БОГОЧОВЕКЪТ
БОГОЧОВЕКЪТ
Човекът Бог
„Аз рекох: Богове сте.“**** Кои хора могат да се нарекат Богове? Които вървят по Божиите пътища. Те са носители на Божиите Мисли, поради което са в единство и хармония с всичко Възвишено и Разумно. Разумното крие в себе си нещо Мощно и Велико. (75/стр. 105)
„Рекох ви: Богове сте.“ Кога може човек да се нарече Божество? Когато е развил своя Вътрешен Живот, когато е дал ход на Божественото в себе си. (75/стр. 113)
„Аз рекох: Богове сте.“ Човек може да се нарече Божество, когато даде път на Божественото в себе си. Той вижда Божия Промисъл навсякъде. Той живее тихо и спокойно, с Дълбок Вътрешен Мир и Упование на този Промисъл. (75/стр. 109)
„Аз рекох: Богове сте.“ Какво означават думите „Богове сте“? Да кажете на човека, че е Божество, това показва, че в него живее някакво Божество. …Човек може да се обедини с него, да стане едно с него. (75/стр. 106)
„Аз рекох: Богове сте.“ За да дойде до положение да се нарече Божество, човек трябва да се откаже от всичко временно, преходно и да задържи само онова, което има значение и на Земята, и на Небето. (75/стр. 117)
Обикновеният човек ще слезе на Земята пеш, а Божеството– с Колесница… Под думата Колесница разбирам съвкупност от всички Възвишени и Благородни Мисли, Чувства и Постъпки. Качи ли се човек на тях, те могат да го занесат отвъд земния живот. Това значи да бъде човек Божество.
(75/стр. 117)
Ние може да бъдем такива Богове. Всеки един човек, който е силен, той минава за един Бог. Но аз считам Бог онзи, който е Съвършен в Любовта си. Аз считам Бог онзи, който е Съвършен в Мъдростта си, и считам Бог [онзи], който е Съвършен в своята Сила. (3/стр. 132)
Да си Божество, това значи да разбираш отношенията не само на хората към Бога, но и на планетите в Слънчевата система помежду им. Не само това, но той трябва да разбира отношенията на всички живи същества помежду им, както и отношенията на всички елементи, които живеят под благоприятното влияние на неговия Ум. Това правят някои от съвременните учени в Индия. С това се занимават Учителите, Адептите в Индия.
(4/стр. 156)
Първообразът на човека
…Ние сме излезли от Бога и Той ни се радва, понеже имаме същия Образ като Неговия.
(80/лек. 30: стр. 11, 12)
И Библията казва: „Най-първо Бог направил човека по Свой Образ и Подобие“. Аз няма да се спирам да ви обяснявам стиха. Той съдържа една Велика Окултна Истина, която не може да се разкрие напълно. (79/стр. 169, 170)
…Всеки човек на Земята е само едно произведение на един Скулптор, но Истинския човек още вие не сте го видели какво представя. Казвате: „Видяхме го“. Това, което вие виждате, още не е човекът. Казвате, че в Библията пише, [че] Бог е създал човека по Образ и Подобие Свое. Това, което Бог е създал, не го е създал на Земята, но горе някъде. Човек е пришълец отнякъде. (103/стр. 200)
…Човек не може да създаде един по-добър модел от този, дето [се] казва, че човек е направен по Образ и Подобие на Бога. И досега художниците, нито един от тях не е сполучил да нарисува човека по Образ и по Подобие, както е направен.
(10/стр. 458)
Много човешки образи са рисувани досега от видни художници, но всички са далеч още от Първообраза. (87/стр. 149)
Не само ние, но и най-възвишените същества не може да представят Бога. Той е нещо непонятно за човешкия ум… Ние сме направени донякъде по Образ и Подобие на Бога… Ние тепърва трябва да изразим този Образ, който е заложен у нас, тази склонност, тези Божествени Сили, че тогава да имаме представа. (115/стр. 57)
Посейте една семка, която тежи едва няколко грама, и ще видите след това как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! …Питам: Где беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? Не, имаше нещо скрито в тази семка– Първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, които бяха необходими, за да изрази своите идеи.
(80/лек. 14: стр. 7)
Друго лице има човек– Свещено Лице. И на този Свещен Образ има написано нещо от Свещената Книга Исавар. И на Свещените очи на човека има написано нещо особено. Техният поглед е Свещен. (80/лек. 13: стр. 15)
Трябва да се образува едно ново понятие у нас за Великото в света, едно ново понятие за Свещения Образ на човека. (13/стр. 405)
На едно място Апостол Павел казва: „На мъки съм, докато се роди Образът на Христа в мене“. Значи, всеки човек трябва да има Христовия Образ. (80/лек. 30: стр. 12)
И тъй, задачата на човека е да реализира своята форма в този вид, в какъвто е предвиден в началото на неговото създаване. За тази Първична форма се казва и в Битието: „И създаде Бог човека по Образ и Подобие Свое“. Всеки човек, съзнателно или несъзнателно, се стреми да изработи нещо Велико и Красиво от себе си. Той се стреми към Идеалната форма на човека, каквато Бог е създал. (105/стр. 235)
И тъй, каква е задачата на човека? Задачата на човека е да бъде художник, да нарисува своя собствен образ, да извае своята собствена статуя. През целия си живот той прави скици, туря сенки, но картината му все недовършена остава. Човек трябва да работи дълго време върху силите на Ума си, за да се прояви такъв, какъвто Бог го е замислил. Дълго време трябва да работи върху Сърцето си, върху носа си, върху устата си, върху ушите и очите си, за да изработи ония линии, които първоначално още са предвидени. (105/стр. 237)
Човекът, който съдържа
и мъжа, и жената
Онзи човек, за когото се казва, че е направен по Образ и Подобие на Бога, е Божественият човек… В него живеят едновременно и мъжът, и жената в пълна хармония и единство. Той не е нито само мъж, нито само жена. (4/стр. 21, 22)
Та казвам, тепърва трябва да се явят Спасители да обяснят какво нещо е да се постави онова положение на жената и на мъжа, каквото са имали първоначално. Христос казва: „Първоначално не беше така и двамата живееха в една плът, в едно Възвишено състояние“. (115/стр. 102)
Кой може да разбере защо в дадения случай вие сте родени жени, други са родени мъже? Едно време нямаше жени в света до Адама. След Адама дойде жената. Било е време, когато жени нямало в света. Мъже и жени нямаше, всичкото беше един човек. (3/стр. 217)
Първоначално по естество Адам е бил двуполов. Мъжът и жената са били в него. Когато искал да ражда, той сам се разплодявал. Той не се нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписал нов договор и станал еднополов. (55/стр. 17)
Когато светът се устрои добре, хората нито мъже ще бъдат, нито жени ще бъдат. Мъжът представя външния образ– външния образ на света, а жената представя вътрешния образ на света.
(76/стр. 85)
Жената е форма, чрез която се възпитават чувствата; мъжът е форма, чрез която се възпитават мислите. За да могат в човека да се развиват и мислите, и чувствата, той дохожда на Земята ту като мъж, ту като жена. Мъжът и жената са форми, които един ден ще се слеят в едно и ще образуват един човек. Когато се развият чувствата и способностите в човека, тогава той ще бъде Душа, която ще живее в друг порядък на нещата. (108/стр. 455)
Това е Съвършеният човек – нито мъж, нито жена, наречен в Писанието Син Человечески, или Син Божи. (57/стр. 266, 267)
Свръхчовекът
Какво представя Свръхчовекът? Той се отличава с Необикновена Сила и Възможности. Каквото пожелае, може да го направи. Той разбира законите на живота, знае причините и последствията на нещата, разбира вътрешния смисъл на доброто и на злото. Свръхчовекът е Кротък, Смирен, Чистосърдечен. За него се казва, че ще наследи Земята. Той нищо не говори за себе си, не се хвали, не се препоръчва и работи тихо; никой не го вижда, навсякъде минава незабелязан. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да се смири. Това значи да стане Свръхчовек. (38/стр. 39)
И тъй, Свръхчовек е онзи, който познава законите на сгъстяването и на разширяването, т.е. на Смирението и на Възвисяването. Когато иска да се приближи към Бога, Свръхчовекът оставя всичкия си багаж на Земята, отказва се от материалните си блага и започва постепенно да се разширява, докато стигне крайната цел на своя живот– Сливането си с Бога. Така той може да каже като Христа: „Аз и Отец ми Едно сме“. (38/стр. 39)
Свръхчовек и Ученик на Христа, това са синоними. Когато Ученикът придобие способността да се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя си и става Едно с Него. Той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота. (38/стр. 39)
Първичният Човек
Казвате: „Човек е направен по Образ и Подобие на Бога“. Кой човек е направен? Първият Човек е направен. Сегашните хора тепърва има да стават. Сегашните хора са кандидати за Образ и Подобие на Бога. (90/стр. 186)
Казано е в Писанието, че Човек бил създаден по Образ и Подобие Божие. Кой е този Човек? Той е Първият Човек, който остана на Небето като Идеал на сегашния човек. След него Бог създаде друг човек от пръст, в когото вдъхна Дихание, и той стана Жива Душа. (75/стр. 125)
Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един Човек, който е живял 10000 години. Преди Адама имаше един Човек, който е живял 100000 години. Преди Адама имаше един Човек, който живееше един милион години. (13/стр. 22)
Знаете ли какви са били тези Мощни Сили, които Първият Човек е имал? Знаете ли историята на Първия Човек? Този Човек може да живее с хиляди години и всякога да бъде свеж и млад. Първият Човек, а не вторият Адам, не знае какво нещо е старостта. Той не е бил направен от пръст, но е бил направен по Образ и Подобие на Бога. Той е имал Светлина, Топлина и Сила в себе си. Следователно и вие трябва да имате Светлината, Топлината и Силата на Първия Човек. Към това трябва да се стремите. (109/стр. 459)
Когато се казва, че Бог създал Човека, това значи, че Той е създал Първия Човек, и го е създал по Образ и Подобие Свое. Този Човек е Безсмъртен.
(49/стр. 11)
Първото нещо, което Бог е създал, е… Безсмъртният Човек, който никога не е слизал на Земята. Защо този Човек не е слизал никога на Земята? Понеже тя не може да го удържи. Ако той слезе на Земята, тя ще се мръдне от своята орбита. Някой казва: „Как да не може да слезе този Човек на Земята?“. Питам: Може ли Слънцето да слезе на Земята и да ви посети? (30/стр. 227)
Човекът, който бе направен по Образ и Подобие Божие, при днешните условия не може да живее между хората на Земята. (30/стр. 230)
Велик момент представя създаването на Първия Човек! Едва ли има по-велик момент от този за човека, както и за всички живи същества. Първият Човек като модел и до днес още е изложен на показ да го гледат всички живи същества, всички Ангели. (35/стр. 292, 293)
Сам човек е копие, а не Оригинал. Казано е в Писанието, че човек е създаден по Образ и Подобие на Бога. Значи, човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследствие на което човек се стреми към своя Оригинал. Той иска да види Оригинала си и да го познае. (86/стр. 176)
Първият Човек, т.е. Оригиналът, е на Небето, а останалите хора, които съществуват по лицето на Земята, са копия на този Оригинал, по-далеч или по-близо до него. Който иска да види какво представя Оригиналът на човека, той трябва да отиде на Небето. Там ще види какво значи Изкуство. Който е видял този Образ, той никога не може да го забрави. Откак е създаден до днес, той е жив и продължава да живее. Иска ли да го следва, човек трябва да работи върху себе си, всеки ден да изправя линиите си, да ги съживява. (35/стр. 293)
Първоначално, когато се създаде Човекът в тъй наречената Златна епоха на човечеството, казва се, че Бог създаде Човека по Образ и Подобие Свое. Значи, в тази Златна епоха на човечеството Бог създаде Първия Адам, който не е слязъл на Земята… Вторият Адам, който слезе на Земята, на физическия свят, е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна Дихание на Живот. (11/стр. 317)
Казано е в „Битието“: „Направи Бог Човека по Образ и Подобие Свое“. Това е Първият Човек… Той е на Небето. Казано е още: „И създаде Бог човека от пръст, и вдъхна в ноздрите му Дихание на живот, и стана той Жива Душа“. Това е вторият, сегашният човек, който живее на Земята. В… човека са свързани двете начала– Божественото и човешкото, организираното и неорганизираното.
(61/стр. 310)
Казвате: „Човек е Божествен“. Видели ли сте тоя Човек? …Сегашният човек не може да се сравни с Божествения. Казвате: „Нали човек е направен по Образ и Подобие Божие?“. Човек е минал през три форми: Първият е бил направен по Образ и Подобие на Бога, вторият е бил направен от пръст, а третият– Ева– от реброто на Адама. Като сгрешили, Бог ги изпъдил от Рая; понеже попаднали при лоши условия, облекли ги в кожена дреха… За да дойде до Първичния Човек, сегашният трябва да се преобрази два пъти. (57/стр. 257, 258)
Мисълта е създала водата, земята, планините. Не говоря за мисълта на сегашния човек, но за Първия Човек– Човека на Любовта. Като създавал земята и планините, реките и моретата, той имал някаква определена цел. (47/стр. 288)
Най-добрата религия е съществувала още във времето на Първия Човек. Тогава е съществувала и особена наука. Първият Човек още говори за небето, за звездите… Първият човек е разполагал с Велика наука, която впоследствие се е забравила, изчезнала. (37/стр. 99)
…Библията е писана от един Дух, който е диктувал на мнозина да пишат. Каквото Първичният Човек е казвал на Иезекиила, това и той е писал. Има един Човек в света, който никога не е съгрешавал и не съгрешава. Той е Първичният Човек.
(88/стр. 114)
Значи, има един Човек в света, който обича всички хора без разлика и знае имената им. Ако сте потомци на този Човек, т.е. ако сте излезли от него, вие непременно ще имате неговите качества. (96/стр. 58)
Всички ние, хората на Земята, се стремим към този, Идеалния Човек. Този е, за когото се говори в Свещените Книги: „Направи Бог Човека по Образ и Подобие Свое“. Този, Идеалният Човек, той не е слизал на Земята, той не може да слезе, понеже няма условия за него да живее. Че той от горе ръководи работите. Другите слизат, които мязат малко на него. Той ако слезе, той като дойде в света, този, Съвършеният, той ще дойде на Земята– тогава и царе, и всички ще го посрещнат. Всичките народи ще го посрещнат и ще познаят, че той е. (13/стр. 404)
Космическият Човек
Човек има трояко проявление. Първата проява е тая в Божествения свят– Големият Човек; средната проява е Човекът, който живее между Ангелите; и най-после иде малкият, физичният човек, който живее между хората. Вие познавате най-добре малкия човек на Земята. От сега нататък ще изучавате Човека между Ангелите и Човека в Божествения свят. (61/стр. 292)
Като говоря за Човека, разбирам Космичния, Първичния Човек, от Когото сегашният представя малка частица. Космичният Човек подразбира съвкупност на всички хора, т.е. цялото човечество.
(100/стр. 139)
Ако вземете едно дърво, то може би има 200–300–500 хиляди цвята, но всичките все на едно дърво. Целият живот представя едно Дърво, на което се явяват всичките цветове. …Природата от Божествено гледище е едно Дърво разклонено. Казвам: В света съществува само Един Човек. Всички други човеци са цветове на този, Големия Човек– Той цъфти във всичките. (110/стр. 67, 68)
Та казвам сега: Светът съществува като Едно Цяло… Хиляди и милиони души се събират в Едно Цяло… Народът е разширен Човек и човечеството е пак Един Човек. Всички тези народи са разширени в цялото човечество. И цялата Вселена е пак разширен Човек. Човек е цялата Вселена в себе си. Един Човек представя цялата Вселена в себе си.
(113/стр. 198)
Туй, което вие виждате на Земята, това не е нищо друго освен Човек, разложен на своите части. Растенията, водата, моретата, всичките тия животни, които съществуват, това представя Човекът, разложен на своите части. И човек носи онази представа за този, Големия Човек, Грамадния Човек. (11/стр. 561)
Онези, които разбират Човека, те считат, че всички хора в света представят само един Човек. Този Човек те наричат Космически Човек– Грамаден Човек. Всичко, каквото съществува в света– Слънцата, планетите, хората, растенията, животните– всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този Космически Човек. Значи, Космическият Човек представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този Човек, така и светът се проявява. (109/стр. 225)
…Космическия Човек. Само да обиколите този Човек, са нужни около 36 хиляди години, като се изминава по 300 хиляди километра път в секунда.
(100/стр. 164)
…Нашето сегашно Слънце, според както казва Мойсей, до четвъртия ден при създаването на света го нямало. И рече Бог: „Да бъде Виделина“– и стана Виделина. А дотогава, според както казва Мойсей, нямало Слънце. В четвъртия ден, казва се в Писанието, Бог направил Слънцето и Месечината. Какво означава това Слънце? То значи, че в четвъртия ден на Космическия Човек се проявил Човешкият Разум– най-възвишеното нещо в Човека. Тогава се създал Умът в този Космически Човек и той съзнал, че може да мисли и да работи, както Бог работи в света. (80/лек. 10: стр. 17)
Какви теории са развивали старите учени отпреди хиляди години? …Те са поддържали, че в света има Седем Принципа, които и сега се проявяват. Първият Принцип е, че всички прояви на Вселената в основата си са Разумни. Основата на цялата Вселена е Човешкият Ум… Най-първо ще се убедите, че Вселената е Разумна. После ще виждате, че между твоята глава и всички Слънца има съответствие. Съвкупността на всички Слънца представлява Човешката Глава. И ние, като гледаме на звездите, виждаме Космическия Човек. Тялото Му не виждаме, но всички запалени Слънца представляват Главата Му, която мисли. Чрез тия органи Той изпраща Светлина в света. Представете си сега какво ще бъде Онзи, Който е създал Космическия Човек! (81/лек. 33: стр. 25, 26)
И тогава хората са подобие на Космическия Човек. И в тяхната глава има светещи клетки както звездите. И в тях има едно вътрешно Слънце по подобие на външното… Когато пък между външното и вътрешното Слънце у човека има хармония и подобие, тогава казваме, че човек се намира в състояние на пълно здраве. (81/лек. 33: стр. 26)
Астролозите рисуват главата на човека като кълбо, около което поставят 12-те планети. Значи, на физическия свят човек представя Слънцето, обиколено с планетите. Той се счита за Господар на Слънчевата система. Но това се отнася до Космическия Човек, а не до обикновения. Като говорим за Космическия Човек, ние имаме предвид Неговото влияние върху Земята и върху останалите планети. (91/стр. 125)
Ние говорим за Космическия Човек… Единствената цел, която ни заставя да говорим за Него, е да видите към какво трябва да се стреми човек.
(91/стр. 125)
Вие още не сте проучавали какво нещо е Космическият Човек. Човек не е такъв, какъвто се е родил на Земята. В сегашната Вселена вън от Бога няма друго същество, по-високо от Човека.
(11/стр. 53)
Според положителната религия, за да вървят работите на човека добре и в материалния, и в Духовния, и в Божествения свят, той трябва да бъде свързан с Космичния Човек. Свърже ли се с Него, няма защо да ходи из целия свят да търси това, което му е необходимо. Защо? Защото, каквото му потрябва, той ще го поиска от Космичния Човек и веднага ще го получи. (60/лек. 8: стр. 25)
Това, което Големият Човек си позволява, малкият не може да си позволи. Големият може да носи такъв товар, какъвто малкият не може да си представи. За идейния човек не остава нищо друго, освен да се стреми към Големия, т.е. към Космичния Човек, създаден по Образ Божи, и да работи съзнателно върху себе си. (86/стр. 207)
Та казвам: Този, Космическият Човек, Той е Духовното Слънце в света, което иде да озари света. Когато тази Светлина дойде, всичките хора ще се преобразят тъй, както светът се преобразява от водата и въздуха. Та казвам: Трябва да бъдете готови, когато дойде този ден, да бъдете готови заради него. (13/стр. 407)
Онова, което осмисля живота в света, то е Любовта на туй, Великото Същество, на този Космически Човек, на Сина Человечески. (13/стр. 406)
Значи, на Земята съществува един Човек, Който служи за Образец на другите, а всички останали хора съставляват Неговото тяло. По причина на този общ Човек всички Разумни същества имат Любов към цялото човечество, което съставлява Неговото тяло. Този, Когото те обичат, ние наричаме Проявеният Бог, или Господ, или Спасител. Под тези Имена ние подразбираме Космичния Човек, Който включва всичко в Себе Си. (60/лек. 8: стр. 25)
И тъй, всички души могат да се събират в едно тяло… Всички хора на Земята могат да се съберат в един общ организъм. Този организъм наричат Организмът на Големия Човек, на Великия Човек, на Космическия Човек, наречен Адам Кадмон, в Когото нищо не умира, но всичко се изменява. Той взима грижата за всички същества, които съставляват Неговия Организъм. (80/лек. 26: стр. 22)
Духът е Основата на живота и от Него са произлезли всички малки духове, всички малки душици в света. Този Дух индусите наричат Брама, окултистите Го наричат Адам Кадмон, евреите Го наричат Йехова, но всички тия Имена съдържат все една и съща идея. (81/лек. 29: стр. 6)
В света съществува само един Бог и всички богове са излезли от Него. В света съществува само една Майка и всички майки са излезли от Нея. В света съществува един Учител и всички учители са излезли от Него. В света съществува само един Ученик и всички ученици са излезли от Него. В света има само един Приятел и всички приятели са излезли от Него. В света има само една Душа и всички души са излезли от Нея. В света има само един Дух и всички духове са излезли от Него. Следователно, ако искате да разберете Реалността, вие трябва да се стремите към Първичната Реалност. Ако искате да разберете имате ли Душа и Дух, вие трябва да се свържете с Първата Душа, с Първия Дух, от Когото сте излезли. (2/стр. 79)
В света има само една Жена, има само един Мъж. В света има само един Брат, само една Сестра; целият свят е един Дом от един Брат и една Сестра, а другите са частици на това Цяло… Че ти като влезеш в туй Цяло, в този Брат, ти ще почувстваш какво нещо е Брат. Като са много братя, ти ще се чудиш кого да обичаш, а като е само един, ти ще Го обичаш. (11/стр. 560, 561)
Ти в света може да обичаш само Едного. Щом обичаш Едногото, можеш да обичаш всичките. Щом не обичаш Едного, не можеш и да обичаш всичките. Някой ме пита: „Как можем да обичаме всички?“. Ти трябва да обичаш само Едного… Та казвам: Ние, хората на Земята, представяме отпечатък на онзи Първичен Човек, Който се е изразил в безбройни много образи навсякъде. (13/стр. 543)
Когато казвам, че човек трябва да обича всички хора, аз имам предвид Единството в Природата. В Природата съществува само една Жена и един Мъж. Вие виждате много мъже и жени, но всъщност те представят една Жена и един Мъж в много форми. …Когато мъжът се хване само за едно клонче или за едно листо на Дървото, наречено Единство в Природата, той започва да вижда около себе си много жени. Същото може да се каже и за жената… Многото мъже и жени не са нищо друго освен отражения на единствения Мъж и на единствената Жена, които съществуват в Природата като Реалност. (17/стр. 204, 205)
Човекът е частица от Цялото и вследствие на това съзнанието на всички хора на Земята, от първия човек още и до всички сега съществуващи, е съединено в Едно Цяло. Съзнанието на всички тия хора съставлява Космическия Човек.
(81/лек. 29: стр. 7, 8)
Всички заедно съставляват едно общество и един народ. И всички народи, които са съществували в миналото, които съществуват сега и които ще съществуват в бъдещето, съставляват органи на един народ само, който някога ще се прояви. Когато Великият Космически Човек се събуди и доведе в действие Своите органи, тогава на сцената ще се яви само един народ… (81/лек. 29: стр. 8)
Засега в цялото човечество работи Колективният, Великият Човек чрез Своите единици. Един ден Той ще ги съедини и ще образува Едно Цяло. Един ден ще се събере и образува Едно Отлично, Красиво Тяло. (95/лек. 31: стр. 255, 256)
Великият Учител –
Прасвещеният Първичен Образ
на човека
Онзи Човек, за Когото се казва, че е направен по Образ и Подобие на Бога, е Божественият Човек, Който живее на Небето… Божественият Човек слиза на Земята само един път през 1500–2000 години като Учител. В този смисъл само Учителят е направен по Образ и Подобие на Бога. (4/стр. 21, 22)
В света съществуват пет категории хора: обикновени, талантливи, гениални, Светии и Учители. Обикновените хора представят обществата и народите. Пред тях се разкрива велико бъдеще. Всяка категория върви по особен път. Най-високото положение заемат Учителите. На каквото стъпало на развитие и да се намира, човек непременно трябва да се стреми към най-високото положение. Няма ли този стремеж, той не може да се развива правилно. (1/стр. 268, 269)
Когато се говори за мислите и чувствата на човека, подразбираме обикновения живот, т.е. живота на обикновените хора. Обикновените мисли създават мислите на талантливите, талантливите хора създават мислите на гениалните, гениалните създават мислите на Светиите, а Светиите– мислите на Учителите. Този е пътят, по който човек трябва да върви, за да дойде до Новия живот.
(1/стр. 269)
Човек трябва да мине от еволюцията на обикновения живот към еволюцията на талантливите, гениалните, Светиите и най-после да дойде до еволюцията на Учителите. Учителят иде от особена система, от друго Слънце, което Го поставя по-високо от всички хора. (1/стр. 273)
Не е достатъчно човек само да се стреми към постигане на гениалност и Светийство. Той трябва да разбира техния живот, техните мисли и чувства, да върви постепенно по стъпалата на живота. Следователно, за да разберете талантливия, вие трябва да познавате живота на обикновения човек; за да разберете гения, трябва да сте минал(и) по пътя на талантливия; за да разберете Светията, трябва да сте минали по пътя на гения. И най-после, за да разберете Учителя, трябва да сте минали по пътя на Светията. (1/стр. 279)
Лесно се говори за Светийство, но мъчно се постига. Да дойдеш до положението на Светия, това значи да се качиш на един от Високите върхове в живота и оттам да гледаш целия свят, прострян пред тебе като на длан. Обаче дойдем ли до Учителя, за Него не може да се говори. Той е особен свят, особена система, особен живот. Той включва в Себе Си всички възможности. (1/стр. 279)
По какво се отличава Учителят? Той може да живее и в Светлината, и в тъмнината; Той живее и в ада, и в Рая. Той владее законите на Битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте Любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете лесно да се освободите. (1/стр. 330)
Обикновеният, талантливият и гениалният човек още не са свободни от смъртта; Светията е на границата между смъртта и Безсмъртието. Учителят обаче е извън смъртта. Стремете се към последната категория да станете Учители на себе си, за да се освободите от смъртта. (1/стр. 334)
Щом виждаш Земята като плоскост, ти си обикновен човек. Щом виждаш Земята извън себе си, ти си Светия. Ако ти можеш да видиш Слънцето такова, каквото е, ти минаваш за Учител. Учителите виждат Слънцето, каквото е. Светиите виждат Земята, каквато е. Учителите виждат Слънцето, каквото е, може да го изследват, то е в обхвата на техния ум. Тогава може да имаш ясна представа в ума, няма да ти бъде мъчно да идеш на Слънцето и да се върнеш. (13/стр. 422)
…Аз слушам една песен от Слънцето, толкоз красива. Онези, Небесните хора, жителите на Слънцето, пеят. Слушам жителите на Венера, те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят. Слушам жителите на Сириус да пеят. Слушам жителите на Алфа Центаурус да пеят… Всички пеят на един език много разбрано. (115/стр. 420)
В продължение на осем минути Аз мога да придобия толкова знания за Слънцето, колкото ученият ще придобие за хиляди години. Че съм ходил на Слънцето, няма да говоря за това, но ще насоча телескопа Си срещу него и ще започна да говоря какво виждам, какво има, как е устроено и т.н. Който Ме слуша, няма да разбере по какъв начин съм дошъл до тези знания. (4/стр. 179)
Представете си сега другото: един обикновен човек, един талантлив човек, един гениален човек и един Светия, и един Учител– първокласен Учител; дойдат двамата, обикновеният човек като положи ръката си на един човек, какво ще стане? Нищо няма да стане. Талантливият ще остави малка бучка захар, гениалният ще остави едно кило, а Светията ще остави един чувал. А Учителят като дойде, Той ще освободи човека! Ако този човек е болен, като положи ръката [Си], той ще оздравее. Един гениален Учител ако положи ръката [Си] на най-неспособния ученик, Той ще просвети ума му… По това се познава един Учител– Той като положи ръката Си, всичко става. (10/стр. 50)
Когато един Велик Учител дойде в света, Той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е Учителят в света. (115/стр. 229)
Дете, какво и да е хилаво дете, по известни закони ако Аз съсредоточа Ума Си върху него, няма да минат 10 години, туй дете съвсем ще се измени, съвсем ще се измени неговото естество. Ще го пресъздам, без да му говоря нещо. Със Своята Мисъл ще го създам. (113/стр. 247)
Преди години дойде при Мене един човек, иска да го лекувам. Казвам му: Слушай, приятелю, Моите визити струват много скъпо. „Колко искаш? Хиляда лева?“ Не, повече. „Колко, тогава 10000 лева?“ Повече. „Ами 100000 лева ли?“ Повече. Готов ли си да дадеш всичкото си имане? Готов ли си да заложиш сърцето, ума и волята си и да служиш на Бога през целия си живот? Ако ти си готов на всичко това, ще те излекувам с една дума…
(81/лек. 16: стр. 26, 27)
Аз, Който мога да нося Земята на гърба Си, казвам на българите: Слушайте, вие може ли да се примирите? „Кой си ти? Тебе ли ще слушаме?“ Щом не Ме слушате, ще разтърся Земята. След като я разтърся 4–5 пъти, след като унищожа тия ваши пушки, топове, пак ще ви питам: Ще Ме слушате ли? „Ще слушаме.“ (80/лек. 26: стр. 28, 29)
…Ще кажете, че Аз много съм говорил за Любовта. Не, Аз не съм говорил нито една дума за Любовта. Аз за Любовта не съм обелил [дума], още дума не съм казал. Ако Аз произнеса за Любовта само една Дума, целият свят ще изчезне, няма да остане от него нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази Дума е толкова силна. (115/стр. 211)
Като проповядвам, мнозина са Ме питали: „Ти вярваш ли в това, което проповядваш?“. Не, Аз не вярвам в него. „Ами вярваш ли в Бога?“ И в Бога не вярвам. „Ами какво тогава?“ Аз живея в Бога. „Ами в онзи свят вярваш ли?“ Че Аз и сега съм в онзи свят и в този свят. „Че какъв е онзи свят?“ Аз съм едновременно и на този, и на онзи свят. Онзи свят е лицето на този свят. А този свят е опакото на онзи свят. Този свят е гърбът на онзи свят, а онзи свят е лицето на този свят. (103/стр. 498)
Аз мога да бъда и в тялото, и извън тялото. Аз съм в този салон, Аз съм и извън този салон. Аз съм в Слънчевата система, Аз съм и извън Слънчевата система. Аз съм в Космоса, Аз съм и извън Космоса. Разбирате ли какво значи това? Разбирате ли каква е тази философия? Ще я разберете. (80/лек. 21: стр. 13)
Извън Земята съм, извън Слънчевата система съм, извън Космоса съм. Къде съм? Моето Царство не е от този свят. Защо? Защото всичките светове съставляват царствата на материалния свят.
(80/лек. 21: стр. 13)
Понеже нещата на физическото царство, в което живеем, са илюзорни, недействителни, нереални, те са и променчиви. Затова ти не можеш да се основаваш на твоето богатство, ти не можеш да се основаваш на твоето щастие. Следователно по същия закон Реално е само туй, за което Христос говори. Реално е само онова Царство извън Земята, Реално е само онова Царство извън Слънчевата система, Реално е само онова Царство извън Космоса. (80/лек. 21: стр. 14)
Аз говоря за България, за вас, не говоря за Себе Си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на Земята. Един ден ще се върна в Своето Отечество и от друго място ще ви гледам. И тогава няма да правя добро както сега, да ви проповядвам. Ще видя, че някой плаче. Ще го утеша, без да Ме види. Ще бъда Невидим.
(81/лек. 32: стр. 23, 24)
Няма човек в България, който да свети повече от Мене… Аз светя като Бога. Защо? Защото Бог е вътре в Мене. И вие можете да светите като Бога.
(80/лек. 30: стр. 35)
Моята Душа виждал ли си, сънувал ли си я? …Като срещнеш ти Моята Душа, тя ще бъде светла като Слънцето и ще носиш Моята Светлина с хиляди години и векове! (82/стр. 189)
Учителят е като Слънцето. Като срещнете Моята Душа, това Слънце, което гледате, ще потъмнее пред нея. (82/стр. 189, 190)
Тази Любов Аз я нося от памтивека. Тази Любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят, Аз бях– нищо повече.
(80/лек. 25: стр. 17)
* Йоана – 8: 58.
** Трен – влак.
*** Аркан – прен. Тайна; в Алхимията – мистериозна смес, предназначена само за Адептите.
**** Евангелие от Йоана – 10: 34 и Псалм 81[82]: 6.
ПОСЛЕСЛОВ
Праобразът на човека –
Древният Ослепителен Човек
Човекът е Тайна, Дълбинна Тайна, вплетена в Неизреченото Състояние. Който се е отделил от Древната си Същност, той е станал изречен– изречено Слово. И ако познае Замисъла на това Слово, той отново може да стане Неизречен. Човекът върви от изреченост към Неизреченост. Човекът е Висша Тайна и Безпределна Мистерия, защото е роден от Свръхсъществото, Което е Великата Неведомост. Колкото по-неизречени ставаме, толкова повече се завръщаме.
Този Древносияещ Човек е Тайнствено Ядро от Мистерия и Истина. Той е изтъкан от тях. Той не се задоволява с изречени Писания. Той всякога търси Неизреченото Писание, защото сам той е Неизречен, и той осъзнава това в себе си.
Този Древносияещ Човек Вселената не може да го побере. Тя е тясна, неугледна, бедна, ограничена. Ето защо тя е второстепенна, тя не е Дом. Домът на този Древносияещ Човек е Безкраят, Великата Родина, а навътре има дори още една Родина– Абсолютът, или Свръхсъществото. Само един-единствен Лъч от тази Родина, Абсолюта– и светлината на милиони Слънца започва да се губи.
Този Древен Човек е сроден и с Бога, и с Абсолюта и поради това той е отвъд диханието, то не му е необходимо. Този Древен Човек е роден Свободен. Този Сияещ Човек е Лъч от Древния. И ако някога го видиш, веднага ще се поклониш, защото това е Миг Древен. Поклон пред Тънкостта на Мига! Ако ти е дадено да го усетиш, Великата Неизразимост те е уловила.
Този Неизговорим Древен Човек не съществува в живота, той е отвъд живота. Той е в Безпределието. Ако той се яви във Вселената и ако му е позволено, той може да я освети цялата с Живата си Древност.
Този Велик Сияен Човек е Не-сътворен от Безмълвно Слово за разлика от изречения човек. Този Древен Човек е Нищото– Мястото, в което всичко си отдъхва: дори и Слънцето, дори и Любовта, дори и Покоят.
Ако този Древен Човек те прегърне, прегърнала те е Древността. Това са Бездънни Обятия. Никой не може да измери този Човек, защото той е Безмерен, Безмерно Благословен от Свръхсъществото. Съществува само този Древен Човек, а Вселената е само завеса. В този Древен Човек има Пълнота, която я няма дори и в Блаженството.
Ако този Древен Човек ти се яви и само за миг те погледне, ти вече напускаш световете, защото той ти е дарил Великата Недосегаемост. Пред тази Недосегаемост и Неизразимост дори и чудната Божия Красота е сянка.
Този Древносияещ Човек не може да бъде назован, защото в света няма такъв език. Този Древен Човек просто няма Произход. Древноегипетските Жреци казват: „Само Ахарот– 13-ата чакра– може малко да надникне в него, но само за малко, за да не ослепее“.
Не е дадено този Древен Човек да бъде проучван, нито може да се говори с него, защото той е самото Безмълвие. Древните казват: „По този Път към него просто трябва да обикнеш своето Безмълвие“.
Този Древен Човек съдържа в себе си това, което не се знае. Ако Вселената и светът са мрачни, то е, защото този Древен Човек не е слязъл да ги освети.
Ти сам ли сътвори своите очи? Когато станеш Творец на себе си и когато получиш правото сам да си сътвориш очите, тогава ще видиш част от този Ослепително Сияен Древен Човек. Който описва този Древен Човек, той осъзнава, че не може да го опише.
Ако ти си толкова ограничен, че не можеш да видиш дори вятъра, как тогава ще видиш тази Неизреченост, която е Човекът Мистерия? Аз си признавам, че не го виждам, но съм влюбен в него.
Този Древен Човек е нещо, много по-дълбоко от истинския живот. Да вярваш в този Праобраз, означава да си далече от него. Да живееш и постъпваш правилно, е само малко приближаване. А ако си си посветил живота на Древността и Истината, приближил си се на още една крачка. Не можем да разберем този Древносияещ Човек, защото той е Велика степен на Тънкост. За да се докоснеш само донякъде до този Древен Човек, трябва да си станал едно от Изчезналите същества в Нищото.
Този Сияен Човек живее в Древната Тишина. Той е потопен в нея. И ако ние заживеем в тази Тишина, независимо дали тя ни споделя Мъдрост, или Безмълвие, ние постепенно и все повече ще отнасяме реката на света и Вселената и те все повече ще угасват. А ние ще се приближаваме все повече към Заветната Цел– Древното Сияние на Човека Мистерия– нещо, което някога сме били самите ние. Ето защо Човекът е Мистерия– Безпределна Мистерия.
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
БОЖЕСТВЕНО УЧЕНИЕ
ЗА ТАЙНАТА НА ЧОВЕКА