Из „ДРЕВНИ ОТКРОВЕНИЯ“,
трета книга от Първия Старец

Представено от Елеазар Хараш

Безмълвието люби Истината. Истината е Шадая Анхор (на Древния Език Аразума)3– Безмълвен Страж, Скрита Сила. А говоренето е потънало дъно, потънал свят. Ти можеш да говориш само ако изхождаш от Безмълвието. Ако изхождаш от мълчанието, ти си губещ. Ако изхождаш от говоренето, ти си осъден. Да изхождаш от Безмълвието, то е Чистото Слово– Стълбата към Безпределното, Пътят към Благата Истина. (стр. 11, 12)

За да разберем Арамая – Отсъствието, трябва да действаме чисто. Ако действаме чисто, ние увеличаваме нашето Отсъствие. Тези, които са действали нечисто, са станали присъстващи. Те са се облекли в материя. Станали са сътворени. Те са заживели във времето. Колкото по-външен е човек, толкова е по-свързан със себе си, с времето и с тялото. Чистото действие е отделящо. То се движи към Несътвореното, към Отсъствието. Колкото повече отсъстваме, толкова повече сме в Същността си и в Истината. (стр. 13)

Амором (на Древния Език Аринор) – Древният – е Ароматът на Мрака. Той е създал Мрака и в Сърцето на Мрака е поставил Уханието Си. Амором е създал Велика Преданост към Себе Си в съществата, за да Го търсят Преданите. Амором е създал Истината, за да може съществата да се вселяват в Него и Той– в тях. Истината е Затворена Книга с Отворена Врата, с Отворено Сърце. Амором иска да стигнеш до Дъното Му, за да те извиси във Висините Си, които стават и твои Висини, защото Амором е решил ти и Той да бъдете от един род. (стр. 15, 16)

Амором – Древният – е Безкрайният Пазител на Бялото Съзнание, или Невидимата Дълбина. Когато съществата са се отказали от Бялото си Съзнание, те придобили другото съзнание. И досега другото съзнание търси пътя си, лечението си– лечението си от смъртта. Но смъртта се лекува с Истина и Безмълвие. Думите са болести, ако не са чисти като Бялата Свобода. Тези думи са съществата, донесли смъртта; докато Думите от Бялата Светлина, от Бялото Съзнание, са Лекари – Влиятели, които отстраняват булото на смъртта. (стр. 17, 18)

Амором – Древният – е Древно Искряща и Сияеща Дума. Амором е Бащата на Думите. Той е Водителят на всяко Бяло Съзнание. Само едно Бяло Съзнание може да разбулва Истината. Това Бяло Съзнание е скрито в най-тънката част на Сърцето ти. Има само един Метод и това е Живот в Амором и Истината чрез Бялото Съзнание. Това означава твоята Реалност да живее в Абсолютната Реалност. Ако ти си Реалност, всички други практики са второстепенни, защото, ако ти си Древно Безмълвие и Истина, ти си по-дълбок от всички практики. (стр. 18)

Мохрот (на Древния Език Аразума) – Мистичният Мрак– е като Предълбок Океан, който те пречиства отвътре, в Дълбините. Светлината никога не може да стори това, защото светлината не е Мистична, тя е само добра. А Мракът е Всепоглъщащ. Голгота е Всепоглъщаща Истина. Тя помита всичко светло и тъмно в тебе. И в тебе остава само Есенцията на Същността. Мракът те прави Изначален, защото те боготвори. А светлината само те милва. Не е лесен този въпрос за разбиране. (стр. 19)

Светлината те упътва, Мракът те вижда и те чака. Светлината те успокоява като доброто, но не ти дава Истината. Освобождението се случва в Мохрот– Мрака. Мъдрите постоянно се подготвят за Мрака. Неразумните постоянно се отдалечават от Мрака и затова Истината всякога ги гони навън– в сътворението. Чрез Мохрот ние придобиваме Древната, Несътворената Връзка с Истината. Мохрот е най-великият Дарител. Който познава Голгота, познава Върховната Милост. (стр. 23)

Амором – Древният – не живее. Той е Истина, Той превъзхожда живота. Той слиза в живота, но не живее. Той слиза в тебе не да те води към живота, а към Истината и Мистерията. Мистерията е изначално отвъд живота. Всичко е извлечено от Него. Само Той е извлечен от Себе Си. На съществата е дал дихание, на Себе Си е дал Безкрайност. Той е поискал диханията да Го следват навътре в Безкрая и още по-навътре– в Мистерията. Той се е разгърнал в Безкрая и се е скрил в Мистерията. Това, Скритото в Мистерията, се нарича Амором. (стр. 28)

Амором – Древния – Него само Тишината може да го назове, но тя мълчи, защото, ако Го назове, ще изгуби нещо от себе си. Ако търсим Истината, трябва да търсим Него, защото Истината е в Него. Истината е скрита в Него и в нашия Мистичен опит, който Той ни е дал. Той е, Който може да ни даде Ново и Тайно Състояние на Съзнанието, чрез което да ни даде Истината и да се завърнем при Него. Той е Тънкото в Тънкостта. Той е Особеният в Особеното. Той е Събитието преди събитието.

(стр. 29, 30)

Амором – Древният – иска да овладеем Тънкото, за да станем подобни на Него. В това Тънко Майсторство е Лекотата на живота. Лекото е Безмълвно, Ефирно, Свободно. Той се намира в Тънкото на Тънкостта. Той се състои от Неуловимост. Когато Той ни владее, ни пази. Ако Аз овладявам Истината, то е, защото Той Ме овладява. Той Ме учи на Вътрешните неща, защото Сам Той е скрит вътре в нещата. Той Ме учи на Своето Присъствие в нещата, като Ми казва: „Ето, виж Ме“. Амором казва: „Каквото и да се случи, Аз съм Благият Покой“. (стр. 30, 31)

Амахот – Нищото – не се поддава на наука. То е Мистериозно и Пътят към него е за Мистици. Нищото е Древност. Нещото е история. Нищото е Пълнота. Нещото е Вселена. Който е избрал Нищото и Истината, той все повече ще получава Пълнотата си. Който е избрал историята и Вселената, ще обеднява и ще се проваля. Нищото е отиване в Древното Състояние на Благата Пълнота. А Вселената– тя всякога ще си е неустроена и пуста. (стр. 33, 34)

Азайра (на Древния Език Аринор) – това е Истината. Ако си я избрал за начало в живота си, тогава твоите обстоятелства ще бъдат правилните. Те ще бъдат едно с Древния, защото обстоятелствата, това е Неговата Ръка. Щом си избрал Азайра, тя ще те обучава. Тя е вещ Учител и ще те води от Финото към Тънкото и от Тънкото към Безкрайното. И затова е казано: „Твоят Учител е твоята Истина. Твоят Учител е твоят Осветител“. Основата на Безкрая е Духът на Азайра. Който е избрал Истината, за него тя се превръща в Път към Дълбините му, към Същността му. А за другите тя е само Послание и Повик. (стр. 34, 35)

Азайра – Истината – е твоята собствена Опора. Азайра определя Пътя навътре. Когато си се посветил на Истината, тя ще ти говори с тънкости. Истината е Храмът на Тишината в Древността. Истината вижда чрез Тишината, защото Истината е Тишина. Тишината и Истината– това е Древна връзка. Ето защо Тишината напълно разбира Истината. Истината сияе в Тишината. Дълбоката Истина е Дълбока Тишина и Дълбоката Тишина е Дълбока Истина. Когато Съзнанието стане Истина, то се превръща в Тишина. В Тишината се намира Изначалното, а Изначалното е Истината. (стр. 35, 36)

Азайра – Истината – е, която ни учи да понесем Дълбоката Тишина. Тишината е Духовна, Божествена и Абсолютна. Тя не е за обикновени души. Тишината е Приятел само на същества със Същност, с Цел, с Духовни Идеи. Тишината е Съкровище, Тайнство, Лечител. Тук е скрито Древнознанието. Тук Истината е съхранена. Тишината е, която прави Истината Могъща. Който е въоръжен с Истината, пробива света и булото на сътворението. Азайра не живее в света, защото в света тя е омърсена. И затова тя живее в Тишината и сама решава на кого да се открие. (стр. 36, 37)

Азайра – Истината – създава Силата в нас. В Истината времето губи себе си, сътворението се разрежда. Тук, в Истината, расте и се развива Несътвореното. Азайра носи две неща: агония за света и Достойнство за Търсачите. Самото Изричане на „Азайра“ е Сила. Ако често изричаме „Азайра“, тази натрупана Сила в нас променя човешката ни природа. Азайра е Огън и Преобразител. Когато Азайра е в нас или близко до нас, духовете треперят. Когато Азайра е в нас, духовете чезнат. А когато Азайра ни е погълнала, ние сме в Свободата. (стр. 37)

Ааян (на Древния Език Аринор) – това е Сърцето. Присъствието му винаги е духовно. Мъдрият има Тайно Сърце, скрито от света. Сърцето му е Скрита Усмивка на Слънцето. Сърцето му е Изначално Тайнство. Сърцето му е образувано от Чисто Съзнание. Ааян го огрява и го осветява отвътре. Ааян води Пътя му. Сърцето му познава Истината, защото Истината е за Ааян. (стр. 41)

Аараха (на Древния Език Залихир) – това е Върховната Практика. Има една Върховна Практика. Има една Изначална Практика. Това е Живот в Бога, Съблюдаване на Бога. Тук е цялата Истина, цялата Практика, цялата Мъдрост. А щом не си в Бога, тогава какво ще практикуваш? Всичко, което е в Бога, е Благословено. Всичко, което е Мъдро, е Изначално Благословено– то няма нужда от повторно Благословение. А всичко неразумно практикува нещо друго, но това не е Аараха – Изначалната Същност, Изначалната Практика. (стр. 44)

Аараха – Върховната Практика – е практикуване на себе си в Него. Каква практика има орелът освен един съсредоточен живот? Каква практика има изворът, освен да извира осъзнато? Каква мисия има човекът, освен да живее в Него? Ако имаш Живот в Него, това е повече от мисия. Това е Образ и Древноподобие. Замисълът на Древния е Живот в Древния, Живот в Истината– ето това е Аараха.

(стр. 45, 46)

Аараха – Върховната Практика – е Живот на обновяване с Истината. Ако живеем в Истината, пием Истината. Истината храни Силата на Живота. И това е Аараха– Мистичната Практика. Който практикува Аараха, живее в Изначалния Порядък. Тук всичко сложно завършва с Простота и с Лекота. Ако живееш по човешки, каквото и да практикуваш, то вече е отклонение. Но ако ти мислиш Свещено, Божествено, всичко се преустройва и ти навлизаш в Аараха. (стр. 46)

Любовта е повод, за да разбереш Обхвата на Амором– Древния. Мъдростта е причина, за да разбереш Необятността Му. А Истината е начинът, за да се вселиш в Него. Древният е скрит дълбинно навътре. Древният е Невидим Спътник и Наблюдател на всяко нещо. Той дълбоко те познава, а ти трябва да се поучаваш. В Древния е скрит твоят Път, Пътят ти към самия тебе, но по законите на Амором и Истината. (стр. 47)

Амарайра (на Древния Език Аринор)– мисълта– е Живо дихание, което ни говори, което ни шепне. Ние трябва да си избираме мисли, които са Еликсири за Душата. В мисълта има бедност и богатство, усмивка и скръб, здраве и болест. Ние трябва да призоваваме Истината да ни разкрива скритото в мисълта. Истинската Амарайра е тиха, приятна, лека и сияеща като Усмивка в Сърцето.

(стр. 50)

Амарайра – мисълта, която възприемаш, трябва да те храни, да те пази, да те одухотворява, да те вдъхновява. Има Мисли, които са Велик Възход. Те отстраняват света и пробиват Вселената. Те са дошли от Тишината. Има Мисли, които текат като Извор. Има Древни Мисли, Древни Слова, които могат да те превърнат в Дух, в Истина, в Бездна и в Мистерия. Дълбоката Мисъл, която е дошла в твоя живот и която сияе отвътре, е Божие Дело. Това е Божие Излияние, Божия Изворност. Тя е част от Мистерията, която те вика. (стр. 50, 51)

Амарайра – мисълта – е Силна, когато човекът живее в Истината. Истинската Амарайра е плод на Тишината. Има Древни и Могъщи Мисли и Слова, които отстраняват света и сътворението, защото в тях действат Могъщи вселени Духове, Духове от Бездната… Има много Мисли, които стават Могъщи чрез символи и представи. (стр. 51, 52)

Който е в Единство с Истината, Истината може да му подари Специална Амарайра, или Мисъл, която е Специален Дух– Потаен Обожествен Кръг. Това е Амарайра с голяма Сила и с голяма Отговорност. Това е Мисъл с Древно Присъствие. Всяка Сияеща Амарайра си има Живо туптящо Сърце. Който няма Любов към Истината, при него идват мисли, които ръководят измамния път. А който има Любов към Истината, при него идват Мисли, които уреждат живота му и го водят в Центъра на Амором– в Древния Порядък. (стр. 52, 53)

Анморор – Учителят – надхвърля ума и всяко учение и наука. Учителят не е учен, нито е религиозен. Анморор е Истина. За Анморор има само една Свещена Идея и тя е по-точна от всяка наука – това е Истината. Учителят казва: „Единствено Истината е точна и затова Аз не пия от водата на науката и религията“. Анморор пие Истината и така Той се сродява с Древния. (стр. 60)

За Анморор – Учителя – Древността се намира в Истината. Истината е Чистата Сила. Само Истината може да задвижва Силата. Истината никога не е била религия, никога не е била наука. Истината е Бог. Истината е Древна Мистична Сила и тя коригира всяка човешка правда и неправда, всяко човешко разбиране и неразбиране. Истината е Могъщ Покорител. Срещу нея никой не може да се бори. Истината поставя всяко нещо на своето точно място. (стр. 60, 61)

Архотор – Неизменността – означава да си неизменно съсредоточен в Простотата на Истината. Сърцето ти трябва да прониже Истината, а Истината трябва да запали Сърцето ти. Запаленото Сърце е Удивителен Пламък, а Опожареното от Любов към Истината Сърце– това вече е Подвигът на Неизменните, това вече е Подвигът на Завръщането. Древният толкова дълго те е чакал! А когато се завърнеш и Го погледнеш, ще видиш две Благи Сълзи и те ще ти кажат: „И ето, Безкраят е вече твой“. (стр. 63, 64)

Анхарат (на Древния Език Залихир) – Покоят– е част от Великата Неизменност. Той е Скрит, Чист, Неподвижен Огън, но той има в себе си и Тайно движение. Покоят е Покорител на духовете, защото е Есенциален… Покоят е скрито единен с Истината. Истината е Господарят на Покоя. (стр. 67, 68)

Имаш ли Любов, имаш Спокойствие. Имаш ли Истина, имаш Покой. Покоят е повече от знанието, повече от доброто, повече от ума и света, повече от добродетелите и дарбите. Покоят е Дар от вътре, Дар от Дълбините. Покоят е Същностен и затова е Тих и Дълбок… (стр. 68)

Анхарат – Покоят – е Осветлен Дух. Покоят е Скрито Безмълвно Знание. Той е Подадена Ръка от Истината. Покоят може да управлява и да променя събития. Знанията са събития. Покоят е Дух. Покоят може да дари на човека Неземна Увереност. Методът на Покоя е Тих и Овладян, макар че той е част от Могъщата и Есенциална Сила на Истината.

(стр. 68, 69)

Хадорон (на Древния Език Аринор)– Древното Усърдие– е вродената Прасила, воюващият Лъч; Волята, която пробива скалата, която пробива Мрака и прониква в Океана на Древната Мистика. Хадорон е Оръжие на Тайната Древна Памет; Спомен, че Самият Древен ни е дал нещо, с което да станем независими от Слънцето, от водата и дори от Истината, за да придобием другата, Мистичната Истина, Независимата, която е скрита в другото Ядро на Мистерията. (стр. 79)

Харива Атор – Специалният Устрем – е съставен от Проникновен Огън. Този Устрем е толкова дълбок, че отстранява всяко добро и зло от пътя си, защото той не се интересува от положителното и доброто, а от Истината и Мъдростта. Древността в нас, това просто е съградената Мъдрост и Истина. Когато Устремът в човека е станал Специален Огън, тогава Древният му казва: „Ела, Сине Мой!“. (стр. 84)

Харива Атор – Специалният Устрем – е чисто вселен Дух в човека. Тук човекът не се движи от човека, защото човешкото е движение надолу. Тук човекът се движи от Духа. Този Дух живее в Изначално Равновесие. Той расте и се развива от себе си, от своята Неизразима Вроденост. Той е Дарът на Древния и чрез него Древният ни чака. Този Устрем достига до Истината, защото сам той е Изначално сроден с нея. Този Устрем стига до Древния, защото е произлязъл от Ядрото на Древния, от Сърцето на Древния. (стр. 84, 85)

Вдъхновението е Жива Древна Сила, Извор от Праизвора. Вдъхновението е нещо, по-дълбоко от светлите мисли… Светлите мисли носят чисти енергии. Вдъхновението носи Висша Сила и Проникновение. Всяка светла мисъл те съгражда, а Вдъхновението те прави Дух и Огън. И когато този Огън стане Могъщ, той се превръща във Врата за Истината. А в най-дълбокия смисъл Огънят е Вратата за Слизането на Амором– Древния. (стр. 88)

Арама – Мекотата – гледа като Любовта и мисли като Истината. Жестокостта и гневът са нашето безсилие, а Мекотата е нашата Сила. Гневът изглежда на сила, но не е сила. Мекотата не изглежда на Сила, но е Сила. Мекотата е Жива Съзнателна Сила. Гневът е несъзнателна енергия, неовладяна енергия, защото Силата още не е влязла в него. Мекотата е Съзнателен Приятел, защото тя е овладяла в себе си гнева и затова се е превърнала в Сила… (стр. 90)

Махарая (на Езика Аринор) – Тишината – е Древно Създадена, Мистично Несътворена, Неуловима. В Древността и досега тя всякога е Състояние на Истината. Когато звучи, тя е Сияеща. Когато се изрича, тя е Мъдрост. Когато се таи, тя е Пълнота…

(стр. 92)

Всяко Учение е слязло от Махарая– Тишината– и там се завръща. Тишината е сродна с Истината и възприема само Истината. Тези, които са придобили Тишината, са имали Силен Жезъл – Жезъла на Търпението. Те дълго са чакали и са дочакали Откровенията на Тишината и са се облекли в Мъдрост и Премъдрост. Въпросите и отговорите са нищо. Тишината е всичко. (стр. 92, 93)

Истината в човека е родена от Харавайри– Усилията. Няма нещо във Вселената и отвъд нея, което в един момент да не отстъпи на Харавайри, защото ние знаем, че дори Сам Бог отстъпва и дарява Себе Си. Този, който се е посветил на Чистите Харавайри, ще стане един ден Могъщ Обновител на себе си… (стр. 101, 102)

Харавайри – Усилията – са изгубената Чиста Сила. Тази Сила е била Царството, което е преди рая и ада. Тя ги превъзхожда… Който е осъзнал Харавайри в себе си, има Мощно Оръжие и Скрит Невидим Приятел. Който не е разбрал и осъзнал Харавайри, е станал враг на себе си. Той е прекъсвал Усилията си и не ги е довел до техния Дом: Истината и Безкрая. (стр. 104, 105)

Харавайри – Усилията – рушат бариери. Те са стълба нагоре и навътре. Те са Чистият Път на Духовния опит. Мъдрите Харавайри са Животоносни. Всеки човек, който има Благословени Харавайри, ще преодолее себе си и ще стане Изначалният себе си. Търсенето на Истината изисква постоянство в Усилията. Постоянният в Търсенето става Древен Човек, или един от Боговете. Той става Начало без начало, Зора без изгрев и залез. Всеки, който има постоянни Усилия, ще срещне Истината в своя живот. И когато му е позволено, ще я вижда лице в лице. (стр. 105, 106)

Харавайри – Усилията – градят в нас Вечността и Древността. Те съграждат в нас изгубените Истини. Щом правиш постоянни малки и разумни Усилия, ти вече имаш Извор в себе си и ще дойде ден, когато той ще избликне от твоята земя и ще освети Пътя на Душите. Харавайри са нещо, по-дълбоко от знанията. Който има Ухо, може да чуе техния Древен Стихиен Звук. Харавайри имат Очи отвъд хоризонта. Харавайри са създадени, за да служат на Истината, на Бездната и на Мистерията. (стр. 106)

Харавайри – Усилията – са Път, по който се натрупва голяма Древна Сила. Но тази Сила трябва да се въздържа и съхранява в Дълбок Покой, за да узрее напълно и да стане Служител на Истината. Покоят е Хранител на Истината. В Разумните Харавайри всякога расте тайно Силата, а в безумните расте безсилието и проходът в тъмната част на света. Съществуват и Усилия, които са Богове в действие. А съществуват и Усилия, в които Сам Бог си подготвя място за действие. (стр. 107, 108)

Гласът на Свещените Усилия е Древен Глас, Древен Път. За да оцелее Истината в нас, са необходими постоянни Харавайри. Много Усилия се искат, докато станем част от самата Истина. Когато станем част от самата Истина, тогава дори и грешките ни ще бъдат благословени. Някои казват: „Мощна е стихията на Природата“. Аз казвам: Могъщи са Харавайри, Могъщи са постоянните малки Усилия. Но това не се вижда, докато човекът не е съградил Цялата Истина в себе си. (стр. 108, 109)

Когато с много Усилия откриеш Истината в себе си, злото и светът ще умрат. Усилията раждат в човека Вътрешния Поглед. Този Поглед все повече вижда Истината и все по-малко– света. Свещените Харавайри са изначално дадени и ето защо те са Правилни. Правилността създава Силата и тази Сила е преградата на света да нахлува в нас… (стр. 109)

Лайра (на Езика Аринор) – Лекотата – е Живот в Истината. Истината дарява Лекотата, това е споделяне. В Истината няма бреме. Що е Лайра? Чиста Сила, Лека, Ефирна, фино рееща се над света като Душа на пеперуда. Лекотата е Светла Земя, Осветен Живот. Лекотата е Доверие в Същността, Доверие в Невидимото… (стр. 110)

Мазорир – Скритото Разбиране – е Необозримо. То прилича на Бял Ослепителен Облак от Скрита Светлина… Човекът на Мазорир има Овладян Дух и Потайно Дихание. Мазорир живее в Тишината. За Мазорир Тишината е Обяснител или пък Неизречител, защото Неизреченото също е Истина.

(стр. 117)

Махарая (на Езика Аринор) – Тишината – е Царство без светове и време. Тишината е Изначален образ на Древната Вътрешна Пълнота. За да живееш в Дълбините на Тишината, трябва да си имал Постоянство в Истината. И тогава Истината отваря една Врата и казва: „Ето, виж другото ми Лице!“. Тишината не е в света. Тишината е в Сърцето на нещата. Тишината живее в Неуловимостта на нещата. (стр. 118)

…Древните казват: „Истината не е обяснение. Тя е Живот, вкоренен в Бога, и Преживяване на самата Древност“. Който е преживял Бога, Го разбира, но не може да Го обясни. А който пита, не може да му бъде обяснено. (стр. 122)

Анморор – Учителят – е нашият Събудител. Той е нашата Истина, която е нещо много повече от доброто. Учителят е нашият Съградител, а ние само трябва да сме Чиста Духовна Врата, за да може Той да върши Великото Действие в нас. От ученици ние трябва да станем Синове и Дъщери на Безкрая. Учителят е нашият Скрит Мистичен Храм, дарен ни от Древното Безвремие. (стр. 123)

Арамира Ворот (на Аринор) – това е Божията Воля. Да живееш в Арамира Ворот, това е Живото Послание, но то трябва да е напълно осъзнато. Арамира Ворот е винаги едно с Божията Мъдрост. Този, който съумее да се съедини с Божията Воля, той може да промени и своята воля, а оттук може да промени и съдбата си. Божията Воля е всякога служене на Истината… (стр. 129)

Арамира Ворот – Божията Воля: познават я тези, които са Търсачи на Огнената Истина. Божията Воля е в Неговото Изначално Чисто Слово, Словото Прасветлина– Сърцевината на всеки Път, Сърцевината на всяка Мъдрост… Когато Божията Воля проникне в човека, тя става Глас във всяка клетка. За да познаеш Божията Воля, са необходими две неща: твоите Постоянни Усилия и Божието Докосване. (стр. 130, 131)

Арамира Ворот – Божията Воля – е Могъщо Вътрешно Място. В Божията Воля има Истина, по-страшна и от смъртта, но има и Ръкопис, по-скъп от златото. В Божията Воля е най-древният Говор на Живота… (стр. 132)

Амородора – Увереността – е като Усмивката на Слънцето, но невинаги тя е така явна. Що е Амородора? Острие от Скрита Истина. Тя може да създаде страх и в самия страх. Тук страхът е на косъм от сломяване, защото Амородора се явява и за злото, и за страха като пропаст – опасна бездънна яма. Тук страхът и злото не смеят да надникнат в тази пропаст. (стр. 137)

Амородора – Увереността – е Живот в Тихия Вътрешен и Устроен Свят. Който има Амородора в себе си, той има и Упование, а Упованието само по себе си е Оръжие. Древните с Амородора устояха на Взрива на Истината; а тези, които нямаха Амородора, изгубиха себе си. За Древните Амородора беше като Невидимо Покривало. Така чрез Амородора те придобиха другото Знание, Скритото Знание, Съхраняващото Знание. (стр. 138, 139)

Амородора – Увереността – всякога призовава Сила. Тя всякога извиква вътрешно Скрита Динамична Сила, която се слива винаги с по-висша Сила от себе си, която пък се явява нейният Пазител. Увереният е уверен, защото е станал част от Истината. А най-дълбоката Увереност– тя е Слово на Цялата Истина, тя е Силата на Великата Неизменност. (стр. 140)

Очите на Амородора – Увереността – са Лъчи, съставени от Дух и Истина. Ако има буря, Увереността е отвъд бурята. Ако има трудност, Увереността е отвъд трудността. Амородора е центрирана в Духа, а Истината ѝ подава Ръка. Защо бурята не може да се справи с Увереността? Увереността е много тиха, а бурята не познава тази Тихост, тази Дълбина. (стр. 146)

Махарая – Тишината – е Древно Неземна и Изначално Същностна и богата със самата себе си. Тишината е Живот в друго ниво, в друго Място. Тишината е Живот, спотаен в Дълбините. Що са Дълбините? Истинното Място, Непревземаемото Място… (стр. 150)

Мархир – Стремежът – е Реална Динамична Движеща Сила. Мархир е Преодолител на света, Вселената и стихиите на природата. В Стремежа тече Потайна Непреодолима Сила. Мархир, който е привлякъл Любовта, може да преодолее повече от 350 милиона градуса. Мархир, който е привлякъл Истината, може да понесе студ, по-голям от минус 273 градуса. (стр. 160)

Мархир – Стремежът – е Път, по който се преодолява умът и сътвореността, защото умът е знание за смъртта, а Мархир е Сила, която достига до Истината. Мархир постепенно оковава ума и развързва Свободата. Мархир е Път към собствената ни Тайна… (стр. 162)

Мархир – Стремежът – знае, че в Дълбините си има Истина. Мархир умее да гради в себе си Търпение, Доверие и Сила. Мархир е нещо повече от цел. Той е Идея на Висшия Свят, на Скрития Свят… Мархир е Път към Неродеността. Той преминава през света, за да го преодолее. Мархир е Пазител на нещо Древно и това е Душата. (стр. 163, 164)

Харавайри – Усилията – ще превърнат човека във Виждащия Истината, защото той ще се научи да иска да види първо Божията гледна точка, а после своята. Ние правим Усилията, а Бог се втъкава в нас, за да ни привлича все повече към Себе Си. Сам Той е благословил тези Усилия. Ето защо човекът на Усилията е човекът на Благословението. И Бог всякога го подкрепя дори и когато това не се вижда. Усилията са същественото, другото е дело на Божията Воля. (стр. 167, 168)

Азайра (на Аринор) – Истината – е Божие Влияние, защото тя е Порядък в Бога. Тя е Чист Поток, който идва при нас. Тя е Чисто Откровение, което иска да ни води в собствените ни Дълбини. Азайра е благо очистващо Проникновение в нас. Азайра е наш Древен Приятел, по-скъп от злато, по-чист от диамант. И тя идва, за да ни въвлече в себе си и за да ни даде себе си. (стр. 168)

Ако разбирахме Азайра – Истината, щяхме да узнаем, че Истината е всякога вдъхновяваща и очистваща, защото е Бог в Действие. Азайра е Могъщ Поучител. Тя е Реалност във всеки миг. Тя е Безмълвен Учител. Тя ни учи и с Говора си, и с Мълчанието си. Тя ни обучава за своите цели. Няма по-хубаво нещо от това Истината да те обучава. (стр. 169)

Азайра – Истината – образува Мекота, Сила и Лекота. Тази Истина е независима от човешкото мислене. Тя е Богоподобна. Търсете Истината в своя Устрем, в своето Постоянство, в своите Усилия, в своето Вдъхновение и в своята Жажда да я познавате. Общението с Истината е Общение с Дълбините на Тишината. Ако мълчим разумно и благородно, ако говорим чисто и същностно, ние се движим постепенно към Тишината и към Мястото на Покоя. (стр. 169, 170)

Азайра – Истината – е Дълбина. Тишината като Дълбина е Неговият Глас. Който искрено търси Истината, е Мой Брат, защото той търси Древния Облик, той търси своите Корени. Той търси Самия Бог и Неговата Древност. Самата Истина е Древносъздадена, за да може тези, които я търсят и намерят, да се успокоят завинаги в нея. Истината е Разцветът на Древността. (стр. 170)

Азорор – Зората – е Ръка на Истината, Движение на Истината. Зората е също Извираща Светлина, но не като изгрева. Изгревът извира навън, а Зората извира навътре в Мистичното Царство. Зората е скрита навътре в Божието Име. А изгревът е излязъл да пътешества навън и да сгрее хората. Азорор огрява с Хлада си само Мистиците. (стр. 171)

Азорор – Зората – огрява и студа, и топлината. Азорор разбулва Себе Си само на строго определени Съзнания, Съзнания с Двойна Чистота в Сърцето. Азорор е Разбулвател. Азорор разбулва Скрити Истини, Потънкости, Потайности, Дарове, Незнайности. Азорор смята, че ако ти не съществуваш, може да живееш свободно като Вятъра и Бялата Мъгла. (стр. 175, 176)