Из „ТАЙНОСЛОВИЕ“ от Единадесетия Старец

Представено от Елеазар Хараш

Марахава – Тишината – се движи само в Дълбоки Места. Вярата трябва да намери Доверието. Доверието трябва да намери Любовта. Любовта трябва да намери Мъдростта, а Мъдростта трябва да открие своя Баща– Тишината. Тишината е Мястото на Великата Истина. Тишината е Древен Дух, слизащ в Мъдростта, за да води хората и съществата към себе си… (стр. 10)

Марахава – Тишината – е Дълбината на нещата. В Безмълвието израстваме, в Тишината изчезваме. В Свещеното мълчание умира старото мислене. В Безмълвието умира старата Мъдрост. В Тишината се раждаме като Истина, като Изначална Свободна Истина– Истина, незасегната от светове, сътворени и несътворени. Мълчанието трябва да направи място на Мъдростта. Мъдростта трябва да направи място на Истината. (стр. 13, 14)

Марахава – Тишината – чака своите поклонници. Кой може да стане поклонник? Само този, който стане човек на Контрола, защото Контролът е отделяне от света, от ума, от сътвореността. В Контрола светът умира. Този, който носи света в себе си, не може да стане поклонник на Тишината и Истината, защото Тишината е Път навътре, а светът е път навън. Контролът отделя света от себе си. (стр. 14)

Алмарая – Уединението – е Сила, идваща от вътре, от Дълбокото… Уединението извисява змията. В ума змията е смърт, а в Духа змията е Живот. В ума змията е свят и време, в Духа змията е Чист Свободен Пламък. Що е Уединението? Пламъкът на Истината. И който е стигнал до това ниво, той засиява като Буда– като Древния Чист Разум.

(стр. 28)

Ахирая – Волята – работи и никога не мисли за резултати. Тя е бавно разгръщаща се Стихия на Истината. Волята се храни и усилва от Истината. Тя е Дом на Чистия Дух. Истинската Воля никога не е своеволие. Тя е всякога търсене на Неговата Воля. Всяко своеволие се превръща на прах, пепел и вятър. Без развитие и разгръщане на Волята ние умираме в себе си. Своеволието всякога ще се влюбва в смъртта, а Чистоволието всякога ще се влюбва в Бога. (стр. 33)

Ахирая – Волята – умее да сияе в тъмнината, защото тя е едно с Бога, едно с Истината. Волята е Сила над обществото и света. Волята е Дух Освободител. Волята мъдро казва: „Ти си Истината, а не книгите. Ти си отговорът на Тайната на Живота. Ти си по-дълбок от всеки въпрос и отговор, защото ти си част от Безмълвието на Бездната. Ти си Воля от Неговата Воля. Съедини се с Древния Бог и изостави този вечно беден свят!“. (стр. 39, 40)

Ахирая – Волята – е Умение да се съединиш с Древния. А който може да се съединява, може да прониква в Истината и в нещата. Ако нямаш Ахирая, за какво ти е светлината и уреденият живот? Защото ще дойде ден, когато светлината ти ще потъмнее, а твоят уреден свят ще се провали. Уреди Волята си да заживее в Древния. (стр. 40)

Ахирая – Волята – е Пътят към Древния. Тук няма нужда от Храмове, защото Древният е Единственият Храм. Ако си Истинен, Древният ще те познава. Ако не си Истинен, цял живот ще живееш със своите ритуали, докато твоите ритуали бъдат разрушени. Истината не се нуждае от ритуали заблуждения. Истината се нуждае от Свобода, а Волята– от Единение. (стр. 41)

Ахирая – Волята – е Неизмерима Сила. Тя е Божествена и Мистична… Истинската Воля умее да привлича Силата отвътре… Волята е Древен метод за пътуване към Бога и към себе си. Волята е Себепознание, Себепроникване и Богопроникване. Усърдната Воля всякога ни приближава до Учителя. Що е Ахирая? Силата, която може да отключва Истината. (стр. 42, 43)

Ако твоята Воля е в Бога и тебе те няма, значи имаш Воля. Щом ти си Нищо, Бог има Волята Си в тебе. Волята има в себе си една Динамична Сила. Чрез тази Динамична Сила се осъществява Срещата с Бога. Когато Бог те е погълнал, имаш Воля, защото Неговата Воля е станала твоя Воля. Волята е Доверие в Доверието, Сила в Силата и Истина в Истината. (стр. 43)

Ахирая – Волята – е условие за влизане в Нови измерения, но Нищото трябва да те е приело като Лъч от Света на Истината. Волята е произлязла от Истината и в нея трябва да се завърне. Истинната Воля е Безкрайно Търсене и Безкрайно Приближаване. Така тя осмисля все повече себе си. Хора без Ахирая не могат да открият Смисъла на живота. Но този, който упражнява Волята си, ще стане проникновен и Истината ще му дари Смисъла. (стр. 44)

Ахирая – Волята – е Реалност, а Божията Воля е Свръхреалност. Волята е Преданост към Бога, а не към света. Откъде се ражда Волята? От Чистия Подход. Откъде идва Волята? От Любовта към Истината. Всеки има Дълбок Невидим Път към себе си, но трябва да открие Тайната на своята Воля…

(стр. 44, 45)

Аахайрава – Нищото – се движи към твоя Невидим Път. Това Нищо търси Невидимото в тебе. Такава е и Истината: тя не търси видимото в тебе, но Невидимото. Истината е това, което вижда, а не ти. Ти трябва само да вървиш към нея, докато един ден тя ти разкрие Скритостта на Аахайрава. В какво седи Красотата на Нищото? Красотата е в това, че дълбоко в Нищото нищо не може да се види. (стр. 47, 48)

Аанхарат – Покоят – е Неземно мислене. Мислиш ли поземному, това е учението за безпокойството. За да познаеш Покоя и неговия Дух, достатъчно е Истината да те е докоснала по своя Древен начин. Покоят е Преобразител. Той превръща смъртта в Чист Изначален Живот. Покоят отнема жилото на смъртта. Човекът на Покоя е Чист Извор, Смирен Извор, Тих Извор, Извор без вълни. Това е Царството му. (стр. 58)

Аанхарат – Покоят – е за Живите. Умрелите в отвъдното не са в Покоя. Кои са Живите? Живите са тези, които са имали Душа и Дух и се завръщат в тях. Кои са умрелите? Тези, които са в ума. Те са умрели и като са в този свят, и като се пренесат в другия. Покоят е свободен от света на ума, защото тук човекът е преобразен. Тук човекът е достигнал до Истината и се обновява с нея, а не със света. Който е в Покоя, той всякога вижда Свободата си и Пътя си към Безкрая. (стр. 61, 62)

Аанхарат – Покоят – е Невидим Свят, единен със Свободата. Покоят е повече Истина, отколкото наука или метод. Покоят е Овладяност. Той съдържа в себе си Стихийна Енергия, но никога не я пилее. Покоят е Любов, а не желания. Ето защо Покоят е Праобразът на човека… (стр. 62)

Аанхарат – Покоят – е изход от ума. Той е краят на света. Покоят означава да си пресътворил себе си отвътре. Що е Покоят? Лек Ефирен вятър, духащ от вътре, от своята Незнайност. Човекът на Покоя има Мистичен Път, защото за него Истината е била скъпа… (стр. 63, 64)

Азомора Харот – Най-Скритата и Страшна Тайна– не е за човешки, Ангелски и Духовни очи. Тя е само за тези, които Истината е убила и възкресила. Тази Тайна е скрита в огъня, но огънят не я познава. Могат ли духовете да умират? Азомора Харот казва: „Могат“, но това го решава Древният Бог. За тази Скрита и Страшна Тайна няма Прозрение. (стр. 68)

Азомора Харот – Страшната Тайна – не е от Духовен Род. Тя е Жива Древност в Мистерията. Тя е самата Древност на Бога. Тя е Част от Свръхсилата Му. Тя е Неизречената Първопричина. Тя е Тайна на бъдещето и Отломък от Неведомостта. Тя е Ръката на Древната Истина. Тя е Извиращата Скритост. Тя е Слънцето на всеки Мрак. (стр. 72, 73)

Азомора Харот – Страшната Тайна – те води към тебе самия, а не към Себе Си, за да можеш да оцелееш и да възлюбиш Истината. И чак тогава може да те приеме Азомора Харот в Себе Си. Ти трябва да си умирал най-малко 44 пъти за Истината, за да реши Азомора Харот да те докосне. Азомора Харот е отвъд енергията. Тя е Свят на най-чистата Пронизваща Сила. Тя е Сила, забранена и отнета от Висшите същества. (стр. 75)

Азомора Харот – Страшната Тайна – е Скрита Част от Аромата на Древния Мрак. Що е този Мрак? Най-Древното Сияещо Ядро, което е Най-Скритата Врата– Врата, за която никога е нямало Ключ; Врата, която е затворена в себе си като Затворена Несътворена Книга. Тук живее само Тайната на Истината, Неизвестната на света Истина. Тази Истина е скрита в своя Древен Океан от Тишина. (стр. 75, 76)

Азомора Харот – Страшната Тайна – е Пазителят на Абсолютната Истина, до която нямат достъп нито нисши, нито Висши същества. Боговете също са отделени от тази Тайнствена Мистерия. От тази Страшна Тайна са произлезли Неразбираемите Тъмни Жреци. Това са Жреците, които могат да създадат Сияещи Цивилизации, ако има условия за това. И затова те стоят тук и чакат в своето Безвремие да се явят някога условията. (стр. 76, 77)

Азомора Харот – Страшната Тайна – е Дълбина, Скрита Дълбина, Водителят в Дълбините. Ако тази Дълбина докосне студа, той ще се сгрее; ако докосне пустинята, тя ще се разцъфти. Но Азомора Харот си остава Неуловима, а Пътят към Нея е винаги Незнаен. Азомора Харот е Величествена Древна Красота, недокосната от време, недокосната от човешки и от Ангелски ръце, защото те не могат да я достигнат. Азомора Харот е Най-Скритата Древна Истина. Тя излъчва най-чистия Поток. Що е Чистият Поток? Естеството на Лекотата– твоят Изначален Живот. (стр. 77, 78)

Азомора Харот – Страшната Тайна – е Древно Осветена Истина, Истина без примеси, чисто зърно без плевели; Тайна, скрита в Тишината на Древността; Началото на Изначалието; Тайна, убягваща и от Мъдреците. Тя е скрита като Храм в Храма. Азомора Харот работи тайно в Себе Си. Тя работи за Безкрая в нещата; дарява Мигове, които те водят отвъд Вселената и времето. (стр. 78)

Азомора Харот – Страшната Тайна – работи само за Древния Бог и за Неговата Скритост в съществата. Тя работи само за това, което съвпада с Истината, а Истината е Древният начин на Живот. Името на това, което води към Пътя на тази Древна Тайна, е Божие Дълготърпение. Азомора Харот е обвита в 70 Воала, Завеси. Трябва да създадеш в себе си 70 Степени на Истината, за да бъдеш докоснат от тази Велика Тайна. (стр. 79)

Азомора Харот – Страшната Тайна – е древно забравена Истина. Тя е Странно Място отвъд Вселената. И най-висшата магия, ако се изправи срещу Нея, губи своята сила. Тук умира и чистото, и нечистото. Оцелява само Истинното, но това Истинно, което изхожда от Бога, а не от съществата. Що е Истинното? Сгъстен Фин Етер, Есенция на Живота. Само тази Есенция може да бъде приета. (стр. 79, 80)

Ариворот – Словото – е Скрита Сила, която може да се отключва, но само от Посветените. Силата на Словото е въпрос на Абсолютно Доверие в Словото. Мъдрият трупа и съхранява Слово, за да издигне то в Дълбок Божествен Миг и да възкачи Развитието в по-високо Измерение. Всеки Мъдрец умее да натрупва Тайната Сила на Словото. Това натрупване винаги служи на Истината… (стр. 83, 84)

Ако станеш Син на Ариворот, Син на Словото, тогава се завръщаш при неговия Създател и заживяваш в Неговото Убежище. Що е Ариворот? Велика Възможност на Бога. Без Ариворот няма устроен живот. Ако Ариворот ти изпрати Истината, ще я разбереш; ако не ти я изпрати, ще се заблуждаваш. Словото е Решителят. (стр. 90)

Аторит – змията – има остро око за слабостите, но тя не вижда в Чистотата, в Смирението и в Истината. Ето къде трябва да живеем. Змията ни учи да се лекуваме от грешките и от слабостите си чрез съпротивата. Ето защо тя ни влияе. Змията движи нашия растеж и Бог чрез нея ни насочва към нашия Чист Вътрешен Път. И когато го завършим, трябва да благодарим на Древния Бог за змията, която е създал, защото чрез нейното влияние ние се завръщаме в Бога, в Неизреченото Място… (стр. 96, 97)

На Аторит – змията – е отнета Истината, за да можем ние да я открием в себе си. Някога змията е работила за Истината и за Бога и сега отново Му служи, но заради нас. Волята на Бога е да Го познаем като Незнаен, но да се приближаваме към Него все повече и все повече. Змията е тъмна, за да станем ние светли. Когато ние станем Чист Дух, Свобода и Безпределност, Аторит казва: „Свърши се!“. (стр. 97)

Аторит – змията – е Жезъл, който управлява света и Космоса. Само Бог превъзхожда този Жезъл, защото Бог е Центърът, а Вселената е периферия. В Центъра се съдържа всичко, тук е Цялата Истина; а Вселената и съществата трябва да търсят себе си, защото са били отделени от Центъра. Аторит се вглежда в нашите грешки, а Бог се вглежда в нашето Сърце, в нашата Чистота, в нашето намерение. Всеки, който преодолее змията, става Цар в себе си, защото си възвръща Центъра. Посланието на Аторит е: „Преодолей ме и ще познаеш своя Бог“. (стр. 98)

Аторит – змията – обича нечистите изпуснати думи. За нея мълчаливият човек е мъчение, трудно го улавя. Но нечистият и бъбривият човек са цяло богатство за змията. Ако един мълчалив и Истинен човек говори много малко, тихо и пестеливо, змията се уморява от него. Змията невинаги знае какво прави, но Бог в нея винаги знае. (стр. 103)

Ахоролот – Убеждението – е Сила чрез Истината. Защо никой не може да спре в Пътя му Убедения човек? Защото зад него е Бог. Убеждението е богатство. Понякога то живее незабележимо и скрито в човека. Но когато дойде часът му, то се извисява в цялата си Сила, за да защити Бога. И тогава то е Стихийно. (стр. 112)

Зохор – злото – не гледа твоя мироглед, твоите знания, твоите способности. То гледа твоите слабости и се вселява в тях, за да ти покаже колко си слаб с всичките си знания и способности. Но ако Бог те е призовал, тогава злото знае, че Бог в тебе е повече от тези знания и способности. И тогава Зохор те заобикаля, защото Зохор познава Божията Сила. Зохор узнава човека, в който трепти Истината и Бог. Злото познава и здраво заблудения човек, защото Сам Бог му дава частично виждане. (стр. 126, 127)

Лахара – Лекотата – е Сърце от Безкрая; Сърце, преодоляло ума и света; Сърце, което пие Безкрая. Това Сърце пие водата на Безкрая, а не водата на света. За Чистото Сърце съществува само Бог, а светът е само една представа. Що е Лекотата? Сърцето на Любовта. Лекотата е мярката за Истинния човек… (стр. 134)

Зарама – Истината – е страшна Основа: страшна, защото всички се страхуват от нея освен тези, които се сливат с нея. Човекът на Истината е Богоугодие. Той е зает само с Бога, той има Очи само за Бога. Зарама е Звук на Бога, Звук на Реалността. Зарама е Власт над всяка власт, но тя винаги е изчакваща. И когато не я разберат, тя се разгръща като съвършено оръжие. (стр. 140)

За да разбере човекът Зарама – Истината, тя самата трябва да е решила да стане явна Реалност вътре в тебе. Тогава тя ти дава Звука си, Силата си, Реалността си и ти я узнаваш. За злото Зарама е смразяващ Вятър, а за Чистите тя е любящ Вятър, огряващ и вдъхновяващ Вятър. Зарама е Древно Вдъхновена и търси своите си. (стр. 141)

Зарама – Истината – това е Живот в Божественото Време, в Безвремието, в Свободата. В Истината няма свят, няма ограничения, няма гроб. Времето е отстранено. Кризи за Истината няма, тежки събития няма, защото тя е Живот в Дълбините и нищо не я достига. Истината е повече от живота и смъртта. Тя е съсредоточена в Свободата, а Истината в най-дълбокия смисъл вдишва Древния Бог.

(стр. 141, 142)

Зарама – Истината – е Храмът на Древния и никога е нямало друг Храм. Който диша Истината, е отстранил света. Когато се е случило грехопадението, Истината се е извисявала. Истината е най-здравословното нещо в света. Събитията умират, Истината възкръсва. Хората умират, Истинното в тях остава неуловимо за смъртта. Така е устроена Истината. Що е Зарама? Тя е всякога приятелска Тишина, но ако умеем да я чуем. (стр. 142, 143)

Зарама – Истината – е Жива. Тя може да бъде Могъщо Действие, а може да бъде и Тихо Действие. Истината може да бъде Грохотът на Тихия Глас. Истината, това е Гласът с Таен Звук. Истината е сурово бедствие за безумните и Тих Порядък за Разумните. За Чистите Зарама е Ясен Говор. Истината може да произнася Дълбоки Тайни в Сърцето на Чистия човек. (стр. 143)

Зарама – Истината – и хората на Истината са Благословението на този свят. Без хората на Истината този свят щеше да угасва все повече и все повече, докато стигне до пълно разрушение. Ето защо Истината всякога изпраща свои Посланици. Не звездите, а Истината управлява всяка съдба и само Истината може да я смекчи. Който е чул Гласа на Истината, е чул Незабравим Глас. Истината има Око и за най-малките и скрити неща. (стр. 144)

Зарама – Истината – позволява и Разбиране, и Виждане. Зарама винаги дава Прилив на Воля. Истината не воюва, но ако се наложи, тя поразява. Хората на Истината са целеустремени. Те владеят голяма Концентрация в себе си, която им е дадена от самата Истина. Истината владее в себе си Концентрирана Сила и Власт, но никога ярост. Истината всякога действа мъдро– и когато е Милост, и когато е Строгост. (стр. 144, 145)

Зарама – Истината – има специално място в Сърцето, особен израз в лицето и носи в себе си голямо Търпение и Въздържание. Истината има мярка за всичко. Истината е Съсредоточен Огън. Тя има в себе си Разбиране за Същността на нещата. Зарама има Разбиране не от този свят. Тя е Живот в друго ниво– нивото на Чистия Дух. В своя най-дълбок смисъл Зарама живее в Бога и е Негово Излияние. Истината е Жива в Света на Живите. (стр. 145, 146)

Зарама – Истината – е Тайнознание. Тук достъп имат само тези, които Бог е избрал, а те са Избрани след много, много тежки изпитания. На другите е дадена полуистината. Пътят в Истината е Необикновен Дар. Да се движиш в Истината, то е позволение да си близо до Ядрото на Бога, но и до смъртта– заради голямата отговорност на Истината. Истината за Бога е Свръхестествено Възприятие. Човекът на Истината е пестелив в думите, Мъдрочист в действията си и Сияещ насаме, в който и мрак да попадне. (стр. 146, 147)

Зарама – Истината – е близка и достъпна, но ако не се разкрие, си остава незабележима. Тя си остава нещо, заровено в Тайната на съзнанието. Истината може да се случи, но трябва да осъзнаваш за кого работиш и трябва да се въоръжиш с голямо Търпение и Постоянство. Истината е подобна на това да уловиш един Лъч на Зората. Това изисква особена Бдителност, защото Зората не е нещо, което изгрява отвън, а отвътре. Зората е Вътрешен Дух, Лъч от Древността. (стр. 147)

Зарама – Истината – събужда в нас само Честния Път, Древния Път. Ако ти си Хадир– Търсач на Истината, то самата Истина ти е позволила да я търсиш. А главната причина са стари Духовни заслуги от минали прераждания. Който върви в Истината, върви към своята Дълбина и към Висшата Тишина, която е Тишина с Говор и Тишина без Говор. Ако си призован да търсиш Зарама, това е, защото Бог иска да се сближи с тебе. Истинският Хадир никога не е принадлежал на този свят. Той е стара Душа или стар Дух, който някога е създал Приятелство с Бога и днес отново Го търси. (стр. 148)

Зарама – Истината – изисква твоето Летящо Сърце. Само Чисто Духовното Сърце може да лети към Бога, докато другите сърца си живеят в света до своето угасване. Земното сърце е странен престой на Земята, но този престой трябва да бъде изживян. Човекът на Истината е Море от Пустота, Безкрайност. Този човек е Тайна за другите хора, защото той живее в Сърцето на Огъня, а това Сърце е Огнен Храм. То не допуска в себе си вселяването на земния живот. Това Сърце е част от Нищото.

(стр. 149)

Зарама – Истината – е Тайна и Скрита Мъдрост. Истината е в Бога, а не в религията. Истината е в Бога, а не в науката. Истината е в Бога, а не в живота и смъртта. Истината се съобразява с Бога, а не със света. Човекът на Истината не е от света и затова той не е желан много от света, защото той е подобен на хората, но не е като тях. Човекът на Истината е Скрита Врата на Бога. Той е в Ръцете на Бога. Човекът на Истината е една Овладяна Сила и затова в него Самият Бог може да се разгръща, ако реши. (стр. 149, 150)

Зарама – Истината – проваля само неразумните и безумните. Те всякога получават своята празнота. Хадирите, или Търсачите на Истината, всякога се превръщат в Майстори на Проучването. Търсачът на Истината ще бъде напътстван все по-навътре към Тайната на Бога, защото неговото Усърдие е благословено и избрано. Всеки Хадир отделя специално време за Бога в своя ден и това време все повече се увеличава. На всеки Търсач на Истината му е позволено да се скрива в Убежището на Бога, защото Бог го е приел.

(стр. 150, 151)

Зарама – Истината – е в този човек, чиято Воля убива света и сътворението. Човекът на Истината има Съзнание, извисено над света, защото той всякога е търсил Богоподобното си Състояние. Истината е Царство извън света, извън ума. Зарама е дълбоко навътре в нас– там, където е Бог. Истината трябва да е нашият начин на живот, а другото Сам Бог го устройва. (стр. 151, 152)

Зарама – Истината – е Древночиста и Неопетнена, защото е Недосегаема за света и времето. Не Свещените Книги са важни, а твоята Истинност. Истинността е Храната– Храната на Боговете. Боговете се хранят с нея и затова са толкова близо до Бога. Истината има в себе си такава Динамика, че може да отстранява всеки проблем и всяка трудност, защото Истината се движи от Любовта– Чистата Сила на Бога. (стр. 152)

Харива Атор – Специалният Устрем – е Древен като океана, Извисен като планината и Уединен като Древния Бог в Себе Си. Специалният Устрем е Несподелим. Харива Атор се движи повече по Невидим Път, отколкото по видим. Харива Атор обича горчивата Истина и затова той сияе в Сърцето си. Харива Атор е като Пътя към Безкрая. Харива Атор е като Мъдрец, който е преживял Бога, но не спира да Го търси. (стр. 158, 159)

Харива Атор – Специалният Устрем – означава да си благословен в своя Път и да се движиш мъдро зад света, покрай света. Харива Атор се движи към Извора. Този Специален Устрем сам отваря своите Врати, защото Истината е с него. Харива Атор се движи по Мистичен Път и в него самия е способността да отстрани своята стара съдба, да отстрани миналото си. Човекът на Харива Атор постепенно разрязва света и заблужденията му и заживява в Древната Реалност. (стр. 161)

Хатария – Пустинята – е Място на Възхищението, Място на Божието Изумление, но то е за тези, които са призовани от Пустинята, а иначе за другите хора Хатария е гроб. В Пустинята трябва да заложиш себе си, за да откриеш Бог в себе си. А когато откриеш Бог в себе си, после ще преоткриеш и самия себе си. Тук, в Хатария, Уединението е Истината, а Пълното Уединение е Изчезването в Бога. (стр. 170, 171)

Хатария – Пустинята – е Място, което осветява своите Избрани. Пустинята те осветява невидимо отвътре без кръщение, защото тук Осветяването е от Нищото… Нищото е Присъствие без време и Отсъствие без мълчание. Нищото е Изчезналост от мълчанието. Не мълчанието ни води към Тайната на живота, а Истината. Истината е Водачът. (стр. 175, 176)

Из „ИЗРЕЧЕНИЯ“ от
Първия Прастарец

Представено от Елеазар Хараш

Тук изнасяме Божественомистичната Мъдрост на Първият Аваромон– Прастарец…

Върховната Истина е единствено в Ръцете на Абсолюта– Древния…

Диханието на Мъдрите е Дихание на Истината.

Истината е Еликсирът на Мъдрите – Манната на Безкрая…

Прастарецът казва: „Гледай като Истината и ще видиш Мистерията!“. (стр. 9, 11)

Първият Аваромон, представен от
Елеазар Хараш – Предговор

Който обича Истината, ще се справи със света и Вселената.

Търсете Истината в скритото Вдъхновение.

Служи на Истината, за да се загледа тя в тебе.

Истината не живее в преходни светове.

Истината е друг Живот, скрит в живота.

Свободата е Дар, за да откриеш Дълбоката Истина на своя живот.

Истината е Бог в действие, защото Силата служи на Истината.

Истината е Могъщото оръжие на Чистия и само Чистият може да я задвижва.

Само Истината оцелява, а не вярата. Ако Христос беше вярващ, Той нямаше да възкръсне. Христос беше Истина– Истинен.

Има Потайно обучение в Пътя към Истината.

Когато потънеш в Истината, тя ще ти се изяви. Когато потънеш в Истината, светът и отвъдното изчезват…

Мъдрите живеят в Мястото на Истината, но то е Прикрито Място.

Съществува Море от Истина, но светът е отделен от това Море. Тук само Избраните я познават.

Нищото е най-дълбоката Истина, то е Мястото на Истината.

Без Нищото ти имаш своята собствена истина, но тя не е Неговата– Чистата Истина.

Ако Той е създал Нищото в нас, Той навлиза с Истината в Себе Си.

Манастирът на Истината е Безкраят.

Истината е Началото на Мистерията.

Истината е независимост от живота и смъртта и затова тя е Свобода.

Истината е родена преди живота и смъртта, преди Вселената и преди Тайната. Тя е част от Мистерията.

Особената Любов към Истината позволява да видиш реално Бога– не като видение, а пряка Среща.

За земните Царството Божие, Истината е опасно явление– тежък удар. Те тук нямат обмяна.

За Истината трябва да си Божествен, а не духовен.

В Древния свят Истината е духовна, в Божествения свят Истината е Божествена, в Абсолютния свят Истината е Мистична.

Бог е Велика Истина, Абсолютът е Съвършена Истина…

Той (Абсолютът) слиза в Нищото, в Своята Собствена Реалност.

В Нищото Той дава Истината на Себе Си.

Нищото в нас е, което може да прозре Истината.

Древните винаги са избирали Ядрото на Истината.

В Истината оцелява само Истината, защото Истината е Духът на Древния. Истината е Духът на Древността.

Истината е Острие. Истината е пробила енергията и я превърнала в материя, за да се учат духовете…

Разбирането на Истината изисква специфична енергия (тънкост), или най-голяма тънкост на енергията.

Истината е повече от всяко разбиране. Тя е дадена, за да се завърнеш…

Истината е родена преди живота и смъртта.

Завърни се в Истината, а не в живота и смъртта, не при умрелите.

Истината е най-скритото Същество в Мистерията.

Само Истината е Път към Истината, а Любовта е Основата на Истината…

Истината принадлежи на Нищото. Така тя е Неопетнена.

Който може да навлиза дълбоко в Чистото Нищо, получава Истината. Пътят към Истината е винаги навътре в Нищото, ако Нищото те е приело.

Когато Истината ни се изяви, ще разберем нейната неизразимост, нейната тънкост.

Истината е друго име на Пътя.

Истината ще те научи на Истината.

Любовта към Истината образува Пътя към Истината.

Истината е отнета от хората заради злоупотребата с нея…

За да проучиш Истината, трябва да си станал част от Истината.

За да постигнеш нещо от Сърцето на Истината, тя трябва да те е приела.

Истината е облечена в образа на Нищото и който може да влезе в Нищото, може да я осмисля.

Истината следва този, който правилно е изоставил себе си…

Единство с Истината – това е Великият Дар на живота…

Истината е създадена за тези, които я търсят. Истината иска да стане Центърът на това Търсене, което се явява Освобождението от живота и смъртта.

Има чисти съзнания, които не познават Истината, Дълбината на Мистерията.

Истината е Реалност, а не светът.

Истината се предава зад пределите на света и Писанията– от Дух в Дух.

Истината се движи в себе си, в своя Дух, а не в света и човека и само човешкият Дух се свързва с нея.

Истината е Дух и обича Чистия Дух.

Истината е изгубеният Възглед в света за Безпределието…

В Мистерията няма практика, а само живот в Истината.

Само който познава Истината, познава Безмълвието.

Истината е Тайната Справедливост в света и извън него. Само който е в Истината, разбира това.

Истината потича само в Чистото съзнание. Истината е Преживяване извън Вселената.

Истината е Висш Дух, който слиза в Духа на човека.

Истината е най-дълбокото Преживяване на себе си.

Природата на Истината не е блаженство, а Скритост.

Истината е скрита в Неопетнен Мрак…

Истината е съществувала преди Словото и затова винаги е трудно изразима.

Всичко умира или оживява, Истината остава. Истината е била, когато животът не е бил.

Истината е най-дълбокият Служител на Древния…

И светлината, и тъмнината не виждат Истината– тя е родена преди тях…

Истината е по-дълбока от Реалността.

Само Истината във вас може да овладява събитията.

Говоренето на Истината е Освобождение от света. Освобождението е отвъд всичко сътворено.

Има Истини, които не са за сътворените същества. Тези Истини могат да убиват…

Искай Истината да те учи на Истината.

(от стр. 112 до стр. 122)