ПРОНИКНОВЕНИЕ

Един неразрешен въпрос

Когато кажете думата човек, вие мислите, че знаете какво нещо е човекът; но ако ви накарат да дадете точно определение за човека, ще се намерите в трудно положение. (101/стр. 23)

Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява както снега и нищо не остава от него в ръцете ни. (26/стр. 107)

Сега, за да обясня мисълта си, ще ви предам един малък разказ за срещата на един млад момък с една красива, интелигентна, разумна мома… Момъкът казал на момата: „Много съм доволен, че Ви срещнах. Като гледам очите Ви, намирам, че голяма магическа сила се крие в тях“. „Да, но не са мои, назаем ми ги дадоха. Дадоха ми очите, за да ги отварям и да виждам къде ходя, да не се бутам.“ „Ами ушите ти колко са хубави!“ „И те ми са дадени като подарък само да слушам с тях хубавото, което се говори в света, като с радио.“ „Ами колко хубав език имаш!“ „И него ми подариха, за да вкусвам с него хубавите работи в света.“ „Меки, хубави ръце имаш.“ „И те ми са подарък, за да пипам и работя с тях.“ Така се разговарят двамата. Момъкът казва: „Виждам, че всичко, което ти казах, че е хубаво, било все подарък. Кажи ми нещо, което е твое, което не ти е подарено“. Момата отговорила: „Виждам, че ти искаш нещо да ти се даде“. Момъкът помислил и казал: „Ами сърцето ти не е ли твое?“. „То е дадено вече.“ „На кого е дадено?“ „На човешкия Дух, който работи в него.“

Ще кажете, че като дадем и сърцето си, ние трябва да фалираме. Не, не е така. Сърцето трябва да се обработва, а това може да направи само Духът.

„Кажи– казал момъкът– кое е твое.“ Момата казала: „Ще си помисля“. Наистина, каквото пипне човек в себе си, все не е негово, все му е подарено. Къде е човекът тогава? Този въпрос и до днес остава неразрешен. (11/стр. 307, 308)

Някой иска да разбере какво представя той като човек, като его. Този въпрос не се разрешава. Никой досега не е отговорил на този въпрос. Ще каже някой, че е душа, че е его. Това са думи, които не разрешават въпроса. Или ще кажете, че човек мисли, чувства, действа, движи се, пее, играе. И това още не е човекът. Човек не е нито в мисълта, нито в чувствата, нито в постъпките си, нито в движението. (93/стр. 15, 16)

В Свещените Книги намирате мисълта на велики хора, но те са извън тези Книги. Човек прави доброто, но не е в самото добро. Човек мисли, но не е в мисълта си. Хората са свързани по мисъл и по чувства едни с други, но сами те не са в мислите, нито в чувствата си. (105/стр. 114)

Личността, индивидуалността на човека е външна обвивка. Тя не представя истинския човек. Чувствата на човека представят друга обвивка, по-тънка от първата, но и тя още не е истинският човек. Като дойдете до мислите на човека, имате трета обвивка, по-възвишена от първите две, но и тя не е истинският човек. (66/стр. 122)

…Вземете предвид, ако ви попитат какво нещо е човекът. Да опишете какво нещо е човекът. Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята. Най-първо той е едно малко детенце, след туй расте и се изменя, дойде до пълна възраст, после– на преклонна възраст и след туй умре и замине от Земята. Де е човекът сега, в детството ли? И във възрастта не е, и в старостта не е, и в умирането– и там не е. Къде е? Някъде. Вие мислите, че сте видели човека. (10/стр. 70)

Детето, когато се яви в света, какво е предназначението? Дете ли да си остане? Старец ли да си остане? Нито дете да е, нито възрастен, нито в края на краищата старец да е. Какво е предназначението му? Никой не знае какво трябва да бъде човек.

(115/стр. 49)

Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти? Нищо не знаете. (18/стр. 184)

Къде е човекът?

Кажете ли, че Разумността е в човека, явява се въпросът на кое място именно е тя. Това е задача, към разрешаването на която се стреми всеки човек. (91/стр. 281, 282)

Има нещо в човека, което го одухотворява, но какво е то и къде е, никой не знае. Едни учени предполагат, че е в самия мозък, други казват, че е сърцето и т.н. Важно е, че като заминава за другия свят, човек взима със себе си Разумното, което го е одухотворявало. В него се крие всичкото му богатство. Без него той няма никаква цена нито на Небето, нито на Земята. (91/стр. 282)

Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи… Значи, мисълта не е човекът. Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си. Обаче и сърцето, и чувствата се изменят. (57/стр. 190)

Къде е човекът? Някои казват, че човек се намира в тялото си. Други казват, че човек е в очите. В края на краищата и едните, и другите виждат, че човек не е в очите, не е в никой от удовете на тялото си, но все пак е в тялото. Къде обаче е човек? Човек не е в тялото си, а при това без тяло не може. Духовният и религиозният казват, че човек живее в Душата си. Къде е мястото на Душата? Докато човек е жив, Душата била в него. Като умре, Душата го напущала. Къде е била по-рано, къде отива след смъртта на човека, никой нищо не знае. (27/стр. 62)

Казвам: Ние говорим за ума, за сърцето, за волята, за Душата и за Духа на човека, но де е всъщност човекът? Ще кажете, че човек се намира в тялото си. Ако човек се намира в тялото си, неговото тяло трябва да бъде всякога бодро, никога да не отпада, а ние виждаме, че то отпада. Ако човек се намира в очите си, те никога не трябва да се затварят, а ние виждаме, че очите се затварят. Ако човек е в ушите, те никога не трябва да оглушават, а ние виждаме, че ушите понякога оглушават. Ако човек живее в мозъка, мозъкът никога не трябва да прекъсва процеса на мисленето, а ние виждаме случаи, когато мозъкът на човека се парализирва, не може да мисли. Значи, в човешкото тяло няма определено място, на което можем да посочим, че тук или там живее човекът. (25/стр. 62)

…Думите на Мойсея, че Бог направил човека от пръст, имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират… Где е човекът? Човек не е направен от пръст. Че пръстта влиза като съставна част в човешкия организъм, това още нищо не значи. Пръстта не е организирана, в нея няма никакво Единство. А под думата човек ние разбираме Закон на Единство, т.е. нещо Организирано. (34/стр. 278, 279)

Казвате: „Аз обичам еди-кой си човек“. Кое именно обичате в него? „Ума.“ Де е умът на човека? То е все едно да ви запитат кое е ценното в Библията. Един ще посочи известни места от Библията, втори ще посочи други някои и т.н. Обаче важно е да се каже кое място в нея представлява Единството, Единението. Единението, Единството се намира вън от Библията, а не вътре в нея.

(25/стр. 63)

Сега за изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Представете си, че вие имате едно пиано или един орган. Това пиано за нас е дотолкова важно, доколкото чрез него може да се прояви Реалността, или Разумността, на живота. Де се крие тази Разумност: в самото пиано или някъде извън него? Разумността ще се прояви чрез онзи пианист и изпълнител, който ще седне пред пианото, ще изсвири едно парче и след това ще се оттегли настрана, а пианото ще остане също така безгласно и глухо, каквото е било и преди това. Значи, Реалното, Разумното не е нито в пианото, нито в неговите клавиши, а в натискане на клавишите от някое Разумно същество… Значи, звуковете, които се предават чрез клавишите, са отглас на Разумното в човека, който свири. (25/стр. 63, 64)

Вие говорите с човека, пипате го, но виждате, че Разумното, с което влизате в контакт, не е в неговата форма. (91/стр. 281)

…Място[то], през което се проявява човекът, ние наричаме Същина на Разумния живот. Който знае това място, той е придобил закона на Безсмъртието… Това място в човека е Недостъпно.

(25/стр. 62, 63)

Вътрешното Единство – път към себе си

Дойде ли ви някое тъжно състояние, това не сте вие; дойде ли ви радост, пак не сте вие; разбогатеете ли, това не сте вие; осиромашеете ли, пак не сте вие; придобиете ли знание, не сте вие. Всички тия неща– богатство, знания, сила– това са състояния само. Вие трябва да дойдете в Реалното, да знаете де се намира човекът. (68/стр. 43)

Днес всички хора се поддават на външните промени: срещате един човек, весел, разположен, но след няколко часа разположението му изчезва; срещате друг човек, здрав, бодър, след няколко часа го виждате посърнал, болен. При тези промени в състоянието на човека не може да има Единство нито в мислите, нито в чувствата, нито в действията му. Докато е здрав, той мисли едно; като се разболее, мисли друго. Когато обича, той мисли да направи едно; когато мрази, той мисли да направи друго. Де е човекът? (25/стр. 63)

Силата на човека седи във Вътрешното Единение, Вътрешното Единство, до което той е достигнал… Всеки, който е придобил Вътрешното Единство в себе си, той се отличава с Дълбок Вътрешен Мир, с голямо Равновесие. Никакви външни промени не са в състояние да разклатят Мира и Равновесието на този човек. (25/стр. 63)

…Трябва да се знае, че човекът още не живее в Реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на Реалността. В Реалния живот не стават такива резки промени. Този живот е живот на Единство, живот на Безсмъртие. Единството е Раят за човешката Душа. За това Единство мечтае всеки човек и казва: „След смъртта си ние ще отидем в Рая“. (25/стр. 68)

…Някой казва: „Аз не мога да любя всякога“. Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек сам по себе си не може да люби. Люби ли той, това се дължи на Вътрешното Единство… Когато дойдем до това Вътрешно Единение, само тогава ние ще почувстваме какво нещо е Любовта.

(25/стр. 76, 77)

Някои казват, че някогашният Рай бил някъде в Мала Азия, дето текли четири реки. Кои са тези реки? За двете от тях предполагат да са Тигър и Ефрат. Ами другите две реки кои са? Обаче тия четири реки съществуват в човешката Душа. Там съществува и Раят, но за да влезе човек в него, той трябва да дойде до пълно Вътрешно Единство в себе си. (25/стр. 78)

…Човек… Има ли Единство в Душата си, той ще намери де живее човекът. (25/стр. 88)

Великото Навътре

Обърнете се към вашата Душа да намерите оня живот, който още не е бутнат и за който нищо не знаете. Обърнете се към себе си и започнете Новия живот. (57/стр. 126)

…Кое е същественото? Ако кажа, че Душата е същественото, няма да вярвате. Вие нямате опитността да се разговаряте със себе си, т.е. с Душата си. Аз говоря за положителната наука, в която всяко нещо трябва да се опита. „Как можем да се разговаряме с Душата си?“ Това е най-великата наука. Ако можеш да се разговаряш с Душата си, ще научиш Велики неща. Ако не можеш да се разговаряш, ще останеш невежа. Душата е Майката на човека. (57/стр. 191)

…Съзнанието има две посоки на движение: едната е към центъра на Земята, а другата– към центъра на Слънцето. И затова, когато човек постави в себе си този Велик закон на движение, едното движение ще бъде по посока на корените, т.е. по посока на своето Възвишено АЗ, на своята Възвишена Душа. Другото движение ще бъде по посока на Слънцето, т.е. към Бога. Ако човек се движи правилно в тези две посоки, той ще води Благороден, Възвишен живот. (51/стр. 42)

За да може човек да съгради нещо или да успее в нещо, той трябва да има най-малко две опорни точки, от които нито едно същество да не е в състояние да го измести. Първата опорна точка ние наричаме Бог. Евреите са наричали Бога Йох-Хей-Вай. Втората опорна точка е Духът. Едната опорна точка е горе, в Космоса, а другата– в човешкия живот, в човешката Душа. Човек пък е по средата между тези две точки. Благодарение на тези две основи той мисли. (51/стр. 44)

Намиране на себе си

…Задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвате живота си. Има нещо, за което вие може да работите. И страдания, и неволи понасяте за нещо. Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвате. Кое е то? Това сте вие. Туй, което вие обичате, вие сте близо до Истината, [но] като дойдете до тази врата, казвате: „Не е туй“. Вие се отстраните. Вие стойте при тази врата– тя като се отвори, ще ви поканя да влезете вътре. (111/стр. 321, 322)

…Ние казваме: Няма по-красиво нещо от това човек да познава себе си. Гръцките философи са казали: „Познай себе си!“. (115/стр. 446)

…Човек се стимулира от този въпрос, иска да проникне в своята Същина. (91/стр. 282)

…Както зенитът е най-високата точка на хоризонта, така и в човека съществува една най-висока Неизменна точка. Къде е тази точка, как може да се намери, не се знае, но всеки се стреми към нея. Тази точка се нарича Свещено място в човека, а според някои– Зенит на човешкото съзнание.

(74/стр. 303)

Няма по-велико нещо от това да намери човек Свещеното място на своята Душа, да знае де се намира той и де живее. (25/стр. 90)

Да намери себе си, това е Свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие– това не е Истинският човек. (25/стр. 90)

Само един Свещен момент има в живота на човека, когато той може да види Душата си, когато той може да види себе си. За този момент именно ви говоря аз като Велика Реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери“. (25/стр. 90)

Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята Душа. (25/стр. 90)

За да вървиш по Пътя на Любовта, това значи да намериш Майка си в света. За да вървиш по Пътя на Мъдростта, това значи да намериш Баща си в света. Да вървиш по Пътя на Истината, значи да намериш себе си в света. Това е Смисълът на живота… И ако в Пътя на Истината не можеш да намериш себе си, да знаеш какво си, ти не си намерил този Път. (103/стр. 360)

Ти трябва да знаеш кой си, да знаеш, че си едно с Любовта и Мъдростта. Това е Истината. Що е Истина? …Истината е крайният резултат на Вечността. Това не значи, че тя е един резултат свършен, но е резултат, който има Център в себе си. (103/стр. 360)

Осъзнаване за себе си

Не са важни външните отношения на живота, а именно: как съм облечен, доколко съм учен, как говоря, как се проявявам външно и т.н. Всички тия неща са повърхностни, а важното за мен лежи скрито в Дълбочината на моята Душа. Този, Скритият човек вътре, човекът, който не се мени– това съм аз. (29/лек. 8: стр. 10)

Кое е Неизменното в човека, което при никакви условия не се губи? Коя е Постоянната единица, Неизменната величина в човека? Кое го прави в младини един, а в старини друг? Наистина човек трябва да се изменя, но има нещо в него, което при всички условия трябва да остава едно и също.

(69/стр. 179)

Духът не е нещо материално, което може да се хване. Това, което се хваща, то е резултат на Духа. Духът е самият човек. Това, което сте вие във вашето Съзнание, това е Духът. Това, което вие съзнавате; това, което остава Неизменно при всички условия– това наричат Съзнание на човека. Обаче Съзнанието е само едно огледало, едно отражение на деятелността на човешкия Дух. Това, Неизменното у нас, което вие съзнавате, то е човешкият Дух. (115/стр. 450)

Дойде някой беден човек, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вътре в тебе един ти казва „дай“, друг ти казва „не давай“– ти се раздвояваш. Кое е тогава човекът? Човекът не е там, в тия двамата, които спорят. Ти казваш: „Аз имам разположение“. Не, в разположението не си ти. „Нямам разположение.“ И в неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си в разположението и ако ти си в неразположението, ти си раздвоен. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението, и може да ги възприема, това е човекът.

(9/лек. 29: стр. 10)

И тъй, помнете: Животът на човека се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи. Другото съзнание всякога е тихо и спокойно. Самият човек не е нито в едното, нито в другото съзнание. Човек е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човек е свободен да участва и в едното, и в другото съзнание. Ако не иска да остане в едното съзнание, може да отиде в другото. В което съзнание и да участва, той все ще има известни резултати. Човек трябва да изучава проявите на двете съзнания в себе си, за да се кали, да си създаде характер, да организира своето тяло. (71/стр. 315)

Дали сте грешници, или праведни хора – това не е човекът. Че сте учени или прости– и това не е човекът. Това са външни прояви, върху които не се спирам. Това е все едно да облечете новите или старите си работни дрехи, а дрехата не определя човека. (42/стр. 189)

Лошото не представя човека, нито пък има нещо общо със самия живот. Де е човекът тогава? Ще отговоря със следния пример. Вие претегляте три хиляди килограма розов цвят и го туряте настрана; виждате, че той представя един голям куп. Дали сте по-близо, или по-далеч от този куп, вие усещате неговата приятна миризма. Питам: Целият куп ли мирише? Не, само една малка част от това количество роза е причина за миризмата. За да се извади онова вещество, което е причина за приятната миризма на розата, всички тия цветове трябва да се варят с вода, докато се извлече едва един килограм розово масло. Значи, тук е важен нектарът, който се е съдържал в цвета. Всичко, което остава след отделянето на маслото, се изхвърля навън като непотребно. Такова нещо представя човекът. Всички негови слабости, недъзи, пороци не са нищо друго освен непотребното от розата, което остава след отделяне маслото от нея.

Казвам: Многото, което човек има в себе си и мисли, че може да разчита на него, е излишно. То се равнява на три хиляди килограма розов цвят. Достатъчно е той да подложи това голямо количество розов цвят на нагряване с вода, за да види колко ще изкара от него. Колко и какво ще извади от тия три хиляди килограма? Само един килограм, но чист нектар, фина материя… Този един килограм представя Същинския човек. (18/стр. 55)

Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека. За да се познае, човек трябва да отдели дадените неща от себе си и да остане сам, т.е. само с Онзи, Който е дал нещата.

(2/стр. 98)

Азът не умира. Господ казва за Себе Си: „Аз, Господ“. Значи, Той е Азът, Който не умира. Когато човек съзнава Божественото, т.е. Висшето, Аз в себе си, той е ученик на Новото Учение, носител на Новите идеи. (70/стр. 176)

ВЕЛИКОСЪЩИЕ

Човекът е проява на Бога

За да познаваш хората, първо трябва да познаваш Бога. Всеки човек е проява на Бога. (45/стр. 308)

Един Велик свят се крие във всяка една Душа! И да я познаеш със закона на Любовта, то значи да познаваш Бога… Всеки един човек е проявление на Бога. (9/лек. 14: стр. 22, 23)

Вие трябва да си съставите понятие за човека, бил той мъж или жена, като за нещо целокупно. Сам за себе си човек представя нещо цяло, изявление на Бога. (49/стр. 168)

Сега дръжте в ума си основната мисъл, че има само един Живот, само един Учител, само един Бог. Следователно всички закони, всички прояви в живота се дължат именно на Бога. И когато казваме, че Бог, Учителят, живее в нас, имаме предвид човешката Душа. (49/стр. 131)

Някой път, когато чувстваме един вътрешен импулс, искаме да направим някое добро– Той е Бог, Който се проявява. Той е Единственото Благо. Ние искаме да Го изявим. Когато се изявява чрез нас, ние с години чувстваме Неговото проявление и затова трябва да дадем ход на Божественото. Оттам иде Силата, оттам иде Разумността. (113/стр. 184)

…Когато Бог се проявява в тебе, ще бъдеш умен човек; когато Бог се проявява в тебе със Своята Сила, ще бъдеш силен човек; когато Бог се проявява в тебе, ти ще бъдеш богат човек, здрав човек във всяко едно отношение. Ти ще бъдеш човек.

(113/стр. 184)

Щастието на всеки един човек е поставено в неговия Ум, в неговото Сърце и във вашата Воля. Ще каже някой: „Ти в Бога няма ли да вярваш?“. Чудна работа! Щом ти имаш един Ум, Бог се проявява в твоя Ум; щом имаш едно Сърце, Бог се проявява в твоето Сърце; щом имаш една Воля, Бог се проявява в твоята Воля. Бог извън твоя Ум, твоето Сърце и твоята Воля, Той е непонятен. (115/стр. 259)

Външният Мистичен план на човека

Ще кажете, че има тайни, скрити неща в човешкия живот… Животът на Небето и под Небето е пълен с Тайни. Природата е пълна с Тайни. Сам човек, неговото тяло, е Велика Тайна. Който е възлюбил Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до Тайните на Природата, както и на своя организъм. В този смисъл Свято нещо е човешкото тяло. Пристъпвайте към него с Благоговение и Святост. (16/стр. 339)

В създаването на човешкия организъм се крие голяма Мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо. Това е закон в Природата. Влияние има само там, дето съществуват отношения на взимане и даване. (93/стр. 23, 24)

Човешкото тяло представя величествено здание, на което трябва да знаете мястото на вратите, през които влизате и излизате. …Човешкото тяло има 12 врати: една към изток, друга към запад, трета към север и четвърта към юг. Останалите 8 врати ще намерите вие сами. Какво представят 12-те врати на човешкото тяло? Според някои учени тия врати са наречени Източници на живота. (1/стр. 4)

…Като казвам, че Природата е скрила своите Тайни и по малко ги разкрива, имам предвид човешката глава, в която се крият големи богатства. Тези богатства се откриват по малко, постепенно, и то само за Разумните, за добрите и прилежните хора, които обичат да работят. (62/стр. 238)

Ако разгледаме човешкия мозък и вземем съвременното знание, то може да се напечата в 90 книги като Свещеното Писание и в мозъка на човека ще остане място за още 900 такива книги. Питам: На празното място какво ще турим? Значи, има предвидено нещо друго. Ние сме едва в началото на Великата Божествена Книга. (5/стр. 81)

В човешкия мозък, отпред на челото, има орган, състоящ се от 25 хиляди клавиши. Бъдещият човек ще си служи с тоя орган. Той ще си служи с музиката на своето съзнание. (61/стр. 72)

Много хора… очакват доказателства за съществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една Любов в света– Любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център да видите какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. (1/стр. 210)

На този, най-високия връх, [на] най-високия връх на човека ще бъде Любовта. Истинската Любов– тя е на средата на главата отгоре, на темето. Това, което индусите наричат Хилядолистник, с 1000 листа. Когато той се събуди в човека, той е Мощният господар в света. Цялата Природа е на неговите услуги, на неговото разположение.

(11/стр. 466)

Живият Живот в човека

Кажете ми коя беше Първата дума, която Адам каза. …След като Бог му вдъхна Диханието, той видя Бога… Тъй е казал Адам на Господа: „Господи, да бъде благословено Името Ти, че тури Твоя Живот в мене, и аз ще се постарая да оправдая онова, което Ти си ми дал“. (115/стр. 474)

Казвате: „Какво нещо е човек?“. В Първата глава на „Битието“ Мойсей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му Дихание и той стана Жива Душа“. Значи, Животът, Живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават– това е Истинският човек. (2/стр. 102)

Който иска правилно да разреши своя живот, той трябва да отиде при някой извор или при някоя чешма и от тях да научи Разгадката на Живота. Камъните, от които е съградена една чешма, завинаги остават едни и същи, но водата, която изтича от чешмата, всеки момент бива различна. Красотата и цената на даден извор зависи от водата, която постоянно изтича от него. В този смисъл и човек трябва да бъде извор, който постоянно да тече, да извира. (18/стр. 61, 62)

Ако излезеш като река от някой голям Източник и не придобиеш из пътя си никакви притоци, ти скоро ще изсъхнеш. Ако имаш притоци, ти постоянно ще се увеличаваш, докато един ден пак се влееш в Божественото море, в Източника на своя живот. (88/стр. 42)

…Под Живо нещо разбираме същество, което не се смалява, но постоянно расте и се развива. Живото същество не можем да уподобим даже и на съзнанието, защото и съзнанието понякога се помрачава. Живото същество обаче никога не се помрачава, защото Животът е в него. (70/стр. 3, 4)

…В общия живот има две положения: човек може да бъде извън Битието, а може да бъде и вътре в Битието; човек може да бъде извън Живота, а може да бъде и вътре в Живота. (81/лек. 23: стр. 6)

Когато човек страда, той е извън Живота. Когато човек се мъчи, той е извън Живота. И когато човек се радва, той е пак извън Живота. Значи, от едната страна извън Живота, отляво именно, има страдания, мъчения, ад; от другата страна на Живота, отдясно, има радост, веселие, блаженство, рай. Питам тогава: Какво е същинското положение на Живота? (81/лек. 23: стр. 6)

Който има Живот в себе си, никога не загазва, никога не заболява, никога не умира. Който има Живот в себе си, грях не прави. Той не се натъква на противоречия. Той се е домогнал до Изворите на Живота. Кои са Изворите на Живота, това оставям на вас да мислите и сами да си отговорите.

(92/стр. 31)

Божествените неща са всякога закрити. За да разберете съдържанието им, вие трябва да отидете на мястото, отдето те извират. (93/стр. 15)

Целият Живот произтича от Духа– онази, Първичната Причина. Под думата Причина разбирам онова, което дава възможност на Живота да се прояви– то е Духът. (115/стр. 422)

Духът е онова, което носи Живот. Разумното, Възвишеното у нас. (115/стр. 425)

Ако вие възприемете това Ръководство на Духа, на Онова, Което дава Живот, Животът трябва да дойде. Без Истинския Живот не може да има никакъв прогрес в света. (115/стр. 426)

Под думата Необикновен човек разбираме човек, който започва с Живота, а под Живот разбираме всички онези Велики условия, които са скрити в човека. (80/лек. 14: стр. 4)

…Бог да живее навсякъде в света и да бъде все и вся за нас– това е Великата задача, която съществува сега в света. Бог да бъде Бог на Любовта, Който се изявява като Живот, като Мъдрост и като Светлина. (81/лек. 5: стр. 30)

Животът на Сърцето представлява Вътрешен Живот, който иде от Бога. Живота на Сърцето ние наричаме Живот на Любовта, който Живот има пряма връзка, прямо отношение със Сърцето и с Душата на човека. (83/стр. 33)

И тъй, когато се говори за Великия Океан на Живота, разбират се всички Девствени Сили, събрани в човешкото Сърце. Те образуват Разумния свят на чувствата, на Любовта. (83/стр. 34)

…Вечността има начало, има и край, т.е. има глава, има и опашка, които никога не могат да се обяснят. Единственото нещо, което човек може да направи, е да съедини главата с опашката, да образува колело, с което да се движи колкото иска и когато иска. Такова колело представя Животът. Когато искате да спрете Живота, т.е. да си починете, трябва да разтворите колелото и да образувате от него права линия. Които разбират Живота, те са образували едно колело от началото и от края; които не разбират Живота, те са разтворили това колело, образували са права линия. (96/стр. 23, 24)

Предвечно вложеното в човека

Единственото нещо, което ни очаква, е онова, което Бог е вложил в нас– Той е вложил нещо, подобно на Себе Си– да развием ние Божественото в нас; туй е пътят на сегашното развитие. (115/стр. 475)

Има във вас нещо Божествено, което Бог иска да събуди. И Писанието казва: „Възлюбил си Истината в човека“. Във вас има един Божествен зародиш, който от хиляди години седи и чака да дадете ход на Божествената Светлина, за да може това, Божественото, да оживее. (14/стр. 252)

„В Начало бе Словото и Словото бе у Бога“… Какво разбирате под думите „В Начало бе Словото“? Това значи: В Начало бе семето и семето бе Начало на всичко онова, което израсте. „В Начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“ Значи, в Начало бе семето и Силата беше в семето. И всичко, каквото стана, чрез семето стана, чрез Силата, която беше в семето. Това е разбиране… Всеки човек сам за себе си е Словото. Ако разбирате защо сте дошли на Земята, трябва да знаете, че като човек вие сте Божественото семе, Божественото Слово. (103/стр. 202)

Моята цел е да събудя Красивото, Мощното, което е вложено във вас от памтивека. Когато Красивото и Великото в човека изникне и започне да расте, тогава всички хора ще се разберат. (71/стр. 109)

…Непременно трябва да се събуди във вас туй, Висшето Съзнание в човека. Вие трябва да познаете ония Права, които Бог е вложил във вас; какви Сили е вложил Бог, какви Способности. (82/стр. 210)

За да имате Съзнание, значи имате нещо дадено. Като кажем „дадено“, вие може да мислите, като че дадено нещо отвън. Не е така. В самото естество на човешката Душа има вложено туй, което човек търси. (23/лек. 3: стр. 4)

Соломон дохожда до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него, и да не търси неща вън от себе си.

(42/стр. 184, 185)

Та казвам: Вярвайте в онова, което е вложено във вас. Не се заблуждавайте с външни неща. Вярвайте в туй, което е дълбоко във вас. (115/стр. 515, 516)

Това, което сега ви говоря, не е ново. Вие сами ще го разберете, то е вложено във вас. Трябва да си спомните вашето минало. Аз не говоря за онези, които нямат минало. Аз не говоря и за онези, които мислят, че за пръв път са дошли на Земята. Аз говоря за тези, които много пъти са дохождали и живели в Райската градина. Те са от рода на хора отпреди хиляди години, които търсят в себе си Божественото Начало. (4/стр. 213)

От векове написаното в човека

…Ако човек знае законите, които управляват живота, той може да предизвика онова Истинско Знание, дълбоко скрито в него. (4/стр. 205)

Да добие човек външни знания, за това се
изисква много време. За вътрешното Знание обаче не се иска много време. Достатъчно е човек да се вдълбочи в себе си, за да прочете онова, което от векове е написано в него. (106/стр. 19)

Главната задача на съвременния човек е… да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него. Като го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от вековете, без да заличи написаното върху тях… Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства. (60/лек. 5: стр. 18)

И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: Има друг начин, по който се изучават науките, а именно като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багаж на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова Истинско и Положително Знание, написано върху него от памтивека. Всеки човек е работил някога в своето минало за придобиване на това Знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение. (60/лек. 5: стр. 18)

И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго освен усилията на неговия Дух да освободи от забрава своето Първично Знание, което той някога е имал. (60/лек. 5: стр. 18)

Скритото Богатство в човека

Вие имате Заложби вътре в себе си. Едно голямо Богатство, което не го знаете къде е заровено.

(73/стр. 265)

Човек не знае какво крие в себе си. Той е затворено Богатство, затворен Извор; свещ, турена под шиник. Той е Запечатана Книга. Велико съдържание има тази Книга в себе си… (28/стр. 288)

Както орехът затваря доброто си съкровище в няколко обвивки, така и човек крие истинското си Богатство в няколко обвивки. (101/стр. 162)

Съвременните хора се страхуват от живота, без да подозират, че крият в себе си грамадно Богатство. И най-бедният с това Богатство може да се справи с беднотията си. С това Богатство и най-нещастният може да се справи със своето нещастие. В един момент бедният ще се справи с бедността си и нещастният– с нещастието си. Като ви наблюдавам, аз се чудя как не сте могли досега да използвате това грамадно Богатство, което Бог е вложил във вас. (4/стр. 186)

Съвременните хора се намират в замък, в който има каси, пълни със злато. Те знаят местата на касите, ключовете им са в ръцете, но не могат да намерят съответните номера на ключовете. Те са забравили кой ключ на коя каса отговаря, вследствие на което Богатството им остава неизползвано. Ако знаете номера, а не можете да отворите с ключа, вие казвате, че работата не върви. Какво представя замъкът? Човешкото тяло. Касите със злато? Това са Дарбите и Способностите на човека. Значи, човек носи Богатството в себе си, но е изгубил ключа, с който може да проникне в него. Като не може да се ползва от вътрешното си Богатство, човек търси външно богатство, но остава недоволен. (7/стр. 177, 178)

Всеки един човек иска да бъде силен, богат… Ние даваме на Богатството една възможност– ние го оприличаваме на неговото Първично състояние. Богатството в пълния смисъл не е нещо физическо. Богатството седи в неговия Ум, в неговото Сърце и Воля, Богатството седи в неговата Душа и в неговия Дух. Ако туй го съзнаваш, ти всякога можеш да бъдеш богат… Ако съзнаваш Богатството на своя Ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш Богатството на своята Душа, любвеобилен може да бъдеш; ако съзнаваш Богатството на Духа, ще познаваш какво нещо е Божествената Сила. (115/стр. 91, 92)

Едно трябва да се знае: човешката Душа крие в себе си несметни Богатства, които постепенно се разкриват. Следователно не се стремете към земното богатство, но обърнете погледа си към Богатството на своята Душа. Всеки човек, на когото съзнанието е пробудено, се стреми към това бъдещо Богатство. (53/стр. 241)

Пожелавам на всички да се свържете с Първичната Причина, Която ще внесе във вас Новата култура. Тя всеки ден ще разкрива Богатства– скрити, дълбоко заложени в Душите ви. (51/стр. 293)

Всичко се съдържа в човека

Човек иска да бъде богат, учен, щастлив, а въпреки това не успява. Защо? Защото той се стреми към богатство, без да подозира, че богатството е в него. Той иска да бъде щастлив, без да подозира, че щастието е в него. Той иска да стане учен, без да подозира, че науката е в самия него. (33/стр. 284)

Щастието на човека, това е наука. Човек носи своето щастие със себе си. Той е забравил къде се крие неговото щастие. (115/стр. 93)

…След като сме забравили онова Божествено Знание, с което човек е бил първоначално създаден, ние сме дошли сега до механическия процес на щастието– очакваме туй щастие да дойде от вън. Истинското щастие на човека не може да дойде от вън. Истинското щастие на човека иде от вътре.

(115/стр. 95)

Днес всеки човек търси изгубения Рай. Какво нещо е изгубеният Рай? Щастието. Наистина всеки човек иска да бъде щастлив, да се повдигне в обществото, да стане учен, гениален човек, Светия. Той не подозира, че това, към което се стреми, е в самия него. (1/стр. 278)

Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил Раят. Ако там е бил Раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни… Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, [за] да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието… Както се доказва, че едната река имала злато и сребро– от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен Рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия. (115/стр. 144)

Някои казват, че Раят е някъде в пространството. Не, той е в мозъка на човека. Раят е в мозъка на човека, но той представя свят не като нашия; неизмерим е този свят, в който се помещава Раят.

(103/стр. 209)

Раят, който търсите, е в самите вас. Вие всякога можете да го имате. Ако влезете неподготвени в този Рай, не може да издържите на неговата Светлина, тя е непоносима за вас. (97/стр. 62)

Какво представя Небето? …Най-красивото място в света е Небето. Искате ли знание, сила, здраве, богатство, Любов, ще ги намерите на Небето. Мястото на Небето е в самия човек. (27/стр. 319)

…Небето е вътрешно състояние. Понятието за Небето е вътрешна неограничена идея. Ето защо никой не може да каже къде е Небето. Всеки има едно Небе в себе си, но къде е то, не знае. (107/стр. 76)

Който знае къде е неговото Небе, той има представа за себе си. Ако не знае мястото му, той няма представа и за себе си. Казано е в Писанието: „В Начало Бог създаде Небето и Земята, а Земята беше неустроена и пуста“. Небето е място, населено от същества, завършили своята земна еволюция. Нека всеки намери това Небе в себе си. Ще кажете: „По-добре да намерим Христа“. Дали ще намерите Небето, или Христа, идеята е една и съща. Бог, Христос и Небето са синоними. Те изразяват една и съща идея. (107/стр. 76)

…Любовта има отношение към Божествения свят. Не може в твоята Душа да се прояви Любов, докато нямаш един обективен Божествен свят. То е светът, то е Идеалното– туй, което ни блазни, за което ние въздишаме, че то е Божественото. То не е далеч, то е в нас вътре. (103/стр. 72)

Човек… Търси ли нещо, стреми ли се към нещо, той може да го намери в себе си. Щом се вглъби в себе си, човек нищо не очаква от хората… Търси ли знания, библиотека, църква, човек ще ги намери в себе си. (33/стр. 134, 135)

Представете си, че някой човек е изпаднал на един усамотен остров, а трябва да чете книги, да се моли на Бога. Къде ще намери библиотека, църква или болница, ако трябва да се лекува? Той може да намери всичко това в себе си. (33/стр. 135)

Съвременният човек не е дошъл още до познаване на себе си. Той иска да изучава външната природа, да има на разположение лаборатория, уреди, с които да прави своите опити. И това е добре, но същевременно той трябва да изучава себе си… Човек има в себе си един от най-усъвършенстваните телескопи, микроскопи, радиоапарати. „Ама обсерватория нямам.“ И обсерватория имаш, но още не си я отворил. „Искам да следвам в някоя консерватория.“ И консерватория имаш. Започни да работиш съзнателно върху себе си и след известно време ще се отвори обсерваторията и консерваторията ти. (59/стр. 278)

Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. (59/стр. 278)

Казвате: „Айнщайн е учен човек. Дарвин, Кант също така са учени…“. Айнщайн е някъде в Германия, Дарвин– в Англия, Кант– в Германия, обаче всеки човек включва в себе си и Айнщайна, и Дарвина, и Канта. Всички хора живеят във вас. Цялото човечество се съдържа в един човек и всеки човек е в цялото човечество… За да се разбере тази идея, човек трябва да разглежда живота като нещо цяло. (70/стр. 160)

Библията вътре в човека

…Всинца ние сме Божествено написана Книга. Ако разбираме добре тази Книга, ако разбираме правилата, по които Книгата е написана, може да се ползваме от нея. (76/стр. 70)

Някои от вас четете Библията. Имате една история, написана във вас, много по-голяма от тази, написана в Книгата. Тази история е с всички картини, които, ако се турят на кино, ще бъдат нещо чудесно; ще видите как е станал светът. (76/стр. 82)

Някои четат и носят Библията. Някои я турят под главата. Свещена Книга е. Тя трябва да стане Живо Слово, написано в човешкия Ум– да започне тази Библия да говори вътре. Има една Библия, написана вътре в човека. (3/стр. 222)

Като говорят за Библията, която е писана от човеци, всички я считат за Свещена Книга. Дойдат ли до главата, в която се крият неща, писани от векове, малцина се замислят за нея. Според мене единствената Свещена Книга, която всеки човек има в оригинал, това е човешката глава. Освен написаното вече всеки момент в нея се пише новото, което човек преживява. (40/стр. 219)

Всичко, което Христос е говорил преди две хиляди години, е написано в главата. Това, което днес говори, пак се пише в главата. Съвременните хора не разполагат още с нужната Светлина да четат и разбират това, което е писано в главата им, както и онова, което всеки ден се пише. (40/стр. 219, 220)

…Ползвайте се от Светлината на Съзнанието си, за да четете в оригинал Свещената Книга, написана в главата ви, и чрез нея да коригирате Свещената Книга вън от главата ви. (40/стр. 220)

Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на Пророците и Апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези Книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи... Какви книги са ръководили Аврама, Йеремия и другите Пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в Сърцето си Книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази Книга в Сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. (53/стр. 299)

Казано е в Писанието: „Ще напиша закона си в Сърцето на човека“. Значи, сам Бог е написал закона си в човешкото Сърце. Който има Светлина, той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората. И Мойсей написа законите по същия начин. Той ги четеше в главата и в Сърцето си в оригинал и ги превеждаше на език, достъпен за онези, които нямаха Светлина сами да четат и разбират. (40/стр. 220)

Оригинала, който се намира в човешката глава и в човешкото Сърце, философите наричат Акашови записи. Когато казваме, че човек е готов да служи на Бога, имаме предвид онзи, който чете в оригинал Божия закон. Дойде ли съмнението и колебанието в него, той е изгубил оригинала и чете някой превод, в който непременно има грешки.

(40/стр. 220)

Според мене Акашовите записи са в главата. Двойно копие има мозъкът. Вечерно време оригинала го носите в себе си. Вечерно време, като излезете [от тялото], оставяте копието, а в главата си носите оригинала. (3/стр. 363)

Апостол Павел казва: „Вие сте написана Книга“. Велики и Славни работи са написани в човешката Душа, които за в бъдеще ще се четат и препрочитат. Първо човек ще почне да чете написаното на Ума, на Сърцето, докато дойде най-после до човешката Душа, в която се крие Истинското Божествено Знание. (70/стр. 215, 216)

Вие, като срещнете някой брат, казвате: „Аз познавам този брат“. Не го познаваш. Тъй както вчера го познаваше, днес той не е такъв… Всеки ден човек се разтваря, всеки ден разгръща по един нов лист от своята Душа. Всяка Душа е отлична Книга, но за външния, физическия свят човек е нещо друго. Когато дойдем до Душата, тя е една Велика Божествена Книга, която постоянно се разкрива.

(41/стр. 87)

Много неща сте чели, но от това, което хората са писали. Вие още не сте чели това, което Бог е написал във вас. (4/стр. 63)

Човек трябва да се добере до законите, писани вътре в неговата Душа. Това е задачата на неговия живот. (112/стр. 205)

Докато човек не се добере до законите, написани в неговата Душа, той ще виси във въздуха– нито на Земята ще живее, нито на Небето между Светли и Възвишени същества. Тази е една от задачите на човешкия живот. (49/стр. 201)

Всичко, което Бог е създал през Вечността, е складирано в Душата. В това отношение тя представя грамадна Библиотека, пълна с най-хубавите Книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от Книгите на тази обширна Библиотека и да чете. (28/стр. 22)

Защо младият не изисква работа от стария? Защото той гледа на него като на Свещена Книга, в която Бог е написал много неща… Не само старите, но всеки човек е такава написана Книга. Знаете ли историята на тази Книга? …Велико нещо се крие в тази Книга– животът на Ангелите, Архангелите, Херувимите и Серафимите. Душата е Велика Свещена Книга, в която е написана историята на нейния живот. (5/стр. 147)

Онази Велика Свещена Книга на Любовта, от която произтича животът, това е човешката Душа. Човешката Душа е една Велика Книга. През милионите векове, през които тя е минала, по нейните върхове и долини, на всяко едно нейно дръвче има толкова хубави неща написани! (26/стр. 64)

Разтворете Душата си и в нея ще намерите всичко, което ви интересува. Ако срещнете някаква мъчнотия, тя ще бъде в недостатъчната Светлина, за да проникнете в гънките на Душата си. Умът е Светлината, а Сърцето– огнището, на което се туря горивният материал. Като се запали, той дава необходимата Светлина на човека да може чрез нея да чете написаното в своята Душа. (16/стр. 234)

…Библията… Ще кажете, че тя е Свята, няма подобна на нея. Не отричам това, но тази Книга е в Душата ти… Тя е само отражение на твоята Душа. Всичко, което излиза от Душата ти, още не е написано в тази Книга. (24/стр. 153, 154)

Душата е онази Свещена Велика Книга, в която са написани всички прояви на Бога… Следователно Висшите духове се грижат за човека, понеже в неговата Душа е вложено всичко онова, което е минало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Всичко това е написано в човешката Душа и който знае да чете, може да учи от нея развитието на цялото Битие. (60/лек. 6: стр. 10)

Като четете Откровението, ще видите, че Йоан се е намерил в трудно положение. Той извадил една Книга от Небето, която била запечатана с Печати. Тогава не се е намерил нито един учен човек, който да може да я разпечата, да види какво има в нея. Тази Книга трябва да се отвори. Този, който плака, е бил Йоан. „Не плачи“– казва се. Най-после се намери един смел човек, който отвори тези седем Печата. Той е бил Йоан. Той показа какво е било написано в тази Книга.

Ще питате коя е тази Книга. Тази Книга е вашата Душа. Вашата Душа е Книга, запечатана със седем Печата. Вие сте човекът, който сте повикан да отпечатате тази Книга и да видите какво има в нея. (11/стр. 253)

Отворете Книгите на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия Ум и на вашето Сърце и ги прочетете. Те са най-хубавите Книги, които трябва да четете. Новото, което днес ви казвам, е да прочетете тия четири Книги, в които е описан целият ви живот от създаването ви досега. По-хубави Книги от тях не съществуват. (28/стр. 289)

Четете Книгите на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия Ум и на вашето Сърце да видите какво Бог е писал в тях. Те представят истински Оригинал на нещата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. От всичко четено задържайте в себе си само онова, което е вярно с Оригинала. Което не е съгласно с Оригинала, туряйте настрана. (28/стр. 289)

В Откровението се говори за една Книга, затворена със седем Печата. Йоан казва, че нямало кой да отвори тази Книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази Книга. Днес тази Книга е отворена и всеки е свободен да чете от нея. Тази Книга е пред вас и вие трябва да я четете. „Коя е тази Книга?“ Тя е Книгата на вашата Душа, на вашия Дух, на вашия Ум и на вашето Сърце.

(28/стр. 289)

Стаената Сила в човека

Със сегашните си възгледи за живота хората не могат да постигнат нищо. Изменят ли възгледите си, те ще видят каква Магическа Сила крият в себе си. (1/стр. 91)

Мощните Сили седят скрити в самия човек.

(115/стр. 458)

Във вас се крият Незнайни Сили, които като се развият веднъж, няма да бъдете вече роби на условията, но Господари. (97/стр. 55)

…В човека се крият Мощни Незнайни Сили. Незнайното в човека работи постоянно в неговото съзнание. Хората проявяват своите обикновени сили, понеже не вървят в Божествения Път, дето работят Живите Мощни Сили. (4/стр. 32)

Съзнанието на човека има две страни: едната страна е тази, която се занимава с обикновените, с човешките работи, а другата страна, това е Висшето Съзнание, което се занимава с Божествените работи… Човек, в когото това Съзнание е събудено, разполага с грамадни Сили. (34/стр. 189)

Това, Силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е Новото положение– това е Зрението, или това е още тъй нареченият Ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. (115/стр. 233)

…Умът… Той е единствената Мощна Сила в света, която движи цялата Вселена. Умът движи цялата Вселена. Всички неща в света се движат поради един Велик Ум. Умът движи света. Закономерността в света е образувана от този Велик Ум. И нашият Ум е клон от този Велик Ум на Космоса.

(115/стр. 266)

…Окултният ученик трябва да познава какви Сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези Сили. Той разполага с много повече Сили, отколкото има възможност да използва.

(62/стр. 285)

Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една Същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда. Човек е по-як от желязото, по-тежък от златото и платината, по-подвижен от въздухообразните тела, по-мощен от светлината и топлината. Ако поставите човека на топлина, на която физическите тела се разтопяват, той ще издържи. Защо? Защото Силите, които действат в Духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа. Като говоря за човека, аз… имам предвид Духовния човек, който е Мощен и който е развил в себе си всички вложени Сили и Способности. Този човек крие в себе си възможностите на цялата Вселена. За този човек се казва, че е малка Вселена.

(53/стр. 268, 269)

Вие притежавате грамадна Сила, но не съзнавате това. Вие сте подобни на слона, без да разбирате каква Сила криете в себе си. Като не съзнавате Силата си, вие не можете да я употребите намясто. Представете си, че завързвате слон с конец за един дъб. Същевременно вие внушавате в ума на слона мисълта, че ако мръдне малко, конецът ще се дръпне силно и ще откъсне хобота му. Слонът се уплашва и не смее да се мръдне да не се скъса хоботът му. По едно време едно малко дете се отправя към слона и започва да го глади по гърба и да му казва: „Моля ти се, качи ме на гърба си да ме разходиш малко“. „Не мога– отговаря слонът.– Вързан съм здраво до този дъб, не мога да се мръдна. От малкото помръдване хоботът ми ще пострада.“ „Аз имам сила да скъсам конеца. Ако ме дигнеш на гърба си, аз ще скъсам конеца“– отговорило детето. Слонът се мръднал, за да повдигне детето и конецът се скъсал.

Съвременните хора се намират в положението на вързания с конец слон и понеже са наплашени, че ако мръднат на една или на друга страна, ще пострадат, те седят с години вързани на едно място. Бог им казва: „Ако приемете Любовта в ума и в сърцето си, Аз ще скъсам веригите, които ви ограничават, и вие ще бъдете свободни“. Щом се освободите, вие ще възприемете Великите блага на живота. (1/стр. 89)

Мисълта за Бога събужда Скритите Сили в човека. (6/стр. 135)

Когато стане едно с Бога, човек познава себе си, разбира какви Мощни Сили се крият в него, с които може да бъде полезен и на себе си, и на своите ближни. Който не се е свързал с Бога, той не може да се ползва от своите Сили. Той казва: „Какво мога да направя аз, сам човек?“. Ако се свържеш с Бога, много нещо можеш да направиш. Свърже ли се с Бога, човек може да си служи с Магическата пръчица… (1/стр. 214)

Няма по-силно око в света от окото на човека. Ако ти гледаш право в очите тигър или вълк, или змия, тя ще се страхува и ще отстъпи… В Африка има негри, които са правили такива опити. Ако го срещне някой лъв, той знае, че е изложен на явна смърт. Затова негърът започва да гледа лъва право в очите, без да трепне окото му, после му тропне с крак и така лъвът отстъпва. (115/стр. 526)

Представете си, че имате насреща си една мъчнотия. Тя е лъвът, който иде насреща ти. Ти… ще го гледаш право в очите. Той ще отстъпи. Ако се обърнеш и започнеш да бягаш, тя с един скок само ще те повали на Земята… Нямало е случай, когато, ако човек я гледа право в очите без страх, тя да не е отстъпила. (115/стр. 527)

Всеобхватността на човека

Бог създаде планетите за развиване на човешкото Сърце, създаде Слънцата за развиване на човешкия Ум. И вдъхна в него Дихание за живот да се разширява неговата Душа, да изучава целия Космос, цялата Вселена. И укрепи Духа му да работи във Вечността. (55/стр. 48)

Под думата Душа ние разбираме цялата Вселена с всички светове, които влизат в нея. Душата включва всичко в себе си. Под думата Дух ние разбираме Силата, която работи в Безграничното пространство. Под думата Ум ние разбираме Светлината, която прониква цялото пространство. Под думата Сърце ние разбираме Доброто, което работи в света. (28/стр. 317)

Животът се проявява от вътре навън, т.е. от центъра към периферията. По какво се познават проявите на живота? По разширяването. Който носи живота в себе си, той постоянно се разширява. Ето защо, за да се прояви животът, нужни му са широки области на проява. Цялата Вселена е създадена само за един човек. И ако ме пита някой защо са създадени небето и Земята, казвам: Те са създадени за мене при условие, че разбирам законите, които управляват света. (5/стр. 32)

Човек като Духовно проявление живее в целия Космос: в Бога, в Ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия Космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на Ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с Ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях. (27/стр. 70)

Човек може да е учен, може да е прост, но Същината му не е нито в учеността, нито в неговата простота. Човек е Жива Велика Душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Когато излезете вън да наблюдавате небето и да се любувате на звездите, това е, защото Душата ви се простира до тях. (100/стр. 161)

Връзката на човека с други светове

Ако сте в съгласие с Живата Природа, ще се свържете със звездите; те ще ви разберат и ще ви проговорят. (100/стр. 161)

У някои хора сърцето като направи 10 удара, явява се един малък промеждутък. У други след 20 удара се явява един малък промеждутък, у трети– след 30 удара, у четвърти– след 100 удара и т.н. А знаете ли какво са тези промеждутъци? Свързване с други светове. В тези промеждутъци сърцето като че ли моментално спира и всичко остава в момент на покой, за да можеш да чуеш една Божествена мисъл, която се предава на Душата ти. Щом я чуеш, движението на сърцето пак започва. Значи, всичкият шум трябва да престане, за да чуеш Божествената мисъл. Следователно според съотношението на ритъма тази междина показва с какви светове си свързан– с Млечния път или с други съзвездия. В този момент тия светове внасят в душата ти различни Добродетели. (5/стр. 88)

Известни звезди от Млечния път или от което и да е съзвездие, или пък известни системи могат да се разговарят с теб, където и да се намираш ти. Те имат станции в твоя мозък. Ако разбираш езика им, всеки ден ще можеш да чуеш по една новина, станала на Слънцето, на Юпитер или на коя и да е друга звезда. (80/лек. 5: стр. 29)

Мнозина се чудят как може човек да говори със звездите. Както се разговаря с хората, така може да се разговаря и със звездите. Всяка звезда представя Разумно същество, което е завършило развитието си на Земята. (1/стр. 207, 208)

Ако човек развива своето Духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и Слънцето, и ще влезе във връзка с тях. (30/стр. 20)

Често съм говорил, че човек може да се разговаря… с Духовното Слънце. (30/стр. 20)