УСТРЕМ

Обръщане към себе си

Умът съдържа всичко в себе си. Той е Безсмъртно Начало. Това е човекът, който мисли… Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на Ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам“. Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има Ум… „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени, и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам Ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой Ангел или някой Учител, или Духът Божи да ги спаси. (115/стр. 221, 228, 229)

Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя Ум, който е Божествен. Това е, което може да ни спаси. (115/стр. 234)

Някой запитал Апостол Павла какво трябва да прави, за да се спаси. Той му отговорил: „Повярвай и ще намериш Спасението в себе си!“. (37/стр. 40)

За да се справи с препятствията си, човек трябва да се обърне към себе си, към Силите, вложени в неговия организъм. В Ума, в Сърцето, в Душата на човека се крият Сили, Заложби, чрез които той може да се справи с всички противоречия. Те представят несметни Богатства за него, но ако разумно се използват. (75/стр. 30)

Разболееш ли се, не бързай веднага да търсиш лекар. Първо ще се обърнеш към себе си, дето се крие един от най-опитните и видни лекари. Той ще ти даде ценни съвети какво трябва да изпълниш. (35/стр. 106)

Казвам, за щастливия живот в света има само едно правило, което може да почерпим– то в самите нас се крие в една написана Книга. Ако можем оттам да почерпим, да видим тези закони, че да ги предадем. Всичкият кодекс, какви ли не закони има написани там. (115/стр. 251)

…За да подобри условията на сегашния си живот, човек трябва да обърне погледа си навътре, да се вдълбочи, за да намери онази Свещена идея, която ще му служи като Алхимически елемент в живота. С тази Свещена идея той ще превръща нещата от неблагородни в Благородни, от низши във Висши. Каква е тази Свещена идея, тя остава Тайна и за самия човек… Всеки сам ще намери тази идея в себе си. (96/стр. 63)

Да възкръсне човек, това значи да намери тази Свещена идея в себе си. Когато намери тази идея, когато прочете всичко, каквото е написано в нея, и когато приложи написаното, той е възкръснал вече. (96/стр. 63)

Музиката на Съзнанието

…Аз определям основния тон в музиката. Той е онзи момент, когато Съзнанието се пробуди. Когато човек започне да се самосъзнава, първият момент на Самосъзнанието, че той е човек– той е основният тон на музиката… Основният тон е, когато Умът се пробужда и Съзнанието започва да функционира. Съзнанието се качва по тази музикална стълбица, която има двадесет и пет хиляди тона. Двадесет и пет хиляди тона има! (103/стр. 328)

Човек може да свири не само на външен роял, но и на своя вътрешен роял. Всеки човек има един роял в себе си с 25 хиляди клавиши. Ако знае да свири на вътрешния си роял, работите му се нареждат магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре и всякога сиромах ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става и все недоволен ще бъде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роял. „Как и къде ще го намерим?“ Вземете пример от младите моми и момци. Кой учи младата мома как и къде да търси младия момък? Кой учи младия момък как и къде да търси младата мома? Както по благоуханието на цветята пчелата знае къде да кацне, така и младите сами се намират. По същия начин и вие сами можете да се домогнете до вътрешния роял, който Бог ви е дал, и да започнете усърдно да свирите на него. (28/стр. 45)

За човека е важно не само да обяснява кой автор каква музика е създал, но той сам трябва да свири. Като седне пред своя вътрешен роял, човек трябва да изсвири първото класическо парче на Любовта, първото класическо парче на Мъдростта и първото класическо парче на Истината. (28/стр. 53)

Има инструменти, в които местата на тоновете са точно определени. Обаче има инструменти, на които тоновете не са определени, музикантът сам трябва да ги намира. Там се иска тънко ухо. Това се отнася и до човешкото Съзнание. Човек трябва да знае на кое място в Съзнанието да бутне, за да произведе нужния тон. Някога вземаш един тон вместо друг. Това показва, че Съзнанието е инструмент с много клавиши. Може ли да си представите инструмент с 250 хиляди клавиши? Ако ви поставят пред такъв инструмент, ще се объркате. Не е лесно да се справите с него… Да изучаваш един инструмент, това значи да изучаваш себе си.

(44/стр. 161, 162)

Самовдъхновеният Устрем

Целта на човека е Самоусъвършенстването. Човек има вложени всичките условия, направен е по Образ и Подобие Божие. Този Образ и Подобие изисква човек да се усъвършенства. Не да придобива, но онова, което е вложено, то трябва да се прояви; да се усъвършенства човек, да стане подобен на Бога… (36/стр. 90)

И тъй, иска ли да изпълни своето предназначение, човек трябва да се стреми към възстановяване на своята Първична форма, каквато някога е имал. Придобие ли тази форма, той коренно се изменя. Ако всяка сутрин след ставане от сън човек си представяше Идеалния Образ на човека, той не би бил такъв, какъвто го виждаме днес. (75/стр. 135)

Всеки един човек може да бъде носител на онова, Великото, Божественото. Ако в един живот, във втори, в трети в него има едно усилие постоянно– но само непреривно усилие– да проявява, той ще се събуди, ще се повдигне и като дойде туй, Божественото, то тече у него и тогава ще се явят всичките Дарби, ще се явят всичките Възможности… (115/стр. 108)

Та всичко от вас зависи. Ако искате да станете умни, ще станете умни; ако искате да станете добри, ще станете добри. Да желаете един Свещен трепет да имате. Онзи, който желае нещата, той отива при тях. (115/стр. 210)

…Ако у вас става деление, това показва, че вие се намирате в едно нисше състояние на животинското царство… А човек се намира в света, в който нещата не се делят, не стават чрез деление. Там става въпрос за Самозараждане на нещата. (11/стр. 60)

Това, което Бог може да направи, ние може да правим като Него, понеже Той живее в нас. Това, което Слънцето може да направи, и вие може да направите. Вие не може да го направите в голям размер, но всеки от вас е в състояние да запали един Огънчец в миниатюр. Сега вече това е закон на Съзнанието. (115/стр. 471)

Като работи съзнателно върху себе си, човек може да мине границата на Разумността и да се превърне в Ангел… (27/стр. 220)

Казвам: Човешката Душа е Възвишена и Благородна. Тя никога не се обезсърчава, никога не се обезверява. Тя е настойчива и смела. Като хване някой бог, тя тръгва подир него и настоява, докато постигне своите желания. За тази цел тя си служи със своите Добродетели, които прилага на всяка крачка в живота. Да настояваш със своите Добродетели– това е най-високото положение, до което човек може да дойде. Този е пътят, по който човек може да реализира своите желания, а не със съмнения, с колебания, с ред отрицателни качества. (37/стр. 75)

Вглъбете се в себе си да развивате своите скрити Чувства и Способности, да повярвате в Могъществото на своята Душа. В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш Мощен и Силен. Докато не познае своята Сила и Мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете какво е казал Кант, Шопенхауер, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената Книга да види какво са казали Апостолите и Пророците. (16/стр. 128)

У човека в сегашното му състояние има приблизително повече от 100 Способности, но 40 Способности има констатирани у него… Окултният ученик трябва да развива правилно всичките си Способности и те да действат в своето нормално състояние. След като развие той всичките тия Способности, ще влезе в Божествения свят. Всички тия Божествени Сили ще могат да ви говорят.

(9/лек. 13: стр. 14, 15)

…Страданията и мъчнотиите са предвестници за идване на Непостижимото. Всички Дарби и Способности се дължат на стремежа на човека към Невъзможното. Човек се стреми към познаване на Бога като Велика Реалност. Значи, Бог, Който минава за Непостижим, е Абсолютно Реален. Отде идат благата в живота? От Онзи, Който е Непостижим, Неизвестен, Далечен. Мнозина мислят, че благата идат от постижимите неща. Всъщност благата идат от Непостижимите неща. Всички хора страдат все от постигнати желания. Вижте какво е положението на младия момък, който се е влюбил в някоя мома. Докато не я постигнал, той мисли за нея, мечтае си, рисува златни палати във въображението си. Щом я постигне, той става нещастен.

(7/стр. 124, 125)

Следователно дръжте в ума си мисълта, че Щастието и Силата на човека се крият в Невъзможното и Непостижимото, а не във възможното и постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие Истината. (7/стр. 125)

Самосветещият човек

Ако погледнете на Разумния човек с окото на ясновидеца, вие ще видите в него друго същество, което постоянно свети. (51/стр. 245)

Значи, това, което мисли и чувства у нас, е направено от Лъчите на Светлината. Това представлява Невидимият, Светлият човек в нас. Когато един ясновидец погледне на човека, той вижда именно този човек, който издава Светлина от себе си– Светлият човек е той. Видимият човек пък е материалният човек, в който се проявява Духовният.

(80/лек. 19: стр. 19)

Не е важно дали косите са черни, или бели. Косата на човека трябва да бъде Светла. От всеки косъм на човека трябва да излиза Светлина. Който се приближи до този човек, трябва да чете на тази Светлина като на свещ. Това значи да бъде човек Светещ, да пръска Светлина навсякъде. Кой не обича Светещия човек? Когато Светещият човек влезе във вас, всичко наоколо ви е светло… Идеалът на всеки човек е да даде място на Светлия човек в себе си. (1/стр. 86, 87)

Кой човек е Велик? На когото Светлината никога не изгасва… Радвайте се, ако лампата ви постоянно свети, защото зад нея се крие нещо Разумно. Такава лампа е човешкият Разум, зад който се крие човешкият Дух. (114/стр. 134)

Днес хората се нуждаят от различни стоки, храни, осветление, отопление и т.н. В бъдеще, когато той придобие Права, Положителна мисъл, няма да се нуждае от нищо. Чрез мисълта си той сам ще си създаде Светлина, а чрез чувствата си– Топлина. Човек ще има собствена електрическа енергия, няма да очаква на общината или на електрическите дружества те да му я доставят. С мисълта си той ще се движи от едно място на друго, няма да се нуждае от превозни средства. (101/стр. 82)

Що е Светлината? Тя е емблема на Великата, Възвишената човешка мисъл. Следователно само Възвишеното, Благородното, Чистото може да влезе в непроницаемия чертог, дето Бог живее. Затова всичко трябва да се обърне в Светлина. И ние също трябва да станем Светлина. (5/стр. 100)

Един ден, когато Бог дойде да се засели във вас, законът ще се измени: тогава вие вътре във вас ще бъдете едно Слънце и чрез вас ще се прояви Слънцето. (9/лек. 2: стр. 19)

Привидно само Слънцето изгрява и залязва, за Съвършените обаче Слънцето никога не залязва. Който мисли като Съвършените, неговото Слънце никога не залязва. (78/стр. 36)

Има едно Слънце в човека, което никога не залязва и никаква мъгла не го закрива. Изгрее ли веднъж, това Слънце вечно грее и никога не залязва.

(39/стр. 152)

Превъзходството в човека

…Реалността всякога подразбира, че ние сме господари на условията, при които живеем.

(115/стр. 469)

Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя“. Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите“. Казват си: „Спечелил нещо“. Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледнеш весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар“. (115/стр. 150, 151)

Някои от вас ме питат: „Как мислите, …как ще влезе човек в Царството Божие?“. На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят– тогава ще влезеш в Царството Божие… Туй е Свръхсъзнанието.

(115/стр. 151)

Какво се разбира под думата цар? Цар е онзи, който държи в ръката си Ключ за постигане на своите стремежи и желания. Цар е онзи, който се е справил с мъчнотиите и противоречията на своя ум, със слабостите на своето сърце… Всеки човек може да бъде цар на себе си… (7/стр. 198)

Много пъти по повърхността на съзнанието ви ще станат пертурбации, това е в реда на нещата, но в Дълбочината на вашето съзнание трябва да има Единство. (9/лек. 32: стр. 13)

Дръжте се за Тихото, за Великото в себе си, в което се крие животът. (50/стр. 190)

Кой човек наричаме Мъдрец? Който се справя с всички положения в живота. Мъдрецът познава законите на живота. Той е учен човек. Няма въпрос, който Мъдрецът не познава. (7/стр. 303)

Ако сте Адепт, който живее в Четириизмерното Съзнание, принципът на злото още отдалеч ще ви познае, ще има всичкото почитание и уважение към вас като към човек, който дълбоко мисли и разбира Великите закони на живота и Природата. (51/стр. 56)

Всеки човек, който защитава своето право в света, той е на страната на дявола… Щом дойдеш да защитаваш живота отвън, неговата форма, ти си вече на един крив път. Онзи интензивен Огън от 35 милиона градуса няма какво да се защитава. Самата Топлина, която е вътре в него, тя се защитава; той няма какво да носи сабя, топове, оръжия. В него са те. (115/стр. 123, 124)

Любовта е най-голямата Топлина, с която вие може да разрушите всички препятствия, които сте срещнали [по] Пътя си. Онзи, който разбира този Път, за него препятствия не съществуват, не може да има. Целият ад да излезе насреща ви, всички демони да се опълчат против вас, тази Сила е в състояние да ги разтопи. С Любовта ще минете свободно по Пътя си. Вторият закон е по Пътя на Знанието и Мъдростта. Със Знанието вие ще имате Светлина; няма да има кътче от вашия живот, което да не е осветено. Третият закон е законът на Истината и Свободата. Значи, не е въпросът само да се говори, но в Свободата… ти ще бъдеш Силен човек. (103/стр. 360)

В Словото има едно разбиране. В Словото седи Свободата на хората. Целият Космос, целият свят в дадения случай, ако ти си [в] Словото, този свят е създаден за тебе. Ти може да бъдеш Свободен, няма никакво ограничение. (113/стр. 34)

Никой не може да затвори Свободния човек, никой не може да го ограничи, той е Безсмъртен.

(78/стр. 55)

Когато имам Истината в себе си и минавам покрай някой въоръжен стражар или войник, те веднага слагат оръжието си пред мене. (51/стр. 132)

Човека на Истината не могат да го убият; човекът на Истината във вода не се дави; човека на Истината огън не го хваща: и сто пъти да го горят на кладата, той пак жив остава. Той се скрива, смалява се. (51/стр. 130)

Мислиш ли, че могат да те убият? Светията гори в огъня и си пее. Мислите ли, че той се мъчи? Не, не се мъчи, пее си човекът. Какво стана с тримата момци в огнената пещ? Изгоряха ли? Вяра е нужна на хората. (56/стр. 279)

Каквото и да дойде, вие не се бойте! Ще бъдете смели и решителни. Вие носите една Свещена идея. И 10 пъти да ви турят в огъня, не се бойте, няма да изгорите. Ще бъдете като Данаила, когото туриха в рова на лъвовете. Изядоха ли го лъвовете? Ще бъдете като тримата момци в огнената пещ. Изгоряха ли те? Ще бъдете като Христа на кръста. Умря ли Той? Остана ли в гроба? Колко Светии заравят в земята и после ги няма там. Нито земята ги държи, нито затвор ги държи. (81/лек. 35: стр. 16)

…Знаете ли какво значи Алхимия? Алхимикът е Маг. Смъртта не може да хване този Алхимик, този Маг, за гушата и да го души. Този Маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания. За този Маг, който е в Безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе, над вълните, и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той, като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този Маг, Човекът на Добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе– огън не го гори.

(81/лек. 11: стр. 20, 21)

Щастливият човек – дето другите умират, той живее; дето всички са нещастни, той е щастлив в живота. Той има този Велик закон, тази тояжка, която древните Алхимици имали. (115/стр. 26)

Божествената интензивност
на съзнанието

Ако ние позволим на Божията Любов да мине през нас, ние ще имаме Божието Благословение, ще имаме Неговия кредит и всички ще се наречем Синове Божии. Какво по-хубаво от това да бъдем Синове Божии? Какво по-хубаво от [това] да живеем по Бога? Ето един от най-важните въпроси, който трябва да се разреши! Всеки от вас може да го разреши моментално. (80/лек. 33: стр. 30)

Любовта преобразява всички живи същества, тя преобразява света. Това става моментално, а не по еволюционен път… Човек е изявление на Висока степен на Любовта. (114/стр. 139)

Аз искам най-възвишеното, най-благородното във вашата Душа, което от хиляди години се крие, сега да се покаже. Сега му е времето. Сега или никога! Това, един век, хиляда години, милиони години– те могат да се съберат в една минута. Времето може да се съкрати, може и да се продължи.

(26/стр. 406)

Често говорим за време и пространство. Те не се определят от продължителността на времето– в години, месеци, дни, часове, минути и секунди, които минават, но по онази вътрешна интензивност, с която нещата се преживяват. Значи, интензивността, с която се движат нещата в съзнанието, определя времето. Човек в една минута може да преживее толкова неща, колкото в една година.

(102/стр. 5)

Мнозина казват: „Време се изисква за всичко. Еволюция е нужна за всяко нещо“. Да, съгласен съм; време, еволюция трябва, но за кого? За слабия човек. Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния… Силни са Разумните, Великите хора в света. Ако някой човек има едно тънко въже, с което може да извади само десет килограма вода, а трябва да извади хиляда килограма, какво ще направи? Този човек е слаб. За него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца сто пъти, за да извади хиляда килограма вода. Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади хиляда килограма вода от кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния. За силния човек нещата стават моментално.

(66/стр. 32, 33)

Ако Бог живее в нас, ние ще бъдем силни и всичко можем да направим… Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага да разрешиш и най-сложните задачи. Божественото разрешава нещата моментално. (66/стр. 39)

Една работа може да я свършиш за 10 години, за една година, за един месец, за един ден. До Слънцето с краката на светлината се отива за 8 минути, с краката на един най-бърз трен**, който имаме, се отива за 250 години, а с биволска кола– за няколко милиона години. (73/стр. 41)

Какво може да направи човек, ако се движи с бързината на светлината? За 8 минути ще отиде на Слънцето и за толкова минути ще се върне отново на Земята. Той ще знае положително какво има на Слънцето. Ако се движи с бързината на трена, той ще стигне на Слънцето за 250 години; ако се движи с бързината на биволска кола, ще стигне на Слънцето за хиляди години. Значи, бързината съкращава времето и пространството. (94/стр. 126)

…Невъзможните неща за биволската кола са възможни за трена, невъзможните неща за трена са възможни за светлината и за човешката мисъл. Възможното за ума е възможно и за живота.

(94/стр. 126)

Помнете, че на човека е определено да стане Ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане Ангел в един ден или в една година; той може да стане Ангел в един живот, а може и в десет живота. (86/стр. 144)

Казвате: „Аз мога ли да стана Ангел?“. Можеш, но то е въпрос на време. Можеш да станеш Ангел в една минута, в един ден, а можеш да станеш Ангел след милиони и милиарди години. Всички вие, които ме слушате, можете моментално да измените вашия живот. (26/стр. 120)

Днес може да бъде! Щом го оставиш за утре, утре може да бъде. Щом го оставиш за след една година, след една година може да бъде… Ако го оставиш след милиони години, след милиони години ще бъде. От тебе зависи. Но в Природата има един закон, има едно съответствие между Бога и нас. Щом ти отложиш една Божествена мисъл, второто положение– и Бог ще отложи. Отложиш втори път– и Бог отлага… Казвам: Разумният човек никога не отлага. Отлагаш ли, ти туряш преграда на твоите бъдещи възможности. (115/стр. 198)

Зад старостта, зад младостта седи Безсмъртието. Зад Безсмъртието седи друг Красив Живот, който очакваме. Ние може да имаме този Живот още сега в себе си, да предчувстваме това Благо в себе си, което иде. То е Реалното. Аз съм виждал някои хора– гледам и виждам нещо. Майката вижда в детето си нещо гениално. Аз гледам с моите очи и не виждам нищо гениално. Майката, като гледа, казва: „Гениално е“. Като се поставя от гледището на майката, и аз виждам същото. Та именно трябва да станеш една майка, за да видиш в твоето дете какво се крие. Трябва да станеш майка на себе си, за да видиш това, което се крие в тебе… (115/стр. 214)

Човешкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи, тия два живота паралелно вървят, докато един ден Божественото включи човешкото вътре; тогава ще дойде Вътрешна Хармония и ще минем от едно състояние в друго, ще минем от смърт в живот. Туй може да стане тази вечер, то не е въпрос на времето– то е въпрос на вашата бързина. Вие още тази вечер може да го решите, но може да го отложите за един час, два, три, пет часа и т.н., а може да го решите веднага. (9/лек. 14: стр. 19)

От вас се иска Вътрешна Дълбока мисъл. Имате ли тази мисъл, в един ден, в една минута можете да завършите вашето развитие. (66/стр. 19)

Завръщане към себе си

Вие сега ще кажете: „Знаете ли какво казва Учителя? Учителя казва, че аз съществувам някъде и съм съществувал, преди да е съществувал този свят“. Не, ти трябва да чувстваш това Съществуване в себе си, сам трябва да го изпиташ… Следователно ние трябва да се повърнем към онова Първоначално положение, в което сме били. Ние сме изгубили нещо от себе си… (80/лек. 25: стр. 17, 18)

…Да възстановим онова Божествено положение на нещата, което е поставено вътре в нас.

(115/стр. 529)

Колкото повече е дал ход на Божественото Начало в себе си, толкова повече човек проявява своето Неизменно Първично естество. (72/стр. 8)

…Като намериш Господа, ще излезеш из Православната Църква, ще излезеш из Евангелската Църква, ще излезеш из Мохамеданската Църква, ще излезеш из Будистката Църква; ще излезеш из българския народ, английския, френския и др. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът, тъй както го е направил Господ първоначално…

(79/стр. 205)

…Когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова Първоначално състояние, в което се намира вашият Дух, вашата Душа, вашият Ум и вашето Сърце. (80/лек. 2: стр. 12)

Намиране на Изгубеното

Във всеки човек има една Затворена Стая. В нея е неговото Богатство, неговите Скъпоценности. Ключът на тази Стая е изгубен. Щом се намери този Ключ, лицето ви ще просветне. Това е човешката Душа. (44/стр. 26)

И тъй, щастието на човека е в Затворената Стая. Намери Ключа, отвори Стаята и започни да учиш и да любиш. За това е нужен Чист Ум и Благородно Сърце. „Открий ни Тайната как да намерим Загубения Ключ.“ Ако ви открия Тайната, ще кажете, че повече не се нуждаете от Знание. (44/стр. 26)

Има нещо, което сте изгубили и непрестанно го търсите. Всеки се оплаква, че нещо му недостига. Какво сте загубили? Една Дума. Щом намерите Загубената Дума, животът ви ще се осмисли… Изгубената Дума не се среща в никой съвременен език. Тя нито се пише, нито се изговаря. Ако се напише или изговори, тя ще се опорочи, ще изгуби своята Сила и Красота. Единственият език, на който може да се изговори, е езикът на Любовта. (8/стр. 113)

Свещена Дума е Изгубената. Всичко в живота и в Природата се подчинява на нея. Чрез нея Бог създаде света. Чрез нея създаде и човека. Казано е в Писанието: „И рече Бог“. Много неща рече Бог и много неща създаде, но чрез коя Дума ги създаде, не е казано. (8/стр. 113, 114)

Без Магическата Дума положението на човека е подобно на капитана на парахода, който има всичко на разположение, параходът му е в изправност, но той не знае къде да го бутне, за да тръгне.

(8/стр. 114)

Човек трябва да се върне към Първото си положение и да придобие онова положение, от което е излязъл, или да намери онова, което е изгубил. Учените хора в света търсят онази Изгубена Дума, [с] която, когато е царувала, всичко е ставало много лесно на Земята. Откак тази Дума е изгубена, всички работи стават много мъчно. Когато някой ми се оплаква, че е беден, казвам: Изгубил си Думата. Когато някой ми се оплаква, че е болен, казвам: Изгубил си Думата. Когато някой ми се оплаква, че паметта му е отслабнала, казвам: Изгубил си Думата. Някой се оплаква, че някога е бил религиозен и сега е изгубил настроението си, казвам: Изгубил е Думата. Всички хора на Земята все са изгубили нещо. Сега те трябва да се върнат към онова положение, от което са излезли. (13/стр. 157)

…Тълкуванията на Окултната наука. Според нея първоначално човек е бил Велико същество с голяма Разумност. Той знаел много повече, отколкото сегашните учени. Щом се изявил в света, той произнесъл първо Думата Любов– Ключът на Живота. Де е този Ключ сега? Изгубен е. И до днес окултистите търсят Изгубения Ключ… Днес никой език няма този Ключ. (24/стр. 238, 239)

Значи, всички съвременни езици са без Ключ. И всички религиозни хора нямат Ключ. Във всички религии се говори за Бога, но не със Същинското Му Име. Първият човек, който назовал Бога с Истинското Му Име, той изгубил тази Дума. Коя е тази Дума? На български е Бог, на турски– Аллах, обаче това са преводи на Първото Име на Бога. Понеже тази Дума е загубена, хората и до днес говорят неразбрано. (24/стр. 239)

Значи, първата задача на всички е да намерите онази Дума, с която е назован Бог. Тя е Думата, с която Любовта се изявява на хората. С нея Космическият Човек е посрещнал своята Любов.

(24/стр. 251)

И ние трябва да бъдем ученици, за да научим Първата Дума. Тя е изгубена, но трябва да се намери. Това ще произведе коренна промяна в човека. Тази промяна именно подразбира Новораждането, за което се говори в Евангелието. Тази Дума ще бъде основа на Новия живот… (24/стр. 242)

Павел казва: „Родих ви“. Раждането подразбира Първичната Дума. Когато вие я чуете и разберете, тя ще осмисли сегашния ви живот. Всички философии, всички Учения ще придобият Нов смисъл.

(24/стр. 246)

И сега всички разискват какво представя жената. Казва се, че е плът и кост от човека. Не, това не е жената. Тя носи в себе си Първата Божествена Дума, която спасява света. Аз нямам думи, с които да изкажа какво нещо е жената. Тя е Дева, Девица, която ражда… Девата, която носи Първата Дума в себе си, тя е силна, тя не се нуждае от мъж, не търси ничия подкрепа. Тя е по-силна от всеки мъж, от всеки човек. Това е човешкият Дух. (24/стр. 246)

Когато Съзнанието на хората се пробуди, те имат вече убеждение. В какво се заключава то? Кое е това убеждение? Не мога да го кажа. Всеки сам ще дойде до това убеждение. Кога? Когато намери Първата Дума, когато намери Загубения Ключ. Аз съм посветил целия си живот в търсене на тази Дума и съм я намерил. (24/стр. 243)

За тия, които носят Първата Дума в себе си, в Писанието е казано, че преди те да се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им. Тяхната Душа е Чиста и Възвишена и Любовта отговаря на всеки техен зов. (24/стр. 247)

И тъй, вие ще вложите в ума си мисълта, че никой не може да напусне живота си, но ще гледа да намери в него онази Дума, която някога е изгубил. Тази Дума е заровена някъде, и то толкова дълбоко, че [трябва] цялата си къща да разровиш, т.е. да прехвърлиш през Съзнанието си цялото си минало, да обиколиш цялата Земя от единия до другия край, но да я намериш. Ако я намериш, ти ще бъдеш Свободен, ще имаш Светлина в Ума си, Чистота в Сърцето си и Сила във Волята си. И тогава, каквито проблеми се явят в живота ти, ще можеш да ги разрешиш и ще помагаш на по-малките братя. (24/стр. 249)

Домогване до своето Истинско Име

…Всеки човек е лист от Великата Божествена Книга, която сам Бог пише. Всеки човек има свое определено Име и Място в тази Книга. (51/стр. 269)

Всеки човек е дошъл на Земята под чуждо име. Той не носи своето Истинско Име, което отговаря на неговото Първично естество. (72/стр. 8)

В Онзи свят формата и Името на човека са две еднакви неща. От колко букви е Името на човека, в какъв ред са поставени гласните и съгласните, това оказва влияние върху характера и силата му, както и върху качествата на неговата Душа. (101/стр. 64)

Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко Камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко Камъче било написано Името на човека. Това малко Камъче е Божественото, което е скрито в човека като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе Съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.

(2/стр. 139, 140)

И Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде“. И който победи, на него ще му дадат Камъчето, за което Йоан казва. Камъчето, това е ценното в него. На него ще се дадат Силите, с които той ще може да оперира в дадения случай.

(10/стр. 53)

Питам: Вие знаете ли кой е вашият Специален закон? Ето едно нещо, което не знаете. За всеки човек има Специален закон, по който той получава благата на своя живот… В Писанието се казва, че за всеки човек има определено едно написано Камъче, което той сам трябва да намери. Такова нещо представлява и Специалният закон. Специалният закон определя начина, по който Божията Любов може да се прояви отделно за всеки човек.

(69/стр. 176, 177)

Казано е в Писанието, че имало едно Камъче, на което никой не знаел Името. Никой човек не знае какво Име ще носи той в бъдеще. Не е въпрос за името в следното прераждане, защото много имена са псевдоними. Аз говоря за Името, което човек ще носи на Небето. То ще бъде във времето, когато той завърши своето развитие. За него е важно Името, което ще носи в бъдеще, когато ще стане Съвършен човек. Да станеш Съвършен, това значи да бъдеш Господар на цялата Слънчева система. Тя ще се управлява от неговия ум, от неговите разпореждания. Да управляваш Слънчевата система, това значи да си Божество. (4/стр. 156)

Казвате: „Моето име няма да бъде записано“. Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене– те са псевдоними. Писанието казва: „В бъдещия живот на Съвършенството всеки ще има едно Име, той ще си го знае“. Свещено Име е то. (115/стр. 336)

Следователно аз поддържам: Име е само това, в което никакво прегрешение не е направено. То е твоето Име! Име, с което като си облечен, да не се петни това Име… Писанието казва: „Ще им се даде едно Камъче, на което ще има написано Името“. И ти сам ще си го познаваш Името. Всеки един човек сам трябва да си познава своето Име! Всеки да знае Името си. Понеже Силата на човека седи в неговото Име. А Името на човека е написано на най-слабото нещо. И то е невидимо, никой не може да го види. И ти чрез големи усилия може да видиш написаното си Име. (111/стр. 65)

Само умните, само възлюбените от Бога хора имат Име. Казва се в Писанието: „И ще им дам Име, и всеки сам ще го знае“. (81/лек. 14: стр. 29)

Ще станеш една сутрин и ще бъдеш нито Иван, нито Петър, нито Йоан Богослов, нито Апостол Петър, но ще имаш Ново Име, което ти е дадено от горе, от Небето… Има едно Свещено Име, което Бог ни е турил. Ние сме Синове на Бога. Когато дойде този момент, ние ще знаем туй Свещено Име, което Бог ни е турил, което сме носили първоначално. Като си спомниш туй Свещено Име, което ти е дадено от Бога, от твоя Баща, ще кажеш: „Моето Царство не е от този свят“. Тогава ще дойде туй вътрешно Просветление в човека и той ще бъде готов да направи всичко, което може. Той ще бъде Силен, понеже цялото Небе ще бъде с него. За всичко това обаче у нас трябва да дойде туй Велико Съзнание. (80/лек. 21: стр. 29)

И тъй, единственото нещо, което трябва да разберем, е туй Свещено Име, което Бог ни е дал.

(80/лек. 21: стр. 30)

Носете Името, което ви е дадено първоначално. (99/стр. 81)