ПОЗНАВАНИЕ

Божият Замисъл за човека

…Ако Земята е създадена за човека, човек е създаден за Бога. Източните Мистици казват, че хората внасят нов елемент в света. (115/стр. 535)

Казано е, че ние сме чада Божии, създадени по Негов Образ и Подобие. Значи, някога при създаването на Вселената ние сме били Идеалът на Бога. Той искал да ни създаде, за което сътворил и всички планети, всички Слънца. (25/стр. 56, 57)

Съвременните хора искат да знаят каква е била идеята на Бога за създаването на света. Идеята за създаването на света, това си ти самият. (88/стр. 112)

…Щом Бог е създал човека, има известен проект в Себе Си… Човек още не е дошъл до върха на своето развитие. Скициран е той. Човек не е дошъл още до Образа и Подобието на Бога. (10/стр. 11)

Някой погледне своя брат и казва: „Този човек не го бива, няма хубави черти“. Казвам: Не бързайте толкова! Вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече. Бог е започнал тази картина и един ден ще я завърши. Щом я видите завършена, тогава само имате право да се произнасяте. Сега са нахвърляни сенките само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете какво е било вложено в нея. (78/стр. 66)

…Аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се разреши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето Битие. (95/лек. 11: стр. 8)

Казва се в Писанието, че Бог е вдъхнал Дихание в носа на човека и той станал Жива Душа… В света иде друго едно Писание, според което Господ ще създаде Новия тип човек. Бог ще му вдъхне Дихание чрез ушите и този човек ще се научи да пее. И най-после ще дойде епоха, през която ще се създаде най-новият човек, и тогава Бог ще му вдъхне Дихание през очите. И този човек ще говори най-сладките и най-разумните слова. (81/лек. 25: стр. 19)

Та благата, способностите, които се крият у нас, могат да се развият само по този нов начин– да вдъхне Бог във вас чрез вашите уши Новия живот. И които чуят, това са хората, които няма да се раждат, но ще възкръснат. Когато Бог вдъхна на хората Дихание през носа, те станаха Живи Души, а тия, на които Бог вдъхне Дихание чрез ушите, те ще възкръснат. Това е Възкресението.

(81/лек. 25: стр. 26, 27)

…Питат: „Кога ще се оправи светът?“. Ще дойде Господ, но този път няма да духне в носа на хората. Защо няма да духне в носа? Защото първия път Господ духнал в устата на човека и видял резултата. Втори път духнал в носа и видял какъв е резултатът. Сега вече Господ ще духне в очите на хората.

(80/лек. 18: стр. 29)

…Сега иде Нов тип човек, Нов човек, цяла раса се създава. Както едно време Господ създаде Адам и Ева в Райската градина, тъй и сега образува Райска градина и ще тури там Новия човек. (24/стр. 18)

Дълбокият смисъл на човешката форма

…Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогава бихте си Го представили. Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се изявил в човешка форма. Значи, човешката форма играе известна роля в света. И действително целият Космос е съставен по образа на човека. Всички съвременни учени хора, които са дълбоко осведомени върху Тайните на Битието, твърдят същото. Целият Космос се представя във формата на един човек. (80/лек. 5: стр. 28, 29)

Зад човешката форма ние не знаем каква друга форма съществува. Вие ще кажете: „Ангелска форма“. Ангелската форма е по-съвършена човешка форма. Ще кажете: „Божествена форма“. Божествената форма е най-разумната, съвършената човешка форма. (115/стр. 61)

Казваме, човек е гениално същество. Още по-силна дума се изисква. Според мене човек е израз на целия Космос. Той е последно дело на Природата. Той е един от най-великите резултати, до които Природата е дошла. (115/стр. 74, 75)

Човек е крайното създание в Природата. Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате що е човек, човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на Природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има, нищо няма… Обаче, ако ти търсиш във формата на човека– зад Духа на човека, зад Душата на човека, зад Ума на човека, зад Сърцето на човека, [ако] търсиш нещо друго, богат смисъл има тогава. (115/стр. 60)

…Какво нещо е човекът сам по себе си? Дето всичките неща на Битието се осмислят. (115/стр. 61)

Човекът е Високороден

Съвременните хора не знаят Тайните на Живота, не знаят как е бил създаден Адам, Праотецът на човечеството. Историята за създаването на Адама, която се разказва в „Битието“, е детинска история. (1/стр. 34)

Мойсей предава историята за създаването на света много просто. Когато дохожда въпрос за създаването на човека, той казва, че Бог взел пръст, направил от нея човек, в когото вдъхнал Дихание, и [той] станал Жива Душа. Не, човек не е бил направен по този начин; той е бил свален на Земята от Висок свят. Тържествена е историята за създаването на човека, но Мойсей я предава в проста форма да бъде, от една страна, понятна за всички, а от друга страна, скрита за обикновените хора.

(88/стр. 167, 168)

Човекът по Произхода си, по своето естество е нещо Велико! Ако вие разбирате човека, ако вие вярвахте в него, но не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко Велико нещо е човекът! (80/лек. 33: стр. 4)

Като четете Книгата за създаването на света, там се казва: „И рече Бог: „Да бъде Виделина!“. И стана Виделина“. По същия начин се създадоха и другите неща. Обаче единственото нещо, което Бог пожела да направи по Образ и Подобие Свое, беше човекът. Значи, Бог направи човека с Ръцете Си, създаде го по Свой Образ и Подобие. (75/стр. 17)

Ръкоположен е само онзи, на когото Бог е положил Ръцете Си, Духа Си… Първото Ръкоположение Бог е направил на едно Място– когато е направил човека по Образ и Подобие Свое, тогава е турил Ръцете Си върху него. (79/стр. 180)

Ще повярваш, че ти си пратен от Бога на Земята, и да направиш Неговата Воля. Ти ще кажеш: „Ще сторя Неговата Воля, на Тогова, Който ме е пратил, а не моята воля“. И ти ще бъдеш Едно с Христа. Духът Христов и нашият Дух са едни и същи Духове по Произхождение. Нашата Душа и Христовата Душа са едни и същи Души, от едно и също Произхождение. (79/стр. 214, 215)

…Колцина от вас могат да се върнат в самата Вечност да видят как е бил създаден светът, как е бил създаден Първият човек? …Първият човек е бил Висококултурен, той е бил от Високо Произхождение… (58/стр. 121, 122)

Казвам: Първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази на сегашния човек. Първите хора са имали Знания, те са били Ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще. Първите хора са боравили с Чистата наука и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях.

(60/лек. 8: стр. 24)

Понеже вие сте от Високо Произхождение, вие имате дълга и много интересна история на Земята. Тъй щото всинца сте от една Знатна фамилия.

(115/стр. 518)

В каквото положение и да сте, вие трябва да имате съзнание, че сте Царски синове… (37/стр. 68)

Какви убеждения може да има човек, който вярва в сиромашията, в болестите, в невежеството, в робството? Каквито са вярванията му, такива ще бъдат и убежденията му. Такъв човек никога не може да се повдигне. Обаче, …който познава своето Високо Произхождение, той е Свободен човек.

(53/стр. 126)

Дълго време трябва да се говори на хората, че те имат Висок Произход и трябва да се върнат към него. Задача на човека е да съзнае своя Първичен Произход и да признае Бога като свой Баща. Аз не говоря за физическия произход на човека, а за Духовния. (99/стр. 153, 154)

В шестото измерение Бог създаде Адама. Не в четвъртото, но в шестото измерение го създаде… Та казвам, в шестото измерение погледът вече е обърнат нагоре към Бога… Ти си от шестото измерение, или от измерението на Любовта. (89/стр. 245)

…Човек не трябва да разчита на онова, което е сега. Той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл. Ако си министър, не разчитай на своето министерство. Ти си владика, не разчитай на своето владичество. Ти си милионер, не разчитай на своите милиони. Това са преходни неща. Разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе. (11/стр. 5, 6)

Вярвайте в онова Начало, което някога е живяло във вас– в Божественото Начало. Не какви сте днес, но какви сте били първоначално при създаването на света. Върнете се в онова време и кажете: „Това сме ние!“. Като дойдете до това състояние, тръгнете напред. (57/стр. 127)

Бог е в света, Който е дал всичко; Бог ти е дал една Душа, която излязла от Него… Душите живеят с Бога заедно. (54/стр. 311)

Помнете: Никой в света, бил той човек или Ангел, не може да заеме мястото на Душата, нито да я обсеби. Душата има Божествен Произход и принадлежи само на Бога. Когато една Душа слезе на Земята, всички Възвишени същества, които разбират законите, започват да творят цяла система от светове, защото те знаят, че всяка Душа носи нещо Ново в себе си. Значи, идването на една Душа в света символизира създаването на нещо Ново, Велико, Красиво. (37/стр. 20)

…Онзи момент, когато се родила първоначално човешката Душа, той е Велик момент! Писанието го нарича „Зазоряване на Битието, Създаване на един Космос“. И ако вие схванете този момент, туй е едно Възраждане. За всяка една Душа се създава един Космос. Това е най-важното! След милиони години вие ще разберете Великата Истина. А сега вие мислите, че ще изчезнете. Не, ще се разтворят Умовете ви и всеки ще разбере своята Душа. Ще разберете, че във вас се крие нещо Потаено. В туй се крие един Велик момент. (26/стр. 225)

Мистичният Произход на човека

Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не можете да се самоунищожите; вашето Битие е извън времето и пространството. Човешката Душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния Дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения Блист (Блаженство) в дремещо състояние. Но сега със своето пробуждане тя дохожда на Земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот– на индивидуалния живот, да придобие сама свой собствен Безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено ней от Бога.

(15/стр. 188)

Важното за сегашната епоха е пробуждането на човешкото съзнание. Някога човек е живял в Бога– период, за който нищо не знаем. След това той е излязъл от Него като Дихание, пробудил се е и започнал самостоятелно да живее и да се развива. Тъй щото ние знаем за съществуването на човека само от момента, когато той е излязъл от утробата на своята Велика Майка и влязъл в света на промените, в неотъпкания път. (28/стр. 192)

Един Велик закон е взел участие при създаването на човека, като го е извадил от Първичните му условия и го е поставил на житейската сцена. В това отношение човешката Душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свят. (18/стр. 187)

…Ще станеш виден поет, музикант, философ; после ще се занимаваш с въпроса как е създаден човек. Това е далечна задача. Който е създал човека, Той знае това. Обикновените хора нищо не знаят по това. (92/стр. 186)

Ти бил ли си при създаването на човека? …Често чуваш да казват: „Аз го направих човек“. Какво означава това? Никой никого не може да направи човек. Бог е създал човека, вдъхнал в него Дихание на Живот и той станал Жива Душа. Бог е създал човека, без да види някой, без да го пипне. (92/стр. 44)

…Съзнателния живот, който е вложен във вас. Той има свой Произход. Под Произход на живота разбирам оная форма, чрез която той се проявил. Питате: „От какво е произлязла формата на живота?“. От Безформеното. Значи, форменото произлиза от Безформеното, именуваното– от Безименното, конечното– от Безконечното. Значи, първо се явява формата, а после– нейното име. Когато Вечното, или Безпределното, се определило, тогава се проявили конечните неща. Кое е конечно? Оформеното. То е свързано с Безформеното, с Безконечното. Именуваното е свързано с Безименното. Има ли някакво противоречие в това? Според мене няма никакво противоречие… Важно е да знаете, че вашият живот е произлязъл от Безконечния.

(57/стр. 204)

В света съществува само една Единица– тя е Бог. В света съществува само една Вечност– тя е Нищото. Проявлението на целия Космос пък е проявление на Единицата, проявление на Вечността. Той представлява част от Цялото. …Ние можем да се изразим другояче, а именно: в света съществуват Идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една Идейна форма на тази Първоначална Единица. (95/лек. 11: стр. 14, 15)

За Бога се казва, че е Вечен, Неизменен. Това, което се променя, е проявената реалност; това, което е Вечно и Неизменно, е Същественото, т.е. Непроявената Реалност. И в човека има неща, които не се менят. Те показват, че той е произлязъл от Бога. (99/стр. 174)

Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото Съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране. Това значи: вътрешното различие на Душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица. (98/стр. 39, 40)

Важно е човек да знае своята основна отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено Съзнание. (98/стр. 41)

Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на Земята. За пример казват за някой човек, че се е родил при изгрев-слънце, в 6 часа [и] 45 минути, 10 секунди и 5 терци. …Има аналогия между раждането на човека на Земята и раждането му, т.е. излизането му като Душа, от Божественото Съзнание. Моментът на излизане на Душата от Великото Съзнание е точно определен. В това отношение всяка Душа представя единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото Съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. (98/стр. 41)

Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената Идея, която ви е подтикнала да слезете на Земята. (98/стр. 41, 42)

Важно е да се върнете към вашето минало там да намерите своята Първа мисъл. Само там ще намерите Истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето Душата живее. (98/стр. 50)

Неизвестният Път на човека

Например, ако всеки от вас се запита откъде иде, защо е дошъл на Земята и къде отива, ще може ли да си отговори? (24/стр. 14)

Като питат някого отде иде и накъде отива, той казва: „Нищо не зная освен това, че съм пътник в обширния свят“. (1/стр. 307)

Често се задава въпросът човек откъде е дошъл и къде ще иде. Малко хора може да знаят откъде идат. Идат отнякъде… Сега ни трябва едно Знание.

(115/стр. 93)

Сега, откак сте излезли от Бога, вие сте живели толкова хиляди години на Земята, но не помните вашето минало: отде идете, как сте слезли на Земята– нищо не помните. Аз не говоря за вашите тела, говоря за вашите Души. Някои от вас знаят своето минало, но някои не го знаят. (26/стр. 171, 172)

Кога си дошъл на Земята? Защо си дошъл и кога ще си отиваш? Никой не знае кога е дошъл на Земята, защо е дошъл и кога ще си отива. (2/стр. 35)

Когото и да попитате днес отде е дошъл, от колко години живее на Земята, ще ви отговори, че не знае. Той ще ви каже, че е дошъл на Земята отпреди 30–40 години. Това не е Знание. Той трябва да знае историята на своя живот от началото на създаването на света досега. (53/стр. 126)

Помни: Така както мислиш, чувстваш и постъпваш, това са отношения, създадени от Началото на Вечността. Всеки момент вие сте в период на опознаване, но отношенията помежду ви са от далечното Начало на Битието. (56/стр. 211)

Представете си, че в един момък се яви желание да си намери другарка, с която да споделя радости и скърби, да прекара един добър живот с нея. Желанието на момъка е естествено. Той знае, че има някъде душа, сродна на неговата, с която е излязъл заедно от Невидимия свят. Тя взела една посока, той– друга и днес взаимно се търсят. Понеже времето, което ги дели от момента на слизането им на Земята, е дълго, и двамата са забравили образите си и не могат да се познаят. Като търси сродната си душа, момъкът погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже: ту я намира, ту се разочарова в нея… Кога може човек да намери сродната си душа? Когато съзнанието му се пробуди… (42/стр. 185, 186)

Казвате: „Щом сме дошли на Земята, ще научим всичко, което ни е нужно“. Обаче вие не знаете още защо сте дошли на Земята и по какъв ред сте дошли. Не знаете защо носите името Драган или Стоян. Какво е било името ви преди сто години? Какво ще бъде името ви след сто години?

(45/стр. 310, 311)

Хората са съществували и преди историческите времена, съществуват и днес. Те се раждали и прераждали, благодарение на което придобивали по нещо ново, усъвършенствали се. (101/стр. 10)

…Онези същества, които са завършили еволюцията си, знаят своите прераждания, четат ги като на книга. Тия пък, които не са завършили еволюцията си, нищо не знаят за своите прераждания. В това отношение те са слепци. Следователно пред тях стои Велика Наука– да изучават живота си. Те трябва да изучават живота си, да знаят отде са дошли и къде отиват. (96/стр. 106)

„Аз зная отде съм дошъл
и накъде отивам“

Сега всички хора на Земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят отде са дошли. Христос например казваше на учениците Си: „Както Аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето Царство не е от този свят“. (115/стр. 224)

Идва един човек при тебе и ти го питаш: „Откъде идваш?“– от Варна или от София, или от другаде някъде, от Франция, от Америка. Отникъде не идва той– нито от Варна, нито от София, нито от Франция, нито от Америка. Онзи, който разбира, той ще каже: „Аз идвам от света на гениите, от света на светиите, от света на талантливите, от света на Ангелите, от света на Възвишените същества, от Божествения свят“.

При един специален случай Христос казва: „Аз не съм от този свят“. И прав е, Той не е от този свят. Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. (11/стр. 13)

Сега Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам…“. Каква е била интимната мисъл на Христа, като е казал, че „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам“? Това е един от най-важните въпроси, които съществуват в Окултната наука, и всички Адепти, всички Велики Учители се подвизават, за да се пробуди в тях туй, Великото, Божественото Съзнание, да знаят отде са дошли и къде отиват. Не е достатъчно само да мислиш върху този въпрос, но той в своя дълбок смисъл съдържа една Велика идея, която трябва да се разбере.

(81/лек. 5: стр. 7)

Христос казва: „Аз зная отде ида и накъде отхождам“. Питам: Как е научил Христос тази Велика Тайна? (81/лек. 5: стр. 12)

Христос казва: „Аз зная отде ида“. Отде иде Той? Къде е добил това знание? Христос доби това знание в пустинята. След Своето кръщение къде отиде Той? Цели 40 дни Христос пости в пустинята… Между хората ли отиде Христос? Не, Той отиде в едно пусто място, дето нямаше никакъв живот… Значи, Христос отиде при онези условия, при които човешкият Дух може да се пробуди. (81/лек. 5: стр. 15)

Та казва Христос: „Аз зная отде ида“. Христос знаеше отде идеше и накъде отиваше, защото носеше Любовта. (81/лек. 5: стр. 30)

Сега аз желая всеки от вас да си зададе въпроса: „Аз зная ли отде ида и накъде отивам?“. Аз не ви разрешавам този въпрос, той е личен за всеки едного от вас. Задайте си този въпрос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече, не се смущавайте– той е един от кардиналните въпроси.

(81/лек. 5: стр. 31, 32)

Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни. Там Той учеше този въпрос. И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше. Някои казват, Христос знаел всичко. Само Бог знае всичко… Но всички Негови Служители има какво да учат. И Христос, като дойде на Земята, имаше какво да учи– и Той учеше нещо. Онзи, Който е вътре в Него, Той никога не се учи, но Онзи, Който Го изявява, всякога се учи. Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота… (81/лек. 5: стр. 32)

Отечеството на човека

Преди хиляда години къде сте били? Не знаете това. Самото Писание казва, че човек е излязъл от Бога и станал човек Жива Душа. Запазили ли сте онова състояние, [което сте имали], когато сте били у Бога? Не може да се върнете и да си спомните, че сте живели в Бога. Той ви е учил, излезли сте, дошли сте на Земята и сте забравили всичко. (111/стр. 333)

И вие, които излязохте от вашия Дом, знаете ли преди колко години сте излезли? (81/лек. 8: стр. 21)

От хиляди години човек имал чувство към Отечеството. Той излязъл от едно Отечество, от Бога; …и там, дето се е заселил, той носи това Отечество в себе си. (13/стр. 28)

Човек е дошъл от един много красив свят и като е дошъл на Земята, потопили са го в един дълбок сън да забрави този свят, от който е слязъл. Ако си спомни за този свят, той не би могъл да живее на Земята нито пет минути. Но понеже са изгубили пътя за онзи свят, те казват: „Няма какво да се прави, ще се живее на Земята“. Те мязат на онези авиатори, които, като паднат от аероплана си и се намерят в чужди условия, искат– не искат, приспособяват се с новите условия– няма с какво да си отидат. Казвам: Ние [сами] трябва да се свържем със своето старо Отечество. (109/стр. 192)

Блажени са тези, които са получили първото писмо от своето старо Отечество, отдето са излезли някога. Понеже хората още не са свързани с това Отечество, те са захвърлени някъде в робство. Кога ще се освободите? Когато се свържете с това Отечество. От хиляди години насам от Невидимия свят пращат някого да ни съобщи нещо за това Отечество… (109/стр. 192)

От Отца излязохме, при Отца трябва да се върнем и да се наместим там, дето сме били. Всеки, който иска да бъде Свободен, трябва да отиде на своето място и там да се настани. (30/стр. 228)

Човек е имал Образ Божий
и пак ще го придобие

За Първия човек Библията говори само така: „И направи Бог човека по Образ и Подобие Свое“. Тя е била една великолепна картина, когато Боговете са живели. Царството Божие е било тогава на Земята. След туй станало нещо, станало едно падение на тия Възвишени същества. Кои са били причините, не се знае. (13/стр. 32)

Първият човек, създаден по Образ и Подобие на Бога, разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюцията той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с 5 сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания в сравнение с миналите се намират в отношение 5: 12. (16/стр. 205)

Първоначално човек бил облечен с Огнена дреха, вследствие на което нищо не било в състояние да му причини зло. …Като допуснал лъжата в себе си, той отворил вратата на злото. (78/стр. 27)

Дрехата на живота е Светлината, в която животът е облечен… Първият човек преди да съгреши, той имаше един живот, който беше облечен в Светлина. След непослушанието остана онази тъмна дреха, с която всички хора са облечени.

(109/стр. 557)

Всички тия навици, тия добри и лоши черти вие сте ги научили отпосле. По-напред вие сте били като Ангели, но някои от вас паднаха и се окаляха, съгрешиха. Много Ангели има на Земята, които са паднали. (11/стр. 22)

От Адама произлязла черната раса, от него е произлязла жълтата раса, после червената раса и най-после бялата раса. В бъдеще от Адама ще произлезе и Шестата, Светещата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил Първият човек. Той ще се яви в своето Знание.

(103/стр. 472)

Човек иде от Висок свят
и там ще се върне

Човек има Велик Произход, той е забравил; той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно Място на Светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна и човек пак ще се върне към Светлината– оттам, отдето е дошъл… Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят– един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува Вечното щастие, Вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие, и всичко онова, което желае Душата ти, може да го постигне– няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. (115/стр. 313, 314)

Ако приемем, че човек е излязъл от Бога, значи той е съществувал и по-рано. Той се е учил горе, на Небето. Щом се казва в Писанието, че човек е направен по Образ и Подобие Божие, това подразбира, че първо той се е учил при Ангелите. После Бог го поставил в Райската градина. Най-после той живял между хората. Значи, той е минал през три фази на живота. Той излязъл от Божественото, т.е. от Висшето, като Дух; обиколил Вселената, след което слязъл на Земята. Това е инволюционният път. Сега по пътя на еволюцията той започва по обратен път– от Земята ще се качва във Висшите светове, докато пак се върне при Бога. Така той ще има опитността на всички Слънчеви системи. Такъв човек може ли да се заблуждава? Каквото му кажете, той всичко знае. (4/стр. 64)

Съвременните учени хора на Запад трябва да вземат опитностите на източните народи, които по един инволюционен път са слезли от Космическия свят. Говори се, че съвременното човечество е слязло някъде от Космическото пространство. Някои казват, че то е било някъде в Сатурна, после е било на Месечината и оттам е слязло на Земята. Обаче преди да дойде човекът на Земята, той е бил извън някаква Слънчева система. (81/лек. 30: стр. 5)

Когато хората са решили да изучават Космоса, те са слезли на Земята. По-рано техните възгледи са били по-ясни, понеже са живели в по-рядка материя, но после, когато са слезли в по-гъстата материя, възгледите им се помрачили, те почти са изгубили половината от своето Знание… (81/лек. 30: стр. 5)

Колко време е живял човек на Земята, точно не се знае– различни мнения има по този въпрос. Според Библията човек съществува от осем хиляди години, според окултистите– от 18 милиона години. (101/стр. 10)

…Всички същества, били те напреднали или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на Земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи… На човека е необходимо да му се открие онази вътрешна Дарба в Съзнанието му, чрез която да си спомни в подробности пътя, по който е слязъл, и да види пътя, по който трябва да се върне. (2/стр. 36, 37)

…Кога е тръгнал човек от Небето и кога трябва да се върне– той трябва да намери разписанието и да върви по това Божествено разписание.

(82/стр. 210)

Вярно е, че Слънцето се движи нанякъде. И всеки от вас по същия начин се движи нанякъде. Накъде е вашата посока? Вие ще кажете: „Към Бога“. Да, но това е много неопределено. …Всеки от вас се движи в известна посока, която той трябва да знае. Всеки трябва да излезе извън Земята. Някои от вас, като излязат от Земята, ще се спрат във Венера, други– в Юпитер, трети– в Сатурн, четвърти– в Меркурий, пети– в Уран и т.н. Някои от вас пък ще отидат в друга някоя Слънчева система и там ще се установят. (81/лек. 23: стр. 25, 26)

Един ден, когато завършите вашия курс на Земята, най-малко 10 години ще живеете на Месечината. Десет години ще стажувате на Месечината и ще ви подпишат паспорта. Оттам ще тръгнете и ще идете на Венера. И там ще седите 10 години, и там ще ви подпишат паспорта. Венера вече е Любовта. Месечината ще даде паспорт; Венера ще подпише, че чувствата ви са нормални. След туй в Меркурий– 10 години, там ще подпишат, че вие може да разсъждавате. След туй ще влезете в Слънцето. Сега в Слънцето ще ви оставят да живеете колкото искате. (103/стр. 338)

Всичкото знание, което имаме сега в света, може да се събере в 90 книги, големи като Библията. Като се напечата всичкото това знание върху клетките в човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Тъй щото всичкото знание, откак човек е дошъл на Земята и досега, се равнява на 90 книги. Оттук се вижда каква възможност има за развитието на всяка Душа! Колко книги има още, които ще могат да се напишат в човешкия мозък! Тогава именно човек ще излезе от тази Слънчева система и ще мине в системата на Сириуса. Знаете ли колко милиони години ще трябва да се прекарат и там, докато се напишат почти толкова големи книги, колкото и тук? (81/лек. 28: стр. 24)

Някой казва: „Аз искам да живея“. Добре, можеш да живееш, но твоят живот представлява само един ден от целокупния живот, който трябва да преживееш през хилядите години на бъдещето.

(81/лек. 28: стр. 6)

Ние мислим според мярката на Земята. За нас големите работи се определят от нашата година на Земята, т.е. от земната година. Но представете си, че вие живеете на Слънцето, дето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви пренесат на Слънцето да поживеете там поне една година! Иначе една година, прекарана на Слънцето, се равнява на 20 милиона земни години… Следователно всички Слънчеви системи, които съществуват сега в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото Съзнание. Мярката, с която се мери знанието във всяка Слънчева система, е различна от тази, с която се мери на Земята. Всички Слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия Дух. (81/лек. 28: стр. 7)

Тогава какво трябва да стане с вас? Съвременните астрономи казват, че в нашата Вселена има 100 милиона Слънца. Представете си, че вие не можете да се върнете, отдето сте излезли, докато не обиколите всички тия системи. Представете си още, че живеете във всяка Слънчева система по 100 години. Умножете сега 100 милиона Слънчеви [системи] по 100 години и вижте след колко години ще се върнете. Пък ако трябва да обиколите всяка планета от Слънчевите системи, които [планети] са девет, и престоите във всяка от тях по 100 години, това са още 900 години. Тъй че, като живеете на всяко Слънце по 1000 години, докато обиколите всичките системи, вие ще имате един завършен курс от знания, завършена гимназия. И така със завършен диплом ще се върнете в Ангелския свят. Питам: Какви ще бъдат тогавашните ви възгледи в сравнение със сегашните? Какво ще бъде тогавашното ви съзнание? (81/лек. 28: стр. 7, 8)

…Ние още не сме дошли до онова Фино Етерно състояние на материята, с което се свършва границата на материалния свят. После ще минете зад материалния свят. Това е една отдалечена област, до която един ден ще стигнете. (81/лек. 31: стр. 11)

Три вида Слънчеви системи има според мене. Една от Слънчевите системи изразява материалния свят– най-грубите желания, които съществуват във всички същества. Другите Слънчеви системи са направени от по-фина Духовна материя и спадат към Духовния, Ангелския свят. След време, когато вашите Духовни очи започнат да се развиват, вие ще виждате всички светове. Засега вашите астрономи виждат само материалните светове… Третите Слънчеви системи, това са Божествените светове, които са създадени от най-висша, най-фина Божествена материя. Човек ще мине през всички тия Слънчеви системи. (80/лек. 30: стр. 10, 11)

Следователно ние сме в преддверието на този Велик Космически свят. Нашата Земя е на границите на Космоса. Цялата наша Слънчева система се намира на това място. Тъй щото един ден, когато вашето Съзнание се подигне и вие минете от една Слънчева система в друга, с по-висша култура от сегашната, ще имате съвсем други понятия за нещата. (80/лек. 30: стр. 11)

Величественото бъдеще на човека

Разумният живот е начало на Нова епоха, на нови форми, които сега се създават. Това нарича Христос Възкресение… Човекът на бъдещето е човек на Възкресението, човек на Свещения Живот.

(96/стр. 21)

То е вече Новата епоха, която ще дойде… Тогава ще се роди един човек и той ще бъде Господар на Земята. (116/стр. 151)

…Онова различие на вери, което съществува между хората. …Онзи човек, който сега иде, Новият човек в света– той е синтез на всички. Той иде в света да организира нещата, да внесе онова, Хубавото, Красивото, което и вие желаете и към което се стремите. Той е, който носи Живот в себе си. Той е Умният човек, който сега се заражда.

(103/стр. 311)

Всички вярват в Ума, в онова Разумно същество, което ще дойде като Господар в света. То ще бъде Господар на смъртта. (103/стр. 312)

На физическия живот има условия, при които човек може да живее по-дълго време. Това се отнася до Съзнателния живот. Когато човек дойде до тази епоха да живее 1400 години на Земята, той ще бъде Господар на своето положение, на своята съдба… Казвате: „Какво ще правим толкова много години на Земята?“. Тогава ще се разкрие пред вас голямо поле за умствена и духовна работа. Който е достигнал до тази епоха, той ще може свободно да пътува до Месечината, до Слънцето, до Венера. Ще си вземе един билет и сутринта ще тръгне за Слънцето. За осем минути ще стигне там. Вечерта ще се върне, но пълен с новини. Това е за поощрение на човека. (109/стр. 17)

Вие ще бъдете зрители на тази, Новата култура, на туй Божествено Благо и ще разберете, че вътре във вас, във вашите Сърца, във вашите Умове, във вашите Души има нещо Ново– туй, за което не сте сънували. И Павел казва: „Има нещо, за което не сте нито помисляли, нито сънували“. И онова, което Бог ви е приготвил, то е скрито във вашите Души. (26/стр. 358)

Най-хубавите неща, които човешкият Ум, човешкото Сърце, човешката Душа и човешкият Дух са създали, се пазят в Тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават… Когато дойде Шестата раса на Земята, всички тия Велики неща ще се изнесат и тогава хората ще кажат: „Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите Блага“.

(25/стр. 119)

Човек не е последната форма на живота. Който добре познава законите, в лицето на всеки човек ще види зародиши от черти на… талантливи и гениални хора, както и такива на Светии и Ангели, които някога ще се развият. (78/стр. 65)

Човек мисли, че по-реално положение от неговото няма. Обаче, като се превърне на Ангел, ще разбере, че се е намирал в относителната реалност на живота. (8/стр. 165)

Един ден, когато Душата се освободи от всички връзки, като Ангел ще разпери Крилата си и ще пропътува всички Слънчеви системи, като се ползва от всички блага. (58/стр. 63)

Та когато Божественото Слънце изгрее в човешката Душа, целият му умствен живот ще се измени. Тогава и Духът, и Душата на човека ще се изменят и ще му израснат Ангелски крила. Аз вярвам в Ангелските крила. Едното крило ще бъде Мъдростта, другото– Истината, а главата на човека ще представя Любовта… Значи, човек е Ангел с две крила: едното е крилото на Знанието, което произлиза от Мъдростта, а другото е крилото на Истината, с което ще ходи навсякъде. (13/стр. 71, 72)

Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и веднъж, и дваж, и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пъти. …Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката цялост, както Бог се проявява. Един ден, като завършите своята работа на Земята, ще чувствате, както Бог чувства; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една Нова Вселена. Казвате: „Какво да правя сега, след като свърших своята работа на Земята?“. Щом сте опитали Любовта във всичките проявления, ще правите Слънчеви системи. (116/стр. 9)

Човека за бъдеще го очаква едно Велико бъдеще. Сега е в детинство, в зачатъчно състояние. Има да мине през много фази на своето развитие и ще има една отлична форма. Неговото Съзнание ще се развие, ще има спомен за живеенето си на Земята; не само на Земята, но ще живее и на Венера, на Меркурий, че на Слънцето. След като завърши своята еволюция в Слънчевата система, ще иде на Сириус и там ще живее 250 милиарда години; и оттам ще иде на едно Слънце, около което всички наши Слънца се въртят– около него се въртят около 100 милиона Слънца. Той ще иде там на гости, там ще го посрещнат с венци. То ще бъде Царството Божие. (3/стр. 361)

Добрият, Разумният човек представя единица с 14 нули. …Силите, вложени в нас, трябва да се разработват. „Кога ще се постигне това?“ Има време. Според индуското учение Денят на Брама е равен на число, състоящо се от единица с 14 нули след нея. Определете на колко билиона или трилиона е равно това число. Всеки, който е излязъл от Бога, разполага с големи дарби и способности за реализиране на един Божествен Ден, равен на число, образувано от единица с 14 нули. (4/стр. 131, 136)

Като живо същество, ти не трябва да се задоволиш да останеш във формата на риба, птица или млекопитаещо, …нито във формата на човек, но да вървиш нагоре по Възходящата стълба, докато стигнеш до Първичния Човек, т.е. до Космическия Човек, или във формата на Библейския Човек, създаден по Образ и Подобие на Бога. За това е нужен един период от 15-цифрено число, съставено от единица с 14 нули. Толкова време е нужно, докато се качиш на Високия Връх, отдето ще виждаш всички Разумни същества и отношенията им към тебе, както и твоите отношения към Бога.

(4/стр. 136, 137)

И тогава, за да се слееш с Бога, нужно е още толкова време, равно на число, съставено от единица и 14 нули. След като живееш на всички Слънца и планети и прекратиш този живот, ще отидеш при Бога, ще влезеш в Него– там ще опиташ Дълбочината на Божественото. Тогава ще влезеш в друга епоха, дето ще живееш толкова години, колкото представя едно число от 39 цифри. Какво ще кажете за всичко това? (4/стр. 137)

Като излизаш от Бога, Той ще те изпрати със следните думи: „Синко, знаеш ли кога ще се върнеш при Мене? Това ще бъде, след като Вселената се създаде още 14 пъти и пак изчезне“. Под изчезване на Вселената ние не разбираме изчезването като процес, познат на нас, но си представяме събличане и обличане на Земята 14 пъти. Когато Вселената преживее такива 14 дни, Бог е преживял само половин Ден. (4/стр. 137)