумност, за да може Същината да е отворена. (стр. 156)
Първият Старец
Бъди готов да Ме търсиш до края на живота си, докато Ме откриеш… Много са пътищата, но един е Мъдрият Път. Той е Пътят на Любовта. Той е неизменният и благословен Път. А най-истинският Път към Мен не е свързан със светлината и тъмнината, а с Истината. Но само неизменната Любов може да ви заведе до Истината. В Пътя към Истината същественото е в Любовта. Само Любовта прескача пропастта на света. (стр. 159, 160)
Първият Старец
Истината не се постига с усилия към нея, а с Любов към нея. Тя се изплъзва на усилията. За усилията тя си остава Непозната Земя, но за Любовта тя се открива, защото някога във Великата Прадревност Любовта ѝ е подала ръка. А Истината всякога помни. И сега тя има поглед за Любовта и се слива с нея. (стр. 201)
Тринадесетият Старец Ал Махавор
Аз не живея в света, защото в Мен няма време. Аз не пътувам в пространството, защото то не съществува за Мен. За Мен съществува само Свещената Вечност и Мъдрата Безкрайност. Тази Безкрайност не е пространство, тя е Дух и Истина. (стр. 161)
Първият Старец
Имате ли Любов, ще Ме откриете. Имате ли Мъдрост, ще Ме разберете. Имате ли Истина, ще Ме видите и ще Ме наречете „моят Учител“, а Аз ще ви отведа в Бога и дори по-надалеч. Да, има Място, което е отвъд Бога. Там още не сте ходили. (стр. 161)
Първият Старец
Една е Истината във Вечността, друга е Истината в Безкрайността. Една е Пълнотата във Вечността, друга е Пълнотата в Безкрайността. Който има Любовта в себе си, ще познае Пълнотата на Вечността. Който има Истината в себе си, ще познае Великата Пълнота на Безкрайността. Пълнотата на Безкрайността е неразбираема, защото най-скритото свойство на Истината е Неизразимостта.
(стр. 161, 162)
Първият Старец
Истината слиза от Безмълвието и се връща в Безмълвието, но тя преобразява човека. Истината показва на човека неговия Произход и той е в Безмълвието, в Неизразимото. Който обича Истината, живее в Неизразимото. А който се е отклонил от Истината, пътува към нещата, които го провалят. Който познае Истината, ще познае и Пътя си към Мене. Казвам: познай Истината и се скрий подобно на нея в Безмълвието. (стр. 162)
Първият Старец
Истината е тайно вкоренена в нас, в нашата Същност. Истината има облика на Чистия и Древен Покой– Покой, недокоснат от вълните на света. Истината пресътворява човека и го превръща в Покой, Безмълвие и Безкрайност. Покоят е Дълбоко Начало. Безмълвието е Дълбока Същност. Безкрайността е Дълбока Древност. (стр. 162, 163)
Първият Старец
Само в Покоя можеш да познаеш себе си. Само в Безмълвието можеш да имаш Дълбочина. Само в Безкрайността можеш да бъдеш Мистерия. Най-великото чудо е изчезването в Безкрайността. Що е Безкрайността? Това е Образът на човека. Когато Безкрайността е слязла надолу, тя е станала човек; а сега човекът трябва да се върне и да стане Безкрайност. Който има Истината в себе си, отключва Безкрайността. (стр. 163)
Първият Старец
Аз съм Странник в света и Приятел на учениците. Който е устремен с Любов към Бога, ще Ме познае… Който има Любов, ще търси Истината и ще Ме открие. И Аз ще му стана близък, ще станем сродни. Който е в лъжата, да не Ме търси. Аз съм дълбоко във вас. Аз съм вашето Дълбоко Начало. Това е за учениците… То е за тези, които са избрали Истината, защото и Аз съм ги избрал. Който е избрал Истината, е избрал и Мене. (стр. 164)
Първият Старец
С Любовта ти работиш, а чрез Мрака ставаш Истина. Любовта винаги ще те води към Мрака, за да станеш Истина, защото само в Истината ти си правилно действащ, а не учащ се. И затова Любовта те води до Голгота, за да преодолееш старото си мислене. И тогава Истината ти подава ръка. Така ти ставаш Истинен. Истинният човек е лишен от себе си– останала е само Сърцевината, Древното Начало, а то е без думи. То не се обяснява нито с думи, нито с мълчание. (стр. 168, 169)
Вторият Старец Азавот Махария
Стани Истинен и ще разрешиш най-важното– ще разрешиш себе си. На Истинния Истината му разрешава въпросите. Истинният човек е по-дълбок от всеки разговор. Истинният човек не разговаря– той говори Истината. Разговорът е доказателство за това, че няма ясност. (стр. 169)
Вторият Старец Азавот Махария
Истината е Древна Пълнота – Пълнота без обяснения, без разговори, защото тя е несподелима, тя трябва само да се постигне. И когато си постигнал Истината, тебе вече те няма. Останала е само Истината и вече само тя действа. А когато Мракът я види, той леко се отдръпва настрана. (стр. 169)
Вторият Старец Азавот Махария
Когато влезеш в Мрака, твоята справедливост няма да ти помогне. Тук само едно нещо може да те преведе отвъд Мрака и това е Истината. Мракът се прекланя само пред Истината, а дали имаш добродетели и качества, е без значение. Същественото е носиш ли Истината в себе си. Който се е отдал на Истината, преодолява Мрака. Добродетелите не могат да преодолеят Мрака, но яви ли се Истината, Мракът става отворена врата, защото той се възхищава само на Истината. (стр. 172)
Вторият Старец Азавот Махария
Старецът е Същество, което слиза във Вселената, без да има нищо общо с нея. Старецът е Същество без време и без история, без път. Той е преживял Истината на Бездната и е неин Пламък… Той няма отношение към хората и към световете, а само към Истината и нейната Скритост. (стр. 9)
Единадесетият Старец
Отречи се от себе си, за да познаеш пътя си към Бездната, която е мястото на Древните. Отреченост значи освободеност от себе си… Във Величието на Бездната няма светлина, а тъмнината е ненужна. Тук има само Древно Безмълвие и никакъв звук. И тук, в Безмълвието, ти вкусваш пълнотата на Древната Скрита Истина. И тук вкусваш нейната Бездънност. (стр. 11)
Единадесетият Старец
Само тук, в Бездънната Мистерия, можеш да узнаеш Цялата Истина, която те дарява с Безметежност, Покой и Неведома Дълбина. Но за всичко това е необходимо освобождение от всички светове и безкрайно мъдра Любов, защото само тя може да понесе Безкрая. Тук се сливаш с Древните Несъздадени неща и проумяваш, че всичко създадено е стеснено, а Несъздаденото е просторно, освободено, то диша Свободата на Безкрая. (стр. 12)
Единадесетият Старец
Външното е мрачно, вътрешното е светло, а Безпределното е Ярко– то сияе, защото не е ограничено от външното и от вътрешното, от време и от вечност. Безкрайното е толкова Ослепително. Защо е толкова Ослепително? Защото това е неговата най-вътрешна Истинност. (стр. 18)
Единадесетият Старец
Като Велик Древен Мрак изглежда Мистерията, като Велика Недостъпност. Но който е призован от нея, е видял Скритите ѝ Лъчи, а те са Ослепително Ярки… Мистерията е тъмна, когато не те допуска до себе си, и прекалено Ярка, когато те допуска. Мистерията е Пресветла, а Мракът е покритие, мъдро покривало, но това покривало пада пред човека на Истината. (стр. 19)
Единадесетият Старец
На онзи, на когото е дадено да преживее Истината, му е даден и достъп до Бездната. Той няма светлина в себе си, а тъмнината е изоставил. Тъмнината и светлината са граници за Истината, но чрез Истината човек се освобождава от границите. Да живееш, е лесно; да търсиш, е лесно; да обичаш, е лесно. Но да си Истинен, е освобождение от границите. Истината е единственото Послание, защото, когато станеш Истинен, обезсмислят се границите, обезсмислят се световете. Явяват се Безкрайността и Скритостта. (стр. 20)
Единадесетият Старец
Истината ни въвежда в Тайната на Мистичната Непознаваемост. Ти не можеш да изучаваш тази Непознаваемост, но можеш да се обогатяваш от нея. Целта на живота не е познание за каквото и да е. Целта на живота е Велико Непознаване, а то е живот в Свободата на Бездната. Познаеш ли нещо, ти го ограничаваш, а Бездната го е създала непознаваемо, безгранично. (стр. 22, 23)
Единадесетият Старец
Човекът е Древна Същност, а енергията му е само слуга. Тази Древна Същност на човека не се нуждае от знания. Тя действа без знания и узнава Незнанието, защото Незнанието е сродно със Същността, а не със знанията. Само чрез Незнанието ние проникваме в Истинното и то говори на Същността ни чрез Неуловим Шепот. (стр. 26)
Единадесетият Старец
…Само този, който открие своята Мистерия, излиза от световете на времето и вечността. Нашият най-древен Произход е скрит в Мистерията, а преградата е Древният Мрак. Той не може да бъде пресечен от ангели и хора, а от Велики Търсачи на Истината. И когато дойде техният ден, стрелата на Търсача пробива Древния Мрак и той се завръща в Безкрайния си Дом. (стр. 30)
Вторият Старец Азавот Махария
Древният Мрак е скрито Було, обвита Тайна. Древният Мрак има в себе си Лице Съкровено, но невидимо. Той има Лице, което сияе, но можеш да го видиш само ако си станал едно с Истината. Само тогава можеш да бъдеш въведен в него, а тогава ще бъдеш въведен в онова, което е било преди съществуването. Тези, които са обвързани с този свят, за тях Древният Мрак няма Лице. Сиянието му остава скрито… Древният Мрак приема само тези, които са избрали твърдо Истината, а тя ги прави мъдри и скрити от погледа на света. (стр. 38, 39)
Вторият Старец Азавот Махария
Няма звук и реч в Древния Мрак. Няма чисто и нечисто, няма нисше и висше. Тук само Истината може да направи пробив в Древната Скала, Духовната Скала. Тя може да бъде пробита само от волята за Истина. И тук е Мистичният опит. Тук няма място за човешките способности, те угасват. Това, което може да изгрява тук, е само Силата на Истината. И тогава Непознаваемото става узнаваемо. То те докосва мистично и ти вече не си от този свят, нито от отвъдния. Непознаваемото е започнало да живее потайно в теб. Ти не го виждаш, но знаеш, че то е отвътре и че животът ти вече е съвсем друг. (стр. 39)
Вторият Старец Азавот Махария
Безмълвието означава, че човекът се е докоснал до Преизобилната Сияеща Същност. Той се е докоснал до Недостъпното… Съкровено е Безмълвието. То е най-древната изгубена наука. Това е Древната наука на Истинния човек, човека Дух, човека без сътворение, човека на Скритата Древност. И всеки, който е видял Духа в себе си, вече е Древен и става Служител на Древността. (стр. 52)
Десетият Старец Мавахари
Дълъг път има да измине човекът навътре, докато открие това, което е отвъд говора и което превъзхожда мълчанието. Говорът е желязо, мълчанието е сребро, Безмълвието е злато, защото в Безмълвието ти узнаваш Истината. В говоренето ти я изпускаш, а в Безмълвието ти я узнаваш, защото Истината е древно сродна с Безмълвието. Безмълвието е Древна Истинна Есенция. То е Основанието на най-финия свят, най-тънкия свят. Безмълвието съдържа в себе си Дълбините на живота и Тайната на Бога… В Безмълвието изчезва всяко понятие. В Безмълвието трябва да изчезне дори и самото Безмълвие. И тогава изгрява Мистерията. (стр. 54)
Десетият Старец Мавахари
В Безмълвието ти ставаш Несъществуващ, Безграничен. Що е Безграничното? Древните са го наричали Влизане в Храма. А Храмът е потайно име на Свободата, на Съкровеното… Науката изследва, философията мисли, религията проповядва, а Безграничното е живот в Истината и Мистерията. (стр. 57)
Десетият Старец Мавахари
Някои мислят, че Слънцето е създадено, за да огрява. Но преди Слънцето Безмълвието ни е огрявало. Но когато хората го изпуснали, трябвало да се роди Слънцето и да грее. Докато Слънцето те грее, ти си беден. Когато Безмълвието започне да те огрява, ти вече си към Несътвореното Царство. Ти вече се завръщаш към Изначалната Истина, която е била единственото Слънце, единствената Опора, единствената Основа. Но поради човека Основата се е видоизменила. Сега трябва да мине много време, докато Слънцето угасне и изгрее Истината. (стр. 60)
Десетият Старец Мавахари
Истината е мълчалива, тя не обича да говорят за нея. Тя иска хората да живеят в нея и тогава тя им се разкрива безмълвно, тихо и издълбоко отвътре. И тогава човекът придобива нещо, което го няма в света и Вселената. Истината се разкрива, но си остава скрита в Неведомост. Тя се разкрива само за да насочи човекът усилията си към Вечността и Безкрайността. (стр. 63, 64)
Десетият Старец Мавахари
Откровението на Истината е само указване на тихия безкраен Път. Този Път не е за ума, а за Неизразимия свят в човека– Душата и Духа. Истината е създадена за Душата и Духа. Истината не е свързана с човешкото съзнание, а с Мистичното съзнание в човека. Истината е Древен Приятел на Душата и на Духа, а те съставят Изначалния човек, който е и Замисълът на Бога. До Истината се домогва само едно Чисто и Необикновено съзнание и само на това съзнание се открива Тайна, която изхожда от Мистерията. Така Истината хем се разкрива, хем остава неизречена и съхранена. (стр. 64)
Десетият Старец Мавахари
Истината изисква Велико Вдълбочаване. В това Вдълбочаване трябва да надминеш и радостта, и скръбта, и ума, и света, и дори блаженството. Истината живее във Върховното Нищо. Там е нейният скрит Дом. Тя превишава всичко духовно и всичко разумно. Тя се оглежда само в чистата и неизменна Любов и когато се огледа, тя повежда човека към себе си, защото го избира. Човекът може да се стреми, но не може да избере Истината. Истината го избира. И когато го избере, тя му построява Мистичен мост към Бездната. (стр. 64, 65)
Десетият Старец Мавахари
За едно много дълбоко разбиране на Истината човекът трябва да се е отказал от Вечността и тогава той навлиза в Древната си и Блестяща Свръхсъщност. Тук отреченият от Вечността придобива Безкрайността и Дара на Свръхсъщността– Скритото Тайнство на човека. Велик е Пътят на този, който е търсил Истината чрез Любовта си, чрез Неизменността си. (стр. 65)
Десетият Старец Мавахари
Истината пази в себе си страшна Тайна, която е вход в бездънна пропаст за недостойните. И затова е създаден един дълъг Път от Духовното към Съкровеното, от Съкровеното към Божественото и от Божественото към Абсолютното, защото кой може да издържи, когато види лицето на бездънната земя? Много е важно хората да не искат да разберат Истината бързо, защото е необходимо продължително узряване. (стр. 65)
Вторият Старец Азавот Махария
Истината се движи тайно между синовете на светлината. Те я съзират, но не я познават. Истината се движи тайно между синовете на тъмнината. Те я разбират като илюзия. Истината броди всред тъмнината и светлината, но си остава скрита в себе си. Тя рядко се дарява на съществата и когато се дари, те стават Старци, Велики Учители или Посветени в нейната Тайна, за да я търсят още по-вдълбочено. (стр. 65, 66)
Вторият Старец Азавот Махария
Мисли за Чистотата и ще създадеш Несътвореност. Ще създадеш Душата си и ще се завърнеш в нея. Не мисли никога за злото и така то ще угасва. Това, за което мислиш, това съживяваш. И затова мисли за Тайната на живота, защото, когато я съживиш, ще видиш Сияние, по-голямо от света и Вселената. Това Сияние е преобразената Истина. Истината в нас поразява всеки Мрак, когато се преобразува в Сияние. Когато всеки ден мислим за Истината, тя се пресътворява в нас, докато се превърне в Сияние, което е името на Древната Свобода. (стр. 67)
Вторият Старец Азавот Махария
Когато аз съм устремен към Истината, аз привличам и Мрака. Той се явява, защото иска да узнае аз наистина ли горя за Истината, или това е само илюзия. Мракът е много взискателен. Той ще ме провери до дъно и ако аз устоя на Истината, той ще ме погледне, ще се усмихне и ще каже: „Не можах да се справя с тебе. Ти се оказа Истинен човек. Тогава върви по своя Нов Път“. (стр. 68)
Вторият Старец Азавот Махария
Слънцето сияе, защото то е движение в Истината. Ако Слънцето не се движи в посоката на Истината, то потъмнява и става Луна. Човекът сияе, когато се движи в посоката на Истината, но човекът започва да боледува, когато не се движи в Истината. Здравето е пълнотата на Чистата енергия, а болестта в човека е недостиг на Чиста енергия. Но чрез постоянна мисъл за Слънцето и Истината болестта може да се превърне в здраве, здравето– в Слънце, Слънцето– в Тайна, Тайната– в Пълнота, Пълнотата– в Неизразимост. (стр. 79)
Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария
Мракът е другото име на Любовта. Там е скрита Любовта и тя гледа през него. Ако човекът попадне в Мрака и в него потече Любовта, ето Слънчевия човек. Но ако човекът попадне в Мрака и в него потече умът, човек става същество на ада, защото не е търсил Истината, а себе си. Адът е вътре в Мрака, но в Мрака има и рай, има и Царство – но само Мистичният опит го открива. Адът е съединение със собствената ти неразумност. Раят е съединение със собствената ти разумност, а Царството е съединение с Тайната на твоя Дух. (стр. 82)
Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария
Слънцето, това е Народът на Истината. Народът на Истината е Народът на волята, която е съхранила Истината в себе си. Когато Истината е проникнала във волята на човека, човекът е станал Слънце. Но там, където е нямало воля за Истината, се е явило друго Слънце и това Слънце е имало способността да угасва. Истината ни обучава в Свещени неща, а безволието ни учи на човешки неща. (стр. 83)
Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария
Истината – това е загубил светът. Когато човекът е решил да употребява свободната воля за себе си, той е изгубил нещо съществено. Що е грехът? Изгубване на себе си. Това е, когато свободната воля се е ползвала неправилно. Защо е дадена свободната воля? За да се посветиш на Истината. И тогава Истината те дарява със Свещеното, а то те води във Волята на Бога. Който използва свободната воля за себе си, винаги ще има недостиг на Бога в себе си. Този недостиг е кризата на човека и на света. (стр. 86)
Първият Старец
Истината е преизпълнена със Свещеното, но тя го дарява само на Избраните, а те не са плът и кръв, а Дух и Истина. Когато човек работи за себе си, тогава и хубавите му усилия ще доведат провали. Когато човек работи за Бога, тогава и лошите му усилия ще се видоизменят и той ще стане постепенно воля от Божията Воля. И Бог ще му позволи да разреши най-важното в живота– да разреши себе си. Който е разрешил себе си, се ражда в Свободата и Истината го ръководи и озарява. (стр. 86, 87)
Първият Старец
Който иска да разбере живота със знанието, той се проваля. Незнанието е, което разбира, защото Незнанието е по-древно от живота. Знанието може да даде отговори на въпросите на живота. Незнанието е по-мъдро, то не дава отговор. Незнанието е много повече от отговор. Незнанието дава Пустота. Пустотата е Скритият Източник…
Който съумее да се слее с Незнанието, той се слива с Истината. Той става мълчалив, тих и дълбинен. Той започва да преоткрива все повече Източника в себе си… (стр. 92, 93)
Първият Старец
Чудна е Душата, Скрит е Духът, Потайна е Искрата. Душата живее във Вечността, Духът живее в Безкрайността, а Искрата живее в Мистерията. Душата е Вечна, Духът е Безсмъртен, Искрата е преди Безсмъртието. Душата е Любов, Духът е Мъдрост, Искрата е Древна Истина… Тези три Велики съкровища представят Истинния Човек. Тези три Древни съкровища представят Прачовека, наречен още Бог. (стр. 97)
Първият Старец
Старецът – това е постижението на Безкрайността. Има ли език Безкрайността и на какъв език говори тя? Вечността говори с езика на Любовта, а кой е езикът на Безкрайността? Старецът и Неговата Сияйна Истинност. Старецът е Същество, по-дълбоко от Вечността. В света има ветрове, които събарят градове, държави и цивилизации, но няма такъв вятър, който да събори Старец… (стр. 103)
Първият Старец
Какво е търсил Старецът и какво е намерил Той? Старецът е търсил Вътрешната Истина и чрез нея Той е извоювал достъп до Тайната на Безкрайността. Старецът е Същество, което има Око за Тайните на нещата. Старецът е Врата, Врата към Място, което съществата на Вечността не познават, а съществата на света не са и помисляли. Когато световете не са били създадени, Старецът е бил. (стр. 103, 104)
Първият Старец
В Истината всичко е светещо. Тук и сърцето, и камъкът светят. Кой свети в това сърце и в този камък? Скритата Истина. Щом камъкът може да бъде дом на Светлината, тогава нека и човекът да създаде своя дом от Светлина. Да познаеш светлината на Слънцето, е лесно, но да познаеш Светлината на Истината, се изисква много изтънчено изучаване на Скритите неща, за да видиш това, което се крие в тях. (стр. 106)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Истината позволява да надникнеш в Невидимото. Истината позволява да откриеш особено Слънце в себе си и да го носиш със себе си всякога, защото Слънцето свети заради Истината в нас. Ако ние се храним с Истината, тогава световете няма да могат да ни обвързват. И тогава това особено Слънце ще живее в нас и ние ще пием от Еликсира на Духа. И само този Еликсир е, който утолява. Да, да, не може да го замести водата. Тя само подготвя пътя за него. Тя само ни пречиства, за да стигнем до собствената ни Истинна Слънчева Същност. Когато Слънцето извира в нас, Истината ни е докоснала с едната си ръка. А когато ни докосне и с другата си ръка, ние ще станем Тишина. (стр. 107)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Има достъпни Истини в Тишината, но има и Недостъпни. За достъпните може да се говори, а за Недостъпните няма какво да се каже, защото в Недостъпното е скрита най-потайната Енергия, най-пречистата Изначалност, на която са устояли само първите Двадесет и четирима Изначални. Всички други са слезли малко или много надолу, където за тях са се създали вечност и времена, в които да се учат на пътя за завръщането. Ще се завърнат само тези, които Истината избере. А тя ще избере Истината в тях. И тогава те ще станат Бездна от Бездната. (стр. 108)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Пътят на този, който върви, е Дълбочина, Пълнота, Истина и Бездна. Дълбочината и Пълнотата са достъпни, но в Истината и Бездната има и нещо Недостъпно. В Истината има място, в което, за да оцелееш, трябва да си надмогнал Вечността. В Истината е скрита най-древната Сила, а в Бездната е скрита най-великата Мощ и Мистерия. Истината се съобразява само с Мистерията. (стр. 108, 109)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Човекът се нуждае от три вида опит с Истината– Духовен, Божествен и Мистичен. Чрез Духовния опит човек се освобождава от времето и смъртта. Чрез Божествения опит става Свободен. А чрез Мистичния опит става част от Бездната. И ако Мистерията го пожелае, той става вече Носител на Древен Лъч. Всеки, който е станал Носител на Древен Лъч, може да прониква в Недостъпни места– там, където други не могат, защото нямат тази способност. (стр. 109)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Бог… изработва в нас Висшето в Душата. Но Абсолютът ни извисява към Себе Си чрез Духа и Искрата. Духът е вътрешното изразимо, а Искрата е вътрешното неизразимо. Във Висшата Душа е вродено Безсмъртието. В Чистия Дух е вродена Безкрайността. В Искрата е вродено Прасиянието, което всеки Търсач трябва да открие. Духът е Величието на Истината, а Искрата е Величието на Мистерията. (стр. 113, 114)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Общувай с Безмълвието си, за да познаеш Истината. В Безмълвието Истината се пробужда и засиява. За Истината словото е робство, защото Истината е преди словото и словото я обременява. Истината живее в Абсолютен свят. Не можеш да я обвържеш с текстове. Истината е по-важна и по-дълбока от всеки текст. Тя те разтваря в себе си, както и Покоят те разтваря, както и водата разтваря захарта. Остави текстовете настрани и стани Жива Истина. (стр. 114)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Истината няма цена, когато е навлязла навътре в твоя живот. Когато познаеш Истината в своя собствен живот, тя ти проговаря несътворено в Безмълвието. Тогава за тебе Безмълвието е чуден Дом. И то е, защото Истината е там. Но този, който не е познал Истината, Безмълвието му не е Дом, а опасност. (стр. 115)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Който е познал Истината, я внася във всички неща и тогава той е винаги прав, защото действа чрез нея. Но който не е познал Истината, той внася себе си в нещата и така той разваля живота си. Човекът на Истината обогатява всичко. Човекът, който няма Истината в себе си, ограбва всичко и най-вече себе си. (стр. 115)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Не можеш да разясняваш Истината, ако не познаваш Духа ѝ. Истината общува с Духа. Истината е Писание преди всяко писание. Истината е Писание преди цялата човешка и духовна история. Историците не познават историята. Историята принадлежи на Свещеното и Духа и поради това само хората на Истината познават историята, а това са Учителите и Посветените. Всички други участват в развалянето на историята. Истината е богата и без да разказва нищо. Историята е бедна дори и когато много разказва. (стр. 115, 116)
Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава
Вечността е освобождение за Душата, а Безкрайността е освобождение за Духа. А Искрата– тя живее в Мистерията. Над Мистерията е само Абсолютът– Безусловният Неуловим, Великият Неразбираем. Че с какво понятие можеш да Го разбереш? И към това Неразбиране ние можем да се приближаваме само с Истината, но без да Го достигаме.
(стр. 126)
Първият Старец
Пътят изявява лицето си, когато ти направиш пробив в собствената си Същност, в собствената си Истина. И когато зърнеш Истината в себе си, ти вече започваш да разкъсваш всички вериги на миналото и бъдещето, защото Истината е Велик Освободител. (стр. 127)
Първият Старец
Истината не е жител на света и Вселената. Тук тя е само гост. Истината е Велик Наблюдател на всички явления и тя само знае кого да посети и да го обогати с нещото, което го няма в света и Вселената. В Истината има едно Безмълвие, което го няма в света и Вселената. То е Четвъртото Безмълвие– Безмълвието на Чистия Дух. (стр. 127)
Първият Старец
Скритото не може да се открие, но може да се улови чрез преживяване. Но трябва да заложиш целия си живот на Истината и тогава в определен момент Скритото ще ти покаже лицето си. И когато ти видиш това лице, ще знаеш, че това е твоята Древна Същност, защото всичко, което търсиш и си търсил, е тази Древна Есенция– Еликсирът, наречен Скритото. Скритото не е радост, нито разочарование. Скритото е постоянен аромат на Неизразимостта. И затова Истината не може да се изрази дори и от този, който я е преживял. Но той вече носи нейния аромат. (стр. 128)
Първият Старец
Истината не се занимава със света и с хората. Тя се занимава с Изначалното, с Духа. При Истината ти не се развиваш, ти се проявяваш. Да проявяваш Истината, означава да откриеш Изначалното си състояние– състояние на Свобода и Мистериозност, състояние на Простота и Лекота. Истината е лека като ефира. Тя има погледа на ефира. (стр. 130)
Първият Старец
Истината няма история, защото тя не принадлежи на времето и на сътвореното. Истината е част от Мистерията. Истината не е красноречие, тя е Дълбочина на Искреността и Любовта. Истината е Величието на Изначалното ни състояние– лекото и освободено от бреме състояние. То е състоянието на Безсмъртието. (стр. 130)
Първият Старец
Тайната може да се разбере само чрез проникване отвътре. Тайната на живота съставлява Висшата Осъзнатост и това е същността на всички религии и учения. Осъзнаването е Видение на собствената си Истинност. Да видиш Истината в себе си, това е Свещеният подвиг на живота. И когато това се случи, човек изведнъж осъзнава простотата на живота и явленията. (стр. 131)
Първият Старец
Магът, това е осъзнатата връзка с Древността и старото Древно доверие, което е между тях. Магът е всъщност част от Древната Истина, част от излъчването на Древната Истина. И ако тази Истина те е избрала, тя насочва към тебе своето излъчване и ти ставаш Служител и Маг и започваш да работиш за Безкрайността. Когато си Маг, всички илюзии са преместени настрани. Магът може да чете в Тишината, защото Истината му е дала право. Магът чете листопада, разбира звука символ в песента, разбира облака, говори с водата. За него всичко е живо.
(стр. 137)
Седемнадесетият Старец
Ал Магодир
Магът е щедър вътрешно, защото неговото богатство е вътрешно. За Мага дълбоката пропаст е плитка, защото той гледа чрез Безкрайното в себе си. За Мага няма нощ, защото той е прогледал в Истината, в Безкрайното. Магът… умее да изчезва в собствената си Същност. (стр. 137, 138)
Седемнадесетият Старец
Ал Магодир
Магът е уверен и успокоен, защото Истината в него отдавна е погълнала смъртта. Той живее и тук осъзнато като Дух, и в отвъдното като Дух. Той познава себе си като Дух… Магът изхожда от Вечното и Безкрайното– там, където смъртта няма власт. Магът знае, че нищо не може да разруши Духа му. Той живее и в този, и в онзи свят свободно и независимо. Единствената му зависимост е от Истината, на която се е посветил изцяло. Магът не живее във време, а в Освободеност, което е Дарът на Истината. (стр. 138, 139)
Седемнадесетият Старец
Ал Магодир
Истината спасява човека и от земното, и от духовното. Тя дарява на човека Магията на Безкрайното. Магията е отвъд звездите, отвъд времето, отвъд световете. Магията е Слънце в себе си, тя огрява самата себе си с Лъчите на собствената си Истина. Тази Висша Магия не е действие, а Присъствие, така както изворът присъства до теб. Магията е изворът на Мистичното. И ако тя те докосне, ти ще изгубиш обикновеното си мислене и ще настане Ново време в твоето съзнание, ще настане Древно и Мистично време – време, което вече не е време, а е състояние на Древността и Истината. (стр. 139)
Седемнадесетият Старец
Ал Магодир
Магията е пълна концентрация в Истината. Тук цялата енергия е събрана в Истината и тогава Истината се проявява, а тя умее да действа чисто и свято. И тогава ние наблюдаваме само преобразяването на нещата. Магията е състояние на преизобилна чиста енергия, изхождаща от Истината и действаща чрез Истината. (стр. 140)
Седемнадесетият Старец
Ал Магодир
Висшата Магия е обречена изцяло на Истината и тя призовава само Истината. Тази Магия всякога действа разумно, защото тя се проявява само когато нуждата е абсолютно разумна. Иначе никой не може да задвижи Истината поради желания. Истината изисква Свещена нужда и Абсолютна разумност. И тогава няма сила, която да устои на Истината, защото тя подкрепя само нуждите на Съкровеното.
(стр. 140)
Седемнадесетият Старец
Ал Магодир
Висшата Магия никога не служи на нисши желания, защото Магията в чист вид е Богодействие, а не човекодействие. Тя е Свещено и Могъщо действие на Истината. И когато човек е натрупал в многобройните си прераждания много Истина, много Любов и много енергия, тогава Магията му се е открила и сега тя е негов Щит и негова Съкровена Тайна. (стр. 141)
Седемнадесетият Старец
Ал Магодир
Мълчанието е духовно, Тишината е Божествена, Безмълвието е Мистично… Мълчанието е изпълнено с духовност за пробудения. Тишината е изпълнена с Божественост за Любящия. Безмълвието е изпълнено с Мистериозност за Мъдрия. Който е разбрал мълчанието, е пълен с духовност. Който е разбрал Тишината, е Божествен. Който е осъзнал Безмълвието, е Мистичен. …Ако човекът премине по пътя на мълчанието, Тишината и Безмълвието, в него ще възкръсне Истината и тя ще му даде себе си и своето разбиране. (стр. 141, 142)
Десетият Старец Мавахари
Когато словото е познало Тишината, то звучи като Тишината. Това, което увеличава Тишината в нас, е Любовта ни към Истината. А когато станеш достоен да видиш Бога и когато Той ти се изяви, толкова ще утихнеш, че ще поискаш някъде дълбоко в себе си да станеш Тишина. (стр. 142, 143)
Десетият Старец Мавахари
Истината е скрита много дълбоко навътре в човека и за да се домогне човекът до нея, трябва да отстрани всичко човешко, а после и всичко духовно. Истината се дава не на земния човек и не на духовния човек. Истината се дава като Откровение на Свещения човек, Божествения човек, защото той може да живее в съгласие с Бога. Свещеното умее да вижда Същността. Свещеният човек е пробудена Библия. Той е жива Книга, жива Същност. Живата Същност няма нужда от църква, за да вижда Бога. Живата Същност живее в Истината и вижда Истината. (стр. 145)
Десетият Старец Мавахари
Мъдростта е жива Безкрайност… Мъдростта не проучва религиите и науките. Мъдростта не се занимава с поезия, изкуство, музика, защото за Мъдростта всичко това е бедно. Мъдрият живее в Истината и в Мистерията, която е Безкрайна. Мъдростта е Мистична. Мъдростта се движи от собствената си Истина. Там, където тя се явява, веднага се усеща Вкусът на Безкрайното. Мъдростта всякога тече към Неизвестното и Неведомото. Тя не се учи на добро. Тя е самото Вечно добро. Мъдростта е Потокът на Древните. (стр. 176)
Десетият Старец Мавахари
Любовта прави всичко да е живо и съществуващо. Любовта определя живото състояние, но Мъдростта е, която води това живо състояние към Истината, която първо го умъртвява и после му дава съвсем друг живот– Истинския живот, който е бил изгубен. Истината убива стария живот и съживява Древния Изначален живот– живота във Вечното състояние на Душата и в Безкрайното състояние на Духа. На Любовта хората се радват, но Истината е на друго мнение– тя е преобразяваща сила. Ето защо хората избират Пътя на Истината, защото Истината е строга. Тя руши старото. (стр. 178)
Десетият Старец Мавахари
Мъдрият живее в Тайната на живота и тя го преизпълва, прави го изобилен отвътре, защото основата на Мъдростта е Любов, а същността на Мъдростта е в Истинното. Вечният прогрес на света нищо не струва пред тихия и скромен Мъдрец. (стр. 180)
Десетият Старец Мавахари
Мистичната Сила в човека е тази, която вижда в Безкрайното. Тази Мистична Сила има Обхвата на Безкрайността. Мистичната Сила не е качество, а Проникновеност… Мистичната Сила обича уединението, защото в уединението е скрито Истинното. (стр. 187, 188)
Седмият Старец Ал Махарива
Древното е скрито, но е достъпно. Скрито е в Истината и е достъпно чрез Истината. Който няма Истината в себе си, тогава Древното му се изплъзва и то става незабележимо. Който има Истината, го забелязва. Който забелязва Древното, той придобива Свободата си. Който не го забелязва, се заробва. Древното не се разкрива, защото то е най-разкритото нещо. Нали то е, което е навсякъде?
(стр. 190, 191)
Четвъртият Старец Ахал Бавада
Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него. Истинното е намек за Пътя към Древното. Чрез Истинното човек пътува от себе си към Древното. Без Истинното човек пътува от себе си към себе си и така изпуска Древното.
(стр. 194, 195)
Четвъртият Старец Ахал Бавада
Към Древното Тайните са обърнати с лице. Към другото Тайните не се виждат и не се разбират. А който не е разбрал Тайните, живее в ограниченията на живота. Щом си Истинен към себе си, ще дойде ден, когато ще ти се открие Тайна. Който е създал в себе си Истинно Съкровено чувство, той е открил Тайната на Вечното. Що е Вечното? То е Истинното Съкровено чувство… Що е Безкрайното? Истинно Древно чувство. (стр. 196)
Четвъртият Старец Ахал Бавада
Любовта е, която създава Вечното. Мъдростта е, която създава Тайното. Истината е, която създава Безкрайното. Вечното, Тайното и Безкрайното са Скритостта на Древната Мистерия, а Древната Мистерия е Скритостта на Абсолюта. Чрез Любовта може да се открие Вечното. Чрез Мъдростта може да се открие Тайното. Чрез Истината може да се види Безкрайното. Но Древната Мистерия не може да се узнае. (стр. 196, 197)
Четвъртият Старец Ахал Бавада
Истината съвпада само с Пълнотата на Мистичния човек. Истината няма образ, тя има само Пълнота, Преизпълненост. Истината е странна Реалност. Тя не общува с човека, но общува с Тайната на човека. Тя живее най-вече в този човек, който е постигнал нерушимо уединение. Истината е съвместно движение с Мистерията. (стр. 200, 201)
Тринадесетият Старец Ал Махавор
Истината е Словото на Вечния и Скрит Бог. И всеки, който си строи Словото по образа на Истината, той придобива Мистичното явление на енергията, Мистичното Дихание на Субстанцията. Който познава това Слово, което е образ на Истината, той придобива своите Вечни Очи и тези Очи вече не виждат съдбата– старото състояние на съзнанието. Те виждат Вечния си Път. Тези Очи вече са Космически сили в Пътя. Тези Очи могат да стопят и диаманта. Никой демон или ангел не иска да срещне тези Очи. (стр. 202, 203)
Тринадесетият Старец Ал Махавор
Който е влязъл в Неведомия Път, никакъв свят вече не може да го заблуди. Неведомият Път е облечен в Истината и Мистерията. Неведомият Път съответства на определена степен на съзнанието. И тогава на Неведомия Път се дава Откровението на Истината. (стр. 205)
Тринадесетият Старец Ал Махавор
Не са важни външните събития, а това, което се случва в Дълбините на човека. Човекът е мярка, а не събитията. Събитията не решават нищо, но човекът решава всичко. Човекът решава дали да отстрани смъртта и дали да ѝ се отдаде. Но отстраняването на смъртта, това е човекът на Истината. Докато обикновеният човек нищо не решава, защото любовта му е земна, второстепенна. А Търсачът се движи навътре в ядрото на Любовта. И когато влезе в това ядро, той вече не се движи в течението на обстоятелствата, а е над обстоятелствата. (стр. 206)
Тринадесетият Старец Ал Махавор
В Неведомия Път е внедрен Древен Пламък. Неведомият Път е проходим само чрез Истината. В Неведомия Път се раждат боговете, а в обикновения път се раждат човеците. Обикновените хора идват и си отиват, а Неведомият Път все ги чака. Неведомият Път е Око за Тайната на Бездната. Той се явява като Ръководство в Незримото. Неведомият Път е Път на Мистичните съзнания.
(стр. 206, 207)
Тринадесетият Старец Ал Махавор
Тъмнината и мракът съществуват само за тези, които са се отрекли от Древността и нейния Замисъл. Но тези, които имат в себе си Истината, те чуват дори и в мрака Гласа на Древността. Така тя ги вика при себе си. А тези, които нямат Истината в себе си и са я продали за този свят, те и в светлината не могат да чуят Повика. (стр. 209)
Вторият Старец Азавот Махария
Тъмнината е само една сянка. Мракът е една по-голяма сянка. И ако ти познаваш себе си и Истината в себе си, няма да се занимаваш със сенките в живота, нито със светлината. Ти ще търсиш единствено Древния, защото Истината в тебе Му е Древен Приятел и Брат. Аз познавам много хора, които бяха хора на тъмнината, и те преодоляха светлината и се завърнаха. Знам и такива, които живееха в светлината и си останаха в нея. Те не познаха Истината. (стр. 210)
Вторият Старец Азавот Махария
Тъмнината и светлината са само енергии, а Истината е свързана с Прасъщността. Тази Прасъщност е по-тънка, по-скрита, по-дълбока. В нея слиза и живее Древният. Имай търпимост към всичко, но не и към невежеството си, защото невежеството чува само гласовете на празнотата. А ти, който търсиш Истината, ще чуеш Нематериалния Глас– Гласа, който ще те отведе в Древния, защото този Глас е Негов Служител. Защо ти са тъмнината и светлината? Те са второстепенни. Задай си въпроса: „Защо Древният не живее в мен?“. Не „Кой съм аз?“, а „Защо Древният не е вътре в моя живот?“. Защото, ако Древният е вътре в твоя живот, тогава животът не е живот, а Безкрайност. (стр. 210, 211)
Вторият Старец Азавот Махария
Когато си в Мрак, можеш ли ти да светиш в себе си? Можеш ли да бъдеш свещ за себе си? Можеш ли да се свържеш с Гласа в себе си– Гласа, Който е над всички стихии? Да познаеш този Глас, изисква се разбирателство с Невидимото. И тогава този Глас ще те просветли. Този Глас е повече и от слово, и от Тишина. Този Глас е Смисълът на живота, Смисълът на уединението, защото уединението е Тайнственият Път към Този Глас. И Този Глас се нарича Истината. (стр. 212)
Вторият Старец Азавот Махария
Древен, Древен Мрак – но това е Скритият Източник… Мракът е Скритата идея на Истината – той е Обетованата Земя, но ако можеш да преодолееш себе си. Който не може да преодолее Мрака, той пропада в собственото си аз. Чрез Мрака човек става просветлено и осъзнато същество на Вечността. Мракът няма нужда от религия, а от това да стигнеш ти до себепознание. (стр. 213)
Вторият Старец Азавот Махария
Да минеш през Мрака и да оцелееш, това не е постижение на човека, това е постижение на Духа… Човекът страда, защото човешкото се проявява в него. Когато Духът започне да се проявява, той ще го научи на Освобождение, на Нероденост. Мракът е труден Път, но в него се ражда Истинното разбиране. То не е човешкото разбиране, то е Дух и Истина. На човека не е дадена Истината, тя е дадена на Духа в него. Само Чистият Дух е Дом на Истината. (стр. 216)
Вторият Старец Азавот Махария
В Мрака се ражда коренно новото разбиране. И Духът започва да изразява себе си като Бездната, като Безкрайността. Това ново разбиране започва да улавя Скритото значение и на обикновените неща. И тук човекът заживява особено– като едно вечно и тихо присъствие. И той всякога е обърнат с лице към Истината. (стр. 217)
Вторият Старец Азавот Махария
Истината е излъчване на Бога, на Безкрайността. Истината е скрита в Тайното Сърце на Бога, в Сърцето на Тишината. Истината е Опората. Тя крепи човека, тя крепи света, тя крепи Вселената.
(стр. 218, 219)
Първият Старец
В Истината е скрит Мистичният Глас на Покоя. Животът е породен от Словото, Пълнотата е породена от Истината. Истината е особен въздух, но откъде е дошъл въздухът? От Духа. И ако ти знаеш как да дишаш, се завръщаш в Истината, която живее в Духа. (стр. 219)
Първият Старец
Имаш ли Истината в себе си, ще виждаш по-далече от очите. Имаш ли Истината в себе си, ще имаш особена усмивка – усмивката на Вечното състояние. Имаш ли Истината в себе си, Мистерии те пазят и Вятърът тогава е на твоя страна, защото ти вече си Свещена Земя. И тогава тайна увереност се въплъщава в тебе, а кладата става само един приятен полъх, защото твоята увереност превъзхожда кладата. Не е ли светът една клада? И ако ти имаш Истината в себе си, ще познаеш Великото Навътре, защото навън е уплътняването, а Навътре е обезплътяването, Освобождаването. (стр. 220)
Първият Старец
…Според Мъдростта нашият Произход е Свещен, но когато Свещеният Произход мълчи, тогава човекът е произлязъл от маймуната. Но който иска да узнае своя Произход, той трябва да мълчи, а не да го търси с въпроси. Мълчи и следвай Безмълвието. Следвай Безмълвието, което води към Истината. И тогава… ще остане само Свещеното, Същността.
(стр. 220, 221)
Първият Старец
Абсолютът е Коренът, Скритият Корен, Коренът на нещата. От Него е произлязла Неизразимостта, Потайността и Безпределността. От Него е произлязъл Живият Език на Невидимото. От Него са произлезли Уединението и Тайните на живота… От Него е произлязла Истината. И всеки, който придобие Полета в Безмълвието, ще узнае Истината, която е Шепот на Древността, която е Мистичен образ на Безмълвието. (стр. 223, 224)
Първият Старец
Духът е отвъд явленията. Мракът е отвъд явленията. И затова Мракът е скрито Съкровище. Който преодолее Мрака, отива отвъд явленията. В Мрака всичко човешко се погребва, остава само Божественото, Устойчивото, Истинното. Казвам: Мракът е спасител за този, който го разбира. (стр. 224)
Първият Старец
Мъдростта е Свято Сърце. Това Сърце се е откъснало от света и е избрало Пътя на Небесата. Когато си поднесъл своето Сърце на Небесата, твоето Сърце ще бъде обучено в Благост. Когато Сърцето стане меко и благо, Мракът ще потрепери, защото това Сърце е било преди Мрака. Това Сърце е Древно. В него е заключена Истината… (стр. 225)
Първият Старец
Абсолютът няма лице, няма облик, няма вечност, няма време, няма Безкрайност… Абсолютът е Непостижим. Истината е мост към Неговото Непознаване и Безмълвие. Любовта е Тайнство на Свещената Бездна, но Абсолютът не е нито Тайнство, нито Бездна– Той ги превъзхожда. Той е толкова навътре, че дори и да се отвори Вратата на Тайните, Незнанието за Него си остава. (стр. 226)
Първият Старец
Истината не се вълнува от бъдеще, тя има в себе си същественото– Безкрайността. Истината не е наука, нито религия. Науката има знания, но няма Душа. Религията има вяра, но няма Дух. Истината има в себе си и Дух, и Душа. Истината е явление на Нищото, явление на Великата Безкрайност. Истината живее в пълно единство с Бога и Безкрайността, а науката и религията са само път към Пълнотата на Истината. Но само в Истината Бог е в чист вид. (стр. 230)
Първият Старец
Мракът разговаря с човека на Истината като с близък човек и му отваря вратата, като му казва: „Мини оттук. Бог те очаква“. Спасението не е в очакване на Милост. Спасението е в познаването на Истината… Казвам: не очаквай Възкресение, а го създай. Истината е, която създава Възкресението. Истината е могъща като Бога, защото тя не е очакване, а изпълнение. Тя не очаква, тя се е сляла с Бога. (стр. 230, 231)
Първият Старец
В Душата е нашата Висота. В Духа е нашата Дълбочина. Когато имаме Душа и Дух, ние сме във връзка с Мистичното Дихание. Мистичното Дихание осъществява истинското възприятие… Това възприятие е Древният Източник на Вдъхновението… Вдъхновеният човек е Божествен човек. Той е произлязъл от Истината. (стр. 232)
Първият Старец
Който се страхува от Мрака, бяга от своята Дълбочина… Мракът е Майка за Търсачите на Истината и Баща за Търсачите на Мъдростта. В Мрака се осъзнаваш като Дух и Тайна, докато в светлината си само Душа. В тъмнината си ум, но в Мрака възхождаш в Духа. (стр. 232, 233)
Първият Старец
Има Едно Скрито Древно Страховито Същество… Това Същество Ар-Арахама предшества Тайните и Мистерията. То е Бездънният Абсолют…
Който стане Истински Предан на Ар-Арахама, той получава Откровение за Неговата Абсолютна Непознаваемост и това го изпълва с Аромата на трите вида Безкрайности. Първата Безкрайност е Скритата Мистериозна Истина. Втората Безкрайност е Прадълбината. Третата Безкрайност е Прапълнотата… (стр. 233, 234)
Тринадесетият Старец Ал Махавор